[{{mminutes}}:{{sseconds}}] X
Пользователь приглашает вас присоединиться к открытой игре игре с друзьями .
Обычный болгарский
(23)       Используют 62 человека

Комментарии

Мультилингва 15 августа 2018
Словарь включён в программу мероприятия [18.07.18 - 07.09.18] Мультилингва МЕГА 2.
abramouv 1 августа 2018
«Абракадабра» на минималках.
Jasna 12 марта 2016
ясно като бял ден. ;-)
lins 29 сентября 2011
А чего, очень даже неплохие тексты! Абракадабра, начальный уровень!:)
LadyIrina 29 сентября 2011
"Малыш и Карлсон"... :)
BI-FI-Car 29 сентября 2011
Дык это... с первого же отрывка видно! Посмотри внимательней ;)
Аромат 29 сентября 2011
Какую хоть книгу разделили?
BI-FI-Car 29 сентября 2011
Чтобы моск при печати не ломался от българских ъ, можно попытаться их произносить в уме. Только как?
Здесь и здесь предлагают различные варианты :)
LadyIrina 29 сентября 2011
Можно набирать на русской раскладке клавиатуры
Написать тут
Описание:
Отрывки из текстов на болгарском языке. Длина около 300 символов
Автор:
LadyIrina
Создан:
28 сентября 2011 в 21:40 (текущая версия от 7 июня 2017 в 19:28)
Публичный:
Да
Тип словаря:
Тексты
Цельные тексты, разделяемые пустой строкой (единственный текст на словарь также допускается).
Содержание:
1 Но се засрами от страха си, окопити се и побърза да си изтрие с края на забрадката очите. Защо да плаче, не можеше да отмени неизбежното! Всеки си има смърт, на някои им спира сърцето, на други се присмива и им взима разума, а на нея явно й беше писано да си иде от загуба на кръв.
2 Не току така беше поразил най безполезната и безсмислена част на тялото й: матката. Сякаш намекваше, че това е възмездие, задето не е успяла да изпълни главното си предназначение – да роди деца. След като си забрани да плаче и да роптае и се примири с неизбежното, Анатолия се успокои учудващо бързо.
3 Пък и за киселец трябваше да идат, след седмица две вече щеше да е късно – от силното юнско слънце той щеше да стане жилав и негоден за ядене. Щом водата в казана кипна, Анатолия си тръгна от своята приятелка. Сега вече можеше да не се тревожи, чак до другата сутрин Ясаман нямаше да се сети за нея.
4 Анатолия разполагаше с предостатъчно време да се пресели в отвъдното. Успокоена от това обстоятелство, до обяд тя си свърши, без да бърза, къщната работа и легна да мре чак след пладне, когато слънцето вече се бе прехвърлило по небесния купол и се бе търкулнало към западния край на долината.
5 Беше най малката от трите дъщери на Капитон Севоянц и единствената в цялото семейство, доживяла до такава преклонна възраст. През февруари навърши цели петдесет и осем години, възраст, направо недостижима за роднините й. Анатолия не помнеше добре майка си, беше умряла, когато тя бе на седем години.
6 Беше с кехлибарени очи с необичаен златист оттенък и с гъсти медни къдрици. Името й съответстваше на външния вид, тя се казваше Воске. Сплиташе прекрасната си коса на стегната плитка, която навиваше на тежък кок на тила и го прихващаше с дървени гребени, затова ходеше с леко отметната назад глава.
7 По вековна традиция, спазвана от поколения маранци, след венчавката щеше да има гощавка първо в дома на невястата, а сетне и у младоженеца. Но главите в семействата на Капитон и Татевик – два богати и тачени рода в Маран, решиха да се обединят и да направят една голяма сватба направо на мегдана.
8 Показа с ръка на Воске къде да седне, а тя направо се вцепени, щом видя дясното му кутре: дългият, извит като скоба нокът, който явно не бе рязан много отдавна, се бе огънал около възглавничката на пръста и растеше покрай дланта, към китката, толкова изкривена, че цялата ръка се движеше трудно.
9 Беше много рано, по време на енбащи, още преди първи петли, отидох да пийна вода, кой знае защо, погледнах нагоре към тавана и видях в ердика скръбното лице на Татевик. Хвърли в краката ми кърпата си за глава и наметалото и изчезна. А кърпата и наметалото станаха на пепел още щом докоснаха пода.
10 Воске се разрида безутешно и размаза по бузите си черния туш за мигли, единствената козметика, която жените в Маран използваха. От цепките на копринената й минтана със скъпа дантела и парички по нея се показваха тънките й като на дете китки, по слепоочието й тревожно туптеше синя безпомощна жила.
11 Воске се върна на сватбената трапеза, при новоизлюпения си съпруг, на когото се усмихна плахо. Той се смути, също се усмихна и най неочаквано се изчерви до мораво: въпреки солидната си според патриархалните представи възраст – цели двайсет години, – Капитон беше много стеснителен и плах младеж.
12 Но не му даваха мира смътната погнуса, лекото гадене, появило се в мига, когато той видя лицето й – тя се гънеше като змия, стенеше сподавено и го милваше вещо и страстно, но въпреки това лицето й си оставаше безчувствено, каменно, сякаш жената правеше не любов, а нещо съвсем делнично.
13 В нея преди живееха една леля – стара мома, и баба Мане, но после те се преместиха при бащата на Капитон и оставиха на младите солидното жилище с дебели стени, което, макар и с доста тъмни стаи, беше удобно и уютно, с голяма дървена веранда, висок чардак и добре поддържана овощна градина.
14 Така трябва – пророни бавно циганката. От тютюна говореше прегракнало и често не довършваше думата, сякаш не й стигаше въздух. На Воске дори не й хрумна да възрази на неканената гостенка: в тежкия й съсредоточен поглед и в изражението й имаше нещо, което й вдъхна безпрекословно доверие към нея.
15 След час два щеше да настъпи нощта, а на Маниш Кар тя идваше внезапно и стремглаво, сякаш от засада: допреди миг хоризонтът бе обагрен от предзалезните лъчи, а после всичко бе удавено в дрямка, обсипаното със звезди небе сякаш падаше съвсем ниско и щурците пееха като за последно.
16 След като я видя след толкова години раздяла, старата майка на Ясаман направо ахна и се хвана за сърцето – одрала си кожата и на майка си, и на баща си, моето момиче, сякаш несретните им души са се слели в твоята! Анатолия се зарадва неописуемо, че съседите са оцелели по време на глада.
17 Ясаман, която беше двайсет и две години по голяма от нея и вече имаше внуче, се запретна с мъжа си Ованес да й помага да направи обитаема запуснатата къща и да върне към живот градината. Подпряха задната стена, смениха изметнатата дограма на прозорците, потегнаха продънения под на верандата.
18 Анатолия изми старателно лавиците, лъсна ги до блясък с домашен восък, прегледа читателските карти, нареди по нов начин книгите, без да се съобразява с шрифта и азбучния ред – ръководеше се най вече от цветовите си предпочитания: долу сложи книгите с тъмни корици, а горе – със светли.
19 Розите цъфтяха, както дойде, и миришеха така, че привличаха пчелите, които влитаха през отворените прозорчета и след като се лутаха известно време из гънките на басмените пердета, намираха безпогрешно пътя към растенията. Щом съберяха цветен прашец, излитаха навън, за да се върнат отново.
20 Една есен, примамен от възсладкогорчивата миризма на орловите нокти, през прозореца влетя цял пчелен рояк, който се пъхна под гредата на тавана – явно смяташе да остане там завинаги. Анатолия се видя принудена да обиколи на бегом цялото село, за да намери двора и пчелина, откъдето са дошли пчелите.
21 През есента, веднага щом птиците отлитаха, Анатолия тръгваше да чисти с парцал върху метлата външните стени от курешките и другите нечистотии. Веднъж намери в комина гнездо на врабчета и трябваше да изчака малките да се измътят, да пораснат и да отлетят, преди да го пренесе внимателно на дървото.
22 Иначе можеше да подплаши родителите и те да напуснат завинаги гнездото, като захвърлят на произвола на съдбата недомътените яйца. С времето библиотеката заприлича на истински Вавилон за какви ли не животинки, тук всяка буболечка и птица намираше подслон и се размножаваше изумително усърдно.
23 Така и старееше – бавно и неотклонно, сред скъпи на сърцето й призраци, самотна, но в щастливо умиротворение. Ясаман се притесняваше, че приятелката й кукува сама, и няколко пъти й намекваше, че няма да е зле да се омъжи още веднъж, но Анатолия клатеше глава – вече беше късно, пък и нямаше смисъл.
24 Правеше го с гръб към козите, срамуваше се. Зимата се случи снежна, затова не се налагаше да ходи на извора за вода, просто загребваше с кофата от снега и една част оставяше да се стопи през нощта – за пиене и готвене, а другата грееше на печката, за да изпере и да измие съдовете.
25 Зимните дни си приличаха като прозрачните камъчета по броеницата на баба Мане, с която Анатолия не се разделяше никога. Сутрин ходеше в курника – да нахрани кокошките и да събере яйцата, после хранеше козата, чистеше в кухнята и набързо готвеше нещо, след това, през краткия мрачен ден, четеше.
26 Щом се спуснеше непрогледната нощ, дремеше на дивана, завита с няколко одеяла, или просто лежеше и наблюдаваше тлеещата жарава през малкия процеп във вратата на печката. Албумът със снимките на близките винаги й беше подръка и тя го разлистваше мълком и бършеше с края на ръкава сълзите си.
27 Нямаше какво да разказва, а не й се искаше да им досажда с оплаквания. Запролети се малко по късно от обикновено, чак в средата на март изтерзаният от студа и мрака Маран най сетне въздъхна от облекчение, заскърца с врати и порти, разтвори прозорците – да влезе слънчева светлина.
28 Накачи по тях от край до край книгите с надеждата, че слънцето и вятърът ще изсмучат влагата и после криво ляво тя ще ги пооправи. Отстрани изглеждаше, че над двора на библиотеката се е издигнало ято разноцветни птици, които са увиснали във въздуха и са отпуснали унило безполезните си криле.
29 На втория ден книгите се нагънаха и страниците започнаха да капят точно като листата през есента. Анатолия ги събра, изнесе ги зад оградата, заключи библиотеката и не стъпи повече в нея. След още седем тежки години войната премина в отстъпление, като взе със себе си младото поколение.
30 Макар и най млада сред жителите на селото, Анатолия не се отличаваше по нищо например от Ясаман, на която можеше да бъде дъщеря. И тя като другите старици ходеше облечена в дълги вълнени рокли, връзваше си отпред престилка, прибираше косата си под забрадка, която пристягаше на сложен възел на тила.
31 Никой в Маран не хранеше надежда нещо да се промени към добро. Селото, а заедно с него и Анатолия доживяваха гордо и обречено последните си години. Навън се беше плиснала южната нощ, която плъзгаше по перваза плахи лунни лъчи и разказваше с нежния цвъркот на щурците сънищата, присънили се на света.
32 След като цели осем непосилно дълги години бе събирала по света реколта от окаяни души, веднъж войната се задави – и премина с вой в отстъпление, като накуцваше и си лижеше окървавените лапи. Горивото пак не достигаше, ала животът малко по малко започна да се връща със скърцане в обичайното русло.
33 Стига да позволяваше времето, в събота на мегдана се стичаше цялото село. Всеки носеше каквото е произвел и отгледал: плодове, зеленчуци, подправки според сезона, сирене, масло, извара и сметана, сушеница с подправки, шунка, печива. Рядко някой вадеше пари, всъщност това си беше натурална обмяна.
34 Докато жена му запарваше в пристройката на зимника билките, Ованес разбиваше на гъста пяна два жълтъка с няколко супени лъжици захар, правеше си силен чай, а после пушеше на отворения прозорец в кухнята и разглеждаше заплелите се в клоните на черницата бледи късчета прозрачно небе.
35 Мукуч руга много, но после от немай къде се видя принуден да заколи животното за кавърма, не се престраши да иска пари от Василий, пък и нямаше смисъл, нали самият той като последен глупак се беше хванал да спори и с пяна на устата да доказва, че няма как да повалиш с юмрук цял бик.
36 След този случай никой от мъжете в селото не се престрашаваше да го предизвиква за юмручен бой, пък и да спори с него. Немногословен, винаги тих – няма да заговори, ако не го попиташ нещо, – Василий беше от онази порода мъже, които само с вироглавия си вид пораждаха у хората безусловно уважение.
37 Цялото село му дължеше пари, но той не напомняше на никого. След войната ковачницата бездействаше, почти нямаше работа, но Василий не роптаеше, "както другите, така и ние" – ето как отговаряше на вечните жалби на жена си, че не им достигат средства, и с това съвсем я изкарваше от кожата й.
38 Не губеше надежда и той някога да се ограмоти. Навремето се канеха да открият в Маран вечерно училище и той много се радваше, но после ги връхлетя гладът, отнесъл половината население на селото, и разговорите за вечерното училище, уви, секнаха. Войната му взе по малкия брат и синовете му.
39 И сега благодарение на металната кутия от дропс бонбони тези снимки оцеляха благополучно студа и нашествието на мухъла, преселиха се от скрина с дрехите в дървеното ковчеже и чакаха да се завърнат под бащиното крило. Междувременно Сатеник се запретна да урежда личния живот на братовчед си.
40 Валеше така, сякаш дъждът искаше да отмие всички скърби. Милваше те по косата, прегръщаше те през раменете, гъделичкаше те по тила. Анатолия подложи лице, но без да затваря очи, за да не губи от поглед баща си. Радваше се, че е улучил време точно като за работа – най лесно се коси, когато е мокро.
41 Баба Мане щеше да й се накара: добрата домакиня не допуска по тавана да висят паяжини, ако не всеки ден, то през ден обира горните ъгли със сух парцал, намотан около метлата с дълга дръжка, иначе в селото ще й излезе име на повлекана. Тя зарови лице в дланта си и въздъхна тежко. Не беше умряла.
42 Чу се как той се суети зад вратата. После и двете й крила се разтвориха докрай и пуснаха в стаята наточеното като бръснач острие на косата. Онемяла, Анатолия загледа мълком как Василий обръща косата с острието надолу и като внимава да не закачи скрина с бельото, я обляга на стената.
43 Василий се навърташе отдавна около нея, ту ще се отбие при Ованес уж за да поиграят табла, ту ще убеждава Ясаман да поговори с нея. Сега й се беше изтърсил лично и кой знае защо, бе домъкнал и косата. Стои, сякаш са му сипали на опашката пепел – хем му се ще да я изтръска, хем не иска да цапа.
44 Василий се притесни, задето тя толкова дълго не казва нищо, и без да сваля очи от обърканото й лице, реши, че ако му откаже, няма да протака, още сега ще отиде при втората си братовчедка в телеграфа и с двете си ръце ще й изтръгне гръбнака – друг път да не го занимава с глупостите си.
45 Анатолия заслуша как стъпките му се отдалечават. Измъчваха я угризения на съвестта, но не можеше да постъпи другояче, пък и сега най важното бе да отпрати неканения гост. Затова и се съгласи. Нищо, все ще го преживее някак, не е малко дете. Анатолия отметна юргана и стана внимателно.
46 Първото, което направи, бе да съблече изцапаните дрехи. Едвам се сдържаше да не повърне. Никога дотогава, дори през годините, когато всяко ново женско неразположение убиваше зрънце по зрънце надеждата й да зачене, не бе изпитвала такова необяснимо отвращение към собственото си тяло.
47 Сложи си кърпа върху мократа коса и поседя, за да си почине. Смени чаршафите. После гребна малко от дъждовната вода в бъчвата, пусна в нея щипка сода, за да махне по лесно петната, накисна изцапаните дрехи. Пусна от кокошарника домашните птици, накъса мащерка. Слезе в мазето да вземе мед.
48 В душата на Анатолия отново се появиха угризения на съвестта, но тя ги отпъди – сега не му беше времето да преживява. Взе паницата с меда и влезе в къщата. Смяташе да направи лимонада от мащерка и мед и да хапне малко хляб – това щеше да бъде напълно достатъчно, за да се позакрепи.
49 Веднага щом тревите си пуснаха сока и бяха напът да кипнат, ги махна от огъня, посоли ги и ги остави отстрани да се задушат. Почисти няколко скилидки чесън, метна ги в каменното хаванче, посоли ги с едра сол, намачка ги на каша, добави студен мацун, разбърка ги и също ги остави настрана.
50 Тутманикът с румена коричка от сирене стинеше в кухнята, в градината един самотен щурец, решил, че вече е настъпила нощта, пееше скръбна песен, слънцето клонеше бавно към залез и се криеше зад редките облаци, сякаш мереше ту една, ту друга облачна дрешка и ги отхвърляше като неподходящи.
51 Маранци отдаваха особено значение на сънищата. Разказваха си ги, като се опитваха да разчетат тайния смисъл, заложен в тях. Задължително уточняваха кой ден от седмицата са ги сънували. Ако е в неделя, е излишно да се притесняват – неделният сън е безполезен, не вещае нищо, нищо не обещава.
52 След като се бе спасила по чудо с четирите си деца от голямото клане, бе избягала в Маран и беше отишла да живее в чифлика на Аршак бек. Аршак бек, лека му пръст, беше щедър и съвестен човек, даде подслон на злочестото семейство, помогна му да набави материали, за да си вдигне дом.
53 Тя се видя принудена да моли съседа Унан. Взе назаем от него половин делва топено масло и размени на мегдана част от него за един грвакан пшеница и ведро картофи, с които, както и с остатъците от маслото, изкараха криво ляво до пролетта. През март се появиха зеленчуци, те засяха и градината.
54 Без да му иска разрешение, майка му събра в една кърпа оскъдните си златни украшения: обици, два пръстена и гривна, и отиде в къщата на Петрос. Посрещнаха я сдържано, но гостоприемно, нагостиха я от богато по богато със захаросани розови листа, ореховки, въздушни лешникови сладки.
55 Но затънали в делнични грижи, хората, уви, не разчетоха тайния смисъл на тези знаци. Всичко започна една нощ, когато селото бе вдигнато на крак от необичаен шум и всички се струпаха по прозорците колкото да видят ужасени как към мегдана се стичат на мощен поток огромни пълчища плъхове и мишки.
56 Пълчищата мишки стигнаха на мегдана и се струпаха на гърчеща се орда, а после се насочиха на широк талаз към края на селото и сякаш изчезнаха вдън земя, разтвориха се в бледия лунен светлик, оставяйки след себе си миризмата на влажна гнилоч и осеяния с вкочанени трупчета изровен селски път.
57 Когато правителството пратило армията и обявило комендантски час, вече нямало нищо за спасяване – хората били отмъкнали по домовете си хранителните запаси и сега вече били готови да ги охраняват с цената на живота си. Маранци не знаеха и дори не искаха да правят догадки какво е станало в долината.
58 Но след дъждовете започна сушата. Над долината като огнено кълбо увисна нажеженото до краен предел огромно слънце, безпощадно и ослепително бяло – то изсмука всичката влага, изпепели до корен едва покълналата зеленина, похлупи света с огнена длан, ни да се изправиш, ни дъх да си поемеш.
59 Всеки път, когато си спомняше за онова чудовищно време, Василий започваше да се дави от силна кашлица, която направо разкъсваше белите му дробове. Пиеше чаша след чаша вода, а все не можеше да утоли жаждата си, само се задъхваше, изтерзан от пробождащата кашлица, и превит одве, плачеше безпомощно.
60 В корема на клетата животинка откриха парчета найлон, една клонка и кожения сандал на Акоп, който беше изчезнал предния ден. Майка им го почисти първо с пепел (налагаше се да пестят безпощадно водата), после с парцалче, топнато във водка, но детето отказа най категорично да обуе сандала.
61 По цял ден беше шумен, все сновеше напред назад, но вечер посърваше, отказваше да си легне и до среднощ будуваше на покрития с цветя от скреж леден прозорец. Седеше, завит с вълнено одеяло, и се взираше напрегнато в мрака, а попитаха ли го какво толкова вижда, отвръщаше: сини стълбове.
62 Реши да не казва нищо на майка си, за да не я изплаши още повече, но другата нощ не изпускаше от очи брат си. Акоп не показваше с нищо, че го е страх, но сегиз тогиз трепереше, сякаш изненадан от нещо, а после се вцепеняваше, дишаше учестено, седеше, без да се помръдва, и само гледаше някъде нагоре.
63 А през деня бяха погребали в селото тринайсет души. На другата нощ Василий омота хубаво брат си във вълненото одеяло и го занесе в края на селото, добре, че не беше далеч – през пет двора от техния се зъбеше с остри зъбери урвата, където при земетресението в Маниш Кар земята беше пропаднала.
64 Селото ахна, зацъка, огледа я от всички страни, изуми се колко са й малки ушичките и гладка кожата, тукашните свине се славеха в цялата околия с огромните си, почти слонски уши и повишена косматост, а пред тях стоеше нежно млечнорозово създанийце с зурла като сърце и мънички копитца.
65 След като излезе на свобода, той закудкудяка обидено и тръгна нанякъде, като накуцваше и влачеше прекършени пера в калта по пътя, бухнала от пролетните дъждове. Камионът, стоварил животните и птиците, отдавна беше отпрашил и нямаше кого да питат откъде се е взел този паун и какво да правят с него.
66 След като изсъхна, паунът скочи тежко на пода, заситни към входната врата, записка тъжно – искаше да излезе на свобода. Валинка го пусна, той покръжи безцелно из двора, подмина, без да обръща глава, шумния рояк кокошки, токачки и гъски, върна се на верандата, пъхна се под дървената пейка и притихна.
67 Вносните картофи не се прихванаха, но в градината на Василий най неочаквано покълнаха няколко стари картофа от миналогодишната реколта, които по щастливо стечение на обстоятелствата бяха забравени в пръстта – после майка им извади тези картофи и ги скри до пролетта, да ги засадят.
68 Ясаман го съблече гол, разтри го с черничева ракия, омота го във вълнено одеяло, даде му чай от билки и дрянови костилки, остави го да се изпоти, пак го разтри с черничева ракия и след като се убеди, че температурата е поспаднала, си тръгна с обещанието да дойде рано сутринта на другия ден.
69 Вече не само я кършеше цялото тяло и коремът долу я наболяваше, но и ръцете й започнаха да изтръпват: веднъж Анатолия взе от масата чашата чай и се изненада, че той е изстинал толкова бързо, но след като отпи една глътка, видя, че чаят си е горещ, просто пръстите й са изгубили чувствителността си.
70 При други обстоятелства щеше да се притесни, че чужд мъж е спал зад стената и е влизал в стаята й, сега обаче бе извадена от релси и не почувства нищо освен лека апатия. Но ако с апатията можеше да се заеме по късно, то с глупавата идея Василий да се пренесе при нея трябваше да приключи още сега.
71 Кучето тутакси го изгълта и пак понечи да подхване жалната си песен, за да си изпроси още, но се натъкна на строгия поглед на господаря си и разбра, че повече няма да получи нищо. Слезе с два скока по стълбата и хукна към двора – да гони кокошките. Обядваха в тишина и умиротворение.
72 Местеше скришом поглед от Ясаман на Ованес и после на Василий, забелязваше всяко спокойно неприпряно движение, съгласяваше се наум и се изумяваше как така не е виждала досега тази безусловна връзка между себе си и всички наоколо – били те хора, птици или червеникави камъни на старото гробище.
73 Нея не я закачал никой, но тя си имала едно наум, така и не стъпила повече в родовото имение, вече разграбено и национализирано, и свалила от стената портрета на венценосния си праотец, но гневно отхвърлила предложението на мъжа си да го изгори – за всеки случай, и го прибрала на тавана.
74 Веднъж се върна назад във времето, сравни датите и си спомни, че камионът с птицата е пристигнал в селото точно в деня, когато снаха му е съобщила, че е бременна. Като здравомислещ човек, който се отнасяше скептично към всичко необяснимо, Вано и този път се опита да разтълкува смислено случилото се.
75 Паунът обаче хич и не забелязваше тези знаци на внимание: хранеше се от немайкъде, като гнусливо ровичкаше с клюн в купичката със зърно, кацаше на парапета, без да използва прътите, като махаше тромаво с криле, после застиваше в края и гледаше невиждащо домашните птици, които се суетяха долу.
76 Тигран отиде да живее у далечни роднини на директорката и вместо наем й носеха продукти: веднъж в седмицата Валинка пълнеше две чанти и ги пращаше с пощенската кола в долината. В едната имаше храна: сирене, топено масло, пушено месо, мед, сухи плодове, туршии и цяла купчина питки.
77 Вано помнеше пролетта на годината, когато войната завърши, точно както помнеше деня, когато се е родил Тигран – до най дребните подробности. Малко преди това кой знае защо реши да пресметне и установи, че от деня, когато в дома му се е появил паунът, са минали точно трийсет и три години.
78 А на другата сутрин двамата с Валинка се събудиха от пресипналия писък на птицата: паунът, който последната зима не се движеше и с усилие държеше дори главата си изправена, като по чудо се бе добрал до входната врата и стържеше с клюн – опитваше се да я отвори и викаше да му помогнат.
79 Затова пък зарадва баба си и дядо си: през декември жена му му роди син, били го кръстили Киракос, на дядото на Вано, загинал по време на голямото клане. Оттам, иззад планинския превал, обгърнал като широка подкова долината, от внука им пристигаха писма с обещание, че ще си дойде скоро.
80 А Вано седеше под старата лаврова вишна и без да откъсва поглед от края на урвата, си припомняше роднините, отдавна преселили се в отвъдното. При ясно време краят на пропастта бе окъпан в слънчеви лъчи, зиме пък бе покрит с преспи, в лошо време бе мрачен, унил и сиротен и миришеше на влажни камъни.
81 Оказа се, че са точно каквито трябва: качествени, кожени, със здрава подметка, която да издържи на безпощадно изровените селски пътища, и без връзки, което значително облекчаваше Вано – нямаше да му се налага да пуфти, да се навежда и присвил недовиждащо очи, да дърпа с непослушни пръсти връзките.
82 Вано реши да не спори, плати, без да казва нищо, и излезе, но демонстративно остави на тезгяха вързопа киселец и новите обувки. Валинка поклати глава, взе нещата, сбогува се с Мукуч и тръгна след мъжа си. Той вървеше, без да се обръща, с големи, загрубели от работата длани на гърба.
83 Кога съм ти давала лош съвет? Тя отвори портичката и се отдръпна, та мъжът й да влезе пръв, той мина демонстративно покрай нея и се насочи към другия край на градината, където част от дървената ограда бе климнала и бе полегнала върху френското грозде, което така и така вече не раждаше.
84 Щом стигна при верандата, седна на най горното стъпало, сви си цигара и я запали, като плюеше подразнено ситните парченца тютюн. Валинка беше права, разбира се. Наистина беше станал с годините много опак. Но и нейният характер не беше цвете за мирисане. Тя беше опърничава, непримирима.
85 Резените праскова му бяха най любимото лакомство, той ги ядеше като малко дете, което се е добрало до забранена сладост: давеше се от бързане, облизваше пръстите си и от удоволствие притваряше очи. След обяда Вано легна да подремне, както обикновено, а Валинка се зае да кърпи вълнените одеяла.
86 Земетресението отнесе цялото семейство на Саруи заедно с мъжа й, свекъра й и трите деца – момиченце и две момчета, и Валинка се вцепеняваше всеки път, спомнеше ли си как, обезумяла от непосилната мъка, майка й се е лутала на ръба на пропастта и е викала дъщеря си и загиналите си внуци.
87 Издаде справка за смъртта и си тръгна към долината под съпровода на врякащите дворни птици, които като първи кавгаджийки обсъждаха оглушителния вой на сирената. Валинка погреба мъжа си в стария костюм от туид и износените обувки. Беше решила да върне на Мукуч Германцанц новите, неносените.
88 Никоя не плачеше и дори не се преструваше, че е разстроена. Само жената с острия нос в края изхлипа и се изсекна шумно в носната кърпа, щом видя попа. Другите само се изправиха и без да казват нищо, се поклониха и се пръснаха по ъглите. Тер Азария заобиколи масата, застана в горния край на ковчега.
89 Ковчегът явно й беше малък. Тя лежеше, затисната отстрани в него, с широки рамене, смъкнати към ушите, недоволна и мрачна. Ръцете й бяха положени върху големия кръгъл корем: лявата длан прикриваше дясната, върху безименния пръст проблясваше потъмняла от времето, износена брачна халка.
90 Донесоха му вода. Той отпи, старателно зажумял, за да не гледа обувките, нелепо щръкнали изпод празничното парче плат. Но къде ти – докато връщаше чашата, отново се втренчи в тях. Огромните обувки го привличаха като магнит, пречеха му да се съсредоточи и да се настрои като за заупокой.
91 Щяха да донесат храната веднага след погребението. Една от стариците щеше да застане на входната портичка, щеше да преметне през рамо кърпа за ръце, щеше да сложи до себе си кофа с вода и щеше да чака търпеливо. На връщане от гробището всеки щеше да отиде при нея и да събере длани на кривача.
92 После хората щяха да си избършат дланите с кърпата, увиснала от рамото й, и чак тогава щяха да влязат в двора, където щеше да ги чака пренесената по всички правила за помена маса. Тер Азария се намъчи със заупокойната молитва до пладне. После в къщата влязоха мъжете – да изнесат ковчега.
93 Измъкнаха го с големи мъки: петимата старци и Мамикон, който овреме им се притече на помощ, едвам го вдигнаха, толкова тежък беше. Понеже беше неестествено широк, не мина през вратата, та се наложи да го наклонят леко на една страна и да държат покойницата – да не би, да не дава Господ, да падне.
94 Двете шетаха в кухнята – режеха на дебели филии възкиселия селски хляб, редяха по големите плитки чинии парчета домашна шунка и студено варено говеждо, китки измити подправки и репички. Щяха да изнесат храната точно преди хората да се върнат – за да не потъмнее и мухите да не я измърсят.
95 Капакът се съпротивляваше, мърдаше върху ковчега, а все не се затваряше: пречеха ту обувките, ту огромният корем на покойницата. Стариците пъшкаха тихо и въртяха ужасени очи, но не се хвърляха да дават съвети, пък и какво да съветват, при положение че и те не знаеха какво трябва да се направи.
96 Дълго разглежда с примряло сърце розовобузестия си пълничък правнук. Спи в креватчето, извърнал глава на една страна и подал от завивката юмручета – Валинка зацъка разстроена с език, как така не са го повили, до осмия месец новородените трябва да се пристягат с пелените, за да е по спокоен сънят им.
97 Наложи се Валинка да се запаси с търпение и да изчака края на траурната церемония. Ако зависеше от нея, щеше да зареже всичко и да хукне при Анатолия, но й беше неудобно да оставя сама Мариам, която й се беше притекла на помощ в деликатния въпрос как да предаде обувките на онзи свят.
98 Стените на каменното помещение, което и в най големия пладнешки пек пазеха прохлада, бяха окичени с китки сушени билки и кочани червена царевица. По дъсчените рафтове с отвора надолу бяха наслагани празни буркани – ланските запаси бяха свършили, а още не бе станало време да се слагат нови туршии.
99 Той изцъка недоволно с език, после зарови нос във вълнената кърпа, махна за довиждане и храбро закрачи през фъртуната. Валинка разчисти масата, изми съдовете. Поседя малко, помисли. Реши да не протака и да омеси малко тесто с маята – колкото да опита, после опече в печката на дърва няколко питки.
100 Тя ги повъртя в ръце, помисли, помисли и отиде да донесе ножица, после разряза внимателно всяко от пакетчетата и изсипа съдържанието в една паница. Изхвърли маята в ямата под нужника, а самите пакетчета нареди на купчинка, върза ги с конец и ги прибра в най горния шкаф в кухнята.
101 Накрая с чувство на изпълнен дълг се зае със салито. Направи тесто с брашно, вода и сол, намаза го няколко пъти с топено краве масло с орехов привкус, прибра го в зимника – до другия ден. Салито се яде топло, затова Валинка смяташе да го изпече вече след като пристигнеха любимите на сърцето й гости.
102 Наоколо се възцари оглушителна тишина. Маранци се спогледаха недоверчиво и пак се вторачиха в нея, явно очакваха някакво продължение или поне изчерпателно обяснение за случилото се. Но Валинка само изхлипа и разпери ръце, за да им покаже, че това е всичко, няма какво друго да им съобщи.
103 Ясаман изцъка с език и се отдръпна ядосано. Старците се повеселиха още малко, пошегуваха се колко необмислено е постъпила Валинка, като е изхвърлила маята в ямата под нужника, а после станаха сериозни и започнаха да се съвещават как да се справят с бедствието, разплискало се из целия двор.
104 Бил се повтвърдил, но още ставал. Почти целия ден отиде за очистителни работи. Чак надвечер старците се пръснаха по домовете си – изнемощели и обезсилени. Валинка ги покани да хапнат, но те отказаха учтиво. Трябвало да се поизмият и да се преоблекат, пък и цял ден бяха газили в..
105 Печката пукаше мирно, изстиваше полека. Валинка слезе в зимника – да донесе ариса, сложи я да се топли и излезе на верандата, където седна на пейката, скована така, че да не допуска човешко присъствие на мястото, на което преди живееше паунът, отпусна ръце върху коленете си и зачака търпеливо.
106 Настася не забеляза веднага, че те са сложени не в горния край, а в нозете на покойниците, така, че да гледат на запад. За да се увери, че не греши в предположението си, се върна при по новите гробове: наистина беше така, за разлика от надгробните камъни дървените кръстове бяха забити в горния край.
107 Изчака Валинка да излезе от стаята и се изу, после прилегна предпазливо в краката на децата и пъхна под главата си твърда мутака. Гърдите й бяха натежали и я пробождаха като преди кърмене, което я тревожеше много – млякото й беше спряло още преди месец, за една нощ, когато я повали тежък грип.
108 Стариците се трудеха, без да бързат, бяха завързали престилките така, че да се образува джоб и да слагат в него авелука. След като наберяха достатъчно, ситнеха към торбите и редяха в тях влажните китки. Дадоха и на Настася престилка, но тя не знаеше как да я втъкне в колана, затова я държеше с ръка.
109 Случваше се, след като погледа поредната постройка, да прокара пръсти по въздуха, сякаш искаше да улови изплъзващата се същност на оглушителната самота, която струеше от всяка къща – и обитавана, и необитавана. Как е могло да се случи такова нещо, питаше се Настася и не намираше обяснение.
110 Тигран се губеше по цели дни, обикаляше къщите на старците, поправяше каквото имаше да се поправя, потягаше оградите и покривите, отсичаше изсъхналите дървета, цепеше дърва, чистеше комините на печките, изнасяше извън селото ненужните боклуци и ги гореше, тупаше на слънце протритите избелели килими.
111 Домашните птици наблюдаваха суетнята им отдалеч и само старият пуяк, сприхав глупав кавгаджия, на когото Макуч все не намираше сили да му прекърши врата, обикаляше в кръг, кудкудякаше и тресеше аления израстък върху клюна си. Между другото, щиглеците изобщо не се вълнуваха от възмущението на пуяка.
112 Умря по време на войната, само след два дни дойде вестта, че синът му е загинал. Бог се смили над него, прибра го преди това. – Валинка надникна зад голямата дървена ракла, бръкна зад нея, напипа потъмнелия край на рамката. – Помогни ми да я извадя, Стася джан, сама няма да се справя.
113 Докато Алиса разговаряше с майка си, Валинка изпрати Тигран горе – да види картината, и се зае да пренася обяда: сипа по чиниите от таратора, сложи на масата варената кокошка и пресните картофи, сирене, консервирани домати с дъх на анасон, магданоз, току що откъснати краставици и репички.
114 Зае се със задачата със свито сърце, притесняваше се, че неподходящите условия на съхраняване и дебелият пласт мръсотия са повредили непоправимо платното, но под слоя прах, паяжини и тъмни петна, останали след нашествието на мухите, се показаха маслени бои, доста избелели, но все пак запазени.
115 Той уж бе най обикновен селянин, уж изглеждаше недодялан и грубоват, а в леглото се оказа изумително внимателен, приемаше с признателност нежността й и се държеше толкова грижовно и мило, че Анатолия за пръв път почувства интимната страна на живота не като унизителна мъка, а като щастие.
116 Входната врата, кой знае защо, зееше отворена, той отиде да я затвори и веднага видя Магтахине. Стоеше, опряла корем в парапета на верандата, без кърпа на главата и с отрязана коса, беше скръстила ръце върху гърдите си и гледаше към двора, към ъгъла, където беше колибката на Патро.
117 Посещенията на покойната му жена не го плашеха, нищо, че с годините тя бе станала доста своенравна. Иначе беше добра и незлоблива, грижеше се самоотвержено за родителите си, макар и да ги упрекваше, че не я обичат достатъчно – правеше го по скоро по навик, отколкото защото им се сърди.
118 Василий възприемаше убедеността на жена си като приумица, понякога дори я взимаше на подбив, но дълбоко в себе си се надяваше, че Магтахине все някак ще разкрие причината за странното заболяване на брат му. И тя наистина успя след две дълги години, когато всички вече се бяха отчаяли и разочаровали.
119 Напрежението, зародило се между съселяните и семейството на Василий, сигурно щеше да тлее години наред и накрая да превърне ковача и брат му в хора, от които всички странят, ако същата пролет не се беше случило нещо, което буквално преобърна с главата надолу отношението на Маран към Акоп.
120 Но лечението, препоръчано от Ясаман, не бе в състояние да се пребори с припадъците. Мъчителни и тежки, с времето те станаха толкова непоносими, че изненадан от тях, Акоп тутакси губеше съзнание и не успяваше не само да предупреди за надвисналата беда, но дори да осъзнае какво се е случило с него.
121 Но и този път лекарите не само че не помогнаха, но след като прегледаха момчето и не откриха отклонения, не можаха да измислят нищо по добро от това да предложат Василий да го остави в клиника за душевноболни. Вбесен, той отведе Акоп с твърдото намерение да не стъпва никога повече в долината.
122 Гледаше да не пада духом, щом се възстановеше след поредния пристъп, помагаше в ковачницата, трудеше се спорно и запалено, не искаше към него да се отнасят със снизхождение, много се засягаше, ако Василий му предложеше да си почине или да остави на него най тежката част от работата.
123 Акоп се измъкна от ледения кошмар с твърдата убеденост, че този път вулканичният зъбер няма да издържи, че селото ще се спаси само с каменна преграда между него и къщите на изток. Изобщо не се налагаше да убеждава брат си, че над Маран е надвиснала опасност – Василий му вярваше безусловно.
124 Близо месец строиха маранци защитната стена в източния край на селото. В началото на Цветоносната седмица тя вече опасваше каменния зъбер откъм страната, където се бяха сгушили трите крайни двора. По настояване на Акоп я подсилиха допълнително с яки греди и върху нея наслагаха чували с пръст.
125 Тръгна все по блед през множеството, слаб и изтощен, с тревожни очи с цвят на изстинала пепел. Василий не го изпускаше от поглед и веднага усети, че нещо не е наред, затова забърза, изтласка с лакти насъбралите се и успя да хване брат си една секунда преди той да изгуби съзнание.
126 Магтахине заведе синовете си при своите родители, за да не се плашат от стоновете на чичо си, а щом се прибра, завари изтощения си от преживяванията мъж край постелята на Акоп – как да ти помогна, как? – повтаряше Василий, стиснал за ръцете брат си, който се гърчеше в трескаво бълнуване.
127 До него крачеше Магтахине, която му подсказваше накъде да върви. След години, когато тя най сетне бе прекършена от несретите и с недоволството си и безкрайното си мърморене и оплакване превърна живота на мъжа си в безкрайно изтезание, Василий нито веднъж не си позволи да й се сопне.
128 Сложи чайника и докато водата кипне, седеше до Анатолия и я милваше по ръцете. Тя плачеше – от срам, задето е толкова немощна, от съжаление, че е стоварила върху плещите му такова бреме. Няколко пъти опита да се извини, но Василий я прекъсваше – не ме обиждай с такива думи, не съм го заслужил.
129 Този път стоеше не с гръб, а с лице към него и изглеждаше точно както когато той я видя в деня на венчавката: млада и красива, в перленосребриста минтана и дантелено було, което обрамчваше нежния овал на лицето й. Тя му се усмихна, но не му разреши да се приближи – вдигна ръка, за да го предупреди.
130 Василий не възрази, само вдигна рамо. Прибра одеялцето под бродираните възглавнички, нареди консервите по перваза на прозореца. Опита да даде няколко на Мамикон, той обаче замаха с ръце, тръгна заднишком към изхода – ти да не си полудял, едвам свързваш двата края, а си тръгнал да раздаваш храна.
131 Василий го шляпна по тила и като го нарита хубаво, го блъсна да слиза долу, после отиде при пазача на входа, вдигна го за реверите и няколко минути го разтриса във въздуха, след това се закани да му изтръгне гръбначния стълб, ако пак се разприказва за Анатолия, и го върна внимателно на пода.
132 На следващия ден Василий си поиска парите, които бе платил предварително, и се изнесе в друг хотел, но новината бе отразена в печата и бързо обходи долината: сега по страниците на всички вестници се мъдреха статии за столетницата от планинското село, която по чудо се е оказала бременна.
133 Хората ще си помислят, че те боли зъб – обобщи Мамикон. Василий се усмихна криво. Не че от разговора му падна камък от сърцето, но той със сигурност му помогна да се примири с неочакваните житейски промени и да се настрои оптимистично. При второто му посещение се оказа, че лекарят си е вкъщи.
134 Тъкмо ще свикаме научен съвет, ще запознаем колегите какви методи на лечение сме приложили. Поддържаме състоянието на жена ви по нов начин, разработваме го, тъй да се каже, докато прилагаме лечението. И ако всичко мине добре, ще имаме право да лекуваме с тези методи и други жени.
135 Петлите кукуригаха малко, от немай къде. Обадят се и замлъкнат, ослушат се безстрастно дали ще чуят ответно кукуригане, което идваше сякаш от другия край на света. Дворните кучета не лаеха, само ръмжаха и изпровождаха с недоволен поглед едрите пухкави снежинки, които се въртяха във въздуха.
136 Спряха се на хохоб с пуешко, каша от зрял боб, гъска, запечена със сушени дренки, салата от варена кокошка с млени орехи, а също пържено прясно сирене с царевично брашно и бяло вино отгоре. За десерт одобриха кркени – специална гата, която печаха само на жарава и поднасяха на най важните дати.
137 От майка си момиченцето бе взело медния оттенък на косата, който се срещаше изключително рядко – сега косата на детето беше пясъчноруса, но Анатолия знаеше, че с годините ще потъмнее и ще се налее с пшенично злато, което и досега проблясваше в съвсем побелялата й след раждането коса.
138 Василий бе поел грижите за градината и домашните животни, поливаше, плевеше, сееше и прибираше каквото е родила земята, доеше козите и овцете, дори се научи да сири сирене – Анатолия се оплакваше на шега, че неговото става по вкусно и от нейното, нищо, че се е научил да го прави едва ли не вчера.
139 Изчисти го внимателно от калта, лъсна го и го прибра в кутийката, където държеше единственото украшение, останало от майка й: камея от истински седеф, нежнорозов, с бежово по краищата, с изкусно изсечено отгоре момиче, което седи, извърнато на една страна, и се взира в далечината.
140 Изобщо. Ако изгориш, няма да мога да те докосвам каза той многозначително. В очите му заигра весел пламък и усетих как сърцето ми става все по голямо и по голямо. Но, предполагам, подозирате мотива ми и сега ми се подигравате. Не съм способна на такова нещо казах невинно и с престорено възмущение.
141 Погледна ме закачливо и със сладко предупреждение, плесна ме по дупето още веднъж и отвори телефона. Моята вътрешна богиня замърка. Може би пък тази вечер да устроим представление само за гледане? Тя се усмихна компетентно, а аз потънах в следобедната сиеста, унесена в копнеж за вечерта.
142 Крисчън говореше перфектен френски. Хм... чак се стреснах. Слънцето ме заслепи и примигнах няколко пъти към него. Той ме гледаше, без да обръща внимание на красивото младо момиче в униформа, което се отдалечаваше от нас с таблата в ръка, като провокативно поклащаше прибраната си на опашка руса коса.
143 Той пое рязко дъх, отпусна тялото си назад, очите му опушено сиви, но тревожни. Знам ти играта прошепна и бавно потъна надолу в хладката кристално чиста вода, като ме повлече със себе си. Устните му се залепиха за моите. Обвих го с тяло. Мислех, че искаш да плуваш казах в устните му.
144 Е, да, няколкото души на брега бяха свалили маските на безразличието и ни гледаха с интерес. Изведнъж Крисчън ме хвана за кръста, хвърли ме във въздуха и ме остави да пльосна във водата и да потъна надолу до мекото пясъчно дъно. Когато изплувах, кашлях, давех се и се задушавах. И се смеех.
145 Пръстите му се движеха експертно, ловко, бързо. Захванатите кичури падаха един по един, покриваха раменете ми, плъзгаха се по гърба, върху гърдите ми. Опитвах се да не мърдам, но тялото буквално ме болеше, жадно за допира му. След целия този вълнуващ, но и доста изморителен ден, аз го желаех.
146 Когато махна и последната фиба, той зарови ръцете си в нея, нежно масажира скалпа ми... затворих очи, напълно погълната от усещането. Пръстите му тръгнаха плавно надолу, леко килнаха главата ми назад и той оголи шията ми. Моя си каза задъхано и заби зъби в мекото на ухото ми. Простенах.
147 Пръстът му мина пак по същия път и всяко него но движение изпращаше електрически сигнали към гръбначния ми стълб. После той спря и без да отронва и дума, завъртя пръста си във въздуха. Разбрах, че трябва да се обърна. Точно сега, в този миг, за него бих направила всичко, невъзможното дори.
148 Зърната ми е втвърдиха и ги усетих болезнено възбудени под корсета; палците му правеха нежни кръгчета около тях. Моя шепнеше гой. Твоя. Той остави копнеещите ми гърди и ръцете му вече пътуваха надолу към корема ми, към бедрата, палците му минаха по триъгълника ми. Едва потиснах стона си.
149 Той коленичи пред мен и бавно свали белите ми обувки. Сложи ръце върху дантелата на левия ми чорап и много бавно започна да го сваля, пръстите му докосваха кожата на крака ми... После се прехвърли на десния крак. Все едно разопаковам коледен подарък. Усмихна се през дългите си тъмни мигли.
150 Обичам те шепнех между всяка целувка. Той изстена, скочи, грабна ме през кръста и ме сложи да легна върху леглото. Устните ни се срещнаха. Езиците ни танцуваха и се гонеха, вплетени един в друг. Изведнъж той се отдръпна и застана на колене, оставил ме без дъх, жадуваща за повече, за много повече.
151 Искам да ги целувам сантиметър по сантиметър. И ще започна от ето тук каза, допря устни до палеца на левия ми крак и леко го захапа. Цялото ми тяло от кръста надолу бе в разтърсващи конвулсии. Езикът му мина по стъпалото ми и продължи към глезена. Целувките му напредваха нагоре към бедрото.
152 Теб. Теб желая. И аз те желая, любов моя, живот мой... прошепна той и преди да се усетя ме обърна по гръб. Скочи от леглото, с бързи и резки движения махна панталона и боксерките си и застана пред мен величествено красив, съвсем гол. Цялата стая бе осветена от неговата божествена красота.
153 И така бавно стигна до горе. Отвори краката ми. Моята съпруга... каза и устата му се залепи за устните между краката ми и аз се предадох на подлудяващото усещане на езика му. Ръцете ми, свити в юмруци, минаваха през косата му, ханшът ми посрещаше езика му, люлееше се в неговия ритъм.
154 Последното, което можеше да ми мине през ума, беше да споря с него. Той намъкна късите гащи върху мокрия си бански и навлече сивата си тениска. Сервитьорката почти дотича с кредитната му карта и със сметката. Станах без грам желание, облякох тюркоазената си рокля и обух джапанките.
155 Харесваше ми. Беше толкова вълнуващо. Виждах и усещах всеки мускул в приведеното му напред тяло. Тейлър караше моторната лодка успоредно с нас. Крисчън го погледна, увеличи скоростта и се стрелнахме по водата, заподскачахме по нея като плоско камъче, хвърлено от брега от нечия опитна ръка.
156 Сега можеше да е безгрижен, да се държи като обикновен млад мъж. А го правеше толкова рядко. Крисчън направи широк завой и успях да огледам брега. Лодките, пристанището, офисите и апартаментите боядисани в бяло и пясъчножълто, хълмовете отзад... Всичко изглеждаше някак разхвърляно.
157 Орехчетата ви, сър казах в опит да вкарам малко хумор в разговора след тежките мисли, които ме бяха налегнали след грандиозното ми фиаско по цици на плажа. Моите орехчета са само за теб засмя се той, развеселен от шегата, и лапна един бадем. Очите му грееха дяволито. Хайде, пий, че си лягаме.
158 С тоя поглед Крисчън можеше да отвори още няколко озонови дупки. Вдигнах чашата и я изпих на екс, без да откъсвам очи от него. Устните му се разтвориха, връхчето на езика му беше стиснато между предните зъби. Той се усмихна похотливо, стана рязко, опря ръце на стола от двете страни на главата ми.
159 Грабна единия ми крак и ловко щракна едната гривна около глезена ми. Заболя ме. Той вдигна левия ми крак, повтори процедурата и глезените ми вече бяха закопчани. Все още нямах представа къде мисли да закопчае свободните гривни. Седни заповяда той и аз изпълних, без да се колебая.
160 Той хвана петите ми и ме търкулна назад, така че лежах по гръб, със свити до гърдите колене. Всеки път, когато се опитвах да мръдна, белезниците се затягаха все повече. Прав беше впиваха се почти болезнено в кожата ми. Странно усещане. В морето, на яхта и в тази поза, сляпа и напълно безпомощна.
161 Не можех да направя никакво движение. Ще се наложи да поемеш цялото удоволствие, Анастейжа, но без да мърдаш каза той и започна да целува кожата около бикините. После дръпна връзките от двете страни и те паднаха. Бях напълно гола и изцяло в негова власт, оставена на неговата милост.
162 И изведнъж нахлу в мен с цялата си сила. Изпищях, извих глава назад, дърпах белезниците, бяха се превърнала в едно голо усещане, в сладка агония, навсякъде. А не можех да мръдна. Той застина и започна да движи хълбоците си, движенията му поразяваха всяка клетка във всеки един орган.
163 Експлодирах около него, отново и отново, виках, пищях, докато оргазмът ме разкъсваше, изгаряше ме като лумнал в сухи гори пожар, помитащ всичко по пътя си. Сълзи се стичаха по лицето ми. Тялото ми пулсираше и трепереше. Усетих как Крисчън коленичи, без да излиза от мен, дръпна ме нагоре в скута си.
164 Макар че ме ядосваш така често, ти ме правиш жив. Нямах сили да отворя уста, да отворя очи, да му отговоря. Той нежно ме сложи да легна по гръб и излезе от мен. Исках да протестирам, но успях само да мръдна устни. Той стана от леглото, махна белезниците и почна да разтрива китките и глезените ми.
165 Изчервих се. Всъщност знаех много добре защо и как. Господин Оргазъм бе приложил върху мен всичките си сексуални умения. Подсъзнанието ми леко надигна слънчевите си очила онези с полумесеците, и зацъка възмутено с език, а моето друго аз, вътрешната ми богиня, падна на шезлонга в нокаут.
166 Всъщност откакто се бях запознала с него... Беше някак по стегнато и слабо, косата ми по лъскава и добре оформена, ноктите на ръцете и краката лакирани, изпилени, веждите ми почистени, с изящна линия. За първи път в живота си изглеждах така добре, с изключение на шибаните смучки.
167 Е, добре, и аз можех да се държа все едно карам тежък пубертет. Замерих го с четката за коса, обърнах се и излязох. Все пак си позволих да се обърна, за да се насладя на стреснатото му изражение, докато вдигаше ръце пред лицето си да се предпази. Четката се удари в ръката му и отскочи към леглото.
168 Познавах добре този поглед, и тъй като не бе направил и опит да ме докосне, това значеше само едно той просто не разбираше. Крисчън, трябва да престанеш да гледаш на нещата само през собствените си очи и да ме задължаваш да изпълнявам всяка твоя команда. Разбрах какво искаш да ми кажеш още на плажа.
169 Изглеждаше виновен и наистина съжаляваше. Понякога се държиш като пубер скарах му се аз, но гневът в гласа ми беше изчезнал и той усети промяната. Направи крачка към мен, предпазливо вдигна ръка и прибра косата ми зад ухото. Знам въздъхна. Трябва да се науча на толкова много неща.
170 И да чука. Не се бях сещала за нея напоследък. Не я беше споменавал от рождения си ден и доколкото бях успяла да разбера, бизнес отношенията им бяха приключили. Но колкото и да ми бе неприятно да призная добре го беше научила. Той пак ме пречупи през кръста и ме целуна бързо по устните.
171 Когато се събудих, слънцето бе изгряло, нахлуваше през люковете на каютата, а морската вода се оглеждаше в тавана и образуваше по него светли люлеещи се вълнички. Крисчън го нямаше. Протегнах се и се усмихнах. Хм... наказателно чукане плюс правене на любов за извинение. Комбинация за всеки ден.
172 Ана, аз копнея да изживявам такава интимност с теб. И ти го знаеш много добре. Освен това след някои от нещата, които вече сме правили, не ми се дърпай точно сега. Познавам тази част от тялото ти повече от теб. Колкото и да бяха арогантни, тези думи си бяха самата истина, но все пак.
173 Почваме. И с огромна нежност и внимание, което ме изненада, прокара самобръсначката по чувствителната ми кожа. Само не мърдай! каза някак разсеяно и разбрах, че е изцяло съсредоточен и погълнат от това, което прави. Само след няколко минутки хвана кърпата и почисти всички обръснати косъмчета.
174 Малки алейки и улички, дворчета с фонтани с каменни фигури, древни и съвременни статуи и безброй очарователни малки бутици и магазинчета. Влязохме в първата галерия. Крисчън се загледа разсеяно в изложените еротични фотографии. Понамести леко тъмните си очила. Голи жени в различни пози.
175 И аз така мисля каза той и ми се усмихна. Хвана ме за ръката и тръгнахме към следващата галерия. Запитах се дали е редно да му позволя да снима и мен така. Другата изложба беше на художничка, която правеше предимно натюрморти. Плодове, зеленчуци, в много близък план и в ярки цветове.
176 Един миг да се насладя на красотата му, на помитащия всичко по пътя си чар. И това беше мое. Но не беше само лицето му, прекрасните му фини черти, нито пък тялото му. Не само там бе магията, която ме държеше. Това, което ме влечеше към него така силно, бе всичко зад перфектната му външност.
177 Неговата ранима и ранена душа. Това ме дърпаше и зовеше. Той ме погледна полуразвеселено, полутревожно, сто процента съблазнително и секси, сгуши ме под рамото си и тръгнахме да си проправяме път през туристите към мястото, където Филипе, или може би Гастон, беше паркирал огромния мерцедес.
178 Въздъхнах и го прегърнах по силно. Знаех, че охраната е зад нас, и се зачудих дали са обядвали. Крисчън спря пред малък бутик за бижута, огледа витрината, след това ме погледна. Хвана дясната ми ръка и прокара палец по избледняващите червени следи от белезниците. Разгледа ги отблизо.
179 Крисчън се беше замислил за нещо. Хванах го за ръката и я стиснах окуражително. Той ме погледна, измъкна ръката си и загали коляното ми. Бях с къса синьо бяла пола и блуза без ръкави в същото синьо. Той се поколеба и се зачудих дали ръката му ще тръгне надолу или нагоре по крака ми.
180 Съвсем спокойно Крисчън натисна някакво копче измежду десетките на вратата му и матираното стъкло между нас и двамата отпред започна бавно да се плъзга нагоре. След секунди бяхме съвсем сами. Нищо чудно, че бяха предвидили толкова място на задната седалка за да си размахваш краката.
181 Господи, нали приключихме вече с това? Дори и да имаше следи, бяха скрити под каишките на сандалите ми. Мисля, че тази сутрин дори не забелязах охлузвания. Той нежно прокара палеца си по дясното ми стъпало, палава усмивка затанцува по устните му, а аз се сгърчих от сладостна болка.
182 Крисчън се беше затворил в кабинета си от повече от час. Опитах да чета, да гледам телевизия, да се пека на слънце облечена, но не можех да се успокоя. Гадното предчувствие не ме оставяше на мира. Преоблякох се по къси гащи и тениска, махнах скъпата гривна от ръката си и тръгнах да търся Тейлър.
183 Когато ме пусна, бях останала без дъх. Очите му бяха черни, пълни с желание. Разсейваш ме, а трябва да оправя тази бъркотия, за да можем да се насладим на остатъка от медения си месец. Прокара пръст по бузата ми, пусна го надолу към брадичката, погали я и я вдигна леко нагоре. Добре, съжалявам.
184 Но се удържах. Отправих се към пристанището. Зад себе си чувах гърленото ръмжене на моторната лодка. Когато натиснах газта, джетът отскочи напред и затанцува по вълните, все едно карах кънки. Топлият бриз играеше весело с косата ми, водата от двете страни на джета ме плискаше и се почувствах.
185 Той ме изгледа, меко казано, страховито. Посърнах на мига. На Гастон обаче му беше забавно. Запитах се да не би да съм пропуснала някакво събитие, което да е охладило иначе така топлите френско американски отношения, но всъщност знаех, че причината за всичко това съм само и единствено аз.
186 И мислиш, че ако ми направиш такива снимки, ще се почувствам като обект? Цялата кръв се източи от лицето ми, останах без въздух. Толкова съм объркан... прошепна той и стисна очи. Когато ги отвори, зениците му бяха разширени, погледът тревожен и видях в него някакво сурово, първично чувство.
187 На последната уловена снимка устните му се извиха почти невидимо. Натиснах отново и вече се усмихваше... лека, плаха усмивка, но усмивка! Натиснах пак и видях как тялото му започва да се отпуска. Той започна да надува мускули и да чупи устни като някой от онези глупави топмодели.
188 Трябваше да е забавно, но очевидно е символ на репресията срещу жените казах и продължих да щракам и да наблюдавам в екранчето съвсем отблизо как веселието се връща на лицето му. Изведнъж очите му потъмняха, изражението му стана хшцническо. Искаш да бъдеш репресирана ли? попита много нежно.
189 И изведнъж изчезна от екрана. С едно движение беше успял да метне кутията от фотоапарата на пода, да ме сграбчи, да ме просне на леглото и да ме възседне. Хей! викнах и продължих да го снимам усмихнат, приведен над мен, впил тъмните си очи в обектива. Изведнъж той грабна апарата и ролите се смениха.
190 Мятах глава, опитвах се да се измъкна, не спирах да се смея и правех жалки опити да изтласкам ръцете му, но гой не спираше и се наслаждаваше с усмивка на сладкото ми мъчение. Спри, Крисчън! примолих се и той веднага спря. Грабна двете ми ръце, закова ги до главата ми и ме изгледа продължително.
191 Все едно ме виждаше за пръв път. Наведе се и ме целуна жадно, сякаш бях извор със студена вода. Да го видя такъв запленен, буквално в краката ми, обезоръжен... И това разбуди либидото ми. Той пусна ръцете ми и прокара пръсти през косата ми, хвана я и я стисна нежно, за да не мърдам.
192 Целуваше ме дълбоко, сластно. Поглъщаше ме като хищник. Езикът му се плъзна в устата ми и завладя всичко по пътя си не даваше, само вземаше. Отчаяние и потребност. И докато желанието полека завладяваше всеки мускул в тялото ми и разбуждаше всеки нерв, внезапно усетих ужасяващ пристъп на паника.
193 Едната му ръка хвана брадичката ми, а другата се плъзна по тялото ми, по гърдите, по кръста, около дупето ми. Целуна ме отново, вмъкна краката си между моите, вдигна коляното ми и започна да отърква тялото си в моето, усещах твърдия му пенис през дрехите. Изгубих се в неговата трескава страст.
194 Той внезапно спря, изправи се и ме дръпна да стана. Виеше ми се свят. Докато успея да поема дъх, той успя да разкопчае копчето на късите ми гащи, да коленичи пред мен и да ги смъкне на пода заедно с бикините. После за секунди се озовах пак на леглото под него и той вече се събуваше.
195 Сил но. Вдигнах крака и ги увих около него, придърпах го към себе си. Бях твърдо решила да се преборя с това, което го мъчеше, и да го унищожа. И тогава той започна да се движи. Френетично, като полудял, примитивно, отчаяно, все едно се опитваше да се покатери по въображаема стълба в тялото ми.
196 Но тялото ми се оказа по силно от съзнанието. Мисълта за тревогите му изчезна, бързо се катерех към гребена на вълната, към върха. Тялото ми го посрещаше с всяко нахлуване във влагалището ми. Чувах грубото му свирепо дишане в ухото си, знаех, че аз, аз съм неговата забрава, изгубеният му рай.
197 Искам да те гледам в очите. Гласът му беше непоносимо настоятелен, нетърпелив. Отворих очи. Суровите му пламтящи очи, страстта, любовта в наведеното над мен лице ме изстреляха и тялото ми започна да пулсира около него, главата ми се отметна назад. Ана извика той и се присъедини към моя оргазъм.
198 Претърколи се, стиснал ме здраво, и аз се оказах просната върху него, а той все още беше в мен. Когато изплувах на повърхността и тялото ми се успокои, реших да си направя майтап и да спомена как ме е третирал като обект и как ме е репресирал, но предпочетох да си държа устата затворена.
199 Продължих с клетвата си от сватбата. Кълна се, че ще те обичам безусловно, ще те подкрепям да постигнеш целите и мечтите си, ще те уважавам и почитам, ще плача с теб и ще се смея с теб, ще споделям надеждите и мечтите си с теб и ще те успокоявам в трудни времена. Спрях. Исках да каже нещо.
200 Кълна се, че ще те защитавам, че ще държа близо до сърцето си и в сърцето си теб и нашия съюз прошепна с дрезгав глас. Кълна се, че ще те обичам и ще ти бъда верен, че ще забравя всички други, че ще съм с теб в добри и лоши времена, в болест и радост, независимо къде ще ни отведе животът.
201 Ще споделям радостта и тъгата ти и ще те успокоявам в трудни времена. Кълна се, че ще те обожавам и ще ти помогна да осъществиш мечтите си. Ще те пазя до себе си, ще ти дам спокойствие. Всичко мое сега е твое. Давам ти ръката си, сърцето си и любовта си от този миг до края на живота ни.
202 Благодаря за подаръка. Взе фотоапарата, протегна ръка напред, обърна обектива към нас и ни снима прегърнати. На снимката сигурно щеше да личи, че сме се гъделичкали, че сме правили секс и че накрая сме си признали толкова много неща. Удоволствието е изцяло мое отвърнах и очите му грейнаха.
203 Той се засмя и ме последва до средата на залата. Там спрях и дори не исках да се съвземам от гледката. Прекрасните градини, отразени в огледалата, и прекрасният Крисчън, моят съпруг със смелите бляскави очи, и неговото отражение. И всичко това се връщаше към мен от всяко огледало.
204 И тя е там, но тъжна, замислена. Той прибира един кичур зад ухото ми. После се обръща и без да каже и дума, съвсем бавно тръгва. Стъпките му кънтят, ехото се блъска между стъклата. Той продължава да върви към двойната врата с много орнаменти, един самотен мъж, един мъж без отражение в огледалото.
205 Аз съм достатъчно голям и достатъчно силен, за да се грижа сам за себе си. Хайде, ставай. Искам да направим нещо, преди да тръгнем за дома. Усмихна ми се с хлапашката си усмивка аз съм само на двайсет и осем и ме плесна по дупето. Сепнах се от пляскането, но най вече от мисълта, че си тръгваме.
206 Просто си си върнала теглото, което загуби, след като ме напусна каза той тихо и натисна копчето на асансьора. Внезапната му тревога за мен, за нещо, което вече беше зад нас нещо, останало в миналото, ме трогна. Прокарах пръсти по лицето му, зарових ги в косата му и го придърпах към себе си.
207 Знам, че си изморена каза той тихо и потърка носа си в моя, но наистина ми се ще да те заведа до леглото и да... не спим. Целуна ъгълчето на устата ми и продължи: Това е първата ни нощ у дома и ти си вече само моя. Гласът му заглъхна, докато целувките му бавно се спуснаха по шията ми.
