| 1 |
Но се засрами от страха си, окопити се и побърза да си изтрие с края на забрадката очите. Защо да плаче, не можеше да отмени неизбежното! Всеки си има смърт, на някои им спира сърцето, на други се присмива и им взима разума, а на нея явно й беше писано да си иде от загуба на кръв. |
| 2 |
Не току така беше поразил най безполезната и безсмислена част на тялото й: матката. Сякаш намекваше, че това е възмездие, задето не е успяла да изпълни главното си предназначение – да роди деца. След като си забрани да плаче и да роптае и се примири с неизбежното, Анатолия се успокои учудващо бързо. |
| 3 |
Пък и за киселец трябваше да идат, след седмица две вече щеше да е късно – от силното юнско слънце той щеше да стане жилав и негоден за ядене. Щом водата в казана кипна, Анатолия си тръгна от своята приятелка. Сега вече можеше да не се тревожи, чак до другата сутрин Ясаман нямаше да се сети за нея. |
| 4 |
Анатолия разполагаше с предостатъчно време да се пресели в отвъдното. Успокоена от това обстоятелство, до обяд тя си свърши, без да бърза, къщната работа и легна да мре чак след пладне, когато слънцето вече се бе прехвърлило по небесния купол и се бе търкулнало към западния край на долината. |
| 5 |
Беше най малката от трите дъщери на Капитон Севоянц и единствената в цялото семейство, доживяла до такава преклонна възраст. През февруари навърши цели петдесет и осем години, възраст, направо недостижима за роднините й. Анатолия не помнеше добре майка си, беше умряла, когато тя бе на седем години. |
| 6 |
Беше с кехлибарени очи с необичаен златист оттенък и с гъсти медни къдрици. Името й съответстваше на външния вид, тя се казваше Воске. Сплиташе прекрасната си коса на стегната плитка, която навиваше на тежък кок на тила и го прихващаше с дървени гребени, затова ходеше с леко отметната назад глава. |
| 7 |
По вековна традиция, спазвана от поколения маранци, след венчавката щеше да има гощавка първо в дома на невястата, а сетне и у младоженеца. Но главите в семействата на Капитон и Татевик – два богати и тачени рода в Маран, решиха да се обединят и да направят една голяма сватба направо на мегдана. |
| 8 |
Показа с ръка на Воске къде да седне, а тя направо се вцепени, щом видя дясното му кутре: дългият, извит като скоба нокът, който явно не бе рязан много отдавна, се бе огънал около възглавничката на пръста и растеше покрай дланта, към китката, толкова изкривена, че цялата ръка се движеше трудно. |
| 9 |
Беше много рано, по време на енбащи, още преди първи петли, отидох да пийна вода, кой знае защо, погледнах нагоре към тавана и видях в ердика скръбното лице на Татевик. Хвърли в краката ми кърпата си за глава и наметалото и изчезна. А кърпата и наметалото станаха на пепел още щом докоснаха пода. |
| 10 |
Воске се разрида безутешно и размаза по бузите си черния туш за мигли, единствената козметика, която жените в Маран използваха. От цепките на копринената й минтана със скъпа дантела и парички по нея се показваха тънките й като на дете китки, по слепоочието й тревожно туптеше синя безпомощна жила. |
| 11 |
Воске се върна на сватбената трапеза, при новоизлюпения си съпруг, на когото се усмихна плахо. Той се смути, също се усмихна и най неочаквано се изчерви до мораво: въпреки солидната си според патриархалните представи възраст – цели двайсет години, – Капитон беше много стеснителен и плах младеж. |
| 12 |
Но не му даваха мира смътната погнуса, лекото гадене, появило се в мига, когато той видя лицето й – тя се гънеше като змия, стенеше сподавено и го милваше вещо и страстно, но въпреки това лицето й си оставаше безчувствено, каменно, сякаш жената правеше не любов, а нещо съвсем делнично. |
| 13 |
В нея преди живееха една леля – стара мома, и баба Мане, но после те се преместиха при бащата на Капитон и оставиха на младите солидното жилище с дебели стени, което, макар и с доста тъмни стаи, беше удобно и уютно, с голяма дървена веранда, висок чардак и добре поддържана овощна градина. |
| 14 |
Така трябва – пророни бавно циганката. От тютюна говореше прегракнало и често не довършваше думата, сякаш не й стигаше въздух. На Воске дори не й хрумна да възрази на неканената гостенка: в тежкия й съсредоточен поглед и в изражението й имаше нещо, което й вдъхна безпрекословно доверие към нея. |
| 15 |
След час два щеше да настъпи нощта, а на Маниш Кар тя идваше внезапно и стремглаво, сякаш от засада: допреди миг хоризонтът бе обагрен от предзалезните лъчи, а после всичко бе удавено в дрямка, обсипаното със звезди небе сякаш падаше съвсем ниско и щурците пееха като за последно. |
| 16 |
След като я видя след толкова години раздяла, старата майка на Ясаман направо ахна и се хвана за сърцето – одрала си кожата и на майка си, и на баща си, моето момиче, сякаш несретните им души са се слели в твоята! Анатолия се зарадва неописуемо, че съседите са оцелели по време на глада. |
| 17 |
Ясаман, която беше двайсет и две години по голяма от нея и вече имаше внуче, се запретна с мъжа си Ованес да й помага да направи обитаема запуснатата къща и да върне към живот градината. Подпряха задната стена, смениха изметнатата дограма на прозорците, потегнаха продънения под на верандата. |
| 18 |
Анатолия изми старателно лавиците, лъсна ги до блясък с домашен восък, прегледа читателските карти, нареди по нов начин книгите, без да се съобразява с шрифта и азбучния ред – ръководеше се най вече от цветовите си предпочитания: долу сложи книгите с тъмни корици, а горе – със светли. |
| 19 |
Розите цъфтяха, както дойде, и миришеха така, че привличаха пчелите, които влитаха през отворените прозорчета и след като се лутаха известно време из гънките на басмените пердета, намираха безпогрешно пътя към растенията. Щом съберяха цветен прашец, излитаха навън, за да се върнат отново. |
| 20 |
Една есен, примамен от възсладкогорчивата миризма на орловите нокти, през прозореца влетя цял пчелен рояк, който се пъхна под гредата на тавана – явно смяташе да остане там завинаги. Анатолия се видя принудена да обиколи на бегом цялото село, за да намери двора и пчелина, откъдето са дошли пчелите. |
| 21 |
През есента, веднага щом птиците отлитаха, Анатолия тръгваше да чисти с парцал върху метлата външните стени от курешките и другите нечистотии. Веднъж намери в комина гнездо на врабчета и трябваше да изчака малките да се измътят, да пораснат и да отлетят, преди да го пренесе внимателно на дървото. |
| 22 |
Иначе можеше да подплаши родителите и те да напуснат завинаги гнездото, като захвърлят на произвола на съдбата недомътените яйца. С времето библиотеката заприлича на истински Вавилон за какви ли не животинки, тук всяка буболечка и птица намираше подслон и се размножаваше изумително усърдно. |
| 23 |
Така и старееше – бавно и неотклонно, сред скъпи на сърцето й призраци, самотна, но в щастливо умиротворение. Ясаман се притесняваше, че приятелката й кукува сама, и няколко пъти й намекваше, че няма да е зле да се омъжи още веднъж, но Анатолия клатеше глава – вече беше късно, пък и нямаше смисъл. |
| 24 |
Правеше го с гръб към козите, срамуваше се. Зимата се случи снежна, затова не се налагаше да ходи на извора за вода, просто загребваше с кофата от снега и една част оставяше да се стопи през нощта – за пиене и готвене, а другата грееше на печката, за да изпере и да измие съдовете. |
| 25 |
Зимните дни си приличаха като прозрачните камъчета по броеницата на баба Мане, с която Анатолия не се разделяше никога. Сутрин ходеше в курника – да нахрани кокошките и да събере яйцата, после хранеше козата, чистеше в кухнята и набързо готвеше нещо, след това, през краткия мрачен ден, четеше. |
| 26 |
Щом се спуснеше непрогледната нощ, дремеше на дивана, завита с няколко одеяла, или просто лежеше и наблюдаваше тлеещата жарава през малкия процеп във вратата на печката. Албумът със снимките на близките винаги й беше подръка и тя го разлистваше мълком и бършеше с края на ръкава сълзите си. |
| 27 |
Нямаше какво да разказва, а не й се искаше да им досажда с оплаквания. Запролети се малко по късно от обикновено, чак в средата на март изтерзаният от студа и мрака Маран най сетне въздъхна от облекчение, заскърца с врати и порти, разтвори прозорците – да влезе слънчева светлина. |
| 28 |
Накачи по тях от край до край книгите с надеждата, че слънцето и вятърът ще изсмучат влагата и после криво ляво тя ще ги пооправи. Отстрани изглеждаше, че над двора на библиотеката се е издигнало ято разноцветни птици, които са увиснали във въздуха и са отпуснали унило безполезните си криле. |
| 29 |
На втория ден книгите се нагънаха и страниците започнаха да капят точно като листата през есента. Анатолия ги събра, изнесе ги зад оградата, заключи библиотеката и не стъпи повече в нея. След още седем тежки години войната премина в отстъпление, като взе със себе си младото поколение. |
| 30 |
Макар и най млада сред жителите на селото, Анатолия не се отличаваше по нищо например от Ясаман, на която можеше да бъде дъщеря. И тя като другите старици ходеше облечена в дълги вълнени рокли, връзваше си отпред престилка, прибираше косата си под забрадка, която пристягаше на сложен възел на тила. |
| 31 |
Никой в Маран не хранеше надежда нещо да се промени към добро. Селото, а заедно с него и Анатолия доживяваха гордо и обречено последните си години. Навън се беше плиснала южната нощ, която плъзгаше по перваза плахи лунни лъчи и разказваше с нежния цвъркот на щурците сънищата, присънили се на света. |
| 32 |
След като цели осем непосилно дълги години бе събирала по света реколта от окаяни души, веднъж войната се задави – и премина с вой в отстъпление, като накуцваше и си лижеше окървавените лапи. Горивото пак не достигаше, ала животът малко по малко започна да се връща със скърцане в обичайното русло. |
| 33 |
Стига да позволяваше времето, в събота на мегдана се стичаше цялото село. Всеки носеше каквото е произвел и отгледал: плодове, зеленчуци, подправки според сезона, сирене, масло, извара и сметана, сушеница с подправки, шунка, печива. Рядко някой вадеше пари, всъщност това си беше натурална обмяна. |
| 34 |
Докато жена му запарваше в пристройката на зимника билките, Ованес разбиваше на гъста пяна два жълтъка с няколко супени лъжици захар, правеше си силен чай, а после пушеше на отворения прозорец в кухнята и разглеждаше заплелите се в клоните на черницата бледи късчета прозрачно небе. |
| 35 |
Мукуч руга много, но после от немай къде се видя принуден да заколи животното за кавърма, не се престраши да иска пари от Василий, пък и нямаше смисъл, нали самият той като последен глупак се беше хванал да спори и с пяна на устата да доказва, че няма как да повалиш с юмрук цял бик. |
| 36 |
След този случай никой от мъжете в селото не се престрашаваше да го предизвиква за юмручен бой, пък и да спори с него. Немногословен, винаги тих – няма да заговори, ако не го попиташ нещо, – Василий беше от онази порода мъже, които само с вироглавия си вид пораждаха у хората безусловно уважение. |
| 37 |
Цялото село му дължеше пари, но той не напомняше на никого. След войната ковачницата бездействаше, почти нямаше работа, но Василий не роптаеше, "както другите, така и ние" – ето как отговаряше на вечните жалби на жена си, че не им достигат средства, и с това съвсем я изкарваше от кожата й. |
| 38 |
Не губеше надежда и той някога да се ограмоти. Навремето се канеха да открият в Маран вечерно училище и той много се радваше, но после ги връхлетя гладът, отнесъл половината население на селото, и разговорите за вечерното училище, уви, секнаха. Войната му взе по малкия брат и синовете му. |
| 39 |
И сега благодарение на металната кутия от дропс бонбони тези снимки оцеляха благополучно студа и нашествието на мухъла, преселиха се от скрина с дрехите в дървеното ковчеже и чакаха да се завърнат под бащиното крило. Междувременно Сатеник се запретна да урежда личния живот на братовчед си. |
| 40 |
Валеше така, сякаш дъждът искаше да отмие всички скърби. Милваше те по косата, прегръщаше те през раменете, гъделичкаше те по тила. Анатолия подложи лице, но без да затваря очи, за да не губи от поглед баща си. Радваше се, че е улучил време точно като за работа – най лесно се коси, когато е мокро. |
| 41 |
Баба Мане щеше да й се накара: добрата домакиня не допуска по тавана да висят паяжини, ако не всеки ден, то през ден обира горните ъгли със сух парцал, намотан около метлата с дълга дръжка, иначе в селото ще й излезе име на повлекана. Тя зарови лице в дланта си и въздъхна тежко. Не беше умряла. |
| 42 |
Чу се как той се суети зад вратата. После и двете й крила се разтвориха докрай и пуснаха в стаята наточеното като бръснач острие на косата. Онемяла, Анатолия загледа мълком как Василий обръща косата с острието надолу и като внимава да не закачи скрина с бельото, я обляга на стената. |
| 43 |
Василий се навърташе отдавна около нея, ту ще се отбие при Ованес уж за да поиграят табла, ту ще убеждава Ясаман да поговори с нея. Сега й се беше изтърсил лично и кой знае защо, бе домъкнал и косата. Стои, сякаш са му сипали на опашката пепел – хем му се ще да я изтръска, хем не иска да цапа. |
| 44 |
Василий се притесни, задето тя толкова дълго не казва нищо, и без да сваля очи от обърканото й лице, реши, че ако му откаже, няма да протака, още сега ще отиде при втората си братовчедка в телеграфа и с двете си ръце ще й изтръгне гръбнака – друг път да не го занимава с глупостите си. |
| 45 |
Анатолия заслуша как стъпките му се отдалечават. Измъчваха я угризения на съвестта, но не можеше да постъпи другояче, пък и сега най важното бе да отпрати неканения гост. Затова и се съгласи. Нищо, все ще го преживее някак, не е малко дете. Анатолия отметна юргана и стана внимателно. |
| 46 |
Първото, което направи, бе да съблече изцапаните дрехи. Едвам се сдържаше да не повърне. Никога дотогава, дори през годините, когато всяко ново женско неразположение убиваше зрънце по зрънце надеждата й да зачене, не бе изпитвала такова необяснимо отвращение към собственото си тяло. |
| 47 |
Сложи си кърпа върху мократа коса и поседя, за да си почине. Смени чаршафите. После гребна малко от дъждовната вода в бъчвата, пусна в нея щипка сода, за да махне по лесно петната, накисна изцапаните дрехи. Пусна от кокошарника домашните птици, накъса мащерка. Слезе в мазето да вземе мед. |
| 48 |
В душата на Анатолия отново се появиха угризения на съвестта, но тя ги отпъди – сега не му беше времето да преживява. Взе паницата с меда и влезе в къщата. Смяташе да направи лимонада от мащерка и мед и да хапне малко хляб – това щеше да бъде напълно достатъчно, за да се позакрепи. |
| 49 |
Веднага щом тревите си пуснаха сока и бяха напът да кипнат, ги махна от огъня, посоли ги и ги остави отстрани да се задушат. Почисти няколко скилидки чесън, метна ги в каменното хаванче, посоли ги с едра сол, намачка ги на каша, добави студен мацун, разбърка ги и също ги остави настрана. |
| 50 |
Тутманикът с румена коричка от сирене стинеше в кухнята, в градината един самотен щурец, решил, че вече е настъпила нощта, пееше скръбна песен, слънцето клонеше бавно към залез и се криеше зад редките облаци, сякаш мереше ту една, ту друга облачна дрешка и ги отхвърляше като неподходящи. |
| 51 |
Маранци отдаваха особено значение на сънищата. Разказваха си ги, като се опитваха да разчетат тайния смисъл, заложен в тях. Задължително уточняваха кой ден от седмицата са ги сънували. Ако е в неделя, е излишно да се притесняват – неделният сън е безполезен, не вещае нищо, нищо не обещава. |
| 52 |
След като се бе спасила по чудо с четирите си деца от голямото клане, бе избягала в Маран и беше отишла да живее в чифлика на Аршак бек. Аршак бек, лека му пръст, беше щедър и съвестен човек, даде подслон на злочестото семейство, помогна му да набави материали, за да си вдигне дом. |
| 53 |
Тя се видя принудена да моли съседа Унан. Взе назаем от него половин делва топено масло и размени на мегдана част от него за един грвакан пшеница и ведро картофи, с които, както и с остатъците от маслото, изкараха криво ляво до пролетта. През март се появиха зеленчуци, те засяха и градината. |
| 54 |
Без да му иска разрешение, майка му събра в една кърпа оскъдните си златни украшения: обици, два пръстена и гривна, и отиде в къщата на Петрос. Посрещнаха я сдържано, но гостоприемно, нагостиха я от богато по богато със захаросани розови листа, ореховки, въздушни лешникови сладки. |
| 55 |
Но затънали в делнични грижи, хората, уви, не разчетоха тайния смисъл на тези знаци. Всичко започна една нощ, когато селото бе вдигнато на крак от необичаен шум и всички се струпаха по прозорците колкото да видят ужасени как към мегдана се стичат на мощен поток огромни пълчища плъхове и мишки. |
| 56 |
Пълчищата мишки стигнаха на мегдана и се струпаха на гърчеща се орда, а после се насочиха на широк талаз към края на селото и сякаш изчезнаха вдън земя, разтвориха се в бледия лунен светлик, оставяйки след себе си миризмата на влажна гнилоч и осеяния с вкочанени трупчета изровен селски път. |
| 57 |
Когато правителството пратило армията и обявило комендантски час, вече нямало нищо за спасяване – хората били отмъкнали по домовете си хранителните запаси и сега вече били готови да ги охраняват с цената на живота си. Маранци не знаеха и дори не искаха да правят догадки какво е станало в долината. |
| 58 |
Но след дъждовете започна сушата. Над долината като огнено кълбо увисна нажеженото до краен предел огромно слънце, безпощадно и ослепително бяло – то изсмука всичката влага, изпепели до корен едва покълналата зеленина, похлупи света с огнена длан, ни да се изправиш, ни дъх да си поемеш. |
| 59 |
Всеки път, когато си спомняше за онова чудовищно време, Василий започваше да се дави от силна кашлица, която направо разкъсваше белите му дробове. Пиеше чаша след чаша вода, а все не можеше да утоли жаждата си, само се задъхваше, изтерзан от пробождащата кашлица, и превит одве, плачеше безпомощно. |
| 60 |
В корема на клетата животинка откриха парчета найлон, една клонка и кожения сандал на Акоп, който беше изчезнал предния ден. Майка им го почисти първо с пепел (налагаше се да пестят безпощадно водата), после с парцалче, топнато във водка, но детето отказа най категорично да обуе сандала. |
| 61 |
По цял ден беше шумен, все сновеше напред назад, но вечер посърваше, отказваше да си легне и до среднощ будуваше на покрития с цветя от скреж леден прозорец. Седеше, завит с вълнено одеяло, и се взираше напрегнато в мрака, а попитаха ли го какво толкова вижда, отвръщаше: сини стълбове. |
| 62 |
Реши да не казва нищо на майка си, за да не я изплаши още повече, но другата нощ не изпускаше от очи брат си. Акоп не показваше с нищо, че го е страх, но сегиз тогиз трепереше, сякаш изненадан от нещо, а после се вцепеняваше, дишаше учестено, седеше, без да се помръдва, и само гледаше някъде нагоре. |
| 63 |
А през деня бяха погребали в селото тринайсет души. На другата нощ Василий омота хубаво брат си във вълненото одеяло и го занесе в края на селото, добре, че не беше далеч – през пет двора от техния се зъбеше с остри зъбери урвата, където при земетресението в Маниш Кар земята беше пропаднала. |
| 64 |
Селото ахна, зацъка, огледа я от всички страни, изуми се колко са й малки ушичките и гладка кожата, тукашните свине се славеха в цялата околия с огромните си, почти слонски уши и повишена косматост, а пред тях стоеше нежно млечнорозово създанийце с зурла като сърце и мънички копитца. |
| 65 |
След като излезе на свобода, той закудкудяка обидено и тръгна нанякъде, като накуцваше и влачеше прекършени пера в калта по пътя, бухнала от пролетните дъждове. Камионът, стоварил животните и птиците, отдавна беше отпрашил и нямаше кого да питат откъде се е взел този паун и какво да правят с него. |
| 66 |
След като изсъхна, паунът скочи тежко на пода, заситни към входната врата, записка тъжно – искаше да излезе на свобода. Валинка го пусна, той покръжи безцелно из двора, подмина, без да обръща глава, шумния рояк кокошки, токачки и гъски, върна се на верандата, пъхна се под дървената пейка и притихна. |
| 67 |
Вносните картофи не се прихванаха, но в градината на Василий най неочаквано покълнаха няколко стари картофа от миналогодишната реколта, които по щастливо стечение на обстоятелствата бяха забравени в пръстта – после майка им извади тези картофи и ги скри до пролетта, да ги засадят. |
| 68 |
Ясаман го съблече гол, разтри го с черничева ракия, омота го във вълнено одеяло, даде му чай от билки и дрянови костилки, остави го да се изпоти, пак го разтри с черничева ракия и след като се убеди, че температурата е поспаднала, си тръгна с обещанието да дойде рано сутринта на другия ден. |
| 69 |
Вече не само я кършеше цялото тяло и коремът долу я наболяваше, но и ръцете й започнаха да изтръпват: веднъж Анатолия взе от масата чашата чай и се изненада, че той е изстинал толкова бързо, но след като отпи една глътка, видя, че чаят си е горещ, просто пръстите й са изгубили чувствителността си. |
| 70 |
При други обстоятелства щеше да се притесни, че чужд мъж е спал зад стената и е влизал в стаята й, сега обаче бе извадена от релси и не почувства нищо освен лека апатия. Но ако с апатията можеше да се заеме по късно, то с глупавата идея Василий да се пренесе при нея трябваше да приключи още сега. |
| 71 |
Кучето тутакси го изгълта и пак понечи да подхване жалната си песен, за да си изпроси още, но се натъкна на строгия поглед на господаря си и разбра, че повече няма да получи нищо. Слезе с два скока по стълбата и хукна към двора – да гони кокошките. Обядваха в тишина и умиротворение. |
| 72 |
Местеше скришом поглед от Ясаман на Ованес и после на Василий, забелязваше всяко спокойно неприпряно движение, съгласяваше се наум и се изумяваше как така не е виждала досега тази безусловна връзка между себе си и всички наоколо – били те хора, птици или червеникави камъни на старото гробище. |
| 73 |
Нея не я закачал никой, но тя си имала едно наум, така и не стъпила повече в родовото имение, вече разграбено и национализирано, и свалила от стената портрета на венценосния си праотец, но гневно отхвърлила предложението на мъжа си да го изгори – за всеки случай, и го прибрала на тавана. |
| 74 |
Веднъж се върна назад във времето, сравни датите и си спомни, че камионът с птицата е пристигнал в селото точно в деня, когато снаха му е съобщила, че е бременна. Като здравомислещ човек, който се отнасяше скептично към всичко необяснимо, Вано и този път се опита да разтълкува смислено случилото се. |
| 75 |
Паунът обаче хич и не забелязваше тези знаци на внимание: хранеше се от немайкъде, като гнусливо ровичкаше с клюн в купичката със зърно, кацаше на парапета, без да използва прътите, като махаше тромаво с криле, после застиваше в края и гледаше невиждащо домашните птици, които се суетяха долу. |
| 76 |
Тигран отиде да живее у далечни роднини на директорката и вместо наем й носеха продукти: веднъж в седмицата Валинка пълнеше две чанти и ги пращаше с пощенската кола в долината. В едната имаше храна: сирене, топено масло, пушено месо, мед, сухи плодове, туршии и цяла купчина питки. |
| 77 |
Вано помнеше пролетта на годината, когато войната завърши, точно както помнеше деня, когато се е родил Тигран – до най дребните подробности. Малко преди това кой знае защо реши да пресметне и установи, че от деня, когато в дома му се е появил паунът, са минали точно трийсет и три години. |
| 78 |
А на другата сутрин двамата с Валинка се събудиха от пресипналия писък на птицата: паунът, който последната зима не се движеше и с усилие държеше дори главата си изправена, като по чудо се бе добрал до входната врата и стържеше с клюн – опитваше се да я отвори и викаше да му помогнат. |
| 79 |
Затова пък зарадва баба си и дядо си: през декември жена му му роди син, били го кръстили Киракос, на дядото на Вано, загинал по време на голямото клане. Оттам, иззад планинския превал, обгърнал като широка подкова долината, от внука им пристигаха писма с обещание, че ще си дойде скоро. |
| 80 |
А Вано седеше под старата лаврова вишна и без да откъсва поглед от края на урвата, си припомняше роднините, отдавна преселили се в отвъдното. При ясно време краят на пропастта бе окъпан в слънчеви лъчи, зиме пък бе покрит с преспи, в лошо време бе мрачен, унил и сиротен и миришеше на влажни камъни. |
| 81 |
Оказа се, че са точно каквито трябва: качествени, кожени, със здрава подметка, която да издържи на безпощадно изровените селски пътища, и без връзки, което значително облекчаваше Вано – нямаше да му се налага да пуфти, да се навежда и присвил недовиждащо очи, да дърпа с непослушни пръсти връзките. |
| 82 |
Вано реши да не спори, плати, без да казва нищо, и излезе, но демонстративно остави на тезгяха вързопа киселец и новите обувки. Валинка поклати глава, взе нещата, сбогува се с Мукуч и тръгна след мъжа си. Той вървеше, без да се обръща, с големи, загрубели от работата длани на гърба. |
| 83 |
Кога съм ти давала лош съвет? Тя отвори портичката и се отдръпна, та мъжът й да влезе пръв, той мина демонстративно покрай нея и се насочи към другия край на градината, където част от дървената ограда бе климнала и бе полегнала върху френското грозде, което така и така вече не раждаше. |
| 84 |
Щом стигна при верандата, седна на най горното стъпало, сви си цигара и я запали, като плюеше подразнено ситните парченца тютюн. Валинка беше права, разбира се. Наистина беше станал с годините много опак. Но и нейният характер не беше цвете за мирисане. Тя беше опърничава, непримирима. |
| 85 |
Резените праскова му бяха най любимото лакомство, той ги ядеше като малко дете, което се е добрало до забранена сладост: давеше се от бързане, облизваше пръстите си и от удоволствие притваряше очи. След обяда Вано легна да подремне, както обикновено, а Валинка се зае да кърпи вълнените одеяла. |
| 86 |
Земетресението отнесе цялото семейство на Саруи заедно с мъжа й, свекъра й и трите деца – момиченце и две момчета, и Валинка се вцепеняваше всеки път, спомнеше ли си как, обезумяла от непосилната мъка, майка й се е лутала на ръба на пропастта и е викала дъщеря си и загиналите си внуци. |
| 87 |
Издаде справка за смъртта и си тръгна към долината под съпровода на врякащите дворни птици, които като първи кавгаджийки обсъждаха оглушителния вой на сирената. Валинка погреба мъжа си в стария костюм от туид и износените обувки. Беше решила да върне на Мукуч Германцанц новите, неносените. |
| 88 |
Никоя не плачеше и дори не се преструваше, че е разстроена. Само жената с острия нос в края изхлипа и се изсекна шумно в носната кърпа, щом видя попа. Другите само се изправиха и без да казват нищо, се поклониха и се пръснаха по ъглите. Тер Азария заобиколи масата, застана в горния край на ковчега. |
| 89 |
Ковчегът явно й беше малък. Тя лежеше, затисната отстрани в него, с широки рамене, смъкнати към ушите, недоволна и мрачна. Ръцете й бяха положени върху големия кръгъл корем: лявата длан прикриваше дясната, върху безименния пръст проблясваше потъмняла от времето, износена брачна халка. |
| 90 |
Донесоха му вода. Той отпи, старателно зажумял, за да не гледа обувките, нелепо щръкнали изпод празничното парче плат. Но къде ти – докато връщаше чашата, отново се втренчи в тях. Огромните обувки го привличаха като магнит, пречеха му да се съсредоточи и да се настрои като за заупокой. |
| 91 |
Щяха да донесат храната веднага след погребението. Една от стариците щеше да застане на входната портичка, щеше да преметне през рамо кърпа за ръце, щеше да сложи до себе си кофа с вода и щеше да чака търпеливо. На връщане от гробището всеки щеше да отиде при нея и да събере длани на кривача. |
| 92 |
После хората щяха да си избършат дланите с кърпата, увиснала от рамото й, и чак тогава щяха да влязат в двора, където щеше да ги чака пренесената по всички правила за помена маса. Тер Азария се намъчи със заупокойната молитва до пладне. После в къщата влязоха мъжете – да изнесат ковчега. |
| 93 |
Измъкнаха го с големи мъки: петимата старци и Мамикон, който овреме им се притече на помощ, едвам го вдигнаха, толкова тежък беше. Понеже беше неестествено широк, не мина през вратата, та се наложи да го наклонят леко на една страна и да държат покойницата – да не би, да не дава Господ, да падне. |
| 94 |
Двете шетаха в кухнята – режеха на дебели филии възкиселия селски хляб, редяха по големите плитки чинии парчета домашна шунка и студено варено говеждо, китки измити подправки и репички. Щяха да изнесат храната точно преди хората да се върнат – за да не потъмнее и мухите да не я измърсят. |
| 95 |
Капакът се съпротивляваше, мърдаше върху ковчега, а все не се затваряше: пречеха ту обувките, ту огромният корем на покойницата. Стариците пъшкаха тихо и въртяха ужасени очи, но не се хвърляха да дават съвети, пък и какво да съветват, при положение че и те не знаеха какво трябва да се направи. |
| 96 |
Дълго разглежда с примряло сърце розовобузестия си пълничък правнук. Спи в креватчето, извърнал глава на една страна и подал от завивката юмручета – Валинка зацъка разстроена с език, как така не са го повили, до осмия месец новородените трябва да се пристягат с пелените, за да е по спокоен сънят им. |
| 97 |
Наложи се Валинка да се запаси с търпение и да изчака края на траурната церемония. Ако зависеше от нея, щеше да зареже всичко и да хукне при Анатолия, но й беше неудобно да оставя сама Мариам, която й се беше притекла на помощ в деликатния въпрос как да предаде обувките на онзи свят. |
| 98 |
Стените на каменното помещение, което и в най големия пладнешки пек пазеха прохлада, бяха окичени с китки сушени билки и кочани червена царевица. По дъсчените рафтове с отвора надолу бяха наслагани празни буркани – ланските запаси бяха свършили, а още не бе станало време да се слагат нови туршии. |
| 99 |
Той изцъка недоволно с език, после зарови нос във вълнената кърпа, махна за довиждане и храбро закрачи през фъртуната. Валинка разчисти масата, изми съдовете. Поседя малко, помисли. Реши да не протака и да омеси малко тесто с маята – колкото да опита, после опече в печката на дърва няколко питки. |
| 100 |
Тя ги повъртя в ръце, помисли, помисли и отиде да донесе ножица, после разряза внимателно всяко от пакетчетата и изсипа съдържанието в една паница. Изхвърли маята в ямата под нужника, а самите пакетчета нареди на купчинка, върза ги с конец и ги прибра в най горния шкаф в кухнята. |
| 101 |
Накрая с чувство на изпълнен дълг се зае със салито. Направи тесто с брашно, вода и сол, намаза го няколко пъти с топено краве масло с орехов привкус, прибра го в зимника – до другия ден. Салито се яде топло, затова Валинка смяташе да го изпече вече след като пристигнеха любимите на сърцето й гости. |
| 102 |
Наоколо се възцари оглушителна тишина. Маранци се спогледаха недоверчиво и пак се вторачиха в нея, явно очакваха някакво продължение или поне изчерпателно обяснение за случилото се. Но Валинка само изхлипа и разпери ръце, за да им покаже, че това е всичко, няма какво друго да им съобщи. |
| 103 |
Ясаман изцъка с език и се отдръпна ядосано. Старците се повеселиха още малко, пошегуваха се колко необмислено е постъпила Валинка, като е изхвърлила маята в ямата под нужника, а после станаха сериозни и започнаха да се съвещават как да се справят с бедствието, разплискало се из целия двор. |
| 104 |
Бил се повтвърдил, но още ставал. Почти целия ден отиде за очистителни работи. Чак надвечер старците се пръснаха по домовете си – изнемощели и обезсилени. Валинка ги покани да хапнат, но те отказаха учтиво. Трябвало да се поизмият и да се преоблекат, пък и цял ден бяха газили в.. |
| 105 |
Печката пукаше мирно, изстиваше полека. Валинка слезе в зимника – да донесе ариса, сложи я да се топли и излезе на верандата, където седна на пейката, скована така, че да не допуска човешко присъствие на мястото, на което преди живееше паунът, отпусна ръце върху коленете си и зачака търпеливо. |
| 106 |
Настася не забеляза веднага, че те са сложени не в горния край, а в нозете на покойниците, така, че да гледат на запад. За да се увери, че не греши в предположението си, се върна при по новите гробове: наистина беше така, за разлика от надгробните камъни дървените кръстове бяха забити в горния край. |
| 107 |
Изчака Валинка да излезе от стаята и се изу, после прилегна предпазливо в краката на децата и пъхна под главата си твърда мутака. Гърдите й бяха натежали и я пробождаха като преди кърмене, което я тревожеше много – млякото й беше спряло още преди месец, за една нощ, когато я повали тежък грип. |
| 108 |
Стариците се трудеха, без да бързат, бяха завързали престилките така, че да се образува джоб и да слагат в него авелука. След като наберяха достатъчно, ситнеха към торбите и редяха в тях влажните китки. Дадоха и на Настася престилка, но тя не знаеше как да я втъкне в колана, затова я държеше с ръка. |
| 109 |
Случваше се, след като погледа поредната постройка, да прокара пръсти по въздуха, сякаш искаше да улови изплъзващата се същност на оглушителната самота, която струеше от всяка къща – и обитавана, и необитавана. Как е могло да се случи такова нещо, питаше се Настася и не намираше обяснение. |
| 110 |
Тигран се губеше по цели дни, обикаляше къщите на старците, поправяше каквото имаше да се поправя, потягаше оградите и покривите, отсичаше изсъхналите дървета, цепеше дърва, чистеше комините на печките, изнасяше извън селото ненужните боклуци и ги гореше, тупаше на слънце протритите избелели килими. |
| 111 |
Домашните птици наблюдаваха суетнята им отдалеч и само старият пуяк, сприхав глупав кавгаджия, на когото Макуч все не намираше сили да му прекърши врата, обикаляше в кръг, кудкудякаше и тресеше аления израстък върху клюна си. Между другото, щиглеците изобщо не се вълнуваха от възмущението на пуяка. |
| 112 |
Умря по време на войната, само след два дни дойде вестта, че синът му е загинал. Бог се смили над него, прибра го преди това. – Валинка надникна зад голямата дървена ракла, бръкна зад нея, напипа потъмнелия край на рамката. – Помогни ми да я извадя, Стася джан, сама няма да се справя. |
| 113 |
Докато Алиса разговаряше с майка си, Валинка изпрати Тигран горе – да види картината, и се зае да пренася обяда: сипа по чиниите от таратора, сложи на масата варената кокошка и пресните картофи, сирене, консервирани домати с дъх на анасон, магданоз, току що откъснати краставици и репички. |
| 114 |
Зае се със задачата със свито сърце, притесняваше се, че неподходящите условия на съхраняване и дебелият пласт мръсотия са повредили непоправимо платното, но под слоя прах, паяжини и тъмни петна, останали след нашествието на мухите, се показаха маслени бои, доста избелели, но все пак запазени. |
| 115 |
Той уж бе най обикновен селянин, уж изглеждаше недодялан и грубоват, а в леглото се оказа изумително внимателен, приемаше с признателност нежността й и се държеше толкова грижовно и мило, че Анатолия за пръв път почувства интимната страна на живота не като унизителна мъка, а като щастие. |
| 116 |
Входната врата, кой знае защо, зееше отворена, той отиде да я затвори и веднага видя Магтахине. Стоеше, опряла корем в парапета на верандата, без кърпа на главата и с отрязана коса, беше скръстила ръце върху гърдите си и гледаше към двора, към ъгъла, където беше колибката на Патро. |
| 117 |
Посещенията на покойната му жена не го плашеха, нищо, че с годините тя бе станала доста своенравна. Иначе беше добра и незлоблива, грижеше се самоотвержено за родителите си, макар и да ги упрекваше, че не я обичат достатъчно – правеше го по скоро по навик, отколкото защото им се сърди. |
| 118 |
Василий възприемаше убедеността на жена си като приумица, понякога дори я взимаше на подбив, но дълбоко в себе си се надяваше, че Магтахине все някак ще разкрие причината за странното заболяване на брат му. И тя наистина успя след две дълги години, когато всички вече се бяха отчаяли и разочаровали. |
| 119 |
Напрежението, зародило се между съселяните и семейството на Василий, сигурно щеше да тлее години наред и накрая да превърне ковача и брат му в хора, от които всички странят, ако същата пролет не се беше случило нещо, което буквално преобърна с главата надолу отношението на Маран към Акоп. |
| 120 |
Но лечението, препоръчано от Ясаман, не бе в състояние да се пребори с припадъците. Мъчителни и тежки, с времето те станаха толкова непоносими, че изненадан от тях, Акоп тутакси губеше съзнание и не успяваше не само да предупреди за надвисналата беда, но дори да осъзнае какво се е случило с него. |
| 121 |
Но и този път лекарите не само че не помогнаха, но след като прегледаха момчето и не откриха отклонения, не можаха да измислят нищо по добро от това да предложат Василий да го остави в клиника за душевноболни. Вбесен, той отведе Акоп с твърдото намерение да не стъпва никога повече в долината. |
| 122 |
Гледаше да не пада духом, щом се възстановеше след поредния пристъп, помагаше в ковачницата, трудеше се спорно и запалено, не искаше към него да се отнасят със снизхождение, много се засягаше, ако Василий му предложеше да си почине или да остави на него най тежката част от работата. |
| 123 |
Акоп се измъкна от ледения кошмар с твърдата убеденост, че този път вулканичният зъбер няма да издържи, че селото ще се спаси само с каменна преграда между него и къщите на изток. Изобщо не се налагаше да убеждава брат си, че над Маран е надвиснала опасност – Василий му вярваше безусловно. |
| 124 |
Близо месец строиха маранци защитната стена в източния край на селото. В началото на Цветоносната седмица тя вече опасваше каменния зъбер откъм страната, където се бяха сгушили трите крайни двора. По настояване на Акоп я подсилиха допълнително с яки греди и върху нея наслагаха чували с пръст. |
| 125 |
Тръгна все по блед през множеството, слаб и изтощен, с тревожни очи с цвят на изстинала пепел. Василий не го изпускаше от поглед и веднага усети, че нещо не е наред, затова забърза, изтласка с лакти насъбралите се и успя да хване брат си една секунда преди той да изгуби съзнание. |
| 126 |
Магтахине заведе синовете си при своите родители, за да не се плашат от стоновете на чичо си, а щом се прибра, завари изтощения си от преживяванията мъж край постелята на Акоп – как да ти помогна, как? – повтаряше Василий, стиснал за ръцете брат си, който се гърчеше в трескаво бълнуване. |
| 127 |
До него крачеше Магтахине, която му подсказваше накъде да върви. След години, когато тя най сетне бе прекършена от несретите и с недоволството си и безкрайното си мърморене и оплакване превърна живота на мъжа си в безкрайно изтезание, Василий нито веднъж не си позволи да й се сопне. |
| 128 |
Сложи чайника и докато водата кипне, седеше до Анатолия и я милваше по ръцете. Тя плачеше – от срам, задето е толкова немощна, от съжаление, че е стоварила върху плещите му такова бреме. Няколко пъти опита да се извини, но Василий я прекъсваше – не ме обиждай с такива думи, не съм го заслужил. |
| 129 |
Този път стоеше не с гръб, а с лице към него и изглеждаше точно както когато той я видя в деня на венчавката: млада и красива, в перленосребриста минтана и дантелено було, което обрамчваше нежния овал на лицето й. Тя му се усмихна, но не му разреши да се приближи – вдигна ръка, за да го предупреди. |
| 130 |
Василий не възрази, само вдигна рамо. Прибра одеялцето под бродираните възглавнички, нареди консервите по перваза на прозореца. Опита да даде няколко на Мамикон, той обаче замаха с ръце, тръгна заднишком към изхода – ти да не си полудял, едвам свързваш двата края, а си тръгнал да раздаваш храна. |
| 131 |
Василий го шляпна по тила и като го нарита хубаво, го блъсна да слиза долу, после отиде при пазача на входа, вдигна го за реверите и няколко минути го разтриса във въздуха, след това се закани да му изтръгне гръбначния стълб, ако пак се разприказва за Анатолия, и го върна внимателно на пода. |
| 132 |
На следващия ден Василий си поиска парите, които бе платил предварително, и се изнесе в друг хотел, но новината бе отразена в печата и бързо обходи долината: сега по страниците на всички вестници се мъдреха статии за столетницата от планинското село, която по чудо се е оказала бременна. |
| 133 |
Хората ще си помислят, че те боли зъб – обобщи Мамикон. Василий се усмихна криво. Не че от разговора му падна камък от сърцето, но той със сигурност му помогна да се примири с неочакваните житейски промени и да се настрои оптимистично. При второто му посещение се оказа, че лекарят си е вкъщи. |
| 134 |
Тъкмо ще свикаме научен съвет, ще запознаем колегите какви методи на лечение сме приложили. Поддържаме състоянието на жена ви по нов начин, разработваме го, тъй да се каже, докато прилагаме лечението. И ако всичко мине добре, ще имаме право да лекуваме с тези методи и други жени. |
| 135 |
Петлите кукуригаха малко, от немай къде. Обадят се и замлъкнат, ослушат се безстрастно дали ще чуят ответно кукуригане, което идваше сякаш от другия край на света. Дворните кучета не лаеха, само ръмжаха и изпровождаха с недоволен поглед едрите пухкави снежинки, които се въртяха във въздуха. |
| 136 |
Спряха се на хохоб с пуешко, каша от зрял боб, гъска, запечена със сушени дренки, салата от варена кокошка с млени орехи, а също пържено прясно сирене с царевично брашно и бяло вино отгоре. За десерт одобриха кркени – специална гата, която печаха само на жарава и поднасяха на най важните дати. |
| 137 |
От майка си момиченцето бе взело медния оттенък на косата, който се срещаше изключително рядко – сега косата на детето беше пясъчноруса, но Анатолия знаеше, че с годините ще потъмнее и ще се налее с пшенично злато, което и досега проблясваше в съвсем побелялата й след раждането коса. |
| 138 |
Василий бе поел грижите за градината и домашните животни, поливаше, плевеше, сееше и прибираше каквото е родила земята, доеше козите и овцете, дори се научи да сири сирене – Анатолия се оплакваше на шега, че неговото става по вкусно и от нейното, нищо, че се е научил да го прави едва ли не вчера. |
| 139 |
Изчисти го внимателно от калта, лъсна го и го прибра в кутийката, където държеше единственото украшение, останало от майка й: камея от истински седеф, нежнорозов, с бежово по краищата, с изкусно изсечено отгоре момиче, което седи, извърнато на една страна, и се взира в далечината. |
| 140 |
Изобщо. Ако изгориш, няма да мога да те докосвам каза той многозначително. В очите му заигра весел пламък и усетих как сърцето ми става все по голямо и по голямо. Но, предполагам, подозирате мотива ми и сега ми се подигравате. Не съм способна на такова нещо казах невинно и с престорено възмущение. |
| 141 |
Погледна ме закачливо и със сладко предупреждение, плесна ме по дупето още веднъж и отвори телефона. Моята вътрешна богиня замърка. Може би пък тази вечер да устроим представление само за гледане? Тя се усмихна компетентно, а аз потънах в следобедната сиеста, унесена в копнеж за вечерта. |
| 142 |
Крисчън говореше перфектен френски. Хм... чак се стреснах. Слънцето ме заслепи и примигнах няколко пъти към него. Той ме гледаше, без да обръща внимание на красивото младо момиче в униформа, което се отдалечаваше от нас с таблата в ръка, като провокативно поклащаше прибраната си на опашка руса коса. |
| 143 |
Той пое рязко дъх, отпусна тялото си назад, очите му опушено сиви, но тревожни. Знам ти играта прошепна и бавно потъна надолу в хладката кристално чиста вода, като ме повлече със себе си. Устните му се залепиха за моите. Обвих го с тяло. Мислех, че искаш да плуваш казах в устните му. |
| 144 |
Е, да, няколкото души на брега бяха свалили маските на безразличието и ни гледаха с интерес. Изведнъж Крисчън ме хвана за кръста, хвърли ме във въздуха и ме остави да пльосна във водата и да потъна надолу до мекото пясъчно дъно. Когато изплувах, кашлях, давех се и се задушавах. И се смеех. |
| 145 |
Пръстите му се движеха експертно, ловко, бързо. Захванатите кичури падаха един по един, покриваха раменете ми, плъзгаха се по гърба, върху гърдите ми. Опитвах се да не мърдам, но тялото буквално ме болеше, жадно за допира му. След целия този вълнуващ, но и доста изморителен ден, аз го желаех. |
| 146 |
Когато махна и последната фиба, той зарови ръцете си в нея, нежно масажира скалпа ми... затворих очи, напълно погълната от усещането. Пръстите му тръгнаха плавно надолу, леко килнаха главата ми назад и той оголи шията ми. Моя си каза задъхано и заби зъби в мекото на ухото ми. Простенах. |
| 147 |
Пръстът му мина пак по същия път и всяко него но движение изпращаше електрически сигнали към гръбначния ми стълб. После той спря и без да отронва и дума, завъртя пръста си във въздуха. Разбрах, че трябва да се обърна. Точно сега, в този миг, за него бих направила всичко, невъзможното дори. |
| 148 |
Зърната ми е втвърдиха и ги усетих болезнено възбудени под корсета; палците му правеха нежни кръгчета около тях. Моя шепнеше гой. Твоя. Той остави копнеещите ми гърди и ръцете му вече пътуваха надолу към корема ми, към бедрата, палците му минаха по триъгълника ми. Едва потиснах стона си. |
| 149 |
Той коленичи пред мен и бавно свали белите ми обувки. Сложи ръце върху дантелата на левия ми чорап и много бавно започна да го сваля, пръстите му докосваха кожата на крака ми... После се прехвърли на десния крак. Все едно разопаковам коледен подарък. Усмихна се през дългите си тъмни мигли. |
| 150 |
Обичам те шепнех между всяка целувка. Той изстена, скочи, грабна ме през кръста и ме сложи да легна върху леглото. Устните ни се срещнаха. Езиците ни танцуваха и се гонеха, вплетени един в друг. Изведнъж той се отдръпна и застана на колене, оставил ме без дъх, жадуваща за повече, за много повече. |
| 151 |
Искам да ги целувам сантиметър по сантиметър. И ще започна от ето тук каза, допря устни до палеца на левия ми крак и леко го захапа. Цялото ми тяло от кръста надолу бе в разтърсващи конвулсии. Езикът му мина по стъпалото ми и продължи към глезена. Целувките му напредваха нагоре към бедрото. |
| 152 |
Теб. Теб желая. И аз те желая, любов моя, живот мой... прошепна той и преди да се усетя ме обърна по гръб. Скочи от леглото, с бързи и резки движения махна панталона и боксерките си и застана пред мен величествено красив, съвсем гол. Цялата стая бе осветена от неговата божествена красота. |
| 153 |
И така бавно стигна до горе. Отвори краката ми. Моята съпруга... каза и устата му се залепи за устните между краката ми и аз се предадох на подлудяващото усещане на езика му. Ръцете ми, свити в юмруци, минаваха през косата му, ханшът ми посрещаше езика му, люлееше се в неговия ритъм. |
| 154 |
Последното, което можеше да ми мине през ума, беше да споря с него. Той намъкна късите гащи върху мокрия си бански и навлече сивата си тениска. Сервитьорката почти дотича с кредитната му карта и със сметката. Станах без грам желание, облякох тюркоазената си рокля и обух джапанките. |
| 155 |
Харесваше ми. Беше толкова вълнуващо. Виждах и усещах всеки мускул в приведеното му напред тяло. Тейлър караше моторната лодка успоредно с нас. Крисчън го погледна, увеличи скоростта и се стрелнахме по водата, заподскачахме по нея като плоско камъче, хвърлено от брега от нечия опитна ръка. |
| 156 |
Сега можеше да е безгрижен, да се държи като обикновен млад мъж. А го правеше толкова рядко. Крисчън направи широк завой и успях да огледам брега. Лодките, пристанището, офисите и апартаментите боядисани в бяло и пясъчножълто, хълмовете отзад... Всичко изглеждаше някак разхвърляно. |
| 157 |
Орехчетата ви, сър казах в опит да вкарам малко хумор в разговора след тежките мисли, които ме бяха налегнали след грандиозното ми фиаско по цици на плажа. Моите орехчета са само за теб засмя се той, развеселен от шегата, и лапна един бадем. Очите му грееха дяволито. Хайде, пий, че си лягаме. |
| 158 |
С тоя поглед Крисчън можеше да отвори още няколко озонови дупки. Вдигнах чашата и я изпих на екс, без да откъсвам очи от него. Устните му се разтвориха, връхчето на езика му беше стиснато между предните зъби. Той се усмихна похотливо, стана рязко, опря ръце на стола от двете страни на главата ми. |
| 159 |
Грабна единия ми крак и ловко щракна едната гривна около глезена ми. Заболя ме. Той вдигна левия ми крак, повтори процедурата и глезените ми вече бяха закопчани. Все още нямах представа къде мисли да закопчае свободните гривни. Седни заповяда той и аз изпълних, без да се колебая. |
| 160 |
Той хвана петите ми и ме търкулна назад, така че лежах по гръб, със свити до гърдите колене. Всеки път, когато се опитвах да мръдна, белезниците се затягаха все повече. Прав беше впиваха се почти болезнено в кожата ми. Странно усещане. В морето, на яхта и в тази поза, сляпа и напълно безпомощна. |
| 161 |
Не можех да направя никакво движение. Ще се наложи да поемеш цялото удоволствие, Анастейжа, но без да мърдаш каза той и започна да целува кожата около бикините. После дръпна връзките от двете страни и те паднаха. Бях напълно гола и изцяло в негова власт, оставена на неговата милост. |
| 162 |
И изведнъж нахлу в мен с цялата си сила. Изпищях, извих глава назад, дърпах белезниците, бяха се превърнала в едно голо усещане, в сладка агония, навсякъде. А не можех да мръдна. Той застина и започна да движи хълбоците си, движенията му поразяваха всяка клетка във всеки един орган. |
| 163 |
Експлодирах около него, отново и отново, виках, пищях, докато оргазмът ме разкъсваше, изгаряше ме като лумнал в сухи гори пожар, помитащ всичко по пътя си. Сълзи се стичаха по лицето ми. Тялото ми пулсираше и трепереше. Усетих как Крисчън коленичи, без да излиза от мен, дръпна ме нагоре в скута си. |
| 164 |
Макар че ме ядосваш така често, ти ме правиш жив. Нямах сили да отворя уста, да отворя очи, да му отговоря. Той нежно ме сложи да легна по гръб и излезе от мен. Исках да протестирам, но успях само да мръдна устни. Той стана от леглото, махна белезниците и почна да разтрива китките и глезените ми. |
| 165 |
Изчервих се. Всъщност знаех много добре защо и как. Господин Оргазъм бе приложил върху мен всичките си сексуални умения. Подсъзнанието ми леко надигна слънчевите си очила онези с полумесеците, и зацъка възмутено с език, а моето друго аз, вътрешната ми богиня, падна на шезлонга в нокаут. |
| 166 |
Всъщност откакто се бях запознала с него... Беше някак по стегнато и слабо, косата ми по лъскава и добре оформена, ноктите на ръцете и краката лакирани, изпилени, веждите ми почистени, с изящна линия. За първи път в живота си изглеждах така добре, с изключение на шибаните смучки. |
| 167 |
Е, добре, и аз можех да се държа все едно карам тежък пубертет. Замерих го с четката за коса, обърнах се и излязох. Все пак си позволих да се обърна, за да се насладя на стреснатото му изражение, докато вдигаше ръце пред лицето си да се предпази. Четката се удари в ръката му и отскочи към леглото. |
| 168 |
Познавах добре този поглед, и тъй като не бе направил и опит да ме докосне, това значеше само едно той просто не разбираше. Крисчън, трябва да престанеш да гледаш на нещата само през собствените си очи и да ме задължаваш да изпълнявам всяка твоя команда. Разбрах какво искаш да ми кажеш още на плажа. |
| 169 |
Изглеждаше виновен и наистина съжаляваше. Понякога се държиш като пубер скарах му се аз, но гневът в гласа ми беше изчезнал и той усети промяната. Направи крачка към мен, предпазливо вдигна ръка и прибра косата ми зад ухото. Знам въздъхна. Трябва да се науча на толкова много неща. |
| 170 |
И да чука. Не се бях сещала за нея напоследък. Не я беше споменавал от рождения си ден и доколкото бях успяла да разбера, бизнес отношенията им бяха приключили. Но колкото и да ми бе неприятно да призная добре го беше научила. Той пак ме пречупи през кръста и ме целуна бързо по устните. |
| 171 |
Когато се събудих, слънцето бе изгряло, нахлуваше през люковете на каютата, а морската вода се оглеждаше в тавана и образуваше по него светли люлеещи се вълнички. Крисчън го нямаше. Протегнах се и се усмихнах. Хм... наказателно чукане плюс правене на любов за извинение. Комбинация за всеки ден. |
| 172 |
Ана, аз копнея да изживявам такава интимност с теб. И ти го знаеш много добре. Освен това след някои от нещата, които вече сме правили, не ми се дърпай точно сега. Познавам тази част от тялото ти повече от теб. Колкото и да бяха арогантни, тези думи си бяха самата истина, но все пак. |
| 173 |
Почваме. И с огромна нежност и внимание, което ме изненада, прокара самобръсначката по чувствителната ми кожа. Само не мърдай! каза някак разсеяно и разбрах, че е изцяло съсредоточен и погълнат от това, което прави. Само след няколко минутки хвана кърпата и почисти всички обръснати косъмчета. |
| 174 |
Малки алейки и улички, дворчета с фонтани с каменни фигури, древни и съвременни статуи и безброй очарователни малки бутици и магазинчета. Влязохме в първата галерия. Крисчън се загледа разсеяно в изложените еротични фотографии. Понамести леко тъмните си очила. Голи жени в различни пози. |
| 175 |
И аз така мисля каза той и ми се усмихна. Хвана ме за ръката и тръгнахме към следващата галерия. Запитах се дали е редно да му позволя да снима и мен така. Другата изложба беше на художничка, която правеше предимно натюрморти. Плодове, зеленчуци, в много близък план и в ярки цветове. |
| 176 |
Един миг да се насладя на красотата му, на помитащия всичко по пътя си чар. И това беше мое. Но не беше само лицето му, прекрасните му фини черти, нито пък тялото му. Не само там бе магията, която ме държеше. Това, което ме влечеше към него така силно, бе всичко зад перфектната му външност. |
| 177 |
Неговата ранима и ранена душа. Това ме дърпаше и зовеше. Той ме погледна полуразвеселено, полутревожно, сто процента съблазнително и секси, сгуши ме под рамото си и тръгнахме да си проправяме път през туристите към мястото, където Филипе, или може би Гастон, беше паркирал огромния мерцедес. |
| 178 |
Въздъхнах и го прегърнах по силно. Знаех, че охраната е зад нас, и се зачудих дали са обядвали. Крисчън спря пред малък бутик за бижута, огледа витрината, след това ме погледна. Хвана дясната ми ръка и прокара палец по избледняващите червени следи от белезниците. Разгледа ги отблизо. |
| 179 |
Крисчън се беше замислил за нещо. Хванах го за ръката и я стиснах окуражително. Той ме погледна, измъкна ръката си и загали коляното ми. Бях с къса синьо бяла пола и блуза без ръкави в същото синьо. Той се поколеба и се зачудих дали ръката му ще тръгне надолу или нагоре по крака ми. |
| 180 |
Съвсем спокойно Крисчън натисна някакво копче измежду десетките на вратата му и матираното стъкло между нас и двамата отпред започна бавно да се плъзга нагоре. След секунди бяхме съвсем сами. Нищо чудно, че бяха предвидили толкова място на задната седалка за да си размахваш краката. |
| 181 |
Господи, нали приключихме вече с това? Дори и да имаше следи, бяха скрити под каишките на сандалите ми. Мисля, че тази сутрин дори не забелязах охлузвания. Той нежно прокара палеца си по дясното ми стъпало, палава усмивка затанцува по устните му, а аз се сгърчих от сладостна болка. |
| 182 |
Крисчън се беше затворил в кабинета си от повече от час. Опитах да чета, да гледам телевизия, да се пека на слънце облечена, но не можех да се успокоя. Гадното предчувствие не ме оставяше на мира. Преоблякох се по къси гащи и тениска, махнах скъпата гривна от ръката си и тръгнах да търся Тейлър. |
| 183 |
Когато ме пусна, бях останала без дъх. Очите му бяха черни, пълни с желание. Разсейваш ме, а трябва да оправя тази бъркотия, за да можем да се насладим на остатъка от медения си месец. Прокара пръст по бузата ми, пусна го надолу към брадичката, погали я и я вдигна леко нагоре. Добре, съжалявам. |
| 184 |
Но се удържах. Отправих се към пристанището. Зад себе си чувах гърленото ръмжене на моторната лодка. Когато натиснах газта, джетът отскочи напред и затанцува по вълните, все едно карах кънки. Топлият бриз играеше весело с косата ми, водата от двете страни на джета ме плискаше и се почувствах. |
| 185 |
Той ме изгледа, меко казано, страховито. Посърнах на мига. На Гастон обаче му беше забавно. Запитах се да не би да съм пропуснала някакво събитие, което да е охладило иначе така топлите френско американски отношения, но всъщност знаех, че причината за всичко това съм само и единствено аз. |
| 186 |
И мислиш, че ако ми направиш такива снимки, ще се почувствам като обект? Цялата кръв се източи от лицето ми, останах без въздух. Толкова съм объркан... прошепна той и стисна очи. Когато ги отвори, зениците му бяха разширени, погледът тревожен и видях в него някакво сурово, първично чувство. |
| 187 |
На последната уловена снимка устните му се извиха почти невидимо. Натиснах отново и вече се усмихваше... лека, плаха усмивка, но усмивка! Натиснах пак и видях как тялото му започва да се отпуска. Той започна да надува мускули и да чупи устни като някой от онези глупави топмодели. |
| 188 |
Трябваше да е забавно, но очевидно е символ на репресията срещу жените казах и продължих да щракам и да наблюдавам в екранчето съвсем отблизо как веселието се връща на лицето му. Изведнъж очите му потъмняха, изражението му стана хшцническо. Искаш да бъдеш репресирана ли? попита много нежно. |
| 189 |
И изведнъж изчезна от екрана. С едно движение беше успял да метне кутията от фотоапарата на пода, да ме сграбчи, да ме просне на леглото и да ме възседне. Хей! викнах и продължих да го снимам усмихнат, приведен над мен, впил тъмните си очи в обектива. Изведнъж той грабна апарата и ролите се смениха. |
| 190 |
Мятах глава, опитвах се да се измъкна, не спирах да се смея и правех жалки опити да изтласкам ръцете му, но гой не спираше и се наслаждаваше с усмивка на сладкото ми мъчение. Спри, Крисчън! примолих се и той веднага спря. Грабна двете ми ръце, закова ги до главата ми и ме изгледа продължително. |
| 191 |
Все едно ме виждаше за пръв път. Наведе се и ме целуна жадно, сякаш бях извор със студена вода. Да го видя такъв запленен, буквално в краката ми, обезоръжен... И това разбуди либидото ми. Той пусна ръцете ми и прокара пръсти през косата ми, хвана я и я стисна нежно, за да не мърдам. |
| 192 |
Целуваше ме дълбоко, сластно. Поглъщаше ме като хищник. Езикът му се плъзна в устата ми и завладя всичко по пътя си не даваше, само вземаше. Отчаяние и потребност. И докато желанието полека завладяваше всеки мускул в тялото ми и разбуждаше всеки нерв, внезапно усетих ужасяващ пристъп на паника. |
| 193 |
Едната му ръка хвана брадичката ми, а другата се плъзна по тялото ми, по гърдите, по кръста, около дупето ми. Целуна ме отново, вмъкна краката си между моите, вдигна коляното ми и започна да отърква тялото си в моето, усещах твърдия му пенис през дрехите. Изгубих се в неговата трескава страст. |
| 194 |
Той внезапно спря, изправи се и ме дръпна да стана. Виеше ми се свят. Докато успея да поема дъх, той успя да разкопчае копчето на късите ми гащи, да коленичи пред мен и да ги смъкне на пода заедно с бикините. После за секунди се озовах пак на леглото под него и той вече се събуваше. |
| 195 |
Сил но. Вдигнах крака и ги увих около него, придърпах го към себе си. Бях твърдо решила да се преборя с това, което го мъчеше, и да го унищожа. И тогава той започна да се движи. Френетично, като полудял, примитивно, отчаяно, все едно се опитваше да се покатери по въображаема стълба в тялото ми. |
| 196 |
Но тялото ми се оказа по силно от съзнанието. Мисълта за тревогите му изчезна, бързо се катерех към гребена на вълната, към върха. Тялото ми го посрещаше с всяко нахлуване във влагалището ми. Чувах грубото му свирепо дишане в ухото си, знаех, че аз, аз съм неговата забрава, изгубеният му рай. |
| 197 |
Искам да те гледам в очите. Гласът му беше непоносимо настоятелен, нетърпелив. Отворих очи. Суровите му пламтящи очи, страстта, любовта в наведеното над мен лице ме изстреляха и тялото ми започна да пулсира около него, главата ми се отметна назад. Ана извика той и се присъедини към моя оргазъм. |
| 198 |
Претърколи се, стиснал ме здраво, и аз се оказах просната върху него, а той все още беше в мен. Когато изплувах на повърхността и тялото ми се успокои, реших да си направя майтап и да спомена как ме е третирал като обект и как ме е репресирал, но предпочетох да си държа устата затворена. |
| 199 |
Продължих с клетвата си от сватбата. Кълна се, че ще те обичам безусловно, ще те подкрепям да постигнеш целите и мечтите си, ще те уважавам и почитам, ще плача с теб и ще се смея с теб, ще споделям надеждите и мечтите си с теб и ще те успокоявам в трудни времена. Спрях. Исках да каже нещо. |
| 200 |
Кълна се, че ще те защитавам, че ще държа близо до сърцето си и в сърцето си теб и нашия съюз прошепна с дрезгав глас. Кълна се, че ще те обичам и ще ти бъда верен, че ще забравя всички други, че ще съм с теб в добри и лоши времена, в болест и радост, независимо къде ще ни отведе животът. |
| 201 |
Ще споделям радостта и тъгата ти и ще те успокоявам в трудни времена. Кълна се, че ще те обожавам и ще ти помогна да осъществиш мечтите си. Ще те пазя до себе си, ще ти дам спокойствие. Всичко мое сега е твое. Давам ти ръката си, сърцето си и любовта си от този миг до края на живота ни. |
| 202 |
Благодаря за подаръка. Взе фотоапарата, протегна ръка напред, обърна обектива към нас и ни снима прегърнати. На снимката сигурно щеше да личи, че сме се гъделичкали, че сме правили секс и че накрая сме си признали толкова много неща. Удоволствието е изцяло мое отвърнах и очите му грейнаха. |
| 203 |
Той се засмя и ме последва до средата на залата. Там спрях и дори не исках да се съвземам от гледката. Прекрасните градини, отразени в огледалата, и прекрасният Крисчън, моят съпруг със смелите бляскави очи, и неговото отражение. И всичко това се връщаше към мен от всяко огледало. |
| 204 |
И тя е там, но тъжна, замислена. Той прибира един кичур зад ухото ми. После се обръща и без да каже и дума, съвсем бавно тръгва. Стъпките му кънтят, ехото се блъска между стъклата. Той продължава да върви към двойната врата с много орнаменти, един самотен мъж, един мъж без отражение в огледалото. |
| 205 |
Аз съм достатъчно голям и достатъчно силен, за да се грижа сам за себе си. Хайде, ставай. Искам да направим нещо, преди да тръгнем за дома. Усмихна ми се с хлапашката си усмивка аз съм само на двайсет и осем и ме плесна по дупето. Сепнах се от пляскането, но най вече от мисълта, че си тръгваме. |
| 206 |
Просто си си върнала теглото, което загуби, след като ме напусна каза той тихо и натисна копчето на асансьора. Внезапната му тревога за мен, за нещо, което вече беше зад нас нещо, останало в миналото, ме трогна. Прокарах пръсти по лицето му, зарових ги в косата му и го придърпах към себе си. |
| 207 |
Знам, че си изморена каза той тихо и потърка носа си в моя, но наистина ми се ще да те заведа до леглото и да... не спим. Целуна ъгълчето на устата ми и продължи: Това е първата ни нощ у дома и ти си вече само моя. Гласът му заглъхна, докато целувките му бавно се спуснаха по шията ми. |
| 208 |
Човек би си помислил, че да си с някой друг толкова дълго, без да се отделяш от него и за минута, е потискащо, но всъщност не беше така. Всяка минутка с него беше безценна, дори когато спорехме или се карахме. Всяка една, освен онази в колата, когато му съобщиха за пожара в Грей Хаус. |
| 209 |
Той също й се усмихна, но беше трудно да се разбере дали са стигнали донякъде. Надавах по едно ухо на разговорите. Крисчън беше навлязъл в подробности за медения месец. Говореше спокойно, подредено, и не спомена за палежа, все едно беше забравен. Аз обаче не можех да се отърся от лошото настроение. |
| 210 |
В момента съм с обувки без токчета. Ще е много забавно да опитам прошепна съблазнително в ухото ми той. Изчервих се, но се почувствах по добре. Тъкмо свършихме с десерта ягоди и сметана, и заваля пороен дъжд. Всички скочихме да прибираме чиниите и чашите от масата и ги скупчихме в кухнята. |
| 211 |
Искаше ми се да се смея на себе си, че съм така нервна и развълнувана, и на него, че е така притеснен. Едно зловещо палаво гласче ми подшушна да избягаме на охраната, ей така, за майтап. Огледах се. Предницата на колата вече беше стъпила на асфалта. Нямаше никакви коли и аз... не се сдържах. |
| 212 |
Спокойно, бебчо каза спокойно Крисчън, но знаех, че е всичко друго, само не и спокоен. Лавирах между двете платна, подминавах всички коли и камиони. Бяхме съвсем близо до езерото и имах усещането, че карам по водата. Не обръщах никакво внимание на ядосаните клаксони на шофьорите. |
| 213 |
Моля те, не плачи. Той се пресегна през лоста за скоростите и въпреки че беше тясно за двама ни на една седалка, ме издърпа в скута си. Загали косата ми, приглаж даше я, събираше я от лицето ми, целуваше очите ми, бузите, а аз увих ръце около врата му и заплаках с лице, опряно във врата му. |
| 214 |
Крисчън застина; едната му ръка беше на гърба ми, другата на дупето ми. Целуни ме казах задъхано. Гледах как устните му се разделят, как поема рязко дъх. Пресегна се напред, измъкна блакбери то от колоните и го метна на шофьорската седалка до сандалите на изтегнатите ми през лоста крака. |
| 215 |
И тогава устните му се залепиха върху моите, дясната му ръка се зарови в косата ми, хвана я и закова главата ми на място. Другата му ръка галеше лицето ми. Езикът му нахлу в устата ми аз го чаках готова. Адреналинът се превръщаше в похот. Желанието пронизваше тялото ми като хиляди иглички. |
| 216 |
Не можех да мръдна главата си. Устата му беше върху моята, този път по дръзко и по настоятелно. Другата му ръка се плъзна по тялото ми, по дупето и до средата на бедрото ми. Пръстите ми се усука ха около кичурите му. Добре е, че си с пола каза той, мушна ръка и погали бедрото ми отвътре. |
| 217 |
Като вълк. После рязко извади пръстите си и ме остави така отворена, искаща. Пъхна ръка под коленете ми, вдигна ме бавно и леко ме обърна с лице към прозореца. Сложи краката си встрани от моите заповяда, като прибра своите един до друг. Отворих крака и ги сложих от двете страни на неговите. |
| 218 |
Извиках силно. Влагалището ми се отваряше да го поеме. Дъхът му свистеше през зъбите му. Ръката му се плъзна по врата ми, хвана брадичката ми и той изви главата ми на една страна, така че да може да целува шията ми. Другата му ръка хвана здраво бедрото ми и започнахме да се движим. |
| 219 |
И докато прекрачвах купчинката, се наведе и ме сграбчи за десния глезен. Бързо и ловко разкопча сандалите ми. Опитвах се да запазя равновесие, като се опирах на стената под стойките, където преди държеше всичките си камшици, палки, бастуни... бяха останали само коженият камшик и нагайката. |
| 220 |
После рязко хвана бедрата ми, придърпа ме до себе си и зарови глава между тях. Изглеждаш прекрасно, миришеш божествено каза и вдъхна дълбоко. Ароматът ти е като наркотик. Долепи устни до дантелата на бикините ми. Думите му секнаха дъха ми, а слабините ми буквално се наводниха от желание. |
| 221 |
Не е това, което мислиш каза той някак успокоително. Казах ти вече стъпка по стъпка, малко по малко с дупето, бебчо. Чух как изстисква нещо, може би от тубичка, и пръстите му започнаха да ме масажират там. Слагаше лубрикант... там. Страхът от неизвестното и вълнението се бореха в мен. |
| 222 |
Сложи цялата си длан върху устните ми и пръстите му заиграха около клитора ми. И докато магическите му пръсти и палецът му играеха в мен и около мен, бавно мушна металното студено нещо в ануса ми. Извиках. Усещането беше съвсем непознато. Мускулите ми протестираха срещу инвазията. |
| 223 |
Усещах миризмата му от меката материя по кожата си и веднага забравих въпроса с миенето на играчките. Той остави всичко на шкафа, отключи, хвана ме за ръка и ме изведе от стаята. Едва ходех. Тревогата, лошото настроение, тръпката от преследването, страхът... всичко се беше изпарило. |
| 224 |
Благодаря казах и точно тогава пребледнелият Сойър се измъкна от кабинета на Крисчън, мина бързо през голямата стая, без да ни погледне, и се скри в кабинета на Тейлър. Бях благодарна, че се появи, защото точно в този момент не бях в състояние да обсъждам менюта, да не говорим за анални играчки. |
| 225 |
Отворих лаптопа и прочетох бележките си по петте текста, по които бях работила по време на медения месец. Да, имах всичко, от което се нуждаех. До известна степен не исках да се връщам на работа, дори на моменти тази мисъл ме ужасяваше, но никога нямаше да събера сили да кажа на Крисчън. |
| 226 |
Исках да ми се каже истината и изобщо не ми дремеше колко е зает. Трябваше да знам какво става и изведнъж изпитах силен пристъп на гняв, че ме държи в неизвестност. Станах с намерение да ида и да се изправя срещу него в кабинета му, но точно тогава снимките от медения месец изскочиха на екрана. |
| 227 |
Стисна телефона между ухото и рамото си и натисна клавиш на клавиатурата на лаптопа. Беше изображение от черно бяла охранителна камера. На екрана се появи мъж с тъмна коса и светли работни дрехи. Крисчън натисна друг клавиш. Мъжът вървеше към камерата, но главата му беше наведена. |
| 228 |
Тръгнах към хладилника и намерих франзелите, нарязани с дължината на онези торбички, в които хората си носят сандвич за работа. Сложих ги в две чинии, мушнах ги в микровълновата и зачаках да се размразят. Госпожа Джоунс беше изчезнала някъде. Върнах се до хладилника и почнах да търся продукти. |
| 229 |
Крисчън! скарах му се и той изведнъж хвана коленете ми, после глезените, бутна ме назад и паднах по гръб на дивана. Плъзна се леко върху мен и ме закова под себе си с единия си крак пъхнат между моите. Беше толкова изненадващо, че чак изпищях. Той хвана ръцете ми и ги вдигна над главата. |
| 230 |
Усетих соления вкус на соковете си. А той пъхна пръста в устата ми и започна да го движи така, както във влагалището ми. После преметна и другия си крак между моите и усетих ерекцията му притискаше ме, започна да натиска през дрехите с твърдия си пенис. Късите гащи ме дразнеха между устните. |
| 231 |
Продължи да ме притиска. Отворих уста да му кажа да спре, но се провалих от устата ми излезе само стон. Той захапа устната ми и плъзна език в устата ми. Пусна другата ми ръка и аз веднага я плъзнах лакомо по раменете и в косата. И когато дръпнах силно косата му, той изръмжа като звяр. |
| 232 |
Гледаше как пръстите ми се плъзгат леко по кожата му, все едно листа плуват по вода. Първо към едното зърно, после към другото. Под милувката ми те станаха стегнати и твърди. Наведох се и леко докоснах гърдите му с устни, а ръцете ми нежно се придвижиха към раменете. Бяха силни, твърди, мускулести. |
| 233 |
Беше в страхотна форма. Желая те каза той и либидото ми се стрелна като кола през светофар, току що светнал зелено. Пръстите ми се заровиха в косата му, дръпнах я нагоре и назад, за да мога да завладея устата му, езиците на опустошителния пожар в слабините ми лумваха все по високо и все по горещи. |
| 234 |
И много бавно започна да ме люби, докато не се разпаднах. Крещях името му, увила тяло около него с намерението никога да не го пусна. Лежах просната върху гърдите му на пода в голямата стая, пред телевизора. Мисля че напълно пропуснахме трета база. Ръката ми мина по мускулите на гърдите му. |
| 235 |
Хана беше асистентката ми. Висока, слаба, ужасно педантична, на моменти дори ме дразнеше и ме притесняваше с всичките си умения. Но като цяло бе много мила с мен, макар че беше само две години по голяма. Беше приготвила латето ми единствения вид кафе, което й позволявах да ми приготвя. |
| 236 |
Мисълта ми се върна на яхтата, после минах през стаята с играчките, после се сетих за преследването, аз в аудито, доджът след мен. Може би Крисчън беше прав, може би нямаше да мога да работя повече. Тази мисъл ме потисна, защото исках тази работа, това обичах да правя. Винаги го бях искала. |
| 237 |
Поне нямаше никаква негативна реакция след мейла ми. Може би наистина беше решил да го обсъдим тази вечер, както го бях помолила. Не ми се вярваше много, но се отърсих от гадното предчувствие и отворих плана, който ми бяха връчили на събранието. С Хана имахме ритуал за всеки понеделник. |
| 238 |
Дотам как грубо прекъсваш работата ми, за да се караш с мен за едно име. Той мигна веднъж изненадано, предполагам от ожесточението в гласа ми. После протегна дългите си пръсти към коляното си и махна някакво несъществуващо косъмче. Правеше го нарочно, за да ме разсейва. Присвих очи. |
| 239 |
Крисчън, когато започнах работа тук, ние се познавахме съвсем отскоро започнах търпеливо, макар че ми беше много трудно да намеря правилните думи. Не знаех, че ще купиш компанията. И какво можех да кажа за това грандиозно събитие в краткия ни съвместен живот? Беше го направил от. |
| 240 |
Знаех, че го прави, за да ме пази, да ме защитава, но това с купуването на компанията тук беше основният проблем. Ако не се беше намесил, всичко щеше да е постарому, колегите ми нямаше да ме гледат накриво и да си шушукат подло зад гърба ми. Закрих лице с ръце, за да избегна контакта с очите му. |
| 241 |
Искам светът ти да започва и да свършва с мен каза сурово. Аз дерайлирах. Все едно ме бе ударил в слънчевия сплит, все едно юмрукът му бе останал там и го въртеше в тялото ми. И видях малкото уплашено момченце с косица с цвят на мед и сиви очи, облечено в мръсни опърпани дрешки не по мярка. |
| 242 |
Разговорът беше толкова изтощаващ, не исках да говорим за това сега, не и в издателството. Затворих очи, потърках чело и се запитах как така се стигна дотук. Виж, нали говорихме за името ми. Искам да запазя името си тук, защото не искам да ме асоциират постоянно с теб. Но само тук. |
| 243 |
Той се размърда в стола, като да събере сили да ми поднесе неприятната новина. Не бях сигурна, че искам да знам. Ръководството ти даде позицията на Хайд, за да се грижиш за нещата временно. Не искаха да наемат квалифициран главен редактор, при положение че компанията е в процес на продажба. |
| 244 |
Нямаха представа какво ще иска новият собственик, след като му прехвърлят собствеността. Отделно, доста мъдро, не искаха да си позволят едно уволнение, което ще им струва много. Така че... ти дадоха позицията на Хайд, докато новият собственик, а именно аз, поеме нещата в свои ръце. |
| 245 |
Цял следобед, вместо да се съсредоточа върху работата си, се бях опитвала да измисля какво да му кажа. Но вместо това гневът ми растеше с всеки час. Писнало ми беше от това негово кавалерство, от начина, по който се нервираше от най дребни неща, и от откровено казано детинското му поведение. |
| 246 |
Не играеш честно, като ми цитираш клетвите ни. Никога не съм обещавал да играя честно, когато става дума за теб и сигурността ти. Освен това ти използва клетвите ни като оръжие срещу мен, ако помниш. И беше прав. Анастейжа, ако си ми още ядосана, изкарай си го на мен после в леглото. |
| 247 |
Сексът беше механизмът, с който решаваше всичките проблеми. Влязох в банята, погледнах се в огледалото и се намръщих. Връщането в реалния свят се оказа много трудно. Когато бяхме сами, в нашето мехурче, всичко беше наред, защото бяхме сами, увити един в друг. Държахме се един за друг. |
| 248 |
Разкопчах горните две копчета на блузата, измих си лицето, оправих си грима, сложих спирала малко повече от обикновеното, и малко повече гланц върху устните. Наведох глава, обърнах косата си и с бяс я разресах от корените. Когато пак вдигнах глава, косата ми падна по раменете и гърдите ми. |
| 249 |
Дрехите й винаги изглеждаха скъпи. На врата й блестеше диамант, в комплект с двете по малки димант чета в ушите. Изглеждаше изпипана отвсякъде. Беше израснала в семейство с много пари, изискани маниери и добри обноски, макар че тази вечер въпросните маниери очевидно бяха оставени у дома й. |
| 250 |
Понякога можеше да е безценен, така сладък, но понякога можеше да те вбеси. Надигнах се на пръсти да отворя шкафа. Усещах очите му върху себе си. Изведнъж ми мина през ума, че с него участваме в едно шоу, играем в един мач, но този път не сме в противниковите отбори. Гиа беше противникът. |
| 251 |
Така ще се получи едно покрито алфреско, което може да се ползва и за трапезария, и за всекидневна. Не можеше да се отрече, че е много добра в работата си. Или вместо веранда към вратата на стъклената стена можем да вмъкнем дърво и така да запазим средиземноморския дух продължи тя. |
| 252 |
Добре. Щом вече е ясно, значи всичко ще е наред. Сега нека ви кажа какво искаме в спалнята и после ще минем през материалите, които възнамерявате да използвате. Както вече знаете, с Крисчън решихме къщата да бъде направена с екологично чисти материали и поддръжката й да е екологично съобразена. |
| 253 |
Опитвам се, наистина се опитвам да се адаптирам към този нов за мен живот. Живот, какъвто никога не съм си и представяла, че ще имам. Получих всичко наготово. Работата си, теб моя красив съпруг, когото никога не бях предполагала, че ще обикна толкова дълбоко и силно, така бързо.. |
| 254 |
Той ме гледаше с отворена уста. Но ти си като товарен влак, а аз не искам да ме вържат за релсите, защото момичето, в което се влюби, ще бъде прегазено. И какво ще остане? Една рентгенова снимка на жена, без лице, без плът, която ще скача от една благотворителна дейност на друга. |
| 255 |
Съжалявам, трябваше да ти кажа, да го обсъдим, но така и не намерих подходящ момент. Гледаше ме толкова напрегнато, все едно искаше с поглед да пробие черепа ми и да разбере, но не каза нищо. Защо си се уплашил, защо е тази паника? попитах. Просто не искам да се изплъзваш между пръстите ми. |
| 256 |
Той ме погледна още по удивено и за миг реших, че ще се откаже. Но не. Започна бавно, много бавно да разкопчава копчетата на бялата си риза. Сръчните му пръсти се плъзгаха от копче на копче. Вътрешната ми богиня застина в средата на арената да приеме поздравленията на ликуващата публика. |
| 257 |
Хванах ръката му и махнах едното копче бяха платинени, с неговите инициали в семпли ръкописни букви. После се заех и с второто. Когато свърших, веселието в очите му беше изчезнало. Те горяха, топяха се. Повдигнах се на пръсти, свалих бавно ризата през раменете му и я пуснах да падне на пода. |
| 258 |
Да, хубаво е. Целунах го по челото. Харесва ми, когато разтриваш главата ми с нокти. Очите му бяха все така затворени, но лицето му излъчваше божествена наслада и спокойствие, нямаше и следа от онази ранимост, която бях видяла по рано. Господи, колко рязко се бе променило настроението му. |
| 259 |
Ръцете му се вдигнаха към бедрата ми и се спряха на дупето. Без опипване на фризьорката! престорих се на сърдита. Не забравяй, че съм глух каза той, без да отваря очи, и ръцете му слязоха още по надолу по бедрата ми и пръстите му започнаха да повдигат края на полата. Отместих ръката му. |
| 260 |
Ахнах от изненада. Устните му вече бяха върху моите, езикът му горещ и твърд, се мушна силно в устата ми. Пръстите ми се вплетоха в мократа му коса, капки вода се стичаха по ръцете ми, езикът му влезе по дълбоко, а косата му окъпа лицето ми. Едната му ръка се стрелна към копчето на блузата ми. |
| 261 |
Добър избор, госпожо Грей каза без дъх в устните ми. Пусна брадичката ми и ръката му слезе към коляното, после леко и бавно тръгна нагоре по крака, танцуваше като кънка върху лед, повдигаше полата ми. Настръхнах и кракът ми изтръпна. Устните му се плъзнаха от ухото по челюстта към устата. |
| 262 |
Пръстът му се заигра с дантелата на чорапа ми. Харесвам тези чорапи каза и пъхна пръст под дантелата към вътрешността на бедрото ми. Седях в скута му и се гънех от желание. Ако ще те чукам седем нюанса, искам да не мърдаш изръмжа той. Ами направи така, че да не мърдам предизвиках го задъхано. |
| 263 |
Не и когато става дума за вас, госпожо Грей, но вие вече знаете това каза той, повдигна ме и ме намести върху себе си. Водата все още се стичаше по лицето, раменете и гърдите му. Исках да се наведа и да оближа капките от гърдите му, но беше много трудно, понеже бях с вързани на гърба ръце. |
| 264 |
Погледът му ставаше все по тъмен; никак не бързаше с копчетата, наслаждаваше се на задачата си. Пулсът ми се учести, дишането ми стана по плитко. Не можех да повярвам как само от лекия допир на пръстите му ставам все по готова, по възбудена. Усетих силен порив да движа тялото си, да мърдам. |
| 265 |
Зъбите ми се впиха в месестата част на палеца му. Той простена, бавно извади мокрия палец от устата ми и го прокара надолу по брадичката ми, гърлото, между гърдите и там се спря, закачи го на лявата чашка на сутиена ми и я дръпна надолу. Гърдата ми изскочи. Не откъсваше очи от моите. |
| 266 |
В същото време другият му палец спря да се върти около другото ми зърно. Той просто го хвана между палеца и показалеца и започна леко да го пощипва и усуква. Крисчън! изстенах и се наведох рязко напред в скута му. Но той не спря, продължи да ме изтезава бавно, агонизиращо сладко и дори мързеливо. |
| 267 |
Той зовеше нещо дълбоко, нещо тъмно в душата ми, което може би само той познаваше добре. И когато заби зъбите си в зърното ми, удоволствието стана почти нетърпимо. Гърчех се, трепках като прободена пеперуда и отчаяно се опитвах да намеря нещо, в което да впия влагалището си, но той беше облечен. |
| 268 |
Ако можех поне да го докосна... Опитах се да освободя китките си, но се бях изгубила в това коварно, нечовешко усещане. Моля те прошепнах и започнах да го умолявам и да скимтя, удоволствието се стрелваше по цялото ми тяло от врата до петите, до пръстите на краката. Цялата ми мускулатура се сгърчи. |
| 269 |
Смучеше зърното ми, кожата ми пееше под допира му и не усещах нито подгизналата си блуза, нито мократа му коса, само огън. И този огън гореше като в камина. Бях се превърнала в запалена камина. Разумът напусна тялото ми, то застина, мускулите ми се свиваха все по често и болезнено. |
| 270 |
Искам! Готова си каза той задъхано и конвулсиите на оргазма разтърсиха цялото ми тяло, а той спря сладкото изтезание, стисна ме в прегръдката си, притисна ме до себе, докато бавно слизах по спиралите на оргазма. Когато отворих очи, главата ми беше на гърдите му и той ме наблюдаваше нежно. |
| 271 |
Сега ще те чукам силно. Сграбчи ме през кръста, вдигна ме от скута си, сложи ме на коленете си и се зае с копчетата на колана на тъмносиния си панталон. Пръстите на лявата му ръка галеха бедрото ми и всеки път спираха за секунди на дантелата на чорапите ми. Бяхме лице в лице, съвсем близо. |
| 272 |
Той ме погледна с енигматичната си усмивка и захапа долната си устна, а ръката му продължи да се движи нагоре надолу по пениса му. Защо беше толкова възбуждащо да гледам как съпругът ми си доставя удоволствие? Трябваше да си изядеш вечерята подкачи ме той, гласът му беше изкусителен. |
| 273 |
В моята съпруга. Не можех да се контролирам. Пръстите ми в мократа му коса, устните ми търсещи неговите; започнах да се движа, да го поглъщам, да ме поглъща. Той стенеше, ръцете му в косата ми, по гърба ми, езикът му завладя устата ми, вземаше всичко, а аз с желание му давах всичко. |
| 274 |
О, Крисчън, обичам те и винаги ще те обичам. Бях останала без дъх, исках да знае, исках да е сигурен в мен след тази битка за надмощие следобеда. Той изстена, стисна ме здраво и свърши. Порази ме стонът, който излезе от гърлото му като проплакване, като безпомощно отдаване на нещо извън контрола му. |
| 275 |
Точно тук исках да съм, независимо от мегаломанията му, от манията му да контролира, от порива и желанието му винаги да ме поставя на правилното според него място. Той зарови нос в косата ми и вдиша дълбоко. Усетих усмивката му и въздъхнах облекчено. Седяхме прегърнати и нямаше нужда да говорим. |
| 276 |
Ако ще ме подстригваш, сложи моята риза. Иначе ще ме разсейваш и така и няма да си легнем. Не можех да не се усмихна. С пълното съзнание, че ме гледа, тръгнах бавно към ъгъла, където бяха обувките ми и ризата му. Наведох се много бавно, с гръб към него, вдигнах ризата му, помирисах я. |
| 277 |
Той изсумтя, уж да отхвърли идеята, но усетих как тайничко мисълта, че някой от персонала му го харесва, наистина му се понрави. Добре, ще говориш ли с Гиа за стаите над гаража? Да, разбира се отвърнах и забелязах, че вече не изпитвам онова раздразнение като преди, когато някой споменеше името й. |
| 278 |
Вдигнах първия кичур, разресах го и го хванах с палец и показалец. Захапах гребена, взех ножиците и отрязах към три сантиметра. Крисчън седеше със затворени очи, неподвижен като статуя. Въздъхна доволно и аз продължих. От време на време отваряше очи и все го улавях да ме наблюдава внимателно. |
| 279 |
Погледнах го подозрително. Виж, за да управляваш една компания добре, трябва да използваш таланта и капацитета на хората, които работят при теб. Ако имаш дарбата и интереса да го правиш, значи трябва така да структурираш компанията си, че да даде възможност на тези хора да се изявят. |
| 280 |
Изобщо не бих предположила в началото. Пак си го представих като четиригодишно неизкъпано облечено в мръсни дрешки нещастно момченце. Погалих нежно късата му коса и тъгата ми отстъпи пред нежността. Той се размърда и сънените му очи потърсиха моите. Примигна няколко пъти и се разсъни. |
| 281 |
Той зарови нос в гърдите ми и измърка от удоволствие. Ръката му се плъзна надолу към кръста ми, по хладния сатен на нощницата. Какво изкусително парченце сладкиш си ти! Но колкото и да си изкусителна, трябва да ставам каза леко притеснено, протегна се, неохотно разви тялото си от моето и стана. |
| 282 |
Той се усмихна и ме замери с пижамата си. Тя полетя към лицето ми, но я хванах навреме и се засмях като ученичка. Той се приближи с дяволита усмивка, дръпна завивката ми, сложи коляно на леглото, сграбчи глезените ми, издърпа ме рязко към себе си, нощницата ми се нави и се вдигна нагоре. |
| 283 |
Пак ми се скара като на малко дете. Отворих уста да отговоря или поне да изджавкам, но реших да не започвам деня с лошо настроение. Скръстих сърдито ръце. Тейлър ме погледна за секунди в огледалото за обратно виждане и после се съсредоточи върху пътя, но тръсна леко глава, очевидно раздразнен. |
| 284 |
Аз просто обичах да съм в мехурчето, с Крисчън. Предния ден бяхме ходили на благотворителна вечеря. Имаше толкова много костюмирани мъже и докарани елегантни жени и всички говореха за цените на недвижимите имоти, за икономическата криза, за потъващите борсови пазари. В смисъл беше. |
| 285 |
Реших да се обадя на Крисчън. Знаех, че е бесен, озверял, истински озверял. Направо си глътнах езика само като си представих какви щеше да ги наговори. И сега щеше да се притесни допълнително, защото нямаше да може да се върне до утре вечер, защото го е нямало в най важния момент. |
| 286 |
Кларк беше висок, мургав и дори би могло да се каже симпатичен, ако не беше толкова начумерен. Не беше много щастлив от факта, че са го събудили, измъкнали са го от леглото и са го довлекли тук само защото някакъв е нахлул в дома на един от най богатите и влиятелни хора в Сиатъл. |
| 287 |
Не бях яла такъв сандвич от години. Усмихнах се благодарно и отхапах огромна хапка. Когато най сетне се добрах до леглото, се свих на неговата възглавница, облечена в неговата тениска. Всичко миришеше на него. И заспах, тихичко пожелавайки му лека нощ, сладки сънища и... добро настроение. |
| 288 |
Носеше черни чорапи и официални обувки. Единият му лакът бе опрян на облегалката на стола, а показалецът му бавно и ритмично минаваше по долната му устна. Очите му горяха гробовно, в пълен контраст с крехката утринна светлина, но като цяло изражението му беше не заключено, а за лостено. |
| 289 |
За това копнеех, откакто се бях прибрала снощи. Станах, приближих се до него. Изненадата му премина в шок, когато седнах в скута му и се свих. Не ме отблъсна, макар че очаквах да направи точно това. След няколко... удара на сърцето ми той обви ръцете си около мен и зарови нос в косата ми. |
| 290 |
Реших да не обръщам внимание на реакцията му, притиснах лицето си до гърба му, стиснах го по силно и затворих очи. Крисчън помръдна и водата от душа ни обля, но той продължи да си мие косата. Топлата вода падаше като водопад по тялото ми, а аз продължавах да гушкам мъжа си, любовта на живота ми. |
| 291 |
Изсуших отгоре отгоре косата си, само с кърпата, сплетох я и я вдигнах на кок. Пъхах диамантени обеци в ушите си, побягнах към банята да си сложа грим и след цялото бързане застанах пред огледалото и видях бледото си лице. Винаги толкова бледа! Поех дълбоко дъх, за да успокоя дишането си. |
| 292 |
И тогава се появи Тейлър със строг костюм, като изваден от кутийка, свеж, ще кажеш, че е спал поне осем часа. Добро утро, Тейлър поздравих го и се опитах се да преценя поне неговото настроение. Очаквах да видя и нещо като следа, нещо, което да ме насочи, да ми подскаже какво става. |
| 293 |
И понеже не исках да го оставя така с толкова много въпросителни, с такова напрежение между нас, пристъпих внимателно към него. Тялото му се скова, очите му се разшириха и изведнъж го видях така крехък, така уязвим и някъде, в някакво дълбоко, тъмно кътче на сърцето си усетих пробождане. |
| 294 |
Никога не съм знаела истинската причина за всичките ти тревоги, не съм знаела дали е базирана на нещо реално, или на нещо, което ти си си внушил, че е опасно. Имах двама души от охраната с мен. Мислех, че с Кейт сме в безопасност. И бяхме в по голяма безопасност в бара, а не в апартамента. |
| 295 |
Сега те вече горяха с чистия, ярък огън на гнева. Да, имам проблеми казах и усетих как се задушавам. Ако трябваше да дискутираме това, имах нужда от разстояние. Но преди да направя крачка назад, той се наведе и прокара носа си по моя. Затворих очи, за да усетя по силно така жадувания му допир. |
| 296 |
Струйка свежо студено вино се изля в устата ми. Преглътнах ин стинктивно и си спомних онази нощ в апартамента ми във Ван кувър, хвърлена на леглото, завързана да не мърдам, с тениската на очите и с полуделия, ядосан, секси Крисчън, който не умееше да оцени чувството ми за хумор дори в един имейл. |
| 297 |
Бавно засмуках пръста му. Сега ще мине казах успокоително, духнах няколко пъти върху изгореното и го целунах. Той задържа дъха си. После пак го взех леко с устата си и засмуках нежно. Той пое рязко дъх и звукът от свистящия в гърлото му въздух се стрелна директно към слабините ми. |
| 298 |
Готов за игрички, забавен и отвратително прелъстителен. Е, беше ми дал някои от отговорите, които исках, но исках да узная много повече. От друга страна, и на мен ми се играеше тази игра. След кошмара от снощи и цял ден напрежение и притеснения това се оказа неочаквано добър обрат. |
| 299 |
Още, от всичко, гладна съм. Усетих радостта в усмивката му. И така, бавно, търпеливо, той ме хранеше, все едно съм бебе. От време на време избърсваше крайчетата на устата ми или с устни поемаше някое парченце или трошичка. И разбира се, на кратки интервали ми предлагаше глътка вино. |
| 300 |
Отвори широко и захапи каза и след като го направих, установих, че са любимите ми сармички с лозови листа. Бяха вкусни и студени, макар че ги предпочитам затоплени, но не исках да рискувам да се изгори пак. Той ми подаваше сармичката на части и щом я изядох, облизах пръстите му един по един. |
| 301 |
После извади фибите от вдигнатата ми на кок коса и плитката ми падна свободно. Той я дръпна, аз направих крачка назад и опрях тяло в неговото. Имам план прошепна в ухото ми Крисчън и сладки тръпки полазиха по целия ми гръбнак. Така си и мислех казах, а той целуна шията ми под ухото. |
| 302 |
Каквото и да беше планирал исках го. Исках да сме заедно по начина, по който само ние можехме. Той ме обърна към себе си и погледнах джинсите му, разкопчаното копче и не успях да се сдържа. Прокарах пръст под колана му, без да докосвам тениската, усетих меките му косъмчета. Той вдиша рязко. |
| 303 |
Той леко пристъпваше напред, аз отстъпвах бавно, езиците ни танцуваха, вплетени един в друг, и тогава усетих дървения кръст зад себе си. Тялото му се притискаше все по настоятелно към моето. Да махнем роклята каза и започна да я сваля, както се бели ципа на плод, от бедрата, през кръста и корема. |
| 304 |
Закопча десния ми крак за белезницата на кръста, а след това и левия. Като закована на стената птица така безпомощна се чувствах. Крисчън се изправи, пристъпи към мен и отново бях в онази вана от аромати топлината, миризмата и нежността на допира му. Той стисна брадичката ми и ме целуна бързо. |
| 305 |
Настръхнах, когато усетих вибрациите по кожата си, между гърдите, над зърната, първо през едното, после през другото. Някаква нова, неконтролируема вълна от усещания ме заля, стигна до всяко нервно окончание в тялото ми, до синаптичните връзки между нервите и подпали наново слабините ми. |
| 306 |
Той мина пред мен, хвана ме за дупето и притисна бедрата си към слабините ми. Джинсите му едва побираха еректиралия му пенис, а копчетата се врязаха в кожата ми. С една ръка махна шала от очите ми и стисна брадичката ми. Примижах срещу светлината. Светилната на изгарящите му очи. |
| 307 |
Не можех да спра да плача. Тялото ми беше докарано до предела на поносимото, съзнанието ми празно, емоциите ми пръснати, разпилени. Той дръпна сатенения чаршаф от бал дахиновото легло и го уви около мен. Усещах хладния сатен като нещо непознато, нежелано върху чувствителната ми кожа. |
| 308 |
Сълзите бяха като катарзис. Токова много се беше случило през последните няколко дни – пожари в компютърни зали, кариерата ми вече планирана от някой друг, преследвания с коли, перверзни архитектки, въоръжени луди в апартамента ни, спорове, неговият гняв и на всичкото отгоре бе заминал. |
| 309 |
Освен това ако бях тук... Знам каза той и очите му обезумяха. Увих тялото си около него и сложих дланта си върху гърдите му. Лежахме така, мълчаливи. Ръката му се плъзна към края на плитката ми, дръпна ластичката, пусна косата на свобода и прокара пръсти през нея, като да я разреше. |
| 310 |
Крисчън поклати глава. Или не знаеше, или не искаше да ми каже, или нямаше сили да обсъжда съдържанието на бележката. Хайд е дошъл тук с цел да те отвлече каза и тялото му се вцепени. И когато го каза, се сетих за залепващата лента. Потръпнах, но поне бях подготвена за това, вече знаех. |
| 311 |
Думите ми излизаха почти беззвучни. Той изсумтя недоволно, прокара ръка през косата си, но не каза нищо. Зная защо имаш нужда да ме контролираш и да ме пазиш. И след като знаеш, продължаваш да ме предизвикваш? възкликна той, задавен от собствените си думи, а ръката му замръзна в косата ми. |
| 312 |
Подсъзнанието ми си свали очилата, задъвка рамката им, свила устни, и замислено поклати глава. Не й обърнах внимание. Беше толкова объркано. Аз бях неговата жена, не подчинена, не бях някоя нова компания, която е закупил наскоро, не бях актив. Аз не бях онази курва и наркоманка майка му. |
| 313 |
Това беше неговата дилема необходимостта да контролира и нуждата му от мен. Не исках да повярвам, че едното напълно отрича другото. Имам нужда от теб прошепнах и го притиснах по силно до себе си. Ще се опитам, Крисчън, наистина ще се опитам да бъда по разумна и да се съобразявам. |
| 314 |
Едната му ръка сграбчи челюстта ми, другата беше върху главата ми, не можех да мръдна. Коленичи между краката ми, разтвори ги и се настани там все още беше с джинсите. Ана извика, като че ли не вярваше, че съм там, с него. Погледна ме за част от секундата и успях да си поема дъх. |
| 315 |
Коленичи на пода и ме издърпа към себе си, така че дупето ми беше точно на ръба на леглото. Седни каза. С мъка седнах на ръба, косата ми падаше като воал около лицето ми, по гърдите. Сивите му очи се впиха в моите, а ръцете му отвориха широко краката ми. Облегнах се назад на ръце и зачаках. |
| 316 |
Ти си толкова дяволски красива, Ана каза и видях как косата му с цвят на мед потъна някъде към бедрото ми, започна да го целува и да лази нагоре. Цялото ми тяло се сви от очакване. Той погледна към мен, очите му все по тъмни под дългите му мигли. Гледай каза и езикът му беше между краката ми. |
| 317 |
Мускулите ми се ско ваха, ръцете ми трепереха под тежестта на собственото ми тяло. Тогава той нежно мушна пръст в мен и това беше краят. Паднах назад на леглото, пръстите му по тялото ми, в тялото ми, езикът му не спираше. И отлетях. Експлодирах, виках името му, мощният оргазъм огъна тялото ми. |
| 318 |
И когато оргазмът започна бавно да се надига в мен, осъзнах, че искам точно това, тази връзка, този начин да си кажем, че се обичаме. Направи го, бебчо, заради мен прошепна той. Стиснах очи, мускулите ми инстинктивно се стегнаха под шепота му и свърших шумно, с вик, в спиралите на мощен оргазъм. |
| 319 |
Скочих от леглото, грабнах халата и забързах към голямата стая. Мелодията беше толкова тьжна, онази същата прочувстве на, изстрадана мелодия, която беше свирил и преди. Спрях до вратата и го загледах в неговото малко езерце светлина. Тъжните ноти кръжаха в бавен ритъм в цялата стая. |
| 320 |
Не издържах. Крисчън не погледна нагоре, не обърна внимание дори когато тръгнах към пианото, но се отмести и ми направи място да седна до него. Продължи да свири, а аз сложих глава на рамото му. Той целуна косата ми, но не спря преди мелодията да свърши. Погледнах го скришом, а той ме гледаше. |
| 321 |
Стиснах нежно ръката му. Това наистина те е разстроило, нали? Някакъв откачен влиза в апартамента ми, иска да отвлече жена ми, тя не прави каквото й се казва, използва ми някакви ключови думи, подлудява ме... Затвори очи и когато ги отвори, вече бяха сурови и погледът му остър като нож. |
| 322 |
Освен това успя да вкара и мен там. Гледах в тавана и се чудех. Странно, винаги бях мислила за него като за силния, контролиращ, доминиращ Крисчън, но всъщност той беше крехък, уязвим, моето изгубено момче. А най смешното беше, че за него аз бях уязвимата, а не можех да се съглася, че е така. |
| 323 |
Дърветата бяха зелени, но първата въздишка на есента бе минала по листата и бе обагрила крайчетата им в жълтеникаво. Небето беше ясно, синьо и чисто като кристал. На запад се виждаха няколко тъмни облака. Наоколо се издигаха склоновете на Скалистите планини, а най високият връх беше точно пред нас. |
| 324 |
Минахме през центъра на Аспен и настроението ми се вдигна. Повечето постройки бяха едноетажни, от червена тухла, в швейцарски стил, а имаше и къщи в ултрамодерен стил, боядисани в ярки шарени цветове. Плюс много банки и дизайнерски бутици, които напомняха за статута на населението. |
| 325 |
Подадох ръка и се здрависахме. Не беше никак изненадващо, че се държеше по формално, отколкото с останалите от семейството. Надявам се полетът ви да е минал леко и приятно. Казват, че времето ще е хубаво през целия уикенд, но не съм съвсем сигурна. И погледна тъмните облаци зад нас. |
| 326 |
Имаше три кожени бледокремави, почти бели канапета, обърнати към голяма каменна камина, в която беше и фокусът на цялата стая. Единственото цветно нещо бяха малките декоративни възглавнички, пръснати навсякъде по канапетата. Мия хвана Итън за ръка и го повлече да му показва къщата. |
| 327 |
Хвана ме за ръка и ме поведе нагоре. Над първия етаж имаше четири спални, всяка с отделна баня и тоалетна. Неговата спалня обаче беше различна. Леглото беше много по голямо от това у дома, обърнато с лице към прозорец, от който се виждаше цял Аспен и поразяваща гледка към планините. |
| 328 |
Погледнах я и с очи я уверих, че напълно разбирам и няма да се бъркам. Тя хвана ръката ми и я стисна, а в очите й видях болка, наранено достойнство, после тя ги затвори за секунда и когато ги отвори, нямаше и следа от болката. Изведнъж ми се прииска да я защитя, да браня яростно моята мила Кейт. |
| 329 |
Наведе се и ме целуна. Пуснах водата във ваната с форма на яйце и излях малко аро матно масло. Пяната започна да се надига и божествен аромат на жасмин изпълни въздуха. Върнах се в спалнята, окачих Роклята и започнах да разопаковам и прибирам покупките, докато чаках да се напълни. |
| 330 |
Погледнах го виновно. Това е добре каза той весело и прибра палавото кичурче зад ухото ми. И колко пъти трябва да ти напомням нашите пари. Дръпна брадичката ми надолу и веднага пуснах захапа ната между зъбите ми устна. Пръстът му се спусна по тениската ми, между гърдите, по диафрагмата и към корема. |
| 331 |
Беше толкова препълнена, че с всяко движение водата се разплискваше навсякъде. Имах усещането, че плувам във водите на греха. А Крисчън беше самият грях миеше краката ми, масажираше стъпалата ми, заиграваше се с пръстите ми. После ги целуна един по един и леко захапа едното ми кутре. |
| 332 |
Той бавно пристъпи в стаята и затвори вратата. Беше с черни джинси, бяла риза и много хубаво елегантно черно сако. Изглеждаше неземно красив. Тръгна бавно към мен, но щом ме доближи, ме хвана за раменете, завъртя ме към огледалото и застана зад мен. Очите ми намериха неговите в огледалото. |
| 333 |
Сиви и сини очи се срещнаха в огледалото. После пръстът му се плъзна към края на роклята. Разстоянието от тук докосна края на роклята и плъзна пръсти нагоре до тук продължи задъхано не е много голямо... Плъзна ръка между краката ми, започна да ме дразни, да мърда бавно пръстите си. |
| 334 |
Сложи връхчето на палавия си пръст върху долната ми устна и аз инстинктивно го целунах. Бях наградена с дяволита усмивка. После той пъхна пръста в устата си и по изражението му вече знаех, че имам истински добър вкус, не знам дали важеше за облеклото, но със сигурност за под него. |
| 335 |
Готова ли си? попита той нежно. Тъкмо да отворя уста да кажа, че бях съвсем готова и даже се канех да свършвам, но се сетих какво стана предната нощ в стаята с играчките и реших да не насилвам чувството му за хумор. Седяхме в един от скъпите луксозни ресторанти в града и чакахме десерта. |
| 336 |
Говореха предимно за психология. Крисчън обаче, по ирония на съдбата, имаше сериозни познания в областта. Слушах разговора с половин ухо и тьжно отбелязах, че опитът и познанията му са резултат от горчивия му опит с познанията на прекалено многото психоаналитици, които бе посещавал. |
| 337 |
Усмихна се широко, по американски, откри всичките си перфектни бели зъби и разпъна устни, червосани в цвета на папийонката й. Макс ще се погрижи за палтата ви. Млад мъж, облечен в черно от глава до пети, но за щастие не в черен сатен, ми се усмихна и предложи да вземе палтото ми. |
| 338 |
Аз го стиснах по здраво, а той ме изгледа въпросително, после се усети за какво става дума, засмя се и последва госпожица Секси сатенени гащи. Осветлението беше доста оскъдно, стените черни, а всичко останало в тъмночервено. Имаше сепарета откъм двете стени и голям П образен бар в средата. |
| 339 |
Определено най доброто място в заведението. Ей сега ще вземем поръчките ви каза тя, пак изпърха с мигли към мъжа ми, отметна русата си коса и изчезна нанякъде. Мия вече потропваше с крака, нетърпелива да иде на дансинга, и Итън най сетне разбра намека и се хванаха за ръце, готови да тръгнат. |
| 340 |
Покажи ми пръстена си опитах се да надвикам музиката. Помислих си, че скоро ще изгубя гласа си, ако трябва да викам така до края на вечерта. Кейт изпъна ръка напред. Пръстенът беше изключителен: солитер във фина, изключително изработена чашка с по един малък диамант от двете страни. |
| 341 |
Погледнах го начупено, но истината е, че беше прав. Взех водата. Изпих я по не особено приличен за една дама начин и обърсах устатата си с ръка, за да изкажа протеста си, че пак ми се нарежда какво да правя. Добро момиче каза той и се засмя. Един път вече успя да повърнеш върху мен. |
| 342 |
Господи, той би се чувствал дяволски виновен, ако не танцува само с жена си. Засмях се. г И Крисчън беше този, който ми вдъхна увереност, накара ме да усетя тялото си и да не се срамувам от него, научи ме да се движа със самочувствие. Изведнъж усетих зад себе си две ръце на кръста ми. |
| 343 |
Гледаше русия с ярост и злост, каквито никога не бях виждала в очите му. Е, може би само веднъж, когато Джак се опита да ме сваля. Останалите по дансинга се раздвижиха, все едно някой бе хвърлил камък в спокойните води на езеро, оградиха ни, но останаха на безопасна дистанция от нас и горилата. |
| 344 |
Бях го ударила, защото знаех как ще реагира Крисчън, ако ме види да танцувам с някой непознат и този непознат ме опипва. Знаех, че ще изгуби обичайния си самоконтрол, а това беше страшно. А и мисълта, че някой може да си позволи да извади от релсите мъжа ми, любовта на живота ми, ме побъркваше. |
| 345 |
Да, ново е. Целуна и другото ми рамо, пусна роклята надолу и тя се свлече на пода. Свали и бикините ми и ме остави съвсем гола. После ме хвана за ръката. Хайде, прекрачи изкомандва и аз прекрачих роклята и бикините, като пазех равновесие само благодарение на това, че стисках ръката му. |
| 346 |
Дръпна ме в ръцете си, целуна ме, дъхът ми с аромат на мента от пастата за зъби се сля с неговия. Колкото и да ми се ще да се заровя в теб, да се изгубя в теб, мисля, че си пила малко повече от необходимото, намираш се на височина две хиляди и петстотин метра и нощес не успя да се наспиш. |
| 347 |
През съзнанието ми минаваха кадри, случки от деня. Крисчън, метнал ме на рамото си в самолета, тревогата му дали ще харесам къщата, после как правихме любов следобед, после във ваната и реакцията му към роклята ми. О, да, и оная горила в клуба. Усетих изтръпване в ръката си при спомена. |
| 348 |
Изведнъж се раздвижи и претърколи и двама ни, така че аз да съм отгоре. Хванах ръцете му и ги заковах отстрани до главата му. Ръката ме заболя, но не обърнах внимание. Косата ми падаше около нас като водопад с цвят на лешник. Започнах да се движа така, че краищата й да гъделичкат лицето му. |
| 349 |
Когато се опита да ме целуне, започнах да въртя глава като побесняла, за да не му позволя. Ръката му бързо мина от края на тениската ми към брадичката ми, закова лицето ми на място и той прокара зъби по челюстта ми, също както бях направила аз преди малко. Съпротивлявай се, бебчо. |
| 350 |
И вече не се борехме, бяхме вплетени ръце, езици, крака и докосване и усещане, бързо и трескаво. Кожа каза той с пресипнал глас, дишаше тежко. Дръпна ме нагоре и с едно движение ме извади от тениската. Ти казах все още седнала, защото само това ми дойде наум. Дръпнах пижамата му надолу. |
| 351 |
Хванах пениса му. Беше много твърд. Въздухът свистеше между зъбите му. Той се наклони назад, вдигна бедрата ми, катурна ме на леглото, а аз го дърпах, стисках здраво, ръката ми се движеше все по бързо по дължината на члена му. Видях малка капчица на върха на главичката и прокарах палеца си по нея. |
| 352 |
Всяко нещо с времето си каза той и ръката му се плъзна към ханша ми, а устата му продължи да смуче с наслада зърното ми. Застенах силно, дишах бързо и пак се опитах да го накарам да влезе в мен или поне да го засмуча с влагалището си. Усещах го тежък, твърд, така близо, но той никак не бързаше. |
| 353 |
Той хвана ръцете ми, закова ги към леглото широко разперени и пак ме притисна с цялата си тежест, подчини ме напълно. Бях обезумяла, подивяла. Ти искаше съпротива казах. Той се надигна, ръцете му все още върху китките ми, погледна ме. Сложих пети в горната част на бедрата му, набрах се и бутнах. |
| 354 |
После разсеяно започна да я оглежда, подхвърли я в ръка и я стрелна напред. Продължаваха да говорят все така задълбочено. Крисчън се наведе, вдигна бамбуковата пръчица и пак я хвърли напред. Връхчето й се удари в земята. Изведнъж той погледна към прозореца и се почувствах ужасно неловко. |
| 355 |
Започнах да опипвам около себе си и да търся колана в прос ъ ница. Той ме целуна по челото и се отпусна на седалката. Облег нах глава на рамото му и пак затворих очи. Безкрайно дълго ходене из планината, пикник на един от върховете, прелестни гледки всичко това ме бе изтощило до смърт. |
| 356 |
Въздъхнах. Да измъкнеш информация от него беше като да вадиш зъб без упойка, а след такъв прекрасен уикенд... Дали да развалям хубавото усещане с питане и вадене на зъби без упойка? Беше чудо да го видя извън обичайната му среда, извън апартамента, спокоен и щастлив със семейството си. |
| 357 |
Сиатъл в краката ни, пълен с хиляди примамливи неща и все пак така далечен. Може би това беше истинският проблем на Крисчън. Живял беше прекалено изолиран от реалния свят, сам беше изградил изолатора около себе си и сам беше заключил вратата му отвътре. Доброволно избрано отшелничество. |
| 358 |
Той плащаше за обучението й. Седях безизразна и се опитвах да разбера какво изпитвам към тази жена, но за пореден път тя бе оправдала подозренията ми за... щедростта му. За моя изненада обаче не изпитвах към нея нищо лошо. Беше такова пречистващо чувство. И истински се радвах, че е по добре. |
| 359 |
Но това, което изпитвах към тази нещастна млада жена, беше... съпричастност и състрадание. Започнах да прехвърлям из мозъка си цялата класическа литература, всичко, което бе посветено на отхвърлената любов. Преглътнах и се хванах за мисълта, че трябва да покажа уважение към чувствата й. |
| 360 |
Той сви рамене, все едно изобщо не му пукаше. Не искам да се мърсиш с моето минало. Крисчън... ти си това, което си, точно заради живота, който си живял, заради живота, който живееш сега. Това, което засяга теб, засяга и мен. И аз те приех такъв, какъвто си, когато се съгласих да стана твоя съпруга. |
| 361 |
Знаеш ли започнах да обяснявам бавно, в един момент аз правя нещо, което не ти харесва, и после ти измисляш някакъв начин да ми го върнеш или да се сдобрим, не знам кое от двете, защото обикновено сексът след това е или умопомрачителен, или жесток и винаги перверзен. Свих рамене уморено. |
| 362 |
Отворих невиждащи очи. Таванът на спалнята бе окъпан в меките цветове на късния следобед. Езикът му беше намерил центъра на вселената ми. Исках да изправя краката си и отчаяно се мъчех да намеря косата му, и пак го оскубах в опит да контролирам приближаващия край на сюблимното удоволствие. |
| 363 |
И аз се движех все по бързо. Той хвана главата ми и я изви назад. Зъбите му се впиха леко във врата ми. Другата му ръка се плъзгаше бавно по тялото ми от ханша през устните между краката ми, към клитора. Беше толкова чувствителен от огромното внимание, на което се беше радвал допреди минути. |
| 364 |
Да казах задъхано и тялото ми започна да се сковава и да сбира екстаза отново, мускулите ми се стягаха около пениса му, държаха го, обвиваха го топло и нежно, така интимно. Искам да свършиш. Сега. Заради мен каза той настоятелно. И аз не закъснях, тялото ми просто се подчини на желанието му. |
| 365 |
Опитвах се със силата на мисълта си да го накарам да се движи по бързо, гледах с омраза хората, които влизаха и излизаха и ми пречеха да стигна до баща си. Най сетне, след хилядолетия, вратата се отвори на третия етаж. Хукнах към друга рецепция. Имаше много медицински сестри със сини престилки. |
| 366 |
Предимно около диафрагмата, но успяхме да се справим с тях и да спасим далака му. За нещастие сърцето му спря по време на операцията вследствие загубата на кръв, но успяхме да се справим и сега е добре, макар че това остава сериозен проблем. Но най много ни притеснява ударът в главата. |
| 367 |
Беше ме оставил на мира В един миг се зачудих дали трябва да се тревожа от факта, че няма да правим секс, но след като моето друго аз, вътрешната ми богиня, не се виждаше наоколо и бе задигнала либидото ми със себе си, реших да помисля по въпроса на сутринта. Обърнах се към него. |
| 368 |
Когато става дума за теб, никога нямам насищане. Безкрайно съм щастлив да го чуя. Целуна ме нежно. Не знам дали поради факта, че бяхме точно в този асансьор, или защото не ме беше докосвал повече от двайсет и четири часа, или просто защото това беше моят опияняващ като сладка отрова съпруг. |
| 369 |
Крисчън ме прегърна по силно, сложи ме в скута си, завря нос в косата ми и разумно реши да не прави никакви коментари относно липсата на каквато и да е загриженост от страна на майка ми. Телефонът му започна да вибрира в джоба и той отговори веднага. Да, Андреа каза рязко, делово. |
| 370 |
Седнах до Рей и му зачетох от ръкописа, който ми бяха пратили. Единственият друг звук в помещението освен моя шас беше този на оборудването, което го поддържаше жив и благодарение на което беше с мен. Сега вече, след новините за бързото му възстановяване, можех да дишам по леко, имах надежда. |
| 371 |
Видях усмивката му в огледалото, но той не каза нищо. Просто продължи да разресва косата ми с четката и да я суши. Беше така успокоително. Този път не бяхме сами в асансьора. Крисчън изглеждаше меко казано апетитно с бялата си ленена риза и черни джинси, със сако, но без вратовръзка. |
| 372 |
Ръцете му бяха впити в ханша ми, докато забиваше все по бързо и по силно в мен. Усетих как желанието започна да се сгъстява, да натежава, да ме издига и бях готова. Хайде, Ана извика Крисчън и поредният мощен оргазъм ме разтърси, мускулите ми пулсираха около него и крещях името му. |
| 373 |
Опитай да ми повярваш. Защото това е самата истина. Погалих отново лицето му, прокарах пръсти по бакенбардите. Очите му бяха като два скрити от света водопада, в които се изливаха бурните и мътни сиви води на болката. Исках да вляза в тялото му, да обгърна сърцето му отвътре, да го стопля и успокоя. |
| 374 |
Правили ли сте опити да се свържете с някоя от бившите му асистентки? попита Крисчън почти дружелюбно. Да, но истината е, че не можем да накараме нито една от тях да говори. Всички казват, че е бил образцов шеф, но в същото време нито една от тях не се е задържала повече от три месеца. |
| 375 |
Забравих чувството на притеснение и неудобство и започнах да я изучавам втрещена, удивена, шокирана. Рано е да се види как бие сърцето, но да, няма нищо по си гурно от това, че сте бременна. Четвърта или пета седмица. Тя се намръщи. Вероятно инжекцията не е действала ефективно до края на срока. |
| 376 |
Едва успях да се насиля и да се усмихна. Рей беше в много по добро настроение и почти беше спрял да мърмори. Начинът, по който някак мълчаливо, както само той си знаеше, се опитваше да се отблагодари на Крисчън, ме развълнува така, че забравих за огромния си проблем и предстоящите последици от него. |
| 377 |
По лицето му минаваха безброй емоции, но най явен бе страхът. О, майната му на всичко! извика, вдигна ръце, все едно се предава, обърна се, тръгна към фоайето, грабна сакото си, излезе и затръшна вратата. Останах сама с тишината. Неподвижната, студена, празна тишина на голямата стая. |
| 378 |
Сложих ръце на кръста си и го загледах сърдито, а той се захили, подпря се с мъка на лакти и след много усилия успя непохватно да седне по начин, по който трезвият Крисчън не би седнал никога. Преди да се катурне назад, успях да го хвана за вратовръзката и да се преборя със сакото му. |
| 379 |
Измъкнах възглавница, завивка и чаршаф от килера със спалното бельо. Отключих и запалих осветлението. Странно колко успокоително ми действаше атмосферата в тази стая, а последния път бях го молила да спре и дори ползвах ключова дума. Заключих вратата и оставих ключа в ключалката. |
| 380 |
А това трябваше да е щастлив ден. Предстоеше ни да ставаме родители. Представих си как казвам на Крисчън, че съм бременна, как той пада на колене пред мен от щастие, как протяга ръце, нежно ме придърпва в прегръдката си и ми казва колко ме обича и колко обича нашата Малка точица. |
| 381 |
Сивите му очи бяха широко отворени, но не знам дали от страх, или от гняв. Сойър, ще тръгна след двайсет минути казах и придърпах завивката по плътно до тялото си, като да се защитя. Той кимна и всички очи се обърнаха към Крисчън, който продължаваше да ме гледа все така напрегнато. |
| 382 |
Падащи каскади спокойствие и чистота. С тях всичко натрупано в тялото ми през нощта започна полека да се отмива и за секунди дори успях да си представя, че нещата са наред. Измих си косата. След душа се чувствах много по силна, по здрава и готова да посрещна товарния влак Крисчън. |
| 383 |
Свалих я от закачалката, реших да обуя и черните ботушки. Тръгнах към спалнята. Спрях и изчаках да се махне от прага, за да мина. Почаках доста, докато доброто възпитание накрая не надделя и той отстъпи настрани да ми направи път. Усещах очите му върху тялото си, докато вървях към тоалетката. |
| 384 |
Устата му се сви в тънка черта. Не ме интересува. Взех черни копринени чорапи с дантела и седнах на леглото, внимателно вкарах пръстите на краката си и още по внимателно опънах нежната материя нагоре по бедрото си. Къде беше? попита той; очите му следваха движенията на ръцете ми по краката. |
| 385 |
Гласът му беше пресипнал, тих. Включих сешоара, за да заглуша гласа му, и започнах да наблюдавам скришом реакцията му в огледалото. Той ме гледаше с присвити очи, студено. Погледнах встрани, за да се съсредоточа върху косата си и да потисна студените тръпки, които минаваха през тялото ми. |
| 386 |
Това правят родителите. Това е трябвало да направи майка ти за теб. И съжалявам, че не го е направила, защото ако беше така, сега нямаше да водим този разговор. Но ти си голям мъж. Време ти е да влезеш в шибаната реалност и да спреш да се държиш като неуравновесен разлигавен пубер. |
| 387 |
Може и да не си щастлив от факта, че чакам дете, аз самата не съм в екстаз, като се има предвид, че идва доста рано и че ти му даваш една много яка и топла бащинска прегръдка за добре дошъл. Това е твоята плът, твоята кръв. Но или ще го направиш с мен, или ще аз ще го направя сама. |
| 388 |
Вече не знам какво искам. Гласът ми прозвуча като неговия. Трябваше да положа огромни усилия, да събера цялата си воля, за да се престоря на напълно незаинтересована, да потопя пръст в овлажнителя за кожа и да го втрия в лицето си. Погледнах се в огледалото. Сини очи, бледо лице, пламнали бузи. |
| 389 |
Мислила си да ме напуснеш? Думите му излязоха почти беззвучни. Когато един съпруг предпочита компанията на бившата си метреса, това обикновено не е много добър знак. Естествено, че избрах тази форма на защита с омраза, на нужното високо ниво, срещу въпроса, на който не исках да отговарям. |
| 390 |
Тази бременност е шок и за мен. Говорех така, че да върна поне някаква форма на цивилизован разговор. Твърде е възможно инжекцията да не е хванала и по принцип да е била неефективна. Той ме гледаше мълчаливо. А вчера ти наистина прекрачи всички граници прошепнах и пак усетих как гневът ми кипва. |
| 391 |
Той се обърна и влезе в банята. Стоях като препарирана, докато той затваряше вратата. Тръшнах се на леглото. Успях да удържа сълзите, да оживея след виковете, не убих никого, не се поддадох на сексапила му и да, определено заслужавах медал, но истината беше, че се чувствах ужасно зле. |
| 392 |
Не му казах довиждане. Все още беше под душа, когато излязохме със Сойър. Докато пътувахме, гледах през затъмнените прозорци; цялото ми самообладание ме напусна. Сивото надвиснало небе отразяваше точно настроението ми и нагнетяваше в мен чувството за обреченост, за нещо по лошо, което предстои. |
| 393 |
Но фактите си бяха факти. Не аз бях хукнала да разправям на не знам кой си какво става в живота ми. Исках Крисчън да признае, че това не е начинът да се държи нито с мен, нито с никого. Облегнах се, загледана в масата за билярд, и си спомних за онези хубави времена, когато играхме снукър. |
| 394 |
В единайсет едва си държах очите отворени. Предадох се и бавно тръгнах към старата си стая. Свих се под завивката, зарових лице във възглавницата и най сетне изплаках всичко, което бях трупала, цялата печал на света в силни, нечовешки, непристойни за една дама стенания. Събудих се с натежала глава. |
| 395 |
Асансьорът плавно се спусна в гаража. Знаех, че имам две минутки преднина пред Сойър, а и знаех, че той ще направи всичко възможно да ме спре. Погледнах с копнеж към новото си ауди К.8, но се втурнах към сааба, отворих вратата, метнах чантата на предната седалка и се мушнах зад волана. |
| 396 |
Запалих и с бясна скорост подкарах към изхода. Цели единайсет агонизиращи секунди чаках проклетата врата да се вдигне. Точно тръгвах, когато видях в огледалото за обратно виждане как Сойър излиза от сервизния асансьор и тича към колите. Удивеното му, дори обидено изражение ме порази. |
| 397 |
Очите й се разшириха и фалшът отстъпи пред шока. Погледът й мина по тялото ми като четка за дрехи. Този път със смес от чувства недоверие и страхопочитание. Моля, последвайте ме, госпожо каза тихо тя и ме поведе към малък оскъдно обзаведен кабинет, чиито стени също бяха от зелено гравирано стъкло. |
| 398 |
Разбира се, госпожо Грей. След две минути вървях към доджа с целия си антураж. Прозорците бяха прекалено тъмни и не можех да видя кой е зад волана. Но когато приближихме, вратата на колата се отвори и жена, облечена в черно и с черна шапка, свалена над очите, излезе грациозно от колата. |
| 399 |
Видях името на една от улиците Саут Ървинг Стрийт. Там тя направи остър завой вляво и тръгна по някаква занемарена улица без къщи, минахме покрай изоставена детска площадка с изпотрошени люлки и пързалки, голям паркинг с ниски масивни бордюри, с порутени тухлени сгради от другата страна. |
| 400 |
В боклука. Добре изръмжа той и най неочаквано ме зашлеви с цялата си злоба през лицето. Свирепият удар ме събори на земята, главата ми се удари, из кънтя с жестока болка и отскочи от бетона. В мозъка ми експло дира бомба, очите ми се напълниха със сълзи от нетърпимата, нечовешка болка. |
| 401 |
Той спря. Тая кучка си го заслужава! изкрещя пак, но сега вече на нея. И това беше една безценна секунда, секундата, в която плъзнах ръка зад гърба си, измъкнах револвера от колана и с разтреперани ръце се прицелих и натиснах спусъка. Куршумът се заби над коляното му и той падна и стисна крака си. |
| 402 |
Хмм измънка Крисчън. Гърдите му се надигаха и отпускаха все по бавно, дишането му ставаше по дълбоко и спокойно, като приспивна песен за мен, залюля ме като в хамак. И докато се унасях, се опитвах да подредя парчетата накъсани разговори, които бях чула на ръба между съзнанието и безсъзнанието. |
| 403 |
Вдигнах пръст към устните си. Моля ви, оставете го да спи прошепнах и свих очи да се предпазя от нахлуващата утринна светлина. Това е вашето легло, не неговото изсъска тя строго. Спя по добре, когато е тук настоях и се хвърлих яростно да защитавам съпруга си. А това си беше самата истина. |
| 404 |
Подсъзнанието ми кимна мъдро в съгласие. Поклатих глава и започнах бавно и несигурно да се изправям от леглото. Всъщност с облекчение открих, че вече стъпвам на краката си доста по стабилно, въпреки че бяхме спали с Крисчън на тясното легло, а и главата не ме болеше толкова. Само тъпа досадна болка. |
| 405 |
В теб има толкова любов, ти си забавен, ти си силен, на детето няма да му липсва абсолютно нищо. Той седеше замръзнал, красивото му лице бе изкривено от съмнения. Да, идеалният вариант щеше да е ако бяхме изчакали, за да имаме повече време един за друг. Но сега сме трима и ще растем тримата, заедно. |
| 406 |
Но съм ти много благо дарна, че ме научи да стрелям. За секунда той ме изгледа със зле прикрита гордост, така както родителите се гордеят с постиженията на децата си. Радвам се, че си го уцелила каза с дълбок и плътен глас. Сега се прибери у дома и си почини. Изглеждаш добре смених темата. |
| 407 |
Избърсах носа си с ръка и той ме целуна по челото. Започна да ме съблича, като особено внимаваше с тениската. Всъщност главата вече не ме болеше. Поведе ме към душа, съблече се много бързо и влезе с мен под топлата вода. Обви ме с ръце и останахме така в успокоителната прегръдка на топлината. |
| 408 |
Имаше да ми дава някои обяснения, но точно в този момент предпочитах да се наслаждавам на кроткото спокойствие, на чувството за сигурност в ръцете му. И в този миг разбрах, че всичко, което искам да зная, всичко, което искам да питам, трябва да дойде от него, а не да го притискам. |
| 409 |
О, бебчо простена с агонизиращ глас, но зад агонията се надигаше неконтролируем бяс. Добре съм. Придърпах главата му до устните си и го целунах. Той се поколеба, но щом езикът ми влезе в устата му, тялото му се предаде на целувката ми. Не прошепна срещу устните ми и отстъпи крачка назад. |
| 410 |
Но не сега и не тук. И преди да се усетя и да се опитам да го убедя в обратното, вече ми миеше косата. След банята се почувствах много по добре. Дали беше заради душа, или заради това, че си бях изплакала всичко, или заради решението си да спра да го натискам и да го питам, но наистина се чувствах. |
| 411 |
Ана, сериозно, изобщо не мислиш за здравето си. Вдигна тениската ми и сложи длан на корема ми. Дъхът ми спря. А и вече си с дете прошепна и прокара пръсти по ръба на шортите ми, галеше кожата ми. И желанието изригна неочаквано, горещо, гъсто, тежко и кръвта ми го разнесе из цялото тяло. |
| 412 |
Искам теб. Той затвори очи, поклати глава, като че ли се бореше със себе си, с изкушението, но когато ги отвори, погледът му беше твърд. Просто изпълни това, което ти се казва, Ана. За секунда си помислих, че мога да приложа друга тактика и да се съблека, но се сетих за охлузванията по ребрата. |
| 413 |
На пръв поглед обикновено работническо семейство. Мъж, жена и деца. Мъжът и жената бяха облечени в раздърпани, избелели от много пране сини тениски. Изглеждаха на около четирийсет. Жената беше руса, с прибрана на кок или опашка коса, а мъжът беше много късо подстриган почти до кожа. |
| 414 |
Мъжът бе сложил ръка на рамото на сърдита млада тийнейджърка. Две момчета еднояйчни близнаци, на около дванайсет, много руси и широко усмихнати. Имаше и друго момче, по малко, с черве никаворуса коса и сърдито лице и зад него, наполовина скрито друго, по малко момче, с коса като мед и сиви очи. |
| 415 |
Опитвам се да ти обясня. Кимнах. Исках да се получи окуражително кимване, но най вероятно изглеждах като статуя, като препарирана, с оцъклени очи. Той се намръщи, очите му потърсиха моите, опитваше се да прецени реакцията ми. Е, естествено, бях объркан, ядосан и дяволски възбуден. |
| 416 |
Нямах търпение да я видя. Прошепна го, все едно се изповядваше. Всъщност това беше неговата мрачна изповед. Тя не ме докосна, когато ме целуна каза и се обърна да ме погледне. Не знам дали ме разбираш... бях ходеща ерекция, на петнайсет години, доста висок за възрастта си, хормоните ми бушуваха. |
| 417 |
Той затвори очи и когато ги отвори, те бяха сурови. Светът ми беше подреден, спокоен, контролиран и тогава ти се появи в него с твоята мно гознайна уста, с невинността си, с красотата си, с тихия си бунт и безразсъдство, и всичко преди теб изглеждаше тъпо, скучно, празно, обикновено. |
| 418 |
И тя направи много за мен. Тя ме спаси от алкохолизъм. Накара ме да уча... Тя ме научи да се справям с вътрешните и външните проблеми, да контролирам стреса си, да посрещам предизвикателствата, нещо, което не можех да правя, позволи ми да изживея неща, за които мислех, че не съм достоен. |
| 419 |
Зачудих се какво ли пък значи това. Той усети реакцията ми и се поколеба. Кажи ми! Когато израстваш с една напълно негативна представа за самия себе си, ако мислиш, че си отхвърлен, че си свирепо животно, което никой никога няма да обича, започваш да си мислиш, че заслужаваш да те бият. |
| 420 |
За кратко бях отстъпил тази функция на друг, друг вземаше решенията вместо мен. Не бях в състояние да го правя сам. Просто не можех. Но като се подчинявах на нея, успях да намеря себе си и да поема управлението на живота си, да се контролирам, да контролирам нещата и сам да вземам решения. |
| 421 |
Дори за секунда! Когато те попитах какво не е наред, изобщо не би ми минало през ума, че това е била причината, не очаквах такъв отговор. Бях ядосан на теб, на себе си, на всички. И това ме върна години, години назад, когато нищо не зависеше от мен и всичко беше извън мой контрол. |
| 422 |
Влязохме в един бар и изпихме бутилка вино. Тя се извини за поведението си последния път, когато се видяхме. Мъчно й е, че майка ми отказва да й говори. Това по някакъв начин оказва влияние на социалния й живот и контактите й, но тя разбира. Говорихме за бизнеса, който върви добре въпреки рецесията. |
| 423 |
Тя веднага отстъпи. Извини се, извъртя нещата, че е било само на шега. Искам да кажа... тя твърди, че е наистина щастлива с Ай зък, че е доволна от бизнеса си, че не мисли зло никому, най малко на нас. Казва, че приятелството ни й липсва, но разбра, че животът ми вече е само с теб. |
| 424 |
Така или иначе каза повече, отколкото някога съм се надявала да изкопча от теб. Погледът му омекна. Не, не мисля, че бих запазил това приятелство. Но след рождения ми ден все мислех за нея като за... нещо, което съм започнал и не съм довършил. Тя прекрачи границата, и аз приключих. |
| 425 |
Усмихнах се с умиление. Беше внимателен, приказлив, правеше всичко с любов. Главата не ме болеше, болката в ребрата беше поносима, макар че, честно казано, се налагаше да внимавам, когато се смея. Но бях крайно изнервена. Това беше най дългият период без секс от... всъщност от първия път. |
| 426 |
Гледах го и го изпивах с очи. Сексапилен, рошава коса, късо спортно яке, бяла риза, джинси. Той ме погледна, сложи ръка над коляното ми, погали ме нежно. Радвам се, че не си смени тоалета. Бях сменила обувките с ниски, спортни, и бях облякла някакво яке, но не бях сменила полата. |
| 427 |
Колата запълзя по алеята между дърветата, цялата застлана с листа зелени, жълти, меднокафя ви. Високата трева на моравата беше слънчево жълта, но тук там се виждаха и зелени стръкчета. Денят беше много красив. Слънцето грееше и соленият дъх на Залива бе примесен с упоителния аромат на идващата есен. |
| 428 |
На тяхно място бяха иззидали други. Елиът ни развеждаше и обясняваше. Навсякъде около нас работниците му, сред тях имаше и жени, работеха усилено. С облекчение отбелязах, че каменното стълбище с железния инкрустиран парапет си е на мястото, внимателно покрито с бели чаршафи, за да не се праши. |
| 429 |
Беше прекалено топло. Лежах на одеялото до него. Жълтата трева ни скриваше от погледите на всички, шумът от къщата се чуваше, но отдалеч. Бяхме като в отрязано парче... рай. Той сложи още една ягода в устата ми и аз я засмуках с наслада, без да откъсвам поглед от потъмняващите му очи. |
| 430 |
Разтвори блузата и нежно започна да целува гърдите ми. Доволен гърлен звук се откърти от гърдите му и този звук отекна като тътен през цялото ми тяло до най дълбоките и закътани места. Тялото ти се променя прошепна той. Палецът му заигра със зърното ми и то се втвърди болезнено, опряно в сутиена. |
| 431 |
И ми харесва такова добави Крисчън. Гледах как езикът му дразни нервните окончания по ръбчето на сутиена ми. После той захвана ръба му между зъбите си и го дръпна надолу, освободи гърдата ми и леко прокара нос по зърното ми, твърдо и издължено от допира му и от нежния хладен дъх на есенния бриз. |
| 432 |
Тогава той седна, опрял нос в моя, алчните му сиви очи бяха заковани в моите. Целуна ме, а ръцете му все така дразнеха зърната ми. Успях да разкопчая две копчета на ризата му. Исках да го целувам навсякъде, да го събличам и да го чукам и ако е възможно всичко това да стане наведнъж. |
| 433 |
Със сигурност моят съпруг знаеше да се целува, да! Погалих лицето му, пръстите ми се спуснаха бавно към брадичката, по шията му и отново се залових с копчетата на ризата. Този път бавно, а той все така ме целуваше. Разтворих ризата и я смъкнах по ключиците, по топлата му копринена кожа. |
| 434 |
Наведох се и започнах бавно да целувам кожата му там където бяха минали пръстите ми. Той затвори очи. Той изстена и отметна глава, за да оголи шията си за устните ми. Да го видя такъв изгубен в свръхвъзбудата беше толкова еротично. Езикът ми се плъзна по гърдите му, през деликатните му косъмчета. |
| 435 |
О, Ана прошепна той, повдигна ме, бързо разкопча копчетата си и когато ме пусна да седна, усетих ерекцията му под себе си и се притиснах към него. Върховете на палците му ме докоснаха точно там където исках да бъда докосната и дъхът ми спря. Дано не държиш особено на тези бикини изпъшка той. |
| 436 |
Пръстите му минаха по дантелата и после се плъзнаха в мен, а палците му се забиха в деликатната материя на бикините и я разкъсаха. Той завъртя ханша си и пенисът му се отърка в мен. Колко си мокра! каза сластно и доволно. После изведнъж седна, обви ръце около кръста ми и се оказахме лице в лице. |
| 437 |
Усетих как всеки милиметър от ерекцията му ме изпълва. Стенех, опитах се да хвана ръцете му и да се вдигна нагоре, да ускоря движенията му, но той не ми позволи. Всеки сантиметър от мен прошепна и бавно ме изпълни цялата. Отметнах глава и извиках сподавено от насладата, изпълнила влагалището ми. |
| 438 |
С ръка около кръста ми той се движеше в моя ритъм. Колко ми бе липсвало това упоително усещане! Той под мен, в мен, лъчите на слънцето по гърба ми, сладкият аромат на есен, нежният дъх на вятъра цяла палитра усещания, миризми, вкус и към това гледката на божествения ми съпруг под мен. |
| 439 |
Пак и пак и пак и се строполих върху гърдите му. Той извика името ми с екстаз и любов и ме последва. Затворих очи и се отдадох на блаженото спокойствие на прегръдката му. Ръката ми беше на гърдите му, усещах как ударите на сърцето му забавят и се успокояват. Целунах го и прокарах нос по гърдите му. |
| 440 |
Все едно някъде в себе си е имал язовир, за чието съществуване не е подозирал никой, и водите на този язовир се бяха надигнали и прелели, скъсали бяха язовирната стена и сега нищо не можеше да ги спре. Той вече говореше. Знаех, че ще дойде да ме провери след няколко минути, и ми хрумна нещо. |
| 441 |
Значи искаш да поиграем? Да. Той пак млъкна. Реших да рискувам и да го погледна скришом... плъзнах поглед по бедрата му, обути в протьркания деним, по разкопчаното копче, по косъмчетата под пъпа му, по пъпа му, по изваяните му коремни мускули, по косъмчетата по гърдите, по сивите пламтящи очи. |
| 442 |
Наслаждавах се на този ценен момент тишина и пълно щастие. Трябваше да изпитвам вина за щастието си, за тази душевна пълнота и завършеност, но истината е, че не съжалявах за нищо. Животът точно тук, точно сега, беше прекрасен. А аз се бях научила да живея за мига, така, както правеше съпругът ми. |
| 443 |
И зъбите му се впиха в ухото ми. Пръстите му влизаха и излизаха, докосваха онова сладко място, където беше съсредоточена цялата ми възбуда. Камшикът падна на пода и ръката му се плъзна по корема ми, нагоре към гърдите. Цялото ми тяло беше напрегнато. Гърдите ми бяха много чувствителни. |
| 444 |
Тихо каза той и палецът му се плъзна по зърното ми. Пръстите му бяха нежни, много внимателни, удоволствието се разля по цялото ми тяло. Обичам да те слушам, когато стенеш прошепна той. Усещах ерекцията му до ханша си. Копчетата на джинсите му притискаха кожата ми, пръстите му не спираха. |
| 445 |
Той разкопча белезниците и ме освободи. Обърна ме към стената, дръпна плитката ми и ме придърпа до тялото си. Наклони главата ми на една страна, така че устните му да имат достъп до шията ми, и в същото време ме притискаше плътно до себе си. Искам в устата ти каза с тих съблазнителен глас. |
| 446 |
Усещах тялото си узряло, готово. Силна сладка болка сви слабините ми. Обърнах се към него, хванах главата му между дланите си и я дръпнах към устните си. Езикът ми се плъзна жадно в устата му. Той простена, сложи ръце на дупето ми и ме дръпна към себе си, но го докосна само издутият ми корем. |
| 447 |
Ръцете ми бягаха към копчетата на джинсите му. Той отметна шава и оголи шията си за устните ми. Прокарах език по гърдите му, по косъмчетата. Дръпнах колана на джинсите му копчетата сами изскачаха от илиците. Той впи пръсти в раменете ми, натисна ме надолу и аз потънах между краката му. |
| 448 |
Той вдиша рязко, когато го поех в уста. Обичам да правя това. Обичам да гледам как се разпада под допира ми, да чувам дишането му, сластните стонове, откъртени от гърлото му. Затворих очи и засмуках силно. Имаше упойващ вкус, а бездиханният му стон бе насладата, за която копнеех. |
| 449 |
Хвана главата ми и я закова на място, а аз скрих зъбите си с устни и го поех дълбоко в устата си. Отвори очи и ме погледни заповяда той с дрезгав глас. Очите му пламтяха. Той натика члена си чак до гърлото ми, после бързо го извади почти докрай. Понечих да го хвана, но той спря ръката ми. |
| 450 |
Хвана ме за раменете и ме изправи. Опъна плитката ми и ме целуна силно, алчно, вземаше всичко от мен и ми даваше всичко. Изведнъж ме пусна и преди да се усетя вече ме носеше на ръце към леглото. Леко ме положи да седна, така че дупето ми беше на ръба. Сложи си краката около кръста ми заповяда. |
| 451 |
После го притисна до гърдите си, целуна меднорусата му коса, след това го млясна по бузата и започна да го гьделичка безмилостно. Теди се смееше, блъскаше с ръце по гърдите му, риташе и се опитваше да се отърве. Крисчън го пусна на земята и усмихнато му каза: Хайде да намерим мама. |
| 452 |
Това щеше да ни даде пет минути спокойствие. Максимум. Тед го заоглежда със смръщени вежди, сериозно, сините му очи впити в екрана, точно както баща му четеше мейлите си. Крисчън зарови нос в косата му и сърцето ми се напълни с щастие така както балон се пълни с въздух, преди да литне. |
| 453 |
Той стисна окуражително ръката ми и тръгна. Крисчън! извиках в паника. Минахме през някакви други врати, след секунди медицинската сестра покриваше гърдите ми и слагаше пред главата ми параван с перденца. Вратата се отваряше и затваряше и в един миг около мен имаше ужасно много хора. |
| 454 |
Надявам се, нямате нищо против, господин Грей. Гласът и беше тих, колеблив, мелодичен дори; и не спираше да мига насреща ми с дългите си мигли и да ме гледа с големите си сини очи. Не успях да прикрия смеха, който ме напуши, като се сетих как съвсем неелегантно нахлу в кабинета ми. |
| 455 |
Обикновено такива неща ме докарват до лудост, но сега едва прикрих усмивката си и за малко да хукна да й помагам с проклетия касетофон. Докато тя продължаваше да чупи пръсти и да се мъчи с касетофона, се замислих колко хубаво би било да усъвършенствам двигателния й апарат с една нагайка. |
| 456 |
Фасулска работа. Купувам разни зле управлявани компании, оправям ги, или ако са много зле, вземам активите им и ги препродавам изгодно. Нещата опират само до това, да можеш да прецениш коя става за оправяне и коя за продаване на парче и, разбира се, и до хората, които ангажираш с това. |
| 457 |
Онова приятно изчервяване отново плъзна по лицето й и тя пак захапа устната си. Реших да говоря глупости, за да не мисля за устата й. Освен това власт и сила се постигат, когато си убеден, че имаш дарба да контролираш нещата Имате ли усещането, че притежавате изключителна власт? попита тя. |
| 458 |
Не, съквартирантки сме. Нищо чудно, че не беше в час. Потърках брадичка и обмислях възможността да я смажа окончателно, да вгорча живота й за дълго време напред. По свое желание ли дойдохте тук? попитах и тя ме погледна покорно, очите й бяха големи и тревожни, заради реакцията ми, предположих. |
| 459 |
През цялата седмица, по време на тъпи срещи, по всяко време се улавях как се сещам за всяка подробност от това интервю. Как пръстите й трепереха върху касетофона, как прибира косата си зад ухото и да... това хапане на тази устна. Шибаната устна ме хващаше за топките всеки път, като се сетех за това. |
| 460 |
Макар че беше почти обед, беше спокойно като за събота. Бях забравил какви интересни неща могат да се намерят в такъв магазин. Купувах всичко, което ми беше потребно, онлайн. Но така и така бях тук, можеше да се запася с някои дреболии. Малко велкро, да... малко кукички, метални пръстенчета. |
| 461 |
Трябваше да сложа край на тези пуберски реакции. Да я закопчая с белезниците за крачетата и ръцете, да я чукам, да я напляскам с камшика... последователността всъщност беше без значение. Да, точно от това имах нужда. Тя беше погълната от работата си и това ми даде възможност да я огледам. |
| 462 |
Като оставим настрана всичките ми похотливи мисли, тя беше наистина привлекателна. Няма грешка, бях запомнил добре. Тя погледна нагоре и замръзна, прониза ме с умните си смущаващи очи, най синьото синьо, през което можеше да вижда вътре в мен. Почувствах се крайно обезпокоен, като предния път. |
| 463 |
Сега вече имах време да се насладя на прекрасния й задник. Тя беше всичко, което търсех в една подчинена: сладка, вежлива, красива и имаше необходимите физически данни. Но големият въпрос беше дали може да бъде подчинена. Предположих, че дори не знае нищо за този начин на... живот. |
| 464 |
Много е доволна от интервюто. Тя е и главен редактор на вестника и беше много разочарована, че не можа да дойде да се види с вас и да вземе интервюто лично. Това беше най дългото изречение, което беше казала досега от първата ни среща. И дори не говореше за себе си, а за някой друг. |
| 465 |
Апартаментът беше празен. Кейт ми липсваше и си я представях как лежи на някой плаж в Барбадос и пие студен коктейл. Включих плоскоекранния телевизор, за да може шумът да запълни вакуума и да се залъжа, че имам компания, макар че нито слушах, нито гледах. Седнах и забодох поглед в тухлената стена. |
| 466 |
И в сънищата не можех да избягам от него. Преследваха ме и сивите огнени очи, и безпомощният поглед, и лъскавата немирна коса. А пък музиката... колко много музика не издържах, когато чуя музика. Внимавах и я избягвах на всяка цена. Потръпвах дори от безсмислените песнички в рекламите. |
| 467 |
Превърнах се в отделна бойна единица, в опустошена, разкъсвана от военни действия земя, където не вирее нищо, а мрачният хоризонт се е снишил. Да, така е. Докато бях на работа, можех да съм безлична, но ако поговорех с мама, знаех, че ще рухна, а ако рухна, може и да не успея да се изправя. |
| 468 |
Джак започна непрекъснато да се върти около мен, да ме дразни, да задава лични въпроси. Той пък какво искаше? Държах се любезно, но предпочитах да го държа на разстояние. Седнах и започнах да преглеждам купчината писма до него, доволна, че мога да се поразсея от слугинската работа. |
| 469 |
Не, не, не и не. Не можех да бъда с човек, на когото му доставя удоволствие да ми причинява болка, с човек, който не може да ме обича. Мъчителни спомени пробягваха в главата ми държим се за ръце, целуваме се, ваната, нежността му, чувството му за хумор, тъмният му замислен сексапилен поглед. |
| 470 |
Вечерта се въртях в леглото, мятах се, опитвах се да заспя и за пръв път от доста време не заспах с плач. Представях си лицето на Крисчън, каквото беше последния път, когато го зарязах. Измъченото му изражение не ми даваше мира. Спомнях си, че той не искаше да ме пусне, което ми се стори странно. |
| 471 |
Денят се влачеше нетърпимо бавно, а Джак бе отвратително внимателен. Сигурно беше заради тъмнолилавата рокля на Кейт и ботушите с черни токчета, които откраднах от гардероба й, но сега не исках да мисля за това. Реших да отида да си купя прилични дрешки веднага щом получа първата заплата. |
| 472 |
Изпъшках отчаяно и извъртях очи към тавана, а той присви своите. За пръв път от много време ми идваше да се изсмея. Опитах се да потисна напиращия кикот. Лицето на Крисчън поомекна, докато аз се стараех да остана сериозна, и някакво подобие на усмивка пробяга по красивите му изваяни устни. |
| 473 |
Ухаеше на лен, на омекотител за дрехи, на душ гел и на любимия ми аромат на Крисчън. За момент си позволих да се потопя в илюзия, че всичко ще е съвсем наред, и усетих как измъчената ми душа се успокоява. След няколко минути Тейлър отби до тротоара, въпреки че все още бяхме в града. |
| 474 |
Крисчън кимна, обърна се и ме поведе през двойните врати в просторното фоайе. Наслаждавах се на ръката му и на дългите опитни пръсти, преплетени с моите. Отново усетих познатото чувство привлечена съм също като Икар към слънцето. Веднъж вече се изгорих, а ето че съм отново с него. |
| 475 |
Когато вратата се отвори, той пусна ръката ми и влязохме. Вратата се затвори и аз се осмелих да го погледна за втори път. Той също ме гледаше и усетих как между нас прехвърчат искри. Почти осезаеми. Имах чувството, че мога да ги вкуся, докато пулсират и ни привличат един към друг. |
| 476 |
Залезът беше от дясната ни страна, слънцето се бе снишило към хоризонта огромно, огненооранжево и аз отново се превръщах в Икар, който лети прекалено близо до него. Мракът ни преследваше и по небето плисна плащ от опалово, розово и аквамарин, преплетени както умее единствено майката природа. |
| 477 |
Исках да кажа толкова много неща, но пътуването бе твърде кратко. Крисчън гледаше умислено през прозореца. Хосе ми е просто приятел прошепнах. Крисчън се обърна и ме погледна, очите му бяха потъмнели, подозрителни, не издаваха нищо. Устата му о, да, устата му ме разсейваше, неканен образ. |
| 478 |
Успя да поговориш с Хосе мъжа, който последния път, когато го видях, се опита да си навре езика в стиснатата ти устичка, докато ти беше пияна и готова да си изповръщаш червата изръмжа той. Никога не ме е удрял обаче изсъсках пак. Крисчън се намръщи и от всяка негова пора бликна ярост. |
| 479 |
Той изпъшка, дрезгав сексапилен звук, изригнал дълбоко от гърлото му, който отекна в мен, и ръката му се плъзна по тялото ми чак до дупето, пръстите му се впиха в плътта ми през роклята. Вложих всичкото нетърпение и болка от последните дни в тази целувка, обвързвах го със себе си. |
| 480 |
Тук става измърмори. Нямаме много време. И според мен ресторантът ставаше. Дървени столове, ленени покривки, стени в същия цвят като стаята за забавления на Крисчън наситено кървавочервено, по стените безразборно закачени огледала в златни рамки, бели свещи и малки вази с бели рози. |
| 481 |
Той стисна устни в тънка линия, ала след това, почти с нежелание, устните му се извиха и разбрах, че се опитва да потисне усмивката си. Извинявай. Приемам извинението и с удоволствие държа да те информирам, че не съм решила да стана вегетарианка от последния път, когато ядохме заедно. |
| 482 |
Последните няколко дни бяха... трудни. Преглътнах и усетих как буцата в гьрлото ми набъбва, докато в ума ми нахлуваше споменът за отчаянието и мъката, които ме обзеха, след като го напуснах. Изминалата седмица беше най ужасната в живота ми, болката бе почти неописуема. Не бях изпитвала нищо подобно. |
| 483 |
Просто се опитвам да те разбера, да добия ясна представа за онова, което харесваш и не харесваш. Като цяло, Крисчън, на теб ти доставя удоволствие да ми причиняваш болка, която трудно преглъщам. Правиш го, защото си преценил, че съм прекрачила някаква невидима произволна граница. |
| 484 |
Той поглади брадичката си и каза замислено: Анастейжа, искам да започнем отново. Да започнем с обикновената сладникава връзчица и може би, след като ми имаш повече доверие, а аз се уверя, че си искрена и ми казваш всичко, ще продължим напред и ще се отпуснем с някои от нещата, които обичам да правя. |
| 485 |
Аз обаче съм егоист. Желая те още откакто падна в офиса ми. Ти си изящна, откровена, топла, силна, с чувство за хумор, възхитително невинна; списъкът е безкраен. Изпитвам истинско страхопочитание към теб. Желая те и мисълта, че ще паднеш в обятията на друг, е като нож в тъмната ми душа. |
| 486 |
Миналата събота изживях истински шок. Беше като внезапно събуждане. Разбрах, че си се старал да ме глезиш и че аз не мога да бъда човекът, който искащ да бъда. След като си тръгнах, ми светна, че физическата болка, която си ми причинявал, е много по незначителна от болката да те изгубя. |
| 487 |
Много е объркващо. Ти не ми позволяваш да те докосна, а на мен много ми се иска да те обичам. Той примига в мрака, предпазливо, поне така ми се стори, и аз усетих, че не мога да му устоя повече. Разкопчах колана и се настаних в скута му, с което го изненадах. Хванах лицето му с длани. |
| 488 |
Той ме прегърна и ме притисна до себе си. О, Ана въздъхна и зарови нос в косата ми. Седяхме прегърнати и слушахме музиката успокояващо изпълнение на пиано, която сякаш отразяваше настроението в автомобила, прекрасното спокойствие след буря. Опитах да се наместя в него и отпуснах глава на рамото му. |
| 489 |
Мама му стара. В гърлото ми се надига горчилка. На това му се вика гнуснярска работа прошепнах. До ента степен. Притиснах устни до врата му, търсех и предлагах утеха и същевременно си представях малко мърляво момченце със сиви очи, изгубено, самотно, изправило се до тялото на мъртвата си майка. |
| 490 |
Добре. Изпрати ме до вратата на фоайето и изчака, докато извадих ключовете си от чантата. Докато отключвах, хвана брадичката ми и проправи пътечка с целувки от ъгълчето на окото ми до ъгълчето на устата. От мен се изтръгна приглушен стон, вътрешностите ми се разтопиха и потекоха. |
| 491 |
Понякога и в сладникавите връзки се случва някой да бъде напляскан. Обикновено по взаимно съгласие и в сексуален контекст... но аз ще съм напълно доволен да направя изключение. Сигурно ще останеш облекчена, когато научиш, че доктор Флин също се наслаждава на чувството ми за хумор. |
| 492 |
Сякаш цялото ми тяло бе настроено към неговото присъствие: отпускаше се и се възпламеняваше едновременно странна вътрешна двойственост и ме изпълваше онова странно пулсиращо електричество. Крисчън преметна ръка през раменете ми в привидно небрежна проява на нежност но аз знаех, че не е само това. |
| 493 |
Какво да направя, за да го успокоя? Докато го гледах как крачи из стаята като хищник в клетка, гневът полека ме напусна. Присъствието му тук, в дома ми, след като си бях мислила, че всичко между нас е свършило, ме разтапяше. Обичах го и сърцето ми беше преизпълнено с опияняващ възторг. |
| 494 |
Крисчън се усмихна и изведнъж се хвърли към мен, сграбчи ме за китките и ме притегли в обятията си, притисна тялото си към моето. Трябва да ядеш, аз също прошепна. Гледаше ме с изгарящите си очи. А и... очакването е ключът към съблазняването, а в момента много си падам по забавеното задоволяване. |
| 495 |
Той потисна усмивката си, като прехапа долната си устна. Беше просто възхитителен... закачливият Крисчън, който си играе с моето либидо. Ако бях по добра прелъстителка, щях да знам какво да направя, но ми пречеше това, че не мога да го докосвам. Богинята в мен присви очи и се замисли. |
| 496 |
Наблизо има приличен магазин за алкохол казах бързо. Ще видя какво предлагат. Може би просто трябваше да идем у тях тогава нямаше да имаме всички тези проблеми. Изпратих го с поглед, докато решително и с изящно спокойствие излизаше от супермаркета. Две влизащи жени спряха и го зяпнаха. |
| 497 |
Нищо общо с обичайния му шефски вид. Видът ти е много... домашен казах, когато влязохме в апартамента. Досега никой не ме е обвинявал в това иронично отвърна той и остави торбите на кухненския остров. Докато аз ги изпразвах, той извади бутилка бяло вино и започна да търси тирбушон. |
| 498 |
Струваше ми се толкова... нормално. Двама души се опознават, вечерят. И в същото време толкова странно. Страхът, който винаги изпитвах в негово присъствие, беше изчезнал. Вече бяхме правили заедно толкова много неща изчервих се само като си помислих за тях и все пак едва го познавах. |
| 499 |
Вече се задъхвах. Той се усмихна, закачи с показалец деколтето на ризата ми и ме притегли към себе си. Добро момиче прошепна и без да откъсва пламтящите си очи от моите, бавно започна да разкопчава ризата ми. Колебливо поставих длани на бицепсите му, за да запазя равновесие. Той не възрази. |
| 500 |
Той нежно обхвана главата ми и аз го поех по дълбоко, стисках устни колкото мога по силно, като внимавах да не забия в него зъбите си, и засмуках. Мамка му! ахна той. О, това прозвуча толкова прекрасно, вдъхновяващо и секси, че го направих отново, налапах го още по дълбоко и завъртях език. |
| 501 |
Направих го още веднъж и той се наведе, хвана ме за раменете, изправи ме на крака и ме метна на леглото. Изхлузи ризата си, после се наведе към захвърлените си дънки и като добро момче извади станиолова опаковка. Задъхваше се също като мен. Свали си сутиена заповяда ми. Надигнах се и се подчиних. |
| 502 |
И без да откъсва очи от моите, възхитително бавно потъва в мен. Затварям очи и се наслаждавам на пълнотата, на острото усещане за неговото обладаване, инстинктивно повдигала таза си, за да го посрещна, да се слея с него. Стена високо, почти плача. Крисчън се измъква и съвсем бавно отново ме изпълва. |
| 503 |
Не ме напускай повече. Взираше се в очите ми. Лицето му бе ужасно сериозно. Няма отвърнах тихо и му се усмихнах. Усмивката, която получих в отговор, беше ослепителна облекчение, възторг и детинска радост, слети в един пленителен поглед, който може да разтопи и най студеното сърце. |
| 504 |
Щом толкова любезно ме молите, ваше величество, веднага се заемам. Докато изпълзявах от леглото, разместих възглавницата си и отдолу се показа спадналият балон. Крисчън посегна към него и ме погледна озадачено. Балонът си е мой. Чувствах се собственически, докато взимах халата си и го обличах. |
| 505 |
Вдигни си ръцете над главата заповяда. Изпълних заповедта и той завърза колана за лявата ми китка, после го прокара през металните решетки на таблата. Опъна го силно и лявата ми ръка се изпъна над мен. След това завърза и дясната ми китка и здраво стегна колана. Когато свърши, видимо се отпусна. |
| 506 |
И преди да успея да приема или отхвърля предложението му, езикът му се озовава в устата ми, студен и ловък, с вкус на Крисчън и ванилия. Великолепно. И тъкмо започвам да свиквам с усещането, той отново се надига и прокарва лъжица сладолед по корема и в пъпа ми, където оставя голяма бучка. |
| 507 |
Не спира, просто не спира, и тялото ми се издига все по високо и по високо. Крисчън плъзва пръст в мен, после втори, и мъчително бавно ги вкарва и изкарва. Ето тук произнася той и ритмично гали предната стена на вагината ми, без да спира разкошното си безмилостно близане и смучене. |
| 508 |
Така прошепва и отново влиза в мен, ала не започва веднага обичайния си груб ритъм. Навежда се напред, развързва ръцете ми и ме изправя, тъй че почти сядам отгоре му. Дланите му се плъзват към гърдите ми и той ги обгръща, лекичко подръпва зърната ми. Простенвам и отмятам глава към рамото му. |
| 509 |
Изражението му ме накара да се усмихна. Приличаше на току що спечелил от лотарията, въпреки че сигурно никога не си беше купувал билет нямаше нужда. Да, божичко щом това те прави щастлив присмях му се аз. Той ме стисна в прегръдката си и ме целуна по бузата. Нямаш си и представа колко прошепна. |
| 510 |
Както и да е, тук можеш да получиш каквото искаш, при това за сметка на заведението. Всякакви масажи: шведски, шиацу, горещи камъни, точкова терапия, бани с водорасли, масаж на лицето, всички онези неща, които обичат жените тук се прави абсолютно всичко. И махна пренебрежително с ръка. |
| 511 |
В дъното на салона се беше появила лъскава платинена блондинка. Затвори вратата и заговори една от фризьорките. Платинената блондинка беше висока, с хубав тен, прелестна, между трийсет и пет и четирийсет и няколко трудно беше да се каже. Носеше същата униформа като Грета, но в черно. |
| 512 |
Обърна се, видя Крисчън и му се усмихна – ослепителна усмивка на топло приветствие. Извинявай припряно измърмори Крисчън. Бързо мина през салона, без да обръща внимание на фризьорите, всичките в бяло, и стажантите на мивките, и отиде при нея, прекалено далеч от мен, за да чуя разговора им. |
| 513 |
Покрай нас щъкаха хора, забързани по съботните си задължения и несъмнено размишляващи над собствените си лични драми. Запитах се дали сред тях има бивши подчинени, които те причакват пред службата, зашеметяващи бивши домини и един мъж, който не признава американските закони за право на личен живот. |
| 514 |
О, божичко... видът му се бе променил, лекомислието беше изчезнало, очите му бяха по тъмни, напрегнати. Наблюдавах го хипнотизирана, докато той бавно като хищник, какъвто си беше, се приближаваше към мен в такт със страстния ритъм на музиката. Бос, само с разпасана бяла риза, дънки и зноен вид. |
| 515 |
Вдигнах глава и се взрях в красивото му сериозно лице. Ще те докосна по лицето прошепнах и видях изненадата в очите му, преди да кимне. Почти незабележимо. Вдигнах ръка, погалих го по бузата, прокарах пръсти по наболата му брада. Крисчън затвори очи и издиша, отпусна лице в шепите ми. |
| 516 |
Би трябвало да ти станат. Просто за информация, за тази вечер и следващите няколко дни съм поръчал извънредна охрана. Смятам, че това е разумна мярка, като се има предвид, че поведението на Лийла е непредсказуемо и че тя е в неизвестност някъде по сиатълските улици. Не искам да излизаш сама. |
| 517 |
Изглеждаш доста... въодушевена отбеляза иронично. Винаги съм жадна за информация, господин Грей, а и това означава, че ще се отпуснеш, защото ще знам къде минават границите ти. Крисчън поклати глава, като че ли не можеше съвсем да повярва, че ще ми позволи да чертая по тялото му. |
| 518 |
Близостта му бе съблазнителна, уханието му се смесваше с аромата на моя душ гел. Той насочи ръката ми нагоре по извивката на рамото си. Натисни прошепна Крисчън и устата ми пресъхна, докато водеше ръката ми надолу, от горния край на рамото си, покрай ставата и надолу отстрани на гърдите. |
| 519 |
Червилото оставяше широка яркочервена следа. Той спря в основата на гръдния си кош и зави през корема си. Напрегна се и се взря, привидно безизразно, в очите ми, ала под невъзмутимия му вид съзирах напрежението му. Отвращението му беше под строг контрол, зъбите му бяха стиснати, очите му присвити. |
| 520 |
Не, не е отвърна Крисчън и с дългия си показалец начерта линия около основата на шията си. Проследих я с аленото червило. Когато свърших, се взрях в сивите дълбини на очите му. А сега на гърба прошепна той и се размърда, за да сляза от него, после се завъртя и седна по турски с гръб към мен. |
| 521 |
Крисчън кимна. Начертах под линията на косата му нова линия, която се свързваше с тази в основата на шията му. Свърших прошепнах. Струваше ми се, че той носи странна жилетка с телесен цвят, поръбена с курвенско червени ленти. Раменете му се отпуснаха и той бавно се обърна към мен. |
| 522 |
Изписках от детинска радост и се катапултирах в прегръдките му, като го повалих по гръб. Той се разсмя като момче, изпълнен с облекчение, че премеждието е свършило. Някак си се озовах под него. А сега да се върнем на онова, което отложихме заяви Крисчън и устата му отново намери моята. |
| 523 |
И той прави същото. Райско блаженство. Изведнъж той ме повдига, хваща тениската ми, изхлузва я през главата ми и я хвърля на пода. Искам да те усещам казва лакомо, докато дланите му се плъзгат зад гърба ми, за да разкопчаят сутиена ми. С едно плавно движение той е свален и запратен настрани. |
| 524 |
Той отново ме притиска върху леглото и устните и дланта му се насочват към гърдите ми. Пръстите ми потъват в косата му. Крисчън лапва едното ми зърно между устните си и силно го дръпва. Извиквам от пробягалото по тялото ми усещане, което напряга всички мускули около слабините ми. |
| 525 |
Той ме възбужда с пръсти, зърното ми се втвърдява и удължава под ловките му докосвания. Ръката му се насочва към дънките ми и Крисчън сръчно ги разкопчава, смъква ципа, бръква под бикините ми, плъзга пръстите си по срамните ми устни. Дъхът му става дрезгав, когато пръстът му прониква в мен. |
| 526 |
О, бебчо изпъшква той и също свършва, стиска ме неподвижно и после ме пуска. Главата ми беше в забранената зона на гърдите му, бузата ми притисната към твърдите му косми. Бях задъхана, тялото ми излъчваше топлина, съпротивлявах се на желанието да го целуна. Просто лежах върху него и си поемах дъх. |
| 527 |
Той погали косата ми и дланта му се плъзна надолу по гърба ми, милваше ме, докато дишането му се успокояваше. Невероятно си красива. Повдигнах глава и го погледнах скептично. Крисчън ми се намръщи в отговор и рязко седна на леглото, което ме изненада, но ръката му светкавично ме подхвана. |
| 528 |
Отново плъзнах пръсти по кожата на корема му. Той пак се вцепени. Обичам да те докосвам. Пръстите ми се спуснаха към пъпа му, после надолу по пътечката от косми. Устните му се разтвориха и дишането му се промени, очите му потъмняха и ерек тиралият му член се раздвижи и потрепери под мен. |
| 529 |
Подсъзнанието ми ме гледаше неразбиращо и за пръв път не се опита да ме вразуми със сарказми. Отидох в спалнята да се облека. Крисчън се приготвяше долу, вършеше там каквото вършеше, и спалнята бе само моя. Освен всичките рокли в дрешника имах цели чекмеджета, пълни с ново бельо. |
| 530 |
Искаш ли да поиграем на тази игра? продължи той и ми подаде топчетата. Винаги можеш да ги извадиш, ако стане нетърпимо. Взирах се в него. Изглеждаше лукаво съблазнителен раз дърпан, с рошава от неотдавнашното чукане коса, очи, в които танцуваха еротични мисли, устните му извити в секси усмивка. |
| 531 |
Смуча силно и съм възнаградена, когато очите му се разширяват, устните му се разтварят и той рязко си поема дъх. С това темпо няма да имам нужда от лубри кант. Той лапна топчетата, докато духах на пръста му и описвах кръгове с език около него. Когато се опита да го издърпа, аз го захапах със зъби. |
| 532 |
Крисчън се ухили, после поклати глава да ме смъмри и аз го пуснах. Той кимна и аз се наведох и се хванах от двете страни на стола. Крисчън издърпа бикините ми настрани и съвсем бавно пъхна показалец в мен, като лекичко го завъртя. Не можах да се сдържа и от устните ми се изтръгна стон. |
| 533 |
Крисчън измъкна пръста си и много внимателно пъхна в мен топчетата едно по едно. Когато приключи, върна бикините ми на място и ме целуна по гърба. Прокара длани от глезените до бедрата ми и нежно ме целуна точно над ръбовете на двата чорапа. Имате невероятно красиви крака, госпожице Стийл прошепна. |
| 534 |
От едната страна я прехвърлих зад ухото си, за да разкрия обеците на нашия втори шанс. Почти не си бях сложила грим и имах естествен вид. Молив, туш, малко розов руж и бледорозово червило. Всъщност нямах нужда от руж. Бях леко зачервена от пос тоянното мърдане на сребърните топчета. |
| 535 |
Вземи, това ще ти трябва. Взе от кухненския остров голяма кадифена кесия и ми я подаде. Отвори я каза между две глътки шампанско. Заинтригувана, аз бръкнах вътре и извадих разкош на сребърна маска със сноп кобалтовосини пера отгоре. Балът всъщност е с маски делово ме осведоми той. |
| 536 |
Размърдах се и изпитах онова усещане в слабините си. Устоях на желанието да простена, защото Тейлър, този път без айпод, беше отпред заедно с един от телохранителите, чието име, струва ми се, беше Сойър. Започвах да усещам тъпа, но приятна болка дълбоко под пъпа, причинявана от топчетата. |
| 537 |
Ако не можеш да търпиш... Провлече глас и нежно зацелува едно по едно кокалчетата на пръстите ми, после леко засмука върха на кутрето ми. Знаех, че го прави нарочно. В тялото ми се надигна тъмно желание и затворих очи. За миг се поддадох на усещането и мускулите дълбоко в мен се стегнаха. |
| 538 |
Не и за мен напомних му. Той се усмихна нежно и отново целуна ръката ми. Много хора, които парадират с парите си. Благотворителен търг, лотария, вечеря, танци майка ми я бива да вдига купони. Усмихна се и аз за пръв път от сутринта си позволих да изпитам известно вълнение от партито. |
| 539 |
Тъмнозелен килим покрай моравата отстрани на къщата водеше към внушителния парк зад нея. Крисчън закрилнически постави длан на кръста ми и тръгнахме по килима с постоянния поток на сиатълския елит. Двама фотографи спираха гостите, за да позират за снимка пред едно обвито от бръшлян дърво. |
| 540 |
Крисчън явно се канеше да даде на бедните общества по целия свят навиващи се уреди, които работят без ток и батерии и се нуждаят от минимална поддръжка. Удивително беше да го наблюдавам във вихъра му. Той бе страстно ангажиран с каузата да подобри живота на хората, които са имали по малко късмет. |
| 541 |
Церемониалмайсторът поиска нашия плик и с изключително опитен и красноречив жест помоли Грейс да изтегли печелившата банкнота. Оказа се на Шон и че той печели увитата с коприна кошница. Любезно изръкоплясках, но установих, че повече не съм в състояние да се съсредоточавам върху случващото се. |
| 542 |
Имах някои... потребности. Извинително му свих рамене и той бързо си седна примирен. Докато се връщахме, вече се чувствах малко по добре, въпреки че облекчението от изваждането на топчетата не беше моментално, както се бях надявала. Сега бяха прибрани на сигурно място в чантичката ми. |
| 543 |
Крисчън държеше ръката си върху моята и криеше дръзките ми действия, а палецът му леко се плъзгаше по тила ми. Устата му се отвори и той тихо изпъшка единствената реакция, която можех да свържа с моето неопитно докосване. Ала тя означаваше невероятно много за мен. Крисчън ме желаеше. |
| 544 |
Усещах го как се уголемява под пръстите ми и това ме караше да се чувствам невероятно могъща. Продадено за сто и десет хиляди долара! победоносно обяви церемониалмайсторът. Цялата шатра избухна в аплодисменти и аз неохотно се присъединих към тях, както и Крисчън, което провали нашите забавления. |
| 545 |
Церемониалмайсторът се вторачи в непознатия, който поклати глава с престорено съжаление и галантно се поклони. Продадено! триумфално възкликна церемониалмайсторът. Крисчън пристъпи напред под оглушителни аплодисменти и овации, за да поеме ръката ми и да ми помогне да сляза от сцената. |
| 546 |
Знаеш ли, Анастейжа тихо каза Крисчън, докато се приближаваше към мен и развързваше папийонката си, тъй че тя увисна от двете страни на врата му, после разкопча горните три копчета на ризата си. Адски ти бях сърдит, когато купи моя подарък за търга. Какви ли не идеи ми минаха през главата. |
| 547 |
Сега се нуждаех още повече. Болката се усилваше и знаех, че той може да я успокои, да укроти този ревящ лигавещ се звяр в мен със звяра в себе си. Той бавно облиза горната си устна. Исках този език да лиже мен. Заклех се пред себе си, че повече няма да те пляскам, даже да ме умоляваш. |
| 548 |
Но после разбрах, че в момента сигурно ти е много неловко и не си свикнала с това. Ухили ми се многозначително, аро гантното му копеле, обаче не ми пукаше, защото беше абсолютно прав. Да прошепнах аз. Значи може да имаме известна... свобода. Ако го направя, трябва да ми обещаеш нещо. |
| 549 |
Високо простенах. Тялото ми взе връх и аз свърших, конвул сивно свивайки се около пръстите му. Беше невероятно силно, неочаквано и бързо. Точно така, бебчо одобрително промълви той и развърза китките ми, докато аз лежах задъхана и изнемощяла върху него. Пръстите му продължаваха да са в мен. |
| 550 |
Измърморих, обаче седнах на леглото и вдигнах бикините си от пода. Лениво отидох до стола, за да си взема роклята. С безпристрастен интерес забелязах, че по време на акта не съм си събула обувките. Крисчън вече завързваше папийонката си, след като беше оправил тоалета си и леглото. |
| 551 |
Никога не съм го виждала толкова щастлив и е очевидно, че и вие имате чувства към него. На устните й за миг се появи усмивка. Това е чудесно и желая и на двама ви всичко най хубаво. Но исках да ви кажа, че ако пак му причините болка, ще ви намеря и тогава няма да ви бъде никак приятно. |
| 552 |
Ние с Крисчън нямаме нищо общо е вас. И ако го напусна и дойдете да ме търсите, ще ви чакам не се съмнявайте. И може би ще ви дам да опитате от собствения ви лек от името на петнайсетгодишното дете, което сте насилвали и чиято психика сигурно сте изкривили още повече. Тя ме гледаше смаяно. |
| 553 |
Питам теб тихо и заплашително каза той. Двамата яростно вперихме очи един в друг. Виждах, че ще се стигне до скандал, ако не му кажа. Тя ме заплаши, че ще ме намери, ако отново ти причиня болка сигурно с нагайка изсумтях. На лицето му се изписа облекчение, устните му се отпуснаха. |
| 554 |
Въздъхнах в знак на съгласие и примигах. Той се изправи и ме хвана за лакътя. Ще те изпратя до тоалетната, за да не те обезпокоят пак. Поведе ме през моравата към разкошните временни тоалетни. Мия ми беше казала, че са ги докарали за случая, но нямах представа, че са чак толкова луксозни. |
| 555 |
Ще те изчакам тук, бебчо прошепна той. Когато излязох, настроението ми се беше оправило. Бях решила да не допусна госпожа Робинсън да ми развали вечерта, защото тя навярно целеше тъкмо това. Крисчън разговаряше по телефона на известно разстояние от неколцина гости, които се смееха и си приказваха. |
| 556 |
Той е много решителен, много способен, много умен младеж. Но между нас да си остане, Анастейжа, безгрижният му вид, какъвто е тази вечер и какъвто би трябвало да е на тази възраст, най много ни зарадва с майка му. Днес с нея си говорихме за това. Струва ми се, че трябва да благодарим на теб. |
| 557 |
Усмихнах му се и той отново ме понесе по дансинга. В полунощ слязохме до брега между шатрата и хангара за лодки, където се бяха събрали другите участници в бала, за да гледат фойерверките. Отново поел задълженията си, церемониалмайсторът ни позволи да свалим маските, за да виждаме по добре. |
| 558 |
Лицето започваше да ме боли от нелепата изумена усмивка, която сякаш си бях залепила. Погледнах Крисчън: и той изглеждаше по същия начин дивеше се като дете на поразителното шоу. За финал в мрака полетяха шест ракети, взривиха се едновременно и ни окъпаха в разкошна златиста светлина. |
| 559 |
Реших засега да не му казвам нищо. Прибрах писмото в чантата си и с жест, който със сигурност щеше да оправи настроението му, му подадох топчетата. До следващия път прошепнах. Крисчън ме погледна и въпреки че в мрака не виждах ясно лицето му, ми се стори, че се подхилва. Хвана ръката ми и я стисна. |
| 560 |
Тейлър пресилва нещата изсумтя Крисчън и ми подаде ръка. Стоях, вперила очи в него, неспособна да помръдна, изпивах с поглед всяка подробност: рошавата му коса, присвитите му очи, напрегнатата челюст, разкопчаните горни две копчета на ризата му. Струваше ми се, че съм се състарила с десет години. |
| 561 |
Сигурно беше реакция на събитията от вечерта. В дневната нямаше никого, светеха само трите лампи над бара. Но вратата на кабинета беше открехната и го чух да говори по телефона. Не знам защо ми звъниш по това време. Нямам за какво да разговарям с теб... е, можеш да ми го кажеш сега. |
| 562 |
Той седеше на бюрото, стиснал главата си с ръце. Погледна разярено към вратата, но като видя, че съм аз, изражението му омекна. Очите му бяха предпазливи. Изведнъж ми се стори ужасно уморен и сърцето ми се сви. Той запримигва и плъзна поглед надолу по краката ми, после пак нагоре. |
| 563 |
Гласът му секна, дълбоки бръчки набраздиха челото му и на лицето му се изписа почти осезаема мъка. Изглеждаше невероятно уязвим ясно личеше, че се страхува. Нищо няма да ми се случи успокоих го и протегнах ръка да го погаля по лицето, Прокарах пръсти по наболата му брада. Оказа се неочаквано мека. |
| 564 |
Крисчън ме настани на дясната седалка на аудито и прибра моя куфар и своята чанта в багажника. Паркираното ми в непосредствена близост ауди изглеждаше ужасно гумите бяха нарязани, цялата кола беше залята с бяла боя. Побиха ме тръпки и изпитах благодарност към Крисчън, че ме отвежда оттук. |
| 565 |
Крисчън ме хвана за ръка и влязохме във фоайето. Докато стоях до него на рецепцията, се чувствах невероятно нелепо. Намирах се в най престижния сиатълски хотел, облечена в прекалено голямо дънково яке, прекалено голямо долнище на анцуг и стара тениска... до този елегантен древногръцки бог. |
| 566 |
Госпожица Алени бузки му обясни и той отново ме хвана за ръка. Набързо огледах разкошното фоайе с меки фотьойли, съвсем пусто освен една тъмнокоса жена, която седеше на уютно диванче и подаваше хапки на бялото си териерче. Тя вдигна поглед и ни се усмихна, докато се отдалечавахме към асансьорите. |
| 567 |
А сега тениската ти промълвих и я вдигнах за долния ръб. Той ме улесни, като изпъна ръце нагоре и ми помогна да я изхлузя през главата му. После напрегнато ме погледна, останал само по дънки, които ужасно провокативно висяха ниско на хълбоците му. Виждаше се ластикът на боксерките му. |
| 568 |
Божествена си, Анастейжа промълви той. Обхванах лицето му в шепи, повдигнах главата му и се наведох да го целуна. Крисчън нададе гърлен стон. Щом докоснах устните му с устни, той ме хвана за хълбоците и преди да се усетя, се озовах прикована под него, краката му разтвориха моите и той ме възседна. |
| 569 |
Целуваше ме, езиците ни се преплитаха, дланта му се плъзгаше от бедрото по хълбока ми, после по корема и гърдите ми, стискаше, опипваше и съблазнително подръпваше зърното ми. Простенах и неволно притиснах таза си към неговия, търках се в ципа на панталона му, изпънат от еректиращия му член. |
| 570 |
Крисчън ми се ухили с отворена уста и сиви очи, пълни с мъгла и чувствени обещания. Надвеси се над мен, потърка нос в моя, затвори очи и възхитително бавно проникна в мен. Хванах го за ръцете и отметнах глава назад, наслаждавайки се на всеобхватното усещане за неговото обладаване. |
| 571 |
О, не, бебчо, трябва да е бавно. Той ме целуна сладостно, нежно ухапа долната ми устна и заглуши с устата си тихите ми стонове. Плъзнах ръце към косата му и се оставих на неговия ритъм, докато тялото му бавно и сигурно се издигаше все по високо и после бързо и силно се спускаше в мен. |
| 572 |
Не се безпокой. Още не си овулирала и стига да си взимала съответните мерки, не би трябвало да си бременна. Слушай сега да ти обясня за тази инжекция. Миналия път я прекъснахме заради страничните ефекти, но честно казано, страничните ефекти от детето са много по трайни и продължават с години. |
| 573 |
Той ме погледна озадачено, като че ли бях някакъв научен експеримент. Тази сутрин си в лошо настроение. Просто се стреснах, нищо повече сприхаво повторих аз. Крисчън ме хвана за реверите на халата, притегли ме в топла прегръдка, целуна ме по косата и притисна главата ми към гърдите си. |
| 574 |
Добре прошепнах, като се опитвах да осмисля мащабите на онова, което ме молеше да направя да го докосвам по периферията на забранената зона. Изсипах малко гел в шепата си, разтърках длани, за да направя пяна, поставих ги на раменете му и нежно изтрих червената линия от двете страни. |
| 575 |
Нежно поставих длани от двете страни на гърдите му и той отново замръзна. Това беше прекалено. Бях съкрушена от доверието му към мен... от страха му, от злото, причинено на този красив, измъчен, осакатен мъж. От очите ми бликнаха сълзи и потекоха по лицето ми, скрити от водните струи на душа. |
| 576 |
Недей. Моля те, недей да плачеш измъчено промълви той и ме грабна в обятията си. Моля те, недей да плачеш за мен. И аз избухнах в ридания и зарових лице в шията му, мислех си за момченцето, изгубено в море от страх и болка, уплашено, изоставено, насилвано наранено до пълна непоносимост. |
| 577 |
Знам какво изпитваш към мен. Той ме погледна с разширени, излъчващи паника очи и единственият звук около нас остана постоянното шуртене на водата, която ни обливаше. Ти ме обичаш прошепнах. Очите му се разшириха още повече и устните му се разтвориха. Той рязко си пое дъх, сякаш се задушаваше. |
| 578 |
И в този момент знаех, че сърцето ми е достатъчно голямо и за двама ни. Надявах се да е достатъчно голямо и за двама ни. Вдигнах ръка, погалих скъпото му, красиво лице и нежно го целунах, като вложих цялата си любов в това едничко сладостно докосване. Искаше ми се да го погълна под горещата вода. |
| 579 |
Крисчън изстена и ме грабна в обятията си, притисна ме към себе си, като че ли бях въздухът, от който се нуждаеше, за да диша. О, Ана, желая те, но не тук дрезгаво простена той. Да трескаво прошепнах в устата му аз. Крисчън затвори душа, изведе ме от кабината и ме загърна в халата ми. |
| 580 |
Той кимна, макар че се навъси. Взех друг пешкир от купчината до тоалетната масичка и като се изправих на пръсти пред него, започнах да суша косата му. Крисчън се наведе напред, за да ме улесни, и когато от време на време зървах лицето му под пешкира, виждах, че се е ухилил като момченце. |
| 581 |
Като малък бях адски самостоятелен добави тихо. Все едно някой ме ритна в ребрата, когато си представих мед норусото дете, грижещо се само за себе си, защото няма кой друг да го прави. Тази мисъл страшно ме натъжи, ала не исках моята меланхолия да ни лиши от нашата разцъфваща интимност. |
| 582 |
Предпазливо и много нежно спуснах меката тъкан по лявата му ръка, като попивах капките вода по кожата му. Вдигнах поглед към лицето му в огледалото. Крисчън примига, впил пламтящите си очи в моите. Наведох се напред, целунах го по бицепса и устните му едва забележимо се разтвориха. |
| 583 |
Целият гръб тихо каза той. С пешкира. И когато енергично започнах да го бърша, като внимавах да го докосвам само с хавлията, рязко си пое дъх и стисна клепачи. Имаше невероятно красив гръб широки изваяни плещи, на които изпъкваха ясно и най малките мускулчета. Наистина се поддържаше. |
| 584 |
Гледах ни в огледалото неговата красота, голотата му и себе си с увитата в тюрбан коса и реших, че имаме почти библейски вид, сякаш бяхме от барокова картина на старозаветна тематика. Посегнах за ръката му той с готовност ми я подаде и я насочих нагоре към гърдите му, като бавно ги бършех с пешкира. |
| 585 |
Подсъзнанието ми ме наблюдаваше одобрително и обикновено свитите му устни се усмихваха. Аз бях главният кукловод. Тревогата на Крисчън се излъчваше на вълни от гърба му, ала той не откъсваше поглед от мен, макар че очите му потъмняваха, ставаха по опасни... може би разкриваха тайните си. |
| 586 |
Той прокарваше пръсти по гръбначния ми стълб, докато се гледахме един друг, наслаждавайки се на пълното блаженство след акта. Лежахме заедно, аз по корем, прегърнала възглавницата си, той на една страна. Опиянявах се от нежната му милувка. Знаех, че в момента има нужда да ме докосва. |
| 587 |
Докато се обличахме, забелязах, че се движим със синхрона на хора, които се познават добре, които усещат присъствието на другия и разменят ту усмивка, ту нежно докосване. И ми хрумна, че това е също толкова ново за него, колкото и за мен. Изсуши си косата изкомандва Крисчън, щом се облякохме. |
| 588 |
Веднага мога да ви докажа противното, ако желаете. Измъкна от чантата си голям кремав плетен пуловер И го преметна върху раменете си. С бялата си тениска и дънките, разрошената си коса и сега с пуловера сякаш слизаше от страниците на някое скъпарско модно списание. Изглеждаше невероятно. |
| 589 |
И не знам дали се дължеше на мимолетното разсейване от съвършения му вид, или защото знаех, че ме обича, но заплахата му вече не ме изпълваше е ужас. Това беше моят господин Петдесет нюанса и той си бе такъв. Докато взимах сешоара, в мен разцъфна нова надежда. Щяхме да намерим средно положение. |
| 590 |
Доловил слабото му място, консултантът се приготви да нанесе решителния си удар и го засипа с всевъзможни статистики. Естествено, Крисчън се стремеше да осигури безопасността ми. Това беше като религия за него и какъвто си беше фанатик, внимателно слушаше опитното бръщолевене на Трой. |
| 591 |
Искам да ти покажа нещо. Знам... и нямам търпение да го видя, каквото и да е то. Вървяхме ръка за ръка покрай яхтклуба. Денят беше много приятен. Хората бяха излезли, за да се насладят на неделята разхождаха кучета, възхищаваха се на яхтите, гледаха как децата им тичат по алеята. |
| 592 |
Леле... ахнах смаяно. Създадена е от моята компания гордо ме информира той и сърцето ми се преизпълни с радост. Проектирана е от най добрите корабни архитекти на света и е построена тук в Сиатъл в моята корабостроителница. Има хибридни електрически двигатели, асиметрични швертове, грот с. |
| 593 |
Всичко изглеждаше модерно и лъскаво и създаваше лека, весела атмосфера, но бе и съвсем функционално, като че ли Крисчън не прекарваше тук много време. Баните са от двете страни посочи той, после отвори малката врата със странна форма точно пред нас и влязохме през нея. Озовахме се в луксозна спалня. |
| 594 |
Устните му се извиха и Крисчън присви очи. По късно може да се наложи да се разправям с теб, но сега трябва да управлявам яхтата. Седна на пулта, натисна някакъв бутон и моторите зареваха. Мак мина тичешком покрай нас, усмихна ми се, скочи на палубата долу и се зае да развързва някакво въже. |
| 595 |
Слушам, капитане! засмях се и се подчиних. Крисчън постави длани плътно върху ръцете ми, продължи да управлява яхтата и след няколко минути бяхме в открито море, в студените сини води на залива Пюджит. Отвъд защитната стена на яхтклуба вятърът духаше по силно и морето се вълнуваше. |
| 596 |
Вятърът го подхвана и го опъна. Дръж я стабилна, бебчо, и угаси моторите! надвика вятъра Крисчън и ми даде уговорения знак. Едва го чувах, но въодушевено кимнах, вперила поглед в него, в мъжа, когото обичах брулен от вятъра, ентусиазиран, вкопчен здраво заради клатенето на яхтата. |
| 597 |
Не исках да ми провалят деня. След час хвърлихме котва в едно уединено заливче на остров Бейнбридж. Мак слезе на брега с надуваема лодка не знаех с каква цел, но имах подозрения, понеже веднага щом той запали извънбордовия двигател, Крисчън ме хвана за ръка и буквално ме замъкна в каютата си. |
| 598 |
И сега стоеше пред мен, излъчвайки своята опияняваща чувственост, докато ловките му пръсти бързо развързваха ремъците на спасителната ми жилетка. Той я захвърли настрани и напрегнато впери поглед в мен. Очите му бяха тъмни, зениците разширени. Вече бях изгубена, а още не ме беше докоснал. |
| 599 |
Искам да те видя прошепна и сръчно разкопча копчето. После се наведе и леко целуна разтворените ми устни. Задъхвах се от нетърпение, възбудена от въздействащата комбинация от пленителната му красота, чистата му сексуалност и лекото поклащане на яхтата. Крисчън се отдръпна. Съблечи се пред мен. |
| 600 |
Без да откъсвам очи от неговите, бавно разкопчах ризата, наслаждавайки се на изпепеляващия му поглед. О, беше направо главозамайващо. Виждах желанието му личеше си по самото му изражение... и по други неща. Оставих ризата си да падне на пода и посегнах към копчето на дънките ми. Стига заповяда той. |
| 601 |
Седни. Седнах на ръба на леглото и Крисчън с едно единствено плав но движение се озова на колене пред мен, развърза връзките на едната, а после и на другата ми маратонка, събу ги, после и чорапите ми. Повдигна левия ми крак, леко целуна възглавничката на палеца ми и го одраска със зъби. |
| 602 |
Освен това много неща бяха нови и за него. Между двама ни нямаше особено голяма разлика всъщност. Носех чисто нови бели дантелени прашки и сутиен в тон маркови, струваха цяло състояние. Измъкнах се от дънките и се изправих пред него по бельо, за което беше платил той, но вече не се чувствах евтина. |
| 603 |
Пресегнах се зад гърба си и разкопчах сутиена, плъзнах презрамките надолу по раменете си и го пуснах върху ризата си. Бавно си събух прашките, оставих ги да паднат на глезените ми и излязох от тях с грация, която ме изненада. Застанах пред него гола, без срам защото знаех, че ме обича. |
| 604 |
Той неволно ахна от неочакваната ми смелост, после ми се усмихна. Разкопчах го, но преди да му отворя ципа, оставих пръстите си да се поразходят и опипах еректиралия му член през мекия дънков плат. Крисчън се притисна към дланта ми и затвори очи, наслаждавайки се на докосването ми. |
| 605 |
Той издаде нисък гърлен стон и отново ме целуна, много нежно. Дланта ми се движеше по члена му и около него, милваше го, стискаше го силно. Крисчън ме прегърна и дясната му длан се залепи за гърба ми с разперени пръсти, а лявата му ръка се зарови в косата ми, притисна ме към устата му. |
| 606 |
Той ме притегли в обятията си, като ме целуваше и прокарваше пръсти през косата ми. Езиците ни се преплетоха и Крисчън ме насочи заднишком към леглото, нежно ме накара да легна и ме последва, отпускайки се до мен. Зарових пръсти в косата му, а той проследи с нос линията на долната ми челюст. |
| 607 |
Плъзгаха се по хълбоците и дупето ми, после надолу по крака до коляното ми и през цялото време той не преставаше да ме целува и да смуче зърната ми. Хвана ме за коляното, рязко вдигна крака ми нагоре и го прехвърли върху хълбока си. Не видях усмивката му по скоро я усетих до кожата си. |
| 608 |
Лекото поклащане на яхтата, тишината и спокойствието в каютата се нарушаваха единствено от нашето тежко дишане. Крисчън бавно влизаше и излизаше от мен, толкова опитно и прекрасно... беше божествено. Той зарови едната си ръка в косата ми, а с другата помилва лицето ми, после ме целуна. |
| 609 |
На устните му се появи тъжна усмивка. Той не е много далеч, бебчо отговори ми тихо и меланхоличните нотки в гласа му моментално ме накараха да съжаля, че съм попитала. Но Крисчън бързо се отърси от това състояние. Съвсем скоро ще го видиш, особено ако не се надигнеш засмя се той. |
| 610 |
Не. Едва ли. Беше ми показал подробно тази красива яхта, беше ми обяснил всички новаторски дизайни и технологии, както и висококачествените материали, използвани при построяването й. Спомних си интервюто, когато го видях за пръв път още тогава забелязах увлечението му по корабите. |
| 611 |
Крисчън затвори очи и заразтрива челото си с дългите си пръсти. Какво трябва да направя? зловещо тихо, сякаш наистина ядосан, попита той и сърцето ми се сви. Не, не ме разбра ти си страхотен и знам, че са минали само няколко дни, но се надявам, че не те принуждавам да си такъв, какъвто не си. |
| 612 |
Да, трябва да овладявам желанието си да контролирам всичко... обаче съм такъв по характер, така съм се справял с живота си. Да, очаквам да се държиш по определен начин и когато не го правиш, едновременно ми действа предизвикателно и стимулиращо. Ние продължаваме да правим това, което ми харесва. |
| 613 |
Желанието едва ли ще изчезне... но се опитвам и не е толкова трудно, колкото си мислех. Отново започнах да се въртя на мястото си и се изчервих, спомняйки си скришните ни игри в детската му стая. Нямах нищо против прошепнах и се усмихнах срамежливо. Знам. Устните му се свиха в неохотна усмивка. |
| 614 |
Сивите му очи бяха разширени и напрегнати от искреното му признание. Но това не е честно. Едва ли ти действа много отпускащо постоянно да се безпокоиш как се чувствам. Ти направи всички тези промени заради мен и... и ми се струва, че трябва да ти се отплатя по някакъв начин. Не знам може би. |
| 615 |
Обаче отношението му ме накара да се усмихна. Прииска ми се да го прегърна този човек, толкова властен и лаконичен с мен, знам. Удивляваше ме фактът, че само допреди седмица щях да приема думите му като ужасно заплашителни. Сега обаче го разбирах много по добре. Компенсиращ механизъм. |
| 616 |
Нямаш основание да ревнуваш. И телом, и духом съм твоя. Той запримигва, сякаш не можеше да осмисли този факт. После се наведе и бързо ме целуна, но без страстта, която бяхме преживели преди малко в асансьора. Няма да се бавя каза намусено и ме остави сама в спалнята, замаяна и объркана. |
| 617 |
Добре. Натърках с тебешир върха на щеката и издухах излишния като наблюдавах Крисчън през миглите си. Очите му потъмняха. Прицелих се в бялата топка и с бърз чист удар улучих средата на триъгълника с такава сила, че една цветна топка бясно се завъртя и потъна в горния десен джоб. |
| 618 |
Знам какво правиш прошепна той. Очите му бяха потъмнели. Кокетно килнах глава и нежно погалих щеката, бавно прокарвах ръка нагоре надолу. А, просто се чудя откъде да нанеса следващия си удар отвърнах сякаш разсеяно. Надвесих се над масата и преместих оранжевата топка в по добра позиция. |
| 619 |
Второ, спорихте с мен за ходенето на работа. И трето, през последните двайсет минути си развявахте възхитителния задник под носа ми. Меко сивите му очи блестяха възбудено. Той се наведе и потърка носа си в моя. Искам да си събуеш дънките и да махнеш тази наистина привлекателна риза. |
| 620 |
Той я пъхна в задния джоб на дънките си и се приближи към мен. Очите му бяха тъмни и излъчваха обещание. После, без да каже нито дума, приклекна пред мен и започна да ми развързва връзките, бързо и ловко, смъкна маратонките и чорапите ми. Опрях се на билярдната маса, за да не падна. |
| 621 |
Трябва да кажа, че съм изненадан. Защо не вкарате черната топка? Забравила страха си, аз се нацупих, зачудена защо трябва да се изненадва, по дяволите сексапилно арогантно копеле. Богинята в мен се движеше на заден план, правеше гимнастическите си упражнения с адски широка усмивка. |
| 622 |
Постави ръка върху дясното ми бедро и започна да плъзга пръстите си нагоре надолу по крака, дупето и гърба ми, като леко ме милваше. Няма да улуча, ако продължиш да правиш така прошепнах и затворих очи, наслаждавах се на усещането от ръцете му по тялото ми. Не ми пука дали ще улучиш, бебчо. |
| 623 |
Затворих очи, докато ме галеше, този път по лявото бедро, после отново по дупето. Прицели се заповяда ми Крисчън. Не успях да се сдържа и изстенах от гърчещото се в мен желание. И се опитах, наистина се опитах да се съсредоточа върху това къде трябва да ударя черната топка с бялата. |
| 624 |
Не видях какво направи с тях, но когато ме целуна по двете бузи, изпитах усещането, че съм напълно разголена. Хайде, бебчо. Искаше ми се да се разрева определено нямаше да успея. Знаех, че няма да улуча. Прицелих се в бялата топка, ударих я и в нетърпението си даже и не докоснах черната. |
| 625 |
Дишах плитко и насечено и по вените ми пробягваше тежка, гореща възбуда. Той нежно започна да гали дупето ми, а с другата си ръка ме хвана за косата на тила, опря лакът в гърба ми и ме притисна към масата. Бях напълно безпомощна. Разкрачи се прошепна Крисчън и в първия момент аз се поколебах. |
| 626 |
Не бях сигурна още колко удара мога да понеса но като го чувах, като знаех колко е възбуден, аз също се възбуждах още повече и бях готова да продължа. Пресичах от тъмната страна, място в душата ми, което не познавах добре, ала на което вече бях ходила в залата за игри заедно с Талис. |
| 627 |
Да с копнеж прошепнах аз. Той си свали ципа, докато аз лежах задъхана на масата: знаех, че ще го направи грубо. За пореден път се удивих как съм понесла това, което правеше с мен досега и да, какво удоволствие съм изпитала от него. Беше невероятно мрачно, но и невероятно негово съкровено. |
| 628 |
Крисчън също го усети и ускори ритъма, тласъците му ставаха все по бързи и силни и аз се предадох, изригнах около него в изчерпващ, опустошителен оргазъм, който ме остави абсолютно изнемощяла. Смътно усетих, че и Крисчън свършва, впил пръсти в хълбоците ми, после се отпусна върху мен. |
| 629 |
Набързо взех душ и облякох дрехите, които си бях приготвила предишната вечер: тясна пола, бледо сива копринена риза и черни обувки на платформи с висок ток, всичко това от новия ми гардероб. Вчесах се и грижливо си вдигнах косата, после отидох в дневната, без да знам точно какво да очаквам. |
| 630 |
Знаех, че само ще засрамя и двете ни, ако започна да я разпитвам, затова си довърших закуската в любезно мълчание, нарушавано само от нейните въпроси за общите ми вкусови предпочитания. След двайсет и пет минути на прага на дневната се появи Сойър. Бях си измила зъбите и го чаках. |
| 631 |
Помня, че точно така имах удоволствието да прекарам първата си нощ с теб. Фотографът поне изпитва нещо към теб. Този скапаняк, от друга страна, не изпитва нищо. Той е сериен свалян и ще се опита да те прелъсти. Питай го какво се е случило с предишната и по предишната му асистентка. |
| 632 |
Нямаше и следа от Призрачното момиче. Закрачих към закусвалнята бързо и, надявах се, без да привличам внимание. Колкото повече се приближавах обаче, толкова по силно усещане изпитвах, че ме наблюдават, и не знаех дали се дължи на засилената ми параноя, или наистина ме следят. Мамка му. |
| 633 |
Усмихна ми се дружелюбно и аз се изчервих. Не, няма проблем отговорих му с весела усмивка и свито сърце. Това нямаше да мине добре. Крисчън щеше да изкрейзи, сигурна бях. Докато се връщах на бюрото си, реших да не му съобщавам веднага иначе можеше да има време да се намеси по някакъв начин. |
| 634 |
Затворих. Чувствах се изчерпана и депресирана. След прекрасния уикенд, който бяхме прекарали, се сблъсквах с действителността. Никога толкова много не ми се беше искало да избягам. Да се скрия в някакво спокойно убежище, за да помисля за този човек какъв е и как да се справя с него. |
| 635 |
Не се сещах за лесно решение на проблема с извратения стремеж на Крисчън да контролира всичко. Просто по късно трябваше да поговоря с него лице в лице. След половин час Джак ми прати по имейла документ, който трябваше да коригирам, излъскам и приготвя за отпечатване навреме за конференцията. |
| 636 |
Другата му ръка лежеше върху облегалката на стола ми и докосваше гърба ми. Поизправих се, за да не се облягам. Страници шестнайсета и двайсет и трета. И с това би трябвало да приключим измърмори той на сантиметри от ухото ми. Настръхнах от близостта му, но реших да не му обръщам внимание. |
| 637 |
Крисчън вече трябваше да е навън. Аудито беше паркирано до тротоара и Тейлър изскочи, за да ми отвори задната дясна врата. Никога не се бях радвала толкова, че го виждам, и побързах да се мушна в колата и да се скрия от дъжда. Крисчън седеше на задната седалка и ме гледаше предпазливо. |
| 638 |
Той вдигна ръката ми и покри кокалче тата на пръстите ми с леки като перце целувки. Днешният ден беше отвратителен каза тихо. Така е. Но за пръв път, откакто беше излязъл за работа сутринта, започвах да се отпускам. Самият факт на присъствието му ми действаше като успокоителен балсам. |
| 639 |
На задната седалка бяхме само двамата с моя стремящ се към тотален контрол чудак. Сега е по добре, след като си тук промълви той. Докато Тейлър провираше колата през вечерния трафик, мълчахме, унесени в дълбок размисъл, но усещах, че Крисчън бавно се успокоява до мен, че и той се отпуска. |
| 640 |
Той рязко повдигна полата ми и плъзна пръсти по бедрата ми. Боже Господи, ти си с чорапи изпъшка Крисчън с благоговейно одобрение, докато палецът му галеше плътта над ръба на чорапа ми. Искам да те видя прошепна и вдигна полата ми догоре, за да разкрие горния край на чорапите ми. |
| 641 |
Лениво захапах долната си устна и поклатих глава. Крисчън стисна клепачи за миг и когато отново ги вдигна, очите му пламтяха. Той пристъпи напред и постави дланите си на стените от двете страни на лицето ми. Стоеше максимално близо до мен, без да ме докосва. Повдигнах лице, за да срещна погледа му. |
| 642 |
Ти си сирена, богиня. Той спусна ръка, хвана крака ми под коляното и го вдигна на кръста си, тъй че застанах на един крак и се облегнах на него. Усетих го, притиснат към мен, усетих го твърд и нетърпелив до горния край на бедрата ми, докато той плъзгаше устни надолу по гърлото ми. |
| 643 |
Ще те чукам тук прошепна той и аз реагирах, като извих гръб и се притиснах към него, изгаряща от нетърпение да се трия в тялото му. Крисчън изстена гърлено, свали си ципа и ме повдигна по високо. Дръж се, бебчо промълви и сякаш от въздуха извади ста ниолово пакетче, което протегна пред устата ми. |
| 644 |
Думите му бяха опияняващи, забравих всички преживени днес тревоги. Бяхме само ние двамата и правехме това, което можехме най добре. Без да откъсва очи от моите, Крисчън бавно проникна в мен. Тялото ми се изви и аз отметнах глава назад, затворих очи и се насладих на усещането му в мен. |
| 645 |
О, бебчо простена Крисчън, зъбите му леко одраскаха челюстта ми и аз свърших експлозивно. Той се вцепени, вкопчи се в мен и ме последва, като шепнеше името ми. След като се изпразни, дишането му постепенно се успокои. Държеше ме изправена, притисната към стената на кабината, челата ни се допираха. |
| 646 |
Крисчън донесе бутилка бяло вино от хладилника и докато се хранехме, ми разказа, че много напредвал с усъвършенстването на мобилен телефон, захранван със слънчева енергия. Проектът го въодушевяваше и вълнуваше и аз разбрах, че не целият му ден е бил отвратителен. Попитах го за имотите му. |
| 647 |
Той се взираше в мен тревожно и това ме подтикна да заобиколя кухненския остров и да отида при него. Застанах между краката му, както беше седнал на столчето, хванах ръцете му, накарах го да ме прегърне и поставих длани под раменете му. Не можеш да се месиш в работата ми. Не бива. |
| 648 |
Знам, че искаш да контролираш всичко, и разбирам защо, но не бива. Това е невъзможно... трябва да се научиш да не го правиш. Протегнах ръка и го погалих по лицето, докато ме гледаше с разширени очи. И ако си способен на това, ако можеш да ми го дадеш, ще се пренеса при теб прибавих тихо. |
| 649 |
Искаше ми се да й кажа страшно много неща и нито едно от тях нямаше да й е приятно. Обаче беше приятелка на Крисчън единствената му приятелка, а и въпреки цялата си омраза към нея по принцип съм любезна. Реших да остана и колкото може по грациозно се настаних на освободеното от Крисчън място. |
| 650 |
Не ми се говори за тези дивотии. Години наред живях изолиран, нищо не можеше да ми въздейства и не се налагаше да се оправдавам пред никого. И винаги съм можел да споделям с нея. А сега миналото и бъдещето ми се сблъскват по начин, който никога не съм смятал за възможен. Погледнах го. |
| 651 |
Той свъси вежди и ме накара да се почувствам като виновно дете за пореден път. Щях да се скарам с него, обаче и без това беше доста ядосан заради Елена и не исках да го раз гневявам още повече. Ала не се сдържах и направих още една забележка. Явно и аз не мога да ти имам доверие измърморих. |
| 652 |
Нощницата беше дълга, елегантна и абсолютно нетипична за мен. Облякох пеньоара, който вървеше с нея, и отидох да си взема книга от библиотеката. Можех да почета на айпада си но точно в момента имах нужда от разтухата и успокоението на истинска книга. Щях да оставя Крисчън на мира. |
| 653 |
Когато свършеше да работи, може би щеше да възвърне доброто си настроение. В библиотеката му имаше невероятно много книги. Ако исках да прегледам всички заглавия, щеше да ми трябва цяла вечност. От време на време се озъртах към билярдната маса и се изчервявах при спомена за предишната ни вечер. |
| 654 |
Цялата сцена изглеждаше някак си различно и установих, че капакът на рояла е затворен и не скрива гледката. Той вдигна глава и очите ни се срещнаха неговите сиви и меко сияещи на разсеяната светлина на лампата. Той продължи да свири, без да прекъсне дори за миг, докато аз се приближавах към него. |
| 655 |
Защото се опознаваме, а ти си опак и инат, настроенията ти се менят час по час и изобщо си много труден характер измърморих задъхано, като извъртях глава, за да му дам по лесен достъп до шията си. Той плъзна нос по гърлото ми и усетих, че се усмихва. Наистина съм точно такъв, госпожице Стийл. |
| 656 |
Усещането за кожата ти под тази материя е невероятно и освен това виждам през нея даже тук. Крисчън лекичко подръпна космите между краката ми през плата и ме накара да ахна, докато другата му ръка сграбчи косата на тила ми, изтегли главата ми назад и той започна да ме целува с настойчив, жаден език. |
| 657 |
Стъпалата ми опряха в клавишите, разнесоха се какофонични звуци. Дланите му се плъзнаха нагоре по краката ми и разтвориха коленете ми. Той ме хвана за ръцете. Легни по гръб – заповяда ми, като ме държеше за ръце, докато се отпусках назад върху рояла. Капакът беше твърд и убиваше. |
| 658 |
Ако се караш с мен, по някакъв начин ще си го връщам на тялото ти. Целувките му покриха корема ми, дланите му се плъзнаха нагоре по бедрата ми, галеха, стискаха, дразнеха. Езикът му обикаляше пъпа ми, докато ръцете му и палците му... о, палците му стигнаха до сгъвката на бедрата ми. |
| 659 |
Крисчън! изпъшках, изгубила контрол от желание. Той се съжали над мен и спря. Повдигна краката ми от клавишите, оттласна ме и аз изведнъж се запързалях без усилие по капака на рояла, плъзгах се върху сатена. Крисчън ме последва и за миг коленичи между краката ми, за да си нахлузи презерватив. |
| 660 |
Като внимавах да не докосвам гърдите му, отпуснах буза върху кожата му и останах абсолютно неподвижна. Той не възрази и аз се заслушах в дишането му, което постепенно се успокояваше, също като моето. Крисчън нежно ме галеше по косата. Вечер чай ли пиеш, или кафе? го попитах сънено. |
| 661 |
Намръщи се, сякаш се спускаше в дълбините на спомените си. О, не прекалено мрачно място за такъв ранен час, определено. Имаш ли някакви щастливи спомени от детството си? припряно го попитах, главно за да го разсея. Той се замисли за миг, като продължаваше да гали с пръст кожата ми. |
| 662 |
Струва ми се, че в това отношение ви познавам достатъчно добре отвърнах високомерно и това го накара да се усмихне още по широко. Аз пък имам чувството, че никога няма да те опозная достатъчно добре в това отношение прошепна Крисчън. Събуждането до теб носи определени предимства. |
| 663 |
Когато видя кой се обажда, се намръщи. Какво има? изсумтя по телефона и внимателно се заслуша. Използвах тази възможност да се вгледам в прелестното му лице правия нос, увисналата над челото му рошава коса. Влюбените ми занимания бяха прекъснати от изражението му, което от невярващо стана весело. |
| 664 |
Всичко си изглеждаше на мястото, обикновен обеден Сиатъл хора, бързащи за обяд, пазаруващи, срещащи се с приятели. Две млади жени се прегърнаха, когато се видяха. Кейт ми липсваше. От заминаването й бяха минали само две седмици, но това бяха най дългите четиринайсет дни в целия ми живот. |