208 Човек би си помислил, че да си с някой друг толкова дълго, без да се отделяш от него и за минута, е потискащо, но всъщност не беше така. Всяка минутка с него беше безценна, дори когато спорехме или се карахме. Всяка една, освен онази в колата, когато му съобщиха за пожара в Грей Хаус.
209 Той също й се усмихна, но беше трудно да се разбере дали са стигнали донякъде. Надавах по едно ухо на разговорите. Крисчън беше навлязъл в подробности за медения месец. Говореше спокойно, подредено, и не спомена за палежа, все едно беше забравен. Аз обаче не можех да се отърся от лошото настроение.
210 В момента съм с обувки без токчета. Ще е много забавно да опитам прошепна съблазнително в ухото ми той. Изчервих се, но се почувствах по добре. Тъкмо свършихме с десерта ягоди и сметана, и заваля пороен дъжд. Всички скочихме да прибираме чиниите и чашите от масата и ги скупчихме в кухнята.
211 Искаше ми се да се смея на себе си, че съм така нервна и развълнувана, и на него, че е така притеснен. Едно зловещо палаво гласче ми подшушна да избягаме на охраната, ей така, за майтап. Огледах се. Предницата на колата вече беше стъпила на асфалта. Нямаше никакви коли и аз... не се сдържах.
212 Спокойно, бебчо каза спокойно Крисчън, но знаех, че е всичко друго, само не и спокоен. Лавирах между двете платна, подминавах всички коли и камиони. Бяхме съвсем близо до езерото и имах усещането, че карам по водата. Не обръщах никакво внимание на ядосаните клаксони на шофьорите.
213 Моля те, не плачи. Той се пресегна през лоста за скоростите и въпреки че беше тясно за двама ни на една седалка, ме издърпа в скута си. Загали косата ми, приглаж даше я, събираше я от лицето ми, целуваше очите ми, бузите, а аз увих ръце около врата му и заплаках с лице, опряно във врата му.
214 Крисчън застина; едната му ръка беше на гърба ми, другата на дупето ми. Целуни ме казах задъхано. Гледах как устните му се разделят, как поема рязко дъх. Пресегна се напред, измъкна блакбери то от колоните и го метна на шофьорската седалка до сандалите на изтегнатите ми през лоста крака.
215 И тогава устните му се залепиха върху моите, дясната му ръка се зарови в косата ми, хвана я и закова главата ми на място. Другата му ръка галеше лицето ми. Езикът му нахлу в устата ми аз го чаках готова. Адреналинът се превръщаше в похот. Желанието пронизваше тялото ми като хиляди иглички.
216 Не можех да мръдна главата си. Устата му беше върху моята, този път по дръзко и по настоятелно. Другата му ръка се плъзна по тялото ми, по дупето и до средата на бедрото ми. Пръстите ми се усука ха около кичурите му. Добре е, че си с пола каза той, мушна ръка и погали бедрото ми отвътре.
217 Като вълк. После рязко извади пръстите си и ме остави така отворена, искаща. Пъхна ръка под коленете ми, вдигна ме бавно и леко ме обърна с лице към прозореца. Сложи краката си встрани от моите заповяда, като прибра своите един до друг. Отворих крака и ги сложих от двете страни на неговите.
218 Извиках силно. Влагалището ми се отваряше да го поеме. Дъхът му свистеше през зъбите му. Ръката му се плъзна по врата ми, хвана брадичката ми и той изви главата ми на една страна, така че да може да целува шията ми. Другата му ръка хвана здраво бедрото ми и започнахме да се движим.
219 И докато прекрачвах купчинката, се наведе и ме сграбчи за десния глезен. Бързо и ловко разкопча сандалите ми. Опитвах се да запазя равновесие, като се опирах на стената под стойките, където преди държеше всичките си камшици, палки, бастуни... бяха останали само коженият камшик и нагайката.
220 После рязко хвана бедрата ми, придърпа ме до себе си и зарови глава между тях. Изглеждаш прекрасно, миришеш божествено каза и вдъхна дълбоко. Ароматът ти е като наркотик. Долепи устни до дантелата на бикините ми. Думите му секнаха дъха ми, а слабините ми буквално се наводниха от желание.
221 Не е това, което мислиш каза той някак успокоително. Казах ти вече стъпка по стъпка, малко по малко с дупето, бебчо. Чух как изстисква нещо, може би от тубичка, и пръстите му започнаха да ме масажират там. Слагаше лубрикант... там. Страхът от неизвестното и вълнението се бореха в мен.
222 Сложи цялата си длан върху устните ми и пръстите му заиграха около клитора ми. И докато магическите му пръсти и палецът му играеха в мен и около мен, бавно мушна металното студено нещо в ануса ми. Извиках. Усещането беше съвсем непознато. Мускулите ми протестираха срещу инвазията.
223 Усещах миризмата му от меката материя по кожата си и веднага забравих въпроса с миенето на играчките. Той остави всичко на шкафа, отключи, хвана ме за ръка и ме изведе от стаята. Едва ходех. Тревогата, лошото настроение, тръпката от преследването, страхът... всичко се беше изпарило.
224 Благодаря казах и точно тогава пребледнелият Сойър се измъкна от кабинета на Крисчън, мина бързо през голямата стая, без да ни погледне, и се скри в кабинета на Тейлър. Бях благодарна, че се появи, защото точно в този момент не бях в състояние да обсъждам менюта, да не говорим за анални играчки.
225 Отворих лаптопа и прочетох бележките си по петте текста, по които бях работила по време на медения месец. Да, имах всичко, от което се нуждаех. До известна степен не исках да се връщам на работа, дори на моменти тази мисъл ме ужасяваше, но никога нямаше да събера сили да кажа на Крисчън.
226 Исках да ми се каже истината и изобщо не ми дремеше колко е зает. Трябваше да знам какво става и изведнъж изпитах силен пристъп на гняв, че ме държи в неизвестност. Станах с намерение да ида и да се изправя срещу него в кабинета му, но точно тогава снимките от медения месец изскочиха на екрана.
227 Стисна телефона между ухото и рамото си и натисна клавиш на клавиатурата на лаптопа. Беше изображение от черно бяла охранителна камера. На екрана се появи мъж с тъмна коса и светли работни дрехи. Крисчън натисна друг клавиш. Мъжът вървеше към камерата, но главата му беше наведена.
228 Тръгнах към хладилника и намерих франзелите, нарязани с дължината на онези торбички, в които хората си носят сандвич за работа. Сложих ги в две чинии, мушнах ги в микровълновата и зачаках да се размразят. Госпожа Джоунс беше изчезнала някъде. Върнах се до хладилника и почнах да търся продукти.
229 Крисчън! скарах му се и той изведнъж хвана коленете ми, после глезените, бутна ме назад и паднах по гръб на дивана. Плъзна се леко върху мен и ме закова под себе си с единия си крак пъхнат между моите. Беше толкова изненадващо, че чак изпищях. Той хвана ръцете ми и ги вдигна над главата.
230 Усетих соления вкус на соковете си. А той пъхна пръста в устата ми и започна да го движи така, както във влагалището ми. После преметна и другия си крак между моите и усетих ерекцията му притискаше ме, започна да натиска през дрехите с твърдия си пенис. Късите гащи ме дразнеха между устните.
231 Продължи да ме притиска. Отворих уста да му кажа да спре, но се провалих от устата ми излезе само стон. Той захапа устната ми и плъзна език в устата ми. Пусна другата ми ръка и аз веднага я плъзнах лакомо по раменете и в косата. И когато дръпнах силно косата му, той изръмжа като звяр.
232 Гледаше как пръстите ми се плъзгат леко по кожата му, все едно листа плуват по вода. Първо към едното зърно, после към другото. Под милувката ми те станаха стегнати и твърди. Наведох се и леко докоснах гърдите му с устни, а ръцете ми нежно се придвижиха към раменете. Бяха силни, твърди, мускулести.
233 Беше в страхотна форма. Желая те каза той и либидото ми се стрелна като кола през светофар, току що светнал зелено. Пръстите ми се заровиха в косата му, дръпнах я нагоре и назад, за да мога да завладея устата му, езиците на опустошителния пожар в слабините ми лумваха все по високо и все по горещи.
234 И много бавно започна да ме люби, докато не се разпаднах. Крещях името му, увила тяло около него с намерението никога да не го пусна. Лежах просната върху гърдите му на пода в голямата стая, пред телевизора. Мисля че напълно пропуснахме трета база. Ръката ми мина по мускулите на гърдите му.
235 Хана беше асистентката ми. Висока, слаба, ужасно педантична, на моменти дори ме дразнеше и ме притесняваше с всичките си умения. Но като цяло бе много мила с мен, макар че беше само две години по голяма. Беше приготвила латето ми единствения вид кафе, което й позволявах да ми приготвя.
236 Мисълта ми се върна на яхтата, после минах през стаята с играчките, после се сетих за преследването, аз в аудито, доджът след мен. Може би Крисчън беше прав, може би нямаше да мога да работя повече. Тази мисъл ме потисна, защото исках тази работа, това обичах да правя. Винаги го бях искала.
237 Поне нямаше никаква негативна реакция след мейла ми. Може би наистина беше решил да го обсъдим тази вечер, както го бях помолила. Не ми се вярваше много, но се отърсих от гадното предчувствие и отворих плана, който ми бяха връчили на събранието. С Хана имахме ритуал за всеки понеделник.
238 Дотам как грубо прекъсваш работата ми, за да се караш с мен за едно име. Той мигна веднъж изненадано, предполагам от ожесточението в гласа ми. После протегна дългите си пръсти към коляното си и махна някакво несъществуващо косъмче. Правеше го нарочно, за да ме разсейва. Присвих очи.
239 Крисчън, когато започнах работа тук, ние се познавахме съвсем отскоро започнах търпеливо, макар че ми беше много трудно да намеря правилните думи. Не знаех, че ще купиш компанията. И какво можех да кажа за това грандиозно събитие в краткия ни съвместен живот? Беше го направил от.
240 Знаех, че го прави, за да ме пази, да ме защитава, но това с купуването на компанията тук беше основният проблем. Ако не се беше намесил, всичко щеше да е постарому, колегите ми нямаше да ме гледат накриво и да си шушукат подло зад гърба ми. Закрих лице с ръце, за да избегна контакта с очите му.
241 Искам светът ти да започва и да свършва с мен каза сурово. Аз дерайлирах. Все едно ме бе ударил в слънчевия сплит, все едно юмрукът му бе останал там и го въртеше в тялото ми. И видях малкото уплашено момченце с косица с цвят на мед и сиви очи, облечено в мръсни опърпани дрешки не по мярка.
242 Разговорът беше толкова изтощаващ, не исках да говорим за това сега, не и в издателството. Затворих очи, потърках чело и се запитах как така се стигна дотук. Виж, нали говорихме за името ми. Искам да запазя името си тук, защото не искам да ме асоциират постоянно с теб. Но само тук.
243 Той се размърда в стола, като да събере сили да ми поднесе неприятната новина. Не бях сигурна, че искам да знам. Ръководството ти даде позицията на Хайд, за да се грижиш за нещата временно. Не искаха да наемат квалифициран главен редактор, при положение че компанията е в процес на продажба.
244 Нямаха представа какво ще иска новият собственик, след като му прехвърлят собствеността. Отделно, доста мъдро, не искаха да си позволят едно уволнение, което ще им струва много. Така че... ти дадоха позицията на Хайд, докато новият собственик, а именно аз, поеме нещата в свои ръце.
245 Цял следобед, вместо да се съсредоточа върху работата си, се бях опитвала да измисля какво да му кажа. Но вместо това гневът ми растеше с всеки час. Писнало ми беше от това негово кавалерство, от начина, по който се нервираше от най дребни неща, и от откровено казано детинското му поведение.
246 Не играеш честно, като ми цитираш клетвите ни. Никога не съм обещавал да играя честно, когато става дума за теб и сигурността ти. Освен това ти използва клетвите ни като оръжие срещу мен, ако помниш. И беше прав. Анастейжа, ако си ми още ядосана, изкарай си го на мен после в леглото.
247 Сексът беше механизмът, с който решаваше всичките проблеми. Влязох в банята, погледнах се в огледалото и се намръщих. Връщането в реалния свят се оказа много трудно. Когато бяхме сами, в нашето мехурче, всичко беше наред, защото бяхме сами, увити един в друг. Държахме се един за друг.
248 Разкопчах горните две копчета на блузата, измих си лицето, оправих си грима, сложих спирала малко повече от обикновеното, и малко повече гланц върху устните. Наведох глава, обърнах косата си и с бяс я разресах от корените. Когато пак вдигнах глава, косата ми падна по раменете и гърдите ми.
249 Дрехите й винаги изглеждаха скъпи. На врата й блестеше диамант, в комплект с двете по малки димант чета в ушите. Изглеждаше изпипана отвсякъде. Беше израснала в семейство с много пари, изискани маниери и добри обноски, макар че тази вечер въпросните маниери очевидно бяха оставени у дома й.
250 Понякога можеше да е безценен, така сладък, но понякога можеше да те вбеси. Надигнах се на пръсти да отворя шкафа. Усещах очите му върху себе си. Изведнъж ми мина през ума, че с него участваме в едно шоу, играем в един мач, но този път не сме в противниковите отбори. Гиа беше противникът.
251 Така ще се получи едно покрито алфреско, което може да се ползва и за трапезария, и за всекидневна. Не можеше да се отрече, че е много добра в работата си. Или вместо веранда към вратата на стъклената стена можем да вмъкнем дърво и така да запазим средиземноморския дух продължи тя.
252 Добре. Щом вече е ясно, значи всичко ще е наред. Сега нека ви кажа какво искаме в спалнята и после ще минем през материалите, които възнамерявате да използвате. Както вече знаете, с Крисчън решихме къщата да бъде направена с екологично чисти материали и поддръжката й да е екологично съобразена.
253 Опитвам се, наистина се опитвам да се адаптирам към този нов за мен живот. Живот, какъвто никога не съм си и представяла, че ще имам. Получих всичко наготово. Работата си, теб моя красив съпруг, когото никога не бях предполагала, че ще обикна толкова дълбоко и силно, така бързо..
254 Той ме гледаше с отворена уста. Но ти си като товарен влак, а аз не искам да ме вържат за релсите, защото момичето, в което се влюби, ще бъде прегазено. И какво ще остане? Една рентгенова снимка на жена, без лице, без плът, която ще скача от една благотворителна дейност на друга.
255 Съжалявам, трябваше да ти кажа, да го обсъдим, но така и не намерих подходящ момент. Гледаше ме толкова напрегнато, все едно искаше с поглед да пробие черепа ми и да разбере, но не каза нищо. Защо си се уплашил, защо е тази паника? попитах. Просто не искам да се изплъзваш между пръстите ми.
256 Той ме погледна още по удивено и за миг реших, че ще се откаже. Но не. Започна бавно, много бавно да разкопчава копчетата на бялата си риза. Сръчните му пръсти се плъзгаха от копче на копче. Вътрешната ми богиня застина в средата на арената да приеме поздравленията на ликуващата публика.
257 Хванах ръката му и махнах едното копче бяха платинени, с неговите инициали в семпли ръкописни букви. После се заех и с второто. Когато свърших, веселието в очите му беше изчезнало. Те горяха, топяха се. Повдигнах се на пръсти, свалих бавно ризата през раменете му и я пуснах да падне на пода.
258 Да, хубаво е. Целунах го по челото. Харесва ми, когато разтриваш главата ми с нокти. Очите му бяха все така затворени, но лицето му излъчваше божествена наслада и спокойствие, нямаше и следа от онази ранимост, която бях видяла по рано. Господи, колко рязко се бе променило настроението му.
259 Ръцете му се вдигнаха към бедрата ми и се спряха на дупето. Без опипване на фризьорката! престорих се на сърдита. Не забравяй, че съм глух каза той, без да отваря очи, и ръцете му слязоха още по надолу по бедрата ми и пръстите му започнаха да повдигат края на полата. Отместих ръката му.
260 Ахнах от изненада. Устните му вече бяха върху моите, езикът му горещ и твърд, се мушна силно в устата ми. Пръстите ми се вплетоха в мократа му коса, капки вода се стичаха по ръцете ми, езикът му влезе по дълбоко, а косата му окъпа лицето ми. Едната му ръка се стрелна към копчето на блузата ми.
261 Добър избор, госпожо Грей каза без дъх в устните ми. Пусна брадичката ми и ръката му слезе към коляното, после леко и бавно тръгна нагоре по крака, танцуваше като кънка върху лед, повдигаше полата ми. Настръхнах и кракът ми изтръпна. Устните му се плъзнаха от ухото по челюстта към устата.
262 Пръстът му се заигра с дантелата на чорапа ми. Харесвам тези чорапи каза и пъхна пръст под дантелата към вътрешността на бедрото ми. Седях в скута му и се гънех от желание. Ако ще те чукам седем нюанса, искам да не мърдаш изръмжа той. Ами направи така, че да не мърдам предизвиках го задъхано.
263 Не и когато става дума за вас, госпожо Грей, но вие вече знаете това каза той, повдигна ме и ме намести върху себе си. Водата все още се стичаше по лицето, раменете и гърдите му. Исках да се наведа и да оближа капките от гърдите му, но беше много трудно, понеже бях с вързани на гърба ръце.
264 Погледът му ставаше все по тъмен; никак не бързаше с копчетата, наслаждаваше се на задачата си. Пулсът ми се учести, дишането ми стана по плитко. Не можех да повярвам как само от лекия допир на пръстите му ставам все по готова, по възбудена. Усетих силен порив да движа тялото си, да мърдам.
265 Зъбите ми се впиха в месестата част на палеца му. Той простена, бавно извади мокрия палец от устата ми и го прокара надолу по брадичката ми, гърлото, между гърдите и там се спря, закачи го на лявата чашка на сутиена ми и я дръпна надолу. Гърдата ми изскочи. Не откъсваше очи от моите.
266 В същото време другият му палец спря да се върти около другото ми зърно. Той просто го хвана между палеца и показалеца и започна леко да го пощипва и усуква. Крисчън! изстенах и се наведох рязко напред в скута му. Но той не спря, продължи да ме изтезава бавно, агонизиращо сладко и дори мързеливо.
267 Той зовеше нещо дълбоко, нещо тъмно в душата ми, което може би само той познаваше добре. И когато заби зъбите си в зърното ми, удоволствието стана почти нетърпимо. Гърчех се, трепках като прободена пеперуда и отчаяно се опитвах да намеря нещо, в което да впия влагалището си, но той беше облечен.
268 Ако можех поне да го докосна... Опитах се да освободя китките си, но се бях изгубила в това коварно, нечовешко усещане. Моля те прошепнах и започнах да го умолявам и да скимтя, удоволствието се стрелваше по цялото ми тяло от врата до петите, до пръстите на краката. Цялата ми мускулатура се сгърчи.
269 Смучеше зърното ми, кожата ми пееше под допира му и не усещах нито подгизналата си блуза, нито мократа му коса, само огън. И този огън гореше като в камина. Бях се превърнала в запалена камина. Разумът напусна тялото ми, то застина, мускулите ми се свиваха все по често и болезнено.
270 Искам! Готова си каза той задъхано и конвулсиите на оргазма разтърсиха цялото ми тяло, а той спря сладкото изтезание, стисна ме в прегръдката си, притисна ме до себе, докато бавно слизах по спиралите на оргазма. Когато отворих очи, главата ми беше на гърдите му и той ме наблюдаваше нежно.
271 Сега ще те чукам силно. Сграбчи ме през кръста, вдигна ме от скута си, сложи ме на коленете си и се зае с копчетата на колана на тъмносиния си панталон. Пръстите на лявата му ръка галеха бедрото ми и всеки път спираха за секунди на дантелата на чорапите ми. Бяхме лице в лице, съвсем близо.
272 Той ме погледна с енигматичната си усмивка и захапа долната си устна, а ръката му продължи да се движи нагоре надолу по пениса му. Защо беше толкова възбуждащо да гледам как съпругът ми си доставя удоволствие? Трябваше да си изядеш вечерята подкачи ме той, гласът му беше изкусителен.
273 В моята съпруга. Не можех да се контролирам. Пръстите ми в мократа му коса, устните ми търсещи неговите; започнах да се движа, да го поглъщам, да ме поглъща. Той стенеше, ръцете му в косата ми, по гърба ми, езикът му завладя устата ми, вземаше всичко, а аз с желание му давах всичко.
274 О, Крисчън, обичам те и винаги ще те обичам. Бях останала без дъх, исках да знае, исках да е сигурен в мен след тази битка за надмощие следобеда. Той изстена, стисна ме здраво и свърши. Порази ме стонът, който излезе от гърлото му като проплакване, като безпомощно отдаване на нещо извън контрола му.
275 Точно тук исках да съм, независимо от мегаломанията му, от манията му да контролира, от порива и желанието му винаги да ме поставя на правилното според него място. Той зарови нос в косата ми и вдиша дълбоко. Усетих усмивката му и въздъхнах облекчено. Седяхме прегърнати и нямаше нужда да говорим.
276 Ако ще ме подстригваш, сложи моята риза. Иначе ще ме разсейваш и така и няма да си легнем. Не можех да не се усмихна. С пълното съзнание, че ме гледа, тръгнах бавно към ъгъла, където бяха обувките ми и ризата му. Наведох се много бавно, с гръб към него, вдигнах ризата му, помирисах я.
277 Той изсумтя, уж да отхвърли идеята, но усетих как тайничко мисълта, че някой от персонала му го харесва, наистина му се понрави. Добре, ще говориш ли с Гиа за стаите над гаража? Да, разбира се отвърнах и забелязах, че вече не изпитвам онова раздразнение като преди, когато някой споменеше името й.
278 Вдигнах първия кичур, разресах го и го хванах с палец и показалец. Захапах гребена, взех ножиците и отрязах към три сантиметра. Крисчън седеше със затворени очи, неподвижен като статуя. Въздъхна доволно и аз продължих. От време на време отваряше очи и все го улавях да ме наблюдава внимателно.
279 Погледнах го подозрително. Виж, за да управляваш една компания добре, трябва да използваш таланта и капацитета на хората, които работят при теб. Ако имаш дарбата и интереса да го правиш, значи трябва така да структурираш компанията си, че да даде възможност на тези хора да се изявят.
280 Изобщо не бих предположила в началото. Пак си го представих като четиригодишно неизкъпано облечено в мръсни дрешки нещастно момченце. Погалих нежно късата му коса и тъгата ми отстъпи пред нежността. Той се размърда и сънените му очи потърсиха моите. Примигна няколко пъти и се разсъни.
281 Той зарови нос в гърдите ми и измърка от удоволствие. Ръката му се плъзна надолу към кръста ми, по хладния сатен на нощницата. Какво изкусително парченце сладкиш си ти! Но колкото и да си изкусителна, трябва да ставам каза леко притеснено, протегна се, неохотно разви тялото си от моето и стана.
282 Той се усмихна и ме замери с пижамата си. Тя полетя към лицето ми, но я хванах навреме и се засмях като ученичка. Той се приближи с дяволита усмивка, дръпна завивката ми, сложи коляно на леглото, сграбчи глезените ми, издърпа ме рязко към себе си, нощницата ми се нави и се вдигна нагоре.
283 Пак ми се скара като на малко дете. Отворих уста да отговоря или поне да изджавкам, но реших да не започвам деня с лошо настроение. Скръстих сърдито ръце. Тейлър ме погледна за секунди в огледалото за обратно виждане и после се съсредоточи върху пътя, но тръсна леко глава, очевидно раздразнен.
284 Аз просто обичах да съм в мехурчето, с Крисчън. Предния ден бяхме ходили на благотворителна вечеря. Имаше толкова много костюмирани мъже и докарани елегантни жени и всички говореха за цените на недвижимите имоти, за икономическата криза, за потъващите борсови пазари. В смисъл беше.
285 Реших да се обадя на Крисчън. Знаех, че е бесен, озверял, истински озверял. Направо си глътнах езика само като си представих какви щеше да ги наговори. И сега щеше да се притесни допълнително, защото нямаше да може да се върне до утре вечер, защото го е нямало в най важния момент.
286 Кларк беше висок, мургав и дори би могло да се каже симпатичен, ако не беше толкова начумерен. Не беше много щастлив от факта, че са го събудили, измъкнали са го от леглото и са го довлекли тук само защото някакъв е нахлул в дома на един от най богатите и влиятелни хора в Сиатъл.
287 Не бях яла такъв сандвич от години. Усмихнах се благодарно и отхапах огромна хапка. Когато най сетне се добрах до леглото, се свих на неговата възглавница, облечена в неговата тениска. Всичко миришеше на него. И заспах, тихичко пожелавайки му лека нощ, сладки сънища и... добро настроение.
288 Носеше черни чорапи и официални обувки. Единият му лакът бе опрян на облегалката на стола, а показалецът му бавно и ритмично минаваше по долната му устна. Очите му горяха гробовно, в пълен контраст с крехката утринна светлина, но като цяло изражението му беше не заключено, а за лостено.
289 За това копнеех, откакто се бях прибрала снощи. Станах, приближих се до него. Изненадата му премина в шок, когато седнах в скута му и се свих. Не ме отблъсна, макар че очаквах да направи точно това. След няколко... удара на сърцето ми той обви ръцете си около мен и зарови нос в косата ми.
290 Реших да не обръщам внимание на реакцията му, притиснах лицето си до гърба му, стиснах го по силно и затворих очи. Крисчън помръдна и водата от душа ни обля, но той продължи да си мие косата. Топлата вода падаше като водопад по тялото ми, а аз продължавах да гушкам мъжа си, любовта на живота ми.
291 Изсуших отгоре отгоре косата си, само с кърпата, сплетох я и я вдигнах на кок. Пъхах диамантени обеци в ушите си, побягнах към банята да си сложа грим и след цялото бързане застанах пред огледалото и видях бледото си лице. Винаги толкова бледа! Поех дълбоко дъх, за да успокоя дишането си.
292 И тогава се появи Тейлър със строг костюм, като изваден от кутийка, свеж, ще кажеш, че е спал поне осем часа. Добро утро, Тейлър поздравих го и се опитах се да преценя поне неговото настроение. Очаквах да видя и нещо като следа, нещо, което да ме насочи, да ми подскаже какво става.
293 И понеже не исках да го оставя така с толкова много въпросителни, с такова напрежение между нас, пристъпих внимателно към него. Тялото му се скова, очите му се разшириха и изведнъж го видях така крехък, така уязвим и някъде, в някакво дълбоко, тъмно кътче на сърцето си усетих пробождане.
294 Никога не съм знаела истинската причина за всичките ти тревоги, не съм знаела дали е базирана на нещо реално, или на нещо, което ти си си внушил, че е опасно. Имах двама души от охраната с мен. Мислех, че с Кейт сме в безопасност. И бяхме в по голяма безопасност в бара, а не в апартамента.
295 Сега те вече горяха с чистия, ярък огън на гнева. Да, имам проблеми казах и усетих как се задушавам. Ако трябваше да дискутираме това, имах нужда от разстояние. Но преди да направя крачка назад, той се наведе и прокара носа си по моя. Затворих очи, за да усетя по силно така жадувания му допир.
296 Струйка свежо студено вино се изля в устата ми. Преглътнах ин стинктивно и си спомних онази нощ в апартамента ми във Ван кувър, хвърлена на леглото, завързана да не мърдам, с тениската на очите и с полуделия, ядосан, секси Крисчън, който не умееше да оцени чувството ми за хумор дори в един имейл.
297 Бавно засмуках пръста му. Сега ще мине казах успокоително, духнах няколко пъти върху изгореното и го целунах. Той задържа дъха си. После пак го взех леко с устата си и засмуках нежно. Той пое рязко дъх и звукът от свистящия в гърлото му въздух се стрелна директно към слабините ми.
298 Готов за игрички, забавен и отвратително прелъстителен. Е, беше ми дал някои от отговорите, които исках, но исках да узная много повече. От друга страна, и на мен ми се играеше тази игра. След кошмара от снощи и цял ден напрежение и притеснения това се оказа неочаквано добър обрат.
299 Още, от всичко, гладна съм. Усетих радостта в усмивката му. И така, бавно, търпеливо, той ме хранеше, все едно съм бебе. От време на време избърсваше крайчетата на устата ми или с устни поемаше някое парченце или трошичка. И разбира се, на кратки интервали ми предлагаше глътка вино.
300 Отвори широко и захапи каза и след като го направих, установих, че са любимите ми сармички с лозови листа. Бяха вкусни и студени, макар че ги предпочитам затоплени, но не исках да рискувам да се изгори пак. Той ми подаваше сармичката на части и щом я изядох, облизах пръстите му един по един.
301 После извади фибите от вдигнатата ми на кок коса и плитката ми падна свободно. Той я дръпна, аз направих крачка назад и опрях тяло в неговото. Имам план прошепна в ухото ми Крисчън и сладки тръпки полазиха по целия ми гръбнак. Така си и мислех казах, а той целуна шията ми под ухото.
302 Каквото и да беше планирал исках го. Исках да сме заедно по начина, по който само ние можехме. Той ме обърна към себе си и погледнах джинсите му, разкопчаното копче и не успях да се сдържа. Прокарах пръст под колана му, без да докосвам тениската, усетих меките му косъмчета. Той вдиша рязко.
303 Той леко пристъпваше напред, аз отстъпвах бавно, езиците ни танцуваха, вплетени един в друг, и тогава усетих дървения кръст зад себе си. Тялото му се притискаше все по настоятелно към моето. Да махнем роклята каза и започна да я сваля, както се бели ципа на плод, от бедрата, през кръста и корема.
304 Закопча десния ми крак за белезницата на кръста, а след това и левия. Като закована на стената птица така безпомощна се чувствах. Крисчън се изправи, пристъпи към мен и отново бях в онази вана от аромати топлината, миризмата и нежността на допира му. Той стисна брадичката ми и ме целуна бързо.
305 Настръхнах, когато усетих вибрациите по кожата си, между гърдите, над зърната, първо през едното, после през другото. Някаква нова, неконтролируема вълна от усещания ме заля, стигна до всяко нервно окончание в тялото ми, до синаптичните връзки между нервите и подпали наново слабините ми.
306 Той мина пред мен, хвана ме за дупето и притисна бедрата си към слабините ми. Джинсите му едва побираха еректиралия му пенис, а копчетата се врязаха в кожата ми. С една ръка махна шала от очите ми и стисна брадичката ми. Примижах срещу светлината. Светилната на изгарящите му очи.
307 Не можех да спра да плача. Тялото ми беше докарано до предела на поносимото, съзнанието ми празно, емоциите ми пръснати, разпилени. Той дръпна сатенения чаршаф от бал дахиновото легло и го уви около мен. Усещах хладния сатен като нещо непознато, нежелано върху чувствителната ми кожа.
308 Сълзите бяха като катарзис. Токова много се беше случило през последните няколко дни – пожари в компютърни зали, кариерата ми вече планирана от някой друг, преследвания с коли, перверзни архитектки, въоръжени луди в апартамента ни, спорове, неговият гняв и на всичкото отгоре бе заминал.
309 Освен това ако бях тук... Знам каза той и очите му обезумяха. Увих тялото си около него и сложих дланта си върху гърдите му. Лежахме така, мълчаливи. Ръката му се плъзна към края на плитката ми, дръпна ластичката, пусна косата на свобода и прокара пръсти през нея, като да я разреше.
310 Крисчън поклати глава. Или не знаеше, или не искаше да ми каже, или нямаше сили да обсъжда съдържанието на бележката. Хайд е дошъл тук с цел да те отвлече каза и тялото му се вцепени. И когато го каза, се сетих за залепващата лента. Потръпнах, но поне бях подготвена за това, вече знаех.
311 Думите ми излизаха почти беззвучни. Той изсумтя недоволно, прокара ръка през косата си, но не каза нищо. Зная защо имаш нужда да ме контролираш и да ме пазиш. И след като знаеш, продължаваш да ме предизвикваш? възкликна той, задавен от собствените си думи, а ръката му замръзна в косата ми.
312 Подсъзнанието ми си свали очилата, задъвка рамката им, свила устни, и замислено поклати глава. Не й обърнах внимание. Беше толкова объркано. Аз бях неговата жена, не подчинена, не бях някоя нова компания, която е закупил наскоро, не бях актив. Аз не бях онази курва и наркоманка майка му.
313 Това беше неговата дилема необходимостта да контролира и нуждата му от мен. Не исках да повярвам, че едното напълно отрича другото. Имам нужда от теб прошепнах и го притиснах по силно до себе си. Ще се опитам, Крисчън, наистина ще се опитам да бъда по разумна и да се съобразявам.
314 Едната му ръка сграбчи челюстта ми, другата беше върху главата ми, не можех да мръдна. Коленичи между краката ми, разтвори ги и се настани там все още беше с джинсите. Ана извика, като че ли не вярваше, че съм там, с него. Погледна ме за част от секундата и успях да си поема дъх.
315 Коленичи на пода и ме издърпа към себе си, така че дупето ми беше точно на ръба на леглото. Седни каза. С мъка седнах на ръба, косата ми падаше като воал около лицето ми, по гърдите. Сивите му очи се впиха в моите, а ръцете му отвориха широко краката ми. Облегнах се назад на ръце и зачаках.
316 Ти си толкова дяволски красива, Ана каза и видях как косата му с цвят на мед потъна някъде към бедрото ми, започна да го целува и да лази нагоре. Цялото ми тяло се сви от очакване. Той погледна към мен, очите му все по тъмни под дългите му мигли. Гледай каза и езикът му беше между краката ми.
317 Мускулите ми се ско ваха, ръцете ми трепереха под тежестта на собственото ми тяло. Тогава той нежно мушна пръст в мен и това беше краят. Паднах назад на леглото, пръстите му по тялото ми, в тялото ми, езикът му не спираше. И отлетях. Експлодирах, виках името му, мощният оргазъм огъна тялото ми.
318 И когато оргазмът започна бавно да се надига в мен, осъзнах, че искам точно това, тази връзка, този начин да си кажем, че се обичаме. Направи го, бебчо, заради мен прошепна той. Стиснах очи, мускулите ми инстинктивно се стегнаха под шепота му и свърших шумно, с вик, в спиралите на мощен оргазъм.
319 Скочих от леглото, грабнах халата и забързах към голямата стая. Мелодията беше толкова тьжна, онази същата прочувстве на, изстрадана мелодия, която беше свирил и преди. Спрях до вратата и го загледах в неговото малко езерце светлина. Тъжните ноти кръжаха в бавен ритъм в цялата стая.
320 Не издържах. Крисчън не погледна нагоре, не обърна внимание дори когато тръгнах към пианото, но се отмести и ми направи място да седна до него. Продължи да свири, а аз сложих глава на рамото му. Той целуна косата ми, но не спря преди мелодията да свърши. Погледнах го скришом, а той ме гледаше.
321 Стиснах нежно ръката му. Това наистина те е разстроило, нали? Някакъв откачен влиза в апартамента ми, иска да отвлече жена ми, тя не прави каквото й се казва, използва ми някакви ключови думи, подлудява ме... Затвори очи и когато ги отвори, вече бяха сурови и погледът му остър като нож.
322 Освен това успя да вкара и мен там. Гледах в тавана и се чудех. Странно, винаги бях мислила за него като за силния, контролиращ, доминиращ Крисчън, но всъщност той беше крехък, уязвим, моето изгубено момче. А най смешното беше, че за него аз бях уязвимата, а не можех да се съглася, че е така.
323 Дърветата бяха зелени, но първата въздишка на есента бе минала по листата и бе обагрила крайчетата им в жълтеникаво. Небето беше ясно, синьо и чисто като кристал. На запад се виждаха няколко тъмни облака. Наоколо се издигаха склоновете на Скалистите планини, а най високият връх беше точно пред нас.
324 Минахме през центъра на Аспен и настроението ми се вдигна. Повечето постройки бяха едноетажни, от червена тухла, в швейцарски стил, а имаше и къщи в ултрамодерен стил, боядисани в ярки шарени цветове. Плюс много банки и дизайнерски бутици, които напомняха за статута на населението.
325 Подадох ръка и се здрависахме. Не беше никак изненадващо, че се държеше по формално, отколкото с останалите от семейството. Надявам се полетът ви да е минал леко и приятно. Казват, че времето ще е хубаво през целия уикенд, но не съм съвсем сигурна. И погледна тъмните облаци зад нас.
326 Имаше три кожени бледокремави, почти бели канапета, обърнати към голяма каменна камина, в която беше и фокусът на цялата стая. Единственото цветно нещо бяха малките декоративни възглавнички, пръснати навсякъде по канапетата. Мия хвана Итън за ръка и го повлече да му показва къщата.
327 Хвана ме за ръка и ме поведе нагоре. Над първия етаж имаше четири спални, всяка с отделна баня и тоалетна. Неговата спалня обаче беше различна. Леглото беше много по голямо от това у дома, обърнато с лице към прозорец, от който се виждаше цял Аспен и поразяваща гледка към планините.
328 Погледнах я и с очи я уверих, че напълно разбирам и няма да се бъркам. Тя хвана ръката ми и я стисна, а в очите й видях болка, наранено достойнство, после тя ги затвори за секунда и когато ги отвори, нямаше и следа от болката. Изведнъж ми се прииска да я защитя, да браня яростно моята мила Кейт.
329 Наведе се и ме целуна. Пуснах водата във ваната с форма на яйце и излях малко аро матно масло. Пяната започна да се надига и божествен аромат на жасмин изпълни въздуха. Върнах се в спалнята, окачих Роклята и започнах да разопаковам и прибирам покупките, докато чаках да се напълни.
330 Погледнах го виновно. Това е добре каза той весело и прибра палавото кичурче зад ухото ми. И колко пъти трябва да ти напомням нашите пари. Дръпна брадичката ми надолу и веднага пуснах захапа ната между зъбите ми устна. Пръстът му се спусна по тениската ми, между гърдите, по диафрагмата и към корема.
331 Беше толкова препълнена, че с всяко движение водата се разплискваше навсякъде. Имах усещането, че плувам във водите на греха. А Крисчън беше самият грях миеше краката ми, масажираше стъпалата ми, заиграваше се с пръстите ми. После ги целуна един по един и леко захапа едното ми кутре.
332 Той бавно пристъпи в стаята и затвори вратата. Беше с черни джинси, бяла риза и много хубаво елегантно черно сако. Изглеждаше неземно красив. Тръгна бавно към мен, но щом ме доближи, ме хвана за раменете, завъртя ме към огледалото и застана зад мен. Очите ми намериха неговите в огледалото.
333 Сиви и сини очи се срещнаха в огледалото. После пръстът му се плъзна към края на роклята. Разстоянието от тук докосна края на роклята и плъзна пръсти нагоре до тук продължи задъхано не е много голямо... Плъзна ръка между краката ми, започна да ме дразни, да мърда бавно пръстите си.
334 Сложи връхчето на палавия си пръст върху долната ми устна и аз инстинктивно го целунах. Бях наградена с дяволита усмивка. После той пъхна пръста в устата си и по изражението му вече знаех, че имам истински добър вкус, не знам дали важеше за облеклото, но със сигурност за под него.
335 Готова ли си? попита той нежно. Тъкмо да отворя уста да кажа, че бях съвсем готова и даже се канех да свършвам, но се сетих какво стана предната нощ в стаята с играчките и реших да не насилвам чувството му за хумор. Седяхме в един от скъпите луксозни ресторанти в града и чакахме десерта.
336 Говореха предимно за психология. Крисчън обаче, по ирония на съдбата, имаше сериозни познания в областта. Слушах разговора с половин ухо и тьжно отбелязах, че опитът и познанията му са резултат от горчивия му опит с познанията на прекалено многото психоаналитици, които бе посещавал.
337 Усмихна се широко, по американски, откри всичките си перфектни бели зъби и разпъна устни, червосани в цвета на папийонката й. Макс ще се погрижи за палтата ви. Млад мъж, облечен в черно от глава до пети, но за щастие не в черен сатен, ми се усмихна и предложи да вземе палтото ми.
338 Аз го стиснах по здраво, а той ме изгледа въпросително, после се усети за какво става дума, засмя се и последва госпожица Секси сатенени гащи. Осветлението беше доста оскъдно, стените черни, а всичко останало в тъмночервено. Имаше сепарета откъм двете стени и голям П образен бар в средата.
339 Определено най доброто място в заведението. Ей сега ще вземем поръчките ви каза тя, пак изпърха с мигли към мъжа ми, отметна русата си коса и изчезна нанякъде. Мия вече потропваше с крака, нетърпелива да иде на дансинга, и Итън най сетне разбра намека и се хванаха за ръце, готови да тръгнат.
340 Покажи ми пръстена си опитах се да надвикам музиката. Помислих си, че скоро ще изгубя гласа си, ако трябва да викам така до края на вечерта. Кейт изпъна ръка напред. Пръстенът беше изключителен: солитер във фина, изключително изработена чашка с по един малък диамант от двете страни.
341 Погледнах го начупено, но истината е, че беше прав. Взех водата. Изпих я по не особено приличен за една дама начин и обърсах устатата си с ръка, за да изкажа протеста си, че пак ми се нарежда какво да правя. Добро момиче каза той и се засмя. Един път вече успя да повърнеш върху мен.
342 Господи, той би се чувствал дяволски виновен, ако не танцува само с жена си. Засмях се. г И Крисчън беше този, който ми вдъхна увереност, накара ме да усетя тялото си и да не се срамувам от него, научи ме да се движа със самочувствие. Изведнъж усетих зад себе си две ръце на кръста ми.
343 Гледаше русия с ярост и злост, каквито никога не бях виждала в очите му. Е, може би само веднъж, когато Джак се опита да ме сваля. Останалите по дансинга се раздвижиха, все едно някой бе хвърлил камък в спокойните води на езеро, оградиха ни, но останаха на безопасна дистанция от нас и горилата.
344 Бях го ударила, защото знаех как ще реагира Крисчън, ако ме види да танцувам с някой непознат и този непознат ме опипва. Знаех, че ще изгуби обичайния си самоконтрол, а това беше страшно. А и мисълта, че някой може да си позволи да извади от релсите мъжа ми, любовта на живота ми, ме побъркваше.
345 Да, ново е. Целуна и другото ми рамо, пусна роклята надолу и тя се свлече на пода. Свали и бикините ми и ме остави съвсем гола. После ме хвана за ръката. Хайде, прекрачи изкомандва и аз прекрачих роклята и бикините, като пазех равновесие само благодарение на това, че стисках ръката му.
346 Дръпна ме в ръцете си, целуна ме, дъхът ми с аромат на мента от пастата за зъби се сля с неговия. Колкото и да ми се ще да се заровя в теб, да се изгубя в теб, мисля, че си пила малко повече от необходимото, намираш се на височина две хиляди и петстотин метра и нощес не успя да се наспиш.
347 През съзнанието ми минаваха кадри, случки от деня. Крисчън, метнал ме на рамото си в самолета, тревогата му дали ще харесам къщата, после как правихме любов следобед, после във ваната и реакцията му към роклята ми. О, да, и оная горила в клуба. Усетих изтръпване в ръката си при спомена.
348 Изведнъж се раздвижи и претърколи и двама ни, така че аз да съм отгоре. Хванах ръцете му и ги заковах отстрани до главата му. Ръката ме заболя, но не обърнах внимание. Косата ми падаше около нас като водопад с цвят на лешник. Започнах да се движа така, че краищата й да гъделичкат лицето му.
349 Когато се опита да ме целуне, започнах да въртя глава като побесняла, за да не му позволя. Ръката му бързо мина от края на тениската ми към брадичката ми, закова лицето ми на място и той прокара зъби по челюстта ми, също както бях направила аз преди малко. Съпротивлявай се, бебчо.
350 И вече не се борехме, бяхме вплетени ръце, езици, крака и докосване и усещане, бързо и трескаво. Кожа каза той с пресипнал глас, дишаше тежко. Дръпна ме нагоре и с едно движение ме извади от тениската. Ти казах все още седнала, защото само това ми дойде наум. Дръпнах пижамата му надолу.
351 Хванах пениса му. Беше много твърд. Въздухът свистеше между зъбите му. Той се наклони назад, вдигна бедрата ми, катурна ме на леглото, а аз го дърпах, стисках здраво, ръката ми се движеше все по бързо по дължината на члена му. Видях малка капчица на върха на главичката и прокарах палеца си по нея.
352 Всяко нещо с времето си каза той и ръката му се плъзна към ханша ми, а устата му продължи да смуче с наслада зърното ми. Застенах силно, дишах бързо и пак се опитах да го накарам да влезе в мен или поне да го засмуча с влагалището си. Усещах го тежък, твърд, така близо, но той никак не бързаше.
353 Той хвана ръцете ми, закова ги към леглото широко разперени и пак ме притисна с цялата си тежест, подчини ме напълно. Бях обезумяла, подивяла. Ти искаше съпротива казах. Той се надигна, ръцете му все още върху китките ми, погледна ме. Сложих пети в горната част на бедрата му, набрах се и бутнах.
354 После разсеяно започна да я оглежда, подхвърли я в ръка и я стрелна напред. Продължаваха да говорят все така задълбочено. Крисчън се наведе, вдигна бамбуковата пръчица и пак я хвърли напред. Връхчето й се удари в земята. Изведнъж той погледна към прозореца и се почувствах ужасно неловко.
355 Започнах да опипвам около себе си и да търся колана в прос ъ ница. Той ме целуна по челото и се отпусна на седалката. Облег нах глава на рамото му и пак затворих очи. Безкрайно дълго ходене из планината, пикник на един от върховете, прелестни гледки всичко това ме бе изтощило до смърт.
356 Въздъхнах. Да измъкнеш информация от него беше като да вадиш зъб без упойка, а след такъв прекрасен уикенд... Дали да развалям хубавото усещане с питане и вадене на зъби без упойка? Беше чудо да го видя извън обичайната му среда, извън апартамента, спокоен и щастлив със семейството си.
357 Сиатъл в краката ни, пълен с хиляди примамливи неща и все пак така далечен. Може би това беше истинският проблем на Крисчън. Живял беше прекалено изолиран от реалния свят, сам беше изградил изолатора около себе си и сам беше заключил вратата му отвътре. Доброволно избрано отшелничество.
358 Той плащаше за обучението й. Седях безизразна и се опитвах да разбера какво изпитвам към тази жена, но за пореден път тя бе оправдала подозренията ми за... щедростта му. За моя изненада обаче не изпитвах към нея нищо лошо. Беше такова пречистващо чувство. И истински се радвах, че е по добре.
359 Но това, което изпитвах към тази нещастна млада жена, беше... съпричастност и състрадание. Започнах да прехвърлям из мозъка си цялата класическа литература, всичко, което бе посветено на отхвърлената любов. Преглътнах и се хванах за мисълта, че трябва да покажа уважение към чувствата й.
360 Той сви рамене, все едно изобщо не му пукаше. Не искам да се мърсиш с моето минало. Крисчън... ти си това, което си, точно заради живота, който си живял, заради живота, който живееш сега. Това, което засяга теб, засяга и мен. И аз те приех такъв, какъвто си, когато се съгласих да стана твоя съпруга.
361 Знаеш ли започнах да обяснявам бавно, в един момент аз правя нещо, което не ти харесва, и после ти измисляш някакъв начин да ми го върнеш или да се сдобрим, не знам кое от двете, защото обикновено сексът след това е или умопомрачителен, или жесток и винаги перверзен. Свих рамене уморено.
362 Отворих невиждащи очи. Таванът на спалнята бе окъпан в меките цветове на късния следобед. Езикът му беше намерил центъра на вселената ми. Исках да изправя краката си и отчаяно се мъчех да намеря косата му, и пак го оскубах в опит да контролирам приближаващия край на сюблимното удоволствие.
363 И аз се движех все по бързо. Той хвана главата ми и я изви назад. Зъбите му се впиха леко във врата ми. Другата му ръка се плъзгаше бавно по тялото ми от ханша през устните между краката ми, към клитора. Беше толкова чувствителен от огромното внимание, на което се беше радвал допреди минути.
364 Да казах задъхано и тялото ми започна да се сковава и да сбира екстаза отново, мускулите ми се стягаха около пениса му, държаха го, обвиваха го топло и нежно, така интимно. Искам да свършиш. Сега. Заради мен каза той настоятелно. И аз не закъснях, тялото ми просто се подчини на желанието му.
365 Опитвах се със силата на мисълта си да го накарам да се движи по бързо, гледах с омраза хората, които влизаха и излизаха и ми пречеха да стигна до баща си. Най сетне, след хилядолетия, вратата се отвори на третия етаж. Хукнах към друга рецепция. Имаше много медицински сестри със сини престилки.
366 Предимно около диафрагмата, но успяхме да се справим с тях и да спасим далака му. За нещастие сърцето му спря по време на операцията вследствие загубата на кръв, но успяхме да се справим и сега е добре, макар че това остава сериозен проблем. Но най много ни притеснява ударът в главата.
367 Беше ме оставил на мира В един миг се зачудих дали трябва да се тревожа от факта, че няма да правим секс, но след като моето друго аз, вътрешната ми богиня, не се виждаше наоколо и бе задигнала либидото ми със себе си, реших да помисля по въпроса на сутринта. Обърнах се към него.
368 Когато става дума за теб, никога нямам насищане. Безкрайно съм щастлив да го чуя. Целуна ме нежно. Не знам дали поради факта, че бяхме точно в този асансьор, или защото не ме беше докосвал повече от двайсет и четири часа, или просто защото това беше моят опияняващ като сладка отрова съпруг.
369 Крисчън ме прегърна по силно, сложи ме в скута си, завря нос в косата ми и разумно реши да не прави никакви коментари относно липсата на каквато и да е загриженост от страна на майка ми. Телефонът му започна да вибрира в джоба и той отговори веднага. Да, Андреа каза рязко, делово.
370 Седнах до Рей и му зачетох от ръкописа, който ми бяха пратили. Единственият друг звук в помещението освен моя шас беше този на оборудването, което го поддържаше жив и благодарение на което беше с мен. Сега вече, след новините за бързото му възстановяване, можех да дишам по леко, имах надежда.
371 Видях усмивката му в огледалото, но той не каза нищо. Просто продължи да разресва косата ми с четката и да я суши. Беше така успокоително. Този път не бяхме сами в асансьора. Крисчън изглеждаше меко казано апетитно с бялата си ленена риза и черни джинси, със сако, но без вратовръзка.
372 Ръцете му бяха впити в ханша ми, докато забиваше все по бързо и по силно в мен. Усетих как желанието започна да се сгъстява, да натежава, да ме издига и бях готова. Хайде, Ана извика Крисчън и поредният мощен оргазъм ме разтърси, мускулите ми пулсираха около него и крещях името му.
373 Опитай да ми повярваш. Защото това е самата истина. Погалих отново лицето му, прокарах пръсти по бакенбардите. Очите му бяха като два скрити от света водопада, в които се изливаха бурните и мътни сиви води на болката. Исках да вляза в тялото му, да обгърна сърцето му отвътре, да го стопля и успокоя.
374 Правили ли сте опити да се свържете с някоя от бившите му асистентки? попита Крисчън почти дружелюбно. Да, но истината е, че не можем да накараме нито една от тях да говори. Всички казват, че е бил образцов шеф, но в същото време нито една от тях не се е задържала повече от три месеца.
375 Забравих чувството на притеснение и неудобство и започнах да я изучавам втрещена, удивена, шокирана. Рано е да се види как бие сърцето, но да, няма нищо по си гурно от това, че сте бременна. Четвърта или пета седмица. Тя се намръщи. Вероятно инжекцията не е действала ефективно до края на срока.
376 Едва успях да се насиля и да се усмихна. Рей беше в много по добро настроение и почти беше спрял да мърмори. Начинът, по който някак мълчаливо, както само той си знаеше, се опитваше да се отблагодари на Крисчън, ме развълнува така, че забравих за огромния си проблем и предстоящите последици от него.
377 По лицето му минаваха безброй емоции, но най явен бе страхът. О, майната му на всичко! извика, вдигна ръце, все едно се предава, обърна се, тръгна към фоайето, грабна сакото си, излезе и затръшна вратата. Останах сама с тишината. Неподвижната, студена, празна тишина на голямата стая.
378 Сложих ръце на кръста си и го загледах сърдито, а той се захили, подпря се с мъка на лакти и след много усилия успя непохватно да седне по начин, по който трезвият Крисчън не би седнал никога. Преди да се катурне назад, успях да го хвана за вратовръзката и да се преборя със сакото му.
379 Измъкнах възглавница, завивка и чаршаф от килера със спалното бельо. Отключих и запалих осветлението. Странно колко успокоително ми действаше атмосферата в тази стая, а последния път бях го молила да спре и дори ползвах ключова дума. Заключих вратата и оставих ключа в ключалката.
380 А това трябваше да е щастлив ден. Предстоеше ни да ставаме родители. Представих си как казвам на Крисчън, че съм бременна, как той пада на колене пред мен от щастие, как протяга ръце, нежно ме придърпва в прегръдката си и ми казва колко ме обича и колко обича нашата Малка точица.
381 Сивите му очи бяха широко отворени, но не знам дали от страх, или от гняв. Сойър, ще тръгна след двайсет минути казах и придърпах завивката по плътно до тялото си, като да се защитя. Той кимна и всички очи се обърнаха към Крисчън, който продължаваше да ме гледа все така напрегнато.
382 Падащи каскади спокойствие и чистота. С тях всичко натрупано в тялото ми през нощта започна полека да се отмива и за секунди дори успях да си представя, че нещата са наред. Измих си косата. След душа се чувствах много по силна, по здрава и готова да посрещна товарния влак Крисчън.
383 Свалих я от закачалката, реших да обуя и черните ботушки. Тръгнах към спалнята. Спрях и изчаках да се махне от прага, за да мина. Почаках доста, докато доброто възпитание накрая не надделя и той отстъпи настрани да ми направи път. Усещах очите му върху тялото си, докато вървях към тоалетката.
384 Устата му се сви в тънка черта. Не ме интересува. Взех черни копринени чорапи с дантела и седнах на леглото, внимателно вкарах пръстите на краката си и още по внимателно опънах нежната материя нагоре по бедрото си. Къде беше? попита той; очите му следваха движенията на ръцете ми по краката.
385 Гласът му беше пресипнал, тих. Включих сешоара, за да заглуша гласа му, и започнах да наблюдавам скришом реакцията му в огледалото. Той ме гледаше с присвити очи, студено. Погледнах встрани, за да се съсредоточа върху косата си и да потисна студените тръпки, които минаваха през тялото ми.
386 Това правят родителите. Това е трябвало да направи майка ти за теб. И съжалявам, че не го е направила, защото ако беше така, сега нямаше да водим този разговор. Но ти си голям мъж. Време ти е да влезеш в шибаната реалност и да спреш да се държиш като неуравновесен разлигавен пубер.
387 Може и да не си щастлив от факта, че чакам дете, аз самата не съм в екстаз, като се има предвид, че идва доста рано и че ти му даваш една много яка и топла бащинска прегръдка за добре дошъл. Това е твоята плът, твоята кръв. Но или ще го направиш с мен, или ще аз ще го направя сама.
388 Вече не знам какво искам. Гласът ми прозвуча като неговия. Трябваше да положа огромни усилия, да събера цялата си воля, за да се престоря на напълно незаинтересована, да потопя пръст в овлажнителя за кожа и да го втрия в лицето си. Погледнах се в огледалото. Сини очи, бледо лице, пламнали бузи.
389 Мислила си да ме напуснеш? Думите му излязоха почти беззвучни. Когато един съпруг предпочита компанията на бившата си метреса, това обикновено не е много добър знак. Естествено, че избрах тази форма на защита с омраза, на нужното високо ниво, срещу въпроса, на който не исках да отговарям.
390 Тази бременност е шок и за мен. Говорех така, че да върна поне някаква форма на цивилизован разговор. Твърде е възможно инжекцията да не е хванала и по принцип да е била неефективна. Той ме гледаше мълчаливо. А вчера ти наистина прекрачи всички граници прошепнах и пак усетих как гневът ми кипва.
391 Той се обърна и влезе в банята. Стоях като препарирана, докато той затваряше вратата. Тръшнах се на леглото. Успях да удържа сълзите, да оживея след виковете, не убих никого, не се поддадох на сексапила му и да, определено заслужавах медал, но истината беше, че се чувствах ужасно зле.
392 Не му казах довиждане. Все още беше под душа, когато излязохме със Сойър. Докато пътувахме, гледах през затъмнените прозорци; цялото ми самообладание ме напусна. Сивото надвиснало небе отразяваше точно настроението ми и нагнетяваше в мен чувството за обреченост, за нещо по лошо, което предстои.
393 Но фактите си бяха факти. Не аз бях хукнала да разправям на не знам кой си какво става в живота ми. Исках Крисчън да признае, че това не е начинът да се държи нито с мен, нито с никого. Облегнах се, загледана в масата за билярд, и си спомних за онези хубави времена, когато играхме снукър.
394 В единайсет едва си държах очите отворени. Предадох се и бавно тръгнах към старата си стая. Свих се под завивката, зарових лице във възглавницата и най сетне изплаках всичко, което бях трупала, цялата печал на света в силни, нечовешки, непристойни за една дама стенания. Събудих се с натежала глава.
395 Асансьорът плавно се спусна в гаража. Знаех, че имам две минутки преднина пред Сойър, а и знаех, че той ще направи всичко възможно да ме спре. Погледнах с копнеж към новото си ауди К.8, но се втурнах към сааба, отворих вратата, метнах чантата на предната седалка и се мушнах зад волана.
396 Запалих и с бясна скорост подкарах към изхода. Цели единайсет агонизиращи секунди чаках проклетата врата да се вдигне. Точно тръгвах, когато видях в огледалото за обратно виждане как Сойър излиза от сервизния асансьор и тича към колите. Удивеното му, дори обидено изражение ме порази.
397 Очите й се разшириха и фалшът отстъпи пред шока. Погледът й мина по тялото ми като четка за дрехи. Този път със смес от чувства недоверие и страхопочитание. Моля, последвайте ме, госпожо каза тихо тя и ме поведе към малък оскъдно обзаведен кабинет, чиито стени също бяха от зелено гравирано стъкло.
398 Разбира се, госпожо Грей. След две минути вървях към доджа с целия си антураж. Прозорците бяха прекалено тъмни и не можех да видя кой е зад волана. Но когато приближихме, вратата на колата се отвори и жена, облечена в черно и с черна шапка, свалена над очите, излезе грациозно от колата.
399 Видях името на една от улиците Саут Ървинг Стрийт. Там тя направи остър завой вляво и тръгна по някаква занемарена улица без къщи, минахме покрай изоставена детска площадка с изпотрошени люлки и пързалки, голям паркинг с ниски масивни бордюри, с порутени тухлени сгради от другата страна.
400 В боклука. Добре изръмжа той и най неочаквано ме зашлеви с цялата си злоба през лицето. Свирепият удар ме събори на земята, главата ми се удари, из кънтя с жестока болка и отскочи от бетона. В мозъка ми експло дира бомба, очите ми се напълниха със сълзи от нетърпимата, нечовешка болка.
401 Той спря. Тая кучка си го заслужава! изкрещя пак, но сега вече на нея. И това беше една безценна секунда, секундата, в която плъзнах ръка зад гърба си, измъкнах револвера от колана и с разтреперани ръце се прицелих и натиснах спусъка. Куршумът се заби над коляното му и той падна и стисна крака си.
402 Хмм измънка Крисчън. Гърдите му се надигаха и отпускаха все по бавно, дишането му ставаше по дълбоко и спокойно, като приспивна песен за мен, залюля ме като в хамак. И докато се унасях, се опитвах да подредя парчетата накъсани разговори, които бях чула на ръба между съзнанието и безсъзнанието.
403 Вдигнах пръст към устните си. Моля ви, оставете го да спи прошепнах и свих очи да се предпазя от нахлуващата утринна светлина. Това е вашето легло, не неговото изсъска тя строго. Спя по добре, когато е тук настоях и се хвърлих яростно да защитавам съпруга си. А това си беше самата истина.
404 Подсъзнанието ми кимна мъдро в съгласие. Поклатих глава и започнах бавно и несигурно да се изправям от леглото. Всъщност с облекчение открих, че вече стъпвам на краката си доста по стабилно, въпреки че бяхме спали с Крисчън на тясното легло, а и главата не ме болеше толкова. Само тъпа досадна болка.
405 В теб има толкова любов, ти си забавен, ти си силен, на детето няма да му липсва абсолютно нищо. Той седеше замръзнал, красивото му лице бе изкривено от съмнения. Да, идеалният вариант щеше да е ако бяхме изчакали, за да имаме повече време един за друг. Но сега сме трима и ще растем тримата, заедно.
406 Но съм ти много благо дарна, че ме научи да стрелям. За секунда той ме изгледа със зле прикрита гордост, така както родителите се гордеят с постиженията на децата си. Радвам се, че си го уцелила каза с дълбок и плътен глас. Сега се прибери у дома и си почини. Изглеждаш добре смених темата.
407 Избърсах носа си с ръка и той ме целуна по челото. Започна да ме съблича, като особено внимаваше с тениската. Всъщност главата вече не ме болеше. Поведе ме към душа, съблече се много бързо и влезе с мен под топлата вода. Обви ме с ръце и останахме така в успокоителната прегръдка на топлината.
408 Имаше да ми дава някои обяснения, но точно в този момент предпочитах да се наслаждавам на кроткото спокойствие, на чувството за сигурност в ръцете му. И в този миг разбрах, че всичко, което искам да зная, всичко, което искам да питам, трябва да дойде от него, а не да го притискам.
409 О, бебчо простена с агонизиращ глас, но зад агонията се надигаше неконтролируем бяс. Добре съм. Придърпах главата му до устните си и го целунах. Той се поколеба, но щом езикът ми влезе в устата му, тялото му се предаде на целувката ми. Не прошепна срещу устните ми и отстъпи крачка назад.
410 Но не сега и не тук. И преди да се усетя и да се опитам да го убедя в обратното, вече ми миеше косата. След банята се почувствах много по добре. Дали беше заради душа, или заради това, че си бях изплакала всичко, или заради решението си да спра да го натискам и да го питам, но наистина се чувствах.
411 Ана, сериозно, изобщо не мислиш за здравето си. Вдигна тениската ми и сложи длан на корема ми. Дъхът ми спря. А и вече си с дете прошепна и прокара пръсти по ръба на шортите ми, галеше кожата ми. И желанието изригна неочаквано, горещо, гъсто, тежко и кръвта ми го разнесе из цялото тяло.
412 Искам теб. Той затвори очи, поклати глава, като че ли се бореше със себе си, с изкушението, но когато ги отвори, погледът му беше твърд. Просто изпълни това, което ти се казва, Ана. За секунда си помислих, че мога да приложа друга тактика и да се съблека, но се сетих за охлузванията по ребрата.
413 На пръв поглед обикновено работническо семейство. Мъж, жена и деца. Мъжът и жената бяха облечени в раздърпани, избелели от много пране сини тениски. Изглеждаха на около четирийсет. Жената беше руса, с прибрана на кок или опашка коса, а мъжът беше много късо подстриган почти до кожа.
414 Мъжът бе сложил ръка на рамото на сърдита млада тийнейджърка. Две момчета еднояйчни близнаци, на около дванайсет, много руси и широко усмихнати. Имаше и друго момче, по малко, с черве никаворуса коса и сърдито лице и зад него, наполовина скрито друго, по малко момче, с коса като мед и сиви очи.
415 Опитвам се да ти обясня. Кимнах. Исках да се получи окуражително кимване, но най вероятно изглеждах като статуя, като препарирана, с оцъклени очи. Той се намръщи, очите му потърсиха моите, опитваше се да прецени реакцията ми. Е, естествено, бях объркан, ядосан и дяволски възбуден.
416 Нямах търпение да я видя. Прошепна го, все едно се изповядваше. Всъщност това беше неговата мрачна изповед. Тя не ме докосна, когато ме целуна каза и се обърна да ме погледне. Не знам дали ме разбираш... бях ходеща ерекция, на петнайсет години, доста висок за възрастта си, хормоните ми бушуваха.
417 Той затвори очи и когато ги отвори, те бяха сурови. Светът ми беше подреден, спокоен, контролиран и тогава ти се появи в него с твоята мно гознайна уста, с невинността си, с красотата си, с тихия си бунт и безразсъдство, и всичко преди теб изглеждаше тъпо, скучно, празно, обикновено.
418 И тя направи много за мен. Тя ме спаси от алкохолизъм. Накара ме да уча... Тя ме научи да се справям с вътрешните и външните проблеми, да контролирам стреса си, да посрещам предизвикателствата, нещо, което не можех да правя, позволи ми да изживея неща, за които мислех, че не съм достоен.