| 665 |
Че как. Той се наведе и ме целуна по бузата, после вдигна сака си от пода до зеления диван и излезе. Когато се обърнах, видях, че Джак ме наблюдава с неразгадаемо изражение от дъното на фоайето. Усмихнах му се машинално и тръгнах към бюрото си, като през цялото време усещах погледа му върху себе си. |
| 666 |
Този прелестен, сложен, пълен с недостатъци мъж беше влюбен в мен, а аз в него. В мен неочаквано изригна радост и аз се насладих на мига, усещайки, че светът лежи в краката ми. Госпожице Стийл, изглеждате също толкова пленително, колкото и сутринта. Крисчън ме притегли в прегръдката си и ме целуна. |
| 667 |
Тя се намръщи, сякаш не разбираше точно какво правя, и леко се завъртя, така че остана с лице към мен. Взех чайника и с трепереща ръка го напълних от чешмата. Дишането ми се успокои. Да, ако искаше да ме убие, определено вече щеше да ме е застреляла. А тя ме гледаше разсеяно и някак объркано. |
| 668 |
Все едно ме удари в корема. Знаех, че той ще дойде съвсем скоро, за да види защо се бавя. Дали искаше да го застреля? Тази мисъл беше толкова ужасна, че гърлото ме заболя от огромния възел, образувал се там, който започна да ме задушава, също като страха, свил на топка стомаха ми. |
| 669 |
Умът, сърцето и душата ми продължаваха да са горе в апартамента с моя Петдесет нюанса и жената, била негова подчинена. Жена, която си мислеше, че още го обича. Жена, която приличаше на мен. Когато бях на третата бира, до аудито пред блока спря огромна лимузина със затъмнени стъкла. |
| 670 |
Стори ми се, че изражението му омеква може би изглеждаше развеселен? Ала не бях сигурна. Можех да протегна ръка и да го докосна, само че така щях ужасно да злоупотребя с позицията, в която ме поставяше той. Не го исках, но и нямах представа какво иска той, нито какво се опитва да ми каже. |
| 671 |
Този нежелан въпрос остана в ума ми. Крисчън твърдеше, че ме обича, ала се бе държал ужасно грубо, изхвърляйки ме от собствената ми квартира. Просто исках да не си там тихо каза Крисчън с онази негова свръхестествена способност да чете мислите ми. Исках да си далеч от опасността, а ти. |
| 672 |
Ти си моят спасителен пояс промълви и зацелува кокалчетата на пръстите ми, после притисна дланта ми към своята. С разширени и пълни със страх очи нежно притегли ръката ми и я постави върху сърцето си в забранената зона. Дишането му се ускори. Сърцето му биеше бясно под пръстите ми. |
| 673 |
Очите му се разшириха, ала не ме спря. Внимателно започнах да разкопчавам ризата му. С една ръка беше трудно. Свих пръсти под дланта му и той ме пусна, позволявайки ми да използвам и двете си ръце, за да го разкопчая. Без да откъсвам очите си от неговите, разтворих ризата му и оголих гърдите му. |
| 674 |
Зарових върховете на пръстите си в космите на гърдите му и леко ги раздвижих. Крисчън затвори очи и се намръщи, сякаш изпитваше непоносима болка. Не можех да издържа да го гледам и моментално отдръпнах ръка, ала той я хвана и твърдо я върна обратно, притисна я върху голата си гръд. |
| 675 |
Беше мъчителна гледка. Внимателно оставих пръстите си да се плъзнат по гърдите към сърцето му, като се удивявах на допира до него и се ужасявах, че престъпвам границата. Той отвори очи сив огън, прогарящ дупки в мен. Имаше смразяващ вид животински, невъобразимо напрегнат, задъхваше се. |
| 676 |
Крисчън не ме спря, така че отново прокарах пръсти по гърдите му. Устните му се разтвориха и той се задъха още повече, не знам дали от страх, или от нещо друго. Толкова отдавна ми се искаше да го целувам там, че се наведох и за миг го погледнах в очите, та намерението ми да стане съвсем ясно. |
| 677 |
Крисчън застена силно и изведнъж се озовах в прегръдките му, ръката му се зарови в косата ми и болезнено повдигна главата ми, устните ми срещнаха жадната му уста и започнахме да се целуваме. Пръстите ми бяха потънали в косата му. О, Ана! промълви той, извъртя се и ме притегли на пода под себе си. |
| 678 |
Аз съм садист, Ана. Обичам да бия дребни кестеняви момичета като теб, защото всички приличате на онази проституираща наркоманка майка ми. Сигурен съм, че можеш да се досетиш защо. Говореше бързо, сякаш думите дни, години наред го бяха измъчвали и сега отчаяно искаше да се избави от тях. |
| 679 |
Не се шегувах, когато ти казах, че не искам никога повече да се чувствам така. Гледаше ме едновременно измъчено и умолително. Когато ми каза, че ме обичаш, за мен беше истинско откровение. Дотогава никой не ми го беше казвал и сякаш погребах нещо от себе си или може би ти го погреба, не знам. |
| 680 |
Отпуснах се по гръб на пода и се предадох на смеха кикотех се така, както никога, разтърсвана от могъщи пристъпи изцелителен, пречистващ смях. И за миг останах сама, вторачена в тази абсурдна ситуация едно кикотещо се, тотално объркано момиче до красиво психически увредено момче. |
| 681 |
Пила съм повече, отколкото трябва, гладна съм, уморена съм и искам да си легна. Трябва да обмисля твоето предложение, също както обмислих онзи договор, който ми даде. И... стиснах устни, за да му покажа недоволството си, но и за да облекча напрежението, то не беше особено роман тично. |
| 682 |
Очите му станаха ледени и челюстта му се стегна. Не съм. Погледнах го безучастно. Изгубих почти всякакъв апетит, понеже бях изхвърлена от собствената си квартира, след като присъствах на интимна сцена между приятеля ми и негова бивша подчинена. Вперих очи в него и опрях юмруци на кръста си. |
| 683 |
Изпиукването на микровълновата съобщи, че вечерята ни е стоплена. В момента искам просто да я карам ден за ден. Цялото това вълнение е... изтощително. Погледнах го с вдигнати вежди, физиономия, на която той благоразумно не обърна внимание. Крисчън сложи бялата купа между чиниите и седна до мен. |
| 684 |
Моето деликатно, ревниво его не можеше да го понесе. Изведнъж ми се доплака не да се поддам на женски сълзи, които благоприлично се стичат по бузите, а да завия срещу луната. Дълбоко си поех дъх, за да овладея това желание, но гърлото ми беше сухо и прегракнало от сподавените сълзи и ридания. |
| 685 |
Съжалявам, бебчо промълви Крисчън и това само ме накара да заплача още по силно и да се притисна към него. Останахме така цяла вечност. Накрая, когато изплаках всичките си сълзи, той се изправи и ме пренесе на ръце на леглото в спалнята. След няколко секунди легна при мен и угаси лампата. |
| 686 |
Психиатърът сигурно щеше да запълни празнотите. Поклатих глава. Бях уморена до смърт, но се наслаждавах на спокойната ведрина на дневната и на прекрасните произведения на изкуството студени и строги, но въпреки това красиви по свой начин в сенките. Със сигурност струваха цяло състояние. |
| 687 |
Той коленичи между краката ми, припряно ме изправи и свали моята тениска. Очите му бяха сериозни, жадни, пълни с мрачни тайни разголени. Крисчън обхвана лицето ми в шепите си и ме целуна и двамата пак се отпуснахме на леглото, той с бедро между моите, тъй че наполовина лежеше върху мен. |
| 688 |
Хванах го за ръцете и започнах да се движа, наслаждавах се на пълното му обладаване, на реакцията му, наблюдавах го как се разтапя под мен. Чувствах се като богиня. Наведох се и го целунах по брадичката, прокарах зъби по наболата четина на долната му челюст. Имаше великолепен вкус. |
| 689 |
Вдигнах ръце и обхванах лицето му с длани, усетих влагата по бузите му и го притеглих надолу към устните си, за да го целуна. После го прегърнах през гърба. Той простена дълбоко в гърлото си и продължи да се движи в мен, да ме тласка нагоре и нагоре, ала така и не можех да свърша. |
| 690 |
И аз изригнах, понеже тялото ми беше роб на неговото, обвих се около него като лиана, и той извика името ми и свърши заедно с мен, после се отпусна и с цялата си тежест ме прикова върху матрака. Прегръщах го в обятията си, той с глава върху гърдите ми, приятно възбудени от любенето. |
| 691 |
Той преглътна и се напрегна, после тежко въздъхна. Значи аз съм някъде около тригодишен и сводникът на проституиращата наркоманка пак е адски бесен. Пуши ли пуши, пали цигара от цигара и не може да намери пепелник. Крисчън млъкна и аз се вцепених. Сърцето ми се сви, обхванато от вледеняващ страх. |
| 692 |
Сигурно очакваше да реагирам на вчерашните разкрития. В момента просто нямах време. Погледнах дрехите си черен панталон, черна риза, малко ала госпожа Робинсън, обаче нямах нито миг, за да мисля за други. Припряно си сложих черни бикини и сутиен, като усещах, че той следи всяко мое движение. |
| 693 |
Можехме... е, да направим нещо възбуждащо с Крисчън, да закусваме заедно или просто да си поговорим това щеше да е нещо ново. Когато се върнах в кабинета му, за да му оставя кафето, Джак почти не ми обърна внимание, само побутна към мен няколко листа, покрити с почти нечетивни драсканици. |
| 694 |
И междувременно ми направи още едно кафе. Веднага измънках аз и изхвърчах от кабинета му колкото може по бързо. Мама му стара. Ставаше непоносим. Седнах си на бюрото, припряно коригирах писмото, в което имаше две грешки, и извънредно внимателно го проверих, преди отново да го разпечатам. |
| 695 |
Той сякаш беше натиснал електрически ключ, осветявайки ме отвътре. През последните няколко седмици бях открила за себе си повече, отколкото през целия си живот. Бях научила много за тялото си, за непристъпните си граници, за своята търпимост, търпение, състрадание и способност да обичам. |
| 696 |
Можех ли да преодолея тази преграда? Веднъж ми беше казал, че нямам представа колко дълбоко е изкривено съзнанието му. Е, вече знаех, и като се имаха предвид първите няколко години от живота му, не се изненадвах... макар че все пак бях шокирана. Поне ми бе разказал и сега изглеждаше по щастлив. |
| 697 |
Досега той не беше изпитвал такива чувства, аз също. И двамата бяхме изминали дълъг път. От очите ми бликнаха сълзи, като си спомних падането на последната му бариера снощи, когато ми позволи да го докосвам. Трябваше да преживеем случилото се с Лийла и цялото й безумие, за да стигнем дотам. |
| 698 |
До шест и петнайсет издателството напълно опустя. Бях приготвила всичко за Джак. Бях му поръчала такси до летището и само трябваше да му дам документите. Нервно погледнах през стъклото, но той продължаваше да разговаря по телефона и не исках да го прекъсвам не и в настроението, в каквото беше днес. |
| 699 |
Таксито ти ще дойде след десет минути и трябва да ти дам всички документи. Говорех тихо, но дрезгаво, и гласът ми ме издаваше. Той ми отправи деспотична цинична усмивка, която най после се отрази и в очите му и те заблестяха на строгата флуоресцентна светлина в сивата стая без прозорци. |
| 700 |
Опитах да се престоря на озадачена и го направих доста убедително. Разговорът не вървеше както бях очаквала и му нямах ни най малко доверие. От него се излъчваше някакъв феромон, който ме държеше нащрек. Този човек беше ядосан, нестабилен и напълно непредсказуем. Опитах се да се разбера с него. |
| 701 |
Той протегна ръка и леко ме погали надолу към брадичката с опакото на дланта си. Показалецът му се плъзна по гърлото ми и сърцето ми се качи там. Овладях желанието си да повърна. Джак посегна към разкопчаното най горно копче на черната ми риза и притисна длан към гърдите ми. Ти ме желаеш. |
| 702 |
Признай го, Ана. Без да откъсвам очи от неговите, се съсредоточих върху онова, което трябваше да направя а не върху растящите ми отвращение и ужас и леко поставих дланта си върху неговата. Джак се усмихна триумфално. Сграбчих кутрето му, извих го назад и рязко го натиснах надолу. |
| 703 |
Той изквича от болка и изненада и когато изгуби равновесие, аз бързо и силно вдигнах коляното си към слабините му и осъществих идеален контакт с целта си. После сръчно отскочих наляво. Коленете му се подвиха и той със стон се строполи на кухненския под, като се държеше за чатала. |
| 704 |
Изтичах до бюрото си, взех си якето и чантата и се втурнах към рецепцията, без да обръщам внимание на стоновете и ругатните на копелето, което продължаваше да се търкаля на пода в кухнята. Изскочих от сградата и спрях за миг. Хладният въздух погали лицето ми. Дълбоко си поех дъх и се овладях. |
| 705 |
Тръгна направо към таксито добре че не можеше да ме види през затъмнените прозорци на джипа. В момента, в който Крисчън и Тейлър стигнаха до аудито, таксито потегли, най вероятно не към летището. Крисчън отвори предната лява врата и ловко се вмъкна зад волана, сигурно защото аз седях отпред. |
| 706 |
Но още докато си го помислях, знаех, че не искам да го оставя на мрачните му настроения, не и след снощи. Накрая спряхме пред неговия блок и Крисчън слезе от аудито, заобиколи с грациозна лекота от моята страна и ми отвори вратата. Хайде нареди ми, докато Тейлър заемаше неговото място. |
| 707 |
Струваше ми се развеселен, ала не бях сигурна. Той опря лакти върху скрина и отпусна брадичката си върху сключените си пръсти. Днес идвах тук, чудех се какво да правя с всичко това. Сигурно съм забравил да заключа. За миг се навъси, сякаш пропускът да заключи вратата бе ужасно провинение. |
| 708 |
Ако си завързана и не можеш да говориш, ще си съвсем безпомощна. И трябва да ми имаш пълно доверие, като знаеш, че ще имам толкова голяма власт над теб, че ще трябва да чета по тялото и реакциите ти, вместо да слушам думите ти. Това те прави по за висима, дава ми абсолютен контрол. |
| 709 |
Кога ще проумееш, че съм по силна, отколкото изглеждам? успокоително прошепнах в шията му, вдишвайки разкошното му ухание. На света нямаше нищо по хубаво от прегръдката на Крисчън. Знам, че си силна – тихо каза той и ме целуна по косата, но после за мое огромно разочарование ме пусна. |
| 710 |
Гледаше ме с абсолютната искреност на момченце, което казва някаква съвсем простичка истина. Пълната му откровеност ме накара да се задъхам. Обожавах го повече от всичко на света. Наистина обичах този мъж безусловно. Нахвърлих му се толкова ненадейно, че трябваше да пусне удължителя, за да ме хване. |
| 711 |
Притиснах го към стената, обгърнах лицето му в шепите си, притеглих устните му към своите и опитах вкуса на изненадата му, вкарвайки езика си в устата му. Бях застанала едно стъпало над него, тъй че бяхме еднакво високи. Обзета от еуфория, го зацелувах страстно, заровила пръсти в косата му. |
| 712 |
И изведнъж ме преметна на рамото си, което ме накара да изпищя от изненада, и силно ме шляпна по дупето, в резултат на което изпищях пак. По пътя надолу по стълбището той спря да вдигне падналия удължител. Докато минавахме по коридора, госпожа Джоунс тъкмо излизаше от сервизното помещение. |
| 713 |
Внимателно разкопчах копчето и пръстите ми се спуснаха към следващото. Очите му бяха разширени и блестяха, устните му бяха разтворени, дишането му ставаше все по плитко. Беше невероятно красив дори в страха си... заради страха си. Разкопчах третото копче и погледнах меките косми по гърдите му. |
| 714 |
Той ахна. Бързо дръпнах панталона и боксерките му надолу и пенисът му щръкна. Преди да успее да ме спре, го поех в устата си и силно го засмуках, като се наслаждавах на шокираното му смайване. Крисчън изумено наблюдаваше всяко мое движение с невероятно тъмни, изпълнени с плътска наслада очи. |
| 715 |
Крисчън ми се ухили дяволито и вдигна удължителя. Хвана левия ми глезен, бързо го закопча и стегна каишката, но не прекалено, дори пъхна кутрето си между нея и глезена ми, за да провери колко разстояние остава. И през цялото време не откъсваше поглед от моя нямаше нужда да гледа какво прави. |
| 716 |
Запомни: ако не искаш да правиш нещо, просто ми кажи да престана прошепна Крисчън. Наведе се и започна да ме целува по корема, леки засмукващи целувки, докато дланите му продължаваха мъчителното си пътешествие нагоре по вътрешната страна на бедрата ми, докосваха ме и ме дразнеха. |
| 717 |
Установих, че понякога сте безмилостна в любовните си атаки срещу мен. Мисля, че трябва да ви върна услугата. Пръстите ми се вкопчиха в завивката и аз му се предадох. Устните му бавно се спускаха надолу, пръстите му се изкачваха нагоре, към уязвимия и разголен край на бедрата ми. |
| 718 |
Ти си моя. Тихият му гласът звучеше категорично и с един последен негов кръг с език аз свърших с разтърсващ оргазъм, който продължаваше ли продължаваше, тъй като краката ми бяха разкрачени невероятно широко. Смътно осъзнах, че Крисчън ме е претърколил по корем. Ще опитаме и това, бебчо. |
| 719 |
Можех да го направя. Крисчън ме отвеждаше на онези мрачни места, места, за чието съществуване дори не подозирах, и двамата заедно ги изпълвахме с ослепителна светлина. О, да... ярка, ослепителна светлина. И аз свърших повторно, ликувайки от онова, което правеше за мен, и високо изкрещях името му. |
| 720 |
Добро утро, бебчо прошепна той и захапа ухото ми. Клепачите ми запърхаха, отвориха се и после бързо се затвориха. Силна утринна светлина нахлуваше в стаята и дланта му нежно галеше гърдите ми, като лекичко ме възбуждаше. Крисчън спусна ръката си надолу, хвана ме за хълбока и ме притисна към себе си. |
| 721 |
Усмихваше ми се с онази негова зашеметяваща усмивка на секси модел със съвършени зъби. Задъхах се. Хълбоците ми започнаха да се поклащат в ритъма на започнатия от пръстите му танц. Крисчън невинно ме целуна по устните и продължи надолу по шията ми, като бавно ме хапеше, целуваше и смучеше. |
| 722 |
Искам те веднага. Пресегна се към нощното шкафче и се претърколи върху мен, като пое тежестта си с лакти; потъркваше носа си в моя, докато разтваряше краката ми със своите. След това застана на колене и разкъса станиоло вото пакетче. Нямам търпение до събота. В очите му блестеше похотлива наслада. |
| 723 |
Свих му устни, обаче се заех със закуската си. Ключът влиза ето тук. Крисчън посочи под скоростния лост. Странно място измърморих, но се радвах на всяка дребна подробност, направо подскачах като малко дете на удобната кожена седалка. Крисчън най после ми позволяваше да отида на работа с колата си. |
| 724 |
Добре. Ана. Психиатърът кимна любезно и ни поведе към кушетките. Крисчън ми даде знак да седна на едната. Настаних се опитвах се да изглеждам спокойна и отпуснах длан върху странич ната облегалка, докато той се изтегна на другата кушетка, така че бяхме под прав ъгъл един спрямо друг. |
| 725 |
Доктор Флин седна на единия фотьойл и взе подвързан с кожа бележник. Крисчън кръстоса крака всъщност опря глезена на единия си върху коляното на другия, и изпъна ръка по облегалката на кушетката. После протегна другата, хвана ръката ми на страничната облегалка и я стисна успокоително. |
| 726 |
Съсредоточаваме се върху това къде иска да е Крисчън и как да стигне там. Подходът е диалектически. Няма смисъл да си блъска главата в миналото то е анализирано от всички лекари, психолози и психиатри, при които е ходил. Известно ни е защо е такъв, какъвто е, но е важно бъдещето. |
| 727 |
Естествено, съществува сексуален садизъм, но това не е заболяване, а съзнателно избран начин на живот. И няма никакъв проблем, ако се упражнява в безопасна, разумна връзка по взаимно съгласие между възрастни хора. Според мен всички садомазохистични връзки на Крисчън са били такива. |
| 728 |
Но е така. Крисчън нямаше да е в това положение, ако не ви беше срещнал. Аз лично смятам, че аналогията с алкохолика не е особено подходяща, обаче ако засега му върши работа, трябва да го смятаме за невинен до доказване на противното. Да смятаме Крисчън за невинен до доказване на противното. |
| 729 |
Или карай ти, или млъкни и ме остави да карам. Анастейжа, връщай се в колата, преди да са ни глобили. Няма. Тотално объркан, той примига, после прокара пръсти през косата си и гневът му се превърна в смущение. Изведнъж придоби ужасно комичен вид и аз не успях да се сдържа и му се усмихнах. |
| 730 |
Хванах го за сакото и го притеглих към себе си. Не вие сте най вбесяващият мъж на света, господин Грей. Той ме погледна с потъмнели, напрегнати очи, после обви ръце около кръста ми и силно ме прегърна. Тогава сигурно сме създадени един за друг каза тихо и дълбоко си пое дъх, заровил нос в косата ми. |
| 731 |
Той каза, че винаги мислиш най лошото за себе си. Това вече е вярно, знам го измърморих. Също спомена за сексуален садизъм обаче каза, че това било съзнателно избран начин на живот, а не психическо заболяване. Може би това имаш предвид. Крисчън пак хвърли поглед към мен и мрачно стисна устни. |
| 732 |
Изобщо исках ли да разбирам? Можех да изброя очевидните неща неговия стремеж към абсолютен контрол, собственическите му наклонности, ревността му, прекалената му загриженост и бях напълно наясно на какво се дължат. Дори можех да разбера защо не обича да го докосват бях виждала физическите белези. |
| 733 |
Крисчън кимна, усили музиката и с това сложи край на дискусията ни. Пак пееше Ван Морисън, вече по оптимистично за това, че било чудна нощ за танци на лунна светлина. Погледнах през прозореца към боровете и смърчовете, позлатени от помръкващите слънчеви лъчи, хвърлящи дълги сенки по пътя. |
| 734 |
След няколко минути направихме остър завой наляво и се озовахме пред близо двуметрова стена от пясъчник с орнаментиран бял метален портал. Крисчън натисна бутона на електрическия прозорец, който с тихо жужене потъна във вратата, въведе някакъв номер на клавиатурата и порталът гостоприемно се отвори. |
| 735 |
На пода имаше овехтяло дюшеме. От двете ни страни имаше затворени врати, но Крисчън не ми даде време да проумея какво става. Ела каза той, хвана ме за ръка и ме поведе през сводестия портал пред нас в по голям вътрешен вестибюл. В центъра му се издигаше вито стълбище с разкошен железен парапет. |
| 736 |
Крисчън обаче продължи към дневната, в която имаше само един голям избелял златист килим най големият, който бях виждала. А, имаше и четири кристални полилея. Но неговото намерение ми се изясни, когато пресякохме стаята и излязохме през отворения френски прозорец на голяма каменна тераса. |
| 737 |
В осеяното с опали и аквамарини синьо небе се разливаха яркочервени багри и потичаха заедно с по тъмните лилави оттенъци на редките пухкави облачета и сушата оттатък Залива. Природата в най красивия й вид, зрителна симфония, изпълнявана в небето и отразяваща се в дълбоките неподвижни води на Залива. |
| 738 |
Къщата се оказа огромна: хиляда и сто квадрата на повече от двайсет и четири декара земя. Освен голямата дневна имаше трапезария не, цяла банкетна зала! с кухня и втора дневна, музикална стая, библиотека, кабинет и за мое огромно изумление, вътрешен басейн и фитнес център със сауна и парна баня. |
| 739 |
Дланта му се плъзгаше нагоре надолу по бедрото му. Дишането ми се ускори още повече, но той продължаваше да не ме докосва. Действаше ми невероятно разсейващо. Не можех да се съсредоточа върху разговора. Като че ли си спомням, че тогава бяхме в една частна трапезария и обсъждахме договори. |
| 740 |
Лапнах още една хапка костур, без да му обръщам внимание. После оставих ножа си и прокарах длан но вътрешната страна на долната част на бедрото си, като леко почуквах по кожата си с върховете на пръстите си. Действаше разсейващо даже за самата мен, особено защото копнеех да ме докосва. |
| 741 |
Избрах една аспержа, погледнах го изпод клепки, после натопих стръка в соса холандез и започнах да въртя връхчето му вътре. Няма да си разменим местата, госпожице Стийл. Крисчън се пресегна и взе аспержата от ръката ми и за мое огромно изумление и досада отново успя да не ме докосне. |
| 742 |
Крисчън се усмихна и очите му потъмняха още повече. По широко каза той и също разтвори устни, за да видя езика му. Вътрешно простенах и прехапах долната си устна, после направих каквото ми казваше. Чух го рязко да си поема дъх и той не беше железен. Добре, най после пробивах защитата му. |
| 743 |
Хайде, Анастейжа, след теб, моля. Той се отдръпна настрани и аз също станах от мястото си, съзнавайки, че съм без бикини. Крисчън впи в мен потъмнелите си очи, сякаш ме събличаше с поглед, и плътското му одобрение ме изпълни с наслада. Почувствах се невероятно секси този красив мъж ме желаеше. |
| 744 |
Бях се съсредоточила върху всяко движение, което описваха неговите пръсти. Обикаляха... сега се плъзгаха нагоре, търсеха, докато се отдръпвахме назад. Отново сподавих стона си, когато пръстите му намериха своята цел. Винаги сте готова, госпожице Стийл прошепна той, докато пъхаше пръста си в мен. |
| 745 |
Започваше да става претъпкано. Крисчън отстъпи още назад и се оказахме притиснати в ъгъла. Той продължи изтезанието и зарови нос в косата ми. Бях сигурна, че приличаме на млади влюбени, които се натискат в ъгъла, ако някой изобщо си дадеше зор да се обърне да види какво правим... |
| 746 |
Недей да свършваш прошепна той и като наклони дланта си към корема ми, лекичко го натисна, без да прекъсва сладост ното си мъчение. Усещането беше изключително. Накрая асансьорът стигна до първия етаж. Вратата се отвори с остър сигнал и пътниците почти незабавно започнаха да се изсипват навън. |
| 747 |
Обърнах се към него и той ми се усмихна, после пак кимна на мъжа с грозния кафяв костюм, който му отговори, докато слизаше от асансьора с жена си. Почти не им обърнах внимание трябваше да се съсредоточа, за да остана изправена и да овладея дишането си. Божичко, чувствах се измъчена и незадоволена. |
| 748 |
Никога не съм правила секс в кола измърморих. Крисчън спря и постави същите онези два пръста под брадичката ми, повдигна главата ми и впери очите си в моите. Много се радвам да го чуя. Трябва да отбележа, че много щях да се изненадам, да не кажа, че щях да побеснея, ако не беше така. |
| 749 |
Изведнъж атмосферата в колата се промени. Погледнах го с похотливо очакване, опитвайки се да овладея бясното биене на сърцето си. Крисчън се обърна към мен, облегна се на вратата, опря лакът на волана и хвана долната си устна с палец и показалец. Устата му ме разсейваше. Исках я върху себе си. |
| 750 |
Крисчън ми се усмихна бавно и възбуждащо. Ще се чукаме в колата по време и място, които ще избера аз. Сега искам да те имам на всяка свободна повърхност в апартамента ми. Все едно говореше на онази моя част, която се намираше под кръста ми... богинята в мен изпълни четири арабески и па дьо баск. |
| 751 |
Примигах пред прелестното му, сериозно, отчаяно лице. Дай ми малко време... моля те промълвих. Той изпътпка и най после ме целуна, дълго и силно. И после се озовахме в асансьора, кълбо от ръце, усти, езици, устни, пръсти и коса. По вените ми течеше желание, гъсто и силно, което замъгли разума ми. |
| 752 |
Крисчън ме притисна към стената, прикова ме с хълбоците си, заровил едната си ръка в косата ми, а с другата хванал брадичката ми. Аз съм твой прошепна той. Съдбата ми е в твоите ръце, Ана. Думите му бяха опияняващи и в моето разгорещено състояние ми се искаше да разкъсам дрехите му. |
| 753 |
Обичам те. Заспивай. Крисчън зарови нос в косата ми и аз се унесох, отпусната на сигурно място в обятията му. Сънувах залези, френски врати, широки стълбища... и едно меднокосо момченце, което тичаше по моравата, заливаше се в смях и се кикотеше, докато играеше на гоненица с мен. |
| 754 |
Целуна ме и се изправи. Носеше адски готин тъмносин костюм, бяла риза и синя вратовръзка и приличаше точно на президент на фирма... секси президент. До после, бебчо прошепна той и излезе. Погледнах часовника и установих, че вече е седем бях проспала алармата. Е, трябваше да ставам. |
| 755 |
Вече му бях връчила главния си подарък и ми оставаше втората изненада, която му бях купила от сувенирния магазин, но това сега всъщност щеше да е за мен. Само трябваше да го приготвя. В дрешника си облякох тъмночервена тясна рокля с доста ниско правоъгълно деколте. Да, това ставаше за работа. |
| 756 |
Долавях спотаени гласове, много гласове. Ала те бяха фон, далечен брътвеж. Не чувах думите. Можех да се съсредоточа единствено върху тихото съскане на газ от огъня. Мислите ми се насочиха към къщата, която бяхме разгледали предишния ден, и към огромните камини там истински камини за дърва. |
| 757 |
Мия седеше срещу мен на огромния подковообразен диван, хваната за ръка с Грейс. Двете ме гледаха и прелестните им лица излъчваха тревога. Безизразно примигах. Не можех да им отправя успокоителна усмивка, не можех дори да пролея сълзи нямаше нищо, просто празнота и растяща пустота. |
| 758 |
Завъртях глава навреме, за да видя, че Грейс тичешком пресича огромното помещение от мястото, където допреди малко нервно се разхождаше, някъде зад мен, към прага, където стоеше изуменият Крисчън. Беше само по риза и панталон и държеше в ръце тъмносиньото си сако, обувките и чорапите си. |
| 759 |
В гласа му долових смаяни нотки. Днес умирах хиляди пъти прошепна тя, отразявайки собствените ми мисли. После се задъха и се разрида, неспособна повече да сдържа сълзите си. Крисчън се намръщи, ужасен или огорчен, не можех да преценя точно, после я прегърна и я притисна силно към себе си. |
| 760 |
Той се приближи към мен сивите му очи блестяха, макар да изглеждаха уморени и все още слисани. Някъде дълбоко в себе си намерих сили да се изправя и да се хвърля в разтворените му ръце. Крисчън! изхлипах. Шт каза той и ме притисна към себе си, зарови лице в косата ми и дълбоко си пое дъх. |
| 761 |
И едва сега видях, че икономката не е спретната както обикновено. Досега не го бях забелязала. Косата й беше разпусната и носеше светлосив клин и огромен сив блузон с логото на баскетболния отбор на Вашингтонския щатски университет, в който изглеждаше съвсем дребничка и много по млада. |
| 762 |
Аз научих, когато татко ми се обади, за да ми съобщи, че хеликоптерът ти изчезнал. Хайде да седнем и ще ви разкажа. Крисчън ме притегли към дивана и всички се настаниха, отправили погледи към него. Той отпи голяма глътка бира, после забеляза застаналия на прага Тейлър и му кимна. |
| 763 |
Имахме общо шестстотин долара и мислехме, че ще трябва да платим на някого да ни докара, но един шофьор на камион спря и се съгласи да ни качи. Отказа да вземе пари и дори раздели обяда си с нас. Той поклати слисано глава. Отне ни цяла вечност. А и той нямаше джиесем странно, но факт. |
| 764 |
Гледаше ме така, като че ли живееше единствено заради мен, и същото се отразяваше на моето лице, сигурна бях. Той беше тук, наистина гук. И сега ме притегли в обятията си, и силно ме прегърна. Крисчън промълвих и сълзите ми потекоха отново. Шт успокоително рече той и ме целуна по косата. |
| 765 |
Чакането ме влудяваше. Ухилих му се дяволито. Чувствах се лекомислена. Той ми отправи срамежливата си усмивка и аз се разтопих въпреки блъскащото се в гърдите ми сърце, наслаждавах се на веселата му и в същото време заинтригувана физиономия. Крисчън ловко разопакова кутийката и я отвори. |
| 766 |
Смееше се, млад и безгрижен, излъчващ радостно въодушевление. Вкопчих се в раменете му, усещах мускулите му под пръстите си, и заразният му смях ме понесе на крилете си шеметна и объркана, момиче, тотално обладано от мъжа на живота си. Крисчън ме пусна да стъпя на пода и ме целуна. |
| 767 |
Силно. Дланите му бяха от двете страни на лицето ми, езикът му беше настойчив, убедителен... възбуждащ. О, Ана прошепна той до устните ми и ликуването му ме зашемети. Обичаше ме, нямаше съмнение в това, и аз се насладих на вкуса на този разкошен мъж, мъжа, когото си мислех, че повече няма да видя. |
| 768 |
Прокара пръсти през косата си, после поклати глава и смени подхода. Не мога да повярвам, че ме остави да се измъчвам прошепна удивено и лицето му едва забележимо се промени. Очите му заблестяха дяволито, устните му се извиха в похотлива усмивка. Мама му стара. Полазиха ме тръпки. |
| 769 |
Направих още една стъпка назад и се обърнах да побягна ала напразно. Крисчън с един скок ме сграбчи и аз изпищях от радост, изненада и шок. Той ме метна на рамото си и ме понесе по коридора. Крисчън прошепнах като си мислех за Хосе на втория етаж, макар че едва ли можеше да ни чуе. |
| 770 |
И аз бях мокра, зачервена, замаяна и задъхана, и той ми се усмихваше, изглеждаше адски... невероятно секси. После изражението му стана сериозно, очите му заблестяха и Крисчън отново обхвана лицето ми в шепи и притегли устните ми съм своите. Целуна ме нежно и това тотално привлече вниманието ми. |
| 771 |
Той се беше върнал, жив и здрав. Беше мой. Ръцете ми неволно се насочиха към ризата му, прилепнала към всяка извивка, към всеки мускул на гърдите му, космите му бяха сплескани под мократа й белота. Измъкнах я от панталона му и той простена до устата ми, ала устните му не се отделиха от моите. |
| 772 |
Наклоних глава, за да му дам по свободен достъп до шията си, и изпъчих гърдите си към неговите вълшебни пръсти. Пресегнах се зад гърба си и се насладих на рязкото му поемане на дъх, когато търсещите ми длани докоснаха еректиралия му пенис. Крисчън тласна таза си към моите очакващи го длани. |
| 773 |
По дяволите, защо не ми беше позволил да му събуя панталона? Той леко започна да подръпва зърната ми и те се втвърдиха и удължиха под ловките му докосвания. Всичките ми мисли за панталона му изчезнаха и в корема ми напъпиха шиповете на удоволствието. Отметнах глава назад към него и простенах. |
| 774 |
Втренчена в очите му, аз изстисках малко сладко ухаещ гел в шепата си и вдигнах ръка към гърдите му в очакване на неговия отговор на неизречения ми въпрос. Очите му се разшириха и той едва забележимо ми кимна. Леко поставих длан в средата на гърдите му и започнах да втривам гела в кожата му. |
| 775 |
Крисчън рязко си пое дъх, но продължи да стои абсолютно неподвижно. След малко ме хвана за хълбоците, но не ме отблъсна. През цялото време ме наблюдаваше предпазливо, по скоро напрегнато, отколкото уплашено, ала устните му се разтвориха и дишането му се ускори. Така добре ли е? прошепнах. |
| 776 |
Сега е мой ред промълви Крисчън и посегна към шампоана, като ни избута от водните струи и изцеди малко върху темето ми. Реших, че ми дава знак да престана да го мия, затова пъхнах пръсти под пояса му. Той се зае да сапунисва косата ми и дългите му силни пръсти замасажираха скалпа ми. |
| 777 |
Той се пресегна за още шампоан и грижливо насапуниса дългите къдрици по гърба ми. Когато свърши, отново ме притегли под душа. Наведи си главата назад – нареди ми тихо, после грижливо изми пяната. След като приключи, отново се обърнах към него и се насочих направо към панталона му. |
| 778 |
Изглеждаше по отпуснат може би защото всъщност не го докосвах. Насочих се надолу по корема му, по пътечката от косми под пъпа му, през триъгълника от косми между краката му и накрая към еректиралия му член. Вдигнах очи към него и той ми отвърна с премрежен, изпълнен с чувствено желание поглед. |
| 779 |
Сърцето ми биеше бясно, кръвта кипеше във вените ми, разкъсваше ме желание, могъщо и неистово. И тогава той проникна в мен, о, мъчително бавно, изпълни ме, облада ме, кожа, притисната в кожа. Тласнах хълбоците си към него и високо простенах. Щом влезе в мен докрай, Крисчън отново спря. |
| 780 |
Изведнъж бях завладяна от безкрайността на любовта си, от дълбочината на чувствата ми към него. Щях да прекарам остатъка от живота си, обичайки този мъж, и с тази благоговейна мисъл изригнах около него в изцеляващ, пречистващ оргазъм, като виках името му и по бузите ми се стичаха сълзи. |
| 781 |
Той свърши и се изпразни в мен. После, заровил лице в шията ми, се свлече на пода, като ме притискаше към себе си, целуваше лицето ми и пиеше сълзите ми, докато топлата вода ни обливаше и миеше телата ни. Пръстите ми са гъбясали измърморих отмаляла и задоволена, отпуснала глава на гърдите му. |
| 782 |
Седях между краката му и Крисчън ме притискаше към себе си. Не ми се мърдаше. Той измърмори в знак на съгласие, но аз изведнъж се почувствах уморена до смърт. През последната седмица се бяха случили страшно много неща достатъчно за безкрайна сапунена опера, а сега щях и да се омъжвам. |
| 783 |
Престани да се опитваш да ме разсмееш. Още съм ти сърдита, макар това донякъде да се компенсира от факта, че се прибра жив и здрав, докато аз си мислех... Гласът ми секна, когато си спомних онези мъчителни няколко часа. Е, знаеш какво си мислех. Очите му омекнаха и той ме погали по лицето. |
| 784 |
Събудих се внезапно от сън или кошмар. Паникьосано се завъртях в леглото и за свое облекчение видях Крисчън да спи дълбоко до мен. И тъй като се бях размърдала, той се раздвижи, протегна ръка в съня си, прегърна ме, отпусна глава на рамото ми и тихо въздъхна. В стаята нахлуваше светлина. |
| 785 |
Дълбоко си поех дъх и вперих очи в прелестното му лице. Лице, което вече ми бе съвсем познато, с всичките му трапчинки и сенки, завинаги запечатано в ума ми. В съня си изглеждаше много по млад, но... усмихнах се: днес остаряваше с цяла година. Помислих си за подаръка си и сама се поздравих. |
| 786 |
И преди да съм се усетила, вече седеше на леглото и го сглобяваше. Приключи бързо и го постави върху дланта си. Син дървен хеликоптер. Крисчън ме погледна и ми отправи разкошната си момчешка усмивка, после го протегна към прозореца. Слънчевите лъчи окъпаха вертолетчето и роторът се завъртя. |
| 787 |
Той ме прегърна и ме целуна, после продължи да наблюдава въртящия се ротор. Ще го сложа при безмоторния самолет в кабинета си каза разсеяно, без да откъсва очи от ротора. После отдръпна ръката си от слънчевата светлина и въртенето постепенно спря. Неволно се ухилих до уши и мислено се поздравих. |
| 788 |
Той предпазливо наклони глава, преценявайки реакцията ми, и се навъси. После отново насочи вниманието си към кутията. Разкъса бледосинята хартия и извади маска за очи, щипки за зърна, анален разширител, своя айпод, сребристосивата си вратовръзка и накрая ключа за стаята с играчките. |
| 789 |
Полудяла за секс и ненаситна. Е, мисля, че ще мога да направя нещо с тези неща измърмори все едно на себе си и прибра подаръците в кутията. Когато ме погледна отново, изражението му се беше променило напълно. Очите му пламтяха и устните му бавно се извиха в еротична усмивка. Протегна ми ръка. |
| 790 |
Добре. Крисчън се намръщи, докато отключваше вратата, после застана отстрани и ме въведе вътре. Усещах очите му върху себе си, докато влизаше след мен и затваряше вратата. Остави кутията с подаръка ми върху скрина, извади айпода, включи го и махна към музикалния център на стената. |
| 791 |
Крисчън се обърна към мен. Аз стоях в средата на стаята, сърцето ми биеше бясно, кръвта пееше във вените ми и пулсираше или поне така ми се струваше в такт със съблазнителния ритъм на песента. Той бавно и небрежно се приближи към мен и подръпна брадичката ми, за да не хапя долната си устна. |
| 792 |
О, има ужасно много възможности, госпожице Стийл. Гласът му беше нисък, възбуден. Но да започнем с това да останете гола. Той дръпна колана на пеньоара ми, който се разтвори и разкри копринената ми нощница, после се отдръпна и спокойно седна на страничната облегалка на кожения диван. |
| 793 |
Неговите хипнотизиращи сиви очи започваха да пламтят и той прокара показалец по устните си. Смъкнах тънките презрамки на нощницата си, погледах го малко, после ги пуснах. Тя се изхлузи, безшумно се плъзна по тялото ми и се събра на вълнички в краката ми. Бях гола, задъхана и напълно готова. |
| 794 |
Крисчън не реагира веднага и аз се удивих на откровено похотливото одобрение, което се изписа на лицето му. Той се изправи, отиде при скрина и взе сребристосивата си вратовръзка любимата ми. Докато се обръщаше и небрежно се приближаваше към мен, я опъваше в ръцете си и на устните му играеше усмивка. |
| 795 |
Струва ми се, че сте облечена прекалено леко, госпожице Стийл прошепна той, постави вратовръзката на шията ми и бавно, но сръчно я завърза на идеален уиндзорски възел. Докато го стягаше, пръстите му се отъркаха в основата на гърлото ми и по тялото ми пробяга електричество, което ме накара да ахна. |
| 796 |
После хвана вратовръзката и рязко я дръпна, принуждавайки ме да политна в ръцете му. Пръстите на едната му ръка се заровиха в косата ми, отметнаха главата ми назад и Крисчън ме целуна истински, силно, с безмилостен, упорит език. Другата му ръка се плъзна надолу по гърба ми и ме стисна за дупето. |
| 797 |
Но след като казах всичко това, също бих искал да правя груби неща с вас, госпожице Стийл, и моят двойник знае някой и друг номер. Тъй че правете каквото ви се казва и се обърнете. Очите му заблещукаха дяволито и радостта рязко се премести надолу и сви и напрегна всеки мускул под кръста ми. |
| 798 |
Той внимателно ме повдигна и аз застанах на колене пред него, изненадана от собствената си грациозност. Сега очите ни бяха на едно равнище. Крисчън плъзна длани по бедрата ми, хвана ме за коленете, разкрачи ме и застана точно пред мен. Изглеждаше много сериозен, очите му бяха потъмнели, премрежени. |
| 799 |
Този мъж щеше да стане мой съпруг. Можеше ли една жена да желае мъжа си толкова страст но? Не си спомнях да съм чела за такова нещо. Не бях в състояние да му устоя и прокарах разтворените си устни по челюстта му, усетих наболата му четина, шеметна комбинация от дращене и мекота под езика ми. |
| 800 |
Не бях в най удобната поза, обаче изпитвах такава възбуда от очакването да видя докъде ще доведе това, че кимнах, премаляла от желание. Чудесно. – Той измъкна маската от задния си джоб. Струва ми се, че вече видя достатъчно измърмори и нахлузи маската върху очите ми. Дишането ми се ускори. |
| 801 |
Тялото ми се изпъна от полазилите ме възхитителни тръпки, пратени от неговото докосване. Дланта му се сви върху шията ми, мазна от сладостно ухаещото масло, гладко се плъзна надолу по гърлото ми, по ключицата ми и нагоре по рамото ми. Пръстите му нежно размачкваха плътта ми. О, ще ме масажират. |
| 802 |
Отново изпъшках, ала не знаех дали от удоволствие, или от разочарование. Невероятно си красива, Ана промълви Крисчън с нисък дрезгав глас, доближил устни до ухото ми. Носът му проследи линията на челюстта ми, докато той продължаваше да ме масажира под гърдите, по корема, надолу.. |
| 803 |
Не спирай да смучеш. Крисчън леко претърколи зърната ми между палците и показалците си и те се втвърдиха и удължиха под ловките му ласки, пращайки синапсни вълни на удоволствие чак до слабините ми. Имаш невероятно красиви гърди, Ана прошепна той и в отговор зърната ми се втвърдиха още повече. |
| 804 |
Крисчън измърмори одобрително и аз простенах. Устните му се плъзнаха от шията ми към едната ми гърда, като леко я хапеха и смучеха, надолу към зърното ми, и изведнъж усетих ужилването на щипката. Ох! изпъшках през предмета в устата ми. Усещането беше невероятно, възбуждащо, болезнено, приятно. |
| 805 |
Шт, усещам го, Ана. Не се бой. Сега ръцете му бяха на кръста ми, но не можех да се съсредоточа върху тях, а само върху предмета, който беше в мен, и върху щипките. Ритъмът ми се ускоряваше, наближаваше експлозията с непрекъснатите вибрации и сладостното, невероятно сладостно изтезание с щипките. |
| 806 |
И Крисчън започна бавно да го движи, навътре и навън, докато зъбите му драскаха вдигнатата ми нагоре брадичка. Невероятно си красива, Ана. Бях се издигнала високо много високо над адски широка клисура и се носех във въздуха, и в същото време шеметно падах, спусках се стремглаво към земята. |
| 807 |
И когато изригна, се превърнах в чисто усещане навсякъде. Крисчън свали първо едната, а после и другата щипка и в резултат зърната ми започнаха да парят от прилива на сладостно мъчително усещане, ала беше невъобразимо приятно и оргазмът ми, същият оргазъм, продължаваше ли продължаваше. |
| 808 |
Конвулсиите на тялото ми не преставаха. Той освободи едната гривна на белезниците и ръцете ми паднаха напред. Главата ми се люшна на рамото му и аз изчезнах, изчезнах за цялото това непреодолимо усещане. Превърнах се в кълбо от накъсано дишане, изчерпано желание и сладостна, желана забрава. |
| 809 |
Пренесе ме на леглото и ме остави върху хладния сатенен чаршаф. След малко все още мазните му длани нежно заразтриваха задната страна на бедрата, коленете, прасците и раменете ми. Усетих, че леглото хлътва, когато се изтегна до мен. Крисчън ми свали маската, но нямах сили да отворя очи. |
| 810 |
Протегнах ръка и го погалих по лицето. Съгласна съм да ме убиваш така когато пожелаеш прошепнах. Забелязах, че е гол и готов за действие. Когато повдигна дланта ми към устните си и целуна кокалчетата на пръстите ми, се наведох, обхванах лицето му в шепи и притеглих устата му към своята. |
| 811 |
И в този момент този миг на радост с този мъж на тази музика силата на моето преживяване тази сутрин тук с него и всичко случило се през последната седмица отново ме връхлетяха, не само физически, но и емоционално. Всички тези чувства ме завладяха напълно. Бях ужасно влюбена в него. |
| 812 |
И всички бяха изумителни. Всички бяха мои. Бях наясно с това, че не се познаваме достатъчно и че имаме да преодоляваме цяла планина от проблеми, ала бях убедена, че ще го направим един заради друг, а и имахме цял живот да се справим. Ей прошепна той, обхвана главата ми в шепи и ме погледна. |
| 813 |
Помилвах го по слепоочието. Ти си невероятно интелигентен, остроумен и начетен, компетентен си в ужасно много области. Но най много обичам това, което е тук вътре. Нежно притиснах длан към гърдите му и усетих равномерното биене на сърцето му. Ти си най състрадателният човек, когото познавам. |
| 814 |
Изглеждаше сериозен, но носеше неофициално облекло дънки и тясна черна тениска. Аз готвех обяда в кухнята. Бях открила в хладилника пържоли от сьомга и ги задушавах с лимон, правех салата и варях бейби картофки. Чувствах се невероятно отпусната и доволна, на седмото небе буквално. |
| 815 |
Направих сметанов сос с кресон и силантро към сьомгата и сервирах всичко на бара. Не обичах да го прекъсвам, когато работи, но сега застанах на прага на кабинета му. Крисчън пак разговаряше по телефона, целият рошава коса, все едно току що се е чукал, и ясни сиви очи истински празник за очите. |
| 816 |
Припряно се отдалечих от кухненския остров и от тревожния поглед на Крисчън и се насочих към огромния прозорец. Балконските врати бяха отворени и излязох под слънчевите лъчи. Не можех да отида чак до парапета, беше ми прекалено високо. Знам, че е внезапно и така нататък, но... е, обичам го. |
| 817 |
Върнах се в дневната бясна, че Крисчън не ме е предупредил и му подадох телефона, като демонстрирах с изражението си, че съм му страшно сърдита. Той весело взе слушалката и тръгна към кабинета си. След две минути се появи пак. Получих доста неохотната благословия на втория ти баща съобщи ми гордо. |
| 818 |
Изчервих се. Крисчън ме зяпна ужасен и нервно прокара пръсти през косата си. Потънал в размисъл, поглади брадичката си, но не успя да скрие изписалото се на лицето му озадачено раздразнение. Внезапно поклати глава нетърпеливо но и развеселено и в ъгълчето на устата му разцъфтя възхитена усмивка. |
| 819 |
Трябваше ми само малко качествен шоколад за глазурата. Оставих двата блата на тортата да изстиват, взех си чантата и надникнах в кабинета на Крисчън. Той съсредоточено се взираше в компютърния екран, но вдигна глава и ми се усмихна. Само ще отскоча до магазина да взема някои продукти. |
| 820 |
Докато вратата се затваряше, му махнах, мило ухилена, а той безпомощно но за щастие развеселено ме наблюдаваше с присвити очи. Поклати глава и след миг изчезна от погледа ми. О, това беше възбуждащо. Адреналинът пулсираше във вените ми и сърцето ми сякаш се опитваше да изскочи от гърдите ми. |
| 821 |
И на мен. Носи каквото искаш измърмори той и прокара длан по голия ми крак към бедрото ми. Пък и тази рокля си има предимствата. Наведе се да ме целуне и когато устните ни се докоснаха, изведнъж ме изпълни страст, похот или дълбоко вкоренена потребност да поправя нещата и в кръвта ми потече желание. |
| 822 |
Тялото му реагира и той изпъшка, жадно захапвайки долната ми устна, гърлото ми, ухото ми, езикът му нахлу в устата ми и още преди да се усетя той свали ципа на панталона си, разкрачи ме върху себе си и потъна в мен. Хванах се за облегалката на стола му, ходилата ми едва докосваха пода. |
| 823 |
Разбира се. Нямам търпение да видя реакциите им. Усмихна ми се дяволито и слезе от колата. Минаваше седем и половина и макар през деня да беше топло, от залива подухваше прохладен ветрец. Носех смарагдовозелена официална рокля с широк зелен колан бях я намерила сутринта, докато тършувах в дрешника. |
| 824 |
Носеше дълбоко де колтирана черна рокля, косата й беше вдигната, а не на опашки, и цялата изчервена, тя пърхаше с клепки на Крисчън. Аплодисментите стихнаха и той стисна ръката ми, докато всички погледи с очакване се впериха в него. Благодаря на всички. Май ще имам нужда от това. |
| 825 |
Тя се усмихна фалшиво и се отдръпна. Внимание, моля извика Крисчън и изчака малко, докато в стаята се възцари тишина и всички погледи отново се насочат към него. Благодаря ви, че днес сте тук. Трябва да кажа, че очаквах спокойна семейна вечеря, така че това е приятна изненада за мен. |
| 826 |
Не разговаряха за работа, но виждах, че Рос е изключително интелигентна, и освен това имаше разкошен гърлен тютюнджийски смях. Грейс прекъсна веселия ни разговор, за да ни съобщи, че вечерята е тип шведска маса, сервирана в кухнята. Гостите бавно се насочиха към дъното на къщата. |
| 827 |
При тази абсурдна мисъл избухна в смях и аз вътрешно потръпнах. Явно щеше да се наложи дълго да се примирявам с това че други жени желаят мъжа на моя живот. Прогоних тази мисъл от ума си и се съсредоточих върху конкретния проблем. Отпих още една глътка мартини. Ще се опитам да ти помогна. |
| 828 |
Призовах на помощ цялото си самообладание, леко замаяна от двете чаши шампанско и смъртоносния коктейл, който държах в ръка. Кръвта се оттече от лицето ми, но аз мобилизирах своето подсъзнание и богинята в мен, за да изглеждам колкото може по спокойно и невъзмутимо. Здравей, Елена. |
| 829 |
Аз пък изобщо не съм мислила за теб излъгах я хладно кръвно. Крисчън щеше да се гордее с мен. А сега, ако ме извиниш, имам да върша много по приятни неща, отколкото да си губя времето с теб. Не бързай толкова, госпожичке изсъска Елена и ми препречи пътя, като се облегна на вратата. |
| 830 |
Защото си господар на собствената си вселена. Крисчън отстъпи назад, сякаш го беше ударила, и я зяпна едновременно невярващо и разярено. Харесваше ти, Крисчън, не се опитвай да се самозалъгваш. Ти беше на път да се самоунищожиш и аз те спасих от това, спасих те от живот зад решетките. |
| 831 |
Говореше тихо, дрезгаво, ала властно. Не, разбира се прошепнах и излязох колкото може по бързо, като нервно поглеждах през рамо. Но никой от двамата не ме погледна. Продължаваха да се взират един в друг и безмълвният им разговор оглушително кънтеше в стаята. В коридора за момент се обърках. |
| 832 |
Това несъмнено бе един от най мъчителните сблъсъци в живота ми и се чувствах вцепенена. Моят годеник и неговата бивша любовница никоя бъдеща булка не бива да присъства на такава сцена. От друга страна, отчасти се радвах, че тя бе разкрила истинската си същност и че бях там, за да я видя. |
| 833 |
Снимките на младия Крисчън си бяха там по трогателни отвсякога на фона на сцената между него и госпожа Робинсън, на която бях присъствала преди малко. В ъгъла беше и малката черно бяла снимка майка му, проституиращата наркоманка. Включих настолната лампа и насочих светлината към снимката. |
| 834 |
Потръпнах, като си помислих още какво може да му е казала тя. Срещнах го на стълбището за втория етаж търсеше ме. Лицето му бе напрегнато и уморено, не на онзи безгрижен Петдесет нюанса, с когото бях пристигнала. Спрях на площадката, а той на последното стъпало, тъй че очите ни бяха на едно равнище. |
| 835 |
Плъзна ме надолу по тялото си, остави ме на земята и ме прегърна. Да, вече не съм. И ме целуна силно. Когато се отдръпна, бях останала без дъх и в тялото ми кипеше желание. Крисчън ме погледна и на светлината на светлата ивица, идваща от вътрешността на хангара, видях в очите му тревога. |
| 836 |
Моят тревожен мъж, нито бял, нито черен рицар, а просто мъж красив, не чак толкова извратен мъж. Обичах го. Вдигнах ръка и го погалих по лицето, прокарах пръсти по страните му, после по линията на челюстта към брадичката му. Оставих показалеца си да докосне устните му. Той се отпусна. |
| 837 |
Флуоресцентните лампи студено осветяваха внушителната моторница, която леко се поклащаше на тъмните вълни. До нея имаше лодка с гребла. Ела. Крисчън ме хвана за ръка и ме поведе към дъсчените стъпала, отвори вратата и се отдръпна настрани, за да ме пусне да мина. Ченето ми увисна. |
| 838 |
О, Крисчън изхлипах аз, внезапно преизпълнена с радост, коленичих до него, зарових пръсти в косата му и го целунах, целунах го от все сърце и душа. Целунах този красив мъж, който ме обичаше и когото обичах аз, и той обви ръце около мен, дланите му се насочиха към косата ми, устата му покри моята. |
| 839 |
Бавно издиша дима и две кръгчета се разсеяха пред него, бледи и призрачни на лунната светлина. Разшава се на мястото си от отегчение, удари една бърза глътка евтин бърбън от шише, увито в оръфана кафява хартия, после пак го пъхна между бедрата си. Не можеше да повярва, че още е на вярна следа. |
| 840 |
Той навъсено погледна къщата, сякаш тя олицетворяваше всичко, което мразеше. Ала нямаше какво да прави там. Единствената драма беше онази сочна блондинка в черно, дето с олюляване слезе на отбивката, цялата обляна в сълзи, и отпраши с белия мерцедес. Той мрачно се подсмихна, после потръпна. |
| 841 |
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно. |
| 842 |
Кейт беше съквартирантката ми и от всички възможни дни в годината беше избрала точно този да се тръшне с грип. Затова не можеше да отиде на това интервю с някакъв индустриален магнат хищник, което бе уредила за студентския вестник. Никога не бях чувала за него. Предложих й някак доброволно. |
| 843 |
Макар и болна, изглеждаше така съблазнителна, сексапилна, великолепна, с руса подредена коса с ягодови нишки в нея и блестящи красиви зелени очи, независимо че бяха зачервени и насълзени от грипа. Опитах се да не обръщам внимание на нежелания пристъп на състрадание. Разбира се, ще ида, Кейт. |
| 844 |
Бях положила усилието да облека единствената си пола, да обуя прилични ботуши до коленете и да сложа син пуловер. За мен това беше достатъчно елегантно. Бързо мушнах зад ухото си един изнизал се от опашката кичур и с непринуден вид се опитах да демонстрирам, че дамата изобщо не ме смущава. |
| 845 |
Висок, с хубав сив костюм, бяла риза и черна вратовръзка, косата му бе с цвят на тъмна мед и стоеше доста непослушно, очите му бяха светлосиви, погледът му дълбок и топъл. Гледаше ме проницателно и с любопитство. Отне ми доста време, докато локализирам къде се е затрил гласът ми. |
| 846 |
В някаква мъгла подадох ръка и се здрависахме. Когато дланите ни се докоснаха, почувствах в тялото ми да се разлива странна тръпка на спокойствие и в същото време на оживление. Рязко дръпнах ръката си. Трябва да е било от статичното електричество. Мигах бързо, в такт с ударите на сърцето си. |
| 847 |
Посочи ми канапе от бяла кожа с висока облегалка. Офисът му беше прекалено голям за сам човек. Прозорците бяха от пода до тавана, а пред тях имаше стилно бюро от тъмно дърво, около което можеха спокойно да вечерят поне шест души, без да си пречат. Бюрото беше в тон с масата за кафе пред канапето. |
| 848 |
Напълно съм съгласен, госпожице Стийл отвърна меко той и по необяснима за самата мен причина се изчервих. Като изключим мозайките, останалото в офиса беше студено и стерилно. Зачудих се дали това е отражение на личността на този Адонис, който грациозно потъна в бялата кожа на креслото срещу мен. |
| 849 |
За миг мисълта ми пак хукна в друга посока. Значи някой, не много по голям от мен, да речем с около шест години, и да, съгласна съм, доста преуспял, но пък какво от това, ще ми връчва дипломата? Колкото и да не ми се нравеше тази идея, се насилих да се съсредоточа върху непосредствената задача. |
| 850 |
И мушнах зад ухото си един изнизал се кичур коса. Така си и мислех отвърна той съвсем безучастно. Очевидно ми се подиграваше. Бузите ми пламнаха, когато осъзнах, че седя неестествено изправена и се опитвам да изпъна рамене, за да изглеждам по висока, все едно исках да го уплаша с размерите си. |
| 851 |
Бих казала, че изглежда леко разочарован. В бизнеса всичко се свежда до хората, госпожице Стийл, а аз умея много добре да ги преценявам. Знам какво ги кара да работят, знам какво им е нужно, за да просперират, знам и какво ги спира, какво ги вдъхновява и най вече знам как да ги насърча. |
| 852 |
Имам изключителен екип и се отплащам добре за работата му. Спря и ме закова с пронизващия си сив поглед. Дълбоко вярвам, че човек може да постигне всичко и да реализира всеки план, стига сам да е работил за създаването му, да го познава добре отвътре и отвън, във всеки негов детайл. |
| 853 |
Говорите като краен консуматор. Та аз съм точно такъв. Той се усмихна, но усмивката не стигна до очите му. Това никак не пасваше на тая работа с нахранването на света. Не можех да се отърва и от натрапчивата мисъл, че не говорим за едно и също, но изобщо не вдявах за какво говори той. |
| 854 |
Моля, отложете следващата ми среща. Андреа се поколеба и отвори уста да каже нещо; изглеждаше все едно не й стига кислород. Явно не знаеше какво да направи. Той бавно извъртя глава, погледна я и вдигна вежда в очакване заповедта му да бъде изпълнена. Лицето й придоби почти цикламен цвят. |
| 855 |
Облегнах се на една от металните колони на сградата и направих сериозен опит да се успокоя и да си събера акъла. Тръснах глава и се запитах за милионен път какво беше това. Сърцето ми бавно се върна към обичайния си ритъм, задишах нормално и реших, че е време да тръгна към колата. |
| 856 |
Когато излязох на магистралата, установих, че мога да си карам точно толкова бързо, колко си искам. Живеехме в малка сграда с апартаменти близнаци близо до университета. Имах късмет, че родителите на Кейт ги бяха купили за нея и плащах безобразно нисък наем. Това беше моят дом от четири години. |
| 857 |
Кейт седеше във всекидневната, около нея купища учебници. Все още беше по пижама розова, с малки сладки зайчета тук там. Тази пижама й беше за определени случаи когато преживява скъсването с някое гадже, за определен вид заболявания и като цяло когато е в депресия или лошо настроение. |
| 858 |
Тази жена е била на неправилното място в грешното време и век. Кейт отдавна си беше легнала. Тръгнах към стаята си крайно изтощена, но доволна, че за един понеделник съм свършила толкова много. Свих се в белите си изгладени чаршафи, завих се с одеялото на мама, затворих очи и заспах на секундата. |
| 859 |
В сряда беше вече здрава и слава богу не ми се налагаше да търпя гледката на розовата й пижама с повече зайчета, отколкото можех да понеса. Обадих се на мама в Джорджия да я видя как е и да ми пожелае успех с изпитите. Почна да ми разправя за новото си бизнес начинание да прави свещи. |
| 860 |
Майка ми винаги има някакви нови бизнес идеи. Като цяло тя е една отегчена до смърт жена, която вечно търси с какво да си запълни времето, но за жалост вниманието й може да бъде задържано точно толкова дълго, колкото това на някоя декоративна рибка. Следващата седмица щеше да е нещо ново. |
| 861 |
Беше като някакво монотонно мрънкане от негова страна в отговор на моето бърборене. Рей не обича да говори, но все още е доста активен. Обича да гледа футбол по телевизията (и да ходи на боулинг или риболов или да прави разни неща от дърво, когато не е зает с някое от другите си хобита). |
| 862 |
Много добър дърводелец е и благодарение на него знам каква е разликата между мастар и трион. При него очевидно всичко беше наред. Петък вечерта с Кейт се чудехме какво да правим, все пак беше петък и и двете имахме нужда да разпуснем малко от учене, работа и вестници. На вратата се позвъни. |
| 863 |
Беше висок, с тениска и джинси, имаше хубаво мускулесто тяло, тъмна кожа, тъмна коса и блестящи тъмни очи. Беше много, много сексапилен, но май вече бе разбрал, че от нас няма да излезе друго освен добри приятели. Шампанското гръмна и той ме погледна с усмивка. В събота в магазина беше ад. |
| 864 |
Гласът му беше дълбок и топъл като черен топящ се шоколад с карамел или... с каквото и да е там. Тръснах глава да си събера мислите. Сърцето ми биеше неистово. По причини независещи от мен и необясними за мен, се червях като ученичка до неузнаваем цвят на лицето под спокойния му поглед. |
| 865 |
Опитах се да имитирам безгрижие и равнодушие, докато излизах иззад щанда, но всъщност бях съсредоточена само върху мисълта да не си преплета краката, които се гънеха като макарони. Поздравих се, че сутринта си бях обула най хубавите джинси. При електрическите стоки са, осми отдел. |
| 866 |
Подадох му я. Пръстите ни се докоснаха съвсем леко и онова статично електричество ме удари като ток от оголена жица. За секунда дъхът ми спря от болка, докато токът минаваше през тялото ми и се завихряше в някаква никога недокосната бездна дълбоко в слабините ми. Отчаяно се опитах да не залитна. |
| 867 |
Бързо и с треперещи ръце измерих с рулетката пет метра въже. 11рез цялото време усещах горещия му поглед върху себе си. Не смеех да го погледна. Извадих сгъваемия нож от задния си джоб, отрязах въжето и го навих прилежно. Зачудих се как изобщо успях да го отрежа, без да си отрежа някой пръст. |
| 868 |
Ужасно се радвах! Усмихнах му се широко и ведро. Устните му се разтвориха все едно се канеше да поеме дълбоко въздух и очите му мигнаха. За една милиардна част от секундата изглеждаше някак изгубен, като че ли земята измести оста си и епицентърът на земетресението се премести под неговите крака. |
| 869 |
Снимаше го обърнат насам, обърнат натам, с ръка гука, после там, после с отпуснати ръце. Грей седеше, изпълняваше и търпеливо и съвсем естествено позира цели двайсет минути. Мечтата ми се бе сбъднала можех да стоя и да му се възхищавам отстрани. На два пъти погледите ни се вкопчиха. |
| 870 |
Зачудих се накъде бие. Натисна копчето на асансьора и звънчето дрънна почти веднага. Вратите се отвориха. Вътре младо момиче и момче се прегръщаха страстно. Изненадани, те се пуснаха, всеки взе да гледа в различна посока, не и към нас, естествено, и да се прави, че нищо не се е случило. |
| 871 |
Никой не обели дума и четиримата пътувахме в пълно мълчание и ужасен конфуз чак до първия етаж. В асансьора нямаше музика. Асансьорните мелодии са отвратителни, но поне разсейват напрежението. Вратите се отвориха и за огромна моя изненада Грей хвана ръката ми с дългите си хладни изящни пръсти. |
| 872 |
Той смръщи вежди. Знаеше, че не му казвам истината. Пуснах чая в чайника и почти веднага го извадих с лъжичката. Докато слагах използваното пакетче в чинийката, той наведе глава на една страна и ме изгледа изпитателно и дълго. Обичам чаят да е черен и не много силен заобяснявах се аз. |
| 873 |
Грей кимна, очевидно доволен от отговора ми, и се захвана с кифличката. Започна да я вади от хартиената опаковка, а това да наблюдаваш как пръстите му събличат една кифла бе невероятно усещане. Искаш ли? попита ме и онази потайна, неразгадаема усмивка пак заигра по устните му. Не, благодаря. |
| 874 |
Не вървеше така, както предполагах. Не можех да повярвам, че ме кара да изпитвам такъв антагонизъм към него. Все едно искаше да ме предупреди за нещо, да ме накара да се откажа. Единствените хора, които се обръщат към мен на малко име, са семейството ми и малкото ми добри приятели. |
| 875 |
Хванах я слисано и го последвах. Тръгнахме обратно към хотела в приятно удобно мълчание. Той беше отново спокоен, поне външно. Аз обаче отчаяно се опитвах да преценя как бе минала тази среща. Имах чувството, че се връщам от интервю за работа, само дето не знаех каква е позицията. |
| 876 |
Ана! изкрещя той и ме дръпна рязко назад точно в мига, в който профуча мотор и се размина с мен на милиметри. Улицата бе еднопосочна и мотористът нямаше право да кара така. Стана много бързо в един момент падах на платното, а в следващия бях в ръцете му, притисната към гърдите му. |
| 877 |
Гледаше ме в очите. Опитах се да задържа този изпълнен с очакване изгарящ поглед поне за минутка, ако може завинаги, но после погледнах устните му. Те засмукаха цялата ми мисъл и за първи път през всичките си двайсет и една години пожелах да бъда целуната, да усетя допира на нечии устни върху моите. |
| 878 |
Някаква нова, странна, унищожителна жажда бе парализирала цялото ми същество. Гледах устата му. Той се взираше право в зениците ми, обгръщаше лицето ми с поглед, очите му потъмняха, в тях се спусна мъгла. Бях напълно изгубена в тази уста и в тези очи. Дишаше учестено, а аз изобщо не дишах. |
| 879 |
Никога не се бях озовавала на мястото на този, когото отблъскват. Е, да, винаги бях последният избор на треньорите при състезанията по волейбол и баскетбол, но това можех да разбера да бягам и да правя нещо друго в същото време, като хвърляне на топка например, изобщо не ми се удаваше. |
| 880 |
В емоционално отношение обаче никога не се бях озовавала на мястото на тези, на които им се отказва. Един цял живот, пълен с несигурност аз съм твърде бледа, твърде кльощава, неугледна, непохватна... списъкът с недостатъците ми беше безкраен. Затова винаги бях отблъсквала всички потенциални гаджета. |
| 881 |
Постоянно мислех за думите му че няма приятелки и не се занимава с такива неща. Ядосах се на себе си, че не бях изкопчила тази информация по рано, много преди да скоча в ръцете му и да го моля с всяка клетка на тялото си да ме целуне. Той си го каза направо. Не ме искаше, не и за приятелка. |
| 882 |
Но той е здраво хлътнал по теб. Със или без предупреждения. Не си бях позволила да мисля за Крисчън през изминалата седмица. Добре, признавам, сивите му очи ме гледаха в съня ми и знаех, че ще мине цяла вечност, докато изскубна от себе си спомена за усещането на ръцете му по тялото ми. |
| 883 |
Той имаше още една година до завършването, но винаги бе душата на компанията. Вкара ни бързо в настроението па бара и ни подбутна към новооткриващата се пред нас свобода с по една грамадна маргарита. След като обърнах петата, вече знаех, че не е добра идея, особено след шампанското. |
| 884 |
Имаше очи само за Кейт. Тя бе с тесен къс потник, впити джинси и високи обувки, косата й бе вдигната високо, а няколко нежни кичура елегантно се спускаха около лицето й. Както обикновено прелестна. Аз рядко слагах нещо различно от тениска и джинси, но сега бях обула най хубавите си. |
| 885 |
Беше толкова властен, както винаги да контролира всичко. Представих си го като режисьор на снимачната площадка, когато са снимали старите филми с бричове за езда, с камшик в едната ръка и мегафон в другата, от онези, най старите. Започнах да се смея с цяло гърло. Ти си толкова... |
| 886 |
За мое огромно облекчение там беше сравнително тъмно. Ако ще повръщаш пак, нека да е тук. Ще те придържам. Едната му ръка бе около раменете ми, а с другата държеше косата ми прибрана на гърба в шепата му и далеч от устата ми. Опитах се да го бутна, но точно тогава повърнах пак, и пак. |
| 887 |
Бършех устата си, а една омаломощена част от съзнанието ми се зачуди какво е това Т по средата. Не можех да събера кураж да го погледна. Срам ме беше, че съм жива, отвратена бях от себе си. Исках азалиите под мен да се отворят и да ме погълнат, да съм където и да е другаде, само не тук, пред него. |
| 888 |
Виеше ми се свят и ми стана пак зле, докато се мъчех да си спомня за по кофти момент в късия си живот, но единственото, което мина през акъла ми, бе когато Крисчън ме отблъсна. А това сега бе в пъти по тъмно, ако унижението може да бъде описано в нюанс на някой цвят. Рискувах и го погледнах. |
| 889 |
Устните му се стегнаха в твърда черта и той въздъхна тежко. Щом трябва, значи трябва. И ме поведе към бара. Бях изтощена, все още много пияна, смазана, гузна, уплашена, силите ми бяха напълно на изчерпване и на всичкото отгоре, съвсем извън реда на нещата, бях ужасно развълнувана. |
| 890 |
Всички онези забранени, непознати усещания, които така се бях мъчила да изтласкам, се върнаха и минаха като лудост, като тропическа болест, като амок през изстрадалото ми тяло. Изчервих се. Дълбоко в мен усетих рязък спазъм, сладка болка от свиването на мускулите на цялата ми женственост. |
| 891 |
Не разбирах какъв е проблемът. Освен дето една глупачка му се обажда посред нощ, пияна като талпа; той решава, че тя е в беда, и тя наистина е в беда, нуждае се от спасение от прехваления си и прекалено любвеобилен приятел; след това тя започва да повръща безкрайно и обилно в краката му. |
| 892 |
Той взе чашата и я остави на бара. Едва сега забелязах как е облечен: свободно пусната бяла ленена риза, тесни джинси, черпи маратонки, тъмно яке на много ситни райета. Яката на ризата му бе разкопчана и успях да видя няколко деликатни косъмчета във вдлъбнатината между ключиците му. |
| 893 |
Не можех да повярвам, че с лекота следвам всяка негова стъпка. Вероятно не можех да следвам никакъв ритъм, понеже все още бях много зле. Той ме притискаше силно към себе си, твърдото му тяло бе долепено до моето... Ако не ме държеше така здраво, със сигурност щях да се просна в нозете му. |
| 894 |
Можеше да ме обезоръжи за секунди. Преди малко му бях ядосана, а сега го гледах обезсърчена от ослепителната му усмивка. Може би защото не се усмихваше често. Но така или иначе съвсем забравих за какво идеше реч в разговора ни. Ще си взема душ, освен ако не искаш да влезеш първа. |
| 895 |
Сърцето ми забърза. Мозъкът ми явно бе забравил да изпрати сигнал към дробовете ми да поемат въздух. Той се усмихна още по широко, протегна ръка и прокара палец по брадичката ми и после по долната ми устна. Анастейжа, дишай каза много тихо и стана. Закуската ще е тук след петнайсет минути. |
| 896 |
Той беше бял рицар в блестящи ослепителни доспехи, един истински романтичен рицар като сър Гауейн или сър Ланселот. Скочих от леглото и хукнах из стаята да търся джинсите си и точно тогава той излезе от банята. Беше увил само една кърпа около кръста си и по тялото му се гонеха блещукащи капки вода. |
| 897 |
Поех отново дъх и влязох във всекидневната. Беше огромна. Имаше канапета, фотьойли, какво ли не, безброй възглавнички навсякъде, голяма и много красива масичка за кафе, върху която бяха скупчени няколко лъскави книги, бюро, върху него последен модел Аймак и на стената огромен плазмен телевизор. |
| 898 |
Изглеждаше развеселен, но наистина бе трудно да се каже дали. Не можех да го гледам в очите, когато говореше с този тон. Изчервих се за милионен път и погледнах към закуската. Искам да захапя тази устна прошепна той. Нямам представа какъв звук съм издала и колко ми е увиснало ченето. |
| 899 |
Сграбчих пастата, бързо изстисках върху четката и с бясна скорост си измих зъбите. Все едно правех някаква детска лудория. Беше много приятна тръпка. Събрах набързо дрехите си от предната нощ, набутах ги в плика, в който Тейлър бе донесъл новите дрехи, и тръгнах да си търся якето и чантата. |
| 900 |
Влязохме в асансьора. Бяхме сами. Може би заради близостта на телата ни в това затворено малко пространство или по някаква друга причина всичко изведнъж се промени. Въздухът се нажежи от електричество, изтичащо от оголена жица. Сърцето ми биеше в трескаво очакване, дишах учестено. |
| 901 |
Очите му бяха потъмнели до черно. Забих зъби в устната си. О, майната им на документите изстена той и ме бутна до стената на асансьора. Преди да се усетя, бе стиснал здраво двете ми ръце с лявата си ръка и ги бе приковал над главата ми. Притискаше ме към стената със слабините си. |
| 902 |
Езикът ми загали нежно неговия в бавен, еротичен, подлудяващ танц на докосващи се усещания. Той хвана брадичката ми и закова лицето ми на едно място. Ръцете ми здраво стиснати отгоре, главата ми не можеше да мръдне в здравата му хватка, тялото ми притиснато силно към стената от мощното му тяло. |
| 903 |
Асансьорът спря, вратите се отвориха и той се отдръпна от мен за части от секундата. Не знам на какво съм приличала, но трима мъже в бизнес костюми ни изгледаха, подсмихнаха се и се качиха. Сърцето ми щеше да изскочи през тавана на асансьора. Все едно бях бягала спринт по нанагорнище. |
| 904 |
Той беше прикрит и загадъчен, напълно неразгадаем. Излезе и елегантно заобиколи колата, за да ми отвори. Истински джентълмен, както винаги, с изключение на някои много редки и така безценни моменти. Когато пътува в асансьор например. Изчервих се при спомена за устните му върху моите. |
| 905 |
После хвана нежно едно немирно кичурче, изпаднало от опашката ми, и го прибра внимателно зад ухото ми. Всеки контакт с него ме караше да дишам като астматичка. Наведох глава към най интересната гледка на света пръстите ми. Погледът му омекна и усетих палеца му по долната си устна. |
| 906 |
Работата не изискваше никаква мисловна дейност, така че имах твърде много време да мисля. Под ентусиазираните инструкции на неуморната Кейт мишниците и краката ми бяха обръснати така, че нямаше и косъм, веждите оскубани, цялата бях напудрена, намазана и лъщях като станиол. Кошмарно преживяване. |
| 907 |
Имах три съобщения и едно пропуснато повикване, а и беше звънял два пъти у дома да ме търси. Кейт каза, че му била отговорила уклончиво, но понеже я познавах, нямаше как да е било уклончиво. Вероятно ме бе прикрила така, че той да се усети, че ме прикрива. Бях решила да не му се обаждам засега. |
| 908 |
Дишай, Анастейжа. Протегна дългите си пръсти и ги прокара по бузата ми, стисна брадичката ми между палеца и показалеца си, наведе се, целуна ме бързо и невинно и се отдръпна, като ме остави да се гърча в агонията на желанието. Неочакваната му целувка предизвика силни спазми в слабините ми. |
| 909 |
Но можеше да почака до утре. Пристигаме след няколко минути каза Крисчън и кръвта ми започна да блъска във вените, в ушите ми, пулсът ми се учести и целият ми организъм бе залят от мощна вълна адреналин. Той още говореше с кулата, но вече не слушах. Мислех, че ще загубя съзнание. |
| 910 |
Излязохме във фоайе, където всичко беше бяло. В средата имаше кръгла маса от тъмно дърво, а на масата огромен букет бели цветя. Навсякъде по стените имаше картини. Той отвори голяма двойна врата. Тръгнахме по широк коридор, също в бяло, и влязохме в разкошна стая, очевидно всекидневната. |
| 911 |
Над него огромна метална решетка, поне два квадратни метра, от която висяха въжета, вериги и окови. До вратата имаше два дълги полирани пръта с интересна дърворезба. Бяха окачени като корниз, но на тях не висяха пердета, а камшици, бичове, палки, нагайки и някакви странни неща с ресни. |
| 912 |
Бях решила, че креслото е странно, а всъщност то беше най безобидната част от... обзавеждането. Погледнах към тавана. От него висяха десетки халки. Запитах се за какво ли са пък те. Чудно, но дървото, тъмните стени и приглушеното осветление придаваха на стаята почти нежна, дори романтична атмосфера. |
| 913 |
Имам правила и искам ти да се съобразяваш с тях. Те са за твое добро, в твоя полза, но и за мое удовлетворение. Ако спазваш тези правила, както аз искам, ще те награждавам. Ако не ги спазваш, ще те наказвам и ще се научиш шептеше той. Докато говореше, гледах поставката с бастуните. |
| 914 |
Той беше опасен за здравето и живота ми, защото знаех, че ще се съглася. Една част от мен искаше да каже да, другата да пищя и да бягам от тази стая и от него, и от всичко, което символизираше това помещение. Няма да те нараня, Анастейжа каза той съвсем искрено и знаех, че това е самата истина. |
| 915 |
Той ме хвана за ръка и ме изведе. Ако решиш да се съгласиш, трябва преди това да ти покажа. Не тръгнахме надолу, както очаквах, а завихме надясно от стаята с играчките, както я наричаше той, и тръгнахме по някакъв коридор. Минахме покрай няколко врати и стигнахме до края на коридора. |
| 916 |
Имах, ама не знаех откъде да почна. Подписала си споразумението, значи можеш да ме питаш всичко, което не ти е ясно и което искаш да знаеш. Ще ти отговоря. Облегнах се на бара в кухнята и го загледах как вади от хладилника чиния с различни сирена, украсена с две големи чепки бяло и червено грозде. |
| 917 |
Последвах го в кабинета му просторна стая със също такава стъклена стена, която водеше към балкон. Той седна на бюрото, посочи ми кожения стол пред него и ми подаде няколко листа. Това са правилата. Могат да се дискутират промени по тях. Те са част от договора, който също можеш да видиш. |
| 918 |
Подчинената ще се държи скромно и с уважение по всяко време за срока на договора. Подчинената трябва да приеме, че поведението й ще бъде преценявано от Доминанта и че ще бъде държана отговорна за всички грешки, нарушения на правилата и лошо поведение в отсъствието и присъствието на Доминанта. |
| 919 |
Размърдах се неудобно на стола. Искам да давам много пари за теб. Да ти купя дрехи. Може да се наложи да ме придружиш някъде и ще трябва да си облечена добре. Убеден съм, че заплатата ти когато започнеш да работиш, разбира се няма да ти позволи да си купиш такива дрехи, каквито аз бих желал да имаш. |
| 920 |
Никакви сексуални дейности, които изискват употребата на гинекологични инструменти. Никакви сексуални дейности, които включват присъствие на деца или животни. Никакви сексуални дейности, които биха оставили трайни белези по кожата. Никакви сексуални дейности, които представляват риск за дишането. |
| 921 |
Моля те, ела с мен. Искам цялото това споразумение да проработи, но преди това трябва да имаш представа за какво става дума и в какво се забъркваш. Можем да започнем обучението ти от тази вечер. С основните положения. Това не означава, че падам в нозете ти с цветя и слагам сърцето си в скута ти. |
| 922 |
Протегна ръка към мен. Очите му светеха трескави, развълнувани и аз... сложих ръка в неговата. Той ме дръпна неочаквано рязко към себе си. Тялото ми сякаш прилепна към неговото. Той прокара пръсти през косата ми, уви я около тях и леко я дръпна, за да ме накара да го погледна в очите. |
| 923 |
Сърцето ми блъскаше в ребрата, кръвта ми бясно запрепуска из вените. Желание, гъсто и горещо, разпъна слабините ми. Той застана пред мен, погледна ме в очите. И аз се побърках. Нека махнем сакото каза нежно той, хвана сакото ми за реверите, разтвори го и го плъзна надолу по раменете ми. |
| 924 |
Наведе се и пак ме целуна. Устните му бяха твърди, силни, искащи, жадуващи. Започна да разкопчава блузата ми, докато целувките му падаха като перца по бузите ми, по брадичката ми, към ъглите на устата ми. Бавно отлепи ризата от мен, както се бели банан, и я остави да падне на пода. |
| 925 |
Защо бе казал, че не умее да прави любов? Бях готова да направя всичко, което поиска от мен. Той хвана ластичката ми за коса, дръпна я и косата ми се разпиля на вълни по раменете. Харесвам брюнетки каза и зарови двете си ръце в косата ми, здраво стиснал главата ми между пръстите си. |
| 926 |
Бавно насочи тялото ми към леглото. Усетих го зад сгъвките на коленете си. Мислех, че ще ме бутне да легна, но той не го направи, а падна на колене. Обхвана бедрата ми и прокара език около пъпа ми. После леко с език и като нежно ме похапваше, мина от едната страна на кръста ми към другата и обратно. |
| 927 |
Да го видя на колене пред мен, да усещам устата му по тялото си... така неочаквано и така възбуждащо. Ръцете ми бяха все още в косата му, дърпаха го нежно към тялото ми. Не зная защо, но се опитвах да укротя бурното си дишане. Не успявах. Той ме погледна през отвратително дългите си мигли. |
| 928 |
Не можех да погледна встрани, заключена в очите му. Той спря и облиза устни, все така без да откъсва очи от мен. Наведе си и прокара носа си по вътрешната част на бедрото ми. А после го усетих между краката си. Миришеш толкова сладко каза и затвори очи, по лицето му се разля наслада. |
| 929 |
Той ме погледна объркано, очите му потъмняха още повече. Поклати глава, все едно му бях казала нещо, на което отказваше да повярва. Нека видим какво можем да направим по въпроса. Гласът му беше тих, загадъчно и сладко предизвикателен. Разкопча джинсите си и ги свали, без да откъсва поглед от мен. |
| 930 |
Целувките му лазеха нагоре по корема ми, към пъпа. Кожата ми гореше. Беше ми ту студено, ту адски горещо. Минаваше по цялото ми тяло с устните си, а аз стисках и усуквах чаршафа под мен, забивах нокти в матрака. Той легна до мен и плъзна ръка по бедрата ми, по кръста, към гърдите. |
| 931 |
Нежно обхвана с длан едната ми гърда. Гърдите ти напълват идеално ръката ми каза. Пъхна пръст в чашката на сутиена и леко я плъзна надолу, но стегнатата материя избута пръста му нагоре. Направи същото с другата. Зърната ми ставаха огромни и твърди само под погледа му, гърдите ми набъбваха. |
| 932 |
Пусни го да излезе, бебчо. Зъбите му се затвориха върху зърното ми, а палецът и показалецът стиснаха здраво и за секунди цялото ми тяло се разтресе, разпадна се на милиони парчета под напора на мощен оргазъм. Той ме целуваше в устата с език дълбоко в гърлото ми и заглуши виковете ми. |
| 933 |
Той ме гледаше с доволна усмивка, а аз убедена съм, че го гледах единствено с благодарност и възхищение. Така лесно се поддаваш на импулсите си. Ще трябва да поработим над това да ги контролираш и съм убеден, че ще е много приятно и за двама ни да те науча каза той и ме целуна отново. |
| 934 |
Опря се на лакти. В началото се движеше бавно, внимателно влизаше и излизаше от мен. В един миг краката, ханшът ми, цялото ми тяло започна да се движи в ритъма, с който той влизаше в мен. Повдигах се да го посрещна. Той забърза в безмилостен ритъм, аз стенех всеки път, когато се плъзгаше в мен. |
| 935 |
Все още дишах задъхано и се опитвах да забавя и нормализирам ритъма на сърцето си. Мислите ми бяха в пълен безпорядък. Това, което бях изживяла току що, беше абсолютно неописуемо. Отворих очи. Челото му бе опряно в моето, очите му бяха затворени пред моите, дишането му силно и забързано. |
| 936 |
Той разкопча сутиена ми и плъзна ръка по гърба ми до ду пето. Имаш толкова красива кожа... Премести единия си крак между краката ми и наполовина легна върху гърба ми. Усещах копчетата на ризата му притиснати в кожата ми, докато събираше косата от лицето и гърба ми и целуваше нежно раменете ми. |
| 937 |
Божествено усещане. Меките косъмчета по гърдите му ме гьделичкаха Искаш да те чукам пак? прошепна в ухото ми и започна да плъзга малки бързи меки целувки около ухото ми и по врата ми. Ръката му се движеше много бавно надолу, по гърба ми, към кръста, към бедрото до сгъвката на коляното. |
| 938 |
Премести цялото си тяло между краката ми, а ръката му продължаваше да се плъзга нагоре към бедрото и по дупето ми. После леко я пусна надолу и я постави между краката ми. Ще те чукам отзад, Анастейжа каза той и с другата си ръка сграбчи косата ми, уви я около юмрука си и леко я дръпна. |
| 939 |
После започна бавно да вкарва палеца си, да го изкарва... много пъти, докато пръстите му продължаваха да се движат около клитора ми. Затворих очи и се опитах да озаптя, да възприема, да се насладя по дълго на напиращата емоция, която предизвикваха пръстите му. Тялото ми отново гореше. |
| 940 |
И бавно, съвсем леко проправи пътя си в мен, леко, до края. Изпъна ме, напълни ме, настойчив, копнеещ, безкомпромисен. Този път го усетих по дълбоко. Изстенах отново, а той нарочно спря и само въртеше ханша си, след което се отдръпна от мен. Изчака малко, а аз го чаках отворена, готова. |
| 941 |
Почти плачех. Не издържам повече... Тялото ми копнееше само за едно за освобождаване на цялото това мощно желание. Искам да те разкъсам говореше той и продължаваше да ме измъчва сладко, бавно, дразнещо изтезание. Искам с всяко свое движение утре да се сещаш за мен, да знаеш, че съм бил тук, в теб. |
| 942 |
Хайде, направи го заради мен ръмжеше той. Думите му ме довършиха, цялото ми тяло се гърчеше в конвулсии, течностите ми се изливаха около него. Свърших бурно, крещях името му. Крисчън влезе рязко и дълбоко два пъти в мен, застина, облекчено отпусна тялото си върху мен и зарови лице в косата ми. |
| 943 |
Бах, помислих, но не бях съвсем сигурна. Увих завивката около тялото си и тръгнах тихичко по коридора към грамадната стая. Крисчън свиреше, напълно изгубен в мелодията. Изглеждаше тъжен и съвсем изоставен, забравен от света, също като мелодията, която свиреше. Облегнах се на стената и заслушах. |
| 944 |
Той беше уникален музикант. Беше гол, тялото му окъпано в меката светлина на единствената лампа до рояла. Цялата стая бе потънала в мрак освен неговото изолирано малко езеро от светлина: недосегаем... самотен в своето светло мехурче. Пристъпих тихо към него, омагьосана от меланхолията на мелодията. |
| 945 |
Е, това ще даде тема за размисъл на госпожа Джоунс каза той и застана пред мен. Сложи ръка под брадичката ми, повдигна леко главата ми, погледна ме в очите. Погледът му отново беше напрегнат. Инстинктивно посегнах да го погаля по гърдите и да усетя тъмните косъмчета под пръстите си. |
| 946 |
Ръката ми остана да виси неловко протегната. Той отвори един шкаф, извади тениска и бързо я навлече. Лягай каза пак. Легнах на леглото и се опитах да не мисля за кръвта по чаршафите. Той легна до мен, отзад, дръпна ме нежно в прегръдката си, целуна нежно косата ми и вдиша дълбоко аромата й. |
| 947 |
Учудих се, че все още е в леглото. Лежеше с лице към мен и имах уникалната възможност да го гледам, без да ме вижда. Изваяното му лице бе младо, много по младо, отпуснато в съня и отморено. Устните му, нацупени и много красиви, бяха леко разтворени, а лъскавата му коса рошава като на хлапе. |
| 948 |
Исках да го докосна. Сега нямаше за какво да се притеснявам, да обмислям всяка своя дума, не исках да мисля и за неговите планове, особено тези, които касаеха мен. Можех да го гледам до безкрай, но ми се ходеше до тоалетната. Измъкнах се тихо от леглото, взех бялата му риза от пода и я облякох. |
| 949 |
Представи си само, да си паднеш по някой, за чиято красота няма измислена дума, по богат от персийски цар и има Червена стая за наказания, готова и подредена за мен. Потръпнах. Пак бях объркана, но, от друга страна, така му се възхищавах. Косата ми беше както винаги всеки косъм със свое становище. |
| 950 |
Реших да продължа с яйцата, вместо да слушам глупостите му. В кухнята имаше много прибори, но бързо се ориентирах. Трябваше да намеря къде да държа палачинките, за да не изстинат, и да се захвана с бекона. Ейми Стъд пееше в ухото ми за саможивите хора, онези, дето никога не пасват никъде. |
| 951 |
Не знам доколко би било възможно да изглеждам така при унищожителния хаос от блъскащи в тялото ми хормони. Ако те боли много, мислех, че е добра идея да поработим над оралните ти умения. Задавих се с чая. Гледах го с отворена уста. Той леко ме потупа по гърба и ми подаде портокаловия сок. |
| 952 |
Крисчън завъртя някакъв кран и тя започна да се пълни. Той изля малко ароматно масло. Изглеждаше много скъпо. Водата се надигаше в пухкава пяна със сладък аромат на жасмин. Той ме погледна с потъмнелите си очи и после бавно свали тениската си, все едно отлепваше кожата си, и я пусна на земята. |
| 953 |
Бях застанала до вратата с широко отворени очи, леко подозрителна, увила тялото си с ръце. Пристъпих срамежливо, но спокойно, докато се наслаждавах на тялото му съвсем безсрамно. Поех ръката му и той ми каза да вляза във ваната. Бях все още с неговата риза. Направих каквото каза. |
| 954 |
Водата в комбинация с такива уреди не е добра идея каза, хвана пешовете на ризата, съблече я през главата ми и я пусна на земята. После се отдръпна, за да ме вижда цялата. Гола. Държах ръцете си на корема и отчаяно исках веднага да изчезна в проклетата вода, но знаех, че той едва ли иска това. |
| 955 |
Почти го докосвах. Вече може да седнеш прекъсна той разпилените ми мисли и аз веднага се свих в съблазнително топлата вода. Усетих парене, но миризмата беше опияняваща. Първоначалната смъдяща болка постепенно се уталожи. Облегнах се назад, затворих очи и се отпуснах в успокоителната ухаеща топлина. |
| 956 |
Мини напред. Събу долнището на пижамата, влезе във водата, седна зад мен и ме издърпа към гърдите си. Сложи дългите си крака върху моите, сви колене, глезените му на нивото на моите. Раздалечи краката си така, че отвори моите широко. Носът му беше в косата ми и той поемаше тежко и дълбоко аромата й. |
| 957 |
И той беше гол. Ако някой ми беше казал, че това е възможно, когато се събудих предната сутрин в стаята в хотела, нямаше да му повярвам. Той се пресегна към шкафчето до ваната, извади шише лосион за тяло и сипа малко в ръката си. Разтърка го между ръцете си и лосионът стана на нежна бяла пяна. |
| 958 |
После ръцете му се хлъзнаха към гърдите ми и дъхът ми рязко секна. Пръстите му масажираха леко, правеше кръгчета по тях. Притиснах тяло към него, намествах гърдите си в ръцете му. Зърната ми бяха доста чувствителни от недотам деликатното отношение към тях предната нощ. Той не се застоя дълго там. |
| 959 |
Притисках изтръпналото си тяло към неговото. Ръцете ми бяха върху бедрата му. Той изстиска още лосион и леко прокара ръка между краката ми. Не дишах. Пръстите му нежно се заиграха през изтривалката и вече не можех да удържа ритъма на тялото си, притисках слабините си към ръката му, търсех я. |
| 960 |
Заради мен. Краката ми бяха приковани от неговите до стената на ваната, бях като затворничка и все пак му давах пълен достъп до най интимното място на тялото си. О, моля те... шепнех. Опитах се да стисна бедрата си, тялото ми беше напълно сковано от напиращата да се освободи енергия. |
| 961 |
Правех същото, което бе направил той. Разтърках го между дланите си, докато се разпени. Не свалях очи от него. Устните ми бяха отворени и вече успявах да регулирам дишането си. Съвсем целенасочено ухапах леко устната си и после прокарах език по нея, върху следите, които бяха оставили зъбите ми. |
| 962 |
Леко слязох още по надолу, до края на гърлото и после пак нагоре. Прокарах език по главичката. Това май щеше да се окаже моето любимо място. И пак надолу до гърлото, обратно назад, език около върха и пак надолу до гърлото. Нямах представа, че да доставяш удоволствие може да е толкова възбуждащо. |
| 963 |
Гледах го как се гърчи и стене, гледах копнежа в горящите му очи и богинята в мен танцуваше салса. Анастейжа, ще свърша в устата ти предупреди ме задъхано той. Ако не искаш да го правя, спри веднага. Повдигна се отново към мен. Очите му бяха широко отворени, съсредоточени, пълни със сластно желание. |
| 964 |
Ерекцията му бе спаднала, но все още изглеждаше чудовищно голям. Той уви кърпа около кръста си и извади голяма бяла пухкава хавлия за мен. Подаде ми ръка, за да изляза от ваната, и ме уви в хавлията като бебе, прегърна ме и ме целуна силно и напористо, плъзгайки език в устата ми. |
| 965 |
Копнеех да протегна длани и да го погаля, но той стискаше ръцете ми под хавлията, а и бързо се загубих в усещането на целувката. Движеше леко главата ми, а езикът му се стрелваше във всички посоки из устата ми. Имах усещането, че това е неговият начин да ми благодари за свирката. |
| 966 |
Не можех да откъсна очи от езика му, когато минаваше по горната му устна. Не отместваше поглед от мен. Наведе се и ме целуна бързо по устните. Сега ще целувам цялото ви тяло, госпожице Стийл каза и сложи ръка под брадичката ми, изви главата ми назад и устните му се спуснаха по шията ми. |
| 967 |
Копнеех да го докосна. Без да искам и независимо от това, че бях вързана, докоснах косата му. Той спря да ме целува, изправи се, поклати отрицателно глава, хвана ръцете ми и ги постави пак над главата ми. Не мърдай или ще се наложи да започнем отначало. Гласът му бе така съблазнителен. |
| 968 |
Беше ужасно възбуждащо и в същото време се чувствах абсолютно безсилна. Ръцете му минаха по тялото ми, по гърдите ми, устните му бяха стигнали до вдлъбнатината под шията ми. Завъртя там носа си и продължи бавно да слиза надолу, следваше пътя, по който бяха минали ръцете му. Стигна до гърдите ми. |
| 969 |
Целуна ги поред, засмука зърната. Те се втвърдиха до болка под устните му. Тялото ми започна да се движи неконтролируемо в някакъв свой си ритъм, огъваше се под всяко негово докосване. Отчаяно се опитвах да не забравя да държа ръцете си над главата. Не мърдай пак ме предупреди той. |
| 970 |
Носът му мина от пъпа през корема, надолу към косъмчетата на триъгълника ми. Продължаваше да ме хапе нежно, да ме целува и да ме дразни до побъркване. Изведнъж спря, изправи се, хвана коленете ми и отвори широко краката ми. Хвана здраво едното ми стъпало и го вдигна до устата си. |
| 971 |
Целуваше глезените ми сантиметър по сантиметър, мина към коляното, стигна над него и спря. После започна всичко отначало с другия ми крак. Цялата еротична, възбуждаща процедура. Мозъкът ми бе изтръпнал. Моля те, моля те скимтях като куче, когато захапа и засмука другото ми кутре. |
| 972 |
Знаех, че ще ме целуне между краката. Сигурна бях. А другата в мен трепереше от нетърпение. Той се върна на другото коляно и продължи нагоре, целуваше кожата ми, захапваше я, засмукваше я и после беше вече между краката ми, прокара нос нагоре надолу между устните, леко, нежно и много деликатно. |
| 973 |
Чух смеха в гласа му и докато тялото ми крещеше от нетърпение и от възбуждащите му думи, езикът му започна бавно да се върти около клитора ми. Ръката му държеше крака ми настрани и не му даваше шанс да помръдне. Тялото ми стенеше в умопомрачителни конвулсии при допира на езика му. |
| 974 |
Загубих всякакво усещане за каквото и да е, цялата ми концентрация бе там, на върха на тази малка, но мощна енергийна точка. Краката ми се стегнаха, тялото ми се вдърви, когато усетих пръста му в себе си. Чух как изръмжа като звяр О, бебчо, така те обичам, когато си толкова мокра. |
| 975 |
Пръстът му се движеше ловко в кръг, разтваряше ме, разпъваше ме, езикът му правеше същото около клитора ми. Беше прекалено много. Тялото ми виеше за облекчение. Не можех да задържа нищо повече. Напълно загубих съзнание, когато спазмите на оргазма ме стиснаха и преобърнаха всяка клетка в тялото ми. |
| 976 |
Той ме промуши още само веднъж и свърши със стон, притиснал силно тялото си до моето. После застина. Усещах цялата му тежест върху себе си, матракът под мен потъваше. Повдигнах завързаните си ръце и ги увих около врата му. В този момент знаех, че бих направила и невъзможното за този мъж. |
| 977 |
Думите му отекнаха в съзнанието ми. Той потърка нос в моя. Все още не можех да разбера отзивчивостта на тялото си към всяко едно негово действие. Гледах го с празен поглед, чаках с надежда поне една разумна мисъл да се върне в главата ми. И тогава чухме гласове във всекидневната пред спалнята. |
| 978 |
Беше му забавно, а очите му играеха весело. Целуна ме бързо по челото и се засмя. Ето още нещо ново каза той, но нямах представа за какво говори. Нямам никакви чисти дрехи тук. Обзе ме бясна паника и на фона на това, което бях преживяла преди минути, всяка нова емоция ми идваше отгоре. |
| 979 |
Замислих се дали да не приема предложението на Крисчън да сложа някоя от неговите ризи или тениски, но подсъзнанието ми нещо се нацупи. Намъкнах се в сакото, доволна, че маншетите на ризата покриват следите от вратовръзката по китките ми. Е, няма начин, колкото толкова. Тръгнах към всекидневната. |
| 980 |
Погледна ме топло, окуражително и с одобрение. Жената с пясъчноруса коса до него също се обърна, усмихна се много широко и стана. Усмивка двайсет и четири карата, безупречно облечена в тъмножълта фина плетена рокля, обувки в същия цвят, изчеткана, лъсната, елегантна и много красива. |
| 981 |
До асансьора видях черното ауди, но когато Крисчън натисна копчето за автоматично отваряне, разбрах, че няма да пътуваме с него, а с черна лъскава спортна кола на сгъваемия й покрив задължително трябваше да има дългокрака блондинка в оскъдно облекло или дори без такова. Много хубава кола казах. |
| 982 |
Хората по улиците ни гледаха. Отначалото мислех, че гледат него. После ме натисна параноята и реших, че всички гледат мен, защото знаят какво съм правила през последните дванайсет часа. Накрая обаче разбрах, че не гледат нито него, нито мен, а колата. Крисчън изглеждаше отнесен и замислен. |
| 983 |
Трябваше ми време да обмисля, да остана сама със себе си, време, когато той не е наблизо и не ме разсейва с присъствието си. Той беше така обсебващ, а сега бе хвърлил и бомбата. Знаел какво е. Значи уравнението беше просто. Не е възможно да сте били заедно всеки ден, в смисъл на постоянна връзка. |
| 984 |
Той ме погледна недоволно, но предпочете да замълчи. Въздъхнах съвсем тихо с облекчение. Стомахът ми се свиваше от цялата тази информация, която не можех да приема, камо ли да смеля, от виното главата ми беше като изпразнена. Наблюдавах как изяжда всичко в чинията си. Ядеше като ламя. |
| 985 |
Беше като живак, а аз едва успявах да следвам бързината, с която се движеше. Той повика сервитьорката с ръка и поиска сметката. След като плати, стана и протегна ръка към мен. Ела каза и ме поведе към колата. Този контакт ръка в ръка беше толкова нетипичен за него, така нормален, така интимен. |
| 986 |
Разбира какви са обстоятелствата. Една част от мен е против, но не мога да не призная, че се изкушавам при мисълта да се пека на слънце две седмици. Освен това майка ми много държи на това. Мисли си, че това е последното ни семейно събиране преди аз и Итън да се присъединим към работещата младеж. |
| 987 |
За какъв се мисли тоя глупак? каза ядно тя и продължи да опакова. След четирийсет и пет минути спряхме с опаковането, за да вечеряме. Специалитетът на заведението моята лазаня. Кейт отвори бутилка евтино червено вино и седнахме сред кашоните да ядем и да гледаме тъпизми по телевизията. |
| 988 |
Бях изтощена от напрежението от последните два дни, а сега и тази ужасна дилема. Седнах на леглото и бавно извадих плика, който ми бе дал Крисчън. Дълго го гледах. Не знаех дали съм готова да разбера докъде се простират границите на всичко различно от нормалното, което той ми предлагаше. |
| 989 |
Подчинената ще се държи скромно и с уважение по всяко време за срока на договора. Подчинената трябва да приеме, че поведението й ще бъде преценявано от Доминанта и че ще бъде държана отговорна за всички грешки, нарушения на правилата и лошо поведение в отсъствието и присъствието на Доминанта. |
| 990 |
Никакви сексуални дейности, които изискват употребата на гинекологични инструменти. Никакви сексуални дейности, които включват присъствие на деца или животни. Никакви сексуални дейности, които биха оставили трайни белези по кожата. Никакви сексуални дейности, които представляват риск за дишането. |
| 991 |
Единственият мъж, който изобщо бе успял да ме привлече, когото истински харесвах, се явява в един миг с камшик в едната ръка, кървав договор в другата и огромен товар психически проблеми. Е, поне този уикенд бе минал, както исках. Моето друго аз спря да скача и се усмихна щастливо. |
| 992 |
Погледна ме многозначително. Повечето жени поучават цветя или някое и друго бижу добави и се опита да потисне усмивката си. Погледнах я ядно, но наистина не можех да й се разсърдя. Избухнахме в смях и компютърджията ни изгледа малко стреснато: очевидно не проумяваше за какво става дума. |
| 993 |
Но това беше на пет мили, а не бях сигурна дали ще мога да пробягам и една, да не говорим за пет. Освен това имаше опасност да ме върне или да ми откаже, което щеше да е повече от унизително. Кейт тъкмо слизаше от колата, когато поемах бегом марш. Почти изтърва торбите с покупките, като ме видя. |
| 994 |
Нямах представа. Може би трябваше да преговарям и да кажа какво искам аз. Да минем през този смехотворен договор ред по ред и да му кажа кое за мен е допустимо и кое не. Според това, което бях прочела, такъв договор нямаше кой знае каква сила и не беше официален документ и той вероятно го знаеше. |
| 995 |
Не знам. Той беше загадка, откъдето и да го погледнеш. Спрях и опрях ръце на коленете си; дишах трудно, но свежият въздух в дробовете ми дойде като катарзис. Усетих как набирам решителност. Трябваше да му напиша един имейл и да му кажа какво мисля и след това да обсъдим всичко в сряда. |
| 996 |
Бели плетени столове с масичка и бяло двойно легло с метална пружина и със завивка, която мама бе направила сама от различни парчета плат, съшити едно за друго, когато бе на вълна фолклор: ръчна изработка на завивки. Беше я направила в кремаво и светлосиньо. Тук е много спокойно и тихо каза той. |
| 997 |
Нарочно ли хапеш тази устна? попита мрачно той. Пуснах веднага устната, зяпнах и примигнах към него. Изобщо не се бях усетила казах с най сладкия си глас. И усетих онова нежно придърпване, онази сладка болка в слабините, онова електрическо нещо между нас, което наелектризираше цялата стая. |
| 998 |
Хвърлих се към него. Той успя да се дръпне и в следващата секунда бях просната на леглото, закована под него, ръцете ми изпънати нагоре и уловени в неговите над главата ми, другата му ръка беше стиснала здраво лицето ми, а устатата му беше върху моята. Езикът му се плъзна бързо, властно, със сила. |
| 999 |
Мислех, че ще я махне, но той само я нави до врата ми и я издърпа над очите ми, така че можех да виждам само носа и устата си, но нищо повече. Бях в пълен мрак. Става все по хубаво и по хубаво каза одобрително той. Мисля да си взема нещо за пиене. Наведе се, целуна ме нежно и стана от леглото. |
| 1000 |
И наистина, устата ми гореше от жажда. Чух как ледът се пука и върти в чашата. Той се наведе и ме целуна и внимателно изсипа нещо много вкусно и свежо в устата ми, докато ме целуваше. Бяло вино. Всичко беше толкова неочаквано... цялата горях, макар че виното бе ледено и устните му хладни. |
| 1001 |
Пръстите му се мушнаха в бикините ми и бях възнаградена чух как рязко пое дъх, почти се задушаваше. О, бебчо каза и мушна два пръста в мен. Скоро ще си готова за мен. И започна да движи пръстите си много бавно, убийствено бавно напред и назад в мен. Навън и рязко навътре, повдигайки ханша ми. |
| 1002 |
После той махна тениската от очите ми, за да мога да го виждам. Копнеех да го докосна. Искам да те докосна. Знам каза той и ме целуна, пръстите му продължаваха да влизат и излизат от мен в същия ритъм, палецът му обхождаше и притискаше клитора ми, а езикът му следваше ритъма на пръстите му. |
| 1003 |
После внезапно ме грабна и ме обърна по корем. Това ме изненада. Бях вързана и можех да се опра само на лакти. Той сгъна рязко двата ми крака в коленете, така че дупето ми се надигна високо. Плесна ме силно по него и в същата секунда, преди изобщо да реагирам, влезе рязко и със сила в мен. |
| 1004 |
Извиках от удара, от внезапното му проникване и на секундата свърших. Не веднъж, а два пъти един след друг, напълно разпадаща се под него, докато той продължаваше мощно да пробива в мен. Не спираше. Не можех повече, бях напълно изцедена, но после усетих как поредният оргазъм започна да напира и. |
| 1005 |
Той леко излезе от мен, стана и се облече. После се върна при мен, развърза внимателно ръцете ми и дръпна надолу тениската ми. Разтърках китки и се засмях при вида на отпечатъците от вратовръзката на китките ми. Оправих сутиена си, а той придърпа завивките над мен. Гледах го напълно зашеметена. |
| 1006 |
Ще останеш ли при мен? Утре сутринта имам бизнес среща в хотела, а и мисля, че вече знаеш, че не спя с приятелките си, робините си, подчинените си... изобщо с никой. Петък и събота бяха изключения и това няма да се повтори. Усетих колко е сериозен, макар че гласът му бе мек и дрезгаво секси. |
| 1007 |
Мислите ми съвсем се объркаха. Не му бях ядосана. Всъщност се чувствах доста засрамена. Не исках да си отива. За първи път исках истински нормална връзка, исках да е нормален, не исках връзка, която трябва да се регулира с договор дълъг цели десет страници, с кожени камшици и вериги. |
| 1008 |
Да казах, макар че дълбоко в себе си изобщо не бях сигурна. Чувствах как в мен се надига някакво ново, революционно мислене. Знаех, че ако започна това нещо с него, той ще ме нарани. Едва ли беше способен или заинтересован и едва ли имаше желание да ми даде нещо повече... а аз исках повече. |
| 1009 |
Вече бях сигурна, че чувствата ми към него са много по дълбоки, отколкото си бях позволила да призная пред себе си. Сряда каза пак той и пак ме целуна леко и много нежно. Нещо се случи по време на тази целувка. Устните му ставаха все по настоятелни, притискаха се все по силно към моите. |
| 1010 |
Исках да й кажа всичко, всичко за онази стая на болката, за този странен, малко луд и много тъжен мъж и исках тя да ми каже да го забравя, да ме спре преди да съм се превърнала в кръгъл идиот пред него, да ме отърве от илюзиите ми. Мисля, че цялата тази работа ми дойде малко в повече казах. |
| 1011 |
Това бе възможно най мекото обяснение за състоянието ми, но не исках да говорим повече за него. Попитах я за Елиът. Само при споменаването на името му цялото й изражение, тялото й, всичко в нея оживя. Грееше с някаква вътрешна светлина, която пращаше към мен с топлата си усмивка. |
| 1012 |
Очаквам с нетърпение да ги обсъдим в сряда по време на вечеря. Номерата отговарят на номерата на клаузите в договора. 2: Не съм сигурна, че е единствено в моя полза да опозная лимитите на сексуалността си. Убедена съм, че за тази цел няма да ми е необходим договор от десет страници. |
| 1013 |
Изглаждане на различията при взаимен консенсус; споразумение, постигнато след преодоляване на конфликтни или различни по рода си претенции, принципи и други чрез реципрочно модифициране на исканията. 2. Резултат от такова споразумение. 3. Средно положение между различаващи се позиции. |
| 1014 |
Сърцето ми се пълнеше с любов, докато говорех с Рей, и грамадна буца заседна в гърлото ми. Той беше моята единствена стабилна опора през всичките възходи и падения на майка ми. Връзката ни беше толкова ценна. Макар че не ми беше роден баща, винаги се бе държал е мен като със свое собствено дете. |
| 1015 |
Наложи се да карам боса Уанда не бе пригодена да я управляват хора, обути в стилето патъци. Спрях пред хотела точно в седем без една и подадох ключовете си на момчето да я паркира, но му отне време да отреагира при моя вид и вида на колата, от която излязох. Не му обърнах внимание. |
| 1016 |
Косата му както винаги разрошена. Въздъхнах. Останах на входа няколко секунди, за да се насладя на гледката. Той погледна доста нервно към входа, видя ме и застина. После замига, все едно тъкмо ставаше от сън, усмихна се бавно, мързеливо, отвратително секси и аз, като другите, си глътнах езика. |
| 1017 |
Напълно съм наясно. Щеше ли да ми кажеш това на някой етап от... развитието? Той се намръщи. Ако мислиш, че съм имал намерение да те принудя по някакъв начин да подпишеш нещо или да правиш нещо, без да го желаеш, и след това да се преструвам, че имам някаква законна сила да те притежавам, тогава. |
| 1018 |
Ако подпишеш и не ти хареса, има достатъчно клаузи, които ти позволяват да се измъкнеш и да си идеш. Дори и да беше истинско легално споразумение, мислиш ли, че бих се занимавал да те влача по съдилищата, за да те задържа, ако ти така или иначе си решила да избягаш? Отпих голяма глътка вино. |
| 1019 |
Господин Грей, моля, последвайте ме. Тръгнахме след него през салон с плюшени столове и канапета и стигнахме до малка уютна и доста отдалечена стая. Под красивия лъскав полилей масата бе застлана с бяла памучна покривка, бяха наредени кристални чаши, сребърни прибори и по средата букет бели рози. |
| 1020 |
Нито една от предишните ми партньорки не е имала кръвопреливане. На всеки пет месеца си правя профилактични прегледи във връзка с всички възможни здравословни рискове, които споменаваш. Последните ми тестове са отрицателни и съм чист в това отношение. Никога не съм употребявал наркотици. |
| 1021 |
Приеми, че е просто терминология и в крайна сметка опира до принципа на изпълнение и подчинение. Това би ти послужило да придобиеш нужната нагласа, да разбереш кой съм аз за теб и с това съзнание да прекрачиш прага на дома ми. Да знаеш, че аз ще правя с теб това, което харесвам да правя. |
| 1022 |
Ето защо трябва да ми вярваш. Ще те чукам по всяко време, на всяко място и по начин, който намеря за удачен и удовлетворителен за мен. Ще те дисциплинирам, защото няма начин да не направиш грешки. Ще те науча как да ми доставяш удоволствие. Но аз напълно съзнавам, че това е нещо съвсем ново за теб. |
| 1023 |
Анастейжа, ти си изумително вкусна и сладка. Знам. Крисчън, използваш секса като оръжие срещу мен. Не е честно наистина казах много тихо и се вторачих както обикновено в пръстите си. Той като че ли се изненада, замисли се над думите ми и погали брадичката си, докато подбираше думите си. |
| 1024 |
Едва се удържах, дишах тежко, на пресекулки, нервите ми дрънчаха като коледни камбанки, кръвта ми бучеше и запушваше вените ми и вътрешностите ми. Ще ми се да опитам нещо каза задъхано той. Намръщих се. Току що ми бе сервирал куп доста неприятни неща, за които да мисля, а сега и това. |
| 1025 |
Изчервих се пак и отново загледах пръстите си. Това, което ме спираше в тази игра, беше, че само той разбира и знае правилата. Бях прекалено наивна и неопитна. Единственият човек, с когото можех да направя някаква база за сравнение, беше Кейт, а тя не позволяваше на никой да й се качи на главата. |
| 1026 |
Просто довършвам вечерята си, господин Грей казах съвсем невинно. Точно в този момент сервитьорът почука и влезе, без да чака разрешение. Хвърли бегъл поглед към Крисчън, който го изгледа недоволно, но в крайна сметка възвърна любезното си изражение и кимна вежливо към чиниите на масата. |
| 1027 |
Сервитьорът просто развали магията, а аз се хванах за този ценен миг, за да сляза на земята. Трябваше да си тръгна. Тази среща щеше да свърши само по един начин. А след такъв напрегнат разговор имах нужда от някаква граница. Тялото ми копнееше за допира му, но съзнанието ми се бунтуваше. |
| 1028 |
Мислех, че си родена да се подчиняваш. Но честно казано, не съм сигурен, че в твоето така изкусително прелестно тяло има и капка готовност да се подчиниш на каквото и да е. Докато говореше, бавно се приближаваше към мен. Гласът му издаваше нервност, несигурност и напрежение. Може би си прав. |
| 1029 |
Той затвори очи, опря челото си в моето, успокои дишането си, целуна ме по челото, пое си дъх, пъхна носа си в косата ми, вдиша дълбоко, после ме пусна и се отдръпна. Както желаете, госпожице Стийл. Лицето му вече бе станало безизразно. Ще ви придружа до колата добави и протегна ръка. |
| 1030 |
Благодаря за вечерята. Както винаги удоволствието бе изцяло мое, госпожице Стийл каза много вежливо той, макар че изглеждаше замислен и като че ли не на себе си. Погледнах го и се опитах да запечатам красивия му профил завинаги. Мисълта, че може никога повече да не го видя, бе непоносимо болезнена. |
| 1031 |
Той завъртя върха на пръчката около пъПа ми и продължи надолу, през триъгълника и около клитора. И тогава леко, но неочаквано удари клитора ми с върха на пръчката. Свърших на секундата, като крещях името му. И се събудих, без въздух, борех се да поема дъх и все още усещах конвулсиите от оргазма. |
| 1032 |
Не си бях представяла първата си романтична връзка така, но да, разбира се, той не беше по романтиката. Ако му кажех, че искам повече от това, което ми предлага, той най вероятно щеше да откаже и можех да наруша правилата му, а това, от което най много се опасявах, беше, че може да го загубя. |
| 1033 |
От двете ми страни седнаха две момичета, които не познавах. Бяха явно от друга специалност. Освен това бяха и добри приятелки, защото не спряха да приказват през мен, все едно ме нямаше. Точно в единайсет ректорът се появи на сцената, следван от тримата заместник ректори и преподавателите ни. |
| 1034 |
Крисчън изпъкваше сред останалите като бяла врана сред черни. Костюмът му беше сив, перфектно ушит, очевидно по поръчка. Косата му беше още по наситено медна под светлините в залата. Изглеждаше много сериозен и резервиран. Когато седна, разкопча едноредното си сако и видях вратовръзката му. |
| 1035 |
Изчервих се. Улових бегла усмивка на лицето му, но тя, уви, изчезна бързо. Той вдиша рязко, затвори очи за секунда и когато ги отвори, си бе върнал същото пасивно, неразгадаемо и студено изражение. После погледна ректора и втренчи очи в емблемата на университета. Не ме погледна повече. |
| 1036 |
Вероятно бе променил намерението си или просто не можеше повече да ме чака да взема някакво решение. Притеснение и уплаха заляха мозъчните ми клетки. Може би това, че го бях оставила снощи, бе краят за него. Смешно, нали аз бях тази, която слагаше край, а сега седях в паника, че съм го загубила. |
| 1037 |
Той започна. Гласът му беше мек, премерено емоционален, но и пленителен. Дълбоко съм развълнуван и искрено благодарен за оказаната ми чест да бъда днес сред вас. Ще използвам тази изключително рядка възможност да говоря за внушителната работа на нашия екип, който работи по проблемите на екологията. |
| 1038 |
Изведнъж всички станаха на крака и бурно заръкопляскаха. Станах и аз, макар, че не бях чула и половината реч. Той правеше всички тези добри неща, вършеше цялата тази огромна работа, а се занимаваше да ме убеждава и да върви подире ми. Спомних си откъси от телефонните му разговори. |
| 1039 |
Не ме погледна. А аз се мъчех да асимилирам тази нова информация, напълно загубила контакт с това, което се случваше наоколо. Един от заместник ректорите стана, ние се наредихме в безкрайна опашка и зачакахме ужасно скучната, уморителна и бавна церемония по връчването на дипломите. |
| 1040 |
Не млъкваше и ме гледаше през очила с форма на пеперудки или нещо подобно. Господи, как я мразех понякога тая моя вътрешна близначка! Залата, в която бяха организирали коктейла, беше наблъскана с народ. Студенти, родители, преподаватели, приятели, всички бърбореха щастливи и доволни. |
| 1041 |
Кръвта ми се раздвижи и затопли онези места, за чието съществуване доскоро не бях подозирала. Стига, Ана, трудно ми беше да мина през всичкото това четене, без на всеки ред да мисля как искам да те чукам, и то веднага. Не ми се вярва да не е имало някакъв ефект и върху теб. Свих се от сладка болка. |
| 1042 |
Може би една нощ в седмицата. Не знам, наистина. Това вече беше шок. Подсъзнанието ми изскочи иззад дивана, все още в потрес от последния списък, но с щастлива усмивка. Имам едно условие каза той, докато внимателно изучаваше изражението ми, по скоро отворената ми от учудване уста. |
| 1043 |
Съвсем нова. След всичко, което преживях с книгите. Опитвах се да определя чувствата си. От една страна, бях отвратена, от друга благодарна, но доминиращото чувство беше гняв. Да, бях ядосана, защото след всичко, което му казах за книгите... но той не го беше знаел и вече е бил купил колата. |
| 1044 |
Анастейжа, твоята кола е много стара и, честно казано, опасна. Никога не бих си простил, ако нещо се случи с теб, при положение че съм можел да предотвратя нещата. Той ме гледаше, но аз нямах сили да го погледна. Просто стоях и тихо гледах това великолепно червено ново... нещо. Споменах на баща ти. |
| 1045 |
Чувствах се толкова гузна заради изблика си на ярост. Неговите намерения бяха добри, наистина добри... може би не преценяваше реално, но го правеше от сърце. Щастлива съм, че ще имам тази кола назаем, както лаптопа. Той въздъхна тежко О, добре, предавам се, назаем за неопределен срок. |
| 1046 |
Наистина полагам всичките си усилия да запазя самоконтрол и да не те просна на капака на тая кола и да те чукам само за да ти покажа, че си моя и че ако искам да купя една шибана кола, просто я купувам. Хайде да влизаме вътре и да се събличаме. Целуна ме кратко, грубо, и ме повлече към апартамента. |
| 1047 |
Обърнах се покорно, чувството на притеснение моментално изчезна под напора на страстта. Кръвта ми понесе желанието с бясна скорост и то застана там, долу, в тъмната, копнееща жарава на тялото ми. Той събра косата ми в дланта си, обърна я на една страна и пусна къдриците върху дясната ми гърда. |
| 1048 |
Изведнъж рязко хвана едното ми зърно и силно го ощипа. Извих се от болка и усетих твърдия му пенис до тялото си. Дъхът ми секна от неописуемо чувство на удоволствие и болка. Чувствах го опрян плътно до мен. Стенех и дърпах косата му все по силно, без да мога да контролирам действията си. |
| 1049 |
Така че най вероятно няма да ти позволя да свършиш днес. И пръстите му се върнаха на зърната ми, усукваха ги, галеха ги, мачкаха ги. Конвулсивно притисках дупето си към пениса му, въртях го около него, готова за него. Усетих усмивката му на врата си. Ръцете му се плъзнаха към ханша ми. |
| 1050 |
Внезапно седна, бяхме лице в лице. Плъзна едната си ръка като змия около ханша ми, повдигна ме леко, с другата посегна към пениса си и леко, много леко ме плъзна по себе си. Ето така. Простенах, усещайки как разтваря влагалището ми, как ме изпълва, как ме препълва, сладко и агонизиращо. |
| 1051 |
И тази мисъл ме изстреля нагоре над ръба и свърших с безумни викове. Той ме сграбчи, затвори очи, отметна глава, стисна зъби и свърши съвсем тихичко. Паднах върху гърдите му, някъде между реалността и света на чудесата, едно място, където няма категорични и дискусионни ограничения. |
| 1052 |
Отърка носа си в моя и седна. Мисля, че вече покрихме основните фази на началното обучение. Как беше според теб? Изглеждаше много доволен и в същото време някак делови, все едно бе отбелязал в тефтера си още една изпълнена за деня задача или бе отметнал закупена стока от списъка за пазар. |
| 1053 |
Но той едва ли би ми казал. Наклоних глава настрани, имитирайки неговия жест, и направих огромно усилие да се усмихна. Ако си помислил, че дори за миг съм се хванала на тая въдица, че ми даваш някакви права да упражнявам контрол, значи си подценил дипломата ми. Но все пак благодаря за илюзията. |
| 1054 |
Означава, че договорът ще важи денонощно. Седем дни в седмицата. Очите му светнаха, вълнението му бе осезаемо, сякаш пулсираше между нас. Така че нямаш избор каза той саркастично. Очевидно казах, без да крия раздразнението си, и недоволно завъртях очи към тавана, да не кажа чак до небето. |
| 1055 |
И тогава той внезапно ме хвана и с едно леко движение ме обърна върху коленете си, така че част от тялото ми остана върху леглото. Прехвърли крака си върху мен, натисна краката ми надолу и натисна с ръка и кръста ми, така че изобщо не можех да мръдна! Хвани главата си с две ръце заповяда той. |
| 1056 |
А после ръката му вече не беше там. Усетих как дланта му се стовари и очите ми почти изскочиха от болката. Опитах се да се надигна, но другата му ръка ме бе натиснала и не можех да мърдам. Той започна да гали много нежно мястото, където ме бе ударил. Дишането ми бе шумно, пресекнато. |
| 1057 |
Всичко бе в някакъв ритъм галеше ме, милваше ме и следваше удар. Стиснах зъби, за да надмогна болката. Мозъкът ми се изпразни, а в същото време се опитвах да разбера що за усещане е това. Той не ме удряше два пъти на едно и също място. Болката се разпростираше все повече и повече. |
| 1058 |
Дори не бях забелязала, че ги броя наум. Само загрявам каза той. Отново ме удари, после пак ме погали и разтърка кожата ми. Последователността, която следваше удар, после галенето на нежните му хладни ръце, втриването на хладината на пръстите му в пламналата ми кожа, беше умопомрачителна. |
| 1059 |
Сурово, брутално, унизително и... да, много хубаво. Сетивата ми бяха накъсани, цялата ми концентрация беше върху това, което правеше с мен. Онова познато придърпване в слабините ми, цялата ми енергия се сбираше все по бързо, мускулите ми се свиваха в една огромна, готова да експлодира топка. |
| 1060 |
Не мога да кажа, че ми хареса, дори мислех, че бих направила всичко, за да предотвратя това да се случи отново. Но сега... изпитвах странно спокойствие, отпуснатост, сияех като изкъпано дете. Скрих лице в дланите си. Не, категорично отказвах да проумея. Крисчън се върна в стаята. |
| 1061 |
Как може да си помислиш, че е възможно да опознаеш някого за толкова кратко време? Просто не избързвай и го дръж на разстояние, докато не решиш дали е за теб, дали си струва и дали те заслужава. Да, хубаво е когато майка ти има толкова голям опит и е така мъдра, но в случая бе доста позакъсняла. |
| 1062 |
Грей, записала съм те в списъка на лайнарите и те държа под око изсъска му. Той мигаше с недоумение, а тя дръпна вратата, без да я затвори. Крисчън ме погледна, изражението му бе гробовно, лицето посивяло. Беше облечен официално. Извади кърпичка от вътрешния джоб на сакото си и ми я подаде. |
| 1063 |
Обратно на становището на съквартирантката ти, аз не съм чудовище с постоянна ерекция. И така, почувствала си се объркана. Свих се под напрегнатия му поглед. Нямаш проблем да ми говориш каквото ти дойде на ума, когато пишеш мейли. Точно те ми казват какво всъщност мислиш и как се чувстваш. |
| 1064 |
Опитвах се да се отдалеча, но светлината ме привличаше. И изведнъж стана много горещо, летях прекалено близо до слънцето, заслепена и опиянена от светлината и топяща се от топлината, уморена от усилията си да продължавам да летя. Беше толкова топло. Горещината ме задушаваше, заливаше ме като лава. |
| 1065 |
Отне ми време да възприема, че очите ми не ме лъжат, че той все още е в леглото ми, дълбоко заспал, а навън е ден. Беше останал цялата нощ. Дясната ми ръка започна да търси нещо хладно. И докато все още осмислях факта, че той все още е с мен, ми хрумна, че сега мога да го докосна. |
| 1066 |
Господи, дори в съня си съм залепен за теб като стикер! Мръдна бавно, отлепи краката и ръцете си от мен и усетих ерекцията му. Той забеляза реакцията ми бяха опулена като малко дете и се усмихна бавно и много съблазнително. Надушвам един прекрасен старт на деня, но май трябва да почакаме до неделя. |
| 1067 |
Цялото ми тяло се сви, влагалището и всичките мускули край него се раздираха от сладко очакване. Чувството бе прекрасно. Ако поне за малко мозъкът ми можеше да се остави на тялото ми да го води! Той ме целуна пак, събра всичките си неща от нощното шкафче в една ръка, в другата хвана обувките си. |
| 1068 |
И както сте добре запознат със ситуацията, всичко в секса е новост за мен. Иска ми се да имах повече опит и може би тогава щях да съм подготвена. За мен беше повече от шок да усетя възбудата си, въпреки Вашето насилие. Това обаче, което ме разтревожи най много, бе усещането след това. |
| 1069 |
Наказанието, боят или пляскането предизвикват много по сериозна болка от чувственото пляскане. То не отива по далеч от това. Освен, разбира се, ако не извършите някаква огромна глупост, а вече в такъв случай е възможно да се наложи да използвам друг уред или средство за наказание. |
| 1070 |
Повече отколкото можеш да си представиш и бива да знаеш. Не пилей енергията си в чувство за вина и не мисли, че си направила нещо лошо. Ние сме зрели хора и това, което правим зад затворените врати на домовете си, е само и единствено наша работа. Трябва да освободиш мисълта си и да слушаш тялото си. |
| 1071 |
Бирата бе почнала да действа. Отношенията ми с Хосе се бяха върнали към нормалното. Онзи опит за целувка бе забравен. Е, ако не забравен, поне засега беше напъхан с метлата под килима, а моето друго аз се бе излегнало отгоре му, ядеше грозде и потупваше с пръсти в очакване на неделята. |
| 1072 |
С разтреперани пръсти намерих телефона му и натиснах копчето за позвъняване. Чаках да вдигне и чаках да получа инфаркт преди това. Вероятно щеше да ми срита задника поне в седем нюанса лайняно. Мисълта бе далеч от приятна. Здравей каза меко той и тонът му ме смая, защото очаквах да е бесен. |
| 1073 |
Тесни джинси, тясна тениска и косата събрана високо на кок, със спускащи се около лицето кичурчета. Ей така им действаше на всички. Той й подаде бутилка шампанско със завързан за нея балон с формата на хеликоптер. Тя го изпрати с ослепителната си усмивка и започна да чете картичката на глас. |
| 1074 |
Моето друго аз подскачаше нетърпеливо от крак на крак. Очакването на нещо неизвестно, може би не много добро, увисна тежко, като лошо предчувствие над главата ми, като тъмен тропически буреносен облак. Стомахът ми се сви от притеснение. А с него ме заля и тъмна, чувствена, болезнена жажда. |
| 1075 |
По красиво изваяните му устните затанцува усмивка. Стоях като парализирана. От вида му, от гласа му, от погледа му, пълен с надежда за това, което предстоеше да се случи. И онова познато електричество между нас запалваше едно по едно нервните окончания под корема ми и ме теглеше към него. |
| 1076 |
Беше седнал на дивана, обърнат изцяло към мен, пъхнал единия си крак под другия. Протегна ръка и прибра зад ухото ми едно немирно кичурче. Тялото ми дишаше живо чакащо, нуждаещо се, копнеещо. И така, Анастейжа, седмица след като бе тук за първи път, ти имаш вече доста добра представа за мен. |
| 1077 |
Изглеждаше спокоен. Когато усети присъствието ни, се обърна и се усмихна топло. Готови ли сте? попита откровено заинтригуван. Насочи дистанционното към една лъскава бяла кутия под камината, където бе пъхнал айпода си, и божествената мелодия избледня, но остана да виси някъде там. |
| 1078 |
Имам откровеното намерение да правя точно това каза замислено. Погледнах го и вдигнах рамене доста сконфузено. Ще ви изпратя сметката отсече тя и се ръкуваха за довиждане. Приятен ден и късмет, Ана каза ми и докато стискаше ръката ми, около очите й се свиха малки нежни усмихнати бръчици. |
| 1079 |
Вече си представях как ме слага на коляното си със заголен задник. Хванах се! разсмя се той, грабна ме през кръста и ме дръпна до себе си. Вие сте непоправима, госпожице Стийл каза тихо, погледна в очите ми, зарови пръсти в косата ми и започна да увива кичурчета около пръстите си. |
| 1080 |
Той ме погледна и въздухът се изпълни с електричество, въздушните пластове се заредиха и разместиха. Очите му, досега тъмни, изведнъж станаха опушено сиви и замъглени. Той стана и тръгна много бавно към мен, все по близо и по близо. Ръцете му ме вдигнаха от високия стол и ме притиснаха до тялото му. |
| 1081 |
Ти не обичаш нито едно от двете и вчера мислих доста за това. Придърпа ме до себе си по здраво и усетих ерекцията му, притискащия се до корема ми пенис. Трябваше да бягам, но не можех. Бях толкова силно привлечена на някакво много ниско, първично ниво, което дори не исках да започвам да анализирам. |
| 1082 |
Изпълних без колебание. Той се пресегна и сграбчи краищата на роклята, вдигна я над бедрата ми, бавно над ханша, край корема, после гърдите, през раменете и главата. Отстъпи крачка назад и започна да оглежда тялото ми, докато сгъваше роклята. После я сложи върху шкафа с малките чекмеджета. |
| 1083 |
И знаеш много добре какво ми причиняваш с това добави мрачно. Обърни се. Обърнах се незабавно. Той разкопча сутиена ми, хвана двете презрамки и ги плъзна по кожата ми надолу по раменете. Пръстите му докосваха и леко потъркваха кожата ми по целия път, чак до края на пръстите, откъдето изниза сутиена. |
| 1084 |
Усещах го толкова близо зад себе си. Тялото му излъчваше горещина, а тя загряваше всяка клетка в моето. Той издърпа косата ми назад и тя падна по гърба ми като водопад. После наведе главата ми настрани и прокара носа си по оголения ми врат, вдишваше всеки сантиметър кожа, чак до ушите. |
| 1085 |
Не зная дали клечах така минута, пет или десет. Очакването за нещо хубаво или нещо лошо бе единственото, което усещах. И тогава той се върна. Изведнъж се успокоих и възбудата отново заля сетивата ми. Не знаех изобщо дали е възможна възбуда по силна от тази, която изпитвах в онзи миг. |
| 1086 |
Той отстъпи назад и ме изгледа, очите му леко притворени, съблазнителни, плувнали в похот, а аз бях завързана, ръцете ми оковани, но да гледам прекрасното му лице, да чета по него огромната му страст и нужда от мен, това беше достатъчно. Усетих влагата между краката си. Той бавно ме заобиколи. |
| 1087 |
Не можех да повярвам, че го прави. После се усмихна дяволито и ги пъхна в джоба на джинсите си. А после много бавно, като развиваща се змия, като мързелива пума, насочи пръчката към пъпа ми. Правеше бавни кръгове. При допира на кожата на нагайката до кожата ми потреперих и рязко поех въздух. |
| 1088 |
И тогава той спря. Но не го виждах. Бях затворила очи и се опитвах да проумея хилядите усещания, които минаваха през мен. Той тръгна с пръчката по тялото ми много бавно, от пъпа надолу, едва докосвайки кожата ми. На няколко пъти удари съвсем леко, като леки близвания или ухапвания. |
| 1089 |
Забравих за стаята, за него, за пръчката. Той отново започна да я движи с леки, много леки потупвания по корема ми. И после по надолу, леки потупвания по клитора ми, един, два, три пъти, и пак и пак отначало, докато накрая... край. Това беше. Не можех да чакам и секунда повече и свърших. |
| 1090 |
Ръцете му обвиха тялото ми и ме подхванаха. Краката ми се бяха превърнали в желе. Разпаднах се на молекули в прегръдката му, стопих се, опрях глава на гърдите му. Скимтях и хълцах от екстаз, докато контракциите от оргазма ми затихваха. Той ме повдигна и изведнъж ме понесе нанякъде. |
| 1091 |
Ръцете ми бяха все още закачени на скарата. Усетих хладното дърво на кръста зад себе си. Той трескаво разкопча джинсите си и ме пусна до кръста за секунди, докато си сложи презерватива. Ръцете му обвиха бедрата ми и ме повдигнаха отново. Повдигни крачета, бебчо, увий ги около мен. |
| 1092 |
Пръстите му се заиграха със зърната ми. Потъркваше ги нежно и леко ги пощипваше. Едва успях да сподавя стона си. Тялото ми отговаряше така бързо на допира му, оживяваше, възкръсваше отново за него. Той леко засмукваше и захапваше кожата около кръста ми, ръцете му не спираха да играят със зърната ми. |
| 1093 |
Дръж се здраво, този път ще е много бързо, бебчо. Хвана здраво ханша ми и се намести във входа на влагалището ми, а аз стиснах здраво колоната, очаквайки да влезе рязко. Но той се пресегна, хвана плитката ми, усука я около китката си и изви главата ми назад. Не можех да я мръдна. |
| 1094 |
Стиснах колоната по здраво и го посрещах готова при всеки негов удар в мен. И пак и пак. Пръстите му бяха буквално впити в ханша ми. Ръцете ме боляха, краката ми трепереха, скалпът ме заболя от силата, с която опъваше косата ми... и започнах да усещам как възбудата се надига в мен извън контрол. |
| 1095 |
И когато чух как името ми се изтърколи от устата му, това ме стрелна много отвъд ръба и от мен остана само едно тяло и многобройните конвулсивни спираловидни експлозии на сладко облекчение. И след това пълна загуба на съзнание. Когато сетивата ми се възвърнаха, бях легнала върху него. |
| 1096 |
И ме понесе на ръце към моята стая, където доктор Грийн ме беше прегледала преди... цяла вечност. Главата ми се клатеше върху гърдите му. Никога не бях изпитвала такова изтощение. Той дръпна завивката, сложи ме на леглото и за огромна моя изненада се качи при мен и ме прегърна като бебе. |
| 1097 |
Мушнах се в банята, все още озадачена от липсата на бикините. Докато подсушавах тялото си след приятния, но твърде кратък душ, ми мина през ум, че го е направил нарочно. Искаше да се чувствам неловко, да се унижа и да го моля да ми ги върне. И той естествено можеше да не ми ги даде. |
| 1098 |
Крисчън прокара пръсти по бузата ми. Допирът му мина през цялото ми тяло и усетих онзи болезнен, но сладък спазъм в слабините си. Танцувай с мен каза той с дрезгав глас. Извади дистанционното от джоба си, увеличи звука и протегна ръка към мен. Погледът му пълен с обещания, копнеж и смях. |
| 1099 |
Цялото огромно помещение се бе превърнало в дансинг. Той се движеше съвсем леко и го следвах в ритъма без никакво усилие. Завъртяхме се около масата за хранене, около рояла, обратно към стъклената стена на балкона; Сиатъл грееше под нас като магическа тъмна фреска. Той се усмихна и песента свърши. |
| 1100 |
И се надявах да не се налага да я виждам никога на живо, защото не знаех дали бих могла да поема отговорност за действията си. За първи път изпитвах такава омраза към човек, когото дори не познавах. Погледнах през прозореца, без да виждам абсолютно нищо освен ревността, раздразнението и яда си. |
| 1101 |
Грейс се появи с две чинии, а след нея вървеше хубавко младо момиче с елегантна светлосиня униформа и коса, вързана на плитки като свински опашки. Носеше табла с чинии. Отправи продължителен страстен поглед към Крисчън. Изгледа го дълго, с копнеж изпод огромните си извити със спирала мигли. |
| 1102 |
Разказах й за преместването. Свършихме с предястията, Гретхен се появи и не за първи път тази вечер ми се искаше да можех да сложа спокойно ръцете си върху тялото на Крисчън само за да й покажа. Можеше да е преебан и луд в каквито си иска нюанси, петдесет или колкото има, но си беше мой. |
| 1103 |
Не спря, докато не се увери, че съм добре. Говеждото беше много вкусно, с печени сладки картофи, моркови, пащърнак и зелен боб. Беше още по вкусно, след като Крисчън успя да върне доброто си настроение до края на вечерята. Предположих, че просто се радва, че се храня с такъв апетит. |
| 1104 |
Имаше набола двудневна брада. Пръстите ми копнееха да я пипна, да я погаля, да я усетя до лицето си, до гърдите си... между краката си. Изчервих се. Мислите ми бяха хукнали в неправилна посока. Той ме погледна и вдигна ръка към брадичката ми, дръпна я рязко надолу и аз пуснах устната си. |
| 1105 |
Погледът ми беше закован в него. Бях като в транс... гледах го така, както човек би гледал опасен хищник в очакване да бъде разкъсан всеки миг. Той дишаше тежко, но предположих, че се дължи на това, че ме бе носил по поляната и по стълбите. Очите му горяха от гняв, неутолима жажда и похот. |
| 1106 |
Настоятелно и със сила прокарах езика си между устните му и го плъзнах в устата му. Той простена и в следващия миг ръцете му бяха около мен, стискаха ме здраво, собственически, ревниво. Езиците ни се гонеха и галеха, сливаха и вплитаха. Дъхът му беше божествен. Внезапно той се дръпна. |
| 1107 |
Кръвта блъскаше в ушите ми. Изведнъж той спря и след секунда вече бе извадил пръста си от мен, бе успял да свали ципа си, да ме бутне на канапето и да легне върху мен. Вдигни си ръцете изкомандва през зъби, докато коленичеше и отваряше по широко краката ми. Извади презерватив. Погледна ме. |
| 1108 |
Той беше навсякъде, напълно завладял цялата си територия. Задушаваше ме. Но чувството беше божествено. Това беше моята сила, това можех да направя с него. Движеше се бързо и яростно в мен, дъхът му горещ и неравен до ухото ми, тялото ми отговаряше с готовност и се разтапяше под него, около него. |
| 1109 |
И извади бикините ми от вътрешния джоб на сакото си. Не се усмихнах, докато ги вземах от ръката му. Знаех, че съм получила наказателно изчукване но пък бях спечелила победа за гащите си. Подсъзнанието ми кимна в съгласие и с доволна усмивка. Все пак не се бе наложило да му се моля да ми ги върне. |
| 1110 |
Крисчън, стига неуместни шеги скара му се нежно майка му, но очите й преливаха от любов. Беше повече от очевидно, че го обожава с безусловната любов на почти всяка майка. Той се наведе към нея и я целуна бързо. Довиждане, мамо каза и в гласа му улових някакво потиснато, неизказано чувство. |
| 1111 |
Не исках да го загубя. Въпреки всичките му изисквания, манията му да ме контролира, страшните му пороци и предпочитания никога не се бях чувствала по жива. Така се чувствах и сега, седнала до него. Това бе най щастливата тръпка в живота ми. Той беше винаги изненадващо сексапилен, умен, забавен. |
| 1112 |
Разкопчах колана си и за секунди се преместих в скута му. Предполагам това беше последното, което очакваше. Увих ръце около главата му и го целунах дълго и настоятелно и след части от секундата той ми отговаряше. Остани с мен тази вечер каза задъхано. Ако се прибереш, няма да те видя цяла седмица. |
| 1113 |
Помисли си, и помисли добре, бебчо. Добре. Няколко километра пътувахме в мълчание. Не бива да пътуваш без колан прошепна той недоволно в косата ми, но не направи опит да ме отмести от скута си. Сгуших се в него, затворих очи, носът ми опираше във врата му, главата ми беше на рамото му. |
| 1114 |
Да, господин Грей. Не се чувствах много уверена под зоркия му поглед, но все пак реших да поясня. Днес тялото и душата ми бяха обладани по начини, които изобщо не бях подозирала, че съществуват. Е, мога да те пообладая още малко каза решително той, хвана ме за ръка и ме поведе към входа на сградата. |
| 1115 |
Гледах го и се чудех. Той бе поискал да остана да спя при него, но той не спеше с никого освен с мен като изключение и в много редки случаи. Изведнъж изражението му се промени. Очите му потъмняха. Той протегна ръка, сграбчи брадичката ми и я дръпна рязко надолу, за да не си хапя устната. |
| 1116 |
Анастейжа, спри да говориш за това каза той раздразнено. За мен е много важно. Той отново прокара двете си ръце през косата си, промърмори нещо през зъби, отиде до шкафа, извади тениска и ми я хвърли. Хванах я, без да осъзнавам какво точно се случва. Сложи я и марш в леглото каза той рязко и ядно. |
| 1117 |
А това, което трябваше да направим, бе да се придвижим към средата, за да спрем да се люлеем. Само се молех някой от нас да не падне, докато се доближаваме. Да, беше много рано. Може би наистина имах нужда да съм по далеч от него. Джорджия ми се струваше все по желана дестинация. |
| 1118 |
Крисчън стоеше на вратата в онази пижама, която събуждаше всички позадрямали клетки в тялото ми и ги строяваше с лист и химикал в ръка, за да си водят записки. Гол до кръста. Очите ми пиеха от гледката, все едно бях откачила от жажда и се бях навела над чист студен планински ручей. |
| 1119 |
Той ме изгледа, усмихна се и се приближи. Очите ни се срещнаха в огледалото сиво срещу синьо. Свърших с четката за зъби, измих я и му я подадох, без да откъсвам очи от него. Без да каже нищо, той я взе и я сложи в устата си. Изсмях се и тогава очите му заиграха с онзи топъл хумор. |
| 1120 |
Той протегна ръката си и в дланта му видях две сребърни топчета, свързани с някакъв дебел шнур. Съвсем нови са натърти той. Гледах го въпросително. Ще ги сложа в теб и след това ще те напляскам за мое и за твое удоволствие, не за наказание каза и спря, за да прецени реакцията в оцъклените ми очи. |
| 1121 |
Зачудих се дали ще мога да си хвана глезените и с удивление открих, че е лесно. Тениската се вдигна нагоре и задникът ми лъсна. Слава богу, че не бях махнала бикините, но силно се съмнявах, че ще останат дълго на мен. Той сложи длан върху дупето ми и много нежно и внимателно го погали. |
| 1122 |
Вдигна ръка и ме удари там, където се сбираха гънките на бедрата ми, почти до входа на влагалището. Топчетата отскочиха навътре и ме изпълниха до края. Изгубих се в някакъв безумен коктейл от усещания. Паренето по кожата ми, усещането за пълнота от топчетата в мен и фактът, че не можех да мърдам. |
| 1123 |
В един момент спрях да усещам допира на дланта му... а после тя се стовари отново. Стенех от усещането, което раздираше нервите ми и разнасяше смесени емоции из цялото ми тяло. После той започна да ме пляска по различни места. Отляво надясно и после долу. Най хубави бяха плясканията долу. |
| 1124 |
Плесна ме още два пъти, дръпна шнура на двете топки и рязко ги извади от мен. Усещането беше сензационно, хвърли ме на ръба, бях толкова готова! Той бързо ме обърна чух как разкъсва ядно опаковката на презерватива и легна до мен. Хвана ръцете ми, стисна ги здраво над главата ми и влезе в мен. |
| 1125 |
О, бебчо зашепна той и започна да се движи напред назад в бавно, много бавно темпо. Попиваше соковете ми, изпълваше ме. Никога преди не бе било така нежно и сластно. Нямах нужда от много. След секунди бях отвъд ръба, експлодирах в милионите спирали на мощен, жесток, опустошителен оргазъм. |
| 1126 |
Сега разбирах защо е избрал да живее тук, изолиран, обграден от изкуство, така далеч от мястото, където го бе хвърлила съдбата с първия му писък. Но това все още не обясняваше защо не мога да го докосвам. Колкото и смешно да звучи, аз се чувствах по същия начин тук, в тази кула далеч от реалността. |
| 1127 |
Не беше в художествената галерия, но за сметка на това една елегантна дама на средна възраст чистеше кухнята. Спрях да я огледам. Имаше къса руса коса и много чисти сини очи. Беше облечена в обикновена бяла добре скроена риза и съвсем обикновена синя пола. Щом ме видя, се усмихна широко. |
| 1128 |
Неусетно бързо за самата мен ръцете ми се заровиха в косата му и впих пръсти в мокрите му кичурчета. Притиснах тяло към неговото и го целунах. Желаех го. Моята нежна атака го изненада, но не му отне много да се съвземе. Ръцете му се плъзнаха в косата ми, по гърба ми, по голото ми дупе. |
| 1129 |
После той се отдръпна и ме погледна с притворени очи. Сънят ти се е отразил добре. Дали да те пусна да си вземеш душ, или да те просна на бюрото? На бюрото прошепнах и усетих как желанието плъзна като адреналин по вените ми, огъвайки и събуждайки по пътя си всяка клетка в организма ми. |
| 1130 |
Само мен. Гласът му бе дрезгав. С едно движение разчисти всички схеми и листове, всичко се разпиля по пода, грабна ме и ме сложи по гръб върху бюрото. Главата ми почти падаше извън ръба. Пожела си го, имаш го каза и с една ръка извади презерватив от джоба си, докато с другата си сваляше ципа. |
| 1131 |
Бях в пълно негово владение. Неговата похот подклаждаше моята. Той утвърждаваше притежанието си с всяко влизане в мен и в същото време изпитваше такава наслада да бъде в мен, да се радва на топлината, с която го посрещах. Устните му бяха леко разтворени. Дишането му стана грубо, плитко, бързо. |
| 1132 |
И когато ритъмът му зачести, усетих как краката ми се сковаха, слабините ми започваха да се свиват все по силно, все по бързо. Хайде, бебчо, направи го за мен говореше той през стиснати зъби, а нечовешката потребност в гласа му и напрежението в цялото му тяло да забави края ме изстреляха нагоре. |
| 1133 |
Надявах се шегата да разведри обтегналата се атмосфера. Той се усмихна загадъчно, но усмивката не стигна до очите му и веднага разбрах, че не за първи път прави секс на бюрото си. Мисълта беше крайно неприятна. Усетих болезнено свиване около сърцето. Сиянието бе окончателно погаснало. |
| 1134 |
Сега вече трябваше да се преборя с огромното желание да му врътна едни очи и да се изсмея, но не посмях. Наистина не разбирах настроението му. Мисля, че вече използвахме не по предназначение летателната база на компанията ти. Нека не го правим пак. Компанията е моя, самолетът е мой каза той. |
| 1135 |
Беше малко, неконвенционално, помагаше на местни автори и вече имаше определен кръг читатели, а и привличаше доста нови. Фоайето беше доста голо. Мисля, че се дължеше по скоро на дизайнерско решение, отколкото на спестовност. Имаше два стола честърфийлд, на единия от които седях аз. |
| 1136 |
Секретарката беше млада афроамериканка с грамадни сребърни обеци и дълга изправена коса. Имаше нещо бохемско в нея, беше от типа жени, с които можех да се сприятелявам. Тази мисъл малко ме успокои. От време на време тя откъсваше очи от компютъра, поглеждаше ме и ми се усмихваше окуражително. |
| 1137 |
Аз също й се усмихвах. Полетът ми бе платен, майка ми на седмото небе, багажът ми опакован, Кейт готова да ме закара до летището. Крисчън ми бе наредил да взема макбука и новото блакбери. И като се замислиш колко властен беше, как обичаше да контролира всичко, в това число и мен. |
| 1138 |
Жена с дълга коса, като от картина от времето на прерафаелитите, беше застанала до бюрото на секретарката. Гласът й ме откъсна от мислите ми. Имаше същия бохемски безгрижен вид като секретарката. Вероятно беше на около четирийсет, но винаги ми е било трудно да определя възрастта на по зрелите жени. |
| 1139 |
Тя ми се усмихна любезно, хладните й бадемови очи ме огледаха преценяващо. Бях облечена в тоалет на Кейт черен сукман над бяла риза и високи черни обувки. Точно като за интервю според мен. Бях прибрала косата си на стегнато кокче и за първи пък кичурите ми се държаха покорно и не падаха. |
| 1140 |
Минахме през двойните врати зад рецепцията и влязохме в голям отворен офис, боядисан в ярки цветове, а оттам в малка заседателна зала. Стените бяха бледозелени и по тях имаше снимки на корици на книги. Начело на заседателната маса седеше млад мъж с червена коса, вързана на опашка. |
| 1141 |
Произнесе името ми меко и наведе глава на една страна като един... когото вече познавах. Това ме смути. Опитах се да се абстрахирам от необяснимото чувство на напрежение, което ми внушаваше този човек, и започнах с внимателно подготвената си реч с пълното съзнание, че се изчервявам. |
| 1142 |
Отпуснах се бавно и се опитах да се насладя на остатъка от интервюто. Джак Хайд задаваше остри интелигентни въпроси, но не можа да ме смути. Отговарях спокойно. Когато стигнахме до любимите ми книги и предпочитани автори, вече имах своя собствена позиция, която можех да защитавам. |
| 1143 |
Не се чувствах никак спокойна. Не знаех защо. Според мен интервюто бе минало много добре, но никога не можеш да си сигурен с интервютата. Това е някаква изкуствена ситуация, при която всеки се държи по най добрия начин и хората се опитват отчаяно да се прикрият зад някаква професионална фасада. |
| 1144 |
Той е вманиачен да държи всичко под контрол. Не знам как го издържаш. И се опитвах да го накарам да ревнува, да му помогна да си разреши проблемите с обвързването. Беше вдигнала ръце в защита. Но ако не искаш да се меся, няма да го правя каза бързичко под унищожителния ми поглед. |
| 1145 |
Не мога да си го представя уплашен от нищо и от никого. Но докато го казвах, го видях като малко дете. Може би тогава е познавал само едно чувство страх. Сърцето ми се сгърчи от жал и болка. Кейт ме гледаше със свити устни и присвити очи, точно както ме гледаше и подсъзнанието ми. |
| 1146 |
Бях готов да направя компромис с принципите си заради теб, защото си умна и имаш забележителна дарба да преговаряш. Но ако продължаваш да използваш подобен език, може да преосмисля решението си. Радвам се, че имаш ограничен опит. И този опит ще продължи да бъде ограничен в рамките на. |
| 1147 |
Отегченият до смърт млад мъж зад гишето бе протегнал ръка, без да ме поглежда. С подобен израз на отегчение му подадох билета си и шофьорската си книжка. Надявах се да ме сложат до прозореца, ако изобщо бе възможно някой да направи някакво усилие. Госпожице Стийл, билетът ви е за първа класа. |
| 1148 |
Бях пак във фоайето на първа класа. Искаше ми се да се свия и да поспя на някой от меките плюшени фотьойли, така примамващо потъващи под тялото ми, но нямаше време за това. И за да си държа очите отворени, започнах да пиша на Крисчън дълъг имейл, нещо като изблик на гузната ми съвест. |
| 1149 |
И после написваш нещо, което ме кара да пищя от ужас и да бягам, но няма да го направя, защото ми липсваш. Наистина ми липсваш. Искам това между нас да се получи, но се страхувам от чувствата си към теб, те са много дълбоки и се боя, че тази пътека може да е доста тъмна и да ме отведе надолу. |
| 1150 |
Когато кажат нещо, обикновено наистина го мислят. Ние прекарваме часове да анализираме какво са искали да кажат с някое изречение, а то е очевидно. Те казват точно това, което е в изречението, и нищо повече. Ако бях на твое място, бих тълкувала думите му буквално. Това ще ти помогне да го разбереш. |
| 1151 |
Очите й се изпълниха с тъга. Такава ставаше винаги, когато мислеше за истинския ми баща, този митичен мъж, когото така и не опознах, загинал нелепо при злополука по време на тренировка във флота. Една част от мен винаги бе вярвала, че майка ми е продължила живота си в търсене на някой като него. |
| 1152 |
Като твой Доминант очаквам да приемаш всичко, което ти се купи, без да възразяваш. Кажи и на майка си, че съм ти гадже. Не зная как да отговоря на думите ти, че се чувстваш като курва. Знам със сигурност, че не е така, както си го написала, и знам, че това са изцяло твои самовнушения. |
| 1153 |
И ако не искаш да си вързана през китките и устата и сложена в сандък, тогава това няма да се случи. Искам да споделя начина си на живот с теб. Никога не съм искал нещо по силно. Честно казано, аз те боготворя заради това, което правиш. Ти си толкова невинна, а искаш и казваш, че ще опиташ. |
| 1154 |
Това означава много за мен. Едва ли можеш да си представиш. Освен наивна ти си и напълно сляпа, за да не видиш, че съм като омагьосан от теб, макар че съм ти го казвал много пъти. Не искам да те загубя. Не ми е приятно, че трябваше да летиш близо пет хиляди километра, за да си далеч от мен. |
| 1155 |
Всяка мисъл и логика изчезва, когато сме заедно толкова дълбоки са чувствата ми към теб. Разбирам паниката ти, но аз се опитах да стоя далеч от теб. Наистина опитах. Знаех, че нямаш опит, и мисля, че никога не бих ти предложил това, ако имах и най малката представа колко невинна си всъщност. |
| 1156 |
Разбирам, че е огромна крачка да се довериш някому безрезервно. Аз трябва да спечеля доверието ти. Но ако търпя провал и йе успявам, ти просто трябва да ми казваш. Изглеждаш толкова силна, така уверена в себе си и после сядам и чета това, което пишеш, и виждам една съвсем друга Анастейжа. |
| 1157 |
Добре, вероятно това е така. Но в крайна сметка единственото време, когато трябва да се държиш като подчинена, е в стаята с играчките. Това е и единственото място, където ти ми позволяваш да упражня силата и контрола си над теб, единственото място, където правиш това, което ти се каже. |
| 1158 |
Ще се опитам да погледна на нещата с отворено съзнание, ще се опитам да ти дам пространството, от което имаш нужда, и ще се опитам да стоя далеч, докато си при майка си. И ще очаквам с нетърпение следващия ти имейл. През това време се наслаждавай на почивката си. Но не прекалявай с насладите. |
| 1159 |
Дали искаше да каже, че може и да не успее да издържи без мен? И изведнъж започнах да се надявам, че няма да успее. Исках да го видя. Бяхме разделени по малко от двайсет и четири часа, нямаше да го видя още два дни и изведнъж усетих колко много ми липсва и колко много всъщност го обичам. |
| 1160 |
Мисълта ми светкавично започна да рови из това, което помнех наизуст от имейла му, за нещо, което можех да кажа на мама. Със сигурност нямаше да й е приятно да чуе за характеристиките на доминантно подчинените връзки, за вързани ръце и усти, а и нямаше как да й кажа заради споразумението. |
| 1161 |
Крисчън на колене и бит от някаква жена на годините на майка ми. Това просто беше нелепо и непростимо. Отново се зачудих какви поразии е направила с него и как е объркала живота му. Устните ми се бяха свили презрително. Трябваше ми някоя кукла с нейния лик, да забивам карфици в нея. |
| 1162 |
Вкарах напомняне в блакберито, сложих го до мен и накрая успях да заспя с едно единствено желание да сме в един град, а не на четири хиляди километра един от друг. Цяла сутрин пазар, цял следобед на плажа и в края на деня майка ми реши, че трябва да прекараме вечерта в някой бар. |
| 1163 |
Гледах парализирана, оглупяла, омагьосана как бавно се приближава към нас. Наистина беше дошъл. Заради мен. Моето друго аз подскочи от дивана, на който бе лежало досега отегчено до смърт. Крисчън вървеше грациозно през тълпата, косата му менеше цвета си под приглушеното халогенно осветление. |
| 1164 |
Полагах усилие да говоря възможно по спокойно. Или да го кажем по друг начин. Ти случайно пиеш в хотела, в който аз по случайност съм отседнал каза той. Всъщност току що приключих с вечерята си, дойдох да пийна нещо и те видях. Тъкмо се бях замислил дълбоко над последния ти имейл, вдигам очи и. |
| 1165 |
Хвана ръката ми, стисна я нежно, прокара палеца си няколко пъти по кокалчетата и... усетих познатата болка на желанието. Електричеството между нас мина под кожата ми като токов удар. Допирът на палеца му подпали кръвта ми и тя запали всичко по пътя си. Не го бях виждала повече от два дни. |
| 1166 |
Мигах на парцали както обикновено. Когато мисля за нея, си я представям като някаква насилница на малки момчета... Спрях да дишам в очакване на реакцията му. Не може да съдиш хората така. Не беше така прошепна той, но по цвета на лицето му и изражението му личеше, че е шокиран от думите ми. |
| 1167 |
Но единственият начин ти да разбереш и да решиш проблема е да седнеш и да говориш с него. Може да мислиш колкото си искаш, да се тръшкаш, но докато не говориш с него, няма да стигнеш доникъде. Започваше да ме вбесява. Ана, винаги си имала уникалната способност да анализираш всичко прекалено много. |
| 1168 |
Прокара пръсти по бузата ми. Близостта му, уханието му... Трябваше да говорим, но сърцето ми вече биеше като полудяло, кръвта ми бушуваше. От желание, копнеж за него. Той се наведе към мен, прокара нос по рамото ми, после по шията до ухото и в косата ми, където вече бе заровил ръце. |
| 1169 |
Сивият му поглед, впит в моя в огледалото, можеше да го счупи или да разтопи стъклото. О, да... моля те! Той отново уви ръце около мен продължи да ме гали между краката, между устните, около клитора. Усещах космите на гърдите му по гърба си, ерекцията му, притиснатия му до тялото ми пенис. |
| 1170 |
Спря внезапно, обърна ме към себе си, хвана китките ми зад гърба ми, закова ги там и започна да ме целува бясно, лудо, насилваше устата ми, с една ръка дърпаше косата ми и пак не можех да мръдна. И двамата дишахме пресекнато. Кога започна цикълът ти, Анастейжа? попита той неочаквано. |
| 1171 |
И тогава всичко се завъртя, всеки мускул в мен се сви, стисках мивката, все едно от това зависеше животът ми, и навлязох в спиралите на оргазма с нечовешки викове. Той ме последва веднага, стиснал здраво бедрата ми, притиснал ги към себе си. Името ми излезе от устата му като нашепната молитва. |
| 1172 |
И за случая аз бях гола. Нямаше къде да се скрием един от друг, от самите себе си, освен във ваната. Поех дълбоко дъх, минах покрай него, стъпих във водата. Беше така приятно топла, успокояваща, дълбока. Потънах, разтопих се под уханната пяна и го погледнах скрита зад летящите мехурчета. |
| 1173 |
Очите му светнаха и той се наведе и ме целуна нежно. Тялото ми автоматично се пробуди. Водата беше все още топла, цялата баня в пара. Той спря и се отдръпна. Не, мисля, че ми е нужно повече от това, нужни са ми отговорите на някои други мои въпроси преди да правим каквото и да е. |
| 1174 |
Може би трябва да съм по строг с теб. Преглътнах напрегнато, но в същото време мускулите в слабините ми се сгърчиха от желание. Това беше неговият начин да ми покаже, че го е грижа. Вероятно това бе единственият начин, който знаеше. Гледаше ме и се опитваше да разбере изражението ми. |
| 1175 |
И ако спазваш правилата, което запълва огромната ми нужда да контролирам нещата, да знам, че ти си в безопасност... тогава бихме могли да намерим начин да продължим напред. Защо изпитваш нужда да ме контролираш? Защото това задоволява моя потребност към нещо, което съм нямал в детството си. |
| 1176 |
Опитах се да се хвана за ръба на ваната, но той сграбчи ръцете ми, изпъна ги зад гърба ми и ги стисна там с една ръка. Сега прошепна и ме повдигна леко. Готова ли си? попита задъхано. Да казах и той бавно ме спусна надолу и ужасно бавно започна да ме изпълва, да ме завладява милиметър по милиметър. |
| 1177 |
Устните му бяха пълни, ярки. Наведох се и опрях чело в неговото. Моля те, пусни ми ръцете. Не ме докосвай каза умолително той, пусна китките ми и сграбчи хълбоците ми. Хванах се здраво за ръба на ваната и започнах да се движа бавно нагоре, после надолу, с отворени очи, впити в неговите. |
| 1178 |
Това беше най пълната, най неочакваната емоция, която бях изпитвала през целия си живот. Той беше мой и аз бях негова. Точно така, бебчо говореше задъхано той. И оргазмът раздра тялото ми, турбулентен, страстен апогей, който ме погълна цялата. Крисчън ме сграбчи, притисна ме силно към себе си. |
| 1179 |
Той пак приближи глава към мен и целуна нежно устните ми. Заспивай изкомандва и загаси лампата. И в този тих спокоен миг затворих очи, изтощена, но спокойна. Като в окото на бурята. И независимо от всичко, което беше казал и не беше казал, не мисля, че до този миг бях изживявала такова щастие. |
| 1180 |
Анастейжа, аз винаги искам да правим секс и е така хубаво и така сгрява сърцето ми мисълта, че чувствата ни са взаимни каза той сухо и наранено. Погледнах го, пак свих очи срещу светлината и видях, че все още е усмихнат. Слава богу! Разбира се, че искам да правим секс, но сега е много късно. |
| 1181 |
От друга страна, не ми се иска да те занимавам с такава тежка физическа работа в тая жега. Климатът изморява достатъчно казах невинно. Крисчън затвори уста и се опита да изглежда сърдит, но видях, че смехът се върна в очите му. Както винаги, успяхте да ме предизвикате, госпожице Стийл. |
| 1182 |
Той ме погледна бързо, поклати глава и каза: Просто не тръгна. Имах информация, толкова много информация за обработване, имах да човъркам и анализирам колкото си искам. Погледнах през прозореца и забелязах как небето леко порозовява и как мек цвят на аквамарин пролазва бавно напред. |
| 1183 |
Той мина зад колата и ми отвори вратата. Небето бе сменило леко цвета си. Беше като опал, нежно сияние зад мъничките облачета, които се мотаеха като попаднали там съвсем случайно. Зората беше зад нас. Крисчън ме поведе покрай сградата към хангар, където имаше няколко паркирани самолета. |
| 1184 |
Беше толкова развълнуван, така искрен. Самият самолет бе дълъг, лъскав, бял с оранжеви ленти. Имаше много малка пилотска кабина с две места едно зад друго. Беше вързан с бяло въже за друг, обикновен едноместен самолет. Бенсън вдигна капака на пилотската кабина, където трябваше да се качим. |
| 1185 |
Да, да тръгваме. Поздравих се, че не бях яла нищо. Бях повече от развълнувана. Съмнявах се, че стомахът ми щеше да се справи с храната при тези обстоятелства, с вълнението, с полета и със самата идея, че ще напусна земята. Отново бях сложила живота си в ръцете на този красив мъж. |
| 1186 |
Не чувах нищо друго освен блъскащия в прозорците вятър и мотора на самолета пред нас. Стисках седалката толкова здраво, че пръстите ми бяха побелели. Поехме курс на запад, далеч от изгряващото слънце. Изкачвахме се все по нагоре и по нагоре, над полета, гори, домове и над магистрала 95. |
| 1187 |
Зачудих се как ли ще реагира. Но не, не исках да мисля за това сега, исках да се радвам на полета. Ушите ми пукаха, земята оставаше все по далеч и по далеч под нас. И сега разбрах защо обича да лети. Високо над блакберито, над работата, над напрежението, в средата на спокойствието. |
| 1188 |
Тогава той ме сграбчи, притисна ме силно към тялото си. В следващата секунда ръката му беше в косата ми, дръпна я рязко, повдигна главата ми нагоре. Другата му ръка се плъзна бързо, настоятелно, търсещо по гръбнака ми. Целуна ме продължително, страстно, езикът му се въртеше яростно в устата ми. |
| 1189 |
Какво ми пукаше? Ръцете ми плуваха в косата му, придърпваха го към мен. Исках го сега, на земята, веднага. И тогава той ме пусна, отстъпи крачка назад, очите му бяха потъмнели и все така хипнотизиращи, луминесцентни в ранната утринна светлина, пълни с първично, сурово, грубо желание. |
| 1190 |
Не бях готова да му го кажа, а и едва ли той бе готов да го чуе. Погледнах компютъра и реших да направя хляб независимо какво бе решила да готви майка ми. Поне да си го изкарам на тестото. Майка ми беше решила да ни гощава със супа гаспачо и барбекю: пържоли, мариновани в зехтин, чесън и лимон. |
| 1191 |
Докато лежах под слънцето и се напъвах да хвана малко тен, не спирах да мисля за предната нощ и за тази сутрин и за нещата, които си казахме, и за нещата, които направихме. И усмивката ми на селски идиот не слизаше от лицето, колкото и да се мъчех да съм сериозна. Спомнях си разговорите ни. |
| 1192 |
Устата ми пресъхна и усетих как тялото ми разцъфтява с цветовете на желанието. Дръж ме в течение каза кратко той, затвори телефона и тръгна с бързи крачки към мен. Стоях парализирана под погледа му. Изяждаше ме с очи, докато разстоянието между нас намаляваше. Ставаше нещо... нередно може би. |
| 1193 |
Притисна ме, грабна опашката ми и я дръпна назад, за да вдигне главата ми към лицето си, после започна да ме целува, все едно животът му зависеше от това. Какво ставаше, по дяволите? Изскубна ластика от косата ми, но аз дори не обърнах внимание на болката. Целуваше ме първично и отчаяно. |
| 1194 |
И тогава той скочи като котка и ме стисна до стената. Целуваше лицето ми, гърлото, устните, ръцете му бяха заровени в косата ми. Усещах хладината на плочките зад гърба си. Стисната между огъня на тялото му и хлада на стената. Сложих ръце върху мускулите под раменете му и стиснах. |
| 1195 |
Сложих крака около кръста му и ръце около врата му и той бързо и рязко ме изпълни. Извика. Ръцете му бяха впити в меката кожа на дупето ми. И тогава започна да се движи. В началото бавно, уверено, но скоро вече не можеше да се контролира и темпото ставаше все по силно, по твърдо и по искащо. |
| 1196 |
Дишането му беше като свистене. Той ме целуна нежно, без да мърда, все още в мен. После много бавно излезе, държеше здраво тялото ми, докато стъпя на пода. Чак сега осъзнах, че в банята е станало много топло и че от парата не се вижда почти нищо. Бях прекалено навлечена за случая. |
| 1197 |
Мисля, че радостта ми от завръщането ви е повече от очевидна. Ела да те вкарам под душа. Разкопча останалите три копчета на ризата си, смъкна я и я хвърли на пода. Смъкна и панталона и боксерките си и ги ритна настрани. Започна да разкопчава копчетата на блузата ми, а аз гледах с копнеж гърдите му. |
| 1198 |
Не мисля, че е възможно каза той и ме целуна нежно по врата, като да изсмуче отровата, която бе вкарал в тялото ми с отказа си. Облегнах се на стената и той продължи да гали гърба ми. Дали ще мога някога да те докосна? попитах смело. Той замръзна пак, ръката му остана върху дупето ми. |
| 1199 |
Вратата се отвори и Крисчън влезе все едно ме нямаше. Бързо сведох поглед и загледах ръцете си, които бях сложила според указанията върху разтворените си бедра. Той сложи нещо върху големия кръст и започна да се разхожда из стаята, около леглото. Позволих си съвсем лекичко да надзърна и да го видя. |
| 1200 |
Всяко случайно докосване беше като електрически удар по кожата ми. Завърза опашката с ластик и опъна косата ми така, че бях принудена да се облегна на него. Наведе главата ми на една страна и оголи врата ми, прокара нос по кожата, после леко захапваше и прокарваше език от ухото до рамото ми. |
| 1201 |
Той се обърна и с крайчеца на окото си видях как отива до шкафа. Върна се с айпода и с маска за лице, подобна на тази, с която бях спала по време на полета до Атланта. Мисълта ме развесели, но не можех да накарам дори устните си да се движат. Лицето ми бе напълно сковано, очите широко отворени. |
| 1202 |
Опитах се да разбера какво става. Това е трансмитер и предава музиката, която върви на айпода, чрез уредбата в стаята отговори той на незададения ми въпрос и почука по антената. Мога да слушам това, което слушаш и ти, и имам дистанционно. Онази негова си тайна шега пак заигра върху устните му. |
| 1203 |
Ластикът на маската притисна слушалките в ушите ми. Все още го чувах, макар и слабо и приглушено. Усетих, че стана от леглото. Дишането ми, накъсано и плитко, заглушаваше почти всички други шумове. Крисчън хвана лявата ми ръка, опъна я нежно нагоре и вкара китката ми в кожения ръкав на белезницата. |
| 1204 |
Не можех да ги помръдна. Смесено чувство на паника и възбудено очакване мина по тялото ми и усетих как се овлажнявам още повече. Простенах. Той закопча първо десния, после левия ми крак и аз бях просната, закована като на клада, изцяло подвластна и уязвима. Беше кошмарно, че не мога да го виждам. |
| 1205 |
Напрягах слух да разбера какво прави, но не чувах нищо, само дишането си и ударите на сърцето си, пулсиращи в ушите ми. И тогава, най неочаквано, запя самотен ангелски глас, към него се присъедини друг, поле още, като спускащи се от небето ангели. Запяха акапелна музика в главата ми. |
| 1206 |
Почти приятна. Но удоволствието не дойде веднага. Докато кожата ми пееше след всеки удар, в пълно противоречие на музиката в главата ми, усетих как нещо ме повлече към някаква тъмна, мрачна стаичка на моята душа, където нямаше съзнание и подсъзнание, и душата ми се предаде на еротичното усещане. |
| 1207 |
Продължаваше в тази последователност, а музиката стигна до апогея си и изведнъж спря, а с нея спря и той. После започна отново... все по силно и по силно, гласовете се наслагваха все по интензивно един над друг, ударите му падаха като дъжд по тялото ми, стенех, опитах се да извия тялото си. |
| 1208 |
Беше тихо, чувах само полудялото си дишане и почти чувах желанието на обезумялото си копнеещо тяло. Възбудата беше почти непоносима. Бях влязла в някакъв много тъмен тунел на страстта и желанието. Леглото помръдна и го усетих как се покатерва върху мен. Мелодията започна отначало. |
| 1209 |
Той слезе към корема ми, езикът му обиколи пъпа ми, вървеше по пътечката на перцето и камшика. Целуваше, засмукваше, захапваше кожата ми и се движеше бавно надолу и най сетне езикът му беше там, между краката ми. Извих глава и изкрещях почти избухвайки в оргазъм. Бях на ръба, а той спря. |
| 1210 |
Моля те проплаках и с едно рязко движение той ме пусна на леглото, легна върху мен, с ръце опрени от двете страни на гърдите ми, и влезе рязко в мен в мига, в който музика стигна апогея си, и аз литнах или по скоро започнах да падам в най интензивния и агонизиращ оргазъм, който бях преживявала. |
| 1211 |
Крисчън ме последва, влезе в мен три пъти, застина и падна върху мен. Когато съзнанието ми се върна от... където и да бе ходило, той леко се отдръпна от мен. Музиката бе спряла. Той се пресегна и бързо разкопча белезниците от ръцете ми. После нежно свали маската от лицето ми и махна слушалките. |
| 1212 |
Подчинената ще се държи скромно и с уважение по всяко време за срока на договора. Тя трябва да приеме, че поведението й ще бъде преценявано от Доминанта и ще бъде държана отговорна за всички грешки, нарушения на правилата и лошо поведение в отсъствието и присъствието на Доминанта. |
| 1213 |
Та ти самият си въртиш очите. Опитах се да преговарям с него, но той продължи да настъпва отляво, а с всяка негова крачка се местех и аз. Така е, но с тази игра, която ти започна, вдигна доста високо летвата на вълнението. Очите му грееха. Цялото му тяло излъчваше лудо, животинско очакване. |
| 1214 |
А това е нарушаване на правило номер седем след поправките номер шест. Със или без правила, аз съм в опасност от мига, в който ви срещнах, господин Грей. Така е каза той, замисли се и сбърчи вежди. И внезапно скокна като звяр към мен, аз изпищях и хукнах към масата в трапезарията. |
| 1215 |
Не, не чак в такава степен, но предполагам имаш вече някаква представа казах и го погледнах с безпокойство. Нима... Изглеждаше напълно изгубен. Все едно бях издърпала килима изпод краката му. Поех дълбоко дъх, заобиколих масата, застанах пред него и го погледнах в тревожните очи. |
| 1216 |
Ако бе отворил обятията си за мен, аз бих бягала към него, а не от него. И ми завъртя очи, а знаеш какво е отношението ми към това. И изведнъж нервният страх в гласа му изчезна. Крисчън се беше върнал в тялото си. Усещах го в гласа му, в начина, по който прокарваше пръстите си по гърба ми. |
| 1217 |
Стори ми се години. Полека започнах да се отпускам и спрях да плача. Зората дойде, денят дойде и времето минаваше, а ние лежахме тихи. Донесох ти болкоуспокояващи и крем каза след много време той. Обърнах се бавно към него, все още в ръцете му, сложих ръка на рамото му и го погледнах. |
| 1218 |
Поне знаех. Болката беше толкова нечовешка, че дори отказвах да я приема. Бях като глухоняма, лишена от всякакви сетива. Бях излязла от тялото си, за да не я усещам, и вървях като случаен наблюдател на трагедията, която се разиграваше пред очите ми. Изкъпах се бързо, като мислех само секунди напред. |
| 1219 |
Уелч, нещата са абсолютно прецакани. Погледна към мен, нареди нещо по телефона и го изключи. Пристъпих към дивана и си взех раницата. Опитвах се да не го гледам. Извадих макбука, отидох в кухнята и го оставих на плота за закуска, а до него оставих и блакберито и ключовете от колата. |
| 1220 |
Изглеждаше напълно, изцяло смазан, сразен. Един мъж, умиращ в агонията на болката си. Точно както умирах аз. Откъснах очи от него, преди да променя решението си и да се опитам да го успокоя. Вратите се затвориха и асансьорът ме дръпна надолу към гаража и към вратите на собствения ми ад. |
| 1221 |
Усети нестабилността на света много преди да отвори очи, сякаш опорната ос на земята бе подсечена и оставена да се клатушка. Първото му дълбоко поемане на дъх беше като стоманен клин, забит между ребрата високо отляво, но той преодоля със стон болката и заповяда на очите си да се отворят. |
| 1222 |
Беше облечен в черни панталони, черно сако и официална риза отдолу; белият памук бе изпръскан с кръв. Черна вратовръзка едва се крепеше на хлабав възел на яката му. При първия опит да стане коленете му се подгьнаха и той тупна така тежко, че през гръдния му кош мина вибрираща изгаряща болка. |
| 1223 |
Втория път успя и се изправи несигурно; земята бе като люлееща се палуба под краката му. Завъртя се бавно, широко раз крачен, за да запази равновесие. Намираше се на края на открито поле с реката зад него. В отсрещния край под яркото обедно слънце блестяха металните повърхности на люлки и пързалки. |
| 1224 |
Извън тези факти светът и неговото място в него бе като текст, написан на непознат език с напълно неразбираема терминология. Усещаше как истината витае някъде покрай границите на съзнанието му, но си остава извън него. Вървеше по тиха квартална улица и оглеждаше всяка кола, покрай която минаваше. |
| 1225 |
От ходенето се беше задъхал и болката отляво го накара да спре. Свали сакото си, издърпа ризата от колана си, разкопча я и я разтвори. На вид беше по лошо, отколкото го чувстваше – по цялата му лява страна имаше тъмно пурпурно петно с нездраво жълто по краищата. Нещо го беше ударило. |
| 1226 |
Здравата. Предпазливо прокара длан по черепа си. Главоболието си беше налице и ставаше все по силно с всяка следваща минута, но не откри някаква сериозна травма освен синината отляво. Закопча ризата си, напъха я в панталоните и продължи по улицата. По всичко личеше, че е претърпял някаква злополука. |
| 1227 |
Защото някъде дълбоко в себе си знае, че една от тези кутии ще носи неговото име? И че щом го види, всичко ще си дойде на мястото? Сградите в центъра се издигаха над боровете няколко преки по нататък и за първи път дочу шума на движещи се коли, далечни гласове, бръмчене на вентилационни системи. |
| 1228 |
Отиде до кафенето и отвори мрежестата врата. Заведението бе малко и старомодно; достатъчно беше само да подушиш, за да разбереш, че тук се предлага превъзходна стока. На бара отдясно имаше еспресо машини, кафемелачки, смесители, бутилки с подправки. Трите високи стола бяха заети. |
| 1229 |
Къса черна коса и двудневна брада, плъзнала като сянка по долната половина на лицето му. Яко мускулесто тяло, ако можеше да се съди по сакото и опънатата по гърдите му риза. Хрумна му, че прилича на рекламен или търговски агент – вероятно с поразителен профил, когато е избръснат и излъскан. |
| 1230 |
Закуцука напред с максималната скорост, на която бе способен, и се затвори в кабината. Не беше виждал по тънък телефонен указател. Прелисти го с надеждата за внезапно откровение, но осемте страници и няколкостотинте имена не му говореха абсолютно нищо, подобно на всичко друго в това градче. |
| 1231 |
Щеше да се обади за сметка на човека отсреща с надеждата да си е у дома стига този човек да съществуваше. Разбира се, не можеше да каже името си, поне не истинското, но може би щяха да познаят гласа му и да приемат обаждането. Вдигна слушалката и я поднесе към ухото си. Посегна към 0. |
| 1232 |
Вдигна ръка да забие юмрук в стъклото, майната им на пръстите, но болката в ребрата така го прониза, че заглуши всичко и го накара да се превие на пода на телефонната кабина. Пулсирането в основата на черепа му се ускори още повече. Започна да вижда двойно, после размазано, докато не го обви мрак. |
| 1233 |
Когато отново отвори очи, кабината се намираше в сянка. Хвана веригата на указателя и се надигна. През мръсното стъкло видя, че слънцето едва се подава зад скалния хребет западно от града. Веднага щом то се скри зад скалите, температурата падна с десет градуса. Още помнеше телефонния си номер. |
| 1234 |
И му ставаше все по трудно да диша с тази замайваща болка, пронизваща ребрата му всеки път, когато дробовете му се разширяваха. Но нещо друго се противеше на идеята да отиде в болницата и докато се отдалечаваше от центъра към квартала на Мак Скози, той осъзна какво е то. Отново.. |
| 1235 |
Като да ходиш нощем в гората, без да знаеш със сигурност от какво трябва да се боиш и страхът ти да става още по силен именно поради тази неяснота. След още две преки се озова на Трета улица. Гърдите му се стегнаха необяснимо, когато зави и продължи на изток, отдалечавайки се от центъра. |
| 1236 |
На лицата им беше изписана смесица от любопитство и отвращение, която го изпълни с безпокойство. Мина още една пресечка и продължи по бавно, като вървеше под клоните на три огромни бора, надвиснали над улицата. Всички номера на разноцветните викториански къщи в тази част започваха с три. |
| 1237 |
Пантите изскърцаха. Портата леко се удари в оградата. Алеята беше направена от стари тухли и водеше към покрита предна веранда с два люлеещи се стола, разделени от малка масичка от ковано желязо. Самата къща беше пурпурна със зелени корнизи, а през тънките завеси се лееше светлина. |
| 1238 |
Светьт пред него стана двоен между пристъпите на гадене, които сдържаше все по трудно и по трудно. Качи се на верандата и в последния момент успя да се задържи за рамката на вратата, за да не падне. Ръцете му се тресяха неудържимо, когато хвана чукчето и го вдигна от месинговата му плочка. |
| 1239 |
Пред очите му се завихриха изгарящи тъмни петна, подобни на миниатюрни черни дупки. От другата страна на вратата се чу скърцане на паркет под тежестта на приближаващи стъпки. Коленете му сякаш се втечниха. Сграбчи единия стълб, поддържащ покрива на верандата, за да запази равновесие. |
| 1240 |
Дървената врата се отвори и мъж, който би могъл да му бъде баща, съдейки по възрастта му, впери поглед в него през мрежата. Човекът беше висок и слаб, със сива коса на темето, бяла козя брадичка и микроскопични червени вени по бузите, които намекваха за дълги години здрава употреба на алкохол. |
| 1241 |
Черните дупки се деляха, светът започна да се върти около него. Дори и главата му да не се пръснеше, просто нямаше шанс да се задържи още пет секунди на краката си. Погледна към Мак. Устата му още се движеше, товарният влак летеше неумолимо, колелата му бумтяха в ритъм с бруталния тътен в главата. |
| 1242 |
В един момент стоеше на верандата. В следващия лежеше на тревата. Проснат по гръб, а всичко наоколо се въртеше от удара в земята. Мак се беше надвесил над него и го гледаше, опрял ръце на коленете си, но думите му безнадеждно се губеха в грохота на влака, който се носеше през главата му. |
| 1243 |
Итън усеща жегата от двигателя, когато камионът се забива в колата. Внезапна остра миризма на бензин и спирачна течност. Кръвта е навсякъде – стича се по напуканото предно стъкло, опръскана е таблото, влязла е в очите му и продължава да блика от онова, което е останало от Сталингс. |
| 1244 |
За цял един час успя да преброи само дузина души, разхождащи се по тротоара покрай болницата, и нито една кола по най натоварената улица на града. Най оживеният обект се намираше на две пресечки оттук – строителна бригада, издигаща сглобяема къща. Помисли си за жена си и сина си в Сиатъл. |
| 1245 |
Главоболието беше изчезнало, дишаше по лесно и без да изпитва толкова силна болка, пък и ако онзи задник докторът имаше някакви тревоги относно състоянието му, сигурно щеше да си направи труда да се отбие в стаята му през последните десет часа. Итън изчака сестра Пам да си тръгне. |
| 1246 |
Когато вратата се затвори, той измъкна иглата на системата от китката си и се покатери през перилата. Покритият с линолеум под беше наслада за босите му стъпала. Чувстваше се няколко точки по ниско от напълно стабилен, но и на светлинни години по добре от състоянието си преди четиресет и осем часа. |
| 1247 |
Добре. Беше реликва от младините му, когато работеше като механик на хеликоптер, повече талисман, отколкото полезен инструмент, но все пак му осигуряваше известна утеха, че е у него. Изправи се пред огледалото в банята и се помъчи да си върже вратовръзката. Трябваха му пет опита, за да се справи. |
| 1248 |
Беше смъкнал няколко килограма през последните два три дни и трябваше да стегне колана си на последната дупка. Въпреки това панталоните му изглеждаха прекалено широки. Завъртя кранчето, намокри ръце и прокара пръсти през косата си. Беше се справил донякъде. Привел се беше в някакво подобие на ред. |
| 1249 |
Освен това трябваше да се обръсне. От години не беше брадясвал толкова. Обу обувките си, завърза ги, излезе от банята и отиде до вратата. Първият му подтик беше да се измъкне незабелязано и това го озадачи. Той беше федерален агент, натоварен с целия авторитет на американското правителство. |
| 1250 |
Само крещяща тишина. Подаде глава навън. Бърз поглед наляво и надясно потвърди подозренията му. За момента мястото пустееше; това се отнасяше дори за поста на сестрите на петнайсетина метра надолу по коридора. Излезе на разделения на квадрати линолеум и тихо затвори вратата зад себе си. |
| 1251 |
Непрекъснато се озърташе през рамо и се ослушваше за приближаващи стъпки, но не можеше да чуе нищо от шума на издигащата се кабина. Вратата най сетне се отвори със скърцане, от което го заболяха зъбите. Итън се дръпна настрани, в случай че някой се качва с асансьора. Кабината беше празна. |
| 1252 |
След антисептичната воня на болницата беше изумително да напълни дробовете си с хладния, наситен с аромата на борове въздух. Излезе на тротоара и тръгна по Главната към сградите в центъра. Този път хората бяха повече, отколкото следобед. Мина покрай някакъв ресторант в малка къща с вътрешен двор. |
| 1253 |
Чувстваше се по добре от дни наред, докато вървеше към източната част на града, а светлината намаляваше и температурата падаше. Мина покрай един двор, в който приготвяха барбекю. Лекият вятър довя до него миризма на дървени въглища. Прекрасен възкисел аромат на бира от пластмасов ви чаши. |
| 1254 |
Макар да беше свикнал с големия град, можеше да си представи защо човек не би искал да се махне от подобно място. Защо да изоставяш нещо, което изглежда пълно съвършенство? Тук бе съсредоточено типично американското, заобиколено от най порази телната природна красота, която бе виждал някога. |
| 1255 |
Задълбаеш ли малко, ще попаднеш и на по мрачните нюанси. Стигнеш ли до кокал, ще се озовеш в непрогледна тъмнина. Вървеше, без да е в състояние да откъсне поглед от планините. Източната стена се извисяваше сигурно на повече от километър над градчето. В горната си част беше изцяло от скала и лед. |
| 1256 |
Последните коси слънчеви лъчи осветяваха скалите зад него и той се обърна и спря, за да погледа как сиянието бавно помръква. Когато светлината изчезна, скалата моментално прие синкавия цвят на стомана. И сякаш самата й същност се промени. Все още беше прекрасна. Но и някак по отдалечена. |
| 1257 |
Итън отстъпи назад и огледа едноетажната постройка. Стори му се, че вижда слаба светлина, процеждаща се през щорите на прозореца в края на сградата. Пристъпи отново напред и почука по стъклената врата. Нищо. Почука още по силно и накрая заблъска така, че стъклото задрънча в рамката. |
| 1258 |
В ъгъла имаше роял до масивна камина, в която гореше буен огън. Спря за момент и протегна ръце към пламъците. Кипналата борова смола изпускаше сладък аромат. Можеше да се опъне на дивана пред огъня и да прекара в дрямка дни наред. След малко се откъсна от камината и отиде при рецепцията. |
| 1259 |
Изглеждаше на около двайсет и пет. Симпатична, макар и леко пълничка, с черна коса, прибрана на къса опашка. Беше облечена в бяла риза и черна жилетка, а на ревера си имаше табелка с името й – Лиза. Итън застана до рецепцията и постави ръце на високия тезгях, за да запази равновесие. |
| 1260 |
Със старомоден черен телефон с шайба на една от нощните масички. Самото легло изглеждаше меко и огромно. Итън се отпусна на матрака и развърза обувките си. От вървенето без чорапи вече му бяха излезли мехури на петата. Свали сакото си, махна вратовръзката и разкопча горните три копчета на ризата си. |
| 1261 |
Отседнал съм в стая двеста двайсет и шест. Вече беше нощ, когато Итън излезе от хотела. Краката го боляха ужасно и умираше от глад. Кафенето към хотела беше затворено, така че тръгна на север под обсипаното със звезди небе, като мина покрай книжарница, два магазина за сувенири и адвокатска кантора. |
| 1262 |
Не беше много късно, но всичко вече беше затворено и тротоарът пустееше. Тъкмо започваше да се примирява с ужаса, че освен всичко останало няма и да вечеря, когато видя светлина на следващата пряка. Неволно ускори крачка, когато долови аромата на топла храна от отдушника на сградата. |
| 1263 |
Просто вдишваше, издишваше и се опитваше да остане в настоящия момент, доколкото беше възможно. Пет минути по късно една висока жена с кафява коса, прибрана с китайски пръчици за ядене, бутна летящите врати и влезе зад бара. Отиде до Итън, цялата в усмивки, и метна подложка за чаша пред него. |
| 1264 |
Момент. Не, имаше и друг звук – самотен щурец, пеещ в храстите отпред. Звукът го върна в детството му в Тенеси и онези октомврийски вечери на верандата. Баща му смучеше лулата си, зареял поглед към засетите със соя полета, а хорът на щурците замлъкваше, докато не остане само един. |
| 1265 |
Точно така – това беше фразата, която толкова му хареса. Тресчица от песен. Спря до храста, наполовина очаквайки песента внезапно да спре, но тя продължи с толкова постоянен ритъм, че звучеше почти механично. Щурците търкаха крилете си, за да издадат този звук – беше го чел някъде. |
| 1266 |
Пусна обувките си на пода, съблече се гол и си легна, без дори да си прави труда да изгаси лампите. Беше отворил единия прозорец, преди да излезе да вечеря, и сега усети по гърдите си лекия прохладен полъх, който прогони натрупалата се през деня жега. Минута по късно му стана студено. |
| 1267 |
Надигна се, отметна завивките и изпълзя под тях. Бореше се за живота си и губеше, създанието отгоре му беше побесняло и се мъчеше да разкъса гърлото му. Беше жив само защото се бе вкопчил с всички сили във врата на чудовището. Стискаше, стискаше, но противникът му притежаваше чиста, животинска сила. |
| 1268 |
И тя го направи. Стоеше на прага и го гледаше как завързва обувките си на бос крак, как закопчава покритата си с петна риза и се бори две мъчителни минути с вратовръзката. Когато най сетне облече черното си сако, Итън грабна ключа от нощната масичка и на излизане го пусна в отворената й длан. |
| 1269 |
Това е аптека, а не кредитна къща. За миг картината му се размаза и усети как онова ужасно туптене отново набира сила в тила му, пращайки зашеметяваща болка надолу по гръбнака. Не си спомняше как е излязъл от аптеката. Когато дойде на себе си, се препъваше по тротоара на Главната. |
| 1270 |
Беше голямо междучасие за долните класове и децата играеха някаква сложна версия на гоненица със замръзване. Едно момиче с руси плитки преследваше всички останали, а писъците отекваха от околните сгради. Итън ги погледа, като се мъчеше да не мисли за кръвта, която започваше да пълни обувките му. |
| 1271 |
Беше студена между пръстите. Русите плитки изведнъж спряха насред група хлапета и зяпнаха Итън. За момент останалите деца продължиха да тичат и пищят, но постепенно те също спряха – първо забелягаха, че вече никой не ги гони, а после видяха и какво е привлякло вниманието на преследвачката нм. |
| 1272 |
Нямаше тротоар, а по нататък не се виждаха други улици. Беше стигнал до източния край на Уейуьрд Пайнс и след къщите на тази улица цивилизацията внезапно свършваше. Стръмен склон, покрит с борове, се издигаше на няколко десетки метра до подножието на скалния пръстен около градчето. |
| 1273 |
Дори от улицата се виждаше, че не е останала нито люспа от нея. Все още закрепените за рамката дъски бяха напълно побелели от слънцето, като повечето бяха гнили и на път да се разпаднат на прах. Не се виждаше нито един оцелял прозорец. Итън извади бележката от снощи и отново погледна адреса. |
| 1274 |
Подуши въздуха. Миризмата го блъсна с поредния порив на вятъра, който разтресе къщата. Итън инстинктивно запуши носа си. Тръгна напред, качи няколко стъпала и се озова в тесния коридор между кухнята и трапезарията, където слънчеви лъчи осветяваха масата, върху която се бе срутил покривът. |
| 1275 |
Хладилник, умивалник, печка – ръждата покриваше всяка метална повърхност като лишеи. Мястото му напомняше за старите къщи, на които се натъкваше с приятелите си през летните си експедиции в гората зад фермите. Изоставени плевни и колиби с надупчени покриви, през които минаваха слънчеви лъчи. |
| 1276 |
Беше готов да се закълне, че долавя вкуса й в ъгълчетата на устата си и от самата й сила, по голяма и от тази на амоняка, на очите му избиваха сълзи. Отсрещният край на коридора беше по тъмен, все още защитен от тавана, от който продължаваше да капе вода от последния дъжд, когато и да бе валял той. |
| 1277 |
Побутна вратата с върха на обувката си. Изскърцаха панти. Вратата се удари в стената и той пристъпи през прага. Подобно на спомена от онези стари къщи, куршуми от светлина летяха през дупките в отсрещната стена, осветяваха лабиринта от паяжини и улучваха единствената мебел в помещението. |
| 1278 |
Металната рамка все още се държеше и през кашавите останки от матрака той различи пружините, навити като някакви медноглави змии. Досега не беше чул мухите, защото се бяха събрали в устата на човека – цяла метрополия, чието колективно бръмчене приличаше на звука на малък външен мотор. |
| 1279 |
Плътта по оголения десен крак изглеждаше едва ли не като раздрана. Вътрешното устройство на лявата страна на лицето беше изложено на показ чак до корените на зъбите. Стомахът беше подут – Итън виждаше подутината под парцаливия костюм, който бе черен и едноредов. Също като неговия. |
| 1280 |
По разумно беше първата среща да мине цивилизовано. От опит знаеше, че местните органи стават доста предпазливи и дори враждебни, когато федералните започнат да се правят на тежки още от вратата. Съдейки по откритието си в изоставената къща, щеше да работи с този човек в обзоримото бъдеще. |
| 1281 |
По добре беше да започне с протегната ръка, а не със среден пръст. Отпусна се на един от тапицираните столове в чакалнята. Беше се изпотил от тичането, но сега сърцето му отново заби нормално и потта по голата му кожа започна да го охлажда под потока свеж въздух от централната климатична инсталация. |
| 1282 |
Облегна се назад и затвори очи. Болката в главата се завръщаше – засилваше се с всяко пулсиране на някакво молекулярно ниво, което можеше да се долови едва минути по късно. Буквално чуваше тътена на главоболието в пълната тишина в участъка, където единственият звук бе тихото шляпане на карти. |
| 1283 |
По небето още се стелеха облаци, но дъждът беше спрял. Тръгнаха мълчаливо покрай водата. Единствените звуци бяха джвакането на обувките им в калта и постоянния шум на пенестите вълни. Тереза погледна към заливчето, когато пътеката мина над него. Водата не беше така синя, както я помнеше. |
| 1284 |
Тереза усещаше паренето в краката и напиращите сълзи. Когато стигнаха върха, заваля отново – не силно, само отделни капки, понесени странично от вятъра Тереза излезе на поляната. Вече плачеше. При хубаво време оттук се разкриваше гледка на много километри наоколо, с морето триста метра под тях. |
| 1285 |
Приятелите й бродеха сред папратите и духаха в дланите си, за да ги стоплят. На върха беше сурово, силните пориви вълнуваха папратите като зелено море и беше толкова студено, че дъхът им излизаше на пара. Тя извика приятелите си и всички те се събраха накуп, сгушени срещу дъжда и вятъра. |
| 1286 |
Не беше поглъщала толкова алкохол от цяла вечност и знаеше, че ще си пати на сутринта, но точно в момента се наслаждаваше на тази чудесна мека тапицерия, която я предпазваше от острите ръбове на реалността – останалите без отговор въпроси, страха, който не я напускаше нито за миг. |
| 1287 |
Сестра й Марджи, която беше въздържател и вероятно бе единственият трезвен човек в цялата къща, хвана ръката й, докато минаваше покрай нея, и й прошепна, че Бен е заспал горе в стаята си. Хаслър чакаше във фоайето с черен костюм, разхлабена черна вратовръзка и торбички под очите. |
| 1288 |
По късно, след като всички си заминаха по домовете, тя легна на канапето на долния етаж, като се бореше със световъртежа. Не можеше да заспи, нито да се унесе. Всеки път, когато отваряше очи, поглеждаше към стенния часовник, докато стрелката бавно пълзеше от два към три часа сутринта. |
| 1289 |
Включи машината и тръгна из дневната с найлонов чувал, та да събере бирени чаши, картонени чинии и салфетки. Към четири сутринта къщата отглеждаше по добре, а и самата тя вече не се чувстваше пияна, макар че вече усещаше пулсирането зад очите – първия признак за наближаващото главоболие. |
| 1290 |
Изпи три аспирина и настана до мивката в кухнята в тишината преди зазоряване, заслушана в тропота на дъжда по верандата. Напълни мивката с гореща вода и сипа малко течен сапун, като гледаше как повърхността се покрива с мехури. Потопи ръце във водата. Задържа ги, докато паренето не стана непоносимо. |
| 1291 |
Той не отговаря, но тя вижда как мускулите на лицето му потръпват. Дори и толкова късно вечерта, след петнайсетчасов работен ден, Итън изглежда изумително под лампата в своя черен костюм, който никога няма да й омръзне. Гневът й вече утихва. Част от нея иска да отиде при него, да бъде с него. |
| 1292 |
Но сега миризмата или се е променила, или е изчезнала, или е станала такава неразделна част от него, че той вече не може да я долови – а когато успяваше, винаги се връщаше към онези първи дни. Миризмата е по важна дори от късата й руса коса и зелетте й очи. Усещане за нещо ново. За нещо свежо. |
| 1293 |
Итън изпитва осезаема болка, че напълно е пропуснал още един ден от живота му. Момчето му е най съвършеното и най прекрасно нещо, което е виждал някога, и той остро чувства неумолимия ход на хилядите моменти с този мапък човек, който ще стане мъж по скоро, отколкото може да си представи. |
| 1294 |
Итън често си мисли за този разговор, най вече през нощта, докато всички около него спят, а животът профучава със скоростта на светлината. Бремето на сметките, бъдещите и миналите прости и всички онези моменти, в които го няма, цялата изгубена радост – всичко това тежи като камък на гърдите му. |
| 1295 |
В сънищата. Очите му рязко се отвориха. Към лицето му бе насочена светлина – малка, фокусирана, ослепително ярка синя точка. Фенерче. Примигна, светлината изчезна и когато отвори отново очи, някакъв мъж се бе надвесил на педя от лицето му и го гледаше през очилата си със златни рамки. |
| 1296 |
Итън погледна към гърдите си и видя табелката на верижката й. Странно. Открай време я държеше а чекмеджето ма нощното си шкафче. Не помнеше кога и беше слагал за последен път. Не мислеше, че я е взел на тръгване, и определено не помнеше да я е слагал в багажа си или да е възнамерявал да я носи. |
| 1297 |
Ударната вълна, когато ракетният снаряд експлодира зад него. Откъснатата опашна част и отказващият ротор на височина четиресет и пет метра над улицата. Внезапната центробежна сила, когато хеликоптерът започва да се върти като пумпал. Полуделите уреди. Невъзможността да помръдне лоста за управление. |
| 1298 |
Тя идваше – чуваше бързите й стъпки по линолеума на карета. Обърна се и я загледа как приближава в онази своя чудесна старомодна сестрннска униформа. Пам спря недалеч от него. Когато я беше видял за първи път, бе сметнал, че е с десетина сантиметра по висока. И с няколко години по възрастна. |
| 1299 |
Не можеше да чуе нито една кола. Всъщност не се чуваше нищо освен песните на птиците и шумоленето иа вятъра в короните на трите високи бора, които се издигаха над тревната площ пред болницата. Излезе на средата на улицата. Отново спря и се заслуша. Слънцето грееше приятно лицето му. |
| 1300 |
Мислеше си, че ако успее да види всичко наведнъж, всички шантави случки ще си застанат по местата в проблем, който може да се реши. Или поне в нещо смислено. Но колкото повече се опитваше, толкова повече му се струваше, че се лута в мъгла. Откровение – седенето тук нямаше да реши абсолютно нищо. |
| 1301 |
Пиеха лимонада от прозрачни пластмасови чаши и обсъждаха някаква съседска клюка. Още никой не го беше забелязал, Когато се озова на три метра от тях и се мъчеше да измисли някакъв ненатрапчив начин да сс включи в разговора им, една жена на неговата възраст погледна към него и се усмихна. |
| 1302 |
Докато Нанси отиваше към хладилниците, Итън погледна към другите жени, търсейки момент да се включи в разговора. Най възрастната от групата, напълно побеляла, се смееше на нещо и точно когато Итън си помисли, че е чувал този смях и преди, тя отметна спускащата се до раменете й коса зад ушите си. |
| 1303 |
Вървя след тях няколко преки. Двамата се разхождаха като хора, които нямат никакви грижи на този свят, хванати за ръце, а смехът им се носеше нагоре към боровете. Завиха на следващата улица и изчезнаха. Итън изтича в тръс до ъгъла. От двете страни на улицата се издигаха старомодни викториански къщи. |
| 1304 |
От време на време от някой отворен прозорец долитаха откъси от разговор. Долината тънеше в тишина и се охлаждаше, а високите части на планините улавяха последната светлина на деня. Вдигна резето и отвори портата. Тръгна по старата каменна пътека към верандата. Стъпалата изскърцаха под тежестта му. |
| 1305 |
Просто нямаше как да го направи тихо. Метна го към прозореца зад мястото на шофьора иангельтго разби с лекота. Отключи вратата, отвори я, влезе вътре сред парчетата разбито стъкло, прескочи седалката и седна зад волана. Ударът беше обезглавил ангела и Итън грабна главата му от задната седалка. |
| 1306 |
Итън натисна газта и полетя по улицата. На първата пряка зави наляво и отпусна педала, намалявайки до по разумна скорост – не биваше да привлича внимание, трябваше да го вземат за някой, излязъл на приятна вечерна разходка с кола. Стрелката за бензин показваше, че има четвърт резервоар. |
| 1307 |
Бяха спрели там, за да заредят. Още си спомняше Сталингс до помпата в черния му костюм. Итън беше отишъл до края на шосето и се бе загледал в изоставените сгради от другата страна – затворен крайпътен ресторант и магазин. Имаше още едно заведение, което все още креташе, но едва едва. |
| 1308 |
Надяваше се да й е казал, че я обича. Спирачките изсвистяха, когато спря колата с включен ляв мигач, С изключение на няколко двойки по тротоарите, центърът беше безлюден, а Главната – пуста, докъдето му стигаше погледът. Излезе на шосето с плавен ляв завой и постепенно ускори, насочвайки се на юг. |
| 1309 |
Тук нямаше никакви следи от живот, пътят беше като права линия през гората от борове, които бяха толкова огромни, че сигурно се издигаха на това място от столетия. Нахлуващият в купето въздух беше хладен и наситен с аромат на смола. Между дърветата и тук там по пътя се стелеше мъгла. |
| 1310 |
Трябваше да обърне още сега да се върне в града и да налее достатъчно, за да се добере до Лоумън. Натисна спирачката пред дългия остър завой. Мъглата тук беше гъста като супа и ослепително бяла на светлината на фаровете. Итън запълзя напред, ориентирайки се единствено по едва видимата двой. |
| 1311 |
В най острата част на завоя отби и дръпна ръчната спирачка. Остави двигателя включен и слезе в нощта. Прекоси пътя и тръгна покрай него. Мъглата беше толкова гъста, че колата изчезна напълно след трийсетина метра. Още чуваше двигателя, но с всяка крачка звукът ставаше все по глух. |
| 1312 |
Нямаше никакъв вятър, дърветата се извисяваха мълчаливо към небето. Мъглата се стелеше навсякъде около него и като че ли носеше някакъв електрически заряд, но Итън знаеше, че бръмченето е само някакъв микроскопичен шум в самия него, в неговата глава, плод на пълната липса на звук. |
| 1313 |
Пътят не би трябвало да обръща тук. Трябваше да продължи още километър през гората и да започне дългата серия завои нагоре по планината на юг. Слезе предпазливо от пътя и навлезе в гората. От боровите иплички по земята имаше чувството, че стъпва върху възглавници. Въздухът бе влажен и пронизващ. |
| 1314 |
След още петдесет метра спря. Трябваше да ее връща. Със сигурност имаше и други пътища, дещи извън града, и той вече чувстваше, че започва да губи ориентация. Озърна се през рамо, помисли си, че вижда приблизителната посока, от която беше стигнал до това място, но не беше съвсем сигурен. |
| 1315 |
Просто бягай. В следващия миг тичаше между дърветата обратно към мъглата и студа. След двайсет крачки вече се беше задъхал. Въпреки студа бе плувнал в пот. очите му смъдяха от солта. Тичаше покрай двойната осева линия по завоя, докато не видя два лъча в далечината, пронизващи мъглата. |
| 1316 |
Част от секундата преди удара Итън осъзна, че сянката, която лети към главата му, е прикладът на пушката. Лявото му око беше затворено от удара – усещаше го горещо и огромно – и туптеше в ритъм с пулса му. С дясното видя, че се намира в стая за разпити. Клаустрофобична и стерилна. |
| 1317 |
Гола дървена маса, от другата страна на която седеше Поуп, без каубойската шапка и куртката, с навити ръкави на зелената си риза, разкриващи ръцете му от лактите надолу – едри, покрити с лунички и мускулести. Итън избърса струйката кръв, която се стичаше по бузата му от раната над лявата му вежда. |
| 1318 |
Главата отново го цепеше ужасно и той знаеше, че отчасти болката се дължи на травмата по лицето, осигурена му така любезно от Поуп. Но освен това я чувстваше като онова старо и познато пулсиране в основата на черепа, което го мъчеше, откакто се беше събудил до реката, без да знае кой е. |
| 1319 |
Тук сме само аз и ти. Аз съм онзи, който има власт в мъничкия ти свят, защото границите му са тези четири стени. Ако поискам, мога да те убия на място. Итън отпусна мускулите на раменете си и вдигна ръце с надеждата, че Поуп ще изтълкува жеста му като знак за примирение и отстъпление. |
| 1320 |
Поуп рязко изви бедрата си и засили лицето на Итън право в крака на дървената маса с достатъчна сила, за да сцепи бузата му. Итън се опита да се изправи сред ослепителните точки, които замъгляваха зрението му, но докато свиваше краката под себе си и се надигаше, видя, че е закъснял с една секунда. |
| 1321 |
Озова се замаян и проснат на масата, гледайки със здравото си око как полуделият шериф замахва за нов удар. Счупеният му нос беше цъфнал на лицето му, сякаш е бил взривен. Итън вдигна ръце в опит да защити лицето си, но юмрукът на шерифа с лекота проби блокадата и се заби в носа му. |
| 1322 |
Краката му едва допират пода и може да поеме спиращия кръвообращението натиск, като се надигне на пръсти. Успява да се задържи така само за няколко секунди, преди фалангите му да откажат под тежестта му. Когото най сетне се счупят, няма да има как да попречи кръвта в ръцете му да спре. |
| 1323 |
Докато вървеше през тъмната дневна към стълбището, тя изпита нещо много по лошо от емоционалното рухване през този мъчително дълъг ден. Поглъщаща пустота. Само след няколко кратки часа слънцето щеше да изгрее и в много отношения това щеше да бъде първата сутрин от остатъка от живота й без него. |
| 1324 |
Изминалият ден бе посветен на сбогуването, на събирането на нищожните парченца покой, които би могла да намери в един свят без Итън. Приятелите им го бяха оплакали, със сигурност щяха да тъгуват по него, но щяха да продължат напред – вече продължаваха напред – и рано или късно щяха да забравят. |
| 1325 |
В загубата си. Имаше нещо толкова смазващо самотно в мисълта за това, че трябваше да спре в подножието на стълбите, да се хване за парапета и да си поеме дъх. Чукането я стресна, накара сърцето й да забие по бързо. Обърна се и впери поглед във вратата. Мина й мисълта, че си е въобразила звука. |
| 1326 |
Някаква част от нея й крещеше, че е пълна глупачка. Че никой нормален човек не би и помислил да обърне внимание на подобно предложение. Но когато стигна втория етаж и тръгна по коридора към стаята на Бен, тя си призна че не е нормална, че не действа според логиката и здравия разум. |
| 1327 |
Дайте на Бен по малката доза и после изпийте своята. Тереза хвана с нокти тапите и отпуши стъклениците. Лъхна я силно на някакъв непознат химикал. Самата миризма правеше всичко това някак истинско, измъкна я от несигурното състояние, в което се намираше през последните няколко часа. |
| 1328 |
Пилчър беше долепил до лицето си прозрачна маска с тънък маркуч, който изчезваше в джоба на сакото му. В другата си ръка държеше малък спрей. От спрея излетя фина мъгла. Тереза се опита да задържи дишането си, но вече чувстваше веществото на върха на езика си – като подсладен течен метал. |
| 1329 |
Беше в устата й, много по студена от температурата в стаята, спускаше се в гърлото й като струйка течен азот. Прегърна Бен и се опита да се изправи, но краката й сякаш бяха изчезнали. Съдомиялната беше спряла и в къщата бе абсолютно тихо, ако не се брои трополенето на дъжда по покрива. |
| 1330 |
Престанете да се съпротивлявате. Итън разпозна гласа през мъглата – на психиатъра. Опита се да отвори очи, но от усилията клепачите му се надигнаха едва едва. Дженкинс се взираше в него през очилата си в телени рамки. Итън се опита отново да раздвижи ръце, но те бяха или счупени, или обездвижени. |
| 1331 |
За няколкото секунди, през които беше отворена вратата, той успя да зърне операционната... Хирургическа маса в центъра с големи ярки лампи около нея. До нея – метална количка с всевъзможни хирургически инструменти. Блестящи, грижливо подредени върху стерилизирана кърпа. Скалпели с всякакви размери. |
| 1332 |
Отпусна ръцете си и после дръпна рязко с такава сила, че стоманените ръбове се забиха в китките му. Кожата на лявата му ръка се обели и кръвта опръска чаршафа. Краката му бяха свободни. Прехвърли десния си през дръжката и се помъчи да стигне до стената, но не му достигнаха десетина сантиметра. |
| 1333 |
Трябваше да признае, че когато миналия път се събуди в болницата и разговаря с д р Дженкинс, беше минал през момент на съмнение и със страх се беше запитал дали наистина не е получил някаква травма, която се е отразила на психиката му. Изкривила е възприятията му за хората, пространството и времето. |
| 1334 |
Опита се да проточи врат и да види кой идва, но докато успее, носилката вече се движеше – някой го дърпаше назад към асансьора. Зяпна красивото, смътно познато лице. Изпъкналите скули му говореха нещо. В сегашното му състояние му трябваха пет секунди, за да разпознае барманката от кръчмата. |
| 1335 |
За един безкраен миг вратата остана затворена. Итън премести тежестта върху петите си, готов да се втурне в коридора, ако там ги чакат. Адреналинът го изпълваше с онази наелектризирана бодрост, която чувстваше всеки път преди мисия, докато перките на хеликоптера набираха скорост. |
| 1336 |
Итън я следваше, като се опитваше да не шляпа препалено силно по линолеума, и сумтеше от пронизващата болка в натъртените си ребра. Стигнаха до опустял сестрински пост, когато вратата зад тях към края на коридора се отвори с трясък. Бевърли зави и спринтира по един страничен коридор. |
| 1337 |
Той се вмъкна вътре. Помещението беше празно и тънеше в мрак. Доколкото можеше да прецени на слабата светлина от коридора, стаята беше същата като онази, в която го държаха на четвъртия етаж. Итън затвори колкото се може по тихо и влезе в банята. Затърси пипнешком, докато не намери ключа. |
| 1338 |
Надяваше се, че преценката му е вярна. Запита се дали вратата на асансьора е все още отворена. Ако са видели кабината тук, несъмнено щяха да приемат, че е избягал в сутерена. С Бевърли трябваше да се сетят да върнат кабината на четвъртия етаж, но вече беше късно да поправят грешката. |
| 1339 |
Дълъг триъгълник светлина падна върху линолеума на квадрати под босите му крака. Трясъкът от затръшващите се врати се беше засилил. Итън хвана парчето огледало и го пъхна през процепа, като го придвижваше бавно, милиметър по милиметър, докато то не показа отражение на коридора зад него. |
| 1340 |
Сянката изпревари човека – леко потъмняване по пода при поста на сестрите, след което се появи Пам. Тя спря на кръстовището и застана абсолютно неподвижно. Държеше нещо в дясната си ръка. Итън не успя да разгледа предмета от това разстояние, но единият му край проблясваше, отразявайки светлината. |
| 1341 |
И ако ми а наложи да изгубя цял час да ви търся по стаите, това ще ме ядоса страшно много. А вие не искате да мс виждате ядосана, защото знаете ли какво ще се случи? Когато рано или късно ви намерим, няма да ви пратим направо в операционната. Ще изчакаме упойката да престане да действа. |
| 1342 |
Няма да сте в състояние дори да крещите, докато усещате рязането и дупченето. Докато усещате пръстите ни вътре във вас. Операцията ще продължи часове и ще бъдете жив, буден и ще усещате ясно всяка една мъчителна секунда. Като във филм на ужасите. Итън постави ръка върху дръжката. |
| 1343 |
Седем крачки за две секунди. Блъсна сестрата в гърба на пълна скорост, изблъска я по коридора и заби лицето й в бетонната стена. Ударът беше силен, направо съсипващ и напълно неочакван, но скоростта и точността на реакцията й го изненада. Дясната й ръка замахна назад и иглата се заби в хълбока му. |
| 1344 |
По дясната страна на лицето й, където се беше ударила в стената, се стичаше кръв. Тя замахна със спринцовката и се хвърли към него. Итън щеше да се защити, ако изобщо можеше да вижда, но клепачите му се движеха като охлюви и пред очите му се сменяха картини, сякаш се е надрусал с екстази. |
| 1345 |
Бевърли затвори след тях и за момент мракът в криптата беше пълен. Включи се фенерче, лъчът му пресече помещението и запали цветовете на витражния прозорец на задната стена. На прозореца бяха изобразени слънчеви лъчи, пронизващи облаците и осветяващи едно единствено цъфнало дърво. |
| 1346 |
Не посмя да отвори вратата; вместо това погледна през липсваш панел от витража. Не видя иишо освен нощния дъжд и не чу нищо освен трополенето му върху бурените, дърветата и покрива на мавзолея. Итън се беше отнесъл под въздействието на упойката и донякъде тя му завидя. Когато заспиваше, тя сънуваше. |
| 1347 |
Този прекрасен ад. Когато дойде тук, отвесните скали наоколо я бяха изпълнили с благоговение и възхита. Сега ги мразеше заради онова, което представляват, в което се бяха превърнали – затворнически решетки около прекрасното градче, което никой не можеше да напусне, а малцината, които опитваха. |
| 1348 |
Дръпна одеялото, надигна болничната дреха на Итън и прокара длан по крака му, докато не напипа бучката отзад на бедрото. Задържа ръката си там мъничко по дълго, отколкото би трябвало. Мразеше се заради това, но Бог й беше свидетел, че отдавна не беше докосвала, нито бе докосвана от мъж. |
| 1349 |
Тя беше лишена от лукса на упойката, когато направи същото със себе си. Бевърли постави фенерчето на каменния под така, че да осветява задната част на лявото му бедро. Беше покрито с белези. Бучката не можеше да се види, а само да се напипа, при това едва едва, ако се знае къде точно да се докосне. |
| 1350 |
Итън сънуваше, че е вързан и че нещо яде крака му на малки хапки, които понякога стигаха достатъчно дълбоко, за да го накарат да извика в съня си. Събуди се рязко. Със стон. Навсякъде беше тъмно и левият му крак, високо отзад на бедрото, гореше с болка, която му бе добре позната – някой го режеше. |
| 1351 |
За един ужасен момент се озова отново в онази стая за мъчения с Аашиф с неговата черна качулка. Висеше от тавана за китките, глезените му бяха оковани с вериги за пода и тялото му беше опънато, за да не може да се съпротивлява, да не може дори да помръдне, колкото и ужасна да е болката. |
| 1352 |
Дебелите каменни стени заглушават сигнала. Само че не можем да останем дълго. Могат да проследят чипа до сто метра от мястото, където сигналът прекъсва. Итън се надигна с мъка в седнало положение. Дръпна одеялото и видя малка локва кръв, проблясваща върху камъните под лъча на фенерчето. |
| 1353 |
По лесно беше да приемеш онова, което не можеш да промениш, отколкото да рискуваш всичко и да търсиш неизвестното. Онова, което лежи отвъд. Дългогодишните затворници често се самоубиват или извършват отново престъпление, когато се изправят пред перспективата да живеят извън стените на затвора. |
| 1354 |
И шантавото беше, че на моменти това ми се струваше почти нормално. Можех да гостувам на някого на вечеря или да ходя на съседско парти и имах чувството, че винаги е било по този начин, а предишният ми живот е сън. Започнах да разбирам как хората могат да приемат дивота си и Уейуърд Пайнс. |
| 1355 |
Виждам фенерчето им. Итън заряза всичко разхвърляно по пода и се запрепъва към желязната врата. В тъмното видя четири светещи точки, които се движеха между надгробните камъни. Като че ли се намираха на няколко десетки метра, макар че преценяването на разстоянието в тези условия беше спорно. |
| 1356 |
Задържа се на прага, като поглеждаше ту към фенерите, ту към тъмнината на криптата и се питаше дали не може да отдели две минути да се облече и да вземе припаси, или просто да бяга. Лъчите приближаваха. И четирите се движеха най общо в посока на мавзолея. Започнаха да се чуват и гласове. |
| 1357 |
Болката в левия крак го пронизваше при всяко опъване на ахилесовото му сухожилие. Изключи всичко – страха, агонията, студа – и се понесе през боровете, като избягваше надгробните камъни. Четирите светлини зад него като че ли не бяха забелязали бягството му и все още се движеха в посока към мавзолея. |
| 1358 |
Светлините бяха станали по многобройни. Най малко половин дузина се бяха присъединили към първоначалните четири, а зад тях приближаваха още и още, същинска армия от светулки, които се появяваха в мрака и се движеха към него с клатушкане, което го уплаши, че хората зад фенерите тичат. |
| 1359 |
Итън пусна чипа на каменната стена. Прехвърли краката си и скочи от другата страна, като се намръщи от яростната болка в сухожилието. Пренебрегна я и продължи през някакво окосено поле. На другия край блестяха съоръжения от детска площадка; Итън различи дъжда на светлината на една улична лампа. |
| 1360 |
Носеше мачете, чието мокро острие проблясваше под лъчите на уличните лампи. Тичаше здраво, дишаше тежко и в главата на Итън се обади глас, равномерен и мъртвешки спокоен като на диктор, четящ телефонен указател в три часа сутринта: този човек е на петдесет метра от теб, въоръжен е и ще те настигне. |
| 1361 |
С достъп от тавана, това е най високият прозорец в къщата. С формата на капка и със стряха, която предпазва стъклото от дъжда. Часът е късен, тъмно е и във всяка друга нощ тихият тропот на дъжда по ламаринения покрив над главата й щеше да бъде приятен и уютен. Звук, на който да заспиш. |
| 1362 |
Тичащ като призрак насред улицата и преследван от трима облечени в черно мъже с мачете. Знаела бе, че това предстои, беше се смятала за готова, доколкото може да е готов човек за подобно нещо, но когато го вижда на живо – страха му, паниката, отчаянието – тя прехапва устна, за да не му изкрещи. |
| 1363 |
След това целият град празнуваше по Главната до зори – алкохолът се лееше, гърмяха фойерверки – хората танцуваха, пееха, пируваха – и макар че от всичко това й призляваше, безспорното единство на тълпата се усещаше като наситена с електричество атмосфера. Всички се прегръщаха. Ликуваха. |
| 1364 |
Понякога нещата изглеждат толкова нормални, сякаш винаги е било така, но после идват моменти, когато натрупалото се напрежение от въпроси, които вече не си позволява да зададе, заплашва да я пръсне като древен кристал. Скоро по Главната ще зазвучи музика, която вероятно ще събуди сина й. |
| 1365 |
Мъжът се беше откъснал от по бавните си другари и на Итън се стори, че му изглежда познат – плешива, глава, огромни очила в сребърни рамки; когато преследвачът се приближи на десетина метра, Итън осъзна кой е той – онзи изрод аптекарят, от когото се беше помъчил да се сдобие с аспирин преди два дни. |
| 1366 |
Между Итън и Главната имаше само една улица, която дори не можеше да се нарече улица, а еднолентова алея, която прорязваше редицата постройки. Итън получи още една яростна доза адреналин, когато осъзна, че ако завие по алеята и попадне на някого, на когото и да било, с него е свършено. |
| 1367 |
Щеше да бъде насечен до смърт от размахващ мачете аптекар. Чуден начин да си отидеш. На улицата имаше едноетажен гараж и Итън забеляза, че ако завие, ъгълът на сградата ще го скрие от преследвача за около две секунди. Ако в алеята не го чакаше друга тълпа, това можеше да е достатъчно. |
| 1368 |
Не видя никого в непосредствена близост с изключение на две фенерчета на няколко десетки метра по нататък, които лъкатушеха към него. Итън заби стъпалата си странично, сякаш спираше със ски, намали инерцията си и се плъзна, спирайки толкова рязко, че гравитацията се опита да го преобърне. |
| 1369 |
Итън побягна обратно към алеята и с облекчение установи, че двете светлини, които бе видял предишния път, са изчезнали. Затича се, за да се възползва максимално от кратката възможност да остане невидим. Двайсет крачки по нататък видя контейнер за боклук и не се поколеба нито за миг. |
| 1370 |
Изправи се, погледна назад към началото на алеята и видя, че тълпата тича в тръс по улицата към онова, което се случва на Главната. Долепен до стената, Итън тръгна в обратната посока, към мъгливия мрак на алеята. След десетина метра попадна на прекъсване в стената – дървена врата. |
| 1371 |
Някой идваше – лъч от фенерче шареше по алеята, съпрововдан от хрущенето на чакъл под подметки. Итън отвори вратата; светлината отвътре хвърли светло петно в алеята, размазано в мъглата. Втурна се през вратата към ярко осветеното стълбище, затвори и се обърна да пусне резето на вратата. |
| 1372 |
Цилиндърът на дръжката беше издълбан и пълен с плътен метал. Нямаше начин да заключи. Итън се понесе нагоре по тясното стълбище. Напрежението от изкачването отново събуди острата пронизваща болка в левия крак. Щом стигна площадката между първия и втория етаж, вратата към алеята се отвори с трясък. |
| 1373 |
Очите на мъжа бяха скрити в сянката на качулката, но беше стиснал зъби и ръцете му, особено онази с ножа, бяха като от камък, без да издават никаква нервност. Итън се втурна нагоре, а стъпалата завибрираха от тежки стъпки зад него. Блъсна вратата на третия етаж и се озова в коридор. |
| 1374 |
Дръжката на седмата врата, номер деветнайсет, се завъртя. Итън стисна здраво мачетето, в случай че някой го дебне от другата страна, и побутна вратата с крак. Малък тъмен апартамент. На пръв поглед празен. Вмъкна се вътре и затвори точно когаго мъжът нарита вратата на стълбището и я отвори. |
| 1375 |
Стъпките продължиха нататък. Във вратата на микровълновата печка Итън видя отражението на мъжа с жълтия дъждобран, който вече бе в дневната и се взираше във вратата на северната страна, която водеше към спалнята. Итън бавно се изправи, шумът на тълпата заглуши изпукването на коленете му. |
| 1376 |
Беше причинил много страдания и смърт, но суровата близост на насилието се размиваше от кабината на хеликоптера. Да пратиш насочвани с лазер ракети към цел на три километра от теб не беше същото като да убиеш цивилен в затворено пространство. Едното беше почти като компютърна игра. |
| 1377 |
Отговор не последва. Изобщо не можеше да различи лицето на мъжа. Виждаше само профила му, сянката на ножа в дясната му ръка и светлината върху кубинките му – фенерчето беше насочено към пода. Итън отвори уста да повтори въпроса, когато лъчът се раздвижи и се насочи право към лицето и очите му. |
| 1378 |
Погледна назад към кухнята. Мъжът беше изпуснал ножа си и се бе обърнал към Итън, облегнат на плота. С двете си ръце притискаше врата си, от който се разнасяше съскане като на сгъстен въздух, изпускан от автомобилна гума. Итън отстъпи заднишком към спалнята, клекна и вдигна фенерчето от пода. |
| 1379 |
Кубинките на мъртвия, макар и доста по големи, изглеждаха обещаващо. Итън ги свали и си сложи няколко чифта чорапи, докато не му станаха по мярка. Остана цяла минута с уста на чешмата, полудял от жажда и в същото време внимавайки да не прекалява с изпитото количество вода. Отвори хладилника. |
| 1380 |
И нищо пакетирано. Бръкна вътре, грабна торбичка моркови и мадю хлебче и ги напъха в джобовете на джинсите си. Докато вървеше към вратата, гласовете и виковете откъм Главната спряха. Итън се втурна обратно през апартамента към единия прозорец и отдръпна завесата, колкото да надникне навън. |
| 1381 |
Двама мъже мъкнеха дървена пейка и Итън гледаше как я мятат в кладата та огромна радост на подгизналата тълпа, която изпълваше улицата между двете пресечки. Плътността на телата се увеличаваше с близостта до огъня. Хората долу изобщо не приличаха на жителите, които беше срещал досега. |
| 1382 |
Огърлици с мъниста, перли и диадеми. Лицата им блестяха от конфети и тежък грим, очите бяха подчертани с линия и всички бяха оскъдно облечени въпреки студа и дъжда, подобно на тълпа пияни проститутки. Мъжете изглеждаха също толкова абсурдно. Един беше по спортно яке без панталони. |
| 1383 |
Мъжът огледа тълпата, сякаш му принадлежеше; очите му проблеснаха на огъня като двойка звезди. Достатъчно му бе само да погледне през улицата и на тази силна светлина нямаше как да не забележи надничащия от прозореца на третия етаж Итън. Итън знаеше, че трябва да се маха, но не можеше да се откъсне. |
| 1384 |
Бевърли. Нещо пламна вътре в Итън, стопена сърцевина от ярост, разпространяваща метастази в стомаха му. Виждаше, че тя няма сили да стои права, и двамата я теглеха, а краката й се влачеха по паважа. Едното й око беше затворено от свиреп удар; доколкото можеше да види, лицето й бе окървавено. |
| 1385 |
Беше като вик на ранено животно – висок, пронизителен и изпълнен с отчаяние. Навсякъде хората се натискаха да си пробият път до първата редица и кръгът около Бевърли ставаше все по плътен и по плътен. Поуп прибра бутилката в мечешкото си палто и свали пушката си. Зареди и я насочи към небето. |
| 1386 |
Никой не помръдваше. Итън отново чу ромона на дъжда. Бевърли се изправи с мъка и избърса струйката кръв, стичаща се през средата на лицето й. Дори от третия етаж Итън забеляза, че цялата трепери от онзи всепоглъщащ страх, обземащ човек, който много добре знае какъв ужас му предстои да изпита. |
| 1387 |
Итън се извърна от прозореца, грабна масичката за кафе и я запрати в стената. Разлетяха се трески и парчета счупено стъкло. Усилието само изостри още повече яростта му. Жадуваше за насилие, някакъв глас вътре настоятелно го подтикваше да слезе долу сред тълпата и да започне да сече. |
| 1388 |
После вдигна качулката над главата си и тръгна на юг по средата на алеята. Далеч отпред дъждът се лееше в светлия кръг под една улична лампа, но иначе тъмнината между сградите беше толкова плътна, че Итън не можеше да види и собствените си крака. Тълпата отново нададе ликуващ рев. |
| 1389 |
Помисли си за Бевърли и си заповяда да не си представя какво й се е случило. Пръстите му се стегнаха около дръжката на мачетето, зъбите му изскърцаха. Стъпки отпред го накараха да закове на място. Намираше се на десетина метра от пресечката със следващата улица, уверен, че е невидим в сенките. |
| 1390 |
Фенерчетата им замигаха, когато се озоваха в тъмната улица. Итън си плю на петите и се втурна в следващата алея. Напред не се виждаха никакви светлини, но въпреки шумното си дишане чуваше многобройните стъпки зад себе си. Озърна се – стена от светлини се носеше по алеята. Чуха се викове. |
| 1391 |
Прескочи бордюра и се озова на отсрещния тротоар, едва не се препъна, но по някакво чудо успя да се задържи на крака. След още двайсет метра се озова на следващата пряка западно от Главната и когато погледна назад за две секунди, преди да завие, видя първата група светлини да се изсипва от алеята. |
| 1392 |
Ако имаше късмет, не го бяха забелязали. Зави на ъгъла. Благословена тъмнина. Продължи по тротоара, криейки се под черните сенки на боровете. Следващата улица също беше пуста и бърз поглед през рамо потвърди, че го преследват само шепа светлинки, на около двайсет секунди зад него. |
| 1393 |
В града беше трудно да вижда, а тук, в гората, бе направо невъзможно. Наложи се да включи фенерчето и несигурният му лъч го поведе между дърветата и над гниещи дънери. Надвиснали клони и млади борчета шибаха лицето му. Децата влязоха в гората по петите му, зад него се чу трясък на счупени клони. |
| 1394 |
Приближаваха от всички страни. Итън се помъчи да се изправи, но някакво пълзящо растение се бе увило около десния му глезен и му трябваха пет секунди, за да се освободи. При падането фенерчето беше угаснало и той не можеше да види нито него, нито мачетето, нито каквото и да било. |
| 1395 |
Отчаяно зашари по земята, но напипваше единствено корени и клонки. Изправи се с мъка и тръгна слепешком през шубрака, а светлините и гласовете приближаваха. Без фенерче беше като сакат. Можеше само да подтичва с протегнати ръце напред – единственият начин да не се забие в някое дърво. |
| 1396 |
Бяха го наобиколили, повечето въоръжени с фенерчета и най различни импровизирани оръжия – пръчки, камъни, кухненски ножчета. Едно дете стискаше счупена дръжка от метла с назъбен край. Бяха облечени като за Вси светии – пъстра парцалива смесица от костюми, отмъкнати от гардеробите на родителите им. |
| 1397 |
Итън изрева и пристъпи към момчето, замахная с дясната си ръка. Щеше да го цапардоса, но хлапето отстъпи, спъна се, падна, скочи и веднага избяга в гората, като крещеше с пълно гърло, че ще го спипат. Половината от децата последваха примера на водача си, подвиха опашки и побягнаха. |
| 1398 |
Итън подгони онези, които не го направиха. Чувстваше се малко като лос, опитващ се да пръсне глутница койоти, но в крайна сметка прогони всички с изключение на едно. Децата се разбягаха с писъци сред боровете, сякаш ги гонеше самият дявол. Момчето, което остана, го гледаше през дъжда. |
| 1399 |
В почти пълната тъмнина Итън нямаше представа дали отпред не дебнат канари; знаеше само, че един удар в някоя от тях може да го убие. Помъчи се да прекоси реката, като загребваше силно настрани. Ръцете му работеха добре, но пълните му с вода кубинки му пречеха да рита достатъчно силно. |
| 1400 |
След една безумна минута, миг преди мускулите му да откажат, петите на кубинките задраха дъното. Итън се изправи и се наклони срещу течението. Водата отново стигна до кръста му. След още десетина крачки водата стигна до коленете му, той пробяга останалото разстояние и рухна на брега. |
| 1401 |
Загледа се към отсрещния бряг. Навсякъде се появяваха нови и нови светлини. Чуваше викове, стори му се, че го викат по име, но от това разстояние и шума на реката нямаше никакъв шанс да ги различи ясно. Искаше да продължи, знаеше, че трябва, но не можеше да се застави да скочи на крака. |
| 1402 |
На отсрещния бряг светлините бяха толкова много, че не можеше да ги преброи. Бяха най нагъсто на трийсетина метра нагоре от мястото, където излезе от водата, но като че ли все повече и повече хора тръгваха на север и на юг и осветяваха с фенерите си реката. Итън се претърколи на колене. |
| 1403 |
Само за една минута лежане ставите му се бяха схванали. Когато стигна до следващия голям камък, той се пресегна, хвана се за ръба му и се надигна на крака. Кубинките му бяха пълни с вода. На отсрещния бряг имаше най малко сто души и с всяка секунда се появяваха нови и нови светлини. |
| 1404 |
Лъчите на повечето фенери стигаха едва до средата на реката, но няколко бяха достатъчно силни, за да открият Итън; тесните им лъчи ясно се виждаха на дъжда. Итън забърза по далеч от брега, мъчейки се да се отдалечи максимално от светлините, но след три метра се озова пред отвесна скална стена. |
| 1405 |
Тръгна покрай нея. Гласовете на няколкостотинте души от другата страна заглушаваха рева на течението. Лъч освети скалата на три метра пред него. Итън приклекна зад една канара и надникна, когато лъчът продължи по скалата зад него. Водопад от светлина се изливаше от брега в течението. |
| 1406 |
Тялото му бе изстискало последните си капки адреналин и той усещаше, че ще се срине напълно. Щеше напълно да изключи. Но не можеше да спре. Още не. Желанието да се свие в пясъка по брега и да заспи беше почти неустоимо, но онези от другата страна можеха да решат да прекосят реката. |
| 1407 |
На всеки няколко минути спираше и поглеждаше надолу по течението, търсеше приближаващи светлини, ослушваше се за стъпки по камъните. Но всеки път, когато погледнеше назад, беше едно и също – пълен мрак. И дори някой да го следваше, ревът на реката успяваше да заглуши всички останали звуци. |
| 1408 |
Итън продължаваше да върви, движеше се единствено по усет, ръцете му се хващаха за невидими канари, краката му правеха най малките възможни стъпки, така че инерцията да не го събори, когато неизбежно се натъкне на някое препятствие. А после започна да вижда. В един момент цареше пълен мрак. |
| 1409 |
Краката му трепереха, беше на края на силите си. Тук реката се беше стеснила почти наполовина, но течението бе по буйно и водата се носеше през същинска каменна градина, разбивайки се на пяна. Огромни борове, високи по двайсет двайсет и пет метра, се извисяваха над бреговете от двете й страни. |
| 1410 |
Пресичането на реката тук, особено в това състояние, беше равносилно на самоубийство. Трябваше да потърси подслон от тази страна на реката, но това щеше да е трудно. От другата страна старата борова гора пълзеше няколкостотин метра нагоре по планинския склон към стелещите се облаци. |
| 1411 |
Беше сигурен, че в гора като тази ще може да си намери някое място, където да прекара нощта – ако не друго, можеше поне да си направи някакъв навес от паднали клони. Щеше да се покрие с тях, за да го предпазят от дъжда, а може би дори да запазят част от телесната му температура и да го стоплят. |
| 1412 |
Не беше в състояние да се катери. Продължи с мъка напред. Водата се плискаше в стомаха му. Усещаше стъпалата си – подути и туптящи в кубинките. Знаеше, че трябва да спре и да излее водата от тях преди час, но се страхуваше, че ако седне, няма да има силата да ги обуе отново и да продължи. |
| 1413 |
В близост до скалата камъните станаха по дребни и краката му се хлъзгаха на всяка крачка, все едно се катереше по пясъчна дюна. Стигна до отвесната стена Мракът отново се спускаше, само малък резен от луната надничаше през облаците и въздухът отново се изпълни с миризмата на дъжд. |
| 1414 |
Изсипа поне по половин литър вода от всяка, после събу няколкото чифта чорапи и ги остави на камъните да съхнат. Дрехите му бяха подгизнали. Свали якето, фланелката, джинсите, дори слиповете. Прекара десет минути гол в нишата, като изстискваше дрехите си, докато не станаха само влажни. |
| 1415 |
Отначало се боеше, че няма да може да заспи – тялото му се тресеше така силно в неуспешните си опити да се стопли, че трябваше да хване ръкавите иа якето, за да го задържи върху себе си. Но колкото и да беше премръзнал, изтощението иу бе още по голямо. Пет минути по късно сънят победи. |
| 1416 |
Каквото и да напише за по малко от час, животът му ще стане безкрайно по лош. Стаята има един единствен прозорец, но той е затворен с капаци. През малките пролуки между дъските проникващ ослепително ярките лъчи на иракското слънце. Жегата е убийствена, потта избива от всяка пора на тялото му. |
| 1417 |
В продължение на цяла минута нямаше представа къде е, едновременно треперещ от студ и изгарящ от треска. Надигна се, протегна ръце в тъмното и когато пръстите му докоснаха каменните стени на нишата, вътрешният му компас заработи и ужасът, в който се бе превърнал животът му, го заля с пълна сила. |
| 1418 |
Със скоростта на охлюв, сантиметър по сантиметър, Итън изпълзя обратно в нишата, снишен, опрял гърди в ледената скала. Надникна предпазливо през ръба. Бяха изчезнали в сенките и за момент, като се изключи реката, светът бе абсолютно неподвижен. Итън започна да се пита дали наистина е видял нещо. |
| 1419 |
Но единственото, което чуваше, беше шумът на реката и следващия път, когато рискува да надникне навън, онова, което видя – или което му се беше привидяло – го нямаше. През последните няколко часа от нощта сънят така и не го споходи. Беше прекалено премръзнал. Болката беше твърде силна. |
| 1420 |
Всеки път. Имаше моменти, когато виждаш любимите си хора такива, каквито са в действителност, без багажа на наложените възприятия и споделените истории. Когато ги виждаш с нови очи, като страничен човек, и изпитваш онази първа тръпка на любовта към тях. Преди сълзите и предпазната броня. |
| 1421 |
Бузите му бяха изподраскани от клоните, докато бе тичал през гората, а на тила си имаше цицина, оставена му от някое от онези деца с камъните. Нищо обаче не можеше да се сравнява с ослепителната болка в мускулите на краката му, които беше насилил много отвъд границите на възможностите им. |
| 1422 |
Спускането към реката му демонстрира по брутален начин какво го чака през остатъка от деня и когато стигна брега, мускулите му вече горяха от болка. Нямаше друг избор, освен да си почине, да затвори очи и да остави слънчевата светлина да се излива върху лицето му като топла вода. |
| 1423 |
Тракането на камъните, повлечени от течението. Пронизващо синьото небе. Топлината приповдигна духа му, а това да бъде сред природата въпреки всичко събуди нещо дълбоко в душата му. Предишната нощ беше прекалено уморен, за да прави каквото и да било, освен да лежи неподвижен върху камъка. |
| 1424 |
Накрая тръгна нагоре по каньона с темпо, което му се стори, че ще може да поддържа постоянно. След десет минути обаче травмите от вчерашното изпитание го накараха да забави крачка. Половин километър му се стори като пет. С всяка следваща стъпка разчиташе все повече и повече на тоягата си. |
| 1425 |
Боровете станаха по малки, растяха по нарядко и в този район бяха измъчени смалени жертви на суровите зими. Налагаше му се да спира често, вече повече почиваше, отколкото вървеше, и непрекъснато беше задъхан, дробовете му горяха от недостига на кислород, цокато се изкачваше все по нагоре. |
| 1426 |
Обърна се на една страна и си сложи качулката. Затвори очи. Беше му студено, но дрехите му бяха сухи и той се опитваше да подреди бъркотията от мисли и противоречиви емоции, изтощението го довеждаше до ръба на делириума, а след това изведнъж почувства, че слънцето напича качулката му. |
| 1427 |
Чувстваше се изненадващо по добре, болката в краката вече не беше така подлудяваща. Почти се търпеше. Грабна тоягата си. Стените на каньона се приближаваха и потокът се превърна в ручей, преди да изчезне напълно в извора, от който започваше. При липсата на течаща вода тишината беше оглушаваща. |
| 1428 |
Докато преодоляваше един завой на каньона, към постоянното трополене на камъни се добави друг звук. Итън се облегна на една канара е размерите на малък автомобил и се опита да се съсредоточи върху звука, без да обръща внимание на неравномерното си дишане. Ето го. Изкуствено. Постоянно. |
| 1429 |
Не го беше казвал на никого, но когато улучиха хеликоптера му във Фалуджа, беше усетил реактивния снаряд пет секунди преди той да се взриви. Отвъд оградата теренът беше суров и безнадежден, с напукани и нацепени скали. Пусто небе. Липсата на облаци само подчертаваше чувството за абсолютна пустош. |
| 1430 |
Но подсъзнателно започна да го гризе друго безпокойство. Каньонът като че ли се издигаше още триста метра нагоре към висок, брулен от вятъра хребет. Ако силите не го напуснеха, може би щеше да стигне дотам привечер. И да прекара още една дълга и студена нощ в опити да спи върху нацепените камъни. |
| 1431 |
Километри и километри пустош, доколкото предполагаше. И макар че все още беше запазил някои умения за оцеляване от времето в армията, всичко се свеждаше до това, че бе пребит до спукване и уморен до смърт. Изгледите да излезе от тези планини и да се върне в цивилизацията изобщо не бяха обещаващи. |
| 1432 |
Итън се обърна и погледна в посоката, от която беше дошъл. Може би беше разместил някой камък при преминаването си и сега той се беше търкулнал надолу по склона. И все пак имаше нещо зловещо в това да чуе друг звук освен собственото си тежко дишане или движението на камъни непосредствено около него. |
| 1433 |
Беше започнал да свиква с тишината на това изолирано място. Оттук виждаше каньона далеч назад и погледът му първоначално се спря върху електрическата ограда на четиристотин метра от него, но после вниманието му се насочи към някакво движение много по близо, на около стотина метра. |
| 1434 |
Съществото скочи от последната скала и се приземи с грациозността на балерина. Движеше се на четири крака, снишено като глиган, хрипливото му дишане ставаше все по силно, докато то намаляваше разстоянието с такава скорост, че Итън моментално осъзна, че няма никакъв смисъл да се опитва да му избяга. |
| 1435 |
Около петдесет, може би петдесет и пет килограма. Мускулесто. Жилаво. И най вече хуманоидно. На слънчева светлина кожата му беше прозрачна като на новородена мишка, с мрежа от сини вени и пурпурни артерии; дори сърцето се виждаше едва едва като пулсираща розова маса в самия център на тежестта му. |
| 1436 |
Итън долови вонята две секунди преди сблъсъка – на разложена плът и кръв. То се хвърли във въздуха с писък, който странно напомняше на човешки; Итън се опита да се дръпне настрани в последния момент, но създанието беше предвидило тази маневра, замахна с лапа и го улучи през кръста. |
| 1437 |
Ноктите с лекота преодоляха дебелата тъкан на якето и се забиха в хълбока на Итън. Той изпита изгаряща болка, а в следващия миг инерцията на създанието го повлече и го тръшна върху камъните с такава сила, че изкара въздуха от дробовете му. Итън се мъчеше да си поеме дъх, когато съществото атакува. |
| 1438 |
Итън го възседна, смаза с една ръка дихателната му тръба и стисна още по здраво камъка. Седем удара в черепа и чудовището най сетне престана да мърда. Итън захвърли окървавения камък и се строполи настрани, като поемаше дълбоко дъх. Лицето му беше оплескано с кръв и парченца счупена кост. |
| 1439 |
Огледа всички възможни маршрути по скалата и накрая се спря на един, който щеше да го отведе до серия стесняващи се корнизи в основата на широка пукнатина, достигаща чак до събудилия любопитството му обект. Върна се при стената. След битката чувстваше тялото си като наелектризирано. |
| 1440 |
Нямаше да е зле да използва тази енергия за катеренето. Стигна до първия широк корниз, намери добро място за хващане и се набра. Свиването на коремните мускули беше мъчително болезнено и положението се влошаваше от факта, че те участваха в почта всяко движение. Итън обаче продължи въпреки болката. |
| 1441 |
Облегна гръб на скалата. От години не се беше катерил и неефективността му личеше по физическите усилия, които бе положил само за първите шест метра. Изкачваше се с ръце, вместо да разчита на силата на краката си, и вече бе плувнал в солена пот, която проникваше във всяка драскотина и рана. |
| 1442 |
Но сега, на шест метра над каньона и загледан към почти отвесните стени, опорите не изглеждаха така солидни, а до следващия корниз, където можеше да си позволи така нужната му почивка, оставаха най малко девет метра. Итън затвори очи и вдиша дълбоко два пъти, опитвайки се да успокои сърцето си. |
| 1443 |
И в същото време колкото по нагоре се изкачваше, толкова по здраво го хващаше ужасът. Бореше се с изкушението да погледне надолу, но не можеше да устои на мрачното желание да види колко високо се е качил. Дясната му ръка най сетне стигна третия корниз. Итън се набра и опря лявото си коляно в ръба. |
| 1444 |
Движението назад спря и той се набра с върховете на пръстите, докато челото му не докосна стената. Трябваше да напрегне всичките си сили, за да преметне десния си крак и да се изправи. Този корниз беше два пъти по тесен от предишния и половината от стъпалата му стърчаха над ръба. |
| 1445 |
Останалите четири пристигнаха и десет секунди по късно всички виеха като хор оплаквачки. Кръвта на Итън се смрази, докато стоеше абсолютно неподвижно на тесния корниз и слушаше. Потта изстиваше върху кожата му, а остатъците кръв от онова нещо засъхваха по лицето му като малки струпеи. |
| 1446 |
Светът се люшна под него. Сега и петте чудовища душеха земята около трупа – с вдигнати задници, натикали муцуни между камъните. Застанал високо над тях, Итън се опита да не изпада в паника, когато осъзна нещо – че след като чудовищата се махнат, няма начин да се спусне обратно долу. |
| 1447 |
Съществото погледна нагоре към Итън, докато другите започнаха да скачат на стената. Итън погледна към цепнатината над главата си и успя да открие годна опора малко над протегнатата си ръка. Скочи и се хвана за буцата остри тъмни кристали, когато чу приближаващото тракане на нокти по скала. |
| 1448 |
Едрото чудовище вече бе стигнало втория корниз и се катереше бързо и устремно, без никакви признаци на умора. Останалите го следваха плътно. Итън насочи вниманието си към онова, което го очакваше нагоре – комин, затворен от три страни. Нямаше много опори, но реши, че ще успее да се справи. |
| 1449 |
Час по час поглеждаше надолу между краката си. Полезрението му беше стеснено от скалата, но въпреки това виждаше водача, който с лекота се изкачваше между втория и третия корниз през участъка, който Итън едва бе преодолял. Шест метра нагоре в цепнатината и на двайсет над дъното на каньона. |
| 1450 |
Не можеше да прецени още колко му остава до металния обект, който го беше вкарал в тази каша. От друга страна, ако беше останал долу, онези създания в момента щяха да го ядат. Така че може би блестящият метал, станал виновник за гадното катерене, беше успял да удължи, ако не и да спаси живота му. |
| 1451 |
Чудовището стигна третия корниз и без никакво спиране за почивка или за обмисляне на следващия си ход скочи към цепнатината. Крайният нокът на лявата му лапа се заби в квадратен милиметър точно в началото на отвора, след което с брутална сила звярът се набра на крайника си и се напъха в комина. |
| 1452 |
Не му оставаше друго, освен да продължи нагоре. С мъка преодоля още метър и половина. Три метра. Чудовището беше на седем метра под него, достатъчно близо, за да може Итън да забележи масивното му туптящо сърце, което се виждаше през кожата му като някаква розова топка, гледана през матово стъкло. |
| 1453 |
Чудовището беше на четири и половина метра под него и други две го следваха плътно в комина. Итън посегна надолу и успя да достигне поддалата опора, която едва не го уби. Откъсна парчето скала и го вдигна. Беше доста обемисто, по голямо, отколкото си мислеше – цял килограм гранит и кварц. |
| 1454 |
Итън се надигна и се хвана за един корниз под блестящия метал, опря лакти на него и се набра. Озова се срещу стоманен отдушник, който стърчеше на няколко сантиметра от скалата. Беше с квадратно сечение, със страна около шейсет сантиметра; точно под него се въртяха перките на вентилатор. |
| 1455 |
Той заби камъка между тях и спря въртенето им. Три яки удара освободиха напълно вентилатора от гнездото му. Итън го сграбчи за перките и го метна в пропастта. Взе камъка, вдигна го високо и го пусна върху по близкото създание точно когато ноктите му достигнаха корниза. То полетя с писък. |
| 1456 |
Итън го зачака да продължи, но то не помръдна от мястото си. Итън се завъртя и огледа стената в търсене на още някой камък, но не намери нищо. Когато се обърна, чудовището още беше на стената. Приготвяше се. Итън се запита дали да не се покатери още нагоре, докато не намери достатъчно голям камък. |
| 1457 |
Хората, излезли на сутрешна разходка. Дори дърдорещите свраки при хранилката зд птици в съседния двор. Това бе продължение на събития, които смазаха и без това разбитото и сърце. Колелата на света продължаваха да се въртят, а тя живееше с неговото отсъствие като черен тумор в гърдите си. |
| 1458 |
Беше се взирала часове наред в околните планини, бе гледала как светлината се движи по скалите и се бе опитвала да не мисли само за едно нещо. Звукът от приближаващи стъпки я изтръгна ст унеса й. Погледна назад. Пилчър приседна до нея в тревата. Той свали очилата си и ги постави върху крака си. |
| 1459 |
Дори на сина си не казах, че баща му е мъртъв. Не зная как да започна. Скоро щеше да настъпи вечер. В небето нямаше нито едно облаче. Редицата млади трепетлики, които отделяха задния й двор от този на съседите, се беше превърнала в златна през нощта, кръглите листенца потрепваха на лекия вятър. |
| 1460 |
Пъхна глава в отвора, Отначало раменете му ие влизаха, мо след известно гърчене и извиване най сетне успя да се напъха наполовина вътре с изпружени напред ръце, като се мъчеше да вкара и краката си. Тънкият метал смразяваше пръстите му. Когато се озова целият във въздухопровода, го обхвана паника. |
| 1461 |
Имаше чувството? че не може да диша, раменете му бяха притиснати в двете стени и едва сега осъзна, че движението назад е невъзможно. Поне ако не искаше да извади ръцете си от раменните стави. Можеше да се придвижва единствено с движение на стъпалата си, а те нямаха задна скорост. |
| 1462 |
Напредваше буквално сантиметър по сантиметър, като се плъзгаше по вътрешната повърхност на въздухопровода. Все още кървеше. Мускулите му се бунтуваха след катеренето, нервите му бяха опънати до скъсване. Пред себе си не виждаше нищо освен абсолютен мрак. Ехото от тътренето му отекваше в тунела. |
| 1463 |
Когато ги отвори, то се появи отново, подобно на единственото зрънце нормалност, останала в този клаустрофобичен свят. Беше само точка светлина, но Итън можеше да я накара да изчезва и да се появява отново и дори тази нищожна възможност за контрол беше нещо, за което да се хване. |
| 1464 |
Итън спря да си почине. През въздухопровода минаваха слаби вибрации, които се предаваха на тялото му. След часове в мрака това ново усещане му действаше успокояващо като биенето на майчино сърце. По някое време по късно синята звезда промени формата си и се превърна в малък квадрат. |
| 1465 |
Накрая протегна ръце от отвора на въздухопровода и раменете му изпукаха. Новата свобода на движение беше сладка като глътката вода. за която толкова жадуваше. Подал се от края на въздухопровода. Итън се взираше надолу към два пъти по широката тръба, която се пресичаше от други тръби. |
| 1466 |
Вместо да продължи надолу, погледна в шахтата и забеляза, че тъмнината се нарушава от правоъгълници светлина, разположени на равни интервали. Продължаваха, докъдето му стигаше погледът. Итън се обърна и изпълзя на четири крака шест метра навътре в шахтата, докато не стигна първия панел. |
| 1467 |
Минаващият през въздухопровода въздух беше приятно топъл като океански бриз в разгара на юли. Дълго време остана напълно неподвижен и чакаше. Гледаше. Нищо не се случи. Единствените звуци бяха на движещия се въздух, собственото му дишане и тихото пукане на разширяваш се и свиваш се метал. |
| 1468 |
Итън се спусна от отдушника, докато босите му крака не докоснаха шахматно подредените черни и бели плочки. Намираше се в средата на дълъг пуст коридор. Чуваше се бръмченето на флуоресцентните лампи и тихият шепот на въздуха по въздухопровода над него, но това бяха единствените звуци. |
| 1469 |
Бутна вратата още мъничко и надникна вътре. До отсрещната стена имаше единично легло с метална рамка, идеално оправено. Бюро, украсено със снимки в рамка и няколко лалета във ваза. Погледът му се плъзна по достигащия до тавана шкаф за книги, репродукция на Матис и един триножник. |
| 1470 |
До вратата имаше закачалка, на която висеше хавлия, а под нея имаше чифт розови пантофи във формата на зайчета. Продължи нататък по смълчания коридор. Никоя от вратите не беше заключена и всяка, която се осмели да отвори, разкриваше подобна спартанска стая с няколко цветни щрихи на индивидуалност. |
| 1471 |
Спря при първата врата и надникна през кръглото й прозорче. В центъра имаше носилка, заобиколена от лампи, колички с хирургически инструменти, уреди за измерване на сърдечната дейност, стойки за системи, маса за флуороскопия – всичко безупречно чисто и проблясващо но приглушената светлина. |
| 1472 |
Итън ускори крачка. На всеки три метра имаше врата без дръжка и без друг начин да се отвори освен с карта. Спря при третата врата отляво. Надникна през малкото прозорче и видя тъмна празна стая. На десетата врата отново спря и надникна, като закри очите си отстрани с длани, за да разгледа по добре. |
| 1473 |
Итън забърза нататък по коридора с максималната скорост, на която беше способен; флуоресцентните лампи се носеха над него като поток от изкуствена светлина. Щом стигна до стълбището, погледна през рамо и видя две облечени в черно фигури в другия край на коридора, на стотина метра от него. |
| 1474 |
Следващото помещение беше с такива епични пропорции, че Итън се закова на място. Вече не стоеше върху плочки, а върху скала в края на пещера с размерите на десет склада – с площ най малко девет хектара, доколкото можеше да прецени, а височината от пода до тавана бе около осемнайсет метра. |
| 1475 |
Изтича в пещерата и се втурна пи един проход между рафтове, върху които имаше дървен материал с всякакви размери. Рафтовете биха високи дванайсет метра, широки един и бяха с дължината на футболно поле. Дървеният материал по тях беше достатъчен за построяване на пет градчета като Уейуърд Пайнс. |
| 1476 |
Чуваше стъпки съвсем наблизо, но беше невъзможно да определи къде точно се намират преследвачите му. Спря и се залепи за един резервоар, като дишаше в ръкава на фланелата си, за да не го чуят. Мъж в черна униформа профуча покрай иего е уоки токи в едната ръка и нещо като остен за говеда в другата. |
| 1477 |
Мъжете бяха по близо, отколкото предполагаше, само на десетина метра от него, и всички въоръжени с автомати. Двама осветяваха с фенерчета купето на всяка кола, покрай която минаваха, а трети лазеше на четири крака и гледаше отдолу. Итън се насочи в обратната посока, без да си прави труда да пълзи. |
| 1478 |
Дори отвътре чу как звукът отекна в огромното помещение. Свит в сенките зад мястото на шофьора, той надзърна покрай облегалката за глава през предното стъкло. Тримата мъже вече се бяха изправили и бавно се въртяха, опитвайки се да определят откъде точно беше дошъл звукът. Накрая се разделиха. |
| 1479 |
После стъпките прозвучаха точно до главата му, на сантиметри от другата страна на вратата. И не се отдалечиха. А спряха. Желанието да вдигне глава и да види какво става беше толкова силно, че едва успя да му устои. Зачуди се дали мъжът не е забелязал включването на осветлението в купето. |
| 1480 |
Нещо привлече вниманието му – студена синя светлина, идваща от стъклена врата в скалата на петдесет метра от него. Отново се чуха стъпки и гласове, но все още бяха далеч, зад колите. На Итън му се стори, че вижда лъча на фенерче по един от резервоарите, но не беше съвсем сигурен. |
| 1481 |
Тук беше много по студено, само няколко градуса над нулата, и дъхът му излизаше на пара от устата. Лееше се студена синя светлина, сякаш слънчеви лъчи преминаваха през полярен лед. На метър над пода се стелеше някакъв бял газ, подобен на облак и достатъчно гъст, та да скрива напълно тавана. |
| 1482 |
Съскане на газ и тихи звукови сигнали нарушиха тишината. Помещението беше приблизително с размерите ка квартален магазин и съдържаше редици и редици машини с цвят на въглен. Бяха стотици на брой, с размерите на автомат за напитки. От горната част на всяка като от комин изтичаше бял газ. |
| 1483 |
По скоро те изключихме по такъв начин, че да можем да те включим отново. Да те рестартираме. Не забравяй, че тона е съвсем общо обяснение на един много деликатен и сложен процес, за чието усъвършенстване бяха нужни десетилетия. Дженкинс пристъпи предпазливо напред, сякаш приближаваше бясно животно. |
| 1484 |
Дженкинс не отговори, а само се усмихна и опря нещо в хълбока му. Итън чу прещракване и осъзна какво предстои половин секунда преди да го удари – като скачане в леденостудено езеро, всички мускули се стегнаха едновременно, коленете се вцепениха и почувства ужасно парене в точката на допира. |
| 1485 |
После откри, че лежи на земята, цялото му тяло трепереше, а коляното на Дженкинс се беше забило в кръста му. Въпреки електрическия удар усети убождане отстрани във врата. Дженкинс явно беше улучил вена, защото почти незабавно болката от тазера се стопи. Болката от всичко се стопи. |
| 1486 |
Аашиф го принуждава да пие вода и пъха хладък фасул в устата му, като през цялото време му повери най непринудено, сякаш е просто бръснар, а Итън се е отбил за подстригване. По късно Аашиф седи в ъгъла, пие вода и наблюдава Итън, разглежда работата си със смес от веселие и гордост. |
| 1487 |
Шепне на Тереза от тази тъмница и се пита дали тя може да го чуе. Стене и плаче. Опитва се да се пребори с мисълта, че го чака такъв край. Дори години по късно този момент ще го преследва – как виси сам в тъмното, в компанията единствено на болката, мислите и очакването на утрешния ден. |
| 1488 |
Докъдето му стигаше погледът, нямаше никакви пътища и постройки. Само покрити с гори хълмове й от време на време по някоя сребърна нишка между дърветата – поток или река. Не след дълго гората остана зад тях и по промяната на звука на турбините Итън разбра, че пилотът насочва машината към земята. |
| 1489 |
Долу гредите бяха плътно покрити с мъртви и живи пълзящи растения и кафяво зеленият камуфлаж скриваше формата на структурата, сливаше я така пълно с цвета на гората, че ако не я гледаш конкретно, тя изчезваше. По нагоре се виждаха стоманените греди, които бяха станали червени от дълбоката ръжда. |
| 1490 |
Беше оцелял само корозиралият скелет на долните шест етажа на сградата. Няколко греди в горната част бяха огънати и завити като кестеняви букли, но по голямата част от конструкцията отдавна беше рухнала в центъра и бе погълната от гората. Крясъците на птиците от развалините беше оглушителен. |
| 1491 |
Всички отрови, които слагаме всеки ден в храната и водата си. От началото на Индустриалната революция се отнасяме към нашия свят по същия начин, по който рок звездите се отнасят към хотелската си стая. Но ние не сме рок звезди. В светлината на еволюционните сили ние сме слаб, крехък вид. |
| 1492 |
Разбрал, че поради причинените от нас самите промени в околната среда има потенциал за тахителичен анагенезис. Или казано на по разбираем език – бърза макроеволюциоинна промяна. Какво означава това ли? Преминаване от човешко същество към нещо друго в рамките на трийсет поколения. |
| 1493 |
Пилчър като че ли се замисли върху обвинението. Хладните му тъмни очи бяха изпитателни и вглъбени. Итън за първи път се вгледа в лицето на този човек и осъзна, че бръснатата глава и добрата кожа скриват възрастта му. Пилчър беше в началото на шейсетте си години, ако не и по стар. |
| 1494 |
Онези, които се върнаха, съобщиха за невероятно враждебна среда. Никой не би могъл да оцелее без защитата и инфраструктурата на място като Уейуърд Пайнс. Откакто персоналът ми беше събуден преди четиринайсет години, сложихме радиомаяк, който излъчва сигнал на всички честоти за спешни случаи. |
| 1495 |
Но ако трябва да предполагам, според изчисленията ми човечеството би трябвало да е видяло първите големи изменения някъде в началото на двайсет и четвърти век. И тъй като разнообразието е основният материал за еволюцията, през двайсет и шести век вече сме били напълно различен вид. |
| 1496 |
Всяко поколение се е приближавало все повече и повече до нещо, способно да процъфтява в този токсичен свят. В нещо все повече и повече различаващо се от човека. Можеш да си представиш социалните и икономическите последици от това. Цялата човешка цивилизация е започнала да се срива. |
| 1497 |
Тъй като не можем да напуснем долината и да правим изследвания, разполагаме с малка извадка, по която да определим кои видове са оцелели невредими през последните две хиляди години. Птиците като че ли не са пострадали. Някои насекоми също. Но после си даваш сметка, че нещо липсва. |
| 1498 |
Това е великолепието и простотата на еволюцията. Тя нагажда дизайна според средата. Превръщайки света си в сметище, ние сме се принудили да се превърнем в различен от хомо сапиенс вид, който се е адаптирал чрез естествен отбор да оцелее след унишожението на човешката цивилизация. |
| 1499 |
Изгубих деветдесет и трима души, Итън. Не мога... не, човечеството не може да си позволи такива огромни загуби. Не твърдя, че методът ни е съвършен, но през всички тези години и след като опитахме почти всичко друго, се доказа, че това е най ефективната система за увеличаването на популацията ни. |
| 1500 |
Итън отвори вратата и скочи в тревата. Ревът на роторите и иа вятъра го оглушаваше. Поуп и Пам бяха на петдесет метра от него и още отстъпваха към хеликоптера, без да престанат да стрелят. Вече бяха убили дузина абита и бледите им тела бяха осеяли поляната, но прииждаха нови и нови. |
| 1501 |
Избра си съществото в центъра и когато то правеше поредния си скок, стреля. Куршумът отнесе горната половина на главата му във фонтан от кръв, мозък и кост. Поне куршумите бяха с кух връх. Другите четири продължаваха да се носят към него. Свали двете отляво – по един куршум в лицето. |
| 1502 |
Последното вече беше на три метра от него. Достатъчно близо, за да го подуши. Итън стреля, докато съществото скачаше, и куршумът само одраска крака му. Итън се прицели отново, докато абито летеше към него. Вдигна ударника и дръпна спусъка в момента, в който чудовището го връхлетя с оголени зъби. |
| 1503 |
Той не помръдна. Беше зашеметен. Главата му се отметна назад с такава сила, че пред очите му излязоха искри и нещо стана със слуха му – звуците бяха приглушени и забавени, можеше да чуе всеки отделен елемент, който изграждаше симфонията от хаос около него. Гърмежите на пушката. Трясъкът на автомата. |
| 1504 |
Роджър реагира незабавно и бързо вдигна хеликоптера на шест метра над поляната. Итън се взираше в обезумелите очи на Поуп. Хватката му за плъзгача беше отслабнала и сега той се държеше само на пръсти, кокалчетата му бяха побелели от напрежението, а три абита висяха от краката му. |
| 1505 |
Затова се опита просто да гледа как светът се носи под него. Гледаше на запад. Слънцето залезе и планинските хребети се очертаха на фона на вечерното небе като обезобразено острие на трион. В боровата гора на триста метра под тях не се виждаше нищо. Никъде нямаше нито една светлинка, дело на човека. |
| 1506 |
Веранда, на която да седи през дългите летни вечери. Двор, в който да играе кеч със сина си. Може би си имаше дори ламаринен покрив, а Итън най много обичаше барабаненето на дъжда върху ламарина. Особено късно през нощта, когато си в леглото и прегръщаш жена си, а синът ти спи в съседната стая. |
| 1507 |
Може би утре най сетне ще събере сили да си я сложи. Или може би не. Подобно на първия ден на всяко ново начинание, този беше наистина дълъг и Итън е доволен, че е свършил. Хвърля жаден, изпълнен с копнеж поглед към трите стари шкафа за оръжие, излиза от кабинета и тръгва по коридора към рецепцията. |
| 1508 |
На следващата улица минава покрай общинска градина. Няколко десетки работници се трудят здравата и пълнят големи кошници с плодове и зеленчуци. Лекият ветрец донася аромат на презрели ябълки. Накъдето и да погледне, в къщите оживяват светлини и въздухът се изпълва с миризмата на готвени ястия. |
| 1509 |
Най характерната й черта е прозорецът, оформен като сълза точно под билото на покрива. През големия прозорец на първия етаж вижда жена до мивката в кухнята, която изсипва тенджера паста в голяма цедка. Парата се вдига на вълни към лицето й. До като я гледа, сърцето му се разтуптява развълнувано. |
| 1510 |
Най много от всичко се е страхувал да не я види гневна, но под меката светлина на лампата на верандата на лицето й не е изписана горчивина. А малко покруса. Началото на бръчки около устата, които преди ги нямаше. И около тези яркозелени очи, които го бяха покосили преди толкова много години. |
| 1511 |
Мъж не е в състояние да сдържи собствените си сълзи. Трима души в свирепа прегръдка, без никакво намерение да се пуснат. А навън, точно когато се включват уличните лампи, някъде от храстите покрай верандата се разнася звук, равномерен като метроном, на съвършено равни интервали. Песен на щурец. |
| 1512 |
Смятам, че това важи в пълна степен за англичаните. Те не знаят абсолютно нищичко за народа, който дойдоха да управляват. Тогава как бихме могли да очакваме от тях да пазят нашите храмове и да уважават нашите богове? В най добрия случай те гледат на тях като на екзотични украшения. |
| 1513 |
Рааши смята, че съм невероятно смела, щом пиша за миналото си. Но според мен иска да каже, че съм глупава. Защото мемоарите в крайна сметка не са отворени врати към дома на автора. Те са по скоро като счупени прозорци, а собственикът на дома се опитва да обясни каква е причината за щетите. |
| 1514 |
Вероятно няма да е зле да започвам да пиша, преди хладното утро да се е разтопило в прежурящ следобед, когато не можеш да правиш нищо друго, освен да спиш. Но ето че продължавам да гледам към разтворените си на леглото приятели – изтърканите им кожени корици са сбръчкани и познати като ръцете ми. |
| 1515 |
Когато приключа с писането на тези мемоари, не смятам да пазя повече дневниците си. Ще ги занеса на брега на Ганг по време на Васант Наваратри, когато всички пускат в реката старите си календари, и ще оставя богинята на реката да прецени дали нещата, които съм сторила, са били правилни. |
| 1516 |
Имаме кшатрии, които са воините и кралете. После идват вайшите, които са земеделци, занаятчии и търговци. И накрая са шудрите, които слугуват и чистят. Както пчелата работник се ражда, за да бъде пчела работник, и умира като пчела работник, така и човекът никога не може да смени кастата си. |
| 1517 |
Но в онази привечер, когато залязващото слънце обагряше облаците над нас, превръщайки небето в огромно оранжево море, татко ми обясни какво означава пурдата. Потупа коляното си и когато се покатерих в скута му, зърнах възлестите мускули на ръцете му. Те изпъкваха под кожата му като големи камъни. |
| 1518 |
Затова избрали да се чувстват задължени на външен фактор. Успели да убедят Британската източноиндийска компания да им помогне, която пък на драго сърце се съгласила да обяви война на Бирма по свои собствени, предимно икономически причини. Та баща ми е участвал тъкмо в тази война. |
| 1519 |
По това време самата аз вече бях станала войник в Дурга дал на нашата рани – елитен женски отряд, състоящ се от най доверените стражи на господарката. И към този момент аз също бях прочела всички произведения на Шекспир. Татко се замисли за момент, а после ми каза онова, което вече подозирах. |
| 1520 |
Днес, благодарение на британското управление, някои неща в нашата страна се промениха към по добро – например забраниха убиването на малки момиченца. Но по времето, когато бях още дете, тази практика беше нещо съвсем обичайно, което сигурно ви подсказва колко са били ценени момичетата като мен. |
| 1521 |
И до ден днешен раждането на син се посреща с музика, танци и сладки, които се раздават на бедните. А при раждането на дъщеря върху къщата, в която това се е случило, се спуска тежкия покров на мълчанието, тъй като няма никаква причина за разговори, а какво остава – за празненства. |
| 1522 |
В крайна сметка кой ще иска да отдаде почит на раждането на едно дете, което ще бъде принуден да храни, облича и образова само за да види как всичките му похарчени за тези цели пари се стопяват в мига, в който момичето се омъжи? Това в никакъв случай не означава, че дъщерите никога не са обичани. |
| 1523 |
Подозирам, че когато съм се родила, баба ми е предложила да се прибегне до опиум – един от най предпочитаните начини по нашите места да се отървеш от дъщеря. Когато съседите попитат какво се е случило с бебето, което предишния ден са чули да плаче, любимият отговор гласи, че са го взели вълците. |
| 1524 |
Но ако трябва да бъда честна, двете си приличаха толкова, колкото си приличат котката и лъвът. Лицето на акушерката беше кръгло и меко, с дълбоки бръчки около устните и очите. Лицето на баба ми беше опънато и с много ъгли. Леля ми веднъж отбеляза, че аз съм била наследила тези ъгли. |
| 1525 |
Той се изправи и дървените стърготини се разлетяха от неговото дхоти като малки кафяви пеперуди. Чувала съм англичаните да наричат нашите дхоти поли, килтове – и може би донякъде си приличат. Но за разлика от мъжката шотландска пола, която те наричат килт, нашето дхоти е бяло и се носи без риза. |
| 1526 |
Гледах през решетката на прозореца как безмилостният дъжд продължаваше да шиба косо по улиците. В нивата на съседа даже на биволите им беше дошло в повече – горкичките се бяха скрили под дърветата, а опашките им висяха между краката им като мокри въжета. После се появи носилката на леля ми. |
| 1527 |
Тя хукна напред по коридора. След две почуквания вратата се отвори и затвори. Човек би си казал, че при толкова много хора у дома едновременно къщата би била весела. Ала наместо веселие аз усещах как в гърдите ми се надига странна тревожност, както когато долавяш първите пристъпи на треската. |
| 1528 |
Съпругът й, който беше с петнайсет години по стар от нея, бил проявил добрината да й позволи да остане при родното си семейство, докато навърши възрастта за раждане на деца. Но три години по късно, когато Авани заминала да живее в къщата на свекъра си, съпругът й внезапно се разболял и умрял. |
| 1529 |
Много години по късно научих от татко, че нито едно от семействата в Барва Сагар не желаело да приеме Авани в дома си освен нашето. Това всъщност е единственият благороден акт, извършен от баба, за който съм чувала – може би защото и тя на времето е била спасена от пламъците, когато овдовяла. |
| 1530 |
Под златистата светлина на лампите тя ми заприлича на Лакшми, богинята на богатството и красотата. – Скоро всичко ще свърши. Ала виковете на майка ми продължиха цели два дена. Към втората нощ леля беше привикана обратно у дома от съпруга си – била стояла предостатъчно време с нас. |
| 1531 |
Лицето на баба ми изглеждаше като издялано от тиково дърво. Веднъж споделих тази мисъл с баща ми, но вместо да ми се скара, той се разсмя. А после му казах, че лицето на мама ми прилича на кедър, защото дървесината на кедъра е по мека и по лесна за дялане. А него самия виждах като кипарис. |
| 1532 |
Нямах никаква представа по какви пътища беше тръгнал баща ми, за да отведе леля при съпруга й и синовете й в другия край на Барва Сагар, но хукнах така, сякаш ме беше подгонил демонът Равана. Едва когато стигнах едно разклонение на пътя, осъзнах, че идеята ми не е била никак добра. |
| 1533 |
Първо на първо, татко ме беше предупредил, че не е никак необичайно бродещите по улиците деца да изчезнат. И второ на второ, сигурно не е необходимо да ви казвам какво би могло да се случи на едно момиче посред нощ. Заковах се на място и се огледах. Пълната луна посребряваше нивите на нашия съсед. |
| 1534 |
Какво изобщо си бях мислела, когато хукнах така безотговорно навън? Сърцето ми заби толкова силно, че когато чух нечии сандали да хрущят по чакъла, приближавайки по пътя към мен, се зачудих дали този звук е реален, или не е само в главата ми. Просто застинах и се вцепених от ужас. |
| 1535 |
И въпреки това, когато от дистанцията на времето се връщам към този период, си давам сметка, че помня много малко неща. Вероятно това е начинът, по който собственият ни ум ни предпазва от събития, които са толкова опустошителни, че ако не успеем да ги забравим, губим разсъдъка си. |
| 1536 |
Бях абсолютно убедена, че ако бяха извикали доктора навреме, още когато татко беше отишъл да изпрати леля до дома й, майка ми нямаше да умре. Но баба ми беше избрала за нея смъртта и заради това бях твърдо решена никога повече да не й проговоря или поне да говоря само в краен случай. |
| 1537 |
Какво кариера ще има, дали ще има късмет в бизнеса, даже за кого ще се ожени или омъжи. Последното е от изключителна важност, защото, ако двата джанам кундли на евентуалната двойка не се съгласуват, бракът няма да се състои, независимо колко държат на него младите или родителите им. |
| 1538 |
Освен това е била много красива. Говори се, че по онова време мъжете често се промъквали в градината им само за да зърнат лицето й. Това вече го вярвах. Въпреки че подлостта и безчестието бяха втвърдили очите й до две парченца оникс, баба си оставаше и до днес изумителна красавица. |
| 1539 |
И този тих отговор беше толкова кошмарен, че в продължение на няколко минути в стаята ми се възцари гробно мълчание. Не можех да си представя човек да гледа съвършеното личице на едно дете, а после да сложи в млякото му опиум. Струваше ми се твърде жестоко, дори и за безсърдечната ми баба. |
| 1540 |
Към този момент дядо ти вече се бил отчаял, че някога ще могат да имат син, така че, когато баба ти му предложила да осиновят племенника й, той се съгласил. И тъй като съпругът на сестра й предпочитал пиенето пред работата, осиновяването било добре дошло за всички заинтересовани страни. |
| 1541 |
Сега двете с нея щяхме да изглеждаме по един и същи начин. Само дето аз щях да нося бялото сари едва тринайсет дена след погребението на мама, а после пак щях да премина към цветните дрехи, а Авани до края на живота си щеше да бъде принудена да спазва забраната за носене на цветни неща. |
| 1542 |
Последиците за хората с подобна присъда в хороскопа са много и разнообразни, а бракът става почти невъзможен. Повечето манглици обикновено се женят за други манглици, така че прокобите да могат взаимно да се унищожат. Ала дори и баба ми не притежаваше властта да контролира звездите. |
| 1543 |
Само свещеникът можеше да ги разчете. Последвах я към нашата стая за пуджа, където свещеникът щеше да се помоли първо за напътствия от боговете, преди да се заеме с джанам кундли на сестра ми. Двете с Авани се настанихме една до друга на нови рогозки от юта. Сигурно татко ги беше купил сутринта. |
| 1544 |
Тази мисъл ме накара да се огледам за него. Той седеше близо до свещеника пред нашия мандир – дървеният храм, в който бяха поставени дяланите от дърво изображения на нашите богове. Опитах се да привлека погледа му, но макар да гледаше към мен, той изобщо не ме виждаше. Беше някъде другаде. |
| 1545 |
Сестра ми се оказа красиво бебе, приликата й с майка ни се натрапваше от пръв поглед. Имаше същия малък нос, гъста черна коса и трапчинки на двете си бузи. Дойката я беше увила в голямо жълто платно. Усетих в гърдите си невероятна тежест – щеше ми се мама да е тази, която държи бебето. |
| 1546 |
Свещеникът зае мястото си в центъра на стаята и ние зачакахме в мълчание, докато той подготвяше пуджата. Пуджа означава молитва – като онези, които се казват и в църквите. За изпълнение на нашата церемония човек се нуждае от тамян, цветя, чисто масло и кръгла купа за стъкване на малък огън. |
| 1547 |
След това всички последвахме баба ми към свободната стая. Мама беше облечена в ново жълто сари, а носилката, върху която беше поставена, беше осветена от подредени в кръг маслени лампи. Жените от селото бяха разпръснали в краката й невени, а когато свещеникът се приведе над нея, добави рози. |
| 1548 |
Приближих се към носилката й колкото ми беше възможно по бавно. Тя изглеждаше студена и самотна. Преди, когато беше жива, много рядко я бях виждала да спи. Винаги беше в движение – дори краката й да не се движеха, движеха се ръцете й, както и, разбира се, устните, защото много обичаше да пее. |
| 1549 |
Но само ако имаш пари. Да седнеш до мен и да пъхнеш дръзко ръка в сарито ми, ще ти струва десет хиляди. А седемдесет хиляди ще ти позволят да докоснеш кръглите ми сочни гърди. Но само ако имаш пари. За трийсет милиона рупии можеш да приближиш устни до моите, да ги докоснеш и да ме целунеш. |
| 1550 |
И тогава свещеникът я изгледа по начин, който по късно щеше да се превърне за мен в голяма утеха, когато бях в състояние да се върна мислено към тези събития и да ги видя доста по ясно. Оказваше се, че аз не бях единствената, прозряла нечовешката жестокост на жената, която наричах своя баба. |
| 1551 |
Преди да си ги забравила. Все още пишех заръчания от него списък, когато той излезе заедно със съседа ни Шиваджи да уреди кремацията на майка ми. Видях от прозореца на моята стая как двамата вървяха заедно през оризищата. Всеки, който ги видеше заедно, би си помислил, че все още са войници. |
| 1552 |
Но най голямо впечатление ми направи друго – необичайната корона от листа от нийм върху главата му. Осъзнах, че съм се вторачила в тях, макар да си давах сметка, че би трябвало да извърна очи. Той притисна длани в уважителния жест на намасте и едва тогава забелязах колко млад беше всъщност. |
| 1553 |
Отгледана е в моя дом! В този момент покрай нас минаха група жени и кискайки се, се поклониха много ниско на свещеника. Стъклените им гривни пееха на ръцете им и бяха облечени в най изящните сарита, които някога бях виждала – коприна, обшита със сложни фигури от сребърни и златни мъниста. |
| 1554 |
Свещеникът сведе очи към мен и ме погледна. Уверявам ви, че и на сто години да стана, пак няма да забравя този поглед. Ако някога сте имали възможността да посетите някоя зоологическа градина, няма начин да не сте видели как хранят лъвовете – и онова свирепо, необуздано изражение в очите им. |
| 1555 |
Е, точно такова изражение имаше в очите на свещеника, когато си тръгвахме. Нито един мъж на този свят преди или след този момент не беше посмял да ме погледне по този начин, а по целия път обратно към нас се опитвах да си отговоря на въпроса защо този поглед ме беше обезпокоил толкова много. |
| 1556 |
И един от тях бяха погребенията. На следващата вечер цялото ни семейство, заедно с приятелите ни се събрахме на брега на река Синдх. Огромно черно петно върху пясъка бележеше мястото, където преди са се издигали други погребални клади, а сега няколко мъже се заеха да издигнат следващата. |
| 1557 |
Но когато погребалната клада беше издигната и завършена, аз изведнъж се почувствах хладна и незначителна като песъчинките под краката ми. Разплаках се, когато свещеникът започна да гласи тялото на майка ми с крака на юг, така че духът й да не се обърка и да тръгне право в посоката на мъртвите. |
| 1558 |
Независимо дали искахме или не, продължихме да слушаме скандала, докато накрая вратата ми внезапно не се отвори и при нас не влетя татко. Посочи към дневника ми и аз веднага го грабнах и му го подадох, макар да нямах никаква представа дали аз трябваше да пиша нещо в него, или той се канеше да пише. |
| 1559 |
Бих искала да ви кажа, че това е било идеално за мен и че ми е давало много повече свобода отпреди, но както всеки, запознат с напрегната обстановка, знае, ситуацията изискваше да ходиш буквално на пръсти. Сутрин, когато Авани идваше при мен, за да ми помогне да се облека, вече не се смеехме. |
| 1560 |
Никога до този момент не бях обувала панталони. Те бяха стегнати в глезените и кръста, но широки и проветриви на краката, улесняващи бързите движения. Облечена с целия този екип, плюс бялата кърпа мурета, завързана като лента през главата ми, за да пази очите ми от потта, аз се чувствах недосегаема. |
| 1561 |
Но реалността беше далеч по различна от книгите, които бях чела. Няма нищо бляскаво и обаятелно в това да те будят преди зазоряване, да излизаш сред все още нощния студ и да стреляш с лък не веднъж, а сто, даже двеста пъти, докато всичките ти стрели не попаднат в центъра на мишената. |
| 1562 |
Всичко е здрав, упорит, изтощителен труд. Но се научих да се бия дори само с пръчка. И да обезглавявам човек само с един замах на меча си. А за случаите, когато по някаква причина останех без оръжие, се научих как да се отбранявам с юмруци, ритници, задушаващи удари и изкълчване на рамената. |
| 1563 |
Упражнявах тези движения ден след ден, месец след месец, докато накрая те не се превърнаха в естествена част от мен като ходенето или бягането. И през следващите няколко години бавно, но сигурно аз се трансформирах от детето Сита в напълно различен човек. В началото промените бяха неуловими. |
| 1564 |
През онзи ден ме болеше твърде много, за да имам сили да тренирам с Шиваджи. Вместо това се отпуснах пред кошничката ми с играчки и плъзнах ръка по всяка от тях. Когато бях малка, татко ми беше подарил две парцалени кукли, дървено конче и малко дървено трупче, издялано във формата на мече. |
| 1565 |
После седнах на бюрото си и се замислих за другите момичета на моята възраст. Онези, които бяха станали жени като мен, се подготвяха да напуснат родните си къщи, пълнеха булчинските си ракли със зестра и се сбогуваха с родителите си. В това отношение аз бях извадила много по голям късмет от тях. |
| 1566 |
Нямаше никакво съмнение, че в същия този момент още стотици жени тренират за изпитанието в Джанси – градът, където се намираха нашите махараджа Гангадхар рао и неговата рани. Но аз не познавах нито една от тези жени, за да си поговоря с някоя от тях. В нашето село аз бях единствената. |
| 1567 |
И със сигурност беше вярно, че всички в моята къща бяха наясно с мнението на татко относно това някоя от дъщерите му да стане девадаси. Но докато баба ми беше жива и ако с баща ми се случеше нещо, съществуваше много голяма вероятност ние със сестра ми все пак да се озовем в онзи храм. |
| 1568 |
Все пак санскрит е езикът, на който Пингала преди две хиляди години написал трактат за поетическата метрика – трактат, за който математиците хиляди години по късно си дали сметка, че всъщност касае бинарните числа. Ала дори и с помощта на аюрведа татко не беше излизал от стаята си вече два дена. |
| 1569 |
Татко се загледа през прозореца към земите на Шиваджи, които граничеха с нашите – бяха покрити с тънък слой скреж, който им придаваше вид на широко стъклено езеро. Сега, когато оризът беше прибран, Шиваджи нямаше почти никаква работа. Беше най подходящото време да се заеме с моето обучение по езда. |
| 1570 |
Но като се замислих, в самия акт по това да се пресегнеш назад към колчана на гърба си, да извадиш оттам стрела, да я поставиш, а след това да я пуснеш, наистина имаше някаква особена ритмика. Това наистина беше поезия в действие, същата, съобразно която Шекспир е подреждал думите си. |
| 1571 |
След като съседът ни излезе, татко посочи към дъската за шах, която беше поставена върху дървения стол в другия край на стаята. Беше изработил фигурките от манго и тик преди много години, доста преди аз да се родя. Обикновено играехме на шах вечер, но откакто се беше разболял, не бяхме играли. |
| 1572 |
Искаше ми се да поразпитам още Шиваджи, но погледът му беше повече от красноречив. Бяха ми необходими три опита, докато накрая успея да яхна Радж. Все пак го направих и изпитах огромна благодарност към всички богове, че когато първият ми урок завърши, конят не ме беше изхвърлил от гърба си. |
| 1573 |
Бях чула, че наскоро е празнувал четиринайсетия си рожден ден, но изглеждаше доста крехък за възрастта си – очевидно бе не само най младият, но и най дребният сред братята си. Той се приведе, за да докосне крака на баща ми с дясната си ръка, а веднага след това докосна третото си око и сърцето си. |
| 1574 |
Макар и неохотно, тя го поднесе в ръцете на Ишан, който го отнесе до малка масичка под нашия кухненски прозорец. Докато той работеше, Ану стоеше неотклонно до него. Ишан я помоли да държи здраво птичето, докато той увиваше парче плат около тялото му, за да обездвижи счупеното крило. |
| 1575 |
Много преди да се родя, татко беше положил специални усилия да издяла всяка от десетте й ръце, държаща различно оръжие – съвсем скоро аз щях да използвам повечето от тези оръжия в изпитанието, което щеше да реши не само моята съдба, но и съдбата на Ану. Отвъд коридора до мен долетя хълцане. |
| 1576 |
Когато влезе в селото, всички наизлязоха по улиците, за да наблюдават удивителната процесия. Пратеникът пристигна с керван от каруци, теглени от камили и волове, покрити със сатен, а зад тях се виеше дълга редица от понита, чиито ездачи се криеха от следобедното слънце с големи сребърни чадъри. |
| 1577 |
За всеки друг би било крайно притеснително да знае, че независимо дали издържи изпита или не, за това ще разбере не само цялото село, но и всички села наоколо. Почти веднага след обявяването на резултата. Аз обаче бях твърде заета да тренирам, за да си позволя да се поддам на нервите си. |
| 1578 |
От всички жени, стремящи се към този пост, аз сигурно щях да притежавам най старите оръжия, но за мен по важното бе да демонстрирам уменията си за боравене с тях. Бях сигурна, че ако нервите ми не ми погодят някакъв номер, за нищо на света няма да се проваля в тази част от изпита. |
| 1579 |
Нямаше нужда да питам защо определят английския като най важен. Това можеше да се окаже единственото умение, което моментално да ме направи уникална сред стотиците други момичета, надяващи се да получат този пост, тъй като всеки имаше право да извика девана в своя дом, за да проведе изпита. |
| 1580 |
Но само след няколко години договорът се превърнал от съгласие за взаимна защита в документ, заради който махараджата на Джанси е трябвало да иска одобрението на британците, за да седне на трона. Така в палатката вече се намираше не само носът на камилата – цялата камила се беше намърдала вътре. |
| 1581 |
В продължение на няколко седмици я бях наблюдавала как се грижи за малкия персийски славей и как го връща към живот, а после как се разплаква от радост, когато го вижда как полита отново в небето. Понякога птиците биват ранени и умират. Но после се прераждат в здрави тела. Това е самсара. |
| 1582 |
Изобщо не познах момичето с лебедовата шия, увита в злато, и с пълните устни, изпъкващи като червени пъпки насред бледото лице, което ме гледаше от огледалото. Това беше жена, принадлежаща на заможно семейство, с добър брак, най малко две деца и дълъг живот, пълен със семейни задължения пред нея. |
| 1583 |
Главният министър чакаше точно пред нашата дървена порта, обкръжен от две дузини бляскаво натъкмени мъже в сака и жилетки в западен стил. Слуга държеше над главата му малък чадър с пискюлчета, за да го предпази от сутрешното слънце. Слугата беше слабичък, но пък самият деван беше още по слаб. |
| 1584 |
От мен се очакваше да изпълня същата кратка церемония пред всеки от тези мъже. Когато приключих с приветстването на всеки от процесията с добре дошъл, деванът прекоси двора ни и зае мястото си върху широка жълта възглавница, която един от слугите му беше поставил под нашето дърво. |
| 1585 |
Татко винаги ме беше карал да се упражнявам с различни видове лъкове и стрели, така че изобщо не ми беше трудно да се приспособя към оръжието на главния министър. Усещах как очите на всички присъстващи са вперени в мен. Как ме гледат да изстрелвам една, две, три стрели право в десетката. |
| 1586 |
След това много бързо бях изпитана с всяко от останалите оръжия. Представих се великолепно и бях сигурна, че всеки в този двор ме гледаше поне с елементарна доза възхищение, защото до този момент съселяните ми бяха познавали само момичето Сита, а не воина Сита. А после дойде ред за разговора. |
| 1587 |
Деванът вдигна пак лулата си и вдиша дълбоко. Когато издиша, щракна с пръсти и трима от слугите му пристъпиха напред. Двама от тях носеха на главите си женски дупати и очите им бяха изрисувани с очна линия. Свитата на министъра се разсмя, но нито един от нашите селяни не се усмихна. |
| 1588 |
По гърба ми започна да се стича пот. Погледнах към селяните около мен, които отпиваха сок от манго от нашите теракотени чашки, излъчващи абсолютно безразличие към въпроса дали ще издържа изпита или не. Важното бе, че днес имат забавление, за което после ще клюкарят месеци, че и години наред. |
| 1589 |
Всяко лице около мен разказваше различна история. Леля и съпругът й се усмихваха и излъчваха надежда, татко беше много горд и същевременно тъжен, баба беше както винаги критично настроена, сестра ми беше съсипана. Татко прекоси стаята и хвана ръката ми. Известно време просто я задържа. |
| 1590 |
Един от слугите на девана почука на вратата и ние го чухме как съобщава, че навън ме очаква кон. Точно както беше предрекла баба ми, аз щях да яздя към Джанси на кон, препасала меч през кръста си. От този момент нататък законът за женската пурда никога повече нямаше да важи за мен. |
| 1591 |
До този момент аз бях напускала пределите на моя двор едва шест пъти през живота си. Всичко наоколо ми изглеждаше удивително – разнообразието от цветя, които растяха край пътя, сергиите с подправки, храмовете... От стотици години насам нито една жена от моето семейство не беше виждала подобни неща. |
| 1592 |
От един резбован сандък беше извадена красива дъска за шах. Изчакахме безмълвно, докато редяха фигурките ни, а през това време аз буквално чувах сърцето си как бие в ушите ми. Шахът е измислен в Източна Индия преди повече от хиляда години, но малцина бяха успели да го усвоят истински. |
| 1593 |
Това беше първата ми игра на шах с човек, различен от баща ми или Шиваджи. Поиграхме известно време, докато деванът – който през цялото време подпираше брадичката си така, сякаш се опитваше да я задържи над вода – внезапно не обори рязко глава, когато си даде сметка, че съм му обявила шах и мат. |
| 1594 |
Съмнявам се да беше точно така. Сигурна бях, че повечето от неговите подчинени нарочно се оставяха да изгубят от него, за да поддържат самочувствието му. Но както и да стояха нещата, сега всички наоколо закимаха енергично и аз си дадох сметка, че най сетне мога отново да си поема дъх. |
| 1595 |
Беше хипнотизиращо. А отвъд самия град Джанси, подобно на бяла чапла сред хълмовете, се издигаше бялата фасада на крепостта на раджа Гангадхар. Конете ни минаха пред градските порти и ако можете да си представите мравуняк с хиляди мравчици, щуращи се насам и натам, ето на такъв ми заприлича градът. |
| 1596 |
Това бяха хора, облечени в най фини памучни и копринени одежди, носещи тежки златни обеци и колани от скъпоценни камъни. И навсякъде, където се обърнех, се виждаха жени. Разхождаха се съвсем сами на групи и мъжете им обръщаха точно толкова внимание, колкото и на листа, довени от вятъра. |
| 1597 |
Бяхме спрели пред величествена сграда, за която главният министър съобщи, че това е Панч Махал на нашата рани. Този дворец щеше да бъде моят нов дом. Веднага забелязах, че това е постройка на въздуха и на светлината – високите сводести прозорци и огромните тераси бяха като видения от приказките. |
| 1598 |
След това изпълни церемонията по посрещането, като завъртя подноса с лампата над главата ми. Топна палец в купичката с паста от сандалово дърво и изписа тилак върху челото ми. След това се загледа внимателно в мен. Около очите й забелязах миниатюрни бръчици, а в дебелата й плитка – сребристи нишки. |
| 1599 |
Досега никой мъж не ми се беше покланял. С всяка следваща крачка напред навлизах не само в нов свят, но и в напълно нов живот. Сундари изхлузи от краката си бродираните си джути и аз последвах примера й. Автоматично сякаш от нищото се появиха двама слуги, за да поставят обувките ни в дълъг шкаф. |
| 1600 |
За разлика от простичката дълга до коляното туника, която аз носех, тези бяха дълги до земята, ушити от коприна и пристегнати по сложен начин на кръста. И докато аз миришех на коне и пръст, тези жени ухаеха на жасмин и рози. В мига, в който ни видяха, се изправиха. Преброих седем. |
| 1601 |
И до ден днешен не съм виждала лице като нейното. Чертите й бяха толкова остри и съвършени, сякаш бяха изваяни от алабастър. Беше облечена в синя копринена ангарка и плътно прилепнали чуридари. И двете дрехи бяха обшити със сребро и изрисувани с нежни изображения на цъфнали лотоси. |
| 1602 |
Жените пред нас се разделиха и аз последвах Кахини през стаята на кралицата в дълъг коридор, изрисуван с изображения на птици. Художникът се беше постарал да представи всяка от птиците в обичайния й хабитат. Имаше пауни, крачещи важно из мраморни дворове, и бели чапли, хранещи се край плитки езера. |
| 1603 |
От урните се изливаха като водопади ярки цветя, в центъра ромолеше фонтан. Обаче аз не си позволявах да се разсейвам от подобни красоти. Бях изцяло фокусирана върху нещата, които ми обясняваше Кахини. Завихме в тясна алея, а хората, с които се разминахме, притиснаха длани в уважителния жест намасте. |
| 1604 |
Майданът се оказа обширно, открито пространство, граничещо от едната страна с покрит с плочи двор, а от другата – с казармите, в които, както разбрах, се помещаваха войниците на раджата. Ето тук щях да докажа годността си като член на Дурга дал, да променя съдбата си и да подобря живота на Ануджа. |
| 1605 |
Мислех, че това ще бъде първото нещо, което ще ти каже. Е, аз съм далит от едно село, което е по малко и от твоето. Името ми е Джалкари. Вероятно си спомняте кастите, за които ви разказах, и как хората в нашата страна се делят на тях още с раждането си – брахмани, кшатрии, вайши и шудри. |
| 1606 |
Но според други хора, разбира се, всичко това са пълни глупости. Една от тях е кралицата на Джанси. Когато я опознах, научих, че според нея разделянето на обществото на различни касти е същото като да разделиш дърво на различни части и да се преструваш, че листът е по добър от ствола. |
| 1607 |
Къпя се в същата вода като нея, ям същата храна като нея, спя в подобно на нейното легло. Но тъй като съм родена в семейство на далити, продължават да ме считат за нечиста! Срам ме е да призная, но тогава, тъй като нямах представа дали това е истина, или не, предпочетох да си замълча. |
| 1608 |
Докато изричаше това, тъкмо минавахме покрай конюшните за слоновете. Водачите на слонове чистеха отделенията и трупаха изпражненията на големи купчини, които най вероятно щяха да изгорят, след като дъждът спре. Опитах се да сдържа смеха си, но Джалкари ме погледна и аз се разсмях. |
| 1609 |
По мое мнение, докато за четящите светът е изпълнен с хиляди краски, за останалите, които не обичат да четат, той е просто черен и сив. За такива хора дървото е просто дърво и никога не може да се превърне в магически вход към друг свят, населен със същества, които не се срещат в нашия. |
| 1610 |
С изумление установих колко добре познава нашата рани хората на Джанси – човек би си помислил, че ги е познавала цял живот, въпреки че беше станала тяхна кралица едва преди девет години. Те й се покланяха и притискаха уважително длани в намасте, но освен това я гледаха в очите и се шегуваха с нея. |
| 1611 |
Когато приключихме, обухме джутите си, които ни чакаха на мраморните стъпала. Вечерният дъжд беше спрял и локвите под краката ни се къпеха в светлината на маслените лампи, които висяха от стрехите на всяка сграда наоколо. Пътят до храма беше надолу по хълма, а сега трябваше да се катерим нагоре. |
| 1612 |
Седнах на празната възглавница до Джалкари и веднага след това слугите започнаха да внасят подноси с вдигащ пара ориз, къри, приготвено със зелено чили и кориандър, и зеленчуци, сготвени с гъст сос. Искаше ми се да опитам от всичко, особено от плодовете, които пристигнаха накрая. |
| 1613 |
Но два часа по късно, когато се върна, рани изглеждаше абсолютно спокойна. Нищо опасно не се беше случило. Тя просто беше уморена и готова да си ляга, затова ние я последвахме по коридора, минахме покрай дургавас, където първото през живота ми легло вече ме очакваше, и влязохме в огромна стая. |
| 1614 |
Застанахме в полукръг около леглото на рани и краката ми потънаха почти до глезените в меките бели килими, разпръснати из цялата стая. Сундари дръпна сребристите завеси на балдахина, докато рани се преобличаше в нощницата си. След това балдахинът отново беше вдигнат и кралицата ни пожела лека нощ. |
| 1615 |
Като капитан работата й беше да спи на легло до вратата на покоите на рани, а в коридора пред вратата застанаха трима стражи. Когато влязохме в дургавас, аз веднага се запътих към леглото, което Кахини ми беше посочила по рано и където ме очакваше дървената ракла, подарена от баща ми. |
| 1616 |
Скоро ще видиш. Зачудих се какво ли има предвид съседката ми по легло под забавление. След това облякох една от куртите, които си бях донесла от дома, и легнах върху дюшека. Оказваше се, че беше пълен с пух и с чиста съвест мога да кажа, че никога до този момент не бях докосвала нещо толкова меко. |
| 1617 |
Едва когато приключих, затворих очи. Чувах ритмичното дишане на останалите жени, но дори когато се опитвах да се концентрирам върху този звук, не бях в състояние да заспя. В някакъв момент от нощта вратата на дургавас се отвори с изскърцване и на прага се появи елегантната сянка на Кахини. |
| 1618 |
Очевидно рани имаше огромно доверие на Кахини, след като й позволяваше да се прибира в спалнята си толкова късно и след като знаеше, че Кахини всяка нощ забавлява раджата. Накрая тя пъхна обувките си под леглото и изгаси и последната светеща лампа. В стаята настъпи пълен мрак и гробна тишина. |
| 1619 |
Мечовете, колчаните и лъковете оставиха в кожените торби, които метнаха през рамо. Никоя от тях не ми каза нищо, всяка дургаваси се подготвяше за деня в дълбоко мълчание. След закуската, състояща се от пъпеши и чай, аз последвах жените навън, а след това надолу по хълма, към майдана. |
| 1620 |
Заеми мястото си до рани и гледай, докато не те извикам. Обсипаната с роса трева на майдана поохлади значително пръстите на краката ми. За утре трябваше да си напомня да си обуя затворени обувки. Недалече от нас беше издигната открита жълта палатка с четири големи възглавници под нея. |
| 1621 |
Една от тях беше заета от рани, други две – от старци, чиито очи бяха толкова дълбоко поставени в сбръчканите им лица, че беше невъзможно да се разбере дали са будни, или спят. Сундари ме заведе до празната възглавница. И тримата приседнали вдигнаха глави към мен, но не бях представена на мъжете. |
| 1622 |
Бях само на четиринайсет, но вече знаех, че използвам нещо наистина уникално. Сега видях как Раджаси изцяло пропусна целта и погледнах дискретно наляво, за да видя реакцията на рани. Тя просто повдигна вежди. Утринната мъгла постепенно започна да се вдига и разкри и най далечните части на майдана. |
| 1623 |
Но трябва да ви кажа, че онези минути, в които чаках появата на девана, бяха най дългите в моя живот. Потърсих с поглед Кахини, но когато я открих, този път зърнах по лицето й неподправена злоба. И въпреки това, когато очите ни се срещнаха, тя се престори на света вода ненапита. Деванът пристигна. |
| 1624 |
Ако можете да си представите рибка, извадена от миниатюрен аквариум и пусната в гигантско езеро, то тогава сигурно ще се досетите как се чувствах онзи първи път, докато се къпех с жените от Дурга дал! Видях как една от прислужниците се зае да мие нежно косата на рани, докато друга търкаше тялото й. |
| 1625 |
Тялото й си беше все така слабо и елегантно. Единствено натежалите й гърди подсказваха, че скоро ще дари кралството Джанси може би с момче, дългоочакваният наследник. Първата съпруга на раджата не беше успяла да му роди дете. Когато тя починала, изминали години, преди той да избере нашата рани. |
| 1626 |
И беше облечен в най натруфената курта, която някога бях виждала. Джалкари ме сръга да продължа – не си бях дала сметка, че съм се заковала на място. До Гангадхар стоеше красив млад носач на чаури, хванал церемониалната метличка със сребърна дръжка, символизираща правото на раджата да управлява. |
| 1627 |
Останалите дургаваси се бяха подредили на възглавниците около фонтана. Бяха им донесени хартия и писалки върху ниски масички и всички се бяха заели да пишат писма. Сундари ме отведе до възглавница от фина коприна точно до рани, където аз седнах с кръстосани крака и отпуснах чинно ръце в скута си. |
| 1628 |
Мъжът, когото тя ескортира при нас, беше нисък и тънък като речна тръстика и с точно толкова възли по тялото си. Лицето му подсказваше, че няма как да е по стар от четирийсет, но по начина, по който кокалите му стърчаха под кожата, човек би го взел за немощен старец на шейсет и пет. |
| 1629 |
Преди да заспя, размишлявах доста дълго за съпруга на Джалкари. Колкото и да се стараех, не можех да се отърва от мисълта, че дори една жена далит – уж напълно нежелана от гледна точка на нормите на нашето общество – вече си имаше съпруг, а аз щях да си остана женена за рани Лакшми. |
| 1630 |
Но стана така, че се появих на двора, като почти се проснах по лице и междувременно скъсах панталоните, които татко ми беше купил, преди да напусна Барва Сагар. Очите ми се напълниха със сълзи и в гърдите ми се надигна такава дива ярост, каквато нямах представа, че мога да изпитам някога. |
| 1631 |
Каквото и да си мислите, че знаете за него, най вероятно грешите. За боя с меч съществуват всевъзможни глупави митове, повечето от които са научени от четене на книги или гледане на театрални пиеси. Например богинята Чандика напада Караласур с обикновен меч – замахва веднъж и демонът е покосен. |
| 1632 |
Ще намеря най евтината коприна и ще си стъкмя нещо от нея, а каквото остане, ще го изпратя на Ануджа. Бях потънала в мисли за сестра ми и наум си редях писмото, което смятах да й напиша тази вечер, когато внезапно с периферното си зрение улових някакво движение в другия край на двора. |
| 1633 |
Когато за първи път минахме покрай оборите на слоновете и видях трудолюбивите гледачи, грижещи се за тези гигантски, но нежни създания, автоматично си помислих за теб – колко би се радвала да ги видиш как общуват едни с други, да чуеш звука от рева им, носещ се на километри наоколо. |
| 1634 |
Останалите жени веднага скочиха, извадиха кошниците и сандъците си и започнаха да вадят и оглеждат дрехите си, и да си предават бижута една на друга. Аз просто приседнах на ръба на леглото си. Разполагах само с една ангарка – същата, когато Джалкари ми беше подарила в деня, когато пристигнах. |
| 1635 |
Беше потънало в тучна зеленина, изпъстрена с мангови и портокалови дръвчета с огромни, хвърлящи прохладни сенки корони, и градини като развълнувано море. Беше създадено да бъде смарагдът на Северна Индия – скъпоценен камък в златисто и зелено, издигащ се от пясъците край река Пахудж. |
| 1636 |
Както бях забелязала още при пристигането си, и петте порти с кулички, водещи към града, бяха наистина достатъчно големи, за да пропуснат и слон. Зачудих се какво ли биха казали близките ми, ако ме видят да минавам през тези порти с препасан револвер и приятелката ми Джалкари като придружител. |
| 1637 |
Но там не пожелаха да го приемат, защото не беше кшатрия, затова той стана сипай при британците. И тъй като мама така и не успя да го дари със син, той реши да тренира мен като син. Докато вървяхме, покрай нас минаха две англичанки, борещи се с дългите си поли в непоносимата юлска жега. |
| 1638 |
Също като рани и тя беше облечена в коприна от Бенарес, но в бледосин цвят като яйце на червеношийка, на чийто фон кожата й буквално блестеше и засенчваше напълно красотата на нашата кралица. И двете жени носеха диамантени халки за нос, а от глезените им проблясваха широки нанизи с диаманти. |
| 1639 |
Младата просителка се разплака и избяга. Беше поднесла единствения дар, който можеше да си позволи, а той беше изхвърлен като боклук. Кахини се върна преспокойно на мястото си до рани. Музикантките навън продължаваха да свирят, но останалите просителки се бяха смръзнали по местата си. |
| 1640 |
Баща й починал без синове и сега искали да дадат фермата им на най малкия брат на баща й, който бил пияница и мошеник. Въпреки изричната забрана на по възрастните от нея, тази млада жена беше пристигнала чак от Рампура, за да провери дали няма начин да поправи тази несправедливост. |
| 1641 |
Рани се появи от гардеробната си, облечена в обикновено червено сари. В центъра на черната й коса беше поставена тика от рубини и злато, която се спускаше между веждите й, червена и брилянтна като кръвта. Помогнахме й да се качи в позлатения паланкин, който тя използваше за официални случаи. |
| 1642 |
Погледнах към майор Елис, който беше заел почетното място вляво от рани. Винаги, когато кралицата му казваше нещо, бледата му кожа поруменяваше. Заприлича ми на индийски жерав – бяла птица с издължено тяло и яркочервени бузи. Засвири музика, а после на сцената се появи красива жена. |
| 1643 |
И тъй като това очевидно се очакваше в подобни случаи, аз също започнах да пляскам с ръце. Всеки на мое място би си помислил, че раджата ще побърза да свали сарито и перуката си колкото е възможно по бързо, но той си остана в сценичното облекло и когато прислугата започна да разнася чая и сладките. |
| 1644 |
Навън дъждът се сипеше като из ведро. Утре майданът щеше да бъде твърде мокър за тренировки, така че най вероятно щяхме да останем да тренираме в Панч Махал. Стори ми се любопитно, че докато рани рядко пропускаше нашите тренировки, раджата почти никога не можеше да бъде видян сред войниците си. |
| 1645 |
Различаваха се не само по външност, но и по характер. Каши можеше да говори единствено и само за деца, а Мандар се интересуваше само от тренировките. Нямам никаква представа как бяха станали толкова добри приятелки, но като ги гледаше човек, можеше да си помисли, че са се познавали от люлката. |
| 1646 |
Джалкари се смееше с Моти, като я предупреждаваше да не изяжда всички сладкиши, които е приготвила майка й, защото после ще съжалява дълбоко за това, когато се върне на майдана. Кахини и Раджаси се появиха откъм вътрешния двор, следвани от две по възрастни жени, които някога също са били дургаваси. |
| 1647 |
Там цареше необичайна за мен тишина – единственият звук, който се чуваше, идваше от ромолящия фонтан. Капитанът се настани на дълга жълта възглавница близо до вратата и ме подкани да седна до нея. Отпуснах се на възглавницата, кръстосах крака и зачаках да чуя какво има да ми казва. |
| 1648 |
Вратите зад гърба ми се хлопнаха и раздвижиха ароматите на кожа и прах. Стените на тази стая бяха пълни от долу до горе с книги, всяка от тях подвързана в кожа, брокат и изумителни коприни. В далечния край, под висок сводест прозорец, седеше рани, отпусната удобно върху широка кожена възглавница. |
| 1649 |
Двамата се втурнаха един към друг и се срещнаха в центъра на библиотеката и макар да бях наясно, че е крайно невъзпитано от моя страна, не можах да откъсна очи от тях. Бащата на рани беше облечен в свободни чуридари и отворена риза, по същия начин, по който бяха облечени Арджун и останалите стражи. |
| 1650 |
Ако сипаите им създадат достатъчно големи неприятности, на британците може да им се наложи да помислят добре дали едно малко северноиндийско кралство си заслужава усилията! Рани замълча. Нито един от тях не повдигна въпроса за това, че детето, което тя носеше, би могло да бъде момиче. |
| 1651 |
Ала всички тези детайли забелязах доста по късно – в мига, в който прекрачихме прага на стаята, първото, което зърнах, беше невероятната одухотвореност по лицето на шри Рама. Ако някога сте срещали човек, който е изцяло в мир със себе си, то точно по същия начин изглеждаше и шри Рама. |
| 1652 |
Беше най малко шейсетгодишен и въпреки това кожата му беше абсолютно гладка, като речен камък, изгладен от ласките на водата. Очите му също бяха по различни от обичайното. Създаваха впечатлението, че каквито и дилеми да сложи човек в скута му, те ще бъдат прецизно обмислени и спокойно разрешени. |
| 1653 |
В този момент си дадох сметка, че паметта на рани е като митологичната Акшаяпатра – казанът, в който винаги се стича вода и който никога не може да бъде напълнен. Кралицата беше в състояние да бръкне в ума си и да измъкне оттам всяка подробност, която си пожелае, независимо колко тривиална е тя. |
| 1654 |
Понякога й четях от събраните съчинения на Шекспир, други път – от най новите романи на Чарлз Дикенс, и тъй като ние с нея бяхме единствените, които разбират английски, нито една от другите жени не ни правеше компания нито в смеха, нито в сълзите, предизвикани от историите в книгите. |
| 1655 |
Дори нещо повече – двете с рани бързо се превръщахме в най близки приятелки. Кахини се държеше така, сякаш нищо особено не се беше случило. Дори когато Раджаси реагира със злобно намръщване, дочула в двора, че рани ме кани да я придружа до конюшните, Кахини запази пълно мълчание. |
| 1656 |
Яздех като кон с наочници, защото единственият образ, който виждах пред себе си, беше лицето на Арджун – изразителните му очи, елегантният му нос, дългата му коса, придържана назад от муретата върху бледото му чело. Леко ми се завиваше свят, когато си го представех, застанал толкова близо до мен. |
| 1657 |
Когато влязохме в нашето село и момченцата наобиколиха малкия ни кортеж, все още не можех да събера мислите си. Едва когато навлязохме в нашата тясна уличка, където бях живяла повече от седемнайсет години, аз се отърсих от унеса си и осъзнах, че отново съм в Барва Сагар. И това е истина. |
| 1658 |
И наистина – когато пристъпих в кухнята, установих, че в чест на пристигането ми са приготвени всички възможни ястия. Авани сигурно изобщо не беше мигвала, за да направи всичко това. Татко стисна ръката ми. Нямаше нужда от думи. Това може би беше един от най щастливите мигове в живота ми. |
| 1659 |
Както винаги, косата й беше перфектно сресана. Спускаше се от царствената й глава подобно на водопад от три сребристи плитки. Но острите й скули, на които останалите жени завиждаха, всъщност разкриваха истинската й природа – ъглите в нея бяха твърде много, за да оставят място за някаква мекота. |
| 1660 |
Даже повече от перфектно! Запитах се кого ли щеше да ми намери баща ми, ако животът ни беше различен и на мен ми беше писано да се омъжа. Но веднага избутах тези мисли назад в съзнанието си, защото нямаше никакъв смисъл от тях. Аз бях завинаги свързана с рани от чувството си за дълг. |
| 1661 |
Не се занимавай с видимото, твоята работа е по дълбока. Буцата кал, хвърлена във въздуха, се чупи на парчета. Ако не се опиташ да полетиш и по този начин се счупиш, ще бъдеш счупен от смъртта, когато вече ще бъде твърде късно за всичко, което е можело да станеш. Листата пожълтяват. |
| 1662 |
През изминалия месец беше отслабнала значително и вече не приличаше чак толкова на рани. Но промените бяха не само в нея, а и около нас. Докато отсъствахме, по стените в стаята на кралицата бяха закачени килими, за да отблъскват студа, а тези на пода бяха заменени с още по дебели и по пухкави. |
| 1663 |
Надявам се на Кахини да й стига, че нейните интриги струваха работата на дворцовия лекар! Когато рани се обърнала към британския лекар доктор Макигън с питане на какъв етап се намира разпространението на заразата, той бил крайно озадачен и й отговорил, че не бил чувал нищо за никаква зараза. |
| 1664 |
Надявах се да зърна и Арджун, но стражите, които охраняваха вратата й, ми бяха напълно непознати. Слънцето се беше свлякло ниско под хоризонта и стените на кралските покои сякаш горяха в оранжево. По това време на декември очаквах да заваря рани сгушена в леглото под половин дузина завивки. |
| 1665 |
Когато стигнах до покоите на господаря на писмата, бях посрещната от слуга, който ми отвори и ме покани в кабинета на Гопал. Стените бяха облицовани с ламперия от мангово дърво в наситен цвят и под светлината на маслените лампи цялото помещение блестеше като току що измита женска коса. |
| 1666 |
Празненствата, които последваха, надскочиха и най смелото въображение. Може и да беше най студената част на декември, но в продължение на цяла седмица градът беше пълен с празнуващи хора. Събираха се по улиците и се поздравяваха един друг така, сякаш някоя жена от техните семейства беше родила син. |
| 1667 |
По храмовете се раздаваха сладкиши и камбаните звъняха от сутрин до мрак, така че макар времето да беше мрачно, градът беше щастлив. А вътре в двореца масите, колоните, касите на вратите и первазите на прозорците бяха украсени с гирлянди от ярки зимни цветя, донесени от градините на раджата. |
| 1668 |
По дворовете бяха разпръснати розови листенца, навсякъде гореше жасминово масло. Уханието на цветята се смесваше с ароматите на всевъзможни видове къри и печени меса, идващо от кухните, и из целия дворец се сервираха по две пълни яденета на ден с гъсто ласи за пиене и сладкиши за десерт. |
| 1669 |
Тъй като знаехме, че рани е много щастлива, всички си позволихме да се забавляваме в нейно отсъствие, като залагаме на различни имена за детето. Но единайсет дена след раждането на детето се появи свещеникът, който трябваше да проведе церемонията по даването на име. Името му щеше да бъде Дамодар. |
| 1670 |
И трите символа проблясваха под лъчите на ниското зимно слънце. След слона яздеше свита от бели коне, облечени в церемониални униформи. А зад тях се нижеше процесия от каруци, носещи даровете за принца на Джанси – коприни, гоблени, мраморни вази, дървени играчки и изящни медни статуетки от Лалитпур. |
| 1671 |
Но трябваше да минат още няколко седмици, преди тя най сетне да се появи да ни види в стаята на кралицата. Но дори и тогава посещението й беше за кратко, а Дамодар не беше с нея. Аз се поклоних много ниско, когато тя влезе, но бях удостоена точно с толкова внимание, колкото и останалите дургаваси. |
| 1672 |
И така ние се подредихме в колона, и започнахме една по една да се привеждаме над бебешката люлка. Знаете, че в хиндуизма ние вярваме не толкова в съдбата, колкото в кармата. Ето че в мига, в който дойде моят ред да надникна в люлката, Дамодар рао ме дари с огромна бебешка усмивка. |
| 1673 |
Рани беше повикала двама от стражите си, които да ме придружат в тъмното, а аз се надявах единият от тях да бъде Арджун – въпреки че, ако някой попиташе, никога не бих си признала това. Изчаках Кахини да тръгне, а след това се преоблякох в лилави чуридари и тежка пурпурна мантия. |
| 1674 |
Пристигнахме пред барадари и Арджун дръпна тежките завеси, които бяха поставени между колоните на открития павилион, за да задържат топлината. В момента, в който влязохме, заварихме раджата на сцената заедно с Адеш. И двамата носеха перуки, но само перуката на раджата беше с дълги копринени къдрици. |
| 1675 |
Изредиха се какви ли не лекари, пробваха се всевъзможни чайове и отвари, но симптомите не изчезваха. Не след дълго от покоите на рани бяха изгонени всички с изключение на най близките. Седмиците се нижеха и напрежението тегнеше над всички ни като тъмен облак. Всички чакахме и се молехме. |
| 1676 |
По целия бряг на езерото се бяха подредили стотици, даже хиляди хора. Рани се беше подпряла на Сундари. Без нея със сигурност щеше да се свлече на земята от тежестта на мъката си. Що се отнася до раджата, той падна на колене пред погребалната клада, покри лице с ръце и се разрида. |
| 1677 |
Измина цял месец в този дух, а силният вятър, който ревеше навън, отразяваше прекрасно нашето мрачно настроение. Когато се появи Гопал, за да прибере писмата ни, само Кахини беше написала нещо. Често се питах на кого толкова пише всяка вечер – родителите й бяха починали, братя и сестри нямаше. |
| 1678 |
Макар и със срам признавам, че преди да изляза, си позволих да й хвърля един самодоволен поглед. Но когато се озовах пред вратата на кралицата, спрях несигурно. С какво бих могла да й помогна след подобна непрежалима загуба? Непознатите за мен стражи ми отвориха вратата и аз влязох. |
| 1679 |
Моето приемане в Дурга дал вече ни беше направило известни. Но отсега нататък щяхме да бъдем считани и за заможни, а на семейството на Шиваджи щеше да се гледа с още по голямо уважение и отпреди, защото подаръкът на рани в крайна сметка беше предназначен да влезе в неговата къща. |
| 1680 |
Само след няколко часа те щяха да придружат младоженеца да вземе булката си. А когато извадих булчинската рокля, всички ахнаха. Беше сари от червена коприна, което бях купила от Джанси, бродирано със златна нишка и инкрустирано с миниатюрни мъниста, които проблясваха при всяко движение. |
| 1681 |
И оттук нататък нямаше много време за разговори. Трябваше да се изпълнят един куп ритуали, започващи с появата на шест момичета, носещи глинени гърнета, върху които бяха изрисувани символи, носели късмет на хиндуистите в продължение на хилядолетия – алпаната, свастиката, краката на Буда. |
| 1682 |
После имаше още ритуали, след това ядене, после още ритуали, като всичко кулминира в шрада – ритуал, който се изпълнява в почит на предците. А след това дочухме музиката много близо до нас и разбрахме, че младоженецът трябва да е потеглил за булката си, заобиколен от смеещи се и танцуващи роднини. |
| 1683 |
Тя кимна и аз метнах дупатата й през главата й, така че напълно да я забуля. След церемонията Ишан щеше да има правото да вдигне тази дупата и да види лицето на жената, която някой ден щеше да стане майка на децата му. За мнозина мъже това е първият път, в който зърват булките си. |
| 1684 |
Беше облечен в скъпа коприна от Бенарес, а братята му го бяха покрили с гирлянди. Очите му се разшириха значително, когато ни зърна и като че ли забелязах леки проблясъци на усмивка. А после всички се настаниха на възглавниците, които бяхме подготвили. Това беше началото на един много дълъг ден. |
| 1685 |
Вярно, че понякога се случва, но е толкова често, колкото сняг през лятото. И въпреки това в дадения случай татко и Авани бяха перфектни един за друг – познаваха се от толкова дълго време. Двете с нея вече не се виждахме толкова често, но имах чувството, че тя изпитва силна привързаност към него. |
| 1686 |
Стените бяха червени, но толкова лъскави, че веднага ми подсказаха, че бояджиите са използвали един трик, който жените от Барва Сагар използват – втриват в тях цветове от хибискус, за да им придадат блясък. От тавана, изрисуван със звезди в златно и жълто, висеше крещящо натруфен полилей. |
| 1687 |
А снощи изведнъж престана да чувства краката си. Сякаш беше парализиран, точно като Дамодар. Неговият личен лекар подозираше отрова, но слугата, който опитва храната му, е жив и здрав – отговори делово кралицата. В този момент чухме гласа на раджата – така ясен, сякаш стоеше на сцената. |
| 1688 |
Помня датата, защото тогава светеше ловджийската луна – единственото пълнолуние през октомври. Беше ярка и червена като гигантски рубин. Наблюдавах я от двора пред стаята на кралицата, когато чух писъците. Звукът беше толкова жалостив, че веднага се втурнах вътре да видя какво става. |
| 1689 |
Носеше момченцето, което изглеждаше вече по спокойно. Запитах се кога ли ще спре да се оглежда и да търси майка си, нощ след нощ. Тихата ни процесия потегли към Дурбар хол, където раджата вече ни очакваше на трона си. Беше подпрян с няколко възглавници и изглеждаше изключително зле. |
| 1690 |
От двете му страни стояха стражи, готови да го хванат, ако се залюлее. През годините след това съм чувала някои да твърдят, че осиновяването се е провело в спалнята на раджата. Но аз бях там и видях събитията с очите си, така че ви гарантирам, че се случи в Дурбар хол, точно по обяд. |
| 1691 |
Никой не проговаряше, никой не помръдваше. Свещеникът пристъпи напред с факлата и изрече няколко важни думи на санскрит. А после кладата беше запалена и всички се обърнаха към рани. Сърцето ми заби бясно в ушите ми. Рани направи крачка към кладата и аз усетих в устата си вкус на метал. |
| 1692 |
Даже привидно безчувственият деван се просълзи. Зад мен хората започнаха да повтарят речта на рани и лека полека из скърбящите плъзна мълвата, че Джанси няма да изгуби своята кралица. И изведнъж въздухът се изпълни с чувство на триумф, като че ли присъствахме не на погребение, а на празненство. |
| 1693 |
Британците бяха наши съюзници. Последните думи на раджата на смъртното му ложе бяха за постигане на споразумение с тях. Беше помолил рани да уважи това споразумение на всяка цена, воден от страх, че след смъртта му съседните на нас кралства ще се спуснат като лешояди върху трупа му. |
| 1694 |
И точно както каза рани, ние сме толкова превити под товара на ежедневните си тревоги, че мнозина от нас вече не са по различни от зверовете. Крачим през света, за да ядем и да пием, и почти не се вълнуваме от целта си в този живот. А някои от нас и като зверове не са особено умни. |
| 1695 |
Просто пристъпваме тежко по пътя си, заробени от някакъв ужасен господар или от работата. Целта на йога е да промени всичко това, да напомни на човеците кой от тях е заприличал на вол, така че да им помогне, ако ще и само за няколко минути на ден, да се отърсят от робията и хомота си. |
| 1696 |
Да напомни също така, че като укротим умовете си, можем да укротим също така алчността, глада и желанията си. Всичко това, разбира се, звучи много хубаво. Но теорията на йога и нейната практика са много различни неща. Едното е лесно за научаване, другото изисква много време и отдаденост. |
| 1697 |
Ние поведохме рани през гневната блъсканица, а когато тя се отпусна на трона, залата изведнъж се изпълни с тишина, гъста и неподвижна като вода в езеро. Ние застанахме зад нея с ръце върху дръжките на револверите си в случай на избухване на безредици. Зад нас стражата на рани също беше в готовност. |
| 1698 |
Представят си ужасни сцени, но както всеки, който е преживял неприятна промяна в живота си, знае, стига промяната да става постепенно, няма кой знае каква драма. Нещо ми подсказва, че именно с подобна цел британците отпуснаха на рани цели три месеца, за да се премести от единия дворец в другия. |
| 1699 |
И всички тези хора бяха потънали в гробовно мълчание. За британците, които ни гледаха, обстановката вероятно е изглеждала призрачна. Единствените звуци, които се чуваха по улиците, бяха песните на птиците и чаткането на копитата на конете ни. Рани Махал е един от старите дворци на раджата. |
| 1700 |
Представлява шейсетгодишна постройка на два етажа и плосък покрив, сгушена подобно на екзотична жълта птичка насред шумен пазар. Когато пристигнахме, тежките железни порти се отвориха. А после ние влязохме един по един в малкия квадратен двор с два малки фонтана, едва капещи под слънцето. |
| 1701 |
Арките бяха украсени с изображения на пауни и розетки, а от ярко боядисаните ниши към нас се взираха скулптури от периода Гупта. И покоите на кралицата, и Дурбар хол се намираха на втория етаж. И двете стаи имаха тавани, покрити с дърворезба, и прозорци, гледащи към улиците под нас. |
| 1702 |
Вече нямаше място дори за индивидуални пуджа масички. Сега всички бяхме принудени да споделяме един общ олтар край вратата. Знам, че една голяма част от хората смятат, че когато рани е изгубила кралството си, моментално е започнала да крои планове как да си го върне обратно чрез бунт. |
| 1703 |
Командирът пристъпи в залата и примигна няколко пъти, докато се ориентира в обстановката. Точно както и в Панч Махал, така и тук рани си седеше на трона от злато и смарагди, който генерал губернаторът най сетне й беше позволил да си прибере. Беше заобиколена в полукръг от дургаваси. |
| 1704 |
Мъжете, които излизаха извън Индия, много рядко бяха посрещани с добре дошли обратно в селата си, най често защото се връщаха с радикални идеи. Бяха считани за опорочени от пътешествията си и всички ги гледаха подозрително, защото никой не беше сигурен какви злини са донесли със себе си. |
| 1705 |
В мига, в който се появи в стаята на първия етаж, която рани беше отделила за нас, тя буквално обели белите ръкавици от ръцете си. А когато се настани на един от тринайсетте стола, които бяха подредени в кръг за пристигането й, се отпусна бавно и с грация, каквато аз бях сигурна, че не притежавам. |
| 1706 |
От друга страна обаче, да не се окъпеш, преди да отидеш в храма, където се покланяш пред своя бог, се считало за съвсем нормално – дотолкова, че някои от британците не се къпели по цели седмици! Храната им се състояла от мъртви животни, които те режели с метални предмети, наречени вилици и ножове. |
| 1707 |
Вратът и раменете на жените трябвало да бъдат голи при всички случаи, независимо дали има дъжд или сняг. Шлейфът на роклите им трябвало да бъде точно три ярда дължина, ни повече, ни по малко, така че кралицата да види въпросния шлейф разстлан пред лордовете, които са в тронната зала при нея. |
| 1708 |
Огледахме всичко в най големи подробности – от сребърните брави на вратите през малките, перфектно чисти легла до дървените нощни шкафчета с махагонови полици за книги. Леглата се намираха в двата противоположни края на стаята, така че аз си избрах онова, което беше по близо до прозореца. |
| 1709 |
И едва тогава ми хрумна да се запитам дали изминаването на такова голямо разстояние по море е безопасно. Предстоеше ми да навърша двайсет и една години, но единственото, което знаех за корабите, беше, че те имаха навика да се озовават в непознати води – или поне според английската литература. |
| 1710 |
За това не съм много сигурен какво е – имаше предвид супата, – но все пак бон апети! – последното не ми звучеше много на английски. И с тези думи той напусна стаята. Нямаше за ядене нито хляб, нито леща, нито нахут – въобще нищо, съдържащо протеини. Ние се спогледахме и се разсмяхме. |
| 1711 |
Сигурно това важи за всички, които служат в чужбина. Цял живот чакат да се приберат у дома и през всичките десет, двайсет, та дори трийсет години в чуждата страна нито за миг не могат да изпитат истински душевен покой. – Нямам никаква представа какво правим ние в Джанси – изрече, когато отвори очи. |
| 1712 |
Носеше със себе си и звуците на доковете, претъпкани с търговци, моряци и пътници, слизащи от другите кораби. Нямах представа накъде първо да гледам – към каретите на пристанището и техните пътници с красиви бонета и високи шапки или към моряците на нашия кораб, които хукнаха да пуснат трапа. |
| 1713 |
Джалкари се настани до мен – с меката хермелинова кожа, галеща бузите й, приличаше напълно на нашата рани. Не можеше да се отрече, че ако не беше това пътешествие, надали щяхме да притежаваме подобни луксозни дрехи, ако ще и хиляда години да живеехме. Арджун и майор Уилкс заеха местата срещу нас. |
| 1714 |
По едно време майорът затвори прозорците, но въпреки това аз продължавах да усещам наситения аромат на горящи цепеници, докато се носехме напред. Минахме през няколко претъпкани града, чийто шум ми напомни за Джанси. Навсякъде жените вървяха свободно като мъжете, а някои дори управляваха карети. |
| 1715 |
И въпреки това не можехме да сторим нищо друго, освен да чакаме. В продължение на следващите няколко дена ние прекараме времето си в разходки по мокрите улици на Лондон, където се възхищавахме на красиво украсените магазини и огромните коледни венци, окачени на дървените порти на къщите. |
| 1716 |
На следващия ден се запътихме към Риджънт Стрийт. Но всяка наша поява привличаше всеобщото внимание. Пелерините ни прикриваха достатъчно, за да не се види, че не сме облечени като англичани, но цветът на кожата ни се открояваше драстично от този на англичаните, а също така и бижутата ни. |
| 1717 |
После вестоносецът разтвори писмото, което носеше, и го прочете на глас. Ние бяхме призовани да се явим на аудиенция в двореца на следващия ден и трябваше да бъдем там точно в дванайсет на обяд! Сред групата ни избухна възторжен смях. Дори останалите гости на хотела се усмихнаха. |
| 1718 |
Джалкари сплете косата ми, а после аз сплетох нейната, след което и двете украсихме плитките си със златни чоти – гирлянди от дълги цветя, изработени от двайсет и четири каратово злато и инкрустирани със смарагди и рубини. Когато приключихме, застанахме пред огледалото, за да се насладим на себе си. |
| 1719 |
Ние бяхме като видения от злато и коприна – Джалкари в сари в червено и златисто, аз – с жълто и пурпурно. На вратовете ни блестяха нанизи от перли, а рубинените ни обеци бяха в тон с рубинените ни халки за нос и широките рубинени гривни. На глезените ни подрънкваха звънчета от злато и рубини. |
| 1720 |
Нищо чудно, че всичко това изобщо не ни изглеждаше реално. Нито дрехите ни, нито бижутата ни, нито красивото огледало в изящна резбована рамка, окачено на покритата с ламперия стена в нашия хотел. В коридора пред стаите ни, очакващи майор Уилкс, стояха Арджун и останалите стражи. |
| 1721 |
Те пък бяха облечени величествено като махараджи – с позлатени курти, тежки златни обеци и сложно завъртени пагрии. Ако никога не сте виждали такова пагри, мога да ви кажа, че това е тюрбан, украсен с покрит със скъпоценни камъни сарпех, предназначен да прилича на пауновото перо на Кришна. |
| 1722 |
Аз го дарих с мимолетна усмивка, но все още не можех да забравя онова, което ми беше казал на кораба. Беше ме заболяло много повече, отколкото си представях, макар да знаех, че нямам никакви причини за това. Той никога не ми беше обещавал нищо, никога не ми беше говорил за любов. |
| 1723 |
Когато спряхме пред портите, аз положих неимоверни усилия да успокоя нервите си, докато майорът говореше със стражите отпред. Акцентът им беше доста труден за разбиране, но пък всички се разсмяха с глас, което ми се стори добър знак. А после вратите се разтвориха и ние се оказахме вътре. |
| 1724 |
После кралицата заповяда да бъдат донесени два стола. Докато чакахме да ги донесат, Арджун, който стоеше до мен, ме дари с поглед, изпълнен с огромно уважение. А когато столовете пристигнаха, ние бяхме настанени пред техни величества. И двамата започнаха да ни оглеждат много внимателно. |
| 1725 |
Стаите ни се оказаха точно толкова величествени, колкото и самият дворец, с огромни прозорци, гледащи към градината, и махагонови мебели, поставени до стените в синьо и златно. Въпреки че всеки от нашата делегация получи самостоятелна стая, мъжете останаха при Арджун, а Джалкари – при мен. |
| 1726 |
Остави си същите рубини на врата и китките, но смени рубинената си тика, която се спускаше от центъра на косата й до средата на челото й с тика от злато и смарагди. Що се отнася до мен, аз си избрах сари с наситено пурпурно, с извезани по ръбовете сребристи мотиви с преплетени пера. |
| 1727 |
Примерно аз, когато мисля за себе си, си се представям винаги на дванайсет години, облечена в грубата памучна ангарка, която баща ми беше успял да купи, продавайки две от най хубавите си дърворезби. Но точно в този момент, когато се зърнах в огледалото, сякаш видях самата себе си за първи път. |
| 1728 |
Двете с Джалкари чакахме в коридора, докато той чукаше безуспешно на всяка от следващите врати. Отлично знаехме, че всички мъже са в стаята на Арджун, но решихме да не споделяме тази информация, защото ни беше много смешно да гледаме Черния костюм как въздиша все по дълбоко и по дълбоко. |
| 1729 |
Масата беше покрита с покривка от красива дамаска, която на свой ред беше почти закрита от купища кристал и порцелан. До всяка чиния бяха подредени множество сребърни прибори – по две лъжици, четири вилици и два ножа. А чашите бяха толкова големи, че човек би могъл да пъхне и юмрук в тях. |
| 1730 |
При нас обстоятелствата бяха различни – кралицата ни беше харесала. Но когато тя се появи на банкета, хванала под ръка принц Албърт, и когато започнаха да сервират вечерята, аз действително започнах да се питам дали тя ще спомене каквото и да било тази вечер по въпроса за положението на рани. |
| 1731 |
Следователно от всички обиди, които британците можеха да ни нанесат, коленето на млекодайни животни беше най ужасната. Коленето на крави беше ужасно и само по себе си, а да го виждаш да се случва точно до най свещената постройка на Джанси... По добре британците да бяха сринали храма със земята. |
| 1732 |
И накъдето и да се обърнехме, виждахме само британското знаме, плющящо от вятъра. Сякаш британците се бяха обзаложили да проверят на колко места биха могли да качат знаме. То се вееше от покривите на магазините, от балконите на къщите, дори от кладенеца, където жените всяка сутрин вадеха вода. |
| 1733 |
Или може би е било посрещнато с твърде болезнено разочарование. Почувствах се крайно неудобно в обшитото си със скъпи кожи наметало, подарено ми при съвсем различни обстоятелства, затова, когато слязох от коня, го съблякох и го метнах през ръката си. Джалкари и войниците сториха същото. |
| 1734 |
Огледах стаята и видях, че останалите дургаваси започват да се изправят една по една. Азимулах се обърна към нас и веднага ми се прииска да изтрия самодоволния израз от лицето му. Групата ни се приближи към рани и се подредихме, за да докоснем краката й и да притиснем ръце пред нея за намасте. |
| 1735 |
Все още усещам аромата на куркума и кардамон във въздуха, които се носеха, когато тя умря, и мога да ви кажа точно как звучеше дъждът, който капеше от ъгъла на покрива ни в глинената делва отвън. Когато ми съобщиха, че ме приемат за дургаваси. Когато научих за смъртта на малкия Дамодар. |
| 1736 |
Отказвали да се подчиняват на заповедите на британците. А после, подобно на вятър, долетяла и мълвата, че и сипаите в Джанси започнали да проявяват неподчинение към британските си командири. Само тази сутрин сто от тях са били изкарани на плаца за наказание с камшик за това неподчинение. |
| 1737 |
В самия Дурбар хол нямаше място да стоиш прав, камо ли да седнеш. Стаята беше построена за не повече от петдесет човека, но заедно с нас, стражата и цялата прислуга на двореца, стълпени вътре, бяхме близо двеста. Ние с Джалкари се настанихме до прозорците, опитвайки се да разберем какво става долу. |
| 1738 |
Дургавасите се сменяха на пост в покоите на рани, а в мига, в който слънцето изгря, пред портите настана някаква суматоха. Ние хукнахме към прозореца тъкмо навреме, за да видим как двама мъже минават покрай нашите стражи долу и започват да крещят името на рани от двора под прозорците. |
| 1739 |
Но нахлуването им спомогна да получим едно много важно предупреждение – разбрахме, че рани можеше да разчита на охраната извън двореца толкова, колкото можеше да се довери и на британците. С други думи, единствената й истинска охрана оставаха само нейните дургаваси и личната й стража. |
| 1740 |
До края на този ден не се случи нищо повече, въпреки че ние непрекъснато очаквахме да чуем екота на оръдията, пукота на пушките и врявата на народа, подсказваща, че навън се събира голяма тълпа. През целия ден пазарът тънеше в призрачна тишина. Зачудих се как ли оцеляват британците в Градския форт. |
| 1741 |
На този етап нямаше и помен от бунтовниците, които се бяха промъкнали със сила в двора предишния ден. Ние с Моти седяхме в Дурбар хол, надявайки се това да бъде поредният спокоен ден, когато откъм портите отекнаха силни гласове, а малко след това по стълбите се чу тропота на тежки ботуши. |
| 1742 |
А после представителна група въстаници се отправиха тържествено към Рани Махал и поискаха да бъдат пуснати в двора. Когато видяхме, че стражите отвън не оказаха абсолютно никаква съпротива, ние залостихме вратите и се заслушахме през дебелото дърво и метала в техните викове в двора. |
| 1743 |
Рани! Всички подеха този вик, докато накрая, внезапно, настана тишина. Което ни подсказа, че рани се е появила на прозореца на горния етаж. И веднага след това избухнаха неистови възгласи на радост и бурни овации – въстаниците изведнъж станаха толкова щастливи, колкото гневни бяха допреди малко. |
| 1744 |
Кахини го погледна право в очите – ако някога сте поглеждали в очите подивяло животно, значи можете много добре да си представите погледа й. Обаче стореното вече беше сторено. Нанесените щети бяха непоправими. Съвсем скоро мълвата щеше да плъзне по всички флангове на въстаниците. |
| 1745 |
И нещо повече – че дори се е опитала да я предотврати, предупреждавайки капитан Скийн да напуснат максимално бързо крепостта. Ала повечето от съветниците й бяха на мнение, че и всичките писма на света не биха могли да накарат британците да повярват, че рани не е била съучастник в това престъпление. |
| 1746 |
И след като британците така или иначе щели да я нарочат за бунтовник, по добре било тя да се присъедини към въстаниците. В крайна сметка се взе решение тя да напише това писмо. Тя ми продиктува какво искаше да пише в писмото, след което аз го преведох на английски и отново й го прочетох. |
| 1747 |
Арджун, изведи стражите си на двора! Тези мъже смятат, че като сложат на моя трон някой, който е по голям противник на британците от мен, ще постигнат нещо, обаче не си дават сметка, че още преди да е дошъл дори краят на жътвата, британците ще му прережат гърлото! В двореца настана голяма суматоха. |
| 1748 |
И не след дълго въстаниците се появиха, стотици и хиляди, облечени както дойде. Това бяха мъже, идващи както от села, така и от градове, най вероятно присъединили се към разпасаната армия в крачка. Бяха толкова близо, че гласовете им вече се чуваха съвсем ясно – някои от тях искаха смъртта на рани. |
| 1749 |
Ако тази новина не беше пристигнала в сянката на още по лошата новина от Англия, щеше да бъде комична. Но частта за събирането на данъците вече дойде на рани в повече. Виждаше се как решимостта й се топи, но точно в този момент вратите се разтвориха с трясък и баща й се върна, връхлитайки като хала. |
| 1750 |
Самата мисъл за оскверняването на свещената статуетка обаче беше достатъчна, за да замени страха ми с неистов гняв. Прииска ми се веднага да покажа пред всички предателското й лице. Но после си спомних реакцията на рани, когато един единствен път си бях позволила да критикувам Кахини пред нея. |
| 1751 |
В него Сахеб описваше в подробности отговора на британците. Когато войските на Британската източноиндийска компания стигнали до мястото на масовата касапница, установили, че нито един от убитите британци не бил заровен. Обезобразените им тела били завлечени до близкия кладенец и захвърлени там. |
| 1752 |
Поради това призовавам всички, големи и малки да се подчиняват на рани и да си плащат редовно данъците към нея, за което ще получат съответното признание. Британската армия си възвърна град Делхи и изби хиляди бунтовници. Всеки открит оттук нататък бунтовник ще бъде обесван или разстрелван. |
| 1753 |
Междувременно оръжейната продължаваше да се пълни с револвери, мечове, стрели и кинжали. Появиха се и шест нови оръдия заедно с осем артилеристи от Калпи – съседен град, където британците бяха отвличали по едно момиче от всяка къща, за да бъде използвано като жена за удоволствия. |
| 1754 |
Просто на пламъците им бяха необходими двеста и петдесет години, докато обхванат цялата страна! Нещо не ми се слушаше повече за пламъци, независимо от кой вид. Станах от възглавницата си и излязох навън. Земята беше покрита със скреж, който проблясваше под хладните лъчи на луната. |
| 1755 |
Но сега вече беше твърде късно. Реалността беше толкова непоносима, че не бях в състояние да я погледна в очите. Ако го направех, щях да се свлека под тежестта й. Позволих на Арджун да ме прегърне през раменете и вдишах с наслада аромата на въглища и кедър, който се излъчваше от него. |
| 1756 |
Планината образува допълнителна защитна стена откъм север и запад, всички стени се охраняват от кули, всяка от които побира спокойно пет оръдия. Никой не си спомня кога точно са изградени крепостните валове, но те обхващат всичките осем порти на града. И въпреки това британците откриха огън. |
| 1757 |
Но и от нито една дургаваси не се е изисквало да дава живота си за своята рани. Британските оръдия ще пристигнат съвсем скоро и тогава вече ще започне истинската война. Затова още сега трябва да решите дали искате да влезете в бой заедно с мен, или предпочитате да се приберете по домовете си. |
| 1758 |
Ние останалите щяхме да защитаваме рани, а личната й стража щеше да се заеме със защитата на жените и децата в Панч Махал. Опитах се да си представя сценарий, при който стените на нашата крепост падат, но някак си не успях. Гранитната зидария беше направена така, че да устои на всякакви обсади. |
| 1759 |
Осем други оръдия бяха подредени по цялото протежение на крепостния вал. И тогава британците изтикаха напред своите оръдия. Мнозина са се опитвали да опишат звука от оръдейните залпове, пробиващи стените и агонизиращите викове на ранените, чиито крайници бяха откъсвани от снарядите. |
| 1760 |
Но аз мога да ви кажа, че никога досега не съм срещала разказ, описващ в пълна степен истинския ужас на оръдейния бой. От мястото си на крепостната стена близо до Арджун и Мандар станах свидетел на разрушаването на южната кула. Тримата бяхме заели позиции и засипвахме британците със стрели. |
| 1761 |
Всеки, който или не беше могъл, или не беше пожелал да напусне града преди пристигането на британската армия, беше потърсил подслон тук. Ала ние бяхме наясно, че британците са в състояние да подпалят и сграда, пълна с хора, а след това да стрелят по всеки, който се опита да бяга. |
| 1762 |
Подредихме се около пробива в стената, заслушани в песните на птиците. За тях нямаше никакво значение, че ние долу се избивахме. Те не се интересуваха кой ще победи и кой ще загуби. Утре пак щяха да продължават да пеят, ако ще и всички ние долу да се превърнем трупове, плаващи по Ганг. |
| 1763 |
И да имаше някакви бижута, скрити под куртата, аз не ги видях. Навън вече ни чакаха конете ни, но нито един от тях не беше с обичайното си обяздване. Кобилата на кралицата – Саранги, беше освободена от всичките си труфила и на мястото на седлото със скъпоценни камъни имаше обикновено старо платнище. |
| 1764 |
Той не изрече и думица – нито се оплака, нито се разплака, и това ме накара да се запитам какъв ли ще стане като голям, ако оцелее след всичко това. Аз потупах нежно задницата на Шер. Постоянните стрелби го бяха направили неспокоен. Риеше земята с копита, нетърпелив да потегли напред. |
| 1765 |
Жените им бяха отведени в британските публични домове, посевите им щяха да отидат за британската армия под формата на данъци. Когато зората премина в ден, галещ с розови отблясъци покривите на къщите, ние навлязохме в Барва Сагар. Никой не излезе да ни посрещне, докато минавахме през селото. |
| 1766 |
По нивята нямаше момченца, грижещи се за биволите, всички кепенци на прозорците бяха пуснати. Да не би да ни бяха взели за част от британската армия? Когато стигнахме до къщата на моето семейство, заварихме растенията в двора изсъхнали и клюмнали. От комина на кухнята не излизаше никакъв пушек. |
| 1767 |
Отне ми доста време, докато я позная. Беше ужасно отслабнала, с тъмни кръгове под очите. Но не това, а закръглеността на корема й ме накара да затая потресено дъх. Слязох от коня колкото можах по бързо и хукнах към нея. Изобщо не ме интересуваше, че от прозорците ни гледаха британски офицери. |
| 1768 |
Отиваме направо у нас! – кимна той. Сложих сестра ми пред мен на коня, но тя се изтегли колкото й беше възможно по напред, за да не я докосвам. Когато стигнахме дома на Шиваджи, топката в стомаха ми беше станала толкова голяма, че ако се пипнех, бях сигурна, че ще мога да я докосна. |
| 1769 |
Съвсем скоро Арджун се върна с добре облечен мъж в средата на петдесетте. Имаше бяла коса и мустаци и от пръв поглед се виждаше, че на младини е бил много красив. Седнахме на двора близо до старото фикусово дърво и го зачакахме да каже нещо. Докато чакахме, аз се загледах в дървото. |
| 1770 |
Обаче подкрепял англичаните с оръжия и храна. Веднага си представих какво е предложила рани – войниците пристигат и убеждават махараджата да ги приюти само за няколко дена. А после, когато се настанят вътре, се опитват да го убедят или да се присъедини към въстанието срещу британците, или да бяга. |
| 1771 |
Отидох в стаята си и започнах да си събирам багажа. Но до следващата поява на Баладжи беше изминала още една седмица и никой не очакваше новините, които той този път донесе. Вместо да се присъедини към въстаниците или да избяга, махараджата на Гвалиор предпочел да поведе война срещу тях. |
| 1772 |
Когато крепостта най сетне се показа пред нас, и дванайсетимата дръпнахме юздите на конете си и спряхме. Слънцето залязваше, обливайки крепостта и нейните кули с наситена, неземна кехлибарена светлина. Никога досега не бях виждала нещо по величествено, дори крепостта Джанси не беше такава. |
| 1773 |
Изградена върху плато с височина най малко сто метра, крепостта беше толкова красива, че ни беше трудно да разберем дали виждаме реалността или някаква огромна картина. Плочките проблясваха под лъчите на залязващото слънце с великолепие, превръщащо цялата постройка в приказка от синьо и златно. |
| 1774 |
Когато генерал Роуз и армията му щяха да пристигнат тук всеки момент? Стражът започна да си подсвирква весело, а ние безмълвно се подредихме в колона и продължихме след него. По залите хората се веселяха и пируваха, поздравявайки се един друг, сякаш се намираха на сватбен бараат. |
| 1775 |
Няколко души ни насочиха към Дурбар хол на първия етаж. Когато не я открихме там, казаха ми да се кача на втория етаж и да погледна в женските стаи. Проверих всяка от тях, а след това се качих на терасата на покрива. А после някой подвикна, че рани била на балкона на четвъртия етаж. |
| 1776 |
Няма да ви описвам кръвопролитията и зверствата, които видях през онзи ден. Не искам да си спомням за това и не желая да повярвам, че съм способна на онова, което извърших. Мога само да кажа, че нищо от живота и случилото се в Джанси не ме беше подготвило за онова, което видях в Гвалиор. |
| 1777 |
Бихме се часове наред в онази нечовешка жега и към момента, в който слънцето тръгна на заник, по изсъхналата земя имаше толкова хлъзгави от кръв участъци, че конете ни едва успяваха да се задържат на крака. В най горещата част на деня приливът на битката започна да се обръща срещу нас. |
| 1778 |
Аз веднага извадих лъка си и стрелата ми бързо намери човека, който я застреля, но докато успея да стигна до Мандар, тя вече беше паднала по лице в мътните води на Сонерека. Самата рани успя да стигне до другия бряг и точно в този момент един британски войник вдигна ръка, за да я посече с меча си. |
| 1779 |
Прииска ми се да можех да върна назад времето така, че тя никога да не пресича реката. Болезненото в този спомен беше – и все още е – че мечът на онзи войник успя да мине през врата й и преряза вената на живота й. В един миг кралицата на Джанси беше жива и здрава, а в следващия вече я нямаше. |
| 1780 |
Имаше време, когато обичах да чета тези думи отново и отново, като че ли съживяването на травмата щеше по някакъв начин да я облекчи. Шри Рама беше онзи, който ме посъветва да оставя дневниците си. Бях започнала да се превръщам в дърво, пуснало корени в почвата на трагедията. Така каза той. |
| 1781 |
Бяхме станали част от огромна империя. Поканихме сестра ми и сина й да живеят при нас, но тя отказа. Държеше ме изцяло отговорна за съдбата, която я беше сполетяла. Смяташе, че аз никога не съм била вярна на семейството си, а на една кралица, която ме беше дарила с бижута и добър брак. |
| 1782 |
Гледахме сина й как играе на близките поляни – дете със светла кожа и очи с цвета на морето. Дали майка му го обичаше, или ежедневно го наказваше за онова, което й беше струвал? Така и не разбрах. Арджун ме посъветва да изчакам детето да порасне, след което да се свържа с него и да му помагам. |
| 1783 |
Когато се замислим за живота на рани Лакшми и за невероятната съдба на жените от нейния елитен отряд Дурга дал, никак не е трудно да си представим защо тя е най прочутата жена в историята на Индия. В нейния живот и в този на нейните дургаваси няма почти нищо, което се нуждае от разкрасяване. |
| 1784 |
Двамата влизат в града, посрещнати с фойерверки и победни шествия. Въпреки победата си обаче Роуз е дотолкова притеснен от бягството на рани Лакшми, че заповядва да запечатат портата, през която се е измъкнала. И тя остава така в продължение на следващите седемдесет и пет години. |
| 1785 |
Вестниците нарочно бълват съобщения за издевателства и нарушения на човешките права. Повечето от дургавасите на рани загиват в борбата срещу британските нашественици. Но Каши все пак успява да избяга заедно с Ананд, а в крайна сметка британците благоволяват да осигурят момчето с малка пенсия. |
| 1786 |
Прогонена е завинаги от кастата си, защото е живяла с чужденци, а приятелите и близките й рядко я приемат обратно. Била е принудена да следва войниците на всички военни походи, а след това е била изхвърлена обикновено на стотици километри от местата, където някое човешко същество я познава. |
| 1787 |
Сипай – индийски войник в британската армия. Тика – украшение, което се поставя върху пътя в косата на жената и завършва между веждите й. Чакла – публичен дом. Чарпай – дървено легло тип нар с матрак от сплетени въжета. Чоти – украшение за плитката на жената, обикновено изработено от злато. |
| 1788 |
Жозефин извади личната си карта и я бутна към пощаджийката, която се бе заприказвала с колежка за някаква нова диета с червено зеле и черна ряпа. Тя взе картата и без да си дава много зор, си смъкна задника от високия стол и заразтрива с ръка кръста си. Пое вяло по коридора и потъна някъде. |
| 1789 |
Жозефин хвърли с неудобство поглед към заформящата се опашка зад гърба й. Не съм виновна аз, че са забутали колета и не могат да го открият, сякаш се оправдаваше тя, свила глава в раменете. Не съм виновна аз, че първо са го изпратили в Курбвоа, а едва по юьсно са го доставили тук. |
| 1790 |
Тя ги доразгледа с премигване, след което бутна пакета към Жозефин, която разчете името и стария си адрес в Курбвоа върху кафявата опаковъчна хартия. Грубият канап, с който беше овързан, се бе разнищил от двата края на мръсни масури от дългите митарства по рафтовете на пощенските клонове. |
| 1791 |
Парите не й донесоха никакво самочувствие. Тя дори започна да ги ненавижда. Промениха живота й, взаимоотношенията с околните. Единственото, което остана непроменено, е отношението ми към мен самата, въздъхна тя, търсейки с поглед някое кафене, за да седне и да отвори тайнствения колет. |
| 1792 |
Духаше силен вятър, оголваше дърветата от последните листа, оцветени в ръждивокафяво, те се рееха в бавен танц, преди да докоснат земята. Минувачите вървяха, привели ниско глави, за да не ги удря вятърът в лицата. Жозефин вдигна яката на палтото си и хвърли поглед на часовника си. |
| 1793 |
Ник ой не я гледаше и тя въздъхна с облекчение. Дали не беше станала вече истинска парижанка? Докосна с ръка бадемово зелената вълнена шапка, която си купи миналата седмица, понечи да я махне, но се отказа. Ако я свалеше, щеше да се разроши, а нямаше да се осмели да се реши пред чуждите хора. |
| 1794 |
Един от принципите на майка й. Усмихна се. Въпреки че беше престанала да се вижда с нея, продължаваше да я усеща в себе си. Обемната плетена шапка приличаше на три наредени една върху друга гуми и завършваше с широка ивица едро рипсено кадифе, обрамчена с тънка лентичка като класическите барети. |
| 1795 |
Затова се върнаха на предишния си начин на общуване, твърде странен, но пък им допадаше. И начинът на живот всеки в своето жилище, педантична независимост също им допадаше. Лука пишеше изследване, поръчано от университетско издателство: история на сълзите от средновековието до наши дни. |
| 1796 |
Прекарваше повечето време по библиотеките. На трийсет и девет години продължаваше студентския си живот, обитаваше гарсониера в Аниер и в хл адил ника му се мъдреше само бутилка кола и някакъв пастет. Нямаше кола, нито телевизор и независимо от времето ходеше с дъфела, който му беше като втори дом. |
| 1797 |
Напоследък Лука беше мрачен и не проронваше ни дума. Вземаше ръката й, пъхаше я в джоба на дъфела при химикалките, ключовете, бележниците, бонбоните за гърло, билетите за метрото, телефона, пакета с хартиени кърпички, стария портфейл от червена кожа. Тя се научи да разпознава всеки предмет опипом. |
| 1798 |
Работите му не вървяха, той беше започнал да пие, беше завързал странен диалог с огромните влечуги, които най нагло отказваха да се възпроизвеждат и разкъсваха телените заграждения и гледачите. Той прекарваше нощите си, опитвайки се да разгадае посланията на жълтите очи на крокодилите. |
| 1799 |
Милен беше само претекст. Патерица, на която да се опре, за да продължи живота си. Жозефин не знаеше откъде да намери сили да съобщи на Зое, че татко й бе мъртъв. Обясни, че е заминал за някаква отдалечена ферма за крокодили в джунглата, без да си вземе мобилния телефон, но скоро щял да им се обади. |
| 1800 |
Ортанс бе разбрала. Плака, нападаше Жозефин, докато най после стигна до извода, че всяко зло за добро, защото баща й страдаше твърде много от своя провал. Ортанс не беше по емоциите, за нея си беше загуба на време, на сили, проява на съмнителна съпричастност, която водеше до самосъжаление. |
| 1801 |
Когато преспиваше при него, когато го чувстваше до себе си, спокойно заспал, затваряше очи и оставаше да лежи дълго време, сетне ги отваряше и откриваше, сякаш винаги й беше за първи път, строгата мебелировка в гарсониерата, бялата светлина, която се процеждаше през щорите, купищата книги по пода. |
| 1802 |
Пръстите й докоснаха кичура. Клети ми Антоан, ти не беше за този свят, ти беше за по деликатен и лежерен свят, оперетен декор, в който съвсем безнаказано да надуваш перки, свят, в който хвалбите ти биха могли да уплашат крокодилите. А те са те хапнали на един залък. Не само влечугите в блатата. |
| 1803 |
Започваше да трупа килограми. Избра този апартамент именно да може да тича по алеите на Булонския лес. Тя изправи гръб и си глътна корема, обещавайки пред себе си да издържи възможно най дълго време в тази поза, за да стегне мускулите си. По тротоара минувачите се движеха бавно и безцелно. |
| 1804 |
Силният мирис на цветята уморяваше Ирис и те вехнеха в коридора пред вратата й. Кармен купуваше дребни чаени сладки от луксозна сладкарница, разстилаше розовия кашмирен шал на бялото легло, оставяше до ръката на Ирис книга, пръскаше лек парфюм да освежи въздуха и сядаше да чака тя да се събуди. |
| 1805 |
В хубав апартамент, в хубав квартал. Майка ми го съобщи. Впрочем умира от любопитство да ти дойде на гости, но отказва да направи първата крачка. Устните й леко се разтегнаха в презрителна усмивка. Огромните сини очи, превзели цялото й лице, откакто я налегна болестта, потъмняха от завист и злоба. |
| 1806 |
Предпочитам да пукна тук. И тогава ще ти тежа на съвестта и ще видим как ще продължиш да живееш. Защото няма да те оставя на мира! Ще идвам нощно време да те дърпам за краката, малките ти топли ходила, преплетени в големите студени ходила на мъжа ми, към когото тихомълком се примъкваш. |
| 1807 |
Обвиняваше Жозефин, че е опропастила живота й. По лесно е да обвиняваш другите, отколкото да преосмислиш стореното. Ирис предложи на Жозефин да напише роман и да го издадат с нейното име на корицата, тя я подмами с идеята да вземе всички пари от книгата тя беше в дъното на цялата интрига. |
| 1808 |
Била затворничка в собствения си дом. Ако случайно си покажела носа навън, някаква вещица я преследвала чак до асансьора, запла шв айки да й избоде очите с вилица, наричала я мръсница. Горката жена, помисли Жозефин, ако това е отплатата за славата, по добре е човек да си остане анонимен. |
| 1809 |
След като се върна, смени жилището и така успя да запази анонимността си. Знаеха я по име, но в пресата не се появи нито една нейна снимка. Понякога, когато казваше името си Жозефин Кортес, произнасяйки буква по буква, се случваше някой да вдигне поглед към лицето й и да благодари за хубавия роман. |
| 1810 |
Това щеше да е началото на разказа. Вярваше, че животът ще й дава идеи, ще й праща знаци, ще й набелязва подробности, които да й помагат да съчинява историите си. Така написа първата книга. Отворила широко очи за околния свят, наострила слух, непрекъснато заета да наблюдава, да дебне. |
| 1811 |
Често животът и писането вървят ръка за ръка. Тя стигна до средата на парка. Вечерта беше безлунна, беше тъмно като в рог. Почувства се изгубена във враждебна гора. Дъждът размиваше светлините от стоповете на колите, неясни пробля съци, които придаваха странен вид на нощния парк. |
| 1812 |
Нищо не може да се случи в тези квартали. Всички са се прибрали, похапват вкусна зеленчукова супа или семейно гледат телевизия. Децата са изкъпани, облекли са пижами и режат месото, а родителите си разказват как е минал денят. Няма никакви луди, които да се размотават насам натам, размахали нож. |
| 1813 |
Не ме ли защитихте, когато каза, че съм смотана? Той се усмихна и отвърна, че бил свикнал, брат ми иска да престана да се занимавам с него, преди не беше такъв, станал е още по уязвим, още по раздразнителен, затова не ми се иска да се виждате, а от друга страна, държа на вас, много. |
| 1814 |
Така значи, скъпата ми майка иска да дойде на инспекция в новия апартамент, но отказва да си признае. Анриет Плисоние никога не правеше първата крачка. Всички й дължаха уважение и вярност. Онази вечер, когато й се изрепчих, бе първата ми крачка към освобождението, първата ми независима постъпка. |
| 1815 |
Не виждаше нищо. От трите лампи над алеята светеше една. Сноп светлина, прорязан от дъждовните капки, се издигаше към небето. Дъждът се издигаше, снопът се разпадаше и се разпръскваше на фина мъгла. Бликаше, завърташе се във въздуха, изчезваше за миг и се разкъсваше, преди да се събере отново. |
| 1816 |
Почувства как някой я дърпа назад, как силна ръка запушва устата й, докато другата й нанесе няколко удара право в сърцето. Тя реши, че този някой иска да й вземе пратката. С лявата ръка успя да задържи пакета на Антоан, опита да се отскубне, бореше се с всички сили, но не й стигаше въздух. |
| 1817 |
Пакетът се изплъзна. Мъжът ругаеше през зъби, мръсница, мръсница, да ти го набутам, мръсна пачавра, няма да се надуваш вече, край, няма да си придаваш важност, тъпа курва, затваряй си устата, тъпачко, затваряй си устата! Той не спираше да бълва мръсотии и жестоко да я налага. Жозефин затвори очи. |
| 1818 |
Малката не би понесла мисълта майка й да бъде изложена на опасност. Беше случайност, не беше насочено срещу мен, беше някакъв луд, не искаше да ме убива, именно мен, луд някакъв, кой би могъл да ме мрази толкова силно, че да тръгне да ме убива, беше някакъв луд. Думите се блъскаха в главата й. |
| 1819 |
Съблече мантото, хвърли го на леглото, после пуловера, полата, забеляза следи от кръв на ръкава на мантото, два дълги разреза отпред вляво, сгъна го, отиде да вземе найлонов чувал от онези, в които събираха боклука, напъха в него всичките си дрехи и го сбута в дъното на гардероба. |
| 1820 |
Ще се страхува от всеки и от всички. Пусна душа, изми си косата, изсуши я, облече тениска, гримира се, за да прикрие евентуални следи, леко начерви устните си, хвърли поглед в огледалото, насила се усмихна. Нищо не се бе случило, Зое не биваше да научи нищо, щеше да се преструва, че всичко е наред. |
| 1821 |
Тази мисъл я разведри. Пое си дълбоко въздух и издиша, освобождавайки се от напрежението, от тревогата, стегнала гърдите й като менгеме. Да си вземе превантивно малко арника, за да предотврати синините. Отвори вратичката на аптечната, извади флакончето, отвинти капачето, капна малко на езика си. |
| 1822 |
Виж, мамо, обзавел си е музикално студио в мазето. Зое покани майка си да хвърли поглед на студиото на Пол. Беше инсталирал пълен комплект акустични барабани, чинели на висока стойка и още една двойка чинели. Черно виенско столче допълваше наредбата и на малкия барабан лежаха чифт палки. |
| 1823 |
Добър вечер успя да каже тя, притиснала се към стената. Добър вечер отвърна мъжът, без да я погледне. Носеше тъмносив костюм и бяла риза. Костюмът очертаваше всеки мускул на силното му тяло, дебелият възел на връзката му проблясваше, белоснежните маншети на ризата му бяха закопчани със сиви перли. |
| 1824 |
Жозефин слушаше разговора на хлапетата и чувстваше как постепенно я обзема спокойствие. Пол толкова самоуверен, с мнение по всички теми, и Зое на ръба на отчаянието, понеже не успяваше да привлече вниманието му. Лицето й беше напрегнато, веждите смръщени, устните присвити в отчаяна гримаса. |
| 1825 |
Той не си направи труда да отговори. Беше само на петнайсет и отказваше да бъде заслепен от неуверения блясък на едно момиче. Беше в деликатната възраст, в която обитаваше все още недотам добре познато тяло, и за да прикрие смущението си, беше способен на неволни прояви на жестокост. |
| 1826 |
Небрежното му държане със Зое показваше неговото желание да бъде по силният, та ако трябваше да има жертва, тя трябваше да поеме тази роля. Мъжът с елегантния сив костюм чакаше пред асансьора. Направи им път да влязат. Осведоми се на кой етаж отиват и натисна петия, после четвъртия. |
| 1827 |
Черната му права коса беше разделена с безупречен прав път и падаше на челото му, тъмнокафявите му очи бяха силно раздалечени, широките вежди бяха като дебели черни черти, леко сплесканият му нос беше поизгърбен. Ослепително белите му зъби бяха доказателство за грижите на отличен зъболекар. |
| 1828 |
С разперени пръсти крепеше бяла платнена торба. Нанесохме се през септември, в началото на учебната година. Беше малко напрегнато, но сега вече всичко си дойде на мястото. Кооперацията е много приятна, ще видите, обитателите са любезни и кварталът е спокоен. Жозефин направи лека гримаса. |
| 1829 |
Дребна работа. Кварталът е хубав, спокоен и сме далеч от нахалните младежки банди и от драскачите на графити по сградите. Толкова харесвам светлия камък, от който са направени парижките сгради, че не бих могъл да понеса да ги видя обезобразени. В гласа му прозвучаха гневни нотки. |
| 1830 |
Има прекрасни учители, но има и некадърници. В такива случаи родителите се оказват принудени да запълват пропуските на преподавателите. Не съм изпуснал нито една родителска среща. Със сигурност ще се видим там. Асансьорът беше стигнал до четвъртия етаж и той излезе, крепейки внимателно бялата торба. |
| 1831 |
Още колко ли време дъщеря й щеше да предоставя ръката си за магическия рефрен, който правеше съня й спокоен и безоблачен? Заля я чувство на нежност, примесена с тъга. Зое все още си беше бебе: кръгли румени бузи, топчесто носле, издължени очи на лакомо коте, трапчинки и меки гривнички на китките. |
| 1832 |
Виждам все повече младежи, които се вкопчват в детството като в бурканче сладко. Хитрата и безцеремонна Ортанс наблюдаваше и оглеждаше малката си крехка сестричка. Едната послушна и жадна за обич и признание, другата неотстъпчива, проправя си път, въртейки сабя. Зое прозрачна, нежна. |
| 1833 |
В Курбвоа ти познаваше всички, имаше приятели на всеки етаж в блока, беше лесно да се завързват приятелства, да се контактува. Ходехме си на гости без никакви превземки и строго утвърдени правила. Тукашните хора са по... тя потърси думата. Умората тежеше в клепачите й и притъпяваше сетивата й. |
| 1834 |
Ортанс е тази, която ги кара да се вълнуват. Ортанс е четири години по голяма от теб. Чакай да станеш на нейните години и ще видиш! Зое изгледа замислено майка си, сякаш готова да й повярва, само дето и беше много трудно да си представи как един ден би могла да настигне сестра си по красота и чар. |
| 1835 |
Докато заспиваше дъщеря й, нейното успокояващо присъствие й даваше сили да не си припомня премеждието, което изживя, после тя се прибра в стаята си. Затвори очи и се опита да заспи; но щом се унесеше, в ушите й отекваха обидите на мъжа и тя усещаше ритниците му по цялото си тяло. |
| 1836 |
Любими мои мъничета, Пиша ви съвсем накратко, за да ви съобщя, че съм добре и се върнах отново в цивилизацията след продължителен престой във враждебната джунгла. Победих всичко, хищниците и треската, комарите и блатата, но никога, никога, нито за миг не преставах да мисля за вас. |
| 1837 |
Благодаря ти, Господи, благодаря ти за неизброимите добрини, с които ме даряваш, за това, че се къпя в щастие, че ме ръсиш с безчет наслади, че ме караш да подскачам от възторг, тъпчеш ме със сладост, караш ме да се премятам от щастие, да се търкалям в блаженство, да се нося в ураган от еуфория. |
| 1838 |
В това време големи филии пълнозърнест хляб с ленено семе се препичаха в тостера с четири хромирани гнезда. Вкусното солено нормандско краве масло стоеше влажно в масленицата по стар обичай, резени свинска шунка на кокал и хайвер от сьомга го очакваха, наредени в бяла чиния със златен кант. |
| 1839 |
Защото, ако се грижеха да поддържат любовта, която раздаваме на всички без никакви преструвки, смирената любов ден подир ден като рефрен, щяха да станат по богати, по издигнати и по добри! Вече започна да говориш в рими, така ли? попита Жозиан и сложи голяма чиния върху бялата ленена покривчица. |
| 1840 |
Любовта, която получавам, ме кара да грея като слънце. Те искат да се отъркат в мен, за да се стоплят. Виж ме: откакто живеем заедно, се разхубавих, подмладих, разпръскам лъчи наоколо и дори направих мускули! удари се по стегнатия корем и с гримаса залепи гръб на облегалката на стола. |
| 1841 |
Той решително топна залък, намазан с масло, в пържените яйца и така нашироко забърса с него чинията, че чак омаза ръба. Жозиан стоеше с гръб към него, но не го изпускаше от очи в отражението на стъклото. Той здраво се хранеше, преглъщаше натопените залъци, размахал ръце като Тарзан. |
| 1842 |
Вярно е, каза си тя, че главата на Младши е натъпкана със сиви клетки и той чатка всичко с необикновена бързина. На седем месеца седи изправен на бебешкото си столче и властно сочи с пръстче избрания предмет. Ако откажеше да му се подчини, той смръщваше вежди и я пронизваше със смъртоносен поглед. |
| 1843 |
Един ден даже щракна с пръсти! Тя не беше много наясно с обичайното бебешко поведение, но нямаше как да не се съгласи, че Младши е много преждевременно развит. Все пак не стигаше дотам да му вменява компетентност по отношение на бащините дела, тази граница тя не желаеше да я прекрачва. |
| 1844 |
Искам да бъде омазан с каша, с гащеризонче, с голо дупе, за да си го гушкам и мачкам на воля. Прекалено дълго го чаках, та да го пусна в живота още по памперси. Животът беше дал на Жозиан двама мъже, един голям и един малък, двама мъже, които й носеха безкрайно щастие. Не беше редно да й ги отнеме. |
| 1845 |
Защото животът не винаги се беше отнасял щедро към нея. Един път и тя да получи добра карта, затова нямаше да позволи на никого да й открадне и най дребното зрънце щастие, беше се подготвила да го оползотвори докрай. Натрупала съм доста квитанции за щастие, които чакат да бъдат осребрени. |
| 1846 |
Преди винаги беше падала в прегръдки, които я тласкаха към нещастни преживявания, и сега, след като се беше добрала до тих пристан, нямаше да се остави да бъде измамена и окрадена. Внимание, пропя добре познат в миналото глас. Да внимава и да бъде нащрек за всичко, което се движи и смърди на бунище. |
| 1847 |
После, след като са те окарикатурили тук и там, след като си се превърнала в отпусната и тресяща се плът, продължават необезпокоявано унищожителното си дело. Установявам го ден след ден. С малкото си огледалце проверявам свивката зад коляното, шпионирам тлъс тините, които се ширят. |
| 1848 |
Върнете ми огледалото! То беше най близкият й приятел и най големият й враг. Отразяваше дълбокия променлив блясък на сините й очи или разкриваше някоя бръчка. Когато го обърнеше към прозореца, я подмладяваше, обливайки я в светлина, ако го насочеше към стената, й лепваше десет години отгоре. |
| 1849 |
Не съм болна, не съм луда, сестра ми ме предаде. Тази болест не можете да я излекувате. Грабна супената лъжица, с която пиеше сиропа, обърса я с горния край на чаршафа и я обърна откъм гърба, за да се огледа. Видя единствено изкривеното си лице, сякаш нажилено от рояк пчели. Запокити я в стената. |
| 1850 |
Направи на лицето си маска с пчелен восък, излегна се в топлата вода и затвори очи. А ето че почти съм заприличала на просякиня, помисли тя и вдигна чаршафа, за да види дали огледалото не се бе плъзнало отдолу. Може би съм забравила да го върна на мястото му и сега се е спотаило в някоя гънка. |
| 1851 |
Че все още е въз можно да бъда харесвана. Лекарствата, които й даваха вечер, започваха да действат, за кратко се мярна баща й, който четеше вестник до леглото й, майка й, която проверяваше дали фуркетите здраво й крепят шапката, Филип, който я водеше, облечена в бяла рокля, към църковния олтар. |
| 1852 |
Животът ми даде всичко още с раждането ми, а аз го пропилях. Оставих се да се нося по пяната на леснината. Ако беше имала малко самоуважение, щеше да успее, благодарение на безмилостния си трезв ум, който понякога я изкарваше по черна, отколкото беше, да се коригира и да се научи да се обича. |
| 1853 |
То изисква усилия, труд, а самата мисъл за това я накара да сбърчи гнусливо нос. А и вече е късно, реши тя прагматично. Не можеш да започнеш от нулата живота си, когато си на четирийсет и седем и половина. Позакърпваш го, запушваш пробойните, но не можеш да го направиш чисто нов. |
| 1854 |
По гочно двете неприятни събития се блъскаха в ума й, объркваха я и я плашеха едновременно. Беше й много трудно да реагира на хилядите въпроси на изпадналата в еуфория Зое относно скорошна та поява на татко й, на плановете, които чертаеше, на целувките, прегръдките й, малката не можеше да се спре. |
| 1855 |
От пазара. Продавачът ми обясни, че преди да го отворим, трябва да го затоплим леко на водна баня, и ще се запази течен, след като изстине. Мисълта да се подложи на сложната процедура за втечняване на меда, за да достави удоволствие на Зое, прогони спомена за Лука и тя се успокои. |
| 1856 |
Нещастието е, че не мога да възприемам любовта по върхностно. Искам да се хвърля на врата на любимия, но толкова се страхувам да не го уплаша, че смирено подавам лице за целувка. Обичам го крадешком. Когато вдига очи към мен, когато улавя погледа ми, аз се нагаждам към неговото настроение. |
| 1857 |
Предпочитам да си живея сама. Така поне ще ми е спокойно и ще имам и по малко задължения! младата жена притисна гърди с ръце в знак на непоколебима решителност, издължените й кафяви очи искряха гневно. Приятелката й я подкрепи, подсмърчайки. След което махна с ръка да продължат джогинга. |
| 1858 |
Черен лабрадор се втурна и се бухна във водата точно пред тях ната пейка. Лука се разсея, следейки го с очи как се гмурка в зеленикавите води на езерото. Повърхността беше толкова мазна, че кръговете, които се образуваха, бяха във всички цветове на дъгата. Раззинало муцуна, кучето пухтеше и плуваше. |
| 1859 |
Стопанинът му беше хвърлил топка и то се втурна да я улови. По черната му лъскава козина се търкаляха течни перли, псето пореше шумно водата и пръскаше всичко наоколо; патиците рязко се отклоняваха от пътя си и недоверчиво се паркираха встрани. Ах, тези кучета, направо са невероятни! възкликна Лука. |
| 1860 |
Животното се връщаше. Изтръска се, опръска всичко наоколо и пусна топката в краката на стопанина си. Завъртя опашка и излая, подканвайки го да продължи играта. А как да продължа аз, запита се Жозефин, проследявайки с очи топката, която полетя отново, и кучето, което пак се бухна в езерото. |
| 1861 |
Продължиха разходката си покрай езерото, разминаваха се с хора, които правеха сутрешния си крос, други кучета плувци, деца на колелета и прегърбените татковци, припкащи подире им да ги придържат, за да не изгубят равновесие, един черен великан, гол до кръста и плувнал в пот, който също тичаше. |
| 1862 |
Всичко, което не си бяха казали, докато беше жив, си го казваха сега с посредничеството на Млечния път. Жозефин признаваше, че е леко ирационално, признаваше, че може да я помислят за луда, да я затворят в клиника, да й налепят електроди по главата и да пуснат ток, но не й пукаше. |
| 1863 |
Не се получаваше всеки път, щеше да е прекалено лесно. Случваше се да не й отговаря. Но когато й потънеха гемиите, той й хвърляше спасителен пояс. Понякога караше да присветва някоя лампа в банята, или фара на колело по пътя, или уличното осветление. Той обичаше осветителните тела. |
| 1864 |
Мама ни водеше, плувайки мощен кроул, Ирис подир нея, а аз ги следвах по назад, гледах да не ги изпусна. Бях към седемгодишна. Изви се внезапно вятър, вълните се надигаха все по високо, течението ни повлече, а ти беше съвсем малка точица на плажа и размахваше ръце ужасен. Щяхме да се удавим. |
| 1865 |
Тогава мама предпочете да спаси Ирис. Може би не беше в състояние да ни спаси и двете, но тя реши да спаси Ирис. Хвана я здраво под мишницата си и я изтегли на пясъка, остави ме сама да се давя, да гълтам и да плюя солената вода, да ме подмятат вълните и да подскачам като камъче във всички посоки. |
| 1866 |
И досега не зная как успях да изплувам, как се добрах до плажа, и досега не мога да си обясня, сякаш една ръка ме грабна, издърпа ме за косата и ме пусна на твърдата земя. Зная само, че едва не се удавих. Сега съм в същото положение. Вълненията са много силни, те ме повличат много надалече. |
| 1867 |
Долови лек камбанен звън в далечината, ясните звуци се носеха на равни интервали във въздуха. Пръстите й прехвърляха зърната на броеницата, тя изричаше непознати молитви, благослови, часо слови, утринни и вечерни богослужения, цяла литургия, която си бе съчинила и която й заместваше требника. |
| 1868 |
Той не долови тревога в думите ми, страх в гласа ми, не усети забиването на ножа, защото и аз не ги усетих. Осъзнавам случилото се с мен, но не изпитвам нищо. Намушкаха ме с нож, но не отидох да подам жалба, да потърся закрила, отмъщение или помощ. Намушкаха ме с нож, но аз си замълчах. |
| 1869 |
Раз, два, раз, два. Пиша статии, изнасям лекции, публикувам, подготвям защита на дисертация, в скоро време ще стана ръководител на научни изследвания, ще стигна върха на кариерата си. А, така ли, ами добре... Всичко това не намира вътрешен отк лик в мен, не ми носи никаква радост. |
| 1870 |
Най после живнах, съвзех се. Преоткрих детето в себе си. Малкото момиче, разтреперано на брега. Прегръщам го, люлея го, целувам връхчетата на пръстите му, разказвам му приспивни приказки, втечнявам меда, който яде, посвещавам му цялото си време, цялата си любов, всичките си спестявания. |
| 1871 |
Ох, толкова се срамувам... Разбирам те, появата му е повече от странна. Или е написал картичката предварително и е помолил да я изпратят след смъртта му, или е жив и здрав и се навърта наоколо. Познавайки добре мъжа ти и увлечението му по представленията и всякакви постановки, бих допуснала всичко. |
| 1872 |
За човек като него да умре ей така, за секунди, си е направо обидно, забравят те, заравят те и просто ставаш никой. Беше яхнала метлата и Жозефин не можеше да я спре. С изпращането на картичката Антоан си урежда още живот, не ви позволява да го забравите и става обект на вашите разговори. |
| 1873 |
Сигурна съм, че ме чува оттам, отгоре, и ми отговаря. Щом го вярваш... Аз пък не смятам, че е нужно да се изкатеря чак до звездите, за да ти кажа определено, че майка ти е престъпница, а ти си загубена добрячка, която се оставя да я тъпчат, откакто се е родила. Зная, едва сега го разбрах. |
| 1874 |
Остават ми две три години усилен труд, за да се подготвя и да се явя на защита. А това пък е съвсем друго нещо. Става въпрос да отстояваш труда си пред комисията, съставена от мрачни мъже, които по принцип са ужасни женомразци. Цялата ти работа се оглежда под лупа и при първа грешка те отхвърлят. |
| 1875 |
Обикалям училищата и уча децата да се хранят правилно, защото произвеждаме едно затлъстяло общество. В него не влизат моите дъщери. Естествено... ти ги храниш с вкусни и разнообразни ястия от бебета. Между другото, докато сме на темата, дъщеря ти и синът ми са станали неразделни. |
| 1876 |
Когато се срещахме по хотелите, когато ме чакаше в стаята на шестия етаж, изтегнат на леглото... Нямах търпение да чакам асансьора. Тичах нагоре по стълбите, блъсвах вратата и се хвърлях отгоре му. Аз, нали ме знаеш, колкото до изблиците на страст приличам по скоро на костенурките. |
| 1877 |
Ще отида до пазара да купя връзки лук и чесън, нанизи червени и зелени чушки, златни ябълки, кошници, дървени съдини, кърпи, ще закача по стените постери и календари, стените ще грейнат. Разговорите с Шърли я успокояваха, навеждаха я на мисълта да наслага лампички из апартамента. |
| 1878 |
Тя беше човекът, на когото можеше да каже всичко, без да се опасява от каквито и да е последствия или че може да изпадне в ролята на заложник. Ела бързо прошепна тя в слушалката, преди да затвори телефона. Имам нужда от теб. На другата сутрин Жозефин отиде до кварталния полицейски участък. |
| 1879 |
Тя изложи фактите на полицейския служител. Беше млада жена с опъната назад кестенява коса, с тънки устни и орлов нос. Носеше светлосиня риза, тъмносин униформен костюм, малка златна обич ка на лявото ухо. Името й беше изписано на табелката на бюрото. Полицайката я попита за името, презимето, адреса. |
| 1880 |
Предложи на посетителката да мине медицински преглед. Жозефин отклони предложението. Помоли я да опише мъжа, попита за някаква набиваща се на очи подробност, която би могла да помогне при разследването. Жозефин спомена гладките и чисти подметки на обувките, носовия глас, това, че не се беше изпотил. |
| 1881 |
На Жозефин й се доплака. Какъв е този свят, в който насилието се е превърнало в нещо толкова обичайно, че жената не вдигаше поглед от клавиатурата, за да прояви вълнение, съпричастие? се чудеше Жозефин, когато излезе от участъка и се озова насред уличния шум и обляната от дневна светлина улица. |
| 1882 |
Тя е наясно, тази мърла, неспособна за нищо, освен да гладува, за да си влиза в дънките и да си върти задника пред дъртаците, дето им текат лигите, като я гледат как се фръцка. С отвращение погледна ниската масичка, отиде да вземе найлонов чувал и напъха в него всичко струпано по плота и под него. |
| 1883 |
Получаваше покани за приеми, за откривания на заведения, изложби, обеди, вечери, студени бюфети и т.н. Поканите се трупаха на масичка в антрето, той разсеяно преглеждаше купчината. Продължаваше да носи същото черно поло, същото провиснало сако, същия безформен панталон, същите отвратителни патъци. |
| 1884 |
Майка ми познава всички, не аз. Аз трябва да покажа на какво съм способен, обаче, повярвай ми, нямам никакво желание да се доказвам. На деветнайсет години съм, аз съм това, което съм, опитвам се да се усъвършенствам, това си е работа. Живея според разбиранията си и така ми е добре. |
| 1885 |
Искаше да стане музикант, философ или поет. Ходеше на уроци по пиано, по философия, по драматично изкуство, по литература. Гледаше стари филми, хрупайки екологичен чипс, записваше мислите си в тетрадки на квадратчета и се упражняваше да имитира скокливата походка на катеричките в Хайд Парк. |
| 1886 |
Тя разроши тъканта, притисна маркуча върху мърдащите насекоми и мислено си представи ужасния им край. Така им се пада! После ще хвърля торбата в огъня, за да съм сигурна, че са пукнали. Представи си ги как пращят в пламъците с разкривени крачета, разтопена обвивка, спечени бели дробове. |
| 1887 |
При тази мисъл се усмихна и продължи да чисти, разтапяйки се от наслада. С удоволствие бих изсмукала и Агата заедно с хлебарките. Бих я удушила с чорапогащниците, които захвърля където й падне. Ще се задушава бавно, езикът й ще увисне, огромен, кошмарен, лилав, ще се гърчи, ще умолява. |
| 1888 |
Имам недостатъци и си ги зная, разбирам ги и си прощавам. Точка, край. Ако не хитруваш със себе си, имаш отговор за всичко. Само онези, които си измислят разни истории, лягат на кушетката на психоаналитиците, аз съм момиче, което си носи отговорността за постъпките си и се обича. |
| 1889 |
Точно това имах предвид: ти си чудовище. Искам да ти кажа нещо, Гари, нагледала съм се как майка ми се оставяше да я прецакват, затова съм си дала обещание да преца кам целия свят, преди някой да докосне и един единствен косъм на главата ми. Майка ти е светица и не заслужава да има дъщеря като теб. |
| 1890 |
Край леглото се търкаляха дрехите им, които бяха съблекли набързо, преди да скочат в огромното легло, заело половината стая. На завесите бяха щамповани червени сърца, подът беше застлан с изкуствен розов мокет и над леглото се спускаше прозрачен воал, наподобяващ средновековен балдахин. |
| 1891 |
Запалянковците ревяха, удряха чашите върху бара. Носеха тениски на своите отбори и се ръчкаха в ребрата при всеки подвиг на любимците си. Зад бара младеж в бяла риза се мяташе насам натам и предаваше с крясък поръчките на друг, който сякаш беше залепен за кранчетата на машината за бира. |
| 1892 |
Пиеше мляко, хапваше кексчета, научи се безопасно да пресича улицата, самостоятелно ползваше метрото и автобуса. Посещаваше френското училище, но се беше превърнал в истински малък британец. Филип дори наложи френския вкъщи, за да не забрави Александър майчиния си език. Взе му френска гувернантка. |
| 1893 |
Синът му го придружаваше из музеите, задаваше въпроси, когато не му беше ясно, питаше го как човек разбира преди другите дали рисунката е хубава, или не? Защото Пикасо например, след като започнал да рисува всичко по странния си начин, много хора били на мнение, че това е грозно. |
| 1894 |
Получаваше дивиденти, които не бяха за пренебрегване, напротив, но вече не бе принуден да се подчинява на разни досадни задължения, които само допреди година го тормозеха, например да ходи всеки ден в кантората. Случваше се да поема някои по заплетени дела, когато му искаха мнение. |
| 1895 |
Мислеше само как да си върне стократно на Марсел за унижението, на което я бе подложил. Живееше, за да може един ден да му натрие носа: ти ме лиши от положението ми, отне ми удобствата, оскверни светилището ми и затова те наказвам, Марсел, натиквам те в калта, теб и твоята уличница. |
| 1896 |
Измами я с хитро скроен административен фокус, докато тя си въобразяваше, че си е извоювала непоклатим брачен договор, който й гарантираше безоблачен живот до сетния дъх. Беше ограбил нейното съкровище. Огромната купчина злато, която тя не изпускаше от поглед, както майка, която бди над детето си. |
| 1897 |
Марсел Гробз плащаше наема на апартамента, отпусна й издръжка, но все не можеше да задоволи лакомията на Анриет, свикнала на разкошен живот от времето, когато трябваше само да отвори чековата си книжка, за да получи каквото си пожелае. Мекото поскръцване на златната й писалка по бялата хартия. |
| 1898 |
Осведоми се как да си набави киселина, проведе цяло разследване относно последиците от подобен акт; идеята я обсеби за известно време, но впоследствие се отказа от нея. Марсел Гробз щеше да я обвини и жестокият му гняв щеше да я унищожи. Отмъщението трябваше да бъде тайно, анонимно, безшумно. |
| 1899 |
Само да можехте да ги видите! Действа обнадеждаващо; откакто работя у тях, започнах да вярвам в любовта. Анриет си тръгна отвратена, демонстративно запушила нос. След което реши да пробва от портиерката да докопа сведения, които, използвани по подходящ начин, биха й свършили работа, но се отказа. |
| 1900 |
Не се виждаше в ролята на похитителка на деца, нито как плаща на някого, който да премахне майката. Все още не бяха официално разведени с Марсел, тя създаваше хиляди пречки, затруднения, отлагаше насрочената фатална дата, на която той щеше да си възвърне свободата и можеше да встъпи в законен брак. |
| 1901 |
Съперницата й, по млада и по пъргава, буташе количката с лекота. Тя се прибираше вкъщи с изранени до кръв стъпала и потъваше в размишления, докато разперените й пръсти киснеха в леген с подсолена вода. Винаги съм се оправяла и сега няма да се оставя този дърт перверзник да ме унищожи. |
| 1902 |
Жените от селото придобили навика всеки път, когато някое дете се разболявало, да ходят на поклонение на гроба на кучето. По обратния път пеели възхвала за свръхестествените качества на кучето. Скоро започнали да прииждат отвсякъде и да оставят болните дечица на гроба на Голямкутсуз. |
| 1903 |
Та сега седеше във влака на метрото по посока на движението, извърната към прозореца. Размишляваше за организацията на работата си, за книгите, които да изпише от библиотеката, читателските фишове за попълване, сандвича и кафето, което щеше да изпие на крак на бара в някое кафене. |
| 1904 |
Трябваше да направи проучване за облеклото на девойките. Носиите бяха различни за различните краища и по облеклото веднага можеше да се определи откъде е жената. Селската девойка носела дреха с качулка и колан, на който окачвали малки торбички, тъй като в средновековието дрехите нямали джобове. |
| 1905 |
Трябва да му докажа, че държа само на него. От друга страна, издателят му беше изтеглил датата на публикация на книгата за сълзите и трябваше да нанася поправките по текста. Той й се обаждаше, говореше за филми, за изложби, които щяха да посетят заедно, но така и не й определяше среща. |
| 1906 |
Не съм парче пластилин. Лука представляваше загадка също като лекцията за трифазния ток на седящия до нея. Имам нужда от указание със стрелки, за да го разбера и да го уцеля право в сърцето. Насреща й двама студенти преглеждаха обявите, търсеха си квартира и възклицаваха във връзка с високите наеми. |
| 1907 |
Гледката неизменно я заварваше неподготвена. Насрещният влак спря до техния. Тя погледна седналите наблизо пътници. Наблюдаваше ги, приписваше им някакъв техен живот, любовни преживявания, съжаления. Опитваше се да отгатне двойките, да разчете отделни думи по движенията на устните. |
| 1908 |
Погледът й се плъзна по първата госпожа, едра жена с палто на големи карета, която бърчеше вежди. Не можеше да се каже, че каретата подхождат за едър човек, а и тези вежди! Слагам я в категорията на старите моми. Един ден годеникът й е изчезнал и тя го чака да й дойде, скрила точилката зад гърба си. |
| 1909 |
После дойде ред на друга жена, много слаба, със светлозелена очна линия. Сигурно решаваше кръстословица, защото смучеше върха на молив, наведена над вестник. Не носеше брачна халка, ноктите й бяха лакирани в червено и Жозефин реши, че е компютърен специалист, неомъжена, без деца и не мие чинии. |
| 1910 |
В събота вечер обикаля дискотеките, танцува до три през нощта и се прибира вкъщи сама. До нея, седнал гърбом, имаше някакъв мъж с отпуснати рамене, червен пуловер с поло яка, сиво поизносено сако, което му беше широко. Една жена понечи да седне и той се смести, за да й направи място. |
| 1911 |
Тя прекара следобеда в библиотеката, но работата й не вървеше. Трудно й беше да се съсредоточи. Пред очите й отново изплуваха пътниците от метрото, дебелата жена с каретата, дребната жена със зелената очна линия... Антоан с червеното поло. Тя тръскаше глава и се мъчеше да вникне в текстовете. |
| 1912 |
Избрал си е шеста линия, защото метрото излиза над земята, защото в този район Париж е като изглед от цветна картичка, защото може да се любува на бляскавата Айфелова кула. Нощем спи, увит в старо палто под арката на метрото, където излиза на повърхността. Много хора намират подслон там. |
| 1913 |
В шест и половина влезе в прогимназията на Зое. Всеки учител приемаше в отделна стая, пред вратата на която се редяха родителите, за да поговорят за проблемите и подвизите на детето си. Тя записа на лист имената на преподавателите, номера на клас ната стая и часа, определен за разговор с нея. |
| 1914 |
Вратата беше отворена и мис Пентъл чакаше, седнала на бюрото си. Пред нея имаше отворена тетрадка с оценките на учениците и бележки за поведението им. Родителите имаха на разположение пет минути за разговор, някои обаче бяха разтревожени и не спазваха графика в желанието си да защитят наследника. |
| 1915 |
Докато чакаха реда си, някои четяха вестник, майки си бъбреха, разменяха си адреси за частни уроци, занимания през ваканцията, телефони на детегледачки. Други бяха лепнали на ухото си мобилни телефони, а имаше и такива, които пробваха да се прередят, с което предизвикваха буря от негодувания. |
| 1916 |
Същите сценки се разиграха и при преподавателите по математика, по испански, по история и география, по естествознание, тя обикаляше от стая в стая и жънеше похвали и лаври. Всички я поздравяваха за нейната бляскава, весела, остроумна и съвестна дъщеря. Също и чудесна като приятел. |
| 1917 |
В порив на солидарност с преподавателите Жозефин реши да ги облекчи до известна степен, като си спести посещенията при последните двама от списъка. Докладва резултатите на Зое, подчертавайки доброто мнение на учителите за нея, разказа й за разправиите, на които бе станала свидетел. |
| 1918 |
Вие сте същинско чудо й заяви жената в униформа, клатейки глава, сякаш не можеше да повярва на разказа й. Госпожа Бертие е била удряна с невероятна жестокост. Дълбочината на порезните рани е между десет и дванайсет сантиметра. Мъжът е силен, много сръчно борави с ножа, не е аматьор. |
| 1919 |
Слушайки тези потресаващи думи, Жозефин стисна между бедрата си плътно прилепени длани, за да спре обхваналото я неудържимо треперене. Подметката на обувката трябва да е била много дебела заяви униформената, сякаш да убеди самата себе си. Удрял е в сърцето. Също както беше във вашия случай. |
| 1920 |
Капитанът можеше да си помисли, че го прави нарочно или че не се отнася с необходимата сериозност към случая. Да. Имахме еднакви шапки. Странни, леко екстравагантни шапки на три ката, не смеех да нося моята и тя ме окуражи... Опасявах се да не се набивам прекалено в очите на околните. |
| 1921 |
Полицайката я изгледа с раздразнение и презрение. Добре каза накрая. Бъдете на разположение, ще ви повикаме отново, ако изникне нещо допълнително. Да чертаеш вероятности, да правиш предположения, да отсяваш възможното от невъзможното, в това се състоеше работата на следователя, която едва започваше. |
| 1922 |
Мобилизира ума ми, не му позволява да се разпилява в мрачни мисли. И готвенето, и то я връщаше към любимите й научни изследвания. Нищо ново не сме измислили, разсъждаваше Жозефин, докато белеше кестените и дереше пръстите си с грубата им обвивка. Бързото хранене го е имало и в средновековието. |
| 1923 |
Петелът с шлем бил рицар с петльова глава, възседнал прасенце сукалче. Леките ястия между печеното и десертите също намигвали весело на сътрапезниците: в баницата слагали птици, поднасяйки ястието, повдигали капака на дълбоката тава и пернатите излитали, стряскайки очарованата компания. |
| 1924 |
Засега нямам идея за нов роман. Нямам идея, а нямам и настроение. Да не губя вяра: все някой ден ще дойде идеята за нова история, ще ме поведе за ръка и ще седна да пиша. Имам време, си каза тя, съсредоточавайки се в беленето на кестените, внимаваше да не си издере пръстите с твърдата кора. |
| 1925 |
Така научаваме много повече, отколкото от проучването на замъците. Тя се сети за старите глинени гърненца, в дъното на които намерили частици от карамелизирана захар. В манастира Клюни открили истинска канализация, клозети, помещения като нашите бани, в които монасите си правели тоалета. |
| 1926 |
Звъннаха на вратата, двамата заедно, застанали с тържествен вид като истукани. Тя закръглена и импулсивна, той слаб и сериозен. Очите й шареха във всички посоки и тя упорито се опитваше да ги задържи върху нещо; той мръщеше вежди и размахваше дългите си пръсти като монах фармацевт. |
| 1927 |
Да се чудиш как са успели да създадат деца. Поради някаква грешка той кацнал отгоре й, присвил дългите си остри пръсти, за да не я одраска. Две недодялани водни кончета, които се съешават в синевата. Трябва да пазим децата, горещеше се тя, щом напада жени, може да посегне и на малките. |
| 1928 |
Тя тръскаше кръглата си главица с кацнало на върха рехаво кокче, от което стърчаха две тънки игли за коса. Предложиха бащите да правят обиколки вечер. Жозефин се усмихна, не разполагала с подобен артикул, и тъй като те очевидно не схванаха, тя допълни: искам да кажа: баща нямам съпруг. |
| 1929 |
Отсега нататък ще бъде нащрек, вечер ще ходи да взема Зое от училище, но няма да се поддаде на паниката. Предложи да организират дежурства и да вземат децата от училище, бездруго всички деца от кооперацията са в едно и също училище. Решиха да обсъдят отново предложението след празниците. |
| 1930 |
Дотук добре, излиза, че съм в състояние да разведря всички съседи, въздъхна Жо, затваряйки вратата след тях. Каква ирония, мен ме нападнаха, а аз ги успокоявам! Добре направих, че го запазих в тайна, защото иначе щях да се превърна в забележителност и щяха да ми подхвърлят фъстъчки пред вратата. |
| 1931 |
Пристъпваха ситно и се държаха за ръка. Той теглеше пазарската количка като хрътка на каишка, тя стискаше в ръка списъка с покупките. Дъртата беше деспотична личност. Не си поплюваше и подхвърляше остри забележки; има такива старци, които си въобразяват, че възрастта им позволява да са нелюбезни. |
| 1932 |
Шетането в кухнята винаги й даваше разни идеи. Като например да тича край езерото в Булонския лес. Преди да стигне до езерото, ситнеше, наблюдаваше играчите на петанк, вперили ревностни погледи в топките, велосипедистите, другите бягащи, заобикаляше кучешките мръсотии, скачаше право в локвите. |
| 1933 |
Правеше обиколка около езерото за двайсетина минути, след което спираше задъхана и започваше упражнения, за да избегне болките в мускулите и ставите на другия ден. Всяка сутрин в десет излизаше от къщи и всяка сутрин в десет и двайсет се разминаваше с един мъж, който също като нея обикаляше езерото. |
| 1934 |
Случи се да се разминат един два пъти, когато най вероятно е ускорявал крачка, а тя е добавила още една обиколка. Трябва вече да има петнайсет дни, откакто тичам, откакто го срещам, а той продължава да ме игнорира. Дори не си прави труда да кимне, че ме е забелязал. Той е блед, слаб. |
| 1935 |
В главата й се въртяха хиляди предположения. Защо този самотен мъж упорито обикаляше езерото всеки ден между десет и единайсет часа? В походката му личеше почти свирепа решителност, сякаш с напрегнати мускули се бе вкопчил в живота или се опитваше да надвие някого. От тенджерата пръсна вряла вода. |
| 1936 |
Да чертаеш пътища, да разграничаваш възможното от невъзможното, да се дистанцираш и да не нарушаваш дистанцията. Ще бъде по лесно, ако създам правила. Харесвам правилата, аз съм жена, която се подчинява на законите. Също както се спира на червен светофар. В живота трябва да си определяме граници. |
| 1937 |
За разлика от Ортанс тя не харесваше готовите купени неща. Дъщеря ми е момиче от минала епоха. Тя не харесва промените, тя обича всяка година на празниците да има същото меню, да украсяваме елхата със същите топки, същите гирлянди, да слушаме същите коледни песни. Спазвам традицията заради нея. |
| 1938 |
А ти как си? Той я хвана за ръката и я притегли към себе си. Тя усети топлината на тялото му под леко влажното вълнено сако и крайчетата на ушите й пламнаха. Добре, добре съм, отговори припряно, имаш ли нещо против да поддържаш огъня в камината, докато облека някаква рокля и си дръпна един гребен. |
| 1939 |
Всеки път чувстваше как я залива чувство на необяснимо отчаяние, което й доказваше за сетен път, че е неспособна да обича както трябва, убеждаваше я завинаги, че отново изразява любовта си по незадоволителен начин. Искаше й се да роди планина, а неизменно се оказваше, че се е пръкнала мишка. |
| 1940 |
Александър сякаш не забелязваше лъскавия куп пакети пред себе си. Погледът му се рееше в празното пространство, останал в друга стая, празна и мрачна, в която беше онемялата му майка, само кожа и кости, със скръстени на гърдите ръце, които не бе разтворила дори да си вземе довиждане с него. |
| 1941 |
Преклонението ми пред красотата й, която искам да гиздя и пременявам, за да прикрия житейските рани. По лесно е да реализираш този мираж, отколкото да дадеш съвет, да дариш присъствие, помощ за душата, които съм неспособна да осигуря, защото съм заплетена в собствените си несполуки. |
| 1942 |
Из хола хвърчаха хартии, преди да станат на пепел в камината, по пода падаха накъдрени лъскави лентички, скъсани етикети полепваха по скъсаните опаковъчни хартии. Гари слагаше дърва в камината, Ортанс късаше със зъби възлите на пакетите, Зое разтреперана отваряше торбичките с изненади. |
| 1943 |
Все така с ръка върху нейната, той я насочи към ухаещата плънка, гребна мъничко от кълцаното месо, кестените, сливите, изварата и бавно, бавно вдигна пълната лъжица, над която се виеше пара, към устните им, които се допряха. Затворили очи, опитаха фината плънка, която се топеше в устата. |
| 1944 |
Но... Престани, иначе ще започна да си мисля, че се целувам с монахиня! Съществуват обаче граници, които са много опасни за преминаване, граници, които в никакъв случай не бива да прекрачваме, а сега аз правя точно това. Боже мой, колко е прекрасно да усещаш как те прегръщат здрави мъжки ръце. |
| 1945 |
Сетне го пусна, за да определи на какво смърди. Не надуши нищо подозрително. Зое вероятно го е накарала да си вземе душ; затова чакахме толкова дълго. Лек мирис на прясно лепило погъделичка ноздрите й. И отново долови същия полъх от леко докосване в тъмното, сякаш котка се отърква в мебелите. |
| 1946 |
Купувам произведения на изкуството и съм щастлив. Целувам единствената жена на света, която нямам право да целувам. Почувства отново вкуса на целувката й на устните си, все така наситен и възпламеняващ. С връхчето на езика потърси от плънката, сму кна малко арманяк. Усмихваше се блажено в мрака. |
| 1947 |
Никой. Затова искам да вдигнем всички чаши за негово здраве, да му кажем, че го очакваме и че искаме по скоро да се върне при нас. Сигурно си беше научила текста наизуст, защото го издекламира на един дъх, без да изпуска от поглед фигурата на баща си, облечен в ловджийски костюм. |
| 1948 |
Усмихваше се. Светлокестенявата му коса, късо подстригана, слънчевият загар на лицето, дръзкият блясък в очите му придаваха безстрашен вид на ловец на едри хищници. С левия крак беше стъпил върху антилопа, но не се виждаше добре, понеже кракът му и животното бяха скрити под покривката. |
| 1949 |
Идеята оперетният ловец да се изтъпани на масата, за да им развали празника, се вписва идеално в стила му, заядливо отбеляза Шърли наум, той, който ставаше вир вода, ако се наложеше да каже две думи пред публика! Не е много гостоприемно, мамо. В коледната вечер трябва да целунеш съпруга си. |
| 1950 |
Гари придърпа към себе си платото със сьомгата, сложи два тънки резена в чинията си, взе си и от гъшия пастет. Съжалявам заяви той с пълна уста, започвам да ям, преди да ни сервират още някой номер. Ще го понеса по леко на пълен корем! Александър последва примера му и си взе направо с ръка. |
| 1951 |
От антрето виждаше стаята си, голямото легло от ковано желязо с бяла кувертюра отгоре и с балдахин, паркета от широки светли летви, излъсканите с восък мебели, големите лачени лампи. Имаше вкуса и усета на хората, които се раждат с чувство към изисканите материи, цветове, пропорции. |
| 1952 |
Дори да нямаш кой знае какви дрехи, не означава, че трябва да приличаш на парцалана, твърдеше тя, докато той изреждаше поредната порция нещастия и бедствия, сполетели света през деня. Беше гадно време! Тя дебнеше с четири очи всеки бакшиш, за да скърпи месеца и да изкара с мизерната заплата. |
| 1953 |
Стигнала бе дотам сериозно да обмисля възможността да проституира един два пъти седмично, само и само да оцелее. Имаше приятелки, които се пускаха на лов по интернет. Беше се подковала психически, така поне ти си решаваш, избираш си клиента, глезотиите, продължителността на срещата, заплащането. |
| 1954 |
В ролята на спасител. Антоан Кортес, безупречният и безстрашен рицар, който й разказваше за Африка, за големите хищници, за ловджийски биваци, за нощни стрелби, за печалби и преуспяване, дъвчейки парчето киш, затоплено в микровълновата печка, преди да я обладае на кувертюрата от бяло пике. |
| 1955 |
Гореше от желание да работи, да печели пари. Той се подиграваше, наливаше се. Тогава тя взе нещата в свои ръце. Седнала на бюрото му, водеше счетоводството, записваше цифрите в голямата тетрадка, проследяваше приходите, отчисленията, печалбите, беше се научила как се прави бизнес. |
| 1956 |
Така стават нещата при нас, обясняваше той с гъгнещия си глас. Понякога се обръщаше към него с някой въпрос. Тогава той се прокашляше силно, укорително, сякаш й забраняваше да навлиза в негови води. Налага се да проявя предпазливост, си мислеше тя, не бива да слагам всички яйца само в една кошница. |
| 1957 |
Крокодилите били започнали да се съешават. Той ги оставил да гладуват, за да събуди нагона им, да ги насъска, и те се нахвърляли един срещу друг. Истинска кървава баня, но по силните надделели и успели да подчинят колонията. Женските се оставяли да ги заплодят, без много да се дърпат. |
| 1958 |
Той се тръшна на леглото, разперил ръце, пешовете на бялата риза стигаха до бедрата му на рижав гигант. Марсел Гробз. Голямо кълбо светли косми, пухкави издатини, розова плът, осеяна със старчески петна, лице, озарено от очи с цвят на тъмен синчец, живи и пъргави като острие на сабя. |
| 1959 |
Този мъж беше създаден, за да яде, да пие, да се смее, да се наслаждава на секса, да се катери по планините, да сади баобаби, да слага в джоба си гръмотевици, да прегръща светкавици. Като си помисля само как Анриет се беше стремила да го превърне в напудрен пудел! Пак я беше сънувала. |
| 1960 |
Печелеше си хляба като педикюристка. Човъркаше хорските крака, премахваше умрелите кожни клетки, въртеше майсторски пемзата, режеше мазоли, преслушваше органите, почукваше, натискаше тук и там и докато пръстите й сновяха по ходилата и ко калчетата, тя нахълтваше в душите и тълкуваше съдбата. |
| 1961 |
Диагностицираше светлите флуиди на щедрите сърца, синята пъпка на интригантите, язвителната жлъчка на проклетите, жълтеникавата лимфа на ревността, бъбречните камъни на скъперника, червения съсирек на сластолюбеца. Приведена над трите клиновидни кости, тя проникваше в душата и четеше бъдещето. |
| 1962 |
В тези случаи госпожа Сюзан му обясняваше, че в безмилостния свят, в който се движим, понякога се налага да прибегнем до оръжията, с които си служи конкуренцията, и ако не ощетяваме по сла бите, измамата ще ни бъде простена. Все едно съм изгребана отвътре продължи Жозиан. Не съм на себе си. |
| 1963 |
Седяха на леглото, облегнати един на друг. И обсъждаха стран ната болест, която беше връхлетяла Жозиан, тази слабост, която я обземаше и от която й секваше всякакво желание, апетит, стремеж, всичко, което я поддържаше жива и бодра от детските години. Обедът мина много сполучливо. |
| 1964 |
Държеше шишето с биберона и удряше с него по столчето, за да изрази желанията си. Обичаше масата да е добре наредена, чашите, чиниите и приборите да са си на мястото и ако случайно някой от сътрапезниците объркаше нещо, той блъскаше с шишето си по стола, докато виновникът поправеше грешката си. |
| 1965 |
Щом се смее, а то наистина е много смешно! Гари наблюдаваше смаян рижавото розово бебе, обуто в сини ританки, което го гледаше ухилено, а погледът му приканваше: хайде, хайде, искам още, разсмивай ме, защото бебешките приказки направо не можеш да си представиш колко ме отегчават. |
| 1966 |
Когато ме погледне, се чувствам като великанка, красива, смела, безстрашна. Десет минути и половина чисто щастие, тя не преставаше да си прожектира наум филмчето за целувката с мирис на пуйка. Изчерви се и мислите й отново се върнаха към Марсел. Дълго време беше нещастен с майка ми. |
| 1967 |
Жозефин си припомни сцената у Ирис, когато майка й я бе размазала с презрението си. Горката ми дъщеря, неспособна да задържи един мъж, пък бил той и най жалкият, неспособна да печели пари, неспособна да успее в живота, как ще се справиш сама с тези две деца? Този ден тя се разбунтува. |
| 1968 |
Плаках на погребението й. Тъгата е като любовта, не е нещо, което можеш да изкомандваш. На гробището, застанала над изкопа, си казах, че това е моята майка, че и нея я е обичал мъж, който й е направил деца, че и тя се е смяла, пяла, плакала, имала е надежди... Изведнъж се очовечи. |
| 1969 |
Записа си го на листче, което ми показа днес сутринта. За да не забрави да ви го даде. Тя стана, затърси нещо на нощното шкафче, забеляза лист хартия, прочете какво пише на него и й го подаде. Мисля, че беше това... Във всеки случай тук е записана последната информация, която е получил от нея. |
| 1970 |
Колко ритуали, за да окичат с гирлянди треперещите дървета! Може да ни помислят за семейство, което се прибира у дома в неделния следобед, децата ще отидат да си играят, докато стане готова вечерята. Станали сме от масата, не сме гладни, но ще се насилим да хапнем. Жозефин притвори очи и се усмихна. |
| 1971 |
Накъдето и да погледнеш, се натъкваш на насилие. Чувствам го всеки ден по улиците, в метрото, сякаш хората не могат повече да се понасят. Сякаш животът ги е прегазил и те са готови да смажат съседа, за да оцелеят. Нападат се за нищо, готови да се хванат за гушите. Страш на работа. |
| 1972 |
Нали за цели трийсет години самата тя беше забравила, че майка й за малко не я удави. Тази вечер във входа на кооперацията, пред огледалата и зелените растения, се бе появила друга опасност. Препускаща мрачна сянка, която се крепеше на една единствена нотка и я беше вледенила от ужас. |
| 1973 |
Тя кимна, притисна гърдите си с ръце, за да не ги протегне към него. Отдръпна се отново. В същото време се молеше: ще възрази, ще ме накара да замълча, ще ми затвори устата, ще каже: луда ли си, скъпа моя, обична моя, която хвърчи в небесата, защо ми говориш такива неща, лудичката ми, спомни си. |
| 1974 |
Превъртам, си каза, загледана как водата в чайника бълбука и прави балончета. Антоан е неспособен да стреля по заек! Да, обаче нежният, чувствителният мечтае за твърдост, за мъжественост, за начин да се измъкне от действителността, от напрежението, на което е подложен, от вечното си безсилие. |
| 1975 |
Аз, Жозефин, зареяна някъде в средните векове, която е държал в подчинение, успявам и се превръщам в живо предизвикателство, което той сравнява със серията от лични провали. Това подхранва у него чувство за малоценност и фрустрация, които не може да премахне, ако не ме премахне физически. |
| 1976 |
Не се появява като с магическа пръчица. Ученето и изследванията ми дадоха възможност да напиша роман с жива, увлекателна реч, преизпълнен с хиляди детайли, които са докоснали умовете и сърцата на читателите. Душата е важна част. Душата на смирена, ерудирана, търпелива изследователка. |
| 1977 |
Тя се заслуша в бълбукащата вода в чайника, която вря и кипя, докато щракна копчето за изключване, заля листенцата черен чай. Три минути и половина е задължително време за запарката, настоятелно обясняваше Шърли. За повече от три минути и половина става горчив, за по малко безвкусен. |
| 1978 |
Тя остана така замислена, обхванла парещия чайник с длани, Антоан не излизаше от ума й, после се сети за мъжа с червеното поло, затвореното око, белега... Антоан не е убиец. Антоан е слабохарактерен, да, но не желае никому зло. Не съм героиня в полицейски роман, това си е моят живот. |
| 1979 |
Тя разказа за огъня в камината, за блесналите очи на децата, за подаръците, за изгорялата пуйка, спомена дори за пълнежа с извара и сливи, сякаш предизвикваше някаква пикантна опасност, а всъщност усещаше само чувство на прелестно лукавство, на нова свобода, която избуяваше в нея. |
| 1980 |
Тя почувства как гневът пламва в нея. Той се беше превърнал в натрапник, с когото нямаше желание да разговаря. Това чувство беше ново за нея и тя го прие с учудване и известна самоувереност. Можеше да подсили гнева и да го превърне в лост, който да изхвърли извън борда натрапника. |
| 1981 |
Щеше да им разкаже как беше изпълнила обещанието, дадено на самата себе си: никога вече никой нямаше да я прави на нищо, никога никой нямаше да я смазва с презрението си, да я обижда, без тя да се защити. Беше удържала на думата си. Втурна се да събуди Шърли, за да й съобщи хубавата новина. |
| 1982 |
Той просто не знае какво да прави с мен. Щом вече не си обичана, не бива да се пречкаш. Трябва да направиш така, че да бъдеш забравена, да се свиеш и да се смалиш възможно повече, за да забавиш падането. Да изчакаш, докато мъжът те забрави, докато забрави за какво се е настроил срещу теб. |
| 1983 |
Той беше мой съпруг, ние не си задавахме подобни въпроси. Омъжвахме се, живеехме заедно, не беше весело, но нямаше и за какво толкова да страдаме. Ирис не си спомняше някога да е чувала родителите й да се смеят. Татко й се смееше самичък на остроумията, които измисляше. Беше особняк. |
| 1984 |
Не заемаше никакво място, не се натрапваше, не беше приказлив, умря така, както живя: тихо и кротко. Във всеки случай продължи Анриет любовта е примамка за глупаците, измислена е, за да се харчат книгите, вестниците, билетите за кино. Всъщност тя е всичко друго, но не и романтична. |
| 1985 |
Става все по интересно, давай. Ако целта ти е да ме накараш да се върна в болницата, си избрала най правилния подход! Не ми казвай, че излизаш от клиниката, за да се влюбиш. Правиш го, за да заемеш отново мястото си в обществото, да се прибереш у дома, да се върнеш при мъжа си и сина си. |
| 1986 |
Ако не искаш да свършиш в един от тези многоетажни блокове, имаш интерес да се позакръглиш и да си върнеш мъжа. В противен случай ще се принудиш да откриеш тайното очарование на живота в предградията... Ирис се усмихна уморено. Повече не отвори уста и извърна лице към стъклото на колата. |
| 1987 |