419 Зачудих се какво ли пък значи това. Той усети реакцията ми и се поколеба. Кажи ми! Когато израстваш с една напълно негативна представа за самия себе си, ако мислиш, че си отхвърлен, че си свирепо животно, което никой никога няма да обича, започваш да си мислиш, че заслужаваш да те бият.
420 За кратко бях отстъпил тази функция на друг, друг вземаше решенията вместо мен. Не бях в състояние да го правя сам. Просто не можех. Но като се подчинявах на нея, успях да намеря себе си и да поема управлението на живота си, да се контролирам, да контролирам нещата и сам да вземам решения.
421 Дори за секунда! Когато те попитах какво не е наред, изобщо не би ми минало през ума, че това е била причината, не очаквах такъв отговор. Бях ядосан на теб, на себе си, на всички. И това ме върна години, години назад, когато нищо не зависеше от мен и всичко беше извън мой контрол.
422 Влязохме в един бар и изпихме бутилка вино. Тя се извини за поведението си последния път, когато се видяхме. Мъчно й е, че майка ми отказва да й говори. Това по някакъв начин оказва влияние на социалния й живот и контактите й, но тя разбира. Говорихме за бизнеса, който върви добре въпреки рецесията.
423 Тя веднага отстъпи. Извини се, извъртя нещата, че е било само на шега. Искам да кажа... тя твърди, че е наистина щастлива с Ай зък, че е доволна от бизнеса си, че не мисли зло никому, най малко на нас. Казва, че приятелството ни й липсва, но разбра, че животът ми вече е само с теб.
424 Така или иначе каза повече, отколкото някога съм се надявала да изкопча от теб. Погледът му омекна. Не, не мисля, че бих запазил това приятелство. Но след рождения ми ден все мислех за нея като за... нещо, което съм започнал и не съм довършил. Тя прекрачи границата, и аз приключих.
425 Усмихнах се с умиление. Беше внимателен, приказлив, правеше всичко с любов. Главата не ме болеше, болката в ребрата беше поносима, макар че, честно казано, се налагаше да внимавам, когато се смея. Но бях крайно изнервена. Това беше най дългият период без секс от... всъщност от първия път.
426 Гледах го и го изпивах с очи. Сексапилен, рошава коса, късо спортно яке, бяла риза, джинси. Той ме погледна, сложи ръка над коляното ми, погали ме нежно. Радвам се, че не си смени тоалета. Бях сменила обувките с ниски, спортни, и бях облякла някакво яке, но не бях сменила полата.
427 Колата запълзя по алеята между дърветата, цялата застлана с листа зелени, жълти, меднокафя ви. Високата трева на моравата беше слънчево жълта, но тук там се виждаха и зелени стръкчета. Денят беше много красив. Слънцето грееше и соленият дъх на Залива бе примесен с упоителния аромат на идващата есен.
428 На тяхно място бяха иззидали други. Елиът ни развеждаше и обясняваше. Навсякъде около нас работниците му, сред тях имаше и жени, работеха усилено. С облекчение отбелязах, че каменното стълбище с железния инкрустиран парапет си е на мястото, внимателно покрито с бели чаршафи, за да не се праши.
429 Беше прекалено топло. Лежах на одеялото до него. Жълтата трева ни скриваше от погледите на всички, шумът от къщата се чуваше, но отдалеч. Бяхме като в отрязано парче... рай. Той сложи още една ягода в устата ми и аз я засмуках с наслада, без да откъсвам поглед от потъмняващите му очи.
430 Разтвори блузата и нежно започна да целува гърдите ми. Доволен гърлен звук се откърти от гърдите му и този звук отекна като тътен през цялото ми тяло до най дълбоките и закътани места. Тялото ти се променя прошепна той. Палецът му заигра със зърното ми и то се втвърди болезнено, опряно в сутиена.
431 И ми харесва такова добави Крисчън. Гледах как езикът му дразни нервните окончания по ръбчето на сутиена ми. После той захвана ръба му между зъбите си и го дръпна надолу, освободи гърдата ми и леко прокара нос по зърното ми, твърдо и издължено от допира му и от нежния хладен дъх на есенния бриз.
432 Тогава той седна, опрял нос в моя, алчните му сиви очи бяха заковани в моите. Целуна ме, а ръцете му все така дразнеха зърната ми. Успях да разкопчая две копчета на ризата му. Исках да го целувам навсякъде, да го събличам и да го чукам и ако е възможно всичко това да стане наведнъж.
433 Със сигурност моят съпруг знаеше да се целува, да! Погалих лицето му, пръстите ми се спуснаха бавно към брадичката, по шията му и отново се залових с копчетата на ризата. Този път бавно, а той все така ме целуваше. Разтворих ризата и я смъкнах по ключиците, по топлата му копринена кожа.
434 Наведох се и започнах бавно да целувам кожата му там където бяха минали пръстите ми. Той затвори очи. Той изстена и отметна глава, за да оголи шията си за устните ми. Да го видя такъв изгубен в свръхвъзбудата беше толкова еротично. Езикът ми се плъзна по гърдите му, през деликатните му косъмчета.
435 О, Ана прошепна той, повдигна ме, бързо разкопча копчетата си и когато ме пусна да седна, усетих ерекцията му под себе си и се притиснах към него. Върховете на палците му ме докоснаха точно там където исках да бъда докосната и дъхът ми спря. Дано не държиш особено на тези бикини изпъшка той.
436 Пръстите му минаха по дантелата и после се плъзнаха в мен, а палците му се забиха в деликатната материя на бикините и я разкъсаха. Той завъртя ханша си и пенисът му се отърка в мен. Колко си мокра! каза сластно и доволно. После изведнъж седна, обви ръце около кръста ми и се оказахме лице в лице.
437 Усетих как всеки милиметър от ерекцията му ме изпълва. Стенех, опитах се да хвана ръцете му и да се вдигна нагоре, да ускоря движенията му, но той не ми позволи. Всеки сантиметър от мен прошепна и бавно ме изпълни цялата. Отметнах глава и извиках сподавено от насладата, изпълнила влагалището ми.
438 С ръка около кръста ми той се движеше в моя ритъм. Колко ми бе липсвало това упоително усещане! Той под мен, в мен, лъчите на слънцето по гърба ми, сладкият аромат на есен, нежният дъх на вятъра цяла палитра усещания, миризми, вкус и към това гледката на божествения ми съпруг под мен.
439 Пак и пак и пак и се строполих върху гърдите му. Той извика името ми с екстаз и любов и ме последва. Затворих очи и се отдадох на блаженото спокойствие на прегръдката му. Ръката ми беше на гърдите му, усещах как ударите на сърцето му забавят и се успокояват. Целунах го и прокарах нос по гърдите му.
440 Все едно някъде в себе си е имал язовир, за чието съществуване не е подозирал никой, и водите на този язовир се бяха надигнали и прелели, скъсали бяха язовирната стена и сега нищо не можеше да ги спре. Той вече говореше. Знаех, че ще дойде да ме провери след няколко минути, и ми хрумна нещо.
441 Значи искаш да поиграем? Да. Той пак млъкна. Реших да рискувам и да го погледна скришом... плъзнах поглед по бедрата му, обути в протьркания деним, по разкопчаното копче, по косъмчетата под пъпа му, по пъпа му, по изваяните му коремни мускули, по косъмчетата по гърдите, по сивите пламтящи очи.
442 Наслаждавах се на този ценен момент тишина и пълно щастие. Трябваше да изпитвам вина за щастието си, за тази душевна пълнота и завършеност, но истината е, че не съжалявах за нищо. Животът точно тук, точно сега, беше прекрасен. А аз се бях научила да живея за мига, така, както правеше съпругът ми.
443 И зъбите му се впиха в ухото ми. Пръстите му влизаха и излизаха, докосваха онова сладко място, където беше съсредоточена цялата ми възбуда. Камшикът падна на пода и ръката му се плъзна по корема ми, нагоре към гърдите. Цялото ми тяло беше напрегнато. Гърдите ми бяха много чувствителни.
444 Тихо каза той и палецът му се плъзна по зърното ми. Пръстите му бяха нежни, много внимателни, удоволствието се разля по цялото ми тяло. Обичам да те слушам, когато стенеш прошепна той. Усещах ерекцията му до ханша си. Копчетата на джинсите му притискаха кожата ми, пръстите му не спираха.
445 Той разкопча белезниците и ме освободи. Обърна ме към стената, дръпна плитката ми и ме придърпа до тялото си. Наклони главата ми на една страна, така че устните му да имат достъп до шията ми, и в същото време ме притискаше плътно до себе си. Искам в устата ти каза с тих съблазнителен глас.
446 Усещах тялото си узряло, готово. Силна сладка болка сви слабините ми. Обърнах се към него, хванах главата му между дланите си и я дръпнах към устните си. Езикът ми се плъзна жадно в устата му. Той простена, сложи ръце на дупето ми и ме дръпна към себе си, но го докосна само издутият ми корем.
447 Ръцете ми бягаха към копчетата на джинсите му. Той отметна шава и оголи шията си за устните ми. Прокарах език по гърдите му, по косъмчетата. Дръпнах колана на джинсите му копчетата сами изскачаха от илиците. Той впи пръсти в раменете ми, натисна ме надолу и аз потънах между краката му.
448 Той вдиша рязко, когато го поех в уста. Обичам да правя това. Обичам да гледам как се разпада под допира ми, да чувам дишането му, сластните стонове, откъртени от гърлото му. Затворих очи и засмуках силно. Имаше упойващ вкус, а бездиханният му стон бе насладата, за която копнеех.
449 Хвана главата ми и я закова на място, а аз скрих зъбите си с устни и го поех дълбоко в устата си. Отвори очи и ме погледни заповяда той с дрезгав глас. Очите му пламтяха. Той натика члена си чак до гърлото ми, после бързо го извади почти докрай. Понечих да го хвана, но той спря ръката ми.
450 Хвана ме за раменете и ме изправи. Опъна плитката ми и ме целуна силно, алчно, вземаше всичко от мен и ми даваше всичко. Изведнъж ме пусна и преди да се усетя вече ме носеше на ръце към леглото. Леко ме положи да седна, така че дупето ми беше на ръба. Сложи си краката около кръста ми заповяда.
451 После го притисна до гърдите си, целуна меднорусата му коса, след това го млясна по бузата и започна да го гьделичка безмилостно. Теди се смееше, блъскаше с ръце по гърдите му, риташе и се опитваше да се отърве. Крисчън го пусна на земята и усмихнато му каза: Хайде да намерим мама.
452 Това щеше да ни даде пет минути спокойствие. Максимум. Тед го заоглежда със смръщени вежди, сериозно, сините му очи впити в екрана, точно както баща му четеше мейлите си. Крисчън зарови нос в косата му и сърцето ми се напълни с щастие така както балон се пълни с въздух, преди да литне.
453 Той стисна окуражително ръката ми и тръгна. Крисчън! извиках в паника. Минахме през някакви други врати, след секунди медицинската сестра покриваше гърдите ми и слагаше пред главата ми параван с перденца. Вратата се отваряше и затваряше и в един миг около мен имаше ужасно много хора.
454 Надявам се, нямате нищо против, господин Грей. Гласът и беше тих, колеблив, мелодичен дори; и не спираше да мига насреща ми с дългите си мигли и да ме гледа с големите си сини очи. Не успях да прикрия смеха, който ме напуши, като се сетих как съвсем неелегантно нахлу в кабинета ми.
455 Обикновено такива неща ме докарват до лудост, но сега едва прикрих усмивката си и за малко да хукна да й помагам с проклетия касетофон. Докато тя продължаваше да чупи пръсти и да се мъчи с касетофона, се замислих колко хубаво би било да усъвършенствам двигателния й апарат с една нагайка.
456 Фасулска работа. Купувам разни зле управлявани компании, оправям ги, или ако са много зле, вземам активите им и ги препродавам изгодно. Нещата опират само до това, да можеш да прецениш коя става за оправяне и коя за продаване на парче и, разбира се, и до хората, които ангажираш с това.
457 Онова приятно изчервяване отново плъзна по лицето й и тя пак захапа устната си. Реших да говоря глупости, за да не мисля за устата й. Освен това власт и сила се постигат, когато си убеден, че имаш дарба да контролираш нещата Имате ли усещането, че притежавате изключителна власт? попита тя.
458 Не, съквартирантки сме. Нищо чудно, че не беше в час. Потърках брадичка и обмислях възможността да я смажа окончателно, да вгорча живота й за дълго време напред. По свое желание ли дойдохте тук? попитах и тя ме погледна покорно, очите й бяха големи и тревожни, заради реакцията ми, предположих.
459 През цялата седмица, по време на тъпи срещи, по всяко време се улавях как се сещам за всяка подробност от това интервю. Как пръстите й трепереха върху касетофона, как прибира косата си зад ухото и да... това хапане на тази устна. Шибаната устна ме хващаше за топките всеки път, като се сетех за това.
460 Макар че беше почти обед, беше спокойно като за събота. Бях забравил какви интересни неща могат да се намерят в такъв магазин. Купувах всичко, което ми беше потребно, онлайн. Но така и така бях тук, можеше да се запася с някои дреболии. Малко велкро, да... малко кукички, метални пръстенчета.
461 Трябваше да сложа край на тези пуберски реакции. Да я закопчая с белезниците за крачетата и ръцете, да я чукам, да я напляскам с камшика... последователността всъщност беше без значение. Да, точно от това имах нужда. Тя беше погълната от работата си и това ми даде възможност да я огледам.
462 Като оставим настрана всичките ми похотливи мисли, тя беше наистина привлекателна. Няма грешка, бях запомнил добре. Тя погледна нагоре и замръзна, прониза ме с умните си смущаващи очи, най синьото синьо, през което можеше да вижда вътре в мен. Почувствах се крайно обезпокоен, като предния път.
463 Сега вече имах време да се насладя на прекрасния й задник. Тя беше всичко, което търсех в една подчинена: сладка, вежлива, красива и имаше необходимите физически данни. Но големият въпрос беше дали може да бъде подчинена. Предположих, че дори не знае нищо за този начин на... живот.
464 Много е доволна от интервюто. Тя е и главен редактор на вестника и беше много разочарована, че не можа да дойде да се види с вас и да вземе интервюто лично. Това беше най дългото изречение, което беше казала досега от първата ни среща. И дори не говореше за себе си, а за някой друг.
465 Апартаментът беше празен. Кейт ми липсваше и си я представях как лежи на някой плаж в Барбадос и пие студен коктейл. Включих плоскоекранния телевизор, за да може шумът да запълни вакуума и да се залъжа, че имам компания, макар че нито слушах, нито гледах. Седнах и забодох поглед в тухлената стена.
466 И в сънищата не можех да избягам от него. Преследваха ме и сивите огнени очи, и безпомощният поглед, и лъскавата немирна коса. А пък музиката... колко много музика не издържах, когато чуя музика. Внимавах и я избягвах на всяка цена. Потръпвах дори от безсмислените песнички в рекламите.
467 Превърнах се в отделна бойна единица, в опустошена, разкъсвана от военни действия земя, където не вирее нищо, а мрачният хоризонт се е снишил. Да, така е. Докато бях на работа, можех да съм безлична, но ако поговорех с мама, знаех, че ще рухна, а ако рухна, може и да не успея да се изправя.
468 Джак започна непрекъснато да се върти около мен, да ме дразни, да задава лични въпроси. Той пък какво искаше? Държах се любезно, но предпочитах да го държа на разстояние. Седнах и започнах да преглеждам купчината писма до него, доволна, че мога да се поразсея от слугинската работа.
469 Не, не, не и не. Не можех да бъда с човек, на когото му доставя удоволствие да ми причинява болка, с човек, който не може да ме обича. Мъчителни спомени пробягваха в главата ми държим се за ръце, целуваме се, ваната, нежността му, чувството му за хумор, тъмният му замислен сексапилен поглед.
470 Вечерта се въртях в леглото, мятах се, опитвах се да заспя и за пръв път от доста време не заспах с плач. Представях си лицето на Крисчън, каквото беше последния път, когато го зарязах. Измъченото му изражение не ми даваше мира. Спомнях си, че той не искаше да ме пусне, което ми се стори странно.
471 Денят се влачеше нетърпимо бавно, а Джак бе отвратително внимателен. Сигурно беше заради тъмнолилавата рокля на Кейт и ботушите с черни токчета, които откраднах от гардероба й, но сега не исках да мисля за това. Реших да отида да си купя прилични дрешки веднага щом получа първата заплата.
472 Изпъшках отчаяно и извъртях очи към тавана, а той присви своите. За пръв път от много време ми идваше да се изсмея. Опитах се да потисна напиращия кикот. Лицето на Крисчън поомекна, докато аз се стараех да остана сериозна, и някакво подобие на усмивка пробяга по красивите му изваяни устни.
473 Ухаеше на лен, на омекотител за дрехи, на душ гел и на любимия ми аромат на Крисчън. За момент си позволих да се потопя в илюзия, че всичко ще е съвсем наред, и усетих как измъчената ми душа се успокоява. След няколко минути Тейлър отби до тротоара, въпреки че все още бяхме в града.
474 Крисчън кимна, обърна се и ме поведе през двойните врати в просторното фоайе. Наслаждавах се на ръката му и на дългите опитни пръсти, преплетени с моите. Отново усетих познатото чувство привлечена съм също като Икар към слънцето. Веднъж вече се изгорих, а ето че съм отново с него.
475 Когато вратата се отвори, той пусна ръката ми и влязохме. Вратата се затвори и аз се осмелих да го погледна за втори път. Той също ме гледаше и усетих как между нас прехвърчат искри. Почти осезаеми. Имах чувството, че мога да ги вкуся, докато пулсират и ни привличат един към друг.
476 Залезът беше от дясната ни страна, слънцето се бе снишило към хоризонта огромно, огненооранжево и аз отново се превръщах в Икар, който лети прекалено близо до него. Мракът ни преследваше и по небето плисна плащ от опалово, розово и аквамарин, преплетени както умее единствено майката природа.
477 Исках да кажа толкова много неща, но пътуването бе твърде кратко. Крисчън гледаше умислено през прозореца. Хосе ми е просто приятел прошепнах. Крисчън се обърна и ме погледна, очите му бяха потъмнели, подозрителни, не издаваха нищо. Устата му о, да, устата му ме разсейваше, неканен образ.
478 Успя да поговориш с Хосе мъжа, който последния път, когато го видях, се опита да си навре езика в стиснатата ти устичка, докато ти беше пияна и готова да си изповръщаш червата изръмжа той. Никога не ме е удрял обаче изсъсках пак. Крисчън се намръщи и от всяка негова пора бликна ярост.
479 Той изпъшка, дрезгав сексапилен звук, изригнал дълбоко от гърлото му, който отекна в мен, и ръката му се плъзна по тялото ми чак до дупето, пръстите му се впиха в плътта ми през роклята. Вложих всичкото нетърпение и болка от последните дни в тази целувка, обвързвах го със себе си.
480 Тук става измърмори. Нямаме много време. И според мен ресторантът ставаше. Дървени столове, ленени покривки, стени в същия цвят като стаята за забавления на Крисчън наситено кървавочервено, по стените безразборно закачени огледала в златни рамки, бели свещи и малки вази с бели рози.
481 Той стисна устни в тънка линия, ала след това, почти с нежелание, устните му се извиха и разбрах, че се опитва да потисне усмивката си. Извинявай. Приемам извинението и с удоволствие държа да те информирам, че не съм решила да стана вегетарианка от последния път, когато ядохме заедно.
482 Последните няколко дни бяха... трудни. Преглътнах и усетих как буцата в гьрлото ми набъбва, докато в ума ми нахлуваше споменът за отчаянието и мъката, които ме обзеха, след като го напуснах. Изминалата седмица беше най ужасната в живота ми, болката бе почти неописуема. Не бях изпитвала нищо подобно.
483 Просто се опитвам да те разбера, да добия ясна представа за онова, което харесваш и не харесваш. Като цяло, Крисчън, на теб ти доставя удоволствие да ми причиняваш болка, която трудно преглъщам. Правиш го, защото си преценил, че съм прекрачила някаква невидима произволна граница.
484 Той поглади брадичката си и каза замислено: Анастейжа, искам да започнем отново. Да започнем с обикновената сладникава връзчица и може би, след като ми имаш повече доверие, а аз се уверя, че си искрена и ми казваш всичко, ще продължим напред и ще се отпуснем с някои от нещата, които обичам да правя.
485 Аз обаче съм егоист. Желая те още откакто падна в офиса ми. Ти си изящна, откровена, топла, силна, с чувство за хумор, възхитително невинна; списъкът е безкраен. Изпитвам истинско страхопочитание към теб. Желая те и мисълта, че ще паднеш в обятията на друг, е като нож в тъмната ми душа.
486 Миналата събота изживях истински шок. Беше като внезапно събуждане. Разбрах, че си се старал да ме глезиш и че аз не мога да бъда човекът, който искащ да бъда. След като си тръгнах, ми светна, че физическата болка, която си ми причинявал, е много по незначителна от болката да те изгубя.
487 Много е объркващо. Ти не ми позволяваш да те докосна, а на мен много ми се иска да те обичам. Той примига в мрака, предпазливо, поне така ми се стори, и аз усетих, че не мога да му устоя повече. Разкопчах колана и се настаних в скута му, с което го изненадах. Хванах лицето му с длани.
488 Той ме прегърна и ме притисна до себе си. О, Ана въздъхна и зарови нос в косата ми. Седяхме прегърнати и слушахме музиката успокояващо изпълнение на пиано, която сякаш отразяваше настроението в автомобила, прекрасното спокойствие след буря. Опитах да се наместя в него и отпуснах глава на рамото му.
489 Мама му стара. В гърлото ми се надига горчилка. На това му се вика гнуснярска работа прошепнах. До ента степен. Притиснах устни до врата му, търсех и предлагах утеха и същевременно си представях малко мърляво момченце със сиви очи, изгубено, самотно, изправило се до тялото на мъртвата си майка.
490 Добре. Изпрати ме до вратата на фоайето и изчака, докато извадих ключовете си от чантата. Докато отключвах, хвана брадичката ми и проправи пътечка с целувки от ъгълчето на окото ми до ъгълчето на устата. От мен се изтръгна приглушен стон, вътрешностите ми се разтопиха и потекоха.
491 Понякога и в сладникавите връзки се случва някой да бъде напляскан. Обикновено по взаимно съгласие и в сексуален контекст... но аз ще съм напълно доволен да направя изключение. Сигурно ще останеш облекчена, когато научиш, че доктор Флин също се наслаждава на чувството ми за хумор.
492 Сякаш цялото ми тяло бе настроено към неговото присъствие: отпускаше се и се възпламеняваше едновременно странна вътрешна двойственост и ме изпълваше онова странно пулсиращо електричество. Крисчън преметна ръка през раменете ми в привидно небрежна проява на нежност но аз знаех, че не е само това.
493 Какво да направя, за да го успокоя? Докато го гледах как крачи из стаята като хищник в клетка, гневът полека ме напусна. Присъствието му тук, в дома ми, след като си бях мислила, че всичко между нас е свършило, ме разтапяше. Обичах го и сърцето ми беше преизпълнено с опияняващ възторг.
494 Крисчън се усмихна и изведнъж се хвърли към мен, сграбчи ме за китките и ме притегли в обятията си, притисна тялото си към моето. Трябва да ядеш, аз също прошепна. Гледаше ме с изгарящите си очи. А и... очакването е ключът към съблазняването, а в момента много си падам по забавеното задоволяване.
495 Той потисна усмивката си, като прехапа долната си устна. Беше просто възхитителен... закачливият Крисчън, който си играе с моето либидо. Ако бях по добра прелъстителка, щях да знам какво да направя, но ми пречеше това, че не мога да го докосвам. Богинята в мен присви очи и се замисли.
496 Наблизо има приличен магазин за алкохол казах бързо. Ще видя какво предлагат. Може би просто трябваше да идем у тях тогава нямаше да имаме всички тези проблеми. Изпратих го с поглед, докато решително и с изящно спокойствие излизаше от супермаркета. Две влизащи жени спряха и го зяпнаха.
497 Нищо общо с обичайния му шефски вид. Видът ти е много... домашен казах, когато влязохме в апартамента. Досега никой не ме е обвинявал в това иронично отвърна той и остави торбите на кухненския остров. Докато аз ги изпразвах, той извади бутилка бяло вино и започна да търси тирбушон.
498 Струваше ми се толкова... нормално. Двама души се опознават, вечерят. И в същото време толкова странно. Страхът, който винаги изпитвах в негово присъствие, беше изчезнал. Вече бяхме правили заедно толкова много неща изчервих се само като си помислих за тях и все пак едва го познавах.
499 Вече се задъхвах. Той се усмихна, закачи с показалец деколтето на ризата ми и ме притегли към себе си. Добро момиче прошепна и без да откъсва пламтящите си очи от моите, бавно започна да разкопчава ризата ми. Колебливо поставих длани на бицепсите му, за да запазя равновесие. Той не възрази.
500 Той нежно обхвана главата ми и аз го поех по дълбоко, стисках устни колкото мога по силно, като внимавах да не забия в него зъбите си, и засмуках. Мамка му! ахна той. О, това прозвуча толкова прекрасно, вдъхновяващо и секси, че го направих отново, налапах го още по дълбоко и завъртях език.
501 Направих го още веднъж и той се наведе, хвана ме за раменете, изправи ме на крака и ме метна на леглото. Изхлузи ризата си, после се наведе към захвърлените си дънки и като добро момче извади станиолова опаковка. Задъхваше се също като мен. Свали си сутиена заповяда ми. Надигнах се и се подчиних.
502 И без да откъсва очи от моите, възхитително бавно потъва в мен. Затварям очи и се наслаждавам на пълнотата, на острото усещане за неговото обладаване, инстинктивно повдигала таза си, за да го посрещна, да се слея с него. Стена високо, почти плача. Крисчън се измъква и съвсем бавно отново ме изпълва.
503 Не ме напускай повече. Взираше се в очите ми. Лицето му бе ужасно сериозно. Няма отвърнах тихо и му се усмихнах. Усмивката, която получих в отговор, беше ослепителна облекчение, възторг и детинска радост, слети в един пленителен поглед, който може да разтопи и най студеното сърце.
504 Щом толкова любезно ме молите, ваше величество, веднага се заемам. Докато изпълзявах от леглото, разместих възглавницата си и отдолу се показа спадналият балон. Крисчън посегна към него и ме погледна озадачено. Балонът си е мой. Чувствах се собственически, докато взимах халата си и го обличах.
505 Вдигни си ръцете над главата заповяда. Изпълних заповедта и той завърза колана за лявата ми китка, после го прокара през металните решетки на таблата. Опъна го силно и лявата ми ръка се изпъна над мен. След това завърза и дясната ми китка и здраво стегна колана. Когато свърши, видимо се отпусна.
506 И преди да успея да приема или отхвърля предложението му, езикът му се озовава в устата ми, студен и ловък, с вкус на Крисчън и ванилия. Великолепно. И тъкмо започвам да свиквам с усещането, той отново се надига и прокарва лъжица сладолед по корема и в пъпа ми, където оставя голяма бучка.
507 Не спира, просто не спира, и тялото ми се издига все по високо и по високо. Крисчън плъзва пръст в мен, после втори, и мъчително бавно ги вкарва и изкарва. Ето тук произнася той и ритмично гали предната стена на вагината ми, без да спира разкошното си безмилостно близане и смучене.
508 Така прошепва и отново влиза в мен, ала не започва веднага обичайния си груб ритъм. Навежда се напред, развързва ръцете ми и ме изправя, тъй че почти сядам отгоре му. Дланите му се плъзват към гърдите ми и той ги обгръща, лекичко подръпва зърната ми. Простенвам и отмятам глава към рамото му.
509 Изражението му ме накара да се усмихна. Приличаше на току що спечелил от лотарията, въпреки че сигурно никога не си беше купувал билет нямаше нужда. Да, божичко щом това те прави щастлив присмях му се аз. Той ме стисна в прегръдката си и ме целуна по бузата. Нямаш си и представа колко прошепна.
510 Както и да е, тук можеш да получиш каквото искаш, при това за сметка на заведението. Всякакви масажи: шведски, шиацу, горещи камъни, точкова терапия, бани с водорасли, масаж на лицето, всички онези неща, които обичат жените тук се прави абсолютно всичко. И махна пренебрежително с ръка.
511 В дъното на салона се беше появила лъскава платинена блондинка. Затвори вратата и заговори една от фризьорките. Платинената блондинка беше висока, с хубав тен, прелестна, между трийсет и пет и четирийсет и няколко трудно беше да се каже. Носеше същата униформа като Грета, но в черно.
512 Обърна се, видя Крисчън и му се усмихна – ослепителна усмивка на топло приветствие. Извинявай припряно измърмори Крисчън. Бързо мина през салона, без да обръща внимание на фризьорите, всичките в бяло, и стажантите на мивките, и отиде при нея, прекалено далеч от мен, за да чуя разговора им.
513 Покрай нас щъкаха хора, забързани по съботните си задължения и несъмнено размишляващи над собствените си лични драми. Запитах се дали сред тях има бивши подчинени, които те причакват пред службата, зашеметяващи бивши домини и един мъж, който не признава американските закони за право на личен живот.
514 О, божичко... видът му се бе променил, лекомислието беше изчезнало, очите му бяха по тъмни, напрегнати. Наблюдавах го хипнотизирана, докато той бавно като хищник, какъвто си беше, се приближаваше към мен в такт със страстния ритъм на музиката. Бос, само с разпасана бяла риза, дънки и зноен вид.
515 Вдигнах глава и се взрях в красивото му сериозно лице. Ще те докосна по лицето прошепнах и видях изненадата в очите му, преди да кимне. Почти незабележимо. Вдигнах ръка, погалих го по бузата, прокарах пръсти по наболата му брада. Крисчън затвори очи и издиша, отпусна лице в шепите ми.
516 Би трябвало да ти станат. Просто за информация, за тази вечер и следващите няколко дни съм поръчал извънредна охрана. Смятам, че това е разумна мярка, като се има предвид, че поведението на Лийла е непредсказуемо и че тя е в неизвестност някъде по сиатълските улици. Не искам да излизаш сама.
517 Изглеждаш доста... въодушевена отбеляза иронично. Винаги съм жадна за информация, господин Грей, а и това означава, че ще се отпуснеш, защото ще знам къде минават границите ти. Крисчън поклати глава, като че ли не можеше съвсем да повярва, че ще ми позволи да чертая по тялото му.
518 Близостта му бе съблазнителна, уханието му се смесваше с аромата на моя душ гел. Той насочи ръката ми нагоре по извивката на рамото си. Натисни прошепна Крисчън и устата ми пресъхна, докато водеше ръката ми надолу, от горния край на рамото си, покрай ставата и надолу отстрани на гърдите.
519 Червилото оставяше широка яркочервена следа. Той спря в основата на гръдния си кош и зави през корема си. Напрегна се и се взря, привидно безизразно, в очите ми, ала под невъзмутимия му вид съзирах напрежението му. Отвращението му беше под строг контрол, зъбите му бяха стиснати, очите му присвити.
520 Не, не е отвърна Крисчън и с дългия си показалец начерта линия около основата на шията си. Проследих я с аленото червило. Когато свърших, се взрях в сивите дълбини на очите му. А сега на гърба прошепна той и се размърда, за да сляза от него, после се завъртя и седна по турски с гръб към мен.
521 Крисчън кимна. Начертах под линията на косата му нова линия, която се свързваше с тази в основата на шията му. Свърших прошепнах. Струваше ми се, че той носи странна жилетка с телесен цвят, поръбена с курвенско червени ленти. Раменете му се отпуснаха и той бавно се обърна към мен.
522 Изписках от детинска радост и се катапултирах в прегръдките му, като го повалих по гръб. Той се разсмя като момче, изпълнен с облекчение, че премеждието е свършило. Някак си се озовах под него. А сега да се върнем на онова, което отложихме заяви Крисчън и устата му отново намери моята.
523 И той прави същото. Райско блаженство. Изведнъж той ме повдига, хваща тениската ми, изхлузва я през главата ми и я хвърля на пода. Искам да те усещам казва лакомо, докато дланите му се плъзгат зад гърба ми, за да разкопчаят сутиена ми. С едно плавно движение той е свален и запратен настрани.
524 Той отново ме притиска върху леглото и устните и дланта му се насочват към гърдите ми. Пръстите ми потъват в косата му. Крисчън лапва едното ми зърно между устните си и силно го дръпва. Извиквам от пробягалото по тялото ми усещане, което напряга всички мускули около слабините ми.
525 Той ме възбужда с пръсти, зърното ми се втвърдява и удължава под ловките му докосвания. Ръката му се насочва към дънките ми и Крисчън сръчно ги разкопчава, смъква ципа, бръква под бикините ми, плъзга пръстите си по срамните ми устни. Дъхът му става дрезгав, когато пръстът му прониква в мен.
526 О, бебчо изпъшква той и също свършва, стиска ме неподвижно и после ме пуска. Главата ми беше в забранената зона на гърдите му, бузата ми притисната към твърдите му косми. Бях задъхана, тялото ми излъчваше топлина, съпротивлявах се на желанието да го целуна. Просто лежах върху него и си поемах дъх.
527 Той погали косата ми и дланта му се плъзна надолу по гърба ми, милваше ме, докато дишането му се успокояваше. Невероятно си красива. Повдигнах глава и го погледнах скептично. Крисчън ми се намръщи в отговор и рязко седна на леглото, което ме изненада, но ръката му светкавично ме подхвана.
528 Отново плъзнах пръсти по кожата на корема му. Той пак се вцепени. Обичам да те докосвам. Пръстите ми се спуснаха към пъпа му, после надолу по пътечката от косми. Устните му се разтвориха и дишането му се промени, очите му потъмняха и ерек тиралият му член се раздвижи и потрепери под мен.
529 Подсъзнанието ми ме гледаше неразбиращо и за пръв път не се опита да ме вразуми със сарказми. Отидох в спалнята да се облека. Крисчън се приготвяше долу, вършеше там каквото вършеше, и спалнята бе само моя. Освен всичките рокли в дрешника имах цели чекмеджета, пълни с ново бельо.
530 Искаш ли да поиграем на тази игра? продължи той и ми подаде топчетата. Винаги можеш да ги извадиш, ако стане нетърпимо. Взирах се в него. Изглеждаше лукаво съблазнителен раз дърпан, с рошава от неотдавнашното чукане коса, очи, в които танцуваха еротични мисли, устните му извити в секси усмивка.
531 Смуча силно и съм възнаградена, когато очите му се разширяват, устните му се разтварят и той рязко си поема дъх. С това темпо няма да имам нужда от лубри кант. Той лапна топчетата, докато духах на пръста му и описвах кръгове с език около него. Когато се опита да го издърпа, аз го захапах със зъби.
532 Крисчън се ухили, после поклати глава да ме смъмри и аз го пуснах. Той кимна и аз се наведох и се хванах от двете страни на стола. Крисчън издърпа бикините ми настрани и съвсем бавно пъхна показалец в мен, като лекичко го завъртя. Не можах да се сдържа и от устните ми се изтръгна стон.
533 Крисчън измъкна пръста си и много внимателно пъхна в мен топчетата едно по едно. Когато приключи, върна бикините ми на място и ме целуна по гърба. Прокара длани от глезените до бедрата ми и нежно ме целуна точно над ръбовете на двата чорапа. Имате невероятно красиви крака, госпожице Стийл прошепна.
534 От едната страна я прехвърлих зад ухото си, за да разкрия обеците на нашия втори шанс. Почти не си бях сложила грим и имах естествен вид. Молив, туш, малко розов руж и бледорозово червило. Всъщност нямах нужда от руж. Бях леко зачервена от пос тоянното мърдане на сребърните топчета.
535 Вземи, това ще ти трябва. Взе от кухненския остров голяма кадифена кесия и ми я подаде. Отвори я каза между две глътки шампанско. Заинтригувана, аз бръкнах вътре и извадих разкош на сребърна маска със сноп кобалтовосини пера отгоре. Балът всъщност е с маски делово ме осведоми той.
536 Размърдах се и изпитах онова усещане в слабините си. Устоях на желанието да простена, защото Тейлър, този път без айпод, беше отпред заедно с един от телохранителите, чието име, струва ми се, беше Сойър. Започвах да усещам тъпа, но приятна болка дълбоко под пъпа, причинявана от топчетата.
537 Ако не можеш да търпиш... Провлече глас и нежно зацелува едно по едно кокалчетата на пръстите ми, после леко засмука върха на кутрето ми. Знаех, че го прави нарочно. В тялото ми се надигна тъмно желание и затворих очи. За миг се поддадох на усещането и мускулите дълбоко в мен се стегнаха.
538 Не и за мен напомних му. Той се усмихна нежно и отново целуна ръката ми. Много хора, които парадират с парите си. Благотворителен търг, лотария, вечеря, танци майка ми я бива да вдига купони. Усмихна се и аз за пръв път от сутринта си позволих да изпитам известно вълнение от партито.
539 Тъмнозелен килим покрай моравата отстрани на къщата водеше към внушителния парк зад нея. Крисчън закрилнически постави длан на кръста ми и тръгнахме по килима с постоянния поток на сиатълския елит. Двама фотографи спираха гостите, за да позират за снимка пред едно обвито от бръшлян дърво.
540 Крисчън явно се канеше да даде на бедните общества по целия свят навиващи се уреди, които работят без ток и батерии и се нуждаят от минимална поддръжка. Удивително беше да го наблюдавам във вихъра му. Той бе страстно ангажиран с каузата да подобри живота на хората, които са имали по малко късмет.
541 Церемониалмайсторът поиска нашия плик и с изключително опитен и красноречив жест помоли Грейс да изтегли печелившата банкнота. Оказа се на Шон и че той печели увитата с коприна кошница. Любезно изръкоплясках, но установих, че повече не съм в състояние да се съсредоточавам върху случващото се.
542 Имах някои... потребности. Извинително му свих рамене и той бързо си седна примирен. Докато се връщахме, вече се чувствах малко по добре, въпреки че облекчението от изваждането на топчетата не беше моментално, както се бях надявала. Сега бяха прибрани на сигурно място в чантичката ми.
543 Крисчън държеше ръката си върху моята и криеше дръзките ми действия, а палецът му леко се плъзгаше по тила ми. Устата му се отвори и той тихо изпъшка единствената реакция, която можех да свържа с моето неопитно докосване. Ала тя означаваше невероятно много за мен. Крисчън ме желаеше.
544 Усещах го как се уголемява под пръстите ми и това ме караше да се чувствам невероятно могъща. Продадено за сто и десет хиляди долара! победоносно обяви церемониалмайсторът. Цялата шатра избухна в аплодисменти и аз неохотно се присъединих към тях, както и Крисчън, което провали нашите забавления.
545 Церемониалмайсторът се вторачи в непознатия, който поклати глава с престорено съжаление и галантно се поклони. Продадено! триумфално възкликна церемониалмайсторът. Крисчън пристъпи напред под оглушителни аплодисменти и овации, за да поеме ръката ми и да ми помогне да сляза от сцената.
546 Знаеш ли, Анастейжа тихо каза Крисчън, докато се приближаваше към мен и развързваше папийонката си, тъй че тя увисна от двете страни на врата му, после разкопча горните три копчета на ризата си. Адски ти бях сърдит, когато купи моя подарък за търга. Какви ли не идеи ми минаха през главата.
547 Сега се нуждаех още повече. Болката се усилваше и знаех, че той може да я успокои, да укроти този ревящ лигавещ се звяр в мен със звяра в себе си. Той бавно облиза горната си устна. Исках този език да лиже мен. Заклех се пред себе си, че повече няма да те пляскам, даже да ме умоляваш.
548 Но после разбрах, че в момента сигурно ти е много неловко и не си свикнала с това. Ухили ми се многозначително, аро гантното му копеле, обаче не ми пукаше, защото беше абсолютно прав. Да прошепнах аз. Значи може да имаме известна... свобода. Ако го направя, трябва да ми обещаеш нещо.
549 Високо простенах. Тялото ми взе връх и аз свърших, конвул сивно свивайки се около пръстите му. Беше невероятно силно, неочаквано и бързо. Точно така, бебчо одобрително промълви той и развърза китките ми, докато аз лежах задъхана и изнемощяла върху него. Пръстите му продължаваха да са в мен.
550 Измърморих, обаче седнах на леглото и вдигнах бикините си от пода. Лениво отидох до стола, за да си взема роклята. С безпристрастен интерес забелязах, че по време на акта не съм си събула обувките. Крисчън вече завързваше папийонката си, след като беше оправил тоалета си и леглото.
551 Никога не съм го виждала толкова щастлив и е очевидно, че и вие имате чувства към него. На устните й за миг се появи усмивка. Това е чудесно и желая и на двама ви всичко най хубаво. Но исках да ви кажа, че ако пак му причините болка, ще ви намеря и тогава няма да ви бъде никак приятно.
552 Ние с Крисчън нямаме нищо общо е вас. И ако го напусна и дойдете да ме търсите, ще ви чакам не се съмнявайте. И може би ще ви дам да опитате от собствения ви лек от името на петнайсетгодишното дете, което сте насилвали и чиято психика сигурно сте изкривили още повече. Тя ме гледаше смаяно.
553 Питам теб тихо и заплашително каза той. Двамата яростно вперихме очи един в друг. Виждах, че ще се стигне до скандал, ако не му кажа. Тя ме заплаши, че ще ме намери, ако отново ти причиня болка сигурно с нагайка изсумтях. На лицето му се изписа облекчение, устните му се отпуснаха.
554 Въздъхнах в знак на съгласие и примигах. Той се изправи и ме хвана за лакътя. Ще те изпратя до тоалетната, за да не те обезпокоят пак. Поведе ме през моравата към разкошните временни тоалетни. Мия ми беше казала, че са ги докарали за случая, но нямах представа, че са чак толкова луксозни.
555 Ще те изчакам тук, бебчо прошепна той. Когато излязох, настроението ми се беше оправило. Бях решила да не допусна госпожа Робинсън да ми развали вечерта, защото тя навярно целеше тъкмо това. Крисчън разговаряше по телефона на известно разстояние от неколцина гости, които се смееха и си приказваха.
556 Той е много решителен, много способен, много умен младеж. Но между нас да си остане, Анастейжа, безгрижният му вид, какъвто е тази вечер и какъвто би трябвало да е на тази възраст, най много ни зарадва с майка му. Днес с нея си говорихме за това. Струва ми се, че трябва да благодарим на теб.
557 Усмихнах му се и той отново ме понесе по дансинга. В полунощ слязохме до брега между шатрата и хангара за лодки, където се бяха събрали другите участници в бала, за да гледат фойерверките. Отново поел задълженията си, церемониалмайсторът ни позволи да свалим маските, за да виждаме по добре.
558 Лицето започваше да ме боли от нелепата изумена усмивка, която сякаш си бях залепила. Погледнах Крисчън: и той изглеждаше по същия начин дивеше се като дете на поразителното шоу. За финал в мрака полетяха шест ракети, взривиха се едновременно и ни окъпаха в разкошна златиста светлина.
559 Реших засега да не му казвам нищо. Прибрах писмото в чантата си и с жест, който със сигурност щеше да оправи настроението му, му подадох топчетата. До следващия път прошепнах. Крисчън ме погледна и въпреки че в мрака не виждах ясно лицето му, ми се стори, че се подхилва. Хвана ръката ми и я стисна.
560 Тейлър пресилва нещата изсумтя Крисчън и ми подаде ръка. Стоях, вперила очи в него, неспособна да помръдна, изпивах с поглед всяка подробност: рошавата му коса, присвитите му очи, напрегнатата челюст, разкопчаните горни две копчета на ризата му. Струваше ми се, че съм се състарила с десет години.
561 Сигурно беше реакция на събитията от вечерта. В дневната нямаше никого, светеха само трите лампи над бара. Но вратата на кабинета беше открехната и го чух да говори по телефона. Не знам защо ми звъниш по това време. Нямам за какво да разговарям с теб... е, можеш да ми го кажеш сега.
562 Той седеше на бюрото, стиснал главата си с ръце. Погледна разярено към вратата, но като видя, че съм аз, изражението му омекна. Очите му бяха предпазливи. Изведнъж ми се стори ужасно уморен и сърцето ми се сви. Той запримигва и плъзна поглед надолу по краката ми, после пак нагоре.
563 Гласът му секна, дълбоки бръчки набраздиха челото му и на лицето му се изписа почти осезаема мъка. Изглеждаше невероятно уязвим ясно личеше, че се страхува. Нищо няма да ми се случи успокоих го и протегнах ръка да го погаля по лицето, Прокарах пръсти по наболата му брада. Оказа се неочаквано мека.
564 Крисчън ме настани на дясната седалка на аудито и прибра моя куфар и своята чанта в багажника. Паркираното ми в непосредствена близост ауди изглеждаше ужасно гумите бяха нарязани, цялата кола беше залята с бяла боя. Побиха ме тръпки и изпитах благодарност към Крисчън, че ме отвежда оттук.
565 Крисчън ме хвана за ръка и влязохме във фоайето. Докато стоях до него на рецепцията, се чувствах невероятно нелепо. Намирах се в най престижния сиатълски хотел, облечена в прекалено голямо дънково яке, прекалено голямо долнище на анцуг и стара тениска... до този елегантен древногръцки бог.
566 Госпожица Алени бузки му обясни и той отново ме хвана за ръка. Набързо огледах разкошното фоайе с меки фотьойли, съвсем пусто освен една тъмнокоса жена, която седеше на уютно диванче и подаваше хапки на бялото си териерче. Тя вдигна поглед и ни се усмихна, докато се отдалечавахме към асансьорите.
567 А сега тениската ти промълвих и я вдигнах за долния ръб. Той ме улесни, като изпъна ръце нагоре и ми помогна да я изхлузя през главата му. После напрегнато ме погледна, останал само по дънки, които ужасно провокативно висяха ниско на хълбоците му. Виждаше се ластикът на боксерките му.
568 Божествена си, Анастейжа промълви той. Обхванах лицето му в шепи, повдигнах главата му и се наведох да го целуна. Крисчън нададе гърлен стон. Щом докоснах устните му с устни, той ме хвана за хълбоците и преди да се усетя, се озовах прикована под него, краката му разтвориха моите и той ме възседна.
569 Целуваше ме, езиците ни се преплитаха, дланта му се плъзгаше от бедрото по хълбока ми, после по корема и гърдите ми, стискаше, опипваше и съблазнително подръпваше зърното ми. Простенах и неволно притиснах таза си към неговия, търках се в ципа на панталона му, изпънат от еректиращия му член.
570 Крисчън ми се ухили с отворена уста и сиви очи, пълни с мъгла и чувствени обещания. Надвеси се над мен, потърка нос в моя, затвори очи и възхитително бавно проникна в мен. Хванах го за ръцете и отметнах глава назад, наслаждавайки се на всеобхватното усещане за неговото обладаване.
571 О, не, бебчо, трябва да е бавно. Той ме целуна сладостно, нежно ухапа долната ми устна и заглуши с устата си тихите ми стонове. Плъзнах ръце към косата му и се оставих на неговия ритъм, докато тялото му бавно и сигурно се издигаше все по високо и после бързо и силно се спускаше в мен.
572 Не се безпокой. Още не си овулирала и стига да си взимала съответните мерки, не би трябвало да си бременна. Слушай сега да ти обясня за тази инжекция. Миналия път я прекъснахме заради страничните ефекти, но честно казано, страничните ефекти от детето са много по трайни и продължават с години.
573 Той ме погледна озадачено, като че ли бях някакъв научен експеримент. Тази сутрин си в лошо настроение. Просто се стреснах, нищо повече сприхаво повторих аз. Крисчън ме хвана за реверите на халата, притегли ме в топла прегръдка, целуна ме по косата и притисна главата ми към гърдите си.
574 Добре прошепнах, като се опитвах да осмисля мащабите на онова, което ме молеше да направя да го докосвам по периферията на забранената зона. Изсипах малко гел в шепата си, разтърках длани, за да направя пяна, поставих ги на раменете му и нежно изтрих червената линия от двете страни.
575 Нежно поставих длани от двете страни на гърдите му и той отново замръзна. Това беше прекалено. Бях съкрушена от доверието му към мен... от страха му, от злото, причинено на този красив, измъчен, осакатен мъж. От очите ми бликнаха сълзи и потекоха по лицето ми, скрити от водните струи на душа.
576 Недей. Моля те, недей да плачеш измъчено промълви той и ме грабна в обятията си. Моля те, недей да плачеш за мен. И аз избухнах в ридания и зарових лице в шията му, мислех си за момченцето, изгубено в море от страх и болка, уплашено, изоставено, насилвано наранено до пълна непоносимост.
577 Знам какво изпитваш към мен. Той ме погледна с разширени, излъчващи паника очи и единственият звук около нас остана постоянното шуртене на водата, която ни обливаше. Ти ме обичаш прошепнах. Очите му се разшириха още повече и устните му се разтвориха. Той рязко си пое дъх, сякаш се задушаваше.
578 И в този момент знаех, че сърцето ми е достатъчно голямо и за двама ни. Надявах се да е достатъчно голямо и за двама ни. Вдигнах ръка, погалих скъпото му, красиво лице и нежно го целунах, като вложих цялата си любов в това едничко сладостно докосване. Искаше ми се да го погълна под горещата вода.
579 Крисчън изстена и ме грабна в обятията си, притисна ме към себе си, като че ли бях въздухът, от който се нуждаеше, за да диша. О, Ана, желая те, но не тук дрезгаво простена той. Да трескаво прошепнах в устата му аз. Крисчън затвори душа, изведе ме от кабината и ме загърна в халата ми.
580 Той кимна, макар че се навъси. Взех друг пешкир от купчината до тоалетната масичка и като се изправих на пръсти пред него, започнах да суша косата му. Крисчън се наведе напред, за да ме улесни, и когато от време на време зървах лицето му под пешкира, виждах, че се е ухилил като момченце.
581 Като малък бях адски самостоятелен добави тихо. Все едно някой ме ритна в ребрата, когато си представих мед норусото дете, грижещо се само за себе си, защото няма кой друг да го прави. Тази мисъл страшно ме натъжи, ала не исках моята меланхолия да ни лиши от нашата разцъфваща интимност.
582 Предпазливо и много нежно спуснах меката тъкан по лявата му ръка, като попивах капките вода по кожата му. Вдигнах поглед към лицето му в огледалото. Крисчън примига, впил пламтящите си очи в моите. Наведох се напред, целунах го по бицепса и устните му едва забележимо се разтвориха.
583 Целият гръб тихо каза той. С пешкира. И когато енергично започнах да го бърша, като внимавах да го докосвам само с хавлията, рязко си пое дъх и стисна клепачи. Имаше невероятно красив гръб широки изваяни плещи, на които изпъкваха ясно и най малките мускулчета. Наистина се поддържаше.
584 Гледах ни в огледалото неговата красота, голотата му и себе си с увитата в тюрбан коса и реших, че имаме почти библейски вид, сякаш бяхме от барокова картина на старозаветна тематика. Посегнах за ръката му той с готовност ми я подаде и я насочих нагоре към гърдите му, като бавно ги бършех с пешкира.
585 Подсъзнанието ми ме наблюдаваше одобрително и обикновено свитите му устни се усмихваха. Аз бях главният кукловод. Тревогата на Крисчън се излъчваше на вълни от гърба му, ала той не откъсваше поглед от мен, макар че очите му потъмняваха, ставаха по опасни... може би разкриваха тайните си.
586 Той прокарваше пръсти по гръбначния ми стълб, докато се гледахме един друг, наслаждавайки се на пълното блаженство след акта. Лежахме заедно, аз по корем, прегърнала възглавницата си, той на една страна. Опиянявах се от нежната му милувка. Знаех, че в момента има нужда да ме докосва.
587 Докато се обличахме, забелязах, че се движим със синхрона на хора, които се познават добре, които усещат присъствието на другия и разменят ту усмивка, ту нежно докосване. И ми хрумна, че това е също толкова ново за него, колкото и за мен. Изсуши си косата изкомандва Крисчън, щом се облякохме.
588 Веднага мога да ви докажа противното, ако желаете. Измъкна от чантата си голям кремав плетен пуловер И го преметна върху раменете си. С бялата си тениска и дънките, разрошената си коса и сега с пуловера сякаш слизаше от страниците на някое скъпарско модно списание. Изглеждаше невероятно.
589 И не знам дали се дължеше на мимолетното разсейване от съвършения му вид, или защото знаех, че ме обича, но заплахата му вече не ме изпълваше е ужас. Това беше моят господин Петдесет нюанса и той си бе такъв. Докато взимах сешоара, в мен разцъфна нова надежда. Щяхме да намерим средно положение.
590 Доловил слабото му място, консултантът се приготви да нанесе решителния си удар и го засипа с всевъзможни статистики. Естествено, Крисчън се стремеше да осигури безопасността ми. Това беше като религия за него и какъвто си беше фанатик, внимателно слушаше опитното бръщолевене на Трой.
591 Искам да ти покажа нещо. Знам... и нямам търпение да го видя, каквото и да е то. Вървяхме ръка за ръка покрай яхтклуба. Денят беше много приятен. Хората бяха излезли, за да се насладят на неделята разхождаха кучета, възхищаваха се на яхтите, гледаха как децата им тичат по алеята.
592 Леле... ахнах смаяно. Създадена е от моята компания гордо ме информира той и сърцето ми се преизпълни с радост. Проектирана е от най добрите корабни архитекти на света и е построена тук в Сиатъл в моята корабостроителница. Има хибридни електрически двигатели, асиметрични швертове, грот с.
593 Всичко изглеждаше модерно и лъскаво и създаваше лека, весела атмосфера, но бе и съвсем функционално, като че ли Крисчън не прекарваше тук много време. Баните са от двете страни посочи той, после отвори малката врата със странна форма точно пред нас и влязохме през нея. Озовахме се в луксозна спалня.
594 Устните му се извиха и Крисчън присви очи. По късно може да се наложи да се разправям с теб, но сега трябва да управлявам яхтата. Седна на пулта, натисна някакъв бутон и моторите зареваха. Мак мина тичешком покрай нас, усмихна ми се, скочи на палубата долу и се зае да развързва някакво въже.
595 Слушам, капитане! засмях се и се подчиних. Крисчън постави длани плътно върху ръцете ми, продължи да управлява яхтата и след няколко минути бяхме в открито море, в студените сини води на залива Пюджит. Отвъд защитната стена на яхтклуба вятърът духаше по силно и морето се вълнуваше.
596 Вятърът го подхвана и го опъна. Дръж я стабилна, бебчо, и угаси моторите! надвика вятъра Крисчън и ми даде уговорения знак. Едва го чувах, но въодушевено кимнах, вперила поглед в него, в мъжа, когото обичах брулен от вятъра, ентусиазиран, вкопчен здраво заради клатенето на яхтата.
597 Не исках да ми провалят деня. След час хвърлихме котва в едно уединено заливче на остров Бейнбридж. Мак слезе на брега с надуваема лодка не знаех с каква цел, но имах подозрения, понеже веднага щом той запали извънбордовия двигател, Крисчън ме хвана за ръка и буквално ме замъкна в каютата си.
598 И сега стоеше пред мен, излъчвайки своята опияняваща чувственост, докато ловките му пръсти бързо развързваха ремъците на спасителната ми жилетка. Той я захвърли настрани и напрегнато впери поглед в мен. Очите му бяха тъмни, зениците разширени. Вече бях изгубена, а още не ме беше докоснал.
599 Искам да те видя прошепна и сръчно разкопча копчето. После се наведе и леко целуна разтворените ми устни. Задъхвах се от нетърпение, възбудена от въздействащата комбинация от пленителната му красота, чистата му сексуалност и лекото поклащане на яхтата. Крисчън се отдръпна. Съблечи се пред мен.
600 Без да откъсвам очи от неговите, бавно разкопчах ризата, наслаждавайки се на изпепеляващия му поглед. О, беше направо главозамайващо. Виждах желанието му личеше си по самото му изражение... и по други неща. Оставих ризата си да падне на пода и посегнах към копчето на дънките ми. Стига заповяда той.
601 Седни. Седнах на ръба на леглото и Крисчън с едно единствено плав но движение се озова на колене пред мен, развърза връзките на едната, а после и на другата ми маратонка, събу ги, после и чорапите ми. Повдигна левия ми крак, леко целуна възглавничката на палеца ми и го одраска със зъби.
602 Освен това много неща бяха нови и за него. Между двама ни нямаше особено голяма разлика всъщност. Носех чисто нови бели дантелени прашки и сутиен в тон маркови, струваха цяло състояние. Измъкнах се от дънките и се изправих пред него по бельо, за което беше платил той, но вече не се чувствах евтина.
603 Пресегнах се зад гърба си и разкопчах сутиена, плъзнах презрамките надолу по раменете си и го пуснах върху ризата си. Бавно си събух прашките, оставих ги да паднат на глезените ми и излязох от тях с грация, която ме изненада. Застанах пред него гола, без срам защото знаех, че ме обича.
604 Той неволно ахна от неочакваната ми смелост, после ми се усмихна. Разкопчах го, но преди да му отворя ципа, оставих пръстите си да се поразходят и опипах еректиралия му член през мекия дънков плат. Крисчън се притисна към дланта ми и затвори очи, наслаждавайки се на докосването ми.
605 Той издаде нисък гърлен стон и отново ме целуна, много нежно. Дланта ми се движеше по члена му и около него, милваше го, стискаше го силно. Крисчън ме прегърна и дясната му длан се залепи за гърба ми с разперени пръсти, а лявата му ръка се зарови в косата ми, притисна ме към устата му.
606 Той ме притегли в обятията си, като ме целуваше и прокарваше пръсти през косата ми. Езиците ни се преплетоха и Крисчън ме насочи заднишком към леглото, нежно ме накара да легна и ме последва, отпускайки се до мен. Зарових пръсти в косата му, а той проследи с нос линията на долната ми челюст.
607 Плъзгаха се по хълбоците и дупето ми, после надолу по крака до коляното ми и през цялото време той не преставаше да ме целува и да смуче зърната ми. Хвана ме за коляното, рязко вдигна крака ми нагоре и го прехвърли върху хълбока си. Не видях усмивката му по скоро я усетих до кожата си.
608 Лекото поклащане на яхтата, тишината и спокойствието в каютата се нарушаваха единствено от нашето тежко дишане. Крисчън бавно влизаше и излизаше от мен, толкова опитно и прекрасно... беше божествено. Той зарови едната си ръка в косата ми, а с другата помилва лицето ми, после ме целуна.
609 На устните му се появи тъжна усмивка. Той не е много далеч, бебчо отговори ми тихо и меланхоличните нотки в гласа му моментално ме накараха да съжаля, че съм попитала. Но Крисчън бързо се отърси от това състояние. Съвсем скоро ще го видиш, особено ако не се надигнеш засмя се той.
610 Не. Едва ли. Беше ми показал подробно тази красива яхта, беше ми обяснил всички новаторски дизайни и технологии, както и висококачествените материали, използвани при построяването й. Спомних си интервюто, когато го видях за пръв път още тогава забелязах увлечението му по корабите.
611 Крисчън затвори очи и заразтрива челото си с дългите си пръсти. Какво трябва да направя? зловещо тихо, сякаш наистина ядосан, попита той и сърцето ми се сви. Не, не ме разбра ти си страхотен и знам, че са минали само няколко дни, но се надявам, че не те принуждавам да си такъв, какъвто не си.
612 Да, трябва да овладявам желанието си да контролирам всичко... обаче съм такъв по характер, така съм се справял с живота си. Да, очаквам да се държиш по определен начин и когато не го правиш, едновременно ми действа предизвикателно и стимулиращо. Ние продължаваме да правим това, което ми харесва.
613 Желанието едва ли ще изчезне... но се опитвам и не е толкова трудно, колкото си мислех. Отново започнах да се въртя на мястото си и се изчервих, спомняйки си скришните ни игри в детската му стая. Нямах нищо против прошепнах и се усмихнах срамежливо. Знам. Устните му се свиха в неохотна усмивка.
614 Сивите му очи бяха разширени и напрегнати от искреното му признание. Но това не е честно. Едва ли ти действа много отпускащо постоянно да се безпокоиш как се чувствам. Ти направи всички тези промени заради мен и... и ми се струва, че трябва да ти се отплатя по някакъв начин. Не знам може би.
615 Обаче отношението му ме накара да се усмихна. Прииска ми се да го прегърна този човек, толкова властен и лаконичен с мен, знам. Удивляваше ме фактът, че само допреди седмица щях да приема думите му като ужасно заплашителни. Сега обаче го разбирах много по добре. Компенсиращ механизъм.
616 Нямаш основание да ревнуваш. И телом, и духом съм твоя. Той запримигва, сякаш не можеше да осмисли този факт. После се наведе и бързо ме целуна, но без страстта, която бяхме преживели преди малко в асансьора. Няма да се бавя каза намусено и ме остави сама в спалнята, замаяна и объркана.
617 Добре. Натърках с тебешир върха на щеката и издухах излишния като наблюдавах Крисчън през миглите си. Очите му потъмняха. Прицелих се в бялата топка и с бърз чист удар улучих средата на триъгълника с такава сила, че една цветна топка бясно се завъртя и потъна в горния десен джоб.
618 Знам какво правиш прошепна той. Очите му бяха потъмнели. Кокетно килнах глава и нежно погалих щеката, бавно прокарвах ръка нагоре надолу. А, просто се чудя откъде да нанеса следващия си удар отвърнах сякаш разсеяно. Надвесих се над масата и преместих оранжевата топка в по добра позиция.
619 Второ, спорихте с мен за ходенето на работа. И трето, през последните двайсет минути си развявахте възхитителния задник под носа ми. Меко сивите му очи блестяха възбудено. Той се наведе и потърка носа си в моя. Искам да си събуеш дънките и да махнеш тази наистина привлекателна риза.
620 Той я пъхна в задния джоб на дънките си и се приближи към мен. Очите му бяха тъмни и излъчваха обещание. После, без да каже нито дума, приклекна пред мен и започна да ми развързва връзките, бързо и ловко, смъкна маратонките и чорапите ми. Опрях се на билярдната маса, за да не падна.
621 Трябва да кажа, че съм изненадан. Защо не вкарате черната топка? Забравила страха си, аз се нацупих, зачудена защо трябва да се изненадва, по дяволите сексапилно арогантно копеле. Богинята в мен се движеше на заден план, правеше гимнастическите си упражнения с адски широка усмивка.
622 Постави ръка върху дясното ми бедро и започна да плъзга пръстите си нагоре надолу по крака, дупето и гърба ми, като леко ме милваше. Няма да улуча, ако продължиш да правиш така прошепнах и затворих очи, наслаждавах се на усещането от ръцете му по тялото ми. Не ми пука дали ще улучиш, бебчо.
623 Затворих очи, докато ме галеше, този път по лявото бедро, после отново по дупето. Прицели се заповяда ми Крисчън. Не успях да се сдържа и изстенах от гърчещото се в мен желание. И се опитах, наистина се опитах да се съсредоточа върху това къде трябва да ударя черната топка с бялата.
624 Не видях какво направи с тях, но когато ме целуна по двете бузи, изпитах усещането, че съм напълно разголена. Хайде, бебчо. Искаше ми се да се разрева определено нямаше да успея. Знаех, че няма да улуча. Прицелих се в бялата топка, ударих я и в нетърпението си даже и не докоснах черната.
625 Дишах плитко и насечено и по вените ми пробягваше тежка, гореща възбуда. Той нежно започна да гали дупето ми, а с другата си ръка ме хвана за косата на тила, опря лакът в гърба ми и ме притисна към масата. Бях напълно безпомощна. Разкрачи се прошепна Крисчън и в първия момент аз се поколебах.
626 Не бях сигурна още колко удара мога да понеса но като го чувах, като знаех колко е възбуден, аз също се възбуждах още повече и бях готова да продължа. Пресичах от тъмната страна, място в душата ми, което не познавах добре, ала на което вече бях ходила в залата за игри заедно с Талис.
627 Да с копнеж прошепнах аз. Той си свали ципа, докато аз лежах задъхана на масата: знаех, че ще го направи грубо. За пореден път се удивих как съм понесла това, което правеше с мен досега и да, какво удоволствие съм изпитала от него. Беше невероятно мрачно, но и невероятно негово съкровено.
628 Крисчън също го усети и ускори ритъма, тласъците му ставаха все по бързи и силни и аз се предадох, изригнах около него в изчерпващ, опустошителен оргазъм, който ме остави абсолютно изнемощяла. Смътно усетих, че и Крисчън свършва, впил пръсти в хълбоците ми, после се отпусна върху мен.