В идеален свят с магическа пръчица, която решава всички проблеми, изглажда всички трудности. Нежен и деликатен свят, в който от нея не се иска нищо друго, освен да се изявява. Готова е да слуша всякакви шарлатани, които искат да й продадат безбрежно щастие, без тя да положи и грам усилие. |
| 1988 |
Тя, която дава вид на силна личност, всъщност; се крепи на някаква жалка лъскава илюзия. Готова е на всичко, само да не нацапа ръцете си с грубата действителност. Независимо от всичко ще й се наложи да се поразмърда. Филип няма да се остави да бъде впримчен лесно. Каква странна жена. |
| 1989 |
Ще накара смрадливите канализационни плъхове да повярват, че тази история е ужасно недоразумение, всъщност става дума за договорка между двете сестри. Едната иска да пише, но отказва да сложи името си на корицата, другата, която намира шегата много забавна, приема да изиграе ролята. |
| 1990 |
Просто в клиниката се беше умърлушила и всичко й се струваше трагично. Бях загубила способността да разсъждавам, бях оглупяла от малките шарени хапчета. На първо място не е да си върна мъжа, на първо място е да спечеля отново Жозефин. Тя ще бъде моят ключ, шифърът, който ще ми отвори отново света. |
| 1991 |
И забрава щеше да забули този свят, чиято памет беше надупчена като решето. Прекалено много низости имаше да запаметява, за да си позволи лукса да ги помни всичките. Ето как, без да се унижавам, да се обяснявам, да се оправдавам, ще се върна там, където ми е мястото, и ще премахна злобните плювни. |
| 1992 |
Пейзажът се бе променил. Вече виждаше високите сгради на квартал Дефанс, а в далечината се очертаваше Булонският лес. Скоро сградите от дялан камък щяха да сменят бетоновите блокове с много входове и вместо уличните стълбове щяха да се появят далеч по грациозни улични лампи от ковано желязо. |
| 1993 |
Тази усмивка не даваше пет пари за таксиметровите броячи и за житейските препятствия. Дяволит блясък припламна в зениците й. Анриет почувства облекчение. Ще плати таксито, но пък съвсем скоро ще бъде възнаградена стократно. Напоследък й се наложи да прави значителни разходи, непредвидени харчове. |
| 1994 |
Каква чудесна идея й бе хрумнала въпросния ден, беше в началото на декември, да си направи кока самостоятелно! Горещо се поздравяваше, поглаждайки розовото квадратче. Този ден, тя отлично си спомняше, отиде да си вземе машата за коса от шкафа в банята. Не я беше използвала от много отдавна. |
| 1995 |
В началото това постоянно пресмятане на всяка монетка, от която можеше да се лиши, я дразнеше, чувстваше се унизително, но постепенно започна да се забавлява, тъй като внасяше нещо необичайно в ежедневието й. Например всяка сутрин си определяше сума, в която трябваше да се вмести за деня. |
| 1996 |
Кураж, си каза тя, докато вятърът я шибаше в лицето и от очите й потекоха сълзи. Студът щипеше пръстите й, едва смогваше с две ръце да крепи на главата си широката шапка във вид на мекица, която заплашваше да полети. От съседната хлебарница се носеше чудно ухание на топла франзела. |
| 1997 |
Въздъхна с щастливо чувство. Беше трепнала от радост и умът й веднага се успокои. Изтри потта от челото си, спокойно огледа обстановката, минувачите, собствената си позиция. Слепецът беше протегнал кльощавите си крака на асфалта и потропваше с белия бастун, за да привлича вниманието. |
| 1998 |
Въпросния ден, по скоро сутрин, докато чакаше машата да загрее, тя се почуди дали слепецът все още е там и внезапно паникьо сана при мисълта за прехраната си, рязко се изправи, нажежената маша падна върху бедрото й и я изгори жестоко. Заедно с нагорещеното до червено желязо отлепи цели парчета кожа. |
| 1999 |
Стана точно така. Изгарящата болката утихна, мехурите и отоците спаднаха и кожата й се изглади като по чудо. Всяка сутрин Анриет се взираше в светкавично оздравялата рана. Все пак намесата й струва петдесет евро и въпреки всичките й гримаси телефонната лечителка остана непреклонна. |
| 2000 |
Възглавничките, столовете, рамките по стените, чиниите, огледалата и цветята от къдрава хартия. Дори на издутото лъскаво чело на Шерюбин се мъдреха напомадени къдрици, завити като сърчица. Дебелите й отпуснати ръце, бели като саламурено сирене, се подаваха от широката роба, увити в розов тюл. |
| 2001 |
Но се стегна. Не става въпрос за спечелване на обич обясни Анриет, искам съперницата ми, жената на снимката, да изпадне в дълбока депресия, да разваля всичко, до което се докосне, и мъжът ми да се върне при мен. Така, така... отвърна Шерюбин, притвори очи и сплете пръсти върху голямата си гръд. |
| 2002 |
Ще залинее като откъснато цвете. Ще изгуби красотата си, живеца си, С една дума, бавно ще чезне, ще е обладана от мрачни, дори самоубийствени мисли. Откъснато цвете, по точно от това не мога да се изразя... Анриет се запита дали това не обясняваше пълния с хартиени цветя апартамент. |
| 2003 |
Досада и отвращение ще изпълни всичко около тази жена и освен ако не изпитва към нея някаква изключителна любов, по силна от съдбата, той ще се отвърне от нея. Идеално кимна Анриет, настръхнала под шапката си. Искам го в добра форма, за да управлява предприятието и да печели пари. |
| 2004 |
Разполага ли с някакъв начин, по който да провери ефекта от магията? Анриет се замисли за прислужницата, с която се срещаше в парка, когато тя разхождаше бебето с количката беше я подкупила, за да изкопчва от нея новини за омразната двойка. Да. Наистина ми е възможно за проследя напредъка на вашата. |
| 2005 |
И ако питате мен, и това ще стане съвсем скоро! Анриет се стараеше да изглежда заинтересувана, изслуша още няколко изумителни случки за дете на тази възраст, след което я прекъсна. Нямаше желание да се умилява при гледката на някакво отроче, което се лигавеше с хартийка от карамелен бонбон. |
| 2006 |
Примиряват се за известно време, след което си вземат шапката и сбогом. Може би, помисли тя, докато се пъхаше в леглото, е време за следващия етап на плана: да отида при Гробз ужким за да обсъдим клаузите на развода, да се преструвам на нежна и разбрана, да покажа колко се разкайвам. |
| 2007 |
Ортанс ги избърса с пръст. Имаше ли някакъв повод? осведоми се тя, следейки с очи коленичалия мъж, който говореше по телефона и в същото време се опитваше да затвори куфарчето си. Да, каза, че достатъчно съм се размотавал, трябва да реша с какво ще се занимавам догодина. Януари сме. |
| 2008 |
Не зная, Ортанс. Едва от осем месеца свиря на пиано. Стресиращо е на моята възраст да реша с какво искам да се занимавам цял живот... Мъжът беше открил мобилния си и все така на четири крака се опитваше да сглоби кутията, защото се беше отворила, без да изпуска куфарчето, което стискаше под мишница. |
| 2009 |
Той не отговори. Вървеше с широка крачка и на нея й беше труд но да го следва. Понеже си осемнайсет сантиметра по вцсок от мен, следователно крачката ти е осемнайсет на сто по широка от моята. Ако продължаваш с този ритъм, скоро ще изчезнеш от погледа ми и няма да може да си говорим. |
| 2010 |
Цялата бе настръхнала, толкова сериозно я фиксираше. Не за всичко. Само че коства много усилия. Исках да си взема матурата с висока оценка и успях, исках да дойда да уча в Лондон и дойдох, исках да ме приемат в това училище и ме приеха, така че ще стана известна модна дизайнерка, дори велика. |
| 2011 |
След което настъпи минута на тържественост, в която изпитаха непознато досега състояние на пълно отпускане, на разнеженост. Наслаждаваха се на душите си, на най чувст вителната част на сърцата си, бяха в състояние да изразят съвсем точно мислите си, но никой от двамата не произнесе на глас думите. |
| 2012 |
Казаха си го с очи. Сякаш то не съществуваше или не му беше дошло времето. Завъртяха се в танго, разтвориха най съкровеното в сърцата си, душите им деликатно се целунаха и двамата отново се озоваха насред уличната шумотевица от клаксони и минувачи, които тичаха и изпускаха на земята поничките си. |
| 2013 |
Той не откъсваше очи от нея и слушаше описанието на бъдещето си. След това заставаш пред баба си и, печелиш битката... Излагаш аргументите си, поне ще си си размърдал задника, за да й докажеш, че това е твоята страст. Не просто занимание за убиване на времето. Тя ще се впечатли и ще те изслуша. |
| 2014 |
Ще потърси някое училище. За да се заеме със солфежа и да свири гами. Ортанс го беше сритала по задника, а ритниците помагат да вървим напред. Освен това изтриват черните мисли. Вече не му се струваше, че влачи живота си като бреме, а сякаш го бе оставил на тротоара и го оглеждаше отстрани. |
| 2015 |
Яката се нуждаеше от повече ширина, също както ръкавите, страничните обеми, отбелязваше си Ортанс, докато екипираше на белия лист. Ризата сякаш се вее от вятъра на морската шир. Той тъкмо обясняваше как изкуството и политиката вървят понякога ръка за ръка, а друг път всяко тегли към себе си. |
| 2016 |
Заключва детето в задължителна признателност, в прекомерна благодарност. Майка ни не е виновна, че така става, но трудно се понася. Емоцията беше лукс, който тя не можеше да си позволи. Всеки път, когато беше на ръба да падне в нейния плен, тя удряше ключа. Заключ, блокираше достъпа. |
| 2017 |
Връщайки се от пазаруване с майка си, тъкмо бяха вдигнали ръка, за да хванат такси, забелязаха на ръба на бордюра свит в черупката си охлюв, залепнал върху паднало листо, той се опитваше да прекоси незабелязано. Майка й се наведе, вдигна го и го пренесе до отсрещната страна на булеварда. |
| 2018 |
Ортанс я дръпна за ръкава и я набута в спрялото такси. В това е проблемът на майка й. Емоцията замъглява преценките й. Същото важеше и за баща й. Той имаше всичко, за да преуспее, но се втечняваше в мига, в който се срещнеше и най лекия намек за противопоставяне, сянка на враждебност. |
| 2019 |
Той я обича, тя го обича, обаче това са безплодни емоции, които ги превръщат в страхливци и треперковци. Той убива баща й и тя трябва да отмъсти, честта им е заложена на карта и от двамата се очаква да предприемат нужните действия. Корней е пределно ясен по въпроса: честта извисява човека. |
| 2020 |
Бяха забранили дуелите. Иначе тя щеше да обожава да се дуелира. Да предизвиква онези, които не бяха проявили към нея дължимото уважение. Да пронизва с един удар на острието ос кърбителя. С кого от дремещите в час състуденти бих искала да кръстосам шпага, се замисли тя и огледа класа. |
| 2021 |
Беше скрила лице в лакътя си, преструваше се, че си води записки, но всъщност дремеше. Ако я наблюдаваш отпред, оставаш с впечатлението, че следи задълбочено лекцията на преподавателя, но отстрани се виждаше, че спи. Беше се прибрала в четири сутринта. Ортанс я чу да повръща в банята. |
| 2022 |
Вулгарни, брутални, надути гномове. Гласовете им звучаха странно, все едно имаха в гърлата си разжарени въглени, гласове, които ти действат потискащо, изгарят лицето ти, разтърсват цялото ти тяло. Тя ги избягваше, но се стараеше да не се оставя на страха да я екове, когато се случеше да се разминат. |
| 2023 |
Държеше ги на разстояние, представяше си, че ги държи на километър разстояние. Трудно упражнение, тъй като бяха зловещи въпреки уж усмивките. Обаче съквартирантката й имаше талант. В моделите й личеше вдъхновение, беше стилист, който не скицира, а инстинктивно напипва линията на дрехата, кройката. |
| 2024 |
Тя приличаше на малко дете. Слаба, бледа, с кафяви уплашени очи. Беше свела поглед и трепереше, притиснала с две ръце предницата на шлифера. Асансьорът спря, тя слезе и задържа тежката врата, повтаряйки многократно довиждане. Жозефин се почуди дали жената не искаше да й сподели нещо. |
| 2025 |
Разполагаме с много малко данни. Ще ви излъжа, ако взема да твърдя обратното... Тази жена имаше странен начин на общуваше. Жозефин направи обиколка около езерото и започна втора. Забеляза непознатия да се движи насреща й с ръце в джобовете, с ниско нахлупена над очите плетена шапка. |
| 2026 |
Съжалявам за миналия път. Сигурно ви нараних, но не исках нито да ви причиня болка, нито да ви се подиграя. Тя клатеше глава, бършеше потта, която се стичаше по челото й, отмахваше полепналите по лицето й кичури. Позволете да ви почерпя едно кафе. Тя се изчерви и отказа подадената й ръка. |
| 2027 |
Щеше да разголи душата си пред нея и да я помоли: говори ми, аз не умея да показвам любовта си, но толкова те обичам, че ако сутрин не ме целунеш, не мога да дишам, забравям всичко, дори как се казвам, не чувствам вкуса на първата филийка, губя интерес към изследванията си, губя интерес към всичко. |
| 2028 |
В деня, в който не си дадох труда да ви изслушам... Тя не отговори, не изпускаше от поглед кучето. Стопанинът му беше хвърлил топката в езерото и то се гмурна, за да я извади от водата. Мъжът чакаше, горд с умението си да дресира, горд, че животното се подчинява на щракването му с пръсти. |
| 2029 |
Да защитя дисертацията. Ученето винаги ме е измъквало от най неприятните ситуации. Всеки път, когато животът ми върти номера, средновековието ми идва на помощ. Декламирах на момичетата какво символизират цветовете, за да прикрия тревогата пред утрешния ден или тъгата от отминалия. |
| 2030 |
Зная, че ме чувате. Не винаги отговаряте на мига, но си записвате. Тя отправи поглед към малката звездица. Беше отнесла проблема си най високо, на милиони километри. Винаги трябва да отдалечаваш проблемите, да ги изпращаш далече, много далече, защото започваш да ги гледаш по различен начин. |
| 2031 |
Важните дела оставяше да ги решават другите. Онези другите, към които принадлежеше самият той преди. По времето, когато беше сериозен, забързан, сресан на път, със закопчана догоре риза, с раирана вратовръзка, с два мобилни телефона. Мъж, претъпкан с цифри и брониран с увереност. |
| 2032 |
Под претекст да й даде информация за английските училища заради големия й син. Беше започнала с тон на майчинска загриженост, после се доближи плътно до него. Бюстът й изпълваше леко разкопчаната блуза, от време на време тя отмяташе гъстата си коса си с предизвикателен жест и закачлива усмивка. |
| 2033 |
Записваше си имена, дати със сериозен вид. Той я изпращаше до тях. Понякога се качваше с нея и заспиваше в прегръдката й. Друг път, трогнат от нейната доверчивост, невинност, непринуденост, я целуваше и се изтягаха на огромното легло, което заемаше цялата стая. Много се пазеше да не я засегне. |
| 2034 |
Истински гном. За да е истински, му липсваха само космите по носа, острите уши и мазната уста. Ако се вгледаше по отблизо обаче, можеше да преброи космите по носа му. Широкият му гръб закри светлината на плафониерата от матово стъкло. Тя забрави всичко, надушила насилието, което бушуваше в него. |
| 2035 |
Ако искаше да запази поне малко самообладание, щеше да е по добре да насочи поглед към пердето на душа. Бяло, чисто бяло като усещането за мека белота, което се надигаше в гърдите й и я задушаваше. Стените също бяха бели. Огледалото, малкото прозорче, шкафът над мивката. Бяла беше и мивката. |
| 2036 |
Ако тя си смъкнеше панталона, той пак щеше да извади бръснача. И мигом ще я затрие. За нищо на света повтори тя, търсейки с поглед нещо цветно в банята. Той преметна колана на ръба на ваната, отвори шкафчето за лекарства и извади бръснач. Черен бръснач с дълго острие, което се прибира в жлеба. |
| 2037 |
Ортанс се помъчи да срещне очите й, но онази се изплъзна като змиорка. Покажи пръста на крака си! излая той. Агата се подпря на бялата стена на банята, разкопча бялата си обувка на висок ток и показа остатъка от отрязаното си кутре. Нещо съсухрено и сгърчено, което е било клъцнато из основи. |
| 2038 |
Беше станала безчувствена към ударите. Мислеше единствено за всяка следваща дума, която трябваше да добави след казаната. Докато редеше думите, се беше изместила леко встрани и така избягваше ударите право в лицето. Познавате го изплю тя между два удара. Висок тъмнокос младеж, който идва вкъщи. |
| 2039 |
Там не са от най нежните. Няма да ви е много весело в тяхната компания... Вероятно слушаше, защото започна да удря по леко. Ръката му сякаш се колебаеше. Тя си налагаше да не се разкрещи, защото, ако започнеше да крещи, той щеше да реши, че почти е постигнал целта, и щеше да се развихри. |
| 2040 |
Беше разказвала също на Гари и на нея как един от тези негодници за отмъщение прегазил дъщеря му. Останала инвалид за цял живот, на количка. Закари издивял още повече, беснеел, още по ожесточено преследвал мерзавците и направо ги кълцал на парчета. Кубчето започна да залита, краката не го държаха. |
| 2041 |
А сега, колкото повече време минава, тожова повече се чуди къде съм, защо не му се обаждам. Не бих искала да съм на вашето място... Вече не можеше да спре да говори. Говоренето я държеше на крак. Не изпускаше от очи жълтата хавлиена кърпа, вкопчи се в нея, за да неутрализира околната белота. |
| 2042 |
Вече не се страхуваше. Това, което е добре при болката, е, че след известно време човек става като анестезиран, не я чувства. Отеква, естествено, но някак приглушено, неясно ехо, което се размива в грамадата. В грамадата, която се надигаше при всеки удар, но която тя вече не усещаше. |
| 2043 |
Безупречна девойка, облечена като картинка с плисирана пола, с бяла блуза с якичка, или мацка, в чийто поглед от време на време проблясваше гадна искра. Момчетата си говореха за нея и се кискаха, а когато Зое питаше защо, те се разсмиваха още повече и облизваха устни. Тя слезе към девет и половина. |
| 2044 |
Зое седеше с чувство на неудобство. Ако не пиеше, щяха да си помислят, че е загубенячка. Реши да излее съдържанието на чашата тайно зад гърба си. Беше толкова тъмно, нямаше да забележат. Тя се доближи до тръбата, облегна се на нея, извъртя ръка, смъкна я леко към пода и изля чашата си. |
| 2045 |
Дребните камъчета й се забиваха в дупето. Намираше адски тъпо да седи на бетона, да се хили на неразбираеми шеги и да се налива с горчиви питиета. Чуваше странни шумове, представяше си, че има плъхове, прилепи, змии. Доспа й се, не знаеше какво да каже. Не беше се целувала с момче. |
| 2046 |
Тя изведнъж омекна, почувства как силите я напускат, гърдите й напращяха, краката й се удължиха, на устните й цъфна потайна усмивка на щастлива жена и тя облегна глава на рамото на момчето. Ортанс разказа всичко на Гари. Беше звъннала на вратата му в два и половина през нощта цялата в кръв. |
| 2047 |
Съсредоточавам се върху себе си... и това ми отваря работа: доказателството е налице! тя посочи с пръст лицето си и помръкна, много я заболяваше, когато се усмихваше. Беше я настанил на стол в големия салон. Тя зърна пианото, отворени партитури, метроном, молив, тетрадка за солфеж. |
| 2048 |
Наистина си готин. И ти също, Шърли. Шърли се възхити на това момиче, което се беше опълчило на петима бандюги, беше се измъкнало през прозореца посред нощ, лицето и гърдите му бяха нашарени от побоя и през ум не му минаваше да хленчи и да се вайка. Може би не съм я преценила правилно. |
| 2049 |
Агата не се появи на училище следобед. А Ортанс предизвика стълпотворение, обсаждаха я с въпроси и се чуваха ужасени възклицания. Наложи се да отговаря на всеки поотделно, без значение дали я оглеждаха с отвращение, или със съчувствие. Поискаха да си свали очилата, за да видят колко е пострадала. |
| 2050 |
Тя отказа с обяснението, че не е панаирджийско чудо, и помоли да я оставят на мира. Закачи кратко съобщение на училищното табло за обяви. Уточняваше, че търси съквартирантка, която не пуши и не употребява алкохол, целомъдрена по възможност, добави наум, докато забождаше бележката на таблото. |
| 2051 |
Той се зачете в менюто, сериозен като счетоводител, който проучва годишния баланс. Поколеба се между морски дарове и яребица със зеленчуци и подправки. Реши да си поръча яребица и мълчаливо зачака ястието, скрил поглед зад черния си перчем. Наслаждаваше се на всяка хапка, сякаш приемаше причастие. |
| 2052 |
Твърде е възможно, преди да поемат към дълбините, да са успели да попитат Закари за причината за жестокото отношение към тях и силно се надявам той да е споменал името ми. Тя извади пачка банкноти и с победоносно тананикане я тупна върху сметката, която сервитьорът току що бе донесъл. |
| 2053 |
Ако ме попита дали зная имената на звездите, значи не е за мен, реши Ортанс. Мразя хората, които искат да ти напълнят главата с имената на звездите, столиците на държавите, различните валути, планинските върхове, значенията на всички ненужни неща, напечатани на гърба на пакетите със зърнени храни. |
| 2054 |
Всеки път го изместваше под най различни претексти: епилация с карамелизирана захар, час при фризьора, при зъболекаря за почистване на зъбния камък. Жозефин се чувстваше унизена. Огромното удоволствие, което беше изпитала, когато Ирис й се обади за пръв път, съвсем се беше изпарило. |
| 2055 |
Вървеше подир слаломиращата между масите минипола и се чувстваше тежка, смотана и непохватна. Отне й два часа, докато избере какво да си облече, смазана сред враждебно настроените закачени в гардероба й тоалети, измъкна най красивия, но реши, че ще е по добре да нахлузи стари дънки. |
| 2056 |
Ще ви изпратя гардеробиерката заяви момичето и извърна очи да погледне към нещо по бляскаво. На вратата се беше появил киноактьор и момичето не гореше от желание да си губи времето с падналия му се тежък случай. Жозефин се насади на червения стол, толкова нисък, че за малко да се прекатури на пода. |
| 2057 |
В последния миг успя да се хване за кръглата маса, повлече покривката и едва не събори наредените чинии, чаши и прибори. Все пак успя да запази самообладание и подаде горната си дреха на гардеробиерката, която невъзмутимо проследи инцидента, без да се намесва. Тя си пое дъх, паникьосана. |
| 2058 |
Всъщност не е толкова просто, си каза Жозефин, зад тези красиви фасади се крият лъжи, грубости, коварства, тайни. Усмихват се, а в ръкава са скрили кама и са готови да нападнат. С тази разлика, че те са усвоили изкуството, което за мен е напълно непознато: изкуството на преструвките. |
| 2059 |
Филип... В името му имаше ведро и спокойно щастие, смътно удоволствие, което смучеше като бонбон и бързо бързо изплюваше, защото започваше да й се гади от сладост. Невъзможно, виеше бурята в главата й, забрави го, забрави го. Беше длъжна да го забрави, разбира се. И ще го забрави. |
| 2060 |
Раздипли усмивката си, сякаш разстилаше екзотичен плат, донесен от корабите на Индийската компания; извърна се към съседните маси, за да се увери, че всички са я забелязали, разпознали са я, не само нея, но и жената, с която щеше да обядва, махна с ръка, усмихна се на едни, направи знак на други. |
| 2061 |
Но както знаеш, държах се отвратително с всички. Трябва да искам прошка от много хора. Изкриви устни в ужасена гримаса, веждите й хвръкнаха високо, илюстрирайки отвращението, което изпитваше към Ирис от онзи период, а овлажнелите й сини очи се разтопиха в погледа на Жозефин, за да измолят прошка. |
| 2062 |
Мислех единствено за себе си, носех се във вихъра на суетата. Разруших всичко и никак не се гордея. Дори се срамувам. Бях отвратителна съпруга, отвратителна майка, отвратителна сестра... и продължи да се разкайва, да изрежда прегрешенията си, предателствата, мечтите си за фалшива слава. |
| 2063 |
Жозефин впери поглед в пръста на сестра си, който показваше възвърналата се интимност между съпрузи, между любовници. Този пръст я призоваваше към ред, заявяваше й открито: ти си просто натрапница, какво си въобразяваш? Посъветвах го да отиде на дерматолог, настоях да го стори, но той не ме послуша. |
| 2064 |
Устните му върху нейните устни, устата в уста, телата им преплетени, смачканите чаршафи, думите, които двамата нашепват, замаяни от желание, гъстата черна коса, разпиляна на възглавницата, Ирис стене, Филип... Образите препускаха. Тя закри уста с ръка, за да затисне напиращото стенание. |
| 2065 |
Ще загубя любов, приятел, ще загубя сестра си, семейството си, спомените, ще загубя детството си, дори целувката пред кухненската печка. Ирис следеше колебанието в очите на Жозефин. Ако не сподели тайната си, ще трябва да надяна маска на обидена, да се отнасям с нея като с враг, да я държа настрана. |
| 2066 |
А като ми свърши работният ден, трябва да се погрижа и за децата! Жозефин обходи с поглед помещението. Маса, четири стола, овехтяло канапе, стар бюфет, телевизор, олющен кухненски ъгъл с гетинакс, протрит жълт линолеум и в дъното, преградена с виненочервена завеса, полутъмна стая. |
| 2067 |
Двете жени се спогледаха мълчаливо. Хубавото, ако дойдете с мен, е, че ще можете да си изберете, нали не е задължително двете да имаме еднакъв вкус. Ифижени беше скръстила ръце на гърдите си и гледаше намръщена. Този ден косата й беше с мандаринен цвят, преливаща в жълто тук там. |
| 2068 |
Действително, по добре ще е да боядисаме стените в красиви цветове, вместо да си боядисвате косата заяви Жозефин поучително. Този път не ми се получи цветът... но не е много удобно, душът е в двора, в стаичката няма електричество и не винаги мога да изчакам колкото трябва, за да хване боята. |
| 2069 |
Тя цъкна с език да изрази учудването си. Забрадката ограждаше младото й лице с невинно изражение на мадона, на която са достатъчни две минути, за да си направи тоалета в крайчеца на мивката. От нея лъхаше на обикновен сапун, с който се измиваш на бърза ръка и не се доизплакваш с ледената вода. |
| 2070 |
Рьоне щеше да си развали настроението за целия ден, ако кафето не е хубаво. Той не отваряше уста, преди да е изпил две големи чаши и нагънал две филии от прясната франзела, която синът на хлебарката оставяше пред вратата им на път за училище. Жинет му даваше по някоя дребна монета. |
| 2071 |
Затвори очи. Въздъхна. Бебето се люшна, той успя за го хване и с двете си силни ръце, осеяни с ри жави косми започна да го мачка. Забиваше пръсти в закръгленото коремче на Младши, който безропотно се оставяше да го тормози, но по болезнената усмивка личеше, че не му е особено приятно. |
| 2072 |
Не мога вече да издържам, скапах се тотално. Бродя из апартамента като стар елен с износени рога. Реве ми се, смазан съм, провиснал съм като прани гащи. Вече не зная какво подписвам, не зная си името, сън не ме лови, залък не хапвам, изцеден съм напълно. От мен се носи воня на нещастие. |
| 2073 |
Искат да я убият бавно, да чезне и да вехне, докато умре. Оттогава тя се опитва да я спаси, но всеки път, щом се пооправи, изкара два дни, хапне, възвърне си усмивката, сложи глава на рамото ми, не смея да дишам... защото хоп, пак изпада в предишното състояние. Казва, че чувствала как я изключват. |
| 2074 |
Но най много искаше да има деца. Дълго време беше пренебрегвала майчинския инстинкт, отлагаше тази задача, която щеше да сложи финалната точка на кариерата й, но повече не беше в състояние да го крие от себе си, утробата й очакваше да бъде оплодена. И сякаш нарочно Шанхай беше пълен с деца. |
| 2075 |
Носталгията по родния край и живота на домакиня я обзе веднага след празниците. Виновна за обърканите й хормони вероятно беше пластмасовата елха, която поръча по интернет. Допреди Коледа подтичваше с леко сърце, пресмяташе печалбите, разнообразяваше асортимента с нови продукти, нови играчки. |
| 2076 |
Парите трупаха лихви в банката, Уей приемаше всяка нова идея, договорите се подписваха, поточните линии се задействаха и изплюваха нов продукт, който наводняваше селските райони и превръщаше всяка китайка в очарователна Барби с дръпнати очи. Всичко вървеше с висока скорост. Прекалено висока. |
| 2077 |
След което се беше изкашлял гръмко, за да й покаже, че разговорът е приключил. Това беше неговият начин да тряска вратата под носа на някого. Тя се оказа пленница на алчния стар китаец, който пресмяташе парите си, тракайки с топчетата на сметалото, и разпищолен се чешеше по ташаците. |
| 2078 |
Вече съм емигрантка, човек без корени... В един френски вестник отпреди няколко седмици беше прочела репортаж за бунтовете в китайските селски райони. Селяни, които се съпротивляват срещу заграбването на земята им, за да построят на нея заводи. Армията укротила непокорните, но за кратко. |
| 2079 |
Призрак. Липсваха само паяжините по костите. Вървеше приведена, обувките й бяха с дебели губени подметки. Накланяше се наляво, после надясно, плуваше в морскосиньото габарди нено манто, правата й изтъняла коса хвърчеше във всички посоки. Прислужницата я водеше и не я изпускаше от поглед. |
| 2080 |
При тези мисли й се завиваше свят. Да бях знаела, ох, да бях знаела... си повтаряше тя, сваляйки голямата си шапка. Тя пооправи косата си да бухне малко, защото тежката грозна мекица я беше смачкала, и се усмихна лъчезарно в огледалото. Беше открила ново измерение: всемогъществото. |
| 2081 |
Ще ми е достатъчно само да размахам пред очите им някоя и друга облага, да им подшушна, че ще ги спомена в завещанието си, че ще им уредя жилищен заем, и антрето ще е пълно с чакащи приятели. Валсове на Щраус зазвучаха в главата й, тя си затананика. Дрезгавият й глас разпръсна мечтата. |
| 2082 |
Няма да й се налага повече да ограбва парите на слепеца пред кооперацията. Въпреки че... Не беше съвсем сигурна. Да краде ежедневно и безнаказано от онзи бедняк долу, да си присвоява няколко монетки, запазили топлината на шепата, която ги е пуснала в паничката, внасяше тръпка в живота й. |
| 2083 |
Беше се научила да плаче, без да си разваля грима. Тръгна си, стиснала здраво бутилката под мишница. Онези, които харчеха, без да си правят сметката, не знаеха какво губят. Животът се оказа изпълнен с вълнуващи и трепетни мигове. Всеки ден носеше най различни случки, приключения, приятни страхове. |
| 2084 |
На ръба и без да се отпуска, за да не се забележи. Не й харесваше да се промъква в стаята на Зое като натрапница. За нищо на света не би разгънала писмо, не би прочела бележка в тетрадките й, защото за нея беше равносилно на кражба с взлом. Тя просто имаше желание да види нещата отвътре. |
| 2085 |
Слагаше си блясък на устните, черно на миглите. Скоро щеше да стане на четиринайсет, скоро щеше да стане също такава красавица като Ортанс. Жозефин си наложи да запази надежда. Човек може да изгуби всичко, да остане без ръце, без крака, без очи, но ако запази капка надежда, е спасен. |
| 2086 |
Човек се надява до края. Някои хора десет минути преди да си отидат, продължават да чертаят планове. Когато надеждата й се изплъзваше, когато беше работила до изнемога и буквите се мержелееха пред очите й, изключваше компютъра и намираше убежище при Ифижени, където се трудеше господин Сандоз. |
| 2087 |
Много държеше на достойнството си. За малко да го загуби преди няколко години, беше успял да го задържи в последния момент и оттогава полагаше грижи да го опази. Не обясняваше как за малко не го загубил. Жозефин не го разпитваше. Долавяше божата, нещастието, които напираха да избухнат. |
| 2088 |
Имам двайсет и пет годишен син и ми се иска и аз да съм на двайсет и пет. Влюбвам се в приятелките му, тичам по шорти, тъпча се с витамини, вдигам гири. Направо съм жалък. Обаче не виждам друго решение, защото в наши дни младостта не е само момент от живота, тя е условие за оцеляване. |
| 2089 |
През дванайсети век са изхвърляли старците на улицата. Той спря да боядисва, очаквайки обяснението. Жозефин се впусна в подробности: Зная едно фаблио, тоест народно умотворение, което разказва историята на син, който се оженил, искал да живее сам с младата си булка и изгонил баща си. |
| 2090 |
Страхът от променящия се свят, в който оставаш без опорни точки, дезориентиран. Светът е претърпял най много промени през средновековието. Отначало хаос, после възраждане. Неизбежен период, който не можем да прескочим... Той извади цигара, запали я и мацна върха на носа си с розова боя. |
| 2091 |
Били са вманиачени на тема сигурност. Издигали са стени, за да се предпазят от съседите, замъци и кули, за да откажат евентуалните нападатели. Търсели са всякакви начини да насаждат страх. Многобройни ровове, крепостни стени, бойници, символични защитници, които бездруго не са били от полза. |
| 2092 |
Много повече, отколкото пред компютъра. Когато прекарваш дълго време в мислене седнал, започваш да се скапваш. Мозъкът е част от тялото, а то дава енергия на мозъка чрез движение. Също както когато тичаше сутрин. Може би това беше причината, поради която непознатият обикаляше езерото. |
| 2093 |
Или че очаква да я покани на обед през почивката си, да я хване за ръката, да й говори на уше, да я целуне. Тя искаше да целува само един мъж. Мъжа, който й беше забранено да целува. Отново се захващаха за работа. Заглаждаха, боядисваха, нанасяха покрития, правеха мазилки, замазки, шпакловки. |
| 2094 |
Работих три дни в ателието и беше супер. Видях започването на новата колекция, но не мога да говоря по този въпрос. Уча се да структурирам макети, да сглобявам горница от най фин воал, гигантски шапки, дантелени корсажи. Пръстите ми кървят. Вече мисля за следващия стаж, който ме очаква. |
| 2095 |
Прелиташе из кафенето, беше вдигнала на тила русата си коса, въртеше се около масите, плъзгаше се, грациозно слаломираше между клиентите и сякаш имаше два чифта уши, защото приемаше поръчките, които й подвикваха отвсякъде едновременно, и четири ръце, за да носи чиниите, без да ги разлива. |
| 2096 |
Той правеше плахи опити, които тя не забелязваше. Той подпъхна хартиената салфетка под яката на бялата си риза, отряза си от наденичката, вдигна я с вилицата към устата си и проследи с поглед Валери, която тъкмо се доближаваше с кафето в ръка до масата на елегантния господин и водното конче. |
| 2097 |
Мама се обади по телефона, иска да дойде в петък, помоли да й звъннеш рече синът му, без да откъсва очи от добре опечения бифтек, и размачка с вилица пържените картофки, които оставяше за накрая (ядеше месото по задължение, а картофките за удоволствие). Аха... отвърна Филип изненадан. |
| 2098 |
Отпусната ни е определена бройка по рождение и не бива да ги разхищаваме... Тя беше опънала косата си назад и я беше захвана здраво с две широки щипки; приличаше на девойка, която се гримира тайно. Извади малка кутийка с черно мазило, четчица с твърд косъм, плю отгоре и прокара четчицата. |
| 2099 |
Филип изкриви лице. Вторачила очи в огледалото, тя нанасяше на миглите си дебел черен слой. Плюеше, търкаше, прицелваше се, нанасяше и отново повтаряше стъпка по стъпка цялата церемония. Четирите такта, повтаряни ритмично и умело, свидетелстваха за навик, сръчност, за женска опитност. |
| 2100 |
Ето заради това изказване някое момче ще се влюби в теб каза той, за да й напомни, че той нямаше да е това момче. Влюбени в думите красиви момчета... такива вече няма. Докато пораснат, те общуват с електронните си игри. На яката му капна вода от душа и той се премести. Душът ти капе. |
| 2101 |
Преди се вълнувах от мечти, че ми подаряват кожени палта, коли, накити, днес тръпна и се вълнувам в очакване да получа книга, да отида на опера! Не съм скъпоструваща любовница! Думата любовница прозвуча като горно до, изпято от прочута оперна дива, която след това пропада в дупката на оркестъра. |
| 2102 |
Той се замисли как да покаже, че не я е чул, без да я обиди. Да не й позволи да се настани, да я отлепя малко по малко, бавно, да я пусне в кошчето, препълнено с картонени опаковки и памуци. Помежду им настъпи трепетно мълчание, изпълнено с очакване и с чувство на недоиз казаност. |
| 2103 |
Хайде, давай приятелю, давай, забивай по дълбоко ножа в раната, все още дишам. Ненавиждам мъжете, ненавиждам себе си, защото съм зависима от тях, ненавиждам чувствата, искам да съм роботизирана жена, която раздава ритници, когато искат да я целунат, и не позволява на никого да я доближи. |
| 2104 |
Всъщност не, иска ми се да го прошепна на всички като някаква тайна, която не можеш да се сдържиш да запазиш само за себе си. Обърках се. Значи е тайна. Суперважна тайна, която нямам право да споделям, но отвътре ме изгаря желание да я извикам. Така или иначе, очевидно тайната ми сама се разкрива. |
| 2105 |
Вече не съм същата. А всъщност пак съм си аз. Все едно имам огромен балон с въздух в гърлото, чувствам се лека. Сърцето ми лети, бие като тъпан, в момента, в който се виждаме, толкова се страхувам, че не съм достатъчно красива, че повече не ме обича или нещо друго. През цялото време се страхувам. |
| 2106 |
Все едно усещам, че нещо ще изхвръкне от мен, толкова съм щастлива. Нещо, което ще се пръсне и ще ме покаже на целия свят такава, каквато съм отвътре. Сега усмивка цъфти на устните ми и в главата ми звучи лека музика. В същото време имам чувството за нереалност, че всичко е наужким. |
| 2107 |
Мразеше да ги харчи за ненужни неща. По три пъти проверяваше цената на някое палто и оставяше обратно флакона с парфюм за деветдесет и девет евро. Обстановката беше като в изпитна зала. Четирийсетина души бяха насядали на столове, пред тях на пригодената поставка имаше някакви разпечатани листове. |
| 2108 |
Бяха се погрижили да оставят три празни места между него и себе си. Домоуправителят, мъж в сив костюм с нерешителен поглед, с мека и отстъпчива усмивка, заяви, че господин Пинарели ще поеме председателството на събранието. После минаха на избора на протоколчик и двама преброители за гласуването. |
| 2109 |
Елха за осемдесет и пет евро изквича господин Пинарели. Тези разходи трябва да бъдат за сметка на портиерката, тъй като елхата очевидно беше нагласена там, за да ни накара да се бръкнем и да й дадем пари по случай празника. Обаче ние като съкооператори не печелим нищо от така събраните средства. |
| 2110 |
Стана, зашепна на ухото на Льофлок Пинел и той се върна и седна, хвърляйки убийствен поглед на усойницата. От цялата разправия се създаде атмосфера на смътна жестокост. Сякаш присъстваха на репетиция на пиеса, чийто край беше известен, но всеки държеше да изиграе ролята си докрай, без да се щади. |
| 2111 |
Госпожица Дьо Басониер произлизала от аристократично и разорено семейство, което в началото притежавало цялата кооперация плюс още две или три други в квартала. Била едва деветгодишна, когато дочула през затворената врата на бащиния кабинет жалните му стенания на човек, докаран до фалит. |
| 2112 |
Хвалела се, че никога не се е поддала на съблазните на парите, славата и властта, забравяйки, че няма достъп до нито една от въпросните съблазни. Останала стара мома, вкисната и огорчена. Понеже се сърдела на баща си, че ги е разорил, тя презряла мъжете, слаби същества, разточителни мекотели. |
| 2113 |
Веднъж арабин в пощата, когото нарекла обществен паразит, втория път някакъв поляк, когото обвинила в нацизъм! Взела го за германец. Вместо да се кротне, тези случки още повече засилиха яда й; тя се изживява като жертва и се оплаква от несправедливост и от заговор в световен мащаб. |
| 2114 |
Оня ден на коктейл се запознах с много солиден мъж, красив, очарователен. Погледите ни се срещнаха, хареса ми, аз му харесах, попитахме се, кимнахме си, измъкнахме се, отидохме да вечеряме, все още се харесвахме, изпивахме се с очи, допадахме си, преценихме се взаимно и накрая бяхме в леглото. |
| 2115 |
За Жозефин те бяха като гиганти в ботуши, които се отърсваха от зимата. От прозорците на жилищата се долавяха откъслечни разговори и оживлението зад открехнатите прозорци контрастираше с празните улици, по които отекваха техните крачки. Голямо черно куче пресече и се кротна под една улична лампа. |
| 2116 |
Беше снажен, красив, висок, проявяваше трогателно внимание. Чувстваше се поласкана да върви редом с него и същевременно се ядосваше на себе си, че се нуждае от чуждата оценка. Имаше лошия навик да споделя, без много много да се замисля, за да привлече вниманието на хората, които я впечатляваха. |
| 2117 |
Прииска й се да го хване подръка, но се отказа. Май не беше човек, склонен към фамилиарност. По онова време моето село беше пълно с живот, с настроение. Имаше една главна улица с дюкяни от двете страни. Базар, бакалия, бръснарница, пощенски клон, хлебарница, две месарници, цветарски магазин, кафене. |
| 2118 |
Той потриваше средния си пръст отвътре, сякаш да изчисти въображаеми петна от мастило. Израснах край машините. По онова време печатарската работа беше занаят. Той набираше текстовете на ръка. Буквите бяха оловни, наредени в специална наборна каса, обикновено с шрифтове дидо или бодони4. |
| 2119 |
Той й хвърли бърз проницателен поглед. В него имаше нещо плашливо, потайно. Тя имаше усещането, че не е склонен да си разгалва душата, но когато реши, го прави с пълна доверчивост. Ифижени, портиерката, би искала да организира скромно тържество в жилището си, за да отпразнува ремонта. |
| 2120 |
Звездичката проблесна един два пъти като сигналите на морзовата азбука, изпращайки й посланието си. Тя възкликна. Затвори прозореца и преливаща от щастие, което струеше в звънка песен, отиде да си легне, нетърпелива вече да е следващият ден. Или по следващият. Или по по следващият. |
| 2121 |
Реши да я изхвърли незабавно. Беше яла сьомга на вечеря и кофата вонеше. Никога повече няма да купувам. Първо, много е скъпа, второ, като се пържи, полепва по тигана, и трето, смър ди. Смърди, докато се пържи в тигана, смърди в кофата за боклук, смрадта е попила дори в двойните завеси. |
| 2122 |
Мама винаги правеше писия в петък. Тя си наметна халата, избран по каталог и доставен по пощата, нахлузи си пантофите, навлече гумените ръкавици и грабна кофата. Всяка вечер в двайсет и два часа изхвърляше боклука, за нея беше ритуал, но тази вечер й се щеше да прескочи. Не, нямаше да прескочи. |
| 2123 |
Но беше несравнимо по интересно от всякакви книги от поредиците на Зелената и Розовата библиотеки, които майка й я караше да чете, защото били за деца. Така се пристрасти към тайните. Вуйчото пък се беше пристрастил към досиетата и дори след като се пенсионира, продължи да ги трупа вкъщи. |
| 2124 |
Какви кирливи ризи можеше да извади на показ, за чудо и приказ! Притежаваше изумителна власт. Е, недостатъчна, за да си върне кооперацията и апартамента, но се забавляваше да ги обстрелва със спомени за времето, когато тя беше важна личност, наемателите й правеха мили очи, питаха я как е, що е. |
| 2125 |
Или се преструваше, че не е. Но тя все щеше да изкопае нещичко по неин адрес. Това беше девизът на вуйчо й: всеки крие някаква тайна или дребна подлост и ако умело се възползваш, се сдобиваш със съюзник или с прислужник. Прекоси двора и се насочи към помещението с кофите за боклук. |
| 2126 |
Прекалено е заета да пребоядисва портиерското жилище! Само че няма да го бъде, тя ще си поговори с домоуправителя. Тя си има начини. Зарадва се за гумените ръкавици, които се бе сетила да сложи, и повдигна капака на първия контейнер, отдръпна се, за да не я удари смрадливата вълна право в носа. |
| 2127 |
Ще му тикна досието под носа. Тя не чу как някой отвори вратата зад гърба й. Наведена над сивия контейнер, ругаейки Ифижени, с разтворен халат, през който се виждаше розовата й нощница, тя усети как грубо бе дръпната, ударена жестоко в гърдите и как ударите продължаваха да валят неспирно. |
| 2128 |
Дали пък не беше се досетила съвсем правилно: всички се бяха заплели в непосилни тайни? Тя бавно се разпадаше на пода, затворила очи, убедена, да, да, сигурна бях, всички крият по нещо, дори този красив мъж, който позира по слип на рекламните билбордове. Красив тъмнокос мъж с романтичен перчем. |
| 2129 |
Вуйчо й разполагаше с данни за него: многократно задържан пиян и дрогиран, арестуван за нападки към органите на реда, за нарушаване на обществените норми. Приятелят ти има ангелско лице и поведение на уличник. О, ако наистина ми беше приятел, си беше помислила тя и едва не бе споделила мечтата си. |
| 2130 |
Беше забравила. Малко по малко престана да се съпротивлява на болката, отдаде се на милостта на безсъзнанието в топлата лепкава локва кръв. Искаше да извърне глава, за да зърне лицето на нападателя, но силите я напуснаха. Мръдна пръст на лявата ръка и усети гъстата кръв, нейната кръв. |
| 2131 |
Бутна някаква кутийка от бира или безалкохолно и тя се търкулна под ръката й, усети миризма на фъстъци от паднал наблизо празен плик, учуди се отново, че все още е в съзнание, въпреки че силите изтичаха с кръвта й. Нямаше повече смелост да се съпротивлява. Учудена, учудена и съвсем изцедена. |
| 2132 |
В противен случай бе готова да съблазни друг мъж! Трябваше да бъде реалистка, оставаха й само няколко патрона и логиката налагаше да прояви трезвомислие във финалното сражение. Налагаше се да впрегне всичките си сили, за да го спечели, като запази и евентуален резервен ход за отстъпление. |
| 2133 |
Не желаеше да мисли за последствията. Тя кимна, когато мъжът отсреща предложи да свали чантата й от багажника. Благодари му с любезна усмивка. Миризмата на евтин одеколон, която долови, когато той вдигна ръце, за да поеме' багажа, й бе достатъчна: нямаше смисъл да си губи времето с него. |
| 2134 |
Александър разказа как получил най добрата оценка по история от целия клас, Филип изръкопляска, Ирис също. Не знаеше дали ще спят в една стая, или той си бе уредил вече да преспи другаде. Припомни си колко беше влюбен в нея и взе да си самовнушава, че такава любов не може да свърши просто ей така. |
| 2135 |
Тя го наблюдаваше отстрани. Обзавеждането не я вълнуваше. Тя не беше безразлична към красивия интериор, но не обичаше да обикаля антикварните магазини, търговете. Не харесвам нищо, изискващо продължително усилие, обичам да се разхождам безцелно, да мечтая, да се излегна и да чета с часове. |
| 2136 |
Мързе лана съм аз, нищо друго! чу вътрешния си глас, но го изкомандва да замълчи. Филип беше оставил пътната й чанта в антрето. Александър отиде да си легне, след като учтиво помоли за целувка, и двамата останаха сами в просторния хол. Беше сложил бял мокет, вероятно не канеше често гости. |
| 2137 |
Изглеждаше направо херметизиран, та тя се запита дали не беше сбъркала с идването. Вече не беше толкова сигурна, че има сини очи, тънка талия, закръглени рамене. Започна да мачка крайчеца на косата си, изхлузи обувките си и подви дългите си крака в отбранителна поза на изчакване. |
| 2138 |
Представи си я как разказва на приятелките си за лондонския уикенд или как го премълчава, вероятно вече не са й останали много приятелки. Представи си я във влака, как мисли за шансовете си, как разглежда лицето си в огледалото... Толкова дълго се беше лутал в миража на любовта си. |
| 2139 |
Имам нужда да променя живота си. Дълго време животът ми се въртеше около теб, ти бе смисълът на живота ми, после работата, която ме поглъщаше изцяло, после синът ми. След това работата ми досади, ти направи всичко възможно да се уморя от теб, сега имам Александър и желание да променя живота си. |
| 2140 |
Трябваше ми доста време, осемнайсет години, докато изтекат песъчинките през тясната част на часовника. Ти изчерпа пясъчните си запаси, а аз се преместих на другата купчинка. Много е просто всъщност... Тя вдигна към него очарователното си уплашено лице, на което бе изписан израз на недоверие. |
| 2141 |
Ще преспиш и утре ще отпътуваш обратно, без да драматизираш. Ще обясня на Александър, че си се разболяла, върнала си се в Париж и отсега нататък ще идваш да го виждаш тук. Двамата заедно ще обсъдим дните, начините и ако се държиш прилично, можеш да го виждаш колкото искаш без ограничения. |
| 2142 |
Не й се плачеше. Беше поразена. Вървеше по дълъг бял коридор, в края на който със сигурност таванът щеше да се срути отгоре й. Тогава щеше да страда и животът й щеше да стане на развалини и хаос. Не знаеше кога ще настъпи моментът, искаше само да изтласка колкото може по далече края на коридора. |
| 2143 |
А нея поне до второ нареждане все още я имаше. И възнамеряваше да си я запази, нямаше да допусне да й бъде отнета. Както и да е, мислеше тя, потраквайки гневно с токчета, никога не е бил толкова съблазнителен, колкото тази вечер, и никога не бях желала по силно да се хвърля в прегръдката му. |
| 2144 |
Утре ще разсъждавам по тази тема. Тя отвори вратата на хотела, подаде кредитната си карта и поиска най хубавия апартамент. На другия ден след общото събрание Жозефин реши да си обуе маратонките и да отиде да потича. Ще направя две обиколки на езерото, за да изхвърля отровата от гадното събрание. |
| 2145 |
Пое по широката алея, която излизаше при езерото, и видя познатите физиономии на съботните играчи на петанк. В съботата играеха по двойки. Жените носеха хладилни чанти за пикник, в тях имаше бутилка розе, твърдо сварени яйца, пиле и майонеза. Тя започна първата обиколка, тичаше в обичайния си ритъм. |
| 2146 |
Беше още рано за тайнствения мъж. Съботите се появяваше около обяд. Времето беше хубаво и тя се почуди дали нямаше да си е махнал шала или шапката. В такъв случай щеше да види как изглежда, дали е приятен на вид, или е намръщен. Може да се окаже известна личност, която не желае да й досаждат. |
| 2147 |
Поклащайки се до него, женската чакаше с доволен вид на наконтена лелка. Някои бягащи ухаеха на сапун, други миришеха на пот. Едни оглеждаха жените, други не им обръщаха внимание. Спектакъл, в който участниците се познаваха, въртяха се в кръг, потяха се, търпяха и продължаваха да се въртят. |
| 2148 |
Зная да живея сама. По скоро зная да оцелявам сама. Съседната възглавница е студена и недокосната, леглото, на което лягаш, е с отгърната завивка само от едната страна, остава непокътнато мястото за другия, който няма да дойде, когото очакваш напразно в познатите студени обятия на тъгата. |
| 2149 |
Без дори капка надежда, която да лелеш, без ни едничък кадър от филм, който да погледаш. Само като се сетя с каква сила се хвърлих към него в коледната вечер! Наивна като малко момиче, когато той ме целуна, с мечтите ми за първа любов, с които го дарих. Заради него се връщах отново в детството. |
| 2150 |
Готова бях на всичко. Да го чакам, да вдишвам присъствието му отдалече, да пия от любовта му в думите, драснати на титулната страница. Това ми беше достатъчно, за да го чакам търпеливо месеци, години. Тя усети нечий дъх на ръката си и отвори очи стресната. Едро черно куче я гледаше, наклонило глава. |
| 2151 |
Той наклони глава на другата страна, сякаш да й покаже, че я слуша. Обичам един мъж, вярвах, че и той ме обича, и останах измамена. Такава съм аз, да знаеш, винаги вярвам на хората... Той сякаш разбираше и я чакаше да продължи. Една вечер се целунахме, истинска целувка на влюбени и изживяхме. |
| 2152 |
И продължи да тича, то я следваше, забило нос в маратонките й. Спираше, когато тя спираше, подтичваше, когато тя се затичаше. Закова на червения светофар, последва я по петите, нагаждайки се според нейния ритъм, без да й се пречка в краката. Промъкна се заедно с нея, щом отвори вратата. |
| 2153 |
На манекен, който презира, на изследовател и ерудит, който уважава... Това обяснява защо се държи резервирано, защо й говори на вие. Не може да се доближи твърде много до нея, опасява се да не го разобличи. Не може да си разкрие душата, страх го е, че ще вземе да си признае всичко от игла до конец. |
| 2154 |
Богатите не се смесват с другите, събират се помежду си. Бедните се омешват. Или биха искали да се омешат, но не ги допускат! Жозефин за малко да й каже как поначало си е знаела, че не е много разумно да иска да събере хора, които през цялата година се разминават, без да си кажат нито дума. |
| 2155 |
Изобщо не съм я ползвала! Веднага си каза, че никога не беше вярвала на тази карта. На душваше измамата, отстъпките, за да ти пробутат мухлясало сирене, пастет с изтекъл срок, запасите чорапогащници с бримки, от които да се отърват, пастата за зъби, дето е пълно менте. Сигурно имате грешка. |
| 2156 |
След като сте участвали, значи имате право. Може да се окаже просто грешка в машината... Касиерката, изтощена от факта, че вече е двайсетгодишна, а все още е на касата, намери сили да натисне някакъв бутон. Появи се наперена дама с леко прошарена коса: отговорничката на касиерките. |
| 2157 |
Ван ден Брок в обичайния им вид, той блед, размахал дългите си ръце като пипала на насекомо, тя добродушна, усмихната, въртеше объркано очи във всички посоки. Атмосферата внезапно се промени. Присъстващите едва ли не заеха за почест, единствено госпожа Мерсон продължи да се кърши. |
| 2158 |
Жозефин остана силно изненадана. Властта на парите, престижът на луксозните апартаменти, отличната кройка на дрехите оказваха влияние и налагаха уважение въпреки злобните подмятания. Иронизираха само докато величествата стояха надалеч, щом дойдеха по близо, започваха да се покланят. |
| 2159 |
Когато вдигна очи към нея, тя се понесе на вълните на щастието. Той се усмихна и тя прие усмивката му като покана за танц. Жозефин ги наблюдаваше смаяна. Той се навеждаше към нея, сякаш се опиваше от аромата на рядко цвете, тя беше възприела идеално премерена поза на резервираност. |
| 2160 |
Изплю ваше ги като вулкан, бълващ лавата, която е задръстила кратера му и го притиска да спи. Последния път, когато обядвахме заедно, след като беше отлагала три пъти срещата по такива незначителни причини, че направо ми идеше да се разрева, ти през цялото говори единствено и само за себе си. |
| 2161 |
Искаш ли да бъда откровена с теб: напълно е прав и се надявам това да ти бъде обица на ухото! Бих те посъветвала отсега нататък да започнеш да се интересуваш малко и от другите хора. Защото, след като досега нищо не си дала, а само си вземала, накрая ще останеш сама и ще си изплачеш прекрасните очи. |
| 2162 |
Самата мисъл, че съществуваш, те разтреперваше. Аз те накарах да извадиш на бял свят най доброто от себе си, аз изнесох на свой гръб успеха ти и ето как ми се отблагодаряваш! Ирис, може би е по добре да престанеш да пиеш... подхвърли Жозефин, стиснала чиния със сгърчени от нерви пръсти. |
| 2163 |
Видя го под ръка с Доти Дулитъл, той я придърпа за яката на палтото, притисна я до печката в нейната кухня и я целуна с топли нежни устни. В корема й зейна празнина, студена болка, която се надигна, разрастваше се неудържимо. Тя сложи ръка на корема си, за да попречи на празнината да расте. |
| 2164 |
Клекнал на задните си силни и мускулести крака, той я наблюдаваше внимателно като дете, което се учи да говори. Стори й се, че я имитира, за да я разбира по добре, да я обикне по силно. Не я изпускаше от очи. Единствено тя го интересуваше. Тя прие пламенната му любов и се усмихна през сълзи. |
| 2165 |
Изправи се, направи няколко несигурни крачки, тръсна се на подплатеното си с памперси дупе и те му бяха омръзнали, скоро щеше да ги метне в кофата, откъде им е хрумнало да оставят ангелче с пълна торба ако между крачетата? отново се надигна, закрепи се и пак направи крачка напред. |
| 2166 |
Вероятно е някаква мания на онова смотано момиче, което му бяха натрапили за бавачка. Потайна глупачка, заета единствено да чете списания за дебили и да прибира в джоба си банкнотите, които й буташе Летящата чиния, за да й се отплаща за доносите. Вкъщи всичко беше оставено на автопилот. |
| 2167 |
Да го чуеш само как се пазари! Много се кефеше, когато Марсел го вземаше със себе си в работата. Не можеше истински да участва, защото беше пленник на бебешкото си тяло, гукаше и се кандилкаше нестабилно, но се въртеше на детското си столче като същински дявол, за да му дава знаци и да го подсеща. |
| 2168 |
Примигваше недоверчиво, чудеше се дали не сънува, обаче го слушаше. Говореше му на китайски, на английски, четеше му отчети, финансови анализи, доклади от проведени изследвания. Младши нямаше право да се оплаква: беше извадил страхотен късмет с този старец, когото Небето беше дарило с интуиция. |
| 2169 |
Безмълвни плюшени фигури, книжки от плат с една буква на страница, висящи дрънкалки, които му пречеха да спи. Следващия път, когато слезеше отново ако изобщо имаше следващ път! от самото начало ще се превъплъти в древния Ма тусал. Така ще си спести неприятностите на детските години. |
| 2170 |
Ето как един ден, когато Малката глупачка го беше чучнала пред телевизора той прекарваше цялото си време пред телевизора да гледа идиотски предавания, измислени с цел да ти размекват мозъка, забеляза нещо, което му напомни за друго нещо. Една вещица правеше магии и си бръчкаше носа. |
| 2171 |
Притиснала до гърдите си снимка, на която се виждаха мъжът и синът й, тя се полюляваше със затворени очи и побелели устни. Изтръгната внезапно от летаргията, в която беше потънала, жената отвори очи и видя детето си, което я гледаше, пищеше и протягаше ръчички към нея. Агрр! врещеше то до изнемога. |
| 2172 |
Вече три пъти Гари отклоняваше неделните й покани за късна закуска. Тя се притесняваше не толкова от отказите му, колкото от учтивия му тон. А както е известно, учтивостта е равнозначна на резервираност, неловкост, на тайна и скрито по крито. Неделната късна закуска беше ритуал за двамата. |
| 2173 |
Носеше тяс на черна рокля, прилепнало по врата колие от фалшиви диаманти с големината на шоколадови квадратчета, обувки деколте, дълги черни ръкавици и големи черни очила, които подчертаваха сладкото й чипо носле и фината уста, червена като току що отхапана черешка. Загадъчност и красота. |
| 2174 |
Сутринта на петия етаж нахълта полиция и арестува една двойка. Двама бедняци, които поеха, ескортирани от цял ескадрон наперено тропащи с токове униформени, които сякаш предупреждаваха съседите да не си помислят да престъпват законите. Господин и госпожа Уан не плащали данък за второто си дете. |
| 2175 |
Целия следобед Ирис не стана от канапето в хола. Гледаше телевизия и бъбреше по телефона, масажираше краката и ръцете си с крем, притиснала слушалката към рамото си. Ще ми изцапа цялото канапе с този мазен крем, изнедоволства Жозефин, когато мина покрай сестра си към кухнята да си направи чаша чай. |
| 2176 |
Повече не мога да я понасям. Такава лепка, ама лепка... Жозефин стисна ожесточено дръжката на чайника и разля половината вряла вода по плота. Зое бе помолила да я пусне да отиде на кино, ще си дойда навреме за вечеря, обещавам, готова съм по всичко за понеделник, вторник и сряда. |
| 2177 |
Ирис не престана да се оплаква, да предъвква все същите въпроси за несигурното си бъдеще. Жозефин стана, облече сако, мина през хола, показа с жест, че излиза. Ирис отговори, отдалечила леко слушалката от ухото си, и продължи разговора. Жозефин тресна вратата и слезе тичешком по стълбището. |
| 2178 |
Това щеше да бъде встъпителната глава, въведение, преди да се задълбочи в темата си. За да заинтригува професорите мърморковци, за да ги накара да изгълтат следващите пет хиляди страници... В средните векове синьото е било символ на меланхолията. Можело е да се носи и за жалейка. |
| 2179 |
Свеждах очи. Изчервявах се. Червеното, цветът на смъртта и на страстта, палачите са носели червени дрехи, кръстоносците са имали червени кръстове на гърдите. Червени са били и роклите на блудниците, на жените прелюбодейки. Червената кръв на жената, която се еманципира и се гневи. |
| 2180 |
Започвам да живея за себе си, правя списък на новите си чувства, преценявам ги, слагам ги на кантара, студено ми е и ми е горещо, откъсвам се от Ирис, отдръпвам се яростно като дете, но се отдръпвам. Дю Геклен припкаше напред назад край нея. Подтичваше, навел муцуна до земята, поемаше миризмите. |
| 2181 |
Бездомник, който живее в метрото и се разнася с найлонови торбички, които пълни с крадени провизии. Някой ден ще звънне на вратата ми да иска храна и подслон... и ще го приема. Отнасяше се спокойно към подобна възможност. Беше свикнала с мисълта за неговото завръщане. Призракът му вече не я плашеше. |
| 2182 |
Полицията пристигна много бързо. Двама униформени и капитан Галоа. Тя отцепи мястото, опасвайки с жълта лента помещението на кофите за боклук. Отиде до тялото, наведе се, огледа го, коментираше прецизно, произнасяше думите отчетливо сричка по сричка като ученик, който декламира урока си. |
| 2183 |
Съдебният лекар пристигна, последван от фотограф на крими налната служба. Лекарят премери температурата на тялото, високо съобщи 31 градуса, констатира външните наранявания, измери нанесените порезни рани и поиска да се направи аутопсия. После се отдръпнаха с капитана да поговорят. |
| 2184 |
Поговори със съдебния лекар и поиска да се направи аутопсия. Дължина на ножа, сила на ударите, дълбочина на раните, хема томи, следи от удушаване... Свикнал с подобни гледки, той старателно изброяваше, без да бърза и без да се вълнува, подробностите, които трябваше да се проучат. |
| 2185 |
Не знаем откъде идва, не знаем кой я определя, но я разпознаваме. Неговата все още не я познавах, всъщност дори не се бях замисляла за нея. Когато помирисах пуловера му, се почувствах понесена на крилете на щастието. Бързо– пъхнах обратно пуловера в чантата, за да не изчезне миризмата. |
| 2186 |
Някои думи напират да излязат от устата му, но той ги преглъща. Гаетан е сключил сделка с Домисий: тя няма да казва за нас, а той ще мълчи за всичко останало... не ми обясни съвсем какво е всичко останало, но съм убедена, че е нещо мръсно, защото Домисий наистина е перверзна личност. |
| 2187 |
Нещо се е случило с мама. Тя се затича и стигна до входа. Отвори вратата и се втурна към стълбите, няма време да чакам асансьора, мама умира, а аз не съм изляла сърцето си пред нея, ще си отиде с ужасното недоразумение, без да знае, че нея обичам най много! Тя се закова на място. |
| 2188 |
Затова ти казвам, че нищо не зная... Отново настъпи объркване, Зое стоеше, приковала очи в пода, с упоритостта на човек, който иска да разбере, но остава без отговор. Знаеш ли, скъпа, ако звънне на вратата, ще го пусна тук, няма да го оставя на произвола на съдбата. Аз го обичах, той ви е баща. |
| 2189 |
Често й се случваше да изпита нужда от партньор. От мъжка подкрепа. В тези случаи си казваше, че мъжът не трябва да напуска жена си... Зое взе ръката й в своята и седна до нея. Сигурно отстрани приличаха на войнишки жени, очакващи завръщането на мъжете си от фронта, без да знаят дали ще си дойдат. |
| 2190 |
Всеки трябваше да разкаже точно и подробно какво е правил в нощта на престъплението. Капитанът й подаде вчерашните показания. Жозефин ги прочете и се подписа. Докато четеше, забила поглед в листа, телефонът на полицайката иззвъня. Мъж, навярно някой началник, говореше със силен глас. |
| 2191 |
Наистина беше излизала да разходи Дю Геклен, минала беше покрай помещението с кофите за боклук, възможно беше да се е разминала с убиеца. Тя остана няколко секунди с отворена уста, пръстите й заплитаха въображаем вълнен конец в опит да си припомни. Тъмният поглед на полицайката не я изпускаше. |
| 2192 |
Престъплението е извършено в петък вечерта, тялото е открито в неделя вечерта. Сигурно сте извеждали кучето си в нощта на престъплението. Нищо ли не чухте, нищо странно ли не забелязахте? Тя успокои ръцете си, които бяха възобновили трескавите си движения, и се съсредоточи върху петъчната вечер. |
| 2193 |
Не, много благодаря. Съжалявам, ако съм ви засегнала, но... Очите му шареха наляво надясно, седеше на стола така, че тя да не може да се доближи до него, да докосне ръката му. Понякога съм толкова непохватна извини се отново Жозефин, но наистина и през ум не ми мина, че може да ви нараня. |
| 2194 |
Тя се размърда на стола, търсейки други думи, за да поправи това, което за него явно беше непоносимо натрапване, и тъй като не знаеше какво да каже, стана, благодари и си тръгна. Когато стигна до ъгъла, се обърна и видя семейство Ван ден Брок, седнали до него на терасата на кафенето. |
| 2195 |
Хладилникът ти е празен... Тя въздъхна, разгъна дългите си крака, погледна още веднъж малките си сладки стъпала с яркочервен лак на ноктите и отиде в стаята да си вземе чантата. Жозефин я проследи с очи, раздвоена между гнева и желанието да се обади на майка си и да й каже да не идва. |
| 2196 |
Вратата се тресна. Жозефин остана зашеметена. Изобщо не разбирам жените... пошепна Гари, вдигнал ножа, с който кълцаше ситно магданоза, чесъна, босилека, салвията и шунката, с тях щеше да напълни срязаните и издълбани домати и да ги метне във фурната: той беше цар на доматите по провансалски. |
| 2197 |
Не работеше, свиреше на пиано, разхождаше се в парка, четеше до безпаметство. Даваха му между деветнайсет и двайсет и осем години в зависимост от темата на разговора. Ако говореха за ежедневния живот, за лошото състояние на метрото, за цените на жилищата, той гледаше учудено като непросветен юноша. |
| 2198 |
От този миг станаха неразделни. Тя спеше при него, той при нея, тя поде светкавична образователна кампания, която в най скоро време щеше да превърне неориентираното дете в очарователен светски лъв. Водеше го по театри, по концерти, в задимени джаз клубове, на аристократични благотворителни приеми. |
| 2199 |
Беше й студено, разтърсваха я ридания, но продължаваше да тича, наранявайки стъпалата си по грапавите павета. Нямаше никой, при когото да се скрие, никой, който да я закриля, чуваше ругатните на мъжа, който тичаше по петите й, тя се строполяваше на земята, едра ръка грубо я хващаше за врата. |
| 2200 |
Гари беше престанал да й се обажда, да й говори за книги и музика, тя не знаеше какво става с катеричките от Хайд Парк и не й беше останало време да научи имената на небесните звезди. Тя грабна възглавница и я притисна до лицето си, за да заглуши риданията, които раздираха гърлото й. |
| 2201 |
Нощем всичко става окончателно. Нощем те я настигаха и тя умираше. Тя стана, отиде в кухнята, наля си чаша вода, извади парче сирене от хладилника, взе две филийки хляб, малко горчица, майонеза и си направи сандвич, който изяде на хапки, докато сновеше напред назад в блестящата от чистота кухня. |
| 2202 |
Тя изтича до тоалетната, пъхна два пръста в гърлото си и повърна сандвича. Мразеше да прави такива неща, не ги правеше никога, но сега положението беше форсмажорно. Ако искаше да застане лице в лице със съперницата си, рекламирана до дупка в интернет, трябваше да обяви война на всеки грам мазнина. |
| 2203 |
Наистина е оригинално, защото преди никой не се интересуваше от друго освен феодалните укрепени замъци, а тя е представила ежедневния живот, домовете на обикновените хора. Те дълго време са били пренебрегвани и едва днес си даваме сметка за значението им от гледна точка на археологията. |
| 2204 |
Има и друга истина, за която никога не сме отваряли дума... Най лошото е да не знаеш, си каза Жозефин, изправена пред обвиняващия поглед на майка си. Човек не може да остане в неведение цял живот, винаги идва момент, в който истината ни застига и ни принуждава да се обърнем с лице към нея. |
| 2205 |
Ти си изля душата, изтръска торбата с клевети, с ужасии, обвини за всички твои предишни неудачи тази, която ти е дала живот, която се е борила, за да получиш добро образование, за да имаш всичко... Доволна ли си? Жозефин се чувстваше изтощена. Хлипаше и не можеше да си поеме дъх. |
| 2206 |
Тя се излегна върху червената ватирана покривка на леглото и си каза, че животът е прекрасен. Ще си остане в тази луксозна стая и няма да си покаже носа навън. Ще си поръчва чай, препечени филийки, мармалад, ще се излежава в старинната вана с извити крака във вид на делфини. Ще се наслаждава. |
| 2207 |
Придобиваш най сетне правото да принадлежиш към това престижно училище! Не забравяй, че първата година е изключително важна и ако не те одобрят, отпадаш. Ситото е много гъсто и искам да съм от малкото избрани, които продължават... Погледът й беше станал суров и пронизваше въздуха като нож. |
| 2208 |
Можеше да вечеря с Шърли, но тогава трябваше да поддържа разговор, а сега се нуждаеше от спокойствие, тишина, самота, никога не оставам сама, да се възползвам в момента, да се възползвам, да наблюдавам хората, улиците, да си разтоваря ума. Забеляза девойка да лъска обувки на улицата. |
| 2209 |
Саки щеше да съчини ведър разказ за убийството на проклетата Басониер и щеше да награди убиеца за обществени заслуги. Тя прочете няколко разказа, кискайки се тихичко от удоволствие, плати сметката и се прибра в хотела. Беше валяло и във въздуха се усещаше лека влага като прозирен шарф. |
| 2210 |
Мед ми капеше на душата, най накрая и аз бях докоснал щастието, ръцете ми така трепереха от вълнение, че се опасявах да не пипна паркинсон! А сега, когато в неделя сутрин отивам за кроасани, които събират семейството на масата, отварят апетита, подхранват емоцията, какво се получава. |
| 2211 |
Не плачех пред баща ми, през цялото време стисках зъби. Толкова силно ги стисках, че не ми останаха венци. Живеехме със съвсем малко пари, той беше коминочистач, много мръсен занаят, но така си печелеше хляба, работеше на парче. Трябваше да почисти доста комини, за да изкара някакви пари. |
| 2212 |
Да не изцапа и някоя жена. Постоянно повтаряше, че не се оженил повторно заради това, но аз си мисля, че беше почернял от отчаяние. И така си живеехме двамата, две черни почернели мъки, плачехме тайно един от друг, режехме си хляба мълчаливо, хапвахме си супата, без дума да пророним. |
| 2213 |
Един ден на връщане от училище намерих гарван. Ей така, насред пътя, все едно ме чакаше. Прибрах го и го опитомих. Не беше красив, доста беше опърпан, но имаше дълъг жълт клюн, жълт като мацнат с боичка. А по края на крилата беше със сини и зелени точки, все едно се отваряше ветрило. |
| 2214 |
С баща ми го сложихме в кутия, отнесохме го в кварталната градинка и тайно го погребахме. Мина известно време и в една непрогледна нощ ме събуди някакъв шум откъм прозореца. Сякаш някой чукаше с ключ по стъклото. Погледнах: гарван със същия жълт клюн, същите сини и зелени точки по края на крилете. |
| 2215 |
Ето, разказах ти моята история с духове. За да ти обясня, че след като гарван може да се върне и да те дари с майчинска нежност, по същия начин може да ти се яви дяволът и злокобният ад... Марсел слушаше с отворена уста. Разказът на Рьоне толкова го потресе, че той с мъка сдържаше сълзите си. |
| 2216 |
Б. пр. 4 Реджиналд морно затвори очи като човек с наистина красиви мигли, които не възнамерява да крие. Някой ден каза той ще напиша велика пиеса. Никой няма да разбере смисъла й, но зрителите ще се разотидат със смътно чувство на недоволство от своя живот и всичко, което го заобикаля. |
| 2217 |
Трудно е да изглеждаш естествен. Не ставам за актриса. Тя се въртеше, обикаляше из елегантния квартал. Бели богаташки домове с високи прозорци, пред всяка фасада морава, рози, глицинии, най различни цветя, които храбро си пробиват път през храстите, за да бъдат забелязани, да предизвикат възхищение. |
| 2218 |
И закусва тук... тя показа на картата заведението, около което обикаляше Жозефин. Следователно ставаш рано, гримираш се, разкрасяваш се и започваш да обикаляш още от осем часа. Един път ходи по рано, друг път по късно. Още от осем часа започваш да се навърташ наоколо с невинен вид. |
| 2219 |
Протегна ръка към него, сякаш му прати въз душна милувка. Вече знаеше, че не принадлежи на друга. Виждаше го по ръката, която се поместваше, за да отгърне страницата на вестника, вдигаше чашата до устните му, по спокойните му жестове. Това не бяха жестове на мъж, влюбен в друга жена. |
| 2220 |
Трезвомислеща и отчаяна, тя залагаше последните си карти и се целеше в сърцето му, омайваше го с поглед, с мимика, с неустоим чар. Хич не я интересуваше, че има жена и три деца. Чудо голямо! Сега всички се развеждат, само той ли да понася жена му да се размотава цял ден вкъщи по халат. |
| 2221 |
Изглеждаше плах и безпомощен, сякаш някой му беше забранил да я доближи и можеше единствено да си позволи да я наблюдава отдалече. Под сивия костюм на банкер тя откриваше много по трогателен човек. Не сме много разговорливи отбеляза тя с усмивка. По цял ден говоря, отморяващо е да помълча. |
| 2222 |
Ирис въздъхна и запечата репликата в паметта си. Заедно направиха крачка напред, лек подскок за навлизане в загатнатата близост. Стори й се, че изживените през годината тревоги ще изчезнат, премахнати от този силен и чувствителен мъж. Тя увеличи звука на радиото и му предложи още ментов чай. |
| 2223 |
В поведението му прозираше нещо неопределено и властно, което показваше, че е свикнал да му се подчиняват. Това определено се нравеше на Ирис. Нямам нужда от някой празноглав красавец, нито от съблазнител, който тича подир всички фусти. Имам нужда от сериозен мъж и по подходящ от този не виждам. |
| 2224 |
Сигурна съм, че му е хрумвало да напусне безличната си съпруга, но чувството за дълг го е спряло. Той е от типа мъже, които трябва да бъдат оставени да направят първата крачка. Не бива да ги притискаш, нужно е само да ги насочиш, без да им дърпаш юздите, но и без да ги отпускаш напълно. |
| 2225 |
Влюбеният мъж обича да попипва халката си, да я върти на пръста си, втурва се да я търси, ако случайно я е забравил на мивката или на някоя полица. На лицето му се изписва объркване, все едно я и изгубил. Не си спомняше дали носеше халка, когато се запознаха на сбирката при портиерката. |
| 2226 |
Още прошепна тя. И пак се отнесоха. В любовта тя се отдаваше с почти религиозен плам. Сякаш се бореше, за да се запази сред руините на света светлината, свързваща двама любовници, които действително се обичат, а не се стремят да копират жестове и пози. Припламнала искра, от която лумва буен огън. |
| 2227 |
Жените са завоевателите, те разкриват нови хоризонти и отварят границите. Ние сме красивите статисти, които се промъкват за кратко в техния живот, но главната роля е отредена за жените. На мен ми харесва, реши той, вдишвайки парфюма на Жозефин, искам да се науча да обичам, както тя го умее. |
| 2228 |
Да обичаш така, както се устремяваш към дългоочаквано приключение. Ако някой мъж претендира, че знае какво става в ума на жените, е или луд, или невежа. А може би е само претенциозен и превзет. И през ум не му минаваше мисълта, че тя ще дойде да го потърси на терасата на лондонско заведение. |
| 2229 |
Тя знаеше само да се изчервява и да върви право напред, без да шикалкави. Не ставаш за дипломат, да знаеш. Затова не съм се и опитвала и предпочетох да се скрия в старинните писания... тя продължаваше да премята вестника от ръка в ръка и пръстите й почерняха от печатарското мастило. |
| 2230 |
Погледна ядосано почернелите си пръсти. Той взе салфетката, натопи единия край в каничката с топла вода, подаде й я, за да се избърше. Гледаше я, без да продума, и когато тя отпусна ръце с мисълта, че се беше провалила и не бе успяла да приложи плана, изработен от Шърли, той взе ръката й. |
| 2231 |
И тя направи нещо неочаквано. Притисна се към него и го целуна, сякаш животът й зависеше от тази целувка. Той едва успя да хвърли на масата парите, тя вече го дърпаше за ръката. Щом затвори вратата на хотелската стая, усети как тя заби нокти във врата му и отново впи устни в неговите. |
| 2232 |
Обстановката в стаята го върна към действителността, убеждаваше го, че не сънува: действително беше в хотелска стая и до него лежеше Жозефин. Пред очите му отново изникна лицето й, смаяно, объркано, отдадено на удоволствието. Беше красива, но с друг вид красота, която самата тя бе създала. |
| 2233 |
Беше си вързал жълта вратовръзка с малки микимаусовци с червени къси панта лонки и големи черни обувки. Тя се засмя, докосвайки с пръст вратовръзката. Александър ми я подари за празника на татковците... настоява да я нося, когато ще летя със самолет, казва, че носела щастие, била талисман. |
| 2234 |
Прониза я ужасно предчувствие, изчете репортажа, докато чакаше на опашката и хората я побутваха да се придвижва. Капитан Галоа, жената със стиснатите устни, била наръгана с нож пред бялото си рено клио на паркинга на полицейския участък. Тялото на младата жена е открито вчера в седем часа сутринта. |
| 2235 |
Откъде ли съм наследила тази гениалност? почуди се тя и погали с пръсти ръба на завивката. Беше успяла. Безсънни нощи и сомнамбулни дни, лудешки пре пускания, за да уреди точно тези бродерии, ширити и плисета, които си беше намислила. Шие и разшива, обяснява, започва отново и отново. |
| 2236 |
Като объркана мокра кокошка. Госпожа Сюзан, седнала в краката й, масажираше десния й глезен. Обхванала крака й с меките си ръце, тя натискаше някакви точки, сключила вежди като питанки, и шумно дишаше. Напълно съм убедена, че е обладана от злото, но не виждам нищо... заяви след няколко минути. |
| 2237 |
Хайде, ангелчето ми, говори... Младши започна да подскача на столчето си и да прави странни движения: показваше нещо като витло, което се въртеше над главата му, правеше балончета и мляскаше звучно. Червата му куркат от глад и му е писнало, защото никой не му обръща внимание изтълкува Марсел. |
| 2238 |
И понеже не се сещаха за нищо друго, детето махна с ръка, за да им каже, че ще опита по друг начин. Не го изпускаха от поглед, Жозиан си помисли дали пък синът й няма гърчове. И детето започна да имитира някакво животно. Блееше, с пръстчета направи две рогца, показа нещож като брада. |
| 2239 |
Изръкопляскаха, когато камионът се взриви, а накрая, когато двете жени полетяха в пропастта, те изкрещяха, хванати здраво за ръце. Зое си мислеше, че има хиляди начини да постигнеш щастието: с Гаетан, със сестра си. Не беше едно и също щастие, но пак стопляше сърцето и бе също толкова силно. |
| 2240 |
Стоеше й идеално. Би могла да я носи дори като булчинска рокля... Бяха обядвали очи в очи. Той й разказа за работата си. Обясни й как петата най голяма фирма за пластмаси беше изкупила четвъртата по големина, за да се превърне твърде вероятно в първия производител на световно ниво. |
| 2241 |
Нужно й беше единствено търпение. Той не беше от мъжете, които те притискат в ъгъла или ти досаждат. Телефонираше й сутрин, питаше дали е свободна за обяд, определяше й среща в ресторант и беше толкова галантен, че никой не можеше да повярва колко бяха близки! Все още не ме е целунал. |
| 2242 |
Беше й направило впечатление, че избираше винаги места за срещи, където никой не го познаваше. Не се виждаха през уикендите. Тя чакаше понеделник сутрин, за да звънне мобилният й. Беше избрала специална мелодия за него. Оставяше телефона на възглавницата, изчакваше три четири позвънявания. |
| 2243 |
Вече не беше на годините, когато човек може да си позволи да взема метрото, да слиза и да се катери по стълбите, да стои притиснат отвсякъде от непознати с миризливи подмишници. Въпреки че беше без шапка, че се обличаше с евтини дрехи, неизменно й се струваше, че всички нея зяпат. |
| 2244 |
Беше влязла, за да пробута дежурния си номер на плачлива старица, съсипана от живота беше обула пробитите си еспадрили и облякла палтото си на беднячка, защото се знае, че бедните носят едни и същи дрехи лято и зиме, и тъкмо щеше да захленчи, когато внезапно осъзна, че е сама в магазина. |
| 2245 |
Принудени да вършат неблагодарна работа, за да си изкарват хляба, затова не може да изискваме от тях да са усмихнати и да ухаят приятно. Не че сапунът струва скъпо... Още повече, си каза тя, понесена от вълна от щастие, в живота трябва да умееш да прощаваш! Затова му прощавам, че ме напусна. |
| 2246 |
Тя слезе от влака весела като птичка, изкачи леко стълбите, прихванала с две ръце гърдите си, и пусна двайсет сантима в паничката на просяк, полегнал на стълбите на подземната железница. Благодаря, госпожо каза старецът и свали каскет. Бог ще ви възнагради стократно! Господ познава своите. |
| 2247 |
Чудеха се защо полицията се беше вторачила в обитателите на вход А. Пак на тях се падна водещата роля, жално въздишаше дамата с пудела. Всеки разполагаше с идеалния виновник, добавяше съмнителни детайли, заостряше вниманието върху разни типове с престъпни физиономии, светли шлифери. |
| 2248 |
Не е харесал миризмата ми, малката синя вена на лявото ми бедро, вкуса на устата ми, гънката на дясното ми коляно, горната ми устна, венците ми... хъркала съм, отдала съм се без задръжки, недостатъчно страстно, държала съм се като глупава патка, не се целувам добре, любя се като дърво. |
| 2249 |
Докато аз съм стара и ми липсва твоят тренинг... Не съм казала такова нещо, мамо. Тя се залепи за нея, обви ръце около врата й и я побутна леко със закръгленото си коремче. Зое беше във възрастта, в която жената за миг се превръща в дете, иска целувка от приятеля си и нежност от майка си. |
| 2250 |
Та вчера, докато се опитвах да поработя върху хабилитацион ния си труд, дисертация от няколко хиляди страници, която представяш пред университетски професори, много е трудно и при най малката грешка късат; още повече че съм млада за такава степен и няма да ми простят и най незначителния пропуск. |
| 2251 |
Жозефин закърши ръце и ушите й отново пламнаха. Беше през ноември, доколкото си спомням. Търсех сюжет за нов роман и се хвърлях на всяка попаднала ми идея... Помислих, че може да е той, защото беше слабохарактерен, искаше да успее на всяка цена и беше обяснимо да завижда на тези, които успяват. |
| 2252 |
Разполагаме с дебело досие за него, което открихме сред бележките на госпожица Дьо Басониер. Освен всичко останало вашият съпруг очевидно е извършил някои, да кажем, финансови нередности, преди да изчезне... Затова би било интересно да разберем дали е инсценирал смъртта си, или наистина е мъртъв. |
| 2253 |
Изобщо не твърдя, че съпругът ви е престъпник, само ви казах, че ще започнем разследване сред бездомниците от метрото... за да отречем или потвърдим дадено предположение. По този начин вие също ще се освободите от ужас ното подозрение. Вероятно е страшно да подозирате съпруга си. |
| 2254 |
Тъкмо показвах разни хватки на младия инспектор. Този вид самоотбрана се практикува в израелската армия. Не е бойно изкуство, нито спортна дисциплина, по скоро е начин да убиваш мълниеносно. Всички удари са позволени. Позволено е да се целиш в половите органи на противника, да го нападаш. |
| 2255 |
Сервитьорът поднесе храната и заизброява съставките надълго и нашироко с тон на многознайко, с притворени очи и сплетени пръсти. Краставата жаба му направи знак да приключва. Той се оттегли обиден. Да кажем, че така е по интересно, отколкото да ми падат в ръцете като зрели круши. |
| 2256 |
И продължавам да правя отбеляза Филип, поглеждайки кефала в чинията си. Сега, каза си той, ще ми съобщи, че възнамерява да намали участието ми, или ще предложи на следващия управителен съвет да ме освободят от председателските задължения. Това обяснява поканата за обяд. Не виждам друга причина. |
| 2257 |
Аз нямам нужда от парите ти, защото твоите пари ги изкарвам аз. И защото аз те избрах, за да ги умножаваш и да се грижиш за тях. Не знаех, че си толкова развратен, иначе щях да се позамисля... От всичко това излиза, че душите на хората умеят да се преструват, а ти от дълго време си прикривал твоята. |
| 2258 |
Поне три месеца. После приятели ме заведоха една вечер в по специален клуб, сещаш се, и прекарах четири мацки една след друга, четири страхотни пачаври, които ми духаха и ме чукаха, и хайде край, всичко свърши, изчезна, изтече! Но тези три месеца, братче, така си ми останаха запечатани тук. |
| 2259 |
Деца играеха крикет. Настанени удобно на шезлонги, девойки, навили крачолите на дънките, се препичаха за слънчев тен. Възрастен господин, целият в бяло, си четеше вестника на поляната, прав като свещ. Скейтъри, приклекнали на дъските, задминаваха бягащите за здраве с бръснещ полет. |
| 2260 |
Щях да изпълня стаята с нейните думи, движения, отдавания. Щях да й прошепна тихо да не бърза, защото съм новак. Всеки може да импровизира една целувка на перона на гарата, да повтори импровизацията до печката в кухнята, но се оказва неподготвен за мига, в който внезапно всичко се оказва възможно. |
| 2261 |
Прилепваха съвършено по стъпалото, меки и удобни като домашни пантофи, еластични, не се деформираха при прането, не предизвикваха сърбежи, не стягаха, трябва да изпратя и на Жозефин. Красив букет чорапи първо качество. Щеше да е оригинален начин да й каже: мисля за теб и се препъвам в емоциите си. |
| 2262 |
Тя съжали веднага за думите си. Отново видя как Филип я прегърна в хотелската стая, как я завъртя, отново и отново, и отново, танцувате божествено, госпожице, при родителите си ли живеете? Слага я на леглото, отпуска се върху нея, целува я бавно по шията, стига до устните, вкусва ги, бавно, бавно. |
| 2263 |
Искаше да потъне в него, да се удави, да издъхне, отново да се роди, да си тръгне изпълнена с него, да чувства мириса му по ръцете си, силата му в утробата си, той е тук, тук е, ще го докосвам с пръсти... Тя потисна риданието и се наведе към Дю Геклен, за да не забележи Зое напиращите сълзи. |
| 2264 |
Доказателство, че е ударила дъното на самотата и злочести ната. Очите й се напълниха със сълзи и тя се разрида неудържимо. Искаше никога да не спира да плаче, да се размие в сълзи, да изчезне в соления океан. Животът ми беше прекалено лесен. Не ме научи на нищо и затова сега си наваксва, унижава ме. |
| 2265 |
Не лъжа. Казах ви, че ще се върна преди тях, но не и че ще отида само да ги закарам и веднага се връщам... Тя си наложи да не проявява огорчението си, постара се да овладее треперенето на гласа си, но беше дълбоко разочарована. Пресуши шампанското на един дъх и си поръча още една чаша. |
| 2266 |
Ирис грабна чашата, която сервитьорът току що поднесе, и заби нос в нея. Ами аз, аз какво ще правя? Тя питаше него, я всъщност отправяше въпроса към себе си. Аз, която очаквах с такова нетърпение да дойде август, представях си любовни нощи, целувки, вечери на открито, на терасите на ресторантите. |
| 2267 |
До него, намазан с крем с максимална степен на защита и с лимо неножълта шапка на главата, седеше Младши и гледаше морето. Опитваше се да разгадае тайната на вълните, на приливите и отливите, на слънчевото и лунното притегляне. И той не обичаше жарките лъчи, предпочиташе сянката. |
| 2268 |
На залез слънце отиваше до брега и се хвърляше във водата с шум и плисък. Въртеше се, размахваше ръце като полудяла вятърна мелница и разплискваше водата, после се връщаше на пясъка и лягаше на кърпата, дишайки шумно като кит. Жозиан го наблюдаваше с умиление. Много обичам да го гледам във водата. |
| 2269 |
Ако нещата продължават така, ще изтръгна кокосовата палма, ще я изкореня, ще я превърна в метателна машина и ще замерям чак в Париж с кокосови орехи мутрата на онази, чието име дори не желая да произнеса от страх да не попаднем отново във властта на злата прокоба! Ядосан си на... |
| 2270 |
Красавицата е хитруша, иска да я моля, нормално е, тя е от висока класа, бори се, съпротивлява се, не се предава току тъй, аз не съм някой неустоим красавец, а тя се преструва, че е равнодушна към парите ми, обаче си прави сметката, обмисля, въжето се скъсява с всеки изминал ден, наближавам целта. |
| 2271 |
И да ти призная, тази възрастова категория не ми е от любимите! Представа нямаш колко си прав, си каза Ирис и за малко да се задави с шампанското, скоро ще стана на възраст да си поръчам първото чене и тогава ще сплескаш мен, за да ме хвърлиш на боклука и да си вземеш някоя по млада. |
| 2272 |
Госпожа Льофлок Пинел бе отпуснала доверчиво глава на рамото на съпруга си. Като девойка на първо причастие. Останалите фотографии проследяваха кръщенетата на трите деца, различните моменти на религиозното им възпитание, семейните коледни празници, разходки на кон, тенис игри, рождени дни. |
| 2273 |
Освежете грима си, завържете панделка в косата си, бъдете приветлива и благоразположена. Той е прекарал деня сред хора, претоварени от задължения и грижи. След тежкия работен ден той има нужда да се отпусне и разведри и от вас се очаква да направите така, че той да забрави за работата. |
| 2274 |
Августовската жега проникваше през затворените капаци на кухнята. Тежката лепкава жега леко спадаше за някой и друг час през нощта и отново похлупваше хора и къщи от ранни зори. Беше едва десет сутринта, но слънцето вече препичаше и нажежаваше металните бели щори, обстрелваше ги като огнехвъргачка. |
| 2275 |
Страшно си падаше по силните, решителни, груби мъже. Видът им събужда у мен някаква тръпка, тялото ми се стреми към тях, чувствам се запленена, подчинена, обладана, изпълнена. В мъжа харесвам бруталната сила. Качество, което жените рядко споменават поради страх от подобно признание. |
| 2276 |
И ще падна в краката му, си казваше едната, и ще се хвърля към него, ще го прегърна, мечтаеше си другата. Ще оставя мълчанието да говори и да изчисти предишните разправии, се успокояваше едната, да, но ако е взел със себе си някоя временна спътница, някоя Доти Дулитъл? разтревожи се другата. |
| 2277 |
Въздъхна. Нямаше го. Силен порив на вятъра отвя една плоча от покрива и я пусна в краката й. Жозефин се заслони с длан, после вдигна глава и видя, че половината покрив се беше разлетял. На някои места бяха останали само голи греди и дебел пласт стъклена вата като раздиплена крем пита. |
| 2278 |
Някои леко трепкаха, но бяха непокътнати, други се белееха, разцепени като стръкове обелен праз. Щеше да изчака да види какво ще каже за покрива майсторът и след това щеше да се обади на Ирис, за да й съобщи за нанесените поражения. Впрочем, помисли тя, предполагам, че изобщо не й дреме за къщата. |
| 2279 |
Значи това е любовта? Тази мълниеносна болка, която поражда желание да умреш... Трепетното очакване, когато личността ти се губи, когато стоиш с изпънат врат, за да ти нахлузят оглавника, да ти завържат очите и да те изправят до стълба на саможертвата. С него бих стигнала докрай. |
| 2280 |
Ще остана затворена вътре в тези четири стени и ще свеждам очи при вашата поява. Ще пия, ако ми заповядате, ще ям, ако ми наредите, ще се прочистя от суетния гняв, от капризите на малко дете. Тя въздъхна радостно и толкова дълбоко, че сякаш щеше да припадне. Той ме научи на любов. |
| 2281 |
Това неизразимо щастие, което търсех, трупайки, а напротив, трябваше да се отдавам, да раздавам, да се освободя напълно... Той намери мястото ми в моя живот. Сега ще стана, ще си облека роклята с цвят на слонова кост, която той ми купи, ще вържа панделка в косата си и ще седна до вратата да чакам. |
| 2282 |
Взе си душ, облече роклята слонова кост, завърза косата си с панделка, изчисти червения лак и седна да чака. Денят мина в очакване той да се появи. Не смееше да увеличи звука на телевизора, да не би да не чуе телефона или трите дискретни почуквания по вратата. Знае, че съм тук. Знае, че го чакам. |
| 2283 |
Като легнеше на леглото, виждаше небето над главата си и черните облаци, пламтящите светкавици и завесата на дъжда. Събуди я оглушителна гръмотевица и Дю Геклен зави на умряло. Тя преброи едно, две, за да се ориентира къде е бурята, йо не успя да стигне до три и светкавица озари парка. |
| 2284 |
Връзката беше толкова лоша, че тя долавяше само отделни срички. Успя да разбере, че всичко е наред, батерията ми ще падне, обичам те, ще останем още една седмица, Филип е съ... Съгласен, прошепна тя на секналата връзка. Отиде в кухнята, провери шкафовете, извади пакет сухари, конфитюр. |
| 2285 |
Приемам. Сутрин ще ставате в осем часа, старателно ще се измивате навсякъде, всяко местенце трябва да е чисто, ще проверявам. Сетне на колене ще изброявате всичките си прегрешения, ще ги записвате на листче, което ще проверявам. Ще си казвате молитвите. Ако нямате молитвеник, ще ви дам. |
| 2286 |
Да, господарю. С опъната назад коса, никакво бижу, никакъв грим, ще работите, без да вдигате поглед от земята... Може да се появя ненадейно по всяко време на деня и ако ви заваря, че не се подчинявате, ще ви накажа. Ще избирам старателно наказанията, за да ви излекувам от пороците ви. |
| 2287 |
Никаква музика, телевизия, няма да си тананикате, ще си казвате молитвите шепнешком. Ако не дойда, няма да роптаете. Ще си седите на стола тихомълком и ще медитирате. Имате много грехове, за които да измолите прошка. Водили сте безцелен живот, насочен единствено към вас и личния ви интерес. |
| 2288 |
Подгответе се за ненадейни инспекции от моя страна. Забравих да ви съобщя, че ще ви държа под ключ, за да не ви минава през ума да бягате. Ще ми предадете връзката с ключовете си и ще се закълнете, че нямате резервна. Все още ви давам възможност да се откажете от тази програма за пречистване. |
| 2289 |
Стъпихте на пътя на изкуплението. Сега ще отидем у вас. Ще се качвате стъпало по стъпало с наведена глава, с ръце на гърба, бавно, сякаш се изкачвате по планината на разкаянието... Пусна я да мине пред него, взе камшик, окачен на стената в антрето, и я шибна през бедрата, за да я подкара. |
| 2290 |
Той я прати да си легне. Ще спите с допрени бедра, за да не проникне във вас никаква нечиста мисъл. Понякога, ако се държите лошо и не слушате, ще ви връзвам. А, да не забравя, всяка сутрин точно в осем часа ще оставям на масата в кухнята ви два резена шунка и ориз, който ще си варите. |
| 2291 |
Два пъти дневно Жозефин звънеше на господин Фове и разговаряше с жена му. Настояваше, обясняваше, че всеки порив на вятъра отнася нови и нови плочи от покрива, че става опасно, че къщата се наводнява, че скоро батерията на мобилния й телефон ще падне и тя няма да може да се свързва с нея. |
| 2292 |
Времето беше наистина толкова лошо, че и кучето не искаше да остане навън. Жозефин спеше в хола. Вземаше си студен душ, вадеше храна от фризера. Ядеше сладолед, имаше всякакви видове, пралини със сметана, шоколадови дребни сладки. Не се вълнуваше, че ще надебелее, беше й все тая. |
| 2293 |
Тя се оглеждаше на гърба на лъжичката, надуваше бузи, намираше, че е заприличала на делва със сметана, омазваше си физиономията с шоколад. Дю Геклен ближеше капачетата на кутиите. Гледаше я с обожание, въртеше задница, докато сложи пред него капака на нова, току що отворена кутия. |
| 2294 |
Дю Геклен не се е сблъсквал с подобни проблеми, никога не се е влюбвал, заголвал е момите, посял е след себе си безчет незаконородени, които, едва проходили, са се юрвали да воюват рамо до рамо със създателя си. Той е бил способен само на това. Да измисля стратегии и да печели битки. |
| 2295 |
Тя изтича до прозореца и се взря в тъмния парк. Сигурно е научил от портиерката, че съм ходила, тя му е казала и сега се страхува, че ще разкажа на университетската общност, че е онзи смешен мъж, който се развява по слип по билбордовете. Или знае, че съм се виждала многократно с Гарибалди. |
| 2296 |
Нощта беше толкова черна, че различаваше само великанските сенки, които се движеха под напора на вятъра. Дърветата се привеждаха към земята, клоните проскърцваха, някой по силен порив откъсваше листа, които падаха, въртейки се вихрено във въздуха... Били са намушкани с нож. Право в сърцето. |
| 2297 |
Татко, защити ме, не искам да страдам, нека ме убие веднага, направи така, че да не изпитам болка, страх ме е, ох, страх ме е... Дю Геклен лаеше, задъхваше се, блъскаше се в мебелите. Жозефин намери смелост да се изправи и потърси място да се скрие. Сети се за помещението с пералнята. |
| 2298 |
Налага се да се прочисти всичко от горе до долу, за да се превърнете в красива младоженка. Направи няколко крачки. С върха на камшика повдигна кувертюрата, за да провери дали подът е чист. Пусна края, удовлетворен от видяното. Ще почистите, естествено, както всяка сутрин, но нямате право да ядете. |
| 2299 |
Няма човек толкова съвършен и свят, който да не изпитва понякога изкушение, затова и ние не можем да сме изцяло неподвласт ни на съблазните. И въпреки че тези изпитания са тежки, те често са от преголяма полза за нас, защото са ни изпратени за смирение, за пречистване и за поучение. |
| 2300 |
Представи си го седнал със свити крака, подпрял брадичка, обгърнал колене с ръце, с вдигната яка. Дъждът беше спрял. Тя чуваше само вятъра, който пронизително редуваше две заплашителни ноти в клоните на дърветата в остър и властен рефрен. Видя ли, никакъв го няма заяви Филип след дълга пауза. |
| 2301 |
Не зная какво са му правили, но постоянно бягаше от приемните семейства. Връщаше се при мен. По онова време никой не даваше пет пари за децата, камо ли за изоставените, те нямаха право на глас. Бях му казал едно нещо, бях му казал: учи се добре в училище, това е единственият начин да се измъкнеш. |
| 2302 |
Мъжът в приемното семейство бил някакъв умопобъркан, бивш командос, парашутист. Тероризирал всички у дома, налагал им безумни правила. Да си оправят леглата като в казармата, да чистят тоалетната с четка за зъби, да, шефе, не, шефе, на вашите заповеди, шефе! Биел го за най дребното провинение. |
| 2303 |
Ван нещо си... Записах си го в бележника, защото си записах всичко, след като двамата си тръгнаха. Случката беше изпълнена с толкова насилие, че исках непременно да си я отбележа. Понякога, когато нещата са прекалено жестоки, човек ги изтрива от паметта си, не иска да си ги спомня никога вече. |
| 2304 |
Така поне пишеше във вестника. Ставаше въпрос и за някакъв американски университет, за високи постове, които му предлагали, затова вероятно са склонили да му дадат дъщеря си. Не ме поканиха на сватбата. Скоро след това селяните, които работеха в замъка, ми казаха за смъртта на първото му дете. |
| 2305 |
Беше прекарала цял ден завързаната на стола, защото не бе чула часовника сутринта. Беше скрила запасите си от стилнокс под матрака и гълташе хапчета, за да забрави, че й беше забранено да пие. Губеше представа за времето. Знаеше, че са минали осем дни, защото той не пропускаше да й го повтаря. |
| 2306 |
Ще имаме общ свидетел за двама ни. Той ще отбележи нашето обвързване преди официалното му прогласяване пред хората... Това я устройваше. Щеше да изчака нужното време, за да подготви той документите по развода. Никога не споменаваше думата развод, напротив, винаги говореше за сватба. |
| 2307 |
Никога не задаваше въпроси, отваряше уста само когато той й разрешеше. Тя се чудеше какво щяха да правят, когато жена му и децата се върнеха от летуването. Сутрин той я будеше. Оставяше шунката и ориза на масата в кухнята. Тя трябваше вече да е чиста, измита, облечена в бялата си рокля. |
| 2308 |
Минаваше с пръст по екрана на телевизора, за да види дали има прах, после идваше ред на плочките на пода, на паркета, на рамката на камината. Изглеждаше доволен, когато се убедеше, че всичко е чисто. В такива моменти я докосваше леко по бузата, много нежна милувка, която я разплакваше. |
| 2309 |
Ще ме чакаш, ще си длъжна да ме чакаш, а аз ще поема грижите около теб. Ще мия косата ти, ще те къпя, ще те храня, ще ти режа ноктите, ще те гледам, когато се разболееш, а ти ще се запазиш чиста, чиста, неосквернена от мъжки поглед... Ще ти дам да четеш книги, които аз ще съм избрал. |
| 2310 |
В леглото дългата й коса трябваше да е разпростряна по възглавницата, краката прибрани, ръцете извадени над завивката. Трябваше да спи в тази поза. Той се надвесваше над нея, проверяваше дали спи, плъзгаше ръка по тялото й и вълна на огромна аслада я връхлиташе, от нея се навлажняваше между краката. |
| 2311 |
Вече нямаше желание да пие, а от утре щеше да спре да взема хапчетата за сън. Синът не й липсваше. Той принадлежеше на друг свят, света, който бе оставила зад гърба си. И настъпи вечерта, в която той дойде, за да се оженят. Тя го чакаше босонога, с роклята с цвят на слонова кост, с разпусната коса. |
| 2312 |
Тия лайняни наркомани ще ми осерат нивата. Бяха му казали, че ходели на огледи нощем. Е, ще се постарае да не останат разочаровани гадните малоумници! Щеше да ги хване на бърза ръка на мушката, щеше да им надупчи задниците със сачми и нехранимайковците щяха да се изпарят, напълнили гащите от страх. |
| 2313 |
Знаеше откъде минаваха крадците на момина сълза, на гъби, на кестени, бракониерите на зайци, крадците на онова, което беше неговото ежедневие и му даваше хляба. Сега нямаше да остави лайняните кресльовци и наркомани да му съсипят земята! Напредваше предпазливо в гъсталака край своята нива. |
| 2314 |
Беше краят на август и нощите бяха светли, луната се беше запълнила, окръглила, красавица ненагледна, която се вземаше за градски фенер. Той обичаше всичко в нивата си, дори луната, която я къпеше в лъчите си. Втората кола паркира точно срещу първата, бяха на десетина метра разстояние едиа от друга. |
| 2315 |
И мъжът с белия шлифер запали фаровете на колата си и се получи нещо като светлинна конструкция. В светлината на фаровете се носеха някакви частици и се получаваше много красиво с музиката, въздигната като знаме. Белия шлифер изведе от колата красива чернокоса жена с бяла рокля, босонога. |
| 2316 |
Тя пристъпваше грациозно и леко, сякаш не докосваше земята, сякаш тръните не й бодяха ходилата. Бяха красива двойка, направо феерична, така да се каже. Хич не приличаха на купонджиите, това също беше сто процента сигурно. Пък и не бяха на техните години. Ами някъде около четирийсетте. |
| 2317 |
Много целомъдрена прегръдка. Скелета се върна, застана между тях, скръсти ръце като свещеник, който се подготвя, обърна се към жената, каза й няколко думи, тя отговори тихо, свела глава. После кльощавият се обърна към Белия шлифер, попита го нещо и той отговори високо и ясно Да, искам. |
| 2318 |
Беше поласкан, че двама толкова изискани господа и една така прекрасна дама бяха дошли да се оженят в неговия имот. Той едва се сдържа да не надникне от храстите, за да изръкопляска, но не дръзна да наруши церемонията. Все още не си бяха разменили пръстените. До размяна на пръстените не се стигна. |
| 2319 |
Пред очите му мъж намушка с нож жена, докато танцуваха, и жената се отпусна на тревата, дълго бяло петно. Без да я погледне, танцуващият се обърна към слабия мъж и му подаде, вдигнал високо като дар, поднесен от келтски жрец, късата кама, с такава довършваха елена на лов с кучета. |
| 2320 |
Не! Остани при мен... Той я бе прегърнал и тя се отпусна в ръцете му, долепила устни до неговите, неподвижна, наслаждавайки се на целувката му, която нямаше край. Той я целуваше, галеше я по шията, ръката му се спусна, обгърна гърдата й, тя се притисна в него, стрелна език в устата му, изстена тихо. |
| 2321 |
Изхождал от записките на Басониер, разплели историята на Льофлок Пинел, факта, че бил изоставено дете, произхода на името му, различните приемни семейства. Не реагирахме веднага, тъй като няма нищо срамно да си изоставено дете и да си се издигнал благодарение на богатата си съпруга. |
| 2322 |
Една нейна по възрастна колежка, госпожа Евелин Ламарш, много сурова жена, смятала, че тези деца до едно са само ужасни бурени, убеждението й било толкова непоклатимо, че дори не си правела труда да им дава имена, които да им подхождат или поне да им харесват. Например всичките момчета били Ерве. |
| 2323 |
Нека ви обясня... Навремето проведоха разследване за смъртта на тази жена, която не проявявала никакви признаци на депресия. Върнала се в родното си село близо до Арас, живеела сама, нямала приятели, деца, гласяла се да се кандидатира на общинските избори, била станала важна личност в селото. |
| 2324 |
Ако четете специализирана литература за серийните убийци, ще видите, че с увеличаването на броя на престъпленията те започват да губят представа за реалността. Вече не са в състояние да контролират живота си, заживяват в паралелен свят, в който те са създали правила, закони, ритуали. |
| 2325 |
Ван ден Брок не е убивал, той не е имал физическата сила да го стори, той е омърсявал жените, унижавал ги е сексуално, не вярвам да е стигал докрай. Льофлок Пинел обаче е убивал, и пак по същата причина: за да си отмъсти, да компенсира унижението, без значение от какъв характер е било. |
| 2326 |
Те са въздали собствено правосъдие. И, поне така мисля аз, това първо тяхно престъпление ги е подтикнало да продължат, тъй като е останало ненаказано. Завършили блестящо образованието си, професионалният живот бил пред тях, предполагам, че са искали да измият оскърбленията от детството. |
| 2327 |
Вероятно са я издебнали вкъщи, подложили са я на унижения, тероризирали са я и накрая са я обесили... По тялото й не са били открити никакви следи от насилие. Приличало е на самоубийство, но не е било самоубийство. Открихме и жената от рецепцията на хотела. Тя много ясно си спомняше инцидента. |
| 2328 |
Знаехме също, че посещаваше сестра ви, затова поставихме един от нашите хора да наблюдава кооперацията денонощно. Оставаше само да чакаме да извърши ново престъпление и да го пипнем на място, искам да кажа, преди това... разбира се. Представа нямахме, че е възнамерявал да посегне на жена ви. |
| 2329 |
Докладите на нашия човек го потвърждават. Прибирал се от работа, вечерял набързо, сядал на бюрото си и не мърдал оттам. Слушал опери, говорел по телефона, диктувал писма. Прозорците на кабинета му, които гледат към вътрешния двор, били широко отворени. Звукът отеква в стените и всичко се чува. |
| 2330 |
Запалил е осветлението, за да си мислим, че е вкъщи. Продават се програмирани ключове, които се задействат по различно време в различни помещения. Хората ги инсталират, за да заблудят крадците, когато отсъстват по дълго време. Този човек е опасен. Хладнокръвен, организиран, много умен. |
| 2331 |
В такъв случай тя откликва на лудостта му и всичко става възможно. Разказът на селянина е красноречив. Тя е пристигнала доброволно, свободно се е движела, не е била вързана, не се е съпротивлявала, тя е произнесла брачния обет, след това е танцувала с него, в никой момент не се е опитала да избяга. |
| 2332 |
Бяха купили цял наръч вестници и четяха, гледаха поклащането на яхтите и бавно разхождащите се летовници, някои от които не си бяха лягали и идваха да изпият едно кафе преди сън. Ортанс нададе вик и ръгна с лакът Николас, който едва не се задави със захапания кроасан, набра номера на майка си. |
| 2333 |
Високомерно се осведоми за причината да бъде неприятно изненадан от подобно ранно позвъняване. Полицаите му заповядаха да ги последва, защото имат заповед за арестуването му. Той вдигна презрително едната си вежда и ги помоли да не му говорят от толкова близо, понеже единият миришел на цигари. |
| 2334 |
Отстъпи няколко крачки и помоли да отиде да се преоблече. Тримата се спогледаха и кимнаха. Той ги покани в хола и отиде в стаята си, последван от един от униформените. Двамата полицаи се разхождаха напред назад и единият посочи с пръст костенурките зад стъклото сред листа от салата и парчета ябълки. |
| 2335 |
Премести пакетчето с шамфъс тък, който похапваше. Не му се понрави шумът на камъчетата, които се разхвърчаха по зелената гъста трева на моравата, за която се грижеше особено старателно градинарят. Тези хора нямат никакво възпитание. Не му се понрави и тонът, с който го поканиха да ги придружи. |
| 2336 |
По какъв повод? попита той с недоволен глас. Много скоро ще разберете... отговори единият, загаси с крак цигарата си на тучната зелена трева и тикна пред очите му полицейската си карта. Ще ви помоля да вдигнете фаса, или ще звънна на моя приятел, областния началник на полицията.. |
| 2337 |
Кармен полагаше големи усилия да седи изправена на стола си, риданията разтърсваха цялото и тяло. Александър стоеше тържествено, вперил очи в портрета на майка си, брадичката му не трепваше. Опитваше се да събере спомените си. По упоритото бърчене на веждите личеше, че не му беше лесно. |
| 2338 |
Искаше й се никога да не спира да плаче. Стига, баста! По късно щеше да прави анализи, когато й останеше повече свободно време, след като приключат оплакванията, жалейките, съболезнованията, сподавени в носните кърпички, след като зачервените носове, разрошените коси си върнат предишния вид. |
| 2339 |
Научихме се да прикриваме чувствата си и го приехме за зет. Младежът беше блестящ, не може да се отрече. Труден, но блестящ. По едно време успя да измъкне семейната банка от ужасно объркана ситуация, от този ден нататък го приехме като равен. Съпругът ми му предложи президентския пост и много пари. |
| 2340 |
Раждането на другите деца нищо не промени. Един ден помоли баща си да поговорят, иекала да се махне, животът й се бил превърнал в голгота. Разказала му за цветовете, понеделник зелено, вторник бяло, сряда червено, четвъртък жълто, стриктното спазване на заповедите, които бил издал. |
| 2341 |
Когато Гаетан във вид на бунт си слагал пуловер на шотландски карета взет най вероятно назаем от някой приятел, бивал жестоко наказван, както и цялото семейство. Изабел изнемогваше. Постоянно се опасяваше от неприятности, беше кълбо от нерви, разтреперваше се при най незначителното провинение. |
| 2342 |
Продължаваше да ръководи все така вещо и умело и съпругът ми не желаеше да се разделя с него. Беше се оттеглил и беше доволен, че зет му го наследи. Добре дошло за всички: за мъжа ми, за сестрите на Изабел и другите съдружници, които се уповаваха изцяло на него и само прибираха дивидентите. |
| 2343 |
Слушаше я с часове. Когато прекъсваха за реклами, отиваше да подуши купичката си или се претълкулваше пред краката на Жозефин, за да го почеше по корема. После пак се връщаше на поста си. Когато тромпетът завиеше на високите тонове, той затъкваше уши в предните си лапи и клатеше обидено глава. |
| 2344 |
Тя губеше почва под краката си. Никой и нищо не можеше да я спаси. Разчиташе единствено на себе си, на собствените си сили, за да стъпи здраво на земята. Тази всевластна жена, нейната майка, не бе изгубила силата си да я убива отново и отново. Не можеш да се излекуваш от майка, която не те обича. |
| 2345 |
Той продължавал да отрича, твърдял, че бил само свидетел, че не бил в състояние да попречи на убийствената лудост на своя приятел. Вечерта на престъплението успял да се измъкне от полицая, натоварен да го следи, и се качил на взет под наем автомобил, паркиран на петстотин метра от дома му. |
| 2346 |
Преди една година ходех на посещения при Ирис в клиниката, тя бе на прага на лудостта и ме обвиняваше, че съм й откраднала съпруга, сина, книгата. Жозефин тръсна глава, да за прогони мрачния спомен на фона на черните стволове на дърветата, започнали да се оголват от първите студове. |
| 2347 |
Вперил поглед в далечината, той леко помръдваше ноздри и сякаш казваше: не ми харесва това, което виждам, не ми харесва това, което се задава на хоризонта. Тя бе свикнала с настроенията му. Беше деликатно куче, отказваше да яде небелен суджук. Направи опит да го вразуми, побутна го, подръпна го. |
| 2348 |
Аз например никога не го връзвам и той ме следва навсякъде. Слушаме заедно джаз, търкаля се по гръб, дава ми да го чеша по корема и ако престана да го галя или да му правя комплименти, той съвсем леко ме докосва по ръката, подканва ме да продължавам. Не бива да ми го отнемате, той е мой приятел. |
| 2349 |
Според нея не бяха по маловажни от двете години, които бе прекарал с непознатия, нали така? Освен това, ако ме избере мен, ще е някакъв знак. Знак, потвърждаващ, че съм достойна да бъда обичана, че си заслужава човек да се привърже към мен, че вълната не ме е погълнала и изтрила. |
| 2350 |
Беше я забравил. Видя го как лапва бисквитката, глътва я наведнъж, как драска по пакета, за да получи още една. Никога няма да бъда обичана жена. Една нищо и никаква портокалова бисквита ме срази безвъзвратно. Аз съм кръгла нула, грозна съм, тъпа съм, не съм достатъчно, достатъчно, достатъчно. |
| 2351 |
Продължи с бавна крачка. Желанието й да потича се изпари. Да тича леко и безгрижно покрай тъмната вода и перестите снопчета тръстики. Непременно трябва да открия истински оправдателни причини за това, че ме напусна, иначе ще се пръсна от мъка. Вълната наистина ще ме отнесе завинаги. |
| 2352 |
С кола, със самолет, с влак, но и в ума си, непрекъснато съчинявах, размишлявах, поемах в нови и нови посоки... Човек се опитва да мине напряко, да хвърли мост, да прокара път, съчинява истории, губи се, отново стъпва на пътя, търси точната дума, дълбае, открива я, допълва я с най подходящата. |
| 2353 |
А прозрях всичко само за миг – докато бях прикован към стената и ме измъчваха. Докато писъците ми раздираха мозъка, осъзнах, че дори и в тази кървава окована безпомощност аз съм свободен – свободен да мразя своите мъчители или да им простя. Зная, че не звучи особено впечатляващо. |
| 2354 |
И дали ще избереш омразата, или прошката, може да е решаващо за живота ти. В моя случай историята е дълга и гъмжи от хора. Аз бях революционер с изгубени в хероина идеали, философ, изгубил своята почтеност в престъпния свят, и поет, изгубил душата си в затвор с усилено строг режим. |
| 2355 |
Когато избягах от него – прескочих предния зид между две кули с въоръжена охрана – станах най издирваният гражданин на страната си. Късметът тичаше и летеше заедно с мен към Индия, където влязох в Бомбайската мафия. Работих като контрабандист на оръжие, фалшификатор и черноборсаджия. |
| 2356 |
И оцелях, а другите наоколо ми загинаха. Повечето бяха по добри хора от мен хора, чийто живот бе похабен от грешки или погубен от лош миг на нечия чужда омраза, или чужда любов, или чуждо безразличие. Твърде много от тях аз погребах и оплаквах тяхната история и техния живот, влели се в моя. |
| 2357 |
Така започва тази история, както започва всичко – с една жена, с един град и с малко късмет. Първото, което забелязах в Бомбай в онзи ден, бе, че въздухът мирише различно. Усетих го още преди да съм видял или чул нещо от Индия, докато вървях по пъпната връв на коридора, свързващ самолета с летището. |
| 2358 |
Не го разпознах, а и не можех. Днес зная, че това е сладката потна миризма на надеждата – а надеждата е точно обратното на омразата; това е киселият застоял мирис на алчността, а тя е точно обратното на любовта. Това е мирисът на богове, демони, империи и цивилизации, които се възраждат и загниват. |
| 2359 |
Мирише на разбити сърца и на борба за живот, на съкрушителни провали и любови, от които се ражда смелостта ни. Мирише на десет хиляди ресторанта, пет хиляди храма, светилища, църкви и джамии, на сто пазара, които продават изключително парфюми, подправки, тамян и свежо набрани цветя. |
| 2360 |
А после забелязах жегата. Наредих се на опашка на летището. Бях излязъл от охладения с климатик въздух в самолета преди няма и пет минути и изведнъж дрехите ми подгизнаха от пот и полепнаха по мен. Сърцето ми се разтуптя по заповед на новия климат. Всяко вдишване бе малка гневна победа. |
| 2361 |
Разбрах, че това потене от джунглата никога не престава, защото жегата, която те кара денонощно да се потиш, е влажна жега. В Бомбай задухът и влагата превръщат всички ни в амфибии – когато поемаме въздух, вдъхваме вода. Или свикваш с това и то започва да ти харесва, или се махаш. |
| 2362 |
За прикритие, когато ползват фалшиви паспорти и документи за самоличност, контрабандистите се приобщават към компаниите на своите спътници – камилите, и те ги прекарват благополучно и незабелязано през контролните проверки на летището или границата, без да се усетят. Тогава не знаех всичко това. |
| 2363 |
Когато пристигнах за първи път в Индия, работех само по инстинкт, а единствената контрабанда, която пренасях, бях самият аз и моята крехка и преследвана свобода. Ползвах фалшив новозеландски паспорт, в който оригиналната снимка беше сменена с моята. Свърших го сам и бях се справил далеч не идеално. |
| 2364 |
Това наистина беше моята китара. Веднага се досетих, че сигурно съм я забравил до лентата за багаж. Не проумявах как дребосъкът бе разбрал, че е моя. Усмихнах се с облекчение и изненада, а човечецът се засмя с онази съвършена искреност, от която се боим и която наричаме простодушна. |
| 2365 |
Видях как вдигнаха раницата и сака ми на покрива на автобуса и ги стовариха върху купчината багаж с прецизно и презрително настървение, и реших да задържа китарата. Настаних се на най задната седалка. До мен седнаха двама дългокоси. Автобусът бързо се напълни със смесица от индийци и чужденци. |
| 2366 |
Първото ми впечатление беше, че е имало бедствие и бордеите са бежански лагери за прииждащите оцелели. Месеци по късно научих, че обитателите им действително са оцелели от бедствия и че бедствията, прогонили ги в бордеите от родните им села, са бедността, гладът и кръвопролитията. |
| 2367 |
По пет хиляди нови оцелели пристигаха ежеседмично в града – седмица след седмица, година след година. Километрите летяха, стотиците обитатели на бордеите прерастваха в хиляди, в десетки хиляди, а моят дух се измъчваше. Чувствах се осквернен от собственото си здраве и от парите в джобовете ми. |
| 2368 |
Наръгвали са ме с нож; аз самият съм отвръщал с нож. Избягах от затвор със строг режим и мощна охрана по най трудния начин – прескочих фасадната стена. И все пак тази първа среща с дрипавата мизерия на бордеите, мъката, простряла се чак до хоризонта, избоде очите ми. Връхлетях върху наточени ножове. |
| 2369 |
Бордеите нямаха край. Вездесъщото им присъствие сриваше почтителността ми на чужденец. А после ме обсеби почуда. Прогледнах отвъд безкрая на струпаните бордеи и започнах да забелязвам хората, които живееха в тях. Една жена спря, за да придърпа напред черния сатенен креп на косата си. |
| 2370 |
Мъже поправяха една от колибите. Накъдето и да погледнех, хората се усмихваха. Автобусът попадна в задръстване и от бараката срещу моя прозорец се показа мъж. Беше чужденец, бледокож като новопристигналите в автобуса и увит само в памучна кърпа с цвят на хибискус, която бе намотана около кръста му. |
| 2371 |
От лицето и стойката му лъхаше очебиен волски покой. Усетих се, че завиждам на това задоволство й на усмивките за поздрав, които той предизвика у преминаващата покрай него група хора. Автобусът потегли рязко и аз го загубих от поглед. Но образът му промени напълно отношението ми към бордеите. |
| 2372 |
Тук там погледът ми внезапно, случайно проникваше в колибите и ми разкриваше поразителната чистота на тази бедност – подове без нито едно петънце, блестящи метални тенджери, наредени в правилни кули. И най накрая онова, което трябваше да забележа още от самото начало: видях колко красиви са те. |
| 2373 |
Шофьорът намали ход, другите коли също, но после даде газ и продължи. Никой от автомобилите на оживената улица не спря. Обърнах се и гледах назад през стъклото, докато овъглените схлупени колиби не се превърнаха в точици, а кафявият пушек на пожара – в едва доловим шепот на разрухата. |
| 2374 |
Слънчевите лъчи проблясваха по излъсканите стъклено – месингови фасади на офисите на авиокомпаниите и фирмите. Улични сергии, скрити от утринното слънце под големи чадъри. Индийците, които се разхождаха, носеха затворени обувки и западни бизнес костюми, а жените бяха облечени в скъпа коприна. |
| 2375 |
Изглеждаха концентрирани и сдържани и сновяха със сериозни физиономии насам натам между големите офис сгради. Контрастът между познатото и фрапиращото бе навсякъде. Волска талига бе спряла на светофара до модерна спортна кола. Мъж клечеше и се облекчаваше зад дискретния заслон на сателитна чиния. |
| 2376 |
Двамата младежи извадиха паспортите и травел чековете от джобовете си и ги набутаха отпред в панталоните. По ниският си махна дори часовника и също го прибра при валутата; паспорта и останалите ценни вещи в гащите си, досущ торба на двуутробен бозайник. Момчето забеляза погледа ми и се усмихна. |
| 2377 |
Вие искате го евтини отлични хотели, нали така? Вторачи се в очите ми, а огромната му усмивка дори не трепна. Имаше нещо в тази усмивка – някакво непослушно веселие, по откровено и по трепетно от радостта, която ме прониза право в сърцето. Случи се само за миг, щом се погледнахме очи в очи. |
| 2378 |
Дребничкият гид ме сграбчи за ръкава и ме поведе далече от разпокъсаната група, към задната част на автобуса. Кондукторът се покатери на покрива с маймунска ловкост и метна раницата и сака в ръцете ми. Другите сакове затупкаха върху тротоара в злокобна каденца от скърцане и трясъци. |
| 2379 |
Това бе само първата от безбройните капитулации, които с времето щяха да определят нашите отношения. Усмивката отново разтегли кръглото му лице, той награби раницата и нагласи с моя помощ презрамките на раменете си. Раницата беше тежка – той изпружи врат, наведе се и се затътри пред нас. |
| 2380 |
Същински бял бвана – бях го превърнал в свое товарно животно и се почувствах ужасно. Но той, този дребничък индиец, се смееше. Докато вървяхме, той бърбореше за Бомбай и за местата, които трябва да се видят, и сочеше забележителностите. На двамата канадци говореше с почтителна приветливост. |
| 2381 |
Дожаля ми за уличния гид, а държанието на Ананд ме възхити. Той нямаше нито да ни се моли, нито да ни убеждава да вземем стаята. Ако я искахме, трябваше да приемем неговите условия. Той вдигна поглед от регистъра и ме погледна в очите прямо и честно, както увереният човек гледа друг уверен човек. |
| 2382 |
Стаята беше голяма, с три отделни легла, застлани с чаршафи, един прозорец с гледка към морето и редица от прозорци над оживена улица. Всяка от стените беше боядисана в различен оттенък на главоцепно зелено. Таванът бе покрит с дантела от пукнатини. Боята по ъглите се белеше като хартиени свитъци. |
| 2383 |
На перваза под тях се залових да подреждам подаръчетата за спомен, джунджуриите и талисманите – черно камъче, подарено ми от едно дете в Нова Зеландия, вкаменена черупка на охлюв, намерена от един приятел, и гривна от ястребови нокти, направена от друг. Бягах. Нямах дом, нямах страна. |
| 2384 |
По някаква причина бях убеден, че никога повече няма да ги видя. Бях сам на този свят, без надежда за връщане и целият ми живот бе заключен в спомени, талисмани и клетви за обич. Готвех се да отпия втора глътка от бутилката, но някакъв подтик ме накара да я подам първо на Прабакер. |
| 2385 |
Но улицата отпред гъмжеше от хора и коли и шумът от глъчка, клаксони и търговци приличаше на тропането на дъждовна буря по дървени и метални покриви. Стотици хора вървяха или стояха на групи и разговаряха. Магазини, ресторанти и хотели се редяха от двете страни по цялата дължина на улицата. |
| 2386 |
На всяка крачка езиците и музиката се сменяха и всеки ресторант изсипваше различен аромат във врящия въздух. Мъже с двуколки и ръчни колички лъкатушеха из оживеното улично движение, превозвайки дини и чували с ориз, безалкохолни напитки и окачени на закачалки дрехи, цигари и буци лед. |
| 2387 |
Парите бяха навсякъде – тук бе центърът на черния пазар за валута, обясни ми Прабакер. Тук съвсем открито брояха дебели пачки банкноти, които сменяха собствениците си. Тук имаше просяци, жонгльори, акробати, змиеукротители, музиканти и астролози, гледачки на ръка, сводници и пласьори на дрога. |
| 2388 |
Беше див и вълнуващ. Британски здания в романтичен раджа стил се издигаха редом с модерни огледални бизнес кули. Неугледни, схлупени, занемарени жилищни сгради стърчаха над пищни, отрупани със зеленчуци и коприна сергии. От всеки магазин и от всяко преминаващо такси се носеше музика. |
| 2389 |
В очите на хората по тези гъмжащи от навалица улици виждах повече усмивки, отколкото бях срещал на всички места, където съм бил. И най важното: Бомбай беше свободен – освежаващо свободен. Накъдето и да погледнех, виждах този освободен дух без задръжки и усещах как му откликвам с цялото си сърце. |
| 2390 |
Обичах го. Все пак бях малко изнервен от натрапчивостта на намеренията, от карнавала на нуждите и алчността, от настоятелността на молбите и шмекериите на улицата. Не говорех нито един от езиците, които чувах. Нищо не знаех за тукашните култури, загърнати в роби, сарита и тюрбани. |
| 2391 |
Сякаш бях попаднал на представлението на някаква екстравагантна и сложна драма, а не познавах сценария. Все пак се усмихвах, а да се усмихваш, е лесно, без значение колко непозната и смущаваща ми се струваше улицата. Аз бях беглец. Издирваха ме, преследваха ме, за главата ми беше обявена награда. |
| 2392 |
Обърнах се да видя своя спасител. Тя беше най красивата жена, която някога бях виждал – стройна, с черна коса до раменете и бледа кожа. Въпреки че не беше висока, квадратните й рамене, изправеният гръб и разкрачената стойка й придаваха ненатрапчиво, но решително физическо присъствие. |
| 2393 |
Без да разбирам защо, реших, че мнозина вземат нейната нахаканост за арогантност и бъркат увереността и с безчувствие. Аз не направих тази грешка. Погледът ми плаваше унесено, рееше се свободно из сияйната лагуна на втренчените й безстрастни очи. Бяха големи, с впечатляващ зелен цвят. |
| 2394 |
Приятелите й се бяха преместили от нашата страна на сергийката. Тя ме остави и се върна при тях. Всичките бяха индийци, всички – млади и облечени с чисти дрехи по западна мода, каквито носи средната класа. Смееха се често и се прегръщаха фамилиарно през раменете, но никой не докосваше Карла. |
| 2395 |
Приближих се, като се преструвах на заинтригуван от това как продавачът на цигари завива листата и ги маже с пасти, и се заслушах как тя им говори, но не разбирах езика. Гласът й, на този език и в този разговор, бе изненадващо плътен и звучен, и караше космите по ръцете ми да настръхват. |
| 2396 |
Ще ви взема. Кимнах и го оставих да поръча не толкова заради новото усещане от паана, колкото заради предоставеното ми оправдание да остана там още малко и да погледам Карла. Тя се държеше толкова непринудено, съвсем като у дома си, бе органична част от улицата и непостижимото познание за нея. |
| 2397 |
Същите легенди предупреждават, че такава съдбовна любов понякога може да се превърне в лудост и да обсеби едната, само едната от двете души, предопределени една за друга от съдбата. Но мъдростта в някакъв смисъл е обратното на любовта. Любовта оцелява в нас точно защото не е мъдра. |
| 2398 |
Може би ще станете такива добри и близки приятели, че ще правите много сексове заедно и се наслаждава на ваши тела в пълнота. Сигурен съм, че вие ще имате приятелска наслада. Той потъркваше ръце една в друга, а червените сокове на паана бяха оцапали зъбите и устните на усмивката му. |
| 2399 |
Но те не били истинско злато и истински скъпоценни камъни. Те били имитациите и много евтино, не истински неща. И най лошата пакост, умник живял в къща на инспектор една седмица преди да продаде неистински камъни. И се носи голям слух, че умник правил секси бизнес с жената на тоя инспектор. |
| 2400 |
Групата млади приятели се сбогува с останалите край сергията за паан и се сля със сновящата насам натам тълпа. Карла също тръгна с тях – вървеше, с гордо вдигната глава и с тази нейна странна, почти дръзко изправена стойка. Гледах я, докато човешкият прилив не я погълна, но тя не се обърна. |
| 2401 |
Седеше зад тежък дървен тезгях, заобиколен от гръмнали радиоапарати, изтърбушени касетофони и сандъци с части. Прабакер го поздрави, забърбори бързо на хинди и подаде бутилката над тезгяха. Без да я поглежда, господин Дешпанде шляпна отгоре й месестата си длан, приплъзна уискито и го скри отдолу. |
| 2402 |
Смайващи и смущаващи картини от града се вихреха и се блъскаха в мислите ми като листа, понесени от вятъра, а кръвта ми така гореше от надеждата и разкриващите се пред мен възможности, че не можех да потисна усмивката си в тъмното. Никой в света, който бях изоставил, не знаеше къде съм. |
| 2403 |
Но не сега. Не и докато не съм разучил поне малко града, който тя явно познаваше толкова добре. Ще изчакам една седмица – помислих си. – Седмица в града... А зад размишленията, както винаги, в неизменни орбити около студеното кълбо на самотата кръжаха мислите за семейството и приятелите ми. |
| 2404 |
Недостижими. Всяка нощ те се увиваха около неутолимия копнеж по онова, което ми струваше свободата, по всичко, което беше загубено. Всяка нощ бе пронизана от копието на срама за това, което продължаваше да струва моята свобода на обичните ми хора, които бях сигурен, че никога повече няма да видя. |
| 2405 |
В последвалите години ние с управителя Ананд станахме добри приятели. Понеже му се бях доверил веднага и не се пазарих през първия ден, не се опитах да изкопча пари от него, послушах инстинкта си, който го уважаваш и бях готов да го харесам, спечелих симпатиите му. – Казвал ми го е неведнъж. |
| 2406 |
И той, и ние знаехме, че шест наши долара не са толкова екстравагантна цена за трима чужденци. Собствениците на хотела получаваха по четири долара на ден от стая. Това беше тяхната базова цена. Ананд и персоналът му от трима камериери получаваха като надница тези долар два над минимума. |
| 2407 |
Малките победи, удържани от чуждестранните туристи над Ананд, му струваха насъщния хляб за деня, а на тях – възможността да го опознаят като приятел. Простата и поразителна истина за Индия и индийците е, че когато отидете там, напътствията на сърцето неизменно са по мъдри от разума. |
| 2408 |
Миналото вечно се отразява между две огледала – светлото огледало на думите и делата – и тъмното, пълно с неща, които не сме казали и извършили. Днес ми се иска още от самото начало, от първите седмици, докато я опознавах, още онази вечер да бяха дошли на езика ми думите, за да й кажа. |
| 2409 |
Харесваше ми остроумието й, когато разговаряше, и как непринудено и нежно докосваше хората, които харесва, когато минаваше покрай тях или сядаше. Харесваше ми как ме гледа в очите точно до мига, в който настъпваше неудобството, а после се усмихваше и смекчаваше атаката, ала без да извръща очи. |
| 2410 |
Знаех всичко това, но нищо не казах. Не й казах колко я харесвам. През онези първи години след бягството ми аз бях вцепенен – потресен от бедите, които се сражаваха една с друга в живота ми. Сърцето ми плаваше из дълбоки и неподвижни води. Никой и нищо не можеше да ми причини болка. |
| 2411 |
Знаеше къде в града може да се купи и продаде почти всичко – от пистолет през скъпоценен камък до кило от най чистия бял тайландски хероин. И както понякога сам се хвалеше, бе способен почти на всичко срещу нужното количество пари, стига да няма значителен риск за спокойствието и безопасността му. |
| 2412 |
Тъмнокосият, умислен и мършав младеж беше Модена – намусен саможив испанец, който въртеше търговия на черно с френски, италиански и испански туристи. Придружителката му, стройна, хубава немска проститутка на име Ула, от известно време му позволяваше да се изживява като неин любовник. |
| 2413 |
Със същата усмивка се обръщаше и към своите клиенти, приятели, келнерите и дори Дидие, към когото изпитваше открита неприязън. Всъщност към всички, включително и, към любовника си Модена. В последвалите месеци и години чух много хора да я критикуват – някои дори много жестоко – че флиртувала. |
| 2414 |
Вярваше, че на този свят няма достатъчно приветливост и го бе повтаряла неведнъж точно със същите думи. Това не беше нито дълбоко чувство, нито кой знае каква мисъл, но така или иначе беше вярно и на никого не вредеше. Пък и, по дяволите, тя беше красавица и имаше много чаровна усмивка. |
| 2415 |
Нещо повече: прикритието ми гарантираше и известна защита от любопитните – самата заплаха да се впусна в продължителен разказ за онова, върху което се трудя, обикновено не обезкуражаваше само най настоятелните. А аз наистина бях писател. В Австралия започнах да пиша, след като навърших двайсет. |
| 2416 |
Тъкмо бях започнал да се утвърждавам с първото си публикувано произведение, когато бракът ми рухна, загубих родителските права над дъщеря си и си съсипах живота с дрога, престъпления и затвор. Но дори и като беглец писането за мен беше ежедневно занимание и част от инстинктивния ми режим. |
| 2417 |
Пишех непрекъснато. Това беше моят занаят, без значение къде се намирам и как се променя съдбата ми. Една от причините да си спомням първите месеци в Бомбай толкова ясно е, че насаме описвах новите си приятели и разговорите, които водехме. Писането бе едно от нещата, които ме спасиха. |
| 2418 |
Гледах я как излиза навън и се качва в частното такси, което очевидно я чакаше. Щом кремавата кола се вля в бавния нощен поток, една мъжка ръка се подаде от прозореца на пътническата седалка. В дебелите си пръсти тя стискаше зелена молитвена броеница и предупреждаваше пешеходците с махане. |
| 2419 |
Продажбата на дрога и каква ли не контрабанда се договаряше свободно по масите, но стоката можеше да бъде разменена само извън бара. Доста често можеше да се види как купувачът и продавачът се договарят за цената, излизат навън да си разменят парите и стоката и пак влизат и сядат на масата. |
| 2420 |
Но некорумпирана нация не съществува. Няма система, неподатлива на злоупотреба с пари. Привилегированият и влиятелен елит смазва колелетата на своя прогрес с подкупи и кампанийни дарения дори и в най благородните парламенти. А богатите по цял свят живеят по дълго и са по здрави от бедните. |
| 2421 |
А трябва да ти кажа, че да си отвратителен е привилегия, която съм запазил изключително за себе си. Да пием! Той се пльосна на стола до мен и извика келнера, за да поръча още пиене. От седмици насам разговарях почти всяка вечер с него тук, но никога досега не бяхме оставали насаме. |
| 2422 |
По отношение на храната аз съм французин, на любовта – италианец, а в деловите работи – швейцарец. Швейцарец и половина. Строго неутрален. Но за тези паспорти ще се пролее още кръв, убеден съм. Той се обърна към мен и примига веднъж, два пъти, сякаш прекъсваше нишката на унеса с плътните си мигли. |
| 2423 |
Развежда ме насам натам от седмици. Видях всички храмове, музеи и художествени галерии и много пазари. От утре сутринта ми е обещал да ми показва неща от другата страна на града – наистинския град, както го нарече той. Заинтригува ме. Ще поостана да поогледам, а после ще реша къде искам да ходя. |
| 2424 |
Възможности има. Богатства има. Само през последните месеци сайниците – не обществените, не високопоставените – сключиха сделка с Рафик, неговите афганци и с полицията. В замяна на известна сума пари и някои отстъпки полицията затвори почти всички дупки за пушене на опиум в града, освен няколко. |
| 2425 |
Ех, прости ми, почти съм се напил и виждам, че моите италианци си тръгват. Аджай няма да чака още дълго. Трябва да отида и да си прибера малката комисионна, преди да си позволя да се натряскам. Той се облегна на стола си, после се подпря тежко на масата с меките си бели ръце и се изправи. |
| 2426 |
Тръгна, без да каже и дума повече и без да ме погледне. Гледах го как върви към кухнята, как лъкатуши между масите със завалената, размазана походка на изпечен пияч. Спортното му сако беше омачкано отзад, там, където се беше облегнал на стола, а торбестото дъно на панталоните му висеше на дипли. |
| 2427 |
Преди да го опозная достатъчно, преди да осъзная колко много означаваше това, че той бе живял от престъпления и със страст цели осем години в Бомбай, без да си спечели нито един враг и без да вземе назаем нито един долар, не мислех, че Дидие е нещо повече от забавен, но безнадежден пияница. |
| 2428 |
Вървяхме бавно. Често поглеждах към небето, така натежало от звезди, че черната мрежа на нощта се издуваше, преливаща от блестящия си улов. Затворът означаваше години наред без изгреви, без залези и без нощно небе, затворен в килията по шестнайсет часа дневно, от ранния следобед до късно сутринта. |
| 2429 |
Той може да бъде много повърхностен, особено когато е сериозен. Той е от онези хора, които не стигат по дълбоко от повърхността на нещата, ако ме разбираш. Веднъж му казах, че е толкова плитък, че най доброто, на което е способен, е едносмислица. Странното е, че на него му хареса. |
| 2430 |
Видяхме котарак, който клечеше на вълнолома и ядеше от някакъв изхвърлен пакет. Мършавото сиво животно коленичи и ни изгледа сърдито, като виеше и ръмжеше едновременно, но когато отново заби муцуна в храната, позволи на Карла да го погали по гърба. Беше видял и патил злобен екземпляр. |
| 2431 |
Мисля, че е заради океана. Атлантическият океан. Обичам Биариц през зимата, когато туристите ги няма, а морето е толкова страшно, че вкаменява хората. Виждаш ги как стоят по пустите плажове и гледат морето – статуи, разпръснати по брега между скалите, смразени от ужаса, който им внушава океанът. |
| 2432 |
Мисля, че това е мястото, което най много обичам. В Америка и у американците има една такава увереност, такова чистосърдечие и такава... храброст. Не се чувствам американка, или поне така си мисля, но с тях ми е уютно, ако ме разбираш – повече, отколкото, с който и да е друг народ. |
| 2433 |
Повечето любови са такива, доколкото виждам. Сърцето ти заприличва на претъпкана спасителна лодка. Захвърляш гордостта си, за да я удържиш да не потъне, и самоуважението си, и своята независимост. И пак не е достатъчно. Спасителната лодка продължава да потъва и знаеш, че ще завлече и тебе на дъното. |
| 2434 |
Ула прилича на кукличка с тези големи очи и пухкави устни на кръглото личице. Но това е лице на кукла хубавица. Маурицио е красив като модел от списание, Модена също е красив, но по друг начин, прилича на тореадор. А ти си... ти си най красивата жена, която някога очите ми са виждали. |
| 2435 |
И дори изпаднал в шок от това, че съм изговорил тази мисъл на глас, се чудех дали тя е разбрала, дали е проумяла моите думи за тяхната красота и за нейната и дали е открила нещастието, което ги е вдъхновило: нещастието, което чувства един грозник във всяка осъзната минута на влюбеност. |
| 2436 |
И тогава, сякаш привлечен от нейния смях, от сенките се разнесоха трясъци и един просяк, покачен на малка дървена платформа с колела от сачмени лагери, се изтъркаля на тротоара от отсрещната страна на улицата. Избута се с ръце до центъра на опустялото платно и спря с драматичен пирует. |
| 2437 |
Жалките му мършави крака, подобни на крачката на богомолка, бяха сгънати и пъхнати под него на платформата – дъска, не по голяма от сгънат вестник. Беше облечен в момчешка ученическа униформа – шорти с цвят каки и синкава риза. Въпреки че беше мъж на двайсет и нещо, дрехите му бяха големи. |
| 2438 |
Те заговориха на хинди. Аз се взирах през десетте метра, които ни деляха, запленен от неговите ръце. Бяха огромни, от става до става откъм опаката страна бяха широки колкото лицето му. На светлината на уличната лампа виждах, че пръстите и дланите му са покрити с мазоли като лапите на мечка. |
| 2439 |
Оставих се да ме увлекат тихите молби на вълните и руладите на гласа й, и черното небе, и още по черната нощ на косата й; мирисът на заспалата улица – на море, на дървета и на камък, й ароматът на парфюм по топлата й кожа. Оставих се да бъда въвлечен в живота й и в живота на града. |
| 2440 |
Гледах го как ти толкова хубаво ядеш яденетата с ръце, хубаво както индийците. И как се учиш да питаш за нещата – колко струва това, колко струва онова, дай ми две чаши чай, искам още хашиш – и говориш само на хинди на хората. Аз видял всичко това. Ти си най добър мой ученик, Линбаба. |
| 2441 |
След като се разминахме на косъм с двуколката, той ме изгледа кръвнишки и изръмжа някакви обиди на хинди. Караше, все едно бягахме от някого, връткаше ту наляво, ту надясно, за да изпревари по бавните коли. Имаше някаква сърдита, хулиганска войнственост в отношението му към всички останали на пътя. |
| 2442 |
Беше късно. Мъжът бързо се извърна. Ръцете му на волана се вцепениха и той наби спирачки. Последва пауза – една секунда... две секунди, три секунди. Чух го как със свистене всмука въздух дълбоко в гърлото си – мляскащ звук, подобен на онзи, когато вдигаш плосък камък от влажна глина на речен бряг. |
| 2443 |
Погледнахме се в очите – толкова се беше уплашил, такъв ужас изпълваше облещените му, поръбени с бяло очи, че усетих студ дълбоко в гърдите си. Той веднага се обърна и се метна отново към вратата от неговата страна. От мътната вода на ума ми с плясък се изтръгна една мисъл, ясна и единствена: Огън. |
| 2444 |
Веднъж задал си този въпрос, не можех да освободя мислите си от него. Гледах ужаса, който разкривяваше зиналата уста на Прабакер, и бях сигурен, че таксито ще се запали. Знаех, че сме в клопка. Задните стъкла във всички бомбайски таксита, в които се бях возил, се отваряха само няколко сантиметра. |
| 2445 |
Прабакер се въртеше и ги гледаше, а лицето му бе сгърчено от ужасна болка. Внезапно той се изкатери върху предната седалка и успя да отвори вратата. Бързо се обърна назад, хвана ме с изненадваща сила под мишниците, напрегна се и се опита да ме извлече над облегалката, която ни разделяше. |
| 2446 |
Виж публиката, каква тя е. Станахме, изпънахме рамене и протегнахме вратове, за да прогоним болката и да погледнем към катастрофата на десетина метра от нас. Трийсетина души се бяха скупчили около четирите катастрофирали коли. Неколцина помагаха на шофьорите и на пътниците да излязат от тях. |
| 2447 |
Шофьорите, на които им бяха затворили пътя, зарязваха колите и се присъединяваха към тълпата. Докато гледахме, трийсетте души станаха петдесет, осемдесет, сто. Един мъж беше в центъра на вниманието – неговата кола се бе опитала да завие надясно и точно в нея се бяхме натресли с набити спирачки. |
| 2448 |
Беше мъж със закръглени рамене, в средата на четирийсетте, облечен в сив памучен сафари костюм, скроен така, че да обгръща огромното му издуто шкембе. Оредялата му коса беше разрошена. Нагръдните джобове на костюма му бяха откъснати, панталонът му – съдран, беше загубил единия си сандал. |
| 2449 |
Насъбралата се тълпа все повече утихваше, потресена от драмата, а той мацаше кръв от раната по лицето и сивия си костюм, като не спираше да крещи. Точно тогава няколко души донесоха една жена в малкото открито пространство около мъжа и я настаниха върху постланото на земята парче плат. |
| 2450 |
Вероятно тя беше съпругата на мъжа – нямаше как да съм сигурен – но изведнъж неговата ярост премина в истерия. Той я сграбчи за раменете и я разтърси. Задърпа я за косата. Заръкомаха пред тълпата с пресилени театрални жестове – разтваряше широко ръце и удряше омазаното си с кръв лице. |
| 2451 |
Той вдигна ръце в немощна молба, но десетина, двайсет, петдесет ръце го заудряха и задърпаха. Ударите се сипеха по лицето, гърдите, корема и слабините му. Нокти го дращеха и деряха, разпориха устата му от едната страна почти до ухото и разкъсаха ризата му на парцали. Случи се за секунди. |
| 2452 |
Това не е твоята страна – казах си, докато наблюдавах пребиването. – Не е твоята култура... Но ми хрумна и друга мисъл, мрачна и тайна, и пределно ясна: че този човек беше идиот, войнствен идиот, който обижда и чиято безразсъдна глупост бе подложила на риск живота на Прабакер и моя собствен. |
| 2453 |
Виж, за оня вече е твърде късно. Боят беше кратък, ала дивашки. Кръвта течеше от многобройните рани по лицето и голото тяло на мъжа. По сигнал, дочут някак сред воя и писъците, тълпата го вдигна и го понесе над главите си. Краката му бяха събрани един до друг, изправени, стиснати от десетина ръце. |
| 2454 |
Навсякъде се чуваха хорски звуци, изсвирени от гласове и ръце. На един завой из лабиринта от алеи подминахме дълъг метален парапет, на който бяха подпрени велосипеди. Оттам нататък дори и тези прости машини изчезнаха. Стоките бяха пренасяни от носачи с огромни вързопи върху главите. |
| 2455 |
Мярвах вътре в къщите неизмазани стени и свличащи се стълбища. Много прозорци в сутерените бяха отворени и разкриваха импровизирани дюкяни, в които продаваха бонбони, цигари, бакалски стоки, зеленчуци и домашни потреби. Личеше си, че водопроводът е примитивен – ако изобщо го имаше. |
| 2456 |
Всяко босо женско стъпало бе украсено с гривни от сребърни звънчета и пиринчени пръстени. Тези стотици хора се пременяваха за вкъщи, за себе си, не за разходки на обществени места. Сякаш тук се чувстваха на сигурно място – тук, където можеха да се обличат според традицията и да се показват. |
| 2457 |
Сградите бяха напукани и мръсни, в тесните улички се тълпяха кози, кокошки, кучета и човеци и всяко изпито лице носеше цвета и мършавостта на недоимъка, но улиците и хората бяха чисти, безупречно чисти. Свърнахме в по стари улички – толкова тесни, че двама души едва можеха да се разминат. |
| 2458 |
Хората се дръпваха във входовете, изчакваха ни на прага да отминем и чак тогава продължаваха. Улиците бяха покрити с фалшиви тавани и опънати тенти и в тъмното се виждаше само на няколко метра напред и назад. Не изпусках от очи Прабакер от страх, че няма да мога да изляза оттук сам. |
| 2459 |
Две крачки по нататък стъпалото ми попадна на пукнатина в калдъръма, спънах се и паднах, повличайки с мен още някого. Човекът беше възрастен, слаб и немощен. Напипах плетения кош на костите му през грубата туника. Строполихме се тежко до отворената врата на една къща и старецът си удари главата. |
| 2460 |
В мрачния притихнал коридор между сградите думите ми проехтяха като пиянска молитва в празна църква. Проснатият пред вратата старец тихо изстена. Жената му избърса лицето с ъгълчето на забрадката си и ми показа яркото кърваво петно. Не каза нищо, но сбръчканото й лице бе изкривено от презрение. |
| 2461 |
А сега по този проход. И си дръж стъпалата навънка, защото много, много мръсно, средата на улиците, нали така? Беше застанал на входа на тясна пролука между глухите стени на две сгради. Мъждивата светлина блещукаше в очите и по зъбите в усмихнатата му уста, но зад него имаше само мрак. |
| 2462 |
Подвоумих се, но когато нелепата звезда на неговото тътрещо се тяло се стопи в мрака, и аз се разкрачих до стените и запристъпвах подире му. Чувах стъпките на Прабакер напред, ала беше толкова тъмно, че не го виждах. Едното ми стъпало се подхлъзна и обувката ми шляпна в калта посред пътечката. |
| 2463 |
От гадната тиня се надигна воня. Опрях стъпала до стените и продължих да ситня покрай тях. Нещо тежко и тантуресто се шмугна покрай мен и отърка тлъстото си тяло в обувката ми. Секунди по късно второ, а после трето същество изтопурка в мрака и отърка телесата си в носа на обувката ми. |
| 2464 |
Озовахме се в малко помещение без прозорци, осветено от правоъгълника на суровата коприна на небето. Чуваха се гласове откъм вътрешността на дворчето. Едър мъж захлопна вратата, обърна се и ни погледна навъсено, оголил зъби. Прабакер веднага го зауспокоява с тихи думи и угодливи жестове. |
| 2465 |
Косата му беше много къса, а ушите му – грамадни и издути като боксьорски тренировъчни ръкавици. По квадратното му лице имаше повече мускулна тъкан, отколкото по гърба на обикновен мъж. Гърдите му, широки от едното рамо до другото колкото мен в цял ръст, се надигаха и спускаха над внушителен търбух. |
| 2466 |
Парите бяха изчезнали. Той посочи тесния коридор. Можехме да влезем. След два остри завоя, на десетина крачки от вратата и ярко осветената шахта зад нея влязохме в нещо като двор. Неколцина мъже седяха на грубо сковани дървени пейки, други стояха по двама, по трима и разговаряха. |
| 2467 |
Някои от мъжете намръщено ни огледаха. Когато Прабакер се усмихна широко и махна за поздрав, те се извърнаха и отново се задълбочиха в разговора си. От време на време някой от тях вдигаше очи, за да огледа групичката деца, насядали на дълга дървена пейка под дрипава брезентова тента. |
| 2468 |
Събралите се в двора мъже бяха купувачи или търговци. Въпреки че привидно не проявяваха голям интерес – разговаряха помежду си и не обръщаха особено внимание на децата, насядали на дървената пейка – Прабакер ме увери, че се води напрегнат пазарлък и докато ние гледаме, се сключват сделки. |
| 2469 |
Две от тях седяха, сплели пръсти. Едно закрилнически беше прегърнало друго. Те гледаха към охранените, добре облечени купувачи и продавачи и следяха всяка промяна на израженията им, всеки изразителен жест на обкичените им с пръстени ръце. А очите им блестяха с черния блясък на кладенец. |
| 2470 |
Защо не намерих пушка и сам не го прекратих? Отговорът – както идват отговорите на всички големи въпроси – не дойде наведнъж. Издирваха ме, преследваха ме като престъпник, целият ми живот беше бягство. Не можеше да става и дума да се свържа с полицията или с правителствените власти. |
| 2471 |
Трябваше да науча повече. Трябваше да знам поне езика, на който се говореше, преди да реша да се намеся. А и бях научил по трудния начин, че понякога, дори и да действаме от най чисти подбуди и да правим всичко възможно, за да подобрим положението, само влошаваме нещата още повече. |
| 2472 |
А може би на новия пазар на роби, появил се на другото място, щеше да е още по лошо. Бях безпомощен да спра това и аз го знаех. Но другото, което тогава не знаех и което ме тормози дълго след Деня на робите, беше как аз можех да стоя там, да гледам децата и тази гледка да не ме съкруши. |
| 2473 |
Много по късно осъзнах, че част от отговора са австралийският затвор и хората, които бях срещнал в него. Някои от тях, твърде много от тях лежаха за четвърти или пети път. Мнозина бяха започнали от поправителни домове – Домове за момчета, както ги наричаха, и Центрове за обучение на младежта. |
| 2474 |
И колкото и странно, и срамно ми е да го призная, аз се радвах, че нещо, някой, някакъв житейски опит е превърнал сърцето ми в кремък. Единствено коравият камък в гърдите ми ме закриляше от тези първи образи и звуци по време на екскурзията на Прабакер из мрачната страна на града. |
| 2475 |
В двора прокънтя пляскане с ръце и едно момиченце стана от пейката, запя и затанцува. Пееше любовна песен от популярен индийски филм. През следващите години чух тази песен много пъти, стотици пъти, и тя неизменно ми напомняше за това дете, десетгодишно, и за учудващо силния висок, тънък глас. |
| 2476 |
Момиченцето люлееше бедра и пъчеше несъществуващите си гърди в детинско подражание на изкусителка и един нов, различен интерес накара купувачите и агентите да завъртят глави. Прабакер играеше Вергилий. Тихият му глас не замлъкваше – обясняваше ми всичко, което виждахме и което знаеше. |
| 2477 |
Те бяха извадили късмет, защото на всяко дете, минало през пазарите за хора, се падаха стотици или дори повече, които са преживели неописуеми страдания и глад и са издъхнали. Гладуващите, мъртвите, робите. И зад всичко това – мъркането и ромонът на Прабакеровия глас. Има истина, по дълбока от опита. |
| 2478 |
Казвам ти го от отдавнашния си опит в тази страна и особено в този град. С индийците това се случва често и лесно. Така те – един цял милиард – успяват да живеят заедно в относителен мир. Не са идеални, разбира се. Знаят как да се бият, да се лъжат и да се мамят, и всичко останало, което ние правим. |
| 2479 |
На врата и на ушите си носеше ослепителни фалшиви диаманти. Нейното облекло беше в очеваден контраст с дрехите на Лети. Лети бе облечена с фино белезникаво брокатено сако, свободен тъмнокафяв сатенен панталон и ботуши. Но най силно и най неочаквано си контрастираха лицата на двете жени. |
| 2480 |
Когато разговаряха, се навеждаше към нея и главите им почти се докосваха. Има едно такова тъмно чувство, по слабо от омраза, но по силно от презрение, което грозните мъже изпитват към красавците. То е неразумно и неоправдано, разбира се, но присъства винаги, спотаено сред дългите сенки на завистта. |
| 2481 |
Равните му бели зъби, гладката кожа и гъстата тъмна коса ме настройваха срещу него по бързо и по сигурно от недостатъците на характера му. И Карла беше красива: косата й, прибрана на кок, блестеше като вода, струяща над черни речни камъни, а зелените й очи грееха от целеустременост и удоволствие. |
| 2482 |
Индийките са готови за промяна. Младите индийски мацки в семействата от средната класа са щури по промените, йаар. Те са образовани и готови за къса коса, къси поли и мимолетни връзки. Готови са, но мъжете ги възпират. Сексуалната зрялост на обикновения индиец е като на четиринайсетгодишен. |
| 2483 |
Кавита Сингх преди малко беше дошла на масата ни и застанала зад Викрам, докато той споделяше наблюденията си за индийките. С къса стилна прическа, по джинси и бяло памучно горнище с емблемата на Нюйоркския университет, тя беше живата жена, физическото въплъщение на онова, за което говореше той. |
| 2484 |
Искрящите, живи кафяви очи гледаха уверено над дългия орлов нос и тънките, безупречно подстригани мустачки като на Сапата. Дрехите му бяха черни – каубойски ботуши, джинси, риза и кожена жилетка, а на гърба му висеше плоска черна испанска фламенко шапка, окачена на кожен ремък около врата. |
| 2485 |
Това беше приятелска шега и всички я разбирахме, но в нея бе втъкана и тънка нишка на презрение. Когато тя го каза, аз не се разсмях с другите. Хората като Викрам, хората, които могат да се издокарват с маниите си, винаги ме печелят, защото тяхната откровеност говори прямо на душата ми. |
| 2486 |
Смертелна система, ебати. Поне половината пъти не знаеш кой ти се обажда или пък те не знаят кой си. Понякога си говорите цял час и се опитваш да познаеш кой е отсреща, защото всички приказват едновременно. А после си казвате кой на коя маса е. Там наистина беше голям купон, да ви кажа. |
| 2487 |
То трябва да се спечели. Ако не го спечелим, ние изобщо нямаме бъдеще. Ако не го спечелим, ако не си го заслужим, трябва да живеем в настоящето, завинаги – повече или по малко. Или още по зле, трябва да живеем в миналото. Мисля, че може би точно това е любовта – начин да си спечелиш бъдещето. |
| 2488 |
Имах чувството, че тя е задавала този въпрос и преди, че той е някаква проверка. Може би вече го беше задавала на останалите на масата. Може би те й бяха дали своите отговори и чакаха да чуят моя. Не бях сигурен какво и се искаше да кажа, но всъщност животът ми вече беше отговорил на този въпрос. |
| 2489 |
Житейските факти са много прости. В началото сме се страхували от всичко – от животните, от климата, от дърветата, от нощното небе – от всичко, освен един от друг. Сега се страхуваме един от друг и почти от нищо друго не се боим. Никой вече не знае защо някой прави нещо. Никой не казва истината. |
| 2490 |
Никой не е щастлив. Предвид всичко онова, което никак не е наред в света, най лошото нещо за теб е да оцелееш. Ала въпреки това трябва да оцелееш. Това е дилемата, която ни кара да вярваме и да се вкопчваме в лъжата, че притежаваме душа и че има Бог, когото го е грижа за нейната участ. |
| 2491 |
Това беше огромна банка за органи, пълна с живи хора, които си плащат за привилегията да умрат на тихо, чисто място, а не на улицата, и да станат донори на органи, когато те потрябват на този тип. И хората му бяха покъртително благодарни за това. Те го боготворяха. Гледаха го така, сякаш го обичаха. |
| 2492 |
Бяха силни, горди и здрави. Нито просеха, нито крадяха. Работеха здраво, за да си изкарват хляба, и се гордееха с това. Когато се втурнаха в движението, силни и мускулести, и няколко млади индийски момичета ги загледаха дяволито, аз видях, че те вървят с гордо вдигнати глави и гледат право напред. |
| 2493 |
Гледах я как се отдалечава и тъмният й силует се слива с нощта. После тя навлезе в топлата жълта светлина на лампата до входа на апартамента й и сякаш очите ми, които я наблюдаваха, накараха сянката й да оживее, сякаш моето сърце само я бе нарисувало в мрака със светлината и цветовете на любовта. |
| 2494 |
Преди да затвори полека вратата и да заключи, тя се обърна веднъж и видя, че я гледам. Този последен час с нея беше проверка на Борсалиното – бях убеден в това. Докато вървях обратно към хотела, се питах дали съм я издържал, или съм се провалил. Все още мисля за това – след толкова много години. |
| 2495 |
Там функционалните ограничения се допълваха от стремежите на изкуството – така, както разписанието бе не по малко важно от безвремието на изкуството. Цял един дълъг час аз седях върху нашата купчина багаж на входа откъм улицата на междущатския перон, от който влаковете отпътуваха на север. |
| 2496 |
Тръгваме! – ревна гороломно носачът с глас, който явно бе намерил в някоя меча бърлога и прекарал през дулото на ръждясало оръдие, и навлезе в навалицата, като ме мъкнеше подире си на буксир. На всяка крачка той вдигаше дебелите си колена и риташе насам натам. Хората се разбягваха пред него. |
| 2497 |
Смаян и силно засрамен, аз се бях вкопчил в носача, докато той пробиваше път навътре във вагона с неуморните си неудържими колена. По средата на вагона безмилостният му ход изведнъж спря. Предположих, че по нататък хората са толкова наблъскани, че възпряха дори този човек камион. |
| 2498 |
Скубеха го, удряха го и му биеха плесници. Той беше безпомощен пред атаката, но когато погледът му срещна моя, тържествуваща усмивка грейна върху разкривеното му от болка лице. Вбесен, разбутах мъжете; като ги дърпах за яките на ризите със силата, изпълваща ръцете на обладания от праведен гняв. |
| 2499 |
Лицето, косата и ризата му бяха подгизнали от пот. Той кимна, на Прабакер в знак на уважение. То беше точно толкова голямо, колкото и презрението му към мен – кръвнишкият му поглед не оставяше съмнение в това. После си запробива път към вратата, като разбутваше блъсканицата и ревеше обиди. |
| 2500 |
Силата и насилието, нужни да се качиш на влака, например, са нито по големи, нито по малки от учтивостта и зачитането, необходими да бъде последвалото пътуване в претъпкания влак възможно най приятно. Какво е нужно? Това бе неизказаният, но подразбиращ се и неизбежен въпрос навсякъде в Индия. |
| 2501 |
Обръщаше се към мен, но говореше на любопитната публика. Вдигна ризата и потника си и показа наистина тежко охлузване, което се беше подуло. – И това, за да си сложи тоя старец ляв задник на седалка, аз имам толкова много драскотини и синини! За десен задник имам още синини от дясната страна също. |
| 2502 |
Когато най сетне стана да слиза и аз отново заех мястото си, той измърмори такава злостна псувня, че останалите пътници избухнаха в смях, а двама трима съчувствено ме потупаха по раменете и гърба. Влакът трака през цялата сънена нощ чак докато зората се разпукна като розова пъпка. |
| 2503 |
Гледах и слушах буквално рамо до рамо с хората от по малките градчета и селца. И през тези четиринайсет часа натясно, през които почти никой не промълви нито дума в претъпкания третокласен вагон, аз научих повече, общувайки безмълвно, отколкото бих могъл да науча за цял месец пътуване в първа класа. |
| 2504 |
Но във влака научих едно универсално послание, което, прибавено към жеста, го правеше уникално полезен. Повечето от качващите се поздравяваха седящите и правостоящите с леко завъртане на главата. Жестът винаги предизвикваше ответно врътване на главата у поне един, а понякога и у няколко пътници. |
| 2505 |
Трогнат от възхищение и немалка завист пред този чудесен жест, реших лично да го изпробвам. Влакът спря на една селска гаричка и един непознат се присъедини към групата във вагона. Когато очите ни се срещнаха, за пръв път, аз леко врътнах глава и се усмихнах. Резултатът бе смайващ. |
| 2506 |
Слязохме в Джалгаон, районен център с широки, шумни и многолюдни търговски улици. Бе девет часът и сутрешната суматоха беше в разгара си – навсякъде гърмеше и трещеше. Когато слязохме на гарата, от влака разтоварваха различни суровини – желязо, стъкло, дърво, платове и пластмаса. |
| 2507 |
Ароматът на прясна, силно пикантна храна погъделичка апетита ми, но Прабакер ме повлече към автогарата. Тя представляваше голямо открито неасфалтирано пространство с паркирани десетки автобуси, пътуващи на дълги разстояния. Половин час обикаляхме от автобус на автобус, помъкнали обемистия си багаж. |
| 2508 |
Когато най сетне се качихме на един автобус, изглежда той пътуваше за популярно място. Преди шофьорът и помощникът му да пуснат пътниците да се качат, двамата разпитваха всеки мъж или жена къде точно смятат да слязат. Тези, които пътуваха най надалече, бяха настанявани на задните седалки. |
| 2509 |
Когато автобусът потегли от оживената автогара, аз вече приемах усмивки и въртене на глави от де що имаше хора вътре и сам въртях глава в отговор. На табелата зад главата на шофьора пишеше с големи букви на марати и на английски, че автобусът има разрешение за точно 48 седящи места. |
| 2510 |
През последния час от пътуването бяхме минали покрай безбройни царевични ниви и бананови горички, а после се помъкнахме пеш по черния път между безкрайни редове от просо. Избуялите посеви надхвърляха човешки бой и след няколко минути ходене вече бяхме навлезли в лабиринт с дебели стени. |
| 2511 |
Ето го баща ми! Една волска кола беше препречила пред нас лъкатушния, обрасъл с бурени път. Волът, огромно виторого животно с цвят на кафе с мляко беше впрегнат във висока двуколка с формата на кошница с две дървени колелета, обковани с желязо. Те бяха тънки, ала високи и ми стигаха до раменете. |
| 2512 |
Но с цялото дължимо уважение към Махатма, чак когато поживееш и поработиш с индийските фермери, можеш да оцениш напълно меката, облагородяваща красота на това простичко парче плат. Прабакер захвърли чантите си и се втурна напред. Баща му скочи от капрата и двамата се прегърнаха срамежливо. |
| 2513 |
Стиснахме си ръцете и се погледнахме в очите, Прабакер и баща му имаха еднакви идеално кръгли лица и чипи носове. Но докато лицето на Прабакер бе напълно открито, безгрижно и гладко, лицето на баща му бе прорязано с дълбоки бръчки, а когато не се усмихваше, уморена сянка надвисваше над очите му. |
| 2514 |
И беше права. Да се предадеш – това е сърцевината на индийския опит. И аз се предадох. Огледах се наоколо по пустия път, пресегнах се и потупах топлия рунтав корем. И точно тогава, разбира се, високите зелени стебла на просото край пътеката се разтвориха и разкриха четири тъмнокафяви лица. |
| 2515 |
На всеки двайсетина петдесет метра между разтворените стебла на царевицата и просото се мяркаха нови лица. Изразът им неизменно бе един и същ – откровена, слисана, опулена почуда. Ако Прабакер и баща му бяха хванали мечка и я бяха научили да говори, тия хора нямаше да зяпат толкова изумено. |
| 2516 |
Ти ще си толкова щастлив тук, чак няма на себе си да си. Ще видиш. Хората, които ме зяпаха от горичките и храсталаците покрай пътя, изглеждаха по скоро измъчени и уплашени, отколкото щастливи. С надежда да прогоня уплахата им, започнах да упражнявам въртенето на глава по индийски. |
| 2517 |
За да не спира волът хода си, Кишан го налагаше жестоко и често. Прътът се издигаше във въздуха и изплющяваше върху гърба му през няколко минути. Ритъмът на тежките удари се подсилваше от ръгане в хълбоците с гвоздея в края на пръчката. Той пробиваше дебелата кожа и рошеше кремавата козина. |
| 2518 |
Кишан го изслуша съсредоточено, а после се разкиска безпомощно. След малко обаче забеляза притеснението на сина си, смехът му утихна и замря и го последва порой от въпроси. Прабакер се стараеше да им отговаря, но по лицето му се изписваше все по голямо смущение и накрая той отново се обърна към мен. |
| 2519 |
После той се опита да обясни на баща си що за човек съм, като му разказа как си бях отстъпил мястото във влака на възрастния мъж, как делях плодовете и останалата храна със спътниците си и как често давах пари на уличните просяци в Бомбай. Кишан изведнъж спря двуколката и скочи от дървената капра. |
| 2520 |
Беше така ухилен, че който го погледнеше, започваше да се смее. Слязохме от колата и се намерихме – с целия багаж в краката ни – в центъра на шестстотин вперени погледа и неспирно шушнене. Настана тишина, в която се чуваше само дишането на тълпата, толкова гъста, че всеки се притискаше в съседа си. |
| 2521 |
Сестрите ми вече са нагрели водата на огъня. Гърнетата са готови за твойта баня. Ела. Минахме под нисък свод и той ме заведе на едно място до къщата, обградено от три страни с окачени рогозки. Беше застлано с плоски речни камъни, а до тях бяха наредени три големи глинени гърнета с топла вода. |
| 2522 |
Сега и аз ще взема банята, все едно сме двама братя, и ще ти покажа как това по индийски. Така заедно се изкъпахме в банята на бащината му къща. Гледах го и повтарях след него – първо се намокрих с две кани вода от едното голямо гърне и се насапунисах под шортите, без да ги свалям. |
| 2523 |
Лунги е правоъгълник от плат, подобен на саронг, дълъг от кръста до глезените. Той събра отпред двата му дълги края, а после ги кръстоса около талията ми и ги подгъна под горния ръб отзад, точно под кръста. Увит в лунги, аз свалих мокрите шорти, хвърлих ги и пак под него си обух сухи. |
| 2524 |
И така, настаних се в леглото на бедния земеделец и първата ми вечер в това първо бедно индийско село завърши така, както и беше започнала – аз се предадох. Прабакер ми каза, че семейството и съседите му се безпокоели, че сигурно ще се чувствам самотен на непознато място без своите близки. |
| 2525 |
И когато сърцето изживява своите мигове на истина и на скръб, душата не може да бъде усмирена. Стиснах зъби срещу звездите. Затворих очи. Отдадох се на съня. Една от причините да копнеем за любов и да я търсим така отчаяно е, че любовта е единственият лек за самотата, и за срама, и за мъката. |
| 2526 |
Но някои чувства се спотайват толкова дълбоко в сърцето, че само самотата може да ти помогне да ги намериш отново. Някои истини за самия теб са толкова болезнени, че само срамът може да ти помогне да живееш с тях. А някои неща просто са толкова тъжни, че само душата ти може да плаче вместо теб. |
| 2527 |
Животът й – с неговите радости и тъги – обгърна моя с лекотата, с която червеният й шал понякога загръщаше плачещо дете, преминаващо край нейния праг. Историята й, която постепенно научавах месец след месец, се превърна в житейска история на много хора, включително и на мен самия. |
| 2528 |
Бялото на очите й винаги розовееше и й придаваше вид, сякаш току що е плакала или ей сега ще се разплаче. Големият процеп между двата й предни зъба придаваше на усмивката и палава дяволитост, а великолепната гърбица на орловия нос надаряваше сериозния й израз с властна авторитетност. |
| 2529 |
Не се месеше в споровете на съседите си, докато не я помолеха да даде мнението си, и тогава обикновено имаше последната дума. Беше жена, достойна за възхищение и копнеж, но посланието, излъчвано от очите и осанката й, бе категорично: решиш ли да я обидиш или да я унижиш, рискуваш много. |
| 2530 |
Когато се научих да говоря езика й що годе сносно, тя ми разказа с обезоръжаваща откровеност колко разочарована се почувствала, когато го съзряла за пръв път. Бил нисък. Кожата му, загоряла от селския труд до тъмнокафявия цвят на пръстта, била по тъмна от нейната и това я разтревожило. |
| 2531 |
Тя се вгледала в тази чудна усмивка и я обзело странно чувство. Усмихнала му се в отговор, въпреки мислите си преди миг, и усетила как я обзема чувство на благополучие и необяснима, разтърсваща жизнерадост. Всичко ще се нареди – промълвил гласът на сърцето й. – Всичко ще е както трябва. |
| 2532 |
С далновидни вложения в начинанията на съседите им и внимателно управление на наличностите загубите били малобройни. След раждането на третото им дете – тогава била на двайсет и пет – Рухмабай превърнала скромното им състояние в най голямото в цялото село. Имаха пет ниви. Садяха доходни култури. |
| 2533 |
Рухмабай го включила в сутрешните си молитви с надежди и планове за бъдещето на семейството. По късно преживяла спонтанен аборт. За по малко от година пометнала още два пъти. Лекарите установили, че матката й е пострадала при раждането на третото дете. Препоръчали пълна хистеректомия и я извършили. |
| 2534 |
Самотна и сломена, тя креела от скръб и с мъка се грижела за дъщерите си. Смехът я напуснал, тъгата се стелела над запуснатите ниви. Душата на Рухмабай умирала и може би е щяла да пропадне завинаги, ако от нещастието й не я извадило едно разтърсващо събитие, застрашило цялото село. |
| 2535 |
Тя упрекнала онези, които искали да угодят на дакаитите, призовала ги да се съпротивяват, да се борят, да убиват, ако е нужно, за да защитят живота и земята си. Смаяни – колкото от внезапното й съживяване след двегодишната скръб, толкова и от войнствената й реч – селяните се развълнували и надъхали. |
| 2536 |
Хората се въоръжили със сърпове, брадви, тояги и ножове. Жените и децата били евакуирани в съседно село. Страх и съжаление обзели редиците на мъжете, които останали в селото. Неколцина заявили, че борбата им е глупав инат и че да се плащат налози не боляло толкова, колкото от смъртта. |
| 2537 |
Той го показал на селяните и ги насърчил. Наглите и самоуверени дакаити пристигнали в селото един час преди залез слънце. Водачът им още не бил довършил първата смразяваща кръвта закана, когато Раджу излязъл от скривалището си и тръгнал право към тях, като стрелял на всяка трета крачка. |
| 2538 |
Брадви, сърпове, ножове, тояги и камъни полетели от барикадите, запратени от отчаяните селяни, за да сеят смърт. Раджу вървял все така уверено и с последния куршум улучил от упор водача на дакаитите в гърдите. Когато мъжът се строполил на земята, бил вече мъртъв, разказваха селяните. |
| 2539 |
Храбрият и дързък Раджу загинал година по късно при сбиване в бар. Две от останалите момчета починали при подобни обстоятелства, а друго излежавало дългосрочна присъда в затвора заради престъпление на страстта, свързано с любовта му към една актриса и враждата с неговия съперник. |
| 2540 |
Бръчките по високите й скули бяха вирове, в които са се събирали нейните сълзи. Не изговорени въпроси без отговор разделяха пълните й червени устни, когато бе сама или увлечена в работата си. Решителността придаваше резки очертания на гордо вдигнатата й брадичка с трапчинка по средата. |
| 2541 |
Едно от животните, привлечено от хъркането ми, решило да ме проучи. Събуди ме някакво мокро, задушаващо чувство и аз се стреснах. Отворих очи и видях огромния розов език на грамаден бивол да захлупва лицето ми. Разкрещях се, слисан и ужасен, паднах от леглото и побягнах на четири крака. |
| 2542 |
Една от причините години наред да успявам да бягам и да се крия, е това, че обичам големите градове и в тях се чувствам напълно спокоен и уверен. И всички подозрения на градското момче, и ужасът от селото се надигнаха в мен, когато поех чашата току що издоено мляко. Беше топло на пипане. |
| 2543 |
Работният ден се разделяше на две части от по три часа с обедна почивка и сиеста по средата. Децата и младите жени ни носеха обяда в многобройни неръждаеми съдове. Той обикновено се състоеше от вездесъщите роти, пикантен дал от леща и чътни от манго и суров лук, подправело със сок от лайм. |
| 2544 |
Когато се залавяха отново за работа, нахранени и отпочинали, те се трудеха с повече енергия и въодушевление, докато старшият на групата не обявеше, че приключват за деня. След това селяните се събираха на някой от главните пътища, пооправяха си вида и със смях и шеги се завръщаха в селото. |
| 2545 |
Сеитбата и жътвата изискваха повече усилия, но общо взето селяните от Махаращра работеха по малък брой часове от градските работници. Тук не беше рай. Някои мъже се бъхтеха и след работата на обществените ниви, за да изкарат нещичко от посевите памук в частните си парцели със скалиста почва. |
| 2546 |
Ако изобилието от добра храна, смях, песни и дружелюбие може да се приемат за показатели на благополучието и щастието, то по качество на живот селяните бяха задминали западните си събратя. През шестте месеца, които прекарах там, никога не чух свиреп глас, нито видях вдигната от ярост ръка. |
| 2547 |
Характерният за града звук е тракането на чука, подобно на шума на гърмящата змия – предупреждението за нападащата змия на бизнеса. Но селото непрекъснато е подложено на движение – онова, което се променя в природата, се възстановява при следващото завъртане на годишния кръговрат. |
| 2548 |
След като поживях в селото около три месеца, Рухмабай и жителите на Сундер ми подариха частица от тази сигурност – част от тях и от техния живот, която промени моя завинаги. В деня, когато започна сезонът на мусоните, аз плувах в реката заедно с още десетина млади мъже и двайсетина деца. |
| 2549 |
Докато тичахме, паднаха първите капки дъжд. Само след секунди те преминаха в порой. След минути пороят се превърна във водопад. След час мусонът се лееше като из ведро – толкова плътен, че на открито трудно се дишаше, без да събереш шепи около устата си и да направиш малка пещера от въздух. |
| 2550 |
Някои взеха сапун и се изкъпаха под небесния душ. Други отидоха в местния храм и коленичиха да се молят. Трети се заеха да поправят покривите на къщите си и отводнителните канавки около кирпичените стени. Накрая всички спряха и просто се загледаха в разветите, плющящи, къдрещи се завеси от дъжд. |
| 2551 |
А после, когато се изсипа големият дъжд, настана същинско езеро във въздуха и валя почти без прекъсване седем дни и седем нощи. На седмия ден бях на брега на реката и перях новите си дрехи, когато дъждът рукна. Посегнах да си взема сапуна и разбрах, че камъкът, върху който го бях сложил, е потънал. |
| 2552 |
Водата, която дотогава галеше босите ми крака, се вдигна за секунди от глезените до коленете ми. Докато погледна нагоре към бурната придошла река, тя стигна бедрата ми и продължаваше да се вдига. Стъписан и разтревожен, аз излязох от водата, понесъл мокрите си дрехи, и тръгнах към селото. |
| 2553 |
По пътя спирах два пъти и гледах доколко е придошла реката. Тя бързо заля стръмните брегове, а после обширната полегата равнина започна да потъва под всепоглъщащия потоп. Всичко се случваше толкова бързо – придошлата река заливаше равнината, настъпваше към селото с бавен човешки ход. |
| 2554 |
После, начело с Прабакер, ме забутаха и повлякоха към реката. Реката, само на неколкостотин метра по нататък, не беше река, а потоп: огромен кален потоп, който помиташе долината с могъщи вълни и въртопи. Докато стояхме там, дъждът удвои силата му, а дрехите ни подгизнаха като пръстта. |
| 2555 |
Цялото село наблюдаваше церемонията и ръкопляска радостно на победителите. Шестимата печеливши се удостоиха с правото да забият в земята дървени колове, високи малко повече от метър. Тримата най стари мъже в селото също имаха право да забият дървен кол, без да участват в томболата. |
| 2556 |
Реката ще стигне до него и го потопи утре или още довечера. После преведе на хората какво ми е казал и те избутаха напред Сатиш, якия кравар. Почти потъналият кол беше неговият и той, забил поглед надолу, със засрамен смях прие добродушните задявки на приятелите си и ехидните усмивки на старците. |
| 2557 |
Сам, аз гледах пропития с дъжд свят и най сетне вдигнах очи към небето. Мислех за друга река, онази, която протича през всеки от нас, без значение откъде идваме – по целия свят. Реката на сърцето и неговите желания. Чистата, най важната истина за това какъв е всеки от нас и какво може да постигне. |
| 2558 |
Но в селото не го разпознаваха. Никой не можеше да разчита езика на тялото ми. Те не познаваха други чужденци и нямаше с кого да ме сравнят. Ако бях мрачен или дори само сериозен, те се смееха и ме тупаха насърчително по гърба. Възприемаха ме като мирен човек, без значение какво е изражението ми. |
| 2559 |
Аз виждах простовато широко лице с голям нос като камба и презрително присвити устни – толкова тънки, че устата й ми приличаше на сръчкана с пръчка мида. Лицето и шията й бяха намазани с плътен слой грим като на гейша, който така подчертаваше намръщеното й изражение, че приличаше на разбойничка. |
| 2560 |
Стисна между дебелите си пръсти два три пръста плът. Гледаше ме с вдигната вежда и ме подканваше да я похваля. Прабакер изстена тихо и опули очи. Тогава жената се огледа театрално наляво и надясно по коридора, а после вдигна малко блузата си и показа дълга, тънка, провиснала гърда. |
| 2561 |
Записвах ги на листчета, когато хората от селото ми ги обясняваха, а после ги преписвах в дебел тефтер за бъдещи справки. Последните, най скорошните листчета бяха пръснати по малкото писалище и тъкмо бях почнал да ги записвам в тефтера, когато вратата рязко се отвори и Прабакер нахлу в стаята. |
| 2562 |
Свирепи гримаси разкривяваха лицата им, докато гълтаха домашната шльокавица с гаден вкус, а след всяка чаша сумтяха, охкаха и се задавяха. Ние с Прабакер се настанихме при тях и гаврътнахме питиетата на една глътка, като си запушихме носовете и изляхме гадното менте в гърлата си. |
| 2563 |
Със свирепа решителност напрегнахме воля, за да задържим отровата в коремите си. А щом се поокопитихме, обърнахме с голяма неохота и следващата чаша отрова. Тук се пиеше мрачно и без кеф. Напрежението личеше по всички лица. На някои им дойде твърде много и те се измъкнаха, победени. |
| 2564 |
Залитнах назад и усетих, че съм нестабилен с единия крак. Паднах и видях как Прабакер се нахвърли срещу четиримата, с разперени ръце, за да им попречи да стигнат до мен. Надигнах се и събрах сили. Успях да нанеса ляво кроше и един удар с десен лакът – за мой късмет и двата бяха много силни. |
| 2565 |
Станаха, изгледаха Прабакер за последно с непонятна омраза и се качиха в колата. Вратите се затръшнаха и колата офейка, разпръсквайки прах и дребни камъчета. Мъката на Прабакер – след като се убеди, че не съм пострадал тежко и вече можеше спокойно да реве и хленчи – бе неутешима. |
| 2566 |
Обвиняваше себе си шумно и непрекъснато, че ме е завел в този отдалечен бар и ни е оставил да се натряскаме. Каза съвсем откровено, че с радост би поел раните ми върху своето тяло, ако беше възможно. Знамето на неговата гордост, че е най добрият бомбайски уличен гид, сега бе наполовина свалено. |
| 2567 |
Сигурно винаги е по лошо да те пребият точно те – нали уж са добрите. Когато те млатят лошите, тогава разбираш и го приемаш. Но когато добрите те приковават с белезници за стена, а после се изреждат да те тъпчат и ритат, цялата система, целият свят троши костите ти. А после – и писъците. |
| 2568 |
След шестте месеца на село можех да говоря с прости, ежедневни разговорни фрази, въпроси и изречения. Скромно постижение, но Ананд очевидно остана много доволен и учуден. След неколкоминутен разговор той извика всички колеги – управители и камериери – да ме чуят как говоря на техния език. |
| 2569 |
Всички те също реагираха с радост и почуда. Познаваха чужденци, които говореха слабо хинди, дори и такива, които го говореха добре, но никой от тях не беше срещал чужденец, който може да разговаря с тях на собствения им любим марати. Разпитаха ме за село Сундер – никога не бяха чували за него. |
| 2570 |
Може би знаете откъде можем да си купим хашиш, без никой да ни издаде и без неприятности с полицията? Знаех, разбира се. До края на нощта им помогнах също да сменят пари на черно без риск да ги издадат. Брадатият германец и приятелката му останаха доволни от сделката и ми платиха комисионна. |
| 2571 |
Пресрочването на визата беше сериозно престъпление в Индия. Понякога за това наказваха със затвор до две години, а полицията налагаше тежки глоби на хотелските служители, които си позволяваха нередности със Си формуляра. Ананд ми го обясни сериозно, преди да запише цифрите и да ме регистрира. |
| 2572 |
Той ме харесваше. Беше от Махаращра, а аз бях първият чужденец, който разговаряше с него на марати. Веднъж можеше да наруши правилата заради мен, но ме предупреди незабавно да отида в Отдела за регистрация за чужденци в полицейското управление и да се погрижа за удължаване на визата. |
| 2573 |
Не бяха много. Имах малко пари. Вярно, че неволно бях открил начин да припечелвам пари като посредник и да помагам на предпазливите чужденци да се оправят с черноборсаджиите. Но не бях сигурен, че така можех да изкарам достатъчно, за да живея на хотел и да се храня по ресторанти. |
| 2574 |
През последните три месеца от престоя си аз помагах на учителя в местното училище със специални разговорни, уроци по английски. Учех го на чисто произношение на английските думи, помагах му да подобрява тежкия акцент, с който преподаваше на децата. Учителят и селският съвет настояваха да остана. |
| 2575 |
Поговорихме – новите ми познати ме разпитваха за селото на Прабакер и за впечатленията ми от живота там. Разпитаха ме и за града – за любимите ми места в Бомбай и какво обичам да правя най много. Тъй като разговорът обещаваше да е дълъг, аз ги поканих на чай в един от близките ресторанти. |
| 2576 |
Нашият хотел е безплатен. Другите се засмяха, засмях се и аз, вдъхновен от оптимизма и ентусиазма им. Бордеят беше мръсен и толкова претъпкан, че надхвърляше всяко въображение, но беше безплатен и там не изискваха Си формуляр за живущите. Щях да имам време да си помисля, и да съставям планове. |
| 2577 |
Знаех, че тя никога не е ходила в салона и че е запленена от историите, които беше чувала за него. Да повдигна въпроса веднага, след като ми бяха отправили гостоприемното си предложение, си беше чиста неблагодарност, но не ми се искаше да пропусна шанса да я впечатля, като я заведа там. |
| 2578 |
Знаех, че ако изпадна толкова, срамът ще ме отдели от нея безвъзвратно и безмилостно като стена на затвор. Легнах си в моята стая. Преместването в бордея щеше да ми даде време: това беше трудно, ала практично разрешение на проблема с визата. Обзе ме спокойствие и бях настроен оптимистично. |
| 2579 |
Дори спят на крак, завързани с ремъци така, че тежестта им да пада върху краката, но ги задържат да не паднат, докато не са будни. През първите пет десет години от това непрекъснато стоене прави краката им започват да се подуват. Кръвта едва се движи по изтощените им вени, мускулите им заякват. |
| 2580 |
Те бяха светци, преминали през много други призвания и за наказание жертвали много неща, преди да дадат окончателната клетва на Стоящ Баба. Имаше и престъпници – крадци, убийци, едри мафиоти и дори бивши военачалници, търсещи изкупление и дори опрощение в безкрайната агония на клетвата. |
| 2581 |
Салонът всъщност представляваше коридор между две тухлени сгради зад храма. Напълно скрити, в двора на светилището се намираха тайните градини, аркади и спални, достъпни само за положилите и спазващите клетвата. Покривът на салона беше железен, а подът – застлан с плоски каменни плочи. |
| 2582 |
Клиентите, мъже от всички краища на страната и всички слоеве на обществото, стояха покрай стените на коридора. Стояха, разбира се – в присъствие на Стоящите Баба никой никога не сядаше. Над една открита канавка близо до входа имаше чешма, от която гостите пиеха вода и в която плюеха. |
| 2583 |
Рано или късно в мъките на безкрайно нарастващата болка всеки от тях изпадаше в сияйно, съвършено блаженство. Светлина, родена от агонията, струеше от очите им. Не познавам по голямо човешко сияние от сиянието на измъчените им усмивки. Освен това баба до един бяха божествено, величествено напушени. |
| 2584 |
Въпреки откритото им любопитство, никой не дойде при нас и не ни обърна специално внимание – през повечето време то бе насочено към Стоящите Баба и хашиша. Тихото жужене на разговорите се смесваше с музиката и молитвените песнопения, които се чуваха от някаква друга част на комплекса. |
| 2585 |
Тя живееше в този град от пет години и беше чувала много за Баба, но идваше тук с мен за първи път. Тонът ми намекваше, че познавам добре мястото, но не бих могъл да си припиша заслугата. Без Прабакер, който почука на вратата за нас и я отвори със златната си усмивка, нямаше да ни пуснат. |
| 2586 |
Други монаси се люлееха и клатеха из целия коридор, пушеха и редяха молитви. Баба, който дойде при нас, беше висок и жилав, но краката му бяха толкова подути, че ужасните въжета на набъбналите вени пулсираха на повърхността. Лицето му беше мършаво. Костите на черепа му стърчаха около слепоочията. |
| 2587 |
За миг се унесох в рояка от видения, които крещяха в очите му. Почувствах ги само за един мъничък миг в безкрая на неговите страдания – онова, което човешката воля може да накара тялото да понесе и постигне. Почти проумях неговата усмивка, подлудена от волята, която я принуждаваше да сияе. |
| 2588 |
После той вдигна лулата към устата си, обхванал я с длан като фуния, разпали я и ми я поднесе. Ужасната близост с безкрайната му болка затрепера, видението се разсея и мигът отлетя с изтъняващите бели сенки на пушека. Той се обърна и бавно защъпука към входа, като тихо мърмореше молитви. |
| 2589 |
Преди да успеем да разберем какво вика и изобщо да реагираме, той извади дълъг меч с масивно острие от канията на колана и го вдигна над главата си. Без да спира да крещи, мъжът тръгна по коридора с тежка маршова стъпка, вперил поглед право в мен. Не разбирах крясъците му, но знаех какво е наумил. |
| 2590 |
Мъжът вървеше към нас и размахваше меча в кръг с две ръце. Нямаше къде да се денем и не ни оставаше нищо, освен да се бием с него. Изнесох десния си крак назад и вдигнах юмруци. Беше стойка от карате. Седемте години тренировки по бойни изкуства пулсираха и трептяха в ръцете и краката ми. |
| 2591 |
Грабнах го и видях, че този, който бе спънал нападателя, го стискаше в здрава, но милостива хватка. Притискаше ръцете на падналия в ключ зад гърба му, а същевременно бе извил яката на ризата му и го душеше. Гневът или лудостта, обзели мъжа с меча, бяха утихнали и той не се съпротивяваше. |
| 2592 |
Той беше висок, по висок от мен с няколко сантиметра, силен, с атлетично телосложение. Гъстата му черна коса беше необикновено дълга за Бомбай през онези години. Носеше я вързана на висока конска опашка. Копринената му риза и свободните панталони бяха черни, бе обут с черни кожени сандали. |
| 2593 |
Контрастът между съседните, горе долу еднакви по размер парцели, биеше на очи. Вдясно от пътя се извисяваше търговският център – грамадна модерна сграда с климатици, чиито първи три етажа заемаха магазини и витрини със скъпоценности, коприни, килими и изкусни занаятчийски произведения. |
| 2594 |
До входа имаше външен клозет, скрит сред високи бурени и паравани от червени черджета. Вонята бе отблъскваща и всепроникваща, беше като материално вещество, пропило въздуха, чувствах я как лепне по кожата ми – гъста, мазна пихтия. Задавих се и борейки се с надигналото се гадене, погледнах Прабакер. |
| 2595 |
Отблизо колибите бяха жалки строежи със стени от парчета пластмаса, картон, тънки бамбукови пръти и тръстикови рогозки, издигнати на гола земя. На места – там, където подовете и основите на първоначалните постройки, бутнати преди години се бяха запазили – се подаваха бетон и каменна зидария. |
| 2596 |
Хората излизаха от къщите си и заставаха на всяка врата. Десетки, а после и стотици хора се тълпяха по страничните улички и в пролуките между къщите. Всички до един бяха вперили очи в мен толкова сериозно, толкова намръщено и напрегнато, че бях убеден, че ми желаят единствено злото. |
| 2597 |
Грешах, разбира се. Тогава, в този първи ден, не можех да знам, че хората просто се чудят на страха ми. Те се опитваха да разберат какви ли демони обитават ума ми и ми внушават такъв ужас от това място, това светилище, което ги пазеше от съдба, далеч по тежка от живота в копторите. |
| 2598 |
Стените – от ръчно изтъкани тръстикови рогозки. Подът беше пръстен, утъпкан и загладен от предишните обитатели. Вратата – тънко парче шперплат, увиснало на върви. Пластмасовият таван бе толкова нисък, че трябваше да ходя прегърбен, а цялата стая бе около четири крачки дълга и две крачки широка. |
| 2599 |
Беше се вдигнал на пръсти и затулил с длан очите си от следобедното слънце, се вглеждаше над черните дюни на колибите. Всички проследиха погледа му. Настана влажна, злокобна тишина. А после, неколкостотин метра по нататък, към небето се издигна величествен букет от оранжеви пламъци. |
| 2600 |
Докато наблюдавах, огнените езици се сляха в плътен слой, а после и в стена от пламъци. Червено жълто оранжевата стена, подета от морския бриз, започна да се разраства и да поглъща нови и нови колиби на всеки няколко секунди. Вървеше право към мен с бавна крачка и изпепеляваше всичко по пътя си. |
| 2601 |
Сред пламъците ехтяха взривове – един, два, трети. Най сетне се досетих, че това са газовите котлони. Във всяка от тези седем хиляди колиби имаше котлон и онези, които бяха заредени и под налягане, гърмяха, щом пламъците стигнеха до тях. Последният мусон се беше извалял преди цели седмици. |
| 2602 |
Засрамен, натиках нещата си в раницата, оставих я в краката на Радха, която ми представиха като съседка, обърнах се и хукнах към пламъците. Бордеите са хаотично разпръснати органични строежи. В тесните лъкатушни улички присъства замисъл, но не и ред. След три четири завоя се загубих. |
| 2603 |
Натъкнах се на редица от мъже, които вървяха към пушека и пламъците. Освен нас по улицата тичаше, залиташе и се блъскаше постоянен поток от хора, които бягаха от пожара. Те помагаха на възрастните и подкарваха децата. Някои носеха покъщнина – дрехи, тенджери, котлони и картонени кутии с документи. |
| 2604 |
Завих в един сляп ъгъл, после във втори и накрая приближих достатъчно, че да чувам рева на пламъците, заглушаващ виковете и писъците. След това ослепително огнено кълбо избухна между две къщи. То пищеше. Беше жена, погълната от пламъците. Тя се втурна право към мен и се сблъскахме. |
| 2605 |
Смъкнах ризата от гърба си, за да предпазя с нея ръцете и лицето си, метнах се върху жената и угасих пламъците с тялото и дрехите си. Притичаха още хора да й помогнат, а аз се втурнах отново към огъня. Когато тръгнах, тя беше още жива, но вътрешният ми глас я обяви за мъртва. Тя е мъртва. |
| 2606 |
Камионите ще го напълнят утре. Водата, с която хората гасят, е дажбата им. По късно открих, че на всяко домакинство, включително и на моето, се отпускаха по две три кофи вода дневно за готвене, пиене и хигиенни нужди. Обитателите на коптора се опитваха да угасят пожара с питейната си вода. |
| 2607 |
Не бях единственият, на когото му мина през ум да започнем да отстъпваме. После през пушека и праха съзряхме да се ветрее зеленият шал, вдигнат високо. Касим Али не помръдваше от мястото си. Мярнах спокойното му лице – преценяваше докъде е стигнала борбата и пресмяташе следващия ход. |
| 2608 |
Поради поредната необяснима прищявка на огъня родителите на детето бяха загинали от задушаване, ала бебето, момиченце, бе оцеляло. Лицето и тялото му бяха недокоснати, но краката му бяха много изгорели. Нещо беше паднало върху бедрата му и сега те бяха черни и изранени. Детето виеше от болка и ужас. |
| 2609 |
До мен се появи чаша чай. Направи го и го донесе съседката ми Радха. Това бе първото нещо, което сложих в уста в коптора – по хубав чай не бях вкусвал през живота си. Час по късно тя накара мъжа си и още двама младежи да ме отмъкнат от ранените, за да вечерям с роти, ориз и бхаджи. |
| 2610 |
Друг човек, обучен да дава първа помощ като мен или по добре от мен, нямаше да е принуден да живее в бордея заради извършени престъпления и бягство от затвора. Друг престъпник, готов да живее там с бедняците, нямаше да е минал моето обучение. Тогава, през онази първа сутрин, не проумявах връзката. |
| 2611 |
Но знаех, че има нещо – някакъв смисъл, някакво предназначение, което ме е довело на това място, при тази работа, точно в този момент. И силата му беше достатъчна, за да ме привърже към работата, докато всички предчувствия се опитваха да ме пропъдят оттам. И така работих цял ден. |
| 2612 |
Тъга бе надвиснала над оживените улици, спомените за загиналите изплуваха и се завръщаха като вълни, плискащи се в океана на сърцето. Но тази тъга крепеше решимостта на оцелелите, самата тя бе част от скръбта. Обгарялата земя бе разчистена, много от колибите бяха построени наново. |
| 2613 |
Един момент от тази вечер, продължил колкото един удар на сърцето, докато смахнатият търчеше към нас с меча, се разтегляше в спомена ми. Точно в мига, когато отстъпих назад и вдигнах ръце в бойна стойка, Прабакер се беше дръпнал встрани и застана пред Карла. Той не беше влюбен в нея, не беше и боец. |
| 2614 |
Хората разговаряха и се подкрепяха взаимно с усмивки и разговори. И някъде по време на тази любовна песен, сред пейзажа на взаимните уверения на обитателите в коптора, чрез нашето оцеляване техният свят обгърна живота ми в мечти, нежно и пълно, също както приливът залива камъка на брега. |
| 2615 |
Планът, макар и сложен, беше педантично изпълнен до последната точка, но бягството всъщност успя, защото бе отчаяно и прекалено дръзко. Твърдо бяхме решени да не се провалим. Ако това станеше, надзирателите от дисциплинарното отделение като нищо щяха да ни пребият до смърт. Бяхме двама. |
| 2616 |
Ние с моя приятел бяхме млади, осъдени за пръв път, без криминално минало. С големи присъди, но не бяхме известни в системата на затворите. Планираното от нас бягство бе от онези, които хората наричат героично, ако успееше, и безразсъдно, ако се провалеше. Накрая си останахме само двамата. |
| 2617 |
Работехме като градинари. Охраната, която пазеше на смени района, ни виждаше ежедневно. Когато в деня на бягството отидохме да работим, те, както винаги, ни следиха известно време, а после престанаха да ни обръщат внимание. Сградата на дежурните беше празна. Работниците бяха отишли да обядват. |
| 2618 |
Срязахме оградата от вериги около ремонтния обект, разбихме една врата в пустата сграда и се изкачихме нагоре. Вътре всичко беше опразнено. По неизмазаните стени се виждаше скелет от подпори и носещи греди. Голото дървено стълбище беше побеляло от прах и посипано с парченца вар и хоросан. |
| 2619 |
Стъпил върху силните рамене на другаря си, бутнах дървения капак и се покатерих през нея. Носех кабел с разклонител, увит около тялото ми под гащеризона. Развих го, вързах края му за една от покривните греди и го спуснах надолу. Приятелят ми се покатери по него при мен на тавана. |
| 2620 |
Покривът над нас се простираше на зигзагообразни вълни. Промъкнахме се към стеснението, където се съединяваше с предната стена на затвора. Избрах място под една от отводнителните траншеи, по която да пропълзим с надеждата, че праговете от двете й страни ще ни скрият от стражевите кули. |
| 2621 |
Целият таван беше мрачен, но този тесен клин до стената бе дори по черен и от надзирателска палка. Със запалка вместо фенер ние се запромъквахме под дървеното покритие, което ни делеше от външната ламарина на покрива. Дълга отвертка, длето и чифт клещи за ламарина бяха единствените ни инструменти. |
| 2622 |
Дървото беше прекалено дебело и твърдо. С инструментите, които имахме, пробиването на отвор, през който да мине човек, щеше да ни отнеме много часове наред. Не разполагахме с часове. По наша преценка имахме трийсет минути или може би малко повече, преди надзирателите да минат на рутинна проверка. |
| 2623 |
Часовникът цъкаше. Бяхме в капан – на покрива на надзирателската сграда. Знаехме, че всеки миг стражите може да забележат срязаната ограда, да видят избитата врата, да открият счупения капак на капандурата. Всеки миг те можеха да изскочат през нея в тази потна черна пещера и да ни открият. |
| 2624 |
Случваше се брутално да пребият някого на случаен принцип. Провален опит за бягство през покрива на сградата на охраната – на тяхната сграда, главната канцелария на надзирателите от наказателното отделение, несъмнено щеше да ни гарантира не толкова случаен избор и още по брутални побои. |
| 2625 |
Опитах се да го произнеса уверено и силно, но има лъжи, на които тялото просто отказва да вярва, и гласът ми прозвуча пискливо. Добрах се до капандурата. Краката ми бяха вцепенени от ужас и напрежение. Плъзнах се долу и се промъкнах по стъпалата до първия етаж, като дърпах кабела след себе си. |
| 2626 |
Приятелят ми я издърпа през капандурата и отново ми спусна кабела. Отново се запромъквах надолу. Притиснат плътно до стената, аз дишах тежко и се опитвах да събера кураж да отворя вратата. Накрая, с мощен прилив на адреналин в кръвта, я бутнах встрани и излязох навън, за да включа кабела в контакта. |
| 2627 |
Никой не ме видя. Промъкнах се обратно в сградата, запълзях на четири крака като вълк нагоре по стълбището и се изкачих по кабела през капандурата на тавана. В тъмния ъгъл до улея, под ламаринения покрив, приятелят ми щракна със запалката. Видях, че е вкарал кабела в машината и беше готов да реже. |
| 2628 |
Приятелят ми ме погледна и грамадна усмивка разцъфна на устните му. Стискаше зъби, а очите му блестяха от отразения огън. После заби триона в дебелото дърво. С четири бързи, сцепващи тъпанчетата движения той изряза идеална дупка и над нея лъсна ламаринен квадрат. Зачакахме в настъпилата тишина. |
| 2629 |
Бяха чули резачката, разбира се – но, точно както се надявах, не й бяха обърнали внимание, защото мислеха, че са работниците. Окуражен, аз пробих с отвертката дупка в ламарината и от свободното небе над нас ни огря слънчев лъч. Разширих дупката, а после с клещите разрязах ламарината от три страни. |
| 2630 |
Погледнах приятеля си, изпотеното му лице – то ясно се виждаше на ярката светлина, обливаща ни от прорязаната дупка в покрива – и разбрах, че това трябва да бъда аз. Долу, с гръб, залепен за вътрешната стена до вратата, отново спрях и се опитах да събера сили в ръцете и краката си. |
| 2631 |
Дишах толкова тежко, че ми се виеше свят и ми се гадеше. Сърцето ми се блъскаше като пленена птица в клетката на гръдния кош. След продължително чакане осъзнах, че не мога да го направя. Всевъзможни чувства – от благоразумна предпазливост до суеверен ужас, ми крещяха да не излизам отново навън. |
| 2632 |
Трябваше да срежа кабела. Друг начин нямаше. Извадих длетото от страничния джоб на гащеризона си. Беше много остро – дори след дялкането, докато се опитвахме да пробием дървената преграда на покрива. Нагласих го върху кабела там, където той се промушваше под вратата и вдигнах ръка за удар. |
| 2633 |
Нищо не ни заплашваше. Грабнах свободния край на кабела и се втурнах нагоре към тавана. До новата капандура, която пробихме в покрива, вързахме кабела за една дебела дървена греда. После приятелят ми се заизмъква през дупката. Когато изпълзя наполовина върху ламаринения покрив, се заклещи. |
| 2634 |
Щракнах я и веднага видях какво го спираше – кесията за тютюн от дебела кожа, която си беше направил в една от хоби групите. Казах му да не мърда и разкъсах с длетото задния джоб на гащеризона му. Кесията за тютюн тупна в ръцете ми, а приятелят ми се измъкна горе на покрива. Последвах го. |
| 2635 |
За няколко секунди бяхме видими, но охраната на кулите не гледаше към нас. Тази част от затвора беше психологическа сляпа точка. Охраната на кулите не поглеждаше нататък, защото не й се вярваше, че някой ще е толкова откачен да се опита да избяга посред бял ден през предната стена. |
| 2636 |
И най накрая погледнах към улицата и видях, че тя е съвсем пуста и в двете посоки. Дадох знак на приятеля си. Той припълзя, прехвърли се през стената и изчезна от погледа ми. Примъкнах се напред да погледна – очаквах да го видя как се спуска по кабела, но той вече беше слязъл на улицата. |
| 2637 |
А аз бях още вътре, на покрива. Прехвърлих се през пясъчниковия парапет и се хванах за кабела. Подпрян с крака на стената и стиснал кабела в ръце, с гръб към улицата, погледнах стражевата кула от лявата ми страна. Охранителят говореше по телефона и ръкомахаше със свободната си ръка. |
| 2638 |
Стоях върху предната стена на най строгия и най силно охранявания затвор в страната и бях невидим. Избутах се с крака и започнах спускането, но дланите ми се хлъзгаха от страх и от пот и изпуснах кабела. Започнах да падам. Стената беше много висока. Знаех, че ако падна долу, ще се убия. |
| 2639 |
Ръцете ми бяха спирачките, които забавиха падането. Усетих как кожата ми се отдира от дланите и от пръстите ми. Тя сякаш пламна. С не толкова голяма скорост, но все пак достатъчно силно, че да ме заболи, аз се ударих в земята, станах и тръгнах със залитане през уличното платно. Бях свободен. |
| 2640 |
Стражите все така разговаряха в кулите си. Една кола мина по улицата – шофьорът барабанеше с пръсти по кормилото в такт с някаква песен. Обърнах се и поех по платното към живота на беглец, който ми струваше всичко онова, което обичах. Докато извършвах въоръжени обири, внушавах страх на хората. |
| 2641 |
Но нощем, когато заспалият бордей сънуваше, ужасът пропълзяваше по кожата ми. Сърцето ми се скриваше в черната пещера на спомените. Докато градът спеше, аз се разхождах. Разхождах се и се принуждавах да не поглеждам през рамо към несъществуващите стражеви кули и кабел, увиснал върху високата стена. |
| 2642 |
Поне нощите бяха тихи. През онези години полицията налагаше на Бомбай вечерен час. Половин час преди полунощ полицейските джипове се събираха по главните улици в центъра и започваше принудителното затваряне на ресторанти, барове, магазини и дори на малки сергийки за цигари и паан на тротоара. |
| 2643 |
Спящите бяха навсякъде, проснали се на тротоара, завити само с тънко одеяло или памучен чаршаф, за да ги пазят от нощната влага. Несемейни, семейства и цели села, избягали от някоя суша, наводнение или глад, спяха по каменните тротоари и във входовете, сгушени един в друг от нужда. |
| 2644 |
Полицаите налагаха закона; но проявяваха прагматичност, каквато биха проявили, ако, да речем, прилагаха закона срещу проституцията на Улицата на десетте хиляди курви. Изискваше се да правиш известна разлика и всъщност списъкът на онези, които те не биха арестували за скитничество, бе доста дълъг. |
| 2645 |
Семействата, особено тези с малки деца, обикновено получаваха само строго предупреждение да не остават повече от няколко нощи в даден район. Всеки, който можеше да докаже, че има работа, колкото и черна да е тя, като си покаже визитната картичка или написан адрес на работодателя си, го пощадяваха. |
| 2646 |
Така в рисковата група на нощните арести оставаха крайно бедните, бездомните, безработните, необразованите и неженените млади мъже. Ако нямаха нито пари да си платят освобождаването от полицейската мрежа, нито образование да убедят полицаите да ги пуснат, ги прибираха всяка нощ из целия град. |