629 Набързо взех душ и облякох дрехите, които си бях приготвила предишната вечер: тясна пола, бледо сива копринена риза и черни обувки на платформи с висок ток, всичко това от новия ми гардероб. Вчесах се и грижливо си вдигнах косата, после отидох в дневната, без да знам точно какво да очаквам.
630 Знаех, че само ще засрамя и двете ни, ако започна да я разпитвам, затова си довърших закуската в любезно мълчание, нарушавано само от нейните въпроси за общите ми вкусови предпочитания. След двайсет и пет минути на прага на дневната се появи Сойър. Бях си измила зъбите и го чаках.
631 Помня, че точно така имах удоволствието да прекарам първата си нощ с теб. Фотографът поне изпитва нещо към теб. Този скапаняк, от друга страна, не изпитва нищо. Той е сериен свалян и ще се опита да те прелъсти. Питай го какво се е случило с предишната и по предишната му асистентка.
632 Нямаше и следа от Призрачното момиче. Закрачих към закусвалнята бързо и, надявах се, без да привличам внимание. Колкото повече се приближавах обаче, толкова по силно усещане изпитвах, че ме наблюдават, и не знаех дали се дължи на засилената ми параноя, или наистина ме следят. Мамка му.
633 Усмихна ми се дружелюбно и аз се изчервих. Не, няма проблем отговорих му с весела усмивка и свито сърце. Това нямаше да мине добре. Крисчън щеше да изкрейзи, сигурна бях. Докато се връщах на бюрото си, реших да не му съобщавам веднага иначе можеше да има време да се намеси по някакъв начин.
634 Затворих. Чувствах се изчерпана и депресирана. След прекрасния уикенд, който бяхме прекарали, се сблъсквах с действителността. Никога толкова много не ми се беше искало да избягам. Да се скрия в някакво спокойно убежище, за да помисля за този човек какъв е и как да се справя с него.
635 Не се сещах за лесно решение на проблема с извратения стремеж на Крисчън да контролира всичко. Просто по късно трябваше да поговоря с него лице в лице. След половин час Джак ми прати по имейла документ, който трябваше да коригирам, излъскам и приготвя за отпечатване навреме за конференцията.
636 Другата му ръка лежеше върху облегалката на стола ми и докосваше гърба ми. Поизправих се, за да не се облягам. Страници шестнайсета и двайсет и трета. И с това би трябвало да приключим измърмори той на сантиметри от ухото ми. Настръхнах от близостта му, но реших да не му обръщам внимание.
637 Крисчън вече трябваше да е навън. Аудито беше паркирано до тротоара и Тейлър изскочи, за да ми отвори задната дясна врата. Никога не се бях радвала толкова, че го виждам, и побързах да се мушна в колата и да се скрия от дъжда. Крисчън седеше на задната седалка и ме гледаше предпазливо.
638 Той вдигна ръката ми и покри кокалче тата на пръстите ми с леки като перце целувки. Днешният ден беше отвратителен каза тихо. Така е. Но за пръв път, откакто беше излязъл за работа сутринта, започвах да се отпускам. Самият факт на присъствието му ми действаше като успокоителен балсам.
639 На задната седалка бяхме само двамата с моя стремящ се към тотален контрол чудак. Сега е по добре, след като си тук промълви той. Докато Тейлър провираше колата през вечерния трафик, мълчахме, унесени в дълбок размисъл, но усещах, че Крисчън бавно се успокоява до мен, че и той се отпуска.
640 Той рязко повдигна полата ми и плъзна пръсти по бедрата ми. Боже Господи, ти си с чорапи изпъшка Крисчън с благоговейно одобрение, докато палецът му галеше плътта над ръба на чорапа ми. Искам да те видя прошепна и вдигна полата ми догоре, за да разкрие горния край на чорапите ми.
641 Лениво захапах долната си устна и поклатих глава. Крисчън стисна клепачи за миг и когато отново ги вдигна, очите му пламтяха. Той пристъпи напред и постави дланите си на стените от двете страни на лицето ми. Стоеше максимално близо до мен, без да ме докосва. Повдигнах лице, за да срещна погледа му.
642 Ти си сирена, богиня. Той спусна ръка, хвана крака ми под коляното и го вдигна на кръста си, тъй че застанах на един крак и се облегнах на него. Усетих го, притиснат към мен, усетих го твърд и нетърпелив до горния край на бедрата ми, докато той плъзгаше устни надолу по гърлото ми.
643 Ще те чукам тук прошепна той и аз реагирах, като извих гръб и се притиснах към него, изгаряща от нетърпение да се трия в тялото му. Крисчън изстена гърлено, свали си ципа и ме повдигна по високо. Дръж се, бебчо промълви и сякаш от въздуха извади ста ниолово пакетче, което протегна пред устата ми.
644 Думите му бяха опияняващи, забравих всички преживени днес тревоги. Бяхме само ние двамата и правехме това, което можехме най добре. Без да откъсва очи от моите, Крисчън бавно проникна в мен. Тялото ми се изви и аз отметнах глава назад, затворих очи и се насладих на усещането му в мен.
645 О, бебчо простена Крисчън, зъбите му леко одраскаха челюстта ми и аз свърших експлозивно. Той се вцепени, вкопчи се в мен и ме последва, като шепнеше името ми. След като се изпразни, дишането му постепенно се успокои. Държеше ме изправена, притисната към стената на кабината, челата ни се допираха.
646 Крисчън донесе бутилка бяло вино от хладилника и докато се хранехме, ми разказа, че много напредвал с усъвършенстването на мобилен телефон, захранван със слънчева енергия. Проектът го въодушевяваше и вълнуваше и аз разбрах, че не целият му ден е бил отвратителен. Попитах го за имотите му.
647 Той се взираше в мен тревожно и това ме подтикна да заобиколя кухненския остров и да отида при него. Застанах между краката му, както беше седнал на столчето, хванах ръцете му, накарах го да ме прегърне и поставих длани под раменете му. Не можеш да се месиш в работата ми. Не бива.
648 Знам, че искаш да контролираш всичко, и разбирам защо, но не бива. Това е невъзможно... трябва да се научиш да не го правиш. Протегнах ръка и го погалих по лицето, докато ме гледаше с разширени очи. И ако си способен на това, ако можеш да ми го дадеш, ще се пренеса при теб прибавих тихо.
649 Искаше ми се да й кажа страшно много неща и нито едно от тях нямаше да й е приятно. Обаче беше приятелка на Крисчън единствената му приятелка, а и въпреки цялата си омраза към нея по принцип съм любезна. Реших да остана и колкото може по грациозно се настаних на освободеното от Крисчън място.
650 Не ми се говори за тези дивотии. Години наред живях изолиран, нищо не можеше да ми въздейства и не се налагаше да се оправдавам пред никого. И винаги съм можел да споделям с нея. А сега миналото и бъдещето ми се сблъскват по начин, който никога не съм смятал за възможен. Погледнах го.
651 Той свъси вежди и ме накара да се почувствам като виновно дете за пореден път. Щях да се скарам с него, обаче и без това беше доста ядосан заради Елена и не исках да го раз гневявам още повече. Ала не се сдържах и направих още една забележка. Явно и аз не мога да ти имам доверие измърморих.
652 Нощницата беше дълга, елегантна и абсолютно нетипична за мен. Облякох пеньоара, който вървеше с нея, и отидох да си взема книга от библиотеката. Можех да почета на айпада си но точно в момента имах нужда от разтухата и успокоението на истинска книга. Щях да оставя Крисчън на мира.
653 Когато свършеше да работи, може би щеше да възвърне доброто си настроение. В библиотеката му имаше невероятно много книги. Ако исках да прегледам всички заглавия, щеше да ми трябва цяла вечност. От време на време се озъртах към билярдната маса и се изчервявах при спомена за предишната ни вечер.
654 Цялата сцена изглеждаше някак си различно и установих, че капакът на рояла е затворен и не скрива гледката. Той вдигна глава и очите ни се срещнаха неговите сиви и меко сияещи на разсеяната светлина на лампата. Той продължи да свири, без да прекъсне дори за миг, докато аз се приближавах към него.
655 Защото се опознаваме, а ти си опак и инат, настроенията ти се менят час по час и изобщо си много труден характер измърморих задъхано, като извъртях глава, за да му дам по лесен достъп до шията си. Той плъзна нос по гърлото ми и усетих, че се усмихва. Наистина съм точно такъв, госпожице Стийл.
656 Усещането за кожата ти под тази материя е невероятно и освен това виждам през нея даже тук. Крисчън лекичко подръпна космите между краката ми през плата и ме накара да ахна, докато другата му ръка сграбчи косата на тила ми, изтегли главата ми назад и той започна да ме целува с настойчив, жаден език.
657 Стъпалата ми опряха в клавишите, разнесоха се какофонични звуци. Дланите му се плъзнаха нагоре по краката ми и разтвориха коленете ми. Той ме хвана за ръцете. Легни по гръб – заповяда ми, като ме държеше за ръце, докато се отпусках назад върху рояла. Капакът беше твърд и убиваше.
658 Ако се караш с мен, по някакъв начин ще си го връщам на тялото ти. Целувките му покриха корема ми, дланите му се плъзнаха нагоре по бедрата ми, галеха, стискаха, дразнеха. Езикът му обикаляше пъпа ми, докато ръцете му и палците му... о, палците му стигнаха до сгъвката на бедрата ми.
659 Крисчън! изпъшках, изгубила контрол от желание. Той се съжали над мен и спря. Повдигна краката ми от клавишите, оттласна ме и аз изведнъж се запързалях без усилие по капака на рояла, плъзгах се върху сатена. Крисчън ме последва и за миг коленичи между краката ми, за да си нахлузи презерватив.
660 Като внимавах да не докосвам гърдите му, отпуснах буза върху кожата му и останах абсолютно неподвижна. Той не възрази и аз се заслушах в дишането му, което постепенно се успокояваше, също като моето. Крисчън нежно ме галеше по косата. Вечер чай ли пиеш, или кафе? го попитах сънено.
661 Намръщи се, сякаш се спускаше в дълбините на спомените си. О, не прекалено мрачно място за такъв ранен час, определено. Имаш ли някакви щастливи спомени от детството си? припряно го попитах, главно за да го разсея. Той се замисли за миг, като продължаваше да гали с пръст кожата ми.
662 Струва ми се, че в това отношение ви познавам достатъчно добре отвърнах високомерно и това го накара да се усмихне още по широко. Аз пък имам чувството, че никога няма да те опозная достатъчно добре в това отношение прошепна Крисчън. Събуждането до теб носи определени предимства.
663 Когато видя кой се обажда, се намръщи. Какво има? изсумтя по телефона и внимателно се заслуша. Използвах тази възможност да се вгледам в прелестното му лице правия нос, увисналата над челото му рошава коса. Влюбените ми занимания бяха прекъснати от изражението му, което от невярващо стана весело.
664 Всичко си изглеждаше на мястото, обикновен обеден Сиатъл хора, бързащи за обяд, пазаруващи, срещащи се с приятели. Две млади жени се прегърнаха, когато се видяха. Кейт ми липсваше. От заминаването й бяха минали само две седмици, но това бяха най дългите четиринайсет дни в целия ми живот.
665 Че как. Той се наведе и ме целуна по бузата, после вдигна сака си от пода до зеления диван и излезе. Когато се обърнах, видях, че Джак ме наблюдава с неразгадаемо изражение от дъното на фоайето. Усмихнах му се машинално и тръгнах към бюрото си, като през цялото време усещах погледа му върху себе си.
666 Този прелестен, сложен, пълен с недостатъци мъж беше влюбен в мен, а аз в него. В мен неочаквано изригна радост и аз се насладих на мига, усещайки, че светът лежи в краката ми. Госпожице Стийл, изглеждате също толкова пленително, колкото и сутринта. Крисчън ме притегли в прегръдката си и ме целуна.
667 Тя се намръщи, сякаш не разбираше точно какво правя, и леко се завъртя, така че остана с лице към мен. Взех чайника и с трепереща ръка го напълних от чешмата. Дишането ми се успокои. Да, ако искаше да ме убие, определено вече щеше да ме е застреляла. А тя ме гледаше разсеяно и някак объркано.
668 Все едно ме удари в корема. Знаех, че той ще дойде съвсем скоро, за да види защо се бавя. Дали искаше да го застреля? Тази мисъл беше толкова ужасна, че гърлото ме заболя от огромния възел, образувал се там, който започна да ме задушава, също като страха, свил на топка стомаха ми.
669 Умът, сърцето и душата ми продължаваха да са горе в апартамента с моя Петдесет нюанса и жената, била негова подчинена. Жена, която си мислеше, че още го обича. Жена, която приличаше на мен. Когато бях на третата бира, до аудито пред блока спря огромна лимузина със затъмнени стъкла.
670 Стори ми се, че изражението му омеква може би изглеждаше развеселен? Ала не бях сигурна. Можех да протегна ръка и да го докосна, само че така щях ужасно да злоупотребя с позицията, в която ме поставяше той. Не го исках, но и нямах представа какво иска той, нито какво се опитва да ми каже.
671 Този нежелан въпрос остана в ума ми. Крисчън твърдеше, че ме обича, ала се бе държал ужасно грубо, изхвърляйки ме от собствената ми квартира. Просто исках да не си там тихо каза Крисчън с онази негова свръхестествена способност да чете мислите ми. Исках да си далеч от опасността, а ти.
672 Ти си моят спасителен пояс промълви и зацелува кокалчетата на пръстите ми, после притисна дланта ми към своята. С разширени и пълни със страх очи нежно притегли ръката ми и я постави върху сърцето си в забранената зона. Дишането му се ускори. Сърцето му биеше бясно под пръстите ми.
673 Очите му се разшириха, ала не ме спря. Внимателно започнах да разкопчавам ризата му. С една ръка беше трудно. Свих пръсти под дланта му и той ме пусна, позволявайки ми да използвам и двете си ръце, за да го разкопчая. Без да откъсвам очите си от неговите, разтворих ризата му и оголих гърдите му.
674 Зарових върховете на пръстите си в космите на гърдите му и леко ги раздвижих. Крисчън затвори очи и се намръщи, сякаш изпитваше непоносима болка. Не можех да издържа да го гледам и моментално отдръпнах ръка, ала той я хвана и твърдо я върна обратно, притисна я върху голата си гръд.
675 Беше мъчителна гледка. Внимателно оставих пръстите си да се плъзнат по гърдите към сърцето му, като се удивявах на допира до него и се ужасявах, че престъпвам границата. Той отвори очи сив огън, прогарящ дупки в мен. Имаше смразяващ вид животински, невъобразимо напрегнат, задъхваше се.
676 Крисчън не ме спря, така че отново прокарах пръсти по гърдите му. Устните му се разтвориха и той се задъха още повече, не знам дали от страх, или от нещо друго. Толкова отдавна ми се искаше да го целувам там, че се наведох и за миг го погледнах в очите, та намерението ми да стане съвсем ясно.
677 Крисчън застена силно и изведнъж се озовах в прегръдките му, ръката му се зарови в косата ми и болезнено повдигна главата ми, устните ми срещнаха жадната му уста и започнахме да се целуваме. Пръстите ми бяха потънали в косата му. О, Ана! промълви той, извъртя се и ме притегли на пода под себе си.
678 Аз съм садист, Ана. Обичам да бия дребни кестеняви момичета като теб, защото всички приличате на онази проституираща наркоманка майка ми. Сигурен съм, че можеш да се досетиш защо. Говореше бързо, сякаш думите дни, години наред го бяха измъчвали и сега отчаяно искаше да се избави от тях.
679 Не се шегувах, когато ти казах, че не искам никога повече да се чувствам така. Гледаше ме едновременно измъчено и умолително. Когато ми каза, че ме обичаш, за мен беше истинско откровение. Дотогава никой не ми го беше казвал и сякаш погребах нещо от себе си или може би ти го погреба, не знам.
680 Отпуснах се по гръб на пода и се предадох на смеха кикотех се така, както никога, разтърсвана от могъщи пристъпи изцелителен, пречистващ смях. И за миг останах сама, вторачена в тази абсурдна ситуация едно кикотещо се, тотално объркано момиче до красиво психически увредено момче.
681 Пила съм повече, отколкото трябва, гладна съм, уморена съм и искам да си легна. Трябва да обмисля твоето предложение, също както обмислих онзи договор, който ми даде. И... стиснах устни, за да му покажа недоволството си, но и за да облекча напрежението, то не беше особено роман тично.
682 Очите му станаха ледени и челюстта му се стегна. Не съм. Погледнах го безучастно. Изгубих почти всякакъв апетит, понеже бях изхвърлена от собствената си квартира, след като присъствах на интимна сцена между приятеля ми и негова бивша подчинена. Вперих очи в него и опрях юмруци на кръста си.
683 Изпиукването на микровълновата съобщи, че вечерята ни е стоплена. В момента искам просто да я карам ден за ден. Цялото това вълнение е... изтощително. Погледнах го с вдигнати вежди, физиономия, на която той благоразумно не обърна внимание. Крисчън сложи бялата купа между чиниите и седна до мен.
684 Моето деликатно, ревниво его не можеше да го понесе. Изведнъж ми се доплака не да се поддам на женски сълзи, които благоприлично се стичат по бузите, а да завия срещу луната. Дълбоко си поех дъх, за да овладея това желание, но гърлото ми беше сухо и прегракнало от сподавените сълзи и ридания.
685 Съжалявам, бебчо промълви Крисчън и това само ме накара да заплача още по силно и да се притисна към него. Останахме така цяла вечност. Накрая, когато изплаках всичките си сълзи, той се изправи и ме пренесе на ръце на леглото в спалнята. След няколко секунди легна при мен и угаси лампата.
686 Психиатърът сигурно щеше да запълни празнотите. Поклатих глава. Бях уморена до смърт, но се наслаждавах на спокойната ведрина на дневната и на прекрасните произведения на изкуството студени и строги, но въпреки това красиви по свой начин в сенките. Със сигурност струваха цяло състояние.
687 Той коленичи между краката ми, припряно ме изправи и свали моята тениска. Очите му бяха сериозни, жадни, пълни с мрачни тайни разголени. Крисчън обхвана лицето ми в шепите си и ме целуна и двамата пак се отпуснахме на леглото, той с бедро между моите, тъй че наполовина лежеше върху мен.
688 Хванах го за ръцете и започнах да се движа, наслаждавах се на пълното му обладаване, на реакцията му, наблюдавах го как се разтапя под мен. Чувствах се като богиня. Наведох се и го целунах по брадичката, прокарах зъби по наболата четина на долната му челюст. Имаше великолепен вкус.
689 Вдигнах ръце и обхванах лицето му с длани, усетих влагата по бузите му и го притеглих надолу към устните си, за да го целуна. После го прегърнах през гърба. Той простена дълбоко в гърлото си и продължи да се движи в мен, да ме тласка нагоре и нагоре, ала така и не можех да свърша.
690 И аз изригнах, понеже тялото ми беше роб на неговото, обвих се около него като лиана, и той извика името ми и свърши заедно с мен, после се отпусна и с цялата си тежест ме прикова върху матрака. Прегръщах го в обятията си, той с глава върху гърдите ми, приятно възбудени от любенето.
691 Той преглътна и се напрегна, после тежко въздъхна. Значи аз съм някъде около тригодишен и сводникът на проституиращата наркоманка пак е адски бесен. Пуши ли пуши, пали цигара от цигара и не може да намери пепелник. Крисчън млъкна и аз се вцепених. Сърцето ми се сви, обхванато от вледеняващ страх.
692 Сигурно очакваше да реагирам на вчерашните разкрития. В момента просто нямах време. Погледнах дрехите си черен панталон, черна риза, малко ала госпожа Робинсън, обаче нямах нито миг, за да мисля за други. Припряно си сложих черни бикини и сутиен, като усещах, че той следи всяко мое движение.
693 Можехме... е, да направим нещо възбуждащо с Крисчън, да закусваме заедно или просто да си поговорим това щеше да е нещо ново. Когато се върнах в кабинета му, за да му оставя кафето, Джак почти не ми обърна внимание, само побутна към мен няколко листа, покрити с почти нечетивни драсканици.
694 И междувременно ми направи още едно кафе. Веднага измънках аз и изхвърчах от кабинета му колкото може по бързо. Мама му стара. Ставаше непоносим. Седнах си на бюрото, припряно коригирах писмото, в което имаше две грешки, и извънредно внимателно го проверих, преди отново да го разпечатам.
695 Той сякаш беше натиснал електрически ключ, осветявайки ме отвътре. През последните няколко седмици бях открила за себе си повече, отколкото през целия си живот. Бях научила много за тялото си, за непристъпните си граници, за своята търпимост, търпение, състрадание и способност да обичам.
696 Можех ли да преодолея тази преграда? Веднъж ми беше казал, че нямам представа колко дълбоко е изкривено съзнанието му. Е, вече знаех, и като се имаха предвид първите няколко години от живота му, не се изненадвах... макар че все пак бях шокирана. Поне ми бе разказал и сега изглеждаше по щастлив.
697 Досега той не беше изпитвал такива чувства, аз също. И двамата бяхме изминали дълъг път. От очите ми бликнаха сълзи, като си спомних падането на последната му бариера снощи, когато ми позволи да го докосвам. Трябваше да преживеем случилото се с Лийла и цялото й безумие, за да стигнем дотам.
698 До шест и петнайсет издателството напълно опустя. Бях приготвила всичко за Джак. Бях му поръчала такси до летището и само трябваше да му дам документите. Нервно погледнах през стъклото, но той продължаваше да разговаря по телефона и не исках да го прекъсвам не и в настроението, в каквото беше днес.
699 Таксито ти ще дойде след десет минути и трябва да ти дам всички документи. Говорех тихо, но дрезгаво, и гласът ми ме издаваше. Той ми отправи деспотична цинична усмивка, която най после се отрази и в очите му и те заблестяха на строгата флуоресцентна светлина в сивата стая без прозорци.
700 Опитах да се престоря на озадачена и го направих доста убедително. Разговорът не вървеше както бях очаквала и му нямах ни най малко доверие. От него се излъчваше някакъв феромон, който ме държеше нащрек. Този човек беше ядосан, нестабилен и напълно непредсказуем. Опитах се да се разбера с него.
701 Той протегна ръка и леко ме погали надолу към брадичката с опакото на дланта си. Показалецът му се плъзна по гърлото ми и сърцето ми се качи там. Овладях желанието си да повърна. Джак посегна към разкопчаното най горно копче на черната ми риза и притисна длан към гърдите ми. Ти ме желаеш.
702 Признай го, Ана. Без да откъсвам очи от неговите, се съсредоточих върху онова, което трябваше да направя а не върху растящите ми отвращение и ужас и леко поставих дланта си върху неговата. Джак се усмихна триумфално. Сграбчих кутрето му, извих го назад и рязко го натиснах надолу.
703 Той изквича от болка и изненада и когато изгуби равновесие, аз бързо и силно вдигнах коляното си към слабините му и осъществих идеален контакт с целта си. После сръчно отскочих наляво. Коленете му се подвиха и той със стон се строполи на кухненския под, като се държеше за чатала.
704 Изтичах до бюрото си, взех си якето и чантата и се втурнах към рецепцията, без да обръщам внимание на стоновете и ругатните на копелето, което продължаваше да се търкаля на пода в кухнята. Изскочих от сградата и спрях за миг. Хладният въздух погали лицето ми. Дълбоко си поех дъх и се овладях.
705 Тръгна направо към таксито добре че не можеше да ме види през затъмнените прозорци на джипа. В момента, в който Крисчън и Тейлър стигнаха до аудито, таксито потегли, най вероятно не към летището. Крисчън отвори предната лява врата и ловко се вмъкна зад волана, сигурно защото аз седях отпред.
706 Но още докато си го помислях, знаех, че не искам да го оставя на мрачните му настроения, не и след снощи. Накрая спряхме пред неговия блок и Крисчън слезе от аудито, заобиколи с грациозна лекота от моята страна и ми отвори вратата. Хайде нареди ми, докато Тейлър заемаше неговото място.
707 Струваше ми се развеселен, ала не бях сигурна. Той опря лакти върху скрина и отпусна брадичката си върху сключените си пръсти. Днес идвах тук, чудех се какво да правя с всичко това. Сигурно съм забравил да заключа. За миг се навъси, сякаш пропускът да заключи вратата бе ужасно провинение.
708 Ако си завързана и не можеш да говориш, ще си съвсем безпомощна. И трябва да ми имаш пълно доверие, като знаеш, че ще имам толкова голяма власт над теб, че ще трябва да чета по тялото и реакциите ти, вместо да слушам думите ти. Това те прави по за висима, дава ми абсолютен контрол.
709 Кога ще проумееш, че съм по силна, отколкото изглеждам? успокоително прошепнах в шията му, вдишвайки разкошното му ухание. На света нямаше нищо по хубаво от прегръдката на Крисчън. Знам, че си силна – тихо каза той и ме целуна по косата, но после за мое огромно разочарование ме пусна.
710 Гледаше ме с абсолютната искреност на момченце, което казва някаква съвсем простичка истина. Пълната му откровеност ме накара да се задъхам. Обожавах го повече от всичко на света. Наистина обичах този мъж безусловно. Нахвърлих му се толкова ненадейно, че трябваше да пусне удължителя, за да ме хване.
711 Притиснах го към стената, обгърнах лицето му в шепите си, притеглих устните му към своите и опитах вкуса на изненадата му, вкарвайки езика си в устата му. Бях застанала едно стъпало над него, тъй че бяхме еднакво високи. Обзета от еуфория, го зацелувах страстно, заровила пръсти в косата му.
712 И изведнъж ме преметна на рамото си, което ме накара да изпищя от изненада, и силно ме шляпна по дупето, в резултат на което изпищях пак. По пътя надолу по стълбището той спря да вдигне падналия удължител. Докато минавахме по коридора, госпожа Джоунс тъкмо излизаше от сервизното помещение.
713 Внимателно разкопчах копчето и пръстите ми се спуснаха към следващото. Очите му бяха разширени и блестяха, устните му бяха разтворени, дишането му ставаше все по плитко. Беше невероятно красив дори в страха си... заради страха си. Разкопчах третото копче и погледнах меките косми по гърдите му.
714 Той ахна. Бързо дръпнах панталона и боксерките му надолу и пенисът му щръкна. Преди да успее да ме спре, го поех в устата си и силно го засмуках, като се наслаждавах на шокираното му смайване. Крисчън изумено наблюдаваше всяко мое движение с невероятно тъмни, изпълнени с плътска наслада очи.
715 Крисчън ми се ухили дяволито и вдигна удължителя. Хвана левия ми глезен, бързо го закопча и стегна каишката, но не прекалено, дори пъхна кутрето си между нея и глезена ми, за да провери колко разстояние остава. И през цялото време не откъсваше поглед от моя нямаше нужда да гледа какво прави.
716 Запомни: ако не искаш да правиш нещо, просто ми кажи да престана прошепна Крисчън. Наведе се и започна да ме целува по корема, леки засмукващи целувки, докато дланите му продължаваха мъчителното си пътешествие нагоре по вътрешната страна на бедрата ми, докосваха ме и ме дразнеха.
717 Установих, че понякога сте безмилостна в любовните си атаки срещу мен. Мисля, че трябва да ви върна услугата. Пръстите ми се вкопчиха в завивката и аз му се предадох. Устните му бавно се спускаха надолу, пръстите му се изкачваха нагоре, към уязвимия и разголен край на бедрата ми.
718 Ти си моя. Тихият му гласът звучеше категорично и с един последен негов кръг с език аз свърших с разтърсващ оргазъм, който продължаваше ли продължаваше, тъй като краката ми бяха разкрачени невероятно широко. Смътно осъзнах, че Крисчън ме е претърколил по корем. Ще опитаме и това, бебчо.
719 Можех да го направя. Крисчън ме отвеждаше на онези мрачни места, места, за чието съществуване дори не подозирах, и двамата заедно ги изпълвахме с ослепителна светлина. О, да... ярка, ослепителна светлина. И аз свърших повторно, ликувайки от онова, което правеше за мен, и високо изкрещях името му.
720 Добро утро, бебчо прошепна той и захапа ухото ми. Клепачите ми запърхаха, отвориха се и после бързо се затвориха. Силна утринна светлина нахлуваше в стаята и дланта му нежно галеше гърдите ми, като лекичко ме възбуждаше. Крисчън спусна ръката си надолу, хвана ме за хълбока и ме притисна към себе си.
721 Усмихваше ми се с онази негова зашеметяваща усмивка на секси модел със съвършени зъби. Задъхах се. Хълбоците ми започнаха да се поклащат в ритъма на започнатия от пръстите му танц. Крисчън невинно ме целуна по устните и продължи надолу по шията ми, като бавно ме хапеше, целуваше и смучеше.
722 Искам те веднага. Пресегна се към нощното шкафче и се претърколи върху мен, като пое тежестта си с лакти; потъркваше носа си в моя, докато разтваряше краката ми със своите. След това застана на колене и разкъса станиоло вото пакетче. Нямам търпение до събота. В очите му блестеше похотлива наслада.
723 Свих му устни, обаче се заех със закуската си. Ключът влиза ето тук. Крисчън посочи под скоростния лост. Странно място измърморих, но се радвах на всяка дребна подробност, направо подскачах като малко дете на удобната кожена седалка. Крисчън най после ми позволяваше да отида на работа с колата си.
724 Добре. Ана. Психиатърът кимна любезно и ни поведе към кушетките. Крисчън ми даде знак да седна на едната. Настаних се опитвах се да изглеждам спокойна и отпуснах длан върху странич ната облегалка, докато той се изтегна на другата кушетка, така че бяхме под прав ъгъл един спрямо друг.
725 Доктор Флин седна на единия фотьойл и взе подвързан с кожа бележник. Крисчън кръстоса крака всъщност опря глезена на единия си върху коляното на другия, и изпъна ръка по облегалката на кушетката. После протегна другата, хвана ръката ми на страничната облегалка и я стисна успокоително.
726 Съсредоточаваме се върху това къде иска да е Крисчън и как да стигне там. Подходът е диалектически. Няма смисъл да си блъска главата в миналото то е анализирано от всички лекари, психолози и психиатри, при които е ходил. Известно ни е защо е такъв, какъвто е, но е важно бъдещето.
727 Естествено, съществува сексуален садизъм, но това не е заболяване, а съзнателно избран начин на живот. И няма никакъв проблем, ако се упражнява в безопасна, разумна връзка по взаимно съгласие между възрастни хора. Според мен всички садомазохистични връзки на Крисчън са били такива.
728 Но е така. Крисчън нямаше да е в това положение, ако не ви беше срещнал. Аз лично смятам, че аналогията с алкохолика не е особено подходяща, обаче ако засега му върши работа, трябва да го смятаме за невинен до доказване на противното. Да смятаме Крисчън за невинен до доказване на противното.
729 Или карай ти, или млъкни и ме остави да карам. Анастейжа, връщай се в колата, преди да са ни глобили. Няма. Тотално объркан, той примига, после прокара пръсти през косата си и гневът му се превърна в смущение. Изведнъж придоби ужасно комичен вид и аз не успях да се сдържа и му се усмихнах.
730 Хванах го за сакото и го притеглих към себе си. Не вие сте най вбесяващият мъж на света, господин Грей. Той ме погледна с потъмнели, напрегнати очи, после обви ръце около кръста ми и силно ме прегърна. Тогава сигурно сме създадени един за друг каза тихо и дълбоко си пое дъх, заровил нос в косата ми.
731 Той каза, че винаги мислиш най лошото за себе си. Това вече е вярно, знам го измърморих. Също спомена за сексуален садизъм обаче каза, че това било съзнателно избран начин на живот, а не психическо заболяване. Може би това имаш предвид. Крисчън пак хвърли поглед към мен и мрачно стисна устни.
732 Изобщо исках ли да разбирам? Можех да изброя очевидните неща неговия стремеж към абсолютен контрол, собственическите му наклонности, ревността му, прекалената му загриженост и бях напълно наясно на какво се дължат. Дори можех да разбера защо не обича да го докосват бях виждала физическите белези.
733 Крисчън кимна, усили музиката и с това сложи край на дискусията ни. Пак пееше Ван Морисън, вече по оптимистично за това, че било чудна нощ за танци на лунна светлина. Погледнах през прозореца към боровете и смърчовете, позлатени от помръкващите слънчеви лъчи, хвърлящи дълги сенки по пътя.
734 След няколко минути направихме остър завой наляво и се озовахме пред близо двуметрова стена от пясъчник с орнаментиран бял метален портал. Крисчън натисна бутона на електрическия прозорец, който с тихо жужене потъна във вратата, въведе някакъв номер на клавиатурата и порталът гостоприемно се отвори.
735 На пода имаше овехтяло дюшеме. От двете ни страни имаше затворени врати, но Крисчън не ми даде време да проумея какво става. Ела каза той, хвана ме за ръка и ме поведе през сводестия портал пред нас в по голям вътрешен вестибюл. В центъра му се издигаше вито стълбище с разкошен железен парапет.
736 Крисчън обаче продължи към дневната, в която имаше само един голям избелял златист килим най големият, който бях виждала. А, имаше и четири кристални полилея. Но неговото намерение ми се изясни, когато пресякохме стаята и излязохме през отворения френски прозорец на голяма каменна тераса.
737 В осеяното с опали и аквамарини синьо небе се разливаха яркочервени багри и потичаха заедно с по тъмните лилави оттенъци на редките пухкави облачета и сушата оттатък Залива. Природата в най красивия й вид, зрителна симфония, изпълнявана в небето и отразяваща се в дълбоките неподвижни води на Залива.
738 Къщата се оказа огромна: хиляда и сто квадрата на повече от двайсет и четири декара земя. Освен голямата дневна имаше трапезария не, цяла банкетна зала! с кухня и втора дневна, музикална стая, библиотека, кабинет и за мое огромно изумление, вътрешен басейн и фитнес център със сауна и парна баня.
739 Дланта му се плъзгаше нагоре надолу по бедрото му. Дишането ми се ускори още повече, но той продължаваше да не ме докосва. Действаше ми невероятно разсейващо. Не можех да се съсредоточа върху разговора. Като че ли си спомням, че тогава бяхме в една частна трапезария и обсъждахме договори.
740 Лапнах още една хапка костур, без да му обръщам внимание. После оставих ножа си и прокарах длан но вътрешната страна на долната част на бедрото си, като леко почуквах по кожата си с върховете на пръстите си. Действаше разсейващо даже за самата мен, особено защото копнеех да ме докосва.
741 Избрах една аспержа, погледнах го изпод клепки, после натопих стръка в соса холандез и започнах да въртя връхчето му вътре. Няма да си разменим местата, госпожице Стийл. Крисчън се пресегна и взе аспержата от ръката ми и за мое огромно изумление и досада отново успя да не ме докосне.
742 Крисчън се усмихна и очите му потъмняха още повече. По широко каза той и също разтвори устни, за да видя езика му. Вътрешно простенах и прехапах долната си устна, после направих каквото ми казваше. Чух го рязко да си поема дъх и той не беше железен. Добре, най после пробивах защитата му.
743 Хайде, Анастейжа, след теб, моля. Той се отдръпна настрани и аз също станах от мястото си, съзнавайки, че съм без бикини. Крисчън впи в мен потъмнелите си очи, сякаш ме събличаше с поглед, и плътското му одобрение ме изпълни с наслада. Почувствах се невероятно секси този красив мъж ме желаеше.
744 Бях се съсредоточила върху всяко движение, което описваха неговите пръсти. Обикаляха... сега се плъзгаха нагоре, търсеха, докато се отдръпвахме назад. Отново сподавих стона си, когато пръстите му намериха своята цел. Винаги сте готова, госпожице Стийл прошепна той, докато пъхаше пръста си в мен.
745 Започваше да става претъпкано. Крисчън отстъпи още назад и се оказахме притиснати в ъгъла. Той продължи изтезанието и зарови нос в косата ми. Бях сигурна, че приличаме на млади влюбени, които се натискат в ъгъла, ако някой изобщо си дадеше зор да се обърне да види какво правим...
746 Недей да свършваш прошепна той и като наклони дланта си към корема ми, лекичко го натисна, без да прекъсва сладост ното си мъчение. Усещането беше изключително. Накрая асансьорът стигна до първия етаж. Вратата се отвори с остър сигнал и пътниците почти незабавно започнаха да се изсипват навън.
747 Обърнах се към него и той ми се усмихна, после пак кимна на мъжа с грозния кафяв костюм, който му отговори, докато слизаше от асансьора с жена си. Почти не им обърнах внимание трябваше да се съсредоточа, за да остана изправена и да овладея дишането си. Божичко, чувствах се измъчена и незадоволена.
748 Никога не съм правила секс в кола измърморих. Крисчън спря и постави същите онези два пръста под брадичката ми, повдигна главата ми и впери очите си в моите. Много се радвам да го чуя. Трябва да отбележа, че много щях да се изненадам, да не кажа, че щях да побеснея, ако не беше така.
749 Изведнъж атмосферата в колата се промени. Погледнах го с похотливо очакване, опитвайки се да овладея бясното биене на сърцето си. Крисчън се обърна към мен, облегна се на вратата, опря лакът на волана и хвана долната си устна с палец и показалец. Устата му ме разсейваше. Исках я върху себе си.
750 Крисчън ми се усмихна бавно и възбуждащо. Ще се чукаме в колата по време и място, които ще избера аз. Сега искам да те имам на всяка свободна повърхност в апартамента ми. Все едно говореше на онази моя част, която се намираше под кръста ми... богинята в мен изпълни четири арабески и па дьо баск.
751 Примигах пред прелестното му, сериозно, отчаяно лице. Дай ми малко време... моля те промълвих. Той изпътпка и най после ме целуна, дълго и силно. И после се озовахме в асансьора, кълбо от ръце, усти, езици, устни, пръсти и коса. По вените ми течеше желание, гъсто и силно, което замъгли разума ми.
752 Крисчън ме притисна към стената, прикова ме с хълбоците си, заровил едната си ръка в косата ми, а с другата хванал брадичката ми. Аз съм твой прошепна той. Съдбата ми е в твоите ръце, Ана. Думите му бяха опияняващи и в моето разгорещено състояние ми се искаше да разкъсам дрехите му.
753 Обичам те. Заспивай. Крисчън зарови нос в косата ми и аз се унесох, отпусната на сигурно място в обятията му. Сънувах залези, френски врати, широки стълбища... и едно меднокосо момченце, което тичаше по моравата, заливаше се в смях и се кикотеше, докато играеше на гоненица с мен.
754 Целуна ме и се изправи. Носеше адски готин тъмносин костюм, бяла риза и синя вратовръзка и приличаше точно на президент на фирма... секси президент. До после, бебчо прошепна той и излезе. Погледнах часовника и установих, че вече е седем бях проспала алармата. Е, трябваше да ставам.
755 Вече му бях връчила главния си подарък и ми оставаше втората изненада, която му бях купила от сувенирния магазин, но това сега всъщност щеше да е за мен. Само трябваше да го приготвя. В дрешника си облякох тъмночервена тясна рокля с доста ниско правоъгълно деколте. Да, това ставаше за работа.
756 Долавях спотаени гласове, много гласове. Ала те бяха фон, далечен брътвеж. Не чувах думите. Можех да се съсредоточа единствено върху тихото съскане на газ от огъня. Мислите ми се насочиха към къщата, която бяхме разгледали предишния ден, и към огромните камини там истински камини за дърва.
757 Мия седеше срещу мен на огромния подковообразен диван, хваната за ръка с Грейс. Двете ме гледаха и прелестните им лица излъчваха тревога. Безизразно примигах. Не можех да им отправя успокоителна усмивка, не можех дори да пролея сълзи нямаше нищо, просто празнота и растяща пустота.
758 Завъртях глава навреме, за да видя, че Грейс тичешком пресича огромното помещение от мястото, където допреди малко нервно се разхождаше, някъде зад мен, към прага, където стоеше изуменият Крисчън. Беше само по риза и панталон и държеше в ръце тъмносиньото си сако, обувките и чорапите си.
759 В гласа му долових смаяни нотки. Днес умирах хиляди пъти прошепна тя, отразявайки собствените ми мисли. После се задъха и се разрида, неспособна повече да сдържа сълзите си. Крисчън се намръщи, ужасен или огорчен, не можех да преценя точно, после я прегърна и я притисна силно към себе си.
760 Той се приближи към мен сивите му очи блестяха, макар да изглеждаха уморени и все още слисани. Някъде дълбоко в себе си намерих сили да се изправя и да се хвърля в разтворените му ръце. Крисчън! изхлипах. Шт каза той и ме притисна към себе си, зарови лице в косата ми и дълбоко си пое дъх.
761 И едва сега видях, че икономката не е спретната както обикновено. Досега не го бях забелязала. Косата й беше разпусната и носеше светлосив клин и огромен сив блузон с логото на баскетболния отбор на Вашингтонския щатски университет, в който изглеждаше съвсем дребничка и много по млада.
762 Аз научих, когато татко ми се обади, за да ми съобщи, че хеликоптерът ти изчезнал. Хайде да седнем и ще ви разкажа. Крисчън ме притегли към дивана и всички се настаниха, отправили погледи към него. Той отпи голяма глътка бира, после забеляза застаналия на прага Тейлър и му кимна.
763 Имахме общо шестстотин долара и мислехме, че ще трябва да платим на някого да ни докара, но един шофьор на камион спря и се съгласи да ни качи. Отказа да вземе пари и дори раздели обяда си с нас. Той поклати слисано глава. Отне ни цяла вечност. А и той нямаше джиесем странно, но факт.
764 Гледаше ме така, като че ли живееше единствено заради мен, и същото се отразяваше на моето лице, сигурна бях. Той беше тук, наистина гук. И сега ме притегли в обятията си, и силно ме прегърна. Крисчън промълвих и сълзите ми потекоха отново. Шт успокоително рече той и ме целуна по косата.
765 Чакането ме влудяваше. Ухилих му се дяволито. Чувствах се лекомислена. Той ми отправи срамежливата си усмивка и аз се разтопих въпреки блъскащото се в гърдите ми сърце, наслаждавах се на веселата му и в същото време заинтригувана физиономия. Крисчън ловко разопакова кутийката и я отвори.
766 Смееше се, млад и безгрижен, излъчващ радостно въодушевление. Вкопчих се в раменете му, усещах мускулите му под пръстите си, и заразният му смях ме понесе на крилете си шеметна и объркана, момиче, тотално обладано от мъжа на живота си. Крисчън ме пусна да стъпя на пода и ме целуна.
767 Силно. Дланите му бяха от двете страни на лицето ми, езикът му беше настойчив, убедителен... възбуждащ. О, Ана прошепна той до устните ми и ликуването му ме зашемети. Обичаше ме, нямаше съмнение в това, и аз се насладих на вкуса на този разкошен мъж, мъжа, когото си мислех, че повече няма да видя.
768 Прокара пръсти през косата си, после поклати глава и смени подхода. Не мога да повярвам, че ме остави да се измъчвам прошепна удивено и лицето му едва забележимо се промени. Очите му заблестяха дяволито, устните му се извиха в похотлива усмивка. Мама му стара. Полазиха ме тръпки.
769 Направих още една стъпка назад и се обърнах да побягна ала напразно. Крисчън с един скок ме сграбчи и аз изпищях от радост, изненада и шок. Той ме метна на рамото си и ме понесе по коридора. Крисчън прошепнах като си мислех за Хосе на втория етаж, макар че едва ли можеше да ни чуе.
770 И аз бях мокра, зачервена, замаяна и задъхана, и той ми се усмихваше, изглеждаше адски... невероятно секси. После изражението му стана сериозно, очите му заблестяха и Крисчън отново обхвана лицето ми в шепи и притегли устните ми съм своите. Целуна ме нежно и това тотално привлече вниманието ми.
771 Той се беше върнал, жив и здрав. Беше мой. Ръцете ми неволно се насочиха към ризата му, прилепнала към всяка извивка, към всеки мускул на гърдите му, космите му бяха сплескани под мократа й белота. Измъкнах я от панталона му и той простена до устата ми, ала устните му не се отделиха от моите.
772 Наклоних глава, за да му дам по свободен достъп до шията си, и изпъчих гърдите си към неговите вълшебни пръсти. Пресегнах се зад гърба си и се насладих на рязкото му поемане на дъх, когато търсещите ми длани докоснаха еректиралия му пенис. Крисчън тласна таза си към моите очакващи го длани.
773 По дяволите, защо не ми беше позволил да му събуя панталона? Той леко започна да подръпва зърната ми и те се втвърдиха и удължиха под ловките му докосвания. Всичките ми мисли за панталона му изчезнаха и в корема ми напъпиха шиповете на удоволствието. Отметнах глава назад към него и простенах.
774 Втренчена в очите му, аз изстисках малко сладко ухаещ гел в шепата си и вдигнах ръка към гърдите му в очакване на неговия отговор на неизречения ми въпрос. Очите му се разшириха и той едва забележимо ми кимна. Леко поставих длан в средата на гърдите му и започнах да втривам гела в кожата му.
775 Крисчън рязко си пое дъх, но продължи да стои абсолютно неподвижно. След малко ме хвана за хълбоците, но не ме отблъсна. През цялото време ме наблюдаваше предпазливо, по скоро напрегнато, отколкото уплашено, ала устните му се разтвориха и дишането му се ускори. Така добре ли е? прошепнах.
776 Сега е мой ред промълви Крисчън и посегна към шампоана, като ни избута от водните струи и изцеди малко върху темето ми. Реших, че ми дава знак да престана да го мия, затова пъхнах пръсти под пояса му. Той се зае да сапунисва косата ми и дългите му силни пръсти замасажираха скалпа ми.
777 Той се пресегна за още шампоан и грижливо насапуниса дългите къдрици по гърба ми. Когато свърши, отново ме притегли под душа. Наведи си главата назад – нареди ми тихо, после грижливо изми пяната. След като приключи, отново се обърнах към него и се насочих направо към панталона му.
778 Изглеждаше по отпуснат може би защото всъщност не го докосвах. Насочих се надолу по корема му, по пътечката от косми под пъпа му, през триъгълника от косми между краката му и накрая към еректиралия му член. Вдигнах очи към него и той ми отвърна с премрежен, изпълнен с чувствено желание поглед.
779 Сърцето ми биеше бясно, кръвта кипеше във вените ми, разкъсваше ме желание, могъщо и неистово. И тогава той проникна в мен, о, мъчително бавно, изпълни ме, облада ме, кожа, притисната в кожа. Тласнах хълбоците си към него и високо простенах. Щом влезе в мен докрай, Крисчън отново спря.
780 Изведнъж бях завладяна от безкрайността на любовта си, от дълбочината на чувствата ми към него. Щях да прекарам остатъка от живота си, обичайки този мъж, и с тази благоговейна мисъл изригнах около него в изцеляващ, пречистващ оргазъм, като виках името му и по бузите ми се стичаха сълзи.
781 Той свърши и се изпразни в мен. После, заровил лице в шията ми, се свлече на пода, като ме притискаше към себе си, целуваше лицето ми и пиеше сълзите ми, докато топлата вода ни обливаше и миеше телата ни. Пръстите ми са гъбясали измърморих отмаляла и задоволена, отпуснала глава на гърдите му.
782 Седях между краката му и Крисчън ме притискаше към себе си. Не ми се мърдаше. Той измърмори в знак на съгласие, но аз изведнъж се почувствах уморена до смърт. През последната седмица се бяха случили страшно много неща достатъчно за безкрайна сапунена опера, а сега щях и да се омъжвам.
783 Престани да се опитваш да ме разсмееш. Още съм ти сърдита, макар това донякъде да се компенсира от факта, че се прибра жив и здрав, докато аз си мислех... Гласът ми секна, когато си спомних онези мъчителни няколко часа. Е, знаеш какво си мислех. Очите му омекнаха и той ме погали по лицето.
784 Събудих се внезапно от сън или кошмар. Паникьосано се завъртях в леглото и за свое облекчение видях Крисчън да спи дълбоко до мен. И тъй като се бях размърдала, той се раздвижи, протегна ръка в съня си, прегърна ме, отпусна глава на рамото ми и тихо въздъхна. В стаята нахлуваше светлина.
785 Дълбоко си поех дъх и вперих очи в прелестното му лице. Лице, което вече ми бе съвсем познато, с всичките му трапчинки и сенки, завинаги запечатано в ума ми. В съня си изглеждаше много по млад, но... усмихнах се: днес остаряваше с цяла година. Помислих си за подаръка си и сама се поздравих.
786 И преди да съм се усетила, вече седеше на леглото и го сглобяваше. Приключи бързо и го постави върху дланта си. Син дървен хеликоптер. Крисчън ме погледна и ми отправи разкошната си момчешка усмивка, после го протегна към прозореца. Слънчевите лъчи окъпаха вертолетчето и роторът се завъртя.
787 Той ме прегърна и ме целуна, после продължи да наблюдава въртящия се ротор. Ще го сложа при безмоторния самолет в кабинета си каза разсеяно, без да откъсва очи от ротора. После отдръпна ръката си от слънчевата светлина и въртенето постепенно спря. Неволно се ухилих до уши и мислено се поздравих.
788 Той предпазливо наклони глава, преценявайки реакцията ми, и се навъси. После отново насочи вниманието си към кутията. Разкъса бледосинята хартия и извади маска за очи, щипки за зърна, анален разширител, своя айпод, сребристосивата си вратовръзка и накрая ключа за стаята с играчките.
789 Полудяла за секс и ненаситна. Е, мисля, че ще мога да направя нещо с тези неща измърмори все едно на себе си и прибра подаръците в кутията. Когато ме погледна отново, изражението му се беше променило напълно. Очите му пламтяха и устните му бавно се извиха в еротична усмивка. Протегна ми ръка.
790 Добре. Крисчън се намръщи, докато отключваше вратата, после застана отстрани и ме въведе вътре. Усещах очите му върху себе си, докато влизаше след мен и затваряше вратата. Остави кутията с подаръка ми върху скрина, извади айпода, включи го и махна към музикалния център на стената.
791 Крисчън се обърна към мен. Аз стоях в средата на стаята, сърцето ми биеше бясно, кръвта пееше във вените ми и пулсираше или поне така ми се струваше в такт със съблазнителния ритъм на песента. Той бавно и небрежно се приближи към мен и подръпна брадичката ми, за да не хапя долната си устна.
792 О, има ужасно много възможности, госпожице Стийл. Гласът му беше нисък, възбуден. Но да започнем с това да останете гола. Той дръпна колана на пеньоара ми, който се разтвори и разкри копринената ми нощница, после се отдръпна и спокойно седна на страничната облегалка на кожения диван.
793 Неговите хипнотизиращи сиви очи започваха да пламтят и той прокара показалец по устните си. Смъкнах тънките презрамки на нощницата си, погледах го малко, после ги пуснах. Тя се изхлузи, безшумно се плъзна по тялото ми и се събра на вълнички в краката ми. Бях гола, задъхана и напълно готова.
794 Крисчън не реагира веднага и аз се удивих на откровено похотливото одобрение, което се изписа на лицето му. Той се изправи, отиде при скрина и взе сребристосивата си вратовръзка любимата ми. Докато се обръщаше и небрежно се приближаваше към мен, я опъваше в ръцете си и на устните му играеше усмивка.
795 Струва ми се, че сте облечена прекалено леко, госпожице Стийл прошепна той, постави вратовръзката на шията ми и бавно, но сръчно я завърза на идеален уиндзорски възел. Докато го стягаше, пръстите му се отъркаха в основата на гърлото ми и по тялото ми пробяга електричество, което ме накара да ахна.
796 После хвана вратовръзката и рязко я дръпна, принуждавайки ме да политна в ръцете му. Пръстите на едната му ръка се заровиха в косата ми, отметнаха главата ми назад и Крисчън ме целуна истински, силно, с безмилостен, упорит език. Другата му ръка се плъзна надолу по гърба ми и ме стисна за дупето.
797 Но след като казах всичко това, също бих искал да правя груби неща с вас, госпожице Стийл, и моят двойник знае някой и друг номер. Тъй че правете каквото ви се казва и се обърнете. Очите му заблещукаха дяволито и радостта рязко се премести надолу и сви и напрегна всеки мускул под кръста ми.
798 Той внимателно ме повдигна и аз застанах на колене пред него, изненадана от собствената си грациозност. Сега очите ни бяха на едно равнище. Крисчън плъзна длани по бедрата ми, хвана ме за коленете, разкрачи ме и застана точно пред мен. Изглеждаше много сериозен, очите му бяха потъмнели, премрежени.
799 Този мъж щеше да стане мой съпруг. Можеше ли една жена да желае мъжа си толкова страст но? Не си спомнях да съм чела за такова нещо. Не бях в състояние да му устоя и прокарах разтворените си устни по челюстта му, усетих наболата му четина, шеметна комбинация от дращене и мекота под езика ми.
800 Не бях в най удобната поза, обаче изпитвах такава възбуда от очакването да видя докъде ще доведе това, че кимнах, премаляла от желание. Чудесно. – Той измъкна маската от задния си джоб. Струва ми се, че вече видя достатъчно измърмори и нахлузи маската върху очите ми. Дишането ми се ускори.
801 Тялото ми се изпъна от полазилите ме възхитителни тръпки, пратени от неговото докосване. Дланта му се сви върху шията ми, мазна от сладостно ухаещото масло, гладко се плъзна надолу по гърлото ми, по ключицата ми и нагоре по рамото ми. Пръстите му нежно размачкваха плътта ми. О, ще ме масажират.
802 Отново изпъшках, ала не знаех дали от удоволствие, или от разочарование. Невероятно си красива, Ана промълви Крисчън с нисък дрезгав глас, доближил устни до ухото ми. Носът му проследи линията на челюстта ми, докато той продължаваше да ме масажира под гърдите, по корема, надолу..
803 Не спирай да смучеш. Крисчън леко претърколи зърната ми между палците и показалците си и те се втвърдиха и удължиха под ловките му ласки, пращайки синапсни вълни на удоволствие чак до слабините ми. Имаш невероятно красиви гърди, Ана прошепна той и в отговор зърната ми се втвърдиха още повече.
804 Крисчън измърмори одобрително и аз простенах. Устните му се плъзнаха от шията ми към едната ми гърда, като леко я хапеха и смучеха, надолу към зърното ми, и изведнъж усетих ужилването на щипката. Ох! изпъшках през предмета в устата ми. Усещането беше невероятно, възбуждащо, болезнено, приятно.
805 Шт, усещам го, Ана. Не се бой. Сега ръцете му бяха на кръста ми, но не можех да се съсредоточа върху тях, а само върху предмета, който беше в мен, и върху щипките. Ритъмът ми се ускоряваше, наближаваше експлозията с непрекъснатите вибрации и сладостното, невероятно сладостно изтезание с щипките.
806 И Крисчън започна бавно да го движи, навътре и навън, докато зъбите му драскаха вдигнатата ми нагоре брадичка. Невероятно си красива, Ана. Бях се издигнала високо много високо над адски широка клисура и се носех във въздуха, и в същото време шеметно падах, спусках се стремглаво към земята.
807 И когато изригна, се превърнах в чисто усещане навсякъде. Крисчън свали първо едната, а после и другата щипка и в резултат зърната ми започнаха да парят от прилива на сладостно мъчително усещане, ала беше невъобразимо приятно и оргазмът ми, същият оргазъм, продължаваше ли продължаваше.
808 Конвулсиите на тялото ми не преставаха. Той освободи едната гривна на белезниците и ръцете ми паднаха напред. Главата ми се люшна на рамото му и аз изчезнах, изчезнах за цялото това непреодолимо усещане. Превърнах се в кълбо от накъсано дишане, изчерпано желание и сладостна, желана забрава.
809 Пренесе ме на леглото и ме остави върху хладния сатенен чаршаф. След малко все още мазните му длани нежно заразтриваха задната страна на бедрата, коленете, прасците и раменете ми. Усетих, че леглото хлътва, когато се изтегна до мен. Крисчън ми свали маската, но нямах сили да отворя очи.
810 Протегнах ръка и го погалих по лицето. Съгласна съм да ме убиваш така когато пожелаеш прошепнах. Забелязах, че е гол и готов за действие. Когато повдигна дланта ми към устните си и целуна кокалчетата на пръстите ми, се наведох, обхванах лицето му в шепи и притеглих устата му към своята.
811 И в този момент този миг на радост с този мъж на тази музика силата на моето преживяване тази сутрин тук с него и всичко случило се през последната седмица отново ме връхлетяха, не само физически, но и емоционално. Всички тези чувства ме завладяха напълно. Бях ужасно влюбена в него.
812 И всички бяха изумителни. Всички бяха мои. Бях наясно с това, че не се познаваме достатъчно и че имаме да преодоляваме цяла планина от проблеми, ала бях убедена, че ще го направим един заради друг, а и имахме цял живот да се справим. Ей прошепна той, обхвана главата ми в шепи и ме погледна.
813 Помилвах го по слепоочието. Ти си невероятно интелигентен, остроумен и начетен, компетентен си в ужасно много области. Но най много обичам това, което е тук вътре. Нежно притиснах длан към гърдите му и усетих равномерното биене на сърцето му. Ти си най състрадателният човек, когото познавам.
814 Изглеждаше сериозен, но носеше неофициално облекло дънки и тясна черна тениска. Аз готвех обяда в кухнята. Бях открила в хладилника пържоли от сьомга и ги задушавах с лимон, правех салата и варях бейби картофки. Чувствах се невероятно отпусната и доволна, на седмото небе буквално.
815 Направих сметанов сос с кресон и силантро към сьомгата и сервирах всичко на бара. Не обичах да го прекъсвам, когато работи, но сега застанах на прага на кабинета му. Крисчън пак разговаряше по телефона, целият рошава коса, все едно току що се е чукал, и ясни сиви очи истински празник за очите.
816 Припряно се отдалечих от кухненския остров и от тревожния поглед на Крисчън и се насочих към огромния прозорец. Балконските врати бяха отворени и излязох под слънчевите лъчи. Не можех да отида чак до парапета, беше ми прекалено високо. Знам, че е внезапно и така нататък, но... е, обичам го.
817 Върнах се в дневната бясна, че Крисчън не ме е предупредил и му подадох телефона, като демонстрирах с изражението си, че съм му страшно сърдита. Той весело взе слушалката и тръгна към кабинета си. След две минути се появи пак. Получих доста неохотната благословия на втория ти баща съобщи ми гордо.
818 Изчервих се. Крисчън ме зяпна ужасен и нервно прокара пръсти през косата си. Потънал в размисъл, поглади брадичката си, но не успя да скрие изписалото се на лицето му озадачено раздразнение. Внезапно поклати глава нетърпеливо но и развеселено и в ъгълчето на устата му разцъфтя възхитена усмивка.
819 Трябваше ми само малко качествен шоколад за глазурата. Оставих двата блата на тортата да изстиват, взех си чантата и надникнах в кабинета на Крисчън. Той съсредоточено се взираше в компютърния екран, но вдигна глава и ми се усмихна. Само ще отскоча до магазина да взема някои продукти.
820 Докато вратата се затваряше, му махнах, мило ухилена, а той безпомощно но за щастие развеселено ме наблюдаваше с присвити очи. Поклати глава и след миг изчезна от погледа ми. О, това беше възбуждащо. Адреналинът пулсираше във вените ми и сърцето ми сякаш се опитваше да изскочи от гърдите ми.
821 И на мен. Носи каквото искаш измърмори той и прокара длан по голия ми крак към бедрото ми. Пък и тази рокля си има предимствата. Наведе се да ме целуне и когато устните ни се докоснаха, изведнъж ме изпълни страст, похот или дълбоко вкоренена потребност да поправя нещата и в кръвта ми потече желание.
822 Тялото му реагира и той изпъшка, жадно захапвайки долната ми устна, гърлото ми, ухото ми, езикът му нахлу в устата ми и още преди да се усетя той свали ципа на панталона си, разкрачи ме върху себе си и потъна в мен. Хванах се за облегалката на стола му, ходилата ми едва докосваха пода.
823 Разбира се. Нямам търпение да видя реакциите им. Усмихна ми се дяволито и слезе от колата. Минаваше седем и половина и макар през деня да беше топло, от залива подухваше прохладен ветрец. Носех смарагдовозелена официална рокля с широк зелен колан бях я намерила сутринта, докато тършувах в дрешника.
824 Носеше дълбоко де колтирана черна рокля, косата й беше вдигната, а не на опашки, и цялата изчервена, тя пърхаше с клепки на Крисчън. Аплодисментите стихнаха и той стисна ръката ми, докато всички погледи с очакване се впериха в него. Благодаря на всички. Май ще имам нужда от това.
825 Тя се усмихна фалшиво и се отдръпна. Внимание, моля извика Крисчън и изчака малко, докато в стаята се възцари тишина и всички погледи отново се насочат към него. Благодаря ви, че днес сте тук. Трябва да кажа, че очаквах спокойна семейна вечеря, така че това е приятна изненада за мен.
826 Не разговаряха за работа, но виждах, че Рос е изключително интелигентна, и освен това имаше разкошен гърлен тютюнджийски смях. Грейс прекъсна веселия ни разговор, за да ни съобщи, че вечерята е тип шведска маса, сервирана в кухнята. Гостите бавно се насочиха към дъното на къщата.
827 При тази абсурдна мисъл избухна в смях и аз вътрешно потръпнах. Явно щеше да се наложи дълго да се примирявам с това че други жени желаят мъжа на моя живот. Прогоних тази мисъл от ума си и се съсредоточих върху конкретния проблем. Отпих още една глътка мартини. Ще се опитам да ти помогна.
828 Призовах на помощ цялото си самообладание, леко замаяна от двете чаши шампанско и смъртоносния коктейл, който държах в ръка. Кръвта се оттече от лицето ми, но аз мобилизирах своето подсъзнание и богинята в мен, за да изглеждам колкото може по спокойно и невъзмутимо. Здравей, Елена.
829 Аз пък изобщо не съм мислила за теб излъгах я хладно кръвно. Крисчън щеше да се гордее с мен. А сега, ако ме извиниш, имам да върша много по приятни неща, отколкото да си губя времето с теб. Не бързай толкова, госпожичке изсъска Елена и ми препречи пътя, като се облегна на вратата.
830 Защото си господар на собствената си вселена. Крисчън отстъпи назад, сякаш го беше ударила, и я зяпна едновременно невярващо и разярено. Харесваше ти, Крисчън, не се опитвай да се самозалъгваш. Ти беше на път да се самоунищожиш и аз те спасих от това, спасих те от живот зад решетките.
831 Говореше тихо, дрезгаво, ала властно. Не, разбира се прошепнах и излязох колкото може по бързо, като нервно поглеждах през рамо. Но никой от двамата не ме погледна. Продължаваха да се взират един в друг и безмълвният им разговор оглушително кънтеше в стаята. В коридора за момент се обърках.
832 Това несъмнено бе един от най мъчителните сблъсъци в живота ми и се чувствах вцепенена. Моят годеник и неговата бивша любовница никоя бъдеща булка не бива да присъства на такава сцена. От друга страна, отчасти се радвах, че тя бе разкрила истинската си същност и че бях там, за да я видя.
833 Снимките на младия Крисчън си бяха там по трогателни отвсякога на фона на сцената между него и госпожа Робинсън, на която бях присъствала преди малко. В ъгъла беше и малката черно бяла снимка майка му, проституиращата наркоманка. Включих настолната лампа и насочих светлината към снимката.
834 Потръпнах, като си помислих още какво може да му е казала тя. Срещнах го на стълбището за втория етаж търсеше ме. Лицето му бе напрегнато и уморено, не на онзи безгрижен Петдесет нюанса, с когото бях пристигнала. Спрях на площадката, а той на последното стъпало, тъй че очите ни бяха на едно равнище.
835 Плъзна ме надолу по тялото си, остави ме на земята и ме прегърна. Да, вече не съм. И ме целуна силно. Когато се отдръпна, бях останала без дъх и в тялото ми кипеше желание. Крисчън ме погледна и на светлината на светлата ивица, идваща от вътрешността на хангара, видях в очите му тревога.
836 Моят тревожен мъж, нито бял, нито черен рицар, а просто мъж красив, не чак толкова извратен мъж. Обичах го. Вдигнах ръка и го погалих по лицето, прокарах пръсти по страните му, после по линията на челюстта към брадичката му. Оставих показалеца си да докосне устните му. Той се отпусна.
837 Флуоресцентните лампи студено осветяваха внушителната моторница, която леко се поклащаше на тъмните вълни. До нея имаше лодка с гребла. Ела. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към дъсчените стъпала, отвори вратата и се отдръпна настрани, за да ме пусне да мина. Ченето ми увисна.
838 О, Крисчън изхлипах аз, внезапно преизпълнена с радост, коленичих до него, зарових пръсти в косата му и го целунах, целунах го от все сърце и душа. Целунах този красив мъж, който ме обичаше и когото обичах аз, и той обви ръце около мен, дланите му се насочиха към косата ми, устата му покри моята.
839 Бавно издиша дима и две кръгчета се разсеяха пред него, бледи и призрачни на лунната светлина. Разшава се на мястото си от отегчение, удари една бърза глътка евтин бърбън от шише, увито в оръфана кафява хартия, после пак го пъхна между бедрата си. Не можеше да повярва, че още е на вярна следа.
840 Той навъсено погледна къщата, сякаш тя олицетворяваше всичко, което мразеше. Ала нямаше какво да прави там. Единствената драма беше онази сочна блондинка в черно, дето с олюляване слезе на отбивката, цялата обляна в сълзи, и отпраши с белия мерцедес. Той мрачно се подсмихна, после потръпна.
841 Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
842 Кейт беше съквартирантката ми и от всички възможни дни в годината беше избрала точно този да се тръшне с грип. Затова не можеше да отиде на това интервю с някакъв индустриален магнат хищник, което бе уредила за студентския вестник. Никога не бях чувала за него. Предложих й някак доброволно.
843 Макар и болна, изглеждаше така съблазнителна, сексапилна, великолепна, с руса подредена коса с ягодови нишки в нея и блестящи красиви зелени очи, независимо че бяха зачервени и насълзени от грипа. Опитах се да не обръщам внимание на нежелания пристъп на състрадание. Разбира се, ще ида, Кейт.
844 Бях положила усилието да облека единствената си пола, да обуя прилични ботуши до коленете и да сложа син пуловер. За мен това беше достатъчно елегантно. Бързо мушнах зад ухото си един изнизал се от опашката кичур и с непринуден вид се опитах да демонстрирам, че дамата изобщо не ме смущава.
845 Висок, с хубав сив костюм, бяла риза и черна вратовръзка, косата му бе с цвят на тъмна мед и стоеше доста непослушно, очите му бяха светлосиви, погледът му дълбок и топъл. Гледаше ме проницателно и с любопитство. Отне ми доста време, докато локализирам къде се е затрил гласът ми.
846 В някаква мъгла подадох ръка и се здрависахме. Когато дланите ни се докоснаха, почувствах в тялото ми да се разлива странна тръпка на спокойствие и в същото време на оживление. Рязко дръпнах ръката си. Трябва да е било от статичното електричество. Мигах бързо, в такт с ударите на сърцето си.
847 Посочи ми канапе от бяла кожа с висока облегалка. Офисът му беше прекалено голям за сам човек. Прозорците бяха от пода до тавана, а пред тях имаше стилно бюро от тъмно дърво, около което можеха спокойно да вечерят поне шест души, без да си пречат. Бюрото беше в тон с масата за кафе пред канапето.
848 Напълно съм съгласен, госпожице Стийл отвърна меко той и по необяснима за самата мен причина се изчервих. Като изключим мозайките, останалото в офиса беше студено и стерилно. Зачудих се дали това е отражение на личността на този Адонис, който грациозно потъна в бялата кожа на креслото срещу мен.
849 За миг мисълта ми пак хукна в друга посока. Значи някой, не много по голям от мен, да речем с около шест години, и да, съгласна съм, доста преуспял, но пък какво от това, ще ми връчва дипломата? Колкото и да не ми се нравеше тази идея, се насилих да се съсредоточа върху непосредствената задача.
850 И мушнах зад ухото си един изнизал се кичур коса. Така си и мислех отвърна той съвсем безучастно. Очевидно ми се подиграваше. Бузите ми пламнаха, когато осъзнах, че седя неестествено изправена и се опитвам да изпъна рамене, за да изглеждам по висока, все едно исках да го уплаша с размерите си.
851 Бих казала, че изглежда леко разочарован. В бизнеса всичко се свежда до хората, госпожице Стийл, а аз умея много добре да ги преценявам. Знам какво ги кара да работят, знам какво им е нужно, за да просперират, знам и какво ги спира, какво ги вдъхновява и най вече знам как да ги насърча.
852 Имам изключителен екип и се отплащам добре за работата му. Спря и ме закова с пронизващия си сив поглед. Дълбоко вярвам, че човек може да постигне всичко и да реализира всеки план, стига сам да е работил за създаването му, да го познава добре отвътре и отвън, във всеки негов детайл.
853 Говорите като краен консуматор. Та аз съм точно такъв. Той се усмихна, но усмивката не стигна до очите му. Това никак не пасваше на тая работа с нахранването на света. Не можех да се отърва и от натрапчивата мисъл, че не говорим за едно и също, но изобщо не вдявах за какво говори той.
854 Моля, отложете следващата ми среща. Андреа се поколеба и отвори уста да каже нещо; изглеждаше все едно не й стига кислород. Явно не знаеше какво да направи. Той бавно извъртя глава, погледна я и вдигна вежда в очакване заповедта му да бъде изпълнена. Лицето й придоби почти цикламен цвят.
855 Облегнах се на една от металните колони на сградата и направих сериозен опит да се успокоя и да си събера акъла. Тръснах глава и се запитах за милионен път какво беше това. Сърцето ми бавно се върна към обичайния си ритъм, задишах нормално и реших, че е време да тръгна към колата.
856 Когато излязох на магистралата, установих, че мога да си карам точно толкова бързо, колко си искам. Живеехме в малка сграда с апартаменти близнаци близо до университета. Имах късмет, че родителите на Кейт ги бяха купили за нея и плащах безобразно нисък наем. Това беше моят дом от четири години.
857 Кейт седеше във всекидневната, около нея купища учебници. Все още беше по пижама розова, с малки сладки зайчета тук там. Тази пижама й беше за определени случаи когато преживява скъсването с някое гадже, за определен вид заболявания и като цяло когато е в депресия или лошо настроение.
858 Тази жена е била на неправилното място в грешното време и век. Кейт отдавна си беше легнала. Тръгнах към стаята си крайно изтощена, но доволна, че за един понеделник съм свършила толкова много. Свих се в белите си изгладени чаршафи, завих се с одеялото на мама, затворих очи и заспах на секундата.
859 В сряда беше вече здрава и слава богу не ми се налагаше да търпя гледката на розовата й пижама с повече зайчета, отколкото можех да понеса. Обадих се на мама в Джорджия да я видя как е и да ми пожелае успех с изпитите. Почна да ми разправя за новото си бизнес начинание да прави свещи.
860 Майка ми винаги има някакви нови бизнес идеи. Като цяло тя е една отегчена до смърт жена, която вечно търси с какво да си запълни времето, но за жалост вниманието й може да бъде задържано точно толкова дълго, колкото това на някоя декоративна рибка. Следващата седмица щеше да е нещо ново.
861 Беше като някакво монотонно мрънкане от негова страна в отговор на моето бърборене. Рей не обича да говори, но все още е доста активен. Обича да гледа футбол по телевизията (и да ходи на боулинг или риболов или да прави разни неща от дърво, когато не е зает с някое от другите си хобита).
862 Много добър дърводелец е и благодарение на него знам каква е разликата между мастар и трион. При него очевидно всичко беше наред. Петък вечерта с Кейт се чудехме какво да правим, все пак беше петък и и двете имахме нужда да разпуснем малко от учене, работа и вестници. На вратата се позвъни.
863 Беше висок, с тениска и джинси, имаше хубаво мускулесто тяло, тъмна кожа, тъмна коса и блестящи тъмни очи. Беше много, много сексапилен, но май вече бе разбрал, че от нас няма да излезе друго освен добри приятели. Шампанското гръмна и той ме погледна с усмивка. В събота в магазина беше ад.
864 Гласът му беше дълбок и топъл като черен топящ се шоколад с карамел или... с каквото и да е там. Тръснах глава да си събера мислите. Сърцето ми биеше неистово. По причини независещи от мен и необясними за мен, се червях като ученичка до неузнаваем цвят на лицето под спокойния му поглед.
865 Опитах се да имитирам безгрижие и равнодушие, докато излизах иззад щанда, но всъщност бях съсредоточена само върху мисълта да не си преплета краката, които се гънеха като макарони. Поздравих се, че сутринта си бях обула най хубавите джинси. При електрическите стоки са, осми отдел.
866 Подадох му я. Пръстите ни се докоснаха съвсем леко и онова статично електричество ме удари като ток от оголена жица. За секунда дъхът ми спря от болка, докато токът минаваше през тялото ми и се завихряше в някаква никога недокосната бездна дълбоко в слабините ми. Отчаяно се опитах да не залитна.
867 Бързо и с треперещи ръце измерих с рулетката пет метра въже. 11рез цялото време усещах горещия му поглед върху себе си. Не смеех да го погледна. Извадих сгъваемия нож от задния си джоб, отрязах въжето и го навих прилежно. Зачудих се как изобщо успях да го отрежа, без да си отрежа някой пръст.
868 Ужасно се радвах! Усмихнах му се широко и ведро. Устните му се разтвориха все едно се канеше да поеме дълбоко въздух и очите му мигнаха. За една милиардна част от секундата изглеждаше някак изгубен, като че ли земята измести оста си и епицентърът на земетресението се премести под неговите крака.
869 Снимаше го обърнат насам, обърнат натам, с ръка гука, после там, после с отпуснати ръце. Грей седеше, изпълняваше и търпеливо и съвсем естествено позира цели двайсет минути. Мечтата ми се бе сбъднала можех да стоя и да му се възхищавам отстрани. На два пъти погледите ни се вкопчиха.
870 Зачудих се накъде бие. Натисна копчето на асансьора и звънчето дрънна почти веднага. Вратите се отвориха. Вътре младо момиче и момче се прегръщаха страстно. Изненадани, те се пуснаха, всеки взе да гледа в различна посока, не и към нас, естествено, и да се прави, че нищо не се е случило.
871 Никой не обели дума и четиримата пътувахме в пълно мълчание и ужасен конфуз чак до първия етаж. В асансьора нямаше музика. Асансьорните мелодии са отвратителни, но поне разсейват напрежението. Вратите се отвориха и за огромна моя изненада Грей хвана ръката ми с дългите си хладни изящни пръсти.
872 Той смръщи вежди. Знаеше, че не му казвам истината. Пуснах чая в чайника и почти веднага го извадих с лъжичката. Докато слагах използваното пакетче в чинийката, той наведе глава на една страна и ме изгледа изпитателно и дълго. Обичам чаят да е черен и не много силен заобяснявах се аз.
873 Грей кимна, очевидно доволен от отговора ми, и се захвана с кифличката. Започна да я вади от хартиената опаковка, а това да наблюдаваш как пръстите му събличат една кифла бе невероятно усещане. Искаш ли? попита ме и онази потайна, неразгадаема усмивка пак заигра по устните му. Не, благодаря.
874 Не вървеше така, както предполагах. Не можех да повярвам, че ме кара да изпитвам такъв антагонизъм към него. Все едно искаше да ме предупреди за нещо, да ме накара да се откажа. Единствените хора, които се обръщат към мен на малко име, са семейството ми и малкото ми добри приятели.
875 Хванах я слисано и го последвах. Тръгнахме обратно към хотела в приятно удобно мълчание. Той беше отново спокоен, поне външно. Аз обаче отчаяно се опитвах да преценя как бе минала тази среща. Имах чувството, че се връщам от интервю за работа, само дето не знаех каква е позицията.
876 Ана! изкрещя той и ме дръпна рязко назад точно в мига, в който профуча мотор и се размина с мен на милиметри. Улицата бе еднопосочна и мотористът нямаше право да кара така. Стана много бързо в един момент падах на платното, а в следващия бях в ръцете му, притисната към гърдите му.
877 Гледаше ме в очите. Опитах се да задържа този изпълнен с очакване изгарящ поглед поне за минутка, ако може завинаги, но после погледнах устните му. Те засмукаха цялата ми мисъл и за първи път през всичките си двайсет и една години пожелах да бъда целуната, да усетя допира на нечии устни върху моите.
878 Някаква нова, странна, унищожителна жажда бе парализирала цялото ми същество. Гледах устата му. Той се взираше право в зениците ми, обгръщаше лицето ми с поглед, очите му потъмняха, в тях се спусна мъгла. Бях напълно изгубена в тази уста и в тези очи. Дишаше учестено, а аз изобщо не дишах.
879 Никога не се бях озовавала на мястото на този, когото отблъскват. Е, да, винаги бях последният избор на треньорите при състезанията по волейбол и баскетбол, но това можех да разбера да бягам и да правя нещо друго в същото време, като хвърляне на топка например, изобщо не ми се удаваше.
880 В емоционално отношение обаче никога не се бях озовавала на мястото на тези, на които им се отказва. Един цял живот, пълен с несигурност аз съм твърде бледа, твърде кльощава, неугледна, непохватна... списъкът с недостатъците ми беше безкраен. Затова винаги бях отблъсквала всички потенциални гаджета.
881 Постоянно мислех за думите му че няма приятелки и не се занимава с такива неща. Ядосах се на себе си, че не бях изкопчила тази информация по рано, много преди да скоча в ръцете му и да го моля с всяка клетка на тялото си да ме целуне. Той си го каза направо. Не ме искаше, не и за приятелка.
882 Но той е здраво хлътнал по теб. Със или без предупреждения. Не си бях позволила да мисля за Крисчън през изминалата седмица. Добре, признавам, сивите му очи ме гледаха в съня ми и знаех, че ще мине цяла вечност, докато изскубна от себе си спомена за усещането на ръцете му по тялото ми.
883 Той имаше още една година до завършването, но винаги бе душата на компанията. Вкара ни бързо в настроението па бара и ни подбутна към новооткриващата се пред нас свобода с по една грамадна маргарита. След като обърнах петата, вече знаех, че не е добра идея, особено след шампанското.
884 Имаше очи само за Кейт. Тя бе с тесен къс потник, впити джинси и високи обувки, косата й бе вдигната високо, а няколко нежни кичура елегантно се спускаха около лицето й. Както обикновено прелестна. Аз рядко слагах нещо различно от тениска и джинси, но сега бях обула най хубавите си.
885 Беше толкова властен, както винаги да контролира всичко. Представих си го като режисьор на снимачната площадка, когато са снимали старите филми с бричове за езда, с камшик в едната ръка и мегафон в другата, от онези, най старите. Започнах да се смея с цяло гърло. Ти си толкова...
886 За мое огромно облекчение там беше сравнително тъмно. Ако ще повръщаш пак, нека да е тук. Ще те придържам. Едната му ръка бе около раменете ми, а с другата държеше косата ми прибрана на гърба в шепата му и далеч от устата ми. Опитах се да го бутна, но точно тогава повърнах пак, и пак.
887 Бършех устата си, а една омаломощена част от съзнанието ми се зачуди какво е това Т по средата. Не можех да събера кураж да го погледна. Срам ме беше, че съм жива, отвратена бях от себе си. Исках азалиите под мен да се отворят и да ме погълнат, да съм където и да е другаде, само не тук, пред него.
888 Виеше ми се свят и ми стана пак зле, докато се мъчех да си спомня за по кофти момент в късия си живот, но единственото, което мина през акъла ми, бе когато Крисчън ме отблъсна. А това сега бе в пъти по тъмно, ако унижението може да бъде описано в нюанс на някой цвят. Рискувах и го погледнах.
889 Устните му се стегнаха в твърда черта и той въздъхна тежко. Щом трябва, значи трябва. И ме поведе към бара. Бях изтощена, все още много пияна, смазана, гузна, уплашена, силите ми бяха напълно на изчерпване и на всичкото отгоре, съвсем извън реда на нещата, бях ужасно развълнувана.
890 Всички онези забранени, непознати усещания, които така се бях мъчила да изтласкам, се върнаха и минаха като лудост, като тропическа болест, като амок през изстрадалото ми тяло. Изчервих се. Дълбоко в мен усетих рязък спазъм, сладка болка от свиването на мускулите на цялата ми женственост.
891 Не разбирах какъв е проблемът. Освен дето една глупачка му се обажда посред нощ, пияна като талпа; той решава, че тя е в беда, и тя наистина е в беда, нуждае се от спасение от прехваления си и прекалено любвеобилен приятел; след това тя започва да повръща безкрайно и обилно в краката му.
892 Той взе чашата и я остави на бара. Едва сега забелязах как е облечен: свободно пусната бяла ленена риза, тесни джинси, черпи маратонки, тъмно яке на много ситни райета. Яката на ризата му бе разкопчана и успях да видя няколко деликатни косъмчета във вдлъбнатината между ключиците му.
893 Не можех да повярвам, че с лекота следвам всяка негова стъпка. Вероятно не можех да следвам никакъв ритъм, понеже все още бях много зле. Той ме притискаше силно към себе си, твърдото му тяло бе долепено до моето... Ако не ме държеше така здраво, със сигурност щях да се просна в нозете му.
894 Можеше да ме обезоръжи за секунди. Преди малко му бях ядосана, а сега го гледах обезсърчена от ослепителната му усмивка. Може би защото не се усмихваше често. Но така или иначе съвсем забравих за какво идеше реч в разговора ни. Ще си взема душ, освен ако не искаш да влезеш първа.
895 Сърцето ми забърза. Мозъкът ми явно бе забравил да изпрати сигнал към дробовете ми да поемат въздух. Той се усмихна още по широко, протегна ръка и прокара палец по брадичката ми и после по долната ми устна. Анастейжа, дишай каза много тихо и стана. Закуската ще е тук след петнайсет минути.
896 Той беше бял рицар в блестящи ослепителни доспехи, един истински романтичен рицар като сър Гауейн или сър Ланселот. Скочих от леглото и хукнах из стаята да търся джинсите си и точно тогава той излезе от банята. Беше увил само една кърпа около кръста си и по тялото му се гонеха блещукащи капки вода.
897 Поех отново дъх и влязох във всекидневната. Беше огромна. Имаше канапета, фотьойли, какво ли не, безброй възглавнички навсякъде, голяма и много красива масичка за кафе, върху която бяха скупчени няколко лъскави книги, бюро, върху него последен модел Аймак и на стената огромен плазмен телевизор.
898 Изглеждаше развеселен, но наистина бе трудно да се каже дали. Не можех да го гледам в очите, когато говореше с този тон. Изчервих се за милионен път и погледнах към закуската. Искам да захапя тази устна прошепна той. Нямам представа какъв звук съм издала и колко ми е увиснало ченето.
899 Сграбчих пастата, бързо изстисках върху четката и с бясна скорост си измих зъбите. Все едно правех някаква детска лудория. Беше много приятна тръпка. Събрах набързо дрехите си от предната нощ, набутах ги в плика, в който Тейлър бе донесъл новите дрехи, и тръгнах да си търся якето и чантата.
900 Влязохме в асансьора. Бяхме сами. Може би заради близостта на телата ни в това затворено малко пространство или по някаква друга причина всичко изведнъж се промени. Въздухът се нажежи от електричество, изтичащо от оголена жица. Сърцето ми биеше в трескаво очакване, дишах учестено.
901 Очите му бяха потъмнели до черно. Забих зъби в устната си. О, майната им на документите изстена той и ме бутна до стената на асансьора. Преди да се усетя, бе стиснал здраво двете ми ръце с лявата си ръка и ги бе приковал над главата ми. Притискаше ме към стената със слабините си.
902 Езикът ми загали нежно неговия в бавен, еротичен, подлудяващ танц на докосващи се усещания. Той хвана брадичката ми и закова лицето ми на едно място. Ръцете ми здраво стиснати отгоре, главата ми не можеше да мръдне в здравата му хватка, тялото ми притиснато силно към стената от мощното му тяло.
903 Асансьорът спря, вратите се отвориха и той се отдръпна от мен за части от секундата. Не знам на какво съм приличала, но трима мъже в бизнес костюми ни изгледаха, подсмихнаха се и се качиха. Сърцето ми щеше да изскочи през тавана на асансьора. Все едно бях бягала спринт по нанагорнище.
904 Той беше прикрит и загадъчен, напълно неразгадаем. Излезе и елегантно заобиколи колата, за да ми отвори. Истински джентълмен, както винаги, с изключение на някои много редки и така безценни моменти. Когато пътува в асансьор например. Изчервих се при спомена за устните му върху моите.
905 После хвана нежно едно немирно кичурче, изпаднало от опашката ми, и го прибра внимателно зад ухото ми. Всеки контакт с него ме караше да дишам като астматичка. Наведох глава към най интересната гледка на света пръстите ми. Погледът му омекна и усетих палеца му по долната си устна.
906 Работата не изискваше никаква мисловна дейност, така че имах твърде много време да мисля. Под ентусиазираните инструкции на неуморната Кейт мишниците и краката ми бяха обръснати така, че нямаше и косъм, веждите оскубани, цялата бях напудрена, намазана и лъщях като станиол. Кошмарно преживяване.
907 Имах три съобщения и едно пропуснато повикване, а и беше звънял два пъти у дома да ме търси. Кейт каза, че му била отговорила уклончиво, но понеже я познавах, нямаше как да е било уклончиво. Вероятно ме бе прикрила така, че той да се усети, че ме прикрива. Бях решила да не му се обаждам засега.
908 Дишай, Анастейжа. Протегна дългите си пръсти и ги прокара по бузата ми, стисна брадичката ми между палеца и показалеца си, наведе се, целуна ме бързо и невинно и се отдръпна, като ме остави да се гърча в агонията на желанието. Неочакваната му целувка предизвика силни спазми в слабините ми.
909 Но можеше да почака до утре. Пристигаме след няколко минути каза Крисчън и кръвта ми започна да блъска във вените, в ушите ми, пулсът ми се учести и целият ми организъм бе залят от мощна вълна адреналин. Той още говореше с кулата, но вече не слушах. Мислех, че ще загубя съзнание.
910 Излязохме във фоайе, където всичко беше бяло. В средата имаше кръгла маса от тъмно дърво, а на масата огромен букет бели цветя. Навсякъде по стените имаше картини. Той отвори голяма двойна врата. Тръгнахме по широк коридор, също в бяло, и влязохме в разкошна стая, очевидно всекидневната.
911 Над него огромна метална решетка, поне два квадратни метра, от която висяха въжета, вериги и окови. До вратата имаше два дълги полирани пръта с интересна дърворезба. Бяха окачени като корниз, но на тях не висяха пердета, а камшици, бичове, палки, нагайки и някакви странни неща с ресни.
912 Бях решила, че креслото е странно, а всъщност то беше най безобидната част от... обзавеждането. Погледнах към тавана. От него висяха десетки халки. Запитах се за какво ли са пък те. Чудно, но дървото, тъмните стени и приглушеното осветление придаваха на стаята почти нежна, дори романтична атмосфера.
913 Имам правила и искам ти да се съобразяваш с тях. Те са за твое добро, в твоя полза, но и за мое удовлетворение. Ако спазваш тези правила, както аз искам, ще те награждавам. Ако не ги спазваш, ще те наказвам и ще се научиш шептеше той. Докато говореше, гледах поставката с бастуните.
914 Той беше опасен за здравето и живота ми, защото знаех, че ще се съглася. Една част от мен искаше да каже да, другата да пищя и да бягам от тази стая и от него, и от всичко, което символизираше това помещение. Няма да те нараня, Анастейжа каза той съвсем искрено и знаех, че това е самата истина.
915 Той ме хвана за ръка и ме изведе. Ако решиш да се съгласиш, трябва преди това да ти покажа. Не тръгнахме надолу, както очаквах, а завихме надясно от стаята с играчките, както я наричаше той, и тръгнахме по някакъв коридор. Минахме покрай няколко врати и стигнахме до края на коридора.
916 Имах, ама не знаех откъде да почна. Подписала си споразумението, значи можеш да ме питаш всичко, което не ти е ясно и което искаш да знаеш. Ще ти отговоря. Облегнах се на бара в кухнята и го загледах как вади от хладилника чиния с различни сирена, украсена с две големи чепки бяло и червено грозде.
917 Последвах го в кабинета му просторна стая със също такава стъклена стена, която водеше към балкон. Той седна на бюрото, посочи ми кожения стол пред него и ми подаде няколко листа. Това са правилата. Могат да се дискутират промени по тях. Те са част от договора, който също можеш да видиш.
918 Подчинената ще се държи скромно и с уважение по всяко време за срока на договора. Подчинената трябва да приеме, че поведението й ще бъде преценявано от Доминанта и че ще бъде държана отговорна за всички грешки, нарушения на правилата и лошо поведение в отсъствието и присъствието на Доминанта.
919 Размърдах се неудобно на стола. Искам да давам много пари за теб. Да ти купя дрехи. Може да се наложи да ме придружиш някъде и ще трябва да си облечена добре. Убеден съм, че заплатата ти когато започнеш да работиш, разбира се няма да ти позволи да си купиш такива дрехи, каквито аз бих желал да имаш.
920 Никакви сексуални дейности, които изискват употребата на гинекологични инструменти. Никакви сексуални дейности, които включват присъствие на деца или животни. Никакви сексуални дейности, които биха оставили трайни белези по кожата. Никакви сексуални дейности, които представляват риск за дишането.
921 Моля те, ела с мен. Искам цялото това споразумение да проработи, но преди това трябва да имаш представа за какво става дума и в какво се забъркваш. Можем да започнем обучението ти от тази вечер. С основните положения. Това не означава, че падам в нозете ти с цветя и слагам сърцето си в скута ти.
922 Протегна ръка към мен. Очите му светеха трескави, развълнувани и аз... сложих ръка в неговата. Той ме дръпна неочаквано рязко към себе си. Тялото ми сякаш прилепна към неговото. Той прокара пръсти през косата ми, уви я около тях и леко я дръпна, за да ме накара да го погледна в очите.
923 Сърцето ми блъскаше в ребрата, кръвта ми бясно запрепуска из вените. Желание, гъсто и горещо, разпъна слабините ми. Той застана пред мен, погледна ме в очите. И аз се побърках. Нека махнем сакото каза нежно той, хвана сакото ми за реверите, разтвори го и го плъзна надолу по раменете ми.
924 Наведе се и пак ме целуна. Устните му бяха твърди, силни, искащи, жадуващи. Започна да разкопчава блузата ми, докато целувките му падаха като перца по бузите ми, по брадичката ми, към ъглите на устата ми. Бавно отлепи ризата от мен, както се бели банан, и я остави да падне на пода.
925 Защо бе казал, че не умее да прави любов? Бях готова да направя всичко, което поиска от мен. Той хвана ластичката ми за коса, дръпна я и косата ми се разпиля на вълни по раменете. Харесвам брюнетки каза и зарови двете си ръце в косата ми, здраво стиснал главата ми между пръстите си.
926 Бавно насочи тялото ми към леглото. Усетих го зад сгъвките на коленете си. Мислех, че ще ме бутне да легна, но той не го направи, а падна на колене. Обхвана бедрата ми и прокара език около пъпа ми. После леко с език и като нежно ме похапваше, мина от едната страна на кръста ми към другата и обратно.
927 Да го видя на колене пред мен, да усещам устата му по тялото си... така неочаквано и така възбуждащо. Ръцете ми бяха все още в косата му, дърпаха го нежно към тялото ми. Не зная защо, но се опитвах да укротя бурното си дишане. Не успявах. Той ме погледна през отвратително дългите си мигли.
928 Не можех да погледна встрани, заключена в очите му. Той спря и облиза устни, все така без да откъсва очи от мен. Наведе си и прокара носа си по вътрешната част на бедрото ми. А после го усетих между краката си. Миришеш толкова сладко каза и затвори очи, по лицето му се разля наслада.
929 Той ме погледна объркано, очите му потъмняха още повече. Поклати глава, все едно му бях казала нещо, на което отказваше да повярва. Нека видим какво можем да направим по въпроса. Гласът му беше тих, загадъчно и сладко предизвикателен. Разкопча джинсите си и ги свали, без да откъсва поглед от мен.
930 Целувките му лазеха нагоре по корема ми, към пъпа. Кожата ми гореше. Беше ми ту студено, ту адски горещо. Минаваше по цялото ми тяло с устните си, а аз стисках и усуквах чаршафа под мен, забивах нокти в матрака. Той легна до мен и плъзна ръка по бедрата ми, по кръста, към гърдите.
931 Нежно обхвана с длан едната ми гърда. Гърдите ти напълват идеално ръката ми каза. Пъхна пръст в чашката на сутиена и леко я плъзна надолу, но стегнатата материя избута пръста му нагоре. Направи същото с другата. Зърната ми ставаха огромни и твърди само под погледа му, гърдите ми набъбваха.
932 Пусни го да излезе, бебчо. Зъбите му се затвориха върху зърното ми, а палецът и показалецът стиснаха здраво и за секунди цялото ми тяло се разтресе, разпадна се на милиони парчета под напора на мощен оргазъм. Той ме целуваше в устата с език дълбоко в гърлото ми и заглуши виковете ми.
933 Той ме гледаше с доволна усмивка, а аз убедена съм, че го гледах единствено с благодарност и възхищение. Така лесно се поддаваш на импулсите си. Ще трябва да поработим над това да ги контролираш и съм убеден, че ще е много приятно и за двама ни да те науча каза той и ме целуна отново.
934 Опря се на лакти. В началото се движеше бавно, внимателно влизаше и излизаше от мен. В един миг краката, ханшът ми, цялото ми тяло започна да се движи в ритъма, с който той влизаше в мен. Повдигах се да го посрещна. Той забърза в безмилостен ритъм, аз стенех всеки път, когато се плъзгаше в мен.
935 Все още дишах задъхано и се опитвах да забавя и нормализирам ритъма на сърцето си. Мислите ми бяха в пълен безпорядък. Това, което бях изживяла току що, беше абсолютно неописуемо. Отворих очи. Челото му бе опряно в моето, очите му бяха затворени пред моите, дишането му силно и забързано.
936 Той разкопча сутиена ми и плъзна ръка по гърба ми до ду пето. Имаш толкова красива кожа... Премести единия си крак между краката ми и наполовина легна върху гърба ми. Усещах копчетата на ризата му притиснати в кожата ми, докато събираше косата от лицето и гърба ми и целуваше нежно раменете ми.
937 Божествено усещане. Меките косъмчета по гърдите му ме гьделичкаха Искаш да те чукам пак? прошепна в ухото ми и започна да плъзга малки бързи меки целувки около ухото ми и по врата ми. Ръката му се движеше много бавно надолу, по гърба ми, към кръста, към бедрото до сгъвката на коляното.
938 Премести цялото си тяло между краката ми, а ръката му продължаваше да се плъзга нагоре към бедрото и по дупето ми. После леко я пусна надолу и я постави между краката ми. Ще те чукам отзад, Анастейжа каза той и с другата си ръка сграбчи косата ми, уви я около юмрука си и леко я дръпна.
939 После започна бавно да вкарва палеца си, да го изкарва... много пъти, докато пръстите му продължаваха да се движат около клитора ми. Затворих очи и се опитах да озаптя, да възприема, да се насладя по дълго на напиращата емоция, която предизвикваха пръстите му. Тялото ми отново гореше.
940 И бавно, съвсем леко проправи пътя си в мен, леко, до края. Изпъна ме, напълни ме, настойчив, копнеещ, безкомпромисен. Този път го усетих по дълбоко. Изстенах отново, а той нарочно спря и само въртеше ханша си, след което се отдръпна от мен. Изчака малко, а аз го чаках отворена, готова.
941 Почти плачех. Не издържам повече... Тялото ми копнееше само за едно за освобождаване на цялото това мощно желание. Искам да те разкъсам говореше той и продължаваше да ме измъчва сладко, бавно, дразнещо изтезание. Искам с всяко свое движение утре да се сещаш за мен, да знаеш, че съм бил тук, в теб.
942 Хайде, направи го заради мен ръмжеше той. Думите му ме довършиха, цялото ми тяло се гърчеше в конвулсии, течностите ми се изливаха около него. Свърших бурно, крещях името му. Крисчън влезе рязко и дълбоко два пъти в мен, застина, облекчено отпусна тялото си върху мен и зарови лице в косата ми.
943 Бах, помислих, но не бях съвсем сигурна. Увих завивката около тялото си и тръгнах тихичко по коридора към грамадната стая. Крисчън свиреше, напълно изгубен в мелодията. Изглеждаше тъжен и съвсем изоставен, забравен от света, също като мелодията, която свиреше. Облегнах се на стената и заслушах.
944 Той беше уникален музикант. Беше гол, тялото му окъпано в меката светлина на единствената лампа до рояла. Цялата стая бе потънала в мрак освен неговото изолирано малко езеро от светлина: недосегаем... самотен в своето светло мехурче. Пристъпих тихо към него, омагьосана от меланхолията на мелодията.
945 Е, това ще даде тема за размисъл на госпожа Джоунс каза той и застана пред мен. Сложи ръка под брадичката ми, повдигна леко главата ми, погледна ме в очите. Погледът му отново беше напрегнат. Инстинктивно посегнах да го погаля по гърдите и да усетя тъмните косъмчета под пръстите си.
946 Ръката ми остана да виси неловко протегната. Той отвори един шкаф, извади тениска и бързо я навлече. Лягай каза пак. Легнах на леглото и се опитах да не мисля за кръвта по чаршафите. Той легна до мен, отзад, дръпна ме нежно в прегръдката си, целуна нежно косата ми и вдиша дълбоко аромата й.
947 Учудих се, че все още е в леглото. Лежеше с лице към мен и имах уникалната възможност да го гледам, без да ме вижда. Изваяното му лице бе младо, много по младо, отпуснато в съня и отморено. Устните му, нацупени и много красиви, бяха леко разтворени, а лъскавата му коса рошава като на хлапе.
948 Исках да го докосна. Сега нямаше за какво да се притеснявам, да обмислям всяка своя дума, не исках да мисля и за неговите планове, особено тези, които касаеха мен. Можех да го гледам до безкрай, но ми се ходеше до тоалетната. Измъкнах се тихо от леглото, взех бялата му риза от пода и я облякох.
949 Представи си само, да си паднеш по някой, за чиято красота няма измислена дума, по богат от персийски цар и има Червена стая за наказания, готова и подредена за мен. Потръпнах. Пак бях объркана, но, от друга страна, така му се възхищавах. Косата ми беше както винаги всеки косъм със свое становище.
950 Реших да продължа с яйцата, вместо да слушам глупостите му. В кухнята имаше много прибори, но бързо се ориентирах. Трябваше да намеря къде да държа палачинките, за да не изстинат, и да се захвана с бекона. Ейми Стъд пееше в ухото ми за саможивите хора, онези, дето никога не пасват никъде.
951 Не знам доколко би било възможно да изглеждам така при унищожителния хаос от блъскащи в тялото ми хормони. Ако те боли много, мислех, че е добра идея да поработим над оралните ти умения. Задавих се с чая. Гледах го с отворена уста. Той леко ме потупа по гърба и ми подаде портокаловия сок.
952 Крисчън завъртя някакъв кран и тя започна да се пълни. Той изля малко ароматно масло. Изглеждаше много скъпо. Водата се надигаше в пухкава пяна със сладък аромат на жасмин. Той ме погледна с потъмнелите си очи и после бавно свали тениската си, все едно отлепваше кожата си, и я пусна на земята.
953 Бях застанала до вратата с широко отворени очи, леко подозрителна, увила тялото си с ръце. Пристъпих срамежливо, но спокойно, докато се наслаждавах на тялото му съвсем безсрамно. Поех ръката му и той ми каза да вляза във ваната. Бях все още с неговата риза. Направих каквото каза.
954 Водата в комбинация с такива уреди не е добра идея каза, хвана пешовете на ризата, съблече я през главата ми и я пусна на земята. После се отдръпна, за да ме вижда цялата. Гола. Държах ръцете си на корема и отчаяно исках веднага да изчезна в проклетата вода, но знаех, че той едва ли иска това.
955 Почти го докосвах. Вече може да седнеш прекъсна той разпилените ми мисли и аз веднага се свих в съблазнително топлата вода. Усетих парене, но миризмата беше опияняваща. Първоначалната смъдяща болка постепенно се уталожи. Облегнах се назад, затворих очи и се отпуснах в успокоителната ухаеща топлина.
956 Мини напред. Събу долнището на пижамата, влезе във водата, седна зад мен и ме издърпа към гърдите си. Сложи дългите си крака върху моите, сви колене, глезените му на нивото на моите. Раздалечи краката си така, че отвори моите широко. Носът му беше в косата ми и той поемаше тежко и дълбоко аромата й.
957 И той беше гол. Ако някой ми беше казал, че това е възможно, когато се събудих предната сутрин в стаята в хотела, нямаше да му повярвам. Той се пресегна към шкафчето до ваната, извади шише лосион за тяло и сипа малко в ръката си. Разтърка го между ръцете си и лосионът стана на нежна бяла пяна.
958 После ръцете му се хлъзнаха към гърдите ми и дъхът ми рязко секна. Пръстите му масажираха леко, правеше кръгчета по тях. Притиснах тяло към него, намествах гърдите си в ръцете му. Зърната ми бяха доста чувствителни от недотам деликатното отношение към тях предната нощ. Той не се застоя дълго там.
959 Притисках изтръпналото си тяло към неговото. Ръцете ми бяха върху бедрата му. Той изстиска още лосион и леко прокара ръка между краката ми. Не дишах. Пръстите му нежно се заиграха през изтривалката и вече не можех да удържа ритъма на тялото си, притисках слабините си към ръката му, търсех я.
960 Заради мен. Краката ми бяха приковани от неговите до стената на ваната, бях като затворничка и все пак му давах пълен достъп до най интимното място на тялото си. О, моля те... шепнех. Опитах се да стисна бедрата си, тялото ми беше напълно сковано от напиращата да се освободи енергия.
961 Правех същото, което бе направил той. Разтърках го между дланите си, докато се разпени. Не свалях очи от него. Устните ми бяха отворени и вече успявах да регулирам дишането си. Съвсем целенасочено ухапах леко устната си и после прокарах език по нея, върху следите, които бяха оставили зъбите ми.
962 Леко слязох още по надолу, до края на гърлото и после пак нагоре. Прокарах език по главичката. Това май щеше да се окаже моето любимо място. И пак надолу до гърлото, обратно назад, език около върха и пак надолу до гърлото. Нямах представа, че да доставяш удоволствие може да е толкова възбуждащо.
963 Гледах го как се гърчи и стене, гледах копнежа в горящите му очи и богинята в мен танцуваше салса. Анастейжа, ще свърша в устата ти предупреди ме задъхано той. Ако не искаш да го правя, спри веднага. Повдигна се отново към мен. Очите му бяха широко отворени, съсредоточени, пълни със сластно желание.
964 Ерекцията му бе спаднала, но все още изглеждаше чудовищно голям. Той уви кърпа около кръста си и извади голяма бяла пухкава хавлия за мен. Подаде ми ръка, за да изляза от ваната, и ме уви в хавлията като бебе, прегърна ме и ме целуна силно и напористо, плъзгайки език в устата ми.
965 Копнеех да протегна длани и да го погаля, но той стискаше ръцете ми под хавлията, а и бързо се загубих в усещането на целувката. Движеше леко главата ми, а езикът му се стрелваше във всички посоки из устата ми. Имах усещането, че това е неговият начин да ми благодари за свирката.
966 Не можех да откъсна очи от езика му, когато минаваше по горната му устна. Не отместваше поглед от мен. Наведе се и ме целуна бързо по устните. Сега ще целувам цялото ви тяло, госпожице Стийл каза и сложи ръка под брадичката ми, изви главата ми назад и устните му се спуснаха по шията ми.
967 Копнеех да го докосна. Без да искам и независимо от това, че бях вързана, докоснах косата му. Той спря да ме целува, изправи се, поклати отрицателно глава, хвана ръцете ми и ги постави пак над главата ми. Не мърдай или ще се наложи да започнем отначало. Гласът му бе така съблазнителен.
968 Беше ужасно възбуждащо и в същото време се чувствах абсолютно безсилна. Ръцете му минаха по тялото ми, по гърдите ми, устните му бяха стигнали до вдлъбнатината под шията ми. Завъртя там носа си и продължи бавно да слиза надолу, следваше пътя, по който бяха минали ръцете му. Стигна до гърдите ми.
969 Целуна ги поред, засмука зърната. Те се втвърдиха до болка под устните му. Тялото ми започна да се движи неконтролируемо в някакъв свой си ритъм, огъваше се под всяко негово докосване. Отчаяно се опитвах да не забравя да държа ръцете си над главата. Не мърдай пак ме предупреди той.
970 Носът му мина от пъпа през корема, надолу към косъмчетата на триъгълника ми. Продължаваше да ме хапе нежно, да ме целува и да ме дразни до побъркване. Изведнъж спря, изправи се, хвана коленете ми и отвори широко краката ми. Хвана здраво едното ми стъпало и го вдигна до устата си.
971 Целуваше глезените ми сантиметър по сантиметър, мина към коляното, стигна над него и спря. После започна всичко отначало с другия ми крак. Цялата еротична, възбуждаща процедура. Мозъкът ми бе изтръпнал. Моля те, моля те скимтях като куче, когато захапа и засмука другото ми кутре.
972 Знаех, че ще ме целуне между краката. Сигурна бях. А другата в мен трепереше от нетърпение. Той се върна на другото коляно и продължи нагоре, целуваше кожата ми, захапваше я, засмукваше я и после беше вече между краката ми, прокара нос нагоре надолу между устните, леко, нежно и много деликатно.
973 Чух смеха в гласа му и докато тялото ми крещеше от нетърпение и от възбуждащите му думи, езикът му започна бавно да се върти около клитора ми. Ръката му държеше крака ми настрани и не му даваше шанс да помръдне. Тялото ми стенеше в умопомрачителни конвулсии при допира на езика му.
974 Загубих всякакво усещане за каквото и да е, цялата ми концентрация бе там, на върха на тази малка, но мощна енергийна точка. Краката ми се стегнаха, тялото ми се вдърви, когато усетих пръста му в себе си. Чух как изръмжа като звяр О, бебчо, така те обичам, когато си толкова мокра.
975 Пръстът му се движеше ловко в кръг, разтваряше ме, разпъваше ме, езикът му правеше същото около клитора ми. Беше прекалено много. Тялото ми виеше за облекчение. Не можех да задържа нищо повече. Напълно загубих съзнание, когато спазмите на оргазма ме стиснаха и преобърнаха всяка клетка в тялото ми.
976 Той ме промуши още само веднъж и свърши със стон, притиснал силно тялото си до моето. После застина. Усещах цялата му тежест върху себе си, матракът под мен потъваше. Повдигнах завързаните си ръце и ги увих около врата му. В този момент знаех, че бих направила и невъзможното за този мъж.
977 Думите му отекнаха в съзнанието ми. Той потърка нос в моя. Все още не можех да разбера отзивчивостта на тялото си към всяко едно негово действие. Гледах го с празен поглед, чаках с надежда поне една разумна мисъл да се върне в главата ми. И тогава чухме гласове във всекидневната пред спалнята.
978 Беше му забавно, а очите му играеха весело. Целуна ме бързо по челото и се засмя. Ето още нещо ново каза той, но нямах представа за какво говори. Нямам никакви чисти дрехи тук. Обзе ме бясна паника и на фона на това, което бях преживяла преди минути, всяка нова емоция ми идваше отгоре.
979 Замислих се дали да не приема предложението на Крисчън да сложа някоя от неговите ризи или тениски, но подсъзнанието ми нещо се нацупи. Намъкнах се в сакото, доволна, че маншетите на ризата покриват следите от вратовръзката по китките ми. Е, няма начин, колкото толкова. Тръгнах към всекидневната.
980 Погледна ме топло, окуражително и с одобрение. Жената с пясъчноруса коса до него също се обърна, усмихна се много широко и стана. Усмивка двайсет и четири карата, безупречно облечена в тъмножълта фина плетена рокля, обувки в същия цвят, изчеткана, лъсната, елегантна и много красива.
981 До асансьора видях черното ауди, но когато Крисчън натисна копчето за автоматично отваряне, разбрах, че няма да пътуваме с него, а с черна лъскава спортна кола на сгъваемия й покрив задължително трябваше да има дългокрака блондинка в оскъдно облекло или дори без такова. Много хубава кола казах.
982 Хората по улиците ни гледаха. Отначалото мислех, че гледат него. После ме натисна параноята и реших, че всички гледат мен, защото знаят какво съм правила през последните дванайсет часа. Накрая обаче разбрах, че не гледат нито него, нито мен, а колата. Крисчън изглеждаше отнесен и замислен.
983 Трябваше ми време да обмисля, да остана сама със себе си, време, когато той не е наблизо и не ме разсейва с присъствието си. Той беше така обсебващ, а сега бе хвърлил и бомбата. Знаел какво е. Значи уравнението беше просто. Не е възможно да сте били заедно всеки ден, в смисъл на постоянна връзка.
984 Той ме погледна недоволно, но предпочете да замълчи. Въздъхнах съвсем тихо с облекчение. Стомахът ми се свиваше от цялата тази информация, която не можех да приема, камо ли да смеля, от виното главата ми беше като изпразнена. Наблюдавах как изяжда всичко в чинията си. Ядеше като ламя.
985 Беше като живак, а аз едва успявах да следвам бързината, с която се движеше. Той повика сервитьорката с ръка и поиска сметката. След като плати, стана и протегна ръка към мен. Ела каза и ме поведе към колата. Този контакт ръка в ръка беше толкова нетипичен за него, така нормален, така интимен.
986 Разбира какви са обстоятелствата. Една част от мен е против, но не мога да не призная, че се изкушавам при мисълта да се пека на слънце две седмици. Освен това майка ми много държи на това. Мисли си, че това е последното ни семейно събиране преди аз и Итън да се присъединим към работещата младеж.
987 За какъв се мисли тоя глупак? каза ядно тя и продължи да опакова. След четирийсет и пет минути спряхме с опаковането, за да вечеряме. Специалитетът на заведението моята лазаня. Кейт отвори бутилка евтино червено вино и седнахме сред кашоните да ядем и да гледаме тъпизми по телевизията.
988 Бях изтощена от напрежението от последните два дни, а сега и тази ужасна дилема. Седнах на леглото и бавно извадих плика, който ми бе дал Крисчън. Дълго го гледах. Не знаех дали съм готова да разбера докъде се простират границите на всичко различно от нормалното, което той ми предлагаше.
989 Подчинената ще се държи скромно и с уважение по всяко време за срока на договора. Подчинената трябва да приеме, че поведението й ще бъде преценявано от Доминанта и че ще бъде държана отговорна за всички грешки, нарушения на правилата и лошо поведение в отсъствието и присъствието на Доминанта.
990 Никакви сексуални дейности, които изискват употребата на гинекологични инструменти. Никакви сексуални дейности, които включват присъствие на деца или животни. Никакви сексуални дейности, които биха оставили трайни белези по кожата. Никакви сексуални дейности, които представляват риск за дишането.
991 Единственият мъж, който изобщо бе успял да ме привлече, когото истински харесвах, се явява в един миг с камшик в едната ръка, кървав договор в другата и огромен товар психически проблеми. Е, поне този уикенд бе минал, както исках. Моето друго аз спря да скача и се усмихна щастливо.
992 Погледна ме многозначително. Повечето жени поучават цветя или някое и друго бижу добави и се опита да потисне усмивката си. Погледнах я ядно, но наистина не можех да й се разсърдя. Избухнахме в смях и компютърджията ни изгледа малко стреснато: очевидно не проумяваше за какво става дума.
993 Но това беше на пет мили, а не бях сигурна дали ще мога да пробягам и една, да не говорим за пет. Освен това имаше опасност да ме върне или да ми откаже, което щеше да е повече от унизително. Кейт тъкмо слизаше от колата, когато поемах бегом марш. Почти изтърва торбите с покупките, като ме видя.
994 Нямах представа. Може би трябваше да преговарям и да кажа какво искам аз. Да минем през този смехотворен договор ред по ред и да му кажа кое за мен е допустимо и кое не. Според това, което бях прочела, такъв договор нямаше кой знае каква сила и не беше официален документ и той вероятно го знаеше.
995 Не знам. Той беше загадка, откъдето и да го погледнеш. Спрях и опрях ръце на коленете си; дишах трудно, но свежият въздух в дробовете ми дойде като катарзис. Усетих как набирам решителност. Трябваше да му напиша един имейл и да му кажа какво мисля и след това да обсъдим всичко в сряда.
996 Бели плетени столове с масичка и бяло двойно легло с метална пружина и със завивка, която мама бе направила сама от различни парчета плат, съшити едно за друго, когато бе на вълна фолклор: ръчна изработка на завивки. Беше я направила в кремаво и светлосиньо. Тук е много спокойно и тихо каза той.
997 Нарочно ли хапеш тази устна? попита мрачно той. Пуснах веднага устната, зяпнах и примигнах към него. Изобщо не се бях усетила казах с най сладкия си глас. И усетих онова нежно придърпване, онази сладка болка в слабините, онова електрическо нещо между нас, което наелектризираше цялата стая.
998 Хвърлих се към него. Той успя да се дръпне и в следващата секунда бях просната на леглото, закована под него, ръцете ми изпънати нагоре и уловени в неговите над главата ми, другата му ръка беше стиснала здраво лицето ми, а устатата му беше върху моята. Езикът му се плъзна бързо, властно, със сила.
999 Мислех, че ще я махне, но той само я нави до врата ми и я издърпа над очите ми, така че можех да виждам само носа и устата си, но нищо повече. Бях в пълен мрак. Става все по хубаво и по хубаво каза одобрително той. Мисля да си взема нещо за пиене. Наведе се, целуна ме нежно и стана от леглото.
1000 И наистина, устата ми гореше от жажда. Чух как ледът се пука и върти в чашата. Той се наведе и ме целуна и внимателно изсипа нещо много вкусно и свежо в устата ми, докато ме целуваше. Бяло вино. Всичко беше толкова неочаквано... цялата горях, макар че виното бе ледено и устните му хладни.
1001 Пръстите му се мушнаха в бикините ми и бях възнаградена чух как рязко пое дъх, почти се задушаваше. О, бебчо каза и мушна два пръста в мен. Скоро ще си готова за мен. И започна да движи пръстите си много бавно, убийствено бавно напред и назад в мен. Навън и рязко навътре, повдигайки ханша ми.
1002 После той махна тениската от очите ми, за да мога да го виждам. Копнеех да го докосна. Искам да те докосна. Знам каза той и ме целуна, пръстите му продължаваха да влизат и излизат от мен в същия ритъм, палецът му обхождаше и притискаше клитора ми, а езикът му следваше ритъма на пръстите му.
1003 После внезапно ме грабна и ме обърна по корем. Това ме изненада. Бях вързана и можех да се опра само на лакти. Той сгъна рязко двата ми крака в коленете, така че дупето ми се надигна високо. Плесна ме силно по него и в същата секунда, преди изобщо да реагирам, влезе рязко и със сила в мен.
1004 Извиках от удара, от внезапното му проникване и на секундата свърших. Не веднъж, а два пъти един след друг, напълно разпадаща се под него, докато той продължаваше мощно да пробива в мен. Не спираше. Не можех повече, бях напълно изцедена, но после усетих как поредният оргазъм започна да напира и.
1005 Той леко излезе от мен, стана и се облече. После се върна при мен, развърза внимателно ръцете ми и дръпна надолу тениската ми. Разтърках китки и се засмях при вида на отпечатъците от вратовръзката на китките ми. Оправих сутиена си, а той придърпа завивките над мен. Гледах го напълно зашеметена.
1006 Ще останеш ли при мен? Утре сутринта имам бизнес среща в хотела, а и мисля, че вече знаеш, че не спя с приятелките си, робините си, подчинените си... изобщо с никой. Петък и събота бяха изключения и това няма да се повтори. Усетих колко е сериозен, макар че гласът му бе мек и дрезгаво секси.
1007 Мислите ми съвсем се объркаха. Не му бях ядосана. Всъщност се чувствах доста засрамена. Не исках да си отива. За първи път исках истински нормална връзка, исках да е нормален, не исках връзка, която трябва да се регулира с договор дълъг цели десет страници, с кожени камшици и вериги.
1008 Да казах, макар че дълбоко в себе си изобщо не бях сигурна. Чувствах как в мен се надига някакво ново, революционно мислене. Знаех, че ако започна това нещо с него, той ще ме нарани. Едва ли беше способен или заинтересован и едва ли имаше желание да ми даде нещо повече... а аз исках повече.
1009 Вече бях сигурна, че чувствата ми към него са много по дълбоки, отколкото си бях позволила да призная пред себе си. Сряда каза пак той и пак ме целуна леко и много нежно. Нещо се случи по време на тази целувка. Устните му ставаха все по настоятелни, притискаха се все по силно към моите.
1010 Исках да й кажа всичко, всичко за онази стая на болката, за този странен, малко луд и много тъжен мъж и исках тя да ми каже да го забравя, да ме спре преди да съм се превърнала в кръгъл идиот пред него, да ме отърве от илюзиите ми. Мисля, че цялата тази работа ми дойде малко в повече казах.
1011 Това бе възможно най мекото обяснение за състоянието ми, но не исках да говорим повече за него. Попитах я за Елиът. Само при споменаването на името му цялото й изражение, тялото й, всичко в нея оживя. Грееше с някаква вътрешна светлина, която пращаше към мен с топлата си усмивка.
1012 Очаквам с нетърпение да ги обсъдим в сряда по време на вечеря. Номерата отговарят на номерата на клаузите в договора. 2: Не съм сигурна, че е единствено в моя полза да опозная лимитите на сексуалността си. Убедена съм, че за тази цел няма да ми е необходим договор от десет страници.
1013 Изглаждане на различията при взаимен консенсус; споразумение, постигнато след преодоляване на конфликтни или различни по рода си претенции, принципи и други чрез реципрочно модифициране на исканията. 2. Резултат от такова споразумение. 3. Средно положение между различаващи се позиции.
1014 Сърцето ми се пълнеше с любов, докато говорех с Рей, и грамадна буца заседна в гърлото ми. Той беше моята единствена стабилна опора през всичките възходи и падения на майка ми. Връзката ни беше толкова ценна. Макар че не ми беше роден баща, винаги се бе държал е мен като със свое собствено дете.
1015 Наложи се да карам боса Уанда не бе пригодена да я управляват хора, обути в стилето патъци. Спрях пред хотела точно в седем без една и подадох ключовете си на момчето да я паркира, но му отне време да отреагира при моя вид и вида на колата, от която излязох. Не му обърнах внимание.
1016 Косата му както винаги разрошена. Въздъхнах. Останах на входа няколко секунди, за да се насладя на гледката. Той погледна доста нервно към входа, видя ме и застина. После замига, все едно тъкмо ставаше от сън, усмихна се бавно, мързеливо, отвратително секси и аз, като другите, си глътнах езика.
1017 Напълно съм наясно. Щеше ли да ми кажеш това на някой етап от... развитието? Той се намръщи. Ако мислиш, че съм имал намерение да те принудя по някакъв начин да подпишеш нещо или да правиш нещо, без да го желаеш, и след това да се преструвам, че имам някаква законна сила да те притежавам, тогава.
1018 Ако подпишеш и не ти хареса, има достатъчно клаузи, които ти позволяват да се измъкнеш и да си идеш. Дори и да беше истинско легално споразумение, мислиш ли, че бих се занимавал да те влача по съдилищата, за да те задържа, ако ти така или иначе си решила да избягаш? Отпих голяма глътка вино.
1019 Господин Грей, моля, последвайте ме. Тръгнахме след него през салон с плюшени столове и канапета и стигнахме до малка уютна и доста отдалечена стая. Под красивия лъскав полилей масата бе застлана с бяла памучна покривка, бяха наредени кристални чаши, сребърни прибори и по средата букет бели рози.
1020 Нито една от предишните ми партньорки не е имала кръвопреливане. На всеки пет месеца си правя профилактични прегледи във връзка с всички възможни здравословни рискове, които споменаваш. Последните ми тестове са отрицателни и съм чист в това отношение. Никога не съм употребявал наркотици.
1021 Приеми, че е просто терминология и в крайна сметка опира до принципа на изпълнение и подчинение. Това би ти послужило да придобиеш нужната нагласа, да разбереш кой съм аз за теб и с това съзнание да прекрачиш прага на дома ми. Да знаеш, че аз ще правя с теб това, което харесвам да правя.
1022 Ето защо трябва да ми вярваш. Ще те чукам по всяко време, на всяко място и по начин, който намеря за удачен и удовлетворителен за мен. Ще те дисциплинирам, защото няма начин да не направиш грешки. Ще те науча как да ми доставяш удоволствие. Но аз напълно съзнавам, че това е нещо съвсем ново за теб.
1023 Анастейжа, ти си изумително вкусна и сладка. Знам. Крисчън, използваш секса като оръжие срещу мен. Не е честно наистина казах много тихо и се вторачих както обикновено в пръстите си. Той като че ли се изненада, замисли се над думите ми и погали брадичката си, докато подбираше думите си.
1024 Едва се удържах, дишах тежко, на пресекулки, нервите ми дрънчаха като коледни камбанки, кръвта ми бучеше и запушваше вените ми и вътрешностите ми. Ще ми се да опитам нещо каза задъхано той. Намръщих се. Току що ми бе сервирал куп доста неприятни неща, за които да мисля, а сега и това.
1025 Изчервих се пак и отново загледах пръстите си. Това, което ме спираше в тази игра, беше, че само той разбира и знае правилата. Бях прекалено наивна и неопитна. Единственият човек, с когото можех да направя някаква база за сравнение, беше Кейт, а тя не позволяваше на никой да й се качи на главата.
1026 Просто довършвам вечерята си, господин Грей казах съвсем невинно. Точно в този момент сервитьорът почука и влезе, без да чака разрешение. Хвърли бегъл поглед към Крисчън, който го изгледа недоволно, но в крайна сметка възвърна любезното си изражение и кимна вежливо към чиниите на масата.
1027 Сервитьорът просто развали магията, а аз се хванах за този ценен миг, за да сляза на земята. Трябваше да си тръгна. Тази среща щеше да свърши само по един начин. А след такъв напрегнат разговор имах нужда от някаква граница. Тялото ми копнееше за допира му, но съзнанието ми се бунтуваше.
1028 Мислех, че си родена да се подчиняваш. Но честно казано, не съм сигурен, че в твоето така изкусително прелестно тяло има и капка готовност да се подчиниш на каквото и да е. Докато говореше, бавно се приближаваше към мен. Гласът му издаваше нервност, несигурност и напрежение. Може би си прав.
1029 Той затвори очи, опря челото си в моето, успокои дишането си, целуна ме по челото, пое си дъх, пъхна носа си в косата ми, вдиша дълбоко, после ме пусна и се отдръпна. Както желаете, госпожице Стийл. Лицето му вече бе станало безизразно. Ще ви придружа до колата добави и протегна ръка.
1030 Благодаря за вечерята. Както винаги удоволствието бе изцяло мое, госпожице Стийл каза много вежливо той, макар че изглеждаше замислен и като че ли не на себе си. Погледнах го и се опитах да запечатам красивия му профил завинаги. Мисълта, че може никога повече да не го видя, бе непоносимо болезнена.
1031 Той завъртя върха на пръчката около пъПа ми и продължи надолу, през триъгълника и около клитора. И тогава леко, но неочаквано удари клитора ми с върха на пръчката. Свърших на секундата, като крещях името му. И се събудих, без въздух, борех се да поема дъх и все още усещах конвулсиите от оргазма.
1032 Не си бях представяла първата си романтична връзка така, но да, разбира се, той не беше по романтиката. Ако му кажех, че искам повече от това, което ми предлага, той най вероятно щеше да откаже и можех да наруша правилата му, а това, от което най много се опасявах, беше, че може да го загубя.
1033 От двете ми страни седнаха две момичета, които не познавах. Бяха явно от друга специалност. Освен това бяха и добри приятелки, защото не спряха да приказват през мен, все едно ме нямаше. Точно в единайсет ректорът се появи на сцената, следван от тримата заместник ректори и преподавателите ни.
1034 Крисчън изпъкваше сред останалите като бяла врана сред черни. Костюмът му беше сив, перфектно ушит, очевидно по поръчка. Косата му беше още по наситено медна под светлините в залата. Изглеждаше много сериозен и резервиран. Когато седна, разкопча едноредното си сако и видях вратовръзката му.
1035 Изчервих се. Улових бегла усмивка на лицето му, но тя, уви, изчезна бързо. Той вдиша рязко, затвори очи за секунда и когато ги отвори, си бе върнал същото пасивно, неразгадаемо и студено изражение. После погледна ректора и втренчи очи в емблемата на университета. Не ме погледна повече.
1036 Вероятно бе променил намерението си или просто не можеше повече да ме чака да взема някакво решение. Притеснение и уплаха заляха мозъчните ми клетки. Може би това, че го бях оставила снощи, бе краят за него. Смешно, нали аз бях тази, която слагаше край, а сега седях в паника, че съм го загубила.
1037 Той започна. Гласът му беше мек, премерено емоционален, но и пленителен. Дълбоко съм развълнуван и искрено благодарен за оказаната ми чест да бъда днес сред вас. Ще използвам тази изключително рядка възможност да говоря за внушителната работа на нашия екип, който работи по проблемите на екологията.
1038 Изведнъж всички станаха на крака и бурно заръкопляскаха. Станах и аз, макар, че не бях чула и половината реч. Той правеше всички тези добри неща, вършеше цялата тази огромна работа, а се занимаваше да ме убеждава и да върви подире ми. Спомних си откъси от телефонните му разговори.
1039 Не ме погледна. А аз се мъчех да асимилирам тази нова информация, напълно загубила контакт с това, което се случваше наоколо. Един от заместник ректорите стана, ние се наредихме в безкрайна опашка и зачакахме ужасно скучната, уморителна и бавна церемония по връчването на дипломите.
1040 Не млъкваше и ме гледаше през очила с форма на пеперудки или нещо подобно. Господи, как я мразех понякога тая моя вътрешна близначка! Залата, в която бяха организирали коктейла, беше наблъскана с народ. Студенти, родители, преподаватели, приятели, всички бърбореха щастливи и доволни.
1041 Кръвта ми се раздвижи и затопли онези места, за чието съществуване доскоро не бях подозирала. Стига, Ана, трудно ми беше да мина през всичкото това четене, без на всеки ред да мисля как искам да те чукам, и то веднага. Не ми се вярва да не е имало някакъв ефект и върху теб. Свих се от сладка болка.
1042 Може би една нощ в седмицата. Не знам, наистина. Това вече беше шок. Подсъзнанието ми изскочи иззад дивана, все още в потрес от последния списък, но с щастлива усмивка. Имам едно условие каза той, докато внимателно изучаваше изражението ми, по скоро отворената ми от учудване уста.
1043 Съвсем нова. След всичко, което преживях с книгите. Опитвах се да определя чувствата си. От една страна, бях отвратена, от друга благодарна, но доминиращото чувство беше гняв. Да, бях ядосана, защото след всичко, което му казах за книгите... но той не го беше знаел и вече е бил купил колата.
1044 Анастейжа, твоята кола е много стара и, честно казано, опасна. Никога не бих си простил, ако нещо се случи с теб, при положение че съм можел да предотвратя нещата. Той ме гледаше, но аз нямах сили да го погледна. Просто стоях и тихо гледах това великолепно червено ново... нещо. Споменах на баща ти.
1045 Чувствах се толкова гузна заради изблика си на ярост. Неговите намерения бяха добри, наистина добри... може би не преценяваше реално, но го правеше от сърце. Щастлива съм, че ще имам тази кола назаем, както лаптопа. Той въздъхна тежко О, добре, предавам се, назаем за неопределен срок.
1046 Наистина полагам всичките си усилия да запазя самоконтрол и да не те просна на капака на тая кола и да те чукам само за да ти покажа, че си моя и че ако искам да купя една шибана кола, просто я купувам. Хайде да влизаме вътре и да се събличаме. Целуна ме кратко, грубо, и ме повлече към апартамента.
1047 Обърнах се покорно, чувството на притеснение моментално изчезна под напора на страстта. Кръвта ми понесе желанието с бясна скорост и то застана там, долу, в тъмната, копнееща жарава на тялото ми. Той събра косата ми в дланта си, обърна я на една страна и пусна къдриците върху дясната ми гърда.
1048 Изведнъж рязко хвана едното ми зърно и силно го ощипа. Извих се от болка и усетих твърдия му пенис до тялото си. Дъхът ми секна от неописуемо чувство на удоволствие и болка. Чувствах го опрян плътно до мен. Стенех и дърпах косата му все по силно, без да мога да контролирам действията си.