| 2647 |
Градът нямаше средства да осигури десетки хиляди белезници, а и дори парите да се намереха, ченгетата със сигурност не биха помъкнали бремето на тези тежки окови. Вместо това те носеха груби въжета от кокосови влакна и коноп и навързваха с тях арестуваните един за друг за ръцете. |
| 2648 |
Арестуваха между десетина и двайсет мъже, навързваха ги в човешка верига и шестимата или осмина полицаи ги отвеждаха в килиите. От своя страна, полицаите бяха по справедливи, отколкото аз бих очаквал, и никак не им липсваше смелост. Бяха въоръжени само с тънки бамбукови пръчки, които наричаха лати. |
| 2649 |
По време на моите среднощни разходки из града аз неизменно бях сам, докато траеха арестите. Богатите ми приятели се бояха от бедните, бедните ми приятели се бояха от полицаите. Повечето чужденци се бояха от всички и си стояха в хотелите. Улиците бяха мои и аз бродех из хладната им тишина. |
| 2650 |
Широката пътека покрай морето бе безлюдна и чиста. Булевард с шест платна я отделяше от прострелия се до хоризонта извит полумесец на охолството – изискани домове, скъпи апартаменти, канцеларии на консулства, първокласни ресторанти и хотели с изглед към черното развълнувано море. |
| 2651 |
Но не от града се страхувах. Не чувствах заплаха по улиците. Колкото и странен и тревожен да бе животът ми, градът го обгръщаше заедно с милиони други... сякаш тук му бе мястото – не по малко, отколкото на всеки друг живот. А и работата, която вършех, засилваше това чувство на принадлежност. |
| 2652 |
Аз се отдадох с усърдие на ролята си на лекар в бордея. Намерих справочници по диагностична медицина и ги изучавах на светлината на лампата в колибата си. Събрах скромен запас от лекарства, разтвори и бинтове – купувах ги от местните аптеки с парите, които печелех от сделките на черно с туристите. |
| 2653 |
И продължих да живея в този мизерен квартал, дори и след като спечелих достатъчно пари, за да го напусна. Останах в тясната малка колиба, когато вече можех да се преместя в удобен апартамент. Оставих кипящата, танцуваща борба на техните двайсет и пет хиляди живота да повлече и моя живот. |
| 2654 |
Един тласък – и всичко ще свърши. Чувствах падането, разбиването на тялото ми в скалите, студената хлъзгавост на удавянето и смъртта. Толкова беше лесно. Една ръка докосна рамото ми и го стисна – леко и нежно, ала достатъчно здраво, че да ме задържи. Бързо се обърнах, стреснат и изненадан. |
| 2655 |
Направи шилом. Абдула извади лула с формата на фуния от джоба на сакото си, сложи я на седалката до себе си и се зае да смесва хашиш и тютюн. Залепи топче хашиш, което наричаха голи, върху една кибритена клечка и го обгори с друга. Мирисът на чарас се примеси с аромата на жасминовите цветове. |
| 2656 |
И въпреки че мелодиите бяха с познат ритъм, се пееше на непонятен език. Преживяването беше едновременно познато и обезпокоително – все едно да се завърнеш, вече голям, в училищния двор от твоето детство – и въпреки сънения унес, предизвикан от опиата, не можех да се отпусна съвсем. |
| 2657 |
Ела, казваха хората и се усмихваха настоятелно, и никога не намираха за нужно да ми кажат къде отиваме и защо. Идваш сега! Отначало се противях, но скоро научих, че тези тайнствени непланирани пътешествия неизменно си струват. Обикновено бяха интересни и приятни, и нерядко – важни. |
| 2658 |
Повечето редовни клиенти предпочитаха да ядат прави на тротоара или седнали в колите си, или на капака отгоре. От много коли дънеше музика. Хората крещяха на урду, хинди, марати и английски. Сервитьорите търчаха от тезгяха до возилата и обратно и разнасяха с елегантно умение напитки, пакети и табли. |
| 2659 |
Но индийският прагматизъм признаваше, че цивилизованите хора в големите съвременни градове имат нужда от места за събиране и лов. На собствениците на определени оазиси на шума и забавленията бе позволено да подкупват различни чиновници и полицаи и да не затварят практически цяла нощ. |
| 2660 |
Най лошото нещо на корупцията като система за управление, каза веднъж Дидие, е това, че работи толкова добре. Оберкелнерът, млад мъж от Махаращра, се втурна към колата и закима енергично, докато шофьорът ни поръчваше. Абдула слезе от колата и се отправи към дългия и оживен щанд за храна за вкъщи. |
| 2661 |
Собствения ми баща пребиха. Срам ме е, че не убих този хазяин, бай, но знам, че това само ще докара още беди на семейството ми и на останалите семейства в сградата. Казах на почитаемия ми баща, че трябва да ви кажем и че вие ще ни защитите. Но баща ми е твърде горд. Познавате го. |
| 2662 |
Рамеш сякаш искаше да сграбчи ръката на Кадер и да я целуне, но просто се поклони и се оттегли, като бърбореше благодарности. Абдула и шофьорът бяха поръчали плодова салата и кокосово кисело мляко и когато четиримата останахме сами, те започнаха да ядат, шумно изразявайки одобрението си. |
| 2663 |
Той го подаде спокойно на полицая през прозореца. Това се извършваше толкова открито и дори показно, че бях убеден колко е важно за Кадер всички на сто метра наоколо да видят как се дава рушветът. Ченгето пъхна пакета в пазвата си, килна глава настрани и се изплю шумно два пъти за късмет. |
| 2664 |
На лунните лъчи арките във форма на сълза и закръглените контури сияеха в бяло и се превръщаха в платната на мистичния кораб, а минаретата бяха многобройни извисяващи се мачти. Тази нощ набъбналата сплескана жълта луна, която в бордея наричаха скръбната луна, се рееше, пълна и омайна, над джамията. |
| 2665 |
Не се усмихваше. – Да, мисля, че сте прав – щяхте да го победите. Но другите, момичето и приятелят ви индиец, някой от тях щеше да пострада и дори да бъде убит, ако вие оцелеехте. Когато мечът замахна, ако не удареше вас, щеше да удари някой от тях, така мисля аз. Един от вас щеше да умре. |
| 2666 |
В мен се надигна гняв. Напрегнах се, готов да се бия с него, и го загледах в очите. Той се усмихна и положи длан на рамото ми, също както преди по малко от час на друг вълнолом, на Морския булевард. Парещото, интуитивно чувство на тревога премина също толкова бързо, колкото бе възникнало. |
| 2667 |
Хората не го уважават и това го прави нещастен. И нещастието го кара да създава проблеми. И колкото повече проблеми създава, толкова по малко го уважават хората. А сега като видят толкова голям бакшиш, много повече, отколкото получават полицаи като него, ще го зауважават малко от малко. |
| 2668 |
Прекосихме широка каменна арка в някакъв коридор, изкачихме два етажа по стълбите и влязохме в обширно помещение, изпълнено с хора, дим и силна музика. Стаята беше правоъгълна, цялата в зелени копринени драперии и килими. На малката сцена в дъното четирима музиканти седяха на копринени възглавници. |
| 2669 |
От затворените им очи течаха истински сълзи и капеха по гърдите им. Докато слушах, ме обзе възторг и същевременно – някакъв срам. Сякаш певците ме бяха посветили в най дълбоката и най съкровената си любов и мъка. Изпяха три песни и после тихо напуснаха сцената, изчезвайки зад завесата. |
| 2670 |
Силите на съзиданието, енергията, която всъщност придава дух на материята и животът, който ние си мислим, че виждаме около нас, не могат да се измерят, претеглят и дори да се поставят във времето такова, каквото го познаваме. Една от формите на тази енергия са фотоните на светлината. |
| 2671 |
Кисмет е думата на езика урду... съдбата има над нас пълна власт, като изключим две неща. Съдбата не може да контролира нашата свободна воля и не може да лъже. Хората лъжат повече себе си, отколкото другите, и лъжат другите по често, отколкото им казват истината. Но съдбата не лъже. |
| 2672 |
Неизвестно как, той бе открил мъката в мен. Празнината в живота ми, която един баща трябваше да запълни, бе ширнала се прерия от копнеж. В най самотните часове през тези години на преследване аз се скитах там, жаден за бащина обич колкото цял затвор осъдени в последния час на новогодишната нощ. |
| 2673 |
Тях също никой мъж не би пожелал да безпокои. Един много възрастен мъж дойде при нас и седна в нозете на Кадербай. Беше облечен с проста памучна риза и тънки торбести панталони, които наричаха курта – пижама. Лицето му бе прорязано от дълбоки бръчки, а бялата му коса бе подстригана ниско, пънкарски. |
| 2674 |
Подаде ми лулата, оцени техниката и силата на дробовете ми с критично око и изсумтя одобрително. След като двамата с Кадер дръпнахме по два пъти, Омар пое шилома и го допуши с мощни вдишвания, които издуваха слабите му гърди до пръсване. След като приключи изтърси щипката бяла пепел от лулата. |
| 2675 |
Въпреки напредналата си възраст, той се изправи с лекота, без да докосва пода с ръце, и се отдалечи с куцукане, а певците се завърнаха на сцената. Абдула дойде отново при нас и донесе стъклена купа с резени манго, папая и диня. Ароматът на плодовете ни обгърна, докато вкусът им се топеше в устата. |
| 2676 |
Той продължаваше да говори. Аз го слушах, но не можех да откликна с нищо. Кадербай седеше до мен и разговаряше с млад афганец с тюрбан. Младежът се наведе да му целуне ръка и сред гънките на дрехата му се подаде дулото на пистолет. Омар се върна и започна отново да приготвя шилом. |
| 2677 |
Донесе и метална кутия с няколко хирургически инструмента. Прегледахме заедно съдържанието на чантата. Той ме разпита за лекарствата – искаше да знае доколко помагат и от какви количества бих имал нужда в бъдеще. Когато най сетне се почувства доволен, той изчисти от праха дървеното столче и седна. |
| 2678 |
Най високото прибра десетте рупии, които той им даде, а после бегом поведе парцаливата си хлапашка банда нанякъде. Абдула срита мотора, а аз седнах зад него. Без каски и само по тънки ризи, ние се вмъкнахме в дружелюбния хаос на уличното движение успоредно край морето по посока на Нариман Пойнт. |
| 2679 |
Ако изобщо разбирате от мотори, можете да научите много за човека по това как кара. Абдула по скоро се ръководеше от рефлекса, отколкото се съсредоточаваше. Владееше мотора в движение също толкова естествено, колкото и краката си при ходене. Разгадаваше трафика със смесица от умения и интуиция. |
| 2680 |
Понякога даваше газ и навлизаше в невидима пролука, отворила се по магия пред нас тъкмо когато сблъсъкът изглеждаше неминуем. Въпреки че в началото се изнервях, техниката му скоро ми вдъхна доверие пряко волята ми и аз се отпуснах. На плажа Чоупати свихме и се заотдалечавахме от морето. |
| 2681 |
Някои сгради, построени със солидната геометрия на британското владичество, бяха по на двеста години. Сложните детайли по балконите, рамките на прозорците и фасадите със стълбища излъчваха луксозна елегантност, каквато съвременният град, въпреки целия си хром и блясък, рядко си позволяваше. |
| 2682 |
Първоначално бях изненадан, че в един град, толкова полиморфен като Бомбай, с неспирно разнообразие от народи, езици и преследване, е проявена склонност към толкова разчертана подредба. Бижутерите си имаха собствени базари, както и механиците, водопроводчиците, дърводелците и другите занаятчии. |
| 2683 |
Сигурен съм, че знаете как е. Мисля, че те правят, каквото могат, и се напрягат до крайност дори само със спешните случаи. Истинският проблем е, че моите хора не могат да си позволят да отидат на истински лекар и да получат документа, който би им позволил да прередят опашката в болницата. |
| 2684 |
Добрите лекари притежават поне три неща, които ги свързват: умеят да наблюдават, умеят да слушат и са много уморени. Хамид беше добър лекар и когато след едночасови разговори погледнах прорязаното му от бръчки лице, очите му, възпалени и зачервени от липса на сън, се засрамих от честната му умора. |
| 2685 |
Каза ми, че Кадербай подбирал особено надарени деца от няколко бордея из града и плащал обучението им в частни колежи. Децата след това записвали дори висше образование, били материално осигурени и насърчавани. Завършвали и ставали лекари, хирурзи, медицински сестри, учители, адвокати и инженери. |
| 2686 |
Караха кръвта ми да кипи. Когато започна животът ми на беглец, аз се лиших от моето семейство, родина, култура. И мислех, че това е всичко. След години изгнание проумях, че в изгнанието си придобивах нещо. Свободата, в която избягах, бе самотната и безразсъдна свобода на отхвърления. |
| 2687 |
Когато за пръв път ги посетих през онзи ден заедно с Абдула, открих, че са вдигнали опърпания си подслон върху ръждивите камъни на железопътно депо край предградието Кар. Бяхме принудени да паркираме мотора и да влезем в територията като прокажените – през дупки в оградите и през канавки. |
| 2688 |
Отвъд тях бяха оживената търговия и уютът на предградието Кар – улично движение и градини, балкони и пазари. Вътре – пустиня на функциите и системите. Нямаше растения, животни, нямаше хора. Дори преминаващите влакове бяха влакове призраци, маневриращи от спирка на спирка без персонал и без пътници. |
| 2689 |
Никоя от тях не беше по висока от гърдите ми. Отдалече приличаха на малки палатки на военен бивак, обвити в пушека на готварските печки. Но щом ги приближихме, забелязахме, че пред тяхната отблъскваща убогост колибите в бордея, където живеех, изглеждаха солидни и удобни постройки. |
| 2690 |
Мнозина от мъжете имаха дръзко, дори наперено излъчване, някаква бойка грозота, която сама по себе си бе пленителна. Но свенливостта на жените изглеждаше като малодушие, а гладът – хищен. При многото деца, които видях, болестта не личеше – те изглеждаха силни и съвсем здрави, макар и мършави. |
| 2691 |
А се трудеха упорито – всички деца. Малките им пръстчета хващаха всичко за цялото племе. Бяха ни видели, че идваме, и вестта сигурно се беше разнесла, защото когато доближихме колибата, един мъж изпълзя от нея и се изправи да ни поздрави. Две деца моментално се втурнаха да го подкрепят. |
| 2692 |
Хор от гласове се надигна около нас, но в общото им възклицание нямаше шеговитост. Те възприеха похвалата на Абдула сериозно, все едно той се възхищаваше на произведение на изкуството, което бяха създали колективно. Добри крадци, хитри крадци – чувах как мърмореха хората около мен. |
| 2693 |
Никой не го удостои с нещо повече от бегъл поглед. Един железничар, облечен с риза и шорти в цвят каки, мина между линиите – оглеждаше релсите. От време на време поглеждаше към лагера на прокажените, но щом отмина, малкото му любопитство се изпари и той повече не се извърна назад. |
| 2694 |
При глад или наводнения не достигали дори традиционните церове и билкови отвари. Така прокажените се усъвършенствали в краденето на онова, с което не можели да се снабдят по друг начин – дори станали толкова умели, че започнали да трупат излишъци и да продават лекарства на собствена черна борса. |
| 2695 |
Издайническите покупки на лекарства и особено на антибиотици довели до провала на много дакаити и революционери. Но на черния пазар прокажените не задавали въпроси и продавали на всеки, който можел да си плати. Техните мрежи и тайни пазари съществували във всеки голям град в Индия. |
| 2696 |
Когато Абдула млъкна, настъпи плътно, тежко мълчание. Всички ме гледаха. Като че искаха от мен някакъв отговор, някаква реакция на историята на тяхната тъга и умения, на жестоката им изолация и страшната нужда. Дъхът излизаше със свистене през стиснатите зъби на устите без устни. |
| 2697 |
По онова, по което Абдула приличаше на най добрите и най опасните мъже, които познавах в затвора. Казаното от Прабакер трябваше да е вярно. Опитах се ясно да си представя какво представлява той, с какво се занимава и какви трябва да бъдат или не трябва да бъдат моите отношения с него. |
| 2698 |
И когато ножовете се насочат срещу мен, както се бе случвало нееднократно, и трябва да убиеш или да бъдеш убит, аз научих, че само един мъж сред стотици ще остане с теб докрай в името на приятелството. Затворът ме научи как да разпознавам тези мъже, когато ги срещна. Знаех, че Абдула е от тях. |
| 2699 |
Те действаха целенасочено и систематично в гонитбата на удоволствия и имаха стил, когато упражняваха бизнеса си. Повечето бяха щедри и вярваха в честното и бързо заплащане за коректно и бързо свършена работа. От комисионата спечелих достатъчно пари, че да мога да се оттегля за няколко седмици. |
| 2700 |
В работата им имаше някаква спокойна неотложност. Всички знаехме какви неприятности щеше да ни донесе притъмняващото небе. Ала на всяка улица хората бяха щастливи, имаше вълнение в безгрижните усмивки на младите, защото след дългите месеци на суша всички бяхме зажаднели за облаци. |
| 2701 |
Един инцидент, случил се в седмиците преди дъжда, ми помогна да вникна в дълбочината на неговата мъдрост и ми разкри защо той бе толкова почитан навсякъде. Един следобед няколко души се събрахме в колибата на Касим Али, за да слушаме разказите на най големия му син за приключенията му в Кувейт. |
| 2702 |
След като приключи, той се изправи и им нареди да вървят, сочейки им с изпъната ръка тоалетната. Тълпата им направи път, а младежите се опитаха да ходят, но се запрепъваха и скоро разбраха, че ако изобщо искат да се придвижат напред, трябва да се вкопчат един в друг и да вървят в крачка. |
| 2703 |
Касим идваше в колибата ми два, понякога три пъти седмично и проверяваше как напредвам с увеличилия се брой пациенти, част от които препращах на доктор Хамид. Понякога началникът водеше и още някого със себе си – дете, нахапано от плъхове, или младеж, пострадал на строежа до бордея. |
| 2704 |
След време разбрах, че той избираше кого да доведе при мен лично, защото по една или друга причина те не искаха да дойдат сами. Някои бяха просто срамежливи, други – предубедени спрямо чужденците и им нямаха доверие. Трети не искаха да приемат никакви лекарства, освен традиционните селски церове. |
| 2705 |
Селските церове ми създаваха много главоболия. Като цяло ги приемах и прилагах при нужда, и дори предпочитах някои аюрведически смеси пред западните им съответствия. Но на някои от тях съвсем очевидно се приписваха лечебни свойства само от суеверия, а не заради доказани терапевтични традиции. |
| 2706 |
Гъстата му сребристосива коса беше къса. Имаше брадичка, с един тон по светла от косата му. Най често се обличаше с памучна курта и прости бели панталони със западна кройка. Въпреки че дрехите му бяха простички и евтини, те винаги бяха изпрани и изгладени и той ги сменяше по два пъти на ден. |
| 2707 |
Но Касим Али предизвикваше усмивки на обич и възхищение навсякъде из бордея. Безупречно чистите бели дрехи за всички нас бяха символ на неговата духовност и морална чистота – качества, от които в този малък свят на борби и надежди зависехме не по малко, отколкото от водата в общия кладенец. |
| 2708 |
Третата му жена Наджима беше само на двайсет и осем години. Първият му брак беше по любов, двата следващи бе сключил с бедни вдовици, които надали биха си намерили нови съпрузи. Жените му бяха родили общо десет деца – четирима синове и шест дъщери, имаше и още пет заварени деца от вдовиците. |
| 2709 |
С времето шивачите си купиха колиби близо до тази на Касим, жените и децата им живееха в съседство с Касимовите и всички образуваха едно огромно семейство от трийсет и четирима души, които смятаха главата на общността за баща и приятел. Това бе едно спокойно и доволно домакинство. |
| 2710 |
Нямаше караници и сръдни. Децата играеха щастливо и изпълняваха домакинските си задължения с охота. Няколко пъти в седмицата Касим отваряше голямата стая в колибата си за хората като маджис, или форум, където обитателите на бордея можеха да огласят оплакванията си или да отправят молби. |
| 2711 |
Точно тогава откъм къщата отново се разнесоха викове и удари, последвани от сърцераздирателен писък. Неколцина от нас се завтекоха нататък, решени да спрем побоя. Внезапно разнебитената врата на колибата се отвори с трясък, жената на Джоузеф изхвърча навън и припадна в краката ни. |
| 2712 |
Диво и тъпо пиянство бе разкривило чертите му. Косата му бе рошава, а лицето – зацапано с кръв. Все още стискаше в ръце бамбуковата пръчка, с която бе пребил жена си. Той присви очи на слънцето, а после пред помътения му поглед попадна тялото на жена му, проснато между него и тълпата. |
| 2713 |
Той ги изгледа подозрително, но после грабна бутилката и отпи продължително и жадно. Младежите около него започнаха да го тупат по гърба и да го насърчават да продължи да пие. Той удари още няколко глътки от изключително силното дару, а после се опита да го бутне, като заяви, че му стига толкова. |
| 2714 |
В групата бяха и един силен млад рибар на име Виджай и един здрав и жилав младеж, който теглеше двуколка, наричан Андкаара или Мрака заради лъщящата му черна кожа. Те разговаряха тихо помежду си, докато слънцето стигна зенита си и знойната дневна влага ни стисна в мокрия си юмрук. |
| 2715 |
Забелязах, че роклята е скъсана и й е малка, и си отбелязах наум да купя дрехи за нея и за още няколко деца от евтиния пазар за дрехи, известен като Улицата на модата. Отбелязвах си го всеки ден, всеки път, когато разговарях с умните и щастливи деца в коптора. Тя взе празната чаша и припна. |
| 2716 |
Преди да изпие и една трета от бутилката, той пак припадна – катурна се встрани и главата му се килна под странен ъгъл. Лицето му бе голо под лъчите на пладнешкото слънце. Никой не направи никакъв опит да го закрие. Касим Али го остави да подреме едва пет минути и пак нареди да го събудят. |
| 2717 |
Джони вдигна пръчката и я стовари върху гърба на Джозеф с мощно плющене. Джозеф зави и се опита да изпълзи встрани, но кръгът от младежи го избута отново в средата. Джони пак го удари с пръчката. Джозеф се разкрещя сърдито, но младежите започнаха да му удрят плесници и да му крещят да мълчи. |
| 2718 |
Крещеше за вода, но му поднесоха само бутилката с дару. Виждах как иска да я отблъсне, но го мъчеше отчаяна жажда. Пое я с разтреперани ръце. Щом първите капки докоснаха изгорелия му език, пръчката отново го удари. Шльокавицата се разля по брадясалата му челюст и потече от зиналата му уста. |
| 2719 |
Рибари и рибарки се прибираха от Сасун Док и носеха кошници с морски мирис. Още един от уравновесяващите контрасти на живота в бордея – това беше и часът, избран от продавачите на благовония да обикалят по пътеките със запалени мостри с аромат на сандалово дърво, жасмин, роза и пачули. |
| 2720 |
След като се почистиха с ведро топла вода и се преоблякоха в нови лунги и чисти бели потници, двамата се изправиха пред събранието на техните семейства, приятели и съседи. Фенерите, разлюлени от вятъра, предаваха златната искра от око на око, а сенките се гонеха по тръстиковите стени на колибите. |
| 2721 |
Не може да има справедливост, докато всички не останат доволни дори и тези, които ни обиждат и трябва да си понесат наказанието от нас. От начина, по който постъпихме с двете момчета, виждате, че правосъдието не е само начин да наказваме тези, които грешат. То е също и опит да ги спасим. |
| 2722 |
Вдъхнах задушния въздух, прашен и напоен с ароматите от огньовете, на които готвеха. И беше тихо в тези тъмни мигове на размисъл – толкова тихо, че чувах как капчици пот капят от измъченото ми лице по страницата, една след друга, и всяко мокро кръгче се разливаше и пропиваше в думите честна. |
| 2723 |
Една сутрин седях сам на масата в колибата си и пишех, когато свирепият лай на кучетата в гетото ме накара да се откъсна от работата – никога не ги бях чувал да лаят така неистово. В този лай имаше ярост и ужас. Оставих писалката, но не отворих вратата, дори не помръднах от стола. |
| 2724 |
Огледах се. Единственото оръжие, с което разполагах в малката си къщичка, беше дебел бамбуков прът. Стиснах го. Бесният лай и гласовете се носеха пред къщата ми и като че бяха насочени към вратата. Отворих тънкото парче шперплат, което ми служеше за врата, и веднага пуснах пръчката. |
| 2725 |
Щом го чух, страхът ми се изпари. На половин метър от мен усетих как вибрациите на дивия рев ме блъснаха в гърдите. Наведох се и накрая само няколко сантиметра отделяха лицето ми от неговата муцуна. Пяната се втечни и закапа от мокрите му черни челюсти. Мечокът не ми желаеше злото. |
| 2726 |
Очите на звяра казваха нещо друго. Това продължи само секунди, но в тази пулсираща тишина усещането за животинска тъга, непомрачено от разум и ненакърнено в своята страст, беше толкова силно и чисто, докато се гледахме в очите, че времето ми се стори много по дълго и исках да продължи още. |
| 2727 |
Кучетата се сдавиха, скимтяха и виеха в агонията на страха и омразата, искаха да нападнат мечока, но страхът надделяваше над яростта. Децата пищяха, а хората се дърпаха по далече от побеснелите кучета. Мечокът се обърна, бавно и тромаво, но после нападна внезапно и замахна с тежка лапа към кучетата. |
| 2728 |
Те се разпръснаха, а неколцина млади мъже ги прогониха с камъни и пръчки. Мечокът се клатушкаше и оглеждаше тълпата с големите си печални очи. Виждах добре животното и забелязах, че носи кожен нашийник с малки шипове. На нашийника бяха закрепени две вериги, придържани от ръцете на двама мъже. |
| 2729 |
Продължавах да стоя на вратата толкова изумен, че не можех нито да помръдна, нито да проговоря. Хората се смееха и подвикваха. Няколко по храбри деца се промъкнаха по близо, че да могат да пипат мечока със стрелкащи пръсти. Майките им писнаха, засмяха се и ги притеглиха обратно в прегръдките си. |
| 2730 |
Много ще ви хареса. Говореха на хинди, а аз не знаех думата вачан, която означава обещание. Излязох от колибата и запристъпвах около мечока. Вън имаше повече хора, отколкото си представях, и те се бяха скупчили малко по далеч от обсега на мечешката лапа. Неколцина повтаряха на хинди думата вачан. |
| 2731 |
Прахът по калдъръмените пътеки се вдигаше на облаци и се вихреше и въпреки че се намирахме в центъра на модерен град, това място с бамбуковите колиби и тълпата от зяпачи можеше да е село в някоя затънтена долина. Мечкарите, когато ги разгледах по подробно, ми се сториха фантастични същества. |
| 2732 |
Прабакер задърдори бързо на хинди, във възторг, че е център на вниманието в разговора. Мечкарите му отговориха подробно, със също толкова бърза реч. Не разбирах кой знае колко от това, което се говореше, но онези сред тълпата, които бяха достатъчно близо да чуват, избухнаха в смях. |
| 2733 |
Но дебелите предни лапи бяха само мускули и те се сключиха около раменете ми с могъща мощ, с нечовешка сила. Разбрах какво е да се чувстваш абсолютно безпомощен. Мисъл, родена от уплахата, се завъртя в ума ми – Кано можеше да ми строши гръбнака толкова лесно, както аз да строша молив. |
| 2734 |
Ревът на мечока тътнеше в гърдите му, до ухото ми. Мирис, подобен на мириса на мокър мъх, нахлу в ноздрите ми, примесен с друг, подобен на мириса на нови кожени обувки, и трети, като мириса на детско вълнено одеяло. Зад тях се долавяше и режещ мирис на амоняк, все едно трион прерязва кост. |
| 2735 |
Козината, която стисках между пръстите си, беше мека и покриваше кожни гънки като по врата на куче. Вкопчих се в козината и се заклатушках с него. Притиснат в яката му хватка, на мен ми се струваше, че плавам или може би пропадам от някое възвишено място на неизразим мир и обещания. |
| 2736 |
Ето, ето ти известието. Прибрах се в колибата си и седнах на масичката, скована от щайги. В смачкания плик имаше бележка, написана на машина на същата жълта хартия. Беше на английски и заподозрях, че е напечатана от някой от професионалните писачи на писма на Улицата на писателите. |
| 2737 |
Ти ми каза, че даваш на хората мечешки прегръдки. Мисля, че това е обичай на вашата страна, и макар и да го смятам за много странен, и въпреки че не разбирам, мисля, че сигурно заради това се чувстваш самотен тук, тъй като в Бомбай мечките не достигат. Затова ти пращам мечка за прегръщане. |
| 2738 |
Прабакер тръгна към отворената врата на колибата, спря се там и се вгледа замислено в мен, килнал малката си кръгла глава настрани. Пъхнах писмото в джоба си и го погледнах. Струваше ми се, че иска да ми каже нещо – по набърченото му чело си личеше, че се напряга, но после той явно размисли. |
| 2739 |
Имаше и животински звуци, стотици. Оставаха само дни до големите дъждове и мнозина странстващи артисти като двамата мечкари бяха потърсили подслон в бордеите из целия град. В нашия бяхме приютили три групи змиеукротители, трупа дресьори на маймуни и многобройни развъдници на папагали и пойни птички. |
| 2740 |
Мъжете, които обикновено връзваха конете си на поляната край флотските казарми, ги доведоха в нашите бараки, пригодени за обори. Кози, овце и прасета, кокошки, волове и биволи, дори камила и слон – площта на бордея се бе превърнала в разпрострял се Ноев ковчег, убежище от прииждащите води. |
| 2741 |
Те държаха кобрите си в плетени кошници с капаци, заклещени с бамбукови пръчки и притиснати с камък отгоре. Маймуната махнала камъка от кошница, в която имало три кобри, и я отворила, после се покатерила на покрива и оттам събудила с крясъци змиеукротителите. И те вдигнаха тревога. |
| 2742 |
Веднъж видях две маймуни, дебнещи край пустата пътека пред колибата ми по здрач, с очи, пълни с маймунска вина и пакостливост. Едната бе успяла да махне звънците от врата си. Тя вървеше на задни крака в тандем с другата и заглушаваше звънците й, като ги стискаше с малките си ръчички. |
| 2743 |
Касим Али създаде детски бригади, които обикаляха границите на бордея като патрул, и няколко взвода от силни младежи, които придружаваха хората до пазара и обратно. Вече бяха станали няколко сблъсъка. Всички знаехме, че когато дойде мусонът, насилието ще нарасне. Напрежението все повече се усилваше. |
| 2744 |
Но войната със собствениците на магазини не обезкуражи обитателите на бордея. Точно обратното, популярността на собствениците на дюкяни вътре в бордея значително нарасна. Те станаха едва ли не герои и откликнаха със специални разпродажби, намаляване на цените и карнавална атмосфера. |
| 2745 |
Раната бе започнала да заздравява добре, но беше сърдито червена, с жълтеникави петънца. Прокажените на Кадербай ме бяха снабдили с десетлитров контейнер хирургически дезинфектант. Измих си ръцете с него, а после почистих и раната, като я изстъргах така, че не остана и следа от бялата инфекция. |
| 2746 |
Тя скоро ще се омъжва и нямаме средства да изплатим обещаната зестра. Аз съм длъжен да я осигуря. Аз съм най големият син. Нареш беше храбър, умен, трудолюбив и добър с децата. Колибата му не беше много по голяма от моята, но той я делеше с родителите си и шестима братя и сестри. |
| 2747 |
На няколко пъти бях посещавал дома му и знаех, че цялото му имущество на света се побираше в едно найлоново пликче – един кат груби дрехи, чифт прилични панталони и риза за официални случаи и за посещенията в храма, книга с будистки стихове, няколко снимки и тоалетни принадлежности. |
| 2748 |
Нищо друго нямаше. Всяка спечелена на работата или от дребни кражби рупия той даваше на майка си и при нужда искаше от нея дребни суми. Не пиеше, не пушеше и не играеше комар. Бедняк без перспектива да преуспее скоро, той нямаше приятелка и шансът му да си намери беше съвсем малък. |
| 2749 |
Единственото развлечение, което си позволяваше, бе да отиде на някое евтино кино с колегите от работата веднъж седмично. Но въпреки всичко той беше весел и оптимистично настроен младеж. Понякога, когато се прибирах през бордея късно нощем, го виждах да спи свит на пътеката пред семейната колиба. |
| 2750 |
И той излезе, без да ми благодари, както беше обичайно за хората, които лекувах в колибата си. Знаех, че тези дни ще ме покани на вечеря у тях или ще ми донесе подарък – плод или някакво специално благовоние. Хората показваха благодарността си, вместо да я изказват, и аз вече го бях приел. |
| 2751 |
След като Нареш излезе от къщата ми с чиста превръзка, няколко души, които го бяха видели, дойдоха за лечение. Приех ги един по един – ухапвания от плъхове, треска, инфектирани обриви, гъбички. С всекиго побъбрих и научих клюките, постоянно кръжащи из уличките и канавките като вездесъщи вихрушки. |
| 2752 |
Последната ми пациентка бе възрастна жена, придружена от племенницата си. Оплакваше се от болки в гърдите отляво, но крайностите на индийската скромност твърде усложняваха прегледа. Помолих момичето да извика и други, за да ми помогнат. Две нейни млади приятелки дойдоха в колибата ми. |
| 2753 |
Ако някога наистина пропаднеш, сигурно ще си неустоим. Обърнах се изненадано и видях Карла, подпряла се на вратата със скръстени ръце. Иронична полуусмивка играеше в ъгълчетата на устата й. Беше облечена в зелено – свободни копринени панталони и блуза с дълги ръкави и шал в по тъмен зелен цвят. |
| 2754 |
Деца надничаха през дупките към мен и Карла и подчертаваха още повече липсата на всякакво уединение тук. Кухнята ми се състоеше от един газов котлон, две чаши, две метални чинии, нож, вилица, лъжица и няколко кутии с подправки. Тя цялата се побираше в един картонен кашон, сложен в единия ъгъл. |
| 2755 |
Вода от коптора. Не можех да й я предложа, защото Карла не би могла да я пие. Единствената, ми мебелировка бяха шкафът за лекарства, масичка, стол и дървена табуретка. Спомних си колко приятно ми беше, когато ми дадоха тези оскъдни мебели и колко рядко се намираха такива в бордея. |
| 2756 |
Понякога си мисля, че големината на щастието ни е обратнопропорционално на големината на дома ни. При тези думи тя вдигна високо лявата си вежда, предизвиквайки ме да отговоря и да я срещна на нейното ниво, и с този жест всичко между нас вече беше наред. Вече не изпитвах неприязън. |
| 2757 |
Очаквах да изяде четвъртата бисквита, но той я сложи на дланта си, раздели я на две равни части с нокътя на палеца си и я счупи. Сравни ги, избра тази, която беше мъничко по голяма, и я подаде на Карла. Другата даде на братовчедчето си, което седна на вратата и я загриза радостно. |
| 2758 |
По някаква причина тя задържа върху мен изпитателния си поглед. Изражението й ми беше непонятно и все така се мъчех да го разчета, когато тя пристъпи до мен и бързо ме целуна по устните. Беше приятелска целувка, импулсивна, щедра и безгрижна, но си позволих да повярвам, че е нещо повече. |
| 2759 |
Тя излезе с Прабакер, а аз се завъртях на един крак, възкликнах радостно шепнешком и затанцувах. Погледнах нагоре и видях надничащите през дупките деца, които ми се кикотеха. Направих им страшна физиономия и те се разсмяха още по силно, а после се впуснаха във вихрени пародии на моя танц. |
| 2760 |
По онова време компаниите, които проектираха и строяха големи сгради, бяха принудени да предоставят и земя за настаняване. Мнозина от занаятчиите бяха странстващи работници, които отиваха там, където имаха нужда от уменията им, и чиито истински домове бяха на стотици километри далече, в други щати. |
| 2761 |
Всъщност много мъже поемаха риска на тази трудна и опасна работа единствено за да се сдобият със сигурен покрив над главата си. Компаниите естествено имаха изгода да се подчинят на закона, постановяващ предоставяне на земя и настаняване, защото това ги устройваше чудесно в друго отношение. |
| 2762 |
После всеки сам строял дома си с помощта на семейството и приятелите. Паянтовите колиби постепенно започнали да се вият като плитка и се превърнали в крехка коренова система за огромните кули, които щели да се появят тук. Изкопали грамадни подземни кладенци за осигуряване на вода. |
| 2763 |
Най сетне ги опасали с висока ограда от бодлива тел, за да пречи на самоволно нанасящите се. И така се родил законно разположеният тук бордей. Привлечени от редовните надници и не по малко от изобилния запас на прясна вода, много хора пристигнали и незаконно се настанили около оградата. |
| 2764 |
Всяко ново заведение се лепвало за оградата на селището, докато накрая не останало никакво свободно място. Тогава нелегалният бордей започнал да се разраства в околната незастроена земя, чак до морето. Бездомниците продължили да прииждат, още повече на брой, и да избират парцели за колибите си. |
| 2765 |
Въпреки че бомбайската община заклеймявала незаконните бордеи служителите на строителната компания не одобрявали връзките между работниците и незаконно настанилите се, хората се възприемаха като една група – дните, мечтите и стремежите им се преплитаха във възела на живота в гетото. |
| 2766 |
Някои от работниците, на които не било разрешено да настаняват в бараките други хора, освен съпругите и децата си, поканили роднините си да се заселят наблизо, зад бодливата тел. Приятелството между децата от двете страни процъфтявало, браковете, по любов или уредени, били често срещани. |
| 2767 |
Те пренасяха грамадните купища камъни, стомана и цимент на крехките си рамене, купа след купа. Бетонът на най горните етажи още не беше излят, но кофражът от отвесни, напречни и подпорни греди вече бе издигнат и дори и там, трийсет и пет етажа нагоре в небето, жените работеха редом с мъжете. |
| 2768 |
Ще пътуваме първа класа в оня много хубавия асансьор. Прабакер сочеше товарния асансьор – жълта стоманена конструкция, прикрепена към сградата. Карла наблюдаваше как платформата, натоварена с хора и оборудване, се тресе и дрънчи, докато дебелите стоманени въжета я издигат нагоре. |
| 2769 |
Приличат ми на паметник на нещо мъртво – измърмори ми тя, щом го последвахме. – Нещо много непопулярно... Например, човешкият дух. Работниците, които управляваха товарния асансьор, ни изкрещяха няколко инструкции за безопасност. Чувството за собствена важност ги караше да се държат грубиянски. |
| 2770 |
Човекът, който управляваше машината, свирна пронизително два пъти с металната си свирка и бутна лоста, който задействаше мощните генератори, контролиращи издигането ни. Моторът изрева, платформата подскочи и ни запокити към дръжките по перилата, асансьорът заскърца и бавно пое нагоре. |
| 2771 |
Обикновено не го предоставят на работниците, той е запазен за колички, строителни материали и прочие. Да изкачваш трийсет етажа стъпала всеки ден е много и на места – доста сложно. Много хора, които работят на горните етажи, изобщо не слизат долу. Те живеят там горе. Там ядат, там работят, там спят. |
| 2772 |
Мястото беше обширно и приличаше на пещера, разделена от поставени на равни интервали колони и покрита с плосък бетонен таван, украсен със страховити кабели. Всяка плоска повърхност бе сива, което придаваше стряскаща яркост на човешките и животинските фигури, събрани в дъното на етажа. |
| 2773 |
Около друга колона бяха струпани навитите дюшеци и завивки на хората, които спяха тук. Около трета колона бе отделена площадка за игра на децата – с няколко игри, играчки и постлани черджета. Щом се приближихме до групата хора, видяхме, че върху чисти тръстикови рогозки е подредено богато угощение. |
| 2774 |
Колибата му беше в законната част на бордея, но близо до моята собствена отвъд телената ограда. Близо до празнуващите жени, точно зад котлоните с чая на Дилип, двама мъже се опитваха да изтрият нещо от стената. Думата, която – някой бе надраскал там, все още можеше да се разчете. |
| 2775 |
Жените писнаха възторжено и се скупчиха около нея с радостен смях. Молеха я да отиде при тях и накрая я замъкнаха на тяхното угощение. Гледах я, изненадан, че я виждам как се усмихва и дори се смее в компанията на жените, и момичетата. Тя беше най красивата жена, която някога съм познавал. |
| 2776 |
Докато я гледах как се смее там, в Селото в небето, се стреснах, когато се сетих как месеци наред я бях отбягвал умишлено. Не по изненадан бях от това колко много я докосваха момичетата, как с лекота посягаха да я погалят по косата или да я хванат за ръка. Смятах я за сдържана, почти студена. |
| 2777 |
Тесните пътеки, скрити под съдрани навеси, се виждаха само отчасти и приличаха повече на тунели, отколкото на улици. Струи пушек се издигаха над готварските печки и се носеха разпокъсани по ленивия морски бриз, за да се разпръснат над канутата, излезли за риба покрай блатистия бряг. |
| 2778 |
От високата си наблюдателница аз гледах надолу към великолепните градини от палми и увивни растения на покривите на някои от тях и миниатюрните бордеи, които слугите на богатите си бяха издигнали върху покривите на други. Лишеи и плесен бележеха всички сгради, дори и съвсем новите. |
| 2779 |
Очите й бяха зелени като риф, изпъстрени със златисто и сияеха бляскаво, което обикновено е признак на страдание или на интелигентност, или и на двете. Свеж вятър рошеше дългата й до раменете коса – много тъмна коса, в същия тъмнокестеняв, почти черен цвят като веждите и миглите й. |
| 2780 |
Една бивша приятелка веднъж ми каза, много отдавна, че съм я привлякъл с това, че се интересувам от всичко. Каза и че ме напуснала по същата причина. Но не казах на Карла, че според бившата ми приятелка аз се интересувах от всичко и не бях способен да се посветя на нищо. Това все още ме мъчеше. |
| 2781 |
Опитват се да държат бордея под контрол, да не излиза извън сегашните граници и да не стига до улицата. Погледнахме надолу към главната улица и видяхме четири, пет, шест големи сини полицейски камиона, които навлизаха в откритото пространство – един вид ничия земя, заградена от полумесеца на бордея. |
| 2782 |
Хората имаха време колкото да съберат най необходимото – бебета, пари, документи. Всичко останало се трупаше в развалините – газови котлони и тенджери, чанти и постелки, дрехи и детски играчки. Хората търчаха в паника. Полицията спря някои и после качи няколко младежи в очакващите ги камиони. |
| 2783 |
Работниците разбираха, че когато завършат сградите, собствените им домове ще се превърнат в развалини. Знаеха, че ритуалът, който толкова пъти бяха наблюдавали преди, ще се извърши за последен път: гетото ще бъде изтърбушено и изгорено и на негово място щеше да се появи паркинг за лимузини. |
| 2784 |
И твоята, и моята! – възкликна Прабакер, докато наблюдавахме как полицаите и общинските работници се товарят на камионите и потеглят. Бяха помели един откос, сто метра дълъг и десет – широк, в североизточния край на нелегалния бордей. Около шестдесет къщи, приютили поне двеста души, бяха съборени. |
| 2785 |
Натегнатият лък на устните й се разтвори върху моите, плътта отстъпи пред плътта и в това имаше такава нежност, за миг или два. Плавах свободно, реех се из неописуеми нежности. Мислех Карла за нахакана, корава, почти за студена, но тази целувка бе изпълнена с чиста и непресторена уязвимост. |
| 2786 |
Карла каза, че е чувала толкова много и различни версии на тези истории от толкова различни хора, че започнала да си мисли, че истината, каквато и да е тя, всъщност не е толкова важна за тях. Мадам Жу се превърнала във фигура куфар: хората напъхвали в нейния живот собствените си мании. |
| 2787 |
Мнозина я свързват с него. Но тя разполагала със страшно много компромати за страшно много хора – компромати, които стигали чак до върхушката. Не могат да я пипнат. Тя може да прави каквото си иска, защото знае, че ще й се размине. Ако искаш да дадеш на заден ход, сега е твоят шанс. |
| 2788 |
Движението беше натоварено. Стотици дървени колички – по дълги, по високи и по широки от автомобил – когато бяха натоварени догоре, се влачеха между автобусите и камионите, бутани от боси носачи, по шестима на количка. Главните улици на Стоманения пазар бяха претъпкани от малки и средни дюкяни. |
| 2789 |
Зад лъскавата суматоха на търговията по главните улици обаче имаше скрити сокаци, където мъже, на които им плащаха центове, а не долари, работеха край черните мръсни пещи, за да изработят тези лъскави изкушения. Прозорците на таксито бяха отворени, но през тях не влизаше никакъв полъх. |
| 2790 |
Закуска и голи гърбове, шумове от банята и лоши настроения, домашни и полусемейни – невъзможно беше да я видя такава. Това беше извратено, но ми беше по лесно да си представя Ахмед, афганецът съквартирант, когото никога не бях виждал, отколкото да си я представя друга, а не сама и. |
| 2791 |
Но ако някога се стигне до там, ще разбере, че отдавна не си в посолството. Визитките бяха от седефенобяла, текстурирана ленена хартия, а думите бяха отпечатани със заоблен черен курсив и съобщаваха, че Гилбърт Паркър е консулски подсекретар в посолството на Съединените американски щати. |
| 2792 |
А преди няколко месеца един германски дипломат се забърка в някаква каша в Двореца. Наложи се тя да посъбере доста дългове, за да го потули. Служителите в посолствата са единствените хора, които наистина могат да й навредят, затова няма да настоява. Само бъди учтив и твърд, докато говориш с нея. |
| 2793 |
Двама прислужници й носят храна, дрехи и всичко останало. Може да обикаля из сградата, без да я виждат, защото вътре има много тайни коридори и стълбища. Може да наднича в повечето стаи през двойни огледала или метални отдушници. Тя обича да гледа. Понякога разговаря с хората през параван. |
| 2794 |
Гледах как розовочервените й устни оформят всяка дума – устни, които бях целунал само преди дни, а говорещата й уста бе съвършеният образ на идеална плът. Тя можеше да чете и вестник отпреди месец и аз щях да наблюдавам със същата наслада лицето й, очите й и устните й, докато говори. |
| 2795 |
Ръцете й трепереха. – Както казах и преди, за нея разправят много шантави неща. Чувала съм, че била ужасно обезобразена от катастрофа и затова крие лицето си. Казват, че на снимките белезите били ретуширани. Чувала съм да твърдят, че била болна от проказа или от някаква друга болест. |
| 2796 |
Тя ме целуна и това беше хубаво; честно и хубаво. Но не знаех дали истината в тази целувка за нас е начало или край. Най силната ми надежда беше тази мисия да ни събере. Надявах се да е достатъчна, за да пробием и двамата своите стени от тайни и лъжи. Не подценявах задачата, която ми беше възложила. |
| 2797 |
Карла изкрещя от радост. Шофьорът намали звука до нулата и попита дали ни харесва. Карла пак се провикна и му подаде джойнта. Той пак наду музиката докрай. Пушехме и припявахме, и минахме през хиляда години по улиците – от боси селянчета на волски коли до бизнесмени, които си купуваха компютри. |
| 2798 |
Познавах доста таксиджии, бях пътувал достатъчно с бомбайски таксита и знаех, че предложението на шофьора да я изчака, е прилична проява на загриженост, а не само алчност за бакшиш или нещо друго. Той я бе харесал. И преди бях виждал как тя по същия чудат и спонтанен начин очарова хората. |
| 2799 |
Да, Карла беше млада и красива, но реакцията на шофьора бе предизвикана най вече от това, че говореше гладко езика му и от начина, по който го използваше, за да се разбере с него. Немският таксиджия сигурно ще е доволен, ако чужденец е научил немски. Може дори да каже, че е доволен. |
| 2800 |
Същото би могло да важи за френския таксиджия, за американския или за австралийския. Но един индиец ще е толкова доволен, че ако харесва нещо друго у теб – очите ти, усмивката ти или това как се отнасяш към просяка през прозореца на колата му – той веднага ще те почувства близък. |
| 2801 |
Тази изпипаност, някога често срещана в града, бе всичко друго, но не и изгубено изкуство. От дясната страна на сградата имаше уличка и зидарите бяха проявили щедро майсторството си в изработката на ъгъла – всеки втори камък от земята до корнизите бе издялан като скъпоценен камък. |
| 2802 |
Стените на сградата бяха сиви, вратата – черна. За мое учудване вратата просто се отвори, когато Карла я докосна, и ние влязохме вътре. Влязохме в дълъг хладен коридор, по тъмен от слънчевата улица, но осветен с приглушената светлина на лампи от декоративно стъкло във формата на лилии. |
| 2803 |
Един мъж стоеше в коридора с лице към нас и ръце, свободно събрани отпред. Беше висок и слаб. Фината му тъмнокестенява коса бе опъната назад и сплетена на дълга плитка, която стигаше до под кръста му. Нямаше вежди, но миглите му бяха много гъсти – толкова гъсти, че се усъмних дали не са изкуствени. |
| 2804 |
Меката светлина на късния следобед сияеше през кремавата дантела. Стените бяха голи, боядисани в бежово кафяво, а в една от тях, точно над перваза, беше монтирана метална решетка, около един квадратен метър. Коленичихме на възглавниците пред решетката, все едно бяхме дошли на изповед. |
| 2805 |
Но Карла ви е уговорила да го направите – в това съм напълно убедена. Познавам моята скъпа Карла, знам я що за човек е. Нито за миг не си въобразявайте, че тя ще откликне на чувствата ви, нито че ще спази дадените ви обещания, нито че вашата любов някога ще ви донесе нещо друго, освен болка. |
| 2806 |
Но ако тя реши да се върне при мен, няма да ви я дам повече. Разбирате ли ме? Ако се върне, тя ще остане тук и няма да съм доволна, ако пак ме обезпокоите. Разбира се, вие сте свободен да се насладите на многобройните предлагани от нас удоволствия, когато пожелаете, като мой гост. |
| 2807 |
Сълзите бликнаха и потекоха изпод затворените й клепачи като мънистата на броеница. Някои жени се разплакват лесно. Сълзите капят леко като благоуханни дъждовни капки в слънчогледов цвят и оставят лицето чисто, свежо, лъчезарно. Други жени плачат трудно и цялата им прелест се сгърчва в агонията. |
| 2808 |
Карла беше от тях. Ужасно страдание бе изписано в ручейчетата на тези сълзи и на мъката, разкривила лицето й. Иззад решетката дрезгавият глас продължаваше да говори с плюещи съскави звуци и скърцащи слова. Карла се поклащаше и ридаеше, без да продума. Устата й се отваряше и затваряше беззвучно. |
| 2809 |
Тя не помръдваше. Протегна ръка и ме докосна. Дланта й се отпусна върху бедрото ми и го притисна леко няколко пъти – нежен, утешителен жест, с който тя би успокоила наплашено животно. Гледаше ме в очите, но не бях сигурен дали ме пита, или ми казва нещо. Тя вдъхна дълбоко, бързо. |
| 2810 |
Русата й коса бе дълга и гъста и се спускаше на пищни къдрици. Небесносините й очи бяха големи и необикновено раздалечени. Кожата й бе безупречно розова, устните – начервени – с тъмночервено червило. Куфар и козметична чантичка, закопчани, чакаха на пода до обутите й в златисти чехли ходила. |
| 2811 |
Той си вееше с кърпичката, гледаше ни и се усмихваше. Беше много по висок, отколкото мислех – висок, мършав и облечен с прилепнала бяла риза и панталони. Карла го погледна през рамо. Той избърса мустаците си с червената кърпа, а после я върза като шал около врата си. Усмихна й се. |
| 2812 |
В един миг въображението ми избухна, загърчи се и ги видях всички заедно, голи – шофьорът, Лиса и Карла. Беше невъзможно и нелепо, знаех го, но видението се гърчеше в съзнанието ми и нажежен до бяло тътен на гняв запулсира по нишката на времето и съдбата, която ме свързваше с Карла. |
| 2813 |
Беше ясно, че от негова гледна точка господарят Абдел Кадер Хан даваше заповеди, които другите изпълняваха с готовност и благодарност. Но му бяха казали да помоли за моята компания, а не да ми заповядва, и английските думи, които той изговори с такова видимо усилие, бяха прилежно заучени наизуст. |
| 2814 |
Представих си го как кара през града и си повтаря заклинанието с чуждите думи, и му е толкова неловко и неприятно да ги изговаря, все едно бяха молитвени откъси от чужда религия. Но, неприсъщи за него или не, думите ми въздействаха и той явно си отдъхна, когато се предадох с усмивка. |
| 2815 |
Вътре намерих черно бяла снимка – интериор на стая, полуосветена и пълна със скъпи украшения от най различни епохи и култури. Сред този умишлен безпорядък, на стол, подобен на трон, седеше жена. Беше облечена с вечерна рокля с екстравагантна дължина, която падаше до пода и скриваше краката й. |
| 2816 |
Косата, тъмна и подредена в сложна фризура, падаше на къдри, обрамчващи овалното й, леко закръглено лице. Бадемовите очи гледаха право в обектива с леко невротичен израз на стреснато негодувание. Устните на миниатюрната й уста бяха решително начупени и изпъваха кожата на слабо очертаната й брадичка. |
| 2817 |
Не мислех. А и това лице внушаваше куп най разнопосочни впечатления – то бе горделиво, злобно, уплашено, разглезено, погълнато от себе си. Снимката казваше, че тя е всичко това и нещо повече. И то по страшно. Но на снимката имаше и още нещо – нещо още по противно и ужасяващо от некрасивото лице. |
| 2818 |
Очаквахме ви. – Абдел Кадер ми махна да седна от лявата му страна. Събух обувките си на входа, където бяха нахвърляни още няколко чифта сандали и обуща, и се настаних на плюшената възглавница с брокат. Стаята беше голяма – деветима души бяхме насядали около ниска мраморна маса, само в единия й край. |
| 2819 |
Подът бе настлан с гладки кремави петоъгълни плочи. Квадратен исфахански килим беше постлан там, където седяхме ние. Стените и сводестите тавани бяха украсени с мозайка от миниатюри в бледосиньо и бяло и създаваха внушение за небе с перести облаци. Две широки арки свързваха стаята с коридорите. |
| 2820 |
Всъщност често се усещам, че мисля първо на английски, преди другите езици. Моят скъп приятел Абдул, който седи до вас, би нарекъл английския свой пръв език според мен. И всички ние, независимо какво образование имаме, изучаваме английски с въодушевление. За нас това е от решаващо значение. |
| 2821 |
Те съобщават за случаите така, все едно не са свързани един с друг – като убийства по време на обикновени обири, които нямат връзка помежду си. Но ние знаем, че са ги извършили последователите на Сапна, защото думата Сапна е била изписана с кръвта на жертвите по стените и по пода. |
| 2822 |
Плътен белег се извиваше в гладка дъга от лявото ухо до ъгълчето на устата му и парализираше едната страна на лицето му. Тъмната му коса бе преждевременно прошарена с бяло и сиво. Лицето му беше интелигентно и чувствително, белязано повече от гнева и омразата, отколкото от раната от нож на бузата. |
| 2823 |
Ако не започнем да обсъждаме темата ни за вечерта, ще пропуснем всичко. Затова нека попушим и поговорим за други неща. Наш обичай е гостът да започне, така че ще бъдете ли така любезен? Фарид стана и донесе огромно, разкошно наргиле с шест виещи се маркуча и го постави на пода между нас, до масата. |
| 2824 |
Беше толкова силна и излизаше с такава мощ от наргилето, че кръвясалите ми очи се разфокусираха почти веднага и попаднах под леко халюцинаторно въздействие – контурите на чуждите лица се размиха и движенията им лекичко се забавиха във времето. Луис Карол – така го наричаше Карла. |
| 2825 |
Запуших мундщука и започнах да наблюдавам на каданс как другите пушат, един след друг. Тъкмо бях започнал да овладявам размазаната усмивка, която се пльосна върху пластилиновите мускули на лицето ми, и пак дойде редът ми да пуша. Пушенето беше нещо сериозно – нямаше смехове и усмивки. |
| 2826 |
Мисля, че да се научим да овладяваме страданията си, е част от съзряването. Мисля, че когато пораснем и разберем, че щастието е рядкост и отминава бързо, ние се разочароваме и ни боли. И колко ще страдаме, зависи от това колко ни боли от това прозрение. Разбирате ли, страданието е вид гняв. |
| 2827 |
Мрачна тишина започна да се сгъстява във въздуха около нас и ние инстинктивно отправихме погледи към Кадербай. Той седеше със скръстени крака и изпънат гръб, поклащаше се и като че отмерваше колко точно да продължат уважителните размишления. Най сетне подкани с кимване Фарид да вземе думата. |
| 2828 |
Насърчен от заинтересованото кимване на стария, той продължи. – Мисля, че щастието е нещо истинско, има го, но то е, което ни прави луди. Щастието е толкова странно и могъщо нещо, че ни кара да се разболяваме, то е като микроб. А страданието ни лекува от него, от това прекалено голямото щастие. |
| 2829 |
Фарид изрече бързо нещо на хинди и Кадер ни го преведе на толкова изящен и поетичен английски, че през омаята от хашиша прозрях колко по добър е английският му от впечатлението, което ми беше оставил при първата ни среща. – Бремето на щастието може да бъде облекчено само с балсама на страданието. |
| 2830 |
Празнината в сърцето ми, която можеше и трябваше да бъде запълнена с бащина обич, се обви около контурите му и прие чертите на неговото лице. Високите скули и подрязаната сребриста брада, чувствените устни и кехлибарените очи в дълбоките орбити се превърнаха в лицето на съвършения баща. |
| 2831 |
Никога и никъде по света не се бях чувствал така незастрашен от нищо, както в неговата компания. И се надявах, че в реката на живота му ще мога да отмия миризмата и да заблудя хрътките. Хиляди пъти през годините се питах дали бих го обикнал толкова бързо и толкова много, ако беше бедняк без власт. |
| 2832 |
Усетих, че неговият отговор ще определи тона и може би дори ще стане отговорът, който тези мъже биха дали, ако отново се зададе въпросът за страданието. Изражението му беше безстрастно, а очите му – скромно сведени, но той бе твърде умен и усещаше страхопочитанието, което вдъхва на другите. |
| 2833 |
Когато го опознах по добре, открих, че жадно се интересуваше от това какво мислят другите за него и винаги безпогрешно усещаше собствената си харизма и въздействието й върху околните: и как всяка произнесена от него дума, отправена към всекиго, освен към Господ, бе представление. |
| 2834 |
Добре. Тогава, към обобщението – аз мисля, че страданието е способът, чрез който подлагаме на изпитание любовта си. Всяко страдание, без значение дали е дребно, или мъчително голямо, в някакъв смисъл е изпитание на любовта. В повечето случаи страданието е също и изпитание на нашата обич към Бога. |
| 2835 |
Ако не страдаме от нашите болки, то ние не сме постигнали познание за нищо, освен за самите себе си. Болката без страдание е като победа без борба. Ние не научаваме от нея нищо, което да ни направи по силни, по добри или да ни доближи до Бога. Останалите заклатиха утвърдително глави. |
| 2836 |
Ако разтворя ръката си ето така, разперя пръстите и ти покажа дланта или ако я разтворя и я положа на рамото ти с разперени пръсти, ето така – това е щастието, или може би го наричаме така заради този миг. А ако свия пръстите си в здрав юмрук, ето така, можем да наречем това страдание. |
| 2837 |
После всеки мъж отново взе думата, самата дискусия се движеше ту напред, ту назад и се обръщаше наопаки, докато те привеждаха доводи цели два часа. Пуши се хашиш. На два пъти отново поднесоха чай. Абдул Гани реши да го смеси с малко парче опиум и го пресуши с оттренирана гримаса. |
| 2838 |
Проявяваше особена непочтителна привързаност към Кадербай и бях убеден, че двамата са близки приятели. Кадербай задаваше въпроси, проучваше, коментираше казаното, но не добави и дума повече към своето изказване. Аз мълчах – бях унесен, уморен и благодарен, че никой не ме притиска да говоря. |
| 2839 |
Каза ми колко се радва, че съм дошъл, и се надява да съм прекарал приятно, а после ме помоли да се върна на другия ден, защото смятал, че при добро желание мога да му извърша една услуга. Изненадан и поласкан, аз мигом се съгласих и му обещах да се видим на същото място на другата сутрин. |
| 2840 |
Как ли те биха отговорили на въпроса какво е страдание? Знаех. Кадербай ни бе заслепил с мъдростта на необикновения си разум и изкусната си дарба да го изразява. Определението му бе проницателно и достатъчно остроумно – страданието е щастие наопаки – че да улови паметта на въдицата си. |
| 2841 |
Тя принадлежеше на Халед Ансари, палестинеца. Неговото определение бе онова, което запомних. Простите му, некрасиви думи бяха най ясното изражение на онова, което всички затворници и всеки друг, живял достатъчно дълго, знае добре – че страданието, всяко страдание винаги зависи от нашите загуби. |
| 2842 |
Заемаха твърде много пространство в малките колиби, въшките, бълхите и разни други вредители бързо ги нападаха, а плъховете ги намираха за неустоими. След дълги месеци спане на земята бях съвсем свикнал с това, но хълбоците ми бяха доста кльощави и всяка сутрин се събуждах схванат. |
| 2843 |
Джони държеше фенер току до лицето ми. Примигах, бутнах го встрани и видях още един мъж, приклекнал на вратата и протегнал ръка напред. На ръката му имаше голяма рана и от нея бликаше кръв – кап кап кап в една кофа. Все още полусънен, се вторачих глупаво в жълтата пластмасова кофа. |
| 2844 |
По мое настояване Амир изпи две големи канчета сладък чай, за да потисне симптомите на шок, които бе започнал да проявява. Страх го беше, но беше спокоен. Имаше ми доверие. Нямаше как да знае, че съм извършвал тази процедура само веднъж преди и по ирония на съдбата при подобни обстоятелства. |
| 2845 |
За някои хора, особено за педофилите и доносниците, няма алтернатива, освен да бъдат поставени под закрила, защото иначе не биха могли да оцелеят. За други – мъже, тикнати там против волята си, изолаторът бе проклятие – проклятието на подозренията, клеветите и компанията на мъже, които презираха. |
| 2846 |
Плахата, доверчива усмивка, с която ме гледаше младежът, с нищо не ми помагаше. Хората винаги ни нараняват с доверието си – каза ми Карла веднъж. – Най сигурният начин да нараниш човек, когото харесваш, е да му се довериш докрай. Пийнах чай, изпуших една цигара и се заех за работа. |
| 2847 |
Предположих, че би трябвало да се използва с някакви клещи, но нямах в аптечката. Едно момче ги беше взело назаем да поправи шевна машина. Наложи се да забивам иглата в кожата и да я издърпвам с пръсти. Беше неудобно и пръстите ми се хлъзгаха, и първите няколко кръстати шева излязоха криви. |
| 2848 |
На петия шестия шев вече бях разработил техника и шевовете вече не се получаваха толкова грозни, макар и все така болезнени. Човешката кожа е по здрава и по жилава, отколкото изглежда. Освен това е относително лесно да се зашие и конецът може да се обтегне доста, без да разкъса плътта. |
| 2849 |
Но иглата, без значение колко е фина и остра, все пак е чуждо тяло и за тези от нас, които не са привикнали към подобна работа, съществува психологическо наказание, което плащаме всеки път, когато вкарваме чуждото тяло в нечия чужда плът. От мен потече пот, въпреки че нощта беше хладна. |
| 2850 |
Биха ми инжекция преди три месеца, след последното сбиване. Почистих отново раната и я напудрих с антибиотична пудра. Превързах двайсет и шестте шева със свободна превръзка, предупредих го да не я мокри и му наредих да дойде пак след два дни на проверка. Той се опита да ми плати, но отказах. |
| 2851 |
Барът беше затворил, разбира се, широките метални решетки бяха спуснати до долу. Изглеждаше неестествено тих – призрачната тишина на популярно заведение, когато не работи. Двамата с Прабакер влязохме в полицейския участък през входа. Сърцето ми туптеше учестено, но външно изглеждах спокоен. |
| 2852 |
Всички ченгета в участъка говореха на марати – беше изискване за назначението им. Знаех, че ако нямат особена причина да ме заподозрат или предизвикат, с факта, че владея марати, щях да им угодя и едновременно да ги изненадам. С това щях да им се харесам и тази дребна слава щеше да ме предпазва. |
| 2853 |
Прабакер поклати глава и аз го последвах по стоманените стъпала към една площадка с тежка врата на първия етаж. Едно лице надникна иззад решетката. Големи кафяви очи огледаха наляво и надясно, а после вратата се отвори. Влязохме в преддверие, в което имаше бюро, малък метален стол и бамбукова койка. |
| 2854 |
Той размени няколко думи с Прабакер, после ме изгледа сърдито. Беше дребен мъж с издуто шкембе и големи, много щръкнали мустаци, прошарени в сиво. Зад него имаше метална врата от свързани с панти части, подобна на акордеон. Зад нея очите на десетина затворници ни разглеждаха с напрегнат интерес. |
| 2855 |
Подадох на надзирателя банкнота от петдесет рупии и той я прибра, а после ми обърна гръб и отиде при металната врата. Последвахме го. Там се бяха насъбрали още повече мъже, съвсем будни и бъбриви, въпреки късния час. Надзирателят ги изгледа един по един, докато не млъкнаха. После ме извика. |
| 2856 |
Едната стена на коридора зад нея беше с високи прозорци с метални решетки. От другата страна на препълнения с хора коридор имаше няколко стаи. Мъжете се изсипваха от тези стаи и тълпата на вратата набъбна до стотина или повече затворници, и всички те слушаха, запленени, историята на мечкарите. |
| 2857 |
Той пак млъкна и се заслуша в последвалото развитие на историята. Обърнах се към надзирателя и видях, че и той се е задълбочил в развитието на сагата също като затворниците. Докато слушаше, той дъвчеше паан, рунтавият му мустак мърдаше нагоре надолу и несъзнателно подчертаваше интереса му. |
| 2858 |
Преди да успея да кажа нещо, той се провря покрай мен и се втурна към мечока, като заобиколи протегнатата ръка на надзирателя. Стигна до Кано, разперил ръце за прегръдка, притисна се към животното, прилепи глава до главата на Кано и започна да гали проскубаната козина, като мърмореше нежно. |
| 2859 |
Да видим какво можем да направим. След още десет минути разговор с надзирателите и другите полицаи се изясни, че е невъзможно да платим гаранция нито за мечкарите, нито за мечока им. Нищо не можехме да направим. Върнахме се при металната решетка и съобщихме на мечкарите, че не можем да им помогнем. |
| 2860 |
Болката бе изпънала устните му като муцуната на ръмжащо животно. Той повтаряше отново и отново една и съща фраза с надеждата, че с повтаряне и със силата на чувството ще ме накара да разбера. Изведнъж Прабакер отново избухна в сълзи – хлипаше като дете, вкопчен в металната решетка. |
| 2861 |
Преговорите с нощните надзиратели и останалите полицаи, след като им представихме молбата, която можеха да удовлетворят, без да изкривяват правилата до точката на пречупване, бяха безкрайни. Прабакер се впусна в енергичен театрален пазарлък – протестираше и умоляваше с еднаква пламенност. |
| 2862 |
Прабакер седна с мен на задната седалка – наслаждаваше се на възможността да си поиграе на турист в едно от такситата, които често караше. Щом колата потегли от бордюра, аз се обърнах и забелязах, че ме гледа втренчено. Извърнах очи. Миг по късно се обърнах пак и открих, че продължава да ме гледа. |
| 2863 |
Носеше й истината за смелото си сърце и непослушната тайнствена благоговееща почуда, която бе извор на смеха и усмивката му, огромна като небето. И докато го гледах как бърза към чайната, видях как вече клати глава и ръкомаха, репетирайки историята, която й носеше като подарък за новия ден. |
| 2864 |
Фигури, увити в цветни шалове, изникваха и се стапяха сред струите мъгла. Мирисът на роти, шито се пържеха на газовите котлони, и на чай, врящ в ароматните чайници, се смесваше с хорските миризми на кокосова помада за коса, сапун с дъх на сандалово дърво и пропити с камфор дрехи. |
| 2865 |
Сънени лица ме поздравяваха на всеки завой по лъкатушните пътеки, усмихваха се и ми отправяха благословиите на утрото на шест езика и на поне толкова различни религии. Влязох в колибата си и огледах с новооткрита привързаност скромната й уютна сиромашия. Хубаво беше да си у дома. |
| 2866 |
Когато се върнах, открих, че съседите са ми приготвили две пълни кофи топла вода да се изкъпя. Рядко си правех уморителния и отнемащ много време труд да топля няколко тенджери вода на газовия котлон – предпочитах по мързеливото, макар и не толкова разкошно къпане със студена вода. |
| 2867 |
Водата, най ценната стока във всеки бордей, трябваше да се носи от общинския кладенец в законната част, на триста метра зад бодливата тел. Тъй като отваряха кладенеца само два пъти дневно, стотици хора се блъскаха да налеят вода и всяка кофа се издърпваше на светло с блъскане, драпане и крясъци. |
| 2868 |
Почуках, но никой не ми отвори. Съседите й ми казаха, че е излязла един час по рано. Нямаха представа кога ще се върне. Ядосах се. Бях оставил вътре обувките и джинсите си и нямах търпение да си ги прибера и да смъкна тези свободни, ала неудобни дрехи, тези дрехи, които бяха нейни. |
| 2869 |
Фонтанът, който бях чул в залата за събрания, когато разговаряхме за страданието, се намираше в центъра. Представляваше мраморен кръг, около метър висок и четири метра в диаметър, с един единствен огромен неодялан камък в средата. Водата сякаш избликваше от самата сърцевина на огромния камък. |
| 2870 |
Но не искам да си имам работа с ченгетата, нито да им помагам. Ако действате извън закона, само ако искате лично да го преследвате и да го ликвидирате, по каквито и да било ваши си причини, тогава с радост ще ви помогна. Бройте ме, ако искате да се борите с неговата банда, които и да са те. |
| 2871 |
Ала мога да ви кажа, че въпросът със Сапна е дълбоко личен и би ми се искало, ако желаете, да ми споделяте каквото и да е за този ужасен човек, да говорите единствено с мен. Няма да говорите с никого от господата, с които се запознахте тук снощи, за Сапна, нито... с когото и да било другиго. |
| 2872 |
Вратът му беше толкова дебел, че сякаш дърпаше мощните плещи към ушите му. Яките ръце, които опъваха шевовете на ризата ми, бяха мъничко по тънки от бутовете му. Широкото му и постоянно навъсено лице бе съставено от три спускащи се – надолу дъги, подобно на нашивките на сержантските пагони. |
| 2873 |
Ушите му все едно ги бе ръфал звяр, за да си изтъпи зъбите, но се беше отказал от тая работа. Но най поразителен беше носът му – инструмент, толкова грамаден и величествено увиснал, че сякаш бе измислен за някакво по глобално предназначение от простото вдъхване на въздух и аромати. |
| 2874 |
Лулата се върна при мен за трети път, но пушекът беше горещ и имаше противен вкус. Обявих я за изпушена. Назир я сграбчи грубо от ръцете ми, задърпа с яростна решителност и успя да извлече мръснокафяво кълбо от дим. После я изтръска в шепата си и от нея се изсипа малко бяла пепел. |
| 2875 |
Знаеше, че не мога да изпълня молбата му. Щеше да ме пусне. Седнал там, на ниската табуретка до креслото му, трябваше да го гледам отдолу и се чувствах ощетен. Освен това почувствах внезапен прилив на обич към него, обич, която сякаш произлизаше и зависеше от неравенството между нас. |
| 2876 |
Искам той да опознае най тежкия живот на най големите бедняци. Но преди всичко искам да придобие опита с учител по английски. Последното означава много за мен. Когато бях малък... Той млъкна и остави погледа му да се измести към фонтана и мократа повърхност на големия валчест камък. |
| 2877 |
Той се обърна, без да погледне момчето, и тръгна към сенчестите арки. Двамата с Тарик го сподирихме с поглед – и двамата се чувствахме изоставени и предадени. Назир ни изпрати до вратата. Когато се преобух, той се наведе и притисна момчето до гърдите си с неочаквана, пламенна нежност. |
| 2878 |
Посочи входа на джамията, а после и кулата над нея, откъдето гласът на мюезина кънтеше от високоговорителите. Поклатих глава и му казах, че нямаме време. Той не помръдна и задърпа още по здраво китката ми. Казах му на хинди и марати, че не съм мюсюлманин и не искам да влизам в джамията. |
| 2879 |
Хора от всякаква вяра можеха да влязат във всяка джамия и да се помолят, да медитират или просто да се чудят и разглеждат. Но знаех и че мюсюлманите смятат себе си за малцинство под обсада в града, в който преобладаваха индуистите. Яростните стълкновения между фанатици бяха доста обичайно явление. |
| 2880 |
Сигурен бях, че има и други изходи и ако момчето реши да избяга, надали бих успял да го открия. При мисълта, че може да ми се наложи да се върна при Кадербай и да му кажа, че съм загубил племенника му на няма и сто метра от мястото, където ми го повери, сърцето ми се разтуптя, свито от уплаха. |
| 2881 |
За голямо мое облекчение Тарик излезе след няколко минути, прибра си сандалите и дойде при мен. Застана много близо до мен, погледна ме в очите и се усмихна намръщено – едно от онези великолепни противоречиви изражения, които явно владеят само децата, сякаш беше уплашен и радостен едновременно. |
| 2882 |
Знаех, че изражението ми изглежда сурово и може би дори жестоко. Той се намръщи, дързък и уплашен. После момчешкото му лице се вцепени в маската, която слагаме, когато се борим с плача. Видях как очите му се насълзиха, една сълза се търколи по мократа му буза. Изправих се и се отдръпнах от него. |
| 2883 |
Погледнах през рамо и забелязах, че хората ни следят. Сърцето ми туптеше. Гъста, лепкава смес от емоции кипеше в мен, но знаех, че това е най вече гняв, и то насочен предимно към мен самия. Спрях, момчето също се спря до мен. Задишах дълбоко, като се борех да запазя самообладание. |
| 2884 |
Всъщност, нямам представа как изобщо ме навиха, честно. Тя се засмя шумно. Смехът й беше неприятен. Състоянието, в което се намираше, му придаде насилена, почти злобна нотка. Ала все пак сърцевината му бе плътна и богата и ми мина през ум, че някога този смях може би е бил и по приятен. |
| 2885 |
Най гадните хора, които познавам, са като големи непораснали деца. Толкова е смахнато, че чак ми се гади на стомаха. Вероятно от деца й се гадеше на стомаха, но очевидно той беше неподатлив на уискито. Тя пак навири бутилката и отпи около четвърт от течността на бавни, продължителни глътки. |
| 2886 |
И да не е била пияна досега, вече е. Тя избърса устни с опакото на дланта си и се усмихна, но усмивката й беше размазана, а фокусът се разливаше от купичките на порцелановосините й очи. Вече рухнала, маската на нейната жлъчност започна да се изхлузва и тя изведнъж заизглежда много млада и уязвима. |
| 2887 |
С ръка на главата, широкият ръкав на копринената й пижама се хлъзна под лакътя и оголи леко обраслата й бръсната подмишница. В стаята не се виждаха следи от наркотични вещества, но зениците й се бяха свили като върхове на карфици – вероятно беше взела хероин или някакъв друг опиат. |
| 2888 |
Каквато и да бе комбинацията, тя бързо се надрусваше. Беше се сгърбила върху леглото и дишаше шумно през устата. Тънка струйка уиски и слюнка капеше от ъгълчето на провисналата и долна устна. И въпреки всичко беше красива. Хрумна ми, че тя винаги изглежда красива, дори и в грозно положение. |
| 2889 |
Тази вечер ме задържа в ресторанта повече от два часа и яде какво ли не – от макарони и печена риба до сладолед и желе. Затова закъсняхме. Аз да съм се прибрал преди цяла вечност, но не можех да го изкарам от ресторанта. Изхранването му тия два дни ще ми струва майка си и баща си. |
| 2890 |
Тя ме сграбчи за китката с изненадваща бързина и притегли ръката ми върху бедрото си, под хълбока. Плътта й беше топла, гладка и гъвкава. Нищо на света не е толкова меко и приятно на пипане като кожата на женско бедро. Никое цвете, перо или тъкан не могат да се сравнят с кадифения шепотна плътта. |
| 2891 |
Извадих пръстите си от тялото й, изкопчих ръката си от охлабената й хватка и тръгнах към банята. Намокрих набързо една кърпа със студена вода, взех един голям леген и се върнах. Заварих я изтегната в неудобна поза, притиснала с ръце корема си. Настаних я по удобно и я завих с леко памучно одеяло. |
| 2892 |
Движех се из апартамента свободно, без никой да ме наблюдава. И присъствието на двамата спящи, жената и детето, правеше тишината по сладка, а покоят – по дълбок. Балсамът на фантазиите ме успокои – някога и аз познавах такъв живот: когато имах жена и спящо дете, а аз бях техният мъж. |
| 2893 |
Спрях при разхвърляното писалище на Карла и се видях в голямото огледало, окачено на стената над него. Мимолетната фантазия за принадлежност, тази малка мечта за дом и семейство, се вцепени и се пропука в очите ми. Истината беше, че собственият ми брак бе рухнал и бях изгубил детето си, дъщеря си. |
| 2894 |
Заобиколен от хора и жаден за усамотение, аз навсякъде и винаги бях сам. Още по лошо – бях кух, празен, смазан и изтощен от непрекъснати бягства. Бях загубил семейството си, приятелите от младини, страната си и нейната култура – всичко онова, което ме определяше и бе изградило моята самоличност. |
| 2895 |
Група от коренно различни хора – от най богатите до най бедните, образовани и неграмотни, добродетелни и престъпници, стари и млади – сякаш единственото, което ги обединяваше, бе способността да ме накарат да се чувствам... нещо. На бюрото пред мен имаше дебела тетрадка, подвързана с кожа. |
| 2896 |
Отворих я и разбрах, че това е дневникът на Карла, изписан със собствения й изящен почерк. Знаех, че не е редно, но запрелиствах страниците и зачетох тайните й. Не беше точно дневник – на нито една страница нямаше дата, нито ежедневно описание на събитията от деня и на хората, с които се е срещнала. |
| 2897 |
Имаше много стихотворения. Някои бяха преписани от сборници, антологии и дори от вестници, а отдолу бе посочен източникът и заглавието на стихотворението. Други бяха нейни собствени стихотворения, преписани по няколко пъти с тук там променени думи или фрази, или добавени стихове. |
| 2898 |
Очите ти над мен – уплашени от обещанията, които мога и да спазя, жалещо изречените истини по малко от неизречените ни лъжи, навлязох надълбоко, надълбоко, за да се боря заради теб с миналото. Сега и двамата узнахме, че мъката е семето на обичта. И двамата узнахме – че ще живея и умра за тази любов. |
| 2899 |
Виждах, че тя поглъща книгите си. Изгълтва ги и не се бои да остави по тях бележки и дори знаци за своите коментари и система от препратки. Поредица от дневници като онзи, който бях открил на бюрото, заемаше половината от едната лавица, общо двайсетина. Извадих един и го запрелиствах. |
| 2900 |
Имаше маслена картина с жени, които носеха вода от реката с гърнета матка на главите, и деца, които ги следваха, с по малки гърнета на главите. На видно място на самостоятелна лавица бе ръчно резбовано изображение на богинята Дурга от розово дърво, заобиколено от поставки за благовония. |
| 2901 |
Отляво беше официалното й облекло – елегантни костюми с дълги тесни поли и сребърен шлейф на вечерна рокля с гол гръб редом с други разкошни рокли. Отдясно бяха личните й дрехи – свободните копринени панталони, развяващите се шалове и памучните блузи с дълги ръкави, които предпочиташе да носи. |
| 2902 |
Елегантна и скъпа обувка, но токът беше поизносен от едната страна, а кожата се беше напукала на няколко места. Забелязах, че тя или някой друг се е опитал да замаскира бледите драскотини с флумастер в близък, но не съвсем същия нюанс на зеленото. Намерих дрехите си в найлонова торба зад кубинките. |
| 2903 |
Бяха изпрани и прилежно сгънати. Взех ги и се преоблякох в банята. Пъхнах главата си под крана със студена вода и я държах цяла минута. Облечен в старите си джинси и обут с удобните си обувки, с обичайно рошавата си къса коса, пригладена отпред, аз се почувствах освежен и духът ми се възроди. |
| 2904 |
Върнах се в спалнята да проверя Лиса. Тя спеше доволно, а на устните й трепкаше срамежлива усмивка. Подпъхнах завивката под дюшека, за да не падне, и нагласих вентилатора на тавана на минимална скорост. На прозорците имаше решетки, а входната врата се заключваше, когато я затвориш отвън. |
| 2905 |
Знаех, че мога да я оставя и че тя ще е в безопасност. Докато стоях до леглото и гледах как гърдите й се повдигат и спускат в ритъма на съня й, аз си помислих дали да не оставя бележка на Карла, но се отказах, защото исках тя да гадае за мен, да се пита какво ли съм мислил и правил тук, в дома й. |
| 2906 |
Сетих се за външната тоалетна и липсата на вода в бордея и му казах да ползва тоалетната, преди да тръгнем. Наредих му добре да измие ръцете и лицето си. После му дадох чаша мляко и сладкиш, които намерих в кухнята на Карла. Излязохме на опустялата улица, затворихме вратата и тя се заключи. |
| 2907 |
Отдясно беше краят на строителната площадка, отбелязан тук там с ниски купища греди, стоманени пръти и други материали. Голи крушки, увиснали на дълги кабели, ги осветяваха. На пътя нямаше други лампи, а в бордея, на около петстотин метра от нас, трепкаха само пламъчетата на няколко газови котлона. |
| 2908 |
Аз бях свикнал с нея и дори бях започнал да мисля за нея с някаква привързаност, също като обитателите на бордея. Миризмата означаваше, че вече сме си вкъщи, на сигурно място, защитени от нашата колективна сиромашия от опасностите, които преследваха бедните по чистите и лъскави градски улици. |
| 2909 |
Исках да му се гади. Исках да го е страх. Исках толкова да му се догади, толкова да се уплаши и разстрои, че да се моли на чичо си да си го вземе от мен. Яростен лай разкъса пращящата от напрежение жестока тишина. Воят на самотното куче скоро разлая още няколко, а после и много други. |
| 2910 |
Тяхната агресивност и свирепост бяха легендарни във всички бордеи из целия град и вдъхваха силен страх. Често нападаха хора. В малката ми колиба – клиника почти всеки ден лекувах ухапвания от кучета и плъхове. Един пиян мъж бе изпохапан от глутница кучета около бордея и още лежеше в болницата. |
| 2911 |
Телцето му бе разкъсано на парчета и те бяха пръснати толкова нашироко, че цял ден ги търсиха и събираха. Не можехме да помръднем от тъмната пътека. Кучетата се приближиха на няколко метра от нас – кръжаха около нас и лаеха яростно с оглушителен и ужасяващ лай. Най дръзките бавно напредваха към нас. |
| 2912 |
Много по наблизо имаше купчина греди и други строителни материали – те щяха да ни осигурят оръжие и добре осветена площ за битката. Казах на Тарик да се приготви да побегне по моя команда. След като се уверих, че ме разбра, аз замерих глутницата с найлоновия плик с дрехите, дадени ми от Карла. |
| 2913 |
Кучетата бяха така увлечени от разкъсването на дрехите, че в началото ни забравиха. Втурнах се към купчината греди и грабнах една дебела бамбукова тояга точно когато разкъсаните дрехи омръзнаха на глутницата и тя отново заприижда към нас. Щом забелязаха оръжието, разярените псета се поотдръпнаха. |
| 2914 |
Най голямата глутница, която бях виждал някога. Дивият вой предизвикваше най побеснелите да се преструват, че ни нападат от различни посоки. Вдигнах тоягата и казах на Тарик да се качи на гърба ми. Момчето ме послуша веднага, яхна ме през кръста и здраво ме стисна за врата с тънките си ръчички. |
| 2915 |
Десет минути след началото на борбата аз бях плувнал в пот и вече чувствах умора. Знаех, че скоро рефлексите ми ще се забавят и някое куче щеше да успее да ме ухапе по крака или по ръката. А щом замиришеше на кръв, кипналата им ярост щеше да се превърне в истински бяс и безстрашие. |
| 2916 |
И сто пъти се обръщах на другата страна и заспивах отново, без изобщо да се замисля. Голямото черно куче, което явно беше водачът на глутницата, излезе с хитър ход и се престори, че ме напада. Обърнах се – твърде бързо – за да го пресрещна, кракът ми се удари в една стърчаща греда и паднах. |
| 2917 |
С озверяло лице и стойка на диво животно той приклекна и замахна с дървото във въздуха. В последния от тези невъзможно дълги мигове, когато сетивата ми бяха изопнати докрай, имах време да усетя паренето на сълзите, докато го гледах как, приклекнал, той размахва дървото, за да ни защити. |
| 2918 |
Виждах прешлените на гръбнака му, които стърчаха изпод фланелката, и изпъкналите капачки на слабите му коленца, които се очертаваха под панталона. В това малко телце имаше толкова храброст! Чувството, изгарящо очите ми, бе обич, чистата и изпълнена с гордост обич на бащата към сина. |
| 2919 |
В този миг го обичах с цялото си сърце. Щом се надигнах с усилие на крака, а времето се изтръгна от лепкавата маса на страх и отчаяние и отново се ускори, в съзнанието ми нахлуха и започнаха да се повтарят думи, думи от стихотворението на Карла. Ще умра за тази любов, ще умра за тази любов. |
| 2920 |
Ала воят се усилваше и сега в него се усещаше друго – пулсиращият стон на разочарованието. Сякаш им беше болно, провалът им ги измъчваше. Надявах се, че в мъчителното си разочарование те ще се нахвърлят едно срещу друго, ако не ни повалят скоро. И тогава, без предупреждение, те отново ни нападнаха. |
| 2921 |
Нападаха ни едновременно от две страни. Двамата с момчето бяхме долепили гърбове и ги отблъсквахме с отчаяни удари. Кучетата бяха настървени от жаждата за кръв. Удряхме ги силно, но те се дръпваха само за миг и отново скачаха към нас. Навсякъде около нас се носеше ръмжене, вой и тракане със зъби. |
| 2922 |
Едно куче успя да скочи зад мен и да ме захапе за глезена. Кожените ми кубинки ме пазеха и аз прогоних кучето, но усещах, че губим войната. Бяхме се притиснали в купчината греди и нямаше накъде да отстъпваме повече. Цялата глутница ръмжеше и ни се зъбеше само на два метра от нас. |
| 2923 |
И тогава зад нас се разнесе ръмжене, а гредите запращяха и се срутиха под тежестта на нещо, скочило върху купчината. Помислих си, че някои кучета бяха успели да я заобиколят и да се покатерят отгоре, но щом се обърнах, за да посрещна предизвикателството видях облечената в черно фигура на Абдула. |
| 2924 |
Видях ясно мимолетния страх по бледото му лице, страх, който, докато го наблюдавах, се сви в тъга и решителност. Той погледна кротко спящия Абдула, а после и мен. Съвсем безшумно, той стана и примъкна постелката си до моята. После отново се шмугна под тънкото си одеяло и се сгуши до мен. |
| 2925 |
Ако съществуваше някаква връзка между нас, то това бе връзката на изгнанието, сродството на изгубените, самотните, прокудените. И когато осъзнах и проумях това, то ме накара да прозра и колко сурово съм се отнесъл към момчето, Тарик – самото то чужденец в моята сурова и дрипава частица от града. |
| 2926 |
Засрамен от студената себичност, откраднала състраданието ми, и трогнат от храбростта и самотата на малкото момче, аз се вслушах в спокойното му дишане и го оставих да се вкопчи в болката на сърцето ми. Понякога ние обичаме само с надежда. Понякога плачем с всичко друго, но не и със сълзи. |
| 2927 |
Маркс греши. Тя не е въпрос на класи, разбираш ли, защото всички класи са в ръцете на споменатото малцинство. Тази поредица от числа е причината за империите и бунтовете. Това е формулата, породила нашите цивилизации през последните десет хиляди години. Тя е построила пирамидите. |
| 2928 |
Но не исках да призная, дори и пред себе си колко държа на одобрението му. Играта на блъскащи се чувства – обич и подозрение, възхита и негодувание – ме обърка, както обикновено ставаше, когато мислех за Кадер Хан или общувах с него, и объркването се прояви като раздразнение в погледа и в гласа ми. |
| 2929 |
Под очите имаше плътни, тежки торбички, които придаваха на лицето му характерното вглъбено изражение, изпълнено със скръб и тъга. Въпреки многобройните шеги и непринудения му смях, торбичките под очите му бяха вечно набъбнали от непролети сълзи. Чакахме завръщането на Кадербай от половин час. |
| 2930 |
И ако ти го обичаш, Лин, млади мой приятелю, ако го обичаш, той ще повери и на теб тези тайни. Ще ти каже какъв е смисълът на живота. И когато ти заговори, докато го слушаш, ще разбереш, че думите му са истина. И никой друг, когото ще срещнеш, няма да ти отговори на тези три въпроса. |
| 2931 |
Гъстата му кестенява коса бе прошарена със сиво, а на слепоочията бе съвсем побеляла. Мустаците му, по скоро сиви, отколкото кафяви, се спускаха над изящни, почти женствени устни. Тежък златен ланец блещукаше на врата му в следобедната светлина в тон със златното, проблясващо в очите му. |
| 2932 |
След Нощта на дивите кучета той посещаваше Тарик по два пъти седмично, за да го учи на изкуството на боя с пръчки, ножове и с голи ръце. Често ги виждах през тези месеци: силуетите им, изрязани на хоризонта като фигури от театър на сенките, докато се упражняваха на тясното пясъчно плажче до бордея. |
| 2933 |
Другият се пречупи и се разрева. Тариг го прегърна загрижено и близкото им приятелство вече бе свършен факт. Спомних си въодушевлението на Тарик от уроците по английски, които му провеждах, как той скоро стана мой помощник и започна да помага на другите деца, които също дойдоха да учат. |
| 2934 |
Шиломът, който приготвих, беше средно силен за тези от нас, които бяхме живели и работили по улиците на Бомбай, но много по силен от онзи, с който те бяха свикнали. Двамата така се напушиха, че заспиваха, когато затворих вратата на хотелската им стая, и поех по сънените следобедни улици. |
| 2935 |
Катастрофата беше тежка. Човекът, който теглеше количката, беше пострадал сериозно. Виждах, че въжетата, прикрепени към врата и раменете му, го бяха притиснали към количката. Пристегнатото му от тях тяло беше описало салто и главата му се бе ударила силно в твърдата пътна настилка. |
| 2936 |
Парче от пищялната кост на единия крак стърчеше изпод коляното. А въжетата, същите тези въжета, с които той всеки ден теглеше товара си през града, се бяха омотали около врата и гърдите му и го задушаваха. Втурнах се заедно с другите, изваждайки ножа си от калъфа, закачен отзад на колана ми. |
| 2937 |
Бързо, но колкото се може по внимателно разрязах въжетата и измъкнах мъжа от развалините. Беше възрастен, може би на шейсет, но здрав, стегнат и силен. Бързият му пулс бе ритмичен и силен – мощен поток, който щеше да подсигури оздравяването му. Дихателните му пътища бяха чисти и дишаше леко. |
| 2938 |
Когато внимателно отворих очите му с пръсти, зениците му реагираха на светлината. Беше замаян, в шок, но не беше припаднал. Заедно с още трима мъже го вдигнахме от платното и го положихме на тротоара. Лявата му ръка висеше отпуснато от рамото. Призовах зяпачите да дадат носни кърпи. |
| 2939 |
Стъпил здраво с дебелите си крака в автомобила, той се подпря с една ръка на тавана, а с другата се вкопчи в кормилото. След минута безплодна и отчаяна борба побеснялата тълпа се отказа да се занимава с него и се насочи към човека отзад – набит мъж със силни рамене, но много по дребен и слаб. |
| 2940 |
Мъчна работа беше. Повечето се оставяха да ги измъкна. Ръцете ми бяха силни. Мъжете усещаха мощта, която ги изблъсква встрани. Но убийственият им гняв скоро отново ги хвърляше сред суматохата и аз чувствах как юмруците и пръстите им ме удрят и мушкат от всички страни едновременно. |
| 2941 |
Лицето му бе окървавено. Ризата – разкъсана и оцапана с яркоалена кръв. Очите му бяха широко отворени и побелели от страх, дишаше тежко през стиснати зъби. Ала в стегнатите му челюсти и навъсеното изражение, оголило зъбите му, личеше решимост и смелост. Той беше боец и щеше да се бие до край. |
| 2942 |
Върху нас се сипеха по малко удари, отколкото ако имахме насреща си не толкова много хора, а в своя гняв нападащата тълпа често улучваше по някой от своите. И може би гневът им наистина донякъде се смекчи, забелязах някаква неохота да ни убият, въпреки настоятелното желание да ни причинят болка. |
| 2943 |
Виждал съм го в затвора, където мъже, решени да изнасилят групово някой затворник, могат да бъдат спрени само от един глас, който събужда срама им. Виждал съм го и на война, където един силен глас може да отслаби и смрази изпълнената с омраза жестокост, с която измъчват заловен пленник. |
| 2944 |
И може би го видях през онзи ден, докато двамата с нигериеца се борехме с тълпата. Може би странността на ситуацията – бял мъж, гора, който се моли на хинди за живота на двама чернокожи – ги въздържа от убийство. Автомобилът зад нас изведнъж изрева и оживя. Грамадният шофьор бе успял да го запали. |
| 2945 |
Ние с пътника бавно заситнихме подир колата, когато тя се вряза в тълпата. Измъкнахме се, като разбутвахме мъжете и извивахме ръцете им, докато се опитваха да ни сграбчат за дрехите. Шофьорът се пресегна назад, отвори задната врата и двамата скочихме вътре. Натискът на тълпата затръшна вратата. |
| 2946 |
Започваше да ми харесва. Образът му се оформяше най вече от очите и устните. Очите му бяха необикновено раздалечени и големи, което придаваше нещо змийско на погледа, а изумителните устни бяха толкова пълни и с такава разкошна форма, че сякаш бяха предназначени за много по голяма глава. |
| 2947 |
Точно така! – съгласи се той, разсмя се силно и свали ролекса от китката си. Вдигна го до ухото си, за да се увери, че още тиктака. Доволен, той го закопча обратно на китката си и насочи цялото си внимание към мен. – Но дългът си е дълг и той е все така важен, въпреки големия ни късмет. |
| 2948 |
Той седна с нас в разнебитената чайна. Пет колиби бяха съборени, за да отворят пространство за едно единствено голямо помещение. Имаше тезгях, направен от стара тоалетка, покрив, сглобен от парчета пластмаса, и пейки за клиентите – дъски, нестабилно закрепени върху наредени една над друга тухли. |
| 2949 |
Днес на строежа плащаха и те преливаха от въодушевения оптимизъм, който заплатата вдъхва в младите работливи сърца. Всички поред се ръкуваха с мен и се задържаха, докато ни донесат на масата чая и сладкишите, с които ни почерпиха. Когато ни оставиха, и аз се усмихвах широко като тях. |
| 2950 |
По надалече забелязахме Джозеф и жена му да приближават към нас бавно и тържествено, наобиколени от роднини и приятели. Пред тях подрипваха деца и танцуваха с невъздържано, почти с истерично въодушевление. Някои заемаха пози от любимите си танцови сцени от филмите и имитираха стъпките на звездите. |
| 2951 |
На сутринта след преместването той ме повика да я видя. Беше хванал доверчивото животинче и го беше разпнал с муцуната надолу на кръст, стъкмен от счупена линийка. Смееше се, докато ми разказваше как мишлето се е съпротивявало, докато го връзвал за врата на кръста с памучен конец. |
| 2952 |
Девойките обсипваха шествието с дъжд от цветни листенца на хризантеми. Те хвръкваха на ослепително бели рояци и кацаха по всички нас в слялата се тълпа. Точно преди двойката да ме подмине, Джозеф се обърна и ме погледна в очите. Лицето му бе застинало между усмивка и намръщено изражение. |
| 2953 |
Този поглед, тази намръщена усмивка, смесените срам и екстаз, защото и двете бяха важни – срамът придава на екстаза смисъл, а екстазът възнаграждава срама. С това, че заедно с него изживявахме и екстаза, го спасявахме също толкова, колкото и когато станахме свидетели на срама му. |
| 2954 |
Когато за пръв път чух въпроса, той ми се стори твърде умен и проницателен. Но сега съм по самотен и помъдрял и знам, че нито жестокостта, нито срамът охарактеризират човечеството. Прошката – тя ни прави онова, което сме. Без прошка нашият биологичен вид щеше да се самоунищожи в безкрайни отмъщения. |
| 2955 |
Животът ни продължава, защото сме способни да обичаме, а обичаме, защото сме способни да прощаваме. Думкането на барабаните, олюлявайки се, приближаваше далечната улица. Танцьорите лудуваха и се мятаха в ритъм, а техните подскачащи глави приличаха на поле с диви цветя, люляни от полъха на вятъра. |
| 2956 |
От далечния бордей белите ризи на мъжете и пъстроцветните сарита на жените приличаха на многобройни мъниста, нанизани на черните нишки на асфалтовите алеи. Въздухът там, на скалистия бряг под копторите, беше чист и прохладен. Тишината бе достатъчно плътна, за да погълне случайните звуци. |
| 2957 |
В бордея бях заобиколен от красиви индийки, девойки и жени, които пробуждаха малки симфонии от вдъхновение. Но никога не позволявах на очите и мислите си да стигнат твърде далеч по техен адрес – това би компрометирало всичко онова, което бях и което вършех като лекаря на коптора. |
| 2958 |
Но имах шансове с чужденки, с туристки при всяка втора сделка, която сключвах през ден. Германки, французойки и италианки често ме канеха в хотелските си стаи да пушим, след като ги уреждах да си купят хашиш или трева. Знаех, че обикновено става дума за нещо повече от пушене. И се изкушавах. |
| 2959 |
Не можех да обясня тази любов нито на Карла, нито на никого, включително и на себе си. Никога не бях вярвал в любовта от пръв поглед, докато всеки атом от тялото ми по някакъв начин не бе променен. Сякаш бях зареден със светлина и топлина. Само я погледнах, и вече бях друг, завинаги. |
| 2960 |
После, преди няколкостотин милиона години, може би малко повече – съвсем малко, всъщност, в дългата история на Земята – живи същества са заживели и на сушата. Мръщех се и се усмихвах едновременно, изненадан и озадачен. Стаих дъх, уплашен, че всеки звук би прекъснал размислите му. |
| 2961 |
Притиснала корема си, тя се сви на кълбо, а после изпъна ръце и крака, когато конвулсия изви гърба й. Температурата й беше много висока. Беше подгизнала от пот. В празната чайна така вонеше на диария и повръщано, че родителите и сестрата на момичето прикриваха с кърпи устата и носа си. |
| 2962 |
Предупреди я, че животът на сестра й е в нейните ръце и я смъмри, че е страхливка. Постепенно гласът му я изкара от гората на черните й страхове. Най сетне тя го погледна в очите, сякаш го виждаше за първи път. Потръпна, а после пропълзя по пода и обърса с мокра кърпа устата на сестра си. |
| 2963 |
Оралният рехидратиращ разтвор, разработен от него, съдържаше дестилирана вода, захар, обикновена сол и други минерали, смесени в специална пропорция. Роди знаел, че онова, което убива хората, заразени от холерната бактерия, е обезводняването. Грозният факт е, че те повръщат и дрискат до смърт. |
| 2964 |
Касим Али извади пачка рупии, дебела колкото мъжко коляно, даде я на Джони Пурата и му възложи да купи таблетки за пречистване на водата и други необходими лекарства. Тъй като в локвите и вадите из целия бордей се беше събрала много дъждовна вода, те също представляваха развъдници за бактериите. |
| 2965 |
Щяхме да ги напълним с дезинфектант и да изискваме от всеки преминаващ да мине през дълбоката до глезените антисептична канавка. На определени точки щяха да бъдат поставени пластмасови кошчета за безопасно изхвърляне на отпадъци. На всички домакинства щеше да се раздаде антисептичен сапун. |
| 2966 |
Но не можех да се отърся от чувството, че самодоволството ми някак ме е превърнало в съучастник. Само преди седмица празнувах с танци и пиене факта, че когато отворих малката си клиника, не дойде никой. Нито един мъж, жена или дете от всички онези хиляди, които се нуждаеха от моята помощ. |
| 2967 |
Този срам бе примесен с вина. През двата дни, докато съседката ми Радха е лежала и умирала, аз се подмазвах на туристите в техните петзвездни хотели. Докато тя се е гърчела и мятала на влажния пръстен под, аз виках руум сървиса, за да поръчам още сладолед и палачинки. Изтичах обратно в клиниката. |
| 2968 |
Има ирония в храбростта и причините да я ценим толкова. Тя е в това, че ни е по лесно да проявим храброст заради някой друг, отколкото само заради себе си. А и аз я обичах. Истината беше, че докато думите ми я гонеха, за да не пострада, сърцето ми, този фанатик, заговорничеше с очите ми да остане. |
| 2969 |
Вече повече от сто души проявяваха симптомите на холера и половината от тях бяха тежки случаи. Задържахме се само минути при всеки болен и пак ни отне двайсет часа. Постоянно в движение, ние пиехме бульон или силно подсладен чай от стерилни чаши – това беше единствената ни храна. |
| 2970 |
Диарията при това заболяване има изключително противна миризма и никога не можеш да привикнеш към нея. Всеки път, когато влизахме в колибата при болен, се борехме с гаденето. А когато повърнеш, то се усилва още повече. Карла беше мила и любезна, особено с децата, и вдъхваше увереност на семействата. |
| 2971 |
Трудеше се здраво и беше вярна приятелка. И някак си през тези часове на страх, страдание и смърт аз откривах нови начини и причини да харесвам жената, която вече обичах с цялото си сърце. В три часа сутринта на втората нощ настоях тя да поспи, а и двамата да поспим, преди умората да ни смаже. |
| 2972 |
Нямаше Луна, а звездите пронизваха черния небесен купол с ярко сияние. На едно необичайно широко място, където се събираха три пътеки, аз се спрях и вдигнах ръка, за да дам знак на Карла да мълчи. Чуваше се едва доловимо драскане, шумолене и шушнене, сякаш шумолеше тафта или мачкат целофан. |
| 2973 |
Зад нас те потъваха в нощта, към канализационните тръби на кулите с богаташките апартаменти, както всяка нощ, докато мигрираха от близките пазари през бордея. Стори ми се, че черните пълчища от тракащи със зъби плъхове прииждаха десетина минути, въпреки че не можеше да е толкова дълго. |
| 2974 |
Били хора на изкуството – баща й художник, а майка й – колоратурно сопрано. Спомените на Карла Сааранен за ранното й детство бяха най щастливите в живота й. Младата творческа двойка била популярна, а домът им бил място за срещи на поети, музиканти, актьори и други артисти в космополитния град. |
| 2975 |
Приел я в семейството си като равна на собствените му деца във всяко едно отношение. Често й казвал, че я обича и че се надява и тя да го обикне някога и му даде част от обичта към мъртвите й родители, която знаел, че пази заключена в себе си. Но нямало време тази обич да покълне. |
| 2976 |
Връщал се от купон и бил пиян. Тя го харесвала – бил хубавец и от време на време си мечтаела за него. Когато прекосил стаята и застанал до нея в онази знойна лятна нощ, вниманието му я поласкало, въпреки че лъхал на вино и гледал оцъклено. Той я докоснал по рамото и тя се усмихнала. |
| 2977 |
Раните му бяха толкова тежки, че никога не успя напълно да оздравее. Както и да е, ние се утешавахме един друг, би могло да се каже, и много се сближихме. Той беше завършил в Кабулския университет и говореше отлично английски. Говорехме за книги и за философия, за музика, изкуство и храна. |
| 2978 |
Не цялата. Знаех, че малките цветни петънца, които беше изключила от разказа си, са не по малко важни от широките мазки, с които го бе нарисувала. Казват, че дяволът се крие в подробностите, и познавах добре дяволите, които се спотайваха и дебнеха в подробностите от моята история. |
| 2979 |
През този уморен, изпълнен с шепот час бях научил за нея повече, отколкото за всичките досегашни месеци. Влюбените намират своя път чрез такива проникновения и споделяне – те са звездите, по които се ориентираме в океана на страстта. А най ярки сред тези звезди са скърбите и страданията. |
| 2980 |
И двамата учеха с ентусиазъм английски в моите часове. Шествието от деца, което тичаше с нас подир носилките с малките телца, окичени с гирлянди от цветя, ридаеше така жално, че мнозина непознати по оживените улици спираха да се помолят и усещаха как внезапни сълзи опарват очите им. |
| 2981 |
Парвати се пребори с болестта и Прабакер две седмици се грижи за нея, а нощем спеше пред дома й на парче найлон. Сита зае мястото на сестра си в чайната на баща им и колчем Джони Пурата влезеше или минеше оттам, очите й неизменно го следяха, бавно й потайно като сянката на пристъпващ леопард. |
| 2982 |
Карла остана шест дни – най тежките, и дойде няколко пъти през следващите седмици. Когато степента на зараза спадна до нулата и кризата при най тежко болните премина, аз се изкъпах с три кофи вода, преоблякох се в чисти дрехи и се запътих към туристическия район да си търся клиенти. |
| 2983 |
Между тях, между търговците и туристите лъкатушеха танцьори, певци, акробати, музиканти, гадатели, храмови прислужници, огнегълтачи, маймунари, змиеукротители, мечкари, просяци, самобичуващи се мъже и мнозина други, които се изхранваха по оживените улици, а нощем се прибираха по бордеите. |
| 2984 |
Първо, аз работех само с туристи – твърде предпазливи или прекалени параноици, че да се обърнат към индийци. Ако аз не ги поемех, никой нямаше да ги поеме. Второ, без значение какво искаха те, аз винаги ги водех точно при нужния индийски бизнесмен, никога не сключвах сделките сам. |
| 2985 |
И трето, не бях алчен – моята комисиона винаги съответстваше на стандарта, определен от приличните, самоуважаващи се мошеници из целия град. Освен това, когато комисионата беше достатъчно голяма, се стараех да влагам обратно пари в кварталните ресторанти, хотели и просяшки купички. |
| 2986 |
Онова, което вършеха ден след ден, нямаше как да е толкова ужасно, щом и един гора вършеше същото редом с тях. Моето падение ги издигаше, защото те, в края на краищата, не бяха по лоши от Линбаба, образования чужденец, който живееше от престъпления и бачкаше на улицата също като тях. |
| 2987 |
Само след минута вихрен танц той бе подмамил и другите младежи от тротоара и вече шестима, седмина, и накрая осем танцьори се смееха в дъжда, а всички ние ръкопляскахме, подвиквахме и крещяхме. Викрам отново запристъпя към мен, сграбчи ме за китката с две ръце и ме задърпа да танцувам. |
| 2988 |
Нарочихме лодката право към стъпалата на главния вход. Порталът и фоайето гъмжаха от хора – богати бизнесмени, които гледаха как лимузините им бълбукат и се носят по течението в дъжда, от жени в скъпи рокли на местни и чужди дизайнери, актьори и музиканти, пременени по модата синове и дъщери. |
| 2989 |
Под козирката на шапката очите й изглеждаха по тъмнозелени. В черната й коса блещукаха дъждовни капки. Дъхът й бе напоен със сладкото ухание на канела и кимион. Отдръпнахме се един от друг и аз отворих вратата на едно такси. Тя ми върна шапката и дъждобрана и се настани на задната седалка. |
| 2990 |
Подредихме кутиите на едно парче от старо платно и се настанихме да ядем под широк найлонов навес. Родителите, жената и петте деца на Винод се наредиха покрай платното до мен и Шанту. Дъждът продължаваше да вали, но въздухът беше топъл и лек ветрец откъм залива разхлаждаше влажната вечер. |
| 2991 |
Нашият подслон на пясъчния плаж, до многобройните дълги лодки, гледаше към бушуващото море. Хапнахме бирияни с пиле, малай кофта, зеленчукова корма, ориз, – зеленчуци с къри, препържени парчета тиква, картофи, лук и карфиол, топъл хляб наан с масло, дал, пападам и чътни от зелено манго. |
| 2992 |
Той ме заведе в една стая встрани от главния коридор. Някакво момиче ни отвори и заговори на италиански. Беше смутена, раздърпана. Косата й беше разрошена, сплъстена и нацапана с нещо, което приличаше на храна. Тънката й нощница висеше настрани и откриваше мършавото й, едва педя широко тяло. |
| 2993 |
Беше ми твърде познато. Бях отървавал наркомани от свръхдоза, десетки от тях, когато самият аз се друсах. Бях го правил петдесет, осемдесет пъти в моята страна – натисках и вдъхвах живот на живите мъртъвци. Натисках сърцето на младежа и го карах да забие, и пълнех докрай дробовете му с въздух. |
| 2994 |
Коленичил до него, изчаквах да видя дали е достатъчно силен, за да диша сам. Дишането беше бавно, после се забави още повече, а после със сподавена въздишка спря – глух, безчувствен звук, като въздуха, излизащ през пукнатина сред камъните около гейзер. Започнах отново да му правя масаж. |
| 2995 |
Момичето припадна два пъти, докато се мъчех с приятеля й. Ананд я свестяваше с шамари. Три часа след идването ми в хотела двамата с него излязохме от стаята. Бяхме подгизнали от пот – ризите ни бяха мокри, сякаш сме стояли на дъжда, който барабанеше по прозорците. Двойката беше будна. |
| 2996 |
Ананд ми беше длъжник. Измих се, избръснах се и приех дружеския му дар – изпрана и изгладена риза. После седнахме във фоайето и пихме чай. Колкото повече са ти задължени, толкова по несимпатичен ставаш на някои хора. Други пък започват да те харесват едва след като изпаднат в дълг към теб. |
| 2997 |
Дълбоко в себе си долових предупреждение – обикновено го долавяме, когато нещо толкова ужасно – че дори не можем да си го представим – ни дебне и се готви за скок. За да ни победи в честна борба, съдбата ни предупреждава и ние я чуваме, но не обръщаме внимание. Щях да й помогна, разбира се. |
| 2998 |
Широките френски врати, които излизаха право на улицата, бяха отворени. Поривите на вятъра диплеха тюлените завеси, а вътре забелязах мекото жълто сияние на свещ. Дъждът се усилваше, но някакво безпокойство, което нито можех да потисна, нито проумявах, ме караше да продължавам да вървя. |
| 2999 |
Мислите ми се връщаха към лодката, плаваща по сюрреалистичното езеро, в което мусонът бе превърнал улицата. Погледът на Карла – заповеднически, настоятелен – превръщаше безпокойството в душата ми в ярост. Трябваше да спирам под дъжда и да си поемам дълбоко дъх. Задушавах се от любов и желание. |
| 3000 |
Улиците бяха пусти. Бягах сред бързи потоци вода, които отразяваха раздираното от светкавиците небе. Цялата самота и цялата любов, която познавах, се трупаха и смесваха в мен и най сетне сърцето ми набъбна от любов към нея, както облаците горе бяха натегнали от дъжда. Тичах, тичах. |
| 3001 |
Лежахме един до друг, но не се докосвахме. В разкъсвания от светкавици мрак капчиците пот и дъждовните капки по ръката й приличаха на безброй блещукащи звездици, а кожата й беше къс нощно небе. Притиснах устни в небето и облизах звездите. Тя пое тялото ми в своето и всяко движение бе чародейство. |
| 3002 |
Потта се стичаше на ручейчета в клисурите на насладата. Всяко помръдване бе каскада от сатенена кожа. Под кадифените наметала на нежността гърбовете ни тръпнеха конвулсивно в плам и тласкахме жарта, тласкахме мускулите да завършат онова, което съзнанието започва и телата винаги побеждават. |
| 3003 |
Хрумна ми, че неудобствата, които му причинява, можеха да обяснят злобното му настроение. Нито в него, нито в останалите десет ченгета около мен нямаше и капка веселост. Почувствах перверзно желание да се разсмея на глас в надвисналото навъсено, изпълнено с тежко дишане мълчание. |
| 3004 |
Куката опъна въжетата на ръцете ми, а главата ми увисна надолу на една височина с краката ми. Въртяха ме и аз загубих представа къде е горе и къде – долу. После започна побоят. Петима шестима мъже заудряха силно и на често тялото ми, което продължаваше да се върти. Пръчките им плющяха по кожата. |
| 3005 |
Въпросите бръмчаха и се тълпяха в измъчения ми мозък. Дали знаеха кой съм в действителност? Ако не знаеха, ако беше заради нещо друго, ако нямаше нищо общо с моето истинско Аз, пак щеше да има разпити, процедури за установяване на самоличността, може би дори проверка на пръстови отпечатъци. |
| 3006 |
Дотогава трябваше да си трая и да се опитам да му изпратя вест. Овързан като мумия с въжетата, докато ме влачеха по металните стъпала и тялото ми се блъскаше в тях, аз се насилих да насоча мислите си към тази мантра и я заповтарях в такт с биенето на сърцето си: прати вест на Кадербай. |
| 3007 |
Когато махнаха и последното въже и го дадоха на пазачите, той нареди да ме вдигнат, и да ме изправят срещу него до отворената врата. Чувствах пръстите им по изтръпналата си кожа. Отворих слепналите от кръв очи и видях ухилената му гримаса. Той ми заговори на марати и плю в лицето ми. |
| 3008 |
Ключовете се завъртяха със стържене в ключалката. Погледнах мъжете около мен в очите – мъртвите очи и трескавите, изпълнени с презрение очи, и страхливите очи. Някъде дълбоко в мен задумка барабан. Можеше да е и сърцето ми. Почувствах как тялото ми, цялото ми тяло се напряга и свива като юмрук. |
| 3009 |
Това бе вкусът на омразата – на моята омраза, на тяхната, на омразата на пазачите и на света. Затворите са храмовете, в които дяволите се научават да се молят. Всеки път, когато завъртим ключа, ние завъртаме ключа на съдбата, защото всеки път, когато заключваме някого, ние го обграждаме с омраза. |
| 3010 |
От едната му страна бяха помещенията, а другата гледаше през стоманена мрежа към четириъгълника на полицейския двор. Долу на приземния етаж имаше още килии. В една от тях държаха навремето мечока Кано. Транзитните, които прекарваха само една две нощи в ареста, ги заключваха в приземния етаж. |
| 3011 |
Зад стоманената врата други врати нямаше. В четирите килии се влизаше през сводове, малко по широки от обикновена къщна врата. Помещенията бяха горе долу три метра широки. Ширината на коридора беше колкото двама души да се разминат и да отъркат рамене. Беше дълъг около шестнайсет метра. |
| 3012 |
Първата сутрин, когато се събудих, открих, че всъщност сме двеста и четирийсет. Това място беше кошер, термитник, гърчеща се маса от човешки създания, които се притискаха едно в друго при най малкото помръдване на ръка или крак. Тоалетната тънеше в лайна до глезените, писоарът преливаше. |
| 3013 |
Те не бяха толкова корави като мъжете във втората стая, но бяха горди и волеви. Настаняваха се на малките квадратчета и после се бореха да ги опазят от нашествието на новодошлите. Бяха постоянно под натиск – всекидневно поне по един от тях губеше битката и мястото си от някой нов, по як мъжага. |
| 3014 |
Неколцина от тях, изтикани в края на коридора и – принудени да стоят прави, затънали до глезените в лайна по цял ден и цяла нощ, най накрая рухнаха и умряха. Единият умря вътре, докато бях там, а останалите ги изнесоха в състояние, от което според мен беше невъзможно да ги свестят. |
| 3015 |
Затворниците се опитваха да се подредят в две колони и се придвижваха към вратата, където ченгетата раздаваха храната. Но блъсканицата от тела, отчаяният глад и алчността на някои пораждаха хаос при всяко хранене. Мнозина не успяваха да получат нищо и стояха гладни по цял ден и повече. |
| 3016 |
Тези, които имаха куража да им помагат, споделяйки с тях чиниите си, трябваше бързо да гълтат и да ги подават обратно, за да се напълнят пак. Понякога по четирима души ядяха така от един съд за шестте седемте минути, отпускани от ченгетата за раздаване на храна от стоманената врата. |
| 3017 |
Наблюдавах как гледат, чакат и се страхуват, че няма да успеят да получат храна. Истината, която преливаше от очите им, е нещо, което научаваме за себе си само когато сме измъчвани от жесток, отчаян глад. Аз поех тази истина и раната в сърцето ми, която отвори тя, никога не зарасна. |
| 3018 |
В това – макар друго да нямаше – всички бяхме почти равни. Дългият път през джунглата от крайници и тела в коридора завършваше във вонящото блато. Там богатите, също като всички нас, си запушваха ноздрите с ивици плат, откъснати от ризи и потници, и захапваха горяща цигара, за да отблъснат вонята. |
| 3019 |
Черните шапки, подобно на всички самоуважаващи се мошеници навсякъде по света, бяха горди хора. Не чакаха дълго, за да изфабрикуват повод да ме изпробват. При едно от дългите и мъчителни завръщания от тоалетната три дни след като бях арестуван, един мъж от тълпата се опита да ми отнеме чинията. |
| 3020 |
Изкрещях предупредително на хинди и марати, като се постарах заплахата да е анатомически неучтива, доколкото позволяваше речникът ми. Това не го спря. Той беше по висок от мен и по тежък с трийсетина кила. Ръцете му сграбчиха чинията и двамата задърпахме, но никой не успяваше да я изтръгне със сила. |
| 3021 |
Вкопчих се в него, докато се измъкваше през вратата. Фланелката му се опъна и за миг той забуксува. После фланелката се разкъса и останах с парче от нея в ръка, а той залитна навън и се сви пред пазача, залепил гръб до стената. Имаше рана на бузата – там, където се бяха забили зъбите ми. |
| 3022 |
От носа му течеше кръв и се стичаше по шията към гърдите. Вратата се затръшна. Ченгето гледаше с неясна усмивка как бърша с парцала кръвта от ръцете и чинията си. Доволен, аз замерих вратата с него. Обърнах се, запромъквах се през смълчаната тълпа и отново заех мястото си в стаята на крадците. |
| 3023 |
Широко разположените му кафяви очи бяха толкова хлътнали, че сякаш се криеха или търсеха подслон под хребета на покритото му с белези чело. Широкият нос, чупен неведнъж, се издигаше над лицето и му придаваше по суров вид, отколкото малката му уста и закръглена брадичка биха успели без негова помощ. |
| 3024 |
Други ни поеха и един по един ни зарегистрираха в затвора. Цели четири часа се тътрехме напред и приклякахме. Мен ме оставиха последен. Бяха съобщили на надзирателите, че разбирам марати. Командирът на смяната провери това твърдение, докато бях насаме с тях, като ми нареди да стана. |
| 3025 |
Той продължи да командва, но аз не се подчиних. Когато престана, се вторачихме един в друг в мълчание, каквото познавах само от затвора и бойното поле. Това е мълчание, което чувстваш с кожата си. Мълчание, което можеш да помиришеш, да вкусиш и дори някак да чуеш в тъмните дълбини на съзнанието си. |
| 3026 |
Отивай там. Той посочи към един сводест вход, водещ към вътрешността на затвора. Малко по навътре коридорът правеше рязък десен завой и аз с животински инстинкт усетих, че бедата ме чака на това място. Пазачите подканващо ме сръчкаха с палки в гърба. Залитнах през арката и завих надясно. |
| 3027 |
Страхът кара човешката уста да пресъхне, а омразата я задушава. Затова омразата не ражда велика литература – истинският страх и истинската омраза не разполагат с думи. Бавно закрачих напред. Мъжете бяха облечени в бели ризи и шорти, с бели фуражки на главите и опасани с широки черни колани. |
| 3028 |
Те не бяха служители на затвора. Скоро открих, че в системата на индийските затвори, наследена от времето на британското владичество, надзирателите нямаха почти нищо общо с ежедневната работа в затвора. Задачите за поддържането на реда и дисциплината бяха задължение на затворниците надзиратели. |
| 3029 |
Те вдигнаха пръчките си и се втренчиха в мен – очакваха да хукна в атака, а това можеше да ги лиши от шанса да ми причинят болка. Не хукнах. Сега ми се иска да кажа, че онази вечер не бягах, а крачех заради някаква въображаема храброст или благородство, които открих в себе си, но не мога. |
| 3030 |
Гледката на паметника на почитания светец и пътуването сред вълните към плаващите павилиони беше една от любимите ми в града. Нейната красота беше като ангела, който човек вижда в спящото лице на любимата си жена. И може би единствено тя, единствено красотата бе онова, което ме спаси. |
| 3031 |
Бамбуковите пръчки плющяха и пукаха, врязваха се и разкъсваха ръцете, краката и гърба ми. Някои попадаха върху главата, врата и лицето. С пределната сила на яките им ръце, която се стоварваше върху голата кожа, ударите бяха като кръстоска между изгаряне от нажежено желязо и електрошок. |
| 3032 |
Кръв потече по лицето и от кожата на ръцете ми. Вървях с най бавната и твърда крачка, на която бях способен. Често потръпвах, когато пръчките ме удряха по лицето или по ухото, но не се свих, не се наведох и не вдигнах ръце. За да ги задържа на мястото им, се вкопчих в крачолите на джинсите си. |
| 3033 |
В банята близо до единия вход имаше три чисти клекала. Когато пазачите ни заключиха през нощта, в стаята останахме сто и осемдесет затворници и двайсет затворници надзиратели. Една четвърт от стаята беше запазена за затворниците надзиратели. Имаха си собствен запас от чисти одеяла. |
| 3034 |
Нас, останалите, ни наблъскаха в две редици в другите три четвърти от помещението, а между нас и района на надзирателите остана ничия земя, широка около четири крачки. Всеки от нас разполагаше с по едно одеяло, което вземахме от подредената грижливо купчина в пренаселения край на стаята. |
| 3035 |
Силните лампи оставаха да светят цяла нощ. Надзирателите на нощно дежурство прекосяваха стаята на смени между редиците от крака. Всички носеха свирки, окачени на вериги на вратовете си, с които викаха пазачите на мястото, ако възникнат неприятности, с които не могат да се справят сами. |
| 3036 |
Надзирателите ми отпуснаха пет минути да измия засъхналата кръв от лицето, врата и ръцете си и да ползвам едно от безупречно чистите клекала. Когато се върнах в общото помещение, те ми предложиха да спя в тяхната част. Несъмнено предполагаха, че бялата ми кожа е свързана с финансови средства. |
| 3037 |
А може би, съвсем малко, бяха повлияни от факта, че бях минал между тях, без да побягна. Каквито и да бяха основанията им, не можех да приема – та те бяха същите онези мъже, които ме бяха пребили само преди минути, мъжете, които се бяха преобразили в затворнически надзиратели – и им отказах. |
| 3038 |
Докато вървях към дъното на стаята, за да взема едно одеяло от купчината и го постеля до Махеш, те се хилеха и ми се присмиваха. Бяха бесни, че съм отказал рядкото предложение да се присъединя към тях, и се наговориха да пречупят духа ми, както често постъпват страхливците, разполагащи с власт. |
| 3039 |
През нощта се събудих от чудовищен сън. Усещах пронизваща болка в гърба. Седнах, опипах гърба си и улових насекомо колкото кабарче, впило се в кожата ми. Изтръгнах го и го сложих на каменния под, за да го огледам. Гадината беше тъмносива, тлъста, издута почти до кълбо и с многобройни крака. |
| 3040 |
Надзирателят ме изгледа кръвнишки и аз отново си легнах. Той продължи да крачи из ярко осветената стая, а Махеш ми зашушна предупредително. Лицата ни бяха само на педя разстояние. Всички спящи мъже в своите редици бяха наблъскани един в друг, ръцете и краката им се преплитаха, докато спяха. |
| 3041 |
Аз бях буден и готов, но въпреки това отнесох сопата. Изръмжах сърдито и бързо се надигнах, но Махеш отново ме спря. Сгънахме си одеялата по образец и ги оставихме на купчината в нашата част на стаята. Пазачите отключиха отвън голямата стоманена врата и ние се заизнизвахме за сутрешното миене. |
| 3042 |
В единия край на четириъгълната умивалня, нещо като източен надземен басейн или празен каменен шадраван, имаше голям железен резервоар. Когато се приближихме, един затворник отвори клапана в основата му и тънка струйка вода зацърцори от тръбата, която стърчеше на височина малко под коленете ни. |
| 3043 |
Някои – един на двайсет, имаха и сапун и се опитваха да се насапунисат и да се върнат при тръбата за още вода. Когато отидох и аз, резервоарът беше почти празен. Водната струйка, която събрах в чинията си, гъмжеше от стотици твари, напомнящи личинки. Бутнах я отвратен и мъжете около мен се разсмяха. |
| 3044 |
Напрежението, изпълнило стаята, се разсея и проверката продължи. Закуската се състоеше от едно единствено голямо чапати. Дъвчехме и преглъщахме с вода, за което ни бяха отпуснати пет минути, а после надзирателите ни изкараха от стаята. Минахме през няколко безупречно чисти двора. |
| 3045 |
Единият подстригваше косата на всеки нов затворник, а после вторият му обръсваше главата с острия си бръснач. Докато чакахме, чухме откъм една от близките оградени площадки да се носят викове. Махеш ме сръчка и ми кимна да гледам. Десет затворника надзиратели влачеха мъж по пустия двор зад оградата. |
| 3046 |
Други въжета бяха вързани за закопчалките и халките на дебел кожен нашийник, който пристягаше шията му. Група надзиратели опъваха въжетата на китките му. Мъжът беше много висок и силен. Вратът му беше дебел като дулото на оръдие, по мощните му гърди и гръб играеха мускули. Беше африканец. |
| 3047 |
По трима мъже дърпаха с всичка сила въжетата на китките му. Бяха изопнали ръцете му докрай и ми се струваше, че ще ги изтръгнат от ставите. Краката му стърчаха под болезнено неестествен ъгъл. Другите мъже задърпаха въжетата, прикрепени към кожения нашийник, и приближиха тялото му към каменния блок. |
| 3048 |
Надзирателите го повлякоха и този път дясната му ръка полегна върху блока. Онзи същият мъж се покатери на камъка, като не спираше да разговаря с приятелите си, които натягаха въжето. След малко той се изсекна с пръсти, почеса се, скочи върху дясната ръка и я прекърши. Рахим припадна. |
| 3049 |
Жестокостта е вид страх. Жестокият смях е плачът на страхливците, когато не са сами, а като причиняват болка, те скърбят. Докато клечах на опашката, потръпнах от отвращение, когато забелязах дребните насекоми, въшките, пълзящи в косата на мъжа пред мен. Откакто се събудих, ме сърбеше. |
| 3050 |
Косата му бъкаше от гадини. Разроших моята и ето ги – бели, подобни на раци, и толкова много, че беше невъзможно да ги преброиш. Телесни въшки. Одеялата, на които спяхме, бяха заразени с тях. Изведнъж сърбежът се превърна в пълзящ ужас и разбрах, че гадовете са плъзнали по цялото ми тяло. |
| 3051 |
Спокойно, лесно се трепят. Само мачкаш ситните гадове с ноктите на палците, ей така. Гледах го как обработва врата на фланелката си и убива въшките една по една. После се залови с ръкавните шевове и най накрая с долния подгъв. Въшките бяха десетки и той умело ги мачкаше една по една. |
| 3052 |
После се увиваш с кърпа, ето така, сваляш гащите и убиваш всички шепеш в гащите. Като ги изчистиш, слагаш гащите при фланелката. После тялото ти – подмишниците, гъза, топките. И когато и дрехите, и тялото ти са чисти, пак се обличаш. И ще си добре, няма да имаш много шепеш до нощта. |
| 3053 |
Малко по малко, месец след месец, ужасът от пълзящата напаст ме подлудяваше. По цял ден, между ранната сутрешна проверка и вечерята, се мотаехме из големия двор пред нашето спално. Някои играеха карти или други игри. Други разговаряха с приятели или се опитваха да дремят на каменните пътеки. |
| 3054 |
За да допълнят недостига, надзирателите изливаха вътре две кофи студена вода, на всяко ядене, с ритуална проверка, и разиграваха вдъхновение, докато решаваха проблемите на глада. И винаги избухваха в шумен смях. В шест часа, след вечерята, пазачите отново ни преброяваха и заключваха дългото спално. |
| 3055 |
Мъжете с пари можеха да купуват купони. Някои притежаваха рула от по неколкостотин. С тях вземаха чай – чаша горещ чай струваше два купона – хляб, захар, конфитюр, топла храна, сапун, принадлежности за бръснене, цигари и услугите на мъжете, които перяха дрехи и извършваха други неща. |
| 3056 |
Пристрастеността към хероина беше една от малкото сили, способни да надвият ужаса и да оспорят властта на мъчителите. Повечето мъже, достатъчно разумни да се боят от почти безграничната власт на надзирателите, се задоволяваха с полулегалния чарас и ароматът на хашиш често се разнасяше из стаята. |
| 3057 |
Когато подхващаха някоя особено любима песен, втора група подемаше следващия куплет, после и трета, и четвърта, и най сетне песента отново се връщаше при първата група. Около всеки кръг от дванайсет петнайсет певци се струпваха по още двайсет трийсет души, които пляскаха в такт и подпяваха в хор. |
| 3058 |
Дадох я на младежите и им обещах да ги възнаградя, когато изляза. Те допряха ръцете си в благословия, а после ме оставиха с ведри и изпълнени с надежда усмивки. По късно същия ден надзирателите събраха хората от нашето спално, по разярени от обикновено, и ни накараха да клекнем в плътни редици. |
| 3059 |
Сантош е от две години в тази стая, без обвинения, и не знае кога ще го съдят. Аз... не знам колко време ще те държат в тази стая. Съжалявам, братко, но вече никой няма да ти помага. Седмиците минаваха. Махеш се оказа прав – никой не рискуваше да си навлече гнева на надзирателите и да ми помага. |
| 3060 |
Изпадах в отчаяно положение. След два месеца в затвора сигурно бях свалил около дванайсет килограма. Изглеждах мършав. Тялото ми беше цялото в гнойни ранички от ухапванията на нощния кадмал. Имах синини от пръчките на надзирателите по ръцете, краката, гърба, лицето и плешивата обръсната глава. |
| 3061 |
Петата ми се заби в лицето му между носа и устата. Той заотстъпва назад, залитайки. Правило номер едно на уличния бой: защитавай позицията си и никога не отстъпвай, освен ако не се подготвяш за контраудар. Последвах го, притиснах го в дъното и го обсипах с порой от прави и десни удари. |
| 3062 |
Той наведе глава и се прикри с ръце. Правило номер две на уличния бой: никога не навеждай глава. Като се прицелвах така, че да му нанеса максимална вреда, му нададох няколко прави удари в ухото, слепоочията и гърлото. Той беше по едър от мен и силен поне колкото мен, но като боец никакъв го нямаше. |
| 3063 |
Дръпнаха се още по далече и няколко от тях изтичаха навън. Мислех, че сигурно ще изтичат да извикат пазачите, но само след малко те се върнаха с още десет затворници от моето спално. Заповядаха им да седнат на земята срещу мен и започнаха да ги бият. Пръчките заудряха бързо. Мъжете виеха и скимтяха. |
| 3064 |
Един от двамата младежи, пребити и получили шест месеца допълнителна присъда, задето се опитаха да ми помогнат, също бе сред десетимата. Гледаха ме. Мълчаха, но очите им ме умоляваха. Отпуснах ръце и пристъпих напред. Надзирателите се втурнаха към мен и шест чифта ръце ме сграбиха. |
| 3065 |
Държаха няколко комплекта белезници в един шкаф в тяхната част от стаята. С два чифта от тези древни железни приспособления те приковаха китките на изпънатите ми ръце за решетките до главата ми. Вързаха глезените ми с кокосово влакно. Големия Рахул коленичи до мен и надвеси лицето си над моето. |
| 3066 |
Кретенското му озадачено изражение със зяпнала уста ме накара да се смея още по силно. Боят започна. Големият Рахул се нахвърли яростно върху лицето и гениталиите ми. Когато вече нямаше сили да вдига пръчката и не можеше да си поеме въздух, останалите надзиратели продължиха атаката. |
| 3067 |
Бамбуковите лати плющяха по мен двайсет минути или повече. После си взеха почивка, за да изпушат по цигара. Бях само по шорти и потник, без нищо друго. Пръчките се врязваха в тялото ми, бяха раздрали кожата ми, бяха я нацепили и разкъсали от петите до темето. След цигарите боят продължи. |
| 3068 |
След като приключиха, трета група надзиратели се нахвърли диво върху мен. После дойде и четвърта група. След тях пръчките на първата група, от моето спално, заплющяха върху ми със смъртоносна жестокост. Започнаха да ме бият в десет и половина сутринта. Продължиха до осем вечерта. |
| 3069 |
Очите ми бяха запечатани. В устата си усещах вкус на кръв и вода. Унесох се в сън върху езеро от лепкав, вцепеняващ камък. Хорът от гласове, който стигаше до слуха ми, беше хорът на воя и писъците от болка, които сдържах в себе си и не ги пусках навън. И никога нямаше да ги пусна. |
| 3070 |
Когато най сетне ги отворих, отключиха белезниците, вдигнаха изтръпналите ми ръце и ме изведоха от стаята. Минахме през празни дворове и идеално пометени пътеки, обградени от цветни лехи със съвършени геометрични форми. Най сетне спряхме пред един служител от ръководството на затвора. |
| 3071 |
Отведете го! Аз продължавах да мълча, а те ме поведоха обратно към спалното. Знаех процедурата. Бях научил по трудния начин, че когато затворническите власти злоупотребяват с властта си, най умно е да мълчиш – всичко, което правиш, ги вбесява, а каквото кажеш – само ти влошава положението. |
| 3072 |
Но наистина това бе отвратително унижение. Най лошото, което хората ни причиняват, винаги ни кара да изпитваме срам. Най лошото е, че те винаги поразяват онази част от нас, която иска да обича света. И мъничка частица от нашия срам, когато ни измъчват, е срам от това, че сме човешки същества. |
| 3073 |
Научих се да ходя с веригите, но съкратената наполовина дажба взе своето и аз постоянно губех тегло – почти петнайсет килограма за месец, по моя преценка. Карах на парче чапати колкото длан и чиния водниста супа дневно. Тялото ми беше мършаво и като че отпадаше с всеки изминал час. |
| 3074 |
Ухапванията от кадмал всяка нощ се множаха – стотици ухапвания; някои от тях също се бяха превърнали в сълзящи гнойни рани. Телесните въшки пъплеха по мен. Всеки ден следвах рутинната процедура и трепех мръсните, гърчещи се, пълзящи гадини, но раните и охлузванията по тялото ми ги привличаха. |
| 3075 |
Събуждах се, а те ме ядяха и се множаха в топлите влажни рани. Поне побоите спряха след срещата ми със служителя от затвора онази неделна сутрин. Рахул обаче продължи да ме удря от време на време, някои от другите надзиратели – също, но го правеха по навик и не влагаха много сила. |
| 3076 |
Последната ми енергия избухна и я вложих цялата в ръката си. Замахнах надолу, между телата ни, сграбчих го за топките, смачках ги и започнах да извивам с цялата си сила. Той се опули, зяпна и нададе гъргорещ вик, а после, се опита да се откъсне от мен и се търколи наляво. Търколих се с него. |
| 3077 |
Използвах я за подпора и започнах да го удрям с чело в лицето. Ударих го шест, десет пъти. Усетих как зъбите му се забиват в челото ми, как носът му се чупи, усетих как силата му изтича заедно с кръвта, усетих как ключицата му се извива и изхрущява. Продължавах да го налагам с глава. |
| 3078 |
Сигурно щях да го пребия до смърт с този тъп инструмент, главата ми, но надзирателите ме откъснаха от него и пак ме издърпаха до вратата. Халките отново стиснаха китките ми, но надзирателите смениха тактиката и този път ме приковаха с лицето надолу. Груби ръце разкъсаха тънката фланелка на гърба ми. |
| 3079 |
Бяха го пуснали в стаята, за да ми отмъсти с тяхно позволение. Но не се получи. Аз пребих техния човек и те побесняха, че плановете им са се провалили. Боят продължи часове, с почивки за цигари, чай и закуски и частни изложения на окървавеното ми тяло за избрани гости от други части на затвора. |
| 3080 |
Не можеха да съобщят нищо на ръководството на затвора. Решиха да си траят и поръчаха на един от техните измекяри да измие издраното ми и изранено тяло със сапун. Мъжът обяснимо беше недоволен от възложената му мръсна работа. Насърчиха го с порой от удари и той се зае със задачата много старателно. |
| 3081 |
Със сапунената вода и меката кърпа мъжът, който ме изкъпа – така и не разбрах името му – смекчи болката от раните и гнойниците. Сълзи потекоха по бузите ми от облекчение и се смесиха с кръвта ми по каменния под. Треската спадна до леки тръпки, но продължавах да гладувам и измършавявах всеки ден. |
| 3082 |
А всеки ден надзирателите пируваха с добра храна по три пъти на ден в своята част на стаята. Десетина мъже им слугуваха – перяха дрехи и одеяла, лъскаха пода, подреждаха къта за хранене, разтребваха след всяко ядене и угаждаха на прищевките им с разтривки на краката, гърба и врата. |
| 3083 |
Мирисът на храната беше чудовищно мъчение. Никоя храна никога не ми е миришела толкова вкусно и докато бавно измършавявах, миризмата на тяхната храна стана символ на целия свят, който бях загубил. На Големия Рахул му доставяше безмилостна наслада да ми предлага храна на всяко ядене. |
| 3084 |
Не откликвах и не желаех да откликвам; и тогава той даваше знак на келешите, а после избухваше в онзи слабашки, злобен смях, докато те се блъскаха и биеха за подхвърленото. Не можех да се принудя да пълзя по пода и да приема тази храна, въпреки че всеки ден и всеки час отпадах все повече. |
| 3085 |
Погледът ми започна да се разфокусира в сложните вихрушки и спирали по бродираната му жилетка и вдигнах очи към лицето му. То се мръщеше и потръпваше, докато се взираше в мен. Не бях се поглеждал в огледало от четири месеца. От гримасите на Викрам, разбрах, че му изглеждах с единия крак в гроба. |
| 3086 |
Лин, теб все едно са те ръфали кучета. Не искам да те шашкам, нищо подобно, но изглеждаш така, все едно са те изровили, след като са те убили, човече. Спокойно, аз съм тук, пич. Ще те измъкна от това шибано място. Чиновникът реши, че сега му е ред, прокашля се и даде знак на ченгето. |
| 3087 |
Погледнах го. Треската гореше очите ми, а от усилието да седя с изпънат гръб на стола ми изби пот и ме втресе. Той се наведе и сложи ръце на голите ми колене. Мина ми през ум, че телесните въшки можеха да пропълзят от краката ми върху неговите ръце, но не можех да ги бутна, те ми вдъхваха увереност. |
| 3088 |
Песента все още ме изпълваше, когато пъхнах дрехите си в найлонова торба за изхвърляне и застанах под силната топла струя на душа у Викрам. Изсипах цяло шише дезинфектант на главата си и го втрих в кожата си с твърда четка. Хиляди рани, ухапвания и ожулвания изпищяха, но мислите ми бяха за Карла. |
| 3089 |
Бях се претеглил на везните в банята му. Четирийсет и пет килограма – наполовина на деветдесетте килограма, колкото тежах преди четири месеца. Тялото ми беше толкова хилаво, че приличах на оцелелите от концентрационните лагери. Всички кости на скелета ми стърчаха, дори и черепните по лицето ми. |
| 3090 |
Доколкото разбрах, хлапето си го просело. Но семейството му повдигнало обвинения пред полицията. Кадербай познаваше татко и от него разбра, че аз познавам хлапето – учехме в един и същи проклет колеж, йаар. Свърза се с мен и ме помоли да разбера колко искат, за да оттеглят обвинението. |
| 3091 |
Аз бих искал да разбера кой се е опитал да ме прецака и щях да поискам да му отмъстя, по дяволите. Когато съм готов, щях да приема предложението на Кадер, да се хвана да работя за него и да си отмъстя. Обаче това съм аз, а аз съм индийски мадачуд, йаар. Така щеше да постъпи индийски мадачуд. |
| 3092 |
Неговите уроци по изкуството да нарушаваш закона – първо ме изпрати при палестинеца Халед Ансари да се науча да въртя пари на черния пазар – ми предоставиха средствата да стана такъв, какъвто никога не се бях опитвал и не бях искал да бъда: професионален престъпник. И това ми хареса. |
| 3093 |
Всички те притежават някои общи черти. Те са твърди, защото съществува една твърдост, която живее в най тежката мъка. Те са честни, защото истинността на онова, което им се е случило, не им позволява да лъжат. Те са сърдити, защото не могат да забравят миналото, нито да го простят. |
| 3094 |
Всеки от тях, сам по себе си, не е достатъчен. Алчността без контрол или контролът без алчност няма да създадат черен пазар. Хората може да са алчни за печалбата, изкарана от сладкиши, да речем, но ако печенето на сладкишите не е под строг контрол, няма да има черен пазар за ябълков щрудел. |
| 3095 |
Нямаше законен начин пътникът да закупи повече американски долари за едно пътуване. Почти всички в Индия имаха поне по малко черни пари, скътани под дюшека – от няколкостотинте рупии, спечелени от работника и недекларирани пред данъчните, та чак до милиардите рупии, натрупани от престъпления. |
| 3096 |
Една от задачите на Халед беше да ги следи. Сутрин той се обаждаше на всички, за да им съобщи обменния курс за всички най важни валути. На всеки два часа бяха съобщавани новостите при промяна на курса. На разположение двайсет и четири часа в денонощието имаше едно такси с двама шофьори. |
| 3097 |
Сутрин Халед обикаляше пласьорите във всички квартали и раздаваше пачки рупии на уличните чейнджаджии. Амбулантни търговци и други улични мошеници водеха туристи и бизнесмени. Чейнджаджиите обменяха валути. Пласьорите по цял ден обикаляха чейнджаджиите и ги снабдяваха с нужните суми в брой. |
| 3098 |
Там, където се носи риза и вратовръзка. Аз ще идвам с теб, особено в началото, но според мен ще бъде добре ако един гора, добре облечен бял чужденец, събира парите по тези места. Ще бъдеш невидим. Няма и да те поглеждат втори път. А ако работят с теб, нашите контакти ще се напрягат много по малко. |
| 3099 |
По този начин им оставаше излишък от рупии и печелеха от това, че плащат на работниците си. За много работодатели от Персийския залив изкушението от подобно валутно престъпление се оказва неустоимо. Под разкошните си дюшеци те имали запаси от недекларирани и необложени с данъци пари. |
| 3100 |
След двайсет минути въодушевена жива дискусия се договорихме заедно да посетим Ранджит и да научим повече за историята на черния пазар за лекарства. И с това обещание между двама изгнаници, между учен и писател, ние двамата с Халед установихме проста, но трайна връзка на интелектуално уважение. |
| 3101 |
Когато приключихме с уроците, започнах да работя с Халед всяка сутрин и всяка вечер, седем дни в седмицата. Плащаха ми добре. Печелех такива количества пари, че често получавах дебели пачки рупии, взети направо от банката, все още със стоманените скоби, с които бяха закопчани банкнотите. |
| 3102 |
От своя страна, приятелите от бордея приеха решението ми без въпроси и забележки. Поздравяваха ме топло всеки път, когато ги посещавах, и ме включваха в делниците и празниците на бордея – сватби, фестивали, събори или игра на крикет – все едно продължавах да живея и да работя с тях. |
| 3103 |
Това също се промъкваше в нежеланието ми да се върна в бордея. То ме слисваше и обиждаше – след всичко онова, което свърших там, въпреки че ме включваха в дрипавото ято на техния така многолюден живот, те все още очакваха да ги напусна, когато ми скимнеше, без да им кажа и дума за сбогом. |
| 3104 |
Това беше първият ми апартамент в Индия и за първи път се глезех с пространство, уединение и домашни луксове като горещ душ и функционираща кухня. Хранех се добре, готвех си храна с високо съдържание на протеини и въглехидрати и се насилвах да изяждам по кофа сладолед дневно. Понапълнях. |
| 3105 |
Салман беше по тих и по сериозен. Макар и да бяха неразделни приятели от детинство, на ринга двамата не се щадяха един друг, точно както и когато се боксираха срещу Абдула и мен. Тренирахме пет пъти седмично и оставяхме двата дни, за възстановяване на травмираните и подутите мускули. |
| 3106 |
Началникът също се побърква. Отива при друго ченге, онова, дето го видяхме в затвора, и му показва папката. Това ченге нарежда на останалите да си траят и да оставят на него да разбере колко мангизи биха могли да получат. Сервитьорът донесе моята чаша кафе и си побъбри с мен на марати. |
| 3107 |
Чухте ли? – В момента говорят за това по радиото на ъгъла. Ще ида да послушам и ще се върна. Той изтича до тезгяха, където петнайсет двайсет души се бяха скупчили, прегърнати през раменете, за да слушат почти истеричния говорител, който съобщаваше на хинди подробности за убийството. |
| 3108 |
Викрам можеше да слуша предаването и от мястото си на масата – бяха усилили звука докрай и се чуваше всяка дума. Нещо друго го беше привлякло пред тезгяха: чувството за солидарност и сродство; спотаената нужда да почувства смайващата новина чрез връзката със сънародниците си, докато слуша. |
| 3109 |
Жената, ругана от някои като деспот, обожавана от други като майка на страната и толкова често отъждествявана с нацията, че не я отделяха от нейното минало и съдба, вече я нямаше. Беше мъртва. Трябваше да помисля. Да преценя опасността. Силите за сигурност из цялата страна щяха да са под тревога. |
| 3110 |
Даде ми златен медал с индуисткия символ аум, свързан с мюсюлманския полумесец и звезда. Носех го на сребърна верижка на врата си. На гърба му на урду, хинди и английски беше написано името Кадербай. Ако ме сполетяха неприятности, трябваше да покажа медала и да помоля веднага да се свържат с него. |
| 3111 |
И аз я обичах. Бях покрусен – чувство, което през тези месеци беше по силно дори от любовта ми – че тя сигурно мислеше, че съм я изоставил. Че съм взел каквото искам, когато се любихме, и съм я зарязал. Не можех да продължа, без да я видя пак и да й обясня какво се беше случило онази нощ. |
| 3112 |
И от тази усмивка аз внезапно проумях, че и още нещо ме задържаше тук. Най накрая разбрах, че сърцето, индийското сърце, за което той говореше – земята, където цар е сърцето – е онова, което ме задържаше, когато толкова предчувствия ми подсказваха, че трябва да бягам. А за мен сърцето бе градът. |
| 3113 |
Ако имаше лиценз, той можеше да се обърне към всеки от таксиджийските босове, които притежаваха собствени флотилии от таксита и ги даваха под наем на лицензирани шофьори. Прабакер беше работлив и честен човек. Но имаше и друго – повечето му познати не бяха срещали по голям симпатяга от него. |
| 3114 |
Когато се приближиха, се напрегнах, но човешкият поток се раздели пред таксито и потече край нас. Най много тук там по някой ръкав забърсваше колата. Но въпреки всичко хората ни гледаха свирепо и с омраза. Знаех, че ако съм сикх, ако носех сикхски тюрбан или сардарджи шал, щяха да изтръгнат вратите. |
| 3115 |
Не бях закъснял и сигурно ме бе чакал не повече от петнайсет двайсет минути, но на земята под отворената врата имаше поне десет фаса. Знаех, че всеки от тях е враг, смачкан под петата му, свирепо желание, брутална фантазия за страданията, които някой ден щеше да причини на омразните му хора. |
| 3116 |
Под нас първата вълна от семейства, двойки и млади мъже, излязла за вечерта, си опитваше късмета в хвърляне на стрелички и стрелба по балони, прикрепени към мишена. Сладоледаджиите и продавачите на шербет се провикваха от натруфените си сергии подобно на райски птици, които си търсят другарка. |
| 3117 |
Знаех кои са те и какви са, и защо го правят. Осъзнавах го съвсем ясно, а после разбрах, че имам два избора – да ги намразя или да им простя. И... не зная защо, нито как, но ми беше напълно ясно, че трябва да им простя. Бях длъжен, ако исках да издържа. Знам, че звучи налудничаво. |
| 3118 |
Рано или късно срещаме пияницата, прахосника, предателя, безжалостния ум и изпълненото с омраза сърце. Но съдбата шмекерува, разбира се, защото обикновено обикваме или жалим всички тях. И не е възможно да презреш човек, когото искрено жалиш, да пропъдиш човек, когото обичаш истински. |
| 3119 |
Ястията, съответно, бяха евтини, а обзавеждането – функционалният минимум. Въпреки това беше безупречно чист, а зрелищните барокови платна на хрупкавата дхоза, която тичащите келнери разнасяха по масите, измежду всички ястия в града бяха приготвени с най възхитителните смеси от подправки. |
| 3120 |
Около година преди да избягам, той ядосал един много опасен човек само заради храбростта си. Намесих се и спасих момчето от убийство. Когато то разбра, каза на брат си. Големият брат, водачът на рокерската банда, обяви, че ми е длъжник. Когато избягах, отидох да живея при него и бандата му. |
| 3121 |
Взех с мен и приятеля си. Дадоха ни пистолети, дрога и пари. Пазеха ни и ни подслониха през първите тринайсет денонощия, докато полицията се скъсваше да ни търси из целия град. Млъкнах и забърсах остатъците от храна с парче роти от грахово брашно. Кадербай дояде храната в чинията си. |
| 3122 |
Но колкото и да беше великолепен, още не знам защо отидох да го видя. Не мога да го обясня – всъщност и днес още не го разбирам. Просто трябваше да говоря с него и чувството беше толкова силно, че не можех да му се противя. И така, прекосих целия град и рискувах живота си, за да го видя. |
| 3123 |
Той каза, че очаквал аз да го посетя и ме чакал да дойда. Каза ми, че най напред трябва да се откажа от оръжията. Опита се да ме убеди, че те не са ми нужни и че ако не се отърва от тях, ще ми донесат нещастие. Каза ми, че трябва да се откажа от въоръжените грабежи и никога повече да не крада. |
| 3124 |
Започваха с корупцията, със списък на подкупи, от вътрешни рушвети до осигуряването на доходоносни суми за внасяне в съда. Ако рушветите не вършеха работа, влиянието на Кадер се разширяваше до събиране на дългове и рекет, ориентиран към бизнеса, развиващ се в контролираните от него райони. |
| 3125 |
На раздяла съдържателят прегърна Кадер и го помоли да го благослови. Мъжът беше индус и на челото си носеше знака за благословия, получена в храма само преди часове. Ала когато Кадербай го хвана за ръцете и тихо прошепна мюсюлманска благословия, набожният индус му благодари възторжено. |
| 3126 |
Миризмата на скариди, които се сушаха на Слънце, струпани в розови планини, преобърна стомаха ми, но щом приближихме морето, силният вятър отвя вонята. Близо до доковете залъкатушихме между тълпите мъже, бутащи колички, и жени с кошници на главите, всичките натоварени с натрошен лед и риба. |
| 3127 |
Учените наричат огромното разширение Големия взрив, въпреки че е нямало взрив, в смисъл на бомбена експлозия. В първите мигове след това, в първите проблясъци на атосекундите, Вселената е приличала на гъста супа, сварена от най прости парчета. Тези парчета били толкова прости, че още не били атоми. |
| 3128 |
После частиците се свързали и създали първия атом. После атомите се свързали и съставили молекули. После молекулите се свързали и създали първата звезда. Тези първи звезди завършили своя цикъл и избухнали във взрив от нови атоми. Новите атоми се свързали и създали още звезди и планети. |
| 3129 |
И в нейната природа е да съчетава, да строи и да става все по сложна. Непрекъснато го прави. При подходящи обстоятелства частиците материя винаги ще се свързват в по сложни структури. И този факт за природата й, този стремеж към подреденост и свързване на подредени неща, си има име. |
| 3130 |
След пет милиарда, след десет милиарда – неизменно ще се усложнява. Тя се движи към... нещо. Към някаква върховна сложност. Ние може да не стигнем дотам. Един водороден атом може да не стигне дотам, едно листо, един човек, една планета може да не стигнат дотам, до тази върховна сложност. |
| 3131 |
Дискусията му доставяше удоволствие и осъзнах, че никога досега не съм го виждал толкова оживен и възторжен. Ръцете му блуждаеха из въздуха, илюстрираха едни твърдения и подчертаваха други. – Вярно, нашата планета може да бъде разбита, а един ден нашето прекрасно Слънце ще угасне. |
| 3132 |
Може би просто бе изненадан. Много по късно ми каза, че едно от първите неща, които харесал в мен, било, че не се боя от него, и безстрашието ми често го стряскало със своята наглост и безразсъдство. Но каквото и да бе подбудило усмивчицата и вдигнатата му вежда, мина доста време, докато продължи. |
| 3133 |
Всичко, което подсилва, тласка и ускорява движението към Върховната сложност, е добро. – Произнасяше думите толкова бавно и с такава прецизност, щото не се съмнявах, че многократно е изговарял същото. – Всичко, което забавя, спъва или пречи на това движение към Върховната сложност, е зло. |
| 3134 |
Ние никога не сме идеално обективни за нищо, истина е, но можем да бъдем повече или по малко обективни. И когато даваме определение на доброто и злото въз основа на познанията си – на нашите понастоящем върховни познания – сме възможно най обективни в несъвършените граници на нашето разбиране. |
| 3135 |
Но изчисленията им се основавали на идеята, че Земята е идеална сфера, а Земята, както днес знаем, не е идеална сфера. Наложило се да изоставят този начин за измерване на метъра и вместо това решили да се равнява на разстоянието между две много фини линии върху пръчка от платино иридиева сплав. |
| 3136 |
Затова свещениците на един народ благославят войниците си, преди да заминат на война, а имамите на друга държава благославят своите, когато тръгнат срещу тях. И всеки участник в изтреблението твърди, че Бог е на негова страна. Няма обективно и универсално приемливо определение за доброто и злото. |
| 3137 |
С което не твърдя, че това определение винаги ще бъде най доброто. И за определяне дължината на метъра в бъдеще ще се появи нов, по съвършен начин. Всъщност сегашното най добро определение използва разстоянието, изминавано от един светлинен фотон във вакуум, все едно във вакуума нищо не се случва. |
| 3138 |
И когато му дойде времето, ще ти дам добър отговор. Той се обърна към тримата рибари, които станаха заедно с него и вежливо изчакаха. Изпълни ме самодоволство, че успях да го озадача с въпроса си, но тази горделива надежда се разсея, докато гледах как разговаря с босоногите рибари. |
| 3139 |
Всяка дума, изречена от Кадер, бе изпълнена с толкова неоспоримост, в този човек имаше такава решителна, необорима увереност, че тя насищаше и твореше дори мълчанията му. Знаех, че моят въпрос има отговор. Знаех и че той щеше да ми го даде, когато преценеше, че му е дошло времето. |
| 3140 |
Той ги питаше дали имат оплаквания, дали някой тормози бедняците на кея. Когато му казаха, че засега няма такива, той ги разпита каква работа се намира и дали работните места се разпределят честно сред най нуждаещите се. След като го увериха и в това, той попита за семействата и децата им. |
| 3141 |
Тъмните му очи ме гледаха изпод сивите рунтави вежди, докато ме учеше час след час. Макар че командваше голям брой яки мъжаги и при нужда можеше да е безмилостен с тях, влажните му очи ме гледаха с доброта. И въпреки всичко не изпитвах към него нищо, освен онази пророческа тревога. |
| 3142 |
Изчервих се. Все едно собственият ми баща беше произнесъл последните две думи. А баща ми никога не беше ги казвал. Властта, която притежаваха тези прости думи, властта, която притежаваше Кадер над мен, ме накара да осъзная колко ловко и цялостно бе заел ролята на бащата в живота ми. |
| 3143 |
Усмихваше ми се, когато Кадер потегли, но всъщност най дълго в съзнанието ми остана намръщената физиономия на шофьора. Този човек явно ме мразеше и рано или късно трябваше да се изясня с него. Това, че чаках с нетърпение да се сбием, свидетелстваше колко объркан и самотен се чувствах. |
| 3144 |
На черно агентите на Маджид уреждаха завръщащите се работници да пренасят от сто до триста грама злато на човек – верижки, гривни, пръстени и брошки. То пристигаше в пристанищата на Залива от къде ли не. Част от него беше закупено законно на едро, друга голяма част – бе откраднато. |
| 3145 |
Проверих работата им и останах доволен. Поговорихме, Маджид не се появи и аз отидох да го потърся в съседната златарска работилничка. Когато влязох, той вдигна очи и се усмихна, а после пак се съсредоточи върху везните. Първо теглеха подредените по вид златни верижки и гривни отделно, а после накуп. |
| 3146 |
Златото пали очите с различна по вид и цвят алчност. Парите почти неизменно са само средство за някаква цел; но златото само по себе си е цел за мнозина и страстта към него е онова, което руши любовта. Тръгнах си от Маджид, след като му съобщих, че Кадербай ме праща на друга работа. |
| 3147 |
Онзи внезапен гняв, който придружава чувството за напразни усилия, облещената, стиснала юмруци тревога, която често избликва, ако животът ти е обезсмислен и пропилян. Би трябвало да съм щастлив или поне доволен. Имах уверението на Кадер, че нищо не ме заплашва. Изкарвах добри пари. |
| 3148 |
Но то не стигаше – колкото и истинско, дълбоко и някак чисто да бе това чувство, не беше достатъчно силно, за да ми повдигне духа. Тренировката ми с Абдула този ден беше много напрегната. Той прие необщителността ми и двамата мълчаливо започнахме да изпълняваме уморителните упражнения. |
| 3149 |
Абдула не помръдваше от мястото си, прикрил глава с юмруци, притиснати до слепоочията. Лактите пазеха тялото му. Когато яростта на първоначалната атака спадна, той започна да удря наляво и дясно и винаги уцелваше. Изтичах при него и смъкнах един мъж от гърба му. Препънах го с крак и той падна. |
| 3150 |
Паднах настрани до него с коляно на гърдите му и го изтресох в слабините. Той понечи да стане и аз го ударих пет шест пъти по бузата и ченето. Оня се прекатури, сви колене и ги притисна към гърдите си. Погледнах нагоре и видях как Абдула фрасна един от нападателите си с десен прав като по учебник. |
| 3151 |
Той поклати глава. Оставихме ги да избягат. Тълпата индийци, струпала се да зяпа, ни сподири с поглед, докато крачехме към мотора. Знаех, че ако се биехме с индийци, от която и да било част на Индия, от който и да било етнос, класа или вероизповедание, цялата улица щеше да се включи против нас. |
| 3152 |
Абдула така и не ми каза за какво е бил този бой, а аз никога не го попитах. Единствения път, когато говорихме за него, години по късно, каза, че от този ден е започнал да ме обича. Каза, че ме обичал не защото съм се включил, а защото никога не съм го попитал за какво е бил боят. |
| 3153 |
Когато стиснах ръката на Скорпиона, му подпъхнах двайсетдоларова банкнота. Бях я извадил от джоба си още щом чух гласовете им, и я държах готова, за да им я дам на раздяла. Знаех, че в техния свят тези пари стигат да ги направят богаташи до утре, ако техният приятен човечец с паричките се издънеше. |
| 3154 |
Осъзнах напълно, че мимолетната мечта – мечтата на детето Кадер да ми е истински баща – ме беше запратила сред онези ревящи и блъскащи се вълни от отчаяние, в които често се превръща обичта между бащи и синове. И когато го видях, проумях, запомних, намерих сили да изтласкам мрака от сърцето си. |
| 3155 |
Насядали между раниците, те се поклащаха и ръкопляскаха в такт, подвикваха си и често избухваха в смях. Бяха щастливи на път за Гоа. Онези, които отиваха там за първи път, пътуваха към една мечта. Старите се връщаха към единственото място на света, където се чувстваха истински свободни. |
| 3156 |
Разбирах тяхното невинно и изпълнено с надежда вълнение и – съвсем мъничко и отдалече – дори го споделях. Погледът ми беше суров. Тази суровост разделяше моите чувства от техните също така ясно и ненакърнимо, както метърът палубно пространство ме отделяше от тяхната възторжена навалица. |
| 3157 |
Хората, изгубили парите си, не се бяха задоволили със загубата и нямаха намерение да зарежат тази работа. Искаха си парите и искаха кръв, не задължително в този ред. Тя не ми каза кои са. Не ми каза и защо са я набелязали за мишена, нито какво смятат да правят с нея, ако я хванат. |
| 3158 |
Водачът трябваше да проявява толерантност, търпение и разбиране; в замяна моторът ти даваше онова шеметно, небесно удоволствие да се рееш по вятъра, което трябва да познават птиците, подсилвано от чести преживявания, близки до смъртта. Цял ден обикалях плажовете – от Калангуте до Чапора. |
| 3159 |
Първо се наспи, а утре търси на свежа глава, нали така? Възседнали мотора, с крака, спуснати на земята, щапукахме по дълъг песъчлив булевард между високи палми. Следвайки указанията му, стигнахме до една къщичка. Квадратната постройка беше изградена от бамбук, кокосови пръти и палмови листа. |
| 3160 |
На масата имаше бутилка кокосово фени и две чаши. Дашрант ме увери, че тук моторът и аз сме на сигурно място, защото всички в района знаят, че къщата е негова, даде ми ключа за катинара на вратата и ми каза да остана, докато не намеря момичето си. Усмихна се, намигна ми и си тръгна. |
| 3161 |
Капнал от умора и разочарование, аз се проснах на леглото и само след секунди заспах. Унесох се в укрепителен сън без сънища, но след четири часа се събудих. Разсъних се, не ме свърташе и не можах да заспя. Обух се, налях вода в едно канче и отидох до тоалетната отзад на колибата. |
| 3162 |
Това беше ефикасен и природосъобразен метод за изхвърляне на нечистотиите, но гледката на плюскащите прасета беше красноречив довод в полза на вегетарианството. Слязох на плажа, само на петдесет крачки от колибата на Дашрант, седнах сред дюните и запалих цигара. Беше към полунощ и плажът бе пуст. |
| 3163 |
Тя се обърна към мен, остави кошницата в краката ми и приклекна, за да ме погледне в очите. Беше продавачка на дини, около трийсет и пет годишна, и несъмнено познаваше туристите и навиците им. Дъвчейки енергично бетелови ядки, тя посочи с длан половинката диня, останала в кошницата й. |
| 3164 |
Беше много късно за нея да обикаля брега. Сигурно беше гледала деца или се бе грижила за някой роднина и сега се връщаше у дома. Забелязала ме е как седя сам и се надяваше късметът й да проработи и да продаде последното парче. Казах й на марати, че с удоволствие ще купя резен диня. |
| 3165 |
Изненадана, тя се зарадва и след като получи отговор на дежурните въпроси къде и как съм научил марати, тя ми отряза щедро парче. Изядох превъзходната сладка калинга, плюейки семките на пясъка. Тя ме гледаше как дъвча и се опита да се възпротиви, когато пуснах в кошницата й банкнота вместо монети. |
| 3166 |
Гласът и образът й изкараха целия въздух от дробовете ми и накараха сърцето ми буйно да се разтупти. Толкова много неща се бяха случили от последния път, когато я видях първия път, когато се любихме, че дива вихрушка от чувства опари очите ми. Ако бях друг човек, по добър, щях да се разплача. |
| 3167 |
Наистина се оказа светец. Висок, слаб и обгорял от Слънцето до тъмнокафявото на пръстта, той носеше набедрена препаска и беше накичен с десетки гердани, амулети и гривни. Сплъстената му на кичури коса стигаше до кръста. Той закрепи пръта на рамо, долепи длани за поздрав и ни благослови. |
| 3168 |
Той вдигна ръце над главата си, а после коленичи, наведе се и долепи чело до пясъка с протегнати ръце. Изправи се отново, вдигна ръце и повтори няколко пъти същото, като нареждаше неясно. Най сетне седна отново на петите си, усмихна ни се с щърбавата си усмивка и ми кимна да запаля лулата. |
| 3169 |
Погледнахме го и той бавно вдигна пръта си и посочи почти пълната Луна. Ние веднага разбрахме какво ни сочи – петната по лунната повърхност, които в някои култури наричат заека, изведнъж ни заприличаха на коленичила фигура, вдигнала молитвено ръце. Засмян, садху продължи между полегатите дюни. |
| 3170 |
Ти ми даваш причина да обичам света. Тя ме целуна и телата ни се преплетоха на мекия пясък. Тя стискаше ръцете ми в своите и с ръце, изпънати над главите ни, ние се любихме, докато молещата се Луна изкушаваше морето и подмамваше вълните, за да се разбият на омагьосания вечен бряг. |
| 3171 |
Австралийски войници гинеха във Виетнам редом с американските; призоваваха австралийски момчета да се включат. Някои от нас отказваха да отидат, също като призованите американци, отказващи да се явят. Много момчета се озоваха в затвора, защото не искаха да се бият. Аз не влязох в затвора. |
| 3172 |
Това било последното, което казал. Обесили го, отрязали главата му и направили от нея преспапие. Преди да умре, той казал на съдията, който го осъдил, че много скоро ще се срещнат пред един по висш съд. Скоро след това съдията умрял. Докато разказвах, тя следеше развитието на разказа по лицето ми. |
| 3173 |
Аз бях влюбен в очите й, но не четях погледа й. Обичах гласа й, но не чувах страха и болката в него. И когато последната нощ дойде и отмина и аз се събудих призори, за да се подготвя за обратния път към Бомбай, я заварих да стои на прага, загледана в грамадната блещукаща перла на морето. |
| 3174 |
Никой. Гневът й утихна и премина в нещо по лошо – нещо, което никога не бях виждал в нея: примирена, пораженческа тъга. Знаех, че е грях да предизвикаш такова чувство у жена, у всяка жена. И докато гледах как малката й усмивка угасва, знаех, че рано или късно ще си платя за това. |
| 3175 |
Не може просто да ми поставиш ултиматум без никакви причини и да очакваш аз да се съглася. Между избор и ултиматум има разлика: изборът означава, че знаеш какво става и защо, преди да решиш. Не съм от тези мъже, на които можеш да поставяш ултиматуми. Ако бях такъв, нямаше да избягам от затвора. |
| 3176 |
Факт е, че аз самият не се уважавам кой знае колко. Но малкото достойно за уважение, което ми е останало – то е всичко, което имам. Човек трябва да уважава себе си, Карла, и само тогава може да уважава другите. Ако просто се предам и изпълня безпричинно, каквото ми наредиш, аз няма да се уважавам. |
| 3177 |
Вгледах се в очите й и усетих как собственото ми тяло се вцепенява, издълбано отвътре от гордостта. Ръцете ми паднаха от раменете й. Обърнах се и тръгнах към мотоциклета. Когато стигнах последната скала, от която се виждаше плажът, нашият плаж, спрях и затулих очи от Слънцето, за да я потърся. |
| 3178 |
Той затвори тихо вратата зад гърба ми и ме остави сам с Абдул Гани. Закръглената му фигура стоеше под широкия свод на висок прозорец, който гледаше към покривни градини, балкони, изпъстрени с жълти и зелени сарита, проснати да се сушат, и керемиденочервени покриви. Стаята беше обширна. |
| 3179 |
Не съм съвсем сигурен, че те разбирам, но предполагам зависи от това, колко хора имат полза от него и колко хора страдат. Той се обърна към мен и видях, че плаче. Сълзите се лееха бързо и неспирно от големите му очи, стичаха се по пълните му страни и капеха по корема му, по дългата копринена риза. |
| 3180 |
Когато ги изчисти напълно, Вилу изстърга с шкурка единия ъгъл на печата. Това деликатно несъвършенство придаде на мастиления отпечатък истински, реалистичен вид на страницата. Готовият печат се нареди до десетките други на рафта, очакващи да бъдат използвани върху нови фалшиви паспорти. |
| 3181 |
Две години по късно, по времето, когато се запознах с тях, Кришна и Вилу си деляха голям удобен апартамент заедно с оцелелите членове на семействата си, спестяваха пари от щедрите си заплати и вероятно бяха най преуспелите фалшификатори в Бомбай – фалшификаторската столица на Индия. |
| 3182 |
Нуждаех се от мобилността и сигурността, които ми предлагаха техните умения за фалшифициране на паспорти. Те говореха английски добре. Моят ентусиазъм подсилваше вроденото им дружелюбие и първата ни среща протече в добро настроение. Това бе благоприятно начало за новото приятелство. |
| 3183 |
Двете жени се харесваха и се разбираха добре. Пиеха водка, лъжеха се на скрабъл и на карти, гледаха едни и същи филми на видео и си разменяха дрехите. Освен това през седмиците, прекарани в учудващо добре оборудваната кухня на Абдула, бяха открили, че всяка харесва как готви другата. |
| 3184 |
Танцът му успяваше да съчетае груби и непристойни похотливи поклащания на хълбоците с по детски невинни движения и въртене на ръцете. Той ту вдигаше разтворени длани към усмихнатото си лице с очарование на смешник, ту започваше да клати таза си напред назад с комична решителна гримаса. |
| 3185 |
Налагало й се – наложило й се да стане вдовица за цял живот още преди да се омъжи. Затова никога не съм се женил. На трийсет и осем години съм. Мога много добре да чета и пиша – майка ми се погрижи да получа образование – и водя счетоводството на всички магазини и предприятия в бордея. |
| 3186 |
А без тебе планът ще се провали. А пък добрият Викрам – все едно да се влюбиш в жена като Летиша не е достатъчно доказателство за умопомрачението му – вече рискува живота си няколко пъти, за да осъществи този план. Представа нямаш каква подготовка му ударихме двамата с него само заради този момент. |
| 3187 |
Някои бяха музиканти. Насядали един до друг, те държаха в скутовете си табли, цимбали, флейти и дайрета. По нататък на прашния покрив седеше и втора група с Лети – все още с превръзката на очи – по средата. Мъжете я държаха за раменете – по един за всяка ръка и двама откъм гърба, за да я пазят. |
| 3188 |
Гласовете им се издигнаха над раздвижващия кръвта ритъм на таблите и воя на флейтите. Викрам и Лети се гледаха в очите, а влакът пристигна на някаква гара, спря и пак потегли. По средата на пътя до следващата гара видяхме друг транспарант. Викрам откъсна очи от нейните и се загледа напред. |
| 3189 |
Гледах ги, а после се обърнах към музикантите. Те ми се ухилиха, заклатиха глави и се засмяха, както си пееха. Изтанцувах им малък победен танц, а влакът се лашкаше и пухтеше из предградията. Милиони мечти се раждаха там, около нас, всеки ден. Милиони мечти умираха и отново се раждаха. |
| 3190 |
Не беше заключена отвътре. Дръпнах се и я отворих с ритник. Последва секунда, три секунди пълна тишина – стреснатите и изненадани мъже се опулиха насреща ни с увиснали ченета. Най близо до нас стоеше висок, солиден мъж с плешива глава и дълбоко врязани в бузите белези, образуващи рисунък. |
| 3191 |
Една част от тях бяха мои. Абдула затвори вратата много бавно и внимателно и внимателно я заключи. Беше облечен в черно – той почти винаги носеше черна риза и панталони. Викрам беше издокаран с черния си каубойски костюм. Случайно и аз бях облечен с черна тениска и черни панталони. |
| 3192 |
Чух уплашен вик, заглъхнал сподавено, когато той му нанесе мощен десен прав в гърлото. С ъгълчето на окото си видях как здравенякът рухна назад, като хъхреше и се стискаше за шията. Мъжът на леглото скочи прав и изхвърли крака си напред в опит да се възползва от предимството на височината. |
| 3193 |
Те скочиха върху преобърнатото легло, хвърлиха се върху мъжа и го заритаха и затъпкаха, докато той не престана да мърда. Хванах с лявата си ръка едрия за презрамката на потника и го заудрях с дясната. Въпреки че по главата му се сипеха удари, той успя да ме хване за врата и започна да стиска. |
| 3194 |
Гърлото ми се сви. Знаех, че въздухът в дробовете ми е последният, докато не го довърша. Отчаяно се мъчех да докопам лицето му с дясната си ръка. Палецът ми напипа окото му. Исках да го набутам в мозъка му, но той завъртя глава и палецът ми се провря между окото и твърдата кост на слепоочието му. |
| 3195 |
Натиснах здраво и още по надълбоко и изкарах окото му от орбитата. То увисна на кървави жилки. Опитах се да го хвана и да го откъсна, или да набутам палеца си в празната орбита, но той се дръпна назад, доколкото можеше. Окото провисна на бузата му, а аз се помъчих да го смачкам с юмрук. |
| 3196 |
Вярно е, че при късмет можеш да го събориш с един удар, но мен са ме удряли с железни лостове, дървени греди, ботуши и много пъти с тежки юмруци и са ме нокаутирали само веднъж в живота ми. Викрам стовари пет пъти тежката табуретка върху тила на мъжа, с всичка сила, и чак тогава оня рухна. |
| 3197 |
Но все още беше в съзнание. Обработвахме ги половин час, докато преодолеят първоначалната си неохота да говорят. Рахим се присъедини към нас, говореше на английски и на родния им нигерийски диалект. Паспортите им ни разкриха кои са – нигерийски граждани, дошли тук с туристически визи. |
| 3198 |
Успяхме да изцедим от наемните убийци тази информация, но после те се запънаха – не искаха да ни издадат името на мъжа. Не искаха да ми кажат кой ме е натопил. Не искаха да го предадат без спешното разрешение на техния нигерийски бос. Но ние бяхме настоятелни и успяхме да ги убедим. |
| 3199 |
Сграбчих го за колана и го забутах към входната врата. Той викаше за помощ и аз го ударих с пистолета през лицето. Отново изкрещя и отново го ударих, много по силно. Той зяпна и искаше отново да извика, но аз стоварих пистолета върху темето му и го накарах да млъкне. Повече не гъкна. |
| 3200 |
Той беше достатъчно едър и силен, за да се защити, но не му стискаше да се бие и моите удари не бяха никаква победа. Той не удряше, дори не се съпротивяваше. Хленчеше, плачеше и се молеше. Иска ми се да кажа, че строгата справедливост и оправданата мъст бяха свили ръцете ми в юмруци и го налагаха. |
| 3201 |
Но не съм убеден. Дори и сега, след много години, не съм сигурен, че това, което сторих с него, не идваше от нещо много по мрачно, дълбоко и далеч по неоправдано от гневното възмездие. И още една малка, но ужасна част: аз може би исках да смажа и красотата му – не само предателството му. |
| 3202 |
Нещо, казано от него, докато ме умоляваше да спра да го бия, задържа ръката ми. Каза, че е посочил мен, че ме е хвърлил на нигерийските главорези, когато трябвало да натопи другиго за кражбата, защото ми завиждал. Завиждал ми за увереността, за силата ми, за приятелите. Той ми завиждаше. |
| 3203 |
Не виждах подробностите. Не знаех дали лудостта и смъртта сполетяват мен, или тези около мен. И в някакъв смисъл не ми пукаше. Срамът и гневното съжаление бяха толкова силни, че не ми пукаше. Примигах, прочистих задръстеното си гърло и излязох на улицата – сред музиката, смеха и светлината. |
| 3204 |
Толкова много италианско има в индийците и толкова много индийско – в италианците. Това са народи на Мадоната – искат богиня, дори и в религията да не присъства такава. Всеки човек и в двете култури е певец, когато е щастлив, а всяка жена е танцьорка, когато върви към магазина на ъгъла. |
| 3205 |
Инфлуенцата я отнесла. Но се шушукаше – жестоко, много пъти съм го чувал – че баща ми я пренебрегвал и освен това бил, как се казва... стискал се за пари за лекари, когато се разболяла. Какъвто и да е случаят, тя починала, преди да навърша две години и аз нямам никакъв спомен за нея. |
| 3206 |
Баща ми беше учител по химия и математика. Оженил се за майка ми, макар че бил много по възрастен от нея. Когато тръгнах на училище, той вече беше станал директор. Бил великолепен човек, казваха, защото само великолепен евреин би могъл да се издигне до директорски пост във френско училище. |
| 3207 |
Открито – не. Но съм убеден, че еврейската му гордост и физиономия са напомняли на добрите граждани на Марсилия за хилядите френски евреи, предадени и осъдени на смърт. Завръщането му в къщата, от която бил прокуден, и сред хората, които го били предали, било като несъстоял се триумф. |
| 3208 |
И мисля, че тази хладина превзела сърцето му със смъртта на майка ми. Дори и докосването му, като си го припомням сега, беше студено. Дори и ръката му, когато ме докосваше. Той спря да отпие от чашата и бавно и внимателно я постави точно върху мокрото кръгче, което беше оставила. |
| 3209 |
Но той живееше във великолепната си къща на скалите без претенциите на ранга си. Беше учен и единственият истински ренесансов човек, който някога съм срещал. Разкри ми тайните на древността, историята на изкуството, мелодията на поезията и поетичността на музиката. Освен това бе красавец. |
| 3210 |
Много животни умеят да изразяват щастието си, но само човешкото животно притежава гения да изразява великолепна тъга. А за мен тя е нещо специално, всекидневна медитация. Тъгата е моето единствено изкуство. Той се нацупи сърдито и замълча, но после ме погледна в очите и избухна в смях. |
| 3211 |
Сребърната корона от коса... я нямаше. Лицето му беше хлътнало, а кожата – неприятно петниста, като че оздравяваше от тежка болест. А може би умираше от нея. Не знам, подминах го с извърната глава, за да не ме познае. Дори се прегърбих и тръгнах с някаква странна походка, за да се прикрия. |
| 3212 |
Извършил съм много неща, с които мога да кажа, че никак не се гордея. Но през целия си живот съм извършил едно единствено нещо, от което наистина се срамувам. Подминах с бързи стъпки този велик мъж, а имах достатъчно пари, достатъчно време и достатъчно добро здраве, за да му помогна. |
| 3213 |
Подминах го не защото се чувствах виновен, че съм му откраднал парите. Не и защото се страхувах от болестта му или от задълженията, които можеха да ме натоварят. Подминах този добър, великолепен човек, който ме обичаше и ме научи да обичам, просто защото беше стар... Защото вече не беше красив. |
| 3214 |
Втренчените очи, които ме откриваха и проследяваха навсякъде, бяха невинни, любопитни и почти винаги дружелюбни. Това интензивно наблюдение си имаше и добрите страни – през повечето време хората ме зяпаха какъв съм, а не какво правя. Зяпаха толкова упорито, че чужденците ставаха невидими. |
| 3215 |
Приятелството е добро. Верността е добро. Свободата е добро. Честността е добро. Ние и преди знаехме, че тези неща са добри, в душата си винаги сме го знаели и всички велики учители са ни го казвали, но сега, с това определение за доброто и злото, можем да разберем защо са добри. |
| 3216 |
Затова истината за подобно решение е, че си постъпил грешно по правилни подбуди. Докато яздех вятъра седмица след кратката Кадерова лекция по етика и лъкатушех с мотора из древните и съвременните превозни средства под злокобния тътен на притъмняващите облаци, думите му отекваха в мислите ми. |
| 3217 |
Всичките му големи ресторанти, барове и още сто други прозореца гледаха към безкрая от променящите се върхове и падини на Арабско море. Хотелът предлагаше за обяд една от най разнообразните и еклектични шведски маси в града. Бях гладен и се зарадвах, когато видях Лиса да ме чака във фоайето. |
| 3218 |
Мислите ми се завъртяха около възможните допълнителни ползи от това предложение. Някои бяха очевидни. Кинаджиите си живееха доста охолно, летяха често и вероятно от време на време щяха да им трябват долари и документи на черно. Ясно ми беше, че работата с прослушванията е важна за Лиса. |
| 3219 |
Разбирах ги, но не бях съгласен. Преди година Джони Пурата ми каза, че в предишните си животи трябва да съм бил поне шест различни индийски личности. Приех го като голям комплимент, но чак когато видях за първи път как се снима боливудски филм, разбрах най сетне какво точно искаше да ми каже. |
| 3220 |
Танците – безумие от буйно, възторжено сладострастие, комбинирани с древни класически умения. И цялото невероятно последователно изразяване на любовта и живота, на драмата и комедията, бе препредадено чрез деликатното пестеливо изящество на грациозна ръка или изкусителното намигане на око. |
| 3221 |
Изказванията му, подстрекаващи към насилие в града, бяха довели до бунтове, палежи и убийства. Всеки път, когато го видех по телевизията или попадах на поредната му фанатична реч във вестника, той ме подсещаше за жестокия безумец, нарекъл се Сапна – легална политическа версия на убиеца психопат. |
| 3222 |
Беше се преоблякла в свободни шалвари и потник. Докато я гледах как ходи и следях бързите й, целенасочени, грациозни движения, за пръв път осъзнах колко е красива. Когато се върна, нагласи касетофона и се настани, подвила крака на креслото, готова да пише, тя забеляза как я гледам. |
| 3223 |
Сега си мисля, чета го между случките, че Ананд си паднал малко по сестрата. Както и да е, един ден Рашид казва на жена си, че единственият начин да си уредят живота и да отворят малкото магазинче, за което мечтаят, е той да си продаде бъбрека, единия си бъбрек, в една частна болница, за която знае. |
| 3224 |
Първо едната, а после и другата изпаднала в кома. Лежали една до друга в болничните си легла и ги обявили за мъртви само с няколко минути разлика. Ананд бил там заедно с още неколцина от бордея. Присъствал, когато завили лицата им с чаршафите. После изтичал навън, полудял от гняв и. |
| 3225 |
Подпалване на съпруги, убийства за зестра, детска проституция, робство, убийства на бебета – момичета – в тази страна се води война срещу жените, Лин. Това е борба до смърт и умират най вече жените. Искам да помогна на твоя човек, но не виждам това да излезе на първа страница, йаар. |
| 3226 |
Колибата им в бордея се е превърнала в нещо като светилище. Хора идват от целия град да видят възкръсналите сестри чудо. По хубаво нещо не се е случвало в цялата история на бордея. Въртят страхотна търговия с поклонниците. А сестрите са толкова богати, колкото никой не е и мечтал. |
| 3227 |
Искам да видя как ще издържи сам. Щом ще организираме кампания в негова полза, той ще трябва да отстоява себе си сам, йаар. Но ти можеш да говориш с него преди това и да подготвиш пътя преди моето интервю. Ще се опитам да си уредя среща с него до две три седмици. Имам много работа. |
| 3228 |
Оставих я в щастливия, въодушевения вихър на напрежение и целенасоченост. Отидох право в Нариман Пойнт и си купих гореща вечеря в един от фургоните за бързо хранене, паркирани на плажа. Но апетитът ми не беше толкова голям, колкото ми се струваше, и не можах да изям и половината. |
| 3229 |
Не й казах, че съм го отрязал и обидил, че съм унижил дилемата му, като съм му предложил пари. Замазах отговора и я оставих да мисли, че просто се опитвам да постъпя правилно и да помогна на приятел. Кадербай някога бе казал, че всяка добродетелна постъпка е вдъхновена от мрачна тайна. |
| 3230 |
Може и да не беше вярно за всеки, но за мен си беше така. Малкото добро, което бях направил на света, винаги влачеше подире си сянката на тъмно вдъхновение. Това, което знам сега, а тогава не го знаех, е, че в крайна сметка мотивът има много по голямо значение за добрите дела, отколкото за лошите. |
| 3231 |
Когато цялата вина и срам за лошото, което сме извършили, престанат да ни измъчват, стореното добро е онова, което може да ни спаси. Но тогава, когато заговори спасението, потулените тайни и срамът за стореното зло се измъкват от сенките и се вкопчват в нас – тези мрачни мотиви за добрите ни дела. |
| 3232 |
Някои паспорти не вършеха работа, защото за собствениците им бяха издадени международни заповеди за арест. Други – защото собственикът им беше под подозрение: намек за връзки с нелегална търговия на наркотици или оръжия, или политическа връзка, която изнервяше службите за сигурност. |
| 3233 |
Вътре в Индия се използваха и за други неща. Въпреки че чужденците бяха длъжни да представят паспортите си за попълване на С формуляра, когато се регистрираха в хотел, във всеки град имаше местенца, където не бяха чак толкова придирчиви към приликата или липсата й между паспорта и приносителя му. |
| 3234 |
Всички най големи компании си имаха собствени списъци с криминално издирвани или прецакани паспорти. Включването на име и номер на паспорта в списъка можеше да се дължи на всичко – от лош кредитен рейтинг или измами на аеролинии до всякакви инциденти с грубиянско поведение на пътник в самолета. |
| 3235 |
Понякога тези престъпници бяха хора като мен – крадци, контрабандисти, наемни убийци, които имаха нужда от нова самоличност, за да са една крачка пред полицията. Специалните клиенти на Абдул Гани обаче бяха мъже, които по скоро строяха затвори и ги пълнеха, отколкото да лежат в тях. |
| 3236 |
Връзките с тях ме караха да изпитвам гневен срам повече от всичко, което бях вършил на служба при Кадербай. На младини, когато живеех свободно, се бях отдал на писане на памфлети и статии за вестници. Години наред проучвах и изобличавах престъпленията и нарушенията, извършвани от подобни хора. |
| 3237 |
Излагах себе си на риск, подкрепяйки стотици яростни сблъсъци с полицията по време на протестите срещу тях. Все още чувствах старата омраза и задушаващ гняв, когато общувах с тях. Но животът, който познавах, вече го нямаше. Аз също бях издирван. И за моята глава беше определена цена. |
| 3238 |
Абдул Гани, подтикван от най чистия аморален дух на пазарните сили, обслужваше нуждите на генерали, наемници, присвоители на обществени фондове и разпитвачи – убийци без ни най малък намек за смут или порицание. Тяхната свобода всяка година носеше по около два милиона долара чиста печалба. |
| 3239 |
Когато иранци и афганци се опитваха да купят в Бомбай билети за страните, в които щяха да търсят убежище, искаха от тях да покажат валидни визи за тези страни. Но те не можеха да ги получат легално, а фалшивите визи бяха неприложими, защото веднага ги проверяваха в регистъра на консулството. |
| 3240 |
Мен – гора, добре облечен чужденец с европейска външност – никога не ме подлагаха на нещо повече от бегла проверка. Никой не си правеше труда да проверява дали визата ми е истинска. Бежанецът, на когото помагах, си купуваше билет за вътрешния полет на същия самолет, от Бомбай за Делхи. |
| 3241 |
Същите правителства ме преследваха чрез международното полицейско разузнаване Интерпол и нямах никакво съмнение, че техният съюзник с най голямо удоволствие би ме довършил вместо тях – като премия, така да се каже – ако паспортната мисия се провалеше и ме арестуваха в неговата столица. |
| 3242 |
Нещо повече, имаше я и опасността. За някои опасността е вид наркотик или дори афродизиак. Като беглец, живеещ всеки ден и всяка нощ със страха, че ще бъда убит или заловен, за мен опасността бе нещо друго. Тя беше едно от копията, с което убивах дракона на стреса. Тя ми помагаше да заспя. |
| 3243 |
Когато изпълнех задачата и новият страх утихнеше и си отидеше, аз се задавях от изтощен покой. И не бях сам в тази жажда за опасни задачи. Докато работех, срещнах други агенти, контрабандисти и наемници, чиито трескави погледи и подпалени от адреналина рефлекси бяха същите като моите. |
| 3244 |
Точно като мен всички те бягаха от нещо, което не можеха да забравят и срещу което не можеха да се изправят. И само парите от опасността, спечелени от безразсъден риск, им помагаха да избягат за няколко часа и да заспят. Последваха второ, трето, четвърто пътуване до Африка без инциденти. |
| 3245 |
Вървейки до Касим Али, обут с новите си кубинки и черни джинси, аз гледах как силни младежи, босоноги и облечени с лунги, копаеха и стържеха с ръце като мен някога. Гледах ги как укрепват оцелелите стени и прочистват запушените канали, за да остане сух бордеят до края на дъждовете. |
| 3246 |
Може би усещайки мрачното ми настроение, Касим ни насочи към откритата площ, където Прабакер и Джони се занимаваха с първоначалната подготовка за сватбите си. Джони и десетина негови съседи издигаха скелета на шамиана – голямата шатра – където щяха да се проведат сватбените церемонии. |
| 3247 |
Изглежда беше преодолял мъката, която го омаломощаваше дълги месеци, след като холерната епидемия покоси жена му. Не беше як като преди – някогашното му шкембе се беше смалило до малка твърда могилка под фланелката му – но очите му отново грееха с надежда и усмивката му не беше насилена. |
| 3248 |
Родителите й, нали знаеш, те я изхвърлили. А мъжът, който бил моят баща, я зарязал и тя напълно се отказала и от двете фамилни имена за мен. Докато траели родилните мъки, докато ме раждала там, на тротоара, тя се взирала в тези думи, Джони Пурата, и го приела за поличба, прощавай за шегата. |
| 3249 |
Когато го оставих, той разговаряше със Сатиш. Момчето слушаше съсредоточено и се взираше в лицето му с очи, безизразни като надгробна плоча. Спомних си как се беше вкопчило за крака ми в деня, когато Карла дойде при мен в бордея; как я беше одобрил със срамежлива, искрена усмивка. |
| 3250 |
Когато имах нужда от чужденци за епизодични роли в боливудски филми, обикалях тези кафенета и ресторанти. Собствениците, управителите и сервитьорите винаги ме посрещаха сърдечно. Щом видех подходяща група младежи и девойки, им отправях предложението за шанс да се снимат в индийски филм. |
| 3251 |
Намирането на най скорошната група – чужденците, които наех вчера – беше първата ни работа за прочутото Ар Кей студио. Бях любопитен да разгледам големия и престижен комплекс и щом минах през входната порта, духът ми се издигна до високите сиви платна на двукрилните ламаринени покриви. |
| 3252 |
Пазачите ме насочиха към звукоизолирана зала, където чакаха Лиса и нейната група германци. Бях уцелил почивката между снимките и заварих Лиса да поднася кафе и чай на младите чужденци. Те бяха настанени на две маси – две от няколкото, наредени около сцената сред декора, изобразяващ моден нощен клуб. |
| 3253 |
Гледа как момичето, Кими, изпълнява голям танцов номер, и се влюбва в нея. Когато идват ченгетата, тя скрива камъка в перуката си. Останалият филм е за това как той се опитва да се доближи до нея, за да си върне камъка. Тя замълча и се загледа в лицето ми, опитваше се да разгадае изражението ми. |
| 3254 |
Клиф и сценичните работници се оттеглиха, а актьорите заеха местата си. Звездата, Чънки Панди, беше хубав, атлетичен бомбаец. Бях го гледал в няколко филма, на които ме заведоха моите индийски приятели, и с изненада открих, че на живо е много по красив и харизматичен, отколкото на екрана. |
| 3255 |
Целият епизод във филма продължаваше само пет минути, но репетициите продължиха цяла сутрин, а снимките – до късно следобед. Първият ми опит в шоубизнеса завърши с две кратки завъртания на камерата, уловила широката ми усмивка, когато Кими поспря зад гърба ми в изкусителния си танц. |
| 3256 |
Тя беше добър пасажер – от тези, които отдават волята си с необичайно доверие и настройват тялото си на вълната на ездача. Усещах през тънката си бяла риза как гърдите й се притискат в гърба ми. Ризата ми бе разгърдена срещу топлия вятър и дланите й се притискаха в опънатата кожа на кръста ми. |
| 3257 |
Отзад на седалката имаше закопчана каска за пътника, но тя избра да не я слага. Понякога, когато спирахме заедно с движението или за да завием, вятърът развяваше дългата й вълниста руса коса над рамото ми и я натикваше в устата ми. Ароматът на върбинков цвят играеше по устните ми. |
| 3258 |
Беше ми мъчно за майка ми и за цялото ми семейство. Тъгувах за приятелите си, за всичките, и през онези отчаяни години бях убеден, че никога повече няма да ги видя. Мъката по обичните ми хора беше за мен като траур и беше по тежка, много по тежка заради това, че доколкото знаех, те не бяха мъртви. |
| 3259 |
Тоалетката беше затрупана с пачки пари, имаше и прясно подправени паспорти, които можеха да ме отведат... навсякъде. Но нямаше къде да отида: нямаше място, което да не е лишено от смисъл, характер и любов заради празнината на мястото на онези, които ги нямаше и бяха загубени завинаги. |
| 3260 |
Бягството на беглеца, който се мъчи пряко душата си да унищожи миналото – а заедно с него да укрепне и всяка издайническа следа за това кой е бил и откъде идва и от онези, които някога са го обичали. И ние се втурваме в това самозаличаване, за да оцелеем, но неизменно се проваляме. |
| 3261 |
Не можем да се отречем от миналото, но не можем и да избягаме от мъките му, защото миналото е говореща сянка, която върви редом с истината за това кои сме, крачка след крачка, чак докато умрем. Докато яздехме, от розово лилавата палитра на превалилата вечер се издигна синьо черна нощ. |
| 3262 |
Сипи й и някакво силно питие, ако има нужда. Идвам. След десет минути съм там. Стой вътре и запази спокойствие. Докато яздех нощта, врязвах се в гъмжащите от хора улици и криволичех с мотора из паяжината от светлини, не чувствах нищо – нито страх, нито ужас, нито тръпки на възбуда. |
| 3263 |
Да прехвърлиш червената черта с мотоциклет означава така да надуваш газта с всяка смяна на скоростите, че стрелката на километража да се завърта чак до края на червената зона, до максималния предел. И точно това правехме ние, всичките, всеки по своя си начин – Карла и Дидие, и Абдула, и аз. |
| 3264 |
Един холандски наемник в Киншаса веднъж ми каза, че единственият път, когато е престанал да мрази себе си бил когато поетият от него риск станал толкова голям, че действал, без да мисли и да чувства нищо. Прииска ми се да не ми го беше казвал, защото разбирах точно какво означава. |
| 3265 |
Като повечето затворнически сбивания и това започна банално и завърши зверски. Противникът ми беше як и силен ветеран с много битки. Беше изнудвач и обираше парите и тютюна на по слабите от него. На повечето вдъхваше страх и тъй като не беше обременен с благоразумие, приемаше този страх за уважение. |
| 3266 |
Суровите мъже мразят побойниците почти толкова, колкото побойниците мразят тях. А аз си бях суров. Бях израснал в работнически квартал, където не си поплюваха и се биех, откакто се помня. Тогава никой в системата на затвора не го знаеше, защото не бях градил кариера на престъпник и нямах минало. |
| 3267 |
Нещо повече – бях интелектуалец, говорех и се държах като такъв. Някои мъже уважаваха това, други ми се подиграваха, но никого не го беше страх. Въпреки това дългата присъда, която излежавах – двайсет години тежък труд за въоръжен грабеж – възпираше повечето от тях. Бях тъмна личност. |
| 3268 |
Проверката, когато дойде, беше проблясъкът на стомана, изкъртени зъби и широко отворени, безумно въртящи се очи като на бясно куче. Той ме нападна в пералнята на затвора – единственото място, което не беше под прякото наблюдение на пазачите, патрулиращи по мостовете между стражевите кули. |
| 3269 |
Моят нож беше наточен метален шиш, дебел колкото човешки пръсти малко по дълъг от педя. Дръжката беше обвита с тиксо за опаковане и лягаше в дланта ми, без да притиска пръстите. Когато боят започна, онзи не знаеше, че съм въоръжен, но и двамата по свой начин очаквахме битката да е на живот и смърт. |
| 3270 |
Първата – че се биеше, отстъпвайки назад. За да ме изненада неочаквано, той първо се нахвърли върху мен и с два удара на ножа разряза гърдите и предмишницата ми. Трябваше да продължи и да завърши атаката, да ме удря, кълца и мушка, но той заотстъпва назад, като въртеше ножа в малки кръгчета. |
| 3271 |
Единият от тях беше късметлийският. Носът му се счупи, очите му се насълзиха, засмъдяха и погледът му се замъгли. Той се хвърли пак и се опита да ме наръга странично. Стиснах китката му с лявата си ръка, стъпих между краката му и го наръгах в гърдите. Целех се в сърцето или в белия дроб. |
| 3272 |
Използвайки го за опора, го пронизах два пъти в бедрото – и пак, и пак. Ударих на кост повече от веднъж и усетих силния сблъсък с цялата си ръка чак до рамото. Пуснах колана му, пресегнах се с лявата ръка за ножа му – опитвах се да го хвана, за да го наръгам и с него. Той не пищеше. |
| 3273 |
Надигнах се на крака. Той отново се опита да изпълзи до вратата на пералнята. Стъпих на врата му и го спрях, и стоварих крак върху страната му. Трябваше да го спра. Ако се измъкнеше от пералнята, докато аз съм вътре, и пазачите го видеха, щях да прекарам шест месеца и отгоре в наказателния сектор. |
| 3274 |
Един от затворниците чистачи стоеше пред пералнята и ни се хилеше на вратата с незлобиво удоволствие. Подадох му вързопа с нацапаните дрехи. Той ги скри в кофата си и ги изхвърли в пещта зад кухнята. На връщане от пералнята дадох оръжията на друг човек, който ги закопа в градината на затвора. |
| 3275 |
Той беше бандит и изнудвач и се опита да ме убие без причина, но не беше доносник. Сам в килията си след боя аз прегледах раните си. Ударът по предмишницата беше разрязал вената. Не можех да отида при лекаря, защото така щяха да ме свържат с боя. Трябваше да разчитам на надеждата, че ще заздравее. |
| 3276 |
Белезникавият белег на гърдите ми, белегът, който виждаха всеки ден в затворническата баня, им напомняше за готовността ми да се бия. Той беше предупреждение като ярките цветни ивици по кожата на морска змия. Все още е там, този белег, все така дълъг и бял след толкова много години. |
| 3277 |
Първият ми бой с ножове не беше последен и когато се наведох над мъртвото тяло на Маурицио Белкане, усетих острия студен спомен за собствения ми опит – как съм наръгвал и съм бил наръгван с нож. Той беше коленичил ничком, горната част на тялото му подпряна от ъгъла на дивана, а краката му – на пода. |
| 3278 |
Но каквото и да беше, го е довършило бързо. Тялото му се бе свлякло от дивана и той не беше помръднал повече. Хванах го за гъстата черна коса и вдигнах главата му. Мъртвите очи бяха притворени, а устните му – леко разтеглени и оголили зъбите в мъртвешка усмивка. Имаше забележително малко кръв. |
| 3279 |
Трийсетгодишният мъж издирвал и преговарял с богати арабски и индийски клиенти. Дребното му крехко телосложение и плахи маниери работели в негова полза – предразполагали клиентите и отслабвали страховете и подозренията им. Получавал една пета от печалбата на Маурицио от чужденките. |
| 3280 |
Ула вярваше, че Модена бил съвсем доволен от тези неравни отношения, в които вършел кажи речи цялата работа, а Маурицио вземал почти всичките мръсни пари, защото се възприемал като риба лоцман, а високият красив италианец – като акула. Произходът му бил много различен от този на Маурицио. |
| 3281 |
Абдула се втурна към нея и я прегърна с учудващо нежна загриженост. Настани я отново да седне и я залюля, като тихо я успокояваше. Гледах ги малко засрамен, защото аз сам трябваше да я утеша много по рано по съвсем същия нежен начин. Но смъртта на Маурицио ме излагаше на риск и се бях уплашил. |
| 3282 |
Лиса й наля водка със сок от лайм. Тя я глътна на един дъх и продължи разказа си. Проточи се доста, защото беше изнервена и уплашена. Понякога пропускаше важни подробности и не спазваше хронологията; докато разказваше, подреждаше фактите така, както й хрумне, а не както се бяха случили. |
| 3283 |
Въпреки целия му раболепен страх от мен и ужаса, че нигерийците може да се върнат и да го спипат, Маурицио Белкане не можел да приключи със загубите и да напусне града. Не можел да освободи душата си от убийствения си гняв към Модена и алчното желание да си върне парите, които откраднали заедно. |
| 3284 |
Тя искаше да отговори, но тихо почукване на вратата съобщи, че Хасаан е дошъл. Набитият, як и мускулест нигериец влезе и поздрави сърдечно Абдула и мен. Като всички нас и той беше свикнал с бомбайската жега и носеше плътно яке от шевиот и тъмнозелени джинси без следа от дискомфорт. |
| 3285 |
Би трябвало да ми е жал за него. Дори по друго време и заради друго никога да не жалим мъртвите, би трябвало да ни е жал за тях, когато ги гледаме и докосваме. Жалостта е част от любовта, която не иска нищо в замяна, и затова да жалиш някого, е като молитва. А мъртвите искат молитви. |
| 3286 |
Наредено им бе да донесат трион, да нарежат леглото на парчета и да го изнесат в чували за боклук. Освен това да изчистят килима и да оставят апартамента в пълен порядък, като премахнат всички следи от сегашните му обитатели. Той затвори слушалката и телефонът моментално зазвъня. |
| 3287 |
Докато бях в затвора, се влюбих в една жена, актриса от популярно телевизионно предаване. Идваше в затвора, за да преподава актьорско майсторство и театър на затворническия драмсъстав. Паснахме си, както се казва. Тя беше блестяща актриса, аз – писател. Тя бе физическият глас и жест. |
| 3288 |
Повярвах й и още вярвам, че е било истина. Месеци наред ние хранехме нашата връзка с хапки време, откраднати от занятията по актьорско майсторство, и дълги писма, които аз тайно й пращах по нелегалната затворническа поща. Бедата ме сполетя, когато ме хвърлиха, буквално, в наказателното отделение. |
| 3289 |
Не знам как гадовете разбраха за нашия романс, но скоро след озоваването ми в наказателния сектор започнаха да ме разпитват за нея. Бяха бесни. За тях нейната връзка със затворник, продължаваща месеци наред под носа им, беше унизително оскърбление за властта и може би за мъжествеността им. |
| 3290 |
Прощално писмо. Срещнала един мъж, пишеше тя. Бил музикант. Всичките й приятели настоявали тя да скъса с мен, защото излежавам двайсетгодишна присъда и връзката и за двама ни няма бъдеще. Обичала новия и възнамерявала да се омъжи за него, след като завърши турнето му със симфоничния оркестър. |
| 3291 |
Кръвта капеше от разбитото ми лице върху листа. Гадовете, разбира се, бяха прочели писмото, преди да ми го дадат. Смееха се пред вратата. Хилеха се. Аз ги слушах, докато се опитваха да превърнат този кикот в победа, и се чудех дали нейният нов, нейният музикант би изтърпял да го измъчват заради нея. |
| 3292 |
Но то се вплете и аз чувствах как в мен се надига някакъв мрак – твърде безчувствен, за да е мъка, и твърде студен, за да е ярост. Опитах се да се боря с него. Непрекъснато гледах да съм зает. Работих за още два боливудски филма, снимах се в малки роли – статист на едно празненство и в улична сцена. |
| 3293 |
Малко по малко лицето на изтезавания испанец и безмълвният крясък на очите му се сляха със собствения ми спомен – кръвта, капеща по листа, и конвулсиращата ми уста, от която не се отронваше нито звук. Те се крият в някакво тайно кътче на сърцето – всички тези мигове, които остават неизкрещени в нас. |
| 3294 |
Маурицио беше мъртъв. Веднъж – бях твърде зает и нямах време да се отбия за питие – минах покрай арките на входа и не видях нито едно познато лице. Само Дидие постоянстваше, все така седнал на любимата си маса всяка вечер, въртеше си бизнеса и приемаше почерпки от стари приятели. |
| 3295 |
Новата компания възприе по безотговорния тон на Дидие, който съчетаваше изразителната хапливост на своя сарказъм със склонност към вулгарното, непристойното и профанизираното. Смехът беше по шумен, може би и по чест, но нямаше фрази, които да се запомнят, нито шегите, нито шегаджиите. |
| 3296 |
Вечерта беше гореща. Улиците гъмжаха от двойки, семейства и сами младежи, които се опитваха да намерят прохладен ветрец или нещо любопитно, за да си отдъхнат от жегата. Тълпата, която се нижеше по пътя покрай паркираните коли, започна да се върти около отворената врата на Прабакер и той я затръшна. |
| 3297 |
И този първи ден тя носеше кана с вода от кладенеца на компанията. Носеше го на глава си. Той замълча и се загледа в аквариума на уличното гъмжило през предното стъкло на таксито. Ноктите му чоплеха гумения калъф с леопардов десен, който беше нахлузил на кормилото. Не го припирах. |
| 3298 |
Намерих мястото, където с Тарик се борихме с разярената глутница в Нощта на дивите кучета. Там все още имаше малка купчина дървени отпадъци и камъни. Седях и пушех в тъмното, наблюдавайки бавното изящество на обитателите на бордея, които се връщаха по прашния път към скупчените колиби. |
| 3299 |
Мисълта за могъщата усмивка на Прабакер винаги ме караше да се усмихна неволно, все едно гледах щастливо, здраво бебе. После видение на лицето на Модена изплува от трепкащите светлини на фенерите и виещите се струи дим и се разсея, още преди да се оформи напълно. В бордея засвири музика. |
| 3300 |
Седях достатъчно близо, че да чувам радостта, но и достатъчно далече, че да не я усещам. Години наред си казвах, че любовта ме е направила силен, когато надзирателите в затвора не можаха да ме принудят да предам актрисата и нашата връзка. Едва Модена някак бе успял да извади истината. |
| 3301 |
В него нямаше нищо благородно. И въпреки цялото ми презрение към страхливостта на побойниците, не бях ли станал и аз побойник, воден от отчаянието? Когато драконовите нокти на хероиновата болест се впиха в гърба ми, аз станах малък човек, дребосък. Станах толкова малък, че трябваше да вадя пистолет. |
| 3302 |
На зазоряване си купих вестник, намерих едно кафене и закусих обилно, изпих втора, а после и трета чаша чай. На трета страница във вестника имаше статия за чудните дарби на Сините сестри, както се бяха прочули жената на Рашид и сестра й. Беше публикувана чрез синдиката из цялата страна. |
| 3303 |
Отвъд празното пространство, зад втората ограда бяха затворниците, също наблъскани и вкопчили се в мрежата, за да не ги съборят. Затворниците бяха около двайсет. Четирийсет души бяхме наблъскани в същото по големина пространство от другата страна. Всеки мъж, жена и дете в разделената стая крещеше. |
| 3304 |
Ръцете му пуснаха телената ограда. Той ги събра в молитвен благославящ жест и сведе глава – вече не можех да го гледам в очите. След като се пусна от оградата, той остана на произвола на тълпата от затворници и след мигове залитна назад и изчезна в бурната вълна от лица и ръце зад оградата. |
| 3305 |
Радваше се, че е дал благословията си да пише за Сините сестри. Момичетата я бяха очаровали и тя бе уредила един режисьор на документални филми да ги посети в коптора. Искаше да поговорим за проекта и аз долавях искрящия ентусиазъм в гласа й, но отказах, като й обещах да й се обадя пак. |
| 3306 |
За три часа извърших трийсет или повече престъпления. И се усмихвах, когато ми се усмихваха. При нужда показвах на мъжете лоша глава, както го наричат гангстерите, за да ги накарам да се свият и наведат очи от страх. Вървях като гунда и приказвах като такъв на три езика. Изглеждах добре. |
| 3307 |
Други като скръбта и триумфа или някои образи, като твоя собствен, отразен в очите на мъжа, когото току що си намушкал, се нареждат в тайната галерия и променят твоя живот завинаги. Образът на Ананд в затвора, когато го видях за последен път, имаше точно такова въздействие върху мен. |