1049 Така че най вероятно няма да ти позволя да свършиш днес. И пръстите му се върнаха на зърната ми, усукваха ги, галеха ги, мачкаха ги. Конвулсивно притисках дупето си към пениса му, въртях го около него, готова за него. Усетих усмивката му на врата си. Ръцете му се плъзнаха към ханша ми.
1050 Внезапно седна, бяхме лице в лице. Плъзна едната си ръка като змия около ханша ми, повдигна ме леко, с другата посегна към пениса си и леко, много леко ме плъзна по себе си. Ето така. Простенах, усещайки как разтваря влагалището ми, как ме изпълва, как ме препълва, сладко и агонизиращо.
1051 И тази мисъл ме изстреля нагоре над ръба и свърших с безумни викове. Той ме сграбчи, затвори очи, отметна глава, стисна зъби и свърши съвсем тихичко. Паднах върху гърдите му, някъде между реалността и света на чудесата, едно място, където няма категорични и дискусионни ограничения.
1052 Отърка носа си в моя и седна. Мисля, че вече покрихме основните фази на началното обучение. Как беше според теб? Изглеждаше много доволен и в същото време някак делови, все едно бе отбелязал в тефтера си още една изпълнена за деня задача или бе отметнал закупена стока от списъка за пазар.
1053 Но той едва ли би ми казал. Наклоних глава настрани, имитирайки неговия жест, и направих огромно усилие да се усмихна. Ако си помислил, че дори за миг съм се хванала на тая въдица, че ми даваш някакви права да упражнявам контрол, значи си подценил дипломата ми. Но все пак благодаря за илюзията.
1054 Означава, че договорът ще важи денонощно. Седем дни в седмицата. Очите му светнаха, вълнението му бе осезаемо, сякаш пулсираше между нас. Така че нямаш избор каза той саркастично. Очевидно казах, без да крия раздразнението си, и недоволно завъртях очи към тавана, да не кажа чак до небето.
1055 И тогава той внезапно ме хвана и с едно леко движение ме обърна върху коленете си, така че част от тялото ми остана върху леглото. Прехвърли крака си върху мен, натисна краката ми надолу и натисна с ръка и кръста ми, така че изобщо не можех да мръдна! Хвани главата си с две ръце заповяда той.
1056 А после ръката му вече не беше там. Усетих как дланта му се стовари и очите ми почти изскочиха от болката. Опитах се да се надигна, но другата му ръка ме бе натиснала и не можех да мърдам. Той започна да гали много нежно мястото, където ме бе ударил. Дишането ми бе шумно, пресекнато.
1057 Всичко бе в някакъв ритъм галеше ме, милваше ме и следваше удар. Стиснах зъби, за да надмогна болката. Мозъкът ми се изпразни, а в същото време се опитвах да разбера що за усещане е това. Той не ме удряше два пъти на едно и също място. Болката се разпростираше все повече и повече.
1058 Дори не бях забелязала, че ги броя наум. Само загрявам каза той. Отново ме удари, после пак ме погали и разтърка кожата ми. Последователността, която следваше удар, после галенето на нежните му хладни ръце, втриването на хладината на пръстите му в пламналата ми кожа, беше умопомрачителна.
1059 Сурово, брутално, унизително и... да, много хубаво. Сетивата ми бяха накъсани, цялата ми концентрация беше върху това, което правеше с мен. Онова познато придърпване в слабините ми, цялата ми енергия се сбираше все по бързо, мускулите ми се свиваха в една огромна, готова да експлодира топка.
1060 Не мога да кажа, че ми хареса, дори мислех, че бих направила всичко, за да предотвратя това да се случи отново. Но сега... изпитвах странно спокойствие, отпуснатост, сияех като изкъпано дете. Скрих лице в дланите си. Не, категорично отказвах да проумея. Крисчън се върна в стаята.
1061 Как може да си помислиш, че е възможно да опознаеш някого за толкова кратко време? Просто не избързвай и го дръж на разстояние, докато не решиш дали е за теб, дали си струва и дали те заслужава. Да, хубаво е когато майка ти има толкова голям опит и е така мъдра, но в случая бе доста позакъсняла.
1062 Грей, записала съм те в списъка на лайнарите и те държа под око изсъска му. Той мигаше с недоумение, а тя дръпна вратата, без да я затвори. Крисчън ме погледна, изражението му бе гробовно, лицето посивяло. Беше облечен официално. Извади кърпичка от вътрешния джоб на сакото си и ми я подаде.
1063 Обратно на становището на съквартирантката ти, аз не съм чудовище с постоянна ерекция. И така, почувствала си се объркана. Свих се под напрегнатия му поглед. Нямаш проблем да ми говориш каквото ти дойде на ума, когато пишеш мейли. Точно те ми казват какво всъщност мислиш и как се чувстваш.
1064 Опитвах се да се отдалеча, но светлината ме привличаше. И изведнъж стана много горещо, летях прекалено близо до слънцето, заслепена и опиянена от светлината и топяща се от топлината, уморена от усилията си да продължавам да летя. Беше толкова топло. Горещината ме задушаваше, заливаше ме като лава.
1065 Отне ми време да възприема, че очите ми не ме лъжат, че той все още е в леглото ми, дълбоко заспал, а навън е ден. Беше останал цялата нощ. Дясната ми ръка започна да търси нещо хладно. И докато все още осмислях факта, че той все още е с мен, ми хрумна, че сега мога да го докосна.
1066 Господи, дори в съня си съм залепен за теб като стикер! Мръдна бавно, отлепи краката и ръцете си от мен и усетих ерекцията му. Той забеляза реакцията ми бяха опулена като малко дете и се усмихна бавно и много съблазнително. Надушвам един прекрасен старт на деня, но май трябва да почакаме до неделя.
1067 Цялото ми тяло се сви, влагалището и всичките мускули край него се раздираха от сладко очакване. Чувството бе прекрасно. Ако поне за малко мозъкът ми можеше да се остави на тялото ми да го води! Той ме целуна пак, събра всичките си неща от нощното шкафче в една ръка, в другата хвана обувките си.
1068 И както сте добре запознат със ситуацията, всичко в секса е новост за мен. Иска ми се да имах повече опит и може би тогава щях да съм подготвена. За мен беше повече от шок да усетя възбудата си, въпреки Вашето насилие. Това обаче, което ме разтревожи най много, бе усещането след това.
1069 Наказанието, боят или пляскането предизвикват много по сериозна болка от чувственото пляскане. То не отива по далеч от това. Освен, разбира се, ако не извършите някаква огромна глупост, а вече в такъв случай е възможно да се наложи да използвам друг уред или средство за наказание.
1070 Повече отколкото можеш да си представиш и бива да знаеш. Не пилей енергията си в чувство за вина и не мисли, че си направила нещо лошо. Ние сме зрели хора и това, което правим зад затворените врати на домовете си, е само и единствено наша работа. Трябва да освободиш мисълта си и да слушаш тялото си.
1071 Бирата бе почнала да действа. Отношенията ми с Хосе се бяха върнали към нормалното. Онзи опит за целувка бе забравен. Е, ако не забравен, поне засега беше напъхан с метлата под килима, а моето друго аз се бе излегнало отгоре му, ядеше грозде и потупваше с пръсти в очакване на неделята.
1072 С разтреперани пръсти намерих телефона му и натиснах копчето за позвъняване. Чаках да вдигне и чаках да получа инфаркт преди това. Вероятно щеше да ми срита задника поне в седем нюанса лайняно. Мисълта бе далеч от приятна. Здравей каза меко той и тонът му ме смая, защото очаквах да е бесен.
1073 Тесни джинси, тясна тениска и косата събрана високо на кок, със спускащи се около лицето кичурчета. Ей така им действаше на всички. Той й подаде бутилка шампанско със завързан за нея балон с формата на хеликоптер. Тя го изпрати с ослепителната си усмивка и започна да чете картичката на глас.
1074 Моето друго аз подскачаше нетърпеливо от крак на крак. Очакването на нещо неизвестно, може би не много добро, увисна тежко, като лошо предчувствие над главата ми, като тъмен тропически буреносен облак. Стомахът ми се сви от притеснение. А с него ме заля и тъмна, чувствена, болезнена жажда.
1075 По красиво изваяните му устните затанцува усмивка. Стоях като парализирана. От вида му, от гласа му, от погледа му, пълен с надежда за това, което предстоеше да се случи. И онова познато електричество между нас запалваше едно по едно нервните окончания под корема ми и ме теглеше към него.
1076 Беше седнал на дивана, обърнат изцяло към мен, пъхнал единия си крак под другия. Протегна ръка и прибра зад ухото ми едно немирно кичурче. Тялото ми дишаше живо чакащо, нуждаещо се, копнеещо. И така, Анастейжа, седмица след като бе тук за първи път, ти имаш вече доста добра представа за мен.
1077 Изглеждаше спокоен. Когато усети присъствието ни, се обърна и се усмихна топло. Готови ли сте? попита откровено заинтригуван. Насочи дистанционното към една лъскава бяла кутия под камината, където бе пъхнал айпода си, и божествената мелодия избледня, но остана да виси някъде там.
1078 Имам откровеното намерение да правя точно това каза замислено. Погледнах го и вдигнах рамене доста сконфузено. Ще ви изпратя сметката отсече тя и се ръкуваха за довиждане. Приятен ден и късмет, Ана каза ми и докато стискаше ръката ми, около очите й се свиха малки нежни усмихнати бръчици.
1079 Вече си представях как ме слага на коляното си със заголен задник. Хванах се! разсмя се той, грабна ме през кръста и ме дръпна до себе си. Вие сте непоправима, госпожице Стийл каза тихо, погледна в очите ми, зарови пръсти в косата ми и започна да увива кичурчета около пръстите си.
1080 Той ме погледна и въздухът се изпълни с електричество, въздушните пластове се заредиха и разместиха. Очите му, досега тъмни, изведнъж станаха опушено сиви и замъглени. Той стана и тръгна много бавно към мен, все по близо и по близо. Ръцете му ме вдигнаха от високия стол и ме притиснаха до тялото му.
1081 Ти не обичаш нито едно от двете и вчера мислих доста за това. Придърпа ме до себе си по здраво и усетих ерекцията му, притискащия се до корема ми пенис. Трябваше да бягам, но не можех. Бях толкова силно привлечена на някакво много ниско, първично ниво, което дори не исках да започвам да анализирам.
1082 Изпълних без колебание. Той се пресегна и сграбчи краищата на роклята, вдигна я над бедрата ми, бавно над ханша, край корема, после гърдите, през раменете и главата. Отстъпи крачка назад и започна да оглежда тялото ми, докато сгъваше роклята. После я сложи върху шкафа с малките чекмеджета.
1083 И знаеш много добре какво ми причиняваш с това добави мрачно. Обърни се. Обърнах се незабавно. Той разкопча сутиена ми, хвана двете презрамки и ги плъзна по кожата ми надолу по раменете. Пръстите му докосваха и леко потъркваха кожата ми по целия път, чак до края на пръстите, откъдето изниза сутиена.
1084 Усещах го толкова близо зад себе си. Тялото му излъчваше горещина, а тя загряваше всяка клетка в моето. Той издърпа косата ми назад и тя падна по гърба ми като водопад. После наведе главата ми настрани и прокара носа си по оголения ми врат, вдишваше всеки сантиметър кожа, чак до ушите.
1085 Не зная дали клечах така минута, пет или десет. Очакването за нещо хубаво или нещо лошо бе единственото, което усещах. И тогава той се върна. Изведнъж се успокоих и възбудата отново заля сетивата ми. Не знаех изобщо дали е възможна възбуда по силна от тази, която изпитвах в онзи миг.
1086 Той отстъпи назад и ме изгледа, очите му леко притворени, съблазнителни, плувнали в похот, а аз бях завързана, ръцете ми оковани, но да гледам прекрасното му лице, да чета по него огромната му страст и нужда от мен, това беше достатъчно. Усетих влагата между краката си. Той бавно ме заобиколи.
1087 Не можех да повярвам, че го прави. После се усмихна дяволито и ги пъхна в джоба на джинсите си. А после много бавно, като развиваща се змия, като мързелива пума, насочи пръчката към пъпа ми. Правеше бавни кръгове. При допира на кожата на нагайката до кожата ми потреперих и рязко поех въздух.
1088 И тогава той спря. Но не го виждах. Бях затворила очи и се опитвах да проумея хилядите усещания, които минаваха през мен. Той тръгна с пръчката по тялото ми много бавно, от пъпа надолу, едва докосвайки кожата ми. На няколко пъти удари съвсем леко, като леки близвания или ухапвания.
1089 Забравих за стаята, за него, за пръчката. Той отново започна да я движи с леки, много леки потупвания по корема ми. И после по надолу, леки потупвания по клитора ми, един, два, три пъти, и пак и пак отначало, докато накрая... край. Това беше. Не можех да чакам и секунда повече и свърших.
1090 Ръцете му обвиха тялото ми и ме подхванаха. Краката ми се бяха превърнали в желе. Разпаднах се на молекули в прегръдката му, стопих се, опрях глава на гърдите му. Скимтях и хълцах от екстаз, докато контракциите от оргазма ми затихваха. Той ме повдигна и изведнъж ме понесе нанякъде.
1091 Ръцете ми бяха все още закачени на скарата. Усетих хладното дърво на кръста зад себе си. Той трескаво разкопча джинсите си и ме пусна до кръста за секунди, докато си сложи презерватива. Ръцете му обвиха бедрата ми и ме повдигнаха отново. Повдигни крачета, бебчо, увий ги около мен.
1092 Пръстите му се заиграха със зърната ми. Потъркваше ги нежно и леко ги пощипваше. Едва успях да сподавя стона си. Тялото ми отговаряше така бързо на допира му, оживяваше, възкръсваше отново за него. Той леко засмукваше и захапваше кожата около кръста ми, ръцете му не спираха да играят със зърната ми.
1093 Дръж се здраво, този път ще е много бързо, бебчо. Хвана здраво ханша ми и се намести във входа на влагалището ми, а аз стиснах здраво колоната, очаквайки да влезе рязко. Но той се пресегна, хвана плитката ми, усука я около китката си и изви главата ми назад. Не можех да я мръдна.
1094 Стиснах колоната по здраво и го посрещах готова при всеки негов удар в мен. И пак и пак. Пръстите му бяха буквално впити в ханша ми. Ръцете ме боляха, краката ми трепереха, скалпът ме заболя от силата, с която опъваше косата ми... и започнах да усещам как възбудата се надига в мен извън контрол.
1095 И когато чух как името ми се изтърколи от устата му, това ме стрелна много отвъд ръба и от мен остана само едно тяло и многобройните конвулсивни спираловидни експлозии на сладко облекчение. И след това пълна загуба на съзнание. Когато сетивата ми се възвърнаха, бях легнала върху него.
1096 И ме понесе на ръце към моята стая, където доктор Грийн ме беше прегледала преди... цяла вечност. Главата ми се клатеше върху гърдите му. Никога не бях изпитвала такова изтощение. Той дръпна завивката, сложи ме на леглото и за огромна моя изненада се качи при мен и ме прегърна като бебе.
1097 Мушнах се в банята, все още озадачена от липсата на бикините. Докато подсушавах тялото си след приятния, но твърде кратък душ, ми мина през ум, че го е направил нарочно. Искаше да се чувствам неловко, да се унижа и да го моля да ми ги върне. И той естествено можеше да не ми ги даде.
1098 Крисчън прокара пръсти по бузата ми. Допирът му мина през цялото ми тяло и усетих онзи болезнен, но сладък спазъм в слабините си. Танцувай с мен каза той с дрезгав глас. Извади дистанционното от джоба си, увеличи звука и протегна ръка към мен. Погледът му пълен с обещания, копнеж и смях.
1099 Цялото огромно помещение се бе превърнало в дансинг. Той се движеше съвсем леко и го следвах в ритъма без никакво усилие. Завъртяхме се около масата за хранене, около рояла, обратно към стъклената стена на балкона; Сиатъл грееше под нас като магическа тъмна фреска. Той се усмихна и песента свърши.
1100 И се надявах да не се налага да я виждам никога на живо, защото не знаех дали бих могла да поема отговорност за действията си. За първи път изпитвах такава омраза към човек, когото дори не познавах. Погледнах през прозореца, без да виждам абсолютно нищо освен ревността, раздразнението и яда си.
1101 Грейс се появи с две чинии, а след нея вървеше хубавко младо момиче с елегантна светлосиня униформа и коса, вързана на плитки като свински опашки. Носеше табла с чинии. Отправи продължителен страстен поглед към Крисчън. Изгледа го дълго, с копнеж изпод огромните си извити със спирала мигли.
1102 Разказах й за преместването. Свършихме с предястията, Гретхен се появи и не за първи път тази вечер ми се искаше да можех да сложа спокойно ръцете си върху тялото на Крисчън само за да й покажа. Можеше да е преебан и луд в каквито си иска нюанси, петдесет или колкото има, но си беше мой.
1103 Не спря, докато не се увери, че съм добре. Говеждото беше много вкусно, с печени сладки картофи, моркови, пащърнак и зелен боб. Беше още по вкусно, след като Крисчън успя да върне доброто си настроение до края на вечерята. Предположих, че просто се радва, че се храня с такъв апетит.
1104 Имаше набола двудневна брада. Пръстите ми копнееха да я пипна, да я погаля, да я усетя до лицето си, до гърдите си... между краката си. Изчервих се. Мислите ми бяха хукнали в неправилна посока. Той ме погледна и вдигна ръка към брадичката ми, дръпна я рязко надолу и аз пуснах устната си.
1105 Погледът ми беше закован в него. Бях като в транс... гледах го така, както човек би гледал опасен хищник в очакване да бъде разкъсан всеки миг. Той дишаше тежко, но предположих, че се дължи на това, че ме бе носил по поляната и по стълбите. Очите му горяха от гняв, неутолима жажда и похот.
1106 Настоятелно и със сила прокарах езика си между устните му и го плъзнах в устата му. Той простена и в следващия миг ръцете му бяха около мен, стискаха ме здраво, собственически, ревниво. Езиците ни се гонеха и галеха, сливаха и вплитаха. Дъхът му беше божествен. Внезапно той се дръпна.
1107 Кръвта блъскаше в ушите ми. Изведнъж той спря и след секунда вече бе извадил пръста си от мен, бе успял да свали ципа си, да ме бутне на канапето и да легне върху мен. Вдигни си ръцете изкомандва през зъби, докато коленичеше и отваряше по широко краката ми. Извади презерватив. Погледна ме.
1108 Той беше навсякъде, напълно завладял цялата си територия. Задушаваше ме. Но чувството беше божествено. Това беше моята сила, това можех да направя с него. Движеше се бързо и яростно в мен, дъхът му горещ и неравен до ухото ми, тялото ми отговаряше с готовност и се разтапяше под него, около него.
1109 И извади бикините ми от вътрешния джоб на сакото си. Не се усмихнах, докато ги вземах от ръката му. Знаех, че съм получила наказателно изчукване но пък бях спечелила победа за гащите си. Подсъзнанието ми кимна в съгласие и с доволна усмивка. Все пак не се бе наложило да му се моля да ми ги върне.
1110 Крисчън, стига неуместни шеги скара му се нежно майка му, но очите й преливаха от любов. Беше повече от очевидно, че го обожава с безусловната любов на почти всяка майка. Той се наведе към нея и я целуна бързо. Довиждане, мамо каза и в гласа му улових някакво потиснато, неизказано чувство.
1111 Не исках да го загубя. Въпреки всичките му изисквания, манията му да ме контролира, страшните му пороци и предпочитания никога не се бях чувствала по жива. Така се чувствах и сега, седнала до него. Това бе най щастливата тръпка в живота ми. Той беше винаги изненадващо сексапилен, умен, забавен.
1112 Разкопчах колана си и за секунди се преместих в скута му. Предполагам това беше последното, което очакваше. Увих ръце около главата му и го целунах дълго и настоятелно и след части от секундата той ми отговаряше. Остани с мен тази вечер каза задъхано. Ако се прибереш, няма да те видя цяла седмица.
1113 Помисли си, и помисли добре, бебчо. Добре. Няколко километра пътувахме в мълчание. Не бива да пътуваш без колан прошепна той недоволно в косата ми, но не направи опит да ме отмести от скута си. Сгуших се в него, затворих очи, носът ми опираше във врата му, главата ми беше на рамото му.
1114 Да, господин Грей. Не се чувствах много уверена под зоркия му поглед, но все пак реших да поясня. Днес тялото и душата ми бяха обладани по начини, които изобщо не бях подозирала, че съществуват. Е, мога да те пообладая още малко каза решително той, хвана ме за ръка и ме поведе към входа на сградата.
1115 Гледах го и се чудех. Той бе поискал да остана да спя при него, но той не спеше с никого освен с мен като изключение и в много редки случаи. Изведнъж изражението му се промени. Очите му потъмняха. Той протегна ръка, сграбчи брадичката ми и я дръпна рязко надолу, за да не си хапя устната.
1116 Анастейжа, спри да говориш за това каза той раздразнено. За мен е много важно. Той отново прокара двете си ръце през косата си, промърмори нещо през зъби, отиде до шкафа, извади тениска и ми я хвърли. Хванах я, без да осъзнавам какво точно се случва. Сложи я и марш в леглото каза той рязко и ядно.
1117 А това, което трябваше да направим, бе да се придвижим към средата, за да спрем да се люлеем. Само се молех някой от нас да не падне, докато се доближаваме. Да, беше много рано. Може би наистина имах нужда да съм по далеч от него. Джорджия ми се струваше все по желана дестинация.
1118 Крисчън стоеше на вратата в онази пижама, която събуждаше всички позадрямали клетки в тялото ми и ги строяваше с лист и химикал в ръка, за да си водят записки. Гол до кръста. Очите ми пиеха от гледката, все едно бях откачила от жажда и се бях навела над чист студен планински ручей.
1119 Той ме изгледа, усмихна се и се приближи. Очите ни се срещнаха в огледалото сиво срещу синьо. Свърших с четката за зъби, измих я и му я подадох, без да откъсвам очи от него. Без да каже нищо, той я взе и я сложи в устата си. Изсмях се и тогава очите му заиграха с онзи топъл хумор.
1120 Той протегна ръката си и в дланта му видях две сребърни топчета, свързани с някакъв дебел шнур. Съвсем нови са натърти той. Гледах го въпросително. Ще ги сложа в теб и след това ще те напляскам за мое и за твое удоволствие, не за наказание каза и спря, за да прецени реакцията в оцъклените ми очи.
1121 Зачудих се дали ще мога да си хвана глезените и с удивление открих, че е лесно. Тениската се вдигна нагоре и задникът ми лъсна. Слава богу, че не бях махнала бикините, но силно се съмнявах, че ще останат дълго на мен. Той сложи длан върху дупето ми и много нежно и внимателно го погали.
1122 Вдигна ръка и ме удари там, където се сбираха гънките на бедрата ми, почти до входа на влагалището. Топчетата отскочиха навътре и ме изпълниха до края. Изгубих се в някакъв безумен коктейл от усещания. Паренето по кожата ми, усещането за пълнота от топчетата в мен и фактът, че не можех да мърдам.
1123 В един момент спрях да усещам допира на дланта му... а после тя се стовари отново. Стенех от усещането, което раздираше нервите ми и разнасяше смесени емоции из цялото ми тяло. После той започна да ме пляска по различни места. Отляво надясно и после долу. Най хубави бяха плясканията долу.
1124 Плесна ме още два пъти, дръпна шнура на двете топки и рязко ги извади от мен. Усещането беше сензационно, хвърли ме на ръба, бях толкова готова! Той бързо ме обърна чух как разкъсва ядно опаковката на презерватива и легна до мен. Хвана ръцете ми, стисна ги здраво над главата ми и влезе в мен.
1125 О, бебчо зашепна той и започна да се движи напред назад в бавно, много бавно темпо. Попиваше соковете ми, изпълваше ме. Никога преди не бе било така нежно и сластно. Нямах нужда от много. След секунди бях отвъд ръба, експлодирах в милионите спирали на мощен, жесток, опустошителен оргазъм.
1126 Сега разбирах защо е избрал да живее тук, изолиран, обграден от изкуство, така далеч от мястото, където го бе хвърлила съдбата с първия му писък. Но това все още не обясняваше защо не мога да го докосвам. Колкото и смешно да звучи, аз се чувствах по същия начин тук, в тази кула далеч от реалността.
1127 Не беше в художествената галерия, но за сметка на това една елегантна дама на средна възраст чистеше кухнята. Спрях да я огледам. Имаше къса руса коса и много чисти сини очи. Беше облечена в обикновена бяла добре скроена риза и съвсем обикновена синя пола. Щом ме видя, се усмихна широко.
1128 Неусетно бързо за самата мен ръцете ми се заровиха в косата му и впих пръсти в мокрите му кичурчета. Притиснах тяло към неговото и го целунах. Желаех го. Моята нежна атака го изненада, но не му отне много да се съвземе. Ръцете му се плъзнаха в косата ми, по гърба ми, по голото ми дупе.
1129 После той се отдръпна и ме погледна с притворени очи. Сънят ти се е отразил добре. Дали да те пусна да си вземеш душ, или да те просна на бюрото? На бюрото прошепнах и усетих как желанието плъзна като адреналин по вените ми, огъвайки и събуждайки по пътя си всяка клетка в организма ми.
1130 Само мен. Гласът му бе дрезгав. С едно движение разчисти всички схеми и листове, всичко се разпиля по пода, грабна ме и ме сложи по гръб върху бюрото. Главата ми почти падаше извън ръба. Пожела си го, имаш го каза и с една ръка извади презерватив от джоба си, докато с другата си сваляше ципа.
1131 Бях в пълно негово владение. Неговата похот подклаждаше моята. Той утвърждаваше притежанието си с всяко влизане в мен и в същото време изпитваше такава наслада да бъде в мен, да се радва на топлината, с която го посрещах. Устните му бяха леко разтворени. Дишането му стана грубо, плитко, бързо.
1132 И когато ритъмът му зачести, усетих как краката ми се сковаха, слабините ми започваха да се свиват все по силно, все по бързо. Хайде, бебчо, направи го за мен говореше той през стиснати зъби, а нечовешката потребност в гласа му и напрежението в цялото му тяло да забави края ме изстреляха нагоре.
1133 Надявах се шегата да разведри обтегналата се атмосфера. Той се усмихна загадъчно, но усмивката не стигна до очите му и веднага разбрах, че не за първи път прави секс на бюрото си. Мисълта беше крайно неприятна. Усетих болезнено свиване около сърцето. Сиянието бе окончателно погаснало.
1134 Сега вече трябваше да се преборя с огромното желание да му врътна едни очи и да се изсмея, но не посмях. Наистина не разбирах настроението му. Мисля, че вече използвахме не по предназначение летателната база на компанията ти. Нека не го правим пак. Компанията е моя, самолетът е мой каза той.
1135 Беше малко, неконвенционално, помагаше на местни автори и вече имаше определен кръг читатели, а и привличаше доста нови. Фоайето беше доста голо. Мисля, че се дължеше по скоро на дизайнерско решение, отколкото на спестовност. Имаше два стола честърфийлд, на единия от които седях аз.
1136 Секретарката беше млада афроамериканка с грамадни сребърни обеци и дълга изправена коса. Имаше нещо бохемско в нея, беше от типа жени, с които можех да се сприятелявам. Тази мисъл малко ме успокои. От време на време тя откъсваше очи от компютъра, поглеждаше ме и ми се усмихваше окуражително.
1137 Аз също й се усмихвах. Полетът ми бе платен, майка ми на седмото небе, багажът ми опакован, Кейт готова да ме закара до летището. Крисчън ми бе наредил да взема макбука и новото блакбери. И като се замислиш колко властен беше, как обичаше да контролира всичко, в това число и мен.
1138 Жена с дълга коса, като от картина от времето на прерафаелитите, беше застанала до бюрото на секретарката. Гласът й ме откъсна от мислите ми. Имаше същия бохемски безгрижен вид като секретарката. Вероятно беше на около четирийсет, но винаги ми е било трудно да определя възрастта на по зрелите жени.
1139 Тя ми се усмихна любезно, хладните й бадемови очи ме огледаха преценяващо. Бях облечена в тоалет на Кейт черен сукман над бяла риза и високи черни обувки. Точно като за интервю според мен. Бях прибрала косата си на стегнато кокче и за първи пък кичурите ми се държаха покорно и не падаха.
1140 Минахме през двойните врати зад рецепцията и влязохме в голям отворен офис, боядисан в ярки цветове, а оттам в малка заседателна зала. Стените бяха бледозелени и по тях имаше снимки на корици на книги. Начело на заседателната маса седеше млад мъж с червена коса, вързана на опашка.
1141 Произнесе името ми меко и наведе глава на една страна като един... когото вече познавах. Това ме смути. Опитах се да се абстрахирам от необяснимото чувство на напрежение, което ми внушаваше този човек, и започнах с внимателно подготвената си реч с пълното съзнание, че се изчервявам.
1142 Отпуснах се бавно и се опитах да се насладя на остатъка от интервюто. Джак Хайд задаваше остри интелигентни въпроси, но не можа да ме смути. Отговарях спокойно. Когато стигнахме до любимите ми книги и предпочитани автори, вече имах своя собствена позиция, която можех да защитавам.
1143 Не се чувствах никак спокойна. Не знаех защо. Според мен интервюто бе минало много добре, но никога не можеш да си сигурен с интервютата. Това е някаква изкуствена ситуация, при която всеки се държи по най добрия начин и хората се опитват отчаяно да се прикрият зад някаква професионална фасада.
1144 Той е вманиачен да държи всичко под контрол. Не знам как го издържаш. И се опитвах да го накарам да ревнува, да му помогна да си разреши проблемите с обвързването. Беше вдигнала ръце в защита. Но ако не искаш да се меся, няма да го правя каза бързичко под унищожителния ми поглед.
1145 Не мога да си го представя уплашен от нищо и от никого. Но докато го казвах, го видях като малко дете. Може би тогава е познавал само едно чувство страх. Сърцето ми се сгърчи от жал и болка. Кейт ме гледаше със свити устни и присвити очи, точно както ме гледаше и подсъзнанието ми.
1146 Бях готов да направя компромис с принципите си заради теб, защото си умна и имаш забележителна дарба да преговаряш. Но ако продължаваш да използваш подобен език, може да преосмисля решението си. Радвам се, че имаш ограничен опит. И този опит ще продължи да бъде ограничен в рамките на.
1147 Отегченият до смърт млад мъж зад гишето бе протегнал ръка, без да ме поглежда. С подобен израз на отегчение му подадох билета си и шофьорската си книжка. Надявах се да ме сложат до прозореца, ако изобщо бе възможно някой да направи някакво усилие. Госпожице Стийл, билетът ви е за първа класа.
1148 Бях пак във фоайето на първа класа. Искаше ми се да се свия и да поспя на някой от меките плюшени фотьойли, така примамващо потъващи под тялото ми, но нямаше време за това. И за да си държа очите отворени, започнах да пиша на Крисчън дълъг имейл, нещо като изблик на гузната ми съвест.
1149 И после написваш нещо, което ме кара да пищя от ужас и да бягам, но няма да го направя, защото ми липсваш. Наистина ми липсваш. Искам това между нас да се получи, но се страхувам от чувствата си към теб, те са много дълбоки и се боя, че тази пътека може да е доста тъмна и да ме отведе надолу.
1150 Когато кажат нещо, обикновено наистина го мислят. Ние прекарваме часове да анализираме какво са искали да кажат с някое изречение, а то е очевидно. Те казват точно това, което е в изречението, и нищо повече. Ако бях на твое място, бих тълкувала думите му буквално. Това ще ти помогне да го разбереш.
1151 Очите й се изпълниха с тъга. Такава ставаше винаги, когато мислеше за истинския ми баща, този митичен мъж, когото така и не опознах, загинал нелепо при злополука по време на тренировка във флота. Една част от мен винаги бе вярвала, че майка ми е продължила живота си в търсене на някой като него.
1152 Като твой Доминант очаквам да приемаш всичко, което ти се купи, без да възразяваш. Кажи и на майка си, че съм ти гадже. Не зная как да отговоря на думите ти, че се чувстваш като курва. Знам със сигурност, че не е така, както си го написала, и знам, че това са изцяло твои самовнушения.
1153 И ако не искаш да си вързана през китките и устата и сложена в сандък, тогава това няма да се случи. Искам да споделя начина си на живот с теб. Никога не съм искал нещо по силно. Честно казано, аз те боготворя заради това, което правиш. Ти си толкова невинна, а искаш и казваш, че ще опиташ.
1154 Това означава много за мен. Едва ли можеш да си представиш. Освен наивна ти си и напълно сляпа, за да не видиш, че съм като омагьосан от теб, макар че съм ти го казвал много пъти. Не искам да те загубя. Не ми е приятно, че трябваше да летиш близо пет хиляди километра, за да си далеч от мен.
1155 Всяка мисъл и логика изчезва, когато сме заедно толкова дълбоки са чувствата ми към теб. Разбирам паниката ти, но аз се опитах да стоя далеч от теб. Наистина опитах. Знаех, че нямаш опит, и мисля, че никога не бих ти предложил това, ако имах и най малката представа колко невинна си всъщност.
1156 Разбирам, че е огромна крачка да се довериш някому безрезервно. Аз трябва да спечеля доверието ти. Но ако търпя провал и йе успявам, ти просто трябва да ми казваш. Изглеждаш толкова силна, така уверена в себе си и после сядам и чета това, което пишеш, и виждам една съвсем друга Анастейжа.
1157 Добре, вероятно това е така. Но в крайна сметка единственото време, когато трябва да се държиш като подчинена, е в стаята с играчките. Това е и единственото място, където ти ми позволяваш да упражня силата и контрола си над теб, единственото място, където правиш това, което ти се каже.
1158 Ще се опитам да погледна на нещата с отворено съзнание, ще се опитам да ти дам пространството, от което имаш нужда, и ще се опитам да стоя далеч, докато си при майка си. И ще очаквам с нетърпение следващия ти имейл. През това време се наслаждавай на почивката си. Но не прекалявай с насладите.
1159 Дали искаше да каже, че може и да не успее да издържи без мен? И изведнъж започнах да се надявам, че няма да успее. Исках да го видя. Бяхме разделени по малко от двайсет и четири часа, нямаше да го видя още два дни и изведнъж усетих колко много ми липсва и колко много всъщност го обичам.
1160 Мисълта ми светкавично започна да рови из това, което помнех наизуст от имейла му, за нещо, което можех да кажа на мама. Със сигурност нямаше да й е приятно да чуе за характеристиките на доминантно подчинените връзки, за вързани ръце и усти, а и нямаше как да й кажа заради споразумението.
1161 Крисчън на колене и бит от някаква жена на годините на майка ми. Това просто беше нелепо и непростимо. Отново се зачудих какви поразии е направила с него и как е объркала живота му. Устните ми се бяха свили презрително. Трябваше ми някоя кукла с нейния лик, да забивам карфици в нея.
1162 Вкарах напомняне в блакберито, сложих го до мен и накрая успях да заспя с едно единствено желание да сме в един град, а не на четири хиляди километра един от друг. Цяла сутрин пазар, цял следобед на плажа и в края на деня майка ми реши, че трябва да прекараме вечерта в някой бар.
1163 Гледах парализирана, оглупяла, омагьосана как бавно се приближава към нас. Наистина беше дошъл. Заради мен. Моето друго аз подскочи от дивана, на който бе лежало досега отегчено до смърт. Крисчън вървеше грациозно през тълпата, косата му менеше цвета си под приглушеното халогенно осветление.
1164 Полагах усилие да говоря възможно по спокойно. Или да го кажем по друг начин. Ти случайно пиеш в хотела, в който аз по случайност съм отседнал каза той. Всъщност току що приключих с вечерята си, дойдох да пийна нещо и те видях. Тъкмо се бях замислил дълбоко над последния ти имейл, вдигам очи и.
1165 Хвана ръката ми, стисна я нежно, прокара палеца си няколко пъти по кокалчетата и... усетих познатата болка на желанието. Електричеството между нас мина под кожата ми като токов удар. Допирът на палеца му подпали кръвта ми и тя запали всичко по пътя си. Не го бях виждала повече от два дни.
1166 Мигах на парцали както обикновено. Когато мисля за нея, си я представям като някаква насилница на малки момчета... Спрях да дишам в очакване на реакцията му. Не може да съдиш хората така. Не беше така прошепна той, но по цвета на лицето му и изражението му личеше, че е шокиран от думите ми.
1167 Но единственият начин ти да разбереш и да решиш проблема е да седнеш и да говориш с него. Може да мислиш колкото си искаш, да се тръшкаш, но докато не говориш с него, няма да стигнеш доникъде. Започваше да ме вбесява. Ана, винаги си имала уникалната способност да анализираш всичко прекалено много.
1168 Прокара пръсти по бузата ми. Близостта му, уханието му... Трябваше да говорим, но сърцето ми вече биеше като полудяло, кръвта ми бушуваше. От желание, копнеж за него. Той се наведе към мен, прокара нос по рамото ми, после по шията до ухото и в косата ми, където вече бе заровил ръце.
1169 Сивият му поглед, впит в моя в огледалото, можеше да го счупи или да разтопи стъклото. О, да... моля те! Той отново уви ръце около мен продължи да ме гали между краката, между устните, около клитора. Усещах космите на гърдите му по гърба си, ерекцията му, притиснатия му до тялото ми пенис.
1170 Спря внезапно, обърна ме към себе си, хвана китките ми зад гърба ми, закова ги там и започна да ме целува бясно, лудо, насилваше устата ми, с една ръка дърпаше косата ми и пак не можех да мръдна. И двамата дишахме пресекнато. Кога започна цикълът ти, Анастейжа? попита той неочаквано.
1171 И тогава всичко се завъртя, всеки мускул в мен се сви, стисках мивката, все едно от това зависеше животът ми, и навлязох в спиралите на оргазма с нечовешки викове. Той ме последва веднага, стиснал здраво бедрата ми, притиснал ги към себе си. Името ми излезе от устата му като нашепната молитва.
1172 И за случая аз бях гола. Нямаше къде да се скрием един от друг, от самите себе си, освен във ваната. Поех дълбоко дъх, минах покрай него, стъпих във водата. Беше така приятно топла, успокояваща, дълбока. Потънах, разтопих се под уханната пяна и го погледнах скрита зад летящите мехурчета.
1173 Очите му светнаха и той се наведе и ме целуна нежно. Тялото ми автоматично се пробуди. Водата беше все още топла, цялата баня в пара. Той спря и се отдръпна. Не, мисля, че ми е нужно повече от това, нужни са ми отговорите на някои други мои въпроси преди да правим каквото и да е.
1174 Може би трябва да съм по строг с теб. Преглътнах напрегнато, но в същото време мускулите в слабините ми се сгърчиха от желание. Това беше неговият начин да ми покаже, че го е грижа. Вероятно това бе единственият начин, който знаеше. Гледаше ме и се опитваше да разбере изражението ми.
1175 И ако спазваш правилата, което запълва огромната ми нужда да контролирам нещата, да знам, че ти си в безопасност... тогава бихме могли да намерим начин да продължим напред. Защо изпитваш нужда да ме контролираш? Защото това задоволява моя потребност към нещо, което съм нямал в детството си.
1176 Опитах се да се хвана за ръба на ваната, но той сграбчи ръцете ми, изпъна ги зад гърба ми и ги стисна там с една ръка. Сега прошепна и ме повдигна леко. Готова ли си? попита задъхано. Да казах и той бавно ме спусна надолу и ужасно бавно започна да ме изпълва, да ме завладява милиметър по милиметър.
1177 Устните му бяха пълни, ярки. Наведох се и опрях чело в неговото. Моля те, пусни ми ръцете. Не ме докосвай каза умолително той, пусна китките ми и сграбчи хълбоците ми. Хванах се здраво за ръба на ваната и започнах да се движа бавно нагоре, после надолу, с отворени очи, впити в неговите.
1178 Това беше най пълната, най неочакваната емоция, която бях изпитвала през целия си живот. Той беше мой и аз бях негова. Точно така, бебчо говореше задъхано той. И оргазмът раздра тялото ми, турбулентен, страстен апогей, който ме погълна цялата. Крисчън ме сграбчи, притисна ме силно към себе си.
1179 Той пак приближи глава към мен и целуна нежно устните ми. Заспивай изкомандва и загаси лампата. И в този тих спокоен миг затворих очи, изтощена, но спокойна. Като в окото на бурята. И независимо от всичко, което беше казал и не беше казал, не мисля, че до този миг бях изживявала такова щастие.
1180 Анастейжа, аз винаги искам да правим секс и е така хубаво и така сгрява сърцето ми мисълта, че чувствата ни са взаимни каза той сухо и наранено. Погледнах го, пак свих очи срещу светлината и видях, че все още е усмихнат. Слава богу! Разбира се, че искам да правим секс, но сега е много късно.
1181 От друга страна, не ми се иска да те занимавам с такава тежка физическа работа в тая жега. Климатът изморява достатъчно казах невинно. Крисчън затвори уста и се опита да изглежда сърдит, но видях, че смехът се върна в очите му. Както винаги, успяхте да ме предизвикате, госпожице Стийл.
1182 Той ме погледна бързо, поклати глава и каза: Просто не тръгна. Имах информация, толкова много информация за обработване, имах да човъркам и анализирам колкото си искам. Погледнах през прозореца и забелязах как небето леко порозовява и как мек цвят на аквамарин пролазва бавно напред.
1183 Той мина зад колата и ми отвори вратата. Небето бе сменило леко цвета си. Беше като опал, нежно сияние зад мъничките облачета, които се мотаеха като попаднали там съвсем случайно. Зората беше зад нас. Крисчън ме поведе покрай сградата към хангар, където имаше няколко паркирани самолета.
1184 Беше толкова развълнуван, така искрен. Самият самолет бе дълъг, лъскав, бял с оранжеви ленти. Имаше много малка пилотска кабина с две места едно зад друго. Беше вързан с бяло въже за друг, обикновен едноместен самолет. Бенсън вдигна капака на пилотската кабина, където трябваше да се качим.
1185 Да, да тръгваме. Поздравих се, че не бях яла нищо. Бях повече от развълнувана. Съмнявах се, че стомахът ми щеше да се справи с храната при тези обстоятелства, с вълнението, с полета и със самата идея, че ще напусна земята. Отново бях сложила живота си в ръцете на този красив мъж.
1186 Не чувах нищо друго освен блъскащия в прозорците вятър и мотора на самолета пред нас. Стисках седалката толкова здраво, че пръстите ми бяха побелели. Поехме курс на запад, далеч от изгряващото слънце. Изкачвахме се все по нагоре и по нагоре, над полета, гори, домове и над магистрала 95.
1187 Зачудих се как ли ще реагира. Но не, не исках да мисля за това сега, исках да се радвам на полета. Ушите ми пукаха, земята оставаше все по далеч и по далеч под нас. И сега разбрах защо обича да лети. Високо над блакберито, над работата, над напрежението, в средата на спокойствието.
1188 Тогава той ме сграбчи, притисна ме силно към тялото си. В следващата секунда ръката му беше в косата ми, дръпна я рязко, повдигна главата ми нагоре. Другата му ръка се плъзна бързо, настоятелно, търсещо по гръбнака ми. Целуна ме продължително, страстно, езикът му се въртеше яростно в устата ми.
1189 Какво ми пукаше? Ръцете ми плуваха в косата му, придърпваха го към мен. Исках го сега, на земята, веднага. И тогава той ме пусна, отстъпи крачка назад, очите му бяха потъмнели и все така хипнотизиращи, луминесцентни в ранната утринна светлина, пълни с първично, сурово, грубо желание.
1190 Не бях готова да му го кажа, а и едва ли той бе готов да го чуе. Погледнах компютъра и реших да направя хляб независимо какво бе решила да готви майка ми. Поне да си го изкарам на тестото. Майка ми беше решила да ни гощава със супа гаспачо и барбекю: пържоли, мариновани в зехтин, чесън и лимон.
1191 Докато лежах под слънцето и се напъвах да хвана малко тен, не спирах да мисля за предната нощ и за тази сутрин и за нещата, които си казахме, и за нещата, които направихме. И усмивката ми на селски идиот не слизаше от лицето, колкото и да се мъчех да съм сериозна. Спомнях си разговорите ни.
1192 Устата ми пресъхна и усетих как тялото ми разцъфтява с цветовете на желанието. Дръж ме в течение каза кратко той, затвори телефона и тръгна с бързи крачки към мен. Стоях парализирана под погледа му. Изяждаше ме с очи, докато разстоянието между нас намаляваше. Ставаше нещо... нередно може би.
1193 Притисна ме, грабна опашката ми и я дръпна назад, за да вдигне главата ми към лицето си, после започна да ме целува, все едно животът му зависеше от това. Какво ставаше, по дяволите? Изскубна ластика от косата ми, но аз дори не обърнах внимание на болката. Целуваше ме първично и отчаяно.
1194 И тогава той скочи като котка и ме стисна до стената. Целуваше лицето ми, гърлото, устните, ръцете му бяха заровени в косата ми. Усещах хладината на плочките зад гърба си. Стисната между огъня на тялото му и хлада на стената. Сложих ръце върху мускулите под раменете му и стиснах.
1195 Сложих крака около кръста му и ръце около врата му и той бързо и рязко ме изпълни. Извика. Ръцете му бяха впити в меката кожа на дупето ми. И тогава започна да се движи. В началото бавно, уверено, но скоро вече не можеше да се контролира и темпото ставаше все по силно, по твърдо и по искащо.
1196 Дишането му беше като свистене. Той ме целуна нежно, без да мърда, все още в мен. После много бавно излезе, държеше здраво тялото ми, докато стъпя на пода. Чак сега осъзнах, че в банята е станало много топло и че от парата не се вижда почти нищо. Бях прекалено навлечена за случая.
1197 Мисля, че радостта ми от завръщането ви е повече от очевидна. Ела да те вкарам под душа. Разкопча останалите три копчета на ризата си, смъкна я и я хвърли на пода. Смъкна и панталона и боксерките си и ги ритна настрани. Започна да разкопчава копчетата на блузата ми, а аз гледах с копнеж гърдите му.
1198 Не мисля, че е възможно каза той и ме целуна нежно по врата, като да изсмуче отровата, която бе вкарал в тялото ми с отказа си. Облегнах се на стената и той продължи да гали гърба ми. Дали ще мога някога да те докосна? попитах смело. Той замръзна пак, ръката му остана върху дупето ми.
1199 Вратата се отвори и Крисчън влезе все едно ме нямаше. Бързо сведох поглед и загледах ръцете си, които бях сложила според указанията върху разтворените си бедра. Той сложи нещо върху големия кръст и започна да се разхожда из стаята, около леглото. Позволих си съвсем лекичко да надзърна и да го видя.
1200 Всяко случайно докосване беше като електрически удар по кожата ми. Завърза опашката с ластик и опъна косата ми така, че бях принудена да се облегна на него. Наведе главата ми на една страна и оголи врата ми, прокара нос по кожата, после леко захапваше и прокарваше език от ухото до рамото ми.
1201 Той се обърна и с крайчеца на окото си видях как отива до шкафа. Върна се с айпода и с маска за лице, подобна на тази, с която бях спала по време на полета до Атланта. Мисълта ме развесели, но не можех да накарам дори устните си да се движат. Лицето ми бе напълно сковано, очите широко отворени.
1202 Опитах се да разбера какво става. Това е трансмитер и предава музиката, която върви на айпода, чрез уредбата в стаята отговори той на незададения ми въпрос и почука по антената. Мога да слушам това, което слушаш и ти, и имам дистанционно. Онази негова си тайна шега пак заигра върху устните му.
1203 Ластикът на маската притисна слушалките в ушите ми. Все още го чувах, макар и слабо и приглушено. Усетих, че стана от леглото. Дишането ми, накъсано и плитко, заглушаваше почти всички други шумове. Крисчън хвана лявата ми ръка, опъна я нежно нагоре и вкара китката ми в кожения ръкав на белезницата.
1204 Не можех да ги помръдна. Смесено чувство на паника и възбудено очакване мина по тялото ми и усетих как се овлажнявам още повече. Простенах. Той закопча първо десния, после левия ми крак и аз бях просната, закована като на клада, изцяло подвластна и уязвима. Беше кошмарно, че не мога да го виждам.
1205 Напрягах слух да разбера какво прави, но не чувах нищо, само дишането си и ударите на сърцето си, пулсиращи в ушите ми. И тогава, най неочаквано, запя самотен ангелски глас, към него се присъедини друг, поле още, като спускащи се от небето ангели. Запяха акапелна музика в главата ми.
1206 Почти приятна. Но удоволствието не дойде веднага. Докато кожата ми пееше след всеки удар, в пълно противоречие на музиката в главата ми, усетих как нещо ме повлече към някаква тъмна, мрачна стаичка на моята душа, където нямаше съзнание и подсъзнание, и душата ми се предаде на еротичното усещане.
1207 Продължаваше в тази последователност, а музиката стигна до апогея си и изведнъж спря, а с нея спря и той. После започна отново... все по силно и по силно, гласовете се наслагваха все по интензивно един над друг, ударите му падаха като дъжд по тялото ми, стенех, опитах се да извия тялото си.
1208 Беше тихо, чувах само полудялото си дишане и почти чувах желанието на обезумялото си копнеещо тяло. Възбудата беше почти непоносима. Бях влязла в някакъв много тъмен тунел на страстта и желанието. Леглото помръдна и го усетих как се покатерва върху мен. Мелодията започна отначало.
1209 Той слезе към корема ми, езикът му обиколи пъпа ми, вървеше по пътечката на перцето и камшика. Целуваше, засмукваше, захапваше кожата ми и се движеше бавно надолу и най сетне езикът му беше там, между краката ми. Извих глава и изкрещях почти избухвайки в оргазъм. Бях на ръба, а той спря.
1210 Моля те проплаках и с едно рязко движение той ме пусна на леглото, легна върху мен, с ръце опрени от двете страни на гърдите ми, и влезе рязко в мен в мига, в който музика стигна апогея си, и аз литнах или по скоро започнах да падам в най интензивния и агонизиращ оргазъм, който бях преживявала.
1211 Крисчън ме последва, влезе в мен три пъти, застина и падна върху мен. Когато съзнанието ми се върна от... където и да бе ходило, той леко се отдръпна от мен. Музиката бе спряла. Той се пресегна и бързо разкопча белезниците от ръцете ми. После нежно свали маската от лицето ми и махна слушалките.
1212 Подчинената ще се държи скромно и с уважение по всяко време за срока на договора. Тя трябва да приеме, че поведението й ще бъде преценявано от Доминанта и ще бъде държана отговорна за всички грешки, нарушения на правилата и лошо поведение в отсъствието и присъствието на Доминанта.
1213 Та ти самият си въртиш очите. Опитах се да преговарям с него, но той продължи да настъпва отляво, а с всяка негова крачка се местех и аз. Така е, но с тази игра, която ти започна, вдигна доста високо летвата на вълнението. Очите му грееха. Цялото му тяло излъчваше лудо, животинско очакване.
1214 А това е нарушаване на правило номер седем след поправките номер шест. Със или без правила, аз съм в опасност от мига, в който ви срещнах, господин Грей. Така е каза той, замисли се и сбърчи вежди. И внезапно скокна като звяр към мен, аз изпищях и хукнах към масата в трапезарията.
1215 Не, не чак в такава степен, но предполагам имаш вече някаква представа казах и го погледнах с безпокойство. Нима... Изглеждаше напълно изгубен. Все едно бях издърпала килима изпод краката му. Поех дълбоко дъх, заобиколих масата, застанах пред него и го погледнах в тревожните очи.
1216 Ако бе отворил обятията си за мен, аз бих бягала към него, а не от него. И ми завъртя очи, а знаеш какво е отношението ми към това. И изведнъж нервният страх в гласа му изчезна. Крисчън се беше върнал в тялото си. Усещах го в гласа му, в начина, по който прокарваше пръстите си по гърба ми.
1217 Стори ми се години. Полека започнах да се отпускам и спрях да плача. Зората дойде, денят дойде и времето минаваше, а ние лежахме тихи. Донесох ти болкоуспокояващи и крем каза след много време той. Обърнах се бавно към него, все още в ръцете му, сложих ръка на рамото му и го погледнах.
1218 Поне знаех. Болката беше толкова нечовешка, че дори отказвах да я приема. Бях като глухоняма, лишена от всякакви сетива. Бях излязла от тялото си, за да не я усещам, и вървях като случаен наблюдател на трагедията, която се разиграваше пред очите ми. Изкъпах се бързо, като мислех само секунди напред.
1219 Уелч, нещата са абсолютно прецакани. Погледна към мен, нареди нещо по телефона и го изключи. Пристъпих към дивана и си взех раницата. Опитвах се да не го гледам. Извадих макбука, отидох в кухнята и го оставих на плота за закуска, а до него оставих и блакберито и ключовете от колата.
1220 Изглеждаше напълно, изцяло смазан, сразен. Един мъж, умиращ в агонията на болката си. Точно както умирах аз. Откъснах очи от него, преди да променя решението си и да се опитам да го успокоя. Вратите се затвориха и асансьорът ме дръпна надолу към гаража и към вратите на собствения ми ад.
1221 Усети нестабилността на света много преди да отвори очи, сякаш опорната ос на земята бе подсечена и оставена да се клатушка. Първото му дълбоко поемане на дъх беше като стоманен клин, забит между ребрата високо отляво, но той преодоля със стон болката и заповяда на очите си да се отворят.
1222 Беше облечен в черни панталони, черно сако и официална риза отдолу; белият памук бе изпръскан с кръв. Черна вратовръзка едва се крепеше на хлабав възел на яката му. При първия опит да стане коленете му се подгьнаха и той тупна така тежко, че през гръдния му кош мина вибрираща изгаряща болка.
1223 Втория път успя и се изправи несигурно; земята бе като люлееща се палуба под краката му. Завъртя се бавно, широко раз крачен, за да запази равновесие. Намираше се на края на открито поле с реката зад него. В отсрещния край под яркото обедно слънце блестяха металните повърхности на люлки и пързалки.
1224 Извън тези факти светът и неговото място в него бе като текст, написан на непознат език с напълно неразбираема терминология. Усещаше как истината витае някъде покрай границите на съзнанието му, но си остава извън него. Вървеше по тиха квартална улица и оглеждаше всяка кола, покрай която минаваше.
1225 От ходенето се беше задъхал и болката отляво го накара да спре. Свали сакото си, издърпа ризата от колана си, разкопча я и я разтвори. На вид беше по лошо, отколкото го чувстваше – по цялата му лява страна имаше тъмно пурпурно петно с нездраво жълто по краищата. Нещо го беше ударило.
1226 Здравата. Предпазливо прокара длан по черепа си. Главоболието си беше налице и ставаше все по силно с всяка следваща минута, но не откри някаква сериозна травма освен синината отляво. Закопча ризата си, напъха я в панталоните и продължи по улицата. По всичко личеше, че е претърпял някаква злополука.
1227 Защото някъде дълбоко в себе си знае, че една от тези кутии ще носи неговото име? И че щом го види, всичко ще си дойде на мястото? Сградите в центъра се издигаха над боровете няколко преки по нататък и за първи път дочу шума на движещи се коли, далечни гласове, бръмчене на вентилационни системи.
1228 Отиде до кафенето и отвори мрежестата врата. Заведението бе малко и старомодно; достатъчно беше само да подушиш, за да разбереш, че тук се предлага превъзходна стока. На бара отдясно имаше еспресо машини, кафемелачки, смесители, бутилки с подправки. Трите високи стола бяха заети.
1229 Къса черна коса и двудневна брада, плъзнала като сянка по долната половина на лицето му. Яко мускулесто тяло, ако можеше да се съди по сакото и опънатата по гърдите му риза. Хрумна му, че прилича на рекламен или търговски агент – вероятно с поразителен профил, когато е избръснат и излъскан.
1230 Закуцука напред с максималната скорост, на която бе способен, и се затвори в кабината. Не беше виждал по тънък телефонен указател. Прелисти го с надеждата за внезапно откровение, но осемте страници и няколкостотинте имена не му говореха абсолютно нищо, подобно на всичко друго в това градче.
1231 Щеше да се обади за сметка на човека отсреща с надеждата да си е у дома стига този човек да съществуваше. Разбира се, не можеше да каже името си, поне не истинското, но може би щяха да познаят гласа му и да приемат обаждането. Вдигна слушалката и я поднесе към ухото си. Посегна към 0.
1232 Вдигна ръка да забие юмрук в стъклото, майната им на пръстите, но болката в ребрата така го прониза, че заглуши всичко и го накара да се превие на пода на телефонната кабина. Пулсирането в основата на черепа му се ускори още повече. Започна да вижда двойно, после размазано, докато не го обви мрак.
1233 Когато отново отвори очи, кабината се намираше в сянка. Хвана веригата на указателя и се надигна. През мръсното стъкло видя, че слънцето едва се подава зад скалния хребет западно от града. Веднага щом то се скри зад скалите, температурата падна с десет градуса. Още помнеше телефонния си номер.
1234 И му ставаше все по трудно да диша с тази замайваща болка, пронизваща ребрата му всеки път, когато дробовете му се разширяваха. Но нещо друго се противеше на идеята да отиде в болницата и докато се отдалечаваше от центъра към квартала на Мак Скози, той осъзна какво е то. Отново..
1235 Като да ходиш нощем в гората, без да знаеш със сигурност от какво трябва да се боиш и страхът ти да става още по силен именно поради тази неяснота. След още две преки се озова на Трета улица. Гърдите му се стегнаха необяснимо, когато зави и продължи на изток, отдалечавайки се от центъра.
1236 На лицата им беше изписана смесица от любопитство и отвращение, която го изпълни с безпокойство. Мина още една пресечка и продължи по бавно, като вървеше под клоните на три огромни бора, надвиснали над улицата. Всички номера на разноцветните викториански къщи в тази част започваха с три.
1237 Пантите изскърцаха. Портата леко се удари в оградата. Алеята беше направена от стари тухли и водеше към покрита предна веранда с два люлеещи се стола, разделени от малка масичка от ковано желязо. Самата къща беше пурпурна със зелени корнизи, а през тънките завеси се лееше светлина.
1238 Светьт пред него стана двоен между пристъпите на гадене, които сдържаше все по трудно и по трудно. Качи се на верандата и в последния момент успя да се задържи за рамката на вратата, за да не падне. Ръцете му се тресяха неудържимо, когато хвана чукчето и го вдигна от месинговата му плочка.
1239 Пред очите му се завихриха изгарящи тъмни петна, подобни на миниатюрни черни дупки. От другата страна на вратата се чу скърцане на паркет под тежестта на приближаващи стъпки. Коленете му сякаш се втечниха. Сграбчи единия стълб, поддържащ покрива на верандата, за да запази равновесие.
1240 Дървената врата се отвори и мъж, който би могъл да му бъде баща, съдейки по възрастта му, впери поглед в него през мрежата. Човекът беше висок и слаб, със сива коса на темето, бяла козя брадичка и микроскопични червени вени по бузите, които намекваха за дълги години здрава употреба на алкохол.
1241 Черните дупки се деляха, светът започна да се върти около него. Дори и главата му да не се пръснеше, просто нямаше шанс да се задържи още пет секунди на краката си. Погледна към Мак. Устата му още се движеше, товарният влак летеше неумолимо, колелата му бумтяха в ритъм с бруталния тътен в главата.
1242 В един момент стоеше на верандата. В следващия лежеше на тревата. Проснат по гръб, а всичко наоколо се въртеше от удара в земята. Мак се беше надвесил над него и го гледаше, опрял ръце на коленете си, но думите му безнадеждно се губеха в грохота на влака, който се носеше през главата му.
1243 Итън усеща жегата от двигателя, когато камионът се забива в колата. Внезапна остра миризма на бензин и спирачна течност. Кръвта е навсякъде – стича се по напуканото предно стъкло, опръскана е таблото, влязла е в очите му и продължава да блика от онова, което е останало от Сталингс.
1244 За цял един час успя да преброи само дузина души, разхождащи се по тротоара покрай болницата, и нито една кола по най натоварената улица на града. Най оживеният обект се намираше на две пресечки оттук – строителна бригада, издигаща сглобяема къща. Помисли си за жена си и сина си в Сиатъл.
1245 Главоболието беше изчезнало, дишаше по лесно и без да изпитва толкова силна болка, пък и ако онзи задник докторът имаше някакви тревоги относно състоянието му, сигурно щеше да си направи труда да се отбие в стаята му през последните десет часа. Итън изчака сестра Пам да си тръгне.
1246 Когато вратата се затвори, той измъкна иглата на системата от китката си и се покатери през перилата. Покритият с линолеум под беше наслада за босите му стъпала. Чувстваше се няколко точки по ниско от напълно стабилен, но и на светлинни години по добре от състоянието си преди четиресет и осем часа.
1247 Добре. Беше реликва от младините му, когато работеше като механик на хеликоптер, повече талисман, отколкото полезен инструмент, но все пак му осигуряваше известна утеха, че е у него. Изправи се пред огледалото в банята и се помъчи да си върже вратовръзката. Трябваха му пет опита, за да се справи.
1248 Беше смъкнал няколко килограма през последните два три дни и трябваше да стегне колана си на последната дупка. Въпреки това панталоните му изглеждаха прекалено широки. Завъртя кранчето, намокри ръце и прокара пръсти през косата си. Беше се справил донякъде. Привел се беше в някакво подобие на ред.
1249 Освен това трябваше да се обръсне. От години не беше брадясвал толкова. Обу обувките си, завърза ги, излезе от банята и отиде до вратата. Първият му подтик беше да се измъкне незабелязано и това го озадачи. Той беше федерален агент, натоварен с целия авторитет на американското правителство.
1250 Само крещяща тишина. Подаде глава навън. Бърз поглед наляво и надясно потвърди подозренията му. За момента мястото пустееше; това се отнасяше дори за поста на сестрите на петнайсетина метра надолу по коридора. Излезе на разделения на квадрати линолеум и тихо затвори вратата зад себе си.
1251 Непрекъснато се озърташе през рамо и се ослушваше за приближаващи стъпки, но не можеше да чуе нищо от шума на издигащата се кабина. Вратата най сетне се отвори със скърцане, от което го заболяха зъбите. Итън се дръпна настрани, в случай че някой се качва с асансьора. Кабината беше празна.
1252 След антисептичната воня на болницата беше изумително да напълни дробовете си с хладния, наситен с аромата на борове въздух. Излезе на тротоара и тръгна по Главната към сградите в центъра. Този път хората бяха повече, отколкото следобед. Мина покрай някакъв ресторант в малка къща с вътрешен двор.
1253 Чувстваше се по добре от дни наред, докато вървеше към източната част на града, а светлината намаляваше и температурата падаше. Мина покрай един двор, в който приготвяха барбекю. Лекият вятър довя до него миризма на дървени въглища. Прекрасен възкисел аромат на бира от пластмасов ви чаши.
1254 Макар да беше свикнал с големия град, можеше да си представи защо човек не би искал да се махне от подобно място. Защо да изоставяш нещо, което изглежда пълно съвършенство? Тук бе съсредоточено типично американското, заобиколено от най порази телната природна красота, която бе виждал някога.
1255 Задълбаеш ли малко, ще попаднеш и на по мрачните нюанси. Стигнеш ли до кокал, ще се озовеш в непрогледна тъмнина. Вървеше, без да е в състояние да откъсне поглед от планините. Източната стена се извисяваше сигурно на повече от километър над градчето. В горната си част беше изцяло от скала и лед.
1256 Последните коси слънчеви лъчи осветяваха скалите зад него и той се обърна и спря, за да погледа как сиянието бавно помръква. Когато светлината изчезна, скалата моментално прие синкавия цвят на стомана. И сякаш самата й същност се промени. Все още беше прекрасна. Но и някак по отдалечена.
1257 Итън отстъпи назад и огледа едноетажната постройка. Стори му се, че вижда слаба светлина, процеждаща се през щорите на прозореца в края на сградата. Пристъпи отново напред и почука по стъклената врата. Нищо. Почука още по силно и накрая заблъска така, че стъклото задрънча в рамката.
1258 В ъгъла имаше роял до масивна камина, в която гореше буен огън. Спря за момент и протегна ръце към пламъците. Кипналата борова смола изпускаше сладък аромат. Можеше да се опъне на дивана пред огъня и да прекара в дрямка дни наред. След малко се откъсна от камината и отиде при рецепцията.
1259 Изглеждаше на около двайсет и пет. Симпатична, макар и леко пълничка, с черна коса, прибрана на къса опашка. Беше облечена в бяла риза и черна жилетка, а на ревера си имаше табелка с името й – Лиза. Итън застана до рецепцията и постави ръце на високия тезгях, за да запази равновесие.