| 3308 |
Завиждах на Ананд, когато се обърна и тръгна с изправен гръб и високо вдигната глава към дългите години страдания. Завиждах му за покоя, за храбростта и за това, че идеално разбираше себе си. Кадербай веднъж ми бе казал, че ако завиждаме по правилни подбуди, сме преполовили пътя към мъдростта. |
| 3309 |
Танцьорките, които наех да танцуват на сватбите на Джони и Прабакер, бяха вече облекли костюмите си под скромното покритие на шаловете. В една чайна близо до входа на бордея, изпразнена от клиенти за случая, те дооправяха косите и грима си с професионална бързина, докато бъбреха. |
| 3310 |
Представлението, когато най сетне го гледахме, би предизвикало задоволството и у управителя на най развратния нощен клуб в града. Оркестърът свири дълго десетте най популярни песни за сезона. Момичетата пяха и танцуваха на всички тях, подчертавайки изкусителния и еротичен подтекст на всяка фраза. |
| 3311 |
Прабакер така се развълнува и зарадва на подаръка, че сериозността, която си придаваше в ролята на сдържания младоженец, избухна в мощни ликуващи викове. Той скочи на крака и изтанцува своя секси танц с клатенето на таза, а после тържествеността на случая отново надделя и той седна до невестата си. |
| 3312 |
Колонии от хлебарки бяха завзели чекмеджетата на шкафа и затова окачих дрехите, тоалетните си принадлежности и други лични вещи на куки и дебели огънати гвоздеи, удобно забити навсякъде, където това бе възможно. През първата ми нощ изстрели в коридора ме лишиха от и бездруго лекия ми сън. |
| 3313 |
Седях под огромни огнедишащи дракони и на светлината на хартиени фенери ядях китайско броколи със зелен грах, спанак с чесън, пържена бобена паста и гъби със сос от черен фасул, а прозорците ми откриваха гледка към кули и бойници, готически арки и окичени с рози скулптури от храсти. |
| 3314 |
Паспортите са в шибания хотел. Скатах ги, защото исках първо да съм сигурен във вас двамата, копелдаци. Сега съм сигурен само в това, че нямате мозък и за две бълхи върху топките на кучето на парий! Пътникът вдигна очилата си и двамата се усмихнаха до уши – доколкото им позволяваше махмурлукът. |
| 3315 |
Беше хубава, може би на двайсет, дългата й коса беше вдигната в конска опашка. Ръцете й мачкаха салфетката на масата, сгъваха и разгъваха ъгълчето й. Рита беше със спретната къса прическа, която отиваше на дребничкото й лице и хлапашки черти. Беше с жълта блуза с дълбоко деколте и сини джинси. |
| 3316 |
Говореше леко и уверено, но стисна ръката ми под масата толкова силно, че ноктите й се врязаха в кожата ми. За нея срещата беше важна. Тя знаеше, че Мехта смята да ни предложи официално партньорство за подбор на актьори, който неофициално извършвахме. Лиса искаше да сключим този договор. |
| 3317 |
Загрявайки по темата и с мисли, обзети от предстоящите нощни удоволствия, кинаджиите постепенно изместиха клюките и анекдотите към секса и сексуалните скандали. Историите бяха смешни, понякога се отклоняваха към чудатото. Всички се смеехме гръмогласно, когато Кавита Сингх влезе в ресторанта. |
| 3318 |
Близо до полицейския участък бях принуден да оставя мотора, защото пътят бе задръстен от хорско гъмжило. Продължих пеша и скоро се намерих сред обезумели, безцелно сновящи, разярени хора. Повечето бяха мюсюлмани. От многото скандирания и изкрещяни лозунги успях да разбера, че не са просто опечалени. |
| 3319 |
Смъртта на Абдула беше разгоряла прериен пожар от недоволство и отдавнашни жалби в пренебрегваните бедняшки бордеи, разпрострели се на цели акри около пазара. Крясъците на мъжете представляваха объркващ сбор от жалби и шумни протести за собствените им каузи. От няколко места кънтяха молитви. |
| 3320 |
Няколко пъти насмалко не ме събориха под тези тъпчещи крака и в последния момент се спасявах, вкопчвайки се в нечия риза, брада или шал. Най сетне мярнах полицейския участък и полицаите. С каски и щитове, те се бяха строили в три или четири редици пред участъка по цялата му дължина. |
| 3321 |
Ударите се сипеха и се сипеха върху мен. Прикрих се с ръце и се опитах да се откопча. Ръката му не пускаше ризата ми и аз не можех да се откъсна. Пристъпих напред, бръкнах в очите му с пръсти и стоварих юмрук точно до ухото му. Ръцете ме пуснаха и той залитна назад, но ме заудряха други. |
| 3322 |
Тълпата около мен се разтвори, аз се изправих и започнах да замахвам напосоки и да удрям всичко, до което се докопвах. Бях загазил. Знаех, че рано или късно ще изгубя силата и изненадата, която държеше нападателите по далеч. Нахвърляха ми се, но само по един. Фрасваха ме и се отдръпваха. |
| 3323 |
Аз танцувах и млатех всеки, който се приближаваше, но бях обкръжен и не можех да победя. Само защото тълпата бе увлечена в боя, ги задържаше да не се юрнат напред; задушаваща преса от тела. Една решителна фаланга от осем девет души разкъса кръга и се оказах лице в лице с Халед Ансари. |
| 3324 |
Искаше ми се да се сбия с всеки мъж в града, да се бия, докато ударите им ме вкарат в несвяст, докато престана да усещам копието, копието на мъртвия Абдула, в гърдите си. Халед и двама от приятелите му ме награбиха и ме измъкнаха от гърчещия се налудничав ад, в който се беше превърнала улицата. |
| 3325 |
Онази великолепна усмивка, разкошната слънчева усмивка бе изтръгната от лицето му. Просто... я нямаше вече. В дежурния кабинет на приземния етаж намерих лекуващия го лекар. Извадих от колана си пачка американски долари и му ги предложих с молбата да поема всички по нататъшни разходи. |
| 3326 |
Затова позволил на семейството и приятелите му да останат при него. Нищо не можело да се направи, каза той, освен да останем с него и да го гледаме как издъхва. Върнах се в стаята на Прабакер и дадох парите на Парвати заедно с всичко, което бях спечелил от последната си куриерска задача. |
| 3327 |
Намерих тоалетна в болницата и измих лицето и врата си. Главата ме болеше и раните по лицето ми я изпълниха с мисли за Абдула. Не издържах. Не можех да понеса представата за моя дързък ирански приятел, обкръжен от полицаи, които стрелят по него, и изстрелите им окървавят и разкъсват тялото му. |
| 3328 |
Плавах по мърморещите вълни от гласове в онази първа нощ в селото, когато бащата на Прабакер положи ръка на рамото ми и аз стиснах зъби срещу звездите. Когато се събудих, Кишан наистина седеше до мен с ръка на рамото ми, и щом го погледнах в очите, и двамата заплакахме безпомощно. |
| 3329 |
В началото, когато наистина обичаме някого, най много се страхуваме обичаният да престане да ни обича. Но онова, от което трябва да се боим и ужасяваме, разбира се, е, че ние няма да престанем да ги обичаме, дори и след като умрат. Защото аз все така те обичам от все сърце, Прабакер. |
| 3330 |
Докато плаваш по мъртвото море на упоението от дрогата, не усещаш нито болка, нито угризения, нито срам, няма чувство за вина и скръб, няма депресия, няма и страст. Заспалата вселена влиза и обгръща всеки атом на съществуването. Безчувственият мир и покоят разпръскват страха и страданието. |
| 3331 |
За това химическо опрощение се плаща – като и за всичко останало във Вселената: със светлина. Първата светлина, която наркоманите изгубват, е светлината на очите. Очите на наркомана са празни като очите на гръцките статуи, като смачкано олово, като дупка от куршум в гърба на мъртвец. |
| 3332 |
Следващата изгубена светлина е светлината на страстта. Наркоманите убиват страстта със същото оръжие, което използват и за надеждата, мечтата и честта: с тоягата, издялана от техния копнеж. И когато всякаква друга светлина на живота си е отишла, последната изгубена светлина е светлината на любовта. |
| 3333 |
Рано или късно, когато се стигне до последната доза, наркоманът ще предпочете да предаде любимата, отколкото да се лиши от друсане; рано или късно всеки наркоман се превръща в дявол в изгнание. Реех се. Носех се по вълните на течността от лъжицата – лъжицата, голяма колкото стаята. |
| 3334 |
Гледах гредите и знаех, че отговорът е там и че би могъл да ме спаси. А после отново затварях очите си от смачкано олово и губех представа за всичко. Понякога се събуждах. Понякога бях достатъчно буден да поискам още от вцепеняващия наркотик. Понякога бях достатъчно буден, че да си спомня всичко. |
| 3335 |
Тичах с тях по улиците. Тичах с тях под окичения с гирлянди товар – неговото телце – и нареждах имената на Бога, а после гледах как тялото му изгаря. След това скръбта заскита по уличките на бордея, а аз не можах да остана там, за да го помена със събралите се приятели и роднини. |
| 3336 |
Но въпреки това се чувствах точно така – изоставен и предаден. Студенина, породена от съмнение и студен гняв, започна да пъпли вътре в мен към най дълбоките ми чувства към Хана. Все още го обичах и все още чувствах синовна връзка с него, но той вече не беше моят обожаван и безгрешен герой. |
| 3337 |
Според договора ние с нея трябваше да осигуряваме чуждестранни епизодици, както наричаха изпълнителите на малки роли, за три големи студии. Условията за заплащане и комисионите бяха уточнени за две години. След срещата Лиса ме придружи до мотора, паркиран до вълнолома на крайбрежния булевард. |
| 3338 |
Тя бързо се обърна и ме погледна в очите. Устните й се усмихнаха, но малка бръчка разряза челото и. Беше облечена с червен шалвар камиз. Дългата свободна риза прилепваше по гърдите й и очертаваше фигурата й на силния морски вятър. Сините й очи блестяха от смелост и други мистерии. |
| 3339 |
Сигурен беше, че ще можем да спечелим достатъчно пари и да започнем отначало, ако пренесем контрабандно някакви лайна от Бомбай на връщане у дома. Каза, че той ще плати билетите, ако се навия. Когато пристигнахме тук, той просто избяга с всичко – с всичките ни пари, моя паспорт, всичко. |
| 3340 |
Не знам дали го е хванало шубето, дали е намерил някой друг да свърши работата, или просто е решил да я свърши сам. Не знам. Накрая... го закъсах в Бомбай, яко, неистово пристрастена към хероина, без пари и без паспорт. Започнах да бачкам в една хотелска стая и да прилагам разни номера, че да движа. |
| 3341 |
Няма да се върна и никъде няма да ходя, докато не успея. Ако не го направя, ако не се опитам, то всичко ще е напразно. Маурицио... и всичко останало, което се случи, ще е напразно. Ако си тръгна оттук, искам да го направя с поглед, устремен напред, и пълен джоб с пари, които съм спечелила сама. |
| 3342 |
Целувката беше дълга. Цял живот изживяхме заедно в тази целувка – живяхме, обичахме и остаряхме заедно, и умряхме. После устните ни се отделиха и животът, който можехме да изживеем, се оттегли, сви се до искрица светлина, която всеки от нас винаги щеше да различава в очите на другия. |
| 3343 |
Трите стени бяха направени от рогозки, опънати на дървени рамки. Четвъртата, срещу горния край на леглото, гледаше към оживена улица, на която въртяха търговия местни и арабски търговци, но прозорците й бяха защорени и само няколко ярки звезди от слънчева светлина проблясваха в пролуките. |
| 3344 |
Но винаги потисках тези мъки и страдания, успявах някак си да преглътна най тежкото, напиращото. Тогава, сам в тази малка опиумна килия, с моята съсипана обич към умрелите ми приятели, Абдула и Прабакер, аз отприщих всичко. Сълзите, когато напират у някои мъже, са по лоши от боя. |
| 3345 |
Когато най сетне чух тътренето на чехлите му към вратата, аз избърсах мъката от лицето си и запалих лампата. Той ми донесе онова, което бях поискал – стоманена лъжица, дестилирана вода, еднократни спринцовки, хероин и стек цигари, и ги остави на малката масичка. С него имаше и едно момиче. |
| 3346 |
Беше млада, на по малко от двайсет, но вече белязана с мрачното изражение на работеща професионалистка. Надеждата, готова да изръмжи или да запълзи като пребито пале, се свиваше в очите й. Отпратих ги и двамата с Гупта джи и си сготвих доза хероин. Дозата стоя в спринцовката почти час. |
| 3347 |
Това беше. Дрогата на проклятието. Това беше голямата дрога, дрогата, която ме подтикваше да върша тъпи и брутални престъпления, която ме вкара в затвора; която ми беше струвала семейството и загубата на близките. Дрогата, която бе всичко и нищо – тя отнема всичко и в замяна не ти дава нищо. |
| 3348 |
Но нищото, което ти дава, безчувствената празнота, която ти дава, понякога е всичко онова, което искаш. Вкарах иглата във вената, изтеглих розата кръв, която доказваше, че пробивът е чист, и натиснах буталото чак до края. Още преди да успея да извадя иглата, хероинът превърна съзнанието ми в Сахара. |
| 3349 |
Горещи, сухи, лъскави и безлични, дюните на наркотика попариха всички мисли и погребаха забравената цивилизация на ума ми. Топлината изпълни и тялото ми и уби хилядите малки болчици, ранички и притеснения, които понасяме и пренебрегваме всеки трезвен ден. Нямаше болка. Нищо нямаше. |
| 3350 |
Той беше мишлето, което бях дресирал и хранил с трошици в затворническата килия, мишлето, което разпнаха. Понякога прохладата на някой ясен час, в който не бях друсан, ми показваше образа на Абдула в минутата, преди да умре, сам сред кръга от убийци. Сам. Аз трябваше да бъда там. |
| 3351 |
Назир стовари юмрук в слънчевия ми сплит, точно под сърцето. Превих се надве, без въздух и безпомощен, коленете ми бяха вдървени, а краката не ме държаха. Той вдигна главата ми с лявата си ръка за косата, вдигна десния си юмрук до рамото, позабави се, за да се прицели, и заби юмрук в ченето ми. |
| 3352 |
Всичката сила на врата, плещите и гърба му бе вложена в този удар. Видях как Гупта джи изви надолу устни и присви очи, а после лицето му избухна в дъжд от искри, след който светът стана по тъмен от пещера, пълна със спящи прилепи. Това бе единственият път в живота ми, когато ме нокаутираха. |
| 3353 |
Това беше шансът ми да узная цялата истина или поне онази част от истината, която знаеше тя. Ако й бях задал правилния въпрос, тя щеше да ми каже истината. Това бе силата зад втренчения й поглед. Тя беше готова да ми каже всичко. Може би дори ме е обичала или е започвала да ме обича. |
| 3354 |
Видях Дидие тази сутрин – праща ти много здраве, между другото, но това беше, няма да се задържам тук. Съгласих се да помогна да те измъкнем от онзи малък договор за самоубийство, който беше сключил със себе си при Гупта джи. Сега вече си тук и нищо не те застрашава, а аз трябва да тръгвам. |
| 3355 |
Там, където ще отидем, има много съперничещи си кланове, които се бият помежду си от стотици години. Те имат вековни традиции в нападенията едни над други и оплячкосването на всичко, което им попадне. Само две неща ги обединяват в днешно време – любовта към Аллах и омразата към руските нашественици. |
| 3356 |
Те водят джихад, свещена война, срещу руските нашественици, за да ги прогонят от родината. До момента сме им помагали по много начини. Сега е време да ги подпомогна с оръжия и с моята кръв, ако е нужно. Той се вгледа в болката, която трептеше по лицето ми и изрязваше парчета от очите ми. |
| 3357 |
Толкова силно ме тресеше, че зъбите ми тракаха. Погледнах се в огледалото и видях очите си. Зениците бяха толкова разширени, че целият ирис беше черен. Когато светлината се връща, когато хероинът спира и започва абстиненцията, и светлината се връща – тя се влива през черните фунии на очите. |
| 3358 |
Докато се обличах, треперех и на няколко пъти загубих равновесие. Назир ме гледаше, подпрял възлестите си юмруци на кръста. Усмивката накъдряше устната му като разтворени ръбове на мида. Всеки негов жест бе ярък и изразителен, пресилен като в пантомима, но в тъмните му очи се таеше свирепа заплаха. |
| 3359 |
Върви, копелдак! Затътрих се до купчината възглавници, струпани до огромния прозорец, и рухнах върху тях. Завих се с едно одеяло и се свих от раздиращи гърчове и спазмите на неистова жажда за дрога. Назир затвори вратата, зае позиция на килима, седнал по турски и изпънал гръб, ме загледа. |
| 3360 |
Някой се промъква зад гърба ти, когато си мислиш, че си сама, и крясва, за да те стресне. Банда главорези те обкръжава. Падаш насън от много високо или стоиш на самия ръб на стръмна канара. Някой те натиска под водата и усещаш, че вече нямаш въздух, й се мяташ, бориш се и драпаш към повърхността. |
| 3361 |
А после си припомни всяка своя мъка. Спомни си смъртта на свой близък. Спомни си как любим човек те е отхвърлил. Спомни си чувствата на провал и срам и неописуемо тежко разкаяние. И ги събери накуп, сърцераздирателните скърби и нещастия, и ги почувствай едновременно, час след час и ден след ден. |
| 3362 |
Във временната лудост на този одран и изтормозен свят извършваме престъпления и ако оцелеем, след години, и оздравеем, вече здрави, си спомняме за престъпленията и се чувстваме окаяни, смутени и отвратени от себе си, също като мъжете и жените, които, изтезавани, предават другарите и родината си. |
| 3363 |
Награбих памучен чаршаф и започнах да го дера със зъби. Той поддаде на няколко места и го зараздирах на ивици по дължина. С трескави движения, почти в паника, метнах две дебели бродирани постелки върху леглото за дюшек и легнах отгоре. С две от ивиците завързах глезените си за леглото. |
| 3364 |
Той стана от килимчето си и тръгна към мен. Взе парчето плат от ръката ми и върза дясната ми китка за рамката на леглото. Панически вик на попаднал в клопка човек се изтръгна от зейналата ми уста. И втори. Прехапах езика си, прегризах бузите си отвътре и кръвта шурна от устните ми. |
| 3365 |
Винаги беше до мен. Всеки път, когато отворех очи, чувствах загрубялата му длан на челото си – бършеше потта и сълзите към косата ми. Всеки път, когато блеснеше светкавица или спазъм сгърчеше крака, ръката или стомаха ми, той беше до мен, разтриваше ме и разхлабваше с топлина възела на болката. |
| 3366 |
Щом кимнах, той отново сложи превръзката и я затегна. А след това, когато разбрах, че съм или достатъчно силен да издържа, или достатъчно слаб, че да си тръгна, кимнах на Назир и примигах, и той махна превръзката окончателно. Една по една, той развързва лентите от китките и глезените ми. |
| 3367 |
Тази усмивка беше като блясък на морска скала на Слънцето след летен дъжд. Абстиненцията продължава около две седмици, но първите пет дни са най тежките. Ако издрапаш първите пет дни, ако шестата сутрин можеш да пълзиш и да се влачиш без дрога, знаеш, че вече си чист и ще издържиш. |
| 3368 |
След време най лошото е, че просто не можеш да спиш. Нощем лежиш на леглото, въртиш се, гърчиш се, а сънят не идва. През тези последни дни и последни много дълги нощи на абстиненцията аз станах стоящ баба – не сядах и не лягах по цял ден и по цяла нощ, докато изтощението не ми подсечеше краката. |
| 3369 |
Най сетне той ме заведе в конюшнята, където държаха конете на Кадер. Тя беше преустроен навес за лодки, през една улица от плажа. Конете бяха обучени за начинаещи ездачи и разхождаха туристите по плажа в разгара на сезона. Белият скопен кон и сивата кобила бяха едри и покорни животни. |
| 3370 |
Някои хора още от първата среща с животното разбират, че ездата ще мине добре и ще се разберат с коня. Аз не съм от тях. Една моя приятелка има странно антимагнитно въздействие върху машините – часовниците спираха на китката й, радиоприемниците пращяха, а фотокопирите се повреждаха, щом приближеше. |
| 3371 |
Моята връзка с конете е нещо подобно. Набитият афганец подложи шепи, за да ме повдигне на гърба на скопения кон, кимна ми да се кача и ми намигна насърчително. Стъпих на ръцете му и се метнах на белия кон, но в мига, в който го яхнах, допреди кроткото дресирано животно ме хвърли с чудовищен къч. |
| 3372 |
Назир се взираше в него със зяпнала уста. Животното се успокои и се върна при мен едва след като той донесе торба и я сложи на главата му. Това бе началото на бавното и неохотно приемане на факта от страна на Назир, че аз никога няма да стана нещо повече от най лошия ездач, който познава. |
| 3373 |
Дори и най добрите ми постижения, когато успявах да се задържа на коня цели няколко минути и да накарам звяра да обикаля, в кръг, като го пришпорвах с крака и дърпах поводите с две ръце, моята непохватност го караше да се просълзи. Въпреки това аз продължавах упорито с уроците и тренирах всеки ден. |
| 3374 |
Не ми се прави на шибан европеец. Има три неща, на които нито един индиец не може да устои: красиво лице, красива песен и покана за танц. Аз бях достатъчно индиец, по моя си налудничав бял начин, да затанцувам с Викрам, дори и само защото не издържах да го гледам как танцува сам. |
| 3375 |
Клатейки глава, се засмях пряко волята си и затанцувах с него. Той ме водеше в танца и добавяше нови стъпки, докато накрая не започнахме да изпълняваме обръщанията, стъпките и жестовете в пълен синхрон. Конете ни гледаха с онази странна конска смесица от белоока боязливост и пръхтящо снизхождение. |
| 3376 |
Но ние продължавахме да им пеем и танцуваме сред обраслата с трева хълмиста пустош, под синьото небе, сухо като дима на лагерен огън сред пустинята. И когато танцът свърши, Викрам заговори на моята кобила на хинди и я остави да подуши черната му шапка. После ми я подаде и ми каза да я сложа. |
| 3377 |
Нахлузих си я на врата и се качихме на седлата. Проклет да съм, ако не подейства. Конете потеглиха и полека минаха в галоп. За първи и единствен път в живота си почти приличах на конник. За един славен четвърт час аз познах възторга от безстрашната синергия със сърцатото животно. |
| 3378 |
Следвайки плътно Викрам, летях по стръмни възвишения и ги покорявах, за да полетя надолу от върха и да профуча през извитите примки на вятъра и разпръснатите храсти. Препускахме през равните пасища с леки скокове по земята, а после и Назир се включи в галопа заедно със своите ездачи. |
| 3379 |
Когато устните ни се разделиха, ние се прегърнахме силно, загледани и двамата в морето. След малко видяхме Назир долу на плажа да събира плавей и сухи съчки за огъня. Той мушна смачкания на топка вестник между съчките и клонките, запали огъня и се настани до него срещу морето. Не му беше студено. |
| 3380 |
Но как тя го беше разбрала от толкова беглото им познанство? Един от най лошите ми недостатъци през онези години на изгнание бе слепотата ми за доброто у хората – никога не разбирах колко доброта носят в себе си един мъж или една жена, докато не им задлъжнявах повече, отколкото можех да изплатя. |
| 3381 |
Учех фрази от неговия език по бързо, отколкото той – на моя. Моето дар слово го бе принудило да общува с мен предимно на урду. Когато се мъчеше да говори на английски, думите излизаха като тромави, окастрени куплети, натоварени със значения и щапукащи на малките краченца на безцеремонния разум. |
| 3382 |
Ала в действителност неговият окастрен английски винаги бе изразителен и често в ритъма на поезия. Да, той несъмнено бе орязан, но това беше, защото от него беше отсечено излишното и онова, което оставаше, беше сам по себе си чист и точен език – нещо повече от лозунгите, но по малко от пословиците. |
| 3383 |
Но студената мъка в очите ни превърна спускащите се надолу бръчки по лицето му в клонки на плачуща върба и той се извърна. Гледахме я как потегля с таксито в онази дълга и самотна нощ, преди да заминем на война с Кадер, и когато най сетне Назир ме погледна в очите, кимна бавно и тежко. |
| 3384 |
Кадер беше съставил сложен маршрут, който щеше да ни отведе с четири основни прекачвания от Бомбай до пакистанския град Кета, близо до афганистанската граница. Нарежданията му бяха през цялото време да се преструваме на самостоятелни пътници и по никакъв начин да не издаваме познанството си. |
| 3385 |
За контрабандата на паспорти Абдел Гани ми бе дал колан портфейл – негов собствен уникален модел. Беше направен от корав непромокаем винил и беше няколко пъти по широк от обикновените колани портфейли. Закопчан на корема, той побираше до десет паспорта и прилична сума пари в брой. |
| 3386 |
Тя използваше сериозните разногласия между етническите и религиозните общности, за да подклажда жестоки конфликти. Насъскваше местните етнически групи – особено синди, пущуни и пенджаби – срещу имигрантите, наричани мохаджири, навлезли в новосъздадената държава Пакистан след отделянето й от Индия. |
| 3387 |
Така армията, чиито прикрити действия предизвикали кървавите конфликти, бе смятана за единствената сила, способна да опази реда и властта на закона. Кланетата и убийствата за отмъщение се трупали едно след друго с растяща жестокост; отвличанията и мъченията станали нещо привично. |
| 3388 |
Мнозина от заловените загинали в страшния плен. Имало безследно изчезнали, чиито тела никога не били открити. Когато някоя групировка придобивала достатъчно власт, че да заплаши равновесието на тази смъртоносна и безкрайна игра, генералите подстрекавали конфликти вътре в нея, за да я отслабят. |
| 3389 |
Обзети от треска, подобна на златната, чужденците си препредаваха тази история, докато договаряха и сключваха сделки за доставка на консервирани храни, бали чепкана вълна, контейнери с авточасти, склад, пълен със спиртници втора ръка, и запаси от всевъзможни оръжия – от щикове до гранатомети. |
| 3390 |
Той се завъртя на пети и се заотдалечава, слезе от бордюра на платното и продължи по бързата лента на пешеходното движение между тротоара и колите. Обърнах се и тръгнах в противоположна посока. Няколко минути по късно в околностите на пазара едно такси рязко забави ход и спря до мен. |
| 3391 |
На предната седалка до шофьора имаше още един мъж. Беше в началото на трийсетте с къса тъмнокестенява коса над високо и широко чело. Хлътналите му очи бяха кафяви, толкова тъмнокафяви, че изглеждаха черни, докато пряк слънчев лъч не пронижеше ирисите и не разкриеше червеникавите земни тонове в тях. |
| 3392 |
Силното му лице би изглеждало сурово, ако не беше особеното изражение, което леко присвиваше очите му и украсяваше скулите с бръчици от усмивки. Когато се съсредоточаваше и не беше напълно отпуснат, изражението на Ахмед Заде му придаваше вид, сякаш търси приятел сред тълпа непознати. |
| 3393 |
Начинът, по който руснаците променяха страната – позволяваха на жените да работят, да учат в университета и да се появяват пред хора, непокрити от бурка – направо ги пощуряваше. Когато американците предложиха оръжия, бомби и пари на муллите, за да нападнат руснаците, те веднага приеха. |
| 3394 |
Вървейки в колона, на двайсет метра един от друг, стигнахме храма и се събухме. Престарял хаджия подреди обувките, докато мърмореше унесено зикр. Халед пъхна сгъната банкнота в загрубялата разкривена от артрит длан на мъжа. Щом влязохме в джамията, аз се огледах и ахнах от изненада и радост. |
| 3395 |
Грандиозният покрив беше широк сто крачки и украсен с малки лъщящи огледала. Докато стоях там, зяпнал от изумление пред красотата му, електрическите лампи в джамията светнаха и огромният мраморен свод над нас засия като Слънце по милионите възвишения и вълнички на разтревожено от вятъра езеро. |
| 3396 |
Беше след вечерната молитва – бях чул провикването на мюезина, докато пътувахме с таксито, но тук из цялата джамия все още имаше много мъже, които съсредоточено се молеха. След като се увери, че се чувствам удобно, Ахмед обяви, че би искал да се възползва от възможността да се помоли. |
| 3397 |
Е, жената, която е сторила това, е мадам Жу, съдържателката на Двореца. Досега не съм разбрал причината да го стори, но дори и без да проумявам мотивите й да постъпи така зверски с теб, разполагам с най сигурни източници, които ме уверяват, че е била тя. Надявам се скоро да получа вест от теб. |
| 3398 |
В края на този дълъг ден в Карачи вече знаех защо заминавам да участвам във войната на Кадер – и знаех защо ще се върна. Заминавах, защото сърцето ми жадуваше за обичта на Кадербай, бащината обич, която струеше от неговите очи и изпълваше празнотата в живота ми, приела формата на баща. |
| 3399 |
Той не беше светец; не беше герой; знаех го. Той дори не беше мой баща. Но единствено заради тези няколко мига, докато ме гледаше с обич, аз знаех, че ще го последвам в тази война, а и във всяка друга. Не беше по глупаво от това да оцелееш само заради омразата й да се завърнеш заради отмъщението. |
| 3400 |
Никой не можеше да предвиди накъде ще скочи. Въпреки че не ни свърташе и бяхме изнервени от безконечното чакане, а тътрещите се дни преминаха в седмици, аз добре уплътнявах времето си. Упражнявах фрази на фарси, урду и пущу и дори прихванах няколко думи от таджикски и узбекски диалект. |
| 3401 |
Затворих книгата, която четях, и веднага станах да го поздравя. Той пое ръката ми и я стисна в дланите си, като прошепна благословия. След като се настани на предложения от мен стол, аз седнах на табуретка на един лакът от него. Под мишницата си носеше пакет, увит в кремав велур. |
| 3402 |
Мисля, че ако това в някаква степен е истина, то премълчава, че шотландците намират сенчестата страна на нещата за много, много забавна. Моят мистър Макензи беше човек, чиито очи се смееха дори когато беше най строг с мен. Всеки път, когато се сетя за него, си спомням засмените му очи. |
| 3403 |
Стана на главната улица на пазара. Моят чичо, който по онова време беше влиятелен, се застъпи за мен пред властите и накрая уреди да се завърна в Кандахар. За нещастие семейството на убития от мен мъж отказа да приеме кръвнината, предложена от моя чичо, и изпрати подире ми двама мъже в Кандахар. |
| 3404 |
Тя беше демон, който минаваше от човек на човек и караше всеки мъж да обезумее от любов към убийствата. Опитах се да напусна дома си, защото аз бях причината, но баща ми отказа да ме пусне и не можех да му се противопоставя. Враждата продължи с години; и убийствата продължиха с години наред. |
| 3405 |
Напуснах родния си дом. Кървавият спор след време приключи и мирът между двете семейства бе възстановен. Но за близките си аз бях мъртъв, защото се бях заклел на майка си никога да не се завърна. Полъхът на ветреца през прозореца с метална рамка, хладен в ранната вечер, изведнъж стана студен. |
| 3406 |
След това ми подаде чашата. Отново я напълних и седнах на табуретката. Не казах нищо – боях се, че ако задам неправилен въпрос или направя неуместна забележка, той ще спре да говори и ще излезе. Беше спокоен, изглеждаше напълно отпуснат, но яркото, засмяното сияние в очите му липсваше. |
| 3407 |
В проточилото се мълчание гледах изпитото лукаво лице и се стараех дори да не дишам много шумно, за да не го обезпокоя. И двамата бяхме облечени в типична афганска носия – дълга свободна риза и широки над коляното панталони. Дрехите му бяха в светло, избеляло зелено, а моите – белезникавосини. |
| 3408 |
Въпреки че бях по тежък и с по голям гръден кош, бяхме горе долу еднакви на ръст и еднакво широки в раменете. Късите му коса и брада бяха сребристобели, а моята къса коса – руса чак до бяло. Кожата ми беше загоряла и придобила оттенък, подобен на неговия естествен тен с цвета на бадемова черупка. |
| 3409 |
Така го бяха кръстили заради белега от куршум на лицето му. Куршумът пронизал бузата, избил повечето зъби и оставил белег, сбръчкан като роза. Той беше босът на целия район по онова време и преди да ме пребие до смърт за назидание на останалите, искаше да види наглия тип, нахлул в територията му. |
| 3410 |
После ми показа избитите си зъби – отвори широко уста, за да видя златните коронки на тяхно място. Да погледнеш в устата на Гулаб, беше истинска почест сред неговите хора и някои от най приближените му много ми завидяха, че ми показа толкова интимно прочутата уста още на първата среща. |
| 3411 |
Беше по сложно, отколкото си представях, и му отне близо час, докато ме запознае с пълното ръководството за подръжката и боравенето с него. Беше вълнуващ час. Мъжете и жените, на които насилието не е чуждо, ще разберат какво имам предвид, като казвам, че бях пиян от тази наслада. |
| 3412 |
Кръвната вражда, погубила толкова много хора и прогонила го от дома му, бе завършила чак когато бе обещал на майка си никога повече да не се завръща. И докато мислите ми се рееха, аз започнах да преживявам отново, миг след миг, дългата нощ преди бягството ми от затвора в Австралия. |
| 3413 |
Тази нощ също бе нощ на бушуващи страхове, ужас и опасения. Също като тогава преди години аз станах преди утрото да се размърда и се заприготвях в тъмното. Малко след зазоряване взехме влака за прохода Чаман. Качихме се дванайсет души; никой от нас не проговори по време на неколкочасовото пътуване. |
| 3414 |
Гледах през прозореца и се мъчех да се загубя в дивната гледка. Пътуването с влак от Кета до Чаман минаваше през един от най великолепните участъци на прочутите субконтинентални железопътни линии. Релсите лъкатушеха из дълбоки клисури и прекосяваха речни пейзажи с изумителна красота. |
| 3415 |
За пръв път се събирахме в пълен състав. Бяхме трийсет, само мъже, и за секунда си спомних престъпниците, събиращи се на подобни групи в затворническите дворове. Бойците изглеждаха сурови и непоколебими; въпреки че много от тях бяха слаби и дори кльощави, те изглеждаха здрави и жилави. |
| 3416 |
Докато оглеждах лицата, погледът ми попадна на мъж, чиито очи ме гледаха от сърцето на мрака. Наближаваше или вече беше минал петдесетте и може би беше най старият в групата след Кадербай. Късата му коса бе сива под кафявата афганска шапка с периферия – същата като тази, която аз самият носех. |
| 3417 |
След първите няколко тътрещи се крачки тялото му понабра сили, и той се затича и измина разделящите ни трийсет метра с дълги, приклякащи котешки скокове. Забравих закачения на кръста ми пистолет и ръката ми инстинктивно се протегна към ножа. Изнесох десния крак половин крачка назад. |
| 3418 |
Тъкмо когато ме стигна, крещейки нещо на диалект, който не разпознах, Назир изскочи изневиделица и прегради пътя му, като застана пред мен. Той му кресна нещо, но другият не обърна внимание, втренчен над главата му в мен, крещейки своя въпрос пак и пак. Назир повтори отговора си също с крясък. |
| 3419 |
Обезумелият боец се опита да изблъска Назир встрани с две ръце, но беше все едно да бута дърво. Якият афганец не помръдна от мястото си и принуди безумеца за пръв път да откъсне поглед от мен. Около нас се събра навалица. Назир издържа трескавия поглед на мъжа и заговори по кротко и умолително. |
| 3420 |
И е учител... е, поне някога беше учител, в едно село отвъд тези планини. Учеше мъниците, най малките дечурлига. Когато руснаците нахлуха преди седем години, беше щастлив човек с млада съпруга и двама здрави сина. Присъедини се към съпротивата като всеки друг млад мъж в областта. |
| 3421 |
Всички поколения от семейството му – бабата и дядото и от двете страни, родителите му, родителите на жена му, чичовците и лелите му, братята и сестрите му, жената и децата му... Нямало никого, само за един час от един ден. Дори и животните – кози, овце и кокошки – всички били мъртви. |
| 3422 |
Но загубата го променила по ужасен начин. Вече бил съвсем друг човек. Вече правел всичко, каквото можел, само да залови някой руснак или афгански войник, биещ се на страната на руснаците. И когато успявал – а той ги залавял... мнозина от тях, защото след случилото се станал много добър в това. |
| 3423 |
Виж го, вързан е отгоре на мешката му. Той приковава пленниците със завързани зад гърба ръце, а острието опира в гърба им. Когато силата им отслабне и металният връх се забие в телата и пробие коремите им, Хабиб се навежда над тях, вглежда се в очите им и плюе в разтворените им от писък уста. |
| 3424 |
Всички муджахидински отряди оттук до Херат са го изпъдили. Ние се бием срещу афганската армия, която служи на руснаците, но тя все пак е от афганци. Ние получаваме по голямата част от сведенията си от войници от афганската армия, които искат да ни помогнат да победим техните руски господари. |
| 3425 |
Докато го гледах как се отдалечава, почувствах внезапен мощен подтик да му изкрещя да спре. Беше глупаво – ирационален, пронизващ ужас, че го губя, губя още един приятел. Беше толкова нелепо, толкова бях жалък в своята ревност, че прехапах езика си и не гъкнах. После го видях как седна срещу Хабиб. |
| 3426 |
Пресегна се да повдигне лицето му на безумец със зяпнала уста; видях как двамата се погледнаха в очите продължително, и осъзнах, без да го проумявам, че Халед е загубен за нас. Откъснах очи от тях, както лодкарите откъсват звездообразните си котви от дъното на езеро. Устата ми беше пресъхнала. |
| 3427 |
Яздихме през стотина планински прохода и същото това разстояние ни отне месец. Първия ден прекарахме в лагера под дърветата. Багажът – контрабандната стока за Афганистан и запасите ни – беше пръснат из едно близко пасище, завит с овчи и кози кожи, за да прилича от въздуха на стадо добитък. |
| 3428 |
Стоварих се върху седлото по тежко, отколкото възнамерявах, но кобилата откликна добре и наведе глава два пъти, нетърпелива да потегли. Назир отвори едното си око и ме видя яхнал удобно новия кон. Възхитен и зачервен от несъзнателна гордост, той ми пусна една от редките си усмивки. |
| 3429 |
Тревожех се, признавам, но сега вече съм много по спокоен. Зъбите му се белнаха в усмивка, а после по сигнал на Халед ние потеглихме и бавно се подредихме в колона, която се точеше почти сто метра. Имаше десет пешаци, двайсет мъже на коне, петнайсет товарни коня и стадо от десет кози. |
| 3430 |
Беше някак абсурдно и неестествено такъв великолепен ездач да върви, а аз да яздя. Наблюдавах го как крачи пред мен в тъмното, гледах ритмичната стъпка на дебелите му леко криви крака и се заклех пред себе си, че още при първата почивка ще го убедя да се сменяме да яздим кобилата. |
| 3431 |
При изкачването на планина буташ, влачиш и понякога помагаш да носят коня. Когато приближихме до подножието на скалите, оформящи планинския район Чаман, който отделя югозападната част на Афганистан от Пакистан, стана ясно, че всъщност има пролуки и пътеки, минаващи между тях или изкачващи ги. |
| 3432 |
В коридорите с черни стени не можех да видя дори ръката си, вдигната пред очите ми. Цялата колона пъплеше между глухи скални стени – мъже, коне и кози, притиснати до камъка; се блъскаха едни в други. В средата на един точно такъв черен пролом чух стонове, които се превърнаха в сподавени викове. |
| 3433 |
После воят изведнъж премина в рев, разтърси цялата планина и избухна в пронизителни сатанински писъци точно над нас. Предният кон подскочи назад и изтръгна опашката си от ръката ми. Докато се опитвах да я докопам отново, се подхлъзнах в тъмното и паднах на колене, а лицето ми се отърка в скалата. |
| 3434 |
Висях във въздуха над черна бездна. Милиметър по милиметър усещах как се смъквам надолу, а кожените ремъци скърцаха и се разхлабваха, докато се плъзвах все по надолу под ръба на перваза. Чувах виковете на мъжете над мен по пътеката. Опитваха се да успокоят животните и викаха приятелите си по име. |
| 3435 |
Размахах лявата си ръка в непрогледния мрак, сграбчих юздите и започнах да се набирам обратно нагоре. Вкопчих се с пръсти за ръба на каменната пътека, но със сподавен вик се хлъзнах обратно в черното нищо. Поводите издържаха и аз отново увиснах над пропастта. Положението беше отчайващо. |
| 3436 |
Знаех, че всеки момент ще успее. Изръмжах ядно през зъби и успях да издрапам върху перваза. Застанал на колене, дишах тежко, плувнал в пот, а после, по интуиция, породена от страха и изострена от прилива на адреналин, отскочих вдясно точно когато конят на съседа ми хвърли къч в черната сляпа нощ. |
| 3437 |
Животоспасяващият рефлекс ме накара да скоча и ударът попадна в хълбока и бедрото ми, блъсна ме в стената и се ударих в главата на моята кобила. Обгърнах с ръце шията на животното – колкото да се успокоя от допира му, толкова и да се закрепя на треперещите си крака и натъртен хълбок. |
| 3438 |
Но когато не водеше колоната, Хабиб вдъхваше далеч по малко доверие. Веднъж го засякох, докато изкачвах едни скали по време на почивка, за да намеря място да се изпикая. Беше коленичил пред една четвъртита каменна плоча и удряше чело в нея. Скочих долу да го спра и открих, че ридаеше. |
| 3439 |
Гледаше ме в очите с трескава смесица от мъка и страх. – Той постоянно и навсякъде слага капани за хора. Под наметалото мъкне двайсет гранати. Опитах се да му обясня, че капанът за хора няма разум – като нищо може да убие някой местен овчар или някой от нас, вместо руски или афгански войник. |
| 3440 |
Първите две години, след като избиха семейството ми, и аз бях обезумял като него. Знам какво му е на душата. Изпълнен е с толкова мъртви приятели и врагове, че е зациклил... да убива руснаци. И докато не се освободи, трябва да не се отделям от него, доколкото мога, и да му пазя задника. |
| 3441 |
Поканата беше евфемизъм за честта да им платим налог. Въпреки че никой от пиратите не искаше да осуетява доставките на жизненоважната американска помощ, която ги крепеше през дългите години война с налозите, вземани от керваните, беше немислимо да минем през тяхната територия, без да платим. |
| 3442 |
След като приключеше с официалностите и преговорите за откупа, той уреждаше нови доставки за нас с всеки от местните водачи на клан. Осигуряваха ни храна и ни гарантираха зоб за животните в побратимените села под тяхна власт или закрила. Подновяването на запасите беше изключително важно за нас. |
| 3443 |
Години наред обикновено предпочитах да се храня с плодове и зеленчуци, когато имаше избор. След три седмици път, влачене на коне през планини и мразовити реки и треперене от глад се нахвърлях на овчето и козето месо, което ни поднасяха пиратите, и ръфах със зъби недопечените мръвки от кокала. |
| 3444 |
Мястото беше идеално за засада. Кадер го предчувстваше и яздеше начело на колоната ни с развято бяло зелено знаме. Нападнаха ни, преди да сме навлезли и сто метра в клисурата. Отгоре се разнесе смразяващ вой – мъжки гласове, които подражаваха на пронизителния виещ плач на племенните жени. |
| 3445 |
Мъжът, яхнал внушителното животно, беше висок и слаб, видимо поне десет години по стар от вече прехвърлилия шейсетте Кадер. Облечен бе с дълга бяла риза над бели афгански панталони и дълъг до коленете черен шевиотен елек без ръкави. Пищен белоснежен тюрбан царствено украсяваше главата му. |
| 3446 |
Последната зрелищно се подчертаваше от старинния джезаил с дълга цев, който той държеше прав, подпрял го на хълбока си. Дървеният приклад на зареждащата се откъм дулото пушка беше украсен с блестящи дискове, спирали и ромбове, изрязани от медни и сребърни монети и лъснати до ослепителен блясък. |
| 3447 |
Останалите направиха лагер сред пасището в долина с изобилна прясна вода. Почивката сред изтощителния поход даде възможност на мъжете да разпрегнат конете и да ги пуснат свободно да почиват. Товарните животни имаха нужда от постоянни грижи. Багажа скриха в една охранявана пещера. |
| 3448 |
Неговата изгодна и безкръвна среща с нашата колона въоръжени мъже засили вълнението покрай очакваната сватба. Кадер обясни сложните ритуали на афганското бракосъчетание, изпълнявани месеци наред, преди да пристигнем. Имало е церемониални гостувания между семейството на младоженеца и на булката. |
| 3449 |
При всяко от тях са се разменяли дребни подаръци като носни кърпи или ароматни сладкиши и точно определени любезности. Зестрата на булката – пищни бродерии, вносни коприни, парфюми и накити – била изложена, за да й се възхищават всички, а после я предоставили на семейството на младоженеца. |
| 3450 |
Кадер осмисляше всичко – животът ми с него и възможната смърт – по единствения свойствен за него начин. И когато разбрах това, без дори да разговарям с него, започнах да слушам старателно, за да попия всичко, което мога. През онези дни в селото прииждаха роднини, приятели и други гости. |
| 3451 |
Всеки ден мъжете репетираха ритуални групови танци заедно с музикантите и певците, наети да свирят и пеят на официалното празненство. Танците ми дадоха възможност да видя Назир в нова и съвсем неочаквана светлина. Той се хвърли сред редицата от въртящи се мъже с изящество и плам. |
| 3452 |
Нещо повече – моят нисичък кривокрак приятел, чиито ръце стърчаха от ствола на якия му врат, слял се с гърдите, засега от всички беше най добрият танцьор и бързо спечели възхищението им. Целият таен, невидим вътрешен свят на човека, всичките му творчески и духовни дарби се изразяваха в този танц. |
| 3453 |
Някога бях казал, че никога не съм виждал друго човешко лице, на което усмивката да е претърпяла такова пълно поражение... Но това набраздено от бръчки лице се преобрази в танца, докато честната му, самоотвержена красота не засия толкова лъчезарно, че очите ми се напълниха със сълзи. |
| 3454 |
Ние сме продукт на това усложнение – както и птичките, и пчеличките, дървесата, звездите и дори галактиките от звезди. Ако бъдем унищожени от космически катаклизъм – например от сблъсък с астероид – ще възникне някакво друго изражение на нашето равнище на сложност, защото Вселената постъпва така. |
| 3455 |
Не беше ли възможно и ученият да го е обичал толкова много? Осъзнах, че ревнувам от този човек – от учения, когото не познавах и сигурно никога нямаше да срещна. Ревността, също като несъвършената любов, която я поражда, не признава времето, пространството или мъдро обоснования спор. |
| 3456 |
Трийсетте километра път по права линия за нас бяха равнозначни на близо сто и петдесет километра изкачване и слизане. А после под ширналото се небе изминахме почти петдесет километра по равното и прекосихме река Аргастан и притоците й три пъти, докато стигнем подножието на прохода Шахбад. |
| 3457 |
После куршумите намериха своята цел – забиха се в земята, в колоната ни и скалните стени наоколо. Мъжете се юрнаха да се крият. Проснах се на земята, забих лице в праха на каменната пътека и си казах, че това не е истина, че не съм видял как гърбът на мъжа пред мен се разкъса, а той залитна напред. |
| 3458 |
Тя обаче, така впечатляващо послушна до този момент, изведнъж стана най необузданата от цялата колона. Дръпна се назад и се разтърси. Затропа с копита и се опита да ме изтегли назад. Замята се и започна да тича в малък кръг, като се опитваше да застане така, че да може да хвърли къч по мен. |
| 3459 |
Другите коне цвилеха от страх и всяко ужасено изцвилване я паникьосваше още повече. Исках да я спася, да я накарам да легне, за да не е толкова лесна мишена, но се боях и за себе си. Вражеските куршуми плющяха в скалите наоколо ми и при всеки трясък се разтрепервах като елен, бутащ жив плет. |
| 3460 |
Погледът ти става твърд, сякаш внезапно очите са станали студен метал. Точно когато се бях отказал и реших да оставя животното да се оправя само, то послушно последва ръцете ми, които го дърпаха към земята, и полегна на хълбок. Аз залегнах до кобилата, използвайки издутия й корем за прикритие. |
| 3461 |
Долепих глава до нейната и обвих врата и с ръка. Мъжете от моята група стреляха по един хребет на около сто и петдесет метра от нас. Притиснал тяло в земята, аз надникнах над гривата и видях как фонтани от прах се надигат и разсипват над далечния скат, когато в земята се забиваха куршум след куршум. |
| 3462 |
И той продължи да тича приведен, като спираше тук там край колоната зад мен. Кобилата ми пъхтеше тежко и през три четири вдишвания стенеше. Кръвта изтичаше бавно, но постоянно. От раната в корема струеше тъмна течност, по тъмна от кръвта. Опитах се да я успокоя и я погалих по шията. |
| 3463 |
С нея винаги изглеждах добре, където и да отидехме. Когато бях с нея, винаги изглеждах така, сякаш знам какво правя. И започнах наистина да я обичам чак когато тя за последен път си тръгна от мен. Тя казваше, че аз се интересувам от всичко и не се отдавам на нищо. Каза ми го веднъж. |
| 3464 |
Дърдорех и бълнувах, изпаднал в шок. Сега познавам симптомите. Виждал съм и други мъже, по които стрелят за пръв път. Рядко някой сред тях знае какво прави – оръжията им отвръщат на огъня още преди телата им инстинктивно да са се претърколили на земята. Други се смеят и не могат да се спрат. |
| 3465 |
А някои бърборят, точно както аз бърборех на умиращата кобила. Хабиб притича към мен на зигзаг и ме видя как говоря на ухото й. Огледа я внимателно, опипа раните й и натисна гъсто набраздената от вени кожа, за да напипа куршумите. Извади ножа си. Беше дълъг нож, заострен отпред като кучешки зъб. |
| 3466 |
Около зениците на очите му се вихреха и пулсираха златисти протуберанси. Очите му бяха големи, но лудостта в тях беше още по голяма – тя напираше и сякаш искаше да избухне навън от самия му мозък. И все пак той беше достатъчно разумен, че да усети безпомощната ми скръб и да ми подаде ножа. |
| 3467 |
Гледах ножа и треперещото гърло на кобилата и не можех да го направя. Поклатих глава. Хабиб го заби в конската шия и леко, почти изящно завъртя китка. Кобилата потръпна, но се остави да я успокоят. Когато ножът излезе от гърлото й, кръвта бликна с ударите на сърцето й и заля гръдта й и мократа земя. |
| 3468 |
Свалихме седлото и юздите от мъртвата кобила и притичахме покрай редицата от мъже и коне към гърлото на тесния проход. Ранените лежаха зад прикритието на една издадена скала. Кадер стоеше наблизо и се взираше намръщено в равнината зад мен. Ахмед Заде внимателно, ала бързо събличаше един от ранените. |
| 3469 |
Кървеше и ясно се виждаше, че черепът е счупен. Пръстите ми се плъзнаха по ръба на строшената кост, потънала в кръв. Темето му се беше разбило на три парчета. Едното беше толкова хлабаво, че ако го дръпнех, щеше да изпадне в ръката ми. Единствено сплъстената му коса крепеше черепа да не се разпадне. |
| 3470 |
Трябваше да взема решение, да направя избор – да помогна на един от тях да оживее, може би, и да оставя другите да умрат. Не бях лекар и нямах опит с престрелки. Работата явно се падаше на мен и бях склонен да я свърша, защото знаех малко повече от всеки друг. Беше студено. Мръзнех. |
| 3471 |
На земята в краката на Ахмед Заде, до простреляния, подредих пластмасово шишенце с антибиотична пудра, антисептичен разтвор, бинтове и ножици. Набързо му обясних как да промие и превърже огнестрелните рани, и щом Ахмед се залови за работа, насочих вниманието си към счупената ръка. |
| 3472 |
Хабиб ми съобщи, че лагерът е приятелски настроен, хората там са на наша страна и ни чакат. Но все още са под прикритие и няма да излязат да ни посрещнат. Мисля, че ще е по добре нашият американец да язди с нас, по отпред, зад мен. Не мога да ти заповядам, мога само да те помоля. |
| 3473 |
Тръгваме веднага. Назир изведе напред няколко коня и всички уморено се качихме по седлата. Кадер трябва да е бил много по изтощен от мен, а тялото му сигурно се бореше с много повече болежки и оплаквания, но яздеше с изправен гръб и държеше с уверена ръка бяло зеленото знаме, подпряно на хълбока му. |
| 3474 |
На трийсет метра нагоре по пътеката, от лявата страна се извисяваше стръмнина, завършваща с натрошени камъни. Отдясно беше гладкото лице на скалната стена. Когато изминахме може би половината път под съсредоточения взор и на своите, и на муджахидините в лагера, дясното ми бедро се схвана. |
| 3475 |
Спазъмът бързо се превърна във възел от режеща болка и колкото повече се мъчех да не й обръщам внимание, толкова по мъчителна ставаше тя. Реших да отпусна напрежението, като извадя десния си крак от стремето и се опитам да го изпъна. Прехвърлих цялата си тежест върху левия крак и се поизправих. |
| 3476 |
Инстинктът за самосъхранение ме накара да размахам ръце и крака и да се вкопча в шията на коня с две ръце и със свободния си десен крак. Докато мигна, се бях изтърсил от седлото и висях с краката нагоре на шията му. Извиках му да спре, но той не ме послуша и продължи по пътеката. |
| 3477 |
Бавно, почти премалял, ме погледна в очите. Продължаваше да стиска дългия нож. Не знам какво изражение е имало лицето ми на лунната светлина. Не ще да е било добро. Бях взел решение – ако помръднеше и милиметър към мен, щях да натисна спусъка толкова пъти, колкото бяха нужни да го довърша. |
| 3478 |
Мисля, че точно сега той е някъде тук и ни гледа. Щом Кадер приключи с молитвите, отнесохме тялото на Сидики обратно под платнения навес и го увихме в платно, за да извършим погребалните обреди на другия ден. Поработихме още няколко часа, а после налягахме един до друг в пещерата да спим. |
| 3479 |
Кандахар беше окупиран от руснаците, но те едва удържаха южната столица и градът беше винаги под обсада. Центърът бе обстрелван с ракети, а партизанските битки в покрайнините отнемаха много животи. Главното шосе се намираше в ръцете на няколко добре въоръжени муджахидински отряда. |
| 3480 |
И така, ние се намирахме горе долу в центъра на три зони на силни конфликти, всяка от които постоянно се нуждаеше от нови войници и оръжия. Планините Шар и Сафа не предлагаха стратегическо предимство за враговете ни и затова боевете не достигаха до нас в добре защитените планински пещери. |
| 3481 |
Муджахидините бяха сигурни, че наблизо няма вражи сили, за да чуят шума. Въпреки това заглушихме мотора с малко иглу от зеблени чували, натрупани върху него така, че да има пролуки, за да влиза въздух и да излизат изгорелите газове. Същият мотор задвижваше едно точило и един високоскоростен свредел. |
| 3482 |
АК 47 на Калашников, най влиятелното и най широко произвежданото от новите бойни оръжия, работи, като отвежда част от барутните газове, произвеждани от патрона, в цилиндър над цевта. Газът изтласква бутало, което връща затвора върху пружината му и извежда ударника за следващ изстрел. |
| 3483 |
Това обясняваше защо толкова много бойци по време на бойните операции държаха автомата надалече от тялото или над главите си. Въпреки всичко оръжието работеше идеално след пълно потапяне във вода, кал или сняг и оставаше една от най ефикасните и надеждни машини за убиване, създавани някога. |
| 3484 |
Въпреки че по същество бяха идентични, муджахидините предпочитаха едно или друго производство и търговията с оръжия, дори и в рамките на един и същ отряд, беше енергична и непрестанна. Работилниците на Кадер поправяха и ремонтираха калашници от всички серии и ги преправяха според нуждите. |
| 3485 |
Два месеца работех с тях всеки ден. Топях олово и други метали в малката пещ. Помагах да събираме подпалки и носех вода от извора в подножието на близката клисура. Тътрейки се през тънкия сняг, копаех нови тоалетни и внимателно запечатвах и прикривах тези, които се бяха напълнили. |
| 3486 |
В битката и двете войски използвали оръдия и избили стотици мъже. Когато се изправяли един срещу друг, войниците стреляли толкова отблизо, че куршумите пронизвали едно тяло и се забивали в следващото. Британците загубили половината си бойци, афганците – две хиляди и петстотин души. |
| 3487 |
Затова мистър Макензи бе така запленен от историята на моята страна и имаше такива познания за войните. Благодаря на Аллах, аз наистина го имах за приятел и за свой учител, а все още имаше живи мъже, носещи бойни белези от войната, убила неговия и моя дядо. Кадер отново замлъкна. |
| 3488 |
Толкова снизходително ми се стори тогава това смъмряне – той не знаеше нищо за баща ми, нито за отношенията ми с него. Така бях затънал в обиди, нови и стари, че не долових болката в гласа му. Тогава не осъзнах, както осъзнавам сега, че и той беше един изгнаник и говореше за собствения си баща. |
| 3489 |
Хабиб снощи е бил тук. Постовите са го видели. Правил е толкова ненормални неща – онова, което е вършел с руските пленници и дори с някои от афганските пленници тук, на пътя за Кандахар, през последните няколко седмици са... големи гадости, а аз трудно се впечатлявам от такива неща. |
| 3490 |
Кадер не ми дължеше нищо. Не той ме беше вкарал там. Не беше длъжен да ме изкара. А той в края на краищата ме изкара – изкара ме от затвора и наистина ми спаси живота. Просто бях понесъл толкова много бой и други хора бяха пребивани заради мен, когато се опитвах да му пратя вест по тях. |
| 3491 |
Не знам защо сърцето ми се обърна така внезапно и така напълно. Може би заради пистолета в ръката ми – властта, която той ми даваше да отнемам живот или да го пощадя, и инстинктите от дълбините на природата ми, които ми попречиха да стрелям. Може би заради това, че изгубих Кадербай. |
| 3492 |
Те ме бяха лъгали, бяха ме предали и оставиха разкъсани белези там, където преди бе моето доверие. Вече не ги харесвах, не ги уважавах, не им се възхищавах, но продължавах да ги обичам. Нямах друг избор. Разбирах го ясно там, изправен сред бялата пустош. Не можеш да убиеш любовта. |
| 3493 |
Можеш да убиеш влюбването, обичта, дори прелестта. Можеш да убиеш всички тях или да ги обездвижиш в плътно оловно разкаяние, но самата любов не можеш да убиеш. Любовта е пламенното търсене на истина, различна от твоята, и изпиташ ли я веднъж, искрено и всеотдайно, любовта е вечна. |
| 3494 |
Ако в последните си мигове умиращият е на земята, той протяга ръка да стисне шепа пръст. Ако може, вдига глава, за да погледне планината, долината, равнината. Ако е далече от дома, той ще мисли и ще говори за него. Ще говори за своето село или за родното си градче, или за града, където е израснал. |
| 3495 |
Беше забил лице в снега и дишаше тежко. Краката му ритаха в снега и търсеха опора, а ръцете му стискаха дрехите, увити около гърлата на двама мъже. Беше ги влачил по гръб, по един в ръка. Невъзможно беше да се досетим от колко далече идва, но явно беше изминал много път, повечето – по нанагорнище. |
| 3496 |
Двама мъже го хванаха за раменете и го понесоха към лагера. Аз разтворих Кадеровите дрехи на гърдите с надеждата да го съживя, но щом притиснах длан до тялото му, усетих, че кожата му е леденостудена и твърда. Беше мъртъв от много часове, може би повече от ден. Тялото се беше вкочанило. |
| 3497 |
Ръцете и краката бяха поогънати в лактите и коленете, а дланите – извити като ноктести лапи. Лицето му обаче бе ведро и чисто под тънкия снежен саван. Очите и устата му бяха затворени, сякаш потънали в спокоен сън. Беше толкова нежен в смъртта си, че сърцето ми отказваше да повярва, че го няма. |
| 3498 |
Когато Халед Ансари разтресе рамото ми, аз сякаш се сепнах от сън, макар да бях наясно, че съм бил буден през цялото време, откакто постовите ни предупредиха за пръв път. Бях коленичил в снега до тялото на Кадер, притиснал красивата му глава до гърдите си, но нямах спомен кога съм го направил. |
| 3499 |
Присъединих се към групата от трима души, които се занимаваха с Ахмед Заде. Дрехите на алжиреца бяха напоени със замръзнала кръв под гърдите. Разрязахме ги парче по парче и точно когато стигнахме до тежките, разкъсани кървави рани по ожулената му кожа, той отвори очи и ни погледна. |
| 3500 |
Опитах се да му се усмихна, но устните ми бяха изтръпнали. Убеден съм, че това не можа да го утеши. Раните бяха поне три, но нямаше как да сме сигурни. Коремът му бе силно раздран, може би от шрапнел на снаряд. Доколкото преценявах, металното парче вероятно бе вътре в него, забито в гръбнака му. |
| 3501 |
Беше загубил толкова много кръв, че разкъсаната плът около тях беше сбръчкана и посивяла. Дори не можех да си представя какви са уврежданията на стомаха и другите вътрешни органи. Миризмата на урина и други отпадъци и секрети беше силна. Цяло чудо беше, че толкова дълго е останал жив. |
| 3502 |
Сред стотиците неща, които ми се иска никога да не съм казвал и вършил в проклетия си живот, този малък изблик на честност е най горе, в началото на списъка. Не бях осъзнал колко силно го е крепяла надеждата, че ще го спасят. И тогава, щом произнесох тези думи, го видях как пропадна в черното езеро. |
| 3503 |
Махмуд и Халед стояха от едната му страна. Аз коленичих от другата. Той се вгледа в лицата ни. Очите му изскачаха от орбитите от страх – в отчаяния ужас на човек, който знае, че съдбата го е изоставила и смъртта вече е вътре в него, набъбва, разраства се и запълва жизненото му пространство. |
| 3504 |
Халед се взря в очите ми, но после бързо се извърна и впери поглед в умиращия си приятел. Махмуд не вдигна глава; и двамата кимнахме – жест, толкова неуловим, че наблюдател не би забелязал, но и двамата разбирахме какво признаваме и за какво се договаряме с това кимване. Вярно беше. |
| 3505 |
Втурнахме се към входа на пещерата и се метнахме в гърчещия се октопод от мъже, стигнали там преди нас. Ръце, крака и глави се блъскаха, докато приклякахме ужасени, а минохвъргачките разравяха каменистата земя навън, все едно бе папиемаше. След това беше тежко и всеки ден ставаше все по тежко. |
| 3506 |
Много от припасите бяха унищожени и това се отнасяше най вече до варелите с гориво за генератора и котлоните. Котлоните и лампите бяха изключително важни – на тях готвехме и се греехме. По голямата част от горивото беше унищожена, както и всичките ни водни запаси. Заехме се да разчистим отломките. |
| 3507 |
Докато останалите бяха заети с това, аз се погрижих за ранените. Един беше изгубил ходилото си и част от крака под коляното. Във врата и ръката над лакътя му се бяха забили шрапнели. Той беше на осемнайсет. Беше дошъл в отряда заедно с по големия си брат, шест месеца преди да пристигнем. |
| 3508 |
Убили брат му по време на нападение над руски преден пост, близо до Кандахар. Момчето умираше. Извадих късовете метал от тялото му с дълги пинсети от неръждаема стомана и чифт дълги клещи, които отмъкнах от комплекта с инструменти на монтьора. Не можех да направя нищо съществено за откъснатия крак. |
| 3509 |
Направих няколко шева в разкъсаната плът, там, където имаше чиста, здрава кожа, която да ги крепи, но нямаше как да зашия цялата рана. Една дебела кост се подаваше от месото. Хрумна ми да взема трион и да отрежа стърчащата дълга кост, за да остане гладко чуканче, но не знаех дали е нужно точно това. |
| 3510 |
Очите му бяха унищожени, носът и устата му вече ги нямаше. Приличаше донякъде на прокажените на Ранджит, но раните му бяха толкова сурови и кървави, а зъбите така разбити, че в сравнение с него Ранджит беше само леко обезобразен. Извадих парчета метал от очите, темето и гърлото му. |
| 3511 |
След като го превързах, и на двамата бих пеницилин и по една ампула морфин. Най голямата ми грижа бяха кръвта и нуждата от кръвопреливане на ранените. Нито един от муджахидините, когото бях питал през последните седмици, не знаеше собствената си кръвна група, нито пък на другите. |
| 3512 |
Докато мнозина от нас, потресени, тъпо и равнодушно вършеха обичайните неща, Халед стана по буден и още по енергичен. Докато аз често се унасях в зашеметени, скръбни, горчиво сладки размисли за човека, когото обичахме и загубихме, Халед почти всеки ден се заемаше с нови задачи и не се отпускаше. |
| 3513 |
Във всички разисквания, палестинецът проявяваше почти церемониална дълбочина, неуморност и благоразумие. Тези качества не бяха нови за него – той винаги е бил суров и пламенен човек, но след смъртта на Кадер в него се събудиха надежда и воля за победа, каквито не бях виждал преди. |
| 3514 |
Плешивата му глава бе покрита със стегнат бял тюрбан. Тъмната прошарена брада беше оформена около устата и подрязана късо. Ушите му бяха леко заострени и белият тюрбан подчертаваше формата им. Този дяволит щрих заедно с широката уста намекваха за някогашен дързък и весел темперамент. |
| 3515 |
Популярната европейска и американска карикатурна представа за афганците като кръвожадни диваци – описание, което безкрайно радваше самите афганци, когато го чуеха – се опровергаваше при всяка моя среща с тях. Лице в лице те бяха щедри, приветливи, честни и педантично учтиви към мен. |
| 3516 |
След като разбрал, че се намира в клопка, заложена за Хабиб, и че обкръжаващите го мъже са враждебно настроени към каузата му, Кадербай се опитал да си тръгне с мир. Дал четири коня налог и събрал хората си. Почти били излезли от вражата територия, когато първите изстрели проехтели в малкия каньон. |
| 3517 |
Според Сюлейман щеше да има още атаки, но той се съмняваше, че ще предприемат директна атака. Подобно нападение би струвало живота на мнозина и можеше да се провали. Но ако руснаците подкрепяха афганските войски, можеше да очакваме нападения с хеликоптери веднага щом небето се поизбистри. |
| 3518 |
Бил огледал вражите позиции, каза той, и имал представа за силата им. Наблюдавал атаката с минохвъргачки над нашия лагер и се промъкнал към техните лагери толкова близо, че ги чул как обсъждат какво ще обядват. Можел да ни заведе до нови позиции, откъдето да обстреляме лагерите им и да ги избием. |
| 3519 |
Нямаше боец от съпротивата, който не мечтаеше да метне въже на шията му и да го провеси във въздуха. Войниците и дори офицерите от афганската армия обаче бяха друго нещо – те бяха свои, мнозина от тях отслужваха задължителната си военна служба и изпълняваха дълга си, за да оцелеят. |
| 3520 |
Продължителната дискусия завърши с решение да се бием. Положението ни бе оценено като толкова рисковано, че нямахме друг избор, освен да контраатакуваме и да прогоним врага от планината. Планът беше добър и би трябвало да успее, но както много други неща в тази война, той донесе само хаос и смърт. |
| 3521 |
Следвайки указанията на Хабиб, те установиха минохвъргачките на километър от вражите лагери – разстояние, доста по малко от максималния им обхват. Бомбардировката започна призори и продължи половин час. След навлизането в разрушените лагери, ударните отряди откриха осем афгански войници. |
| 3522 |
Не всички от тях бяха мъртви. Хабиб се зае с оцелелите. Погнусени от онова, което се бяха съгласили да му дадат, нашите се върнаха в лагера с надеждата никога повече да не видят безумеца. По малко от час след завръщането им контраатака обсипа лагера ни с вой, свистене, гръм и експлозии. |
| 3523 |
Забелязах как страхът разкриви белязаното му лице. Той се втурна към тясното прикритие на пукнатините в скалните стени срещу пещерата. Крещеше и ми махаше да отида при него. Пристъпих и замръзнах на място – един руски хеликоптер се издигна като огромно чудовищно насекомо над ръба на площадката. |
| 3524 |
Невъзможно е да се опише колко грамадни и хищни изглеждат тези машини, когато си под техен обстрел. Чудовището изпълва окото и съзнанието ти и за миг два сякаш не съществува нищо друго на света, освен метала, грохота и ужаса. В мига, в който се появи, хеликоптерът ни връхлетя като сокол плячката си. |
| 3525 |
Две ракети раздраха въздуха и се устремиха към пещерите. Летяха с невероятна скорост, толкова бързо, че очите ми не бяха в състояние да ги проследят. Завъртях се и видях как едната се врязва в скалата над входа на комплекса от пещери и избухва в дъжд от пушек, пламъци, камъни и парчета метал. |
| 3526 |
Веднага след нея в отвора влетя втората и избухна. Ударната вълна, която ме блъсна, бе материална – все едно стоях на ръба на басейн и някой ме бутна с длани. Паднах по гръб и задавено се помъчих да поема въздух в изпразнените си дробове. Виждах входа на пещерите. Ранените бяха вътре. |
| 3527 |
Скръцнах със зъби и тъкмо понечих да се втурна към него, и хеликоптерът отново се появи. Задмина ни с рев и с огромна скорост описа два широки кръга над нас, като нападаше под нови ъгли, а после увисна с нагло и безстрашно равнодушие до ръба на платото – нашето досегашно убежище. |
| 3528 |
Моят единствен порив беше да се скрия от безмилостната машина убиец, но те не само не се криеха от чудовището, а дори го предизвикваха и привличаха огъня му към себе си. Някъде зад мен се разнесе вик и една граната, устремена към хеликоптера, изсвири покрай скривалището ми в скалата. |
| 3529 |
Той подаде тежката картечница на приятел, грабна един АК 47 с двоен пълнител, облепен с тиксо, и хукна да търси вражи войници, които можеше да са пропълзели наблизо под прикритието на въртолета. Още двама младежи се втурнаха подире му, заподхлъзваха се и заподскачаха надолу по снежния хълм. |
| 3530 |
Бяхме загубили деветима – с един повече от афганските войници, които убихме при нашата атака. Ранените бяха в тежко състояние. Единият беше толкова обгорял, че пръстите му се бяха слепнали като рачешки щипки, а лицето му не приличаше на човешко. Дишаше през дупка сред червената кожа на лицето си. |
| 3531 |
Намерих хирургическа игла, ръждивите монтьорски клещи и копринен конец. Зъзнещ на заснежената земя и със схванати голи ръце, започнах да зашивам артерията и месото, и всичко, в отчаяно усилие да спра бликащата топла червена кръв. Конецът на няколко пъти се къса. Вкочанените ми пръсти трепереха. |
| 3532 |
Дишах тежко – онова дишане, което носи повече вреда, отколкото полза. Внезапно осъзнах, че не съм хапнал нищо много часове наред и съм ужасно гладен. При тази мисъл – глад, храна – за пръв път ми се доповръща. Усетих как потната вълна на гаденето ме залива, и тръснах глава, за да я прогоня. |
| 3533 |
Завих бездиханното тяло с камуфлажен брезент. Последният ми поглед към почернялото му стопено лице без черти се превърна в благодарствена молитва. Една от мъчителните истини за военния медик е, че се моли някой да умре толкова жарко и толкова често, колкото се моли и някой да оживее. |
| 3534 |
Бяхме деветима. Сюлейман и Халед решиха, че трябва да напуснем лагера. В една друга планина, на около дванайсет часа пеш източно оттук, имаше пещера, която – надяваха се те – ще може да ни защити от атака. Руснаците несъмнено щяха да изпратят нов хеликоптер най късно след няколко часа. |
| 3535 |
Щом пристигнахме, заклахме, одрахме, изкормихме и насякохме козата. Запалихме огън с донесените от разрушения лагер дърва и малко спирт от една лампа. Изпекохме месото до последната хапка, освен краката на животното под ставата, които се смятаха за харам, или забранени за ядене от мюсюлманите. |
| 3536 |
При една от мисиите ни за храна нашите разузнавачи чули съобщение, проехтяло в близката долина. От мегафон, прикрепен върху военен джип, афганец ни описал на пущу като бандити и престъпници и съобщил, че са изпратили специален отряд да ни залови. Били обявили награди за главите ни. |
| 3537 |
Оставили я да отмине, а думите на ловците отеквали в каменния каньон като воя на дебнещи вълци. Очевидно подведени от невярна информация или може би следвайки дирите на кървавите екзекуции на Хабиб, руснаците от всички околни села съсредоточиха издирването в друг планински район, северно от нас. |
| 3538 |
Бях помогнал да го погребем, за Бога, със собствените си ръце. Но не скърбях и не жалех за него. В мен нямаше достатъчно истина, за да скърбя, защото сърцето ми не искаше да повярва, че е мъртъв. Твърде много го обичах – така ми се струваше през онази военна зима – че просто да го няма, да е мъртъв. |
| 3539 |
Но през онези тежки седмици аз не знаех това, не го мислех, извръщах се от празнотата в живота си, където преди имаше толкова обич и надежда, и отказвах да почувствам копнежа и загубата. Свивах се в мрачното прикритие на снега и мрачния камък. Дъвчех жилавите остатъци от козе месо. |
| 3540 |
Разбира се, в края на краищата привършихме хранителните запаси и свикахме събрание да обсъдим възможностите. Джалалаад и по младите афганци искаха да избягаме – да си пробием път с бой през вражите линии и да се изнесем към пустинния район на провинция Забул, близо до пакистанската граница. |
| 3541 |
С тежка въздишка Сюлейман се съгласи да го пусне. Джума отказа да изчака да се стъмни, метна пушка на рамо и незабавно изпълзя от лагера. Не беше ял от три дни също като нас, но усмивката, която отправи на Джалалаад, когато погледна през рамо за последен път, сияеше от сила и кураж. |
| 3542 |
Температурите денем кръжаха около нулата, но от здрач до късно след зазоряване падаха до ледени и тракащи зъбни равнища под нулата. Ръцете и краката ми мръзнеха постоянно и ме боляха от студ. Кожата на лицето ми беше изсъхнала и напукана като краката на земеделците от селото на Прабакер. |
| 3543 |
Всички бяхме немити и брадясали, но мръсотията на Хабиб беше толкова отблъскваща и напластена, че се стреснахме. Като отрова, изливаща се от възпалена рана, нечистотиите се процеждаха през порите на кожата му като че някъде дълбоко отвътре. – Те са навсякъде, обкръжили са ви отвсякъде. |
| 3544 |
От своя страна, аз признах на Махмуд Мелбааф, че през последните дни съм мислил почти непрекъснато за изхвърленото месо. Не бях мюсюлманин и на мен това месо не ми беше забранено, но живеех в такава близост с бойците през толкова много мъчителни седмици, че бях свързал съдбата си с тяхната. |
| 3545 |
Съзнанието ми прегледа списъка си с герои. Бяха много, толкова много мъже и жени – като започнем от собствената ми майка, чиято смелост и жертвоготовност вдъхновяваше спомените ми. Но когато заговорих, изведнъж започнах да разказвам историята на Прабакер. Думите като отчаяна молитва се изливаха. |
| 3546 |
Цялото напрежение и ужас от последните седмици се бяха изпарили, след като взехме решение да се бием. Това не беше радостното облекчение на мъже, които знаят, че са спасени. Беше нещо друго – нещо, което бях виждал в огледалото на килията си в нощта преди отчаяното ми бягство от затвора. |
| 3547 |
Осъзнах, че нямах нужда от интелигентността им – тя не можеше да ми помогне. Целият ум на света не можеше да спре стомаха ми да се свива около дебнещия страх. Когато знаеш, че ще умреш, интелигентността не носи никаква утеха. В края на краищата геният е суета, а интелигентността е куха. |
| 3548 |
Липсваше ми увереността, която този глас неизменно ми вдъхваше, и честното страдание, което виждах по белязаното лице. Толкова се радвах, че отново имам приятелството му, че обърках смисъла на казаното от него за Кадербай. Реших, без изобщо да се замисля, че той говори за Абдула. |
| 3549 |
Тъкмо от онези, склонни да погълнат отрова заедно с приятелката си като в романтичен филм, ако е вярвал, че никога не може да бъде свободен с нея. Кадер провери всичко много внимателно, защото Ахмед беше от неговите хора, и беше сигурен, че Жу няма нищо общо с това. Той я изключваше. |
| 3550 |
Поколебах се – отчасти от нежелание да загубя малкото предимство, което може би имах пред него, ако той вярваше, че ми го е казала, отчасти от лоялност към Карла – защото, в края на краищата, това си беше нейна работа. Най сетне му отговорих. Трябваше да разбера защо ми е задал този въпрос. |
| 3551 |
Зяпахме скалите и замръзналата земя и избягвахме да се погледнем в очите. Изминаха няколко минути. Най сетне той вдъхна дълбоко, стана и започна да се пляска по ръцете и краката, за да прогони студа. Аз също станах, разтреперан от студ, и започнах да тропам с изтръпналите си крака. |
| 3552 |
Махмуд го помоли да повтори какво ми е казал. Хабиб заговори отново, пак така забързано и свръхенергично, гледайки ме в очите, сякаш очакваше от тях да изскочи враг или някое чудовище. И аз не откъсвах очи от неговите – в затвора съм лежал с всякакви откачалки и знаех, че не бива да се извръщам. |
| 3553 |
Махмуд заговори, а Хабиб се взря още по настоятелно в очите ми, търсейки в тях признание или отклик, които аз не можех да му дам. После се обърна и избяга, приведен и подгънал колене, и това кой знае защо предизвика у мен много по голяма тревога от очевидната, напираща в очите му лудост. |
| 3554 |
Мърмореше нещо на арабски. Очите му блестяха, изпълнени с видение, което го озаряваше и изпълваше белязаните му черти със страшна решителност. В пещерата той свали колана от кръста си, на който беше закачено канчето му, и го пусна на земята. Свали от рамото си патрондаша и пусна и него. |
| 3555 |
След това пребърка джобовете си и извади всичко от тях, едно по едно, докато върху него не остана нищо, освен дрехите. В краката лежаха фалшивите му паспорти, парите му, писмата му, портфейлът, оръжията, украшенията и дори напуканите и измачкани снимки на отдавна мъртвото му семейство. |
| 3556 |
Халед моментално се устреми напред. Изтръгнах се от хватката им и отново се втурнах да го спра. Изкрещях и го зашлевих по лицето, за да го събудя за опасността. Той не се съпротивляваше и не реагира. Усетих как парещи сълзи се стичат по лицето ми и подлютяват напуканите ми измръзнали устни. |
| 3557 |
Варяха го в едно гърне, като постоянно издухваха дима и криеха пламъците с одеяла. Супата беше готова далеч преди зазоряване и всички мъже си сипаха в купа, чаша или канче. Вонята на гнило месо отначало не понасяше на празните ни стомаси и всички повърнахме поетите гнусни, зловонни глътки. |
| 3558 |
Най сетне, когато се съвзехме и всички молитви бяха казани, и когато всички бяха готови, ние се събрахме край югоизточния край на площадката – на мястото, откъдето Хабиб ни посъветва да нападнем. Беше ни уверил, че стръмният склон е единственият ни шанс да извоюваме свободата си. |
| 3559 |
Аз също му кимнах усмихнато, лицето му разцъфна в още по широка усмивка и той закима още по енергично с глава. Извърнах се, засрамен, че толкова време бяхме заедно – няколко тежки месеца, а нито веднъж не бях разговарял с него. Тръгвахме заедно на смърт, а аз не знаех нищо за него. |
| 3560 |
Нищичко. Зората възпламени небето. Облаците, подкарани от вятъра над далечната равнина, пламнаха и поаленяха от първите изгарящи целувки на ранното Слънце. Стиснахме си ръцете, прегърнахме се, проверихме отново и отново оръжията си и се загледахме надолу към стръмните склонове и към вечността. |
| 3561 |
Кожата на лицето ми беше изопната от мускулите на врата и челюстта. Раменете, ръцете и премръзналите длани на свой ред изопваха мускулите, вкопчени в последна агония в автомата. Сюлейман даде заповед. Стомахът ми се сви и замръзна като твърдата и безчувствена земя под ботушите ми. |
| 3562 |
Поехме надолу по хълма. Денят беше великолепен – най ясният ден от месеци насам. Спомних си как преди седмици мислех, че в Афганистан, в каменните килии на планините му, също както в затвора, няма изгреви и залези. Ала зората в онова утро беше най прекрасната, която бях виждал някога. |
| 3563 |
Краката ми се бяха вдървили – виждах ги как мърдат, тичат, крачка след крачка, но не ги чувствах. Трябваше гигантски да напрегна волята си, за да ги овладея и да им заповядам да тичат по бързо. Най сетне, препъвайки се, успях да ускоря бяг. Два снаряда гръмнаха съвсем близо до мен. |
| 3564 |
Лицето и гърлото му бяха кървави, разкъсани, раздрани. Опитах се да го заобиколя, но земята беше неравна и обсипана с камъни и се наложи да го прескоча. Забелязах първите огнени проблясъци на вражеските калашници. Бяха далече, поне на двеста метра, много по далече, отколкото предполагах. |
| 3565 |
Такава би била музиката, ако музиката можеше да убива. И с всяка крачка в моя бяг аз изкатервах стена на затвор. И после, в света – внезапно притихнал като дълбоко море – краката ми замряха, а гореща, песъчлива, мръсна, взривена земя задръсти очите и устата ми. Нещо ме беше улучило в краката. |
| 3566 |
Мирише на кръв и на морска вода, и на влажна пръст, и на пепел от изгорели дърва, когато усетиш миризмата на своята смърт, точно преди да издъхнеш... А после се ударих в земята толкова силно, че я пробих и пропаднах в дълбок мрак без сънища. Пропадах цяла вечност. И нямаше светлина, нямаше светлина. |
| 3567 |
В същия оглушителен миг парчета снаряд се изсипаха върху нас като гореща метална вихрушка. Не ме улучи никое от по големите, но осем малки шрапнела се забиха в краката ми под коленете, пет в единия крак и три в другия. Две по малки улучиха тялото ми – едно в корема и едно в гърдите. |
| 3568 |
Още едно парче уцели челото ми, високо над лявото око. Парченцата бяха малки – най голямото горе долу колкото лицето на Линкълн на американска монета от едно пени. Ала те летяха с такава скорост, че подкосиха краката ми. Пръстта, изхвърлена нагоре при взрива, посипа лицето ми, ослепи ме и ме задуши. |
| 3569 |
За съжаление паднах върху разкъсаното тъпанче и ударът го разкъса още повече. Припаднах. Назир, ранен в краката и ръката, издърпал безчувственото ми тяло в прикритието на една плитка, подобна на окоп вдлъбнатина, а после самият той рухнал и ме закрил, докато бомбардировката не престанала. |
| 3570 |
Щом опряха пода, такава мъчителна болка прониза пищялите ми, че изстенах на глас. Друга жестока болка запулсира в челото ми. Опипах с безчувствените си бинтовани пръсти марлята под превръзката, омотана около главата ми като тюрбан. Трета болка в лявото ми ухо настояваше да й обърна внимание. |
| 3571 |
Едната ми ръка беше безчувствена близо до лакътя, където собствената ми кобила ме беше ухапала в паниката си, също преди месеци; и тази рана не заздравя. Превит на две и допрял бедра, усещах свития си стомах и изтънелите си крака. Бях отслабнал заради глада в планината. Направо измършавял. |
| 3572 |
Когато и двете превръзки бяха свалени, аз се втренчих в разкривените лапи, в които се бяха превърнали ръцете ми, и размърдах пръсти. От измръзването те се бяха напукали около всички стави, черните рани от охлузванията бяха кошмарни, но всички – цели целенички – си бяха на мястото. |
| 3573 |
Те вееха на ранените със сламени ветрила, миеха ги със сапунена вода от кофи или отнасяха навън нечистотиите. Някои от лежащите стенеха и викаха от болка на непознати за мене езици. След месеците в снежните върхове на Афганистан въздухът тук, в пакистанската равнина, беше тежък, горещ и задушен. |
| 3574 |
Те искат да ти отрежат пръстите заради миризмата... Поднесох ръце към носа си и ги подуших. Все още излъчваха гадна, мъртвешка смрад – слаба, но достатъчно осезаема, за да ми напомни разложените кози крака, последната ни вечеря в планината. Стомахът ми се сви и се огъна като разярен котарак. |
| 3575 |
Той спеше дълбоко и при първия допир се завъртя и изръмжа на мъжете, готов да се бие. Успокоен от спокойните им лица, той се обърна да ме провери. Щом видя, че съм буден и седя, се ухили толкова широко, че усмивката му изглеждаше малко стряскащо върху това толкова рядко усмихващо се лице. |
| 3576 |
Експлозиите, които виждах и чувах, докато тичах към врага – изгърмели са собствените си снаряди, идиоти с идиоти! – всъщност бяха преки удари на минохвъргачките на Масуд по руските позиции. Далекобойните снаряди, разкъсали нашата редица, се оказаха злополучни – приятелски огън, както се казва. |
| 3577 |
На него, безумеца, това щеше да му хареса, ако беше доживял да го чуе. Знам точно как щеше да се ухили, как голямата му уста щеше да зейне беззвучно, а обезумелите му от скръб очи да изскочат, набъбнали от омраза. През целия този студен ден и вечерта ние с Назир сме останали на бойното поле. |
| 3578 |
Пътували сме в камион заедно с мъртвите ни приятели и сме стигнали граничния пункт за часове – пътят, отнел ни цял месец през планините с конете на Кадер. Назир оздравяваше бързо и започна да си възвръща теглото. Раните по ръката и плешката заздравяваха и почти не го притесняваха. |
| 3579 |
Горната част на крака му беше вдървена и той продължаваше да куца – заваляше дясното ходило, вместо да стъпва направо. Духът му обаче беше доста висок и той нямаше търпение да се завърне в Бомбай – всъщност дотолкова, че терзанията му по повод моето бавно оздравяване станаха досадни. |
| 3580 |
Тя беше единственото, което сдържаше скръбта и срама му, че е надживял Кадер. И с всеки ден, докато оздравявахме, задълженията, наложени му от последната воля на Кадер, го задушаваха все повече, а неговото отклонение от дълга, както той го възприемаше, му се струваше все по скверно. |
| 3581 |
Всяко помръдване на тялото и извъртане на главата се забиваше като нож в плувналите ми в пот терзания. Всеки поет дъх, кихане или кашляне усилваха изтезанията. Мръднех ли се неволно насън и ударех някъде болното си ухо, скачах от леглото с вик, който събуждаше всички на петдесет метра наоколо. |
| 3582 |
Поех страданията от Кадеровата планина върху ръцете си и всеки студен ден ме връща обратно там – когато дланите ме заболят точно както ме боляха, когато стисках автомата преди битката. Но въпреки това в топлия въздух на Пакистан пръстите ми се свиваха, движеха се и ми се подчиняваха. |
| 3583 |
Пътувахме в различни вагони и се преструвахме, че не познаваме мъжете, но непрестанно мислехме за незаконния товар. Иронията – че заминахме, за да прекараме контрабандно оръжие в Афганистан, а на връщане карахме контрабандно оръжие за Бомбай – ме разсмя, когато я осъзнах в първокласния си вагон. |
| 3584 |
Според печатите в него бях пресрочил визата си. С малкото усмихнат чар, който успях да пусна в действие, и с последните си пари от Кадер, последните американски долари, подкупих чиновниците и от пакистанската, и от индийската страна на границата и те ме пропуснаха, без да им мигне окото. |
| 3585 |
Всяка врата е проход, водещ през времето и пространството. През същата тази врата, през която влизаме и излизаме в стаята, ние влизаме и излизаме в миналото на стаята и безкрайно разгръщащото се бъдеще. Хората някога са го знаели, дълбоко залегнало в общото съзнание и общото въображение. |
| 3586 |
Воднистосините очи гледаха малко по уморено и бяха малко по зачервени. Ала дяволитата пакостливост все така вдигаше веждите му, а игривата усмивка, която добре познавах и толкова обичах, също си беше там, извила горната му устна. Той си беше същият, в същия град; и беше хубаво да се прибереш у дома. |
| 3587 |
Беше красива. Гъстата й тъмнокестенява коса беше разрошена, гърбът й – изправен, очите й – ясни. Докато ме прегръщаше, случайният приятелски допир на пръстите й по моя врат предизвика у мен такъв нежен захлас, след кръвта и снеговете на Афганистан, че все още го усещам след всичките тези години. |
| 3588 |
Не може да бъде. Лицето на Дидие стана пепеляво, а сивото като че преля и в очите му. Поразен от новината – изглеждаше така, все едно някой го е зашлевил силно по лицето – той се свлече на стола и ченето му увисна. Катурна се настрани и аз се уплаших да не падне на пода и дори да не получи удар. |
| 3589 |
Той отново сведе поглед и изпадна в унес, наситен с толкова бурни мисли и чувства, че главата му трепереше, а долната му устна играеше. Разтревожих се. Бях виждал и друг път как мъже пропадат. В затвора съм виждал как мъже рухват, разкъсани от страх и срам, и как после самотата ги убива. |
| 3590 |
Той отвори, аз пъхнах банкнота от двайсет рупии в другата му ръка и влязох в хладното сенчесто фоайе. Там ме посрещнаха двама прислужници. Познаваха ме добре и ме поведоха нагоре по стълбите с широки дружелюбни усмивки и малка пантомима – коментар за дължината на косата ми и колко съм отслабнал. |
| 3591 |
Торбичките под очите му бяха увиснали чак под скулите и аз изтръпнах, защото ми напомниха за увисналите торбички под очите на лудия Хабиб. А очите – засмените златисто кехлибарени очи – бяха безизразни, в тях нямаше онези възторжени радости и суетни заблуди, блестели някога в страстния му живот. |
| 3592 |
Ходих в старата работилница, но там няма никого. Трябва малко да пообработят паспорта ми. Трябва да знам къде сте се преместили. Страхът се сви до блещукаща точица в очите му. Устните му се разтвориха в подобие на старата сладостна усмивка и той ме погледна в очите с алчна съсредоточеност. |
| 3593 |
Предположих, че подземието продължава и под съседната къща на улицата. Изглежда бяха я купили и бяха свързали двете мазета. Ако беше така, предположих, сигурно има и друг изход към съседната къща. Бях започнал да го търся, когато Кришна ме извика да ми каже, че спешната ми виза е готова. |
| 3594 |
Внимателно запристъпвахме между зловонните, посипани с мръсотии локви черна течност и струпаните купчини мазни незнайно какви боклуци. Погледнах Дидие и по нещастната му физиономия познах, че изчисляваше колко питиета ще са му нужни, за да се отърве от вонята, нахлула в ноздрите му. |
| 3595 |
Стените и оградите от двете страни бяха от камък, тухли и цимент, залепени една за друга от десетилетия и целите обрасли с увивни растения, мъхове и лиани. Преброихме постройките една по една след ъгъла, открихме задната стена на Двореца и бутнахме малката дъсчена, врата в каменната стена. |
| 3596 |
Тя се отвори и влязохме в просторен заден двор, който сигурно е бил разкошно, прекрасно усамотено място, преди тълпата да го нападне. Тежките глинени саксии бяха преобърнати и потрошени, а разсипаните пръст и цветя се бяха превърнали в кал. Градинските мебели бяха нацепени на трески. |
| 3597 |
Беше тъмно, а подът беше покрит със счупени чинии, гърнета, тенджери и други съдове, пръснати сред черните отломки от мебели и паднали греди. Започнах бавно да се промъквам през кухнята на първия етаж и по дългия коридор, който водеше към предната част на къщата. Подминах няколко изгорели стаи. |
| 3598 |
Стълбището беше изцапано със сажди, а килимът се бе превърнал в купчини пепел. Заизкачвах се бавно, като изпробвах всяко стъпало, преди да се отпусна с цялата си тежест върху него. В средата на стълбището едно от тях пропадна и аз побързах да се добера до първата стълбищна площадка. |
| 3599 |
Намирах се в много тесен и нисък коридор, който се виеше пред мен покрай стените и ъглите на стаите. В стените имаше монтирани метални решетки. Някои бяха ниско над пода, а други по високо. Под високите решетки имаше стъпала. От най ниското погледнах през сърцевидните пролуки на решетката. |
| 3600 |
Коридорът направи няколко завоя и загубих представа къде съм – в непрогледния мрак не знаех дали стоя с лице към фасадата, или към задната страна на къщата. На едно място тайният коридор тръгваше рязко нагоре. Започнах да се катеря, металните решетки изчезнаха и в тъмното аз се препънах в стълбище. |
| 3601 |
Натиснах дръжката и тя се отвори. Бутнах я и нахлулата отвън светлина ме накара да се свия и да отстъпя назад. Влязох в таванска стая, осветена от четири прозореца със стъклописи – като малки параклиси над външния покрив на сградата. Огънят беше стигнал и тук, но не беше успял да я опожари. |
| 3602 |
На тези островчета с екзотични килими и непокътнати стени мебелите още стояха, цели и невредими. А в коравата прегръдка на едно подобно на трон кресло, с разкривено лице и налудничав поглед, седеше мадам Жу. Щом се приближих до нея, открих, че злобният й поглед не беше насочен към мен. |
| 3603 |
Изписаните вежди – по големи от истинските. Скулите се издуваха над костите отдолу. Когато се приближих достатъчно, забелязах, че от ъгълчето на устата й текат лиги и капят в скута й. Миризмата на алкохол – неразреден джин, витаеше около нея и се смесваше с други противни зловония. |
| 3604 |
Яката й скриваше шията почти до брадичката. Седеше с подгънати колена и стъпала, отпуснати върху креслото. Бяха съвсем мънички, като детски стъпалца, обути в меки копринени чехли. Дланите й, отпуснати и безизразни като зиналата й уста, лежаха в скута, като че изхвърлени от морето на пустинен бряг. |
| 3605 |
И Карла беше права – тя някога е била красива, с онази красота, която се поражда от съчетанието между чертите, а не от една отличителна черта; красота, която поразява окото, а не сърцето; красота, която повяхва, ако не е подхранвана от вътрешна доброта. Тогава, в онзи миг, тя не беше красива. |
| 3606 |
И разбрах, че отмъщението, за което копнеех и което обмислях през седмиците, докато оздравявах в Пакистан, не беше насочено само към нея. Аз нападах себе си и чувството си за вина, която признах едва тогава, потънал в срам, докато я гледах. Това бе вината, която чувствах за смъртта на Кадер. |
| 3607 |
Аз бях неговият американец, неговата гаранция срещу военачалниците и пиратите. Ако бях тръгнал с него, както бях длъжен, за да отведем конете в селото му, врагът може би нямаше да го застреля. Беше глупаво и както става често с чувството за вина – то разказваше само половината от историята. |
| 3608 |
И тогава чух писъка. Сърцераздирателен писък, пронизителен като рева на глиган, ме накара да се обърна тъкмо навреме и да видя Раджан, евнухът прислужник на мадам Жу, който тичаше стремглаво към мен. Той връхлетя върху ми, ръцете му се вкопчиха в гърдите ми, аз загубих равновесие и залитнах назад. |
| 3609 |
Дългите му криви нокти бяха остри и пробиха кожата на шията ми. Крещейки от болка, аз напипах ухото му с лявата си ръка, придърпах го и го фраснах в лицето с дясната. Забих юмрук в лицето му шест, седем, осем пъти, докато той се изтръгна с разкъсано ухо. Отстъпи крачка назад и се закова. |
| 3610 |
Лицето му беше окървавено, устните – разцепени от счупен зъб, а кожата над едното око, където веждата беше избръсната, бе грозно прорязана. Плешивата му глава кървеше там, където се беше врязал в стъклото. Окото му беше пълно с кръв и предположих, че носът му е счупен. Трябваше да се откаже. |
| 3611 |
Но не се отказа. С дивашки, пронизителен вой той нападна отново. Отстъпих встрани и нанесох мощен къс удар с десния си юмрук в слепоочието му, но докато падаше, той посегна с ноктестата си длан, стисна панталоните ми и ни повлече двамата на земята. Изпълзя като рак върху мен и стисна врата ми. |
| 3612 |
Претърколих се веднъж, дваж, но не можах да го отхвърля. Главата му беше залепена до моята и не можех да го ударя в лицето. Усетих допира на устата и зъбите му до врата си. Той се изтласкваше напред, блъскаше главата си в моята и ме хапеше. Дългите му остри нокти се впиваха в гърлото ми. |
| 3613 |
Извадих го, замахнах и го наръгах. Острието прониза бедрото му, близо до хълбока. Той вдигна глава, виещ от болка, и аз промуших гърлото му близо до рамото. Ножът проби кожата, заби се в рамото му и опря в жилите и костта. Той посегна към гърлото си, претърколи се и тялото му се блъсна в стената. |
| 3614 |
Беше свършено. И тогава чух писъка. Обърнах се рязко и видях Раджан да изпълзява от кухината между пода и тавана на долната стая. Беше досущ същият или така ми се струваше, но цял и невредим – същата плешива глава, избръснати вежди, гримирани очи и остри нокти, лакирани в змийско зелено. |
| 3615 |
Кръв рукна от раната, яростта ме тласна към него, десният ми юмрук блъскаше и мушкаше с ножа. После изведнъж черна болка с вкус на кръв се вряза в тила ми – удариха ме отзад. Пропълзях покрай близнака, извих се и видях ранения Раджан с риза, залепнала от кръвта по гърдите. Държеше греда. |
| 3616 |
В ръката си стискаше пистолет. Зарадвах се, че го виждам. Наблюдавах лицето му, докато набързо огледа сцената – кръвта по лицето и ръцете ми, кръвта по телата на близнаците, точещата лиги фигура на креслото. Забелязах как потресът и изненадата му се уталожиха в мрачната линия на присвитите му устни. |
| 3617 |
Бях му благодарен, че им попречи да ме убият, но още по благодарен му бях, че дойде навреме и ми попречи аз да убия тях. Вълни от гадене и облекчение заляха кървавочервените ми мисли и отмиха гнева. Тръпнех, а в очите ми трептеше последната засрамена усмивка. – Не искам да ги застрелям. |
| 3618 |
Като плюех и кашлях сред облака пепел и летящи влакна, аз се измъкнах изпод приятеля си и седнах. Вратът ми беше вдървен и ме болеше. Бях паднал на китката и рамото си и ги бях навехнал, но иначе май бях невредим и нямах нищо счупено. Дидие беше паднал върху мен и го чух как пъшка жално. |
| 3619 |
Беше все така облечен в черно и вдъхновен от каубойската си мечта, но вече с не толкова крещящи, а с много по изтънчени дрехи. Под влияние на Лети, предположих. Въпреки че новият по скромен вид му отиваше, аз се успокоих, като видях любимата му шапка все така увиснала на ремъка през врата му. |
| 3620 |
Той лесно се разсмиваше и винаги с добродушен, сърдечен смях, без значение колко често се смееше. Беше и щедър – бе почти невъзможно да си платиш сметката в неговата компания, не – както мислеха някои – защото с този жест се правеше на важен, а защото отвътре му идваше да се раздава и да споделя. |
| 3621 |
Беше и смел, и много надежден в период на яростна криза, всеки досаден ден. Лесно беше да го харесаш и аз наистина го харесвах; и от време на време се налагаше да си напомня с малко напрягане на волята, че е един от мъжете, отсекли ръцете, стъпалата и главата на Абдул Гани с месарски сатър. |
| 3622 |
Салман Мустаан беше роден в една и съща година със Санджай и двамата бяха израсли заедно в шумното и пренаселено предградие Бандра. Бил преждевременно развито дете, разказаха ми, и изненадал родителите си сиромаси с отлични оценки по всички предмети във всички класове на прогимназията. |
| 3623 |
Санджай му зададе няколко въпроса на урду, в знак на уважение към по възрастния – те знаеха фактите също толкова добре, колкото и Назир, но се обърнаха към него да разкаже спомените си и го включиха в разговора. Разбрах по голямата част от отговора на Назир, но изчаках Санджай да преведе. |
| 3624 |
Така изгубил ръката си – изстреляли по него заряда на пушка двуцевка, любимата на народа пушка с къса цев, и куршумите откъснали ръката от тялото му. Ако Ахмед Заде не беше го завил и измъкнал оттам и не го беше закарал в болницата, щеше да му изтече кръвта и да умре там, на паркинга. |
| 3625 |
И след като накълцахме и разпарчадисахме тлъстата гад, зет му решава, че не иска да ни прехвърли къщите. Прави се на голяма работа и почва да приказва за адвокати и полиция. Затова се наложи да го вържем над голям варел киселина, йаар. И той взе, че омекна. Нямаше търпение да ни припише къщите. |
| 3626 |
Фарид обича или да го уважават, или да не протака и да застреля копелето. И тъй като е много ядосан, взема и собствената къща на зетя – кара го да ни припише собствената си къща само защото е бил такъв мадачуд за къщите на Гани. И сега тоя тип няма нищо, а ние имаме три къщи на пазара вместо една. |
| 3627 |
Ръкувах се с всички мъже подред, за да приключим сделката. Ръкостисканията бяха малко по официални и тържествени, отколкото очаквах, и стиснах челюсти, за да възпра напушилия ме смях. Различното отношение, тяхната сериозност и моят дисидентски напушил ме смях отразяваха разликата между нас. |
| 3628 |
Приемаха ме и работеха с мен, белия, дивия гора, отишъл на война с Абдел Кадер Хан, но очакваха рано или късно да ги напусна и да се върна в другия свят, света на моите спомени и на моята кръв. Аз не мислех така и не го очаквах, защото бях изгорил всички мостове, които можеха да ме отведат у дома. |
| 3629 |
Аз свързах съдбата си с тяхната и станах гангстер единствено заради парите, властта и закрилата, обещани от тяхното братство. Да изкарвам прехраната си с престъпване на закони, ме поддържаше зает, толкова зает, че успях да скрия от сърцето си почти всички чувства, от които то се вълнуваше. |
| 3630 |
Нашите натовариха специализираното оборудване в голям покрит камион и през една късна нощ го докараха в сградата. Улицата беше тиха, когато тежкият камион спря пред двойната врата на нашата нова фабрика. Но в далечината се чуваше звън на алармени звънци и по тежкото дрънкане на пожарни камбани. |
| 3631 |
А тази вечер никакви любопитни копелета няма да ни видят как се нанасяме в новата работилница. Фарид уби с един куршум два заека, на? И така, на около километър от нас белият огън и пушек опърлиха среднощното небе, а ние наредихме на нашите момчета да внесат тежкото оборудване в Новата фабрика. |
| 3632 |
През месеците, докато ме нямаше, Гани бе осъществил предложенията ми да съсредоточи усилията в разширяване на продукцията – разрешения, сертификати, дипломи, шофьорски книжки, акредитивни писма, пропуски и други документи. Това бе процъфтяващ занаят в процъфтяващата икономика на Бомбай. |
| 3633 |
Гостоприемниците – нашите тела, и вирусите – всяка гад, която ни разболява, се надпреварват едни с други. Когато паразитът нападне, гостоприемникът развива защита. После вирусът се променя така, че да преодолее защитата, и гостоприемникът създава нова защита. И това продължава вечно. |
| 3634 |
Те постоянно променят паспортите и другите документи, за да ни затруднят. А ние непрекъснато намираме нови начини да ги подправяме и фалшифицираме, да ги приспособяваме към нас. Това е Надпреварата на Черната царица и всички ние трябва да тичаме много бързо, просто за да останем на мястото си. |
| 3635 |
Тя бъркаше доблестта с добродетелта. Добродетелта се отнася до онова, което вършим, а доблестта – как го вършим. Ти можеш да водиш война по доблестен начин – Женевската конвенция е за това – или да наложиш мир напълно безчестно. По същество доблестта е изкуството да бъдеш скромен. |
| 3636 |
Изобщо не бях очаквал тъжните, обидени изражения, заменили усмивките им, когато най сетне разбраха, че им предлагам ни повече, ни по малко златната възможност да извършват престъпления заедно с мен. Дори не ми мина през ум, че ще откажат да работят с престъпници и за престъпници. |
| 3637 |
Ала тази кратка фраза отекна в сърцето ми и една лавина от скръб се разтрепери, размърда се и се свлече надолу. Почти година, до този миг, гневът ми към Кадербай ме затулваше от болката на скръбта. Други рухнаха, съсипаха се, побесняха от шока и тъгата, предизвикани от смъртта му. |
| 3638 |
Аз му бях толкова сърдит, че моята скръб беше все още там горе, под задушаващия сняг, в планините, където той умря. Чувствах загуба. Страдах заради нея от самото начало. И не мразех Хана – обичах го, винаги съм го обичал и още го обичах в онзи миг, докато чакахме приятелите ни пред киното. |
| 3639 |
Да, и на Санджай му харесваше да стои с нашата биеща на очи група в топлия следобед и да привлича плахите, но пламенни погледи на повечето минаващи момичета по оживената улица. Ние бяхме гунда, гангстери, и почти всеки го знаеше. Дрехите ни бяха нови, скъпи и модерни. Всички бяхме стегнати. |
| 3640 |
Познаваха ме добре – онзи гора, който говореше марати – и си побъбрихме на селския диалект, който бях научил в Сундер преди повече от четири години. Храната пристигна и мъжете започнаха да се хранят с апетит. И аз бях гладен, но не можех да ям и само побутвах храната от учтивост. |
| 3641 |
Изпих две чаши черно кафе и се опитах да съсредоточа измъчените си бушуващи мисли върху темите на разговора. Амир разказваше филма, който гледал предната вечер – индийски гангстерски филм, в който бандитите били кръвожадни главорези и героят ги победил всичките, сам и без оръжие. |
| 3642 |
Неразделният му спътник Файсал беше боксьор, шампион от младежката лига. На деветнайсетия му рожден ден, след година сурови професионални боеве, открил, че мениджърът му присвоил и отмъкнал всичките пари, които спечелил. Файсал го намерил, ударил го и продължил да го удря, докато мъжът не умрял. |
| 3643 |
Излежал осем години в затвора и му забранили да се боксира за цял живот. В затвора наивният сприхав тийнейджър станал пресметлив и хладнокръвен млад мъж. Един от търсачите на таланти на Кадербай го вербувал още там и той чиракувал за мафията през последните три години от присъдата си. |
| 3644 |
И бяха мои приятели. Повече от приятели – те бяха мои братя в тяхното братство на престъпността. Бяхме свързани помежду си с кръв – не само с чужда кръв – и с безграничен дълг. Ако имах нужда от тях, без значение какво съм сторил и без значение какво исках от тях, те щяха да дойдат. |
| 3645 |
Не съм от тези, които се приобщават. Така и не съм намерил клуб, клан или идея, които да станат по важни за мен от мъжете и жените, които вярваха в тях. Имаше и още една разлика между мен и мъжете групата – разлика, толкова дълбока, че дружбата сама по себе си не можеше да я преодолее. |
| 3646 |
Докато Амир разказваше историите си, а аз се мъчех да кимам, да се усмихвам и да се смея заедно с останалите, скръбта нахлу в мен. Денят бе започнал добре и трябваше да е като всеки друг, но няколкото думи на Салман бяха отклонили курса накриво. В залата беше топло, но на мен ми беше студено. |
| 3647 |
Беше облечена в бледосиньо – любимия й цвят, със свободна риза и панталони и подхождащи им сини слънчеви очила, прихванали гъстата й коса. Изглеждаше като създание на светлината, създание от небе и чиста, бяла енергия. Без да осъзнавам какво правя, аз станах, извиних се и оставих приятелите си. |
| 3648 |
Щом се приближих до нея, тя ме видя. Усмивка, огромна като обещание на комарджия, грейна на лицето й и тя разтвори ръце да ме прегърне. И тогава разбра. Едната й ръка докосна лицето ми и пръстите й прочетоха брайловото писмо на белезите, а другата ме пое подръка и ме поведе навън, във фоайето. |
| 3649 |
Имаше сто неща – фигури, направени от кори за яйца, от опаковка на нова четка за зъби, от празната опаковка на моите слушалки. Обърнах се и я погледнах. В небето на очите й се вихреха малки бури. Устните й, украсени с тайни мисли, бяха назрели от истината, която се опитваше да ми каже. |
| 3650 |
Оставих я да плаче за нас. Оставих я да живее и да умира за нас в дългите бавни истории, които разказваха телата ни. А после, когато сълзите секнаха, ни обви успокоена плавна красота – красота, която беше само нейна, родена в смелото й сърце и въплътена в истината на нейната любов и нейната плът. |
| 3651 |
Налага се да ти го съобщя, защото не можеш да кажеш, че наистина си приключил с нея, ако не знаеш истината за нея... ако не знаеш какво я кара да бъде такава. Ако ти го кажа и това не промени нищо, и не те накара да се чувстваш по различен от сегашния начин, тогава ще знам, че вече си свободен. |
| 3652 |
Оня беше около двайсетгодишен, висок, здрав и хубав. Предположих, че е германски студент – имах набито око за такива неща. Беше отскоро в града, познавах признаците. Свежа кръв с пари за трошене – пред него се откриваше цяла вселена от преживявания. Запъти се към приятелите си с пружинираща походка. |
| 3653 |
Всеки ослепителен кристален проблясък по вълните на залива се оцвети от блестящо бяло в розово и бледо кървавочервено. Гледах Мукул и в очите ми потече пот. Челюстта ме болеше, устните ми трепереха от напрежение – напрежението да не откликна, да не проговоря, да не кимна с глава. |
| 3654 |
Но тогава не можех да изплача тези сълзи и почувствах как се давя в мъка, по голяма от сърцето, което се опитваше да я побере. Притиснах длани в малките планини от издялан базалт върху вълнолома, сякаш можех да забия пръсти в града, да се вкопча в него и така да се спася. Но Мукул. |
| 3655 |
Знаех, че има толкова много начини да намеря този покой – можех да го изпуша в цигара, да вдишвам парите му, нагрят на фолио, да го шмръкна, да го изпуша с шилом, да го бия във вената си или просто да го изям, да го глътна и да изчакам промъкващото се вцепенение да задуши всяка болка на света. |
| 3656 |
Мукул трепна, все едно го ритнаха и се дръпна от мен, а празните му очи се свиха и помръкнаха в горящото великолепие на залеза. Извърнах глава и се втренчих в лицето на призрак. Това беше Абдула, моят Абдула, скъпият ми приятел, убит от полицейска засада преди толкова много страдалчески месеци. |
| 3657 |
Живо. Притиснах го здраво, стиснал китката си зад гърба му. Усетих как ухото му се притиска в лицето ми и аромата на сапун по кожата му. Чух гласа му, преминаващ през гърдите му в моите като океански звуци, отекващи отново и отново, вълна след вълна, обливащи плътния мокър пясък на бреговете нощем. |
| 3658 |
Други бяха събрали свои собствени банди и ги наемаха да изпълняват мокрите поръчки в бизнеса, който ставаше все по кървав с всеки работен ден. Знаех, че иранската тайна полиция има шпиони, циркулиращи сред изгнаниците, които докладваха за тях и от време на време понамокряха ръцете си. |
| 3659 |
Прашен дим и изпарения замъглиха хоризонта, пращейки беззвучно, сякаш небето в далечния край на света се разтваряше във водите на залива. Повечето лодки и фериботи бяха завързани здраво на кея под мен. Други се издигаха, пропадаха и пак се издигаха, люлеейки се на сигурните вериги на котвите си. |
| 3660 |
Приливът изтласкваше набъбналите вълни към дългия каменен вълнолом, на който стоях. Тук там по булеварда струеше пяна като въздишки, плискащи и разливащи се върху белите пътеки. Минувачите заобикаляха пулсиращите фонтани или се втурваха със смях през внезапно връхлетелите пръски. |
| 3661 |
Странно, безумно, аз отново бях намерил Абдула и отново бях загубил Кадербай – в един и същи ден, в един и същи час. И това преживяване, този факт, този неминуем, съдбовен императив, ми помогна да разбера. Скръбта, която отхвърлях, ме бе търсила толкова дълго, защото не можех да се освободя от него. |
| 3662 |
Може би е невъзможно да нарушаваш закона, без да се хвалиш на някого. Може би е невъзможно да си извън закона, без да се гордееш с това. В последните дни на старата мафия, братството, което Кадербай бе създал, предвождал и управлявал, несъмнено имаше много хвалба и не по малко гордост. |
| 3663 |
Чуха, заместникът му, имаше амбиции, които обтягаха поводите на Уалидовата власт. Тези амбиции довеждаха до спорове дори битките между бандите и твърде често принуждаваха Салман да се среща с Плъха на сковани официални вечери на неутрална територия, в апартамент на петзвезден хотел. |
| 3664 |
Само опитай да издевателстваш над този тип и ще пробие дупка в теб. И така ме оставиха на мира. Точно това е. Ако бяха продължили да издевателстват над мен, щях да ги уважавам повече. Аз не бих престанал да се боря с тях – пак щях да ги коля, така е, но щях да ги уважавам повече, докато ги коля. |
| 3665 |
Имаше тежести и лежанки, постелка за джудо и боксов ринг. Миризмата на мъжка пот – и прясна, и застояла – попила в шевовете на кожените ръкавици, колани и обтегачи, така лютеше на очите, че се насълзяваха, а залата беше единственото място в квартала, презряно от плъховете и хлебарките. |
| 3666 |
Индра, известен и като Поета, говореше почти винаги в римувани куплети. Те въздействаха с красотата си – тоест първите няколко строфи, но неизменно стигаха до описания на секс и намеци толкова извратени и гнусни, че дори и закоравели в поквареността си мъже се мръщеха, като ги чуят. |
| 3667 |
В ума ми имаше само една мисъл, един образ, една дума. Модена. Той вървеше бързо и познаваше добре улиците. Докато хлътваше в скрити входове и почти невидими пролуки между сградите, ми хрумна, че вероятно бях единственият чужденец в града, който познаваше тези улици не по малко добре. |
| 3668 |
Минаваше за по пряко през импровизирани магазинчета в покрити безистенчета и лъкатушеше из лабиринта от изпрани и проснати да съхнат яркоцветни сарита. И после допусна грешка. Шмугна се в една тясна уличка, окупирана от бездомни обитатели на тротоара и техните роднини. Познавах я добре. |
| 3669 |
Понякога се криехме там, за да купуваме от наркопласьори, на които нямахме пълно доверие, защото там се влизаше и излизаше само от едно място. Завих зад ъгъла, едва на няколко крачки след него, спрях задъхан, напрегнах очи и се взрях в мрака. Не го виждах, но знаех, че трябва да е там, вътре. |
| 3670 |
Очаквах той да се втурне покрай мен. Извадих пакет цигари от джоба на ризата си и извадих две. Стиснал ги между средния и безименния пръст, с дебелия край навътре, както ги държаха всички бедняци в града, отворих кутия кибрит и запалих една клечка. Припалих цигарите и си позволих да надзърна нагоре. |
| 3671 |
Щом клечката угасна, аз протегнах ръка и му поднесох едната от мъждукащите цигари. В падналия отново мрак изчаках една секунда, две секунди, три секунди и тогава почувствах пръстите му. Докосването му бе по меко и по деликатно, отколкото си представях. Те се сключиха около моите и поеха цигарата. |
| 3672 |
Щом засмука дима, видях ясно лицето му за пръв път. То беше гротескно. Разрезите на Маурицио бяха въплътили толкова страдание в меката кожа, че човек го хващаше страх само като го погледне. На мъждивата оранжева светлина видях как в погледа му проблесна подигравателна усмивка, щом забеляза ужаса ми. |
| 3673 |
Долните клепки, вечно зачервени и възпалени, зееха като малки страдалчески окопи и откриваха целите му очни ябълки. Ноздрите и носовата преграда бяха отрязани до кокал. Кожата отстрани беше зараснала, набръчкана и назъбена, но в средата, където разрезът беше твърде дълбок, беше останал отвор. |
| 3674 |
Покрай очите, около челюстта и по цялото му широко чело, под косата, имаше още много белези. Сякаш Маурицио се бе опитал да обели цял слой от лицето на Модена и стотиците белези, обграждащи чертите му, тук там се събираха в малки могилки от плът, подобни на разперените пръсти на мъжки ръце. |
| 3675 |
Беше чудовищно осакатяване, толкова премерено в своята жестокост обезобразяване, че се вцепених, неспособен да откликна с нищо. Забелязах, че по устата му и около нея няма белези. Удивих се на съдбата, запазила непокътнати неговите чувствени, изящно изваяни, съвършени, безупречни устни. |
| 3676 |
Целите бяха в брашно – и косите, и телата им. Приличаха на призраци или на оживели каменни статуи. Очите им, без съмнение възпалени от брашното, бяха червени като живите въглени от огнената яма под фурните. Устните им, влажни от чая, бяха черни пиявици на призрачно белия фон на кожата им. |
| 3677 |
Той се грижеше за мен. Когато в богатските къщи се роди син, отиваме там и аз си обличам специалните дрехи. Костюма. От ужасното подчертаване на последната дума и придружаващата я крива усмивчица ме побиха тръпки по ръцете. Тревогата се прокрадна в дрезгавия ми глас, когато повторих думата. |
| 3678 |
Но след като първото богато семейство ни плати, всички останали искаха да са сигурни, че злият дух няма да се навърта около новороденото им синче. И ни плащат добри пари, всичките. Имам апартамент. Не собствен, разбира се, но съм платил в аванс наема за повече от година. Малък е, но е уютен. |
| 3679 |
Ако беше оживял, след като ми причини това, неговата злост нямаше да има граници. Така човек убива душата си – губи и последната граница на своята злост. А аз го гледах как ме реже, и когато си тръгна за последен път, знаех, че той е изгубил душата си. Стореното от него му струваше душата му. |
| 3680 |
Той се поколеба, преглътна тежко, пълните му, непокътнати устни трепереха, докато изговаряше думите. Исках да го накарам да замълчи, да му спестя спомена и може би да спася себе си от него. Но щом заговорих, той натисна гърдите ми с длан, за да ме накара да млъкна, и пак ме погледна в очите. |
| 3681 |
Той имаше право да знае истината. И аз исках да му я разкажа. Някакво чувство, което не ми беше съвсем понятно – последната частица от гнева към Ула, може би, или завистливо презрение към неговата вяра в нея, ме подтикваше да го разтърся и да му изкрещя истината и да го нараня с нея. |
| 3682 |
Когато бракът ми се разпадна, с изневери и страдания, станах наркоман. Не можех да понеса, че любовта е разбита, че щастието така внезапно бе изпепелено до мъка. И съсипах живота си, и причиних страдания на много хора по дългия път надолу. А Модена работеше, спестяваше и чакаше любовта да се върне. |
| 3683 |
Потънал в мисли и за живота му след онова, което му бяха сторили, удивен, крачейки обратно към Абдула и останалите, открих нещо, което трябваше още в самото начало да разбера като Модена. Беше просто, толкова просто, че трябваше да ме разтърси болка, огромна като болката на Модена, за да го осъзная. |
| 3684 |
И въпреки че не намирах думи, за да му обясня промяната в себе си, ми се стори, той усети, че по различното в усмивката, която споделихме, идеше от този нов покой, който се роди в мен онзи ден и бавно започна да расте. Мантията на миналото е скроена от късове чувства и е съшита с конци от загадки. |
| 3685 |
Повечето пъти ние можем само да се увием в нея за уют или да я влачим подире си, докато се борим да продължим напред. Но всичко си има причина и смисъл. Всеки живот, всяка любов, всяко действие, чувство и мисъл си имат причина и значение – за началото и за ролята, която изиграват в края. |
| 3686 |
Понякога виждаме миналото толкова ясно и разчитаме легендата на частиците му с толкова проницателност, че всеки бод на времето разкрива предназначението и посланието, скрити в него. Нищо в ничий живот, независимо дали е живян добре, или зле, не е по мъдро от провала и не е по ясно от мъката. |
| 3687 |
Седмици след срещата с Модена аз се измъкнах през вратата на кантората на Раджубай, сбутах гундите – това беше грубичка, детинска игра, която всички обичахме – и вдъхнах свежия въздух на стълбището. Един глас ме повика по име и аз се заковах на третото стъпало с ръка на перилата. |
| 3688 |
Когато имаше нужда да се облекчи, използваше лична тоалетна, оборудвана с огледално стъкло, за да може да наблюдава стаята. Беше отдаден на счетоводството, беше най добрият счетоводител в мафията, но не само професионалните задължения привързваха Раджубай към счетоводните таблици. |
| 3689 |
Извън оживената кантора той беше намусен, подозрителен и странно отнесен човек. В кантората бе някак си по цялостен и далеч по самоуверен. Сякаш бе свързан с някаква духовна сила – докато част от тялото му все още беше в стаята, той продължаваше да е свързан с енергията, със силата, с парите. |
| 3690 |
Той беше един от старейшините в Съвета на Салман и неговата покана беше потвърждението, че съм приет във вътрешния доверен, задушевен кръг. Можеш да работиш с мафията, да вършиш работа, която печели високо признание, но ти не си един от тях, докато не те поканят у дома да целунеш дечицата. |
| 3691 |
Защо не потърсиш истински туристи и не оставиш на мира клетите индийски смотаняци като мен, на! Той се засмя на глас, подаде ми ръка през предното стъкло, стисна учтиво моята и даде газ. Продължих да вървя, като заобиколих гъмжащите от хора тротоари и поех по платното покрай преминаващите коли. |
| 3692 |
Говореше много слабо английски и реагираше на всяко обръщение, дори и на най дружелюбното, с едно и също сприхаво и кисело потреперване. Вследствие на това много от приятелите на Дидие не му обръщаха внимание и наум даваха на тази връзка от няколко седмици най много до няколко месеца. |
| 3693 |
Изплащането му беше стопило спестяванията им и ги бе принудило да искат заем от родителите на Викрам, но беше доказателство за вярата им един в друг и в бъдещето на техния процъфтяващ филмов бизнес. Все още се вълнуваха от промяната. Викрам ме поздрави сърдечно, стана от стола и ме прегърна. |
| 3694 |
И двамата гонеха трийсетте и не бяха семейни – толкова необичаен статут за горните слоеве на средната класа по онова време, че семействата им страдаха на всеки празник и фестивал. И двамата бяха професионалисти от медиите, които се гордееха със своята независимост и артистичност. |
| 3695 |
По много причини, сред които неустоимият блясък на индустрията беше далеч не най маловажната, политиците бяха освободили филмовия бизнес от голяма част от контрола на парите и инвестициите. Това бяха години на бум в икономиката и боливудските филми изживяваха ренесанс на стила и самоувереността. |
| 3696 |
Но мъжете, които наливаха богатства в неговата компания, го плашеха, а на всяка среща с тях той надушваше недоверието им. Затова, когато пътищата ни се пресичаха, Чандра Мехта неизменно ми се усмихваше, радваше ми се и се опитваше да ме вкопчи по здраво в треперливата хватка на приятелството си. |
| 3697 |
Гъстата й руса коса беше израсла доста и вече падаше около овалната камея на лицето й. Сините й очи бяха ясни и в тях блестеше страст. Беше помургавяла и съвсем здрава. Дори беше понапълняла – нещо, за което тя се порицаваше, но аз и всички останали мъже на хоризонта намирахме за възхитително. |
| 3698 |
Седмици и месеци наред наблюдавах как тези промени в нея се развиват и затвърждават, и отначало мислех, че са породени от моята обич. Въпреки че не се бяхме обявили официално за двойка – тя продължаваше да живее в своя апартамент, а аз – в своя, ние бяхме любовници и много повече от приятели. |
| 3699 |
След време започнах да прозирам колко дълбок е кладенецът на любовта й и колко много щастието и увереността и зависят от излизането на тази любов на светло и споделянето й. А нейната любов беше прекрасна. Тя бе безоблачно небе, което Лиса разпръскваше с тези нейни очи, и лятна утрин в усмивката й. |
| 3700 |
Дилип и Ануар го понасяха добре, смееха се и често отговаряха подобаващо, докато цялата група не започнеше да вика и да удря по масата от удоволствие. Дилип беше висок, светъл пенджабец с бадемови очи. Ануар, трето поколение бомбаец, беше по ниският, по тъмният и по сериозният от двамата. |
| 3701 |
Кавита стана да ме прегърне – нежната близка прегръдка на жена към мъж, за когото тя знае, че може да му има доверие, или когато е сигурна, че сърцето й принадлежи на друг. Между чужденци подобна прегръдка бе рядкост, а когато те прегръща индийка, за мен тя съдържа неповторима интимност. |
| 3702 |
Никога не й признах какво означава за мен нейното нежно и необикновено приемане. Толкова много, твърде много от добрите ми чувства през годините на изгнание бяха заключени в килията на сърцето ми – с високите стени от страх, малките прозорчета с решетки на надеждата, твърдия нар на срама. |
| 3703 |
Знам, че когато мигът на обич и откровеност дойде, трябва да го грабнеш и да говориш, защото може никога да не се повтори. А неогласени, неподвижни, неизживени в сърдечните ни признания, тези истински чувства повяхват и се разпадат в ръката на спомена, която посяга към тях, когато вече е късно. |
| 3704 |
Първите правителствени оферти се превърнали във важни договори, изискващи цели флотилии от камиони, а по късно и чартърни полети и кораби. По късно Чудри се сдобил и с един не много популярен бомбайски вестник при сливането с една фирма за транспорт и комуникации с по разнообразен профил. |
| 3705 |
Беше доста тлъсто и бляскаво завоевание, както се бе изразила някога Лети. Наблюдавах го как се държи с приятелите ми – слуша повече, отколкото говори, усмихва се по често, отколкото се мръщи, внимателен и критичен към себе си, тактичен и отзивчив; и ми се наложи да призная, че е симпатичен. |
| 3706 |
И преди всичко, най важното качество в подобни ситуации, абсолютно незаинтересовани да останат в апартамента ти и минута по дълго, отколкото искаш ти. Ще ми струва страшни усилия изобщо да ги навия. Те обичат улицата. Няма да искат, но ако им обясня, че ще ми направят услуга, може и да се съгласят. |
| 3707 |
Не се безпокой, само ако видиш, ми го вземи. Имаш ли някакъв план? Таксито спря пред бордея, а вечерният сумрак подир залеза разбули първите звезди и подкара децата, които си играеха и надаваха дивашки викове, обратно към къщите, където струите дим над печките се извиваха в хладния въздух. |
| 3708 |
Заварихме група от около десетина мъже и още толкова жени и деца, струпани около колибата, където живях и работих почти две години. Въпреки че бях напуснал жопадпати, убеден, че повече не мога да живея там, винаги се вълнувах радостно, когато видя скромната колибка и се поспра край нея. |
| 3709 |
Мъжът, пребит и порицан от съседите си, задето пиян нападна грозно жена си, беше станал водач. През годините след деня на побоя той спря да пие спечели отново любовта на жена си и уважението на съседите. Включваше се във всеки важен Съвет или Комитет и работеше повече от всички в групата. |
| 3710 |
Ще се вози ли на малка подвижна каручка на колела, ако ние я бутаме? Докато се опитвах да им обясня каква платформа имам предвид – монтирана на колела, за превоз на плодове, зеленчуци – и стоки из бордея за продан – те спореха. Когато се изясниха, намериха такава количка и я докараха на поляната. |
| 3711 |
Тази недвусмислена загриженост един за други, безрезервната подкрепа, по силна и по настоятелна дори от сътрудничеството в селото на Прабакер, аз изгубих, когато напуснах бордея и заживях в уютния богат свят. Никога повече не я намерих, освен във високите планини на обичта на моята майка. |
| 3712 |
Стружки – дървени и от фибростъкло – застилаха масата и бяха пръснати около краката му. Части от изваяни и отлети форми – глави, крайници, тела с великолепни издути шкембета, бяха наредени на пода сред респектиращо изобилие от плочи, релефи, статуи и други произведения. Наложи се да го убеждаваме. |
| 3713 |
Художникът беше прочут със своенравието си и първо реши, че се опитваме да му скроим номер и да се подиграем с боговете и със самия него. Накрая три неща го убедиха да ни помогне. Първо, пламенните молби на мечкарите към гения на Ганеша, Властелина на пречките, за разрешаване на проблеми. |
| 3714 |
Търпението на огромния звяр навън явно се беше изчерпало, той нахълта в колибата, просна се по гръб до Ракешбаба и вдигна лапи във въздуха. Киселият скулптор начаса се преобрази в гръмогласно кикотещо се хлапе. Той се наведе, почеса го по корема и си поигра с полекичка мърдащите се лапи. |
| 3715 |
Изглежда, Джитендра се бе съвзел от мъката по жена си, покосена от холерната епидемия, доколкото това бе възможно. Въпреки че се беше заклел никога повече да не се ожени, той работеше, молеше се и се смееше достатъчно, за да поддържа светлината на душата, която грееше в очите му. |
| 3716 |
Кано не просто беше маскиран, той бе преобразен в тялото на бога със слонска глава. Върху главата на мечока бе надяната огромна глава, която увенчаваше розово тяло с огромно шкембе с прикрепени към него ръце. Драперии от светлосиня коприна обвиваха основата на фигурата, покачена върху каручката. |
| 3717 |
Беше дребно, измършавяло и краставо псе, не по голямо от едър бомбайски плъх, но лаят му беше достатъчно силен да пробие паравана на нашето пеене. Естествено след секунди завиха и още кучета парии. Идеха отляво и отдясно, поединично и на групи, виеха, скимтяха и ръмжаха заплашително. |
| 3718 |
В опит да ги заглушим, запяхме още по силно, като не изпускахме от очи щракащите им челюсти. Когато приближихме квартала край залива, преминахме през открит майдан, или поле, където един сватбарски оркестър репетираше песните си, облечен в червено жълти униформи с високи шапки с пера. |
| 3719 |
Разтревожен, че никога няма да се отървем от сватбарския оркестър, аз изтичах назад, пъхнах пачка банкноти в ръцете на диригента и му наредих да завият надясно, да ни оставят и да тръгнат по Крайбрежния булевард. Щом приближихме морето, той поведе оркестъра вдясно, а ние свърнахме вляво. |
| 3720 |
Щом ги поздравих, Фарид събори празните кутии и изхабените салфетки от покрива на земята. Веднага ме бодна чувството за вина, което загрижените за боклука хора от Запада неизменно изпитват, и си напомних, че събирачите на смет, чието препитание зависеше от тези боклуци, ще ги вземат. |
| 3721 |
Но трябва да оставим двама на улицата, пред къщата – по един от двете страни, да спират ченгетата, ако дойдат и ни се разкрещят, докато сме вътре. Ще се обадя, преди да влезем, за да не ни закачат, но трябва да сме сигурни. При Чуха може да дойдат и още хора, затова отвън ни трябват поне още двама. |
| 3722 |
Добре познавах тази хватка и знаех, че ако иска да се изтръгне, Андрю трябва да убие якия афганец. Назир се обърна, колкото да ме изгледа със смущаващо загадъчен израз – в него имаше и неодобрение, и гордост, и гняв, и обич в зачервените очи, а после изтика младежа от Гоа назад през кръга от мъже. |
| 3723 |
Но може да ги изпуснем. И без това приказваме тук десет минути по дълго, отколкото трябва. Ако ги нападнем сега, бързо и ударно, преди да са се усетили, можем да ги изкараме навън и никой няма да ни се измъкне. Искам да ги довърша и да приключа с всичко това сега, тази вечер. Но искам вие да решите. |
| 3724 |
И докато повтарях думите в страшния мрак, аз осъзнавах, че боят с Чуха, войната, борбата за власт е винаги една и съща навсякъде и винаги е зло. Салман и останалите си въобразяваха не по малко от Чуха и убийците Сапна, че техните малки царства ги правят царе, че борбите за надмощие ги правят могъщи. |
| 3725 |
Това не бе възможно и тогава го осъзнах толкова ясно, като че за пръв път проумявах математическа теорема. Единственото царство, което прави човека цар, е царството на собствената му душа. Единственото могъщество, което наистина имаше стойност, е могъществото да направиш света по добър. |
| 3726 |
Пропаднах в непрогледен мрак и заедно с мен пропадна тежестта на целия свят. Когато се строполих на земята, чух викове и разбрах, че Абдула е изблъскал вратата и сме се стоварили върху него. В тъмното, подут и с плувнали в кръв очи, чух два пистолетни изстрела и видях проблясъците. |
| 3727 |
Пистолетът изстреля отново, втори, трети път, аз се измъкнах изпод грамадния мъж и пред очите ми, на земята до отворената синя врата, лъсна моят нож. Вдигнах го тъкмо когато единият от дребните се опита да изпълзи върху мен през вратата. Без да се замислям, замахнах назад и го забих в бедрото му. |
| 3728 |
Невероятно, как щом пуснеш малко кръв на другия – или много, стига да можеш – колко сила влива тя в ръцете ти и колко заглушаващ болката адреналин в болезнените ти рани. Побеснял от гняв, аз се обърнах и видях Абдула, вкопчен в схватка с двама мъже. На пода лежаха тела, не можех да ги преброя. |
| 3729 |
Много силна ръка. Беше грамадният. Беше прострелян, не се съмнявах в това, но не виждах кръв по ризата и по панталоните му. Дърпаше ме, все едно съм костенурка, хваната в мрежа, и когато ме притегли, аз замахнах с ножа да го намушкам, но той ме изпревари и заби юмрук отдясно в слабините ми. |
| 3730 |
Твърде много пъти мисълта за неговата смърт бе сломявала сърцето ми – сам, обкръжен от дула. Отблъснах болката, задращих и се заизвивах, плувнал в кръв, хвърлих се и забих ножа в гърба на грамадата – високо, точно под лопатката. Усетих как костта мръдна под острието и го извъртя към рамото. |
| 3731 |
Зад стъклата нощта – този тунел от светлини, събиращ обещанието с молитвата – летеше край нас. Бавно и отчаяно, юмрукът на стореното разтвори ноктестата лапа на онова, в което се бяхме превърнали. Гневът омекна и се преобрази в мъка, както неизменно става и неизменно е длъжен да го стори. |
| 3732 |
Огнени птици кръжаха на ята на фона на наближаващия залез като развени копринени знамена. От оградения с ниски зидове двор на белия мраморен остров – джамията Хаджи Али – аз гледах как поклонници и набожни местни жители си тръгват от светилището към брега по равната каменна пътека. |
| 3733 |
Всички, освен мен бяха накичени със златни ланци, първокласни часовници, пръстени и гривни, струващи колкото годишния доход на контрабандист, че и повече. И вървяхме наперено. С онази походка, грациозната танцова стъпка на калените в битки гангстери, когато са опасни и въоръжени. |
| 3734 |
Ще я изпълним. Назир стисна челюсти. Мускулите на бузите му се издуха и още по силно подчертаха извитите надолу ъгли на устата му. Намръщи се, забил поглед в обутите си в сандали крака, сякаш те бяха непослушни кученца. А после изведнъж се хвърли върху мен и ме притисна в безмилостна прегръдка. |
| 3735 |
Той отпусна дебелите си ръце и ме бутна назад с гърди, като клатеше глава и трепереше, все едно покрай него в плитката вода бе проплувала акула. Бързо погледна нагоре и топлината, зачервила очите му, се бореше с мрачното предупреждение, затегнато в подковата на устата му, носеща лош късмет. |
| 3736 |
Махнах и кимнах, но не можах да извикам в отговор. Не знаех колко истина и смелост имаше в решението ми да се присъединя към тяхната мисия в Шри Ланка. Много, струваше ми се, докато се отдалечавах от тях, от всички тях, и се отдавах на топлата нощ, на бъркотията и паузите на уличното движение. |
| 3737 |
Празненството бе изкарало повечето местни обитатели от колибите и заслоните по плажа. Пътеката, по която вървях, беше почти безлюдна. И тогава я видях. Тя беше приседнала на ръба на стара рибарска лодка, закопана в пясъка. Само носът и няколко метра от дългия й планшир стърчаха над пясъчните вълни. |
| 3738 |
Очите й, избледнели на лунната светлина; очите й, зелени като водни лилии след дъжд; дългата й коса, черна като горски речни камъни, косата й, попила сякаш самата нощ, обгърната от пръстите ми; устните й, огрени от пламенно сияние, устни, меки като листенцата на камелия, стоплени от таен шепот. |
| 3739 |
Тя се усмихна тъжно, изпъна крака и зарови босите си стъпала в пясъка. Вперила очи в малките каскади от мек пясък, които се преливаха върху тях, тя заговори с глух, равен тон, все едно диктуваше писмо – или може би си спомняше писмо, което някога ми бе написала и никога не бе ми го изпратила. |
| 3740 |
И не се разчувствах, дори мъничко, когато Кадер ми каза, че трябва да те остави в затвора да те пребиват. Харесвах те повече, отколкото всеки друг, но нито ми стана тъжно, нито ми дожаля. Разбирах го – какво трябва да се случи и това, че се случва точно на теб, е просто лош късмет. |
| 3741 |
Устните ни се срещнаха като вълни, които се надигат и сливат стихиите на бурни морета. Сякаш пропадах – свободен, най сетне откъснат от любовта, която се бе разтворила като лотос в мен. И заедно пропаднахме по цялата дължина на черната й коса до все още топлия пясък в корубата на потъналата лодка. |
| 3742 |
Гледах как червените стопове на таксито се замъгляват и размиват, и най сетне изчезват в далечния мрак. Останал сам на странно притихналата улица, аз се запътих към бордея на Прабакер – винаги го наричах в мислите си бордея на Прабакер и все още го наричам – за да си прибера мотора. |
| 3743 |
Пътят пресичаше ширналия се бряг към големите улици с три платна на новия полуостров, отвоюван от морето, камък върху камък, споени с хоросан, край неспирно растящия островен град. Празнични звуци заливаха пътя от всички околни улици. Фестивалът беше свършил и хората се завръщаха по домовете си. |
| 3744 |
Тримата пеещи младежи до мен забелязаха усмивката ми и повдигнаха въпросително длани. Вдигнах ръце във въздуха и запях припева заедно с тях – за тяхно учудване, че го знам. После непознатите ръце ме обгърнаха и понесоха свързаните ни от песента души към несъкрушимите съборетини на бордея. |
| 3745 |
Вървях през мъгли от аромати на гозби и сапуни за баня, на обор и керосинови лампи, на ливан и сандалово дърво, струящи от хиляди малки храмове в хиляди малки домове. На ъгъла на една от пътеките се сблъсках с един мъж и щом вдигнахме лица, за да се извиним един на друг, в същия миг се познахме. |
| 3746 |
Стори ми се, че най сетне съм разбрал какво е искал да каже с това. Опитваше се да ми обясни, че всяка човешка воля притежава силата да преобрази съдбата си. Винаги съм си мислел, че съдбата е нещо неизменимо, отредено за всеки от нас още при раждането му, и вечно като пътя на звездите. |
| 3747 |
Чувстваме. Вливаме своя малък принос в талазите на доброто и злото, които ту заливат света, ту се оттеглят. Влачим сянката на кръста си с надеждата да преживеем още една нощ. Изтласкваме своите храбри души към обещанията на новия ден. С любов – страстното дирене на истина, по различна от нашата. |
| 3748 |
Ръцете ми, увредени от остатъчните последици на замръзването, пострадаха толкова тежко през годините, прекарани в наказателното отделение на затвора, че много оцелели страници от ръкописа, които все още пазя, са изцапани с кръвта ми. След освобождението си преживях тежки и безмилостни изпитания. |
| 3749 |
Страна неблагодарна! Докато се изкачвам, яростно ме връхлитат виденията... похотливите тела, гърчещи се в огнен дъжд, лакомите души, плуващи в изпражнения, коварните злодеи, замръзнали в ледената хватка на дявола. Изминавам последните стъпала и стигам горе, залитам от изтощение в утринната влага. |
| 3750 |
Можем да те принудим да ни кажеш къде е. Точно затова се изкачих почти до небесата. Неочаквано се завъртам и протягам ръце нагоре, вкопчвам се във високия перваз, изтеглям се на мускули и се изкатервам на колене, после се изправям... неуверен над бездната. Преведи ме, скъпи Вергилий, през пропастта. |
| 3751 |
Павираният площад ме мами като райски оазис на стотици метри под мен. Как копнея за още време... ала времето е единствената стока, която не мога да си купя дори със своето огромно състояние. През тези последни секунди свеждам очи към площада и съзирам нещо, което ме сепва. Виждам твоето лице. |
| 3752 |
И тъй, аз откъсвам погледа си от твоя и го отправям към хоризонта. И високо над този изтерзан свят отправям сетната си молитва. Мили Боже, нека светът запомни името ми не като на греховно чудовище, а като на божествен спасител, какъвто знаеш, че съм. Нека човечеството проумее какъв дар му оставям. |
| 3753 |
Лангдън пристъпи към реката и видя, че водата е кървавочервена и прекалено дълбока. Когато отново отправи поглед към забулената жена, телата пред краката й се бяха умножили. Вече бяха стотици, може би хиляди, някои още живи, гърчещи се в агония, постигнати от невъобразима смърт.. |
| 3754 |
Навън беше тъмно. Нощ. Виждаше само собственото си отражение в стъклото – пепелявосив изтощен непознат, свързан с тръби и жици и заобиколен от медицинска апаратура. Откъм коридора се приближаваха гласове. Лекарят се върна, придружен от трийсетинагодишна жена със син медицински костюм. |
| 3755 |
Лангдън немощно кимна. Високата гъвкава лекарка имаше уверената походка на спортистка и въпреки безформения си костюм излъчваше усещане за грациозност. Въпреки отсъствието на какъвто и да е грим кожата й се отличаваше с необикновена гладкост, нарушена единствено от мъничка бенка над устната. |
| 3756 |
Някого конкретно ли сте имали предвид? Лангдън затършува в тъмните кътчета на паметта си и отново видя забулената жена – стоеше на брега на кървавочервената река, заобиколена от тела. Вонята на смърт се върна в ноздрите му. Изведнъж го обзе инстинктивно усещане за опасност... не само за него. |
| 3757 |
Бе облечена изцяло в черна кожа, имаше стройно мускулесто тяло и тъмна коса, стърчаща на пънкарски шипове. Движеше се с лекота, сякаш стъпалата й не докосваха пода, и се насочваше право към стаята на Лангдън. Доктор Маркони без колебание се изправи на прага, за да й препречи пътя. |
| 3758 |
Отбранителните сили на кораба се състояха от малък отряд обучени в армията бойци, две системи за засичане на ракети и арсенал от най модерните оръжия на света. Като се прибавеше и останалият поддържащ персонал – готвачи, чистачи и обслужване – общият брой на екипажа надхвърляше четирийсет души. |
| 3759 |
Подчинените му го наричаха Ректора. Беше недорасляк с почерняло от слънцето лице и хлътнали очи. Лишената му от внушителност физика и присъщата му прямота напълно подхождаха на човек, спечелил огромно богатство, осигурявайки списък от секретни услуги в сенчестата периферия на обществото. |
| 3760 |
Абсолютно никога. В цялата си професионална кариера Ректора никога не беше нарушавал обещание, никога не се бе отмятал от сделка. На думата му можеше да се разчита безусловно и макар естествено да имаше договори, за чието сключване съжаляваше, за тяхното неизпълнение не можеше да става и въпрос. |
| 3761 |
Само че Ректора не вярваше в късмета. Напротив – правеше всичко, за да елиминира случайността, да ликвидира шанса. Неговата специалност беше пълният контрол – предвиждане на всяка възможност, предусещане на всяка реакция и извайване на действителността с оглед на желания резултат. |
| 3762 |
Като се бореше с успокоителните в организма си, ученият вдигна очи към убийцата с пънкарска прическа, която продължаваше да напредва по коридора и изминаваше последните няколко метра до отворената врата. Щом наближи прага, погледна Лангдън и моментално завъртя оръжието си към него. |
| 3763 |
По външната страна на металната врата се посипа дъжд от куршуми. В коридора закънтяха уплашени викове. Тялото на Лангдън някак си се оказа в движение – паниката и инстинктът бяха надделели над успокоителните. Докато тромаво се смъкваше от леглото, остра болка опари дясната му предлакътница. |
| 3764 |
В първия момент той си помисли, че някой куршум е пробил вратата и го е улучил, но когато погледна, установи, че системата се е изтръгнала от ръката му. Пластмасовият абокат стърчеше от рана с разкъсани ръбове и от тръбичката вече течеше топла кръв. Сега вече Робърт се разбуди окончателно. |
| 3765 |
Той се обърна и видя, че към него тича тъмна фигура. Опита се да се надигне, но лекарката вече го теглеше и го натикваше на задната седалка на спрелия с работещ двигател фиат. Робърт тежко се стовари отчасти на седалката, отчасти на пода, а тя се метна отгоре му и затръшна вратата. |
| 3766 |
Преди няколко дни клиентът им се бе самоубил – бе скочил отвисоко във Флоренция, – но оставаше да изпълнят още множество платени от него услуги – конкретни задачи, възложени от него на организацията независимо от обстоятелствата – и Консорциумът възнамеряваше да продължи, както винаги. |
| 3767 |
Потръпна, когато босите му ходила стъпиха върху студената улична настилка. Като се опираше на доктор Брукс, Робърт се заклатушка по пустия проход между два жилищни блока. Утринният вятър развяваше болничната му нощница и той усещаше хладния въздух на места, които не би трябвало да са открити. |
| 3768 |
Облегна се на решетката и се помъчи да се овладее. Ръката го болеше и когато я погледна, той видя, че ръкавът на сакото му е завързан на лакътя му като бинт. Самото сако висеше до пода, оръфано и мръсно. Главата му се пръскаше и Робърт затвори очи... и отново го погълна онази чернота. |
| 3769 |
Миризмата в апартаментчето предполагаше постоянна борба между свещи с аромат на ванилия и стари килими. Мебелите и произведенията на изкуството бяха оскъдни, меко казано – сякаш собственичката ги е купувала от улична разпродажба. Доктор Брукс включи един термостат и радиаторите заработиха. |
| 3770 |
Робърт с благодарност отпи голяма глътка. Младата жена хвана дясната му ръка, свали импровизирания бинт, за какъвто беше използвала сакото му, и го остави на масата. После внимателно огледа раната. Докато тя държеше голата му ръка, Лангдън усети, че дългите й тънки пръсти треперят. |
| 3771 |
А сега се измий. Ще се върна след няколко минути и ще обсъдим от кого да поискаме помощ. – Обърна се, но спря на прага и го погледна в огледалото. – И докато ме няма, сериозно си помисли защо някой иска да те убие. Предполагам, че това ще е първият въпрос, който ще ти зададат властите. |
| 3772 |
В малката баня без прозорци изведнъж го обзе клаустрофобия. Той излезе и инстинктивно се насочи към снопа светлина, проникващ през открехнатата врата оттатък коридора. Стаята приличаше на импровизиран кабинет – евтино бюро, стар въртящ се стол, пръснати по пода книги и, слава богу. |
| 3773 |
Изгряващото тосканско слънце тъкмо започваше да целува най високите кули на събуждащия се град – камбанарията, Бадия, Баргело. Той притисна челото си към хладното стъкло. Мартенският въздух беше свеж и студен и усилваше целия спектър на слънчевата светлина, която вече окъпваше хълмовете. |
| 3774 |
Като се имаха предвид невероятните обстоятелства на тазсутрешната им среща, трябваше да признае, че ролята на пакостливото носещо сънища духче някак си е много уместна. Искаше му се само и той като героите от пиесата да се събуди и да се престори, че последните му преживявания са били просто сън. |
| 3775 |
В черепа му избухна остра болка и пред затворените му очи се понесе маска. Той изпъшка, стовари се на стола пред бюрото, стисна очи и стисна и главата си с ръце. В мрака яростно се завърнаха странните видения... мрачни и живи. Среброкосата жена с амулета отново го зовеше отвъд кървавочервената река. |
| 3776 |
От огледалото я наблюдаваше трийсет и две годишна жена с напълно гол скалп. В живота й не бяха липсвали предизвикателства и макар че се беше научила да разчита на интелекта си, за да преодолява трудностите, настоящото премеждие я бе потресло. Сиена остави перуката и си изми лицето и ръцете. |
| 3777 |
Следващите кадри обаче пораждаха истински страх. Камерата се насочи наляво и показа стряскащ обект, който висеше точно до плочата. Под водата се поклащаше кълбо от тънка изкуствена материя, завързано за дъното с къса жица. Фината като сапунен мехур прозрачна сфера приличаше на подводен балон. |
| 3778 |
И ако гледате сега, душата ми най после е намерила покой. Прогонен в дълбините, аз трябва да говоря на света от земните недра, прокуден в мрачна пещера, където води кървавочервени се събират в лагуна, в която не блестят звезди. Ала това е моят рай – идеалната утроба за крехкото ми чедо. |
| 3779 |
И скоро ще узнаете какво ви завещавам. Ала дори и тук усещам стъпките на невежите души, които ме преследват... и не ще се спрат пред нищо, за да ми попречат. Прости им, ще речете, защото не знаят какво правят. Но в историята настъпва момент, в който невежеството става непростимо престъпление. |
| 3780 |
Сиена изглеждаше преобразена – сега носеше плътно прилепващи дънки и кремав пуловер, които идеално подчертаваха гъвкавата й фигура и естествената й красота. Косата й пак висеше на опашка и без авторитетността, която винаги придава медицинското облекло, тя имаше някак си по уязвим вид. |
| 3781 |
Отново насочи вниманието си към записа и го превъртя до един особено смущаващ момент. На екрана се появи зловещо осветената пещера на фона на плисъка на водата. Човешката сянка се извиси върху мократа стена – висок мъж с дълъг птичи клюн. Уродливата сянка заговори с приглушен глас. |
| 3782 |
Като специалист по иконография, Лангдън знаеше, че само няколко образа притежават способността мигновено да всяват страх в човешкия ум... и символът пред него определено попадаше в този списък. Реакцията му беше инстинктивна и незабавна – той остави цилиндъра масата и се отдръпна от него. |
| 3783 |
Подобно на всички успешни символи, тя бе проста, характерна и лесно се възпроизвеждаше. Съвременният символ за биологична опасност предизвикваше всевъзможни асоциации – от щипки на рак до метателни ножове на нинджа – и се беше превърнал в универсален знак, предупреждаващ за сериозен риск. |
| 3784 |
Нищо не може да проникне през него, даже радиация. Предполагам, че е произведен по поръчка на държавна служба. – Тя посочи големия колкото пощенска марка черен правоъгълник до символа за биологична опасност. – Четец за пръстов отпечатък. Мярка за сигурност в случай на изгубване или кражба. |
| 3785 |
Сиена Брукс разсеяно гледаше през прозореца на кухнята и се питаше къде ще я отведе денят. Не се съмняваше, че където и да се озове, тази вечер нейният свят ще изглежда съвсем различно. Знаеше, че навярно се дължи просто на адреналина, но изпитваше странно привличане към американския професор. |
| 3786 |
Караше го стройна жилава жена с черен кожен костюм, която грациозно скочи от седалката и свали черната си каска. Сиена забеляза, че Робърт е затаил дъх. Нямаше как да не познаят пънкарската прическа на жената. Тя извади пистолета, провери заглушителя и го пъхна в джоба на якето си. |
| 3787 |
Изправен пред прозореца на кухнята с прикован в хотела оттатък улицата поглед, Робърт Лангдън беше обзет от паника. Жената с пънкарската прическа току що бе влязла, но професорът не можеше да проумее откъде е научила адреса. Освободилият се в кръвта му адреналин отново наруши мисловните му процеси. |
| 3788 |
Жената още не беше излязла, но скоро щеше да установи, че него го няма вътре. Той се зачуди какъв ще е следващият й ход... и с колко време разполагат преди тя да заблъска по вратата на апартамента. Взе решение. Вдигна титановия цилиндър и неохотно постави палеца си върху биометричния четец. |
| 3789 |
Робърт вдигна печата и го разгледа по отблизо. Върху шумерските печати имаше примитивни фигури и клиногписни текстове. Образите тук обаче бяха много по сложни. Средновековна изработка, предположи той. Нещо повече, изображенията предполагаха смущаваща връзка с неговите халюцинации. |
| 3790 |
Трите усти символизират чумата, която светкавично поглъща населението. Лекарката погледна тревожно символа за биологична опасност върху контейнера. Робърт с огромна неохота посочи още една връзка – тази сутрин алюзиите с чумата явно бяха повече, отколкото му се искаше да признае. |
| 3791 |
Лангдън замръзна, вдигнал цилиндъра в едната си ръка. Стъклото в края на тръбата несъмнено излъчваше светлина... сияеше, сякаш съдържанието на печата внезапно се е събудило. Светлината вътре помръкна. Сиена се приближи до него, наведе глава и разгледа видимата част от стъклото в кухината на костта. |
| 3792 |
Застаналата до него Сиена затисна устата си с длан и колебливо пристъпи напред, очевидно хипнотизирана от изображението. Цилиндърът прожектираше на стената мрачна маслена картина, изобразяваща човешко страдание – хиляди душй, подложени на ужасни мъчения в различни кръгове на ада. |
| 3793 |
Подземният свят беше представен като напречен разрез на земята, в която потъваше грамадна, невъобразимо дълбока фуниевидна яма, разделена на етажи. На всички етажи имаше всевъзможни видове грешници, като мъките им ставаха все по ужасни с всяко следващо ниво. Лангдън веднага позна картината. |
| 3794 |
От години смяташе този кораб за свой дом, ала сега събитията във Флоренция застрашаваха да разрушат всичко, създадено от него. Неговата агентка Вайента беше изложила всичко на опасност и въпреки че след края на операцията я очакваше разследване, в момента Ректора още имаше нужда от нея. |
| 3795 |
Лангдън се вторачи, но не забеляза нищо. Енергията на малкия проектор се изчерпваше и образът започваше да избледнява. Той бързо разтърси цилиндъра и устройството ярко засия. Лангдън внимателно го нагласи на ръба на кухненския плот срещу стената и изображението стана още по голямо. |
| 3796 |
Последва писък на гуми и затръшване на автомобилни врати. Озадачена, тя отиде до прозореца и надникна навън. Долу беше спрял необозначен черен ван и от него изскачаха мъже с черни униформи с кръгли зелени медальони на лявото рамо. Бяха въоръжени с автомати и се движеха с яростна военна ефикасност. |
| 3797 |
Организацията, в която работеше, се състоеше от много отдели, но този на Брюдер – Групата за наблюдение и бързо реагиране – се използваше само в кризисни ситуации. Докато хората му изчезваха във входа на блока, той застана на пост до вратата, извади телефона си и се свърза с командващия операцията. |
| 3798 |
Спуснаха се на площадката над фоайето, където други двама войници тъкмо се качваха в асансьора. До вана на улицата стоеше на пост пети – мускулестото му тяло изпъваше черната униформа. Сиена и Лангдън безшумно забързаха надолу към мазето. В подземния гараж беше тъмно и вонеше на урина. |
| 3799 |
Пешеходците се обръщаха подире им, озадачени от вида на високия мъж в костюм на Бриони, возен от слаба жена. Бяха изминали три преки и се приближаваха до голямо кръстовище, когато пред тях заехтяха клаксони. Лъскав черен ван зави на ъгъла на две колела, поднесе в кръстовището и полетя право към тях. |
| 3800 |
Очевидно не ги бяха забелязали. Когато се изравни с триколката обаче, Лангдън зърна вътре един човек. На задната седалка, притисната като пленница между двама войници, седеше красива възрастна жена. Очите й бяха хлътнали и главата й се клатушкаше, сякаш беше в безсъзнание или упоена. |
| 3801 |
В продължение на цяла година Ректора предоставяше скривалище – с изумителна печалба – на зеленоокия, който се оказа идеален клиент. Двамата не поддържаха връзка и всички сметки се плащаха навреме. Преди две седмици обаче всичко се промени. Клиентът неочаквано влезе в контакт и поиска лична среща. |
| 3802 |
Взе плика, прибра го в досието и записа необходимото, за да е сигурно, че желанието на клиента ще бъде изпълнено дословно. Гостът му не беше обяснил какъв предмет съхранява в трезора и Ректора всъщност предпочиташе да не знае. Безпристрастието представляваше крайъгълен камък на тяхната философия. |
| 3803 |
Оттогава в Консорциума цареше пълен хаос – използваха всичките си ресурси, за да изпълнят последните желания на клиента, а и да защитят самата организация. И всичко това водеше до пресичане на граници, от които нямаше връщане. Ректора седеше на бюрото си и се питаше какво им готви бъдещето. |
| 3804 |
С широките си завои, които лъкатушат сред гъсти храсти и широколистни дървета, той е любим на колоездачите и любителите на ферари. Сиена ловко управляваше мотопеда по завоите. Скоро напуснаха мрачния жилищен квартал и навлязоха в чистите и ухаещи на кедри скъпи зони на западния бряг. |
| 3805 |
Часовникът на една черква, която подминаха, тъкмо биеше осем. Лангдън се държеше за кръста на Сиена и в ума му се вихреха озадачаващи образи от Дантевия ад... и тайнственото лице на красивата среброкоса жена, която беше видял, натикана между двама едри войници на задната седалка на вана. |
| 3806 |
Именно за тези от вас, които са били прекалено заети с учене, за да четат средновековна италианска поезия, реших да започна с кратък обзор върху Данте – неговия живот и дело, както и защо се смята за една от личностите, оказали най голямо влияние в цялата история. Още ръкопляскания. |
| 3807 |
През четиринайсети век италианската литература по дефиниция се е разделяла на две категории: трагедия, представляваща висшата литература и написана на официален италиански, и комедия, представляваща нисшата литература, написана на разговорен език и насочена към обикновените хора. |
| 3808 |
Оттам ще се спуснем надолу през деветте кръга на ада и накрая ще се изправим лице в лице с... Той бързо превключи следващия слайд – огромно увеличение на Сатаната, изобразен от Ботичели на същата тази картина, ужасяващ триглав Луцифер, поглъщащ трима души, по един във всяка уста. |
| 3809 |
Докато вървеше натам, той се зачуди дали местната полиция вече е задържала Лангдън. Предпочиташе да се справят с кризисната ситуация със собствени средства, ала бягството на професора не им оставяше друг избор, освен да се обърнат към италианските власти и да поставят блокади из града. |
| 3810 |
Пътуваше изключително рядко и винаги невидимо, но най често работеше. Тя нямаше представа какъв е характерът на работата му – просто трябваше да се грижи да не го открият влиятелните хора, които го издирваха. Вайента изпълняваше задачата си с вещ професионализъм и всичко вървеше идеално. |
| 3811 |
Ако го заловяха, Консорциумът щеше да отрече всякаква връзка с него. Агентите знаеха, че не бива да поставят на изпитание късмета си, защото отлично познаваха смущаващата способност на организацията да моделира действителността както й е изгодно. Вайента познаваше само двама изключени агенти. |
| 3812 |
Въпреки многобройните тълкувания посланието оставаше енигма и до ден днешен. За Лангдън кодът бе като позната територия, убежище от непознатото бурно море. Все пак неговата стихия бяха историята на изкуството и древните тайни, а не епруветките с опасни вещества и огнестрелните оръжия. |
| 3813 |
Лицето на Световната здравна организация, така бяха написали под снимката й, което на Елизабет й се стори иронично, защото бе доста болнава като дете. На шест се бе разболяла тежко от астма. Лекуваха я с високи дози от обещаващо ново лекарство – първите в света глюкокортикоиди или стероидни хормони. |
| 3814 |
Никога нямаше да забрави мрачния миг в лекарския кабинет, когато бе на деветнайсет, в който научи, че репродуктивната й система е непоправимо увредена. Елизабет Сински никога нямаше да има деца. Времето ще излекува празнотата, увери я докторът, но тъгата и гневът само растяха в нея. |
| 3815 |
След това за огромно учудване му стигат само около сто години, за да удвои броя си до два милиарда през двайсетте години на двайсети век. А после – само петдесет, за да се удвои отново до четири милиарда през седемдесетте. Както можете Да си представите, много скоро ще станем осем милиарда. |
| 3816 |
Помислете си за последствията. Както знаете, вашата Световна здравна организация отново е увеличила прогнозите си и предвижда, че ще станем девет милиарда преди средата на този век. Животинските видове изчезват с рязко увеличена скорост. Търсенето на топящите се природни ресурси е нечовешко. |
| 3817 |
Според всички биологични критерии нашата порода е надхвърлила границите на устойчивото си развитие. И пред лицето на това бедствие Световната здравна организация – пазителят на здравето на планетата – инвестира в неща като лечение на диабет, попълване на кръвните банки, борбата с рака. |
| 3818 |
Тези, които не са и помисляли да убиват, ще убиват, за да подсигурят децата си. Всички смъртни грехове, описани от Данте – алчност, лакомия, предателство, убийство и останалите – ще кипнат и ще се надигнат, усилени от изчезването на удобствата ни. Изправени сме пред битка за душата на човека. |
| 3819 |
Палацо Пити бе напълно скрит от погледите им и Лангдън си помисли, че са във възможно най отдалечената от двореца точка в парка. Поне в този ранен час чак толкова далече все още нямаше работници и туристи. Лангдън огледа покритата с чакъл пътечка, която се виеше към горичката пред тях. |
| 3820 |
Миг по късно в Центъра на цялото действие съзря нещо, което я озадачи – познат черен ван, около който няколко облечени в черно агенти крещяха заповеди на местните полицаи. Тези мъже без съмнение бяха от специалните служби, но Вайента нямаше представа какво правят тук. Освен ако.. |
| 3821 |
Все още предстоеше да се постигне съгласие защо Вазари е добавил това странно послание в стенописа си, но водещата хипотеза беше, че то би трябвало да подскаже на бъдещите поколения, че зад тази стена има фреска на Леонардо да Винчи. Сиена поглеждаше нервно нагоре през клоните на дърветата. |
| 3822 |
Мисълта му се понесе към една стара поговорка на някогашните гръцки гмуркачи, които вадели раци от дъното на Егейско море. Когато плуваш в тъмен тунел, идва миг, след който нямаш достатъчно дъх, за да изминеш обратния път. Единственият ти избор е да плуваш напред към непознатото. |
| 3823 |
Собственото ти правителство се обърна срещу теб... ти им се обади за помощ, а те пратиха човек да те убие. Лангдън се взираше с празен поглед в земята. Нямаше никакво значение дали американското консулство бе разкрило на наемния убиец къде се намира той, или само го бе изпратило. |
| 3824 |
Цяла сутрин се сблъскваше със зловещи символи – знаци за биологична опасност, чума, Дантевия ад. Признаваше си, че няма представа какво точно търси, но би било наивно от негова страна да не обмисли поне възможността, че би могло да става въпрос за смъртоносна болест или мащабна биологична заплаха. |
| 3825 |
Макар да бе на половин километър от тях, дворецът Пити доминираше целия пейзаж, простираше се докъдето им виждат очите вляво и вдясно. Рустикалната зидария от изпъкнали камъни придаваше на сградата непоколебим авторитет, който се усилваше още повече от множеството прозорци с извити арки. |
| 3826 |
В тази странна сутрин най успокоителната гледка не бе самият дворец, а потокът туристи, който прииждаше към него от долната страна на парка. Дворецът беше отворен за посетители, което означаваше, че Лангдън и Сиена лесно ще се промъкнат вътре, ще минат през него и ще се измъкнат от парка. |
| 3827 |
След като излезеха, река Арно щеше да е вдясно от тях, а отвъд нея бяха кулите на стария град. Двамата продължиха напред, почти тичаха надолу по стръмния склон. Минаха през амфитеатъра на Боболи – сцената на първото в историята оперно представление, – сгушен като подкова в подножието на хълма. |
| 3828 |
Наистина трябваше да я преместят някъде другаде. Стигнаха задната страна на двореца, забавиха крачка и се смесиха с първите туристи за деня. Минаха през тесен тунел и излязоха във вътрешния двор, в който бяха насядали посетители и се наслаждаваха на сутрешното си еспресо в импровизираното кафене. |
| 3829 |
Величественият вход към Пити беше хладен и неприветлив, точно както го помнеше. Нямаше поддържана морава, нито ландшафтен дизайн, а само огромно пространство, покрито с калдъръм, което се простираше по целия склон, чак до Виа деи Гуичардини, като някаква грамадна павирана ски писта. |
| 3830 |
Докато полицията влезе в двореца Пити, Сиена и Лангдън вече се връщаха по обратния път през вътрешния двор покрай кафето, където новината бе пристигнала и туристите протягаха шии в опит да открият източника на брожението. Сиена бе поразена, че властите са ги открили толкова бързо. |
| 3831 |
Но пък хеликоптерчето сигурно бе изчезнало, защото вече са ги били засекли. Стигнаха до тесния тунел, през който се бяха спуснали от парка, и без колебание се мушнаха вътре и се закатериха по стълбите. В края стълбището завиваше наляво покрай една стена, която ставаше все по ниска. |
| 3832 |
Запромъкваха се през множеството туристи. Сиена се опитваше да потисне импулса си да побегне. Лангдън я държеше здраво и вървеше през тълпата енергично, но спокойно. Сиена се огледа нервно. Всички полицаи се бяха извърнали на другата страна и бяха вдигнали глави към приближаващото се хеликоптерче. |
| 3833 |
Нищо наоколо не му изглеждаше обещаващо. Вътрешността на пещерата бе украсена със скулптури на животни и хора, всички в различен стадий на разпад заради стичащата се по стените влага. Лангдън отчаяно вдигна поглед към зловещо надвисналите над тях сталактити. Хубаво място за умиране. |
| 3834 |
По времето на Медичите в пещерата имало и допълнителна атракция – стичаща се по стените вода, която охлаждала мястото през горещите тоскански лета и също така създавала ефекта на истинска пещера. Лангдън и Сиена се бяха скрили в първата и най голяма зала, зад фонтана в центъра й. |
| 3835 |
Не просто заглъхна, а направо изчезна. Озадаченият Лангдън надникна иззад фонтана и видя, че хеликоптерът е кацнал на покритата с чакъл площадка. Така изглеждаше по малко зловещ, най вече защото приличащият на жило обектив не бе обърнат към тях, а настрани, към малката сива врата. |
| 3836 |
Единият спря до стълбите, очевидно за да не позволи на никой друг да слезе по тях. Другите двама продължиха към пещерата. Лангдън и Сиена отново тръгнаха – макар и само за да отложат неизбежното, – този път на заден ход на четири крака към втората зала, която бе по малка, по дълбока и по тъмна. |
| 3837 |
Страхуваше се, че знае отговора. Третият войник, онзи мускулестият със студените очи, все така крачеше с ледена решителност към пещерата. Всеки миг щеше да влезе. Лангдън се приготви да се измъкне иззад статуята и да каже на Сиена, че всичко е свършило, но точно тогава стана нещо неочаквано. |
| 3838 |
От три години работеше като охранител тук, в двореца Пити. Все същият офис с размерите на килер, все същата скучна работа. Бе свикнал любопитните туристи да чукат на малката сива врата и обикновено не им обръщаше внимание и те преставаха. Днес обаче ударите бяха силни и продължителни. |
| 3839 |
След това се почувства все едно го бяха обездвижили с електрошокова палка. Жената не го пускаше. Натискът нарасна многократно, а цикълът на болката се завърташе отново и отново. Ернесто се олюля назад в опит да си издърпа ръката, но краката му бяха омекнали, подгънаха се и той се свлече на колене. |
| 3840 |
Останалото се случи за секунди. На прага се появи висок мъж с тъмен костюм, шмугна се вътре и бързо затвори сивата врата. Ернесто се пресегна за радиостанцията, но една нежна ръка го стисна за тила и мускулите му блокираха и той започна да се бори за въздух. Жената взе радиостанцията. |
| 3841 |
Всичко му беше размазано. Когато паяжините на съзнанието му се разчистиха, видя странна гледка – обувките му бяха пред очите му, а връзките им бяха извадени. Чак тогава осъзна, че почти не може да помръдне. Лежеше настрани с вързани ръце и крака, очевидно с връзките на обувките му. |
| 3842 |
Чу стъпки на тичащи хора, които се отдалечаваха по коридора... и след това заглъхнаха. Невъзможно! По някакъв начин русата жена го бе накарала да направи единственото, което му плащаха никога да не прави – да разкрие комбинацията, с която се заключваше входът към прочутия коридор Базари. |
| 3843 |
В момента човечеството е в чистилището на отлагането, нерешителността и алчността... но кръговете на ада ни очакват точно под краката ни, за да ни погълнат. Елизабет все още се гърчеше от чудовищните идеи, които този човек току що бе изложил пред нея. Повече не можеше да търпи и скочи на крака. |
| 3844 |
В списъка бяха: нуждата от чиста вода, температурите на повърхността на земята, намаляването на озоновия слой, усвояването на морските ресурси, изчезването на определени видове, концентрацията на въглеродния диоксид, изсичането на горите и повишаването на нивото на световния океан. |
| 3845 |
Всички те се опитваха да анализират кои от тези проблеми са най сериозни и кои бихме могли да се надяваме наистина да решим. Изходът? Когато оставаха насаме, скриваха лица в ръцете си и плачеха. Но публично уверяваха всички нас, че работят по решенията, но пък това били много сложни проблеми. |
| 3846 |
Ако се опитате да купите някакви материали, ние ще знаем. Ако направите лаборатория, ще знаем и за това. Няма къде да се скриете. Мъжът дълго я гледа напрегнато, сякаш се канеше да се хвърли върху нея и да вземе телефона й. Накрая се отпусна и отстъпи настрани със зловеща усмивка. |
| 3847 |
Тази сутрин обаче Лангдън и Сиена тичаха, защото искаха да се отдалечат максимално от своите преследвачи. Лангдън се зачуди след колко време ще открият завързания охранител. Гледаше простиращия се пред тях тунел и усещаше как с всяка стъпка се приближава към това, което наистина търсеха. |
| 3848 |
Изпълнен с трепет, той отново се върна към видеозаписа и през последния час анализираше деветминутния монолог, който беше някъде на границата между гения и лудостта. Превъртя го на бързи обороти от началото, търсеше някаква улика, която може да е пропуснал. Подмина потопената пластина. |
| 3849 |
Окаяна мизерия. Мъчителни неволи. Това е утрешният пейзаж. Ако не бъде поставено под контрол, човечеството се държи като чума, като рак... броят ни се увеличава с всяко следващо поколение, а земните блага, които някога са хранели добродетелите и братството между хората, се стапят. |
| 3850 |
Той протегна колебливо пръст и отново пусна видеото. Да не правим нищо значи да приветстваме настъпването на Дантевия ад... наблъскани един в друг и умиращи от глад, валящи се в грях. Затова аз предприех решителни действия. Някои от вас може би ще изтръпнат от ужас, но всяко спасение си има цена. |
| 3851 |
Палацо Векио приличаше на огромна шахматна фигура. Със своята грубовата четириъгълна фасада и рустикалните парапети с ръбове, нарязани на квадрати, масивната приличаща на топ сграда съвсем подходящо бе поставена на това място – сякаш да пази югоизточния ъгъл на Пиаца дела Синьория. |
| 3852 |
Въпреки масивния си заключващ механизъм вратата бе оборудвана и с хоризонтална дръжка, която осигуряваше изход при спешни случаи, като в същото време не позволяваше на никой, който няма електронна карта, да влезе в коридора Вазари от другата страна. Лангдън долепи ухо до вратата и се заслуша. |
| 3853 |
Гласът й прозвуча странно отчужден. Лангдън отново почувства, че в миналото на тази жена има повече болка, отколкото му е известно, и изпита силно угризение, че я е забъркал в опасното си приключение. Напомни си обаче, че вече не може да се направи нищо, освен да доведат нещата докрай. |
| 3854 |
Лангдън забърза през стаята към една малка стъклена врата, вдигна ръце над очите си и надникна вътре. Каквото и да търсеше, Сиена се надяваше да го намери бързо – чистачът току що се бе появил отново и този път на лицето му се изписа подозрение, когато видя как Лангдън наднича през стъклото. |
| 3855 |
В неговия свят винаги съществуваше надежден компас – протоколът – и той винаги успяваше да му покаже пътя. Именно протоколът му даваше възможност да взима трудни решения, без след това да съжалява за тях. Протоколът изискваше да изостави Вайента и Ректора го направи, без да се поколебае. |
| 3856 |
Иска да спечели малко време, за да работи по важен проект. Ректора се бе съгласил, без много да се замисли. Дългосрочните релокации винаги се оказваха лесни пари, а и той вярваше на инстинктите на своя доверен човек. Както и очакваше, работата наистина донесе бърза печалба. До миналата седмица. |
| 3857 |
Представи си отново двамата агенти, от които се бяха отказали – ни вест, ни кост от тях. Просто са се преместили на друга работа, убеждаваше се сама. Въпреки това се усети как обмисля дали да не подкара мотоциклета през тосканските хълмове, да изчезне и да приложи уменията си в нов живот. |
| 3858 |
Лангдън погледна към залата, а през това време Марта го наблюдаваше. Под светлината на таванските прозорци нямаше как да не забележи, че Лангдън не изглежда така ослепително както предната вечер. Харесваше новия му костюм, но професорът не се беше обръснал и лицето му бе бледо и уморено. |
| 3859 |
Данте е живял във Флоренция и е обичал този град повече от който и да било друг. Бил е много изтъкнат и влиятелен флорентинец, но при смяна на политическата власт подкрепя губещата страна и затова е бил прогонен в изгнание – изхвърлили го извън градските стени и му казали никога да се връща. |
| 3860 |
Всъщност в катедралата има една прочута картина, на която е нарисуван Данте, застанал пред крепостната стена, изгонен, а във фона се вижда кулата на палата. Като съхраняваме посмъртната му маска тук, в много отношения ни се струва, че Данте най накрая е пуснат да се върне у дома. |
| 3861 |
Предната вечер незнайно как някой бе успял да се промъкне в галерията и да открадне посмъртната маска на Данте. Марта знаеше, че в музея има много по ценни експонати, затова се опита да погледне нещата от добрата страна. Но все пак това бе първата кражба в историята на това място. |
| 3862 |
Изглеждаше напълно логично – бе ходил точно там предната вечер, когато всичко започна да се обърква. А сега, след като бе настъпило по мъдрото утро, тя се зачуди дали Лангдън по някакъв начин не е успял да се добере до района около Палацо Векио, за да открие това, което търсеше – каквото и да бе то. |
| 3863 |
Лангдън нямаше представа какво е зародишна манипулация, но му звучеше зловещо, особено в светлината на последния порой образи, свързани с болести и смърт. Зачуди се дали Сиена знае толкова много за Зорбист защото е начетена в областта на медицината... или може би защото и двамата са били деца чудо. |
| 3864 |
Нямаше представа какво е разглеждал на задната страна на маската, но на видеото се виждаше как споделя откритието си с Игнацио и дебелият мъж отскача назад, слага си очилата и поглежда отново... и отново. После заклати енергично глава и закрачи из коридорчето. Изведнъж двамата вдигнаха очи. |
| 3865 |
Никаква полиция. Поне засега. Вдигна ципа на якето си догоре, провери дали оръжието й е скрито и влезе. Като следваше табелите към музея, мина през два орнаментирани атриума и след това по широко стълбище се качи на втория етаж. Превърташе наум съобщението на полицейския диспечер. |
| 3866 |
Щом полицаят се качи по стълбището и тръгна към входа на музея, Вайента небрежно се извърна и се направи, че гледа през един прозорец. Като се имаше предвид, че се бяха отказали от нея, а и като знаеше колко дълга е ръката на Ректора, не смееше Да поеме никакви рискове да бъде разпозната. |
| 3867 |
Знаеше, че не бива да му предлага да преглежда видеото на клиента преди да го пуснат утре в медиите. Съдържанието нямаше значение. Протоколът бе над всичко. Ноултън все още помнеше мантрата, която се втълпяваше на младите посредници, когато започнат да изпълняват задачи на организацията. |
| 3868 |
Марта погледна шевовете под сплъстената коса на професора, ахна и седна на перваза на прозореца. През последните минути бе разбрала не само че посмъртната маска на Данте е открадната, но и че двамата крадци са уважаван американски професор и довереният й колега от Флоренция, който вече беше мъртъв. |
| 3869 |
Долу на Пиаца дела Синьория тълпата се раздели и направи място на дълга върволица полицейски коли, които пристигнаха без пуснати сирени, предвождани от два черни вана, които заковаха спирачки пред портата на палата. От тях изскочиха войници с черни униформи и с пушки в ръце и затичаха към сградата. |
| 3870 |
Дървената ламперия и таванът на Залата на географските карти нямаха нищо общо със суровия интериор от камък и гипс в останалата част на Палацо Векио. Помещението първоначално било гардеробна, но сега в него имаше десетки шкафове, в които някога се съхранявали най ценните богатства на великия херцог. |
| 3871 |
Лангдън незабавно направи същото, само че покрай лявата страна. Арабия, Испания, Гърция... Всяка страна бе описана със забележителни подробности, особено като се има предвид, че картите бяха правени преди повече от петстотин години, когато голяма част от света още не е била открита. |
| 3872 |
Сиена също бе влязла през отвора и стоеше зад него. Лангдън завъртя фенерчето, за да й покаже необичайната обстановка. От тази точка гледката по цялата дължина на подпокривното пространство приличаше на телескопично наредени един след друг триъгълници, които изчезват в безкрайността. |
| 3873 |
Лангдън също се съмняваше, че е способен на това, а падането означаваше сигурна смърт. Той насочи лъча на фенерчето надолу. На два метра и половина под тях, окачена на метални пръти, имаше прашна хоризонтална повърхност – нещо като под, – която се простираше докъдето им виждаха очите. |
| 3874 |
Ако замъгленият от виното спомен беше точен, през средата на цялото пространство минаваше здрава греда, която осигуряваше на туристите достъп до площадката в центъра. Сега обаче откри пътека, която по никакъв начин не приличаме на това, което си спомняше от предишното си посещение. |
| 3875 |
Разбира се, опасността да си намокриш обувките не можеше да се сравнява с падането през ренесансов шедьовър към сигурна смърт. Прогони тази мисъл от главата си и тръгна по тясната дъска с престорена увереност, като се надяваше тя да потуши всички тревоги, които Сиена може би изпитваше. |
| 3876 |
Сиена го изчака да мине, да се обърне и да й освети пътя, после го последва. Хванаха си ритъма и продължиха напред – два силуета, които се движеха един след друг под светлината на едно единствено фенерче. Някъде под тях се чуваше пукане на полицейски радиостанции. Лангдън си позволи да се усмихне. |
| 3877 |
Просто лекар? Не се сдържа и се усмихна. Най скромният лекар на света, каза си, като си спомни вестникарските изрезки, в които бе прочел за специалните й умения – които за нещастие, но не изненадващо, не включваха научаване наизуст на една от най дългите поеми в литературната история. |
| 3878 |
Носеше очила с елегантни рамки, вратовръзка с ориенталски мотиви и малка златна обеца на едното ухо. Докато гледаше трескавото раздвижване, се улови, че отново се чеше по врата. За една нощ бе получил обрив, който се влошаваше и се разпространяваше на малки пъпчици по брадата, шията, бузите и очите. |
| 3879 |
След като се почисти, върна погледа си върху двата черни вана, паркирани пред палата. На задната седалка на по близкия имаше двама души. Единият бе въоръжен войник, облечен в черно. Другият – много красива среброкоса жена със син амулет. Войникът се приготвяше да използва спринцовка. |
| 3880 |
Никога не се бе чувствал толкова уязвим – застанал върху тясна греда над Залата на Петстотинте, заслепен от ярък лъч. Очакваше куршум или рязка заповед, но наоколо бе само тишина. След миг лъчът се плъзна далеч от лицето му и започна да обхожда мрака зад него, очевидно търсеше нещо. |
| 3881 |
Търсите мен. Започна да се моли Сиена да продължи да се движи покрай стената. Ако успееше да подмине платформата, можеше тихичко да се промъкне зад жената с щръкналата коса и да стигне до вратата. Убийцата отново вдигна фенерчето и обходи с лъча му празното подпокривно пространство зад него. |
| 3882 |
Нямам причина да ви наранявам. С вас вече сме от един отбор и може и да успея да ви помогна. Лангдън почти не я слушаше, мислите му бяха изцяло насочени към Сиена, която вече се виждаше в профил как се качва ловко на пътеката зад платформата, прекалено близо до жената с пистолета. |
| 3883 |
Пистолетът отново просъска, но нападателката й приклекна под нивото на дулото, за да й приложи хватка. Стъпалата на Вайента се отделиха от дъските и тялото й се стовари върху парапета на платформата. Тя размаха ръце, за да се хване за нещо, но беше прекалено късно. Полетя през ръба. |
| 3884 |
Дръпна завесата и двамата със Сиена пристъпиха на малката площадка. Без да кажат и дума, тръгнаха надолу по каменното стълбище. Стълбите в прохода бяха плашещо стръмни и на няколко пъти сменяха посоката си на тесни площадки. Колкото по надолу слизаха, толкова по тесен ставаше проходът. |
| 3885 |
След това отстъпи и го огледа. Не беше много доволна, така че свали вратовръзката му и я надяна на челото му, след това я стегна като бандана и пристегна перуката на главата му. След това се захвана със собствения си външен вид. Нави крачолите на панталоните си и си смъкна чорапите на глезените. |
| 3886 |
Без него ще се събуждаме ужасени всяка сутрин заради множеството начини, по които можем да умрем. Но вместо това нашият мозък блокира екзистенциалните страхове, като се фокусира само върху стреса, с който можем да се справим – като да отидем на работа навреме или да си платим данъците. |
| 3887 |
Зобрист веднъж заявява публично, че му се иска да върне духа обратно в бутилката и да изтрие част от приноса си към човешкото дълголетие. Предполагам, че това има идеологически смисъл. Колкото по дълго живеем, толкова повече ресурси пилеем, за да се грижим за възрастните и болните. |
| 3888 |
Зобрист може и да е парий в медицинската общност, но вероятно има легион верни последователи, хора, които са съгласни, че малко подкастряне е необходимото зло, което ще спаси планетата. Доколкото знаем, тези войници се опитват да направят така, че идеята на Зобрист да се реализира. |
| 3889 |
Лангдън обмисли и тази възможност. Трябваше да признае, че историята е пълна с фанатици и последователи на култове, които са се самоубивали заради всякакви откачени идеи – вярата, че лидерът им е месия, че от другата страна на Луната ги чака космически кораб, че Страшният съд е неизбежен. |
| 3890 |
Въпреки това повтарящият се образ на поета с нега в очите, взрян в своята муза Беатриче, не оставяше никакво съмнение, че това е църквата на мъчителната любов – невъзможната, несподелената, непостижимата. Лангдън инстинктивно се обърна към простата плетена кошница, поставена до гроба на Беатриче. |
| 3891 |
Тя усети, че някой я гледа, вдигна очи и издърпа слушалките от ушите си. Лангдън нямаше представа какъв език говори жената, но глобалното разпространение на айфоните и айпадите бе създало универсален речник, който се разпознаваше от всички националности като знаците за мъжка и дамска тоалетна. |
| 3892 |
Сградата беше поразителна колкото с блясъка, красотата и художественото майсторство, с което бе построена, толкова и с размерите си – продължаваше сякаш безкрайно и в двете посоки и пълната й дължина почти се равняваше на дължината на монумента Вашингтон, ако беше полегнал на земята. |
| 3893 |
Сега катедралата се намираше от дясната им страна и Лангдън забеляза, че туристите вече излизат от страничните изходи и отбелязват обекта като посетен в списъците си на забележителности. Отпред се издигаше характерният силует на кампанила – втората от трите постройки в катедралния комплекс. |
| 3894 |
Лангдън винаги бе намирал за изумително, че стройната постройка е останала на мястото си през всички тези векове, преживявайки земетресенията и капризите на времето, особено като се има предвид колко тежка бе в горната си част – върхът й поддържаше камбани с общо тегло девет тона. |
| 3895 |
Лангдън донякъде се развесели, докато гледаше как всичко това се върши на същото свещено място, където Микеланджело е разполагал собствения си триножник като момче. Продължиха бързо покрай камбанарията на Джото, завиха надясно и продължиха през площада направо към централния вход на катедралата. |
| 3896 |
Украсен със същите многоцветни камъни и пиластри на ивици като катедралата, баптистерият се различаваше от по голямата постройка с поразителната си форма – идеален осмоъгълник. Приличащата според някои на торта постройка беше разделена на три ясно обособени пояса, увенчани с бял полегат покрив. |
| 3897 |
Поради изгнанието си на Данте така и не му било позволено Да се върне на това свещено място, мястото на кръщаването си, макар че Лангдън се надяваше все повече посмъртната маска на Данте най сетне да се върне на постамента си в резултат на невероятната серия от събития от последната нощ. |
| 3898 |
Спомни си отчаяното телефонно съобщение на Игнацио и за един смразяващ момент си представи как пълният мъж, притиснал ръце към гърдите си, прекосява със залитане пиацата, влиза в алеята и прави последното си телефонно обаждане, след като е оставил маската на сигурно място в баптистерия. |
| 3899 |
Даваше си сметка, че има на разположение само секунди. Незабавно хвана железните решетки и отвори портата. В същия миг Сиена се озова до него и двамата се промъкнаха в тясното пространство от другата страна. Затвориха портата и се забързаха към високите четири и половина метра врати. |
| 3900 |
Вдигнаха гредата и я нагласиха в скобите, като по този начин заключиха Вратите на Рая... и се изолираха вътре. За един дълъг момент останаха мълчаливи и облегнати на вратата; опитваха се да си поемат дъх. В сравнение с шумния площад отвън баптистерият беше тих и спокоен като самия рай. |
| 3901 |
Въпреки че бе идвал тук много пъти, Лангдън и сега почувства мистичното въздействие на това място и остави погледа си да се плъзне към тавана. Високо, много високо горе, повърхността на осмоъгълния купол на баптистерия се простираше на повече от двайсет и четири метра от единия край до другия. |
| 3902 |
Полираната кехлибарено златиста повърхност отразяваше неравномерно разсеяната светлина от повече от един милион плочки смалти – мънички парченца мозайка, изсечени на ръка от подобна на стъкло слюда и подредени в шест концентрични пръстена, в които бяха изобразени библейски сцени. |
| 3903 |
Преди повече от седемстотин години тя се бе взирала надолу към младия Данте Алигиери, беше го изпълнила с ужас и бе вдъхновила живото му описание на онова, което дебне в последния кръг на ада. На плашещата мозайка бе изобразен рогат дявол, поглъщащ човешка фигура, започвайки от главата. |
| 3904 |
Тази необичайно монотонна площ рязко прекъсваше сложната украса на пода и приличаше на голяма закърпена дупка – каквото всъщност и беше. Лангдън бързо обясни, че първоначално купелът на баптистерия е представлявал голям осмоъгълен басейн, разположен в самия център на помещението. |
| 3905 |
Върху мраморната основа имаше полиран дървен кръг с диаметър около деветдесет сантиметра. Сиена последва неуверено Лангдън. Когато изкачиха стъпалата и влязоха зад решетката, се вгледа по внимателно и рязко си пое дъх, щом осъзна какво представлява това пред нея. Лангдън се усмихна. |
| 3906 |
Купелът беше дълбок няколко стъпки и приличаше повече на кладенец, отколкото на плитък басейн; стръмните му стени се спускаха към шестоъгълен леген, пълен с вода. Странно, но маската като че ли беше увиснала в средата на купела... малко над повърхността на водата, сякаш задържана от магия. |
| 3907 |
Макар че лицето беше дребно според съвременните стандарти, старата гипсова отливка се оказа по тежка, отколкото беше очаквал. Лангдън бавно вдигна маската от купела и я задържа, за да могат със Сиена да я разгледат по отблизо. Дори през найлона маската изглеждаше забележително жива. |
| 3908 |
За разлика от изсъхналото и набръчкано лице на Данте, вътрешната част беше гладка. Тъй като маската по принцип не бе предназначена да се носи, обратната й страна беше запълнена с гипс, целящ да укрепи деликатното изделие. В резултат се беше получила повърхност, подобна на плитка чиния за супа. |
| 3909 |
Първо вдигна шестоъгълния похлупак и го върна на мястото му, с което възстанови малката подобна на олтар масичка, която бяха видели отначало. След това взе от шкафа няколко кърпи и ги разстла отгоре. Накрая натисна ключа, прожекторът се включи и полираната повърхност на похлупака засия ярко. |
| 3910 |
Сиена сложи внимателно маската върху купела, а Лангдън взе още кърпи и я извади с тях от найлоновата торба, като внимаваше да не я докосва с голи ръце. След секунди маската на Данте лежеше с лицето нагоре под ярката светлина, подобно на главата на пациент под упойка върху операционна маса. |
| 3911 |
Погледът на Лангдън се плъзна бързо по гладката бяла повърхност към обезцветеното място, което бе забелязал през найлона – едва забележим ред петънца, които минаваха хоризонтално от вътрешната страна на челото на Данте. На ярката светлина обаче ясно се виждаше, че петънцата не са естествен дефект. |
| 3912 |
Опитваше се да не обръща внимание на паренето в очите, докато примижаваше към целта си. Туристическият вход. Пред вратата уморен екскурзовод с леко сако пушеше цигара и отпращаше туристи, които явно не можеха да дешифрират работното време на сградата, изписано в интернационален формат. |
| 3913 |
Тази структура на рая е замислена да отразява и уравновесява деветте кръга на подземния свят. Както вероятно сте забелязали, числото девет е постоянно срещана тема за Данте. Замълча, отпи глътка вода и остави слушателите да си поемат дъх след мъчителното им спускане и излизане от ада. |
| 3914 |
Завистливите трябва да се изкачват със зашити очи, за да не ламтят; горделивите мъкнат на гърбовете си огромни камъни, за да се превиват смирено; лакомниците вървят без храна и вода, измъчвани от ужасен глад; а сластолюбците трябва да преминат през горещи пламъци, за да се пречистят от страстите си. |
| 3915 |
И смени диапозитива с увеличен детайл от стенописа. Крилат ангел седеше на трон в подножието на чистилището. Каещи се грешници чакаха на опашка в краката му да бъдат допуснати до пътя. Странно, но ангелът държеше дълъг меч, с чийто връх като че ли намушкваше в лицето първата душа на опашката. |
| 3916 |
С малко късмет щяха да заблудят преследвачите достатъчно дълго, за да могат тримата да минат незабелязано през гарата, която в противен случай несъмнено щеше да е пълна с полиция. За щастие Венеция се намираше само на два часа път с влак, а за пътувания в рамките на страната не беше нужен паспорт. |
| 3917 |
Градът бе географски изолиран и доста студен по това време на годината. Повечето болести се разпространяваха най добре в пренаселени и по топли среди. Женева беше разположена на повече от триста метра надморска височина и едва ли беше подходящо място, откъдето да тръгне една пандемия. |
| 3918 |
Благодаря за всичко, което вършите. Беше висок, с типично градска красота и дълбок глас. Сински предположи, че облеклото му е като за лекции – сако от туид, панталони в цвят каки и мокасини, което си беше в реда на нещата, като се имаше предвид, че е бил буквално подбран най неочаквано от кампуса. |
| 3919 |
Ти спомена, че Дворецът на дожите е свързан с базиликата, пали? Това означава, че в двете сгради се среща много от онова, за което се говори в текста – музейон на светата мъдрост, дворец, връзка с дожите – и всичко това се намира в основната лагуна на Венеция, на морското равнище. |
| 3920 |
Адът спи под мен, готов да бликне от водната си утроба... под зоркото око на хтоничното чудовище и всички негови фурии. Въпреки добродетелите ми и аз не съм чужд на Греха, подобно на вас. Дори съм виновен в най тъмния от седемте – онова самотно изкушение, от което малцина намират спасение. |
| 3921 |
Математиката, неуморна като закона за гравитацията, е неумолима. Експоненциалното разцъфване на живота, което едва не уби Човечеството, ще бъде и неговото избавление. Красотата на живия организъм, бил той добро или зло, е в това, че той ще следва Божия закон с една единствена цел. |
| 3922 |
Болката в гърдите му като че ли също се беше усилила. Когато влакът най сетне излезе от тунела, мъжът погледна Лангдън, който бавно отвори очи, сякаш се връщаше някъде отдалеч. До него Сиена започна да поглежда към мобилния телефон който беше оставила, докато влакът летеше в тунела и нямаше сигнал. |
| 3923 |
Сиена като че ли изгаряше от нетърпение да продължи ровенето в интернет, но преди да успее да вземе телефона, той изведнъж завибрира и зазвъня в стакато. Мъжът с обрива добре познаваше сигнала. Незабавно грабна телефона и погледна светналия екран, като се опитваше да скрие изненадата си. |
| 3924 |
Разхлаби пъстрата си вратовръзка и се вторачи в пъпчивото лице в огледалото. Изглеждаше по зле, отколкото предполагаше. Лицето обаче беше последната му грижа в сравнение с болката в гърдите. Колебливо разкопча няколко копчета и разтвори ризата си. Насили се да погледне в огледалото. |
| 3925 |
Тази вечер е моят шанс да чуя великия Бернар Зобрист да говори... лично. Познавам всичките му произведения и зная какъв късмет имам да притежавам един от петстотинте билета, отпечатани за събитието. Когато пристигам в залата, изпитвам пристъп на паника при вида на почти празното помещение. |
| 3926 |
Чуват се радостни възгласи и малката група се изнася в бара на съседния хотел, където окупираме едно голямо сепаре и си поръчваме питиета. Зобрист ни разказва надълго и нашироко за проучванията си, за издигането си до знаменитост и споделя мислите си за бъдещето на генното инженерство. |
| 3927 |
Зобрист не бърза, търпеливите му ръце събуждат в неопитното ми тяло нови, никога неизпитвани усещания. Изборът е мой. Той не ме принуждава. В пашкула на прегръдката му имам чувството, че всичко на този свят е наред. Лежа, гледам нощта зад прозореца и зная, че ще последвам този човек навсякъде. |
| 3928 |
Зная, че не ме познавате, но аз зная доста неща за вас. Господин Зобрист ми плащаше добре през изминалата година да държа вас и други далеч от него. В момента с това обаждане нарушавам собствения си стриктен протокол. И въпреки това смятам, че нямам друг избор освен да обединим силите си. |
| 3929 |
На Сински й се зави свят при споменаването на името на Лангдън и тя заслуша с изумление смахнатото обяснение. Този човек бе съучастник на врага й през последната година, но въпреки това, докато слушаше подробностите, инстинктите й казваха, че трябва да повярва на всичко, което чува. |
| 3930 |
Разликата е в това, че с откритията на Зобрист в генното инженерство на ниво зародиш ние се учим как да създаваме предавани по наследство имунизации, които могат да въздействат на реципиента на клетъчно ниво и така да направят всички следващи поколения имунизирани към дадена болест. |
| 3931 |
Всички тези трансхуманистични идеи уж са свързани с усъвършенстването на човечеството, с това да бъдем поздрави, с борбата срещу смъртоносни болести и с удължаването на живота. А в същото време възгледите на Зобрист относно пренаселеността на света като че ли подкрепят избиването на хора. |
| 3932 |
Нямам представа на кого ще се натъкнем, когато пристигнем във Флоренция, но ще трябва да сме изключително внимателни. Няма да сме единствените, опитващи се да открият тази чума. И заради собствената ви безопасност не можем да допуснем никой да научава, че сте в Италия и я търсите. |
| 3933 |
Днес вятърът духаше от изток и носеше също така миризмата на дизелово гориво от дългата опашка водни таксита, чакащи в надигналите се води на Канале Гранде. Десетки капитани размахваха ръце и викаха на туристите с надежда да подлъжат някой да се качи в техните таксита, гондоли, вапорети и скутери. |
| 3934 |
Лангдън беше чел описания на живота във Венеция по време на чумните епидемии. Поради липсата на земя, където да погребват мъртвите, подути трупове се носели по каналите, като на места ги задръствали и работниците трябвало да ги разбутват с пръти, за да може водата да ги отнесе в морето. |
| 3935 |
Малко преди да минат под него Лангдън погледна нагоре и видя самотна фигура, която стоеше неподвижно до парапета и се взираше в тях. Лицето беше едновременно познато... и ужасяващо. Лангдън инстинктивно се сви. Сивкаво и издължено, лицето имаше студени мъртви очи и дълъг, подобен на клюн нос. |
| 3936 |
Маурицио насочи лъскавата си лодка към края на канала и морето с неговите пенещи се вълни зейна застрашително пред тях. Робърт Лангдън беше пътувал неведнъж по този маршрут, но с много по големите вапорето, и сега тръпнеше, докато лимузината им се люлееше от засилващото се вълнение. |
| 3937 |
За да стигне пристанището при площада, лодката трябваше да пресече откритата лагуна, чиито води бяха задръстени от стотици съдове – от луксозни яхти и танкери до платноходки и грамадни пътнически лайнери. Все едно напускаха някакъв селски път и излизаха на осемлентова магистрала. |
| 3938 |
Двигателят изрева и лимузината зацепи вълните, следвайки един от отбелязаните с шамандури водни пътища. Туристическите лайнери приличаха на плаващи жилищни блокове, а дирите им подмятаха по малките съдове като коркови тапи. За изненада на Лангдън десетки гондоли предприемаха подобно пресичане. |
| 3939 |
Дори в бурните води си личеше, че всяка гондола има загадъчен ляв крен – странност, за която Лангдън беше научил, че се дължи на асиметричната конструкция на лодката – корпусът беше извит надясно, за да компенсира тенденцията да завива наляво заради разположеното на десния борд гребло. |
| 3940 |
С изисканите си кафенета, елегантни хотели и дори енорийската църква на Антонио Вивалди, Рива започваше при Арсенала, старата корабостроителница на града, където ароматът на боров катран бе изпълвал някога въздуха, когато моряците запълвали с него дупките по корпусите на съдовете си. |
| 3941 |
Подобно на самата планета, Венеция разполагаше с ограничено пространство и в един момент нямаше да е в състояние да внася достатъчно храна, да изхвърля достатъчно отпадъци и да осигури достатъчно легла за всички, които искат да я видят. Ферис мълчеше. Не гледаше сушата, а морето и корабите. |
| 3942 |
Гледан откъм морето, огромният дворец от бял варовик би изглеждал надменно и арогантно, ако ефектът не бе внимателно приглушен с добавянето на портици, колони, лоджии и четирилистни отвори. По външните стени минаваха геометрични украси от розов варовик, напомнящи на Лангдън за Алхамбра в Испания. |
| 3943 |
Стройната статуя на св. Марко се взираше от мястото си над централния вход към площада, носещ неговото име. Евангелистът беше стъпил върху арка, боядисана в тъмносиньо и осеяна със златни звезди. На този колоритен фон златният крилат лъв на Венеция изпъкваше като блестящ талисман. |
| 3944 |
Има толкова много дожи, че не се сещам... Преди да успее да завърши, една уплашена екскурзоводка дотича, отведе го настрани и му зашепна нещо. Еторе замръзна, на лицето му се изписа тревога и той веднага забърза към парапета, за да надникне надолу. След малко се обърна към Лангдън. |
| 3945 |
Сиена го поведе наляво по терасата, като лъкатушеше между туристите, излезли да се полюбуват на площада и копията на конете. Лагуната беше точно пред тях. Странен силует във водата привлече вниманието на Лангдън – ултрамодерна яхта, която приличаше на някакъв футуристичен боен кораб. |
| 3946 |
Марко в центъра на криптата. Отгоре обаче се чуха приближаващи стъпки и Лангдън нямаше време за мислене. Бързо прескочи лентата, като внимаваше да не я закачи, след което опря длан в грубо изсечената каменна стена и заслиза пипнешком в тъмното. Сиена го чакаше в края на стълбището. |
| 3947 |
Напълно беше забравил за съществуването им. Прозорците, проектирани да донасят светлина и свеж въздух в криптата, се отваряха в дълбоки шахти, които се спускаха от площада горе. Стъклата на прозорците бяха подсилени с железни решетки, а и бяха високо и твърде тесни, за да се проврат през тях. |
| 3948 |
Лангдън погледна към центъра на криптата и самотната лампа, светеща до гробницата на св. Марко. Светецът, на чието име бе кръстена базиликата, почиваше в каменен саркофаг зад олтар, пред който имаше пейки за малцината щастливци, канени Да се молят тук, в сърцето на християнска Венеция. |
| 3949 |
Стресната от силния шум в краката й, жената погледна през решетката в тясната дълбока шахта. Прозорецът долу беше отворен и някой пъхаше в шахтата сгъваем стол, който се търкаше в камъка. За изненада на циганката, столът беше последван от красива жена с руса коса, вързана на опашка. |
| 3950 |
Русата жена извади втора банкнота. Шашардисана от късмета си, циганката кимна неохотно, като се мъчеше да изглежда безразлична, докато хващаше решетката и кимаше на мъжа, за да синхронизират усилията си. Мъжът забута отново, а циганката задърпа със силните си ръце. Решетката се надигна нагоре. |
| 3951 |
Желязната решетка моментално натежа и циганката си помисли, че ще й се наложи да я пусне, но обещаните двеста евро й дадоха сила и тя успя да я вдигне и да я подпре със силен звън на стената на базиликата. Задъхана, циганката надникна в шахтата към оплетените тела и потрошените останки от стола. |
| 3952 |
И настана пълен хаос. Тъмнокосият мъж клекна и нареди на жената да стъпи в столчето, което беше направил с ръце. Тя се подчини и той я вдигна нагоре. Жената се закатери в шахтата, стиснала банкнотите със зъби, за да освободи ръцете си, докато се мъчеше да достигне ръба. Мъжът я повдигна още. |
| 3953 |
Лангдън усети как силни пръсти вещо напипват артериите и вените на врата му. И след като намериха точното място на сънната артерия, натиснаха здраво. След секунди светът пред Лангдън започна да се размазва и той усети как губи съзнание – мозъкът му беше лишен от достъп на кислород. |
| 3954 |
Стрелях само веднъж, за да спукам задната гума на триколката ви и да ви попреча да избягате. Имах заповед да установя контакт с вас и да разбера защо действате така хаотично. Преди Лангдън да успее да проумее думите му, в каютата влязоха още двама войници. А между тях вървеше жена. |
| 3955 |
Лангдън моментално я позна – привидението от халюцинациите. Жената пред него беше прекрасна, с дълга сребриста коса и амулет от лазурит. Тъй като преди му се явяваше на ужасяващия фон на умиращи хора, на Лангдън му трябваха няколко секунди, за да повярва, че сега тя стои пред него в плът и кръв. |
| 3956 |
Получавала съм го и преди. Временен е и не е сериозен, но жертвите му са толкова замаяни, че не могат дори да си държат главите изправени. Обикновено си лягам, докато силното гадене отмине, но се намирахме в криза и затова си предписах ежечасови инжекции метахлопрамид, за да не повръщам. |
| 3957 |
Лангдън последва мъжа с тена през клаустрофобичен лабиринт от коридори под палубата. Доктор Сински и войниците ги следваха в колона по един. Когато стигнаха до някакви стълби, Лангдън си помисли с надежда, че ще се качат на светло, но вместо това се спуснаха още по дълбоко в недрата на кораба. |
| 3958 |
Явно вече беше гледала видеото и не можеше да го гледа отново. Камерата се завъртя наляво и озадаченият Лангдън видя издут балон от прозрачен найлон, пълен с някаква подобна на желатин жълто кафява течност. Деликатната сфера се рееше, може би завързана за дъното, за да не се издигне на повърхността. |
| 3959 |
Дотук единствената добра новина е, че нямаме случаи на засичане на патогена или съобщения за заболяване, така че предполагаме, че торбата все още е непокътната. Не знаем обаче къде да я търсим. Целта ни е да неутрализираме тази заплаха, като стигнем до торбата преди да се е разкъсала. |
| 3960 |
Растеше като изключително умно дете и винаги се бе чувствала като странник в странна страна... като чужденец, озовал се в самотен свят, без възможност да го напусне. Опитваше се да създаде приятелства, но връстниците й се отдаваха на лудории, които не представляваха интерес за нея. |
| 3961 |
Въобразяваше си, че отиват да нахранят бедни рибари и фермери в страна, за която бе чела, че е приказно красива, с възхитителни плажове и зашеметяващи равнини. И когато групата се установи сред гъмжилото на Манила, най гъсто населения град на Земята, не й оставаше друго, освен да зяпа с ужас. |
| 3962 |
Моментално разбра, че е в опасност, и се опита да отстъпи, но те я заобиколиха като хищници, ловуващи на глутница. Сиена извика за помощ, но никой не обърна внимание на виковете й. Само на четири пет метра някаква старица седеше на автомобилна гума и белеше с ръждив нож глава стар лук. |
| 3963 |
Питиетата се леят, а аз имам чувството, че се намирам на частна аудиенция с рок звезда. Всеки път, когато Зобрист поглежда към мен, зелените му очи запалват в мен абсолютно неочаквано чувство... дълбокия зов на сексуалното привличане. Това е напълно ново усещане за мен. А после оставаме сами. |
| 3964 |
Зобрист никога не използваше свои кредитни карти, не се появяваше на публични места и беше невъзможно да бъде открит. Дори му осигурихме маскировка, други имена и документи, ако иска да пътува и да остане незабелязан. – Замълча за момент. – Което явно е станало, когато е поставил разтворимата торба. |
| 3965 |
Джорджо Венчи, главният дизайнер на ателието, вършеше магията си зад кулисите, разговаряше много рядко с клиенти и никога без предварително уговорена среща. Беше изключително богат и влиятелен и съответно му бяха позволени някои ексцентрични особености, сред които и страстта му към уединението. |
| 3966 |
Нямахме представа докъде сте стигнали в проучването и какво сте споделили с доктор Сински. Страхувахме се, че ако тя научи местоположението на проекта, който бяхме наети да защитаваме, ще го конфискува или ще го унищожи. Трябваше да го открием преди нея и затова искахме да работите за нас. |
| 3967 |
Както може би знаете, когато някой преживее ужасяващо събитие като автомобилна катастрофа или сексуално насилие, спомените за него могат трайно да увредят психиката. Чрез прилагането на бензодиазепини невролозите могат да лекуват посттравматичния стрес преди той да е настъпил, така да се каже. |
| 3968 |
Например жертва на насилие, ако приеме бензодиазепини в рамките на няколко часа след събитието, може да заличи завинаги спомените от него и така травмата не става част от психиката й. Единственият недостатък е, че жертвата губи всички спомени за няколко дни от живота си. Лангдън го зяпна изумено. |
| 3969 |
Бе повече тъжен, отколкото ядосан. Беше започнал да я харесва през краткото време, което бяха прекарали заедно. Най смущаващ обаче беше стряскащият въпрос как светла и топла душа като нейната може да се отдаде изцяло на безумната идея на Зобрист за решаване на проблема с пренаселеността. |
| 3970 |
Вратата на кабината беше отворена и светлината, струяща от нея, го привличаше като магнит. Застанал на прага, останал незабелязан от пилотите, Лангдън почувства слънчевата топлина по лицето си. Ширналият се простор пред него беше като манна небесна. Ясното синьо небе изглеждаше толкова спокойно. |
| 3971 |
Нощта се беше спуснала над древната византийска столица. Навсякъде по бреговете на Мраморно море заблестяха прожектори, осветяващи силуетите на бляскави джамии и стройни минарета. Беше часът на акшам и от високоговорителите се носеха призрачните напевни тонове на адхан, призива за молитва. |
| 3972 |
Оказваше се съвсем прост и в същото време гениален. Като бе разположил контейнера под земята и във вода, Зобрист беше създал изключително стабилна среда за инкубация – постоянна температура на водата, липса на слънчева светлина, кинетичен буфер и пълно отсъствие на външни влияния. |
| 3973 |
Навсякъде покрай брега стройни минарета се издигаха над куполите на джамиите и мълчаливо напомняха, че макар Истанбул Да е модерен светски град, корените му са дълбоко в религията. Лангдън винаги бе смятал тази петнайсеткилометрова магистрала за един от най красивите пътища в Европа. |
| 3974 |
За да постигнат целите си, тези клиенти се ползваха от всички активи, персонал, опит и въображение на Консорциума. Най важното обаче бе, че им се гарантираше възможност за опровержение – уверението, че измамата, скалъпена в техен интерес, никога не може да бъде проследена до тях. |
| 3975 |
Независимо дали се опитваха да разклатят някоя борса, да оправдаят война, да спечелят избори или да подлъжат терористи да излязат от скривалищата си, световните брокери на власт разчитаха на мащабни схеми за дезинформация за оформяне на начина, по който обществото приемаше нещата. |
| 3976 |
Сиена Брукс беше родена за тази работа. Сиена незабавно разбра бизнеса му и Ректора усещаше, че младата жена има опит в пазенето на тайни. Тя работи за него почти две години и си заслужи солиден чек, с който успя да плати обучението си, след което най неочаквано заяви, че напуска. |
| 3977 |
Знаеше, че при превръщането на сградата в джамия цялата християнска иконография била замазана. Възстановяването на християнските символи до мюсюлманските създаваше хипнотизиращ ефект, дължащ се най вече на факта, че стиловете и чувствеността на двете иконографии бяха диаметрално противоположни. |
| 3978 |
Усети откъм стълбите топъл полъх – идваше дълбоко от земните недра и излизаше от затворената зала. И донасяше със себе си не само звуците на цигулките, но и характерната миризма на влага и много хора. И изпълваше Сински с много лоши предчувствия. Неколцина туристи излязоха, като разговаряха весело. |
| 3979 |
Сински бе сигурна, че знае кой е анонимният спонсор. Залитането на Бертран Зобрист по драматичното явно беше и безсърдечна практична стратегия. Седмицата на безплатни концерти щеше да прилъже още туристи, повече от обичайното, да влязат в цистерната и да се озоват в заразения район. |
| 3980 |
Самата зала сякаш сияеше в червеникав тон и докато я оглеждаше, Лангдън се усети, че диша колкото се може по плитко. Въздухът бе по тежък, отколкото бе предполагал. Лангдън виждаше тълпата в далечината от лявата им страна. Концертът се провеждаше дълбоко в подземната цистерна, в средата на залата. |
| 3981 |
Няколкостотин зрители седяха в концентрични кръгове около оркестъра, а други сто стояха прави по периметъра. Имаше и още, заели места на пътеките, облегнати на яките парапети и зяпащи надолу към водата, заслушани в музиката. Лангдън започна да оглежда морето аморфни силуети в търсене на Сиена. |
| 3982 |
В този момент покрай тях мина пълен мъж и тръгна нагоре, като кашляше. Брюдер веднага се обърна и го загледа изпитателно. Лангдън усети леко гъделичкане в гърлото си, но си каза, че е плод на въображението му. Брюдер предпазливо стъпи на пътеката, като преценяваше накъде точно да тръгне. |
| 3983 |
Много добре си спомняше видеото, но не виждаше нищо, което да му изглежда познато. Заразглежда слабо осветените табели по пътеката. На една пишеше, че цистерната може да побере осемдесет хиляди кубически метра вода. Друга посочваше уникална колона, открадната от близка сграда по време на строежа. |
| 3984 |
Накрая се озова на малка наблюдателна площадка недалеч от дясната стена на цистерната. Пред него се разкриваше невероятна гледка. От водата се издигаше колосален изваян мраморен блок – главата на Медуза с гърчещи се змии вместо коси. А най странното бе, че главата беше поставена наопаки. |
| 3985 |
Повечето змии в косата на Медуза се намираха под водата, но очите й бяха над повърхността и бяха обърнати наляво, загледани над лагуната. Лангдън боязливо се наведе над парапета и завъртя глава, за да проследи погледа на статуята към познатия пуст ъгъл на потъналия дворец. И го позна моментално. |
| 3986 |
Агент Брюдер се наведе, провря се под парапета и скочи в стигащата до гърдите му вода. Дъното на цистерната беше хлъзгаво, но солидно. Той остана за момент на място, гледаше как концентричните кръгове се отдалечават от тялото му като ударни вълни. За момент не смееше дори да диша. |
| 3987 |
Без нито дума той тръгна внимателно през лагуната, като газеше бавно и движеше методично фенерчето като някакъв подводен търсач на мини. Стоящият на пътеката Лангдън започна да усеща тревожно стягане в гърлото. Въпреки влажността си въздухът в цистерната му се струваше застоял и с малко кислород. |
| 3988 |
Озадачен откъде може да е дошла кръвта, Лангдън се огледа и за пореден път се увери, че е сам на пътеката. Погледна отново локвата и този път забеляза малка струйка, която вървеше по пътеката и се събираше в краката му. Червената течност като че ли идваше някъде отпред и се стичаше по наклона. |
| 3989 |
Приличаше на някакъв умрял червей. В края му имаше малка пластмасова щипка, от която висяха няколко парчета разтворим найлон. Впери поглед в разпокъсаните останки от прозрачната торба. Те висяха от края на въжето като останките от спукан детски балон. Истината бавно изпълни съзнанието му. |
| 3990 |
Сински падна на колене, любимият й амулет се удари в цимента и се строши на две. Лангдън потисна инстинкта да спре и да помогне на падналата жена и профуча покрай нея. Сиена вече беше съвсем близо, почти на ръка разстояние, но успя да стигне площадката, а вратите не се затваряха достатъчно бързо. |
| 3991 |
Той държеше здраво, опитваше се да я изтегли обратно, но тя се загърчи трескаво – и изведнъж Лангдън се оказа само с мокър плат в ръката. Вратата се затръшна, като едва не смаза пръстите му. Смачканият плат беше прещипан между вратите и мъжете отвън не можеха да ги затворят плътно. |
| 3992 |
Бентлито потегли с рев и Лангдън се вкопчи в дръжката. Мъжът явно бе опитен шофьор и се наслаждаваше на предизвикателствата на натоварения трафик, докато се мъчеше да настигне автобуса. След по малко от три пресечки бентлито се намираше точно зад автобуса. Лангдън се наведе напред и погледна. |
| 3993 |
Стоповете на автобуса светнаха и той спря на някаква спирка. Шофьорът на бентлито също спря на петнайсетина метра зад него, като осигури на Лангдън идеален изглед към пътниците, които слизаха и се качваха. Слязоха само трима – всичките мъже, но въпреки това Лангдън ги огледа внимателно. |
| 3994 |
Докато приближаваше оживения вход, Лангдън имаше чувството, че в момента тук са се събрали всички тези триста хиляди души. Все още тичаше с всички сили, без да откъсва поглед от Сиена. Тя бе само на двайсет метра пред него и се носеше право към входа на пазара, без изобщо да забавя крачка. |
| 3995 |
На всяка крачка Лангдън се сблъскваше с нов аромат – пикантна миризма на гъби, горчиви корени, мускус – и всичко това се смесваше във въздуха с оглушителния хор на езици от целия свят. Резултатът беше замайващ порой от дразнители за сетивата... на фона на непрестанната глъчка на хора. |
| 3996 |
И докато се обръщаше напред, се препъна и падна. Главата й се блъсна в рамото на човека пред нея. Докато падаше, Сиена протегна ръка, за да се задържи за нещо. Намери единствено ръба на буре кестени, отчаяно се вкопчи в него и го преобърна, пръскайки цялото му съдържание по пода. |
| 3997 |
Отляво имаше само открито пространство... пълно с хора. Ревът на клаксони отново го накара да погледне към улицата, отделяща площада от водата. Сиена вече се беше отдалечила на сто метра и пресичаше тичешком натоварената улица, като едва не бе смазана между два камиона. Тичаше към морето. |
| 3998 |
Лангдън най сетне стигна до водата, зави наляво и се втурна по алеята, следван от стреснатите погледи на туристите, които чакаха на опашки да се качат на флотилията от крещящо украсени плаващи ресторанти, покрити с куполи като джамии, апликации от фалшиво злато и мигащи неонови светлини. |
| 3999 |
Сиена изведнъж скочи, прелетя над водата и падна тежко на кърмата на катера. Усетил удара, мъжът зад кормилото се обърна и я зяпна изумено. Дръпна ръчката на газта и спря катера, който вече се намираше на двайсет метра от кея. Като викаше гневно, мъжът се надигна и пристъпи към нежеланата пътничка. |
| 4000 |
А Сиена приклекна, сграбчи го за китката и използва собствената му инерция, за да го метне през борда. Мъжът падна във водата с главата надолу. След секунди изплува, като плюеше и крещеше ругатни. Сиена небрежно му хвърли спасителен пояс, отиде до кормилото и бутна двете ръчки напред. |
| 4001 |
Всички бяха облечени в бели костюми с херметични шлемове и приличаха на астронавти, проникващи в извънземен космически кораб. Сински знаеше, че стотици посетители и музиканти са се скупчили объркано горе. Много от тях бяха пострадали в навалицата и сега им оказваха помощ. Други бяха избягали. |
| 4002 |
Агентите наклякаха и включиха засичащите устройства. Всяко анализираше проба от мястото, на която се намираше операторът; самите оператори бяха разположени в разширяващи се дъги около табелата на Зобрист. В цистерната се възцари тишина. Всички чакаха и се молеха да видят само зелени светлини. |
| 4003 |
Торбата явно се беше разтворила някъде преди седмица, най вероятно при откриването на концертите; Сински вече знаеше, че те са били изнасяни седем поредни вечери. Малкото останали парчета по въжето не се бяха разтворили само заради лепилото, използвано за допълнителното закрепване на торбата. |
| 4004 |
На отсрещния бряг старата кула блестеше над притихналите жилища по склона. Оттук светът изглеждаше странно спокоен и нямаше нищо общо с онова, което вероятно ставаше в цистерната. Лангдън подозираше, че Сински и хората й вече са разбрали, че са пристигнали твърде късно, за да спрат чумата. |
| 4005 |
Лицето й бе напрегнато, с мъка сдържаше сълзите си. – После срещнах Бертран – прекрасен, великолепен мъж, който ми каза, че спасяването на света не само е възможно... но и че спасяването му е морален императив. Той ме свърза с цял кръг съмишленици, хора със зашеметяващи способности и интелект. |
| 4006 |
Ние сме същества, които въпреки безпрецедентния си интелект сякаш не сме в състояние да контролираме собствената си численост. Никакви безплатни противозачатъчни, образование и правителствени политики не вършат работа. Продължаваме да създаваме бебета... независимо дали го искаме, или не. |
| 4007 |
Разпространяван по въздуха вирусен вектор е епохално откритие, изпреварило времето си с години. Бертран буквално ни извади от тъмните векове на генното инженерство и ни запрати в бъдещето. Той отключи еволюционен процес и даде на човечеството възможността да се преобрази с широк, решителен замах. |
| 4008 |
Правителствените агенции са последните на планетата, които трябва да имат достъп до тази технология! Помисли само, Робърт. През цялата човешка история всяко велико откритие на науката е било използвано като оръжие, като се започне от обикновения огън и се стигне до ядрената енергия. |
| 4009 |
Ако не вляза в турски затвор, ще бъда изправена пред някакъв международен трибунал по обвинения в биологически тероризъм. Бръмченето се засили и Лангдън погледна към кейовете. Хеликоптерът беше увиснал на място, а прожекторът му осветяваше лодките. Сиена изглеждаше готова да хукне. |
| 4010 |
След трийсет секунди той и Ферис бяха закопчани, свалени насила от самолета и грубо натикани на задната седалка на черен седан. Автомобилът потегли бързо по настилката до затънтен ъгъл на летището, където спря при телената ограда, която бе срязана и дръпната настрани, за да може да се мине. |
| 4011 |
След като се озова от другата страна на оградата, колата продължи с друсане през прашно гробище за стари машинарии и спря пред стара сервизна постройка. Двамата униформени слязоха, огледаха района, увериха се, че никой не ги е проследил, и съблякоха и захвърлиха полицейските си униформи. |
| 4012 |
Все още не се знаеха подробности, но появата на международен медицински екип в защитни костюми бе дала повод за всевъзможни спекулации. Сински се взираше през прозореца към светлините на града и се чувстваше ужасно самичка. Инстинктивно посегна към шията си да докосне амулета, но него го нямаше. |
| 4013 |
Човешкият генетичен код съдържаше сякаш безкраен лабиринт от химични пермутации. Перспективата той да бъде претърсен изцяло с надеждата да бъде открита конкретната промяна на Зобрист бе като търсенето на прословутата игла в купа сено... без дори да знаеш на коя точно планета се намира купата. |
| 4014 |
Колкото повече ровим в него, толкова по голяма е вероятността да преместим погрешната карта и да съборим цялата къщичка. Лично аз смятам, че е изключително опасно да се опитваме да неутрализираме онова, което вече е направено. Бертран бе генен инженер с невероятни способности и поглед към бъдещето. |
| 4015 |
Беше изпреварил колегите си с години. Не съм сигурна, че на този етап бих се доверила някой друг да бърника в човешкия геном с надеждата, че всичко ще бъде наред. Дори да създадете нещо, което си мислите, че работи, изпробването му ще означава повторно инфектиране на цялото население с нещо ново. |
| 4016 |
Един от основните му принципи е, че ние като човешки същества сме морално задължени да участваме в собствения си еволюционен процес... да използваме технологиите, за да се усъвършенстваме като вид, да създаваме по добри човешки същества – поздрави, по силни, с по добре функциониращи мозъци. |
| 4017 |
Но нека те попитам нещо – възможно ли е този път природата да е открила друг начин? Вместо да ни праща ужасни бедствия и нещастия... може би чрез процеса на еволюцията природата е създала учен, открил различен начин за намаляване на числеността ни във времето. Без чуми. Без смърт. |
| 4018 |
Думите му донякъде повдигнаха духа й, но въпреки това мълчанието помежду им се проточи. И двамата не знаеха как да се сбогуват. Докато се взираше в американския професор, Сиена почувства приток на емоции, с които не беше свикнала. Най неочаквано се надигна на пръсти и го целуна по устните. |
| 4019 |
Беше доволен, че животът на Игнацио се почита тук, в неподвластната на времето базилика, за която той се бе грижил толкова години. Въпреки живописната си фасада отвътре катедралата на Флоренция бе строга, празна и сурова. Но днес в аскетичното светилище сякаш цареше празнична атмосфера. |
| 4020 |
Тонът на прощаването беше изненадващо приповдигнат, с хумористични коментари от приятели и роднини; един колега отбеляза, че любовта на Бузони към ренесансовото изкуство по негово собствено признание можела да се сравнява единствено със страстта му по спагети болонезе и будино с карамел. |
| 4021 |
Крехкият гипс все още беше в оригиналната си найлонова торба, след като по молба на Лангдън маската беше взета от сейфа на гарата във Венеция. Изглеждаше в идеално състояние, с едно единствено изключение – добавеното стихотворение, написано на елегантна спирала по вътрешната й страна. |
| 4022 |
Думите на Данте се лееха от страницата и резонираха в сърцето му, сякаш бяха написани специално за него и точно за този момент. Напомни си, че поемата на Данте не е посветена толкова на мъките в ада, колкото на силата на човешкия дух да издържа всякакви изпитания, независимо колко тежки са те. |
| 4023 |
Докато самолетът се носеше на запад, той си помисли за двете храбри жени, които в момента бяха в Женева, посрещаха открито бъдещето и търсеха път през предизвикателствата на един променен свят. На хоризонта се появиха облаци, запълзяха бавно в небето и закриха луната и ярката й светлина. |
| 4024 |
Случваше му се обаче за пръв път, откакто се захвана с този занаят. Все пак задачата на астролозите не е да разкриват истината, а да доставят задоволство на клиентелата. Да казват на бременните, че звездите им вещаят здрави синове, а на легионерите – че бъдещето ще им донесе медали и слава. |
| 4025 |
Ясно като бял ден видя три от тях да остават вдовици; видя злочестини за едната и слава за другата; общо единадесет съпрузи и осем деца и, разбира се, кървавите реки, стичащи се от онази ръчичка. Нещо любопитно привлече вниманието на четирите момичета и те се втурнаха нанякъде, развели воали. |
| 4026 |
Ноемврийското утро синееше студено. Дъхът на Марсела излетя на бели облачета във въздуха, когато слезе от носилката пред откритото светилище на Юнона и се присъедини към вече събралите се гости на сватбата. Корнелия беше отишла да помага на младоженката, стиснала в ръка острието на копието. |
| 4027 |
По лицето й не се четеше нито капчица разкаяние. Половин дузина медали от състезания с колесници подрънкваха около врата й, по носа й като златна пудра сияеха лунички, а робата й от червена коприна беше закопчана толкова небрежно, сякаш всеки момент щеше да се свлече от раменете й. |
| 4028 |
Корнелия също се изпълни с гордост, наблюдавайки съпруга си с крайчеца на окото, докато си проправяха път през множеството. Усмихваше се и кимаше, вдигнал с една ръка чашата, готова за наздравица, а другата – готова да потупа по рамото колега или да стисне десницата на нов познат. |
| 4029 |
Прислугата заравняваше пясъка по арената, а бледи слънчеви потоци обливаха едва горния край на трибуните, когато Корнелия започна да раздава заповеди на робите. Цветя, гирлянди от бръшлян, сребърни подноси и златни чаши за вино – беше решена да възнагради гостите си с повече от хубава гледка. |
| 4030 |
Щеше да ги зарадва със зашумяна беседка – последен летен повей в бледосиния есенен хлад. Остави робите да прелитат из ложата като пчели, а тя се втурна обратно към дома с разрошени коси и порозовяло от вълнение лице, за да подготви и себе си, и съпруга си за внушителната им поява пред обществото. |
| 4031 |
Нищо че смуглата й кожа отстъпва пред светлото лице на Лолия, косите й изглеждат кафяви като сухи листа на фона на буйните тъмни къдрици на Корнелия, а чертите й бледнеят пред красотата и изяществото на Диана. Марсела се смяташе за горда притежателка на най прекрасните гърди в целия род. |
| 4032 |
И тя като Марсела се набиваше в очи тук – прелестно малко създание в огненочервена коприна и светла коса – но никой не я поглеждаше повторно. Директорът на фракцията вдигна ръце още когато откри осемгодишната Диана да си играе невъзмутимо под корема на жребец, сритал в главата поне четирима коняри. |
| 4033 |
Диана пристъпи напред, улови единия сив жребец за муцуната и дръпна главата му надолу. Ръцете й изглеждаха твърде крехки да удържат едрия кон, но жребецът приведе широката си муцуна и впи необуздан поглед в мечтателните синьо зелени очи, принуждаващи половината мъже в Рим да заекват като хлапета. |
| 4034 |
Жребецът изпръхтя в дланта й, а алените ширити в сплетената му грива се разлюляха в ритъм с червените панделки в косите на Диана. Марсела я дръпна отново за лакътя и конярите се втурнаха към тях с червения хамут. Зад тях стоеше колесницата, прикрепена хлабаво между две позлатени колела. |
| 4035 |
Дъщеричката на Лолия се беше отскубнала от скута на майка си и се опитваше да се покатери по парапета на ложата. Корнелия се устреми към нея, но центурионът я изпревари. Свали момиченцето със сигурна ръка и го подаде на Лолия с приятелска усмивка, разведрила строгото му професионално изражение. |
| 4036 |
Изглеждаше кисел; безспорно пресмяташе наум колко струва зрелището. Колесниците се появиха, посрещнати отдалеч с по шумни викове. Трибуните изригнаха в радушна вълна от аплодисменти. Плебеите скачаха на крака и поздравяваха любимите си фракции, а патрициите събираха длани в по сдържано одобрение. |
| 4037 |
Всички до един. По нисък от Пизон, с лъскави тъмни къдрици и блестящи зъби, в ленена тога с пищна златна бродерия, с гривна на всяка ръка и златна верижка около врата. Спря пред входа на ложата, изчака всички да го погледнат, усмивката му обгърна множеството и го озари, сякаш пред него носеха факла. |
| 4038 |
Марсела примигна, забелязала как единият впряг на Зелените се обръща на острия завой, и трясъкът проби бучащата в ушите й пелена. Дори Пизон, заел се да додява на някаква важна особа в дъното на ложата, се обърна към арената. Конете се втурнаха необуздано и повлякоха колесничаря, оплетен в юздите. |
| 4039 |
Марсела се засмя, закрила устни с длан, и забеляза как лицата на красивите, лъскави придружители на Отон се разведриха, предвкусвайки безплатната вечеря в дома на прословутия домакин. Сенатор Виний продължи да бълва тихи проклятия и да размахва сбръчкани ръце, а Лолия подбели неприкрито очи. |
| 4040 |
Лолия вече го увещаваше мило, несъмнено да я отърве от Стария Флацид. Щеше да го придума, разбира се – макар и непреклонен в деловите въпроси, дядо й омекваше като глина в ръцете на единствената си внучка, която отгледа като свое дете, когато майка й и баща й загинаха в онзи мореплавателен инцидент. |
| 4041 |
Корнелия огледа внимателно редицата роби и разсеяно прие чаша ечемичена отвара от суетящия се край тях търговец. И мъжете, и жените за продан бяха облечени в снежнобели туники, а намаслените им крака и ръце сияеха на светлината на лампите. Прислужници, секретари, писари... добър готвач. |
| 4042 |
От вилата излезе да ги посрещне набит прислужник и двамата с Ксеркс заобсъждаха сделката. Диана се взря към подножието на хълма, където един мъж се бе облегнал върху парапета и наблюдаваше как две жребчета подрипват весело по поляната. До краката му стоеше черно куче с неопределена порода. |
| 4043 |
Не беше възрастен, въпреки посивялата коса – на трийсет и пет – четирийсет, висок и широкоплещест, със спокойно лице и трапчинка на брадичката. В този момент Ксеркс слезе при тях, следван от прислужника, и се представи припряно. Вместо да се поклони за поздрав, британецът го улови за китката. |
| 4044 |
Единият жребец ухапа съседа си и двамата скочиха към парапета с развети гриви. По старият жребец в съседното ограждение им изцвили с присвити уши и те се отказаха да мерят сили и запрепускаха край парапета. Профучаха край Диана, сякаш са червена вихрушка – огненочервени като залязващо слънце. |
| 4045 |
Обяздените коне пристъпваха нетърпеливо, а червените им гриви се спускаха като пламъци по извитите им шии. Британецът скочи в колесницата и за миг Диана го намрази – би дала всичко на света да стисне юздите в собствените си ръце. Тръгна до колесницата, която подскачаше по неравния път. |
| 4046 |
Британските колесничарски понита се отглеждат за битки и надбягванията са нищо за тях – той кимна с професионална гордост и сви по грубата импровизирана писта. – Тези четиримата ще запазят спокойствие дори на последната обиколка. Той ги строи пред пистата, изопнал уверено рамене. |
| 4047 |
Старият жребец, извил шия в хамута като бик, принуди другите три да го последват и колесницата свърна плътно по вътрешната дъга на завоя. Диана скочи върху парапета, когато огненочервените жребци най после забавиха ход и спряха. Дланите й бяха потни, виеше й се свят, а в корема й пърхаха пеперуди. |
| 4048 |
В залата избухнаха аплодисменти и Пизон придоби още по замаян вид. Корнелия се озова някак си до него и го извърна леко, за да получи първата му усмивка. Прошепна му нещо и той най сетне се усмихна широко. Тъмната му коса сияеше в светлините на лампите и изглеждаше далеч по висок. |
| 4049 |
Богинята на щастливата съдба, изваяна от розов мрамор, стъпила върху колелото, с което направлява човешката орис. Колелото, издигнало Пизон и Корнелия толкова нависоко. Корнелия затвори очи с искрена благодарност и жреците без никакво колебание доведоха най здравия бик пред жертвения олтар. |
| 4050 |
Той сви рамене. Крачеше енергично до носилката, ръката му не се отлепяше от гладиуса – късия меч, а алените пера се поклащаха над главата му. Ранобудни амбулантни търговци хвалеха стоката си от двете страни на улицата, а при вида на преторианците другите носилки отстъпваха път на Корнелия. |
| 4051 |
Тулия, при всичките й приказки за женско целомъдрие, беше готова лично да достави зълва си в леглото на императора, само и само да спечели благоволението му. Не й оставаше друго, освен да стисне зъби, да облече най красивата си роба и отиде в двореца. Сега дворецът изглеждаше съвсем различен. |
| 4052 |
Чу как дрезгавият глас на Галба раздава заповеди, но не долавяше думите. Забеляза побелялото като тебешир лице на Пизон, който събираше смелост да се обърне към кохортата войници, останали в двореца; олюля се пред прага и широкоплещестият му кестеняв центурион протегна ръка да го подкрепи. |
| 4053 |
Не разбра откъде долита, ненадейно обаче на площада влетяха преториански ездачи и заобиколиха носилката на Галба. Размахваха къси саби, а червените пера върху шлемовете им напомняха кървави петна в здрача. Галба разпери ръце, носилката се обърна и сабите започнаха да се спускат и вдигат. |
| 4054 |
Ненадейно множеството остана зад тях, а напред – невъзможно невъзмутим – се издигна овалният купол на храма на Веста, когато се запрепъваха нагоре по стълбите към светилището. Вътре цареше тишина, невероятна тишина. Пламъците пропукваха тихо във вечното си огнище в хладната и безлюдна мраморна зала. |
| 4055 |
Виковете се усилиха и те застинаха. Улицата долу бе опустяла – зяпачите се бяха разбягали по страничните алеи или се бяха влели в истерията, обзела Форума, ала някой крещеше и внезапно отнякъде заблещукаха факли. Оказа се отряд преторианци и два силуета пред тях. Бягаха и се препъваха. |
| 4056 |
Корнелия дишаше тежко и куцаше, изгубила единия си сандал, а тъмната й коса падаше разчорлена по гърба. Пизон й помагаше с обезумели очи. Разкъсаната му тога се развяваше около тялото му. Зад тях дюдюкаха, хилеха се и подтичваха нехайно като глутница половин дузина преториански стражи. |
| 4057 |
Тя се изтръгна от ръцете на Диана, изскочи иззад колоната и хукна по стълбите към сестра си. Задърпа я отчаяно нагоре и видя как другите двама преторианци се извръщат ухилени към тях. Приглушено хлипане долетя зад гърба й и ненадейно Лолия застана там, с разширени, обезумели от страх очи. |
| 4058 |
Замахна диво и облак разжарени въглени от вечния огън на Веста полетя към преторианците. Искрящите въглени осеяха стълбите и войните се отдръпнаха за миг, закрили очи. Единият се строполи с гъргорене – обляният в кръв Денсус се беше изправил и беше забил ножа си чак до дръжката във врата му. |
| 4059 |
Обърна се и повърна върху каменните стъпала. Диана я обгърна през рамо и прибра малкия си нож. Денсус се закашля тихо. Гладиусът неусетно изтрополи по стълбите и той издърпа острието, забито в хълбока му. Вгледа се за миг в него, посивял под кървавата маска, и падна тежко по гръб. |
| 4060 |
Ала усещаше и нещо различно – като сянка в ъгълчето на окото, която изчезва, щом се обърнеш към нея. Нещо не беше наред. Може би я заразяваше атмосферата на римските улици, където плебеите сновяха, въодушевени от блестящото бъдеще на Отон и същевременно засрамени от кървавото минало на Галба. |
| 4061 |
Животът й наистина представляваше наниз от пиршества. Откъде се взе това безразличие? Мечтаеше просто всичко да е приключило, жадуваше за вино, копнееше с цялото си сърце Корнелия да се втурне в стаята и за кой ли път да й обясни колко различен ще е светът, когато смъкне червеното було. |
| 4062 |
Това ще я зарадва. Лолия застина неподвижно, докато прислужниците гласяха червения булчински воал върху главата й. Обичаят изискваше първо да разделят косите й на път с острие от копие на мъртъв гладиатор, за да й осигурят щастлив брак. Корнелия винаги настояваше да спазват ритуала. |
| 4063 |
Не осъзнаваха, че двамата с дядо й са сключили нерушим съюз – двамата срещу света завинаги. Бивш роб с такова богатство има врагове; ако не поддържа влиятелни приятелства, рискува да конфискуват земите и парите му. Бракът с брата на Отон щеше да защити дядо й, както и малката Флавия, а и нея самата. |
| 4064 |
Щом те си позволяваха да се забавляват, значи можеше и тя – Корнелия Терция, известна като скандалната Лолия, която запълва времето си с увеселения и това й харесваше. Изгълта на един дъх чаша силно вино под прикритието на червения воал, пристъпи навън и четвъртата й сватба протече като останалите. |
| 4065 |
Император Отон остана колкото за кратка благословия в храма и си тръгна – беше твърде зает, естествено, да утвърждава императорския си статут в Сената, та да губи време със сватби. Лолия изгълта още една чаша вино, забелязала сухото омерзение, с което го изпроводиха очите на Корнелия. |
| 4066 |
И тя се изчерви от задоволство. Стрелна с кос поглед Маркус, който очевидно се прозяваше със затворена уста. Безценен талант, беше й обяснил веднъж, необходим на всеки сенатор. Не беше точно красив, но посребрените коси и аристократично изваяното като статуя лице му придаваха строго обаяние. |
| 4067 |
В залата нахлуваше тълпа закъснели слушатели – при това далеч по бляскави. Жени с къдрави коси, гримирани лица и ярки копринени роби, красиви мъже в бродирани туники и със златни верижки, апатична актриса от Театър Марцелус, неколцина прославени колесничари и един мъж, който засенчваше всички. |
| 4068 |
Публиката зашумя, а робите отърчаха припряно за още столове. Привела глава, Марсела наблюдаваше как Отон пресича уверено залата – за пръв път го виждаше отблизо, откакто се възкачи на престола. Всичко у него сияеше – усмивката, черните къдрици, тогата от фин лен със златна бродерия. |
| 4069 |
Не биваше да те прекъсвам. Продължавай! Нумерий прочисти гърло, позаекна веднъж дваж, докато блестящите придружители на императора се настаняваха по столовете из залата и нареждаха да им донесат вино, и най после поднови изложението си. Императорът послуша няколко минути, кимайки в паузите. |
| 4070 |
Веднъж хвърли око на съпругата ми и цял Рим знае, че това не свърши добре, но не мога да го виня, че я хареса. Ти също си прекрасна, скъпа моя. Държа да отбележа, че колкото и да се възхищавам от острия ти ум, гърдите ти са способни да разбунят цели легиони. Марсела се усмихна, но се отдръпна. |
| 4071 |
Корнелия се измъкна от леглото и пристъпи мъчително до прозореца с изглед към атриума. Вечерта все още навяваше зимен хлад и кожата по ръцете й настръхна, но слънцето струеше през високия покрив и гостите се щураха из градината по тънки роби и обсипваха с комплименти орхидеите на Тулия. |
| 4072 |
Горчивият вкус обаче се задържа упорито в устата й и тя усети, че не може да остане нито минута повече под един покрив с човек, в чиито жили тече Отонова кръв. Грабна мантията си и, препъвайки се, излезе от стаята. Избегна смеховете, долитащи от атриума, и се измъкна през входа за робите. |
| 4073 |
Марсела движеше совалката напред назад, без да го слуша. Все още се опитваше да опише смъртта на Галба, за да довърши свитъка за мимолетното му управление; питаше се дали ще успее да пресъздаде атмосферата на странната, хищническа истерия, обзела хората, когато убиха Галба пред очите им. |
| 4074 |
Робите – до един синеоки и русокоси, избрани заради красотата си – заподнасяха ястие след ястие като елегантна балетна трупа. Всяко блюдо представляваше афродизиак, предназначен за любовна нощ – морски таралежи в бадемово мляко, черни миди от Британия, сладкиши с глазура от ядивни цветя. |
| 4075 |
Марсела усети как я облива пот. Щеше да заповяда да я удушат и да я хвърлят по Гемонийските стъпала, ако го ядоса – за да излее лошото си настроение, този човек бе убил с ритници бременната си жена. Марсела се насили да го погали по косата, въпреки че пръстите й горяха, сякаш докосваха въглени. |
| 4076 |
Марсела щеше да стои така цяла нощ, прислонила главата на императора в скута си, твърде вледенена да помръдне, но робите се спуснаха и го отнесоха сръчно, без да го събудят, по свикнали с гледката от нея. Тя се заолюлява към къщи, влачейки като шлейф благовонията от ужасния въртелив таван. |
| 4077 |
Никакви бижута – твърде показно е. Една друга Корнелия се прочу преди много години с думите, че синовете й са нейните накити – е, тази Корнелия няма синове, но и тя ще се прослави. Ще я запомнят като добра и вярна съпруга, последвала съпруга си в смъртта, за да не изгуби достойнството си. |
| 4078 |
Дъждовете заваляха твърде късно, Тибър преля, Понс Силика рухна. Цели жилищни квартали се събориха и се превърнаха в купища стари тухли и хоросан; няколко хамбара се наводниха и зърното мухляса; магазините навсякъде захлопваха кепенци, защото бакалите бягаха към по високите части на града. |
| 4079 |
Можем да си го позволим. Роби, плебеи, наематели – всички протягаха ръце, мокри до кости и разтреперани, а Лолия стоеше от едната страна с тежка торба медни монети и раздаваше пари и утешителни думи. При това го правеше умело, независимо че братовчедките й злословеха как никога не си цапа ръцете. |
| 4080 |
Подаваше й нови торби с монети, когато раздадеше и последните грошове. Намръщи се на един касапин, оплакващ твърде гръмогласно причинените му щети. Когато Флавия избяга от бавачката си и се втурна тичешком в двора, Тракс я забеляза пръв и я вдигна върху раменете си, преди дори да си накаля краката. |
| 4081 |
Тракс и конярите изпроводиха последните наематели през портите. Неколцина възроптаха, но Лолия беше въоръжила конярите с яки сопи и никой не посмя да вдигне врява. Отчаяни плебеи, търсещи убежище, бяха превзели не едно имение в града. Същата съдба очакваше и други, но не и нейното. |
| 4082 |
В дълбокия му глас отекна усмивка и тя се усмихна, сгушена до рамото му. Колко приятно беше усещането да се отпуснеш – откакто Отон облече пурпурната тога, я измъчваше безпокойство. Не заради новия й съпруг – Салвий беше красив и сговорчив, но не оставяше кой знае каква следа в живота й. |
| 4083 |
Закусваха с фурми в приемливо мълчание и Лолия го придружаваше с приемливо достолепие на всяко празненство, където ги повикаше Отон, ала между закуската и празненствата нямаше кой знае какво. Нито пък между празненствата и закуската. Салвий издържаше темпераментна актриса в просторен апартамент. |
| 4084 |
Бяха пропуснали първите церемонии – напевите на жреците, стражите в червено и златно, белите бикове, обикалящи парадно арената с момченца в позлатени туники, танцуващи върху гърбовете им. Гладиаторите минаха край ложата със застинали безизразно лица зад шлемовете и поздравиха императора като един. |
| 4085 |
Половината щяха да умрат този следобед, освен ако тълпата не проявеше милост. Отон им отвърна с нехайно помахване, без да прекъсва ведрия разговор с дузината си събеседници. Група пламенни обожатели наобиколиха Диана, а Корнелия стисна устни и се облегна върху стената в дъното на ложата. |
| 4086 |
Отон събираше всички погледи – ярко слънце, заобиколено от бледи луни. Несий тълкуваше длан след длан за радост на закръглените матрони с белосани лица. Лолия следваше надлежно новия си съпруг, а Диана се издигаше над всички върху мраморния си кон – като богиня в лунна колесница на небесния свод. |
| 4087 |
Корнелия се беше върнала до колоната си – с изопнато, гневно лице, цялата в черно – и въртеше сковано гривната от злато и абанос около китката си. Един преторианец поизправи рамене и приближи до нея – центурион Друсус Денсус, очевидно оздравял, въпреки че все още изглеждаше изтерзан. |
| 4088 |
Някои наемаха носилки, за да стигнат по мъчително заобиколни алеи до мястото на тайната среща, други заемаха дрехи на робите си, за да излязат незабелязано, трети наемаха стаи в бордеи, четвърти харчеха цели състояния, за да подкупват прислужниците си да мълчат. А всъщност се оказа много лесно. |
| 4089 |
Корнелия се върна в банята, съблече се набързо и влезе в калдариума – залата с гореща вода. Въздухът тегнеше горещ и запарен. Неколцина жени лежаха върху мраморните пейки, без да спират да обсъждат вяло непокорните си деца и крадливите си роби, докато слугините обтриваха телата им. |
| 4090 |
Марсела обаче запомняше всичко. Говореше за армията, за трудностите при доставките на припаси, за желанието на мнозина от антуража на Отон да ги придружават бръснарите и слугите им и да си носят собствената сребърна посуда. Корнелия задаваше съществени въпроси и складираше наум отговорите. |
| 4091 |
Корнелия усети как лицето й поаленява при спомена какво му наговори тогава. Държа се истерично, истерично и срамно като плебейка. От това се срамуваше повече, отколкото ако той беше видял как я опипва онзи пиян простак, наричащ се префект. Имаше оправдание, макар Денсус да не го знаеше. |
| 4092 |
Галатея наопаки – разтреперана плът, превърнала се с усилие на волята в студен мрамор. Обърна се само веднъж пред портата на къщата, когато робите я отвориха, и видя Денсус в подножието на хълма. Чакаше да се увери, че ще се прибере у дома невредима. Загрижеността му не означаваше нищо. |
| 4093 |
Диана не разбра защо се съгласи, но й беше все едно. Най после щеше да се научи да управлява колесница. Като истински колесничар. Показа й как да пази равновесие в клатушкащата се колесница, как да овързва тежките поводи около кръста си, как да балансира с тежестта си напора на конете. |
| 4094 |
Баща й не забеляза колко е закъсняла за вечеря, но той никога не забелязваше. Диана подозираше, че е странен баща, но и тя се смяташе за странна дъщеря. По скоро бяха като жребец и кончето му – кръвно родство и известна привързаност, ала не биха си помислили да се месят в живота си. |
| 4095 |
Отвсякъде го заобикаляха бягащи легионери – прашни, окървавени, изтощени. Неколцина вдигаха ръце и молеха да ги вземат. Едър аквилифер – знаменосец – се изпречи на пътя им, стиснал прокъсания си флаг, разкрещя се и заразмахва юмрук. Само дето не беше юмрук, а окървавен остатък от посечената му ръка. |
| 4096 |
Марсела се изкачи до върха с все още олюляващи се крака и огледа разстилащия се долу град. Вече се здрачаваше, на запад слънцето се спускаше оранжево лилаво зад пурпурните облаци, а небето отсреща вече тъмнееше в наситено синьо. Факли и лампи грееха по улиците – обширна гора от светлини. |
| 4097 |
Той обаче захлипа в скута й и я попита как да избегне всичко това, а тя му отвърна, че ще падне от собствената си сабя, преди Сенатът да успее да го екзекутира. Искаше просто да се измъкне невредима и да се прибере у дома. Ала след седмица Нерон наистина падна посечен от собствената си сабя. |
| 4098 |
И трябва да знаеш, че дядо не остана доволен – обича да проверява съпрузите ми. Винаги се уверява, че са благонадеждни, преди да стане и дума за сватба. Вителий обаче разрешил на генералите си да си изберат римски невести по свой вкус, та дядо беше с вързани ръце. Аз – също. – Лолия сви рамене. |
| 4099 |
Жертвеният бик се замята уплашено пред стълбите на олтара и едва третият удар на ножа разпори врата му. Лоша поличба, но нима някой предсказа краха на предишните бракове на Лолия? Корнелия усети как сестра й застава до нея – мълчалива и безразлична в бледосиня роба с нефритени мъниста. |
| 4100 |
Ордьоврите заприиждаха като върволица – зелени и черни маслини, врабци в пикантен яйчен жълтък, печени наденички с джанки и зърна от нар, рагу от стриди и черни миди. Лолия се обърна първо да си измие пръстите в купата с розова вода, но Фабий зарови нетърпеливо ръка в подноса с наденички. |
| 4101 |
Нов човешки поток – преторианци в червено и златно, още дузина германци във варварски панталони, тук там някоя ярко гримирана жена, самият император – шумен и засмян в оплескана с вино тога. Дядото на Лолия се спусна към него, привел ниско глава. Придърпаха напред почетното ложе. |
| 4102 |
Екзотични този път – фламингови вратове, паунски мозък, дроб от щука, езици от чучулиги, свински бъбреци, слонски хоботи и уши, обилно поръсени с магданоз. Когато се върна на канапето си, й сервираха кефал – рибата беше още жива, удряше с опашка и лениво отваряше уста в соса от минога. |
| 4103 |
Започнаха да стават от ложетата и, олюлявайки се, тръгваха към градината, дърпаха танцьорките и припяваха пиянски песни. Двама се скараха за кана с вино и се вкопчиха един в друг. Дядото на Лолия нареди на неколцина яки роби да ги разтърват, ала из цялата зала избухваха пререкания. |
| 4104 |
Робите замръзнаха в коридора, където чакаха да съпроводят сватбеното шествие до дома на младоженеца. Стискаха запалени факли и кошници с орехи, които да хвърлят пред невястата за късмет, а флейтистите бяха готови да възпеят момента, когато пренасят булката през прага на новия й дом. |
| 4105 |
Друг войник лежеше под люляков храст и хълбоците му подскачаха ритмично над една от танцьорките. Русокосият гигант, който се опита да сграбчи Диана, бе извадил камата си и дълбаеше очите от слонова кост на една от абаносовите статуи, опасващи стените. Локви повърната храна осейваха цялата градина. |
| 4106 |
Дерик – звездният колесничар на Сините – заемаше почетното място до императора, самодоволно ухилен в раирана синя туника. Корнелия се почувства като врана сред стадо пауни и благодарно се настани в дъното на ложата. Вителий обаче се обърна да поиска още вино, забеляза я и й махна да дойде. |
| 4107 |
Корнелия се оттегли с припрян реверанс. Стига да не възнамерява да ме възнагради с нов съпруг... Диана, седнала в дъното на ложата, се набиваше отдалеч в очи. Седеше намръщена, сякаш не забелязва погледите на императорските офицери и придворни – като никога неодобрителни, а не възторжени. |
| 4108 |
Корнелия едва възпря напушилия я смях. Кафеникавите жребци на Сините се втурнаха напред, преди сигналният шал да падне, та се наложи да ги обуздаят и да ги върнат обратно. Фалстартът изтръгна ропот от тълпата и за да я поразсея, Вителий заподхвърля номерирани дървени топчета към човешкото море долу. |
| 4109 |
На млада вдовица като теб... сигурно й текат лигите за нов съпруг. Корнелия облиза устни, вперила отчаяно поглед в арената. Видя как колесничарят на Сините поглежда назад и размахва камшик над главите на кестенявите си жребци. И двата впряга взеха последния завой с главоломна скорост. |
| 4110 |
Диана стоеше, вирнала брадичка. Алените й поли се развяваха, косите й се спускаха по гърба като водопад от бяло злато. Червендалестото лице на императора беше застинало, очите му искряха и ненадейно Корнелия зърна човека, когото три легиона в Германия бяха провъзгласили за император. |
| 4111 |
Вече не живеем в Рим, в онзи Рим, който познаваме. Управляват ни хората, възкачили императора на престола. Фабий се смее, когато приятелите му ме опипват по време на пиршествата, прибира всичко от къщата на дядо, на което хвърли око, и ме кара да се разхождам из спалнята само по бижута. |
| 4112 |
Той очевидно намираше новата си любимка за много забавна и антуражът му побърза да последва примера му. Цял шлейф обожатели се точеше след Диана, убеждавайки я да подшушне на императора по някоя добра дума за тях. Диана отказваше безцеремонно на всички, чиито молби не касаеха конете. |
| 4113 |
Ръцете му бяха вдигнати нависоко и завързани за колоната. За миг на Лолия й се стори, че носи червена мантия, но той, разбира се, не носеше никаква мантия. Червени ивици опасваха гърба му, по който се стичаха десетки ручеи кръв. Кръвта шуртеше по бедрата му и се оттичаше от стъпалата. |
| 4114 |
Влезе в просторната зала, уловила съпруга си под ръка, грейнала в усмивка срещу стотината гости, когато императорът им подвикна за поздрав и им помаха да влязат, стиснал препечен врат на фламинго. Стоя излегната на ложето до съпруга си, смя се на шегите му, яде паунски гърди и пи вино. |
| 4115 |
Корнелия си искаше своята къща. Къщата, в която живя осем години със съпруга си. Искаше си мозайката с преплетени лозови клонки и пъпки, фреските с акантови листа и гроздове, статуите, които бе избирала лично за всяка ниша. Беше конфискувана отдавна и несъмнено приютяваше поредния блюдолизец. |
| 4116 |
Сбърчи съчувствено нос и си тръгна, затъквайки перото зад ухото си. Сред целия хаос за частица от секундата Корнелия се задуши от гняв към сестра си. Подкрепата на Марсела й беше необходима сега, искаше да усети как успокоителната й длан я обгръща през кръста, как гласът й пледира в нейна защита. |
| 4117 |
Робите се втурнаха в стаята и зашъткаха успокоително, а Корнелия закри ушите си с длани и излезе от стаята. Спусна се отново по стълбите покрай втренчените погледи на робите, покрай малкия Паулиний, който продължаваше да обикаля самотно из къщата, докато баща му гниеше в затвора. |
| 4118 |
Колко бе вървяла? Намираше се в непознат квартал. Квартал, който не искаше да опознае – занемарени сгради, надвиснали застрашително над главата й, миризма на нечистотии, процеждаща се от канавките. Бездомно куче притича, оголило зъби, тълпа голи деца профучаха край нея, гонейки се с крясъци. |
| 4119 |
Той я погледна стреснато, а тя поклати безмълвно глава и притисна устни към неговите. Грубата му скула одраска лицето й, когато се изправи и впи пръсти в косите й. Смъкна столата й от раменете и зарови лице в гърдите й. Тя падна върху тясното легло, помагайки му да свали туниката си през главата. |
| 4120 |
Оставям на въображението ти сцената, която последва. Тулия каза... Марсела вдигна ветрилото си от пера, за да прикрие шушукането. Театърът на Марцелус гъмжеше от народ, защото както никога императорът седеше в ложата си, вместо край състезателната арена, и знойният въздух беше нажежен до бяло. |
| 4121 |
Когато Тулия най сетне реши, че е оздравяла, Корнелия се втурна натам още на сутринта, видя усмивката, грейнала по лицето на Друсус, улови го за ръката и го повлече по тесния вонлив коридор към стаичката му, смъквайки робата от раменете си, преди паянтовата врата да се затвори зад гърба им. |
| 4122 |
Седеше на ръба на леглото с разчорлена кестенява коса, с меки и спокойни очи. Тя захвърли мантията на пода, приседна в скута му и отново се любиха, пламенно и безмълвно. После Корнелия се втурна обратно към Палатинския хълм и се прибра у дома далеч по късно, отколкото беше редно. |
| 4123 |
Всичките ми рокли вонят на повръщано, главата ме боли непрекъснато като наковалнята на Вулкан и всяка нощ Фабий ме кара да се кича с бижутата си и да дефилирам гола из спалнята, повтаряйки му, че историята не познава по велик политик от него... – Лолия млъкна и сви рамене. – О, стига. |
| 4124 |
Докато не ми разрешат, си оставам омъжена жена, а не куртизанка. – Марсела се отдръпна, приглади коса и позволи на Домициан да зърне голото й бедро, докато си наместваше полите. Той простена и се отмести към своята страна на носилката. Марсела усети как носачите се олюляват леко за завоя. |
| 4125 |
Не подозираше, че ужасът и вълнението ще се вкопчат в толкова яростна схватка в сърцето й, че дланите й ще се потят и с мъка ще удържа гласа си спокоен. И не подозираше каква вълна, какво море от задоволство ще залее пламналото й тяло, когато зърна замислените искрици в очите на Алиен. |
| 4126 |
В такъв ден конярите би трябвало да се тупат в гърдите и да залагат дръзко, момчетата, прислужващи в конюшните, да подтичват възбудено и едва след няколко плесника да запретнат ръкави, а колесничарите ту да се перчат, ту да отправят безмълвни молитви, докато чакат последни указания. |
| 4127 |
Тук всички крачеха наперено – вече подпийнали, конярите си подаваха сбруите и прословутите кафеникави жребци отмятаха възбудено глави. Дерик чакаше нетърпеливо, надянал кожената си ризница и мантията на сини райета, прикрепена на раменете със златни брошки, оформени като конски глави. |
| 4128 |
Тресеше я дива ярост – явеше ли се сега в императорската ложа, щеше да налети и на Фабий Валент. Възстановен след хранителното отравяне, сега той движеше делата на Вителий в града, макар да тръбеше, че ще тръгне на север да оглави армията, щом се носят толкова упорити слухове за сражения. |
| 4129 |
Не хапеше Диана толкова често, колкото другите, и тя го приемаше като знак за привързаност. Анемоите подбелваха блеснали очи и с присвити уши риеха неспокойно с копита, докато конярите се суетяха около тях с хамутите; Борей оголваше зъби към всеки, осмелил се да пристъпи по близо. |
| 4130 |
Той се обърна да я залости. Диана грабна един от тежките камъни, с които подпираха колелата на колесниците, и го удари по главата. Сикулус се строполи като бик пред жертвен олтар; тя го халоса още веднъж, за да е сигурна, че няма да се събуди скоро и запретна ръкави. Не разполагаше с много време. |
| 4131 |
Вдигна червената роба над коленете си и след няколко секунди дърпане и теглене на безжизнените крайници успя да свали и кожената ризница – прекалено голяма за нея, но по добре, защото щеше да прикрие гърдите й. Надяна собствените си ръкавици и взе шлема с червени пера. Натъпка косата си под него. |
| 4132 |
Надяваше се да прикрива повече лицето й, но колкото – толкова. Сикулус беше строен и слабоват като повечето колесничари; разликата в ръста почти не личеше. Всеки, зърнал я отблизо, щеше да разбере, че нещо не е наред, но тя не възнамеряваше да позволява на никого да я види отблизо. |
| 4133 |
В последната минута Диана излезе тичешком от навеса, залоствайки резето отвън, в случай че Сикулус се събуди, и се втурна към впрегнатите Анемои. Към нейните четири вятъра с блеснали очи и огнени тела, нетърпеливи да потеглят с леката колесница зад тях, увенчана с образа на пламтящия бог на огъня. |
| 4134 |
Изискваше се ловкост да държат четирите впряга на една линия, докато обикалят тържествено арената преди началото на състезанието. На завоя най вътрешният впряг трябваше буквално да тъпче на място, а външният – да ускори ход, за да останат шестнайсетте конски глави съвършено изравнени. |
| 4135 |
Дланите й вече се потяха в ръкавиците, усещаше как овързаните юзди се впиват в кръста й. Устата й пресъхна и някъде дълбоко в себе си дочуваше как семейството й крещи поразено; дори собственият й глас й нашепваше, че ще разбие колесницата и ще убие Анемоите и после никога няма да си го прости. |
| 4136 |
Издърпа медальоните на Червените изпод ризницата си и ги целуна за късмет. Сигналният шал полетя, уловен от есенния ветрец, и се заспуска надолу... Падна и шестнайсет коня се втурнаха напред. Червените закъсняват с частица от секундата и остават последни, преди колелата да успеят да се завъртят. |
| 4137 |
Има само необузданата бързина на четирите си вятъра. Колесницата се клати под краката й, въздухът замъглява очите й през цепките на шлема, поводите са обтегнати до болка в ръцете й, и, о, богове!, никога не си е представяла, че Четирите вятъра са способни да препускат толкова бясно. |
| 4138 |
Изопва ръце, подпира се на предницата на колесницата, впива брадичка в гърдите, за да отклони въздушната струя от очите си; кратки движения, превърнали се вече във втора природа за нея след дългите месеци под зоркия поглед на Лин. Диана осъзнава, че се усмихва дяволито под шлема. |
| 4139 |
Ужасно силни са, по силни от спокойните жребци, с които обикновено се упражнява при Лин, и юздите вече се впиват в кръста й и я притискат към предницата на колесницата, но тя не им отпуска повече. Напълно достатъчно, те напредват. Насочва ги далеч настрани, за да изпреварят Белите. |
| 4140 |
Залепят тялото й в предницата на колесницата и камшикът излита от ръката й и изчезва за частица от секундата. Тя стисва отново поводите, когато Червените почти догонват Сините в средата на пистата. Три дълги разкрача и изопнатите огненочервени муцуни се изравняват със сините колела. |
| 4141 |
Току се спускат напред, извили шии, цвилейки, и за пръв път Диана чува хвалебствените викове, валящи от трибуните, усеща розовите листенца, обсипващи главата й. Червени розови листенца. Протяга зашеметено длан и улавя цяла шепа, докато двеста и петдесет хиляди гърла надават възторжени викове. |
| 4142 |
Вече се тресеше цялата, не само ръцете, но заобиколи колесницата и застана до Анемоите, докато ги разпрягаха. И те трепереха, увесили носове към пясъка. Никой кон не бива да препуска, както те бяха препускали сега; бяха изчерпали всяка капчица сила и бързина и бяха намерили още, когато тя поиска. |
| 4143 |
Изранените й пръсти туптяха, кръстът й се беше превърнал в колан от болка от заплетените поводи, краката й едва помръдваха, но тя усещаше само вледененото място някъде дълбоко в нея. Лин излизаше от конюшните, понесъл скъсан оглавник, и разплиташе оплела се юзда, когато я видя. Спря. |
| 4144 |
Затрупаха я с лавина от предложения за брак. Тулия е в смут – беше подготвила голяма сцена за срамното петно, което Диана е лепнала върху семейството, и тъкмо надигаше глас, когато неколцина от най желаните римски ергени се появиха на прага с цветя. Смълчаха я като с вълшебна пръчица. |
| 4145 |
Дните продължаваха да са все още топли, но нощите захладняваха бързо. Обикновено октомври беше празничен месец. И последните патрициански семейства се връщаха в Рим от летните си вили и се подготвяха за върволицата пиршества и гладиаторски игри. Тази есен обаче градът изглеждаше странно притихнал. |
| 4146 |
Корнелия се взираше над рамото му към синьото море отвъд терасата и примигваше лекичко. Успя да превърне десетте дни в две седмици, изпращайки на Тулия жални послания за мързеливи работници и счупени плочки. Две седмици на слънце и сини води и любов, докато октомври преваляше. И после всичко свърши. |
| 4147 |
Стояха на овалната тераса от бял мрамор, сенките се удължаваха върху меките ложета, морето лилавееше под тях, а небето се обагряше в здрачносиньо. Вечерята изстиваше върху подноса. На Корнелия й призля, щом си спомни последните думи на Лолия, когато я посъветва да си организира ваканция. |
| 4148 |
Лолия обаче потреперя при мисълта за наказанията, които отреждаха на робите, нападнали господарите си. Публична екзекуция във Форума, изкормване на арената – смятаха всяка жестокост за оправдана. Тракс беше рискувал и живота на другите роби, защото и тях щяха да ги осъдят на смърт. |
| 4149 |
Лолия прегърна Тракс през раменете и се надигна на пръсти да го целуне. Побутна го да седне върху каца с осолена херинга и се намести в скута му. Той вече бе научил сто различни начина да й доставя удоволствие, но този път тя искаше да достави удоволствие на него и отблъсна ръцете му. |
| 4150 |
Досега никой император не е абдикирал. Предаде си камата на тълпата и произнесе реч, но беше пиян и не се получи много добре. Марсела си спомни колко наперено се изправи Вителий пред тълпата и какъв ужас просветна в очите му над широката усмивка, когато множеството закрещя името му. |
| 4151 |
Извика носачите да им предаде бележка за Лолия – братовчедка й несъмнено щеше да предпочете да дойде при нея, вместо да чака сам самичка в огромната къща на дядо си. Носачите обаче бяха изчезнали безследно и Корнелия не успя да изпрати бележката. До пладне всички роби се разбягаха. |
| 4152 |
Възнамеряваше да огледа светкавично улиците и да се върне при Лолия, която бродираше разсеяно в големия пуст атриум в къщата на дядо си и се стараеше да не губи присъствие на духа. Цяла сутрин чакаха в неспокойно мълчание и се убеждаваха, че градските порти ще удържат на напора на нашествениците. |
| 4153 |
Скъсан син повод се валяше забравен в сламата, а захвърлено ведро лежеше край коритата с вода. Забеляза двама стражари – преторианци, съдейки по униформите – и няколко сенки се щураха в дъното на конюшнята, но никой не я спря. Просто бегълци търсеха убежище от развилнелите се войници. |
| 4154 |
След няколко часа конете щяха да изчезнат, плячкосани от доволни легионери, които знаеха цената на добрия кон. Щяха да разделят кестенявите жребци, да ги отведат и да ги продадат или разменят. До сутринта конете щяха да сменят дузина нови собственици. И никога вече нямаше да се състезават. |
| 4155 |
Двамата изчезнаха – високата и дебелата фигура – в последното празно ограждение. Диана замръзна, но отблизо долетяха викове, ненадейна вълна от гълчава, която я пришпори да действа. Скочи на крака и отиде при Борей, надяна му сбруята и после сложи оглавниците на другите – един по един. |
| 4156 |
Копитата им отекваха шумно по пустата улица. Само дето сега тя не изглеждаше пуста. Сенките се удължаваха с наближаването на нощта и дори без да вижда очите, Диана усещаше, че са там. Лолия стискаше напречните греди на колесницата, зъбите й тракаха при всяка неравност по пътя, но не се оплакваше. |
| 4157 |
Диана забеляза как една патрицианка се втурва с писъци през портата си, стиснала наръч дрехи. По петите я следваше роб, понесъл ковчеже за бижута. Някъде крещеше мъж. Лолия едва не падна от колесницата при поредния рязък завой, но след още една пресечка стигнаха семейното имение. |
| 4158 |
От изранените й длани струеше кръв, но тя се дръпна назад с цялата си тежест и Анемоите забавиха ход, громолейки с копита, с покрити с пяна тела, цвилещи като осакатените мъже във фонтана. Колесницата се наклони зловещо върху едното си колело и всички се вкопчиха в дъските, но не се прекатуриха. |
| 4159 |
Лолия и Корнелия протегнаха длани и я вдигнаха, полетяла, в колесницата точно когато Червените се впуснаха в лудешки галоп. Един легионер се опита да улови юздата на Борей, ала отскочи с писък, когато старият жребец посегна с разпенените си зъби и му отнесе ухото и половината буза. |
| 4160 |
Но заех туниката ти. – Диана подръпна грубата тъкан. Стигаше й до глезените и тя я беше привързала на кръста със скъсан повод. – Дрехите ми са целите окървавени. Туниката висеше на пирон в плевнята, та реших, че правилото за неприкосновеността на домакина не засяга старите дрехи. |
| 4161 |
Плебеите се прибираха забързано в залостените си домове, кръвта засъхваше в канавките, разбягалите се роби се връщаха засрамено при господарите си. Имението на семейство Корнелии представляваше развалина: мебелите – разбити или откраднати, половината статуи – счупени, вратите зееха. |
| 4162 |
Къщата на дядото на Лолия се радваше на по щастлива участ – избите с вино бяха пресушени, но задачата да ги опразнят очевидно е разсеяла войниците, та всичко останало бе недосегнато, с изключение на няколко счупени статуи, няколко откраднати дреболии и изпотрошената мозайка в преддверието. |
| 4163 |
Тит даде благословията си за официалното подновяване на търговията в Рим и дядото на Лолия се върна незабавно от Остия. Разпореди да възстановят мозайката и винарната още преди да е пристъпил прага, и след два дни организира пищно пиршество, за да скрепи връзките си с новия император. |
| 4164 |
Да детронираш император се бе оказало толкова трудно занятие. Дали не можеше да направи нещо за Маркус сега, след като беше излязъл от затвора? Той наистина изглеждаше много достолепно в тогата – изкривеното рамо почти не се виждаше, а очите му бяха проницателни и будни както винаги. |
| 4165 |
Диана се обърна, приближи до най шумната сплетница, сграбчи в шепа бухналите й къдрици и дръпна силно. Жената изпищя, посягайки напразно към перуката си. Диана вдигна ръка като дискохвъргач. Фалшивите къдрици пльоснаха във фонтана, а Диана обходи със зловещ поглед ненадейно стихналия калдариум. |
| 4166 |
Подаряваше й бижута и после я заплашваше, че ще си ги вземе, присмиваше се на писанията й и после я молеше за прошка, разяряваше се, когато излезеше сама на разходка, и я обвиняваше, че се среща с друг любовник, а сетне я издърпваше в леглото, кълнейки се, че ще се реваншира. Марсела се забавляваше. |
| 4167 |
Или щяха да го оставят на мира, разчитайки сам да поиска развод, щом страстта му охладнее. Домициан повлече Марсела из другите стаи, бъбрейки на твърде висок глас. Лична баня, спалня с огромно легло... и огромен кабинет със сводести прозорци и цяла стена с рафтове, пълни със свитъци. |
| 4168 |
Ръцете й трепереха, а в корема си усещаше вледенена празнота. Още чувстваше дланта на Домициан върху гърлото си, виждаше странно празните му очи – очите на съвсем различно създание от жизнерадостния червенолик младеж, който стоеше сега пред нея, приглаждаше туниката си и бъбреше. |
| 4169 |
Диана обясняваше нещо, а Маркус я гледаше с предпазливо удивление. Сякаш е интересен природен феномен – ненадейна буря или двуглаво теле. Лолия плесна с ръце и барабанчиците завъртяха палки в такт, докато гостите заемаха местата си. Не след дълго сватбената гощавка се развихри с пълна сила. |
| 4170 |
Дори робите изглеждаха радостни, смееха се и си говореха, докато разнасяха вино, сребърни подноси с плодове, печено прасенце с листенца от салвия и чесън. Друсус и Корнелия заеха почетното ложе; той се засуети с чашата й с вино, разреждайки го точно както го предпочиташе заради бременността. |
| 4171 |
Корнелия си спомни онзи ден на състезанията преди повече от година, когато и четирите бяха в червено, предвкусвайки безоблачно бъдеще. Тя изглеждаше строга и елегантна, както подобава на императрица, Лолия беше ярка и предизвикателна както винаги, а Марсела – сдържана и без бижута. |
| 4172 |
Марсела обаче си тръгна – към двореца и към живота, който някак си бе отвоювала със сплетните си, и Корнелия вече изобщо не я познаваше. Хиляди години деляха тази Марсела от момиченцето, с което дъвчеха сладкиши под завивките и се кикотеха, представяйки си бъдещето. По добре, че имаше ново име. |
| 4173 |
Слънцето се спускаше към покрива на атриума и гостите на сватбата се изтягаха доволно и безметежно върху ложетата. Лолия беше изчезнала някъде, след като отведе малката Флавия горе да подремне. Дядо й, подпийнал, влюбен в целия свят, бе накривил още по палаво лавровия венец над ухото си. |
| 4174 |
Обикновено от там минаваха само робите, но сега бяха заети да поднасят десерта. Всички освен един освободен роб, висок и златокос и познат на всички. Той притискаше Лолия до стената й я целуваше страстно. Лолия беше вплела пръсти в косите му, а простичкият пръстен блестеше върху безименния й пръст. |
| 4175 |
Носеше бронята си като втора кожа и караше колесница с два коня с ловкост, която Диана не пропусна да оцени. Умното му червендалесто лице вече й беше познато – виждаше го всеки ден, изваяно от мрамор върху работната маса на баща си, който дялаше старателно бюста на новия император. |
| 4176 |
Днес обаче едва ли щеше да остане доволен. Анемоите спечелиха седем от осем надпревари, а Сините всеки път финишираха последни. Прочутите им кестеняви жребци бяха изчезнали по време на метежа и сега разполагаха само с кранти. Диана се засмиваше от сърце всеки път щом си ги представи. |
| 4177 |
Обгърна я през кръста и я смъкна от лъчистата тъмнина на плевнята – винаги една и съща – и рамо до рамо тръгнаха да нахранят конете, спорейки кога жребчетата трябва да се впрягат за пръв път в колесница – на три или на четири години. Този буен смях с пълно гърло... щеше да го запомни най ярко. |
| 4178 |
Представи си го как върви към нея – с широки крачки, изяждащи разстоянията, с меч, провесен край бедрото в бричове. Запита се дали Британия ще му се стори непоносимо променена; почуди се дали се връща да продължи борбата на баща си, или да умре в мир. После се усмихна леко и взе восъчната плочица. |
| 4179 |
Изглеждаше по екзотична отвсякога; сред ореола от светла коса лицето й беше добило загар като старо злато от дългите часове с жребчетата под палещото слънце. Изтъкнати мъже продължаваха да обсаждат дома й с надеждата да се омъжи за тях, но Корнелия отдавна се отказа да й търси кандидати. |
| 4180 |
Единайсетият император на Рим. Многобройният му антураж се точеше като върволица след него. Корнелия забеляза императорския астролог в тогата му с избродирани звезди – хороскопът му й бе предсказал три дъщери и две момчета, тоест щеше да роди още една дъщеря. Е, ако можеше да се вярва на хороскопи. |
| 4181 |
Корнелия не полюбопитства какво го измъчва. Нито пък братовчедките, станали й повече сестри, отколкото родната й сестра. Всички си задаваха същия въпрос. И четирите помнеха как стояха на стъпалата пред храма на Веста, когато градът се беше разбунил, и споменът остави неизличима диря. |
| 4182 |
Втренчих се в хълбоците й под грубата дреха – хълбоци като варели, но цял месец не бях слизал от проклетия кораб и не бях зървал жена, та не подбирах много много. Момиче ми трябваше повече от храна, но в кесията ми нямаше достатъчно монети дори за евтино. Момичетата щяха да почакат. |
| 4183 |
Странно колко добре си спомнях града. Не го бях виждал, откакто навърших тринайсет, а ми се струваше, че съм го напуснал едва вчера. Тълпата пооредя, когато подминах Римския форум с изкусителното му ухание на хляб и месо, и аз отпуснах ръката, стиснала дръжката на ножа, и закрачих по бавно. |
| 4184 |
Никакво чувство за хумор. Позадържах се повечко пред мраморния овал на Колизеума. Не го виждах за пръв път, разбира се, но бях забравил заплашителната му снага. Няма друго място по света като това – с арките и плинтовете му, с нишите, където стоят статуи със слепи, невиждащи очи. |
| 4185 |
Всички, били се някога за живота си на това място, го знаеха. Оттогава са изминали много години и аз съм на средна възраст. Водил съм повече битки, отколкото мога да преброя, никоя обаче не се връща в сънищата ми като онези в Колизеума. Върху този пясък убих за пръв път човек, когато бях още дете. |
| 4186 |
Слънчевите лъчи струяха през открития покрив, по пода имаше мозайка с виещи се лози, а по средата на помещението – тихо езерце със сини плочки. Статуя на нимфа ме гледаше през рамо от ъгъла и момичетата толкова ми липсваха, че дори нейните мраморни гърди ми се струваха изкусителни. |
| 4187 |
Навремето исках само едно – да стана гладиатор, – но още щом опитах, желанието ми се изпари. Ако не броим гладиаторската арена, за момче с дарба да борави с оръжия не оставаше кой знае какво друго освен легионите. А и в римската армия дори момче с робско потекло може да се издигне. |
| 4188 |
В стаята имаше бълхи, но пък леглото не се клатеше нагоре надолу като река. Проснах се върху него и забелязах прислужница да слиза по скърцащите стъпала отвън. Пъпчива, но с гърди като пъпеши; изгледа ме косо, понесла кошница с чаршафи. Може би денят все пак не бе минал напразно. |
| 4189 |
Плотина я наблюдава няколко минути, докато жрецът се молеше монотонно, но момичето стоеше спокойно, не се въртеше като връстничките си и не оглеждаше тоалетите на приятелките си. Сдържана – това беше добре. Стоеше почтително зад баща си със сведени очи – уважава възрастните, отлично. |
| 4190 |
За щастие, третата съпруга на сенатор Норбан въведе доведената си дъщеря в изкуството на домакинстването, та излишното образование вероятно не представляваше чак такъв недостатък. Все пак щом се появят бебетата, книгите ще потънат в забвение. Не биваше да се подценява и въпросът за зестрата. |
| 4191 |
Хората пред храма нададоха възторжени възгласи при вида му и се втурнаха напред с несдържани хвалебствия, протегнали ръце да докоснат края на пурпурната му тога. Преторианските стражи в червено и златно удържаха напора на тълпата, разчиствайки път към позлатената императорска носилка. |
| 4192 |
От добрите. По късно срещнах още едно изключение – вероятно най добрия мъж, когото познавам, но още не му е дошло времето да се появи в тази история. Време е за лошото изключение – мъжа, когото не биваше да изпускам от поглед от самото начало. Кучи син. Денят вече не беше започнал добре. |
| 4193 |
Привидно лесната плячка – богаташко момче, измъкнало се от опеката на учителите и баща си, за да тръгне на лов за проститутки в Субура, което е последното място да търчиш подир фусти – му разцепи устната. Младежът открил уличница и вероятно нещо неприятно, което ще му причинява сърбеж седмици наред. |
| 4194 |
Засмях се отново и я изгледах изненадано. Червените излязоха последни. Галът в колесницата размаха камшик с червени мъниста да изправи на задни крака кестенявите си жребци и Сабина развя знаменцето си. Аз пъхнах два пръста в устата си и изсвирих оглушително, което накара съседите ни да подскочат. |
| 4195 |
Тя се подсмихна, но не се отдръпна. Червените удържаха победа с една дължина, развели гордо алени пера над кестенявите си глави, и облечените в червено зрители закрещяха въодушевено. Последваха още две надпревари, докато слънцето се заспуска към хоризонта, преваляйки в горещ следобед. |
| 4196 |
Щях да разбера, че е аристократ дори без ранга, който Сабина му отреди. Само богатите и могъщите носят блестящи от чистота тоги и ги носят, без да се спъват в диплите като нас, простосмъртните. Въпросният трибун, висок мъж, вероятно метър и деветдесет, имаше широко, невъзмутимо лице и дълбоки очи. |
| 4197 |
Очите му се насочиха към мен. Един бърз поглед и разбрах, че дори и след година ще успее да ме опише до най малката подробност – от износените ми сандали до чорлавата коса и татковия амулет около врата ми, който, съдейки по трепването на тежките му клепачи, явно му се стори варварски. |
| 4198 |
Беше сплескана между твърдата стена и твърдите му гърди, но те бяха топли, толкова топли, сякаш в жилите му течеше по гореща кръв. Усещаше как сърцето му бие срещу гърдите й. Докосна го по тила и върха на пръста й изписа бавен кръг. Викс простена приглушено и устните му се плъзнаха към рамото й. |
| 4199 |
Възразяваш ли? Адриан раздвижи неспокойно рамене и закрачи напред назад из стаята. Плотина вдигна очи от плочката за писане и се наслади на осанката му – висок и жилав, олицетворение на римско достойнство в безупречната тога, с красиво лице, озарено от пролетните лъчи, струящи от прозореца. |
| 4200 |
Бюст на император Траян с жизнерадостно изражение, недовършено изваяние на нимфа с изящни рамене и ръце, издялани от грубия камък, гранитен Херкулес с лъвска кожа и тояга... Чичо Парис остаряваше, косата му побеля, а очите помътняваха, но ръцете с чука и длетото явно не губеха силата си. |
| 4201 |
Жегна ме разочарование. Сабина ме отблъсна в нощта, когато я целунах, както се полага на добро момиче, но пръстът й рисуваше онези бавни кръгове по тила ми, от които косъмчетата по ръцете ми настръхнаха. И други неща настръхнаха, честно казано, но и за това не беше моментът да мисля. |
| 4202 |
Нямах нищо против да видя император по отблизо, а не в ложата на арената. Защо пък от работата тук да не излезе нещо, нещо повече от квартира, леност и редовна заплата... Представих си кадифена коса, осеяна с цветя, която изтича между пръстите ми, но примигнах да прогоня този образ. |
| 4203 |
Работата беше лека. Имаше само още двама телохранители – обветрени и с прошарени коси, – доволни, че могат да хвърлят зарове в прохладната градина, докато аз съпровождам господаря до Сената. Сенатор Норбан беше добър господар – измерваше свитъците с орлов поглед, но нехаеше за домакинството. |
| 4204 |
Навярно всички патрициански момичета целуват плебейски момчета след състезанията. Нещо пикантно в ежедневието им, евтина тръпка, преди да се омъжат, да надебелеят и да се превърнат в копия на майките си – гримирани и с оскубани вежди. Не само аз исках да видя дъщерята на сенатор Норбан. |
| 4205 |
Или далечна братовчедка. Както и да е, във всеки случай е най близката му неомъжена родственица. Дядо казва, че ако я спечеля, ще напредна в кариерата. Остави букета върху първата мярнала му се масичка. Дребно момче, хилаво като вейка, но с приятно лице с изтънчени черти и тъжно изражение. |
| 4206 |
Напуснах арената, олюлявайки се и със силно насинено око и кървящо ухо, повърнах в близката канавка, после повърнах отново, когато чух рева на тълпата в Колизеума и разбрах, че гладиаторите са се нахвърлили един срещу друг. "Горките кучи синове", помислих си и коленете ми се огънаха. |
| 4207 |
Присъдата поне нямаше да е двайсет и пет години. На пръсти се брояха гладиаторите, оцелели две години, камо ли двайсет и пет. Кратък живот, но не тънеш в съмнения – биеш се или умираш. Сегашният ми живот не беше никак ясен. Пред мен се простираха години, а аз нямах представа какво да правя с тях. |
| 4208 |
Всеки мъж в Рим би я взел само заради хляба й. Той ме изгледа по вече познатия ми начин – полуядосано, полуразвеселено, – но не ме укори за безочието. Никога нямаше да свали от трона император, ако не бях аз – нито той, нито аз го бяхме планирали предварително, но се случи и ни свърза трайно. |
| 4209 |
Всъщност сцената ми напомни за миг баща ми, огрубял в гладиаторски битки, който улавяше лицето на мама в длани по съвсем същия начин. Красавиците невинаги са най омайни. Влюбят ли се във вас жени като домина Калпурния и като майка ми, влизат ви под кожата и сте изгубени. Чувствайте се предупредени. |
| 4210 |
През обзелия ме ужас у мен се надигна ненадейна предпазливост, замислих се за хубавата си работа, за сенатор Норбан и как ще ме накажат, задето съм се осмелил да докосна дъщеря му, ала след тази усмивка всички мисли се изпариха. Придърпах я в скута си и я целунах, а устните й се разтвориха сладко. |
| 4211 |
Обви длани около врата ми, придърпа ме по близо и аз я целунах отново, напомняйки си да съм бавен и нежен, докато накрая забравих всичко, включително името й, а вероятно и своето. После лежахме в запотено мълчание, което би могло да стане неловко, но Сабина умееше да разсейва смущението. |
| 4212 |
Трябва да те хванат няколко пъти в невинни простъпки – обясни Сабина. – После си свободен да преминеш към порочните. Едва тогава започнах да се промъквам в кухнята след среднощното четене и да си вземам нещо за хапване, преди да си легна. А кухнята е на дузина крачки от стаята ти. |
| 4213 |
Калпурния иска дузини деца и не използва нищо, а няма и разпуснати приятелки, от които да почерпиш сведения. Майка ми сигурно е знаела някой полезен трик... както и да е, накрая се наложи да се допитам до няколко услужливи проститутки. Препоръчаха ми песар от Египет. Бил безпогрешен. |
| 4214 |
Вече много натежала, Калпурния се клатушкаше из къщата, следейки с показалец списъци, менюта и притеснени роби. Дори голямата дъщеря в семейството беше принудена да помага и аз видях в кухнята Сабина, покрила главата си с кърпа и с брашнено петно върху брадичката, да се сражава храбро с буца тесто. |
| 4215 |
Много гости се бяха събрали на вечерята у сенатор Норбан – сенатори и сенаторски съпруги с фризирани коси, кикотещи се момичета и засмени млади мъже, елегантни пажове, преторианци в червено и златно и постоянната свита на Траян, състояща се от легати и легионерски офицери с груби езици. |
| 4216 |
И, разбира се, всички войници от свитата му бяха красиви мъже. Личните предпочитания на съпруга й наистина не бяха нейна работа, но нима не можеше да спи с послушни роби като повечето мъже с неговите вкусове? Тогава на празненствата й нямаше да се тълпят огромни здравеняци с груби гласове и ризници. |
| 4217 |
Калпурния очевидно е простодушна жена за разплод и нищо повече. Плотина вдигна ръка и започна да масажира слепоочията си. Главоболието определено се надигаше – от онези, които я измъчваха, когато хората й противоречат. Ако знаеха как боли, никога нямаше да си позволят да се държат така. |
| 4218 |
Плотина подаде буза за целувка. Тази брада – още не беше я обръснал, но беше много изтънчен в тогата от фин памук, уравновесен и красив, с гравирана сребърна чаша в ръка, върху която сияеше пръстен с печат. Той кимна на познат, който му махна от другия край на залата, но остана при Плотина. |
| 4219 |
Слепоочията й вече пулсираха, в помещението беше шумно и гостите се насочваха към триклиниума за вечерята. – Придружи ме до трапезата – помоли тя скъпия Публий, който веднага й протегна ръка. – Налага се да изпълня дълга си, въпреки че не съм в състояние да преглътна нито една хапка. |
| 4220 |
Тит сви тъжно рамене и се зае с храната. Докато дойде денят, когато няма да е най младият на празненството, вероятно е обречен да кима мълчаливо и да изслушва другите. Изяде пушените си стриди и подлютените морски таралежи и насочи вниманието си към разговорите, течащи гладко между лектусите. |
| 4221 |
Тит знаеше от опит, че заговори ли те влиятелен мъж, понякога е достатъчно да повториш името му (с подходяща за случая интонация) и да си придадеш благоговейно изражение. Слава на боговете, никой друг не го заговори до края на вечерята. Тит похапваше стриди и пийваше вино, доволен да е незабележим. |
| 4222 |
Калпурния, извини хората ми... Но Калпурния се смееше и гостите наизлизаха от триклиниума да се поразтъпчат в свежия благоуханен въздух на тъмната градина и да погледат двамата трибуни, които, извадили мечове, бяха сключили приятелски облог да се бият, докато на някого му потече кръв. |
| 4223 |
Траян действаше по прибрано от противника си, стабилно вкопал крака, с наведена глава, за да не стане лесна мишена. Да, така се прави, спомни си Тит напътствията на учителите си. Така обучаваха всички легионери, така печелеха битките си по цял свят срещу надаващите боен рев варвари. |
| 4224 |
Викс се придвижваше съвсем различно, нашироко, изкусителна мишена, просеща сякаш да я пронижат. Късият меч на Траян започна да се стрелка като змийски език – към врата, към коляното, към лакътя на противника. Викс отблъскваше върха на острието и нападаше на свой ред, но Траян отстъпваше невъзмутимо. |
| 4225 |
Дружелюбният му гърлен глас, силата зад ударите, които си разменихме, мускулите на лявата му ръка, по яка от дясната, защото този стар воин, макар и император, все още се упражняваше всеки ден с тежък щит. Ръката му с имперския печат ме беше прегърнала през рамо, сякаш съм приятел. |
| 4226 |
И колцина императори посрещат раните с усмивка? По дяволите, изпитах приятно чувство да усетя отново меча в ръката си. Плавното движение на краката напред назад, спокойствието на мускулите, работещи меко и гладко, отблясъците на метала и шепотът на остриета, кръстосващи се отново и отново. |
| 4227 |
Не съм те виждала да се навърташ край вратата ми напоследък. Отървах се от нея, откраднах поднос с медени сладкиши и гарафа с вино и се прибрах в стаята си. Още чувах гостите в атриума да разговарят с провлечената си патрицианска интонация, но празничното ми настроение вече се бе изпарило. |
| 4228 |
Сабина облиза поредното зрънце нар от пръста си и вдигна глава да се полюбува на африканския мрамор, осеян с паяжина от нишки, с който беше облицован Храмът на Конкордия. Подмина ги жена с измъчено изражение, опитваща се да усмири мантията си, пазарската кошница и двете си деца в бурния вятър. |
| 4229 |
Ще се изненадаш, домина, но ще го заинтригуваш само в гръб – изръмжах яростно заключението, до което бях стигнал още при първата ми среща с Адриан. – Виждал съм как кучият син оглежда робите, идвайки да те навести. И нямам предвид момичетата. Оглеждаше и мен, когато си бях свалил туниката. |
| 4230 |
Втренчих се в нея. Свивах и отпусках юмруци и си спомних нещо, което бях дочул Адриан да казва на императрицата. Сабина изобщо не приличаше на красивата си коварна майка, но наистина ходеше, сякаш краката й не досягат земята. Независимо дали е в залата за пиршества или – в този случай – в градината. |
| 4231 |
Е, спокойно можеше да отлети от живота ми. С Адриан си бяха лика прилика. Но когато тази нощ почука на вратата ми, аз, който се бях зарекъл да не вдигам резето дори да ме моли на колене, станах, безмълвно отворих и тя ме прегърна, сякаш нищо не се е случило. Онази нощ не я щадях. |
| 4232 |
Но Траян си пада само по мускулести младежи, които не ми създават неприятности. Невинаги разсъждаваше толкова благоразумно. Ранните дни на брака й бяха крайно разочароващи. Знаеше, че докато са ергени, мъжете имат определени вкусове, но те не им пречеха да изпълняват съпружеските си задължения. |
| 4233 |
Ала все пак посрещнахме Новата година с месо, медовина и игри. С татко си организирахме приятелски двубой на тревата с дървени саби, а мама и сестра й ни окуражаваха. Малкият ми брат избра този ден да направи първите си стъпки и съседско семейство ни гостува за дълга приятелска вечеря край огнището. |
| 4234 |
Ала беше обмислил всеки декоративен детайл в новата къща на Палатинския хълм, където императрица Плотина най сетне успя да го убеди да се премести – от чистите линии на колоните в триклиниума до безупречно подбраните роби, наредени в мълчаливи симетрични редици от двете страни на Сабина и Фаустина. |
| 4235 |
Основната му задача е да осигурява гостилници и уличници на легионерите и всичко останало, което възпрепятства бунтовете през студените месеци. Оскъдни забавления. Никаква арена, никакви библиотеки. Само гостилници с безкрайни игри на зарове и няколко подгизнали и запуснати светилища. |
| 4236 |
Всички останали жени бяха съпруги на легионери – по принцип на войниците не им позволяваха да се женят, но съпруги и любовници намираха начин да се настанят в укреплението. Нахлузили подковани сандали яки и страшни създания, достатъчно силни да прекършат гръбнака на Тит върху коляното си. |
| 4237 |
Смееха се и се шегуваха, ругаеха и пееха цинични песни и Тит им завиждаше. Поне имаха с кого да разговарят. Когато спираха да пренощуват в попътен пост, легионерите вдигаха крака на масата и си разменяха мехове с вино и пиперливи истории. Тит ги наблюдаваше завистливо от своята маса. |
| 4238 |
Седеше сам, разбира се, защото и тук, както и в укреплението, легионерите страняха от офицерите. Тит не можеше дори да извади малкия бюст на баща си и да му поговори. Мъжете вече го презираха достатъчно заради чисто новите пера на шлема, заради гладките му ръце и заради абсолютната му безполезност. |
| 4239 |
Нападението беше тихо, сурово и ненадейно. Избухнаха звезди, но не в небето, а пред очите на Тит, когато нещо се стовари зад ухото му с унищожителна сила. Намери се с лице в калта, преди дори да осъзнае, че пада, и обувки го заблъскаха по хълбоците. Той извика и се задуши с калта. |
| 4240 |
Единият силует улови главата на другия и я блъсна в земята. Мъжът се изправи нестабилно и дъхът на Тит замръзна в гърлото му, но после забеляза очертанията на легионерски шлем. Отнякъде, изникна втора фигура и стражът заби острието си под ръката, с която противникът му стискаше меча. |
| 4241 |
Сдържах напушилия ме смях и подкарах коня си редом с неговия. Младият негодник явно беше самотен. Трибуните обикновено общуваха със себеподобни, понеже никой друг не се нуждаеше особено от тях, а въпросният трибун Шест имена от няколко седмици се клатушкаше по пътищата без приятел. |
| 4242 |
Защо постъпих в легионите ли? Вече бях на двайсет и пет и все още не знаех. Но най после се източих до пълния си ръст, по гърба ми имаше белези от бой с пръчка и се надявах да се сдобия с няколко белега от бойни рани и отпред. Имах приятели, които ми бяха като братя, и място в света. |
| 4243 |
Всички, които имаха очи да гледат, го виждаха. Аз не възнамерявах да остана завинаги легионер, но в римската армия се напредва по два начина – или благодарение на семейните връзки, или благодарение на бойната слава. Аз не разчитах на семейна подкрепа, уповавах се единствено на славата. |
| 4244 |
В Десети легион нямаше опцио, който да не е обект на всеобща ненавист. Всички центуриони имаха по един опцио – втори по старшинство – и повечето бяха нагли, устати и самодоволни копелета. Аз лично обмислях възможността да изкача стълбата до центурионския чин, без да ставам опцио. |
| 4245 |
Грък си, гласът те издава. Двамата се разговориха и аз пръв забелязах пушека. Би трябвало да е центурионът, който се гордееше с орловото си зрение, но той се беше надул от доволство, че трибунът му обръща внимание, и не видя облачетата дим, извили се ненадейно зад следващия завой. |
| 4246 |
Черен пушек – винаги лош знак, – но очаквах пожар в хамбарите или в най лошия случай набег на дакийски отряд пред външните стени. Гореше обаче целият гарнизон. Спрях, ругаейки, и извадих меча от ножницата едновременно с още шестима, защото легионерите и офицерите ме бяха настигнали. |
| 4247 |
Нямаше смисъл. Хамбарите сигурно вече бяха плячкосани, стаята с документите – подпалена, а казармите – обезлюдени и мъжете – избити. Статуята на император Траян вероятно бе съборена от постамента и раздробена на мраморни късове. И всичко това беше сторено през нощта по време на пороя. |
| 4248 |
Докоснах припряно мястото, където татковия амулет издуваше ризницата ми, и в същия миг дакиецът ме нападна. Копието му мина през рамото ми или по скоро щеше да мине, ако конят му не беше се препънал, и аз използвах възможността да пречупя върха на копието и да му оставя само дървената дръжка. |
| 4249 |
Легионерът, възседнал коня на трибуна, се отдалечаваше след центуриона. Момчето стоеше замаяно на колене в калта и след миг щях да съм го подминал. За секунда се изкуших да го оставя. Конят ми нямаше да стигне далеч с двама ездачи. Ала протегнах ръка и той някак си я улови и се стовари зад мен. |
| 4250 |
Дори сега беше боса, а косите й се спускаха по гърба като на девойка. Ръцете й прокарваха совалката небрежно напред назад. Платовете й винаги бяха рехави. Плотина й помогна да започне наново мантията за скъпия Публий и я предупреди, че ако работи по един час дневно, ще я изтъче бързо. |
| 4251 |
Тит свикна да се пресяга и да хваща Викс за туниката, та да го издърпа на седлото всеки път, когато започнеше да се свлича по хълбока на коня. Въпреки бясното препускане, обратният път не се стори толкова мъчителен на Тит. Вероятно защото сега имаше с кого да сподели вечерята в крайпътните ханове. |
| 4252 |
Пълни устни, красиво овално лице, кожа, чиста като прясна сметана, и коса като тъмен мед, сплетена на дебела плитка, дълга чак до коленете. Момичето на Викс беше родено да носи коприна и бижута в златен дворец, а не набрашнена престилка в тясна стаичка над пекарната. Тит опита яхнията. |
| 4253 |
Не знам за германските канибали, но на мен определено ми се прииска да изгоря тези ужасни жени в клетки от ракита. Адриан я възнагради в обичайната си мимолетна усмивка, свали си ръкавиците и ги подаде на кучето да ги подъвче. Вече носеше легатската мантия и броня и изглеждаше много красив. |
| 4254 |
Кучетата му подскачаха щастливо, зад огромния му кон – всички, с изключение на посивялата, хрътка, която според него беше твърде стара да изминава големи разстояния, и следователно трябваше да пътува изискано със Сабина. Повечето мъже биха я убили, защото вече не може да ловува, помисли си Сабина. |
| 4255 |
Сабина ги изпроводи с усмивка, допи си медовината и подаде чашата на пажа пред колесницата. Красив паж – тъмнокос, строен и мускулест; двайсетинагодишен младеж от Антиохия. На това пътуване Адраиан беше взел повече кучета, отколкото роби, но някак си всички роби до един бяха красиви и мъже. |
| 4256 |
Не очакваше да я слушам и аз не я слушах, задрямал в люлката на косите й. Унасях се и сънувах слава. Тази година пролетта подрани и дойде кална, всъщност дойде тъкмо навреме, защото все по упорито мълвяха как дакийците се събират на изток и аз се надявах най сетне да тръгнем на поход. |
| 4257 |
Подскачащи от радост или ококорили благоговейно очи, те се трупаха на групички из дългия атриум с високи колони, спокойни езерца и две редици статуи. По смелите притичваха до петимата жреци в бели роби, а по плахите стискаха полите на майките си. Плотина обаче оставаше сляпа за децата. |
| 4258 |
Несъмнено Юнона се е погрижила да ми помогне, помисли си Плотина. Непременно ще наредя за благодарност да й пренесат в жертва една крава. Момиченце в надиплена розова рокля притича с китка виолетки и ралици и огледа с объркано изражение двете императрици, чудейки се на коя да я поднесе. |
| 4259 |
Беше висока – макар и по ниска от Плотина, – имаше спокойно лице с изваяни черти и забулваше с обикновен воал сплетената си целомъдрено стоманеносива коса. Носеше проста бледосиня роба под бяла вълнена пала без никакви бижута. Съвършено олицетворение на скромност, достойнство и естественост. |
| 4260 |
Несъмнено бившата императрица винаги говореше почтително за съпруга си, но се носеха какви ли не слухове... бракът им започнал със скандална изневяра (докато тя все още била омъжена за другиго!) и не продължил гладко. Мълвеше се за любовници, за развод след свада и за бърза повторна сватба. |
| 4261 |
Високата жена, която стоеше до нея и любезно вдъхваше аромата на розовия храст. Абсурдно, разбира се. Плотина знаеше по добре от всички колко обичат хората да раздухват истории за високопоставени жени като тях. Завиждаха не само на статута, но и на вродената нравствена извисеност. |
| 4262 |
Ако имаше щит, щеше да ме отблъсне, но... Един легионер се блъсна в мен и изруга, а аз вдигнах момчето на Деметра върху раменете си, за да не го стъпчат. Малкият изкрещя развълнувано и стисна с юмруци косата ми, когато преторианците на императора замаршируваха в безупречни червенозлатни редици. |
| 4263 |
Тя захлопна вратата на пекарната под носа ми. Сърцераздирателно хлипане долетя отвътре, после – нищо. Заналагах вратата с юмруци, но тя не отвори и скоро разбрах, че половината домакини по улицата надничат ухилени през прозорците на къщите си. Изругах и си тръгнах. Проклети жени. |
| 4264 |
Разгневените ми крака ме отведоха отново към моста над реката, където разбунената от пролетта вода подхождаше съвършено па настроението ми, и накрая по утъпканата пътека към лагера. Двама войници от моята кохорта ме извикаха, но аз им се намръщих толкова свирепо в отговор, че те продължиха без мен. |
| 4265 |
А ако Адриан си развихреше въображението и се опиташе да използва наемни побойници като предишния път, щеше да разбере, че имам приятел трибун и четирима предани събратя в контуберниума, всички до един готови да ме защитават до смърт. Неочаквано поразведрен, тръгнах край редиците с казарми. |
| 4266 |
Или нощното небе над Германия е съвсем различно? По необятно, по тъмно, осеяно със звезди от край до край като императорски плащ с диаманти. Сабина се отдалечи от светлия ореол, който лампите хвърляха пред императорското жилищно крило, и възпря с ръка стражите, понечили да тръгнат след нея. |
| 4267 |
След кратко щуране из тъмните сенки на кулата откри полянка. От време на време минаваше по някой легионер, запътил се към нощния си пост, или адютант, понесъл купчина восъчни плочици, но никой не обръщаше внимание на Сабина и тя се просна по гръб върху тревата и се взря в небето. |
| 4268 |
Жълто сияние от факла освети пътеката, когато свиха зад ъгъла и той се превърна от анонимна сянка в броня във... Викс. Но този Викс беше различен от високото момче, споделяло постелята й на осемнайсет. Стройното му тяло вече се беше наляло и дългите кости се бяха скрепили с мъжки мускули. |
| 4269 |
Масивна златна гривна във формата на лъв обвиваше китката й. Усети, че някак си и досега иска да изглежда красива за Викс, макар на него да му е все едно. Той удължи крачка, сякаш възнамеряваше да продължи напред без нея, но Сабина не изоставаше, преметнала черната пала през ръка. |
| 4270 |
Стига слънцето да грее и да няма много кал, те са изключително приятни. Раменете ми обикновено се противят на тежката торба през първия час, но след малко тялото ми се отпуска и аз се понасям лек като перце в добро настроение и рева с пълно гърло маршовете, които държат легиона в крачка. |
| 4271 |
Маршовете са различни – ако ви се падне особено благочестив и превзет центурион, песните са мрачни призиви към Марс или скучни патриотични стихове за римската слава. Император Траян обаче беше легионер по душа и присърце му бяха най циничните песни, така че разполагахме с пълна свобода. |
| 4272 |
Изтеглихме се бързо от Мог. Половината от нас оставяха зад гърбовете си дългове и бременни жени и всички бяха доволни, че няма да бездействаме. Роби, трофеи, плячкосване – много награди ни очакваха, след като смажем дакийския цар. Дори редови войници като мен можеха да забогатеят. |
| 4273 |
Благодарих на писаря от Шести легион и се върнах при другарите си от контуберниума с мех, пълен с вода. На сбогуване Деметра изглеждаше много достолепно – от среднощния плач очите й бяха станали огромни, сияйни и изкусителни. Може би все пак щях да се оженя за нея, когато се върна. |
| 4274 |
Всички качества, които Сабина не притежаваше. Не ми беше трудно да отбягвам съпругата на легата след тази нощ, когато се натъкнах на нея пред главната кула. Пътищата на войниците и офицерските съпруги не се пресичат в ежедневния китейски порядък. Мътните да я вземат, изглеждаше красива. |
| 4275 |
Не исках да повтарям грешката и по добре да се оженя за бицинианската си богиня и толкоз. След пладне поехме отново. Император Траян яздеше край колоната, величествен в червената си мантия, с ведро момчешко лице под перестия шлем, и припяваше щастливо с пълно гърло най циничните маршове. |
| 4276 |
Докато се обучавах, предприемахме дълги, безцелни тренировъчни походи през планините и разпъвахме лагери. Прибирахме шатрите и пак ги разпъвахме, понякога по три пъти дневно, докато се справим задоволително бързо, но Десетият се задържа твърде дълго в укреплението и бяхме изгубили форма. |
| 4277 |
Утре сутрин обаче щяхме да го скътаме в пътните си торби, сякащ никога не е съществувал, ако не броим някоя дупка или купчина конски тор тук таме. Когато се върнах, Юлий беше окачил казан над огъня и другите се бяха събрали около него. Надуших овнешко месо и твърди овесени бисквити. |
| 4278 |
Очите на Викс я обходиха от главата до петите. Сабина предположи, че изобщо не напомня елегантната легатска съпруга, която беше видял преди седмица след вечерното угощение на императора. Зае обикновена вълнена дреха от прислужницата си, а косата й се спускаше върху гърба й на хлабава плитка. |
| 4279 |
Нали затова всички легионерски лагери са еднакви, където и да се намират? – Тя огледа чистите, здрави стени на шатрата, изопнати в съвършена симетрия. Рогозките вече бяха подредени безупречно и купчинки дребни притежания – зарове, амулети, лични талисмани, бележеха личното пространство на всеки. |
| 4280 |
От един ден пътувам с армията и вече разбрах, че обозът се нуждае от ревизия. Знаеш ли, че местните попълнения не получават същата дажба като римските легионери? Не съм наясно дали правилата го изискват, или офицерите, отговорни за снабдяването, ги мамят, но ще го обсъдя с Траян. |
| 4281 |
Поглеждам фризовете и виждам, че армията на Траян е напредвала в три колони и е навлизала все по дълбоко в Дакия към столицата Сармизегетуза. Личи ясно на фриза, но когато си обикновен войник, виждаш само пътя под краката си и потния, загорял от слънцето врат на войника пред теб. |
| 4282 |
Помня стръмните планински хълмове, обрасли с онези дъхави борове, издигащи се над равни долини и кристали езера. Помня как се вееше червената мантия на Траян, докато препускаше не в безопасност зад телохранителите си в центъра на колоната, а напред назад по фланговете с очи, обхождащи хоризонта. |
| 4283 |
Няколко седмици тя делеше шатрата ни, добавяше странни зеленчуци към еднообразните ни яхнии и научи Сабина на няколко думи от родния си език, но накрая напусна Бойл и се прибра у дома, защото й дойде до гуша от дългите походи, и ние подкачахме Бойл, докато го изкараме от кожата му. |
| 4284 |
Помня, че гледах като хипнотизиран как орелът на легиона се развява сред ореол от светлина. Издигаше се гордо върху високата дръжка, която аквилиферът в мантия от лъвска кожа носеше също толкова гордо. Орелът, реещ се над полята с чуждоземно жито, изглеждаше невероятно царствено и предизвикателно. |
| 4285 |
Помня първия път, когато видях Адриан да си изцапа ръцете. Колоната спря край брега на придошла река и земемерите си блъскаха главите над картите заради някакво укрепление, което трябвало да е там, а го нямало. Седнах на пътя, изохках, свалих си торбата и си протегнах изтощените крака. |
| 4286 |
Веднъж седмично се обличаше в коприна, вечеряше с императора и изглеждаше достолепна като храмова статуя, достойна да й поднасят жертвоприношения, но през останалото време във вълнената роба и грубите сандали можеше да мине за кална, жилава домакиня, последвала съпруга си в легиона. |
| 4287 |
У моето момиче навярно имаше искрица божественост. Помня как й се присмивах. На изражението й, когато за пръв път вкуси ечемичена супа, сварена в шлем над лагерния огън; когато подскачаше в празната шатра, гола голеничка, надянала само въпросния шлем, и имитираше безпощадно центуриона ни. |
| 4288 |
Помня и как й се възхищавах – че без да хленчи, превързва покритите си с мехури крака, докато заякнаха от ходенето, че натовари луксозната си карета с жени и деца, за да преминат невредими реката, вместо да се борят със силното течение, че се осмели да се опълчи на старшия лекар от Десети Фиделис. |
| 4289 |
Кому остава време за угризения? Беше лято, имах император, на когото да служа, и враг, когото да убия; имах дълги пътища, които да ме изтощават през деня, и тънко като вретено момиче да ме изморява нощем. Това помня от месеците в Дакия, а не по мащабните щрихи на политиката и стратегията. |
| 4290 |
Плотина прокара пръсти по релефа на личния печат на момчето. Писмата му пристигаха доста по рядко от нейните ежеседмични послания и, разбира се, тъй беше редно. Разстоянията бяха огромни, пътищата – несигурни и все пак сега той беше влиятелен командир с безброй задължения, запълващи времето му. |
| 4291 |
Тит въздъхна дълбоко, но замълча, когато тя извади вързопа за пране от колесницата си. Винаги се стараеше да преглъща недоволството. След ужаса, който съзря в очите му през онази първа нощ, Сабина се надяваше – по силно, отколкото допускаше, че е възможно – да не изгуби приятелството му. |
| 4292 |
Седеше с кръстосани крака пред огъня, с меч върху коленете му. Пламъците играеха по косата му и я багреха в червено и златисто, а мускулите му изпъкваха под кожата на голите му ръце, когато прокарваше точилото напред назад. Сабина вече знаеше какъв е трикът да наостриш добре оръжието. |
| 4293 |
Ръцете му бяха приятно нежни. Съпругата му ще е щастливка. – Легат Адриан иска да отрови водата, но средството е ненадеждно, а императорът се чудеше дали в тръбите ще се поберат неколцина войници, за да се промъкнат под стената, но се оказаха прекалено тесни... Викс отметна глава и се засмя. |
| 4294 |
Последва мърморене, спорове, хипотези и песимистични забележки, ала оптимизмът на императора постепенно зарази всички. Той вече кроеше планове, крачеше напред назад в очуканата си броня, разискваше с офицерите си и Тит доволно отстъпи в ъгъла на шатрата. Остана незабелязан, както предпочиташе. |
| 4295 |
Целунах Сабина по извивката на хълбока и се усмихнах, представяйки си изражението по лицето на надменното копеле, ако ме види сега. Ако ни видеше, сигурно щеше да се наложи да го убия, но това не ме тревожеше особено. Щях да хвърля тялото в някой ров и да обвиня дакийските стражи. |
| 4296 |
Победоносният зов на тромпетите прозвуча призори. Филип ругаеше ликуващо на мекия си гръцки, а Симон крещеше като зъл дух. Ала слънцето се вдигна горещо на небосклона, пратеници яздеха напред назад и ние пристъпвахме от крак на крак, докато конниците разнасяха искания нагоре надолу по планината. |
| 4297 |
Върху тревата имаше огромен равен кръг от плътно подредени един до друг камъни, напомнящи слънчев диск, и аз видях как Траян скочи от коня си и тръгна към него с лице като буреносен облак. Грабна знамето от аквилифера ни, който застина стреснат на място, и застана в средата на каменния кръг. |
| 4298 |
Траян вдигна ръка да ни смълчи, но ние тропахме с копията върху щитовете и мрачното му изражение започна да се разсейва. Той се усмихна доволно като момче и очите ни се насълзиха от пушека, който вятърът довяваше от горящата крепост и го завихряше около прекрасния ни, дързък орел. |
| 4299 |
Нещастните кучи синове, които ще останат на пост, да внимават да не се напият. Другите да разполагат с нощта както намерят за добре. Но заловят ли някого с дакийска жена, която не изглежда доволна, ще му отрежа петела с тъп нож. Ние изревахме в отговор и забарабанихме отново с копията. |
| 4300 |
С Филип открихме гостилница, обрах го на зарове, после той ме обра и излязох навън с половин кесия и значително по ясен разсъдък от него. Тъмните улици се виеха причудливо за разлика от правите ъгли на Рим. Усещах как невидими очи наблюдават червената ми мантия и качулатия ми шлем. |
| 4301 |
Но макар да не бих го признал пред никого, предпочитах да прекарам нощта в леглото до момичето си, вместо да се напивам в гостилница, където половината клиенти искат да ме убият. Успокоих се, че утре ще се забавлявам безмилостно, подигравайки се на стенещите си и повръщащи събратя по оръжие. |
| 4302 |
Размениха по няколко думи със стражите орлите никога не остават без надзор. Видях как си отдадоха почест и мъжът в средата се наведе и извади знамето измежду камъните. Лунната светлина посребряваше лъвската кожа, наметната през главата му. Разбрах, че е аквилиферът ни, и му завидях. |
| 4303 |
Той ме посрещна с ръмжене, замахна с копието към лицето ми и аз вдигнах щита. Острието се плъзна по издатината в средата му с глухо тупване и аз надзърнах бързо към слънчевия диск. Дузина стражи пазеха Орела, но се бяха пръснали да търсят вино и курви. Само двама чуха вика ми и се върнаха. |
| 4304 |
Той извади брадва от колана си и я размаха в къса, зловеща дъга. Вместо да се забие някъде между ушите ми обаче, острието отчупи къс от щита ми и препарира ръката ми. Зад мен долетя задавен крясък и видях как дакиецът в лъвската кожа забива брадвата си в главата на светлокос легионер. |
| 4305 |
Беше се втурнал да ми помогне толкова бързо, че не беше успял да си върже шлема. Горната една трета от щита ми се разлетя на трески под следващия удар на брадвата. Изревах и халосах с него дакиеца си. Висок здравеняк в червена мантия, несъмнено съблечена от някой нещастен мъртъв римлянин. |
| 4306 |
Умеех да се бия като римлянин с дясната ръка, когато съм в строй зад щита. Къси, резки движения, върхът побеждава острието, всичко, което ми бяха втълпили по време на легионерското обучение. Но лявата ръка беше обучена от варварин, от най великия римски гладиатор, по една случайност мой баща. |
| 4307 |
С лявата ръка убих за пръв път, когато бях на тринайсет години. Лявата ръка не признаваше правила, не се биеше във формация. Върхът побеждава острието, знаеше дясната ръка. Върви по дяволите, мислеше лявата. Докоснах амулета, даден ми от татко, и замахнах със сабята към гърдите на дакиеца. |
| 4308 |
Отсякох гребена на откраднатия шлем върху главата му, пронизах коляното му и той се запрепъва. Срязах половината му щит и половината му пръсти с него. Той изпусна брадвата, но не помоли за милост, само ме гледаше стоически и понеже беше смел, отнех живота му с един бърз замах през гърлото. |
| 4309 |
Изгледа ме невъзмутимо. Беше по висок от мен, което не се случваше често, и имаше къса черна брада, пълни устни и нос, прав като саблено острие. Грубата лъвска кожа се смесваше е черната му коса, а лъвските лапи бяха кръстосани върху широките му гърди. Орелът изпищя мълком над главата му. |
| 4310 |
Едната лъвска лапа се свлече назад и аз видях ужасната рана под нея, Римският легионер беше разпорил корема на царя, преди да умре. Децебал изпусна Орела и той изтрополи върху каменния слънчев диск. Царят притисна брадвата към гърдите си, потупа я леко и посегна към камата, затъкната в колана му. |
| 4311 |
Дори да беше притежавал сила за десетима, сега кръвта я бе отнесла. Погледна ме. Аз издърпах камата от ръката му. Не знаех какво да кажа, не знаех с какви молитви се сбогуват дакийците с умиращите си воини, затова просто докоснах амулета, даден ми от друг воин, също притежавал сила за десетима. |
| 4312 |
Олюлявайки се, излязох, от шатрата на Тит. И меча ми се нуждаеше от почистване; беше покрит със съсирена кръв, а центурионът щеше да ме изпече жив, ако я прибера в този вид в канията. Ръцете ми обаче трепереха толкова неудържимо, че изругах и продължих напред. Тази нощ лагерът беше почти безлюден. |
| 4313 |
Центурионът се прокашля и аз разбрах, че съм пропуснал реда си. Свалих си припряно шлема и сведох глава. Той приближи до мен. Венецът се оказа лек, толкова лек – няколко сплетени клонки и листа. Беше прекалено голям и се наложи да го побутна назад, за да не се смъкне върху ушите ми. |
| 4314 |
Император Траян преметна лъвската кожа през раменете ми; гривата покри лавровия ми венец, а пожълтелите зъби обрамчиха челото ми. Той завърза лапите през гърдите ми и ноктите изтрополиха върху бронята. Вдигнах ръка, за да не се плъзне кожата, и пръстите ми докоснаха грубата козина. |
| 4315 |
Императорът ме улови за раменете с гордо бащинско изражение и ме целуна тържествено по двете бузи. Изкрещя нещо, ала виковете и барабанящите по щитовете копия заглушиха думите му и аз вдигнах зашеметено очи към Орела, разперил криле над главата ми с клюн, застинал в ням повелителен писък. |
| 4316 |
Явно целият легион споделяше мнението му и крачеше двойно по бързо, припявайки маршовете фалшиво, но ведро и гръмогласно. Императорът също пееше, яздейки пред колоната върху едър черен кон, заобиколен от легатите си. Тит чуваше силния му грубоват глас да се присъединява към по неприличните строфи. |
| 4317 |
Тогава ще се отървем от тях – целуна я звучно Викс. Тит си помисли, че напоследък очите му сияят по меко, когато я гледа, и не излъчват предишното небрежно собственическо чувство. Улавяше я автоматично за ръка винаги когато застанеше до него, и огромният му палец галеше нежно опакото на дланта й. |
| 4318 |
Ти също си много изискан. Легатската броня му отиваше и той беше скочил от огромния си кон с вродена елегантност. Никой не умееше да язди по достолепно от съпруга й, дори императорът. Навярно защото конете обожаваха Адриан – дори сега едрият жребец го побутваше с муцуна по ръката. |
| 4319 |
Викс продължи да се взира в него над главата й още няколко дълги секунди. Мъжът в лъвската кожа срещу мъжа в броня, втренчени един в друг, сякаш забравили, че тя съществува. Сабина стисна предупредително ръката на Викс. След още един протяжен миг убийствените искри в очите му угаснаха. |
| 4320 |
Видях групичка гръмогласни усмихнати легионери, устремили се към най близката гостилница, но две възторжени момичета, подхвърлящи цветя към тях през прозореца, ги отклониха от целта. Всички бяха щастливи, с изключение на проклетия герой. Ужасно весел писар ме посрещна радушно в главната кула. |
| 4321 |
Сега щеше да живее в храма под постоянна охрана и да съзерцава гордо бюста на императора и всички останали ценности на легиона. Щях да го нося само по време на учебни походи или ако тръгнем отново на война. Погледнах го, когато го забиха на мястото му, и той ми отвърна с високомерни очи. |
| 4322 |
Излязох от кулата, обзет от гняв. Не исках да се напивам, не исках да празнувам, исках само да се сбия с някого. Не, всъщност исках война, нещо дълго и жестоко и за предпочитане кърваво. Краката ми ме поведоха към предишната ми казарма, но след малко спрях и осъзнах, че вече не живея там. |
| 4323 |
Размислих дали да не се върна при писаря, но видех ли още веднъж радостната му физиономия, сигурно щях да я посиня и после онова копеле Адриан щеше да заповяда да ме наложат с камшик. Заля ме нова вълна гняв, когато си спомних студения му мрачен поглед да среща очите ми над лъскавите коси на Сабина. |
| 4324 |
Целият град празнуваше, а аз не знаех къде да отида. Сигурно години наред нямаше да има при кого да отида. Десетият нямаше да помирише война, след като Дакия вече кротуваше. Щяхме да стоим на пост в укреплението и от време на време да ни водят на тренировъчен поход, колкото да не ръждясаме. |
| 4325 |
Бях се заклел да отслужа тези години и сега те се простираха пред мен като гроб. Сабина, естествено, ще обикаля из Панония, ще проверява акведуктите, както й е заръчал баща й, и ще опознава всички нови хоризонти, които пожелае. Надявах се панонците да я изпекат на шиш и да я изядат. |
| 4326 |
Внезапно се почувствах нелепо в лъвската кожа. Развързах лапите, увили врата ми, и смъкнах гривата от главата си. Натъпках кожата във войнишката си торба; подминаха ме шепа центуриони. Размахваха победоносно мехове с вино над главите си и пееха с пълно гърло мръснишка пиянска песен. |
| 4327 |
Сетих се обаче за студения поглед на Адриан и реших да не го ядосвам. Вероятно нямах особени шансове да стана легат, но щяха да се стопят съвсем, ако разкажех на командира си как съм обяздвал съпругата му. Стоях с провесени ръце сред ликуващия град и ми идеше да закрещя с пълно гърло. |
| 4328 |
Глупав варварин, забъркал се с патрицианско момиче. Никакви патрицианки повече! Никакви умни момичета, никакви момичета, мечтаещи за приключения, и никакви момичета, които ме държат буден с приказките си по цяла нощ. Мили обикновени момичета – от днес нататък щях да подбирам само такива. |
| 4329 |
Бебе или не, нямаше да се женя. Това, че патрицианската змия ме заряза, не означаваше, че ще побягна обратно при Деметра. Щях да се отбия при нея, да погледна надлежно бебето, да й оставя пари и евентуално да си легнем в името на добрите стари времена... Улицата изглеждаше съвсем същата. |
| 4330 |
Деметра нямаше да се заинтересува от войнишки истории, но щеше да се впечатли, че съм станал аквилифер. Очите й щяха да заблестят от възхищение. Сабина никога не ме гледаше така. Гледаше ме, сякаш ме познава до мозъка на костите, и понякога това ме караше да се чувствам ужасно неудобно. |
| 4331 |
Сигурна съм, че само чакат да ми видят гърба, за да приберат всичко, попаднало им пред очите. Свободна си! – обърна се тя към момичето, което изтупваше робата й. Германската прислужница с безизразно лице излезе, мърморейки мрачно, и Плотина вдигна ръце да закопчае сама аметистовата си огърлица. |
| 4332 |
Радваше се да го види най после във вечерна тога, красив и изискан и със спретнато подрязана брада вместо във вечната броня. Понякога Плотина си мислеше, че е обречена да прекара целия си живот, заобиколена от мъже в ризници. – Признавам, отначало недоволствах, но тя не ми създаваше неудобства. |
| 4333 |
Ако бях довел Деметра, тя щеше да посрами всички напудрени хубавици. Грабнах бокал с вино от миловидна, дребна и разголена прислужница, която ми се усмихна широко, сякаш и тя е участвала в сразяването на даките, но виното ми приседна. Буца, твърда и упорита, запушваше гърлото ми. |
| 4334 |
Но аз не избягах от проклетите дакийци, нямаше да избягам и от тази патрицианска курва. Стиснах зъби и се втренчих в нея грубо, както аз си знам. Нямаше го лекомисленото яркожълто, което носеше на парада. Очевидно вразумена от императрицата, сега носеше бяла коприна, набрана около врата. |
| 4335 |
По едно време ме забеляза, потупа ме по рамото и докато разказваше на прехласнатите гости как съм надвил Децебал, аз пристъпвах смутено от крак на крак. После половин дузина от генералите му ме поздравиха, мнозина с по груби езици от моя, и при други обстоятелства щях да попия всяка тяхна дума. |
| 4336 |
Главата ми се въртеше, а горещината в залата ме задушаваше. Изтръгнах каната от ръцете на стъписания виночерпец и се отдалечих, олюлявайки се от шума. Излязох в атриума. В нишите по стената запалените факли мъждукаха съвсем слабо и някак си успях да падна в малкия фонтан в средата на атриума. |
| 4337 |
Пиян трибун се блъсна в мен и аз го тласнах към статуя на къпеща се нимфа. Нимфата се катурна, трибунът хлъцна и ме изгледа щастливо. Всички изглеждаха щастливи. Императорът, излегнат върху лектуса, прегръщаше през рамо възхитен роб и го потупваше по коляното в ритъма на музиката. |
| 4338 |
Свирачите на лютня дърпаха жизнерадостно струните и припяваха неприлични песни. Половината войници се включваха хорово в припева, а другата половина лежаха в несвяст между възглавничките. Дори кучият син Адриан, изглежда, се забавляваше, наблюдавайки група акробати, премятащи се по мозайката. |
| 4339 |
Заглади восъчната плочица и започна да пише наново. Под нокътя на палеца му имаше тънка ивица кръв и Сабина се почуди дали сърната го е изгледала безмълвно, когато е посегнал да й пререже гърлото. След сватбата им Адриан ходеше на лов веднъж седмично, преследвайки сърни с колесницата си. |
| 4340 |
Но не може ли и да съм любопитна? Най интересните неща винаги се случват на теб, а на мен не ми се случва нищо вълнуващо. Сабина погледна тъжно малката си сестра. Всъщност вече не беше малка, макар като на всяко неомъжено момиче около врата й да висеше златният медальон във формата на сърце. |
| 4341 |
През първите години след сватбата той нито веднъж не се намеси в личния живот на Сабина. Казваше, че стига да се държи дискретно и да не петни името на мъжа си, всяка жена може да разполага както намери за добре с леглото си. За разлика от повечето съпрузи дори не настоя да му роди няколко синове. |
| 4342 |
О, знаех, че косата ми ще побелее и ще се прегърбя, когато чукна древните петдесет лазарника, но ми се струваше крайно несправедливо след две чаши вино на трийсет да ме сполита бумтящо главоболие на сутринта, след като на седемнайсет поглъщах по две кани, без да ми се завие свят. |
| 4343 |
Не бях го виждал отдавна, но и не изгарях от желание да влизам вътре. На тринайсет прекарах там няколко злополучни месеца в ролята на полудоброволен гостенин (няма значение защо) и не бих възразил да не прекрача повече портите му. Но мраморните коридори бяха по светли, отколкото си спомнях. |
| 4344 |
От теб ще излезе добър центурион. Дали? От години мечтаех за заострения шлем, за релефната броня, за меча, препасан от другата страна, защото вече нямаше да се налага да я вадя в строя. Копнеех да ме повишат от мига, когато станах аквилифер, и сега дланите ми се изпотиха при тази мисъл. |
| 4345 |
Просто бях от типа хора, с каквито обича да се обгражда – енергичен млад воин, обсебен единствено от мечти за бързи и тежки походи и за бързи и тежки битки след тях. Императорът имаше стотици протежета като мен във всички легиони из империята и в редовете на преторианската стража. |
| 4346 |
Очаквах еврейският дом да ми се стори екзотичен. Няколкото легионери от Десетия, служили в Юдея, разказваха мрачно за горещо място с хора с гореща кръв, въпреки че аз не хващах вяра на по налудничавите – че евреите отрязвали онази работа на момченцата си още като били бебета например. |
| 4347 |
Общувах предимно с усмихнати легионерски съпруги с дрезгави гласове и дружелюбни германски уличници, чиито услуги купувах в Мог. Лектусите бяха подредени в дъга като на обичайно вечерно угощение, въпреки че и за децата бяха предвидени места – традиция, нехарактерна за повечето римски домове. |
| 4348 |
Посегнах към хляба, но Симон ме сръга с лакът и аз осъзнах, че майка му произнася молитва на иврит и извършва церемония със свещи. Сведох бързо глава, ала молитвата се оказа кратка. Имаше риба, печено агне, вино. От време на време произнасяха нови молитви на иврит и аз разпознавах бегло някои думи. |
| 4349 |
Пълна с еврейски бунтовници, с храна. Удържала дълго на римската обсада. Понеже нямало начин да ги принудят да се предадат от глад, легионите прокопали широк път до портите и построили обсадна кула. Използвали еврейски роби, за да не ги убият бунтовниците с камъни и нагорещен катран. |
| 4350 |
Накрая се самоубил. Когато римляните нахлули в града, нямало къщи, които да плячкосат, нямало жени, които да изнасилят, нямало и бунтовници, които да отведат във вериги в Рим. Намерили мъртъв град, пълен с храна. Евреите я оставили, за да докажат, че не гладът ги е принудил да умрат. |
| 4351 |
Според мен човек би могъл да мечтае за много повече от това, но познавах добре Симон и знаех, че не бива да споря с него, когато е в такова настроение. Представих си как се връщам в Мог и в казармите, миришещи на пот и кожа, и как чакам да започне войната с Парта, и ме обзе умора. |
| 4352 |
Отвори вратата и влезе. Адриан примигна. Лежеше в леглото, облегнат върху купчина възглавници, а лъскав слой пот покриваше голите му рамене. Лампата хвърляше мека светлина върху омачканите чаршафи, върху високия, опасан с корнизи таван и статуята в ъгъла на гръцки воин, мятащ копие. |
| 4353 |
Но подходящи кандидатки не се намират лесно. Трябваше ми жена с благородно потекло, сродница на императора, с щедра зестра и връзки с влиятелните римски семейства. Жена със стил и интелект, по образована от връстничките си. Съпруга с дарба да очарова хора с всякакво социално положение. |
| 4354 |
Каруцата заскрибуца към лозята и Симон настигна и улови за ръцете двамата си по млади братя. Участниците в шествието вече бяха в празнично настроение. Юношите си подаваха стомни с вино, момичетата в каруцата пърхаха с мигли и се кикотеха, майките и бащите крачеха един до друг, накичени с венци. |
| 4355 |
По възрастните жени започнаха да разопаковат кошници с храна и още стомни с вино, чудейки се дали ще стигнат, както явно правят всички майки по света. Група момиченца, прекалено малки да танцуват в лозята, наобиколиха кротките мулета и започнаха да връзват панделки по гривите им. |
| 4356 |
После нададе пронизителен боен вик и се шмугна сред лозите. Другите момичета се спуснаха след нея с радостни викове. Някъде зад нас засвириха кавали и момиченцата започнаха да се въртят, вперили завистливи погледи в по големите си сестри, които се уловиха за ръце и затанцуваха сред лозниците. |
| 4357 |
Мъж на средна възраст с посребрена брада гледаше алчно Мира – бях разбрал, че третата му съпруга току що е починала – и ненадейно ми се прииска да го ударя. След миг той се олюля и примигна, улучен в гърдите от едър грозд, а Мира се шмугна засмяна зад лозите. Улових погледа й и тя ми се усмихна. |
| 4358 |
Но в присъствието на императора Адриан демонстрираше консулско усърдие; прелистваше свитъци, прехвърляше плочици, диктуваше писма с дискретен шепот на секретаря. От време на време вдигаше поглед, но не към сцената, а към пищния стол зад него – да провери дали Траян забелязва старанието му. |
| 4359 |
Адриан застина достолепно до нея, но Траян прегърна Сабина през рамо и се шмугна в множеството. Хората се отдръпваха да сторят път – улични търговци, продаващи недодялани портрети на актьорите, просячета, протегнали панички за милостиня, еднокрак стар войник – всички се усмихваха. |
| 4360 |
Преди да замина на юг за Рим, седях дълго в храма, галех металните му криле и му обещах да се върна скоро, но се бавех вече повече от пет месеца и се чувствах виновен. Щеше да ми е мъчно да го предам на нов аквилифер. Е, той щеше да си остане моят орел, въпреки че нямаше да го нося аз. |
| 4361 |
Първа кохорта. В първа кохорта бяха най добрите войници, най калените, а центурионите им бяха още по добри. Мъже с амбиции. На трийсет години, минималната възраст за повишение, получих назначение в първа кохорта. През последните месеци научих, че когато са щастливи, евреите чупят неща. |
| 4362 |
Сабина тръгна към тях, ситнейки заради тясната дреха, и видя как секретарят на Адриан, пажът с виното, дванайсет прислужници и всичките двайсет и четирима гости полагат неистови усилия да не зяпат голата й гърда. Сякаш не ги забелязва, тя протегна ръка и потупа мило, по съпружески бузата на Адриан. |
| 4363 |
Повечето не ме харесваха – изстрелях се направо в първа кохорта, докато те трябваше да си проправят път нагоре с нокти и зъби. Калени мъже от кариерата, десетина, че и двайсет години по възрастни от мен. Аз бях най младият и всички ми прехвърляха най неприятните задачи, но на мен ми беше все едно. |
| 4364 |
И ти ме удряй, ако искаш, сега не нося шлема и емблемите. Ударих го два пъти, преди да посмее да отвърне. Улови ме през кръста – привърженик на близкия бой – и ръцете, които се сключиха около врата ми, бяха силни. Щеше да ми свърши работа, ако ми потрябва човек да удуши вражески страж в тъмна нощ. |
| 4365 |
Но Мира беше отпътувала за Антиохия и аз нямах време да чакам отговор. А красивото момченце беше впило в мен огромните си кафяви очи и аз си представих как светът ще го сдъвче и изплюе, ако някой не го закали. И ето го тук, седнал с кръстосани крака и светнали очи върху рогозката в моята шатра. |
| 4366 |
Независимо от сивото и студено небе мнозина достойни граждани бяха дошли да почетат бившия консул и изтъкнат държавник на Рим. Тит крачеше редом с прибулените опечалени в такт с тържествения вой на бронзовите рогове и се взираше безучастно напред, защото изблиците на скръб бяха неуместни. |
| 4367 |
Главата на семейството трябва да е по твърд от камък. Усети как сълзи напират в очите му само веднъж, когато срещна погледа на сенатор Маркус Норбан, докуцукал упорито да участва в процесията, придружен от съпругата и дъщеря си в черни роби. Възрастният мъж му кимна като на равен. |
| 4368 |
Ако трябваше да избира, с погребалната процесия щеше да приключи въпроса. Щеше да остави праха на дядо си в криптата и да се прибере благодарно у дома за деветте дни траур, през които щеше да постави бюста на дядо си в нишата и от време на време да разговаря с него, докато свикне с новата си роля. |
| 4369 |
Ненадейно си припомни меките й устни под неговите, още по кадифените й гърди и примигна силно да прогони образа. Милостиви богове! Такива мисли не бяха добре дошли в момента, когато предстоеше да произнесе погребално слово за дядо си. По размазаните розови лица започваше да се изписва нетърпение. |
| 4370 |
Оказа се, че съпругите предпочитат да ги питат дали искат да гледат чуждо дете, и то преди детето да се появи на прага им. Антиной обаче вървеше по петите й толкова предано, толкова отчаяно се стараеше да я зарадва и се усмихваше толкова лъчезарно, когато го похвалеше, че тя се предаде бързо бързо. |
| 4371 |
И без да съм натрупал дългогодишен семеен опит, знаех, че е невъзможно да спечеля такъв спор. След трудното начало обаче положението се изглади и сега Антиной търкаше шлема ми, тананикайки, а Мира пееше в кухнята. На свой ред аз тръгнах да търся игла, за да зашия скъсаната подплата на шлема. |
| 4372 |
Махнах небрежно, но се натъжих. За старите ми приятели нещата се бяха променили. От време на време ми гостуваха в свободните си часове, Мира ги гощаваше щедро с яхниите си и се шегувахме на воля, но когато бяхме в легиона в пълно бойно снаряжение, трябваше да ми отдават чест и да назовават ранга ми. |
| 4373 |
Обмислих дали да не го помоля за заем – хората ми не получаваха редовно надниците си и какъв е смисълът да имаш богат приятел, ако не го използваш в оскъдни времена? – но дочух от един от секретарите на императора, че Траян също възнамерява да поиска заем, и реших да не злоупотребявам. |
| 4374 |
Ни помен от патрицианска префиненост. Виждах как от време на време докосва закръгления си корем и поглежда към надвесения над чинията Антиной, представяйки си как ще изглежда нашето момче на осем години. Облакътих се на стола и заотпивах на бавни глътки от бирата. Наблюдавах и харесвах видяното. |
| 4375 |
Нямаше ги благоуханните борове край Старата Сарм; само буйни реки и тесни планински проходи, обрамчени от скалисти зъбери. Траян ги прекоси с осемдесет хиляди войници и се установи в Елегея, където арменските принцове запристигаха един след друг, коленичеха и му засвидетелстваха преданост. |
| 4376 |
Един от принцовете му подаде диадемата си със самодоволна физиономия, която те засърбяват пръстите да зашлевиш. Личеше си, че очаква Траян да му надене обратно диадемата с мило малко слово, но остана разочарован. Траян изрита принца и аз го чух да се жалва в коридора, недоумявайки къде е сбъркал. |
| 4377 |
За пръв път виждах продоволствията и припасите да пристигат толкова бързо, толкова навреме и без нито една буболечка. Сабина не останала в Антиохия или поне така чух. Не бях я виждал, но разбрах, че заминала за Египет да наблюдава пролетното пълноводие от палубата на нилски кораб. |
| 4378 |
Наричаха ме жестоко копеле, но се завърнаха с повече военни трофеи от всеки друг центурий в Десета част, а мен ме повишиха с два чина. Центурионът над мен загина в една схватка, а онзи над него умря от лагерна треска и императорът ме назначи първо на мястото на единия, а после – на втория. |
| 4379 |
Откакто в Рим се разчу за завещанието на дядо му, броят на гостенките в дома на Тит значително се увеличи. Колеги, които преди не си правеха труда да приемат поканите му за вечеря, сега молеха не само да му гостуват, но и водеха рояци неомъжени сестри, дъщери, внучки и племенници. |
| 4380 |
Траян минаваше през всяко укрепление и през всеки мост пешком до нас, ревейки с пълно гърло пиперливи маршови песни, и аз наблюдавах с просълзени очи как петдесетгодишният ни император с побелели коси крачи гологлав под слънцето, жилав и силен, и кара по младите да ускоряват ход. |
| 4381 |
Аз вече бях постоянно подкрепление на Квет. Той харесваше бързоногите ми мъже, които не изоставаха от кавалеристите му и умееха да атакуват мълниеносно или да дебнат нощем в гъсталаците и да изскачат ненадейно с викове и звънтяща стомана. Същата пролет при едно нощно нападение изгубихме Юлий. |
| 4382 |
Независимо Дали се биеха в плътен строй зад огромния правоъгълник от вдигнати щитове, или разпръснати на четирийсет гръмогласни двойки, се вклиняваха във фаланга сред месопотамски войници, през онази година моите мъже изглеждаха непобедими. Месопотамия падна. Повишиха ме с още един чин. |
| 4383 |
Тит получи назначение на някакъв нов държавен пост в Рим и очевидно много разчитаха на него. Хлапето успяло да израсте в кариерата преди мен, но писмата му си бяха същите като преди. Все още цитираше философи, които не бях чел, и ме кореше, че съм варварин, защото пия неразредено вино. |
| 4384 |
Надявах се това да я поразмекне преди предстоящата свада за церемонията с обрязването. Уважавах традициите. Когато не бях на бойното поле, с Мира отбелязвахме Шабат всеки път в края на седмицата и аз произнасях молитвите с нея за още половин дузина религиозни празници през годината. |
| 4385 |
Размахваше меча, присвил съсредоточено големите си кафяви очи. Оръжието беше прекалено тежко за момче на неговата възраст, но щеше да свикне. Аз бях още по малък, когато татко започна да ме обучава. Антиной вече беше навършил девет и изглеждаше все така красив, но се бореше срещу това с всички сили. |
| 4386 |
По късно чух, че императорът се разминал на косъм със смъртта. Покривът рухнал над главата му, но той успял да скочи през прозореца. Една греда обаче смазала консула, с когото разговарял. Мнозина други загинаха сред отломките – изтъкнати римляни, антиохийски управници, гостуващи посланици. |
| 4387 |
Адриан вдигна очи от извора до краката си и изгледа многозначително Сабина от главата до петите – медальона като изрисувано око около врата й, тънката памучна туника до глезените, златистия тен от дните, когато беше яздила с камила, за да види пирамидите, където са погребани древните фараони. |
| 4388 |
Из целия град имаше безчинства и крадци, тършуващи из развалините за скъпоценности. Видях млад мъж да пребърква с алчен поглед джобовете на жена, просната на улицата със счупен крак. Претърсваше дрехите й, глух за болезнените й стенания. Застанах тихо зад него и му прекърших врата с голи ръце. |
| 4389 |
Антиной ме гледаше втренчено, но аз не знаех какво да му кажа. От време на време Бойл ме придумваше да поспя. Строполявах се върху земята и спях, увит в мантията; спях, докато събера сили да се изправя отново на крака и да започна да копая. Ръцете ми приличаха на кървави късове месо. |
| 4390 |
Крак с подуто стъпало и подут глезен. Испанецът, когото ступах през първия ден от похода, постави ръка върху рамото ми. Аз се отдръпнах, коленичих върху руините и заразчиствах с шепи камъните. Две трески се забиха под нокътя на палеца ми чак до кокалчето, но усетих само притъпена болка. |
| 4391 |
Гредите щели да ги смажат, но две от тях се вклинила една в друга над пещта. Порой от камъни приклещил глезена на Мира, ала гредите и пещта й осигурили мъничко убежище. Мъжете ми проклинаха, крещяха, напрягаха мишци да вдигнат едната от гредите, а аз надникнах през пролуката в камъните. |
| 4392 |
Робите и секретарите винаги се опитват да крадат. – Фаустина нави като въже мократа си коса и я преметна през рамо. – Малко брашно от склада, малко мрамор от големите доставки – всичко е пари. Според мен имаш два варианта, ако искаш да разкриеш измамника. Започни от върха на стълбата. |
| 4393 |
Антиной я отлепя от ботуша ми и я подхвърля във въздуха, а Мира идва, прегърнала Чая, бърше ръце в престилката си и ме хока, задето не съм я предупредил, че си идваме. Обяснява как щяла да купи гъска, ако е знаела, че ще храни петима или по скоро седмина, предвид бездънния ми стомах. |
| 4394 |
Плотина затвори очи, припомнила си вечерното угощение, когато онази рокля шокира приближените на скъпия Публий. Слава на боговете, че уличницата сега гуляе в Ефес или в Сирия, или където и да е – достатъчно далеч във всеки случай, та разстоянието да заглушава мълвите за подвизите й. |
| 4395 |
Гостите заемаха местата си в триклиниума, където вместо лектуси бяха подредени дълги редици столове. Публично четене на последния трактат на сенатор Норбан, който тази година се оттегли от Сената, но перото му продължаваше да твори. Плотина се намръщи, заемайки почетното си място начело на гостите. |
| 4396 |
Плотина приглади доволно диплите на тъмнозелената си роба. Не само средствата помагаха на скъпия Публий да се изкачва по стълбата, о, не. Поддръжниците, съюзниците, приятелите по високите етажи бяха далеч по важни и тези мъже биха се шмугнали в шубраците като обидени змии, ако им предложат пари. |
| 4397 |
Антиной отвори уста да ме поздрави, но я затвори. Не дойде с мен в Кипър, слава на боговете, но ме беше придружавал на достатъчно походи и знаеше как изглеждам след тежка битка. Свалих си бронята и я захвърлих на пода. Метнах върху нея колана с меча и придърпах стол изпод масата. |
| 4398 |
Антиной я последва пъргаво като младо еленче. Озърнах се и видях обичайния спретнат и ведър оазис, в който Мира превръщаше всичките ни домове. Малък фриз с листа и лозници около вратата; сандъче в двора точно до прага, където отглеждаше ароматни билки за супата. Купчинка играчки на пода. |
| 4399 |
Върнахме си и още няколко града, но те представляваха само отделни оазиси на порядък сред всеобщия хаос. Препускахме по течението на Ефрат и този път виждах очи, изучаващи ни изпитателно иззад папратите, очи, които искаха само едно – да украсят мястото между лопатките ми с дръжка на кама. |
| 4400 |
Не заспивах мигом, въодушевен от победоносни битки както предишния път, когато прекосявахме тези земи. Пред Ктесифон водихме истинско сражение. От момче мечтаех за такова – войници докъдето поглед стига, скрити зад щитовете, непоклатими, неумолими, стиснали гибелни копия, сияещи ярко под слънцето. |
| 4401 |
Докоснах амулета около врата ми и зашепнах набързо молитва към бога на войната, когото все още си представях като татко. Отправих една молитва и към бога на Мира – колкото повече небесна подкрепа преди битка, толкова по добре – и после скочих от коня и се строих в редиците на пехотинците. |
| 4402 |
Пронизах единия и халосах другия с издатината на шита си, но третият щеше да ми намушка врата с извитата си сабя, ако Филип от дясната ми страна не беше забил копието си в гърлото му. Видях как мъжът поглежда кървавото острие, стърчащо от адамовата му ябълка, и рухва върху стъпканата трева. |
| 4403 |
Около устните му се бяха врязали нови дълбоки бразди, очите му бяха помътнели и единият ъгъл на устата му беше извит надолу, сякаш е постоянно намръщен. Спомних си слуховете, че императорът припаднал преди няколко месеца и цяла седмица бил на легло, но фучал от гняв през цялото време. |
| 4404 |
Пареща болка прониза рамото ми, но не й обърнах внимание. Траян падна на земята, а аз се хвърлих върху него. Сред крясъци и трополене на копита преторианците се скупчиха около нас. Някой ме вдигна, трима стражи заобиколиха императора с извадени мечове и го поведоха бързо към лагера. |
| 4405 |
Стражите и офицерите зад него зяпнаха още по смаяно (и ръцете им се помаяха върху дръжките на мечовете), когато забих показалец в гърдите на Траян и му изкрещях с пълни дробове, че е идиот. Идиот да стои толкова близо до врага и още по голям идиот да стои толкова близо по време на сражение. |
| 4406 |
Други две кърпеха, а двама пажове чакаха нареждания, но зад писалището императрицата на Рим се трудеше по усърдно от всички, взети заедно. Трябваше да издигнат статуя на Траян в новия му форум... зимните й роби и мантии трябваше да се извадят от дрешника и да се проверят за молци. |
| 4407 |
Тази сутрин нямам време за разговори. Плотина прегледа набързо последното писмо от съпруга си – кратко и любезно както винаги, все едно изсечено с меч между сраженията. Траян определено нямаше дарба за изтънчена кореспонденция. Сигурно щеше да се наложи да го посети, ако войната се проточеше още. |
| 4408 |
Преди две години отпътува за Антиохия и прекара един два много официални месеца до него, както се полага на порядъчна съпруга, но пътешествието не беше никак приятно. Източни мухи, източно вино и източни уличници, които се наричаха римски благороднички и най безочливо очакваха да вечеря с тях. |
| 4409 |
Плотина прехапа език, преди да му предложи да стане префект на Египет след пет години срещу няколко навременни заема и публична подкрепа за скъпия Публий. Усети как познатите иглички на болката започват да пробождат слепоочията й. Отдавна не беше изпитвала изтощителната, безмилостна болка. |
| 4410 |
Край на кражбите от строителния фонд за баните. Това ще е лесно, баните са почти построени. Но императорът току що ме информира, че ще ми повери проекта за издръжка на сираци в провинциите, а вие години наред сте черпили щедро от средствата за децата. Искам да престанете незабавно. |
| 4411 |
После съм намислил да се върна в Месопотамия и да усмиря размирниците. Траян взе сирене и грозде от един поднос и очерта крепостните стени на Хатра. Изяде вражеските отряди, избити при обсадата и с парче хляб нахлу през портите, за да демонстрира планираното нападение, когато се върне. |
| 4412 |
Тит беше освободил по рано повечето работници, за да се полюбува на спокойствие на комплекса. Баните бяха най красиви следобед, когато слънчевите лъчи, струящи на плътни снопове през високите прозорци, очертаваха топли езерца върху мрамора и превръщаха водата в басейните в блестящо течно стъкло. |
| 4413 |
Но поне съм предпазлив идиот. Тит едва беше събрал сили да се отдалечи, извърнал незащитения си гръб към императрицата. Тя изглеждаше толкова пребледняла и толкова странна, неподвижното й лице потръпваше от омраза, сякаш морско чудовище дипли от дълбините спокойната морска повърхност. |
| 4414 |
Тя падна в басейна с писък и оглушителен плисък и бледосинята й роба потъмня като аквамарин. Изплува далеч по елегантно от Тит и си приглади косата назад. Миглите й приличаха на копринени стрели около огромните тъмни очи, мократа й коса сияеше като златна монета върху речно дъно. |
| 4415 |
Наблюдавах как водната пропаст помежду ни расте и стройната й фигура постепенно изчезва. Когато се превърна в точица, до която Антиной се изправяше като младо копие, а момиченцата в ръцете й изобщо не се виждаха, аз целунах крайчеца на синия шал, все още завързан около ръката ми под ризницата. |
| 4416 |
Лицето й беше неразгадаемо като девствена восъчна плочица. Е, вече не беше моя работа какво става в странния й брак и в още по странния й ум. Сабина ме погледна над главата на котката с продълговата, заострена муцуна и за миг тя и загадъчното създание с обецата ми се сториха като две капки вода. |
| 4417 |
За два дни той направо се смали, бузите му хлътнаха, кожата на ръцете му висеше, долната му устна оголваше венеца в озъбена гримаса. Дясната половина на тялото му беше обездвижена; всяко дихание свистеше в гърлото му. Сабина притисна ръката му между дланите си и не почувства стисване в отговор. |
| 4418 |
Очите ми не успяваха да се фокусират върху смалилата се фигура в леглото. Виждах го какъвто беше, когато в Рим чествахме победата над Дакия. Висок, божествен, възправен като колос в колесницата си в центъра на шествието, с лице, боядисано с празнична червена боя и лавров венец в косите. |
| 4419 |
Толкова ясно го виждах, сякаш триумфът е бил миналата седмица, а не преди цяло десетилетие. Тясната стаичка, където умираше императорът, гъмжеше от хора, но аз не ги забелязвах. Бях потънал в спомени. Спомнях си как марширувам с лъвската си кожа и с Орела, разтворил човка в ням писък над главата ми. |
| 4420 |
Защо трябваше да умре в този мъртъв и прашен град, пълен с призраци? Подминах няколко съборетини и тръгнах по шосе, останало без половината си павета, но отвеждащо нагоре по объл хълм към храм без покрив и без богове. Денят беше прекрасен, морето сияеше в далечината, слънцето грееше ярко. |
| 4421 |
Рискован ход наистина. Да му даде достатъчно, за да остане в безсъзнание, но да не го убие. И накрая – истинския му край, когато всички се бяха събрали в стаята – навярно прекали с количеството. Трудно й беше да долее още малко в чашата му в присъствието на толкова много хора, ридаещи и хлипащи. |
| 4422 |
Федимус, секретарят, който записваше заповедите за дарения и повишения, се самоуби. Скочи от скала. Много благородно от негова страна, че е пожелал да последва императора в гроба, но можеше да остави имперската документация в по добро състояние. Сабина усети как ледена струя се плъзва по гръбнака й. |
| 4423 |
Тя се притискаше жадно към него и презрамката на робата й се смъкна, устните му се впиха в топлата копринена кожа на голото й рамо. Тя шепнеше неразбираемо и го тласкаше назад, без да се отдръпва от него, докато се блъснаха в стената на къщата, далеч от любопитни погледи от градината и атриума. |
| 4424 |
При походите, сраженията, тропота на копия и ругатните на легионерите ми. Да се върна при нещата, които разбирах. Не очаквах да ме извикат на аудиенция. Мислех, че понижаването в чин на стари врагове не е сред най належащите задачи на един нов император. А и кариерата ми говореше сама за себе си. |
| 4425 |
Ще му позволят да се самоубие и ти ще заемеш мястото му. Заплатата, престижът и общественото ти положение ще се повишат значително. Добра награда за главорез като теб. Преторианците. Смятаха ги за елитна войска, но онези от нас, които служеха в редовната армия, знаеха, че не е така. |
| 4426 |
А сега си студенокръвен, пъпчив страхливец в пурпурна мантия. Лицето на Адриан се набразди като езеро, сякаш нещо могъщо и хищно се размърда под повърхността. Десницата му се стрелна да ме удари, но не само той беше бърз. Улових китката му с една ръка и я отблъснах с такава сила, че той залитна. |
| 4427 |
Когато почти два дни и половина останахме заключени по заповед на Плотина, дълго премисляхме какво ще стане с нас. Знаехме как започват превратите. Сабина крачеше напред назад като котка или се мъчеше да развърже езиците на преторианците пред вратата, но я предупреждаваха да мълчи. |
| 4428 |
Сабина не отговори. Защо да отговаря? Освен няколкото белега резултатът от дългогодишните скиталчества и сражения се побираше на дъното на пътната ми торба – амулетът на татко, пръстенът на императора, шалът на съпругата ми, лъвската кожа, нанизът военни трофеи, обецата на любовницата ми. |
| 4429 |
Не е кой знае какво, като се замислиш. Седнах в другия край на рухналата колона, улових ремъка на нелепия си нов пернат шлем и го залюлях. Сабина прегърна коленете си. Мълчахме. Между изоставените колони подскачаха птички и чуруликаха дръзко, защото нямаше ядосани жреци, които да ги прогонят. |
| 4430 |
Аз опипвах с пръсти наниза с военни трофеи – единственото, което официално ми разрешиха да нося под преторианската броня. Трофеи от земи, където отново щяха да властват трънаци и варвари. Забраниха ми да нося лъвската кожа върху новата униформа, както и амулетите от съпругата ми, баща ми и Сабина. |
| 4431 |
Но ръката ми вече се беше протегнала и събори Сабина от колоната, а устните ми се впиха в нейните. Тя се притисна към мен, краката й се увиха около кръста ми. Целуваше ме яростно, а аз изтръгвах брошките, придържащи строгата й официална тога и прокарвах пръсти през късата й коса. |
| 4432 |
После се забули със златния воал и тръгна сама по пътеката, за да слезе долу и да придружава като любезна статуя новия император, сподирян от възгласите на възторженото множество. Аз застанах до другите войници и когато запалиха погребалната клада, се оказа, че сълзите ми още не са пресъхнали. |
| 4433 |
Тя го подтикнала да се ожени за Сабина, за да скрепи връзката му с императорското семейство, и не криела надеждите си той да наследи съпруга й. Траян наистина обсипвал Адриан с почести, но отношенията между двамата не били топли и няма свидетелства Траян да е обмислял да го посочи за свой наследник. |
| 4434 |
Възможно е да съм сгрешила, представяйки Плотина като умопомрачена крадла, ала на смъртния си одър Траян наистина изразява опасения, че някой от приближените му го трови, а секретарят му Федимус умира ненадейно в деня, когато обявяват Адриан за наследник, сякаш някой е искал да го смълчи. |
| 4435 |
Въпреки множеството си таланти обаче той е един от най непопулярните римски императори, поне приживе. Жъне неодобрение още в началото на управлението си, когато се отказва от новите провинции, завоювани от Траян с цената на много жертви, а после елиминира политическите си врагове със серия убийства. |
| 4436 |
Представа си нямах, че години по късно ще бъда считана за курва едновременно охулвана, но и обожествявана. Влизането ми в детския клуб се оказа фатално първо за косата ми подстригах се като момче. После си купих първите изсулени анцузи, а съвсем скоро след това сформирах момичешка ударна бригада. |
| 4437 |
Най стран ното е, че изобщо нямах нужда от пари. Нашите ми даваха редовно 5 лева джобни, които ми бяха напълно достатъчни. Тогава всичко беше левче джойнтът, водката с кола, дюнерът, кутията цигари. В детската дискотека за първи път се сблъсках с най коментираната плеймейтка в България. |
| 4438 |
Силните обичат жертвите. Харесва им да дават прошка може би така се преживяват като всевишния... Другите момиченца не можеха да се похвалят, че им се е разминало всяка вечер поне една намазваше здрав пердах. Имаше период, в който излизах само за да ступам някоя нахакана пикла като мен. |
| 4439 |
Изкарах наистина тежък пубертет, но майка ми се оказа с железни нерви. Това поведение ми навлече доста проблеми. Освен че тормозех момиченца в дискотеката, обикалях и кафенетата. Една вечер дебел господин реши да ни почерпи по една кола и да седне на масата ни, без да сме го канили. |
| 4440 |
Продавал домати за износ и много искал да ни заведе до морето за два дни, ей така, на разходка. Предупредих го да стои настрана от мен: дядо ми беше военен, а леля ми влиятелен адвокат в града, и двамата можеха да му стъжнят живота набързо. Няма да се чукам с теб! чух се да го изричам на глас. |
| 4441 |
Години след като го убиха, вероятно още има хора, които се напикават нощем заради него. Определено беше най властният човек в държавата и всички трепереха от непостоянните му настроения. Днес можеше да ти сложи корона, а утре да те натика в калта. Запознахме се след мач на неговия отбор. |
| 4442 |
Там имаше таен апартамент, пригоден само за много мръсни партита. С тежки кожени мебели, изискани малки масички, полилеи и гигантски за времето си плазмени телевизори. Бях взела три приятелки с мен за кураж. Много скоро всяка от тях беше прик лещена в някой ъгъл от момчетата от антуража. |
| 4443 |
Оркестърът беше при нас през цялото време. Запотени цигани надуваха тромпети, във въздуха летяха салфетки, по челата им се лепяха едри банкноти. Навити на фунийка, столевките бяха хищно засмуквани от тръбата на кларнетиста. Две певици с микрофони се опитваха да нацелят любимите ни песни. |
| 4444 |
Там ми се губят часове... На сутринта се събудих в къщата на караулката. В хола се бяха нат ръшкали снощните герои. Спяха кой на дивана, кой на кухненската маса, а двама трима се въргаляха и по пода. Пуснах телевизора и разбрах, че през нощта бяха запалили офиса на известна модна агенция. |
| 4445 |
Озадачена, веднага звъннах на Главния. Той се разсмя гласно на обърканите ми обяснения, че някой се е опитал да ме изкара крадла или жалка клептоманка. След като се киска около минута, спокойно обясни, че тези пари са специално за мен да си купя подарък, който ще запомня. Бяха доста пари, наистина. |
| 4446 |
Учех в една от най престижните гимназии в града, но футболът често ми се струваше по интересен от математиката. Претендирах, че съм много по умна от учителите си. Според мен не беше необходимо да присъствам на всички часове. Един ден взех бележка от лекарката си и отидох на стадиона. |
| 4447 |
Ресторантите, в които ни водят, са изискани и скъпи, а ние сме жадувано украшение на всяка маса. Косите си правим в определени салони, гримират ни едни и същи гримьори. Дори дилърите си разменяме пак помежду си. Преди десет години не беше модерно да шмъркаш по заведенията, както е днес. |
| 4448 |
Изкарвали, колкото да имат джобни за местната дискотека и за пакет вносни цигари. С времето показал лоялност и талант качества напълно достатъчни, за да се издигне в йерархията на подземието. Както и онази животинска устойчивост на оцеляващия, който е готов на всичко, за да не потъне. |
| 4449 |
Но тогава аз не знаех това. Първо продавал кокаин, а после заслужено станал шеф на дилърите. Така започна възходът му в организираната престъпност. Когато Мартин имаше десет души охрана, днешните смешници, които се имат за мутри, са крали колите на бащите си за едно кръгче из квартала. |
| 4450 |
Чантичката с поне четири гумени телефона беше задължителен атрибут. Картите и апаратите се сменяха всяка седмица, за да не могат ченгетата да ги хванат. Полицията се опитваше по всевъзможен начин да ги заклещи, но тъй като контролът идваше от София, операциите винаги се оказваха неуспешни. |
| 4451 |
Всеки месец пристигаха огромни пратки и въпреки че той щипваше от тях за лична употреба, това не се отразяваше по никакъв начин на продажбите. Ако обаче някой от подчинените дилъри си позволеше да прибере дори един грам, се прощаваше с един до четири пръста, пропорционално на грешката си. |
| 4452 |
А понякога, за да има респект, Мартин ги ръгаше с джобното си ножче в задниците, докато се забавлява в някоя дискотека. Не криехме връзката си. Целувахме се и се натискахме, където си искаме. Скоро започнаха скандалите, които също бяха толкова ексцентрични, колкото и отношенията ни. |
| 4453 |
Всички разбираха и за тях. Никога няма да забравя първия път, когато Мартин ми посегна. Вечеряхме със семейни приятели, вдигнах глава и потърсих сервитьора с очи, за да си поръчам вода. Секунда по късно усетих адска болка в крака, която беше толкова силна, че дори не можех да изкрещя. |
| 4454 |
Винаги за всичко бях виновна аз. Биеше ме, ако мълча, биеше ме и ако си отворя устата, без да ме е питал. Напрежението от игричките на котка и мишка с полицията и тоновете наркотици, които тежаха на плещите му, се изливаше върху мен. Такъв беше вечер, смазан от така наречената си професия. |
| 4455 |
Оргиите не му бяха чужди, а ми е споделял, че не е фен на презервативите, така че беше напълно възможно да е болен и от по сериозна болест. Изнудих го да ми каже с кои курви са се забавлявали предишната вечер и кои са духали на моя мъж. Не беше трудно да изкопча дори подробности за по стари оргии. |
| 4456 |
В един момент полудя и след телефоните започна да хвърля декоративните камъни от градината по мен, а когато и те свършиха, взе столовете от бамбук, които всъщност тежаха доста. Беше се превърнал в звяр, вероятно от приетия наркотик. Клиентите на заведението не смееха да се намесят. |
| 4457 |
Обичах го много, но с времето тази любов се смесваше с омраза, която ме караше да си представям сцени, в които той изпитва същата болка като мен. И все пак, пропит от дрога и воден от изопачената си мъжественост, която му бе вменена от мутренския занаят, той не осъзнаваше какво ми причинява. |
| 4458 |
През цялото време не спираше да ми звъни и да ме моли да се върна. Обещаваше, че ще се промени, че никога повече няма да ми посегне. Казваше, че аз съм неговата жена и че ме обича повече от живота си. Успя да ме пречупи и се дотътрих обратно. Месец по късно го заключиха заради обвинения в побой. |
| 4459 |
Каза, че мечтае да види Индия. Върна се в родното си градче, за да започне живота си отначало. И въпреки че уж аз бях цветето в порочния му живот, оказа се, че всъщност съм била поредният грях, от който и той, и аз искахме вече да се отървем. Нито той поиска да възстановим връзката си, нито аз. |
| 4460 |
Зад зле прикритата им завист прозират силни комплекси, самосъжаление и най примитивна злоба. Докато те се правят, че харесват посредствените си връзки, аз се возех в най скъпите коли и мачках чаршафите на най красивите и богати мъже. Държа да отбележа, че властта и парите са невероятен афродизиак. |
| 4461 |
Намираше се на пъпа на София и беше най модерното място да си намериш гадже или просто щур секс за една вечер. Не уточниха длъжността по телефона, чували от много места за мен и били сигурни, че съм подходяща. Подходяща за какво, така и не разбрах, докато важна важна не отидох на среща. |
| 4462 |
Това беше времето, когато фолкпевиците се научиха да си скубят веждите и да не си горят косите с перхидрол, а тарифите им за бърза свирка в крайпътен хотел скочиха от блузка с щампа на черешки на няколко стотака. Преходът от кръчмарския кючек към лъскавия попфолк вече беше започнал. |
| 4463 |
На тъмно и пияно всичко изглеждаше доста по скъпо. Действителността беше сурова. Намирах се в някаква отвратителна дупка с мръсен под, грозни похабени маси и очукани столове с протрита тапицерия. Шефът на дискотеката, около 35 годишен, ме чакаше на бара, за да проведе интервюто лично. |
| 4464 |
Изглеждаше недоспал, пушеше цигара от цигара и нервно сърбаше кафе. Не беше нито грозен, нито красив находчив селски тарикат с успешен бизнес според собствения си жалък хоризонт и малки бързи ръчички. Десет секунди след началото на разговора започна да ми се повдига, но не от клубната атмосфера. |
| 4465 |
Приех офертата повече от любопитство, отколкото от нужда. В началото наистина си мислех, че ще съм хостеса. Още същата вечер започнах. Униформата беше моят сексапил показах всичко, което имам: тънки и стройни крачета, големи напращели цици и бразилски задник, подканящ да го сграбчиш. |
| 4466 |
Цялата настръхвах от удоволствие, като си помислех, че аз съм нощният им кошмар. Онтева, като по непринудена, цялата трепереше от злоба, когато с грациозна стъпка и подкупваща усмивка минавах край нейната маса, докато по обиграната Гуркова не даваше толкова явен вид на бушуващите в нея емоции. |
| 4467 |
Дебнех като хищник. Любимият ми номер беше да се целувам страстно с някой превъзбуден господин и да го оставям с подмокрени гащи. Толкова е хубаво да виждаш безпомощност в някого, който през деня управлява като звяр поне двеста души. А така заработвах и допълнителни пари почти колкото заплатата ми. |
| 4468 |
Набутваха ми чисто нови петдесетачки в ръката, за да им уредя го тини места в бара или да дебна да не ги изненада някоя малка парцалана, въобразила си след единия секс, че е тяхна титулярна любовница. Или пък гневна съпруга, научила за нощните похождения на законната си половинка. |
| 4469 |
Колата на Джизъса лъщеше повече от косата му. Ароматът на кожата му ме влудяваше, исках да му се нахвърля още по пътя към комплекса. Усещането да съблазнявам толкова набожен мъж беше повече от възбуждащо. Сякаш прелъстяваш патриарх, но в обезкосменото тяло на здрав и чистокръвен жребец. |
| 4470 |
Единственото, което ми остана от него, беше споменът за страстните нощи, бурните многократни оргазми, омачканите чаршафи и скъпото му червено италианско бельо. Като изключим моята футболна драма, която умело излекувах с няколко бързи сексуални контакта, в бара нещата си вървяха по стария начин. |
| 4471 |
Към края на смяната правех отчети в офиса малка стая близо до тоалетните. Шефът ме дебнеше като проскубана хиена и точно когато си хващах чантата да си тръгна, ме дърпаше за косата и ме разкрачваше на дивана. В началото правех опити да се съпротивлявам, но впоследствие се отказах. |
| 4472 |
Всяка вечер поемах малкия му член за около седем минути. Неписано правило номер 1 по заведенията: ако не управителката, то хос тесата намазва ласките на шефа. Той изпробваше всяка нова лично. Бях свикнала с това среднощно упражнение, но понякога ми беше досадно или бях твърде уморена. |
| 4473 |
Времето минаваше сравнително бързо и всичко вървеше нормално. Пияни богаташи идваха да мятат салфетки върху начервените си манекенки и да разливат скъпо уиски. Танцьорките ни упорито се надяваха да хванат някой балък за гушата, който да ги измъкне от мизерията и малката пишка на шефа. |
| 4474 |
А сега и бакшиши не капеха, защото нямаха право да напускат сцената. Имах няколко скандала с пияни чичковци, които искаха да лижат задниците на момичета, но охраната се намеси и нещата се успокоиха. Шефът пребъркваше танцьорките всяка нощ да не би случайно да е скрила някоя двадесетолевка. |
| 4475 |
Те бачкаха на процент от бакшишите и старателно бяха претърсвани по няколко пъти завираха ги в офиса и ги събличаха чисто голи. Тази процедура щеше да е по унизителна, ако имаха избор, ала перспективата да е уличен музикант край някой подлез не устройваше нито един от тия клети цигани. |
| 4476 |
Къде ги заврях, само аз и един господ знаем. Носеше се слух, че патакламата е поръчка на конкуренцията, което обяснява светкавичната реакция на ченгетата. След лятната почивка сме им откраднали клиентите с ниски цени и китайски ремонт. Една вечер на шефа му дойдоха важни гости, приятели от Турция. |
| 4477 |
Излъчваха отвратителна за мен миризма на ориенталски нерез обилна пот, примесена с евтин одеколон. По късите им дебели пръсти имаше повече златни пръстени, отколкото по витрината на бижутерски магазин. Шкембета се подаваха и висяха от скъпите им ризи, а очите им шареха като на диви животни. |
| 4478 |
Отидох в тоалетната, изсипах дамската си чанта, отчаяно търсех самобръсначката си. Исках да симулирам, че ми е дошъл цикълът, но се чудех къде да се порежа. Шефът тропаше пред вратата и крещеше, че съм оставила гостите му сами, за каква съм се мислела. Треперех от страх и отчаяние. |
| 4479 |
Знаех, че някъде тук държи машинката си за бръснене. С треперещите си ръце започнах нервно да я търся. Открих я и застанах пред огледалото. Обръснах половината си глава и омазах цялото си лице с червено червило, преди да се появя в сепарето. В мига, в който ме видя, шефът ми извика охраната. |
| 4480 |
Преди няколко години взела автобуса от Видин и кацнала право в сърцето на столицата, въоръжена с прокъсана чанта, натъпкана с няколко евтини парцала и буркани с месо, както и с неистово желание да стане известна. На всяка цена! Две години по късно можеше да се каже, че е осъществила мечтата си. |
| 4481 |
Когато видя ококорената ми физиономия, побърза да ми поясни, че са подарък за рождения й ден от един депутатски син. Имали краткотрайни, но доста изгодно осребрени отношения. А депутатският син бил доста недодялан в леглото и не й трябвало повече от час, за да го задоволи напълно. |
| 4482 |
Не спираше да ни осведомява на коя манекенка й бил пораснал мустакът, коя не си е оскубала веждите, коя е скарана с хигиената, коя си е купила ментета и всякакви подобни глупости, които никого не интересуваха, но той се вълнуваше живо от всеки косъм, пораснал не на място по някоя известна персона. |
| 4483 |
На момента си го представих как одумва Таня пред следващите клиенти. За косата на видната манекенка се грижеше личната й коафьорка, с която се държеше малко по добре, отколкото с робиня. Реших, че и аз искам такъв живот, и бях готова да се разделя с всичко, което бях смятала за ценно досега. |
| 4484 |
Погледът ми веднага се спря на стъклената маса, по която небрежно бяха разпилени пачки с евро, долари и съвсем малко левове. Дебелакът се разпореди да седна на стола срещу него мебел от масивно дърво и кожа, който сигурно струваше колкото гарсониерата, в която бях израснала. Караше я делово. |
| 4485 |
Попита ме на колко години съм, как се казвам и откъде съм. След това ме накара да се изправя и с късите си космати пръстчета започна да ме мери височина, бюст, талия, ханш. Не пропусна да ме опипа, сякаш това беше най нормалното нещо, а като приключи, ме плесна звучно по задника. |
| 4486 |
Толкова силно я желаех, че очевидното и за идиот бъдеще на компаньонка не ме ужаси. Когато се прибрах вкъщи, Таня ме светна, че в агенцията има два вида работа. Чукане с богаташи, което е абсолютно доброволно и много доходоносно, и снимки и ревюта, което е за престиж и в помощ на първата работа. |
| 4487 |
Колкото повече пишат за теб в лъскавите списания и колкото повече те показват по телевизията, ти се качва цената, която баровецът ще плати за теб. Така де, всеки иска да чука известно момиче. Повечето мацки в агенцията предпочитали само първия вариант и избягвали да ходят по ревюта. |
| 4488 |
Всяка се натискала да има повече нощни ангажименти. А когато ставало въпрос за пътуване в чужбина, можели да стигнат и до бой. Тогава хонорарът е двоен, а и задължително намазваш по някой подарък. Снимките в каталозите за бельо бяха най доброто меню в столицата, истински пир от живата плът. |
| 4489 |
Вместо сочна пържола на тепсия ти идва крехко младо момиче, сбогувало се завинаги с илюзията за любов. Имаше определена бройка чували с пари, които агенцията трябваше да изкара от чукането на моделките. Личните срещи бяха табу. Вечеря с клиент без знанието на ментора също беше невъзможна. |
| 4490 |
Персоналът беше доволен от редовните посещения и се отплаща ше с дискретност. Спях с депутати, дори министри, актьори, бизнесмени, футболисти. За тях нямаше нищо забранено в менюто, стига да си плащат. Често се виждах с известен телевизионен водещ, който си падаше единствено по оргии. |
| 4491 |
Единственото, което знаех за бизнеса му, беше, че преди години е имал застрахователна фирма. Той беше най желаният клиент взима те за малко, дава ти да си извадиш кокаин и да си шмъркаш пред него, накрая те благославя с космически бакшиши, поне хилядарка. Остане ли доволен, те търси всяка седмица. |
| 4492 |
Когато изгрях на модния небосклон, той вече се беше разделил със съпругата си и официално живееше с някаква малка красавица, бивша ле коатлетка. За кратко тренирала с Ивет Лалова, но не била голяма надежда и бързо се преориентирала. Завързала си гащите, като родила на руския мафиот и едно дете. |
| 4493 |
Беше прикрит, много умен и нито веднъж не проговори за работата си, нито пък спомена името на някого от партньорите си. Единственото, което обсъждахме, беше позата, в която искаше да ме чука. Бях щастлива и от работата си с него, и от заплащането. Месеците минаваха, а аз все повече затъвах. |
| 4494 |
До един ден. Събудих се с ужасен махмурлук бях ходила по работа във Велинград с някакви автоджамбази, поливащи успешната кражба на десетина лимузини. Но вместо всеки да бъде с клиента си, се заформи луда оргия в спа центъра. В един момент загубих бройката на мъжете, с които се чуках. |
| 4495 |
Исках само да се добера до София и да си получа парите. Имах нужда от поне седмица почивка. Бях толкова изтощена от последните месеци, че вече не се чувствах годна за употреба. Отвращавах се само от мисълта за свирка, дори зеленчуците, които ядях, имаха вкус на пениси, а това не беше в моя полза. |
| 4496 |
Високи и слаби, с чисти бели кожи и, естествено, руси коси на вълни. Бяха красиви и невинни, на средна възраст около 15 години. Очите им ме изпиваха. Тези момичета неистово искаха да са като мен, да носят моите дрехи, да карат моята кола. Боготворяха ме и ми завиждаха едновременно. |
| 4497 |
Крехки и глуповати, тези деца даваха душата си за короната на Мис България, без да знаят колко свирки и анални сношения струва тя. Дадох си сметка, че за девет месеца от дете се бях изродила в скъпа секскукла. Марионетката на дебел и противен тип, който продаваше момичета като зеленчуци. |
| 4498 |
Приех го като знак, че трябва да се откажа от бизнеса. С днешна дата тази агенция не съществува, но съществуват много като нея. Има и девойки, които с хитрина овладяха сами занаята и не се нуждаят от сутеньор. Те смениха професията проститутка със златотър сачка, а клиентът стана спонсор. |
| 4499 |
Беше голяма глупост да се преселя от центъра в тази джунгла, дори и временно, но само там бях сигурна, че не би стъпило изнеженото синче. Изключих телефона си за един месец. Доста глупаво решение от моя страна, защото много хора се чудеха къде съм се дянала, а някои от тях искрено се притесняваха. |
| 4500 |
Освен че бях много контактна, бях и изключително любопитна. За няколко дни се запознах с повечето бандити крадци, дилъри, сводници. Все отбрани хора, минаваха за готините в квартала. Опитвах се да проумея защо бяха избрали тези професии, но не показвах под никаква форма изследователските си пориви. |
| 4501 |
По цял ден умуваха каква схема да направят. Подслушваха чужди разговори, за да направят голям удар. Тогава, преди седем осем години, беше бумът на кражбите и обирите. Скъпи часовници и лъскави западни коли имаше на всеки метър, а кварталните банди се бяха издигнали до много високо ниво. |
| 4502 |
Единият от дилърите се маскираше като таксиметров шофьор и бръмчеше дневни смени под носа на ченгетата. През нощта си беше образцов съпруг и жена му дори не подозираше, че колата, с която вози детето на детска градина, е натъпкана с кофти дрога за ноздрите на софийските глезльовци. |
| 4503 |
Бяха разделени на два вида едните от половинка, другите по цял грам. След като един път ги бяха разредили и пакетирали, тия пичове не следяха грамажа. Няколко пъти си отсипах от пакетите и никой не ме хвана. Исках да се отблагода ря на своята съученичка, все пак намери къде да се подслоня. |
| 4504 |
И без това животът ми не беше от най леките. Ден след ден навлизах все по дълбоко в тайните на най ниската прослойка на мафията. Хазяинът дилър бачкаше нощна и докато и последният пиян и друсан представител на столичния елит не беше долазил до изхода, той не можеше да се прибере. |
| 4505 |
Не бяха малко и случаите, в които му звъняха от афтърпартита. Идваше си с очила, запалки, компютри, часовници. Един път си дойде само с монитор. Когато на клиентите им свършваха парите, започваха да опразват апартаментите си. Та намазвах и аз по нещо, все пак се грижех за къщата. |
| 4506 |
Като изключим постоянния страх от нахълтване на ченгета, оказа се, че да живееш с дилър е много приятно приключение. Всеки ден чувах най различни истории за хора, които до този момент съм гледала само по телевизията и дори през ум не ми е минавало, че могат да се друсат. И то с дни. |
| 4507 |
Имало е сутрини, в които домакинът ми имаше поръчки освен за кокаин и за торба с вибратори, анални топчета и лубриканти. Казваше ми, че никога не са го канили да се включи, но знае ли човек. Може би ме е лъгал, по късно разбрах, че е влюбен в мен и се е надявал да му стана официална половинка. |
| 4508 |
За няколко месеца, освен че се беше влюбил в мен, дилърът започна да изпитва чувство за собственост. Държеше ми сметка къде ходя, с кого, кога ще се прибера. Нищо от това не ми харесваше, мълчах си, защото нямах къде да отида, нямах и никакви пари. Той беше поел и тази отговорност. |
| 4509 |
Крещеше ми, но аз въобще не осъзнавах какво ще се случи няколко часа по късно. Намери ме около 9 сутринта в едно денонощно кафе. Седях в скута на новия си мъж и се целувахме. Ясно си спомням как широкополата ми шапка изхвърча в другия край на заведението. Дилърът ми заши един шамар. |
| 4510 |
Пълна дискретност и пълно портмоне. Папараците обаче никога не спят могат с дни да клечат в храстите срещу офиса ви, за да ви изловят как си тръгвате последни със секретарката посред нощ. Гадините бяха успели да ме щракнат как чичото мазно опипва лявата ми гърда на влизане във входа. |
| 4511 |
В резултат вече трети ден красях първите страници на всички жълти вестници. Чичото ми изпрати гневен есемес, от който разбрах, че никога повече не мога дори да му звънна. Бях съсипана. Не защото допуснах тази издънка лоша реклама няма, а защото губех свежи пари, изкарани сравнително лесно. |
| 4512 |
Еротичните списания от съседни страни ме заливаха с предложения за корици, но надменно отказвах. Беше ме страх, че ме гласят за проститутка, а и харесвах настоящата си професия елитна златотърсачка. Една категория по горе все пак. Малко преди полунощ тръгнахме на обиколка из нощен Плевен. |
| 4513 |
Един ми палеше цигара с провинциална нахаканост, друг се грижеше за музикалните ми желания, а трети за пакетите кока. Загубих представа за времето. От самосъжа ляващата се кифла сутринта нямаше и следа. Живеех в моя си приказка, в която в полунощ се превръщах в принцеса, а не обратното. |
| 4514 |
Таблите с шотове не закъсняха, а мохитото бързо беше сменено от още по силен коктейл. Към края нощта, точно преди погледът ми да загуби фокус, едно момче дойде при мен на бара. Носеше две текили. Красива си, искаш ли да идем някъде само двамата, че тука е много шумно? чух шепот в ухото ми. |
| 4515 |
Обърнах се и с бавни движения се отправих към изхода на дискотеката с име на змия. Имах късмет, че не изпълзях до вратата като момичето пред мен. Като на каданс чувах група момчета да му се подиграват. В такива случаи съм благодарна на кокаина ако не друго, поне мога да вървя в права линия. |
| 4516 |
Пред входа ме чакаше последен модел черен мерцедес. Отворих вратата и ме лъхна тузарски мъжки парфюм. Цуни ми го се беше престарал в облеклото. Имаше толкова камъни по фланелката си, колкото аз нямах в кутийката си за бижута. Косата му беше къса, прилежно загладена с доста брилянтин. |
| 4517 |
Маниерът му беше на типичното мамино синче не спря да ми обяснява как му е омръзнало да плаща сметките на всички мърши така в Плевен наричаха пройдохите и от двата пола. Не че очаквах да ми говори за архитектура или литература, но все пак ниският му хоризонт ме накара мигом да го съжаля. |
| 4518 |
Беше ми прекалено лошо още, за да си се представя изтупана в бяла рокля до плевенския кандидат, и продължих да слушам фантасмагориите на посредствения му ум. Когато малко се поосвестих, започнах да ко кетнича и да му разказвам колко съм разочарована от мъжете и как търся спокойствие. |
| 4519 |
Помолих го да ме закара при моята приятелка, а по пътя получих есемес от близък приятел. В Плевен новините се разпространяват още преди да се случили Цуни ми го вече ме е минал според местните клюкарски агенции, чийто обхват беше стигнал чак до София, преди аз да успея да стигна до тоалетната. |
| 4520 |
Смръщих вежди и отвърнах, че шегите за днес ми идват в повече. Легендата за този плевенски мачо била, че свалял жената на не когото трябва и после му се наложило да духа на мъжа й за извинение. Не знам дали от погълнатото снощи количество алкохол, или от този пошъл слух, но рязко ми се повдигна. |
| 4521 |
Качихме се в луксозна лимузина, а той не спираше да говори по телефона. Уреждаше някакъв коктейл и командореше какви дрехи трябва да се приготвят за момичетата. Трябвало да ти се прииска да ги купиш веднага щом ги зърнеш. Скоро разбрах, че е говорел за манекенките, не за дрехите. |
| 4522 |
Бързо влязох в час с модерните заведения, местните тарикати и тънкостите на занаята. Бях от малък град, но всичко ми идваше отръки. Обичах секса и не го криех. С дълбокото си деколте и сини очи, които отработено наивно въртях, станах любимката на букерите в агенцията и на всички рекламодатели. |
| 4523 |
Женският ни разговор беше смутен на петнадесетата минута. Мъж на около тридесетина години, с къса и вече прошарена коса и малки присвити хитри очички се доближи до нас. Седеше на съседна маса с двама свои приятели, които изобщо не приличаха на хора, които са там заради вкусните торти. |
| 4524 |
Харесах го веднага и той го усети. Два часа по късно в сладкарницата седяхме само двамата. Бях запленена от този мъж, а той се разтапяше от моя кокетен поглед. Държеше ръката ми и не спираше да повтаря колко го успокоявам. От време на време нервно се изправяше и започваше да се оглежда. |
| 4525 |
Хванах ръката му и я насочих към слабините си. След три минути вече се чукахме в тоалетната на сладкарницата. Не мога да си спомня броя на оргазмите си. В тази майска нощ аз намерих своя принц с черно наметало. Срещахме се един път в седмицата, обикновено в сладкарницата, в която се запознахме. |
| 4526 |
С всеки изминал ден ставаше все по странен. Страхуваше се за живота си, не ми споделяше за бизнеса си и усещаше, че следващото покушение ще е успешно. Мерките му за сигурност бяха по добри от тези на президента. Страхът го беше обзел до такава степен, че момчета се возеха на задната седалка до него. |
| 4527 |
С лица, обърнати към прозорците, и ръце на патла ците. Седях на предната седалка и обикновено мълчах, докато се возехме към тайния му апартамент. Всеки път минавахме по различен маршрут, знаех, че не иска да запомням мястото. Тази игра на криеница хранеше глада ми за силни усещания. |
| 4528 |
Знаех, че за него бях много специална, въпреки че досега дори не ме беше попитал дали имам пари за цигари. Впоследствие разбрах, че Клюна не се слави с щедрост. Една вечер се случи нещо, след което разбрах, че няма да остареем заедно. Качихме се в апартамента, следвани от охраната му. |
| 4529 |
Заради него се бях отказала от любимото си хоби танците. Седмици наред не можех да повярвам как може да предпочете пред мен някаква тъпанарка, която си изкарва прехраната със символичните бакшиши на впиянчени типове, дадени срещу мазна усмивка след пощипване на още по мазния й целулитен задник. |
| 4530 |
Малкия брат бях виждала предишното лято в едно от култовите плажни заведения в Слънчев бряг, заобиколен от дузина охранители и няколко засукани манекенки по прашки, пърхащи около него. Николай не предизвика в мен никакъв интерес, но брат му Големия Маргин намирах за доста интересен. |
| 4531 |
Токчетата ми бяха дълги колкото пениса на средностатистическия българин. Зализах косата си, сложих малко спирала и гланц и викнах такси, вътрешен глас ми подсказваше, че тази нощ ще се случи нещо велико. Това чувство никога не ме лъжеше! С влизането в дискотека започнах да се оглеждам. |
| 4532 |
Събудих се до някакъв тип, който явно съм забърсала впоследствие, без да имам спомен от къде. Напъдих го набързо и изпаднах в познатата депресия. След няколко дни получих есемес от стар познат. Искал да се видим. Зачудих се какво пък желае този младеж от мен, не се бяхме чували повече от година. |
| 4533 |
Без да се усетя, телефонът моментално стана вещта, без която не можех да дишам. Пишехме си доста често в продължение на няколко седмици. През това време той имаше проблеми с властта обвиняваха го, че е ръководител на организирана престъпна група. Нелепо обвинение, което впоследствие безславно рухна. |
| 4534 |
За миг си представих, че някаква бомба отново се взривява, а аз съм напълно безпомощна. Преди да се свлека на пода от ужас, асансьорът пристигна на етажа. Взрив нямаше. Високо мускулесто момче ме упъти към кабинета на мъжа, за когото бленувах и от когото се страхувах повече от дявола. |
| 4535 |
В уречения час пред входа ме чакаше черен джип. Шофьорът беше страшен веселяк и докато стигнем до гъзарския ресторант с панорамна гледка на цяла София, ми разказа няколко вулгарни вица и аз бях успяла да се отпусна. Явно често му се случваше да вози гаджетата на шефа и имаше железен подход. |
| 4536 |
Изпих една водка на екс и някак си разговорът тръгна. След няколко часа имах чувството, че го познавам от години. Говорихме за всичко, той беше изчел много книги и постоянно цитираше китайски сентенции и древни поговорки. Разбрах, че мрази необразовани хора и наркотици повече от всичко на света. |
| 4537 |
Попитах го защо се вози в такива коли и има толкова много гардове шест или седем на брой. Той делово ми отговори, че има лоши хора и времената са опасни. Потреперих, но не казах нищо. В бара седях като вдървена, не можех да осъзная какво ми се случва. Имах чувството, че всички ме гледат с укор. |
| 4538 |
Не вярвах да е поръчал нечия екзекуция, но знае ли човек. Към 3 през нощта ми направи знак да си тръгваме. Според него след този час по дискотеките остават само наркоманите, селяните и евтините курви, чакащи мъжете да изпият достатъчно количество алкохол, за да искат да ги чукат. |
| 4539 |
След това отиде при лъвчето и го мачка няколко секунди. Не мога да опиша какво чувствах в този момент. Единственото, което исках, беше да се прибера. Нервно и с насълзени очи го помолих да изпрати някой да ме закара до вкъщи. Много те харесвам, но този живот не е за мен чух се да изричам думите. |
| 4540 |
От няколко месеца се занимавах само с това търсех помещение, персонал, обзавеждане. Мери, моя близка приятелка от Италия, ми беше обещала да съдейства със своите контакти и да зареждам евтина, но скъпа на вид стока. Контакти, за които, меко казано, бих я убила, колкото и близки да бяхме на теория. |
| 4541 |
Бях дочула, че някакъв футболист прецакал мач и сметките излезли без кръчмар, пардон, залозите без лихвар. Любимият май беше позагубил около стотина хиляди долара и никак не му беше до моите парцали. Ето защо реших да се оттегля мълчаливо, без драми, по пътя към личното си благоденствие. |
| 4542 |
Завиждах й за дрехите, които може да си позволи, или казано с други думи, за да не изглежда толкова злобно за начина, по който успяваше винаги да изглежда толкова скъпа и същевременно скромна. Разцелувахме се и се запътихме към нейното миникупърче, боядисано с американското знаме. |
| 4543 |
Същата нощ за първи път пред очите ми мина най лудият футболист на света Марио Балотели. Както обикновено, и тогава той беше заобиколен от няколко сексапилни мацки, които една през друга се надпреварваха да наливат шампанско в чашата му и мазно да поставят ягоди в си ликоновите си устни. |
| 4544 |
Лично за мен тази картинка беше гротескова, но все пак това е Марио Балотели и на него му отиваше да се държи така. В софийските дискотеки на такава гледка човек можеше да се натъкне почти всяка вечер, но главният герой едва ли е вкарал повече от два гола за цялото българско първенство. |
| 4545 |
Е, значи и италианските футболисти не се различават от българските особено. Щом видят красиво момиче, не пропускат да се пробват, за да го запишат в тефтерчето си с бройки. Но да не се лъжем, Марио беше идеалът ми за мъж висок, с прекрасно оформени мускули, смъкнати дънки и развлечена тениска. |
| 4546 |
Гостите на заведението започнаха да развяват футболни шалчета и да пеят някакви песни. Все едно не влизаха футболисти, а богове. Разбира се, Марио и още двама от отбора седнаха при нас. За да притъпя напрежението си, обърнах немедлено няколко чаши от най скъпото шампанско на екс. |
| 4547 |
Първите си проблясъци получих в удобното легло на Мери. Имах ужасен махмурлук и метален вкус в устата, а моята добра приятелка ми разказа как съм се изложила пред момчетата. В момента, в който Марио тръгнал да ме целува, аз съм припаднала и се наложило много бързо да ме откарат в болница. |
| 4548 |
Тоест припечелвах по петдесетачка за 20 минутен секс с някой нисшестоящ банков счетоводител, почти винаги с очила. Един чичак Насо Ментата ме беше отворил на този занаят. Когато имаше свободно време, ми звънеше и ме водеше в едно таванско помещение, където ми сваляше гащите с треперещи ръце. |
| 4549 |
Задължителното условие да отъркаш задника си в него е да имаш поне трима охранители, скъпа кола с шофьор и поне една условна присъда. На пръв поглед всичко изглежда чудесно. Малка дискотека в центъра на София, в която можеш да си допиеш до 10 сутринта, ако не ти се дават пари за хотел. |
| 4550 |
В този бар не съществуваше опасност униформени да ни заключат и изпратят на почивка в затвора. Улицата разказва, че именно тук можеш да си купиш кока толкова лесно, колкото и цигари на улицата. Много по удобно е да си жулиш директно от масата, но така изпускаш разговори за златните мутренски години. |
| 4551 |
Аз бях на 20 и Жоро Илиев го бях виждала само на снимка, но от всичко, което бях чула за него по време на афтърпартита, си го представях като мъж мечта. Обичах да се заседявам в кенефа. Обстановката там е доста задушевна, вратите не се заключват и всеки се чувства като у дома си. |
| 4552 |
Беше любимец и на наркодилърите и те си го пазеха, каквато и свинщина да направи. Купуваше огромни количества и омазваше цялата си грозна физиономия с белия прах. Да не дава господ някой да му се изпречи на пътя в такъв момент. Погледът му беше на кръвожаден хищник, готов да изпие всичката ти кръв. |
| 4553 |
Една вечер обект на вниманието му бях аз. Толкова се бях дрогирала, че в началото не го разпознах и танцувайки, неволно го залях с чаша уиски. Усетих остра болка в скалпа. Чората беше овъртял косата ми в юмрука си и ме влачеше към кенефа. Изтрезнях в миг и започнах неистово да крещя. |
| 4554 |
Целта беше да ме забележат, а средствата нямаха никакво значение. С парите от хонорара си взех квартира малка таванска стаичка, нагласена в лолитски стил. Купих си и няколко рокли, очертаващи добре задника и бюста ми, с които да омайвам важните клечки по светските партита, на крито бях почетен гост. |
| 4555 |
Не всички завършваха със секс, само тези, които плащаха от хилядарка нагоре. Не пиех алкохол и не употребявах наркотици качества, които мъжете много ценяха в мен. Не спирах да им повтарям колко обичам да готвя и бях сигурна, че по този начин мога да ги прилъ жа, че съм идеалната кандидат съпруга. |
| 4556 |
Добре че имаше и доста педали сред тях, та не минах през леглата на цялата развлекателна индустрия. Вече бях завъртяла главата на един политик средна ръка и се възползвах от връзките му в някаква кабелна телевизия, където бе чест гост в глупаво дискусионно студио, което едва ли някой гледаше. |
| 4557 |
Събираха се в големи къщи в тузарските квартали на южна София, далеч от погледите на обикновените хора. Кокаинът, проститутките и алкохолът се лееха като из ведро. Повечето хора, които вие гледате вечер по телевизията, аз съм виждала в скута на травестит или оповръщани в тоалетната. |
| 4558 |
В телевизионния бизнес всеки се чука с всеки, понякога групово, и в това никой не вижда нищо смущаващо. За да се харесам още повече, наруших правилото си да не употребявам дрога. Започнах да пия и да се друсам. Коката ми даваше усещането, че съм незаменима за телевизията, в която работех. |
| 4559 |
Аз бях упорита провинциална девойка и бях готова да мина през ада, но не и да отстъпя мястото си в телевизията. Превърнах се в още по егоистично животно, забравих за приятелите си. Спрях да стъпвам по земята, когато ме направиха водеща на женско токшоу. Държах се с колегите си като с роби. |
| 4560 |
Заминах в командировка за родния си град. Трябваше ни интервю с известна диетоложка, а аз не позволявах на репортерката ни, също като мен продукт на реалити формат, да го направи сама. Страхувах се, че ще се справи блестящо и е възможно да ми изяде хляба. В командировката заминах само с оператора. |
| 4561 |
Той беше достатъчно нахален, за да ми бръкне под роклята по средата на пътя. Усетих възбуда и след пет минути вече яростно се чукахме на задната седалка. Този животински секс ни преследваше през цялата командировка. Интервюто не се получи добре, както и следващите ми десет предавания. |
| 4562 |
Явно отдавна не бях правила секс за самото удоволствие. А аз от своя страна се грижех за него купих му нови дрехи и пистов мотор, с който да киселее пред колегите. След шест месеца разбрах, че той има красива приятелка, бременна в четвъртия месец. Нямал сериозни намерения към мен. |
| 4563 |
Нямах възможност за квартира и затова делях малка неугледна стая в общежитието с едно момиче от Чипровци. И то като мен вярваше, че някой ден ще блести от голяма сцена. Една сутрин, вървейки към училище, погледът ми се спря на току що залепена обява. В най вървежната кръчма в центъра търсеха певица. |
| 4564 |
Веднага разбрах, че това е шефът. Той ме огледа надве натри и важно каза, че на вид го докарвам, ама било съществено и как пея. Хубава мацка си, ама гласът е важен! Хората първо гледат деколтето, ама и слушат какво се носи от микрофона обобщи сентенцията си музикалният капацитет. |
| 4565 |
Единственият ми страх беше да не ме догле да някой приятел на баща ми и скоропостижно да се върна в кръчмата на чичо Тошо, ама като клиент. Знаех, че ще ям голям пердах, ако разбере, и е напълно способен да ме накаже една година да доя кравата, а микрофон да гледам само на картинка. |
| 4566 |
Аз добре си познавах клиентите и този не беше местен със сигурност. Даже бях убедена, че или съм го виждала във вестниците, или по телевизията. Помоли ме да попея до него на масата. Ама аз даже отгоре можех да се кача, само да поиска. По празничните програми само на полилея не се бях провисвала. |
| 4567 |
Казах на шефа, че ми е лошо, и тръгнах с непознатия господин към лобито на неговия хотел. Цяла вечер прекарахме в приказки разказваше ми как имам ангелски глас, за който копнеела цяла България. Той бил импресарио и сега течала обиколката му из страната за набиране на нови таланти. |
| 4568 |
Първата ми работа сутринта беше да си събера багажа и да тръгна с него. Митко имаше скъпа западна кола, каквато бях виждала само на календар в автосервиз. Най много ме впечатли това, че вместо три педала има два и няма ръчка за скорости. Той ми обеща, че още след година същата ще имам и аз. |
| 4569 |
Не можех да повярвам колко ми се зарадваха продуцентите. Според тях се бях появила на точното място в точното време. Изпихме по няколко чаши шампанско и с един от продуцентите се усамотихме на по тихо място. Докато вече се натискахме на дивана, се появиха и двама негови приятели. |
| 4570 |
Доставях удоволствие на най влиятелните хора в музикалния бизнес, вече се виждах с албум и турне по най готините кръчми в България. След седмица моят Митко ме прати на кастинг за градски конкурс за красота. Каза ми, че е важно да се явя, било добре за бъдещата ми музикална кариера. |
| 4571 |
Не трябвало да се притеснявам дали ще спечеля, всичко било уредено вече. Откакто ме закичиха с лентата, всичко ми тръгна по вода. Още не съм сигурна дали Митко не беше уредил предварително победата ми. Няколко интервюта, чифт нови цици и едно домашно порно по късно аз вече бях тотална звезда. |
| 4572 |
Толкова се бях главозамаяла от изкарването на лесни пари, че съвсем изключих за мутрите, които можеха да ми създадат дълги здравословни проблеми. Мислех си, че съм застрахована от сблъсък с тези елементи, смятах, че те са останали някъде много назад във времето, че са замразени в средата на 90 те. |
| 4573 |
То имаше внушителен вид, но заешко сърчице. Срещата с тайнствения мъж, облечен в памучен черен анцуг и шапка с козирка, беше кратка. Предупреди ме, че ако продължавам да практикувам лесния и доходоносен занаят, ще се разделя с хубавите си крака и ще дочакам старините си в инвалидна количка. |
| 4574 |
Нямах и ден трудов стаж. Трябваше да измисля бързо вариант, как да оцелея. Едно от момичетата ми беше разказвало за щедрите бакшиши на известен бизнесмен от морето, когото аз намирах за доста симпатичен дяд ка. Той беше забогатял през последните десетина година покрай бума на строителството. |
| 4575 |
Построил няколко хотела и ресторанта на брега на морето, набързо се развел се с жена си и рязко го ударил на живот. Годинките му малко скандализираха 72. Преди да се качи в луксозния си апартамент с някое от моите момичета, вечеряхме дълго и разточително. Духовитостта му ме изумяваше. |
| 4576 |
Той само това чакаше. Събрах в един куфар най хубавите си рокли и обувки и изхвърчах към морето. Пет часа по късно аз и Митко вечеряхме в ресторанта му. Беше накарал персонала да изкара маса на плажа, да запалят свещи във формата на сърце и да приготвят най скъпата риба в заведението. |
| 4577 |
Митко искаше да ме впечатли и наистина успя. През цялата вечер хващаше нежната ми бяла ръка с изящно лакирани червени нокти и от самия допир със сухата му старческа кожа настръхвах. Опитвах се да не мисля за това, което неизбежно щеше да последва секс с мъж на годините на дядо ми. |
| 4578 |
Само ако имаш гледка към морето! казах с усмивка аз и след секунди вече бяхме там. Наля по чаша малцово уиски и още след първата глътка главата ми се замота. Усещането ми за погнуса се усилваше лавинообразно. Митко се приближи до мен и плъзна кокалестата си съсухрена ръка по бразилското ми дупе. |
| 4579 |
Не бях сигурна че ще понеса гледката, но той каза, че иска да го целувам, и докато се завъртя, вече беше свалил панталоните си. Със затворени очи коленичих и започнах да му духам, но той така и не успя да го вдигне. Извини се с алкохола и предложи да легнем на леглото и да си пуснем филм. |
| 4580 |
Новата опаковка паста за зъби не ми стигна за да се избавя от вкуса на косматия му старчески член. Разкървавих венеца си, но не спрях да движа четката в устата си. Легнах в леглото и заплаках. Не успях да заспя цяла нощ. Беше станало светло, а аз още не можех да повярвам какво съм направила. |
| 4581 |
След няколко месеца разбрах, че дядо Митко е умрял от инфаркт, докато се опитвал да изчука някаква проститутка. В нощното му шкафче открили празна опаковка от хапчета за стимулиране на ерекцията. За миг си се представих като злощастната проститутка, затворила очите му. От ужас повърнах. |
| 4582 |
О, колко добра актриса бях! Лъжех много красиво, а пръстите ми сами пишеха любовни есемеси. Репертоарът ми бе толкова богат, че месеци наред можех да комуникирам с различни хора и да не се повторя дори за миг. Усещах в погледа на жените страх, че и техният мъж може да падне в моя капан. |
| 4583 |
Вечерях с Петър, бив шето гадже на вече бившата ми най добра приятелка. Крояхме планове, откъде да намерим повече деца за детски футболен лагер. Веднага се сетих, че бих могла да помоля една голяма футболна легенда в миналото пътищата ни се бяха пресекли, но за кратко. Не го бях чувала с години. |
| 4584 |
Научих какво е засада, корнер, дузпа, а той какво е да заспиваш в прегръдките на жена, която те обича. Чаках го сутрин с кафе и сънени очи. Бях влюбена и щастлива. Обърнах гръб на всички и криех тази наша любов месеци наред. Не смеех да споделя колко съм щастлива от страх да не изгубя всичко. |
| 4585 |
Знам какво пишат мъжете на съпругите си, когато им изневеряват. Е, отворих компютъра и започнах да чета новини. В светския раздел на един от сайтовете видях папарашка снимка моят мъж и неговата стара испанска любов пред ресторанта, в който обядвахме всеки ден. Плаках часове наред. |
| 4586 |
Синеокият младеж и неговата тясна баня, озвучена от пиянските ритми на съквартирант, отключиха желанието ми да си отмъщавам. Типично в мой стил, повторих с младежа и на трезво, но детските му гърдички не бяха готови да ме понесат. Не вдигнах телефона повече, а моят мъж така и не разбра. |
| 4587 |
Пак си замълчах, но пред него. Шептях в ухото на млад телевизионен редактор колко силно го желая. Два месеца тъчах на двата стана, но изведнъж се изморих. И всичко свърши тъй, както бе започнало. Но и днес, ако го видя в някой бар, аз знам къде ще свърши всичко в устата, надълбоко. |
| 4588 |
Знаеше, че ще бъда пречка в живота му. Аз съм жена, на която не може да се вярва, жена, която те иска сега, в този момент, но утре ще иска друг. Ваканцията свърши и двамата поехме по своя път. За мен той остана неизлекуван спомен, от който още ме побиват тръпки. За него бях поредна изневяра. |
| 4589 |
Ще прозвучи елементарно, но беше приятно да знаеш, че някой друг ще ти смени крушката в банята. Вярно, пращаше охранителя, който бе по нисък и от мен, но... И колкото ми бе приятно да има на кого да приготвя сандвич, толкова ми беше досадно да го изчакам от поредната партия тенис. |
| 4590 |
Когато ми отказа дете, с търпението и любовта ми се приключи от раз. А изневерите ни бяха толкова много, че отдавна и двамата им бяхме загубили бройката. Раздялата беше облекчение и за двамата той за пореден път щеше да опита да спаси брака си, а аз. Аз не знаех накъде да тръгна. |
| 4591 |
Бленувах някой ден да видя името си поне на последна страница на някой вестник, но като автор. В квартала всичките ми приятелки ми се подиграваха и караха момчетата да ме стряскат вечер, като се прибирам. Обичайният им номер беше да ме причакат зад ъгъла на моята къща и да ме сграбчат в гръб. |
| 4592 |
Грубо опипваха циците ми, а някои дори си позволяваха да ми вдигат полата. Започвах да плача в мига, в който усещах гадните им малки мазолести ръчички върху тялото си, а те на свой ред да се кикотят, и бягаха във всички посоки. Една вечер се случи кошмарът, който още ме преследва. |
| 4593 |
Чух стъпки зад себе си, но дори не се обърнах, предположих, че е някой съсед. Беше рано за шегичките на приятелчетата ми, а и те същия ден май заминаха за София на дискотека. Смътно си спомням, че усетих груби мъжки ръце върху устата си, удар в кръста и грубо навлизане в слабините ми. |
| 4594 |
Месеци наред не излязох от стаята си. Не можех да дойда на себе си и не разбирах защо всичко това се случи на мен. Знаех само, че не мога да остана повече в този квартал, а и, слава богу, София беше достатъчно голяма. Три години по късно бях последна година студентка по журналистика. |
| 4595 |
Обожавах измъчените им физиономии секунди преди съдията да произнесе присъдата си. За мен всички мъже бяха нещастници и исках да им изтръгна топките без упойка. Бях се превърнала в злобна мъжемразка, с колонка в същия онзи вестник, който търчах гурелива да си купувам всяка сутрин. |
| 4596 |
Хем се върши някаква работа, хем се хвърля прах в очите на обществото. Аз уважавам тази практика и за да съм сигурна, че ще получавам първа информацията за бандитите, завъртях главата на един от бопаджи ите. Средно ниво, но нямаше нещо, което да не знае. Работеше тази работа от десет години. |
| 4597 |
На дълги наредени софри сядаха всички, които бях най в час с криминалната обстановка в страната. Лелите от пресцентъра винаги сядаха на една маса, облечени в строги костюми, със смешни прически и на първата по весела песен ставаха в кръг и се клатушкаха, мислейки си, че танцуват. |
| 4598 |
От гилдията идваха всички от старейшината гей, един от най кадърните колеги, до последната току що завършила пикла, попаднала в професията по скоро случайно. Повечето от тия момичета и жени пишеха толкова скучно, че можеше да заспиш дори на убийството на Жоро Илиев, описано от тях. |
| 4599 |
Репортерката, която той поканеше на блус, щеше да мачка чаршафите му малко по късно същата вечер. В класацията следваха заместник министрите, а чак след тях главният секретар. Аз бях някъде по средата не можех и да си помисля за някого от политическия кабинет, затова се насочих към бопаджии те. |
| 4600 |
Удържах фронта близо две години, докато моят информатор не беше убит при една от спецакциите. Дълго плаках, но не защото бопаджията беше умрял с лице, забито в калта, а защото работата ми висеше на косъм. Косъм от слабините на един заместник министър, когото оплетох в мрежите си два месеца по късно. |
| 4601 |
А след това той ме сграбчваше и ме хвърляше на леглото. В главата му имаше място само за числа, пари и моите гърди. Сигурна съм, че той се влюби първо в тях, защото не спираше да ме кара да се снимам и да му пращам еротични фотографии. Колекционираше ги и често мастурбира ше, докато ме гледа. |
| 4602 |
Боби имаше строг вид, но перверзното му подсъзнание не заспиваше за миг. На мен така и не ми дадоха виза за Щатите и аз не успях да видя шикозния му апартамент в Манхатън. А и не изгарях от желание да подреждам чорапите му, той никога не помнеше къде ги е оставил, като ходехме на почивка. |
| 4603 |
Отключих входната врата и гледката вкъщи ме стъписа. Мивката в кухнята беше препълнена с коктейлни чаши. Засъхналото червено вино по тях ми напомни за кръвта, която бях видяла в коридора на болницата. Навсякъде вкъщи миришеше на цигари. Усетих как ми се повдига и се затичах към банята. |
| 4604 |
В други части на света един порой вероятно ще бъде посрещнат от почти всички и всичко като благодат, като нещо добро за реколтата, добро за фауната и флората и, ако случайно ви е обзела романтика, добро за влюбените. Не и в Истанбул. За нас дъждът не опира до това, че ще се мокриш. |
| 4605 |
Ето по какво дъждът приличаше на скръбта: правиш всичко възможно да не те засегне, да си останеш сух и невредим, но ако и когато не го постигнеш, настъпва миг, в който започваш да възприемаш дъжда не като капки, а като несекващ порой, и затова решаваш, че вече е все едно и можеш да се намокриш. |
| 4606 |
Нефритенозелените й очи, обикновено широко отворени и изпълнени с пламенна интелигентност, от време на време се присвиваха и се превръщаха в две резки на пълно безразличие, присъщо само на три вида хора: безнадеждно лековерните, безнадеждно отчуждените и безнадеждно обнадеждените. |
| 4607 |
Беше я заболяло, но тя нямаше намерение да се отказва нито от него, нито от стила си. Колкото и да я преследваха мъжете, колкото и да я укоряваха другите жени, колкото и невъзможно да й беше да върви по разместените плочи на тротоарите и да скача на ферибота, колкото и да й натякваше майка й. |
| 4608 |
Зелиха нямаше за кога да съжалява. Закъсняваше за часа при гинеколога. Нещо, на което човек наистина не бива да гледа през пръсти, защото в мига, когато забележиш, че закъсняваш за гинеколог, можеш да решиш изобщо да не ходиш. До Зелиха се приближи такси със заден калник, облепен със стикери. |
| 4609 |
Колкото и да не се вписваше цветът, тълпата бе толкова огромна, че скоро погълна несъзвучието и вкара отново Зелиха в такт. Тълпата не се състоеше от стотици тела, които дишат, потят се и изпитват болка, тя сякаш бе едно единствено тяло, което диша, поти се и изпитва болка под дъжда. |
| 4610 |
Докато прекосяваше Капалъ Чарши, колкото и да бързаше, забави крачка. Нямаше време да пазарува, щеше само да влезе да надзърне – каза си тя, докато разглеждаше витрините. Запали цигара и докато димът се виеше на нагъната струйка от устата й, се почувства по добре, почти успокоена. |
| 4611 |
Зелиха имаше слабост към лъскавите аксесоари от всякакъв вид. Към кристалните шноли, брошките с фалшиви диаманти, проблясващите обици, перлените бутониери, шаловете на ивици като зебра, атлазените чантички, шифонените кърпи, копринените понпони и към обувките, винаги на високи токове. |
| 4612 |
Нямаше ден, в който да е минала през пазара и да не се е отбила в поне няколко магазина, за да се попа– зари и накрая да плати много по малко от сумата, посочена за неща, каквито изобщо не е смятала да купува. Днес обаче само мина покрай няколко сергии и погледна една две витрини. |
| 4613 |
Беше най малкото от четири момичета, които никога не бяха съгласни помежду си, макар и всяко от тях да бе убедено, че винаги е право и няма какво да усвои от другите – но може много да ги научи. Зелиха се чувстваше така, сякаш не е уцелила с една цифра печелившия билет от лотарията. |
| 4614 |
Докато седеше там и си бъбреше, плъзгаше нехайно поглед по рафтовете, докато не видя стъклен сервиз за чай. Това също беше в списъка с неща, на които Зелиха не можеше да устои да не купи: чаши за чай на позлатени звезди, тънки нежни лъжички и чупливи чинийки с позлатени пояси около кръста. |
| 4615 |
Третата, която беше с кърпа на главата и бе дошла с мъжа си, явно се владееше най малко от трите: ъгълчетата на устните й бяха увиснали надолу, а веждите й бяха сключени. Зелиха предположи, че сигурно не може да забременее. Каза си, че това наистина може да е неприятно – зависи откъде го погледнеш. |
| 4616 |
Притисната от изпитателните погледи на всички в помещението, Зелиха престана да се мръщи и се усмихна блажено. Не че този мъчителен миг й беше приятен, но дълбоко стаеното безразличие току що й бе пошушнало да не обръща внимание на чуждото мнение, защото до довечера то ще изгуби всякакво значение. |
| 4617 |
Бюрократите с техните правила не проявяваха чак такова желание да спасяват незаконородените, както децата на семейните. В Истанбул новороденото без баща не бе нищо повече от поредното копеле, а копелето не беше нищо повече от по– редния разклатен зъб в устата на града, който всеки момент ще падне. |
| 4618 |
Мина й през ума да го повика да попушат на балкона, защото бе сигурна, че той е пушач. Но щеше да се изтълкува превратно. Неомъжена жена не можеше да иска такова нещо от семеен мъж, а от един семеен мъж се очаква да проявява враждебност към друга жена, когато седи до съпругата си. |
| 4619 |
Нямаше нищо против хората да я гледат по улиците, на пазара, в чакалнята на лекаря, тук и там, ден и нощ, нямаше нищо против да я зяпат ида се взират в нея, сякаш я виждат за пръв път. Все някак щеше да издържи на погледите им. Но онова, на което не можеше да издържи, бе тяхното мълчание. |
| 4620 |
А ако имаше нещо, което наистина мразеше, то това бе именно плачът. Още от малка презираше отдън душа ревлите и се беше зарекла никога да не се превръща в ходеща нещастница, която рони сълзи и се тръшка за щяло и нещяло – такива около нея имаше в изобилие. Беше си забранила да плаче. |
| 4621 |
Затова този първи петък на юли отново направи каквото правеше винаги, за да преглътне сълзите: пое си дълбоко въздух и издаде брадичка – да се види, че е силна. Този път обаче нещо се обърка ужасно и въздухът, който бе поела, излезе като хлип. Лекарят не изглеждаше изненадан. Беше свикнал. |
| 4622 |
Разплачеше ли се Зелиха, всичко й се изписваше на лицето и страните й хлътваха, от което изпъкваше още повече най отличителната й черта: носът! Забележителният орлов нос, който подобно на сестрите си бе наследила от своя баща и който за разлика от техните, бе още по гърбав и дълъг. |
| 4623 |
След секунди към нея се присъедини втора джамия, после трета и четвърта. Зелиха се смръщи от притеснение. Беше й неприятно, че молитва, предвидена да звучи на най чистия човешки глас, е лишена от всичко човешко в този електрически вой, гръмнал над града от микрофони и високоговорители. |
| 4624 |
Онова момиче – кюрдката – явно се беше побратимило и с нея. Зелиха се почувства предадена. Чак тогава проумя, че ако има някакви възражения към Аллах, то те са не че той – Той де – няма кръв, а че има прекалено много кръвни сестри, за които трябва да се грижи, и накрая не се грижи за никоя. |
| 4625 |
Тъй като останалите бяха извън обсега й, тя избра Аллах – за негодуванието си. А щом от малка се чувстваше неверница, не виждаше причина да не бъде такава и като голяма. От поредната джамия екна призив за молитва. Молитвите се множаха и кънтяха, сякаш описваха кръгове вътре в други кръгове. |
| 4626 |
Колкото и да е странно, в този миг в лекарския кабинет Зелиха се притесни, че ще закъснее за вечеря. Запита се какво ли ще има за ядене довечера и коя от трите й сестри е сготвила. Всяка от тях правеше добре някоя рецепта и в зависимост кой е готвил Зелиха можеше да се моли за различно ядене. |
| 4627 |
Зелиха тръгна бавно и предпазливо по мост, където гъмжеше от автомобили и пешеходци, а също от неподвижни мъже с въдици, по чиито кукички се гърчеха червеи. Докато Зелиха се провираше между тях, на която и плоча да стъпеше, тя се клатеше и за неин ужас отдолу нямаше друго освен пустота. |
| 4628 |
Пълна загадка бе как изобщо се е озовала тук, но Зелиха нямаше желание да я разгадава. Не чувстваше нищо, нито болка, нито печал. Затова отсъди, че накрая безразличието все пак явно е надделяло в надпреварата. На чистата бяла маса в съседния кабинет бяха махнали не само детето, но и сетивата й. |
| 4629 |