1260 Със старомоден черен телефон с шайба на една от нощните масички. Самото легло изглеждаше меко и огромно. Итън се отпусна на матрака и развърза обувките си. От вървенето без чорапи вече му бяха излезли мехури на петата. Свали сакото си, махна вратовръзката и разкопча горните три копчета на ризата си.
1261 Отседнал съм в стая двеста двайсет и шест. Вече беше нощ, когато Итън излезе от хотела. Краката го боляха ужасно и умираше от глад. Кафенето към хотела беше затворено, така че тръгна на север под обсипаното със звезди небе, като мина покрай книжарница, два магазина за сувенири и адвокатска кантора.
1262 Не беше много късно, но всичко вече беше затворено и тротоарът пустееше. Тъкмо започваше да се примирява с ужаса, че освен всичко останало няма и да вечеря, когато видя светлина на следващата пряка. Неволно ускори крачка, когато долови аромата на топла храна от отдушника на сградата.
1263 Просто вдишваше, издишваше и се опитваше да остане в настоящия момент, доколкото беше възможно. Пет минути по късно една висока жена с кафява коса, прибрана с китайски пръчици за ядене, бутна летящите врати и влезе зад бара. Отиде до Итън, цялата в усмивки, и метна подложка за чаша пред него.
1264 Момент. Не, имаше и друг звук – самотен щурец, пеещ в храстите отпред. Звукът го върна в детството му в Тенеси и онези октомврийски вечери на верандата. Баща му смучеше лулата си, зареял поглед към засетите със соя полета, а хорът на щурците замлъкваше, докато не остане само един.
1265 Точно така – това беше фразата, която толкова му хареса. Тресчица от песен. Спря до храста, наполовина очаквайки песента внезапно да спре, но тя продължи с толкова постоянен ритъм, че звучеше почти механично. Щурците търкаха крилете си, за да издадат този звук – беше го чел някъде.
1266 Пусна обувките си на пода, съблече се гол и си легна, без дори да си прави труда да изгаси лампите. Беше отворил единия прозорец, преди да излезе да вечеря, и сега усети по гърдите си лекия прохладен полъх, който прогони натрупалата се през деня жега. Минута по късно му стана студено.
1267 Надигна се, отметна завивките и изпълзя под тях. Бореше се за живота си и губеше, създанието отгоре му беше побесняло и се мъчеше да разкъса гърлото му. Беше жив само защото се бе вкопчил с всички сили във врата на чудовището. Стискаше, стискаше, но противникът му притежаваше чиста, животинска сила.
1268 И тя го направи. Стоеше на прага и го гледаше как завързва обувките си на бос крак, как закопчава покритата си с петна риза и се бори две мъчителни минути с вратовръзката. Когато най сетне облече черното си сако, Итън грабна ключа от нощната масичка и на излизане го пусна в отворената й длан.
1269 Това е аптека, а не кредитна къща. За миг картината му се размаза и усети как онова ужасно туптене отново набира сила в тила му, пращайки зашеметяваща болка надолу по гръбнака. Не си спомняше как е излязъл от аптеката. Когато дойде на себе си, се препъваше по тротоара на Главната.
1270 Беше голямо междучасие за долните класове и децата играеха някаква сложна версия на гоненица със замръзване. Едно момиче с руси плитки преследваше всички останали, а писъците отекваха от околните сгради. Итън ги погледа, като се мъчеше да не мисли за кръвта, която започваше да пълни обувките му.
1271 Беше студена между пръстите. Русите плитки изведнъж спряха насред група хлапета и зяпнаха Итън. За момент останалите деца продължиха да тичат и пищят, но постепенно те също спряха – първо забелягаха, че вече никой не ги гони, а после видяха и какво е привлякло вниманието на преследвачката нм.
1272 Нямаше тротоар, а по нататък не се виждаха други улици. Беше стигнал до източния край на Уейуьрд Пайнс и след къщите на тази улица цивилизацията внезапно свършваше. Стръмен склон, покрит с борове, се издигаше на няколко десетки метра до подножието на скалния пръстен около градчето.
1273 Дори от улицата се виждаше, че не е останала нито люспа от нея. Все още закрепените за рамката дъски бяха напълно побелели от слънцето, като повечето бяха гнили и на път да се разпаднат на прах. Не се виждаше нито един оцелял прозорец. Итън извади бележката от снощи и отново погледна адреса.
1274 Подуши въздуха. Миризмата го блъсна с поредния порив на вятъра, който разтресе къщата. Итън инстинктивно запуши носа си. Тръгна напред, качи няколко стъпала и се озова в тесния коридор между кухнята и трапезарията, където слънчеви лъчи осветяваха масата, върху която се бе срутил покривът.
1275 Хладилник, умивалник, печка – ръждата покриваше всяка метална повърхност като лишеи. Мястото му напомняше за старите къщи, на които се натъкваше с приятелите си през летните си експедиции в гората зад фермите. Изоставени плевни и колиби с надупчени покриви, през които минаваха слънчеви лъчи.
1276 Беше готов да се закълне, че долавя вкуса й в ъгълчетата на устата си и от самата й сила, по голяма и от тази на амоняка, на очите му избиваха сълзи. Отсрещният край на коридора беше по тъмен, все още защитен от тавана, от който продължаваше да капе вода от последния дъжд, когато и да бе валял той.
1277 Побутна вратата с върха на обувката си. Изскърцаха панти. Вратата се удари в стената и той пристъпи през прага. Подобно на спомена от онези стари къщи, куршуми от светлина летяха през дупките в отсрещната стена, осветяваха лабиринта от паяжини и улучваха единствената мебел в помещението.
1278 Металната рамка все още се държеше и през кашавите останки от матрака той различи пружините, навити като някакви медноглави змии. Досега не беше чул мухите, защото се бяха събрали в устата на човека – цяла метрополия, чието колективно бръмчене приличаше на звука на малък външен мотор.
1279 Плътта по оголения десен крак изглеждаше едва ли не като раздрана. Вътрешното устройство на лявата страна на лицето беше изложено на показ чак до корените на зъбите. Стомахът беше подут – Итън виждаше подутината под парцаливия костюм, който бе черен и едноредов. Също като неговия.
1280 По разумно беше първата среща да мине цивилизовано. От опит знаеше, че местните органи стават доста предпазливи и дори враждебни, когато федералните започнат да се правят на тежки още от вратата. Съдейки по откритието си в изоставената къща, щеше да работи с този човек в обзоримото бъдеще.
1281 По добре беше да започне с протегната ръка, а не със среден пръст. Отпусна се на един от тапицираните столове в чакалнята. Беше се изпотил от тичането, но сега сърцето му отново заби нормално и потта по голата му кожа започна да го охлажда под потока свеж въздух от централната климатична инсталация.
1282 Облегна се назад и затвори очи. Болката в главата се завръщаше – засилваше се с всяко пулсиране на някакво молекулярно ниво, което можеше да се долови едва минути по късно. Буквално чуваше тътена на главоболието в пълната тишина в участъка, където единственият звук бе тихото шляпане на карти.
1283 По небето още се стелеха облаци, но дъждът беше спрял. Тръгнаха мълчаливо покрай водата. Единствените звуци бяха джвакането на обувките им в калта и постоянния шум на пенестите вълни. Тереза погледна към заливчето, когато пътеката мина над него. Водата не беше така синя, както я помнеше.
1284 Тереза усещаше паренето в краката и напиращите сълзи. Когато стигнаха върха, заваля отново – не силно, само отделни капки, понесени странично от вятъра Тереза излезе на поляната. Вече плачеше. При хубаво време оттук се разкриваше гледка на много километри наоколо, с морето триста метра под тях.
1285 Приятелите й бродеха сред папратите и духаха в дланите си, за да ги стоплят. На върха беше сурово, силните пориви вълнуваха папратите като зелено море и беше толкова студено, че дъхът им излизаше на пара. Тя извика приятелите си и всички те се събраха накуп, сгушени срещу дъжда и вятъра.
1286 Не беше поглъщала толкова алкохол от цяла вечност и знаеше, че ще си пати на сутринта, но точно в момента се наслаждаваше на тази чудесна мека тапицерия, която я предпазваше от острите ръбове на реалността – останалите без отговор въпроси, страха, който не я напускаше нито за миг.
1287 Сестра й Марджи, която беше въздържател и вероятно бе единственият трезвен човек в цялата къща, хвана ръката й, докато минаваше покрай нея, и й прошепна, че Бен е заспал горе в стаята си. Хаслър чакаше във фоайето с черен костюм, разхлабена черна вратовръзка и торбички под очите.
1288 По късно, след като всички си заминаха по домовете, тя легна на канапето на долния етаж, като се бореше със световъртежа. Не можеше да заспи, нито да се унесе. Всеки път, когато отваряше очи, поглеждаше към стенния часовник, докато стрелката бавно пълзеше от два към три часа сутринта.
1289 Включи машината и тръгна из дневната с найлонов чувал, та да събере бирени чаши, картонени чинии и салфетки. Към четири сутринта къщата отглеждаше по добре, а и самата тя вече не се чувстваше пияна, макар че вече усещаше пулсирането зад очите – първия признак за наближаващото главоболие.
1290 Изпи три аспирина и настана до мивката в кухнята в тишината преди зазоряване, заслушана в тропота на дъжда по верандата. Напълни мивката с гореща вода и сипа малко течен сапун, като гледаше как повърхността се покрива с мехури. Потопи ръце във водата. Задържа ги, докато паренето не стана непоносимо.
1291 Той не отговаря, но тя вижда как мускулите на лицето му потръпват. Дори и толкова късно вечерта, след петнайсетчасов работен ден, Итън изглежда изумително под лампата в своя черен костюм, който никога няма да й омръзне. Гневът й вече утихва. Част от нея иска да отиде при него, да бъде с него.
1292 Но сега миризмата или се е променила, или е изчезнала, или е станала такава неразделна част от него, че той вече не може да я долови – а когато успяваше, винаги се връщаше към онези първи дни. Миризмата е по важна дори от късата й руса коса и зелетте й очи. Усещане за нещо ново. За нещо свежо.
1293 Итън изпитва осезаема болка, че напълно е пропуснал още един ден от живота му. Момчето му е най съвършеното и най прекрасно нещо, което е виждал някога, и той остро чувства неумолимия ход на хилядите моменти с този мапък човек, който ще стане мъж по скоро, отколкото може да си представи.
1294 Итън често си мисли за този разговор, най вече през нощта, докато всички около него спят, а животът профучава със скоростта на светлината. Бремето на сметките, бъдещите и миналите прости и всички онези моменти, в които го няма, цялата изгубена радост – всичко това тежи като камък на гърдите му.
1295 В сънищата. Очите му рязко се отвориха. Към лицето му бе насочена светлина – малка, фокусирана, ослепително ярка синя точка. Фенерче. Примигна, светлината изчезна и когато отвори отново очи, някакъв мъж се бе надвесил на педя от лицето му и го гледаше през очилата си със златни рамки.
1296 Итън погледна към гърдите си и видя табелката на верижката й. Странно. Открай време я държеше а чекмеджето ма нощното си шкафче. Не помнеше кога и беше слагал за последен път. Не мислеше, че я е взел на тръгване, и определено не помнеше да я е слагал в багажа си или да е възнамерявал да я носи.
1297 Ударната вълна, когато ракетният снаряд експлодира зад него. Откъснатата опашна част и отказващият ротор на височина четиресет и пет метра над улицата. Внезапната центробежна сила, когато хеликоптерът започва да се върти като пумпал. Полуделите уреди. Невъзможността да помръдне лоста за управление.
1298 Тя идваше – чуваше бързите й стъпки по линолеума на карета. Обърна се и я загледа как приближава в онази своя чудесна старомодна сестрннска униформа. Пам спря недалеч от него. Когато я беше видял за първи път, бе сметнал, че е с десетина сантиметра по висока. И с няколко години по възрастна.
1299 Не можеше да чуе нито една кола. Всъщност не се чуваше нищо освен песните на птиците и шумоленето иа вятъра в короните на трите високи бора, които се издигаха над тревната площ пред болницата. Излезе на средата на улицата. Отново спря и се заслуша. Слънцето грееше приятно лицето му.
1300 Мислеше си, че ако успее да види всичко наведнъж, всички шантави случки ще си застанат по местата в проблем, който може да се реши. Или поне в нещо смислено. Но колкото повече се опитваше, толкова повече му се струваше, че се лута в мъгла. Откровение – седенето тук нямаше да реши абсолютно нищо.
1301 Пиеха лимонада от прозрачни пластмасови чаши и обсъждаха някаква съседска клюка. Още никой не го беше забелязал, Когато се озова на три метра от тях и се мъчеше да измисли някакъв ненатрапчив начин да сс включи в разговора им, една жена на неговата възраст погледна към него и се усмихна.
1302 Докато Нанси отиваше към хладилниците, Итън погледна към другите жени, търсейки момент да се включи в разговора. Най възрастната от групата, напълно побеляла, се смееше на нещо и точно когато Итън си помисли, че е чувал този смях и преди, тя отметна спускащата се до раменете й коса зад ушите си.
1303 Вървя след тях няколко преки. Двамата се разхождаха като хора, които нямат никакви грижи на този свят, хванати за ръце, а смехът им се носеше нагоре към боровете. Завиха на следващата улица и изчезнаха. Итън изтича в тръс до ъгъла. От двете страни на улицата се издигаха старомодни викториански къщи.
1304 От време на време от някой отворен прозорец долитаха откъси от разговор. Долината тънеше в тишина и се охлаждаше, а високите части на планините улавяха последната светлина на деня. Вдигна резето и отвори портата. Тръгна по старата каменна пътека към верандата. Стъпалата изскърцаха под тежестта му.
1305 Просто нямаше как да го направи тихо. Метна го към прозореца зад мястото на шофьора иангельтго разби с лекота. Отключи вратата, отвори я, влезе вътре сред парчетата разбито стъкло, прескочи седалката и седна зад волана. Ударът беше обезглавил ангела и Итън грабна главата му от задната седалка.
1306 Итън натисна газта и полетя по улицата. На първата пряка зави наляво и отпусна педала, намалявайки до по разумна скорост – не биваше да привлича внимание, трябваше да го вземат за някой, излязъл на приятна вечерна разходка с кола. Стрелката за бензин показваше, че има четвърт резервоар.
1307 Бяха спрели там, за да заредят. Още си спомняше Сталингс до помпата в черния му костюм. Итън беше отишъл до края на шосето и се бе загледал в изоставените сгради от другата страна – затворен крайпътен ресторант и магазин. Имаше още едно заведение, което все още креташе, но едва едва.
1308 Надяваше се да й е казал, че я обича. Спирачките изсвистяха, когато спря колата с включен ляв мигач, С изключение на няколко двойки по тротоарите, центърът беше безлюден, а Главната – пуста, докъдето му стигаше погледът. Излезе на шосето с плавен ляв завой и постепенно ускори, насочвайки се на юг.
1309 Тук нямаше никакви следи от живот, пътят беше като права линия през гората от борове, които бяха толкова огромни, че сигурно се издигаха на това място от столетия. Нахлуващият в купето въздух беше хладен и наситен с аромат на смола. Между дърветата и тук там по пътя се стелеше мъгла.
1310 Трябваше да обърне още сега да се върне в града и да налее достатъчно, за да се добере до Лоумън. Натисна спирачката пред дългия остър завой. Мъглата тук беше гъста като супа и ослепително бяла на светлината на фаровете. Итън запълзя напред, ориентирайки се единствено по едва видимата двой.
1311 В най острата част на завоя отби и дръпна ръчната спирачка. Остави двигателя включен и слезе в нощта. Прекоси пътя и тръгна покрай него. Мъглата беше толкова гъста, че колата изчезна напълно след трийсетина метра. Още чуваше двигателя, но с всяка крачка звукът ставаше все по глух.
1312 Нямаше никакъв вятър, дърветата се извисяваха мълчаливо към небето. Мъглата се стелеше навсякъде около него и като че ли носеше някакъв електрически заряд, но Итън знаеше, че бръмченето е само някакъв микроскопичен шум в самия него, в неговата глава, плод на пълната липса на звук.
1313 Пътят не би трябвало да обръща тук. Трябваше да продължи още километър през гората и да започне дългата серия завои нагоре по планината на юг. Слезе предпазливо от пътя и навлезе в гората. От боровите иплички по земята имаше чувството, че стъпва върху възглавници. Въздухът бе влажен и пронизващ.
1314 След още петдесет метра спря. Трябваше да ее връща. Със сигурност имаше и други пътища, дещи извън града, и той вече чувстваше, че започва да губи ориентация. Озърна се през рамо, помисли си, че вижда приблизителната посока, от която беше стигнал до това място, но не беше съвсем сигурен.
1315 Просто бягай. В следващия миг тичаше между дърветата обратно към мъглата и студа. След двайсет крачки вече се беше задъхал. Въпреки студа бе плувнал в пот. очите му смъдяха от солта. Тичаше покрай двойната осева линия по завоя, докато не видя два лъча в далечината, пронизващи мъглата.
1316 Част от секундата преди удара Итън осъзна, че сянката, която лети към главата му, е прикладът на пушката. Лявото му око беше затворено от удара – усещаше го горещо и огромно – и туптеше в ритъм с пулса му. С дясното видя, че се намира в стая за разпити. Клаустрофобична и стерилна.
1317 Гола дървена маса, от другата страна на която седеше Поуп, без каубойската шапка и куртката, с навити ръкави на зелената си риза, разкриващи ръцете му от лактите надолу – едри, покрити с лунички и мускулести. Итън избърса струйката кръв, която се стичаше по бузата му от раната над лявата му вежда.
1318 Главата отново го цепеше ужасно и той знаеше, че отчасти болката се дължи на травмата по лицето, осигурена му така любезно от Поуп. Но освен това я чувстваше като онова старо и познато пулсиране в основата на черепа, което го мъчеше, откакто се беше събудил до реката, без да знае кой е.
1319 Тук сме само аз и ти. Аз съм онзи, който има власт в мъничкия ти свят, защото границите му са тези четири стени. Ако поискам, мога да те убия на място. Итън отпусна мускулите на раменете си и вдигна ръце с надеждата, че Поуп ще изтълкува жеста му като знак за примирение и отстъпление.
1320 Поуп рязко изви бедрата си и засили лицето на Итън право в крака на дървената маса с достатъчна сила, за да сцепи бузата му. Итън се опита да се изправи сред ослепителните точки, които замъгляваха зрението му, но докато свиваше краката под себе си и се надигаше, видя, че е закъснял с една секунда.
1321 Озова се замаян и проснат на масата, гледайки със здравото си око как полуделият шериф замахва за нов удар. Счупеният му нос беше цъфнал на лицето му, сякаш е бил взривен. Итън вдигна ръце в опит да защити лицето си, но юмрукът на шерифа с лекота проби блокадата и се заби в носа му.
1322 Краката му едва допират пода и може да поеме спиращия кръвообращението натиск, като се надигне на пръсти. Успява да се задържи така само за няколко секунди, преди фалангите му да откажат под тежестта му. Когото най сетне се счупят, няма да има как да попречи кръвта в ръцете му да спре.
1323 Докато вървеше през тъмната дневна към стълбището, тя изпита нещо много по лошо от емоционалното рухване през този мъчително дълъг ден. Поглъщаща пустота. Само след няколко кратки часа слънцето щеше да изгрее и в много отношения това щеше да бъде първата сутрин от остатъка от живота й без него.
1324 Изминалият ден бе посветен на сбогуването, на събирането на нищожните парченца покой, които би могла да намери в един свят без Итън. Приятелите им го бяха оплакали, със сигурност щяха да тъгуват по него, но щяха да продължат напред – вече продължаваха напред – и рано или късно щяха да забравят.
1325 В загубата си. Имаше нещо толкова смазващо самотно в мисълта за това, че трябваше да спре в подножието на стълбите, да се хване за парапета и да си поеме дъх. Чукането я стресна, накара сърцето й да забие по бързо. Обърна се и впери поглед във вратата. Мина й мисълта, че си е въобразила звука.
1326 Някаква част от нея й крещеше, че е пълна глупачка. Че никой нормален човек не би и помислил да обърне внимание на подобно предложение. Но когато стигна втория етаж и тръгна по коридора към стаята на Бен, тя си призна че не е нормална, че не действа според логиката и здравия разум.
1327 Дайте на Бен по малката доза и после изпийте своята. Тереза хвана с нокти тапите и отпуши стъклениците. Лъхна я силно на някакъв непознат химикал. Самата миризма правеше всичко това някак истинско, измъкна я от несигурното състояние, в което се намираше през последните няколко часа.
1328 Пилчър беше долепил до лицето си прозрачна маска с тънък маркуч, който изчезваше в джоба на сакото му. В другата си ръка държеше малък спрей. От спрея излетя фина мъгла. Тереза се опита да задържи дишането си, но вече чувстваше веществото на върха на езика си – като подсладен течен метал.
1329 Беше в устата й, много по студена от температурата в стаята, спускаше се в гърлото й като струйка течен азот. Прегърна Бен и се опита да се изправи, но краката й сякаш бяха изчезнали. Съдомиялната беше спряла и в къщата бе абсолютно тихо, ако не се брои трополенето на дъжда по покрива.
1330 Престанете да се съпротивлявате. Итън разпозна гласа през мъглата – на психиатъра. Опита се да отвори очи, но от усилията клепачите му се надигнаха едва едва. Дженкинс се взираше в него през очилата си в телени рамки. Итън се опита отново да раздвижи ръце, но те бяха или счупени, или обездвижени.
1331 За няколкото секунди, през които беше отворена вратата, той успя да зърне операционната... Хирургическа маса в центъра с големи ярки лампи около нея. До нея – метална количка с всевъзможни хирургически инструменти. Блестящи, грижливо подредени върху стерилизирана кърпа. Скалпели с всякакви размери.
1332 Отпусна ръцете си и после дръпна рязко с такава сила, че стоманените ръбове се забиха в китките му. Кожата на лявата му ръка се обели и кръвта опръска чаршафа. Краката му бяха свободни. Прехвърли десния си през дръжката и се помъчи да стигне до стената, но не му достигнаха десетина сантиметра.
1333 Трябваше да признае, че когато миналия път се събуди в болницата и разговаря с д р Дженкинс, беше минал през момент на съмнение и със страх се беше запитал дали наистина не е получил някаква травма, която се е отразила на психиката му. Изкривила е възприятията му за хората, пространството и времето.
1334 Опита се да проточи врат и да види кой идва, но докато успее, носилката вече се движеше – някой го дърпаше назад към асансьора. Зяпна красивото, смътно познато лице. Изпъкналите скули му говореха нещо. В сегашното му състояние му трябваха пет секунди, за да разпознае барманката от кръчмата.
1335 За един безкраен миг вратата остана затворена. Итън премести тежестта върху петите си, готов да се втурне в коридора, ако там ги чакат. Адреналинът го изпълваше с онази наелектризирана бодрост, която чувстваше всеки път преди мисия, докато перките на хеликоптера набираха скорост.
1336 Итън я следваше, като се опитваше да не шляпа препалено силно по линолеума, и сумтеше от пронизващата болка в натъртените си ребра. Стигнаха до опустял сестрински пост, когато вратата зад тях към края на коридора се отвори с трясък. Бевърли зави и спринтира по един страничен коридор.
1337 Той се вмъкна вътре. Помещението беше празно и тънеше в мрак. Доколкото можеше да прецени на слабата светлина от коридора, стаята беше същата като онази, в която го държаха на четвъртия етаж. Итън затвори колкото се може по тихо и влезе в банята. Затърси пипнешком, докато не намери ключа.
1338 Надяваше се, че преценката му е вярна. Запита се дали вратата на асансьора е все още отворена. Ако са видели кабината тук, несъмнено щяха да приемат, че е избягал в сутерена. С Бевърли трябваше да се сетят да върнат кабината на четвъртия етаж, но вече беше късно да поправят грешката.
1339 Дълъг триъгълник светлина падна върху линолеума на квадрати под босите му крака. Трясъкът от затръшващите се врати се беше засилил. Итън хвана парчето огледало и го пъхна през процепа, като го придвижваше бавно, милиметър по милиметър, докато то не показа отражение на коридора зад него.
1340 Сянката изпревари човека – леко потъмняване по пода при поста на сестрите, след което се появи Пам. Тя спря на кръстовището и застана абсолютно неподвижно. Държеше нещо в дясната си ръка. Итън не успя да разгледа предмета от това разстояние, но единият му край проблясваше, отразявайки светлината.
1341 И ако ми а наложи да изгубя цял час да ви търся по стаите, това ще ме ядоса страшно много. А вие не искате да мс виждате ядосана, защото знаете ли какво ще се случи? Когато рано или късно ви намерим, няма да ви пратим направо в операционната. Ще изчакаме упойката да престане да действа.
1342 Няма да сте в състояние дори да крещите, докато усещате рязането и дупченето. Докато усещате пръстите ни вътре във вас. Операцията ще продължи часове и ще бъдете жив, буден и ще усещате ясно всяка една мъчителна секунда. Като във филм на ужасите. Итън постави ръка върху дръжката.
1343 Седем крачки за две секунди. Блъсна сестрата в гърба на пълна скорост, изблъска я по коридора и заби лицето й в бетонната стена. Ударът беше силен, направо съсипващ и напълно неочакван, но скоростта и точността на реакцията й го изненада. Дясната й ръка замахна назад и иглата се заби в хълбока му.
1344 По дясната страна на лицето й, където се беше ударила в стената, се стичаше кръв. Тя замахна със спринцовката и се хвърли към него. Итън щеше да се защити, ако изобщо можеше да вижда, но клепачите му се движеха като охлюви и пред очите му се сменяха картини, сякаш се е надрусал с екстази.
1345 Бевърли затвори след тях и за момент мракът в криптата беше пълен. Включи се фенерче, лъчът му пресече помещението и запали цветовете на витражния прозорец на задната стена. На прозореца бяха изобразени слънчеви лъчи, пронизващи облаците и осветяващи едно единствено цъфнало дърво.
1346 Не посмя да отвори вратата; вместо това погледна през липсваш панел от витража. Не видя иишо освен нощния дъжд и не чу нищо освен трополенето му върху бурените, дърветата и покрива на мавзолея. Итън се беше отнесъл под въздействието на упойката и донякъде тя му завидя. Когато заспиваше, тя сънуваше.
1347 Този прекрасен ад. Когато дойде тук, отвесните скали наоколо я бяха изпълнили с благоговение и възхита. Сега ги мразеше заради онова, което представляват, в което се бяха превърнали – затворнически решетки около прекрасното градче, което никой не можеше да напусне, а малцината, които опитваха.
1348 Дръпна одеялото, надигна болничната дреха на Итън и прокара длан по крака му, докато не напипа бучката отзад на бедрото. Задържа ръката си там мъничко по дълго, отколкото би трябвало. Мразеше се заради това, но Бог й беше свидетел, че отдавна не беше докосвала, нито бе докосвана от мъж.
1349 Тя беше лишена от лукса на упойката, когато направи същото със себе си. Бевърли постави фенерчето на каменния под така, че да осветява задната част на лявото му бедро. Беше покрито с белези. Бучката не можеше да се види, а само да се напипа, при това едва едва, ако се знае къде точно да се докосне.
1350 Итън сънуваше, че е вързан и че нещо яде крака му на малки хапки, които понякога стигаха достатъчно дълбоко, за да го накарат да извика в съня си. Събуди се рязко. Със стон. Навсякъде беше тъмно и левият му крак, високо отзад на бедрото, гореше с болка, която му бе добре позната – някой го режеше.
1351 За един ужасен момент се озова отново в онази стая за мъчения с Аашиф с неговата черна качулка. Висеше от тавана за китките, глезените му бяха оковани с вериги за пода и тялото му беше опънато, за да не може да се съпротивлява, да не може дори да помръдне, колкото и ужасна да е болката.
1352 Дебелите каменни стени заглушават сигнала. Само че не можем да останем дълго. Могат да проследят чипа до сто метра от мястото, където сигналът прекъсва. Итън се надигна с мъка в седнало положение. Дръпна одеялото и видя малка локва кръв, проблясваща върху камъните под лъча на фенерчето.
1353 По лесно беше да приемеш онова, което не можеш да промениш, отколкото да рискуваш всичко и да търсиш неизвестното. Онова, което лежи отвъд. Дългогодишните затворници често се самоубиват или извършват отново престъпление, когато се изправят пред перспективата да живеят извън стените на затвора.
1354 И шантавото беше, че на моменти това ми се струваше почти нормално. Можех да гостувам на някого на вечеря или да ходя на съседско парти и имах чувството, че винаги е било по този начин, а предишният ми живот е сън. Започнах да разбирам как хората могат да приемат дивота си и Уейуърд Пайнс.
1355 Виждам фенерчето им. Итън заряза всичко разхвърляно по пода и се запрепъва към желязната врата. В тъмното видя четири светещи точки, които се движеха между надгробните камъни. Като че ли се намираха на няколко десетки метра, макар че преценяването на разстоянието в тези условия беше спорно.
1356 Задържа се на прага, като поглеждаше ту към фенерите, ту към тъмнината на криптата и се питаше дали не може да отдели две минути да се облече и да вземе припаси, или просто да бяга. Лъчите приближаваха. И четирите се движеха най общо в посока на мавзолея. Започнаха да се чуват и гласове.
1357 Болката в левия крак го пронизваше при всяко опъване на ахилесовото му сухожилие. Изключи всичко – страха, агонията, студа – и се понесе през боровете, като избягваше надгробните камъни. Четирите светлини зад него като че ли не бяха забелязали бягството му и все още се движеха в посока към мавзолея.
1358 Светлините бяха станали по многобройни. Най малко половин дузина се бяха присъединили към първоначалните четири, а зад тях приближаваха още и още, същинска армия от светулки, които се появяваха в мрака и се движеха към него с клатушкане, което го уплаши, че хората зад фенерите тичат.
1359 Итън пусна чипа на каменната стена. Прехвърли краката си и скочи от другата страна, като се намръщи от яростната болка в сухожилието. Пренебрегна я и продължи през някакво окосено поле. На другия край блестяха съоръжения от детска площадка; Итън различи дъжда на светлината на една улична лампа.
1360 Носеше мачете, чието мокро острие проблясваше под лъчите на уличните лампи. Тичаше здраво, дишаше тежко и в главата на Итън се обади глас, равномерен и мъртвешки спокоен като на диктор, четящ телефонен указател в три часа сутринта: този човек е на петдесет метра от теб, въоръжен е и ще те настигне.
1361 С достъп от тавана, това е най високият прозорец в къщата. С формата на капка и със стряха, която предпазва стъклото от дъжда. Часът е късен, тъмно е и във всяка друга нощ тихият тропот на дъжда по ламаринения покрив над главата й щеше да бъде приятен и уютен. Звук, на който да заспиш.
1362 Тичащ като призрак насред улицата и преследван от трима облечени в черно мъже с мачете. Знаела бе, че това предстои, беше се смятала за готова, доколкото може да е готов човек за подобно нещо, но когато го вижда на живо – страха му, паниката, отчаянието – тя прехапва устна, за да не му изкрещи.
1363 След това целият град празнуваше по Главната до зори – алкохолът се лееше, гърмяха фойерверки – хората танцуваха, пееха, пируваха – и макар че от всичко това й призляваше, безспорното единство на тълпата се усещаше като наситена с електричество атмосфера. Всички се прегръщаха. Ликуваха.
1364 Понякога нещата изглеждат толкова нормални, сякаш винаги е било така, но после идват моменти, когато натрупалото се напрежение от въпроси, които вече не си позволява да зададе, заплашва да я пръсне като древен кристал. Скоро по Главната ще зазвучи музика, която вероятно ще събуди сина й.
1365 Мъжът се беше откъснал от по бавните си другари и на Итън се стори, че му изглежда познат – плешива, глава, огромни очила в сребърни рамки; когато преследвачът се приближи на десетина метра, Итън осъзна кой е той – онзи изрод аптекарят, от когото се беше помъчил да се сдобие с аспирин преди два дни.
1366 Между Итън и Главната имаше само една улица, която дори не можеше да се нарече улица, а еднолентова алея, която прорязваше редицата постройки. Итън получи още една яростна доза адреналин, когато осъзна, че ако завие по алеята и попадне на някого, на когото и да било, с него е свършено.
1367 Щеше да бъде насечен до смърт от размахващ мачете аптекар. Чуден начин да си отидеш. На улицата имаше едноетажен гараж и Итън забеляза, че ако завие, ъгълът на сградата ще го скрие от преследвача за около две секунди. Ако в алеята не го чакаше друга тълпа, това можеше да е достатъчно.
1368 Не видя никого в непосредствена близост с изключение на две фенерчета на няколко десетки метра по нататък, които лъкатушеха към него. Итън заби стъпалата си странично, сякаш спираше със ски, намали инерцията си и се плъзна, спирайки толкова рязко, че гравитацията се опита да го преобърне.
1369 Итън побягна обратно към алеята и с облекчение установи, че двете светлини, които бе видял предишния път, са изчезнали. Затича се, за да се възползва максимално от кратката възможност да остане невидим. Двайсет крачки по нататък видя контейнер за боклук и не се поколеба нито за миг.
1370 Изправи се, погледна назад към началото на алеята и видя, че тълпата тича в тръс по улицата към онова, което се случва на Главната. Долепен до стената, Итън тръгна в обратната посока, към мъгливия мрак на алеята. След десетина метра попадна на прекъсване в стената – дървена врата.
1371 Някой идваше – лъч от фенерче шареше по алеята, съпрововдан от хрущенето на чакъл под подметки. Итън отвори вратата; светлината отвътре хвърли светло петно в алеята, размазано в мъглата. Втурна се през вратата към ярко осветеното стълбище, затвори и се обърна да пусне резето на вратата.
1372 Цилиндърът на дръжката беше издълбан и пълен с плътен метал. Нямаше начин да заключи. Итън се понесе нагоре по тясното стълбище. Напрежението от изкачването отново събуди острата пронизваща болка в левия крак. Щом стигна площадката между първия и втория етаж, вратата към алеята се отвори с трясък.
1373 Очите на мъжа бяха скрити в сянката на качулката, но беше стиснал зъби и ръцете му, особено онази с ножа, бяха като от камък, без да издават никаква нервност. Итън се втурна нагоре, а стъпалата завибрираха от тежки стъпки зад него. Блъсна вратата на третия етаж и се озова в коридор.
1374 Дръжката на седмата врата, номер деветнайсет, се завъртя. Итън стисна здраво мачетето, в случай че някой го дебне от другата страна, и побутна вратата с крак. Малък тъмен апартамент. На пръв поглед празен. Вмъкна се вътре и затвори точно когаго мъжът нарита вратата на стълбището и я отвори.
1375 Стъпките продължиха нататък. Във вратата на микровълновата печка Итън видя отражението на мъжа с жълтия дъждобран, който вече бе в дневната и се взираше във вратата на северната страна, която водеше към спалнята. Итън бавно се изправи, шумът на тълпата заглуши изпукването на коленете му.
1376 Беше причинил много страдания и смърт, но суровата близост на насилието се размиваше от кабината на хеликоптера. Да пратиш насочвани с лазер ракети към цел на три километра от теб не беше същото като да убиеш цивилен в затворено пространство. Едното беше почти като компютърна игра.
1377 Отговор не последва. Изобщо не можеше да различи лицето на мъжа. Виждаше само профила му, сянката на ножа в дясната му ръка и светлината върху кубинките му – фенерчето беше насочено към пода. Итън отвори уста да повтори въпроса, когато лъчът се раздвижи и се насочи право към лицето и очите му.
1378 Погледна назад към кухнята. Мъжът беше изпуснал ножа си и се бе обърнал към Итън, облегнат на плота. С двете си ръце притискаше врата си, от който се разнасяше съскане като на сгъстен въздух, изпускан от автомобилна гума. Итън отстъпи заднишком към спалнята, клекна и вдигна фенерчето от пода.
1379 Кубинките на мъртвия, макар и доста по големи, изглеждаха обещаващо. Итън ги свали и си сложи няколко чифта чорапи, докато не му станаха по мярка. Остана цяла минута с уста на чешмата, полудял от жажда и в същото време внимавайки да не прекалява с изпитото количество вода. Отвори хладилника.
1380 И нищо пакетирано. Бръкна вътре, грабна торбичка моркови и мадю хлебче и ги напъха в джобовете на джинсите си. Докато вървеше към вратата, гласовете и виковете откъм Главната спряха. Итън се втурна обратно през апартамента към единия прозорец и отдръпна завесата, колкото да надникне навън.
1381 Двама мъже мъкнеха дървена пейка и Итън гледаше как я мятат в кладата та огромна радост на подгизналата тълпа, която изпълваше улицата между двете пресечки. Плътността на телата се увеличаваше с близостта до огъня. Хората долу изобщо не приличаха на жителите, които беше срещал досега.
1382 Огърлици с мъниста, перли и диадеми. Лицата им блестяха от конфети и тежък грим, очите бяха подчертани с линия и всички бяха оскъдно облечени въпреки студа и дъжда, подобно на тълпа пияни проститутки. Мъжете изглеждаха също толкова абсурдно. Един беше по спортно яке без панталони.
1383 Мъжът огледа тълпата, сякаш му принадлежеше; очите му проблеснаха на огъня като двойка звезди. Достатъчно му бе само да погледне през улицата и на тази силна светлина нямаше как да не забележи надничащия от прозореца на третия етаж Итън. Итън знаеше, че трябва да се маха, но не можеше да се откъсне.
1384 Бевърли. Нещо пламна вътре в Итън, стопена сърцевина от ярост, разпространяваща метастази в стомаха му. Виждаше, че тя няма сили да стои права, и двамата я теглеха, а краката й се влачеха по паважа. Едното й око беше затворено от свиреп удар; доколкото можеше да види, лицето й бе окървавено.
1385 Беше като вик на ранено животно – висок, пронизителен и изпълнен с отчаяние. Навсякъде хората се натискаха да си пробият път до първата редица и кръгът около Бевърли ставаше все по плътен и по плътен. Поуп прибра бутилката в мечешкото си палто и свали пушката си. Зареди и я насочи към небето.
1386 Никой не помръдваше. Итън отново чу ромона на дъжда. Бевърли се изправи с мъка и избърса струйката кръв, стичаща се през средата на лицето й. Дори от третия етаж Итън забеляза, че цялата трепери от онзи всепоглъщащ страх, обземащ човек, който много добре знае какъв ужас му предстои да изпита.
1387 Итън се извърна от прозореца, грабна масичката за кафе и я запрати в стената. Разлетяха се трески и парчета счупено стъкло. Усилието само изостри още повече яростта му. Жадуваше за насилие, някакъв глас вътре настоятелно го подтикваше да слезе долу сред тълпата и да започне да сече.
1388 После вдигна качулката над главата си и тръгна на юг по средата на алеята. Далеч отпред дъждът се лееше в светлия кръг под една улична лампа, но иначе тъмнината между сградите беше толкова плътна, че Итън не можеше да види и собствените си крака. Тълпата отново нададе ликуващ рев.
1389 Помисли си за Бевърли и си заповяда да не си представя какво й се е случило. Пръстите му се стегнаха около дръжката на мачетето, зъбите му изскърцаха. Стъпки отпред го накараха да закове на място. Намираше се на десетина метра от пресечката със следващата улица, уверен, че е невидим в сенките.
1390 Фенерчетата им замигаха, когато се озоваха в тъмната улица. Итън си плю на петите и се втурна в следващата алея. Напред не се виждаха никакви светлини, но въпреки шумното си дишане чуваше многобройните стъпки зад себе си. Озърна се – стена от светлини се носеше по алеята. Чуха се викове.
1391 Прескочи бордюра и се озова на отсрещния тротоар, едва не се препъна, но по някакво чудо успя да се задържи на крака. След още двайсет метра се озова на следващата пряка западно от Главната и когато погледна назад за две секунди, преди да завие, видя първата група светлини да се изсипва от алеята.
1392 Ако имаше късмет, не го бяха забелязали. Зави на ъгъла. Благословена тъмнина. Продължи по тротоара, криейки се под черните сенки на боровете. Следващата улица също беше пуста и бърз поглед през рамо потвърди, че го преследват само шепа светлинки, на около двайсет секунди зад него.
1393 В града беше трудно да вижда, а тук, в гората, бе направо невъзможно. Наложи се да включи фенерчето и несигурният му лъч го поведе между дърветата и над гниещи дънери. Надвиснали клони и млади борчета шибаха лицето му. Децата влязоха в гората по петите му, зад него се чу трясък на счупени клони.
1394 Приближаваха от всички страни. Итън се помъчи да се изправи, но някакво пълзящо растение се бе увило около десния му глезен и му трябваха пет секунди, за да се освободи. При падането фенерчето беше угаснало и той не можеше да види нито него, нито мачетето, нито каквото и да било.
1395 Отчаяно зашари по земята, но напипваше единствено корени и клонки. Изправи се с мъка и тръгна слепешком през шубрака, а светлините и гласовете приближаваха. Без фенерче беше като сакат. Можеше само да подтичва с протегнати ръце напред – единственият начин да не се забие в някое дърво.
1396 Бяха го наобиколили, повечето въоръжени с фенерчета и най различни импровизирани оръжия – пръчки, камъни, кухненски ножчета. Едно дете стискаше счупена дръжка от метла с назъбен край. Бяха облечени като за Вси светии – пъстра парцалива смесица от костюми, отмъкнати от гардеробите на родителите им.
1397 Итън изрева и пристъпи към момчето, замахная с дясната си ръка. Щеше да го цапардоса, но хлапето отстъпи, спъна се, падна, скочи и веднага избяга в гората, като крещеше с пълно гърло, че ще го спипат. Половината от децата последваха примера на водача си, подвиха опашки и побягнаха.
1398 Итън подгони онези, които не го направиха. Чувстваше се малко като лос, опитващ се да пръсне глутница койоти, но в крайна сметка прогони всички с изключение на едно. Децата се разбягаха с писъци сред боровете, сякаш ги гонеше самият дявол. Момчето, което остана, го гледаше през дъжда.
1399 В почти пълната тъмнина Итън нямаше представа дали отпред не дебнат канари; знаеше само, че един удар в някоя от тях може да го убие. Помъчи се да прекоси реката, като загребваше силно настрани. Ръцете му работеха добре, но пълните му с вода кубинки му пречеха да рита достатъчно силно.
1400 След една безумна минута, миг преди мускулите му да откажат, петите на кубинките задраха дъното. Итън се изправи и се наклони срещу течението. Водата отново стигна до кръста му. След още десетина крачки водата стигна до коленете му, той пробяга останалото разстояние и рухна на брега.
1401 Загледа се към отсрещния бряг. Навсякъде се появяваха нови и нови светлини. Чуваше викове, стори му се, че го викат по име, но от това разстояние и шума на реката нямаше никакъв шанс да ги различи ясно. Искаше да продължи, знаеше, че трябва, но не можеше да се застави да скочи на крака.
1402 На отсрещния бряг светлините бяха толкова много, че не можеше да ги преброи. Бяха най нагъсто на трийсетина метра нагоре от мястото, където излезе от водата, но като че ли все повече и повече хора тръгваха на север и на юг и осветяваха с фенерите си реката. Итън се претърколи на колене.
1403 Само за една минута лежане ставите му се бяха схванали. Когато стигна до следващия голям камък, той се пресегна, хвана се за ръба му и се надигна на крака. Кубинките му бяха пълни с вода. На отсрещния бряг имаше най малко сто души и с всяка секунда се появяваха нови и нови светлини.
1404 Лъчите на повечето фенери стигаха едва до средата на реката, но няколко бяха достатъчно силни, за да открият Итън; тесните им лъчи ясно се виждаха на дъжда. Итън забърза по далеч от брега, мъчейки се да се отдалечи максимално от светлините, но след три метра се озова пред отвесна скална стена.
1405 Тръгна покрай нея. Гласовете на няколкостотинте души от другата страна заглушаваха рева на течението. Лъч освети скалата на три метра пред него. Итън приклекна зад една канара и надникна, когато лъчът продължи по скалата зад него. Водопад от светлина се изливаше от брега в течението.
1406 Тялото му бе изстискало последните си капки адреналин и той усещаше, че ще се срине напълно. Щеше напълно да изключи. Но не можеше да спре. Още не. Желанието да се свие в пясъка по брега и да заспи беше почти неустоимо, но онези от другата страна можеха да решат да прекосят реката.
1407 На всеки няколко минути спираше и поглеждаше надолу по течението, търсеше приближаващи светлини, ослушваше се за стъпки по камъните. Но всеки път, когато погледнеше назад, беше едно и също – пълен мрак. И дори някой да го следваше, ревът на реката успяваше да заглуши всички останали звуци.
1408 Итън продължаваше да върви, движеше се единствено по усет, ръцете му се хващаха за невидими канари, краката му правеха най малките възможни стъпки, така че инерцията да не го събори, когато неизбежно се натъкне на някое препятствие. А после започна да вижда. В един момент цареше пълен мрак.
1409 Краката му трепереха, беше на края на силите си. Тук реката се беше стеснила почти наполовина, но течението бе по буйно и водата се носеше през същинска каменна градина, разбивайки се на пяна. Огромни борове, високи по двайсет двайсет и пет метра, се извисяваха над бреговете от двете й страни.
1410 Пресичането на реката тук, особено в това състояние, беше равносилно на самоубийство. Трябваше да потърси подслон от тази страна на реката, но това щеше да е трудно. От другата страна старата борова гора пълзеше няколкостотин метра нагоре по планинския склон към стелещите се облаци.
1411 Беше сигурен, че в гора като тази ще може да си намери някое място, където да прекара нощта – ако не друго, можеше поне да си направи някакъв навес от паднали клони. Щеше да се покрие с тях, за да го предпазят от дъжда, а може би дори да запазят част от телесната му температура и да го стоплят.
1412 Не беше в състояние да се катери. Продължи с мъка напред. Водата се плискаше в стомаха му. Усещаше стъпалата си – подути и туптящи в кубинките. Знаеше, че трябва да спре и да излее водата от тях преди час, но се страхуваше, че ако седне, няма да има силата да ги обуе отново и да продължи.
1413 В близост до скалата камъните станаха по дребни и краката му се хлъзгаха на всяка крачка, все едно се катереше по пясъчна дюна. Стигна до отвесната стена Мракът отново се спускаше, само малък резен от луната надничаше през облаците и въздухът отново се изпълни с миризмата на дъжд.
1414 Изсипа поне по половин литър вода от всяка, после събу няколкото чифта чорапи и ги остави на камъните да съхнат. Дрехите му бяха подгизнали. Свали якето, фланелката, джинсите, дори слиповете. Прекара десет минути гол в нишата, като изстискваше дрехите си, докато не станаха само влажни.
1415 Отначало се боеше, че няма да може да заспи – тялото му се тресеше така силно в неуспешните си опити да се стопли, че трябваше да хване ръкавите иа якето, за да го задържи върху себе си. Но колкото и да беше премръзнал, изтощението иу бе още по голямо. Пет минути по късно сънят победи.
1416 Каквото и да напише за по малко от час, животът му ще стане безкрайно по лош. Стаята има един единствен прозорец, но той е затворен с капаци. През малките пролуки между дъските проникващ ослепително ярките лъчи на иракското слънце. Жегата е убийствена, потта избива от всяка пора на тялото му.
1417 В продължение на цяла минута нямаше представа къде е, едновременно треперещ от студ и изгарящ от треска. Надигна се, протегна ръце в тъмното и когато пръстите му докоснаха каменните стени на нишата, вътрешният му компас заработи и ужасът, в който се бе превърнал животът му, го заля с пълна сила.
1418 Със скоростта на охлюв, сантиметър по сантиметър, Итън изпълзя обратно в нишата, снишен, опрял гърди в ледената скала. Надникна предпазливо през ръба. Бяха изчезнали в сенките и за момент, като се изключи реката, светът бе абсолютно неподвижен. Итън започна да се пита дали наистина е видял нещо.
1419 Но единственото, което чуваше, беше шумът на реката и следващия път, когато рискува да надникне навън, онова, което видя – или което му се беше привидяло – го нямаше. През последните няколко часа от нощта сънят така и не го споходи. Беше прекалено премръзнал. Болката беше твърде силна.
1420 Всеки път. Имаше моменти, когато виждаш любимите си хора такива, каквито са в действителност, без багажа на наложените възприятия и споделените истории. Когато ги виждаш с нови очи, като страничен човек, и изпитваш онази първа тръпка на любовта към тях. Преди сълзите и предпазната броня.
1421 Бузите му бяха изподраскани от клоните, докато бе тичал през гората, а на тила си имаше цицина, оставена му от някое от онези деца с камъните. Нищо обаче не можеше да се сравнява с ослепителната болка в мускулите на краката му, които беше насилил много отвъд границите на възможностите им.
1422 Спускането към реката му демонстрира по брутален начин какво го чака през остатъка от деня и когато стигна брега, мускулите му вече горяха от болка. Нямаше друг избор, освен да си почине, да затвори очи и да остави слънчевата светлина да се излива върху лицето му като топла вода.
1423 Тракането на камъните, повлечени от течението. Пронизващо синьото небе. Топлината приповдигна духа му, а това да бъде сред природата въпреки всичко събуди нещо дълбоко в душата му. Предишната нощ беше прекалено уморен, за да прави каквото и да било, освен да лежи неподвижен върху камъка.
1424 Накрая тръгна нагоре по каньона с темпо, което му се стори, че ще може да поддържа постоянно. След десет минути обаче травмите от вчерашното изпитание го накараха да забави крачка. Половин километър му се стори като пет. С всяка следваща стъпка разчиташе все повече и повече на тоягата си.
1425 Боровете станаха по малки, растяха по нарядко и в този район бяха измъчени смалени жертви на суровите зими. Налагаше му се да спира често, вече повече почиваше, отколкото вървеше, и непрекъснато беше задъхан, дробовете му горяха от недостига на кислород, цокато се изкачваше все по нагоре.
1426 Обърна се на една страна и си сложи качулката. Затвори очи. Беше му студено, но дрехите му бяха сухи и той се опитваше да подреди бъркотията от мисли и противоречиви емоции, изтощението го довеждаше до ръба на делириума, а след това изведнъж почувства, че слънцето напича качулката му.
1427 Чувстваше се изненадващо по добре, болката в краката вече не беше така подлудяваща. Почти се търпеше. Грабна тоягата си. Стените на каньона се приближаваха и потокът се превърна в ручей, преди да изчезне напълно в извора, от който започваше. При липсата на течаща вода тишината беше оглушаваща.
1428 Докато преодоляваше един завой на каньона, към постоянното трополене на камъни се добави друг звук. Итън се облегна на една канара е размерите на малък автомобил и се опита да се съсредоточи върху звука, без да обръща внимание на неравномерното си дишане. Ето го. Изкуствено. Постоянно.
1429 Не го беше казвал на никого, но когато улучиха хеликоптера му във Фалуджа, беше усетил реактивния снаряд пет секунди преди той да се взриви. Отвъд оградата теренът беше суров и безнадежден, с напукани и нацепени скали. Пусто небе. Липсата на облаци само подчертаваше чувството за абсолютна пустош.
1430 Но подсъзнателно започна да го гризе друго безпокойство. Каньонът като че ли се издигаше още триста метра нагоре към висок, брулен от вятъра хребет. Ако силите не го напуснеха, може би щеше да стигне дотам привечер. И да прекара още една дълга и студена нощ в опити да спи върху нацепените камъни.
1431 Километри и километри пустош, доколкото предполагаше. И макар че все още беше запазил някои умения за оцеляване от времето в армията, всичко се свеждаше до това, че бе пребит до спукване и уморен до смърт. Изгледите да излезе от тези планини и да се върне в цивилизацията изобщо не бяха обещаващи.
1432 Итън се обърна и погледна в посоката, от която беше дошъл. Може би беше разместил някой камък при преминаването си и сега той се беше търкулнал надолу по склона. И все пак имаше нещо зловещо в това да чуе друг звук освен собственото си тежко дишане или движението на камъни непосредствено около него.
1433 Беше започнал да свиква с тишината на това изолирано място. Оттук виждаше каньона далеч назад и погледът му първоначално се спря върху електрическата ограда на четиристотин метра от него, но после вниманието му се насочи към някакво движение много по близо, на около стотина метра.
1434 Съществото скочи от последната скала и се приземи с грациозността на балерина. Движеше се на четири крака, снишено като глиган, хрипливото му дишане ставаше все по силно, докато то намаляваше разстоянието с такава скорост, че Итън моментално осъзна, че няма никакъв смисъл да се опитва да му избяга.
1435 Около петдесет, може би петдесет и пет килограма. Мускулесто. Жилаво. И най вече хуманоидно. На слънчева светлина кожата му беше прозрачна като на новородена мишка, с мрежа от сини вени и пурпурни артерии; дори сърцето се виждаше едва едва като пулсираща розова маса в самия център на тежестта му.
1436 Итън долови вонята две секунди преди сблъсъка – на разложена плът и кръв. То се хвърли във въздуха с писък, който странно напомняше на човешки; Итън се опита да се дръпне настрани в последния момент, но създанието беше предвидило тази маневра, замахна с лапа и го улучи през кръста.
1437 Ноктите с лекота преодоляха дебелата тъкан на якето и се забиха в хълбока на Итън. Той изпита изгаряща болка, а в следващия миг инерцията на създанието го повлече и го тръшна върху камъните с такава сила, че изкара въздуха от дробовете му. Итън се мъчеше да си поеме дъх, когато съществото атакува.
1438 Итън го възседна, смаза с една ръка дихателната му тръба и стисна още по здраво камъка. Седем удара в черепа и чудовището най сетне престана да мърда. Итън захвърли окървавения камък и се строполи настрани, като поемаше дълбоко дъх. Лицето му беше оплескано с кръв и парченца счупена кост.
1439 Огледа всички възможни маршрути по скалата и накрая се спря на един, който щеше да го отведе до серия стесняващи се корнизи в основата на широка пукнатина, достигаща чак до събудилия любопитството му обект. Върна се при стената. След битката чувстваше тялото си като наелектризирано.
1440 Нямаше да е зле да използва тази енергия за катеренето. Стигна до първия широк корниз, намери добро място за хващане и се набра. Свиването на коремните мускули беше мъчително болезнено и положението се влошаваше от факта, че те участваха в почта всяко движение. Итън обаче продължи въпреки болката.
1441 Облегна гръб на скалата. От години не се беше катерил и неефективността му личеше по физическите усилия, които бе положил само за първите шест метра. Изкачваше се с ръце, вместо да разчита на силата на краката си, и вече бе плувнал в солена пот, която проникваше във всяка драскотина и рана.
1442 Но сега, на шест метра над каньона и загледан към почти отвесните стени, опорите не изглеждаха така солидни, а до следващия корниз, където можеше да си позволи така нужната му почивка, оставаха най малко девет метра. Итън затвори очи и вдиша дълбоко два пъти, опитвайки се да успокои сърцето си.
1443 И в същото време колкото по нагоре се изкачваше, толкова по здраво го хващаше ужасът. Бореше се с изкушението да погледне надолу, но не можеше да устои на мрачното желание да види колко високо се е качил. Дясната му ръка най сетне стигна третия корниз. Итън се набра и опря лявото си коляно в ръба.
1444 Движението назад спря и той се набра с върховете на пръстите, докато челото му не докосна стената. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да преметне десния си крак и да се изправи. Този корниз беше два пъти по тесен от предишния и половината от стъпалата му стърчаха над ръба.
1445 Останалите четири пристигнаха и десет секунди по късно всички виеха като хор оплаквачки. Кръвта на Итън се смрази, докато стоеше абсолютно неподвижно на тесния корниз и слушаше. Потта изстиваше върху кожата му, а остатъците кръв от онова нещо засъхваха по лицето му като малки струпеи.
1446 Светът се люшна под него. Сега и петте чудовища душеха земята около трупа – с вдигнати задници, натикали муцуни между камъните. Застанал високо над тях, Итън се опита да не изпада в паника, когато осъзна нещо – че след като чудовищата се махнат, няма начин да се спусне обратно долу.
1447 Съществото погледна нагоре към Итън, докато другите започнаха да скачат на стената. Итън погледна към цепнатината над главата си и успя да открие годна опора малко над протегнатата си ръка. Скочи и се хвана за буцата остри тъмни кристали, когато чу приближаващото тракане на нокти по скала.
1448 Едрото чудовище вече бе стигнало втория корниз и се катереше бързо и устремно, без никакви признаци на умора. Останалите го следваха плътно. Итън насочи вниманието си към онова, което го очакваше нагоре – комин, затворен от три страни. Нямаше много опори, но реши, че ще успее да се справи.
1449 Час по час поглеждаше надолу между краката си. Полезрението му беше стеснено от скалата, но въпреки това виждаше водача, който с лекота се изкачваше между втория и третия корниз през участъка, който Итън едва бе преодолял. Шест метра нагоре в цепнатината и на двайсет над дъното на каньона.
1450 Не можеше да прецени още колко му остава до металния обект, който го беше вкарал в тази каша. От друга страна, ако беше останал долу, онези създания в момента щяха да го ядат. Така че може би блестящият метал, станал виновник за гадното катерене, беше успял да удължи, ако не и да спаси живота му.
1451 Чудовището стигна третия корниз и без никакво спиране за почивка или за обмисляне на следващия си ход скочи към цепнатината. Крайният нокът на лявата му лапа се заби в квадратен милиметър точно в началото на отвора, след което с брутална сила звярът се набра на крайника си и се напъха в комина.
1452 Не му оставаше друго, освен да продължи нагоре. С мъка преодоля още метър и половина. Три метра. Чудовището беше на седем метра под него, достатъчно близо, за да може Итън да забележи масивното му туптящо сърце, което се виждаше през кожата му като някаква розова топка, гледана през матово стъкло.
1453 Чудовището беше на четири и половина метра под него и други две го следваха плътно в комина. Итън посегна надолу и успя да достигне поддалата опора, която едва не го уби. Откъсна парчето скала и го вдигна. Беше доста обемисто, по голямо, отколкото си мислеше – цял килограм гранит и кварц.
1454 Итън се надигна и се хвана за един корниз под блестящия метал, опря лакти на него и се набра. Озова се срещу стоманен отдушник, който стърчеше на няколко сантиметра от скалата. Беше с квадратно сечение, със страна около шейсет сантиметра; точно под него се въртяха перките на вентилатор.
1455 Той заби камъка между тях и спря въртенето им. Три яки удара освободиха напълно вентилатора от гнездото му. Итън го сграбчи за перките и го метна в пропастта. Взе камъка, вдигна го високо и го пусна върху по близкото създание точно когато ноктите му достигнаха корниза. То полетя с писък.
1456 Итън го зачака да продължи, но то не помръдна от мястото си. Итън се завъртя и огледа стената в търсене на още някой камък, но не намери нищо. Когато се обърна, чудовището още беше на стената. Приготвяше се. Итън се запита дали да не се покатери още нагоре, докато не намери достатъчно голям камък.
1457 Хората, излезли на сутрешна разходка. Дори дърдорещите свраки при хранилката зд птици в съседния двор. Това бе продължение на събития, които смазаха и без това разбитото и сърце. Колелата на света продължаваха да се въртят, а тя живееше с неговото отсъствие като черен тумор в гърдите си.
1458 Беше се взирала часове наред в околните планини, бе гледала как светлината се движи по скалите и се бе опитвала да не мисли само за едно нещо. Звукът от приближаващи стъпки я изтръгна ст унеса й. Погледна назад. Пилчър приседна до нея в тревата. Той свали очилата си и ги постави върху крака си.
1459 Дори на сина си не казах, че баща му е мъртъв. Не зная как да започна. Скоро щеше да настъпи вечер. В небето нямаше нито едно облаче. Редицата млади трепетлики, които отделяха задния й двор от този на съседите, се беше превърнала в златна през нощта, кръглите листенца потрепваха на лекия вятър.
1460 Пъхна глава в отвора, Отначало раменете му ие влизаха, мо след известно гърчене и извиване най сетне успя да се напъха наполовина вътре с изпружени напред ръце, като се мъчеше да вкара и краката си. Тънкият метал смразяваше пръстите му. Когато се озова целият във въздухопровода, го обхвана паника.
1461 Имаше чувството? че не може да диша, раменете му бяха притиснати в двете стени и едва сега осъзна, че движението назад е невъзможно. Поне ако не искаше да извади ръцете си от раменните стави. Можеше да се придвижва единствено с движение на стъпалата си, а те нямаха задна скорост.
1462 Напредваше буквално сантиметър по сантиметър, като се плъзгаше по вътрешната повърхност на въздухопровода. Все още кървеше. Мускулите му се бунтуваха след катеренето, нервите му бяха опънати до скъсване. Пред себе си не виждаше нищо освен абсолютен мрак. Ехото от тътренето му отекваше в тунела.
1463 Когато ги отвори, то се появи отново, подобно на единственото зрънце нормалност, останала в този клаустрофобичен свят. Беше само точка светлина, но Итън можеше да я накара да изчезва и да се появява отново и дори тази нищожна възможност за контрол беше нещо, за което да се хване.
1464 Итън спря да си почине. През въздухопровода минаваха слаби вибрации, които се предаваха на тялото му. След часове в мрака това ново усещане му действаше успокояващо като биенето на майчино сърце. По някое време по късно синята звезда промени формата си и се превърна в малък квадрат.
1465 Накрая протегна ръце от отвора на въздухопровода и раменете му изпукаха. Новата свобода на движение беше сладка като глътката вода. за която толкова жадуваше. Подал се от края на въздухопровода. Итън се взираше надолу към два пъти по широката тръба, която се пресичаше от други тръби.
1466 Вместо да продължи надолу, погледна в шахтата и забеляза, че тъмнината се нарушава от правоъгълници светлина, разположени на равни интервали. Продължаваха, докъдето му стигаше погледът. Итън се обърна и изпълзя на четири крака шест метра навътре в шахтата, докато не стигна първия панел.
1467 Минаващият през въздухопровода въздух беше приятно топъл като океански бриз в разгара на юли. Дълго време остана напълно неподвижен и чакаше. Гледаше. Нищо не се случи. Единствените звуци бяха на движещия се въздух, собственото му дишане и тихото пукане на разширяваш се и свиваш се метал.
1468 Итън се спусна от отдушника, докато босите му крака не докоснаха шахматно подредените черни и бели плочки. Намираше се в средата на дълъг пуст коридор. Чуваше се бръмченето на флуоресцентните лампи и тихият шепот на въздуха по въздухопровода над него, но това бяха единствените звуци.
1469 Бутна вратата още мъничко и надникна вътре. До отсрещната стена имаше единично легло с метална рамка, идеално оправено. Бюро, украсено със снимки в рамка и няколко лалета във ваза. Погледът му се плъзна по достигащия до тавана шкаф за книги, репродукция на Матис и един триножник.
1470 До вратата имаше закачалка, на която висеше хавлия, а под нея имаше чифт розови пантофи във формата на зайчета. Продължи нататък по смълчания коридор. Никоя от вратите не беше заключена и всяка, която се осмели да отвори, разкриваше подобна спартанска стая с няколко цветни щрихи на индивидуалност.
1471 Спря при първата врата и надникна през кръглото й прозорче. В центъра имаше носилка, заобиколена от лампи, колички с хирургически инструменти, уреди за измерване на сърдечната дейност, стойки за системи, маса за флуороскопия – всичко безупречно чисто и проблясващо но приглушената светлина.
1472 Итън ускори крачка. На всеки три метра имаше врата без дръжка и без друг начин да се отвори освен с карта. Спря при третата врата отляво. Надникна през малкото прозорче и видя тъмна празна стая. На десетата врата отново спря и надникна, като закри очите си отстрани с длани, за да разгледа по добре.
1473 Итън забърза нататък по коридора с максималната скорост, на която беше способен; флуоресцентните лампи се носеха над него като поток от изкуствена светлина. Щом стигна до стълбището, погледна през рамо и видя две облечени в черно фигури в другия край на коридора, на стотина метра от него.
1474 Следващото помещение беше с такива епични пропорции, че Итън се закова на място. Вече не стоеше върху плочки, а върху скала в края на пещера с размерите на десет склада – с площ най малко девет хектара, доколкото можеше да прецени, а височината от пода до тавана бе около осемнайсет метра.
1475 Изтича в пещерата и се втурна пи един проход между рафтове, върху които имаше дървен материал с всякакви размери. Рафтовете биха високи дванайсет метра, широки един и бяха с дължината на футболно поле. Дървеният материал по тях беше достатъчен за построяване на пет градчета като Уейуърд Пайнс.
1476 Чуваше стъпки съвсем наблизо, но беше невъзможно да определи къде точно се намират преследвачите му. Спря и се залепи за един резервоар, като дишаше в ръкава на фланелата си, за да не го чуят. Мъж в черна униформа профуча покрай иего е уоки токи в едната ръка и нещо като остен за говеда в другата.
1477 Мъжете бяха по близо, отколкото предполагаше, само на десетина метра от него, и всички въоръжени с автомати. Двама осветяваха с фенерчета купето на всяка кола, покрай която минаваха, а трети лазеше на четири крака и гледаше отдолу. Итън се насочи в обратната посока, без да си прави труда да пълзи.
1478 Дори отвътре чу как звукът отекна в огромното помещение. Свит в сенките зад мястото на шофьора, той надзърна покрай облегалката за глава през предното стъкло. Тримата мъже вече се бяха изправили и бавно се въртяха, опитвайки се да определят откъде точно беше дошъл звукът. Накрая се разделиха.
1479 После стъпките прозвучаха точно до главата му, на сантиметри от другата страна на вратата. И не се отдалечиха. А спряха. Желанието да вдигне глава и да види какво става беше толкова силно, че едва успя да му устои. Зачуди се дали мъжът не е забелязал включването на осветлението в купето.
1480 Нещо привлече вниманието му – студена синя светлина, идваща от стъклена врата в скалата на петдесет метра от него. Отново се чуха стъпки и гласове, но все още бяха далеч, зад колите. На Итън му се стори, че вижда лъча на фенерче по един от резервоарите, но не беше съвсем сигурен.
1481 Тук беше много по студено, само няколко градуса над нулата, и дъхът му излизаше на пара от устата. Лееше се студена синя светлина, сякаш слънчеви лъчи преминаваха през полярен лед. На метър над пода се стелеше някакъв бял газ, подобен на облак и достатъчно гъст, та да скрива напълно тавана.
1482 Съскане на газ и тихи звукови сигнали нарушиха тишината. Помещението беше приблизително с размерите ка квартален магазин и съдържаше редици и редици машини с цвят на въглен. Бяха стотици на брой, с размерите на автомат за напитки. От горната част на всяка като от комин изтичаше бял газ.
1483 По скоро те изключихме по такъв начин, че да можем да те включим отново. Да те рестартираме. Не забравяй, че тона е съвсем общо обяснение на един много деликатен и сложен процес, за чието усъвършенстване бяха нужни десетилетия. Дженкинс пристъпи предпазливо напред, сякаш приближаваше бясно животно.
1484 Дженкинс не отговори, а само се усмихна и опря нещо в хълбока му. Итън чу прещракване и осъзна какво предстои половин секунда преди да го удари – като скачане в леденостудено езеро, всички мускули се стегнаха едновременно, коленете се вцепениха и почувства ужасно парене в точката на допира.
1485 После откри, че лежи на земята, цялото му тяло трепереше, а коляното на Дженкинс се беше забило в кръста му. Въпреки електрическия удар усети убождане отстрани във врата. Дженкинс явно беше улучил вена, защото почти незабавно болката от тазера се стопи. Болката от всичко се стопи.
1486 Аашиф го принуждава да пие вода и пъха хладък фасул в устата му, като през цялото време му повери най непринудено, сякаш е просто бръснар, а Итън се е отбил за подстригване. По късно Аашиф седи в ъгъла, пие вода и наблюдава Итън, разглежда работата си със смес от веселие и гордост.
1487 Шепне на Тереза от тази тъмница и се пита дали тя може да го чуе. Стене и плаче. Опитва се да се пребори с мисълта, че го чака такъв край. Дори години по късно този момент ще го преследва – как виси сам в тъмното, в компанията единствено на болката, мислите и очакването на утрешния ден.
1488 Докъдето му стигаше погледът, нямаше никакви пътища и постройки. Само покрити с гори хълмове й от време на време по някоя сребърна нишка между дърветата – поток или река. Не след дълго гората остана зад тях и по промяната на звука на турбините Итън разбра, че пилотът насочва машината към земята.
1489 Долу гредите бяха плътно покрити с мъртви и живи пълзящи растения и кафяво зеленият камуфлаж скриваше формата на структурата, сливаше я така пълно с цвета на гората, че ако не я гледаш конкретно, тя изчезваше. По нагоре се виждаха стоманените греди, които бяха станали червени от дълбоката ръжда.
1490 Беше оцелял само корозиралият скелет на долните шест етажа на сградата. Няколко греди в горната част бяха огънати и завити като кестеняви букли, но по голямата част от конструкцията отдавна беше рухнала в центъра и бе погълната от гората. Крясъците на птиците от развалините беше оглушителен.
1491 Всички отрови, които слагаме всеки ден в храната и водата си. От началото на Индустриалната революция се отнасяме към нашия свят по същия начин, по който рок звездите се отнасят към хотелската си стая. Но ние не сме рок звезди. В светлината на еволюционните сили ние сме слаб, крехък вид.
1492 Разбрал, че поради причинените от нас самите промени в околната среда има потенциал за тахителичен анагенезис. Или казано на по разбираем език – бърза макроеволюциоинна промяна. Какво означава това ли? Преминаване от човешко същество към нещо друго в рамките на трийсет поколения.
1493 Пилчър като че ли се замисли върху обвинението. Хладните му тъмни очи бяха изпитателни и вглъбени. Итън за първи път се вгледа в лицето на този човек и осъзна, че бръснатата глава и добрата кожа скриват възрастта му. Пилчър беше в началото на шейсетте си години, ако не и по стар.
1494 Онези, които се върнаха, съобщиха за невероятно враждебна среда. Никой не би могъл да оцелее без защитата и инфраструктурата на място като Уейуърд Пайнс. Откакто персоналът ми беше събуден преди четиринайсет години, сложихме радиомаяк, който излъчва сигнал на всички честоти за спешни случаи.
1495 Но ако трябва да предполагам, според изчисленията ми човечеството би трябвало да е видяло първите големи изменения някъде в началото на двайсет и четвърти век. И тъй като разнообразието е основният материал за еволюцията, през двайсет и шести век вече сме били напълно различен вид.
1496 Всяко поколение се е приближавало все повече и повече до нещо, способно да процъфтява в този токсичен свят. В нещо все повече и повече различаващо се от човека. Можеш да си представиш социалните и икономическите последици от това. Цялата човешка цивилизация е започнала да се срива.
1497 Тъй като не можем да напуснем долината и да правим изследвания, разполагаме с малка извадка, по която да определим кои видове са оцелели невредими през последните две хиляди години. Птиците като че ли не са пострадали. Някои насекоми също. Но после си даваш сметка, че нещо липсва.
1498 Това е великолепието и простотата на еволюцията. Тя нагажда дизайна според средата. Превръщайки света си в сметище, ние сме се принудили да се превърнем в различен от хомо сапиенс вид, който се е адаптирал чрез естествен отбор да оцелее след унишожението на човешката цивилизация.
1499 Изгубих деветдесет и трима души, Итън. Не мога... не, човечеството не може да си позволи такива огромни загуби. Не твърдя, че методът ни е съвършен, но през всички тези години и след като опитахме почти всичко друго, се доказа, че това е най ефективната система за увеличаването на популацията ни.
1500 Итън отвори вратата и скочи в тревата. Ревът на роторите и иа вятъра го оглушаваше. Поуп и Пам бяха на петдесет метра от него и още отстъпваха към хеликоптера, без да престанат да стрелят. Вече бяха убили дузина абита и бледите им тела бяха осеяли поляната, но прииждаха нови и нови.
1501 Избра си съществото в центъра и когато то правеше поредния си скок, стреля. Куршумът отнесе горната половина на главата му във фонтан от кръв, мозък и кост. Поне куршумите бяха с кух връх. Другите четири продължаваха да се носят към него. Свали двете отляво – по един куршум в лицето.
1502 Последното вече беше на три метра от него. Достатъчно близо, за да го подуши. Итън стреля, докато съществото скачаше, и куршумът само одраска крака му. Итън се прицели отново, докато абито летеше към него. Вдигна ударника и дръпна спусъка в момента, в който чудовището го връхлетя с оголени зъби.
1503 Той не помръдна. Беше зашеметен. Главата му се отметна назад с такава сила, че пред очите му излязоха искри и нещо стана със слуха му – звуците бяха приглушени и забавени, можеше да чуе всеки отделен елемент, който изграждаше симфонията от хаос около него. Гърмежите на пушката. Трясъкът на автомата.
1504 Роджър реагира незабавно и бързо вдигна хеликоптера на шест метра над поляната. Итън се взираше в обезумелите очи на Поуп. Хватката му за плъзгача беше отслабнала и сега той се държеше само на пръсти, кокалчетата му бяха побелели от напрежението, а три абита висяха от краката му.
1505 Затова се опита просто да гледа как светът се носи под него. Гледаше на запад. Слънцето залезе и планинските хребети се очертаха на фона на вечерното небе като обезобразено острие на трион. В боровата гора на триста метра под тях не се виждаше нищо. Никъде нямаше нито една светлинка, дело на човека.
1506 Веранда, на която да седи през дългите летни вечери. Двор, в който да играе кеч със сина си. Може би си имаше дори ламаринен покрив, а Итън най много обичаше барабаненето на дъжда върху ламарина. Особено късно през нощта, когато си в леглото и прегръщаш жена си, а синът ти спи в съседната стая.
1507 Може би утре най сетне ще събере сили да си я сложи. Или може би не. Подобно на първия ден на всяко ново начинание, този беше наистина дълъг и Итън е доволен, че е свършил. Хвърля жаден, изпълнен с копнеж поглед към трите стари шкафа за оръжие, излиза от кабинета и тръгва по коридора към рецепцията.
1508 На следващата улица минава покрай общинска градина. Няколко десетки работници се трудят здравата и пълнят големи кошници с плодове и зеленчуци. Лекият ветрец донася аромат на презрели ябълки. Накъдето и да погледне, в къщите оживяват светлини и въздухът се изпълва с миризмата на готвени ястия.
1509 Най характерната й черта е прозорецът, оформен като сълза точно под билото на покрива. През големия прозорец на първия етаж вижда жена до мивката в кухнята, която изсипва тенджера паста в голяма цедка. Парата се вдига на вълни към лицето й. До като я гледа, сърцето му се разтуптява развълнувано.
1510 Най много от всичко се е страхувал да не я види гневна, но под меката светлина на лампата на верандата на лицето й не е изписана горчивина. А малко покруса. Началото на бръчки около устата, които преди ги нямаше. И около тези яркозелени очи, които го бяха покосили преди толкова много години.
1511 Мъж не е в състояние да сдържи собствените си сълзи. Трима души в свирепа прегръдка, без никакво намерение да се пуснат. А навън, точно когато се включват уличните лампи, някъде от храстите покрай верандата се разнася звук, равномерен като метроном, на съвършено равни интервали. Песен на щурец.
1512 Смятам, че това важи в пълна степен за англичаните. Те не знаят абсолютно нищичко за народа, който дойдоха да управляват. Тогава как бихме могли да очакваме от тях да пазят нашите храмове и да уважават нашите богове? В най добрия случай те гледат на тях като на екзотични украшения.
1513 Рааши смята, че съм невероятно смела, щом пиша за миналото си. Но според мен иска да каже, че съм глупава. Защото мемоарите в крайна сметка не са отворени врати към дома на автора. Те са по скоро като счупени прозорци, а собственикът на дома се опитва да обясни каква е причината за щетите.
1514 Вероятно няма да е зле да започвам да пиша, преди хладното утро да се е разтопило в прежурящ следобед, когато не можеш да правиш нищо друго, освен да спиш. Но ето че продължавам да гледам към разтворените си на леглото приятели – изтърканите им кожени корици са сбръчкани и познати като ръцете ми.
1515 Когато приключа с писането на тези мемоари, не смятам да пазя повече дневниците си. Ще ги занеса на брега на Ганг по време на Васант Наваратри, когато всички пускат в реката старите си календари, и ще оставя богинята на реката да прецени дали нещата, които съм сторила, са били правилни.
1516 Имаме кшатрии, които са воините и кралете. После идват вайшите, които са земеделци, занаятчии и търговци. И накрая са шудрите, които слугуват и чистят. Както пчелата работник се ражда, за да бъде пчела работник, и умира като пчела работник, така и човекът никога не може да смени кастата си.
1517 Но в онази привечер, когато залязващото слънце обагряше облаците над нас, превръщайки небето в огромно оранжево море, татко ми обясни какво означава пурдата. Потупа коляното си и когато се покатерих в скута му, зърнах възлестите мускули на ръцете му. Те изпъкваха под кожата му като големи камъни.
1518 Затова избрали да се чувстват задължени на външен фактор. Успели да убедят Британската източноиндийска компания да им помогне, която пък на драго сърце се съгласила да обяви война на Бирма по свои собствени, предимно икономически причини. Та баща ми е участвал тъкмо в тази война.
1519 По това време самата аз вече бях станала войник в Дурга дал на нашата рани – елитен женски отряд, състоящ се от най доверените стражи на господарката. И към този момент аз също бях прочела всички произведения на Шекспир. Татко се замисли за момент, а после ми каза онова, което вече подозирах.
1520 Днес, благодарение на британското управление, някои неща в нашата страна се промениха към по добро – например забраниха убиването на малки момиченца. Но по времето, когато бях още дете, тази практика беше нещо съвсем обичайно, което сигурно ви подсказва колко са били ценени момичетата като мен.
1521 И до ден днешен раждането на син се посреща с музика, танци и сладки, които се раздават на бедните. А при раждането на дъщеря върху къщата, в която това се е случило, се спуска тежкия покров на мълчанието, тъй като няма никаква причина за разговори, а какво остава – за празненства.
1522 В крайна сметка кой ще иска да отдаде почит на раждането на едно дете, което ще бъде принуден да храни, облича и образова само за да види как всичките му похарчени за тези цели пари се стопяват в мига, в който момичето се омъжи? Това в никакъв случай не означава, че дъщерите никога не са обичани.
1523 Подозирам, че когато съм се родила, баба ми е предложила да се прибегне до опиум – един от най предпочитаните начини по нашите места да се отървеш от дъщеря. Когато съседите попитат какво се е случило с бебето, което предишния ден са чули да плаче, любимият отговор гласи, че са го взели вълците.
1524 Но ако трябва да бъда честна, двете си приличаха толкова, колкото си приличат котката и лъвът. Лицето на акушерката беше кръгло и меко, с дълбоки бръчки около устните и очите. Лицето на баба ми беше опънато и с много ъгли. Леля ми веднъж отбеляза, че аз съм била наследила тези ъгли.
1525 Той се изправи и дървените стърготини се разлетяха от неговото дхоти като малки кафяви пеперуди. Чувала съм англичаните да наричат нашите дхоти поли, килтове – и може би донякъде си приличат. Но за разлика от мъжката шотландска пола, която те наричат килт, нашето дхоти е бяло и се носи без риза.
1526 Гледах през решетката на прозореца как безмилостният дъжд продължаваше да шиба косо по улиците. В нивата на съседа даже на биволите им беше дошло в повече – горкичките се бяха скрили под дърветата, а опашките им висяха между краката им като мокри въжета. После се появи носилката на леля ми.
1527 Тя хукна напред по коридора. След две почуквания вратата се отвори и затвори. Човек би си казал, че при толкова много хора у дома едновременно къщата би била весела. Ала наместо веселие аз усещах как в гърдите ми се надига странна тревожност, както когато долавяш първите пристъпи на треската.
1528 Съпругът й, който беше с петнайсет години по стар от нея, бил проявил добрината да й позволи да остане при родното си семейство, докато навърши възрастта за раждане на деца. Но три години по късно, когато Авани заминала да живее в къщата на свекъра си, съпругът й внезапно се разболял и умрял.
1529 Много години по късно научих от татко, че нито едно от семействата в Барва Сагар не желаело да приеме Авани в дома си освен нашето. Това всъщност е единственият благороден акт, извършен от баба, за който съм чувала – може би защото и тя на времето е била спасена от пламъците, когато овдовяла.
1530 Под златистата светлина на лампите тя ми заприлича на Лакшми, богинята на богатството и красотата. – Скоро всичко ще свърши. Ала виковете на майка ми продължиха цели два дена. Към втората нощ леля беше привикана обратно у дома от съпруга си – била стояла предостатъчно време с нас.
1531 Лицето на баба ми изглеждаше като издялано от тиково дърво. Веднъж споделих тази мисъл с баща ми, но вместо да ми се скара, той се разсмя. А после му казах, че лицето на мама ми прилича на кедър, защото дървесината на кедъра е по мека и по лесна за дялане. А него самия виждах като кипарис.
1532 Нямах никаква представа по какви пътища беше тръгнал баща ми, за да отведе леля при съпруга й и синовете й в другия край на Барва Сагар, но хукнах така, сякаш ме беше подгонил демонът Равана. Едва когато стигнах едно разклонение на пътя, осъзнах, че идеята ми не е била никак добра.
1533 Първо на първо, татко ме беше предупредил, че не е никак необичайно бродещите по улиците деца да изчезнат. И второ на второ, сигурно не е необходимо да ви казвам какво би могло да се случи на едно момиче посред нощ. Заковах се на място и се огледах. Пълната луна посребряваше нивите на нашия съсед.
1534 Какво изобщо си бях мислела, когато хукнах така безотговорно навън? Сърцето ми заби толкова силно, че когато чух нечии сандали да хрущят по чакъла, приближавайки по пътя към мен, се зачудих дали този звук е реален, или не е само в главата ми. Просто застинах и се вцепених от ужас.
1535 И въпреки това, когато от дистанцията на времето се връщам към този период, си давам сметка, че помня много малко неща. Вероятно това е начинът, по който собственият ни ум ни предпазва от събития, които са толкова опустошителни, че ако не успеем да ги забравим, губим разсъдъка си.
1536 Бях абсолютно убедена, че ако бяха извикали доктора навреме, още когато татко беше отишъл да изпрати леля до дома й, майка ми нямаше да умре. Но баба ми беше избрала за нея смъртта и заради това бях твърдо решена никога повече да не й проговоря или поне да говоря само в краен случай.
1537 Какво кариера ще има, дали ще има късмет в бизнеса, даже за кого ще се ожени или омъжи. Последното е от изключителна важност, защото, ако двата джанам кундли на евентуалната двойка не се съгласуват, бракът няма да се състои, независимо колко държат на него младите или родителите им.
1538 Освен това е била много красива. Говори се, че по онова време мъжете често се промъквали в градината им само за да зърнат лицето й. Това вече го вярвах. Въпреки че подлостта и безчестието бяха втвърдили очите й до две парченца оникс, баба си оставаше и до днес изумителна красавица.
1539 И този тих отговор беше толкова кошмарен, че в продължение на няколко минути в стаята ми се възцари гробно мълчание. Не можех да си представя човек да гледа съвършеното личице на едно дете, а после да сложи в млякото му опиум. Струваше ми се твърде жестоко, дори и за безсърдечната ми баба.
1540 Към този момент дядо ти вече се бил отчаял, че някога ще могат да имат син, така че, когато баба ти му предложила да осиновят племенника й, той се съгласил. И тъй като съпругът на сестра й предпочитал пиенето пред работата, осиновяването било добре дошло за всички заинтересовани страни.
1541 Сега двете с нея щяхме да изглеждаме по един и същи начин. Само дето аз щях да нося бялото сари едва тринайсет дена след погребението на мама, а после пак щях да премина към цветните дрехи, а Авани до края на живота си щеше да бъде принудена да спазва забраната за носене на цветни неща.
1542 Последиците за хората с подобна присъда в хороскопа са много и разнообразни, а бракът става почти невъзможен. Повечето манглици обикновено се женят за други манглици, така че прокобите да могат взаимно да се унищожат. Ала дори и баба ми не притежаваше властта да контролира звездите.
1543 Само свещеникът можеше да ги разчете. Последвах я към нашата стая за пуджа, където свещеникът щеше да се помоли първо за напътствия от боговете, преди да се заеме с джанам кундли на сестра ми. Двете с Авани се настанихме една до друга на нови рогозки от юта. Сигурно татко ги беше купил сутринта.
1544 Тази мисъл ме накара да се огледам за него. Той седеше близо до свещеника пред нашия мандир – дървеният храм, в който бяха поставени дяланите от дърво изображения на нашите богове. Опитах се да привлека погледа му, но макар да гледаше към мен, той изобщо не ме виждаше. Беше някъде другаде.
1545 Сестра ми се оказа красиво бебе, приликата й с майка ни се натрапваше от пръв поглед. Имаше същия малък нос, гъста черна коса и трапчинки на двете си бузи. Дойката я беше увила в голямо жълто платно. Усетих в гърдите си невероятна тежест – щеше ми се мама да е тази, която държи бебето.
1546 Свещеникът зае мястото си в центъра на стаята и ние зачакахме в мълчание, докато той подготвяше пуджата. Пуджа означава молитва – като онези, които се казват и в църквите. За изпълнение на нашата церемония човек се нуждае от тамян, цветя, чисто масло и кръгла купа за стъкване на малък огън.
1547 След това всички последвахме баба ми към свободната стая. Мама беше облечена в ново жълто сари, а носилката, върху която беше поставена, беше осветена от подредени в кръг маслени лампи. Жените от селото бяха разпръснали в краката й невени, а когато свещеникът се приведе над нея, добави рози.
1548 Приближих се към носилката й колкото ми беше възможно по бавно. Тя изглеждаше студена и самотна. Преди, когато беше жива, много рядко я бях виждала да спи. Винаги беше в движение – дори краката й да не се движеха, движеха се ръцете й, както и, разбира се, устните, защото много обичаше да пее.
1549 Но само ако имаш пари. Да седнеш до мен и да пъхнеш дръзко ръка в сарито ми, ще ти струва десет хиляди. А седемдесет хиляди ще ти позволят да докоснеш кръглите ми сочни гърди. Но само ако имаш пари. За трийсет милиона рупии можеш да приближиш устни до моите, да ги докоснеш и да ме целунеш.
1550 И тогава свещеникът я изгледа по начин, който по късно щеше да се превърне за мен в голяма утеха, когато бях в състояние да се върна мислено към тези събития и да ги видя доста по ясно. Оказваше се, че аз не бях единствената, прозряла нечовешката жестокост на жената, която наричах своя баба.
1551 Преди да си ги забравила. Все още пишех заръчания от него списък, когато той излезе заедно със съседа ни Шиваджи да уреди кремацията на майка ми. Видях от прозореца на моята стая как двамата вървяха заедно през оризищата. Всеки, който ги видеше заедно, би си помислил, че все още са войници.
1552 Но най голямо впечатление ми направи друго – необичайната корона от листа от нийм върху главата му. Осъзнах, че съм се вторачила в тях, макар да си давах сметка, че би трябвало да извърна очи. Той притисна длани в уважителния жест на намасте и едва тогава забелязах колко млад беше всъщност.
1553 Отгледана е в моя дом! В този момент покрай нас минаха група жени и кискайки се, се поклониха много ниско на свещеника. Стъклените им гривни пееха на ръцете им и бяха облечени в най изящните сарита, които някога бях виждала – коприна, обшита със сложни фигури от сребърни и златни мъниста.
1554 Свещеникът сведе очи към мен и ме погледна. Уверявам ви, че и на сто години да стана, пак няма да забравя този поглед. Ако някога сте имали възможността да посетите някоя зоологическа градина, няма начин да не сте видели как хранят лъвовете – и онова свирепо, необуздано изражение в очите им.
1555 Е, точно такова изражение имаше в очите на свещеника, когато си тръгвахме. Нито един мъж на този свят преди или след този момент не беше посмял да ме погледне по този начин, а по целия път обратно към нас се опитвах да си отговоря на въпроса защо този поглед ме беше обезпокоил толкова много.
1556 И един от тях бяха погребенията. На следващата вечер цялото ни семейство, заедно с приятелите ни се събрахме на брега на река Синдх. Огромно черно петно върху пясъка бележеше мястото, където преди са се издигали други погребални клади, а сега няколко мъже се заеха да издигнат следващата.
1557 Но когато погребалната клада беше издигната и завършена, аз изведнъж се почувствах хладна и незначителна като песъчинките под краката ми. Разплаках се, когато свещеникът започна да гласи тялото на майка ми с крака на юг, така че духът й да не се обърка и да тръгне право в посоката на мъртвите.
1558 Независимо дали искахме или не, продължихме да слушаме скандала, докато накрая вратата ми внезапно не се отвори и при нас не влетя татко. Посочи към дневника ми и аз веднага го грабнах и му го подадох, макар да нямах никаква представа дали аз трябваше да пиша нещо в него, или той се канеше да пише.
1559 Бих искала да ви кажа, че това е било идеално за мен и че ми е давало много повече свобода отпреди, но както всеки, запознат с напрегната обстановка, знае, ситуацията изискваше да ходиш буквално на пръсти. Сутрин, когато Авани идваше при мен, за да ми помогне да се облека, вече не се смеехме.
1560 Никога до този момент не бях обувала панталони. Те бяха стегнати в глезените и кръста, но широки и проветриви на краката, улесняващи бързите движения. Облечена с целия този екип, плюс бялата кърпа мурета, завързана като лента през главата ми, за да пази очите ми от потта, аз се чувствах недосегаема.
1561 Но реалността беше далеч по различна от книгите, които бях чела. Няма нищо бляскаво и обаятелно в това да те будят преди зазоряване, да излизаш сред все още нощния студ и да стреляш с лък не веднъж, а сто, даже двеста пъти, докато всичките ти стрели не попаднат в центъра на мишената.
1562 Всичко е здрав, упорит, изтощителен труд. Но се научих да се бия дори само с пръчка. И да обезглавявам човек само с един замах на меча си. А за случаите, когато по някаква причина останех без оръжие, се научих как да се отбранявам с юмруци, ритници, задушаващи удари и изкълчване на рамената.
1563 Упражнявах тези движения ден след ден, месец след месец, докато накрая те не се превърнаха в естествена част от мен като ходенето или бягането. И през следващите няколко години бавно, но сигурно аз се трансформирах от детето Сита в напълно различен човек. В началото промените бяха неуловими.
1564 През онзи ден ме болеше твърде много, за да имам сили да тренирам с Шиваджи. Вместо това се отпуснах пред кошничката ми с играчки и плъзнах ръка по всяка от тях. Когато бях малка, татко ми беше подарил две парцалени кукли, дървено конче и малко дървено трупче, издялано във формата на мече.
1565 После седнах на бюрото си и се замислих за другите момичета на моята възраст. Онези, които бяха станали жени като мен, се подготвяха да напуснат родните си къщи, пълнеха булчинските си ракли със зестра и се сбогуваха с родителите си. В това отношение аз бях извадила много по голям късмет от тях.
1566 Нямаше никакво съмнение, че в същия този момент още стотици жени тренират за изпитанието в Джанси – градът, където се намираха нашите махараджа Гангадхар рао и неговата рани. Но аз не познавах нито една от тези жени, за да си поговоря с някоя от тях. В нашето село аз бях единствената.
1567 И със сигурност беше вярно, че всички в моята къща бяха наясно с мнението на татко относно това някоя от дъщерите му да стане девадаси. Но докато баба ми беше жива и ако с баща ми се случеше нещо, съществуваше много голяма вероятност ние със сестра ми все пак да се озовем в онзи храм.
1568 Все пак санскрит е езикът, на който Пингала преди две хиляди години написал трактат за поетическата метрика – трактат, за който математиците хиляди години по късно си дали сметка, че всъщност касае бинарните числа. Ала дори и с помощта на аюрведа татко не беше излизал от стаята си вече два дена.
1569 Татко се загледа през прозореца към земите на Шиваджи, които граничеха с нашите – бяха покрити с тънък слой скреж, който им придаваше вид на широко стъклено езеро. Сега, когато оризът беше прибран, Шиваджи нямаше почти никаква работа. Беше най подходящото време да се заеме с моето обучение по езда.
1570 Но като се замислих, в самия акт по това да се пресегнеш назад към колчана на гърба си, да извадиш оттам стрела, да я поставиш, а след това да я пуснеш, наистина имаше някаква особена ритмика. Това наистина беше поезия в действие, същата, съобразно която Шекспир е подреждал думите си.
1571 След като съседът ни излезе, татко посочи към дъската за шах, която беше поставена върху дървения стол в другия край на стаята. Беше изработил фигурките от манго и тик преди много години, доста преди аз да се родя. Обикновено играехме на шах вечер, но откакто се беше разболял, не бяхме играли.
1572 Искаше ми се да поразпитам още Шиваджи, но погледът му беше повече от красноречив. Бяха ми необходими три опита, докато накрая успея да яхна Радж. Все пак го направих и изпитах огромна благодарност към всички богове, че когато първият ми урок завърши, конят не ме беше изхвърлил от гърба си.
1573 Бях чула, че наскоро е празнувал четиринайсетия си рожден ден, но изглеждаше доста крехък за възрастта си – очевидно бе не само най младият, но и най дребният сред братята си. Той се приведе, за да докосне крака на баща ми с дясната си ръка, а веднага след това докосна третото си око и сърцето си.
1574 Макар и неохотно, тя го поднесе в ръцете на Ишан, който го отнесе до малка масичка под нашия кухненски прозорец. Докато той работеше, Ану стоеше неотклонно до него. Ишан я помоли да държи здраво птичето, докато той увиваше парче плат около тялото му, за да обездвижи счупеното крило.
1575 Много преди да се родя, татко беше положил специални усилия да издяла всяка от десетте й ръце, държаща различно оръжие – съвсем скоро аз щях да използвам повечето от тези оръжия в изпитанието, което щеше да реши не само моята съдба, но и съдбата на Ану. Отвъд коридора до мен долетя хълцане.
1576 Когато влезе в селото, всички наизлязоха по улиците, за да наблюдават удивителната процесия. Пратеникът пристигна с керван от каруци, теглени от камили и волове, покрити със сатен, а зад тях се виеше дълга редица от понита, чиито ездачи се криеха от следобедното слънце с големи сребърни чадъри.
1577 За всеки друг би било крайно притеснително да знае, че независимо дали издържи изпита или не, за това ще разбере не само цялото село, но и всички села наоколо. Почти веднага след обявяването на резултата. Аз обаче бях твърде заета да тренирам, за да си позволя да се поддам на нервите си.
1578 От всички жени, стремящи се към този пост, аз сигурно щях да притежавам най старите оръжия, но за мен по важното бе да демонстрирам уменията си за боравене с тях. Бях сигурна, че ако нервите ми не ми погодят някакъв номер, за нищо на света няма да се проваля в тази част от изпита.
1579 Нямаше нужда да питам защо определят английския като най важен. Това можеше да се окаже единственото умение, което моментално да ме направи уникална сред стотиците други момичета, надяващи се да получат този пост, тъй като всеки имаше право да извика девана в своя дом, за да проведе изпита.
1580 Но само след няколко години договорът се превърнал от съгласие за взаимна защита в документ, заради който махараджата на Джанси е трябвало да иска одобрението на британците, за да седне на трона. Така в палатката вече се намираше не само носът на камилата – цялата камила се беше намърдала вътре.
1581 В продължение на няколко седмици я бях наблюдавала как се грижи за малкия персийски славей и как го връща към живот, а после как се разплаква от радост, когато го вижда как полита отново в небето. Понякога птиците биват ранени и умират. Но после се прераждат в здрави тела. Това е самсара.
1582 Изобщо не познах момичето с лебедовата шия, увита в злато, и с пълните устни, изпъкващи като червени пъпки насред бледото лице, което ме гледаше от огледалото. Това беше жена, принадлежаща на заможно семейство, с добър брак, най малко две деца и дълъг живот, пълен със семейни задължения пред нея.
1583 Главният министър чакаше точно пред нашата дървена порта, обкръжен от две дузини бляскаво натъкмени мъже в сака и жилетки в западен стил. Слуга държеше над главата му малък чадър с пискюлчета, за да го предпази от сутрешното слънце. Слугата беше слабичък, но пък самият деван беше още по слаб.
1584 От мен се очакваше да изпълня същата кратка церемония пред всеки от тези мъже. Когато приключих с приветстването на всеки от процесията с добре дошъл, деванът прекоси двора ни и зае мястото си върху широка жълта възглавница, която един от слугите му беше поставил под нашето дърво.
1585 Татко винаги ме беше карал да се упражнявам с различни видове лъкове и стрели, така че изобщо не ми беше трудно да се приспособя към оръжието на главния министър. Усещах как очите на всички присъстващи са вперени в мен. Как ме гледат да изстрелвам една, две, три стрели право в десетката.
1586 След това много бързо бях изпитана с всяко от останалите оръжия. Представих се великолепно и бях сигурна, че всеки в този двор ме гледаше поне с елементарна доза възхищение, защото до този момент съселяните ми бяха познавали само момичето Сита, а не воина Сита. А после дойде ред за разговора.
1587 Деванът вдигна пак лулата си и вдиша дълбоко. Когато издиша, щракна с пръсти и трима от слугите му пристъпиха напред. Двама от тях носеха на главите си женски дупати и очите им бяха изрисувани с очна линия. Свитата на министъра се разсмя, но нито един от нашите селяни не се усмихна.
1588 По гърба ми започна да се стича пот. Погледнах към селяните около мен, които отпиваха сок от манго от нашите теракотени чашки, излъчващи абсолютно безразличие към въпроса дали ще издържа изпита или не. Важното бе, че днес имат забавление, за което после ще клюкарят месеци, че и години наред.
1589 Всяко лице около мен разказваше различна история. Леля и съпругът й се усмихваха и излъчваха надежда, татко беше много горд и същевременно тъжен, баба беше както винаги критично настроена, сестра ми беше съсипана. Татко прекоси стаята и хвана ръката ми. Известно време просто я задържа.
1590 Един от слугите на девана почука на вратата и ние го чухме как съобщава, че навън ме очаква кон. Точно както беше предрекла баба ми, аз щях да яздя към Джанси на кон, препасала меч през кръста си. От този момент нататък законът за женската пурда никога повече нямаше да важи за мен.
1591 До този момент аз бях напускала пределите на моя двор едва шест пъти през живота си. Всичко наоколо ми изглеждаше удивително – разнообразието от цветя, които растяха край пътя, сергиите с подправки, храмовете... От стотици години насам нито една жена от моето семейство не беше виждала подобни неща.
1592 От един резбован сандък беше извадена красива дъска за шах. Изчакахме безмълвно, докато редяха фигурките ни, а през това време аз буквално чувах сърцето си как бие в ушите ми. Шахът е измислен в Източна Индия преди повече от хиляда години, но малцина бяха успели да го усвоят истински.
1593 Това беше първата ми игра на шах с човек, различен от баща ми или Шиваджи. Поиграхме известно време, докато деванът – който през цялото време подпираше брадичката си така, сякаш се опитваше да я задържи над вода – внезапно не обори рязко глава, когато си даде сметка, че съм му обявила шах и мат.
1594 Съмнявам се да беше точно така. Сигурна бях, че повечето от неговите подчинени нарочно се оставяха да изгубят от него, за да поддържат самочувствието му. Но както и да стояха нещата, сега всички наоколо закимаха енергично и аз си дадох сметка, че най сетне мога отново да си поема дъх.
1595 Беше хипнотизиращо. А отвъд самия град Джанси, подобно на бяла чапла сред хълмовете, се издигаше бялата фасада на крепостта на раджа Гангадхар. Конете ни минаха пред градските порти и ако можете да си представите мравуняк с хиляди мравчици, щуращи се насам и натам, ето на такъв ми заприлича градът.
1596 Това бяха хора, облечени в най фини памучни и копринени одежди, носещи тежки златни обеци и колани от скъпоценни камъни. И навсякъде, където се обърнех, се виждаха жени. Разхождаха се съвсем сами на групи и мъжете им обръщаха точно толкова внимание, колкото и на листа, довени от вятъра.
1597 Бяхме спрели пред величествена сграда, за която главният министър съобщи, че това е Панч Махал на нашата рани. Този дворец щеше да бъде моят нов дом. Веднага забелязах, че това е постройка на въздуха и на светлината – високите сводести прозорци и огромните тераси бяха като видения от приказките.
1598 След това изпълни церемонията по посрещането, като завъртя подноса с лампата над главата ми. Топна палец в купичката с паста от сандалово дърво и изписа тилак върху челото ми. След това се загледа внимателно в мен. Около очите й забелязах миниатюрни бръчици, а в дебелата й плитка – сребристи нишки.
1599 Досега никой мъж не ми се беше покланял. С всяка следваща крачка напред навлизах не само в нов свят, но и в напълно нов живот. Сундари изхлузи от краката си бродираните си джути и аз последвах примера й. Автоматично сякаш от нищото се появиха двама слуги, за да поставят обувките ни в дълъг шкаф.
1600 За разлика от простичката дълга до коляното туника, която аз носех, тези бяха дълги до земята, ушити от коприна и пристегнати по сложен начин на кръста. И докато аз миришех на коне и пръст, тези жени ухаеха на жасмин и рози. В мига, в който ни видяха, се изправиха. Преброих седем.
1601 И до ден днешен не съм виждала лице като нейното. Чертите й бяха толкова остри и съвършени, сякаш бяха изваяни от алабастър. Беше облечена в синя копринена ангарка и плътно прилепнали чуридари. И двете дрехи бяха обшити със сребро и изрисувани с нежни изображения на цъфнали лотоси.
1602 Жените пред нас се разделиха и аз последвах Кахини през стаята на кралицата в дълъг коридор, изрисуван с изображения на птици. Художникът се беше постарал да представи всяка от птиците в обичайния й хабитат. Имаше пауни, крачещи важно из мраморни дворове, и бели чапли, хранещи се край плитки езера.
1603 От урните се изливаха като водопади ярки цветя, в центъра ромолеше фонтан. Обаче аз не си позволявах да се разсейвам от подобни красоти. Бях изцяло фокусирана върху нещата, които ми обясняваше Кахини. Завихме в тясна алея, а хората, с които се разминахме, притиснаха длани в уважителния жест намасте.
1604 Майданът се оказа обширно, открито пространство, граничещо от едната страна с покрит с плочи двор, а от другата – с казармите, в които, както разбрах, се помещаваха войниците на раджата. Ето тук щях да докажа годността си като член на Дурга дал, да променя съдбата си и да подобря живота на Ануджа.
1605 Мислех, че това ще бъде първото нещо, което ще ти каже. Е, аз съм далит от едно село, което е по малко и от твоето. Името ми е Джалкари. Вероятно си спомняте кастите, за които ви разказах, и как хората в нашата страна се делят на тях още с раждането си – брахмани, кшатрии, вайши и шудри.
1606 Но според други хора, разбира се, всичко това са пълни глупости. Една от тях е кралицата на Джанси. Когато я опознах, научих, че според нея разделянето на обществото на различни касти е същото като да разделиш дърво на различни части и да се преструваш, че листът е по добър от ствола.
1607 Къпя се в същата вода като нея, ям същата храна като нея, спя в подобно на нейното легло. Но тъй като съм родена в семейство на далити, продължават да ме считат за нечиста! Срам ме е да призная, но тогава, тъй като нямах представа дали това е истина, или не, предпочетох да си замълча.
1608 Докато изричаше това, тъкмо минавахме покрай конюшните за слоновете. Водачите на слонове чистеха отделенията и трупаха изпражненията на големи купчини, които най вероятно щяха да изгорят, след като дъждът спре. Опитах се да сдържа смеха си, но Джалкари ме погледна и аз се разсмях.
1609 По мое мнение, докато за четящите светът е изпълнен с хиляди краски, за останалите, които не обичат да четат, той е просто черен и сив. За такива хора дървото е просто дърво и никога не може да се превърне в магически вход към друг свят, населен със същества, които не се срещат в нашия.
1610 С изумление установих колко добре познава нашата рани хората на Джанси – човек би си помислил, че ги е познавала цял живот, въпреки че беше станала тяхна кралица едва преди девет години. Те й се покланяха и притискаха уважително длани в намасте, но освен това я гледаха в очите и се шегуваха с нея.
1611 Когато приключихме, обухме джутите си, които ни чакаха на мраморните стъпала. Вечерният дъжд беше спрял и локвите под краката ни се къпеха в светлината на маслените лампи, които висяха от стрехите на всяка сграда наоколо. Пътят до храма беше надолу по хълма, а сега трябваше да се катерим нагоре.
1612 Седнах на празната възглавница до Джалкари и веднага след това слугите започнаха да внасят подноси с вдигащ пара ориз, къри, приготвено със зелено чили и кориандър, и зеленчуци, сготвени с гъст сос. Искаше ми се да опитам от всичко, особено от плодовете, които пристигнаха накрая.
1613 Но два часа по късно, когато се върна, рани изглеждаше абсолютно спокойна. Нищо опасно не се беше случило. Тя просто беше уморена и готова да си ляга, затова ние я последвахме по коридора, минахме покрай дургавас, където първото през живота ми легло вече ме очакваше, и влязохме в огромна стая.
1614 Застанахме в полукръг около леглото на рани и краката ми потънаха почти до глезените в меките бели килими, разпръснати из цялата стая. Сундари дръпна сребристите завеси на балдахина, докато рани се преобличаше в нощницата си. След това балдахинът отново беше вдигнат и кралицата ни пожела лека нощ.
1615 Като капитан работата й беше да спи на легло до вратата на покоите на рани, а в коридора пред вратата застанаха трима стражи. Когато влязохме в дургавас, аз веднага се запътих към леглото, което Кахини ми беше посочила по рано и където ме очакваше дървената ракла, подарена от баща ми.
1616 Скоро ще видиш. Зачудих се какво ли има предвид съседката ми по легло под забавление. След това облякох една от куртите, които си бях донесла от дома, и легнах върху дюшека. Оказваше се, че беше пълен с пух и с чиста съвест мога да кажа, че никога до този момент не бях докосвала нещо толкова меко.
1617 Едва когато приключих, затворих очи. Чувах ритмичното дишане на останалите жени, но дори когато се опитвах да се концентрирам върху този звук, не бях в състояние да заспя. В някакъв момент от нощта вратата на дургавас се отвори с изскърцване и на прага се появи елегантната сянка на Кахини.
1618 Очевидно рани имаше огромно доверие на Кахини, след като й позволяваше да се прибира в спалнята си толкова късно и след като знаеше, че Кахини всяка нощ забавлява раджата. Накрая тя пъхна обувките си под леглото и изгаси и последната светеща лампа. В стаята настъпи пълен мрак и гробна тишина.
1619 Мечовете, колчаните и лъковете оставиха в кожените торби, които метнаха през рамо. Никоя от тях не ми каза нищо, всяка дургаваси се подготвяше за деня в дълбоко мълчание. След закуската, състояща се от пъпеши и чай, аз последвах жените навън, а след това надолу по хълма, към майдана.
1620 Заеми мястото си до рани и гледай, докато не те извикам. Обсипаната с роса трева на майдана поохлади значително пръстите на краката ми. За утре трябваше да си напомня да си обуя затворени обувки. Недалече от нас беше издигната открита жълта палатка с четири големи възглавници под нея.
1621 Една от тях беше заета от рани, други две – от старци, чиито очи бяха толкова дълбоко поставени в сбръчканите им лица, че беше невъзможно да се разбере дали са будни, или спят. Сундари ме заведе до празната възглавница. И тримата приседнали вдигнаха глави към мен, но не бях представена на мъжете.
1622 Бях само на четиринайсет, но вече знаех, че използвам нещо наистина уникално. Сега видях как Раджаси изцяло пропусна целта и погледнах дискретно наляво, за да видя реакцията на рани. Тя просто повдигна вежди. Утринната мъгла постепенно започна да се вдига и разкри и най далечните части на майдана.
1623 Но трябва да ви кажа, че онези минути, в които чаках появата на девана, бяха най дългите в моя живот. Потърсих с поглед Кахини, но когато я открих, този път зърнах по лицето й неподправена злоба. И въпреки това, когато очите ни се срещнаха, тя се престори на света вода ненапита. Деванът пристигна.
1624 Ако можете да си представите рибка, извадена от миниатюрен аквариум и пусната в гигантско езеро, то тогава сигурно ще се досетите как се чувствах онзи първи път, докато се къпех с жените от Дурга дал! Видях как една от прислужниците се зае да мие нежно косата на рани, докато друга търкаше тялото й.
1625 Тялото й си беше все така слабо и елегантно. Единствено натежалите й гърди подсказваха, че скоро ще дари кралството Джанси може би с момче, дългоочакваният наследник. Първата съпруга на раджата не беше успяла да му роди дете. Когато тя починала, изминали години, преди той да избере нашата рани.
1626 И беше облечен в най натруфената курта, която някога бях виждала. Джалкари ме сръга да продължа – не си бях дала сметка, че съм се заковала на място. До Гангадхар стоеше красив млад носач на чаури, хванал церемониалната метличка със сребърна дръжка, символизираща правото на раджата да управлява.
1627 Останалите дургаваси се бяха подредили на възглавниците около фонтана. Бяха им донесени хартия и писалки върху ниски масички и всички се бяха заели да пишат писма. Сундари ме отведе до възглавница от фина коприна точно до рани, където аз седнах с кръстосани крака и отпуснах чинно ръце в скута си.
1628 Мъжът, когото тя ескортира при нас, беше нисък и тънък като речна тръстика и с точно толкова възли по тялото си. Лицето му подсказваше, че няма как да е по стар от четирийсет, но по начина, по който кокалите му стърчаха под кожата, човек би го взел за немощен старец на шейсет и пет.
1629 Преди да заспя, размишлявах доста дълго за съпруга на Джалкари. Колкото и да се стараех, не можех да се отърва от мисълта, че дори една жена далит – уж напълно нежелана от гледна точка на нормите на нашето общество – вече си имаше съпруг, а аз щях да си остана женена за рани Лакшми.
1630 Но стана така, че се появих на двора, като почти се проснах по лице и междувременно скъсах панталоните, които татко ми беше купил, преди да напусна Барва Сагар. Очите ми се напълниха със сълзи и в гърдите ми се надигна такава дива ярост, каквато нямах представа, че мога да изпитам някога.
1631 Каквото и да си мислите, че знаете за него, най вероятно грешите. За боя с меч съществуват всевъзможни глупави митове, повечето от които са научени от четене на книги или гледане на театрални пиеси. Например богинята Чандика напада Караласур с обикновен меч – замахва веднъж и демонът е покосен.
1632 Ще намеря най евтината коприна и ще си стъкмя нещо от нея, а каквото остане, ще го изпратя на Ануджа. Бях потънала в мисли за сестра ми и наум си редях писмото, което смятах да й напиша тази вечер, когато внезапно с периферното си зрение улових някакво движение в другия край на двора.
1633 Когато за първи път минахме покрай оборите на слоновете и видях трудолюбивите гледачи, грижещи се за тези гигантски, но нежни създания, автоматично си помислих за теб – колко би се радвала да ги видиш как общуват едни с други, да чуеш звука от рева им, носещ се на километри наоколо.
1634 Останалите жени веднага скочиха, извадиха кошниците и сандъците си и започнаха да вадят и оглеждат дрехите си, и да си предават бижута една на друга. Аз просто приседнах на ръба на леглото си. Разполагах само с една ангарка – същата, когато Джалкари ми беше подарила в деня, когато пристигнах.
1635 Беше потънало в тучна зеленина, изпъстрена с мангови и портокалови дръвчета с огромни, хвърлящи прохладни сенки корони, и градини като развълнувано море. Беше създадено да бъде смарагдът на Северна Индия – скъпоценен камък в златисто и зелено, издигащ се от пясъците край река Пахудж.
1636 Както бях забелязала още при пристигането си, и петте порти с кулички, водещи към града, бяха наистина достатъчно големи, за да пропуснат и слон. Зачудих се какво ли биха казали близките ми, ако ме видят да минавам през тези порти с препасан револвер и приятелката ми Джалкари като придружител.
1637 Но там не пожелаха да го приемат, защото не беше кшатрия, затова той стана сипай при британците. И тъй като мама така и не успя да го дари със син, той реши да тренира мен като син. Докато вървяхме, покрай нас минаха две англичанки, борещи се с дългите си поли в непоносимата юлска жега.
1638 Също като рани и тя беше облечена в коприна от Бенарес, но в бледосин цвят като яйце на червеношийка, на чийто фон кожата й буквално блестеше и засенчваше напълно красотата на нашата кралица. И двете жени носеха диамантени халки за нос, а от глезените им проблясваха широки нанизи с диаманти.
1639 Младата просителка се разплака и избяга. Беше поднесла единствения дар, който можеше да си позволи, а той беше изхвърлен като боклук. Кахини се върна преспокойно на мястото си до рани. Музикантките навън продължаваха да свирят, но останалите просителки се бяха смръзнали по местата си.
1640 Баща й починал без синове и сега искали да дадат фермата им на най малкия брат на баща й, който бил пияница и мошеник. Въпреки изричната забрана на по възрастните от нея, тази млада жена беше пристигнала чак от Рампура, за да провери дали няма начин да поправи тази несправедливост.
1641 Рани се появи от гардеробната си, облечена в обикновено червено сари. В центъра на черната й коса беше поставена тика от рубини и злато, която се спускаше между веждите й, червена и брилянтна като кръвта. Помогнахме й да се качи в позлатения паланкин, който тя използваше за официални случаи.
1642 Погледнах към майор Елис, който беше заел почетното място вляво от рани. Винаги, когато кралицата му казваше нещо, бледата му кожа поруменяваше. Заприлича ми на индийски жерав – бяла птица с издължено тяло и яркочервени бузи. Засвири музика, а после на сцената се появи красива жена.
1643 И тъй като това очевидно се очакваше в подобни случаи, аз също започнах да пляскам с ръце. Всеки на мое място би си помислил, че раджата ще побърза да свали сарито и перуката си колкото е възможно по бързо, но той си остана в сценичното облекло и когато прислугата започна да разнася чая и сладките.
1644 Навън дъждът се сипеше като из ведро. Утре майданът щеше да бъде твърде мокър за тренировки, така че най вероятно щяхме да останем да тренираме в Панч Махал. Стори ми се любопитно, че докато рани рядко пропускаше нашите тренировки, раджата почти никога не можеше да бъде видян сред войниците си.
1645 Различаваха се не само по външност, но и по характер. Каши можеше да говори единствено и само за деца, а Мандар се интересуваше само от тренировките. Нямам никаква представа как бяха станали толкова добри приятелки, но като ги гледаше човек, можеше да си помисли, че са се познавали от люлката.
1646 Джалкари се смееше с Моти, като я предупреждаваше да не изяжда всички сладкиши, които е приготвила майка й, защото после ще съжалява дълбоко за това, когато се върне на майдана. Кахини и Раджаси се появиха откъм вътрешния двор, следвани от две по възрастни жени, които някога също са били дургаваси.
1647 Там цареше необичайна за мен тишина – единственият звук, който се чуваше, идваше от ромолящия фонтан. Капитанът се настани на дълга жълта възглавница близо до вратата и ме подкани да седна до нея. Отпуснах се на възглавницата, кръстосах крака и зачаках да чуя какво има да ми казва.
1648 Вратите зад гърба ми се хлопнаха и раздвижиха ароматите на кожа и прах. Стените на тази стая бяха пълни от долу до горе с книги, всяка от тях подвързана в кожа, брокат и изумителни коприни. В далечния край, под висок сводест прозорец, седеше рани, отпусната удобно върху широка кожена възглавница.
1649 Двамата се втурнаха един към друг и се срещнаха в центъра на библиотеката и макар да бях наясно, че е крайно невъзпитано от моя страна, не можах да откъсна очи от тях. Бащата на рани беше облечен в свободни чуридари и отворена риза, по същия начин, по който бяха облечени Арджун и останалите стражи.
1650 Ако сипаите им създадат достатъчно големи неприятности, на британците може да им се наложи да помислят добре дали едно малко северноиндийско кралство си заслужава усилията! Рани замълча. Нито един от тях не повдигна въпроса за това, че детето, което тя носеше, би могло да бъде момиче.
1651 Ала всички тези детайли забелязах доста по късно – в мига, в който прекрачихме прага на стаята, първото, което зърнах, беше невероятната одухотвореност по лицето на шри Рама. Ако някога сте срещали човек, който е изцяло в мир със себе си, то точно по същия начин изглеждаше и шри Рама.
1652 Беше най малко шейсетгодишен и въпреки това кожата му беше абсолютно гладка, като речен камък, изгладен от ласките на водата. Очите му също бяха по различни от обичайното. Създаваха впечатлението, че каквито и дилеми да сложи човек в скута му, те ще бъдат прецизно обмислени и спокойно разрешени.
1653 В този момент си дадох сметка, че паметта на рани е като митологичната Акшаяпатра – казанът, в който винаги се стича вода и който никога не може да бъде напълнен. Кралицата беше в състояние да бръкне в ума си и да измъкне оттам всяка подробност, която си пожелае, независимо колко тривиална е тя.
1654 Понякога й четях от събраните съчинения на Шекспир, други път – от най новите романи на Чарлз Дикенс, и тъй като ние с нея бяхме единствените, които разбират английски, нито една от другите жени не ни правеше компания нито в смеха, нито в сълзите, предизвикани от историите в книгите.
1655 Дори нещо повече – двете с рани бързо се превръщахме в най близки приятелки. Кахини се държеше така, сякаш нищо особено не се беше случило. Дори когато Раджаси реагира със злобно намръщване, дочула в двора, че рани ме кани да я придружа до конюшните, Кахини запази пълно мълчание.
1656 Яздех като кон с наочници, защото единственият образ, който виждах пред себе си, беше лицето на Арджун – изразителните му очи, елегантният му нос, дългата му коса, придържана назад от муретата върху бледото му чело. Леко ми се завиваше свят, когато си го представех, застанал толкова близо до мен.
1657 Когато влязохме в нашето село и момченцата наобиколиха малкия ни кортеж, все още не можех да събера мислите си. Едва когато навлязохме в нашата тясна уличка, където бях живяла повече от седемнайсет години, аз се отърсих от унеса си и осъзнах, че отново съм в Барва Сагар. И това е истина.
1658 И наистина – когато пристъпих в кухнята, установих, че в чест на пристигането ми са приготвени всички възможни ястия. Авани сигурно изобщо не беше мигвала, за да направи всичко това. Татко стисна ръката ми. Нямаше нужда от думи. Това може би беше един от най щастливите мигове в живота ми.
1659 Както винаги, косата й беше перфектно сресана. Спускаше се от царствената й глава подобно на водопад от три сребристи плитки. Но острите й скули, на които останалите жени завиждаха, всъщност разкриваха истинската й природа – ъглите в нея бяха твърде много, за да оставят място за някаква мекота.
1660 Даже повече от перфектно! Запитах се кого ли щеше да ми намери баща ми, ако животът ни беше различен и на мен ми беше писано да се омъжа. Но веднага избутах тези мисли назад в съзнанието си, защото нямаше никакъв смисъл от тях. Аз бях завинаги свързана с рани от чувството си за дълг.
1661 Не се занимавай с видимото, твоята работа е по дълбока. Буцата кал, хвърлена във въздуха, се чупи на парчета. Ако не се опиташ да полетиш и по този начин се счупиш, ще бъдеш счупен от смъртта, когато вече ще бъде твърде късно за всичко, което е можело да станеш. Листата пожълтяват.
1662 През изминалия месец беше отслабнала значително и вече не приличаше чак толкова на рани. Но промените бяха не само в нея, а и около нас. Докато отсъствахме, по стените в стаята на кралицата бяха закачени килими, за да отблъскват студа, а тези на пода бяха заменени с още по дебели и по пухкави.
1663 Надявам се на Кахини да й стига, че нейните интриги струваха работата на дворцовия лекар! Когато рани се обърнала към британския лекар доктор Макигън с питане на какъв етап се намира разпространението на заразата, той бил крайно озадачен и й отговорил, че не бил чувал нищо за никаква зараза.
1664 Надявах се да зърна и Арджун, но стражите, които охраняваха вратата й, ми бяха напълно непознати. Слънцето се беше свлякло ниско под хоризонта и стените на кралските покои сякаш горяха в оранжево. По това време на декември очаквах да заваря рани сгушена в леглото под половин дузина завивки.
1665 Когато стигнах до покоите на господаря на писмата, бях посрещната от слуга, който ми отвори и ме покани в кабинета на Гопал. Стените бяха облицовани с ламперия от мангово дърво в наситен цвят и под светлината на маслените лампи цялото помещение блестеше като току що измита женска коса.
1666 Празненствата, които последваха, надскочиха и най смелото въображение. Може и да беше най студената част на декември, но в продължение на цяла седмица градът беше пълен с празнуващи хора. Събираха се по улиците и се поздравяваха един друг така, сякаш някоя жена от техните семейства беше родила син.
1667 По храмовете се раздаваха сладкиши и камбаните звъняха от сутрин до мрак, така че макар времето да беше мрачно, градът беше щастлив. А вътре в двореца масите, колоните, касите на вратите и первазите на прозорците бяха украсени с гирлянди от ярки зимни цветя, донесени от градините на раджата.
1668 По дворовете бяха разпръснати розови листенца, навсякъде гореше жасминово масло. Уханието на цветята се смесваше с ароматите на всевъзможни видове къри и печени меса, идващо от кухните, и из целия дворец се сервираха по две пълни яденета на ден с гъсто ласи за пиене и сладкиши за десерт.
1669 Тъй като знаехме, че рани е много щастлива, всички си позволихме да се забавляваме в нейно отсъствие, като залагаме на различни имена за детето. Но единайсет дена след раждането на детето се появи свещеникът, който трябваше да проведе церемонията по даването на име. Името му щеше да бъде Дамодар.
1670 И трите символа проблясваха под лъчите на ниското зимно слънце. След слона яздеше свита от бели коне, облечени в церемониални униформи. А зад тях се нижеше процесия от каруци, носещи даровете за принца на Джанси – коприни, гоблени, мраморни вази, дървени играчки и изящни медни статуетки от Лалитпур.
1671 Но трябваше да минат още няколко седмици, преди тя най сетне да се появи да ни види в стаята на кралицата. Но дори и тогава посещението й беше за кратко, а Дамодар не беше с нея. Аз се поклоних много ниско, когато тя влезе, но бях удостоена точно с толкова внимание, колкото и останалите дургаваси.
1672 И така ние се подредихме в колона, и започнахме една по една да се привеждаме над бебешката люлка. Знаете, че в хиндуизма ние вярваме не толкова в съдбата, колкото в кармата. Ето че в мига, в който дойде моят ред да надникна в люлката, Дамодар рао ме дари с огромна бебешка усмивка.
1673 Рани беше повикала двама от стражите си, които да ме придружат в тъмното, а аз се надявах единият от тях да бъде Арджун – въпреки че, ако някой попиташе, никога не бих си признала това. Изчаках Кахини да тръгне, а след това се преоблякох в лилави чуридари и тежка пурпурна мантия.
1674 Пристигнахме пред барадари и Арджун дръпна тежките завеси, които бяха поставени между колоните на открития павилион, за да задържат топлината. В момента, в който влязохме, заварихме раджата на сцената заедно с Адеш. И двамата носеха перуки, но само перуката на раджата беше с дълги копринени къдрици.
1675 Изредиха се какви ли не лекари, пробваха се всевъзможни чайове и отвари, но симптомите не изчезваха. Не след дълго от покоите на рани бяха изгонени всички с изключение на най близките. Седмиците се нижеха и напрежението тегнеше над всички ни като тъмен облак. Всички чакахме и се молехме.
1676 По целия бряг на езерото се бяха подредили стотици, даже хиляди хора. Рани се беше подпряла на Сундари. Без нея със сигурност щеше да се свлече на земята от тежестта на мъката си. Що се отнася до раджата, той падна на колене пред погребалната клада, покри лице с ръце и се разрида.
1677 Измина цял месец в този дух, а силният вятър, който ревеше навън, отразяваше прекрасно нашето мрачно настроение. Когато се появи Гопал, за да прибере писмата ни, само Кахини беше написала нещо. Често се питах на кого толкова пише всяка вечер – родителите й бяха починали, братя и сестри нямаше.
1678 Макар и със срам признавам, че преди да изляза, си позволих да й хвърля един самодоволен поглед. Но когато се озовах пред вратата на кралицата, спрях несигурно. С какво бих могла да й помогна след подобна непрежалима загуба? Непознатите за мен стражи ми отвориха вратата и аз влязох.
1679 Моето приемане в Дурга дал вече ни беше направило известни. Но отсега нататък щяхме да бъдем считани и за заможни, а на семейството на Шиваджи щеше да се гледа с още по голямо уважение и отпреди, защото подаръкът на рани в крайна сметка беше предназначен да влезе в неговата къща.
1680 Само след няколко часа те щяха да придружат младоженеца да вземе булката си. А когато извадих булчинската рокля, всички ахнаха. Беше сари от червена коприна, което бях купила от Джанси, бродирано със златна нишка и инкрустирано с миниатюрни мъниста, които проблясваха при всяко движение.
1681 И оттук нататък нямаше много време за разговори. Трябваше да се изпълнят един куп ритуали, започващи с появата на шест момичета, носещи глинени гърнета, върху които бяха изрисувани символи, носели късмет на хиндуистите в продължение на хилядолетия – алпаната, свастиката, краката на Буда.
1682 После имаше още ритуали, след това ядене, после още ритуали, като всичко кулминира в шрада – ритуал, който се изпълнява в почит на предците. А след това дочухме музиката много близо до нас и разбрахме, че младоженецът трябва да е потеглил за булката си, заобиколен от смеещи се и танцуващи роднини.
1683 Тя кимна и аз метнах дупатата й през главата й, така че напълно да я забуля. След церемонията Ишан щеше да има правото да вдигне тази дупата и да види лицето на жената, която някой ден щеше да стане майка на децата му. За мнозина мъже това е първият път, в който зърват булките си.
1684 Беше облечен в скъпа коприна от Бенарес, а братята му го бяха покрили с гирлянди. Очите му се разшириха значително, когато ни зърна и като че ли забелязах леки проблясъци на усмивка. А после всички се настаниха на възглавниците, които бяхме подготвили. Това беше началото на един много дълъг ден.
1685 Вярно, че понякога се случва, но е толкова често, колкото сняг през лятото. И въпреки това в дадения случай татко и Авани бяха перфектни един за друг – познаваха се от толкова дълго време. Двете с нея вече не се виждахме толкова често, но имах чувството, че тя изпитва силна привързаност към него.
1686 Стените бяха червени, но толкова лъскави, че веднага ми подсказаха, че бояджиите са използвали един трик, който жените от Барва Сагар използват – втриват в тях цветове от хибискус, за да им придадат блясък. От тавана, изрисуван със звезди в златно и жълто, висеше крещящо натруфен полилей.
1687 А снощи изведнъж престана да чувства краката си. Сякаш беше парализиран, точно като Дамодар. Неговият личен лекар подозираше отрова, но слугата, който опитва храната му, е жив и здрав – отговори делово кралицата. В този момент чухме гласа на раджата – така ясен, сякаш стоеше на сцената.
1688 Помня датата, защото тогава светеше ловджийската луна – единственото пълнолуние през октомври. Беше ярка и червена като гигантски рубин. Наблюдавах я от двора пред стаята на кралицата, когато чух писъците. Звукът беше толкова жалостив, че веднага се втурнах вътре да видя какво става.
1689 Носеше момченцето, което изглеждаше вече по спокойно. Запитах се кога ли ще спре да се оглежда и да търси майка си, нощ след нощ. Тихата ни процесия потегли към Дурбар хол, където раджата вече ни очакваше на трона си. Беше подпрян с няколко възглавници и изглеждаше изключително зле.
1690 От двете му страни стояха стражи, готови да го хванат, ако се залюлее. През годините след това съм чувала някои да твърдят, че осиновяването се е провело в спалнята на раджата. Но аз бях там и видях събитията с очите си, така че ви гарантирам, че се случи в Дурбар хол, точно по обяд.
1691 Никой не проговаряше, никой не помръдваше. Свещеникът пристъпи напред с факлата и изрече няколко важни думи на санскрит. А после кладата беше запалена и всички се обърнаха към рани. Сърцето ми заби бясно в ушите ми. Рани направи крачка към кладата и аз усетих в устата си вкус на метал.
1692 Даже привидно безчувственият деван се просълзи. Зад мен хората започнаха да повтарят речта на рани и лека полека из скърбящите плъзна мълвата, че Джанси няма да изгуби своята кралица. И изведнъж въздухът се изпълни с чувство на триумф, като че ли присъствахме не на погребение, а на празненство.
1693 Британците бяха наши съюзници. Последните думи на раджата на смъртното му ложе бяха за постигане на споразумение с тях. Беше помоли