Просто знаеше, и толкоз. Когато излезе на улицата, вече се здрачаваше, а изпита чувството, че е ранна утрин. Вече не валеше и животът изглеждаше красив, почти управляем. По улиците още имаше задръствания и кал, но въздухът след дъжда миришеше на свежо и от това целият град сякаш бе осветен. |
| 4630 |
Освен огромно пиле имаше таратор, карнъярък пилаки, кадънбуду кюфте от предния ден, туршия, току що приготвен чьорек, кана айран и да, пълнени зелени чушки. Зелиха придърпа веднага един стол – гладът й надделя над нежеланието да вечеря със семейството си в навечерието на такъв тежък ден. |
| 4631 |
Двете жени, Гюлсюм и Зелиха, майка и дъщеря, стояха свъсени една срещу друга – бяха готови за кавга, но не им се започваше. Зелиха първа извърна очи. Знаеше колко ще сгреши, ако си покаже рогата пред майка си, затова си наложи да се усмихне и се постара да отговори, макар и с недомлъвки. |
| 4632 |
Ако ги беше правила Бану, те се оказваха пълни с неща, които иначе щяха да им липсват остро, включително с фъстъци, кашу и бадеми. Ако ги беше приготвила Фериде, чушките щяха да са пълни с ориз и всяка от тях щеше да е толкова издута, че щеше да е невъзможно да я ядеш, без да я отвориш. |
| 4633 |
През последните шест години й бяха сложили осем различни диагнози, всяка от които звучеше по– странно от предишната. Не беше ясно дали лекарите не могат да постигнат единомислие, или самата Фериде се трудеше неуморно, за да си навлече нови болежки. Не след дълго вече беше все едно. |
| 4634 |
Здравият разсъдък беше обетована земя, нещо като Шангри ла, която тя бе напуснала още преди да навърши двайсет години и в която смяташе да се върне някой ден. По пътя спираше за какви ли не причудливи почивки със странни имена и страховито лечение. Още като малка Фериде си беше особнячка. |
| 4635 |
Всеки път, когато показваше колко много знае за физическата география, обясняваше с нечувано въодушевление и се рееше високо над облаците, като скачаше от атмосферен слой на атмосферен слой. После, година след като завърши, Фериде започна да проявява признаци на неадекватност и отчуждение. |
| 4636 |
Катастрофи по пътищата, серийни убийства, урагани, земетресения, пожари и наводнения, неизлечими болести, зарази и непознати вируси... Фериде преглеждаше всичко. Избирателната й памет попиваше местните, националните и задграничните бедствия колкото да ги съобщи най– неочаквано на другите. |
| 4637 |
След като най после се бяха сдобили с момче, родителите й искаха да проверят дали ще им провърви достатъчно, че да се роди още едно. Мустафа бе безценен от деня, в който се появи на бял свят. Бяха 1взети поредица мерки, той да бъде предпазен от мрачната съдба, причакваща всички мъже в рода. |
| 4638 |
Вместо това отиде в кухнята, за да намери и да нахрани единственото мъжко същество в къщата: сребрист котарак с неутолим глад, необичайна любов към водата и куп симптоми на обществен стрес, които в най– добрия случай можеха да се тълкуват като независим нрав, а в най– лошия – като невроза. |
| 4639 |
В конака на Казанджъ бяха живели поколения котараци – точно като хората, но за разлика от тях се радваха на любов и без изключение си отиваха от старост. Макар че всяка от котките си имаше свой нрав, котешкото родословие в дома се отличаваше с два гена – надделяваше ту единият, ту другият. |
| 4640 |
Ако връх вземеш уличният ген, те биваха назовавани Султан – по висше име, издаващо убеждението, че уличните котки притежават свободен, независим дух не им трябва да се умилкват на никого. До този ден разликата в имената без изключения намираше отражение и в нрава на котките под този покрив. |
| 4641 |
Потомците на благородното потекло се оказваха сдържани, зависими, кротки и постоянно се миеха, за да заличат всички следи от човешки допир, всеки път, щом някой ги помилваше, а котките от втората група бяха по любопитни и издръжливи и си умираха за странни лакомства като шоколада. |
| 4642 |
После си сложи престилка и се зае да мие камарата тенджери, тигани и чинии. След като приключи със съдовете и се успокои, се върна на масата, където откри, че думата копеле още витае във въздуха, а майка й още се въси. Всички седяха неподвижно, докато някой не се сети за десерта. |
| 4643 |
Зелиха се облегна на стола, вдигна нос и вдиша от въздуха, сякаш пушеше невидима цигара. След като издиша малко по малко умората, усети как йо йото на безразличието отново пада надолу. Тя се почувства притисната от бремето на всичко, което се беше случило и не се бе случило, в този тежък адски ден. |
| 4644 |
Фактът, че бракът се крепи упорито, преди необратимо да се разпадне, създава измамното усещане, че все още има надежда; после обаче проумяваш, че си живял не заради надеждата за нещо по добро, а заради надеждата, че най сетне мъките ще свършат и за двамата и всеки ще си продължи по пътя. |
| 4645 |
Щом животът й бе заприличал на тунел на страданията, по който Бог я беше накарал да пълзи по корем, Роуз смяташе да излезе от него така, че никой да не познае слабата жена, която навремето е била. За да покаже колко е решителна, тя се насили да се засмее, но звукът заседна в гърлото й. |
| 4646 |
Не че внимаваше с въглехидратите, но й харесваше как звучи, по точно, харесваше й възможността да внимава с нещо, с каквото и да било. След като постоянно я обвиняваха, че не е никаква домакиня и е ужасна майка, Роуз изгаряше от желание да докаже обратното по всички възможни начини. |
| 4647 |
Свръхабсорбиращи памперси без латекс. Докато ги слагайте в количката, забеляза мъж на средна възраст с прошарена коса и козя брадичка, който й се усмихваше. Истината беше, че на Роуз и харесваше да забелязват, че е майка, и тъй като сега имаше публика, не се сдържа и също се усмихна. |
| 4648 |
Нима не бе хвърлила толкова усилия да спаси брака си? Доста често обичаше да си представя как най доброто й Аз още следва, още е девствено и да – още е стройно. Наскоро си беше намерила работа в студентското кафене и това вероятно щеше да й помогне да сбъдне първата си мечта, но не и другите две. |
| 4649 |
Време, когато той дори не забелязваше какво му слага на масата – беше му все едно, защото погледът му беше другаде: прикован в очите й и окъпан в любов. Страните й пламнаха при спомена за онези страстни мигове, но после Роуз се смрази, тъй като се сети за фазата непосредствено след това. |
| 4650 |
Уви, ужасното семейство на Барсам се бе появило за нула време на сцената, за да не слезе никога вече от нея, и от този момент нататък обичта им отслабваше все повече. Роуз си помисли, че ако онези от рода Чакмакчян не са си пъхали орловите носове в брака им, мъжът й и досега е щял да бъде до нея. |
| 4651 |
Роуз повтори въпроса. Това всъщност беше вторият най– разпространен страничен ефект на хроничното следбрачно недоволство. Заради него не само започваш да си говориш сам, но проявяваш изключителен инат към другите. Дори да се приближиш опасно близо до критичната точка, пак не се отказваш. |
| 4652 |
Отдалечи се от щандовете с етнически ястия, като направи остър обратен завой. Вдъхновена от гнева и тъгата си, продължи нататък покрай консервите и варивата, като ги огледа от край до край и за малко да се блъсне в младежа, застанал пред тях. Той разглеждаше рафта с различни марки нахут. |
| 4653 |
Допреди секунда определено го нямаше тук – помисли си Роуз. Сякаш беше изникнал отдън земя или беше паднал от небето. Беше със светла кожа, строен, с добре сложено тяло, лешникови очи и остър нос, с който изглеждаше внимателен и прилежен. Гарвановочерната му коса бе подстригана късо. |
| 4654 |
Объркана, тя се свъси. Но още от тийнейджър Мустафа се страхуваше да не изгуби властта си над времето и привлекателността си за жените. Затова изтълкува изражението на Роуз като знак, че я е отегчил и не се е сетил какво интересно да каже, и за да замаже положението, побърза да прекъсне разговора. |
| 4655 |
Бебето се размърда, но не отвори очи дори когато Роуз обсипа с целувки лицето му. Меката кестенява косица на момиченцето беше прихваната със златиста панделка, голяма почти колкото главата му, и то беше облечено с мъхести зелени ританки на райета с цвят на сьомга и с морави копчета. |
| 4656 |
Мустафа се бе надявал, че със съквартирант няма да се чувства толкова самотен в Аризона, но се получи точно обратното. Нощем, сам в леглото и на хиляди километри от семейството си, той не можеше да се пребори с гласовете в главата си. Гласове, които го разпитваха и го обвиняваха, че е такъв. |
| 4657 |
Мустафа обаче не вярваше в такива неща. Не толкова като съзнателен избор, колкото по рефлекс той се разграничаваше от всички тези суеверия, от мънистата против уроки, гледането на кафе и гадаенето, превърнали се в истински обред в семейството му. Смяташе ги за част от тъмния сложен свят на жените. |
| 4658 |
В съзнанието й се носеха какви ли не образи, а от очите й на кос лъч струеше неподправен гняв. Това всъщност бе третият най разпространен страничен ефект на хроничното следбрачно негодувание: заради него не само си говориш сам и се инатиш на другите, но и значително се отдалечаваш от здравия разум. |
| 4659 |
Преподаваше класически езици и литература в Калифорнийския университет в Бъркли и беше самоуверен учен и феминистка, убедена, че всеки проблем по света може да се реши със спокоен диалог и разум. Понякога заради това си убеждение се чувстваше самотна в темпераментно семейство като нейното. |
| 4660 |
Преди две години му бяха предложили роля в реклама на спагети. Вуйчо Дикран бе изиграл весел готвач с настроение, което не може да бъде помрачено от нищо, дори от това, че го е зарязала годеницата му, тъй като пак му оставаше кухнята, където той можеше да си приготви запечени спагети. |
| 4661 |
Всъщност точно както в рекламата, вуйчо Дикран беше такъв невероятен добряк, че ако някой от познатите му искаше да онагледи отколешното схващане, че дебеланковците са много по весели и бодри от останалите, той посочваше него. С тази разлика, че днес вуйчо Дикран не приличаше на себе си. |
| 4662 |
Със сигурност можеш да го твърдиш, ако не цениш историята и миналото, ако нямаш памет и чувство за отговорност, ако живееш само в настоящето. Но в това настояще живее миналото и нашите предци дишат чрез децата ни, знаеш го.... Докато дъщеря ти е при Роуз, имаш пълно право да се намесваш в живота й. |
| 4663 |
Ако им кажеш, че пръстта е тяхна майка, а водата – техен баща, те се съживяват и разцъфват. Ася не попита нищо повече и отново се зае да оцветява. Направи костюма на клоуна оранжев, а зъбите му – зелени. Тъкмо се канеше да оцвети обувките му в яркочервено, когато спря и започна да имитира баба си. |
| 4664 |
Като дисциплинирана гимназиална учителка леля Джеврийе например носеше косата си прибрана на стегнат нисък кок, а леля Бану изобщо не участваше в класацията, защото през цялото време ходеше забрадена. Леля Фериде пък трескаво менеше цвета на косата и прическата си – според настроението. |
| 4665 |
Идваха с цял куп въпроси и си тръгваха с нови. Някои плащаха от богато по богато, за да изразят благодарността си или пък в очакване да подкупят Фортуна, имаше обаче и такива, които не даваха и пукнат грош. Колкото и различни да бяха обаче клиентите, имаха нещо общо: всичките бяха жени. |
| 4666 |
Но всички се уплашиха не на шега, когато леля Бану, открай време славеща се с вълчия си апетит, престана да яде друго освен хляб с вода. Беше прословута с любовта си към въглехидратите, особено към хляба, но на никого и през ум не му беше минавало, че тя може да остане жива, ако кара само на хляб. |
| 4667 |
За да я изкушат и да я накарат отново да започне да си угажда, трите сестри се надпреварваха да готвят ястия, кое от кое по вкусни, така че в къщата миришеше на сладки десерти, на пържена риба с хрупкава коричка и на печено месо, често с много масло, за да е по силно уханието. Леля Бану и не трепна. |
| 4668 |
Ето защо, макар и да бе чула много добре последните думи, изречени от леля й, тя се престори, че не е. И щеше да продължи да тъне в блажено неведение, ако точно тогава във всекидневната не влезе леля Фериде, понесла огромна плоска чиния, върху която проблясваше тортата за рождения ден. |
| 4669 |
За разлика от повечето туркини, които на младини може и да са харесвали късите поли и високите токове. Зелиха не удължи полите и не скъси токовете с годините. Стилът й на обличане си остана все така ярък. С възрастта тя само се бе разхубавила още повече – за разлика от сестрите си. |
| 4670 |
Не обичаше бюрократичните учреждения и йерархията на заповедите, освен това носеше в себе си прекалено много избухливост и гняв и още на ранна възраст си бе дала сметка, че ще се наложи да избере професия, където може да е независима, изобретателна, а и, ако е възможно, да причинява малко болка. |
| 4671 |
Всички татуировки в тази специална колекция бяха създадени така, че да говорят на един единствен човек: бившата любов. Изоставените и обезверените, наранените и вбесените носеха снимка на бившата си любов, която искаха да махнат завинаги от живота си, а не можеха да спрат да обичат. |
| 4672 |
Сега човекът с татуировката чувства, че има превъзходство, сякаш държи ключа от душата на бившия любим. Веднага щом се достигне този стадий и бившият любим изгуби притегателната си сила, онзи, който страда неизлечимо, най после може да се отърве от обсебеността си, понеже любовта обича силата. |
| 4673 |
Ето защо можем да се влюбим самоубийствено в някого, но рядко можем да споделим любовта на онези, които са самоубийствено влюбени в нас. Истанбул е град на разбитите сърца и на леля Зелиха не й трябваше много време, за да наложи ателието и да се превърне в легенда – особено в бохемските среди. |
| 4674 |
Леля Зелиха понаведе глава към охранения котарак, излегнал се на кадифената възглавничка при вратата на балкона. Той се извърна и я погледна с присвити премрежени очи, сякаш бе разбрал всичко, което е казала, и го одобрява. Леля Бану разбърка колодата карти таро и им се скара от ъгъла. |
| 4675 |
Посетителите се чувстваха отлично сред този декор. Смятаха, че това е полезна алтернатива на безполезните разговори, които не водят доникъде. Ако не им се приказваше, просто си избираха рамка – в зависимост от ъгъла на масата, където седяха, и от това къде точно искаха да бъдат пренесени този ден. |
| 4676 |
Капучиното не било чак толкова хубаво и бисквитата с ванилия, която му донесли към него, никак не му харесала, но въпреки това той бързо си поръчал второ и дори започнал да пише, защото никой не му досаждал и даже не го разпознавали. В онзи ден заведението било наречено на Кундера. |
| 4677 |
От вида му човек трудно би се досетил, че си вади хляба с хумор и че от навъсеното му лице се леят най смешните шеги. Открай време беше прословут с пиенето си, но напоследък проблемите му с алкохола бяха приели космически размери. Започна да се буди на места, където никога дотогава не бе стъпвал. |
| 4678 |
Попитаха ли го за този съмнителен телевизионен сериал и за филмите, се защитаваше с довода, че по професия е националист, но е истински нихилист по убеждения. Днес се беше появил с поредната си приятелка, хубавелка, която ловеше окото, но не се отличаваше с особена задълбоченост. |
| 4679 |
Истинската цивилизационна пропаст е между турците и турците! Ние сме шепа образовани градски чада, заобиколени от всички страни от селяндури и дръвници. Те са превзели целия град. – Той погледна крадешком прозорците, сякаш се страхуваше, че тълпата може да ги щурмува със сопи и топове. |
| 4680 |
Привлекли са на своя страна армията и половината държава. В другия лагер са традиционалистите конвенционалисти, толкова влюбени в османското минало, че човек не може да каже и една едничка критична дума. Привлекли са на своя страна широката общественост и другата половина от държавата. |
| 4681 |
Най чистосърдечно не се харесваха един друг, но през всичките години и двамата отстояваха със зъби и нокти брака си, тя – с надеждата да си отмъсти, той – с надеждата, че нещата ще се оправят. Днес говореха с думи и жестове, откраднати от другия. Сега вече дори карикатурите им си приличаха. |
| 4682 |
Някъде в далечината ехтяха шумовете на града, в които сирените, клаксоните, виковете и смехът се смесваха с писъците на чайките. Влязоха няколко нови посетители, други излязоха. Един от келнерите падна с подноса чаши. Друг донесе метла и посетителите загледаха нехайно как събира парчетата. |
| 4683 |
И продължиха все в тоя дух. Единствен карикатуристът караше само на кафе с мляко, като отхапваше от бисквитите с ванилия към него, макар вече видимо да му личеше, че не се чувства никак добре. При всички положения нищо не се правеше в хармония, ала в този дисонанс беше заложен необичаен ритъм. |
| 4684 |
Хората извън него се вкопчваха един в друг, за да прикрият самотата си и се преструваха, че са си много по близки, отколкото всъщност бяха, докато тук беше точно обратното – всички се преструваха, че са много по независими, отколкото бяха. Това място беше отрицание на целия град. |
| 4685 |
Явно са се забавлявали добре. Като народ ние ценим пиенето, защо да си кривим душата? Обществото ни обича да си пийва единайсет месеца в годината, а после – по време на Рамазана, изпада в паника, покайва се и пости, само за да се върне отново към пиенето, щом светият месец свърши. |
| 4686 |
Понякога водеха със себе си и други: приятели, колеги или напълно непознати, някои дни се появяваха сами. Групата бе саморегулираш се организъм, където всеки проявяваше отличителните си черти, без те да надделяват, сякаш организмът имаше живот извън и отвъд личностите, които го съставяха. |
| 4687 |
Някои в групата бяха достатъчно стари да й бъдат майки и бащи. Ася бе най младата и й доставяше удоволствие да ги наблюдава как се вдетиняват. Беше утешително да вижда, че с годините животът всъщност не става по добър и че, ако си бил мрачен тийнейджър, ще се окажеш мрачен възрастен. |
| 4688 |
Никакви лиготии. Не че не бяха погледнали сериозно на рождения ден на Ася. Обратното, погледнаха на него толкова сериозно, че не след дълго обсъждаха на глас понятия като време и тленност колкото да се пренесат от тях към въпросите кога ще умрат и дали наистина има задгробен живот. |
| 4689 |
Армануш си спомни за срещата и стомахът я присви от страх. След една година, през която не беше излизала с никого – печална дан на двайсетиеднагодишната й хронична необвързаност, нарушавана от пагубни псевдолюбовни срещи, – днес Армануш Чакмакчян смяташе да даде още един шанс на любовта. |
| 4690 |
Още откакто беше проходила, тя прекарваше тук близо пет месеца в годината (лятната и пролетната ваканция и доста съботи и недели) и останалите седем в Аризона и бе имала възможност да разбере от първа ръка какво очаква всяка от страните от нея и че тези очаквания са напълно непримирими. |
| 4691 |
Армануш си спомни колко се бе изненадала от реакцията. Беше се опитала да обясни, че улицата носи името на Франк Търк, юрист избран за заместник кмет и играл важна роля в историята на града. Все едно – беше прекъснала лекцията приятелката й, явно не интересуваше особено от историята на града. |
| 4692 |
Но Армануш запази тази информация за себе си. Избягваше да говори с приятелите си арменци за своя втори баща. Не говореше за него и с неарменци. Дори с онези, които се вълнуваха единствено от собствения си живот и затова изобщо не се интересуваха от историята на конфликта между турци и арменци. |
| 4693 |
Не че не обичаше майка си, обичаше я по свой начин, но понякога имаше чувството, че ще се задуши от неудовлетворената й любов. В такива моменти бягаше в Сан Франциско, за да се хвърли в обятията на рода Чакмакчян, където я чакаше удовлетворена, но точно толкова взискателна любов. |
| 4694 |
Слезе от трамвая и ускори крачката. Мат Хасингър щеше да дойде да я вземе в седем и половина. Армануш имаше по малко от час и половина, за да се приготви, което всъщност означаваше да си вземе душ и да облече набързо някоя рокля, вероятно тюркоазената, която според всички й отивала много. |
| 4695 |
Ето защо започвам нова – намигна Армануш, без да осъзнава колко красива изглежда на помръкващата слънчева светлина в стаята. Остави раницата върху креслото на баба си и тутакси я изпразни – като дете, което изгаря от нетърпение да види новите си играчки. Книгите западаха една по една. |
| 4696 |
Ако си измиеш зъбите и лапнеш ментова дъвка, изобщо няма да миришеш – каза леля Зарухи, която влезе при тях с чиния мусака, украсена с магданоз и резени лимон. Остави чинията на масата и разпери широко ръце да прегърне племенницата си. Армануш също я прегърна и се запита какво ли търси и тя тук. |
| 4697 |
И се нуждаеше от все повече сън през деня. Нощем обаче будуваше като сова. Старостта изобщо не бе притъпила безсънието й. Семейството й смяташе, че се терзае от миналото, което не я оставя да почива задълго, позволява й само да подремва по малко. Армануш затвори вратата и я остави да спи. |
| 4698 |
Когато се върна във всекидневната, масата вече беше подредена. Бяха сложили чиния и за нея. Армануш недоумяваше как така очакват да седне и да яде, при положение че след по малко от час има среща, но предпочете да не пита. Беше грешка да проявяваш прекалено здрав разум в това семейство. |
| 4699 |
Тоалетът беше допълнен с обици, които му подходжат, с обшита с мъниста виненочервена чантичка, която според леля Варсениг щяла да добави женственост, и с пухкава тъмносиня жилетка – за всеки случай, ако стане студено. Армануш беше наясно, че може да оспорва всичко, но не и жилетката. |
| 4700 |
Да легнеш да спиш, без да се завиеш, беше просто немислимо, а да излезеш на улицата без жилетка – груба грешка. Точно както къщата има нужда от покрив над главата си, така и хората имат нужда от допълнителна кожа, която да ги отделя от останалия свят, за да се чувстват в безопасност, на топло. |
| 4701 |
Облечени от глава до пети в черно, сервитьорите ситнеха наоколо като колония мравки, току що намерили цяла купчина кристална захар. Колонията сервитьори поднасяше красиво подредени ястия със съзнанието, че скоро на твоето място ще седне друг, който вероятно ще даде по голям бакшиш. |
| 4702 |
След значителен брой безплодни опити да изберат какво да вечерят, Армануш реши да поръча риба тон със сусамова коричка, сос тартар и гъши дроб якинику, а Мат се престраши да опита крехкия телешки бифтек с топъл сос от сметана и горчица върху подложка от маракуя с винегрет и хикама. |
| 4703 |
Защо й беше толкова трудно да общува с майка си? Затвори с бързо извинение и обещанието да й звънне веднага щом се прибере и изключи телефона. Погледна крадешком Мат – да види дали му е станало неприятно от телефонния разговор, но реши да не се притеснява, – той още си разглеждаше чинията. |
| 4704 |
Тя беше не кръгла, а правоъгълна, а храната в нея бе разделена на две зони, очертани с абсолютно права линия от сос със сметана и горчица. Мат бе изумен не толкова от формата и цветовете, а от безупречната подредба. Той преглътна, сякаш се страхуваше да не развали съвършената правоъгълност. |
| 4705 |
Не че на Армануш не й беше приятно да е с Мат, не че не го смяташе за привлекателен. Но имаше нещо, чиято липса се усещаше ужасно – не в смисъл на подробност, която липсва на цялото, а в смисъл на цяло, което се разпада на части заради онова, което му липсва. Може би храната бе прекалено философска. |
| 4706 |
В единайсет и петнайсет Армануш извади връзка ключове и отключи многото ключалки по вратата на баба Шушан – страхуваше се, че й предстои да се сблъска с цялото семейство, което бистри политиката във всекидневната, пие чай, яде плодове и я чака да се прибере. Но вътре беше тъмно, нямаше никого. |
| 4707 |
Армануш грабна една от ябълките, вече потъмняла отвън. Сърцето й се сви. Отхапа от ябълката в зловещата притихналост на нощта и се почувства тъжна и уморена. Скоро трябваше да се върне в Аризона, а не беше сигурна, че ще издържи на вселената на майка си, която сякаш я всмукваше в пашкула си. |
| 4708 |
Това беше чат, или както го наричаха редовните посетители киберкафе, първоначално създадено от няколко американци с гръцки, сефаридски и американски произход, които, освен че живееха в Йорк, имаха още една изключително важна допирна точка; всички бяха внуци на семейства, живели навремето в Истанбул. |
| 4709 |
За да продължиш нататък, първо трябваше да напишеш паролата. Подобно на много истински кафенета, и това уж беше за всички, но всъщност бе запазено за редовни посетители. Затова, макар и от време на време да се появяваха доста случайни чатъри, ядрото малко или много оставаше същото. |
| 4710 |
Това са деца на християни, залавяни и принуждавани от Османската държава да приемат исляма, което им давало възможност да се издигнат в обществото, но само ако презрат собствения си народ и забравят миналото си. Днес Парадоксът на еничарите е актуален за всяко общество не по малко, отколкото вчера. |
| 4711 |
Никога дотогава не се беше възхищавала толкова на мъж – ако не броим, разбира се, баща й, но това беше друго. В Барон Багдасарян имаше нещо, което я очароваше и в същото време я плашеше, тя се страхуваше не точно от него и от онова, което той отстояваше толкова смело, плашеше се от себе си. |
| 4712 |
Изгуби нишката на мисълта си, но само за миг. Мисля, че съм свързана с Парадокса на еничаря. Като единствено дете на развели се със скандал родители, които идват от различи култури. Армануш спря, притеснена, че е разкрила личната си история, но желанието да продължи бе твърде силно. |
| 4713 |
Сигурно е трудно. За повечето арменци в диаспората Хай Тад е единствената психологическа котва, с която разполагаме, за да запазим самоличността си. Твоето положение е различно, но в крайна сметка всички сме американци и арменци и в тази множественост няма нищо лошо, стига да не губим котвата си. |
| 4714 |
Беше започнала да разкрива тайна след тайна и това отприщи чувството, че е сама в целия огромен свят – нещо, което знаеше открай време, но чакаше подходящ момент, за да си го признае. – Вие, хора, сте родени в арменската общност и никога не ви се е налагало да доказвате, че се числите към нея. |
| 4715 |
Не че имаше нещо сбъркано в лицето и тяло то й. Гледани поотделно, всички части си бяха точно каквито трябва: точният ръст и тегло, точната гарвановочерна къдрава коса, точната брадичка... но заедно те образуваха съчетание, на което сякаш липсваше нещо. Ася не беше и грозна, никак даже. |
| 4716 |
Ася беше от жените, които, макар и не хубави в тийнейджърска възраст или пък привлекателни като млади, стават доста красиви на средна възраст, стига да издържат дотогава. За беда Ася не бе благословена и с грамче вяра. Беше прекалено саркастична, че да се довери на хода на времето. |
| 4717 |
Колкото и да беше нацупена, Ася неволно забеляза, че подредена така, масата пасва перфектно, почти живописно, на огромния червеникав килим, грейнал отдолу със сложния си флорален мотив и коралови краища. Точно като килима отдолу, и масата изглеждаше като изрисувана с цветни орнаменти. |
| 4718 |
Сега вече на деветдесет и шест години, Маминка седеше в другия край на масата и държеше чаша за чай, по тънка и от нея. Гледаше захласнато и малко озадачено канарчето, което цвърчеше в кафеза при балконската врата, сякаш го бе забелязала едва сега. А може и да го беше забелязала едва сега. |
| 4719 |
Сега – макар и силно разтревожена от състоянието на прабаба си, Ася зачиташе независимото царство на амнезията, в което Маминка навлизаше понякога, нали на нея самата постоянно й отказваха независимост. Колкото повече старицата се отдалечаваше, толкова по близо до нея се чувстваше момичето. |
| 4720 |
Тъй като не успя да улови ничий поглед, очите й започнаха да описват нервни кръгове по масата, докато не попаднаха на черната маслина в чинията й. Всеки път, щом леля Фериде започнеше да съобщава ужасните новини от третите страници на турските таблоиди, всички потъваха в неловко мълчание. |
| 4721 |
Видимо успокоена сега, след като се бе запасила с въглехидрати, тя започна да ги поглъща, като ядеше симид с бюрек и бюрек с хляб. Но много скоро – явно получи киселини или пък тъжно прозрение, защото се свъси както когато съобщаваше на някоя клиентка, че картите таро вещаят лоши събития. |
| 4722 |
Маминка и баба Гюлсюм не влизаха в класацията и така оставаха само леля Зелиха и леля Джеврийе, които знаеха английски колкото да се прехвърлят от нивото за начинаещи на равнище за средно напреднали. С това уточнение все пак имаше огромна разлика в познанията по английски на двете лели. |
| 4723 |
Правеше разлика между прости, съставни и сложно съчинените изречения, можеше да посочи кое е подчинено определително, подчинено подложно и сказуемноопределително изречение и дори да открие грешките в употребата и мястото на обстоятелствените пояснения в синтактичния строеж, но не можеше да говори. |
| 4724 |
Ти ще покажеш на това американско момиче колко красива е държавата ни и ще допринесеш за международната дружба и културно разбирателство. Ася въздъхна с отчаяно изражение на лицето и сигурно щеше малко или много да си остане така, ако най възрастната й леля не бе продължила безмилостно. |
| 4725 |
Донесох ти радост, а ти ми вдъхна сила – отвърнала Маминка. Маминка всъщност била ненагледно хубава и весела и когато навършила шестнайсет години, за жена я искали толкова много мъже, че ако се наредели на опашка, тя щяла да се проточи от единия чак до другия край на моста Галата. |
| 4726 |
Новата власт имала нужда от учители, които да превърнат учениците си в турци родолюбци, от финансисти, които да помогнат за създаването на национална буржоазия, и от производители на знамена, които да украсят с турски флагове цялата страна, но със сигурност нямала нужда от казанджия. |
| 4727 |
Макар и натъжена и обидена от враждебното отношение на за варения си син, Маминка била жизнерадостно общително момиче с голямо въображение и още по голям списък с желания. На този свят имало неща, далеч по интересни от това да гледаш деца, например да се научиш да свириш на пиано. |
| 4728 |
Сред тях имало адвокатки, учителки, съдийки, директорки на предприятия, чиновнички, учени... За разлика от майките си те не се ограничавали с дома и имали възможност да се издигнат в обществената, стопанската и културна йерархия, стига да се откажат преди това от женствеността и сексуалността си. |
| 4729 |
Мнозина се опитвали да убедят Ръза Селим Казанджъ да се ожени де друга, докато не е станало късно. По новия граждански закон многоженството било забранено, затова щяло да се наложи да се разведе със сегашната си съпруга, която, както вече подозирали всички, била или ялова, или болшевичка. |
| 4730 |
Домът ти е там, където е съпругата ти, за която си се оженил преди доста години, а това тук е тайна любовна квартира, където можеш да си пийваш на воля и да чукаш мацките. Колкото по млади, по– вятърничави и по пийнали, толкова по добре! Карикатуриста Алкохолик въздъхна и грабна чашата с ракията. |
| 4731 |
Ние с мама си приличаме ужасно и в същото време сме толкова далеч една от друга. Тя издиша струя дим по посока на махагоновото бюро, където Карикатуриста Алкохолик държеше някои от най добрите си работи, онези, които се страхуваше жена му да не унищожи след поредния от честите им скандали. |
| 4732 |
Баба за малко да получи инфаркт, щом научи, че жената, за която ненагледният й син е женен от двайсет години, всъщност не е била девствена, когато са се оженили, и не само не е била девствена, ами е била разведена! Ася замълча, за да отдаде дължимото на парчето, което тъкмо беше започнало. |
| 4733 |
Но още щом го направи, се изчерви, сякаш беше разкрила някаква любовна тайна. Отвори вратата с пламнали страни, с горчилка, която вече не бе притъпена от наглост. Излезе възможно най бързо и се поколеба за миг, после се обърна. Понечи да каже нещо, но само го притисна в обятията си. |
| 4734 |
Загледаха прехласнати, без да казват нищо, как турският Доналд Тръмп изниква иззад ярките сатенени пердета в просторния кабинет с прекрасна гледка към моста над Босфора. След като погледна бързо и снизходително двата отбора, чакащи нарежданията му, бизнесменът им съобщи какво иска от тях. |
| 4735 |
Щом пристигнали в Чанкъръ, ги пуснали – при едно условие – било им забранено да напускат града. Затова те си взели квартири под наем и заживели с местните хора. Всеки ден войниците извеждали двама трима от тях на разходка извън града, а после се връщали без тях. Един ден отвели на разходка и дядо. |
| 4736 |
В началото заподозря, че вероятно се опитва да я предупреди да не превежда всичко. После обаче си даде сметка, че в изумените очи на майка й проблясва единствено интерес към разказа на Армануш. Може би се питаше и колко от всичко това непокорната й дъщеря ще преведе на жените от семейство Казанджъ. |
| 4737 |
Замъгленият й поглед се плъзна към екрана, където турският Доналд Тръмп въртеше на шиш тримата най виновни членове на губещия отбор. Екипите, които бяха направили за футболния клуб, бяха толкова ужасни, че и най небрежните спортисти бяха отказали да ги носят. Сега някой трябваше да изхвърчи. |
| 4738 |
Изведнъж я обзе паника, каквато не бе усещала от малка. Когато беше на шест години, двете с майка й пътуваха с колата и насред пустинята в Аризона им свърши бензинът. Наложи се да чакат близо час, докато мине друг автомобил. Роуз вдигна палец и спря един камион, който да ги откара. |
| 4739 |
Те благодариха на готвача и стрелнаха за последно с поглед скумрията, която чакаше с отворена уста да бъде напълнена. Ася беше разочарована, Армануш – натъжена, когато излязоха от ресторанта и се озоваха пред красивата гледка на Босфора, който проблясваше долу под късното зимно слънце. |
| 4740 |
След година вече имах частен учител по френски. Когато станах на девет, ме накараха цяла година да ходя на цигулка, макар и от сто километра да личеше, че не проявявам никакъв интерес и нямам и грамче талант. След това до нас откриха ледена пързалка и лелите ми решиха, че трябва да стана фигуристка. |
| 4741 |
Или някога, някъде да съм се сблъскала лице в лице с него. Представям си, че може да се кача на един и същ автобус с него, че може той да е преподавателят, с когото разговарям след часовете, фотографът, на чиято изложба отивам, или уличният продавач ето тук... Човек никога не знае. |
| 4742 |
По покрития щанд пред него имаше десетки огромни буркани с кисели краставички с най различни размери, които той превръщаше в сок с автоматична сокоизстисквачка. Продавачът забеляза, че двете млади жени го гледат, и се усмихна, Армануш веднага се обърна на другата страна, а Ася му се намръщи. |
| 4743 |
В тази къща съм като чужд човек, вътрешно заточен далеч от страшните семейни тайни. За да ме защитят, са ме отделили от тях. – Ася отвори със зъби една семка и изплю люспата. – След известно време и аз се включих в играта: щом те стоят настрани от мен, и аз ще стоя настрани от тях. |
| 4744 |
В този миг и двете забавиха крачка. На около шестстотин седем– стотин метра от тях, в морето минаваше малка моторница с мъж, който стоеше прав заедно с другите пътници и в едната ръка държеше току що запалена цигара, а в другата – невероятно дърво от балони в ярки оранжеви, жълти и морави цветове. |
| 4745 |
Всмуква ни и ни кара да тичаме като хамстер в колело. После започваме да се повтаряме отново и отново. Докато вървяха по стръмните улици, всеки квартал се струваше на Армануш толкова различен от другите, че тя започна да си мисли, че Истанбул е градски лабиринт, няколко града вътре в града. |
| 4746 |
Никога през живота си не съм се чувствала толкова арменка. За да усетя докрай арменските си корени, трябваше да дойда в Турция и да се срещна с турците. Семейството, на което гостувам, е много интересно, малко са лудички, но вероятно всички семейства са луди. Тук обаче има нещо сюрреалистично. |
| 4747 |
Както се разбира и от името, Госпожа Сладката беше добър джин – от праведните. Беше с грейнало мило личице, с корона в оттенъци на виолетово, розово и мораво около главата и източена красива шия, а там, където свършваше шията и би трябвало да започва тялото, нямаше друго освен тънка струя дим. |
| 4748 |
За разлика от жените, при джиновете от женски пол не се очакваше да са със съразмерни черти. Леля Бану се доверяваше неимоверно на Госпожа Сладката, защото тя не бе вероотстъпница, беше добродушен благочестив джин, преминал от атеизма към исляма – болест, която върлуваше сред женските джинове. |
| 4749 |
Не бе никак лесно да привържеш към себе си джин. Искаше се преди всичко и най вече да разбереш неговото име да отгатнеш правилно бе наистина смъртоносна игра, понеже, ако джинът познаеше твоето име преди ти да откриеш неговото, господарят става той, а ти се превръщаш в негов роб. |
| 4750 |
Дори и да отгатнеш правилно името и да подчиниш джина, не бива да приемаш властта си за даденост, защото ще изпаднеш в твърде глупава заблуда. Откакто свят светува, единствен великият Соломон е успял да победи джин, цели войнства джинове, но и той е опрял до помощта на вълшебен железен пръстен. |
| 4751 |
Подобно на верен чиновник, който описва до най малките подробности всяка случка, паметта на джиновете запечатваше всичко колкото някой прекрасен ден отново да го извади на показ. Ето защо леля Бану винаги беше зачитала правата на пленника си и никога не бе злоупотребявала със своята власт. |
| 4752 |
Ако в някое семейство изгубеха ценен документ, идваха при леля Бану, за да разберат къде е. Или пък жена, заподозряла, че са й направили черна магия, идваше да пита кой е извършил злодеянието. Веднъж бяха довели бременна, която внезапно легнала болна и от ден на ден ставала все по зле. |
| 4753 |
Бяха прословути най вече с това, че тормозят залуталите се без храна и вода в пустинята. Когато и където и да умреше някой, без да оставя подире си гроб, те се появяваха до трупа. Стига да решеха, че се налага, можеха да се преобразят в растения, камъни или животни, особено в лешояди. |
| 4754 |
Докато се опитваше да устои на изкушението, замириса на прах и мухъл, сякаш стаята бе започнала да загнива. Или сегашният миг бързо се разлагаше в утайката на времето, или разложението от миналото бе започнало да се просмуква в настоящето. Вътрешните порти на времето чакаха да бъдат отворени. |
| 4755 |
Дай ми блаженството на неведението или силата да понеса знанието. Каквото и да избереш, ще бъда признателна, но моля те, не ме прави безсилна, ако ми даваш знание. С тази молитва леля Бану стана от леглото, облече халата и отиде тихо и бързо в банята да се приготви за сутрешната молитва. |
| 4756 |
Но вместо да се възмути, задето се подиграват на нещо, толкова ценно за нея, леля Бану само се изненада – изненада се, че съвсем е забравила за него и за пръв път от години е пропуснала любимия си сериал. Беше й се случвало само веднъж, преди години, по времето на нейното покаяние. |
| 4757 |
Нима нямаше да усети, ако наистина беше толкова объркана? Изведнъж забеляза, че двете момичета я наблюдават от столовете, и се притесни – вероятно защото се досети, че след като сапуненият сериал е свършил, те може би си търсят нов обект на насмешки Ася обаче явно беше намислила друго. |
| 4758 |
Кофеинът я вълнуваше повече отколкото съдбата. След като Армануш изпи кафето, чинийката беше сложена отгоре върху чашата, беше притисната силно, после чашата бе завъртяна в три водоравни кръга и бе обърната върху чинийката, така че утайката на дъното да се стече бавно надолу и да образува рисунък. |
| 4759 |
Армануш забеляза зарадвана, че ленивите чайки по брега са поели заедно с тях. Почти всички на фебирота ги хранеха с парчета симид – сусамови гевреци, които тези месоядни птици смятаха за неустоимо лакомство. На пейката отсреща седяха строго облечена представителна жена и синът й. |
| 4760 |
Докато слушаше, Армануш беше твърде изумена от разминаването нето между текста и гледката наоколо, за да се наслади на песента. Хрумна й, че тази песен е точно като Ася – пълна с противоречия и темперамент, в разрез с онова, което я заобикаля, реагираща на всичко, готова всеки момент да избухне. |
| 4761 |
Като цяло явно не им беше трудно да превключват от турски на английски. В началото си обясни тази лекота със самоувереността им, но в края на деня подозираше, че тя се дължи не толкова на увереността им в знанията по английски, колкото на липсата на увереност на какъвто и да е език. |
| 4762 |
Може би полетът на въображението тук беше насочен или към преселване на Запад, или към бягство в далечни екзотични земи. В кафенето се шмугна мургав слаб уличен търговец, който явно се криеше от келнерите от страх да не го изгонят. Носеше голяма табла с небелени жълти бадеми върху кубчета лед. |
| 4763 |
Вместо това бе решил сам да се наглежда. Днес например смяташе да изпие само три бири. Вече беше изгълтал една и му оставаха две. След това щеше да спре. Да, уверяваше той всеки срещнат, беше по силите му си наложи дисциплина, без да опира до окаяната помощ на разни професионалисти. |
| 4764 |
През това време Ася също наблюдаваше приятелката, макар и с далеч по неодобрителен поглед. Както обикновено, щом бе срещнала нова жена, тя трябваше да избере една от двете възможности – или да изчака да види кога ще я намрази, или да предпочете по късия път и да я намрази от самото начало. |
| 4765 |
Армануш загледа с любопитство жестовете им, които й напомниха за герои от роман на Фицджералд. Кой знае защо, сме склонни да свързваме татуировките с оригиналността, изобретателността, дори с духа на новото време. А всъщност татуировките на пъпа са един от най старите обичаи в световната история. |
| 4766 |
Струва скъпо, но какво да се прави? За едно посещение отиват цял тон пари, а трябва да ходиш няколко пъти. Дори и да ти махнат татуировката, остава видим белег, да не говорим, че кожата се обезцветява. Ако искаш да се отървеш и от това, трябва да си направиш още една пластична операция. |
| 4767 |
Ако вярваше в него, ако вярваше поне малко в тези филми, пак щях да оспорвам мнението ти, но не и твоята искреност. Пишеш сценариите за масите. Пишеш ги, продаваш ги и печелиш луди пари. А после ми идваш тук, прикриваш се в това интелектуално кафене, и заедно с нас се присмиваш на същите тези филми. |
| 4768 |
Журналиста Прикрит Гей скочи от стола и се стрелна към ъгъла с гарафата в ръка. След секунда сценаристът беше на пода, а от челото му бликаше кръв. Притиснал кървавата салфетка до главата си, сякаш е ранен във война, той погледна първо журналиста, после карикатуриста и накрая някъде встрани. |
| 4769 |
Ако не броим пръснатите мъждукащи светлинки, в Истанбул още е тъмно като в рог. Всички спят непробудно – и по мръсните тесни улички, които лъкатушат из най старите квартали, и в модерните жилищни блокове, задръстили новопостроените райони, и в скъпите предградия. Всички, с малки изключения. |
| 4770 |
Както обикновено, някои истанбулчани са се събудили по рано от други. Например имамите из целия град: млади и стари, сладкогласни и не толкова сладкогласни, имамите от многобройните джамии стават първи, готови да призоват вярващите на сутрешна молитва. Както и търговците на симид. |
| 4771 |
Разбира се, хлебарите също са будни. Повечето спят само по няколко часа преди работа, има и такива, които нощем изобщо не лягат. Всеки ден, без изключение, хлебарите палят фурните си посред нощ, за да може призори хлебарниците в целия град да заухаят вкусно на хляб. Будни са и чистачките. |
| 4772 |
Стига бе, хора, няма нищо готино и интересно нито в него, нито в другите от това западнало кафене. Толкова ли не разбирате, всички те са лица и имена от бохемските, авангардистки, художествени среди в Истанбул. Типичен елит в страна от Третия свят – мразят себе си повече от всичко друго по земята. |
| 4773 |
Тя се бе посветила изцяло на единствения си син и го поставяла над дъщерите си в опит да открие в него утехата за всичко, отнето й от живота. Но след като момчето се озовало в Аризона, съществуването му се свело до пощенски картички и писма. Той така и не се е върнал да се види със семейството си. |
| 4774 |
В десния ъгъл на първия етаж Маминка е потънала в дълбок сън, с румени страни и отворена уста тя похърква мирно. До леглото й има шкафче от черешово дърво, а върху него са оставени Свещеният Коран, книга за мюсюлманските светии и прелестна лампа, излъчваща мека сивкавозелена светлина. |
| 4775 |
До книгата има броеница в охра с късче кехлибар, поклащащо се в единия край, и пълна до половината чаша с изкуствените зъби на старицата. За нея времето отдавна е изгубило линейната насоченост, по магистралата на историята вече няма упътващи знаци, предупредителни светлини, указания за посоката. |
| 4776 |
Леля Джеврийе плува в пот и тръгва неуверено, с отмалели крака. Въпросите, които й задават, са лишени от всякакъв смисъл. Тя установява, че всъщност не е завършила гимназия. Някъде в документите има грешка и се налага да мине изпит по този предмет, за да й дадат диплома и да стане учителка. |
| 4777 |
Това е кошмарът, който сънува през последните десет години, откакто загуби съпруга си. Той бе лежал в затвора за подкуп, обвинение, в което леля Джеврийе отказваше да повярва. Само месец преди да го пуснат на свобода, бе починал, докато гледал сбиване, бил убит от някакъв глупав електрически кабел. |
| 4778 |
Сънуваше как чака на портала пред затвора. Оттам нататък сценарият се менеше всеки път. Понякога леля Джеврийе издебваше убиеца, за да го заплюе в лицето веднага щом го пуснат от затвора, друг път го наблюдаваше от разстояние, случваше се и да го застреля, веднага щом излезеше на светло. |
| 4779 |
По добре известно време не ги гледай, да ти се излекува сърцето. Не се е излекувало нищо. Леля Джеврийе започнала да си представя своя съпруг, без да гледа снимките. От време на време се хващала, че променя лицето му – добавяла му прошарени мустаци или тук там по някой и друг кичур коса. |
| 4780 |
Тя има нужда от човек, който да бъде с нея и в добро, и в зло, и в здравомислие, и в лудост. Сигурно заради това на ненормалните им е трудно да се срещат с някого – мисли си тя, – не защото им хлопа дъската, а защото е трудно на намериш някого, готов да се среща с толкова много хора в един човек. |
| 4781 |
Но това са само мечти наяве. Насън леля Фериде вижда не любовници, а абстрактни колажи. Нощем създава пъстри картинки с изумителни багри и най различни геометрични фигури. Духа силен вятър, океанските течения се плъзгат заедно с него и светът се превръща в орбита с безброй възможности. |
| 4782 |
Гледа дрехите си, десетките поли, всичките къси, всичките ярки, нейният си начин да се опълчи срещу нравствените закони, сред които се е родила. По стените има рисунки и плакати с татуировки. Леля Зелиха е жена към четирийсетте, но в много отношения стаята й е като на тийнейджърка. |
| 4783 |
Останалите хора се числят към два лагера – зеленчуците, на които им харесва всичко, и чаените чаши, които, макар и да не харесват много неща, не притежават силата да се опълчат. От двете именно вторите са по страшни. Навремето, когато още си пишеше правила, леля Зелиха измисли едно и за тях. |
| 4784 |
Това някак е освободило и детето, и майката – двете трябваше формално да се откъснат, за да могат да се свържат физически и духовно. Аллах й е свидетел, лошото е само, че тя не вярва в съществуването Му. Леля Зелиха всмуква замислено от тютюневия дим, задържа го за миг и го издишва рязко и ядосано. |
| 4785 |
Искрена и чиста в богохулството си. Ако наистина някъде има Аллах, Той би трябвало да оцени чистосърдечното й отричане, прилягащо само на малцина избрани, което тя продължава да спазва, вместо да се поддаде на сладките приказки и молби на самовлюбените религиозни фанатици, които се срещат навсякъде. |
| 4786 |
Никога не се е държал зле с нея, никога не й е казвал и една едничка лоша дума, но след като леля Бану изгуби двамата си синове, тя вече не издържаше да живее при него. От време на време ходи в предишния си дом като чужд човек, който познава къщата до най малките подробности от дежавю. |
| 4787 |
По пътя винаги купува сушени кайсии, любимите на мъжа й. След като отиде, почиства малко, зашива някое и друго копче, готви – все любимите неща на мъжа си, и подрежда. Не че има много за подреждане – мъжът й поддържа къщата в ред. Докато леля Бану върши къщната работа, той я наблюдава съсредоточено. |
| 4788 |
Повечето хора остаряват постепенно с годините, това обаче не важи за ясновидките. Те остаряват с всеки нов разказ. Стига да беше поискала, леля Бану можеше да помоли за някаква отплата. Точно както не бе молила джина за материални блага, така не беше молила и за физическа красота. |
| 4789 |
Въпреки това беше взел писалището. Заедно с него бе купил от същия магазин и брошка – красива брошка, с форма на нар, деликатно покрита с тънички златни нишки, леко пукната по средата, със зрънца от червени рубини, които грееха отвътре. Обясниха му, че е изработена от майстор арменец в Сивас. |
| 4790 |
Ако знаеше, че ще му бъде толкова трудно, вероятно щеше да се откаже от цялото начинание. Но беше затънал до гуша в книгата и единственият начин да се измъкне, бе да я довърши. Ованес Стамбулян, именит поет и журналист, пишеше тайно книга, която нямаше нищо общо с основните му занимания. |
| 4791 |
Във време, когато цялата Османска империя беше обзета от грандиозни начинания, революционни движения и националистично разцепление; във време, когато арменската общност постоянно раждаше новаторски идеологии и пламенни спорове Ованес Стамбулян се беше усамотил в къщата си и пишеше детска книжка. |
| 4792 |
По този начин Ованес Стамбулян обединяваше в книгата стари арменски приказки, повечето предавани от поколение на поколение, някои отдавна забравени. В цялата книга оставаше верен на духа на приказките и почти не променяше думите. Сега обаче смяташе да завърши сборника със своя приказка. |
| 4793 |
По ирония на съдбата през последната година и половина книгата му бе отнела много време и самият той не бе общувал често с децата си. Всеки следобед влизаше в тази стая, сядаше на писалището и пишеше до премала. Всяка вечер, щом излезеше от стаята, децата му вече бяха по леглата и спяха. |
| 4794 |
Поривът да пише сякаш бе омагьосал всичко и всички в живота му. Но за щастие скоро щеше да приключи. Тази вечер пишеше последната глава, най трудната. След като я завършеше, щеше да слезе долу, да завърже целия текст с панделка, да скрие във възела златната брошка и да поднесе на жена си пакета. |
| 4795 |
Тя имаше изискан вкус за книги и изобразително изкуство. Благодарение на гостоприемството й белосаният конак край Босфора още преди години се бе утвърдил като средище на интелектуалци и художници и беше посещаван от литератори – някои известни писатели, други решени да се утвърдят. |
| 4796 |
Идваха да похапнат и да пийнат, да четат, да размишляват и да обсъждат разгорещено творбите на другите и още по разгорещено – своите. След като летял дълго, Малкия Изгубен Гълъб се уморил и ожаднял и кацнал на отрупан със сняг клон, който принадлежал на нарово дърво, готово да разцъфне. |
| 4797 |
Ованес Стамбулян не проумяваше защо дълбоко в себе си е така притеснен, сякаш умът му действаше сам и обмисляше какви ли не безименни тревоги. Каквато и да беше причината за тези притеснения, той трябваше да се изтръгне от вцепенението. Това беше последната глава, последната приказка. |
| 4798 |
Двете по малки момчета бяха с три години разлика, но еднакво послушни. После идваше най малкото от децата, единственото момиче в семейството – мъничката Шушан. Не се притеснявай, малко пиле – усмихнал се нарът и отърсил клоните си от снега. – Приказката, която ще ти разкажа, щастлив край. |
| 4799 |
Но днес не бе обикновена вечер. Не искаше да го безпокоят, не и сега, не и когато бе напът да приключи своя труд от последните осемнайсет месеца. Ованес се сгърчи от тревога като гмуркач, който след като се е спуснал твърде надълбоко, не може да накара тялото си да заплува отново към повърхността. |
| 4800 |
Днес човек не можеше да бъде сигурен. В началото на Първата световна война бяха обявили, че ще мобилизират само наскоро навършилите двайсет, но след като бойните действия набраха скорост, призовки започнаха да получават и мъжете, станали на трийсет, после и онези, прехвърлили четирийсетте. |
| 4801 |
Отвори ли се веднъж нарът, разпилеят ли се в различни посоки зрънцата му, няма как да ги събереш отново. Сега, докато стоеше вцепенен в горния край на стълбището и слушаше зловещата тишина в къщата, Ованес Стамбулян неволно си представи този образ – отворения нар, червен и тъжен. |
| 4802 |
Тогава мнозина млади арменски мъже получиха призовки. Над триста хиляди. В началото на всички тези войници беше раздадено оръжие, точно както на връстниците им мюсюлмани. Скоро обаче им го поискаха обратно. За разлика от войниците мюсюлмани арменците бяха отведени в специални трудовашки батальони. |
| 4803 |
Ованес Стамбулян се пресегна към дръжката на старата дървена врата, но още преди да я е натиснал, тя се отвори отвътре и той застана лице в лице с турски войник, сержант. Двамата се стъписаха толкова, че една минута стояха и се гледаха смаяни. Пръв от вцепенението излезе сержантът. |
| 4804 |
След като се качиха в кабинета, войниците се заеха с претърсването – всеки оглеждаше сантиметър по сантиметър по някой от мебелите, както земните пчели обикалят и смучат от меда по цветята в полето. Тършуваха из шкафове и чекмеджета, по всички лавици на библиотеката, заела цялата стена. |
| 4805 |
Стиховете са отглас от моето въображение. Аз ги пиша и ги издавам, но със сигурност нямам власт над това, кой и с какви намерения ги чете. Сержантът се замисли и за пука пръстите си, като ги сгъваше един по един. Сетне се прокашля, сякаш за да наблегне колко важно е онова, което ще каже. |
| 4806 |
Просто изглеждаше ужасно уморена, сякаш стоенето на вратата я бе оставило без капчица сили. Ованес Стамбулян изгаряше от желание да я хване за ръце, да я притисне силно до себе си, да й прошепне да бъде силна, винаги силна заради децата им – родените и онова, което беше в утробата й. |
| 4807 |
Чак след като го изтикаха през входната врата на тъмната улица, с войници от двете страни, Ованес Стамбулян се сети, че е забравил да даде на жена си подаръка. Бръкна в джобовете си и с облекчение видя, че не напипва златния нар. Беше го оставил вкъщи, в едно от чекмеджетата на писалището. |
| 4808 |
През следващите шест месеца майката и дъщерята се грижеха за нея, сякаш е тяхна плът и кръв, и сигурно щяха да продължат да го правят. Но тогава пристигна банда разбойници, които тръгнаха да претърсват и да плячкосват къщите. Спираха във всяко турско и кюрдско село в околността и грабеха наред. |
| 4809 |
Ако това е сцена, на която пред Вселенския Взор се играят спектакъл след спектакъл, може би има антракти, когато завесата е спусната и сребърната купа е покрита с прозрачна забрадка. Истанбул ври и кипи със своите десет милиона живота. Той е отворена книга с десет милиона забъркани вътре истории. |
| 4810 |
Истанбул се буди от тревожния си сън, готов за хаоса на най натоварените часове. Оттук нататък има прекалено много молитви, на които да се отговори, прекалено много богохулства, които да бъдат забелязани, и прекалено много грешници, както и прекалено много непорочни, над които да се бди. |
| 4811 |
След като жените оцелеят от ужасен брак, любовна връзка или каквото и да е там, те като цяло избягват да се обвързват доста дълго време след това. При мъжете обаче е точно обратното – в мига, в който приключат с някоя катастрофа, започват да търсят друга. Мъжете са неспособни да бъдат сами. |
| 4812 |
С всяка нова установяваш, че ти се иска да си направиш още една. Чудя се как така центровете по зависимости още не са включили в програмите си и татуирането. Армануш мълча дълго, като оглеждаше с крайчеца на окото си извънземния рок музикант. И да го болеше, не даваше никакви признаци. |
| 4813 |
Бях насъбрала толкова гняв срещу всичко, но най вече срещу семейството си. Казах си, че ще направя, и си пробих носа. Бях притеснена, ръцете им трепереха, затова първия път го пробих неправилно и засегнах носната преграда, рукна кръв. Но разбрах как се прави и следващия път си продупчих ноздрата. |
| 4814 |
В продължение на два часа Ася и Армануш наблюдаваха случващото се в ателието, докато клиентите идваха и си отиваха. По едно време се появиха петима гимназисти, които заявиха, че всички искат пирсинг на веждата, но още щом стерилизираната игла продупчи веждата на първия, останалите се отказаха. |
| 4815 |
А после влезе мъж на средна възраст, който изглеждаше ненормално нормален на фона на обичайната клиентела в ателието за татуировки. Беше Арам Мартиросян. Арам бе висок, леко пълен, красив мъж с добро, но уморено лице тъмна брада, разрошена коса и дълбоки трапчинки, които изникваха при всяка усмивка. |
| 4816 |
Песента се лееше бавно и тъжно, а темпото се ускоряваше, кларнетът свиреше все по високо и дарбуката му пригласяше неудържимо на заден фон. Гласът на Арам се издигаше, после се снишаваше на меки вълни. В началото беше плах, но после започна да набира все по голяма самоувереност в тона. |
| 4817 |
Тя е златната верига на моите спомени, тя е пътеката към историята на живота ми. историята на живота ми. Армануш затаи дъх – не разбираше всички думи, но дълбоко в себе си усещаше покруса. Когато вдигна глава, беше заинтригувана от онова, което се бе изписало върху лицето на леля Зелиха. |
| 4818 |
Но и да смяташе да каже нещо на дъщеря си, явно бързо се отказа. Вместо това извади нов пакет цигари и предложи и на нея. Ася се изненада не толкова, че й предлага цигара, колкото, че е допуснала чувствата да избият толкова близо до повърхността. Запали своята цигара и после тази на майка си. |
| 4819 |
Така си е, турската история се цензурира, но същото важи за всяка национална история. Нациите държави създават свои си митове и после вярват в тях. – Ася вдигна глава, изправи рамене и продължи да пише. – В Турция има турци, кюрди, черкези, грузинци, понтийци, евреи, абазини, гърци. |
| 4820 |
Единият бе стигнал дотам да твърди, че ако османската власт е извършила геноцид, днес е нямало да има арменци, които да говорят за това. Фактът, че имало толкова много арменци, които плюели под път и над път турците, само доказвал недвусмислено, че османците не са ги подлагали на гонения. |
| 4821 |
Разчиташе, че каквито и спомени да остават от отминалите времена, колкото и мрачни и потискащи да са те, миналото няма да я погълне. Колкото и да не й се искаше да го признае, истината бе такава: Ася знаеше, че миналото живее в настоящето. Откакто се помня, искам да съм без минало. |
| 4822 |
Продължи да пише, сякаш пръстите й действаха по своя воля, сякаш се движеше със затворени очи. Да, може би точно това, че нямам минало, в крайна сметка ще ми помогне да разбера привързаността ви към историята. Мога да разбера значението на приемствеността в човешката памет. Мога да го направя. |
| 4823 |
Как съм? – повтори Роуз, сега вече звучеше объркано и гласът й бе приглушен. – Сега трябва да затварям, но ми обещай, обещай ми, че ще ми звъннеш отново след десет... не, не, десет са малко, точно след петнайсет минути. Сега трябва да затворя и да помисля, а после ще чакам да ми се обадиш. |
| 4824 |
В началото отказваше да повярва, че след толкова години единственият й син ще им дойде на гости, а когато накрая се убеди в достоверността на новината, се затвори като в тъмница в кухнята, сред чиниите, приборите за хранене и продуктите, за да наготви любимите ястия на любимото си чадо. |
| 4825 |
Ашурето олицетворяваше приемствеността и непоклатимостта, то бе въплъщение на добрите дни, които настъпват след всяка буря, колкото и страшна да е била тя. Предния ден баба Гюлсюм беше накиснала продуктите и сега беше готова да започне приготвянето. Отвори един шкаф и извади от него огромен казан. |
| 4826 |
Изплакнете старателно пшеницата и ориза и после ги залейте с вода в отделен съд. Накиснете за половин час в гореща вода смокините, кайсиите и портокаловите кори, после ги прецедете, като запазите водата, в която са киснали, нарежете ги на ситно, смесете ги със светлите стафиди и ги оставете встрани. |
| 4827 |
Кипнете, после го оставете да се вари на среден огън, докато омекне – около час. Докато нахутът се вари, кипнете един литър вода, добавете пшеницата и ориза и ги оставете да къкрят на слаб огън, като разбърквате често – около един час, докато пшеницата и оризът омекнат. Прибавете към нахута. |
| 4828 |
По точно мислеше – до вчера. Ася я погледна с неверие, което скоро се изпари, изместено от нещо, което приличаше на благоговение. Армануш може би не беше чак толкова безупречна и послушна, колкото подозираше. В светлата й вселена може би имаше място и за мрак, мръсотия, кривнали пътища. |
| 4829 |
Барсам Чакмакчян не отговори, смазан от бремето на един тъжен детски спомен, появил се изневиделица в паметта му. Когато беше малък, в квартала всяка година идваше мъж с тъмна островърха качулка и черна наметка, който обикаляше от врата на врата заедно с дякона от местната църква. |
| 4830 |
Остро като шиш зловещо предчувствие. Само майка, вече загубила дете, би реагирала с такъв дълбок страх при мисълта, че може да загуби още едно. Нищо чудно Шушан да е имала друг син, с когото се е разделила. Сега, докато скърбеше за кончината на майка си, сърце не му даваше да каже на дъщеря си. |
| 4831 |
Музиката бе най ярката следа, останала от детството му. Години наред Барсам беше свирил на кларнет в един арменски оркестър и беше танцувал в народна носия, черни шалвари и жълта риза. Помнеше как е излизал от тях в тази носия, а другите малчугани в неарменския квартал го гледали подигравателно. |
| 4832 |
Сега, когато със смъртта на майка му го връхлетяха спомени от детството, Барсам Чакмакчян не можеше да не се чувства виновен, задето бързо бе забравил й малкото арменски, който беше научил като малък. Сега вече съжаляваше, че не е усвоил повече от майка си и не е научил на повече дъщеря си. |
| 4833 |
Сърце не му даваше да й каже. Най малкото така, по телефона. Барсам не искаше Армануш да научава за смъртта на баба си, докато е сама, на хиляди километри оттук. Опита се да промърмори няколко думи, с които да я разсее, като повиши леко глас, за да надвика шума, който нахлу зад него. |
| 4834 |
Първо реши да си направи в кухнята билков чай, който да я успокои, ала от тежката миризма на готвено за малко да повърне. После отиде във всекидневната да погледа телевизия, но веднага се отказа, заварвайки там две от сестрите си, които чистеха трескаво и развълнувано обсъждаха предстоящия ден. |
| 4835 |
Още щом затвори, тя потъна в дълбок сън. На другата сутрин, когато се събуди с убийствено главоболие и с едно одеяло по малко, изобщо не помнеше кога е изключила мобилния, кога е отместила бутилката водка, смачкала е цигарата в пепелника, угасила е лампата и се е пъхнала под завивките. |
| 4836 |
Мустафа не изгаряше от желание да има деца и доста дълго това не пречеше ни най малко на Роуз, която и не подозираше колко ще съжалява накрая за решението си. Вероятно това беше рискът на професията й: по цял ден бе заобиколена от четвъртокласници и така и не забеляза, че в нейния живот няма деца. |
| 4837 |
В основата му бе по скоро утехата от едновременно придобитите навици, отколкото страстна преданост, но пак бе далеч по добър от хиляди други бракове, които уж се крепяха на любов. Каква ирония на съдбата – Роуз беше започнала да се среща с Мустафа колкото да отмъсти на Чакмакчян. |
| 4838 |
И за него, и за онези, които навремето бе наранил жестоко. Сега вече негов дом беше Америка. Но истината е, че не толкова Аризона или пък друго място, а бъдещето беше това, което сам си бе избрал, за да живее в него – да го нарича свой дом – дом със задна врата, затворена за миналото. |
| 4839 |
В самолета Мустафа беше видимо умислен и отчужден. Докато излитаха, почти не се помръдваше и не промени положението си и след като се извисиха. Чувстваше се капнал от умора, изтощен от това пътуване по неволя, което едва бе започнало. Роуз – обратното, преливаше от нервно вълнение. |
| 4840 |
Толкова дълго бе пазила – с известни промеждутъци – диети, че дори не помнеше кога точно се е отказала завинаги от тях. Все пак по някое време беше успяла да се отърве ако не от излишните килограми, то от необходимостта да ги сваля. Подтикът просто се бе изпарил. Мустафа си я харесваше и такава. |
| 4841 |
Любовта на Мустафа към десерта бе проличала, когато той беше на седем години и го бяха хванали, че е изгълтал всички купички, които са му възложили да разнася от врата на врата. Той и досега помнеше как е чакал с таблата в ръка в притихналия вход на жилищния блок до техния конак. |
| 4842 |
Първо бе обрал от светлите стафиди, пръснати най отгоре във всяка от купичките – беше убеден, че ако изяде само тях, никой няма да забележи. После обаче продължи със зрънцата нар и нарязаните на ивички бадеми за украса и още преди да се е усетил, бе изял всичко до шушка – цели шест купички наведнъж. |
| 4843 |
Затова трябваше да мине известно време, докато в семейство Казанджъ открият какво е извършил Мустафа. А след като откриха, макар и очевидно притеснена от неговата лакомия, майка му не му се накара, а от този ден нататък държеше в хладилника допълнителни купички ашуре – за него, само за него. |
| 4844 |
След толкова години му беше много по удобно да се изразява на английски, а не на турски. Но му се струваше точно толкова неестествено, дори нагло, да разговаря на английски с друг турчин. Досега беше излизал от това свое лично затруднение, като бе избягвал да общува с турци в Съединените щати. |
| 4845 |
Изпълни го огромна тъга и той се приближи до жена си. Беше научил от нея две изключително важни неща за любовта: че, първо, каквото и да тръбят романтиците, тя е по скоро път, който се изминава постепенно, отколкото внезапно разцъфтяло чувство от пръв поглед, и, второ, че той е способен да обича. |
| 4846 |
Никога не го подлагаше на предизвикателства, както всъщност никога не се противопоставяше и на живота, и притежаваше вродена дарба да се приспособява към околната среда. Беше смесица от взаимноизключващи се сили, които без усилие действаха сами, извън времето, а оттам и извън семейните родословия. |
| 4847 |
Една жена десет реда зад тях, брюнетка със силен слънчев загар някъде на трийсет и пет шест, се беше вторачила в Мустафа. Той извърна очи. Още беше хубав мъж – не толкова защото бе висок и едър, с изсечени черти и гарвановочерна коса, а защото имаше добри обноски и се обличаше изискано и стилно. |
| 4848 |
Спомни си деня, когато двамата с Роуз се бяха запознали – може би не особено романтична среща в супермаркет, където той бе стоял между рафтовете с по една консерва нахут във всяка ръка. През годините двамата често бяха обсъждали онзи ден и се бяха забавлявали с всяка подробност, която си спомняха. |
| 4849 |
Мустафа Казанджъ обаче не се вълнуваше от историческите подробности. Беше му достатъчно да знае, че Ел Тирадито е бил добър човек, или поне не по лош от нас, останалите, и въпреки това в миналото е извършил ужасни дела, допуснал е грешки, толкова низки, че го превърнали в грешник. |
| 4850 |
За да го направи, грабна каквото беше останало от златистите стафиди, които Зелиха беше оставила вечерта, и в миг ги подреди с магия във въздуха така, че да направи дълъг гердан и няколко гривни. След това си сложи гердана и гривните и се ухили. Не беше трудно да се досетиш кого имитира сега. |
| 4851 |
Вчера Ася ги беше скрила в един шкаф с надеждата, че поне един месец няма да ги намери никой. А ето че те отново се мъдреха на масата. Двете керамични фигурки бяха не само грозни и кичозни – и за съжаление здрави, – но и си приличаха толкова, че беше трудно да разбереш кое е солта и кое – пиперът. |
| 4852 |
Но сега, след като въпросът отново излезе на дневен ред, всички глави се извърнаха към старицата, за да проверят дали тя следи разговора. Превърнала се в обект на внимание от всички на масата, Маминка вдигна очи и погледна с любопитство семейството си, без да спира да дъвче шумно парчето суджук. |
| 4853 |
Ако търсиш морави еднорози, не ти трябва много време, за да започнеш да ги виждаш навсякъде. По същия начин, и да има някаква връзка между нещото, на което гадаеш – било то кафе или лят куршум, – и самото тълкуване, тя не е по силна, отколкото връзката между пустинята и пустинната луна. |
| 4854 |
Най силно се усещаше тръпчивото ухание на канела. Ася взе черпака и започна да сипва ашурето от огромната тенджера в стъклените купички – по един черпак и половина във всяка. Запита се защо ли леля Зелиха не е искала да я вземе със себе си на летището. В колата със сигурност имаше място. |
| 4855 |
Цялото пътуване беше опит да се докосна до миналото на баба. Смятах да й разкажа как сме търсили къщата й... а сега нея вече я няма. – Армануш се разплака. – Нямах възможност дори да я видя за последно. Ася я прегърна, макар и непохватно, не беше свикнала да проявява любов и състрадание. |
| 4856 |
И не ме питайте защо му е трябвало толкова много време – посъветва леля Бану. – Времето е капка в океана и няма как да премериш едната капка с друга и да провериш коя е по голяма и коя – по малка. И така, молил се Ной цели осемстотин години за народа си и се опитвал да го върне в правия път. |
| 4857 |
Щом приключим с украсата на ашурето, отиваме на пазар. Но на Ася не й се ходеше на пазар. Тя грабна с въздишка шепа зрънца от нар, с които да поръси оставените отстрани неукрасени купички. Разпредели ги равномерно, сякаш оставяше след себе си следа, по която да се прибере дете от приказките. |
| 4858 |
Единични капки, предвещаващи бедствие – знак, който никой не е забелязал. По небето се струпали тъмни, мрачни облаци, сиви и тежки, сякаш заредени с лети куршуми, напълнени с уроки. Всяка дупка във всеки облак била немигащо небесно око, проляло сълза за всеки грях, извършен някога на земята. |
| 4859 |
Докато беше жив, баща й не позволяваше никой да затваря вратите на стаите. Усамотяването означаваше съмнителни дела, всичко трябваше да се вижда, да бъде на открито. Единственото място, където човек можеше да се заключи, беше банята, но и там, ако се забавиш, някой идваше да чука на вратата. |
| 4860 |
Едва след смъртта на баща си Зелиха можеше да затвори вратата и да остане насаме със себе си. И майка й, и сестрите й не искаха и да чуят, че изпитва нужда да се откъсне от света. От време на време Зелиха си представяше колко хубаво ще бъде да се изнесе оттук и да си има свой дом. |
| 4861 |
Ето какво искаше да разбере Зелиха. Освен това искаше да го пита дали има представа, че призракът му ги преследва и досега – и до ден днешен се случваше неволно да снишат глас от страх да не притеснят със своето присъствие баща си. Левент Казанджъ не обичаше шума, особено детската врява. |
| 4862 |
Ако някое от децата се препънеше например и се наранеше до стаята на баща им, то се сдържаше да не се разплаче, затисваше силно раната с длан, слизаше на пръсти в кухнята или градината, уверяваше се, че е достатъчно далеч, за да не го чуят, и чак тогава, чак там се разридаваше от болка. |
| 4863 |
Зад всичко това стоеше примамливата, но така и несбъдната надежда: че ако слушаш, Татко няма да се ядоса. Всяка вечер, прибереше ли се баща им от работа, децата се събираха преди вечеря при масата и чакаха да бъдат проверени. Баща им никога не ги питаше направо дали са слушали през деня. |
| 4864 |
До леглото беше оставила самобръсначка, с която си бръснеше краката, и шишенце розова вода – да успокои с нея кожата. Ако я видеше, майка й щеше страшно да се ядоса. Майка смяташе, че жените трябва да махат космите по тялото си с восък, а не да се бръснат. Бръсненето беше само за мъжете. |
| 4865 |
Понякога ходеха всички вкупом в местния хамам и там си правеха кола маска върху огромната мраморна плоча под парата. Зелиха мразеше хамама, това изцяло женско пространство, точно както мразеше и ритуала на кола маската. Предпочиташе да се бръсне със самобръсначка, ставаше бързо, лесно и насаме. |
| 4866 |
Зелиха прекоси лениво стаята и пусна касета. Беше албум на една от любимите й турски певици, транссексуална и с божествен глас. Певицата беше започнала кариерата си като мъж, изпълнявал ролята на героя в мелодраматични филми, а накрая се беше подложила на операция за смяна на пола. |
| 4867 |
Зелиха я обожаваше и имаше всичките й албуми. Беше време певицата да пусне нов, но наскоро беше забранена от военните, които въпреки държавния преврат отпреди три години още управляваха негласно страната. Зелиха имаше своя теория за това защо генералите са против транссексуална певица на сцената. |
| 4868 |
Докато говореше, Мустафа имаше навика да накланя глава надясно – рязко машинално движение, което се засилваше, ако беше много нервен или сред непознати. Случваше се другите да го тълкуват погрешно като срамежливост, Зелиха обаче смяташе, че това не е нищо друго освен признак на отявлена неувереност. |
| 4869 |
Уж беше израсъл сред жени на всякаква възраст и беше свикнал да е център на вниманието, а в сравнение с връстниците си изоставаше ужасно в опита с противоположния пол. Макар и на двайсет, Мустафа имаше чувството, че и досега е заседнал на опасната граница между детство и мъжка зрялост. |
| 4870 |
Не можеше да се върне назад, но не можеше и да скочи напред. Единственото, което знаеше за тази граница вододел, бе, че тя го притеснява, а единственото, което знаеше за притеснението, бе, че то не му харесва. Ненавиждаше плътските желания на тялото си, а в същото време те го привличаха. |
| 4871 |
Където и да отидеше Мустафа, ТО го следваше по петите по всяко време на деня. В банята, в мазето, в тоалетната, под завивките, във всекидневната и от време на време, в леглото на сестра му, където той се промъкваше незабелязано, ако наоколо нямаше никой, на стола й, при бюрото й. |
| 4872 |
Тя беше запазена за чисти неща, чисти и свети. Именно с дясната ръка той докосваше Корана, държеше броеница и отваряше затворени врати. Пак с дясната ръка поемаше дланта на старците, за да я целуне. Колкото благословена беше дясната ръка, толкова лявата бе запазена за всичко гнусно. |
| 4873 |
Мустафа мастурбираше само с лявата ръка. Веднъж му се присъни, че мастурбира пред баща си. Върху лицето на баща му не се четеше нищо, той само наблюдаваше от своето място на масата за вечеря. За последен път Мустафа бе виждал баща си да го гледа така, когато бе на осем години и го обрязваха. |
| 4874 |
Че блъскат по вратата, избиват я, нахълтват и го залавят на местопрестъплението. Сред писъци и вой майка му го целува и го потупва по гърба, а баща му го заплюва в лицето и го скъсва от бой. Там, където баща му му оставя синини, майка му го разтрива с ашуре, сякаш десертът е мехлем. |
| 4875 |
Сякаш насън, с крайчеца на окото си тя видя, как ръката му се вдига във въздуха, за да я зашлеви през лицето. Още не можеше да повярва, че Мустафа е в състояние да я удари, погледна го невиждащо и в последния момент успя да се дръпне встрани. Изплъзна се на плесницата, но с това само вбеси Мустафа. |
| 4876 |
Затвори очи, като че ли това беше детска игра и щом тя не вижда, няма да я видят и нея. Сега вече имаше само звуци, звуци и миризми. Дишането на Мустафа стана по тежко, той стисна с длани гърдата и врата й. Зелиха се уплаши, че ще я удуши, но след малко пръстите му се разхлабиха и движението спря. |
| 4877 |
Когато се изправи, Мустафа едва се държеше на краката си. Прекоси със залитане стаята и задъхан, се подпря на вратата. Пое си дълбоко въздух и усети две миризми – пот и розова вода. Постоя малко там с гръб към сестра си, докато намери сили да се раздвижи отново и да избяга от стаята. |
| 4878 |
След като видя окото си, първото, което Зелиха изпита, беше вина заради обичайния си скептицизъм. През всичките тези години се беше подсмихвала, като видеше някой с насинено око в тъпите екшън филми – не вярваше, че човешкото око може да се подуе и да посинее така от един единствен удар. |
| 4879 |
На тази възраст тя можеше да се омъжи, да си изкара шофьорска книжка и да гласува, щом военните отново разрешат свободните избори. На тази възраст, ако се наложеше, можеше да отиде и сама да направи аборт. Зелиха често сънуваше един и същи сън. Че върви по улицата под дъжд от камъни. |
| 4880 |
Колко глупаво бе да допусне да стане уязвима онази вечер, когато бяха излезли да пийнат навън. Колко глупаво бе да разчита, че веднъж завинаги ще преодолее пропастта помежду им. Тя нямаше да изчезне никога. Майката, която Ася беше превърнала в леля, щеше да си остане от другата страна. |
| 4881 |
Акушерката – черкезка, позна, че детето ще бъде момче, месеци преди раждането му, като огледа каква е формата на корема й и попита какво й се яде. Крем брюле от скъпи сладкарници, щрудел от хлебарницата на руснаците белогвардейци, избягали от Русия, домашна баклава, бонбони и всевъзможни сладкиши. |
| 4882 |
С разтреперан глас той затърси думите, за да оповести кой е и после да й каже къде на турски, къде на арменски, че е дошъл чак от Америка, за да я намери. Колкото и да му се искаше да прегърне сестра си още там и тогава, знаеше, че сега тя е семейна мюсюлманка. Продължи да стои на прага. |
| 4883 |
Чак сега Шермин Казанджъ си даде сметка, че синът й е казал думата татко на турски, а думата мама на арменски. Тя не само бе принудена да забрави езика, който преди й беше толкова скъп, но сега бе длъжна да научи на същото и сина си. Замислена и озадачена, погледна невръстното дете. |
| 4884 |
Върху скута й имаше тава с купчинка суров ориз, който, преди да сготви, тя преглеждаше за люспи и камъчета. – Знаят само да дават обещания на народа и веднага щом ги изберат, забравят какво са говорили. Както държеше вестника, Мустафа я погледна над него от креслото при прозореца. |
| 4885 |
Още пет дни и се прибираме. След тези думи угаси лампата отстрани и й трябваха само няколко секунди, за да заспи. Мустафа продължи да лежи в слабата светлина, вече не мислеше за желанието си и изглеждаше разочарован и напрегнат. Клепачите му бяха натежали, а той не можеше да заспи. |
| 4886 |
След като чу утвърдителен отговор, прозвучал като шум, тя прекоси стаята крадешком, като стъпваше с боси крака по дебелия килим, после спря. Червената кърпа на главата й пламтеше, сякаш озарена от тайнствена светлина, а с тъмните торбички под очите леля Бану приличаше на призрак. |
| 4887 |
Винаги се беше страхувал от най голямата си сестра. Направо губеше ума и дума в мига, щом усетеше изпитателния й поглед. Беше й станало навик да се взира и да разгадава другите, а самата тя си оставаше неразгадаема. Беше пълна противоположност на Роуз – прозрачността не бе сред добродетелите й. |
| 4888 |
Тези две течения го бяха съпътствали през целия му живот. Сега се бе върнал в къщата на своето детство и докато стоеше под пронизващия поглед на най голямата си сестра, знаеше, че едно от теченията неминуемо ще изгуби своята сила. Знаеше, че ако остане още малко тук, ще започне да си спомня. |
| 4889 |
Мустафа я погледна така, сякаш внезапно е разбрал защо е сложена там и какво точно се иска от него. Изборът бе негов... на лявата му ръка. Погледна лявата си ръка, която вече чакаше при купичката. Усмихна се на властта й. Сега тя можеше или да грабне купичката, или да я избута встрани. |
| 4890 |
Точно като гладкия пясък, разпрострял се след отлив докъдето поглед стига, спомените от тревожното минало избиваха тук там на повърхността. Мустафа се пресегна да вземе ашурето. Съзнателно и по своя воля започна да го яде малко по малко, като се наслаждаваше на всяка лъжица и продуктите в нея. |
| 4891 |
Брат ми е бил в чужбина толкова години, че почти сме му забравили лицето. След двайсет години най после се връща в Истанбул и на третия ден тук издъхва. Умря съвсем ненадейно и съседите и далечните роднини няма да повярват, че си е отишъл, ако не получат възможност да го видят мъртъв. |
| 4892 |
Мъжът се смръщи при вида на неуморно движещите се очи и шарещи ръце на леля Фериде и стоя като вкаменен една цяла ужасна минута – сега вече изглеждаше не толкова подразнен, колкото отчаян, сякаш бе разбрал, че тя е най голямата безумка, която е срещал някога. Затърси помощ с очи като на пор. |
| 4893 |
Начело на шествието беше катафалката, сивозеленикава, каквито са мюсюлманските катафалки, а не черна, цвят, запазен за погребенията на малцинствата, за арменци, евреи и гърци. Ковчегът беше сложен отзад и тъй като някой трябваше да придружи мъртвеца, Ася предложи да го направи тя. |
| 4894 |
Сигурно му хрумна, че ако наистина не са останали мъже, които да придружат мъртвеца в катафалката, е за предпочитане с него да пътуват тези две момичета, а не тази страховита жена с къса пола и халка на носа. И така, мъжът спря да роптае и не след дълго катафалката потегли тромаво. |
| 4895 |
До нея седеше баба Гюлсюм: тя не можеше да общува с американската си снаха, която не беше виждала никога досега, но въпреки това изпитваше тревога и съжаление към нея, задето е овдовяла, макар и не толкова голяма тревога и съжаление, колкото изпитваше към себе си, задето е изгубила сина си. |
| 4896 |
Първия ден в Истанбул Роуз бе посветила много време на опитите да разгадае основните критерии, по които някои туркини ходят забрадени, а други – не. Не след дълго обаче се беше отказала, тъй като не бе успяла да реши главоблъсканицата дори на местно равнище и дори вътре в къщата. |
| 4897 |
Имаше рязко несъответствие между съвсем традиционния вид на мъжа и трескавата безразсъдност, с която шофираше. Още по интересни обаче бяха пътниците – или може би му бяха приятели – в таксито. Мъжът до шофьора беше с лице, оцветено от едната страна в жълто, а от другата – в червено. |
| 4898 |
Горната част на тялото му беше отвън, а долната бе скрита вътре в таксито и човекът сякаш беше разрязан наполовина от фокусник. Дори отдалеч Ася забеляза, че носът му е морав като на алкохолик и това разваля червено жълтата симетрия върху лицето му, като накланя везните в полза на червеното. |
| 4899 |
И на небето да има турнири? Ася не знаеше какво да отговори на последния въпрос, затова се намести притеснена на седалката, но точно тогава вниманието на шофьора отново бе привлечено от жълтото такси. От мобилния телефон на фанатика, надвесил се от предния прозорец, иззвъня мелодия на запис. |
| 4900 |
Той погледна назад, сякаш се извиняваше на движението, че го спира. Чак тогава забеляза, че точно зад тях има не каква да е кола, а сивкавозелена катафалка, символ на смъртта, който пъплеше бавно като зловеща сянка. Една дълга тягостна минута мъжът стоя там, насред движението, изглеждаше озадачен. |
| 4901 |
Бяха го положили на дивана. Ръцете му, с преплетени палци, бяха поставени върху гърдите, където лежеше и тежко стоманено острие – да не се издува трупът. Върху клепачите бяха оставени две големи потъмнели сребърни монети – да не се отварят. В устата бяха налели няколко лъжици вода от свещената Мека. |
| 4902 |
Макар че нямаше отворени, нямаше дори леко открехнати прозорци, димът се издигаше през няколко минути, сякаш разнасян от неуловим ветрец, който е проникнал някъде между стените. Усилеше ли се, пушекът се гънеше на змийчета около дивана и накрая се разсейваше на рехава сивкава струя. |
| 4903 |
Но от време на време следваше строго определена линия и се спускаше на кръгове с други кръгове вътре все по близо до трупа – точно като птица мародерка, устремила се към плячката на земята. Тръпчива и остра, миризмата на сандалово дърво стана толкова силна, че всички се просълзиха. |
| 4904 |
Повечето нямаха нищо против – така и така плачеха. В ъгъла се беше свил недъгав имам. Той поклащаше тялото си от кръста нагоре, напълно погълнат от Корана, който четеше на глас. В декламацията му имаше ритъм, такт, който се ускоряваше все повече и повече, после най неочаквано замря. |
| 4905 |
В несъвършенството бе заложен ключът за съвършенството на имама, в липсата на цялост се криеше тайната на неговата святост. Той беше погранична душа и като всички погранични души около него витаеше нещо зловещо. Беше мъж, но същевременно и светец, затова бе невъзможно да го възприемаш като мъж. |
| 4906 |
На сакатия имам не му трябваха пръсти да разлиства наум Свещения Коран. Носеше го целия, до последния стих, в паметта си. В края на стиховете, каквито се четат в такива случаи, имамът замълча за стотна от секундата, за да усети вкуса, останал в устата му от всичките свещени думи. |
| 4907 |
А после, между забележителното мълчание и забележките, с които караше всички да замълчат, тя се отнасяше и току примигваше уплашено, а върху лицето й се изписваше пълно неведение. В такива мигове Маминка недоумяваше какво търсят във всекидневната им всички тези хора и защо плачат толкова много. |
| 4908 |
Диванът беше застинал, жените бяха в постоянно движение. Диванът беше бял, жените бяха главно в черно. Диванът беше безмълвен, жените бяха гласовити, сякаш за да останат живи, трябваше да правят точно обратното на мъртвите. След малко всички наскачаха на крака и сведоха глави смирено. |
| 4909 |
Една крачка, после още една, по близо. С крачките се засили и димът. Роуз виеше от болка някъде в стаята. Същото правеха и другите жени – в безкрайна верига. Всички бяха свързани във верижна реакция и ритъм, житието на всяка бе преплетено с живота на другите, без значение дали го осъзнават, или не. |
| 4910 |
Прилича на захар и се разтваря много добре във вода. За разлика от другите отрови има силна миризма. Мирише на бадеми. На горчиви бадеми. Ако украсиш купичка ашуре със зрънца нар и капнеш отгоре цианкалий, трудно ще разбереш, че вътре е сложен и той, защото сред многото продукти има и бадеми. |
| 4911 |
Беше достатъчно далновиден в зората на републиканската епоха да се откаже от казанджийството и да се заеме да произвежда знамена точно когато нацията се е нуждаела от още и още, за да украси цялата си татковина. Така се беше превърнал в един от най заможните предприемачи в Истанбул. |
| 4912 |
Така или иначе той стана мрачен човек. Колкото и мил и любезен да бе извън дома си, беше жесток със собствените си деца, четири момичета и едно момче. Семейните истории се преплитат така, че каквото се е случило преди поколения, влияе върху наглед несвързани събития от днешния ден. |
| 4913 |
През това време имах щастието да получа огромна подкрепа от много хора – приятели и непознати от най различни националности и вероизповедания. Нямам думи да изразя колко съм им задължена. И накрая, както винаги, благодаря на Еюп за търпението и любовта... и просто за това, че е себе си. |
| 4914 |
Но са и толкова различни една от друга. Клеър наглед спокойна, но имунизирана срещу любовта. Сидни бунтарка, вечно преследваща неуловимото щастие. Обединява ги едно дарбата им да усещат и разбират хората. И двете обаче ще трябва да излекуват раните от миналото, за да намерят път към бъдещето. |
| 4915 |
Свъси вежди и го изплю. Съжаляваше, задето като малка се беше държала така зле със сестра си. Само че шестте години от живота й преди появата на Сидни бяха изпълнени с постоянен страх, че ще я заловят и ще я пратят в приют, че през зимата няма да има достатъчно храна или топли дрехи. |
| 4916 |
Обърна се и се огледа. Покритата с роса градина бе притихнала, опърничавото ябълково дърво в дъното леко потрепваше, като че ли сънуваше. Поколение след поколение хората от фамилията Уейвърли бяха обработвали тази земя. Миналото им бе заровено в пръстта, но също и тяхното бъдеще. |
| 4917 |
Иванел Франклин беше на седемдесет и девет, изглеждаше на сто и двайсет, но все още пет пъти седмично изминаваше по два километра по спортната писта на колежа. Беше далечна родственица втора, трета или че тиринайсета братовчедка, единствената Уейвърли, останала да живее в Баскъм. |
| 4918 |
Клеър приготвяше само една бутилка годиш но и я продаваше дяволски скъпо, но ефектът бе гарантиран, защото макар Уейвърли да бяха слепи по отношение на своя живот, неизменно помагаха на другите да прогледнат. Вдигна слушалката и набра служебния номер на Джеймс. Искаше да го попита какво да вечеря. |
| 4919 |
За гостите на Ана те бяха като майчина целувка, като завръщане в родния дом. 18 Ана държеше да използва своите керамични чинии, които твърдеше, че е изработила собственоръчно, затова Клеър първо аранжира салатите и беше готова да сервира, когато домакинята й каза, че гостите вече са на местата си. |
| 4920 |
Непознатият гледаше нея. Тъмната му коса стигаше почти до раменете, беше широкоплещест, с изящни пръсти, устните му бяха нетипично плътни за мъж. Този човек... вещаеше неприятности. Тя се залови да поднесе десерта; секунди преди да стигне до непознатия, усети нещо като радостно очакване. |
| 4921 |
Изми и опакова своите съдове, прибра в хладилника кутията със салатата и останалите парчета торта. Кой знае защо беше разсеяна и в лошо настроение. Докато ра 20 ботеше, неволно прокарваше пръсти на мястото, където я бе докоснал Тейлър, сякаш се мъчеше да прогони досадно насекомо. |
| 4922 |
Клеър се усмихна, взе чека, сбогува се, вдигна кашона и излезе през задната врата. Бавно тръгна към комбито си на алеята. От умората краката й тежаха като олово, всяка крачка й костваше неимоверно усилие. Нощта обаче бе прекрасна, въздухът бе топъл и сух, затова тя реши да спи на отворен прозорец. |
| 4923 |
Щом стъпи на тротоара, усети необяснимо въздуш но течение. Обърна се – някакъв човек стоеше под дъба в двора на Ана. Не виждаше лицето му, но около него кръжаха миниатюрни пурпурни светлинки, напомнящи електрически искрици. Човекът се отдръпна от дървото и тя усети погледа му върху себе си. |
| 4924 |
Той слезе от колата и направи няколко крачки по алеята, но изведнъж спря. Още не му се прибираше. Чу топуркане на лапи по тротоара и се обърна. Наблизо профуча малък черен териер, който преследваше нощна пеперуда, прелитаща между уличните лампи. Тейлър зачака – предполагаше какво ще последва. |
| 4925 |
Харесваше стабилността. Понякога се питаше дали това чувство му е вродено или придобито по късно. Родителите му – грънчари и наркомани, насърчаваха артистичните му заложби. Едва когато започна училище, той узна, че е забранено да се рисува по стените. Изпита неописуемо облекчение. |
| 4926 |
Наложително беше да си запише да се храни. Щеше да го стори още тази вечер, иначе можеше да забрави. Щеше да закачи бележките на хладилника, на канапето, на леглото и на гардероба. Лампата на задната веранда осветяваше двора – много малък в сравнение с двора на къщата на Уейвърли. |
| 4927 |
Разделяше ги метална ограда с шипове, обрасла с орлов нокът. Откакто Тейлър живееше тук, на два пъти беше хващал хлапета, които се катереха по нея. Обясняваха, че се опитват да стигнат до ябълковото дърво, което според него беше глупаво, защото в кампуса растяха най малко шест подобни дървета. |
| 4928 |
Въпреки хладната утрин денят щеше да е топъл, само че нямаше да имат време да спрат за преобличане. Сидни неспокойно крачеше напред назад по коридора. Дейвид беше заминал за Лос Анджелис по работа, но както винаги беше възложил на възрастната съседка да държи под око жена му и дъщеря му. |
| 4929 |
Неизменно оставаше поне една нощ, за да купонясва с бившите си състуденти от Калифорнийския университет. Връщаше се щастлив, в приповдигнато настроение, което се изпаряваше, щом поискаше да прави секс очевидно тя не можеше да се мери с момичетата, с които беше преспал в Лос Анджелис. |
| 4930 |
Властните мъже бяха вълнуващи, докато започнеха да я плашат, тогава ги зарязваше. Усъвършенства се да си играе с огъня, без да се опари. Животът й с Дейвид загрубя 30 около шест месеца след като му стана любовница. Понякога я биеше, завързваше я за леглото и й казваше колко много я обича. |
| 4931 |
После започна да я следи, когато тя отиваше да пазарува и на гости у приятелките си. Сидни намисли да открадне пари от ресторанта и да замине за Мексико с едно момиче, с което се беше запознала в обществената пералня, но откри, че е бременна. Бей се появи на бял свят след седем месеца. |
| 4932 |
През първата година майката обвиняваше кроткото бебе за всичките си неблагополучия. Дейвид я отвращаваше, поведението му вече не й вдъхваше страх, а истински ужас. Той интуитивно усещаше промяната в чувствата й и я биеше още по жестоко. Подобен развой на събитията не влизаше в плановете й. |
| 4933 |
Беше се усъвършенствала в бягството от този или онзи мъж и се чувстваше недосегаема, понеже никой не я беше преследвал. Замина за Боас, завърши курс за фризьорки, намери си работа в един салон. Всичко вървеше като по мед и масло, докато един ден Дейвид не я пресрещна на паркинга до салона. |
| 4934 |
Пропълзя навън, преведе малката през храстите, на бегом прекосиха паркинга. Грета беше обещала да остави субаруто пред къщата с номер сто на съседната улица. Ключовете щяха да са под сенника. Нямаше значение, че колата не е застрахована и номерата са фалшиви. Важното беше да ги отведе далеч от тук. |
| 4935 |
Имаше само едно субару, но беше прекалено ново, за да струва само триста долара. Освен това беше заключено, на предната седалка имаше вестници и пластмасова чаша с капаче. Колата беше чужда. Сидни отново запрепуска из паркинга, за всеки случай изтича и до другия на улицата. Колата я нямаше. |
| 4936 |
Предстоеше й да приготви храната за ежегодния обяд на Аматьорското ботаническо дружество в Хикори, който щеше да е в петък. Ексцентричните възрастни дами, които членуваха в асоциацията, бяха готови да платят добре за меню, съставено от ядивни цветя, и да препоръчат Клеър на богатите си приятелки. |
| 4937 |
Солидната метална ограда беше като на готическо гробище, на места храстите бяха високи почти метър и сякаш напълно изолираха градината от околния свят. Увивните растения бяха пропълзели и върху портата, а ключалката бе таен отвор, който само малцина можеха да намерят. Тя ги забеляза още щом влезе. |
| 4938 |
Толкова бе улисана на влизане, че забрави да затвори градинската порта, ето защо след около половин час изненадано вдигна глава, като чу стъпки по чакълената пътека, виеща се около цветята. Видя Тейлър, който носеше кашонче и смаяно се озърташе, сякаш беше попаднал в омагьосана градина. |
| 4939 |
Само на това място в градината растеше трева – заобикаляше дървото и макар да бе доста висока, не стигаше до клоните, сякаш му оставяше място да диша спокойно. Клеър не знаеше причината, но от време на време дървото наистина хвърляше ябълки, като че ли да разнообрази скучното си ежедневие. |
| 4940 |
Най обикновена ябълка – отсече, приведе се към люляковия храст и отново заизтръгва бръшляна. Тейлър пъхна ръце в джобовете си и безмълвно впери поглед в нея. Клеър бе свикнала да работи сама в градината и едва сега осъзна, че й е липсвало човешко присъствие. Спомни си как помагаше на баба си. |
| 4941 |
Тейлър застана зад нея и я хвана за раменете, сякаш бе усетил, че краката й се подкосяват. Този бръшлян! Момиченце на около пет годинки тичаше с разперени ръце из двора. Някаква жена се беше облегнала на раздрънканото субару комби, скръстила беше ръце на гърдите си и наблюдаваше детето. |
| 4942 |
Сидни се стресна и се отдръпна от колата. Изгледа сестра си от глава до пети и едва тогава се усмихна. Изплашената жена, която отбранително притискаше ръце до гърдите си, бе заменена от предишната Сидни – онази, която се подиграваше на фамилното име, без да подозира какво щастие е да си родена тук. |
| 4943 |
Клеър спря на няколко метра от нея. Хрумна й, че може да е призрак или двойница на сестра й. Сидни не би позволила да я видят с коса, сплъстена от мръсо тия. За нищо на света не би допуснала да се покаже пред хората с тениска, изцапана с храна. Тя беше такава чистница, толкова организирана. |
| 4944 |
С Бей безмълвно седнаха до масата и загледаха как Клеър приготви кафеварката, после пъхна във фурната две замразени ягодови кексчета. Сидни си мислеше, че сестра й се е променила – не изцяло, но някак неуловимо, както светлината се променя в течение на деня пада под друг ъгъл, оттенъкът е различен. |
| 4945 |
Да лаконично отвърна сестра й и обърна глава, при което се разнесе омайващият аромат на мента и люляк. Косата й беше по дълга от преди и като шал закриваше раменете й. Сидни беше специалистка по косите. С удоволствие завърши курса за фризьорки, обичаше работата си в салона в Боас. |
| 4946 |
За нея открай време то бе съвсем естествено. Нямаше сили да разговаря със сестра си, която издигаше помежду им преграда, затова отпи от кафето и с изненада откри, че е с канела, както го приготвяше баба Уейвърли. Искаше й се да го изпие, но ръката й се разтрепери и тя остави чашата. |
| 4947 |
По време на пътуването, продължило десет дни, двете с малката оцеляваха само с храната, която беше изнесла тайно бял хляб, евтино фъстъчено масло с противен вкус и още по противни солени бисквити, които се разпадаха при докосване. Не беше сигурна още колко ще издържи, преди истерично да се разридае. |
| 4948 |
Бей може да спи в предишната ми спалня, аз сега съм в стаята на баба – отговори Клеър, без да се обърне, и заизважда от шкафовете големи кутии с брашно и захар. Сидни поведе Бей право към стълбището, без да се оглежда – от безсънието й се виеше свят, освен това не искаше да види другите промени. |
| 4949 |
Цели две години криеше под леглото си въже, усукано от чаршафите си, за да се спусне през прозореца, когато мама се върне да я спаси. Само че като поотрасна и помъдря, тя разбра, че това няма да се случи. Разбра още, че родителката й е постъпила правилно, като е запрашила в неизвестна посока. |
| 4950 |
Отвори дрешника и видя кашони, пълни със спално бельо, изгризано от мишките. Стаята обаче не изглеждаше запусната. Нямаше нито прашинка, долавяше се позната миризма на карамфил и кедър. Клеър я беше поддържала, не я беше превърнала в дневна, нито в склад за ненужни вещи и мебели. |
| 4951 |
В това отношение много приличаше на баща си, макар че никога не би го признал. Упрекнеше ли го някой, той беше готов да промени целия си начин на живот само и само да не го разкритикуват отново. Щеше да му е безкрайно неприятно да се разбере, че отношенията му с Джеймс не са като преди. |
| 4952 |
Не биваше да измами очакванията на околните. Иванел усещаше, че трябва да си тръгне, но се изкуши да остане още няколко секунди, за да провери дали дарбата й ще се задейства. Втренчи се в него, ала не й хрумна нищичко. Можеше да му даде само съвет, а повечето хора не я приемаха насериозно. |
| 4953 |
От малка подаваше на майка си кърпа, преди млякото да се е изляло, затваряше прозорците, макар да нямаше признаци за приближаване на буря, пак тя даде на свещеника капки против кашлица, преди той да получи пристъп по време на неделната проповед. Преди много години тя имаше съпруг. |
| 4954 |
Понякога нощем, когато къщата й се струваше ужасно пуста, тя се питаше какво щеше да стане, ако не беше купила костюм на мъжа си. Видя как Фред се приближи до рафта със стоки за пикник и разпечата кутия с пластмасови прибори за хранене, извади лъжица, после махна капачето на кофичката с йогурт. |
| 4955 |
Снощи дори не можах да реша в колко часа да вечерям. Ако хапнех прекалено рано и той се върнеше у дома, нямаше как да се храня заедно с него. Ако ли пък чаках прекалено дълго, щеше да стане прекалено късно за вечеря. В два часа през нощта ми хрумна да приготвя закуска, ако той случайно се прибере. |
| 4956 |
Предишната вечер Клеър й беше съобщила по телефона за ненадейната поява на сестра си; очевидно беше изпаднала в паника, макар да се прикриваше. Иванел я успокои, че всичко ще бъде наред. Напомни й, че завръщането у дома винаги е положителен знак. Нищо не можеше да се сравни с родния ром. |
| 4957 |
Нямаше намерение да спи, а ето, че се беше унесла. Олюлявайки се, отиде в банята, пи вода направо от крана, после си наплиска лицето. Излезе в коридора и надникна в съседната стая, но Бей не беше там. Леглото й обаче беше оправено, любимите й плюшени играчки бяха наредени върху възглавниците. |
| 4958 |
На другите плотове бяха подредени горещи самуни хляб, от които излизаше пара. Бей се беше качила на стол до масата и с тънка четчица нанасяше разбити белтъци върху мънички теменужки. Клеър вземаше едно по 54 едно цветчетата, овалваше ги в ситно смляна захар и ги подреждаше в голяма тава. |
| 4959 |
Най вече я съжаляваше тя, Сидни, бе авантю ристка и любителка на силните усещания, а бедната Клеър нямаше амбиции, освен да си стои у дома в тъпото градче. Да, жестоки мисли, но й вдъхваха увереност, защото открай време завиждаше на сестра си за спокойствието, с което приемаше истинската си същност. |
| 4960 |
След Дейвид тя не можеше да си представи отново да бъде с мъж, но докато наблюдаваше Тейлър, усети странна тръпка. Не го желаеше, пък и той явно харесваше сестра й, обаче самата идея за свестен и добър мъж й вдъхна надежда. Може би не за самата нея, ала за други хора, други жени. |
| 4961 |
Възрастните дами от Ботаническото дружество се влюбиха в нея, а всеки път, когато Клеър и Сидни идваха в кухнята, за да донесат чинии или да вземат напитки, малката вече беше разчистила плотовете и бе подредила чашите със студени питиета, сякаш интуитивно знаеше какво трябва да се прави. |
| 4962 |
Беше й приятно да работи усърдно и почтено. Днешният ден й напомни за най щастливия период от живота й, когато работе ше във фризьорския салон в Боас. Спомни си как я боляха глезените и ръцете и как при подстригване на клиентките късите косъмчета попадаха под дрехите й и я боцкаха. |
| 4963 |
Заповядайте. Като малка тя няколко пъти беше влизала в къщата, само че тогава тук живееше старата госпожа Сан дерсън. Промяната беше очебийна. Явно бе правен основен ремонт, вътре беше по светло и миришеше по приятно, вероятно защото ги нямаше многобройните котки на бившата собственичка. |
| 4964 |
С присъщите й проницателност и пресметливост майката на Ема беше решила, че дъщеря й ще бъде негова съпруга, още когато двамата едва бяха проходили, фамилиите им принадлежаха към един и същ обществен кръг ето защо не й беше трудно да прави намеци и да манипулира нещата в желаната от нея посока. |
| 4965 |
Сидни нямаше нищо против мразеше родната си къща и беше готова на всичко поне за малко да се махне от познатото обкръжение. Много често обаче Ема оставаше при нея разпитваше я за какво ли не, пишеше си домашните. Сидни беше никаквица от семейство Уейвърли, но бе умна, забавна и имаше златни ръце. |
| 4966 |
Години наред наблюдаваше как младежът, отреден за нея, е лудо влюбен в друга. Принудена бе да се сприятели със съперницата си, а сега нахалницата казваше, че ще спи с него. Сексът бе най силното оръжие на Ема, тя знаеше, че е неповторима в леглото, а ето, че Сидни щеше първа да има любимия й. |
| 4967 |
С неимоверно усилие на волята издържа, докато проклетницата заспа, и изтича да сподели с майка си. Ариел, която вече беше в разкошното си легло с бели копринени чаршафи, я прегърна, помилва я по косата. В спалнята винаги се усещаше мирисът на ароматизирани свещи, кристалният полилей искреше. |
| 4968 |
После не я разпита за подробностите, но след време, когато за пръв път се люби с Хънтър Джон, изражението му й каза всичко, което я интересуваше. Сидни напусна градчето, след като той скъса с нея на абитуриентския бал. Въздушните й кули внезапно рухнаха, илюзорният й свят изчезна. |
| 4969 |
Бе съкрушена, когато осъзна, че с Хънтър Джон не могат да са заедно в реалността, че хората, с които се беше сприятелила, ще й обърнат гръб след завършване на гимназията. Те щяха да заемат подобаващите им места във висшето общество на Баскъм и да осъществят онова, което очакваха родителите им. |
| 4970 |
През това лято тя положи неимоверни усилия да му помогне да възвърне душевното си равновесие. Дори след като правиха секс и Ема го подлуди с креватните си умения, той все повтаряше, че ще замине да следва, а понякога подчертаваше, че Сидни е имала право, задето е напуснала Баскъм. |
| 4971 |
Работеше при баща си, а след пенсионирането му пое управлението на компанията. С Ема се преместиха в разкошната семейна къща, когато родителите му се преселиха във 72 Флорида. Наглед животът им беше прекрасен, само дето тя не беше сигурна дали съпругът й я обича, и тази мисъл не й даваше покой. |
| 4972 |
Направо идеално. Благотворителното тържество в полза на болницата неизменно се провеждаше в Харолд Манър – разкошна постройка, датираща от времето на Гражданската война, включена в списъка на националните архитектурни забележителности, и предпочитано място за уреждане на важни обществени прояви. |
| 4973 |
Ариел щеше да й каже, че е красива, и всичко щеше да е наред. Хънтър Джон я целуна по бузата и тръгна към бара, където се бяха събрали приятелите му. На тези тържества младите мъже бяха като прахта, събираща се в ъглите, и се стараеха да стоят по далеч от дамите и кръшните им смехове. |
| 4974 |
Ема престана да се озърта и се втренчи в нея, но с нищо не издаде колко е изненадана. Затова ли всички се държаха така особено? Сидни се беше върнала, а лешоядите изгаряха от нетърпение да видят реакцията на някогашната й съперница. Страните й пламнаха от гняв, предизвикан от много причини. |
| 4975 |
Не се изненада, като я видя гола. Ема се запита откога е започнал да очаква да го съблазнява, вместо сам да я пожелава. Въпреки това той се усмихна, когато тя грациозно пристъпи към него, взе чинията и бутилката и ги остави на масичката до вратата, хвана го за ризата и го задърпа към леглото. |
| 4976 |
Беше понеделник следобед. Клеър затвори телефона, който стоеше на бюрото й в склада, но не отмести ръка от слушалката. Когато човек чувства, че нещо не е наред, обаче не знае какво, въздухът около него се променя. Пластмасовата слушалка беше прекалено топла. Стените леко се бяха запотили. |
| 4977 |
Така е. Госпожата каза, че ще ми удвои хонорара, но при условие, че си осигуря достатъчно помощници за идеално обслужване на гостите. Открай време я харесвам промълви Сидни, но думите й сякаш бяха заредени със статично електричество. Нещо... може би надежда, се мъчеше да си пробие път на светло. |
| 4978 |
Беше тук цяла седмица, но си оставаше загадка за по голямата си сестра. Едно беше ясно – че е прекрасна майка. Лорълай беше пълната противоположност на съвършена родителка, бабата на момичетата се беше опитала да компенсира липсата на майчини грижи, но не можеше да се сравнява със Сидни. |
| 4979 |
Преди беше олицетворение на спокойствието, а сега все беше като на тръни. Предишната вечер Клеър не можа да заспи и по навик отиде в градината, после не можа да се прибере, защото Сидни я беше заключила – нощем по няколко пъти ставаше да провери дали всички врати са здраво залостени. |
| 4980 |
Между другото, след като вече ви гостувах и сме съседи, не може ли да си говорим на ти? Тя го изгледа. Изглеждаше толкова спокоен, толкова самоуверен въпреки прекалено широките си джинси и риза. За секунда й се прииска да се притисне до него и да остави спокойствието му да я обгърне. |
| 4981 |
Сега разбираше, че той бе единственият мъж, когото беше обичала толкова предано, с толкова надежда. Разбираше, че така или иначе щеше да напусне Баскъм, защото в крайна сметка любимият й не можа да приеме истинската й същност. Последното й беше най разбираемо, защото самата тя не се приемаше. |
| 4982 |
Беше на около четирийсет, правата й черна коса беше като колосана – прическа, подсказваща, че е непреклонна и не приема компромиси. Вече доставиха цветята заяви. – Казаха ми да не ги пипам, докато не дойдете. Като приключите с разтоварването на минивана, елате във вътрешния двор. |
| 4983 |
Тапетите в трапезарията бяха розови, тапицерията на столовете – също. Встрани се намираше всекидневната, където вездесъщият розов цвят отново присъстваше навсякъде от възглавничките върху канапетата до скъпите килими на пода. Пред остъклените врати вдясно се излизаше на големия вътрешен двор. |
| 4984 |
Щом се озоваха на двора, Сидни видя, че около басейна са наредени масички и столове от ковано желязо, а недалеч се намира отлично зареден бар. Дългите маси за сервиране на храната бяха поставени край стените на вътрешния двор, Джоан беше оставила на едната празни вази и кофи с цветя. |
| 4985 |
Бяха поднесли ордьоврите преди пристигането на гостите, но Джоан току що им беше казала, че се налага да сервират допълнително. Сидни се запита дали сред гостите ще види свои познати. Опитваше се да разпознае гласовете, вслушваше се, проехтеше ли смях, питайки се дали го е чувала преди. |
| 4986 |
Ние притежаваме нещо по важно. Имаме фантазия. Ема стоеше до бара не само за да е близо до съпруга си, но и защото оттук наблюдаваше всички присъстващи и реакциите им. Обичаше празненствата, обаче днешното бе различно – някои гости я обсипваха с комплименти, други не можеха да скрият завистта си. |
| 4987 |
Направи го нарочно процеди. Унизи я на рочно. Ема се почувства така, сякаш й бяха поднесли подарък по случай рождения ден – нещо, което бе искала от дълго време, само че в кутията бе открила обикновен камък или счупено огледало. Откога толкова държиш на нея? попита с половин уста. |
| 4988 |
Не съм забравила как, когато бяхме момиченца, никой не искаше да дружи с теб, а момчетата не ти обръщаха внимание. Мисля, че именно затова си избрала тази професия... Сидни посочи подносите с храна върху плотовете. Не ти трябваше друго, освен къщата и компанията на баба. Аз обаче исках повече. |
| 4989 |
Клеър безпомощно я проследи с поглед. Стомахът й се беше свил на топка, повдигаше й се. Наведе се и подпря длани на коленете си. Не можеше, не искаше да загуби сестра си, появила се така внезапно след толкова години доброволно изгнание. Не искаше отново да е причина за бягството й. |
| 4990 |
Написа на картончета названията на съставките и на цветята, с които беше украсен вътрешният двор, за да не обърка рецептата. В никакъв случай не биваше да допусне грешка. Домакинята бе пожелала рози, символизиращи любовта, но ако се прибавеше тъга към любовта, тя предизвикваше скръб. |
| 4991 |
Сидни въздъхна. Може да ти се стори налудничаво, но еднообразието и скуката в това градче ми вдъхват усещане за сигурност. Бей трябва да е в безопасност. Аз съм й майка, длъжна съм да й я осигуря... – Тя прехапа език, изражението й подсказваше, че й се иска да си вземе думите обратно. |
| 4992 |
А тя знаеше точното място на всичко и на всички. Понякога, след като майка й подредеше вещите на баща й, Бей тайно се промъкваше и ги преместваше там, където той ги искаше. Майка й пъхаше чорапите в чекмеджето, но Бей знаеше, че той предпочита да ги намери в дрешника при обувките си. |
| 4993 |
Само че в съня върху лицето й се отразяваха разноцветни дъги и мънички светлинки, сякаш нещо искреше над нея. Би трябвало да се разнася и нещо като плющене на хартия под напора на силен вятър, обаче се чуваше само шумоленето на листата, когато ябълковото дърво пускаше плодовете си около нея. |
| 4994 |
Тъкмо от това се боеше Клеър. Забеляза озадачения поглед на малката и неохотно пристъпи в коридора, за д я успокои, че всичко е наред. Минаха през оскъдно обзаведената дневна, в единия ъгъл на която бяха струпани кашони, и влязоха в кухнята, боядисана в бяло и с остъклени шкафчета. |
| 4995 |
След секунда й хрумна, че греши, като го гледа. Чувствените му устни и дори движението на адамовата му ябълка я възбуждаха. Не биваше да изпитва подобно чувство към човек, който само след секунди щеше да се отърси от зависимостта си от нея. Мислила ли си да имаш деца? подхвърли той. |
| 4996 |
Реакцията им не беше ентусиазирана, но за нея оставаше утехата, че е направила първата стъпка. Върна се в салона, остави пликовете със сандвичи в стаята за отдих, после занесе чашите с кафе и капу чино на колежките, които довършваха работата си. В последната кабинка работеше Тери. |
| 4997 |
Понякога, когато нямаше много работа, сядаха на купчина дървесен материал пред склада, за да изпушат по цигара. Сидни се запита какъв ли е животът му сега... Наистина ли бе влюбен в Ема или тя го беше впримчила, предлагайки му горещ секс – запазената марка на всички жени от фамилия Кларк. |
| 4998 |
Казах му за виното, което купих от Клеър. Той ми се подигра, нарече ме луд, задето искам животът ни да е като при първата ни среща. Не проумявам какво се случи. Уж всичко вървеше като по мед и масло, но сега си давам сметка, че не помня кога за последен път с него сме водили нормален разговор. |
| 4999 |
Ненадейно Иванел разбра защо е решил да се приюти при нея. Обикновено хората я избягваха, защото им подаряваше по нещо. Фред искаше да е близо до нея, надявайки се да му помогне да разбере какво се случва с Джеймс да му даде нещо като вълшебна лъжица, с която да изрови разковничето на щастието. |
| 5000 |
Сидни беше отря зала най малко трийсет сантиметра от косата й и я бе подстригала така, че бе по дълга отпред, а отзад – скосена и бухнала. Под бретона очите на Клеър изглеждаха красиви и искрящи, не безразлични и строги. Лицето в огледалото бе на жена, каквато Клеър открай време мечтаеше да бъде. |
| 5001 |
Като малък се възхищаваше от дядо си, който си живееше като цар – дните на стареца неизменно започваха с обилна закуска, после той се занимаваше с каквото си пожелае, често ходеше на лов, следобедите не пропускаше да подремне, а вечер свиреше на банджо. Според Лестър такъв живот беше за завиждане. |
| 5002 |
Хенри прекоси двора и застана зад стола на дядо си. Беше красив младеж, но като всички мъже от рода Хопкинс бе възрастен по рождение и през целия си живот щеше да очаква настъпването на физиологич ната старост. Поради тази причина всички Хопкинс сключваха брак с по възрастни от тях жени. |
| 5003 |
Притежаваше чудесен характер, беше самоуверен, работлив и добродушен накратко, щеше да е идеален съпруг, ако не беше толкова доволен от собствената си компания. Ала това бе съдбата на всички, които са стари по рождение. Колата спря. Лестър позна само жената, която слезе от автомобила, не и шофьора. |
| 5004 |
След седмица се оказа, че ми е необходима за изработване на един макет. Мъжете в този град от млади си вземат поука по отношение на жените от фамилията Уейвърли. – Лестър посегна за бастуна, който беше подпрял на ствола на дървото, и бавно се изправи. Бъди нащрек, когато някоя от тях е наблизо. |
| 5005 |
Щом се събудеше всяка сутрин, първата й мисъл бе как да го прогони от съзнанието си. Но през целия ден крадешком надничаше към къщата му с надеждата да го зърне, докато кроеше планове никога повече да не го види. Беше нелепо. Изкачиха се по дървеното стълбище и влязоха в кухнята. |
| 5006 |
Откакто й разреши да ходи в градината, Бей всеки ден лежеше по няколко часа до ябълковото дърво. На въпроса на майка си защо го прави, малката отвърна, че се опитва да проумее нещо. Сидни реши да не я разпитва също като нея дъщеричката й беше преживяла много, необходимо й беше време да го осмисли. |
| 5007 |
Но след миг Тейлър се усмихна и тя разбра, че е постъпила правилно. Толкова отдавна не бе дарявала щастие някому, че беше забравила какво е усещането. Клеър се раздаваше заради нея. Сега й се удаваше възможност да й върне жеста, да й покаже, че може да бъде щастлива извън познатия й свят. |
| 5008 |
Така гостите имаха възможност да опитат вкусните ястия, преди да започне празничната заря. Членовете на фамилията Уейвърли винаги осигуряваха вино от орлов нокът, което помагаше на хората да виждат в мрака, но те не подозираха, че на този ден то предизвиква и неочаквани разкрития. |
| 5009 |
Та нали способността да виждаш в тъмното означаваше да съзираш подробности, за които не си подозирал. Макар и най посещавана, масата на фамилия Уейвърли беше малко встрани от другите. Сидни седеше като на тръни. Бей беше в детския кът, правеше хартиени шапки и чакаше да изрисуват лицето й. |
| 5010 |
Не знаеше защо другите деца не си играят с нея, но и той постъпваше като тях, защото така беше прието. През този ден обаче Сидни му се стори толкова уязвима и тъжна, че той се покатери до нея. Разбира се, нямаше намерение да поведе разговор, обаче си мислеше, че ще й е утеха, ако има компания. |
| 5011 |
Приличаше на есента, когато листата се обагрят в приказни цветове и плодовете узряват. Усмихна му се, а той се обърна и избяга. Първия учебен ден прекара, криейки се в тоалетната. От този ден насетне, опиташе ли се Сидни да го заговори, веднага му прималяваше и той бързаше да избяга. |
| 5012 |
Мечтаеше отношенията помежду им да бъдат постарому. Сидни беше духовита, умна и притежаваше невероятна способност само по прическата да разкрие черти от характера на даден човек. Хенри сподели с дядо си за момичето, с което били първи приятели, но после се променило и той не знаел как да постъпи. |
| 5013 |
Само че един ден я видя и отново го обзе онзи странен копнеж, онова усещане, че я вижда за пръв път. По традиция мъжете от фамилията Хопкинс вземаха за съпруги по възрастни от тях жени, ето защо той се запита дали чувствата му не са предизвикани от факта, че тя се е променила, дори е поостаряла. |
| 5014 |
Като те гледам, и теб сякаш те е треснало електричеството. Невероятно е, че мълчах като пукал – промърмори младежът. И мен като ме удари токът, не можех да кажа нито дума, само си отварях и затварях устата досущ като риба на сухо. Лестър отново се засмя и лекичко го удари по крака с бастуна. |
| 5015 |
Иванел видя Джеймс, преди Фред да го забележи. Беше висок и красив мъж, но открай време беше много слаб; дългите му пръсти и страстният му поглед бяха като на едновремешните романтични поети. Иванел често си казваше, че не може да си криви душата нямаше как да каже лоша дума за този човек. |
| 5016 |
Бях принуден да ти обяснявам, че не е позорно да си гей, насила да те извеждам сред хората. Бях принуден да съставям ежедневното ни меню и да решавам какво да правим през свободното си време. Мислех, че постъпвам правилно. Докато бяхме в колежа, обикнах твоята уязвимост, а когато 11. |
| 5017 |
Загледа се в Бей, която държеше бенгалски огън и тичаше по моравата, но се извърна, когато видя, че някой се. приближава. Хенри Хопкинс застана встрани от одеялото, сякаш се страхуваше да не го настъпи. Беше хубав мъж с гъста, късо подстригана руса коса, мускулести ръце и широки плещи. |
| 5018 |
Тръгна подир нея, докато тя прекосяваше моравата на път към минивана, паркиран на улицата. Клеър изпитваше усещането, че погледът му се забива във врата й. За пръв път осъзнаваше колко е уязвима жена с къса коса на показ излизаха местенца, скрити преди шията й, раменете, облите й гърди. |
| 5019 |
Като в просъница чу подсвиркванията, отдръпна се и видя как някакви тийнейджъри минават наблизо и се подсмихват. Проследи ги с поглед, докато отминаха. Тейлър не помръдваше. Дишаше на пресекулки и с всяко вдишване се притискаше до гърдите й, които изведнъж бяха станали чувствителни до болка. |
| 5020 |
Образите, излъчващи се от съзнанието му, бяха толкова ярки. Само че тя не можеше да се влюби в него, защото тогава всичко щеше да свърши. Да, подобни истории неизменно свършваха. Тя не можеше да приеме удоволствието, понеже до края на живота си щеше да го желае, да страда от него. |
| 5021 |
Рийси им завидя нейната градина не можеше да се сравнява с тази. Накъдето и да се обърнеше, виждаше прекрасни червени ябълки, и тя тайно напъха няколко в джобовете, в чантичката си и дори в пазвата си. Несправедливо беше Уейвърли да имат толкова хубави ябълки, след като дори не ги ядяха. |
| 5022 |
Пък и дървото сякаш я подтикваше да ги вземе и хвърляше плодовете около нея. Вкъщи тя даде плодовете на готвачката и й нареди да направи ябълково масло. Седмици наред всички жени от семейство Кларк имаха толкова прекрасни и еротични сънища, че започнаха да стават по рано, бързайки да закусят. |
| 5023 |
Оказа се, че сексът е най важно то в живота им констатация, която едва ли би изненадала съпрузите им, често изнемощели от ненаситните си партньорки, но готови да ги обсипват с подаръци и да им прощават всички своеволия и капризи. Накрая обаче ябълковото масло свърши и еротичните закуски приключиха. |
| 5024 |
Тъкмо това бе сънувала, когато ябълковото масло присъстваше на трапезата им. Беше готова да се примири с живота в дома на суровата леля Една в замяна на нощите, изпълнени с похот и секс, обаче след няколко седмици я завариха с палавия младеж в обора и на бърза ръка я омъжиха за един проклет старец. |
| 5025 |
От време на време той я залюляваше силно и двамата избухваха в смях. Бей знаеше, че Тейлър е винаги готов за забавления. Майка й обаче я беше предупредила да не го безпокои, ако се е съсредоточил в нещо, както по време на вечеря не бива да се задава въпрос на човек, докато не е сдъвкал залъка си. |
| 5026 |
Преди няколко седмици Иванел подари на дядо ми бурканче с вишни в сироп от онези, които се използват за украса. Вчера той го видя и му хрумна да разнообразим асортимента със сладоледи с карамел, разбита сметана и парченца банани. Днес ме изпрати да купя течен карамел, другото го имаме. |
| 5027 |
Крайно време беше да възпроизведе в реалния живот съня си, иначе трудностите щяха все така да се из пречват на пътя й. Както например сега майка й упорито отказваше да осъзнае, че птичето на късмета е кацнало на рамото й. Хенри ги чакаше пред магазина и ги поведе към сребристия си пикап. |
| 5028 |
Отрицанието бе лукс, особено след като на моменти противният одеколон на Дейвид сякаш полепваше по нея и не й позволяваше да загърби миналото. Ала заедно с Хенри тя можеше да забрави. През този ден и вечерта бе говорила толкова много, че накрая, докато седяха в пикапа, съвсем прегракна. |
| 5029 |
Оказа се, че най силният мъж в града е на деветдесет и една години. Обаче според местната легенда в рода Йънг винаги има по един финиъс, надарен с невероятна сила, към когото хората се обръщат, потрябва ли им човек за тежка физическа работа. Много интересно, но не разбрах каква е връзката с Клеър. |
| 5030 |
Самата аз смятам, че не съществуват вълшебни градини и дървета. Клеър е загадъчна, защото предците й са били загадъчни, но всъщност е най обикновен човек като нас двамата. Разбира се, явно е доста проницателна, щом е успяла да се възползва от градската легенда и да създаде доходен бизнес. |
| 5031 |
Никой не я познаваше. Изглежда, само Сидни можеше да му помогне да надникне в душата на жената, обсебила мислите му от; първия миг, в който я заговори. Беше обещала да поговори със сестра си и той с нетърпение чакаше да му се обади. А може би сутринта щеше да отиде направо в салона за красота. |
| 5032 |
Дървената портичка наистина беше отключена и той я отвори. Лъхна го миризмата на джоджен и розмарин, все едно беше влязъл в кухня и на печката вряха различни билки. Лампите от двете страни на пътеката, подобни на онези, които осветяват самолетните писти, хвърляха жълтеникава светлина. |
| 5033 |
Той пропълзя по близо до нея и с длани обгърна лицето й. Колената им се докоснаха, Клеър се приве де и отпусна глава на рамото му. Косата й беше мека като коприна. Тейлър прокара пръсти през гъстите кичури, после докосна раменете й, потърка гърба й – опитваше се да я утеши, но не знаеше как. |
| 5034 |
След малко тя се отдръпна и го погледна. Очите й още бяха влажни от сълзите. Колебливо се пресегна и замилва лицето му, пръстите й проследиха очертанията на устните му, после тя се наведе да го целуне, а Тейлър не помръдваше, сякаш беше напуснал тялото си и наблюдаваше сцената отстрани. |
| 5035 |
Лежаха в леха с някаква билка може би тамян и миризмата й беше опияняваща. Странно, но усещането му беше познато, сякаш вече го беше изживял. Клеър се отдръпна да си поеме дъх. Беше го възсед нала, дланите й, опрени на гърдите му, изпращаха еротични послания. По страните й още се стичаха сълзи. |
| 5036 |
Тейлър я прегърна, обърна я по гръб и се озова върху нея. Зацелува я като обезумял, а тя го хвана за косата и обви бедра около него. Не, не биваше да я люби сега. Сега тя не беше на себе си, а на следващия ден щеше да го мрази, да го прогони от живота си. Затова го беше помолила да забрави. |
| 5037 |
Той бе принуден да се откаже от следването, да се раздели с Джеймс и да се върне в родния град, за да поеме работата в магазина. Ядно си мислеше, че това е последният мръсен номер на баща му – да го откъсне от онова, което най сетне му бе донесло радост и удовлетворение въпреки хорското мнение. |
| 5038 |
Захванала се беше да помете дървените стърготини, останали под струга, но те бяха като миниатюрни птички, които изплашено политат, когато ги докоснеш. Иванел носеше маска против прах, понеже с всеки замах на метлата въздухът се изпълваше с безброй дървесни стружки и помещението изглеждаше задимено. |
| 5039 |
Вината си беше само нейна, да беше използвала презервативите. Така или иначе местните хора започнаха да ме гледат накриво, все едно щях да издам тайните им. И, разбира се, и през ум не им минаваше да ме поканят на гости. Откровено казано, нямах нищо против бойкота им, докато мъжът ми беше жив. |
| 5040 |
Клеър усети познатото безпокойство. И баба й; реагираше така на перспективата да се сближи с ня кого – идваше й да се свие на кълбо, докато опасността премине. Виж, когато работеше, бе съвсем друго. Тогава не беше длъжна да общува с хората, които й 1 бяха възложили да организира празненството им. |
| 5041 |
Подозираше, че сестра й и малката й племенница са преживели нещо ужасно, което Сидни засега отказваше да сподели, но си личеше, че изцяло се е посветила на дъщеричката си. Записала я беше на уроци по плуване и дори само този факт доказваше, че е много по добра майка, отколкото Лорълай някога е била. |
| 5042 |
Тя го виждаше за пръв път след нощта в градината и се почувства ужасно неловко. Запита се как се държат хората, след като са били интимни. Беше като да споделиш тайна с някого, но след миг да съжалиш, че си му се доверил. Само при мисълта, че ще говори с него, лицето й пламна като божур. |
| 5043 |
Клеър се опита да измисли някакъв банален отговор. Не можеше да каже, че никога не го е виждала, иито че досега не е ходила на пикник като развлечение, а само когато е организирала нечие празненство. От друга страна, Тейлър едва ли щеше да се изненада, че тя не знае как да реагира. |
| 5044 |
Сидни се оказа права – наистина имаше много летовници, но те намериха свободно местенце и разстлаха одеялата. Клеър беше приготвила сандвичи с пиле и авокадо и кайсиеви кексчета, Сидни бе взела чипс и няколко бутилки кока кола. Настаниха се удобно и забъ бриха, докато се хранеха. |
| 5045 |
За изненада на Клеър много жени спряха да ги поздравят. Бяха предимно клиентки на Сидни, които й изразяваха благодарността си новите им прически им придавали самочувствие, мъжете им били много по внимателни с тях, а механиците, които ремонтирали колите им, вече не можели да ги ударят в сметката. |
| 5046 |
Повече не издържах – мисълта за нея ме обсебваше. Изгубих апетит, по цели нощи не мигвах. И така, скочих в езерото, преплувах няколко дължини, за да се покажа като мъжкар, излязох на брега и тръгнах към Джина. Изтъпанчих се пред нея и я намокрих, защото водата се стичаше от косата ми. |
| 5047 |
Не бях забелязал, че докато излизах от водата, банските ми гащета са се смъкнали. Няма да те отегчавам с подробности, ще кажа само, че за малко не ме арестуваха за ексхибиционизъм. Клеър неволно се засмя... и внезапно й олекна. Сигурно си потънал в земята от срам промърмори. Било е ужасно. |
| 5048 |
После ти дойде на бял свят и завистта ме загриза. Не можех да се примиря, че от раждането си имаш сигурността, за която така бях копняла. Като малки с теб не се разбирахме и вината е само моя – ненавиждах те, задето знаеш родното си място, имаш корени. Прости ми. Съжалявам, че съм лоша сестра. |
| 5049 |
Градина на желанията Клеър. Няма да позволим миналото завинаги да остави ужасен отпечатък върху живота ни. Клеър нямаше сили да спори, затова само кимна. Питаше се как ще се промени, след като години наред бе вложила толкова старание в изграждане на непробиваема стена около себе си. |
| 5050 |
Сложи си пъстроцветен саронг, слезе на двора и започна да окуражава синовете си. С нетърпение очакваше началото на футболния сезон, когато щеше да посещава училищните мачове и заедно с цялото семейство да гледа срещите, излъчвани по телевизията в неделните следобеди и понеделник вечер. |
| 5051 |
Влезе в стаята й, която навремето беше спалнята на тяхната баба. Преди украсата се състоеше от ръчно изработени драперии, които Клеър беше заменила с рамкирани черно бели фотографии и няколко старинни литографии. Стените бяха пастелножълти, върху лъскавия дървен под бяха нахвърляни пъстри килимчета. |
| 5052 |
С Дейвид така и не сключихме брак. От пръв поглед разбрах, че е опасен човек, но и преди бях имала връзки с опасни типове и мислех, че ще мога да го контролирам. Канех се да го напусна, както напусках всичките си предишни любовници, когато нещата се задълбочаваха, обаче разбрах, че съм бременна. |
| 5053 |
Клеър предпазливо слезе по стъпалата. За пръв път от много време беше обула сандали с висок ток и се налагаше да върви по тротоара, вместо да прекоси дворовете. Поокуражи се, когато застана пред входната врата на Тейлър през отворените прозорци се лееше мека светлина, звучеше тиха музика. |
| 5054 |
Беше дребничка и червенокоса, седеше по турски на пода, на масичката до нея имаше две бутилки с бира. Беше захвърлила обувките си и се бе привела така, че блузата й се беше разтворила. Носеше сутиен в прасковен цвят. Изглежда, тази вечер и друга жена беше решила да прелъсти Тейлър. |
| 5055 |
Включи лампата върху нощното шкафче и се пресегна за халата си. Излезе в коридора, но за миг се поколеба накъде да тръгне. Благодарение на Фред двете стаи за гости на долния етаж бяха превърнати в складове за нейните вещи, които бяха вписани по азбучен ред, а данните бяха подредени в картотеки. |
| 5056 |
Взираше се в луната, която приличаше на грамадна дупка в небето, пропускаща светлина от отвъдното. Вдъхваше миризмата на мокра трева, на топли диви рози и асфалт, още нагрят от палещото слънце, което го беше размекнало през деня. Представяше си как целува Сидни, как прокарва пръсти през косата й. |
| 5057 |
Той не приемаше общоприетото схващане, че възрастните хора не изпитват страст. Преди много години, когато се бе запознал със скъпата си Алма, той подпалваше дървета, като застанеше под тях нощем. Мечтаеше внукът му да срещне жена, с която да е щастлив, както той бе щастлив със съпругата си. |
| 5058 |
Чашите с вода се преобръщаха. Тук става нещо странно. – Бей скочи от стола си, грабна шепа чипс и тръгна към градината, за да се излегне под ябълковото дърво, което според нея си беше съвсем обикновено. В края на краищата определението за странно зависи от мирогледа на всеки човек. |
| 5059 |
Може би тя щеше да оцелее или да умре. Трийсет и четири години бе таила всичко в себе си, а сега го освобождаваше... както пускаше пеперудите, затворени в кутия. Не политаха надалеч, за да се порадват на свободата, а започваха бавно да кръжат над нея, та тя да ги проследи с поглед. |
| 5060 |
Напоследък той беше започнал да я чака след работа, за да пият заедно кафе. Срещите им продължаваха двайсетина минути, защото Сидни бързаше да се върне вкъщи при Бей, а Хенри при дядо си, но всеки ден, щом наближеше пет, тя машинално започваше да поглежда часовника, очаквайки ежедневното посещение. |
| 5061 |
Тогава смяташе, че е много забавно. Носеше евтина черна перука, окаляни джинси и вехти градинарски чехли с дървена подметка. Клеър често излизаше от къщи, без да види, че носът й е напудрен с брашно, и продавачките в бакалницата й се подиграваха, затова Сидни също изцапа лицето си с брашно. |
| 5062 |
Радваше се на приятелството му, струваше й се, че са се върнали в миналото и отново са хлапета. Дейвид нямаше място в този й живот. Той дори преставаше да съществува, когато тя беше с Хенри, който не настояваше за нещо повече от приятелство. – Явно и ти си бил на онази вечеринка. |
| 5063 |
Пресегна се и го помилва по главата, сякаш той беше онзи малчуган, който и преди години, и сега беше единственият й приятел: Ей, препоръчвам ти да носиш бейзболна шапка, иначе ще изгориш от слънцето. Хенри вдигна глава, обърна се към нея и я изгледа странно, но в погледа му сякаш се четеше тъга. |
| 5064 |
Къде са момчетата? попита тя и дяволито му намигна, намеквайки, че ако са сами, могат да отидат в спалнята. За секунда щеше да си сложи прозрачния черен сутиен и бикините прашки с мъничките червени фльонги. 16. Градина на желанията Бавачката ги заведе на кино, после ще обядват навън. |
| 5065 |
Дни наред не подухваше дори слаб ветрец. Но щом майка й и леля й се опитаха да застелят градинската маса с елегантна светлобежо ва покривка, ненадейно се изви вихър. Изтръгна покривката от ръцете им и тя полетя, сякаш палаво дете я беше омотало около главата си и тичаше из градината. |
| 5066 |
След миг застана пред нея, силуетът му се очерта на фона на буреносните облаци, черни като очите му. Ема пълнеше с бензин кабриолета на майка си, Ариел седеше зад волана и оправяше грима си. Като чу гласа на непознатия, тя се обърна, усмихна се, слезе от колата и застана до дъщеря си. |
| 5067 |
За жалост тя смяташе, че жените от фамилия Кларк непрекъснато трябва да доказват сексапила си и колко са желани. Например, като видя, че дъщеря й разговаря с някакъв мъж, веднага слезе от колата и се наведе да демонстрира пищните си форми, за да докаже колко е секси въпреки възрастта си. |
| 5068 |
Носеше много тясна и къса вечерна рокля. Кавалерът й вла стно я притискаше до себе си. Сидни не изглеждаше щастлива. Не приличаше на жена, която е напуснала забутаното родно градче, за да води вълнуващ живот, изпълнен с приключения. Изражението й подсказваше, че тя се чувства като риба на сухо. |
| 5069 |
Летящите насекоми не ги безпокояха орловите нокти ги поглъщаха, ето защо идеята за градинско празненство беше отлична. Сидни се питаше защо досега не е хрумнала на никого, после се сети за дървото и разбра причината. То се опитваше да стане член на семейството, макар че никой не го искаше. |
| 5070 |
Оттогава насетне целият й живот е бил подчинен на фикс идеята да не допусне това да се случи. Решихме, че се е върнала в Баскъм и е приела съдбата си, защото дъщеричките й се нуждаеха от дом и грижи. Мери ми каза, че в нощта, преди Лорълай да изчезне за втори път, я заварила в градината. |
| 5071 |
Дървото я харесваше и може би знаеше, че ще й покаже нещо лошо. Затова не я замеряше с ябълки като другите членове на семейството. Но Лорълай се качила на стълба и все пак си откъснала плод. Мери ми каза, че след заминаването на дъщеря си открила стълбата, облегната на стената на гаража. |
| 5072 |
Тя 17. Градина на желанията обясни, че трябвало да даде нещо на дядо. Оказа се книга, която отдавна искал да прочете. Каза ми да не го мисля – сега си имал забавление, пък и краката много го болели, затова отказал поканата ви. Между нас казано, мисля, че това е само повод да не дойде. |
| 5073 |
Той залитна и се облегна на хладилника, повличайки и нея. Разноцветните хартиени салфетки, които Клеър беше оставила върху хладилника, се разлетяха около тях като конфети, сякаш къщата ги поздравяваше. Най сетне тя се отдръпна. Хенри изглеждаше като човек, оживял след тежка бомбардировка. |
| 5074 |
Затова, когато го напусна, тя не взе почти никакви дрехи; много малко бяха онези, които бе избрала сама. Опита се да си каже, че положението не е толкова безнадеждно. Може би Дейвид се беше разтревожил от изчезването й или му беше домъчняло за дъщеричката му. Знаеше обаче, че се самозалъгва. |
| 5075 |
Той пребледня като платно. Години наред тормозиш и изтезаваш други хора, но ето, че някой ще отмъсти за всичките ти жертви. Сидни пристъпи към него, вече не изпитваше и капчица страх. До този миг вярваше, че никога няма да се отърве от него, че той ще я плаши в съня й, ще обсебва мислите й. |
| 5076 |
Не можел да отиде в затвора, предпочитал да го убият. Същата нощ се опитал да се обеси в ареста. Баща й знаеше, че в затвора ще му се случи нещо ужасно. Сигурно това бе видял, след като отхапа от ябълката, затова бе избягал, затова се страхуваше да не го заловят. Мислите за него я натъжаваха. |
| 5077 |
Беше син на безлични родители, които бяха починали преди много години. Беше приятел с мнозина, които се страхуваха от него, затова се преструваха, че го харесват. Бей си казваше, че единствената му смислена постъпка бе да влезе в живота на майка й, за да я накара да се върне в родния дом. |
| 5078 |
Искаше й се отново да изпита усещането за спокойствие и сигурност. Дори още сега, докато лежеше в тревата, чувстваше как то по. степенно се завръща. Майка й нямаше да се успокои толкова бързо, защото доскоро почти беше забравила миналото и случилото се онази вечер беше разрушило илюзорния й свят. |
| 5079 |
Беше същото, като да ти се иска в събота да грее слънце или да закусваш палачинки. Подобни малки удоволствия я даряваха с щастие. С баща си не се чувстваше така. Дори ако той се засмееше, всички около него изтръпваха, очаквайки доброто му настроение бързо да се изпари. Което винаги се случваше. |
| 5080 |
Клеър кимна. Бей видя как трите жени се прегърнаха и излязоха от градината – не говореха, само се смееха, но жестовете им бяха по красноречиви от думи. Ябълковото дърво се полюшваше, като че ли и то се смееше. Бей се обърна по гръб и се изтегна в тревата под него. Ненадейно чу плющене на хартия. |
| 5081 |
Пръстите й отново се разтрепериха... тя се страхуваше да не би отново да се разочарова. Раздвижи брошката наляво надясно, докато изведнъж светлината избухна като бенгалски огън и разноцветни искрици се посипаха по лицето й. Струваше й се, че усеща допира им бяха топли като снежинки. |
| 5082 |
Намества ремъка на чантата и се довлича до паянтовата постройка. Не е изненадан, че заварва вътре само съдържателя и двама негови приятели, защото животът на курортния остров Джаврат е мудно спокоен. Питри се примолва за чаша вода и преливащият от презрение кръчмар изпълнява бавно желанието му. |
| 5083 |
Мъжът се търкаля и Питри вижда другата част на стрелата, която стърчи от задната страна на крака. Жена стои на пътеката на десетина разкрача зад виещия мъж. Питри се взира в тъмно присвито око, което се е вторачило в него над прицела на огромен стреломет, насочен точно към гърдите му. |
| 5084 |
И на тебе, и на пари... Изпищява, когато стрела отскача от камъните на сантиметри от краката му, и подскача, което сигурно е твърде болезнено, защото първата стрела още стърчи от крака му. Жената презарежда и държи на прицел брадатия и неговия кряскащ приятел, докато не се скрият от погледите им. |
| 5085 |
Адовете да се отворят, ако Шара знае от какво имам нужда аз. За какъв дявол ми е това? Питри пак оглежда нейния смърдящ мръсен дом, закриващите прозорците килимчета, провисналата вратичка на кухненски шкаф, запълващите всички повърхности бутилки от вино, огризки от риба и смачкани мръсни дрехи. |
| 5086 |
Очевидно е, че си остава много яка и жилава за жена на нейните години, но не се е къпала отдавна, има тъмни кръгове под очите, а дрехите, които носи, е крайно време да бъдат изпрани. С нищо не напомня за онази жена с толкова колосана униформа, че би могла да реже дърво с маншетите на ръкавите. |
| 5087 |
Жената, чийто поглед е толкова жизнен и пронизващ, че неволно търсиш синини по тялото си, след като се е вторачила в тебе. Питри вече е виждал човек в подобно състояние – негов приятел след тежък развод. Само че не може да си представи раздялата с какво преживява толкова зле Малагеш. |
| 5088 |
Заместник председателят почти винаги става главнокомандващ на въоръжените сили, вторият най могъщ човек в света след министър председателя. Хората са умували над случките около нея през предшестващите седмици, но никой тъй и не е отгатнал какво би могло да я тласне отвъд чертата. |
| 5089 |
Министър председателят запечата плика лично. Малагеш взема плика, отваря го и прочита писмото. Питри вижда смътно през хартията линиите, оставени от писалката. Не може да прочете написаното, но думите са не повече от четири. Малагеш зяпа листа с ококорени, сякаш празни очи и ръката й се разтреперва. |
| 5090 |
Тя все още извива глава на улицата, зърва младия войник по лице на бетона, капка кръв като роса в ухото му се издува, набъбва и накрая прелива, червена струйка се спуска по гладката му буза – бузата на момче. Малагеш се ослушва за шума на прибоя. Знае, че вълните ги има. Знае къде е. |
| 5091 |
Внушава на всяка система от мускули да спре, да престане най после, и накрая се отпуска. И тогава болката се просмуква в нея, щом всеки мускул се сеща, че се е напрягал до краен предел. Тя вдишва, мърда ръце и крака, за да провери има ли нещо скъсано или изкълчено. Боли я, но май всичко е наред. |
| 5092 |
Основната причина да съм загрижена е неспособността на нашите учени и инженери да открият защо веществото има такива свойства. Познават добре нормалните проводници, но за този нищо не им е ясно. Ти можеш да разбереш защо изобщо не съм склонна да разчитам на нещо, което си остава необяснимо. |
| 5093 |
Сред творенията му имало обувки с колелца – слугите можели да се носят много бързо на тях по дългите коридори, имало и печка с конвекция, за да се съкрати двойно времето за опичане на хляба. Доколкото можем да преценим, правел е това само за да се отърве от скуката, а не като благодеяние. |
| 5094 |
Те се досетили, че някой е научил сейпурите на тези методи, и скоро стигнали до източника на информацията – свети Торя. Тогава екзекутирали всеки роб и слуга, които имали някакъв досег с имението му, и изпратили в Баликов искане Торя не само да бъде лишен от сан, но и да бъде екзекутиран. |
| 5095 |
Там стои един единствен силует и в сянката му тлее огънче на цигара. Иначе може да се различи само дебелото непромокаемо наметало с вдигната качулка, която е събрана около лицето. Малагеш слиза непохватно по кожената стълбичка, затруднена от протезата си. Фигурата в края на кея й маха с ръка. |
| 5096 |
Но ръцете й не се вписват в този образ. Когато Зигне смъква ръкавиците, Малагеш очаква да види гладка мека кожа и съвършен маникюр. Но ръцете й са загрубели и мазолести, напуканата кожа подсказва дълги години непосилен труд, зацапани са с черно мастило, сякаш по цял ден прелиства евтини вестници. |
| 5097 |
После сглобихме още четири крана малко по навътре в морето. След това тези четири крана извадиха отломки, натовариха ги на корабите и изградиха още осем крана по навътре във водата. Новите осем крана извадиха отломки, натовариха ги на новите кораби и сглобиха още шестнайсет крана. |
| 5098 |
Дори ако са общи работници и моряци, ние им осигуряваме най добрите готвачи, най добрите развлечения и квартири, които могат да се купят с пари. Но Малагеш забелязва също, че всичко е построено солидно и трайно. Никой не би изградил такова нещо, ако няма намерение да остане дълго. |
| 5099 |
Ние вършим много работа в залива и може би затова очакваше да сме научили нещо. Но ние разчистваме останки отпреди десетилетия, не отпреди милиони години. – Зигне сочи през прозореца към местност западно от крепостта. – Хора са я виждали да броди по скалите с фенер през нощта и да зяпа морето. |
| 5100 |
Въпреки това имате такава слава, че самото ви присъствие в града ми вдъхва опасения. Както и на мнозина инвеститори. На Воортяштан открай време му е присъщо насилието. Загрижени сме, че колкото и безобидно да е прикритието за идването ви тук, можете да се превърнете в катализатор. |
| 5101 |
И макар че в Баликов сте станали известна като достатъчно предпазлива администраторка, все още се носят какви ли не слухове за направеното от вас преди службата ви като губернатор. – Зигне се усмихва толкова озъбено, че Малагеш вижда кътниците й. – Няма достоверни факти, разбира се. |
| 5102 |
После се взира в шофьора и сърцето й прескача. Той е нисък, но жилав младеж със спретнато подкастрена брада. Сигурно биха го смятали за красавец, ако не бяха лошите очертания на брадичката. Но има нещо познато в това лице, особено както се е ухилил насреща й. Той отдава чест с рязко движение. |
| 5103 |
Малагеш зърва палатки и юрти, ровове и улички, скалъпени надве натри постройки, които едва издържат напора на вятъра. Сред това ширнало се безредие стърчат високи чудати камънаци – техните безформени редици сякаш залитат по брега на Солда. Нещо в тях я смущава, но е трудно да го разпознае. |
| 5104 |
Взира се отблизо, когато минават до камъка. Много по висок е, отколкото й се е сторило, може би трийсетина стъпки. Забелязва подобие на човешки черти в топчестия горен край: плитки ямички на очи, заоблена издутина като нос. Оглежда и другите в редицата, търси подобни сенки горе и ги открива. |
| 5105 |
По стъклата пред бюрото са закрепени много карти на областта и тя открива, че познава някои от тях. Пъстрите изображения така отвличат вниманието й, че чак след минута забелязва седналия зад бюрото мъж с яркооранжева кърпа на главата. Той изсумтява и бавно обръща стола си към тях. |
| 5106 |
Светът сякаш се завърта около Малагеш. Не е същият, чийто образ е запазила паметта й. Все още нещо напомня за плещестия могъщ мъжага, какъвто е бил някога, но доста се е разширил в кръста, прилежно подстриганата му брада е снежнобяла, малки, крехки наглед очила се крепят на носа му. |
| 5107 |
Само че единствените други свестни земи вече принадлежат на племената по платото. Всъщност те притежават всичко, което може да се обработва. Затова са настръхнали. Толкова са настръхнали, че нападат военни обози, крадат купища огнестрелни оръжия и експлозиви и започват същинска война. |
| 5108 |
При стрелометите е голяма досада да боравиш с боеприпасите. Ако вятърът е прекалено силен, дори не можеш да ги използваш. И нямат кой знае каква далекобойност. Но с дългите нарезни цеви... Едва ли не за ден два преминахме от единична стрелба към автоматична и продължаваме нататък. |
| 5109 |
Отвратителна наглост от страна на света е да й напомня, че Жълтият поход изобщо се е случил. Олеква й, че ги прекъсват нечии стъпки зад нея. Обръща се и вижда, че по стълбата се качва жена на четирийсетина години в сейпурска униформа. Нашивките показват, че е капитан първа степен. |
| 5110 |
Белегът е широк и изглежда като че кожата е била отделена от костта при раняването. Това обаче изобщо не пречи на каменно вторачения й поглед. Малагеш веднага разпознава ветеран с голям боен опит, и то от гадния вид. Щом преодолява и последното стъпало, жената спира и отсечено отдава чест. |
| 5111 |
Но увеличаването на преноса, за да е равен на мащабите на производството в Сейпур... това ни затруднява. Тя отваря широко дървената врата в края на коридора. Влизат в снежнобяла лаборатория, пълна с какви ли не сложни уреди: помпи, инсталации и още нещо със смайващо изобилие от тръби около него. |
| 5112 |
Смяташе се, че за осъществяването на проекта ще са необходими големи количества обработен камък, затова обмисляхме да ги добиваме близо до крепостта. Нашите инженери започнаха да копаят и намериха... ето това. Залежи от руда, каквато не е откривана досега. – Пратда я поглежда с блажена усмивка. |
| 5113 |
Тя потиска желанието да се хвърли на пода (във въображението й се мяркат воят на снаряди и тътенът на близки експлозии) и се насилва да гледа. Лампата грее с неимоверно бяла нажежена светлина – заслепяващ изблик на чисто сияние с такава сила, че Малагеш почти го усеща с кожата си. |
| 5114 |
Министерството на реконструкцията проявява изключителен интерес, както и безброй представители на промишлеността. Разбира се, разрешено ни е да им предоставяме съвсем ограничени сведения. Само си представете потребностите на Галадеш от енергия изцяло задоволени от една централна малка инсталация. |
| 5115 |
Сейпур нямаше да е свободен, ако каджът не я е бил унищожил в самото начало на войната. А и защото проведохме много изпитания, одобрени именно от Министерството на външните работи за проверка налично ли е Божественото във вещество или събитие. Резултатът всеки път беше неоспоримо отрицателен. |
| 5116 |
А всевъзможни промишлени тузове драпат с нокти и зъби да вкарат свои хора тук, за да проведат собствени изследвания. Аз обаче няма да бъда бавачка на сбирщина от проклети завеяни цивилни! – Надар влага учудващо със силата си презрение в последната дума. – Имаме си предостатъчно проблеми. |
| 5117 |
Сумитра Чоудри явно се е постарала да преобрази стаята, преди да изчезне: изнесени са всички мебели, вътре има само дюшек, а по стените – широка четири стъпки черна ивица със странно неравни очертания. Малагеш обръща внимание на факта, че на височина ивицата е от кръста й до над раменете. |
| 5118 |
Малагеш пристъпва навътре. Мастилото се е събирало толкова плътно тук там, че след изсъхването се е напукало като измъчена от суша земя. Изглежда, това е ставало още докато Чоудри е била тук, защото Малагеш открива множество мънички лица и фигурки, издълбани във втвърденото мастило. |
| 5119 |
И вече не се мяркаше в лабораториите. Казаха ми, че прекарвала известно време и на пристанището. Държеше се особено и ние се тревожехме, че вече застрашава сигурността, но ако и на човек от министерство не можеш да се довериш... – Надар въздиша. – Изобщо не се опитахме да надникнем в стаята. |
| 5120 |
От гъсто наредените край пътя ели падат капки вода. Ниски облаци забулват далечната планина Тарсил и превръщат яркорозовия й оттенък в кално кафяво, преди да я скрият напълно. Не за пръв път в този ден Малагеш се пита знае ли всъщност какво прави, всички адове да се продънят дано. |
| 5121 |
После се мярка паднала арка, чиито бели камъни са изцапани в зелено от мъха и влагата. Една миля по нататък се натъкват на половин кула, изкормена от незнайно бедствие, тухлите й са разпилени по хълмовете като натрошени зъби. Останки и отломки от култура, която се е сгромолясала отдавна. |
| 5122 |
Заобикалят скупчени нагъсто ели и Малагеш вижда тънка ивица тъмен дим, виеща се в небето. Доближават смълчани. Къщата е ниска постройка с широка веранда, бълва пушек някъде отзад. Но пред верандата има нещо, което смущава погледите – шест тотема или украси, които белеят върху колове. |
| 5123 |
Панди е казал, че тук живяло семейство – главите са на жената и двамата синове. Лицата, сини и разкривени, имат глупавото изражение на мъртвите, сякаш току що са им задали прекалено труден въпрос. Малагеш слиза от седлото и пак размахва ръка да се отърве от мухите. Доближава труповете. |
| 5124 |
Тези са на клана орскова, той е от речните племена. И това вероятно ще вбеси някои видни особи. Малагеш вдига глава да погледне къщата, която тлее отзад, и изведнъж всичко става твърде познато: димящите развалини, мократа студена трева, бръмченето на насекомите, вонята на труповете. |
| 5125 |
И така неспирно и неуморно Зигне смалява свитата си до трима мъже. Единият явно е телохранител, макар униформата му да показва, че е с доста висок ранг. Забелязва Малагеш отдалече, стрелва с поглед барабанлията в кобура на хълбока й и леко движение издава, че той също е откопчал скрит кобур. |
| 5126 |
Единственият видим вход е заплашително изглеждаща врата с разнообразни системи за заключване. Стената като че е предназначена да устои дори на въоръжено нападение, но пък покривът е от брезентови платнища, опънати да предпазват от дъжда. – Означава, че не бихте могли да ме придружите, за съжаление. |
| 5127 |
С това искам да подчертая, госпожо, че не бива да прекалявате. Срежете една и сложете половинка под езика си преди лягане. Можете да я варите и в чая си, но ще мине повече време, докато подейства. Недейте да си облизвате пръстите или да приготвяте храна, без да си измиете ръцете. |
| 5128 |
Била е на място, където хора са били убити жестоко и подложени на гнусна гавра – затова пулсът й се е ускорил толкова. Това няма нищо общо с факта, че отвратителните гледки са й смътно познати. Бърка в джоба на палтото си, вади кутийката с гъбите и изсипва в дланта си една тъмна топчица. |
| 5129 |
И бойният ред, и дисциплината се изпариха, а континенталите ги изтласкваха неуморно на север, далеч от битката и позициите на сейпурските войски. Жълтия отряд отстъпваше цяла нощ в безреден устрем през пущинака на Континента, преследван от врагове, които познаваха тези местности несравнимо по добре. |
| 5130 |
В името на морето, ние сме в техния тил! Нямаше как да знаят, че изпратената да ги довърши бригада бе трябвало да се върне, за да отбива фронтална атака на силите на генерал Пранда далеч на юг. А това означаваше, че вече никой не ги преследва, няма кой да ги изтика от територията на континенталите. |
| 5131 |
Вечерта на онзи първи ден Бисвал дойде при Малагеш и я отведе встрани. В събиращата се по хълмовете мъгла се чуваха стоновете и хлипането на попиляния отряд. Огньовете бяха забранени, защото димът би ги издал, затова седяха присвити, обгърнали с ръце краката си, засищаха се със сушено месо. |
| 5132 |
Връщаме се на юг, разузнаваме вражеските позиции и се опитваме отново да ги ударим във фланг в подходящ момент, за да изпълним дадените ни заповеди. Или тръгваме на изток, опитваме се да намерим брод, за да прекосим Лужков, като заобиколим врага, за да се върнем при частите на Пранда. |
| 5133 |
Ха... Чете първия доклад, който Панди й е дал заедно с картата. Няма особено подробни сведения за първото произшествие – тогава сметнали, че са се натъкнали на прост случай с убийство, макар и твърде кърваво и гнусно. Поне е отбелязано, че намереният мъртвец е бил селският въглищар. |
| 5134 |
Тя подканя коня си да продължи напред и накрая сред елите се появяват юрти и колиби. До пътя седи нисичко момче на десет единайсет години, мръсно и недохранено, а около него гъмжи от миниатюрни кози. И момчето, и козите я зяпат с еднакво изражение – любопитство, в което няма и следа от ум. |
| 5135 |
Скоро вижда причината: пред нея има мръсна гола поляна, осеяна с чудати купчини пръст като великански мравуняци и цялата воняща на въглени. Малагеш разпознава в тях пещи за дървени въглища: струпват пирамида от дърва, покриват я с пръст и запалват върха, за да тлеят дървата дни наред. |
| 5136 |
Тя оглежда отново поляната. Връзва коня, ориентира се по разположението на постройката и тръгва из гората наоколо в търсене на място, откъдето се виждат добре и предната, и задната й част... Не минава много време, преди да го намери – още едно укритие, направено с отрязани борови клони. |
| 5137 |
Игличките вече са сухи и кафяви, затова се виждат по лесно, но в самото начало укритието трябва да е било почти незабележимо и първата огледала мястото група го е пропуснала. А и не са знаели какво да търсят. Малагеш отмества няколко клонки и пак вижда, че зад тях игличките са изметени. |
| 5138 |
Остава с впечатлението, че не е направено от почит, а по скоро от скука, за запълване на времето. Значи тук е бил търпелив човек, който дълго е чакал подходящия момент. Връща се при недодяланата къща върху насипа. Липсва врата, която някак е била изтръгната от пантите, затова влиза направо. |
| 5139 |
Подът е дъсчен, таванът – уплътнен с животински кожи. В първите мигове се чуди защо подът е толкова тъмен, после се досеща от какво е петното – кръв от жената на Бохдан. Повечето хора биха си казали, че петното е учудващо голямо. Малагеш обаче знае твърде добре, че в човешкото тяло има много кръв. |
| 5140 |
Тук няма почти нищо приятно за окото. Леглото е прост дървен одър, покрит с кожи, огнището е паянтово струпване на тухли. Тя не може да си представи защо някоя жена би се омъжила за въглищаря, но не забравя, че не всички имат избор. Постепенно осъзнава, че звукът от стъпките й е странно. |
| 5141 |
Припомня си къде е капакът в пода, вдига го рязко и се промушва в мазето. Долу е тясно, тъмно и влажно. Малагеш драсва кибритена клечка и топлата светлинка играе по стените от пръст. Бохдан е подготвил само най необходимото в скривалището – съдове с вода и животински кожи вместо постеля. |
| 5142 |
След това провери най старателно и обмисли отново добивните и изследователските дейности. Трябва да знаем какво се случва с тинадескита на всеки етап и кой участва в това. Следи дали някой ще се държи подозрително, ако бъде притиснат. И нека генерал Малагеш също извърши оглед на рудника. |
| 5143 |
Малагеш внимава лицето й да остане безизразно, докато кима, макар че няма желание да слуша похвалите му. Не иска да стане още по неприятна на Надар и знае, че поне тя не прелива от благодарност – заради нахълталата във Форт Тинадеши натрапница се оказва, че всички са се изложили. |
| 5144 |
Петнайсет фунта експлозиви в ръцете на бунтовници... Няма как да не се озъртам и да не се питам къде са уязвимите ни места. А долу в пристанището има много уязвими места. И няма да е първият случай. Преди няколко месеца стрелец се опита да гръмне отдалече нашата млада и амбициозна дама. |
| 5145 |
Още три месеца прочистване на залива и реките. След това още две години до пълното изграждане на работещо пристанище. Тя казва, че прочистването е най трудно – нали се занимават с това от години. Може и да е права от гледната точка на инженер. Но аз съм загрижен какво следва по нататък. |
| 5146 |
Щом е откраднал нещо, би трябвало да се опита да го използва, преди собственикът да се е усетил, че то липсва. Ако прекали с изчакването и собственикът започне разследване, ще се постарае да не му даде никаква възможност да използва откраднатото. Тъкмо това вече се случва. Зигне пали цигара. |
| 5147 |
Малагеш си мисли, че това може и да е вярно, но и че Чоудри едва ли е била от слабите духом. Срещала е офицери от разузнаването, служещи в министерството, и повечето са били по опасни от стоманен шиш въпреки изискания си външен вид. И несъмнено подготвени да издържат на всякакви разпити и изтезания. |
| 5148 |
Ние сме поискали да дойде на края на света и тя се е съгласила. Ние сме поискали да рискува живота си и тя се е съгласила. Не ми пука с колко агенти разполага министерството. Тя заслужава това. Зигне извива вежди, сякаш не е подозирала колко е докачлива събеседничката й на тази тема. |
| 5149 |
Доколкото успява да забележи, не са повече от четирима или петима – трима на главните входове и двама обикалят. Общо взето, нищо не се е променило. Допълнителната охрана се набива на очи при изпитателната площадка на Зигне, която е в другия край, отдалечена от най голямото оживление в пристанището. |
| 5150 |
Два дена поред Малагеш гледа сутрин и вечер как повече от десет нови за нея служители на охраната – дрейлинги с вид на бандити и нарезни пушки на рамо – пазят всички подходи към площадката. Началникът им Лем почти винаги е с тях и оглежда навъсено улиците, едната му ръка винаги е близо до оръжието. |
| 5151 |
И знае, че ако отиде при прозорците, ще види безкрайните бели брегове и великанските бели статуи, ще чуе бавното мърморене на морето. Знае, защото е в този бял дворец открай време, още от началото на времето и всички неща. Тя тръсва глава. Ризницата й звънва тихо от това движение. |
| 5152 |
Не е уверена в това. В твърде много неща не е уверена напоследък. Има смътни спомени как е било някога и знае, че някак е избрала да бъде тук... но е толкова трудно да си спомни. Стига до прозорец. Поколебава се – не иска да види, нежеланието й е отчаяно, но знае, че трябва да погледне. |
| 5153 |
А близостта до трона незнайно как я прави по силна, помага й да си спомни. Помага й със спомена за твърде странната гледка преди някой и друг ден: тя застана пред прозорец към друг свят, в който имаше някакви хора. Те не знаеха, че е там, че ги слуша как описват рудник, прокопан дълбоко в земята. |
| 5154 |
Всичките са кльощави и изнурени, облечени в дълги одежди и кожи, шиите им татуирани ярко с чудати шарки. Вижда сред тях жени и това я изненадва – в Баликов на жените е било строго забранено да вършат друго освен да произвеждат деца в утробите си колкото се може по често и успешно. |
| 5155 |
Дрехите й наглед са с три номера по големи от нужното. Прегърбената й стойка подсказва, че копнее да се свие на топка и да се слее с облегалката на стола. Пише трескаво в голям бележник насред врявата, пръстите и китките й са почернели от мастило. Бисвал вдига ръка след нечий въпрос. |
| 5156 |
Ехтящите викове от залата вече звучат като грохот на прибой и изведнъж не е толкова трудно да повярва, че е затворена в търбуха на някакво подводно чудовище. От скука се заглежда във витрините, подредени като в музей покрай стените. Крачи по коридора и зяпа разсеяно всеки експонат. |
| 5157 |
Спира и се вторачва. Радва се, че е сама, защото иначе би вдигнала скандал. В иначе празната витрина има само каменна маска, закрепена на тънък стоманен прът. За разлика от други експонати, маската не е голяма, макар че може би е малко по широка и по удължена от нормалното човешко лице. |
| 5158 |
Издутината завършва с мъничък нос без ноздри, под който има два реда изострени като игли зъби – грозна пародия на човешка уста. По краищата на маската има много дупчици, вероятно за прокарване на връв, с която маската се е закрепяла на лицето. Тази маска не е оригинал. Малагеш е наясно с това. |
| 5159 |
И да постъпиш така означавало да загубиш напълно душата си. Чувала съм, че прибягвали до това само в безнадеждно положение. Те обаче се възхищавали не само на прадедите си, а и на онези врагове, които смятали за достойни. Затова вътре всичко потръгна гладко, след като вие избухнахте. |
| 5160 |
Малагеш си спомня какво е чула от Зигне за гробницата и търси по изнизващите се нагоре стени каквито и да било признаци за строителство или други следи от цивилизация, но не открива нищо. Не може да си представи, че под земята може да има някакви останки – вижда само камък и сенки. |
| 5161 |
Като малък вървях веднъж покрай пресъхнало русло на поток. Минавах оттам много пъти в детството си, но тъкмо в този ден видях, че едната страна е хлътнала навътре. И сред купищата изронена пръст имаше десетки кристали. Кварц, разбира се. Но тогава не знаех, че може да се намери къде ли не. |
| 5162 |
Малагеш присвива очи и различава някакви форми, високи и тънки. Дървета. Невъзможно е – това просто не може да се случи, – но тя различава горичка, въздухът е натежал от мъгла, студените лъчи на луната проникват между дърветата. Панди го няма. Отнякъде се чува цвърчене на птички и тих шум на океан. |
| 5163 |
Да не си е въобразила всичко? Не може да си представи как би успяла. Не смята, че се отличава с богато въображение, а и толкова наситено видение едва ли е по силите и на най вдъхновения поет – усещането за влажна трева, капките мед от ръката, чудатият изглед от древния Воортяштан. |
| 5164 |
Той явно си мисли, че Малагеш само ще гледа още тунели с еднообразни и скучни каменни стени. Разбира се, най вероятно е да се случи точно това. Но тя е любопитна дали ще забележи някакви следи от проникването на Чоудри тук... а вече иска и да проумее какво й се е случило преди малко. |
| 5165 |
Вижда мека дневна светлина, яркозелена трева, милвана от ветрец, и невъзможно високи дървета. Веднага се досеща къде е – в Сейпур, разбира се. Никъде другаде на света няма такива дървета с толкова гъст листак. Разбира къде е, но пак й се струва, че си спомня, сякаш винаги е знаела тези подробности. |
| 5166 |
Сигурно тежи над седемдесет фунта, но пазителят го носи лесно като пръчка. Друг пазител идва откъм потока. И двамата са огромни, ръстът им е над шест стъпки и половина. Тя си спомня, че всички континентали са били много по високи в епохата на Божествата, а и че са били и много по здрави и сити. |
| 5167 |
И тогава... Трудно е да се каже какво се случва. Малагеш знае, но както е научила и останалото досега – сякаш го е преживяла лично много отдавна и само си припомня миналото. Но чувството е толкова необикновено и неземно, че нито успява да го възприеме, нито да го изрази с думи. Мечовете разговарят. |
| 5168 |
Мазилката, която някога е пречела на ледените течения в къщата, вече е изронена и е оголила разкривените ребра на широката ниска постройка. Покритият с пепел под още дими, тънки струйки пушек се вият в сутрешното небе. Млада жена разбутва с крака отломките, ровичка в пепелта с върха на тънък меч. |
| 5169 |
Тя се взира в него. Посяга с върха на меча, за да повдигне едната почерняла ръка на три четири пръста от пода. Пуска я да падне с глухо тупване на меката постелка от пепел и малко облаче се разпръсва из съсипаната стая. Дотичва млад войник и тропа по останките от рамката на вратата. |
| 5170 |
И Жълтият отряд им отвръщаше със същото. Спомня си как чакаше присвита в житна нива, стрелометът й прицелен в прозорец на втория етаж на къщата. А до нея на земята кървеше един от нейните войници, малка стрела стърчеше от ключицата му, едната му ръка напъваше да я извади. Тя чакаше, чакаше. |
| 5171 |
По времето, когато доближиха град Саращов, Жълтият отряд вече не молеше континенталите да се предадат и да напуснат, изобщо не ги предупреждаваше. Прекалено много съратници бяха загубили заради селянин, извадил късмет в отчаяния замах с брадва, или заради дете с лък и колчан стрели. |
| 5172 |
А те продължиха и го оставиха там да живее или да умре. Това нямаше значение за тях. Фигури, изскачащи от подпалените си домове с пламнали нощници, залитащи като марионетки с прерязани конци. Писъци и рев на животни, подкарани по улиците, за да бъдат убити за храна на Жълтия отряд. |
| 5173 |
Тя си спомня еднообразното клане – унищожаваха животните, от които нямаха полза, зарязваха ги да изгният под въздуха, гъмжащ от мухи. По добре да изгният, отколкото с тях да се хранят континентали. Случайна картина се мярка в паметта й – изпаднал в ужас кон връхлита люлка на вериги и се обесва сам. |
| 5174 |
Но с тези нахлули спомени в рудника за тинадескит – младият Банса, който още не можеше да се нарече мъж, тропа по стената на срутената селска къща, без да знае какво ще го сполети само след няколко дни, – всички отминали години са като топъл дъх, размътил стъкло и изтрит с един замах на ръка. |
| 5175 |
А от другата страна на стъклото е съсипаната, осакатена страна и тя не може да си затвори очите или да се извърне. Гледа етикета на бутилката вино. Някаква воортяштанска помия. Изпива остатъка, застава на ръба и я пуска. Гледа я как пада – блещукаща зелена капка, устремила се към тъмния океан. |
| 5176 |
Тогава океанът сякаш избухва, нещо се изтръгва от дълбините. Нагоре, все нагоре... И Малагеш я вижда. Издига се със смайваща бързина подобно на кит, изскочил от водата, която се стича по гигантските рамене, от ръцете, от брадичката – великанска фигура от метали, от стомана, желязо, бронз и ръжда. |
| 5177 |
А когато се изправя, скалите едва стигат до гръдния й кош. Колосално лъскаво тяло под мразовитата луна и звезди. Лицето е студено и застинало в лишена от чувства стоманена маска, тъмните очи не издават нищо. Малагеш вижда, че това е шлем, а фигурата не е от метал, просто носи броня. |
| 5178 |
Тя вече не се показвала в облика на звяр, а като четириръка жена в броня. В описанията бронята й е много напредничава за онази епоха – кожа, върху нея плетена ризница, а отгоре ковани плочи, на които са били изобразени всички нейни победи и всички изтребени врагове, и то с грозни подробности. |
| 5179 |
Второ, макар че почти човешката външност на четириръката Воортя оставала почти неизменна, горната лява китка като че липсвала, сякаш била отсечена при преобразяването. Трето, може би най важното – след тази промяна няма историческо свидетелство за думи, произнесени от Божеството Воортя. |
| 5180 |
Спомня си постепенно, че има ръце и крака. Обръща се с болки в схванатите рамене и поглежда нагоре. Воортя я няма. Проливен дъжд се стоварва върху канарите, мънички ручейчета дълбаят между лъсналата от вода трева и шуртят от ръба в морето. Тя чува още викове и боботене на машини. |
| 5181 |
Срутването е в права линия, както е казал Бисвал. Но незнайно защо й се струва, че разрушителната сила е ударила не отвътре, а по скоро отгоре, сякаш огромна тежест се е стоварила с такава мощ, че е пробила през дебелия пласт пръст и камък. Спомня си Воортя и проблясващия великански меч в ръката й. |
| 5182 |
Толкова нови въпроси, но няма нови отговори. Малагеш стига до скалата, от която е пуснала бутилката. Не вижда нищо – по камъните няма следи от гигантски пръсти, няма изровена пръст от гигантски стъпала. Нищо освен останалия без куршуми изстиващ барабанлия не подсказва, че това не е било сън. |
| 5183 |
Не е изненада, че Надар изглежда зле: очите й са кървясали, цялата е подгизнала, дясната й ръка е превързана. Лицето й е зачервено и белият белег на челото й сякаш свети. Бисвал стиска ръба на масата, сякаш се кани да я строши на коляното си, вторачил се е в нея и изрежда неспирен поток от заповеди. |
| 5184 |
Зигне крачи напред назад покрай масата в малка буря от дим, пепел и трескави жестове към окачените на стената карти, докато описва уязвими места. Отначало Малагеш само наблюдава сцената. Тук май обсъждат блокиране на пътища, за да се помъчат да заловят онези, които може би са отговорни за инцидента. |
| 5185 |
Това звучи правдоподобно поне донякъде – повреден кораб би се насочил аварийно накъде ли не, та ако ще и към Воортяштан. Но не личи някой да вярва на тази версия. Всички допускат, че появата на Зигруд е свързана някак с графика за строежа на пристанището или пропадането на рудника за тинадескит. |
| 5186 |
Истина е, че я боли през цялата нощ, откакто е стояла под дъжда и е видяла Божеството от скалите. Но нагласянето на протезата с нищо няма да помогне в това, което е намислила за следващата вечер. Представя си високите студени стени на изпитателната площадка на Зигне и платнения покрив. |
| 5187 |
Малагеш наблюдава зорко как шофьорите слизат от кабините и пускат ключовете на камионите в нещо като каса. После началникът им – може би той е Льофен – заключва касата и тръгва след тях по пътя. Тя се взира в камионите, който май са всъщност петнайсет. Високи са по шестнайсет стъпки. |
| 5188 |
Голяма мъка е да насочи цистерната накъдето иска. Поначало й е неприятно да кара автомобил, особено откакто е саката, а и не забравя нито за миг, че вероятно има зад себе си стотици галони лесно запалима течност. Въпреки всичко мудно и неуверено долепя на заден ход камиона до желязната стена. |
| 5189 |
Спира чак когато задната броня наистина остъргва стената. Скача от кабината, докопва омазано с масло въже от купчина вехтории и се покатерва върху камиона. Изтичва към опряната в стената задница. Оказва се, че стената стърчи цели седем стъпки над камиона, но тя смята, че ще се справи. |
| 5190 |
Уверява се, че позата й е устойчива, вади бойния нож и изрязва в брезента толкова широка дупка, че да се спусне през нея. Поглежда надолу през пролуката, но не може да различи нищо в тъмнината. Доволна е, че носи фенер, макар той да тежи почти десет фунта. Пуска въжето в дупката. |
| 5191 |
Брезентовият покрив не пропуска много светлина, лунните лъчи едва се процеждат и пораждат у нея чувството, че е попаднала в огромен барабан или лампа от животинска кожа. Не различава кой знае какво извън лъча на фенера, но... тук явно има десетки статуи. Или повече. Може би са стотици. |
| 5192 |
Тя обикаля, лъчът се плъзга по калта и другите... неща. Не са просто изваяни, изглеждат като машини или устройства със свойства, скрити за окото и сякаш отхвърлящи логиката. Колона, която наглед е направена от човешки зъби. Рамка за врата, наподобяваща два огромни меча, опрени под наклон. |
| 5193 |
Щом го зърва, виденията от рудника за тинадескит нахлуват отново в главата й. Спомня си как бронята на пазителя е изглеждала объркващо органична, слята с тялото, и пак се сеща тутакси, че техните брони са се хранели с кръв – колкото повече убивали, толкова по голяма ставала бронята. |
| 5194 |
Малагеш разглежда внимателно това изображение, чиято броня се е разраснала извън всякакви нормални човешки пропорции, може би е направила и тялото в нея неузнаваемо уродливо. Надява се, че размерите на пазителя са преувеличени, защото е по висок с почти четири стъпки от нормален мъж. |
| 5195 |
Засега предполагаме, че двата вида статуи са имали съвсем различно предназначение – едните практично, а другите декоративно. За украса са били онези на брега, затова са били изработвани от обикновен камък, който не е понесъл добре промените в климата. А тези са много по... Ами.. |
| 5196 |
Малагеш не може да отгатне с какво я е разстроил този мъж, който носи бели пухести ръкавици, бели пухести ботуши и бял пухест колан. Според Малагеш той е безнадеждно конте. Но чак когато той извива глава да се почеше по бузата тя забелязва лъскавата златиста превръзка на едното му око. |
| 5197 |
Тя може би се опомня, защото продължава: – Забелязахме, че на всяка е издълбано име, често на място, където е трудно да бъде видяно. Някои смятат, че тези скулптури са своеобразни паметници – творби, посветени на напусналите този свят. Има и други, открихме в тях кухини, наподобяващи малки гробници. |
| 5198 |
В момента намерението ми е да изнудвам старейшините с тези скулптури, за да ни дадат правата за превоз в пристанището. Иначе ще съобщим за съществуването им на сейпурското министерство, а тъй като са намерени във Воортяштан, не се съмнявам, че министерството ще настоява да ги конфискува и проучи. |
| 5199 |
Той слуша внимателно и пуши лула – старата лула, както забелязва Малагеш, не някоя изящна луличка с украса от слонова кост, а мръсната и надраскана грозотия от дъб, която винаги е държал в джоба си. И неочаквано се чувства адски спокойна и склонна към откровеност за пръв път от много седмици. |
| 5200 |
Брегове с белотата на кост и с крехкостта на седеф, а от чудатите пясъци се надигат огромни градежи, могъщи кули, напомнящи за хитин и нокти. Тя вижда, че някои изобщо не са здания, а статуи, по грамадни и от най високия небостъргач в Галадеш, такива колоси, че едва различава върховете им. |
| 5201 |
Просто витае из този необикновен безкръвен свят от издути постройки, които изтъняват нагоре във виещи се изящни кули, свят на огромни безмълвни великани, скрити в облаците. И тогава осъзнава, че не е сама. Улиците и бреговете пред нея са пълни с хора... Но те не са нормални хора. |
| 5202 |
Малагеш изтръсква капките от ръкавите си и прекрачва прага. Първата стая е тъмна, разхвърляна и явно не е предвидена за приемане на гости, защото всяка равна повърхност е затрупана с книги и празни чаши за чай. Студът е страховит. Малагеш знае от опит, че това е признак за самотен обитател. |
| 5203 |
По разстроена е, отколкото би очаквала: първо предполага, че Чоудри е мъртва, а после подозира, че някак е била замесена в убийствата. Но изобщо не е очаквала да научи, че тя е била подложена на такава отвратителна гавра. Рада се връща, сега е с тъмнокафяви дрехи и гумирана престилка. |
| 5204 |
На масата има две половини от човешки торс. Кожата е тъмна, гърдите са съсухрени и увиснали. По слабините се виждат остатъци от гъсто окосмяване. Жена, подложена на старателно и прецизно разчленяване, краката и ръцете са отрязани и махнати. Останало е само лявото бедро, но и то е отделно. |
| 5205 |
Тя рови в инструментите си, за да си помогне с още някакво плашещо приспособление. Малагеш не пропуска факта, че Рада пак е престанала да заеква. Работата с този разчленен труп като че ли я превръща в съвсем друг човек, несравнимо по уверен и съсредоточен в сравнение с всекидневните занимания. |
| 5206 |
Войникът служи не за да отнема, влага всичките си сили не за да има той нещо, а за да могат други някой ден да имат нещо. Острието не е мил приятел за войника, то е бреме, тежък товар, с който да борави съвестно и внимателно. Свестният войник прави всичко възможно, за да не се налага да убива. |
| 5207 |
Споделя всичко от началото до края, разказва му за Чоудри, за убийствата, за обезобразяването на труповете, за сблъсъка с Божественото – за явилата се фигура, толкова приличаща на Воортя, за видението от воортяштанското отвъдно, както вече подозира. Отдъхва си, защото той не я зяпа като смахната. |
| 5208 |
Или поне от някаква нейна разновидност или въплъщение и аз още не мога да проумея нищичко в тази шибана случка. Не знам и защо пазителите не продължават да се мотаят наоколо, защо не могат да се задържат, но... Може би затова Чоудри продължава да се опитва. Иска да ги придърпа тук и да ги задържи. |
| 5209 |
Как да разкажа на дъщеря си какво съм видял, какво съм направил? Как да й обясня, че понякога в затвора... от бяс кръвта изскачаше от тялото ми, шуртеше през носа ми и аз полудявах от ярост, удрях всеки наоколо, себе си – също. Понякога хора. Понякога случайно озовали се наблизо хора. |
| 5210 |
С други думи – никакви гатанки или шифри. Ще е съвсем обикновено нещо, което изглежда неуместно. Тебеширена черта или мастилена линия, които привидно са сгрешени. Нещо забодено в стената – кламер или карфица, може би изкъртено парченце от мазилката, все едно някой е местил мебели. |
| 5211 |
Обезсърчена, тя се кани да попита младата редничка зад бюрото в канцеларията дали случайно е виждала какво е правила Чоудри тук преди няколко месеца, но забелязва нещо. Взира се в предната страна на бюрото. Най долу, точно над каменния под, бяло кабарче е забито дълбоко в дъската. |
| 5212 |
Свирепите повеи по крайбрежието не проникват тук. Толкова е сумрачно, че малко остава да се блъсне в камъка въпреки големината му. Камъкът е насред горичката, висок човешки бой и заоблен, а от върха до подножието има безброй тънки разрези, все едно някой го е рязал с голям трион отново и отново. |
| 5213 |
Разрезите са стотици, дори хиляди, и заради тях камъкът прилича на чудат орех с още по странна черупка. Въпреки разрезите си остава здрав: колкото и да бута и да дърпа, тя не успява да отчупи парченце. Осъзнава, че помни този камък, помни как е дошла тук през нощта и е видяла ритуала. |
| 5214 |
Тази почит, това преклонение не е нейно. Принадлежат на незнайно воортяштанско момче отпреди столетия, но някак са се загнездили в нея през краткото бродене в подземните тунели, сякаш някой е прелял видението в кръвта й. Пита се какво ли още може да й е причинил рудникът, а и как е станало. |
| 5215 |
Бори се с това чувство, защото не забравя, че споменът за това място не е неин, но не успява да се отърси от усещането, че тук е имало промяна, която не би трябвало да се случи. Не я налучква веднага, но накрая отсъжда, че по малкият черен камък двайсетина крачки вляво от големия е добавен наскоро. |
| 5216 |
Чак на третия път цял квадрат от чимове се надига от земята. Под него зейва широка дупка със страни по три стъпки. Тя се взира объркана в чимовете с форма на квадрат. Обръща ги докрай и вижда под тях дървен капак, за който чимовете са вързани майсторски. Примката в средата служи за дръжка. |
| 5217 |
И макар сега да знаем, че вече не е – нали сте провели толкова изпитания, – може би онези са решили да се преструват, че още е такова, и просто извършват обредите. Но аз не мога да втълпя на твоята капитан Надар да мисли за каквото и да било освен за бунтовниците. Бисвал въздиша тежко. |
| 5218 |
Ето как се е появила раната на главата й, за която чувах, и ето как тя се е промъкнала в рудника, за да изпълни обреда на Прозореца към Белите брегове. За съжаление е по вероятно, че които и да са прокопали тунела, са се отказали да го използват още в мига, когато са били разкрити. |
| 5219 |
То е от чудесата на Олвос, която не е мъртва, така че трябва да върши работа. Малагеш потръпва. Има някаква промяна във въздуха: сенките сякаш са се завъртели или пък огънят е по буен, но светлината от него е по мъждива или е придобила оттенък, с който зрението й не успява да се справи. |
| 5220 |
Това било деяние, което сякаш напълно отричало само себе си, затова било неизбежно двете Божества да се слеят така, че на някакво равнище не им е било лесно да се различат. Но щом Воортя получила каквото искала, щом осигурила задгробен живот на поклонниците си, тя се отделила от Аханас. |
| 5221 |
Някои се питали дали не е онемяла от потрес. Други обаче твърдят, че връзката с Аханас я е променила и тя вкусила в мимолетен миг живота и любовта. Докоснала се до съществуване отвъд мъките и унищожението. Тя била посветена на войната и не можела дори да си въобрази, че и това го има. |
| 5222 |
До този момент Воортя не била побеждавана никога. Нито тя, нито нейният народ губели битки. Но за да постигне тази победа, за да надделее и да създаде живот отвъд смъртта за своите чеда, тя била принудена да победи самата себе си, да порази собствената си същност, да се пожертва. |
| 5223 |
Саможертвата е обещание в известен смисъл, тя е символична размяна на сила. Воортя е дала огромната си мощ, за да сътвори задгробния живот. И аз предполагам, че тази мощ се е изплъзнала на гнева на каджа и все още може да бъде намерена някъде, привързала е към този свят нейния живот отвъд смъртта. |
| 5224 |
Воортя не казвала нито дума и в повечето текстове, откакто приела разбираема за поклонниците човекоподобна форма, я описват с четири ръце и една липсваща китка. Не съвпада с видяното и чутото от тебе. Аз обаче се нуждая от убедително доказателство, за да се опитам да направя нещо. |
| 5225 |
Известно е, че воортяштаните са разполагали с ритуал, чрез който да надзърнат в живота отвъд смъртта, в Града на остриетата – Прозореца към Белите брегове. Ако съществува ритуал, който е давал възможност да се прехвърлят там, моята догадка е, че той е съчетавал воортяштански обред с аханаштански. |
| 5226 |
Тюрин, нямам никакви съмнения, че можеш да се справиш. Ти си минала през много по лоши изпитания и си попадала в много по трудни положения. Имаш на разположение военна крепост, както и огромен строителен флот. Дори ако не горят от желание да помогнат, те все пак ти дават някакви възможности. |
| 5227 |
Но аз знам кои групи сред военните и индустриалците биха наложили волята си. Тюрин, наруших какви ли не правила, за да си там, където си. Без убедителни доказателства моите противници в Галадеш ще заявят, че съм фалшифицирала всичко от началото до края, за да си върна подкрепата, която вече нямам. |
| 5228 |
Натиска един гипсов зъб на кит, чува се щракане и част от стената хлътва навътре като врата. Зигруд се хвърля в отвора. Отвътре се чува вик на изненада и може би болка. Малагеш вече е извадила барабанлията и се е прицелила в тайната врата, но показалецът й още не докосва спусъка. |
| 5229 |
Ленарт Бьорк псува, докато мести своите тенджерки и паници, за да улавят всеки миниатюрен водопад. Тази малка армия от съдинки е негов постоянен и нежелан съсед по време на дежурствата, защото въпреки усилията му да закърпи покрива след всеки порой все се оказва, че е пропуснал нещо. |
| 5230 |
Дръжката му е красива, но и доста неприятна за гледане – цялата на бивни и зъби. Острието пък блести твърде странно, сякаш не е оръжие, а огледало. Той оглежда и опипва меката подложка, като внимава да не докосне меча, както му е заръчала жената, но не намира никакви признаци за експлозиви. |
| 5231 |
Последният и най големият. Там планинците извършваха... обред на зрелостта за порасналите момчета и момичета. Водеха децата надолу към реката и покрай нея стигаха до морето, където чакаха лодки. Оттам отплавахме на югозапад близо до брега, провирахме се между островчетата и стигахме до него. |
| 5232 |
Не видяхме никого там и май не се очакваше да видим. Тогава си представях, че някога това е било средище на Божественото и е имало особено предназначение, което е било забравено. Но планинците, които тачат обичаите си, все се връщаха там, за да спазят дадения обет. Тези острови са. |
| 5233 |
Бьорк трепери, но не от страх – изведнъж става непоносимо мразовито, сякаш леден вятър е задухал по брега и се е промъкнал под дрехите му. Той поглежда меча и се вторачва стъписано в него. Допреди секунди острието е показвало лицето на Оскарсон, отразявало е нахалството в очите на младежа. |
| 5234 |
Бьорк зяпа в ужас как кръвта се вие по раменете на Оскарсон, съсирва се, почернява, прелива в дъга от необикновени, гнусни цветове и сякаш почти се втвърдява. Пороят от кръв като че ли има своя воля и затваря Оскарсон в обвивка, превръща го в... нещо. Бьорк крясва от непоносимата уплаха. |
| 5235 |
Може би по инстинкт или пък заради дълго потисканата си омраза към Оскарсон той се хвърля напред и го тласка, запраща го с гърба напред над парапета в чернеещите води. Оскарсон все така е стиснал невероятно тежкия меч. Чува се плясък. Бьорк се взира в ръцете си, оплескани с тъмна кръв. |
| 5236 |
Ти – обръща се към Малагеш – не ме искаш, защото ми нямаш доверие. Аз обаче май познавам най добре брега, защото вече ми се струва, че цял живот съм разглеждала тези карти. Освен това съм ходила на острова. А ти – казва на баща си – не искаш да отида там, защото смяташ, че е опасно. |
| 5237 |
Искаш ти да го направиш, защото си свикнал да се излагаш на опасности и дори предпочиташ да вършиш тези дръзки щуротии вместо да правиш каквото е необходимо – да останеш тук, за да насърчаваш тези хиляда дрейлинги, които се трудят денем и нощем, за да крепят икономиката на нашата страна. |
| 5238 |
Аз обаче видях какво огромно въодушевление предизвика твоята поява и няма да позволя то да изчезне. Мястото ти е тук – с хората, които работят за тебе. В световната схема – Зигне скърца със зъби и сякаш изстисква следващите думи от някакво зло кътче в себе си – аз съм по маловажна от тебе. |
| 5239 |
Съдбата на света се решава в счетоводни къщи. Не се вслушваме в маршовия тропот на ботуши, а в тракането на пишещи и сметачни машини, които бълват приходи и бюджети. Така напредва цивилизацията – едно изобретение в подходящия момент променя самия начин, по който се променя и светът. |
| 5240 |
Ударът е толкова тежък, че мнозина не могат да се задържат прави. До тях стигат прахоляк и солени пръски, макар че кранът е паднал на стотици стъпки от тях. Малагеш в ням ужас гледа как неколцина от останалите по наблизо злощастни дрейлинги падат, обсипани от смъртоносни отломки. |
| 5241 |
Тя следи полета на въртящия се меч в небето над прашните облаци. Гледа го как пробива въздуха все нагоре, накрая завива и се устремява обратно към тях, може би за да съсече целия свят на две. Но това не се случва. Дръжката му се стоварва в нечия разтворена длан, вдигната високо над морската вода. |
| 5242 |
Мечът в ръката на съществото бръмчи и то го поглежда, килнало глава, все едно се наслаждава на красота, която не е зървало от прастари времена. Това е воортяштански пазител. Само че е несравнимо по голям от пазителите в нейните видения, а бронята е много по сложна и по страховита. |
| 5243 |
Тя гледа смразена мъжа, който има миг два да разбере какво го е сполетяло – главата му провисва, очите зейват, после двете половини на тялото падат поотделно и трупът се свлича. Светецът напира, воден наглед от някакъв устрем в меча, великанското острие сече навсякъде и пронизва стълпените пазачи. |
| 5244 |
Явно са я донесли в някаква временна постройка, в която не се е нанесъл никой. Още четиринайсет сейпурски войници стоят до прозорците с готови за стрелба пушки, макар да личи колко силен е страхът им. Вижда и Лем, началника на охраната при Зигне, който седи при вратата и гледа навън. |
| 5245 |
Не сме се опитвали да влезем в бой с... врага. Бездруго е твърде трудно да се сражаваме с такова нещо, както ще се убедите сама. Помага й да стане и да стигне до вратата. Сочи, макар да няма нужда да го прави. Воортяштан прилича на обсаден град, подложен цял ден на артилерийски обстрел. |
| 5246 |
Обръща куфарчето към Малагеш и тя вижда вътре един от най фините механизми, на които се е натъквала през живота си: лъскава стоманена ръка, пръстите имат шарнири, китката също е гъвкава, а по средата на дланта има някаква ключалка. Това също е протеза, но незнайно колко класи над сегашната й. |
| 5247 |
Не открива веднага свети Жургут, но той си е на все същото място, стърчи върху покрива на къщата като чудовищен петел, посрещащ с кукуригане зората. Тя мести далекогледа леко надясно и забелязва сержант Бурдар, който заема позиция до прозорец в килната къщурка на двеста крачки зад светеца. |
| 5248 |
Главата му се килва рязко като от жесток шамар. Тялото му се напряга и свети Жургут сякаш увисва във въздуха. Малагеш се надява, всъщност жадува отчаяно да види как той се отпуска безсилно и се премята от покрива, за да рухне на земята мъртъв, да се отърват от него. Но това не се случва. |
| 5249 |
Постройката се разпада като от умело заложени в нея експлозиви. Светецът се премята презглава и изчезва в раздуващия се облак прах. Тя се надява това да му е навредило. Поне да си е изкълчил глезен. Но щом шлемът му е издържал на едрокалибрения куршум, не може да очаква нищо особено. |
| 5250 |
Притичва по наклона, ботушите му се хлъзгат по каменните плочи, присвива се и скача към следващото здание. Чува се бученето, мечът изхвръква с вой нагоре и пръска на късчета сградата зад Зигруд. Той трополи по поредния покрив сред дъжд от парчета, плочи и прах, прикрива за миг главата си с ръка. |
| 5251 |
Опира приклада в рамото си, прицелва се по дължината на крайбрежния път и си спомня, че досега не е стреляла с такава пушка. Знае какво представлява и как да я зарежда. Известно й е обаче и че да се смяташ за голям познавач на огнестрелно оръжие е доста добър начин да си навлечеш белята. |
| 5252 |
Меко казано, нарушава правилата за боравене с това оръжие – щом изстрелва куршум 50 и калибър, трябва да бъде опряно на земята. Затова когато натиска спусъка и плътният гърмеж проехтява, откатът просва по гръб неговото тежащо почти сто килограма тяло, все едно го е блъснал камион. |
| 5253 |
Струва й се, че светът подскача, все едно улиците около нея са върху одеяло и някой е хванал единия му край, за да го изтръска. Ако трябва да е откровена, не може да прецени кое е по лошо: да стои зад зидана стена, когато тя се пръска на парчета, или да стреля с това огромно шибано оръжие. |
| 5254 |
Вторачва се над пътя към нея, разтреперан от ярост, и мята меча. Но около нея е твърде тъмно и той не забелязва, че Малагеш вече е станала и се тътри покрай релсите към стражевата кула. Мечът потъва с трясък в купчина сандъци от другата страна на железопътната линия, без да нанесе други щети. |
| 5255 |
Е, то започна да се накланя и едва не смаза стрелеца... С други думи, представете си тази оръжейна система като двигател, който всъщност създава във въздуха колона от олово и се изтласква назад със скорост до двеста стъпки в секунда. Това би трябвало да ви изясни физическите особености на оръжието. |
| 5256 |
Дървените перила димят, тук там по тях плъзват пламъчета. Струва й се, че е увиснала на ръба на бълбукащ вулкан. И въпреки това не й пука. Тя крещи, пищи, вие, а ужасяващата, прекрасна, чудовищна машина за унищожение пее, гърленият й тътен е прекрасният отговор на невъзмутимото бучене на Жургут. |
| 5257 |
Издиша рязко. Кара насила ръката си да пусне дясната дръжка на миниоръдието, после откопчава обръча на Зигне от лявата дръжка. Отдръпва се назад. Цялото й тяло се тресе и трепери, сякаш е било в кутия, раздрусвана от великан; усеща кожата си напукана и цвърчаща от излагането на такава топлина. |
| 5258 |
Тя се смъква бавно по стълбичката на кулата и се затътря към катастрофиралата машина. Вратичката на пещта се е отворила и няколко тлеещи въглена са се изсипали на пода. Вътрешността на пещта пламти във весело, но адско червено зарево. Тя спира, завърта пръст в едното си ухо и се ослушва. |
| 5259 |
Малагеш сваля палтото си, отива при меча, поспира заради съмнението, че това може да я убие, какъвто вероятно е бил замисълът поначало, и хваща оръжието през плата, като внимава металът никъде да не докосне кожата й. Олеква й, че не се случва нищо, но мечът е страховито, парещо студен. |
| 5260 |
Малагеш рита металната кутия, но от слушалката не се чува нищо. Колкото и грамадна да е батерията в това нещо, не е била предназначена да издържи толкова дълго. Тя сяда на земята и бърка за цигара. Задоволява се с една доста смачкана във вътрешния си джоб, но не може да си намери запалката. |
| 5261 |
Но във въздуха се усеща миризма, остър дъх на сяра, който дори му е познат – помирисал го е веднъж, много отдавна, когато е ходил на карнавал в Юкоштан с тогавашната си любима, и един мъж на кея им е показал странното устройство, с което можел да направи тяхно изображение срещу само няколко дрекела. |
| 5262 |
Изтичват към поста и го намират изоставен, вратата и стените са надупчени от куршуми. Когато стигат до билото на първия хълм, спират, оглеждат се и виждат. Под луната възвишенията сивеят мрачно и студено. Малагеш различава много тъмни силуети на земята там, където пътят прорязва местността. |
| 5263 |
Малагеш се подпира на ръце, озърта се, като не забравя, че някой в тъмнината може да стреля по нея. Разпознава движенията на силуетите по нататък: пехотата заема отбранителни позиции, блокира подстъпите за нападение или отстъпление. Зигруд се появява от плътните сенки, влачи нещо. |
| 5264 |
Видели са как подготвяме изпращането на батальон в града. И когато онзи... ужас започна да руши града, всички пътища за бягство бяха претъпкани с цивилни, които се опитваха да се спасят от касапницата. Над седемдесет бунтовници са се възползвали от това, за да заемат позиции източно от основния път. |
| 5265 |
Казваш това, въпреки че рудникът се срути веднага след идването на племенните старейшини в града. Казваш това, въпреки че появата на онзи Божествен ужас съвпадна точно с организираното нападение на бунтовниците. И на тебе, Тюрин, и на министър председателя никак не ви липсва наглост. |
| 5266 |
Да се страхуваш от края на тази река означава да се страхуваш от самото битие. Дори ако гледаме напред и виждаме безкрайни разклонения, погледнем ли назад, виждаме само единствения път, по който всичко е можело да мине. Всичко е неизбежно. Да спориш със съдбата е същото като да спориш с река. |
| 5267 |
Малагеш оглежда внимателно отпечатъците от обувките му, за да върви по тези релефни следи. Не би трябвало да има почти никакъв шанс той да й се изплъзне. Но когато стига до канарите, се случва точно това. Тя се оглежда, пита се дали може да го е изпреварила някак или той да е скочил в морето. |
| 5268 |
Малагеш се навежда още малко и зърва тясна каменна стълба, скрита хитроумно в скалните гънки, издълбана от незнайно кого може би преди десетилетия. Малагеш кляка на четири крака, за да наблюдава как Панди слиза по последните стъпала и отива при лодката. Той се озърта, поглежда и нагоре. |
| 5269 |
Хваща въже, вързано за носа на неговата лодка, и се изтласква с крака към подобието на леген, с което е дошла Зигне, после с нейна помощ връзва другия край на въжето за кърмата. Когато се хваща за борда, тя се навежда към него и Малагеш се чумери от широката ликуваща усмивка на лицето й. |
| 5270 |
Или голям опасен кораб, ако се отклоним към маршрутите им... което не би трябвало да се случи, ако съм определила правилно курса. Но никога не се знае. Първата нощ е много страшна за Малагеш, седнала сама с тихо плющящите платна и луната горе. Никога досега светът не е изглеждал толкова пуст. |
| 5271 |
Уж би трябвало да е доволна, че времето е толкова ясно, но не може да мисли за друго освен за лицето на Воортя, подало се от лунната пътека по вълните, издигащо се все нагоре, а водата се стича от метала по тялото й... Тихо щракане на отворения люк. Зигне идва безшумно и сяда до нея. |
| 5272 |
Не са обикновени острови – няма ги осеяните с отломки брегове, които си е представяла, може би тук там с по някое хилаво дърво. Тези са огромни извисяващи се колони от сива скала, килнати като побутвани от вятъра стръкове трева край река. А по стените им... Малагеш сграбчва далекогледа. |
| 5273 |
Малагеш се пита какво ли може да се е случвало в тези кули и настръхва. По много от колоните има редици скоби за факли и тя си представя как ли са изглеждали Зъбите на света преди столетие, обсипани с трепкащи ярки точки, зад прозорците – лица, наведени към лодките между островчетата. |
| 5274 |
Малагеш поглежда напред към широк връх, появил се между широките колони. Изобщо не прилича на другите острови, които по скоро стърчат. Този е като малка планина насред морето, покрита с високи криви дървета и някакви неизброими арки, но те трудно се различават във все по мъждивата светлина. |
| 5275 |
Звучи като съновидение... но така го помня. Каменната пътека се увива около Зъба подобно на тирбушон, всяко стъпало е старо и протрито. Малагеш си мисли, че безброй хора са минали по него, откакто го има – шествия от воини, сановници, крале и жреци, всички катерещи се във върволица към върха. |
| 5276 |
Не ни принуждаваха. Май само исках да се докажа пред тях също като останалите деца. Да им покажа, че не съм само някаква си принцеса. Малагеш мълчи. На всеки няколко стъпки вижда нещо чудато в калта по краищата на каменната стълба – отпечатък от обувка със сложен грайфер на подметката. |
| 5277 |
Накара ме да се съблека гола, преди да се уединим. Принуди ме да го направя пред всички. Все едно ми беше, дрейлингите не се притесняват от тези неща. Не се придържаме към разни шантави идеи как трябвало да бъде виждано човешкото тяло. Изобщо не му хрумна да провери в устата ми.. |
| 5278 |
Изглежда като гробница или крипта – висока постройка със свод, вградена направо в скалата зад нея, бели стълби водят към каменна врата... или поне би имало каменна врата, ако не е била унищожена. Парчетата от нея са пръснати по площадката отпред. Малагеш се приближава и осветява постройката. |
| 5279 |
Огромни дървета се трупат около него, сякаш се събират в стена, а широка, идеално закръглена каменна арка бележи края на стъпалата. Зад тях има някакво здание. Малагеш спира и го гледа. Прилича на купол – голям, кафяв, извит градеж, широк поне трийсет стъпки, ако не и четирийсет. |
| 5280 |
Да твърдиш обратното е като да казваш, че твоите вени не са пълни с кръв, че твоето сърце е неподвижно и безмълвно. Някога разбираше това. Някога, из хълмовете на тази страна, ти проумя, че да воюваш означава да си жива, че да проливаш кръв означава да се наслаждаваш на слънчевите лъчи. |
| 5281 |
Как жадуваше да умре тогава. Извън армията, залутана в цивилизования свят, тя не можеше да понесе стореното. Предизвикваше света да я убие, да направи вместо нея онова, за което тя не можеше да се престраши. Но светът не го направи. Животът си продължаваше, просто си продължаваше. |
| 5282 |
И тя изведнъж си помисли, че може да изкупи всичко. Нямаше как да заличи миналото, но може би нямаше да позволи това да се случи отново. Някои млади мъже и жени – и континентали, и сейпури – не се бяха завърнали у дома заради нея. Но тя поне щеше да се постарае същата участ да не застигне и други. |
| 5283 |
И сега, докато крачи из тлеещите останки от бивака на бунтовниците, той надушва много дим, повечето от сурова дървесина, както всъщност може да се очаква, защото гората на изток е пламнала. Усеща обаче и други миризми в дима – хартия и нажежен метал, кипнала влага в почвата и барут. |
| 5284 |
Нещо помръдва в съборена палатка вдясно от него. Чака и дебне. Все пак може да е някой от неговите войници, и то ранен. Платнището се отмята и воортяштанско момче се надига със скок, насочило пистолет към гърдите му. Забавя се миг повече от допустимото, тъмните очи мигат зад пясъчнорусите кичури. |
| 5285 |
Ветрило от червени капки опръсква лицето на Бисвал. Пистолетът гърми, куршумът се забива в земята пред краката на момчето, тялото се катурва назад върху разпраната палатка. Бисвал стои над него и безмълвно гледа как уплашените очи търсят нещо в нощното небе, а от шията шурти кръв. |
| 5286 |
Зигруд и Малагеш чакат на площадката със статуите. Въпреки скорошния сблъсък с Божественото в нейните очи всичко тук си остава все така заплашително: неизброимите изваяния и чужди силуети я безпокоят дори без да ги вижда, сякаш самите те се обръщат да я погледнат, когато ги загърби. |
| 5287 |
Чува се и познат звук – тихо еднообразно жужене, почти неразличимо от онова, което се е разнасяло в град Воортяштан при всяко хвърляне на огромния меч от ръката на свети Жургут. И имат неясното, безплътно, но безпогрешно усещане, че наблизо се е отворила врата. И тримата потръпват. |
| 5288 |
И то бързо. Намесват се инстинктите: трябва да изплува нагоре, обратно нагоре, веднага. Рита с крака, опитва да се изтласка, но снаряжението й й тежи, стегнато е около тялото й и няма как да се отърве от него. Пронизва тъмата и усеща неумолимия натиск на водата, която я е сграбчила отвсякъде. |
| 5289 |
Струйка вода се просмуква между устните й и целият въздух от дробовете й изскача наведнъж в кристални мехурчета от носа и устата, устремява се в спирала към бялата точица над нея. Тя се дави. Дави се и го знае. Ще умре в проклетия грамаден казан и нищо не може да направи... Но светът се. |
| 5290 |
И притеглянето се завърта. Неочаквано вече не пада, а се издига неспирно към повърхността, краката й сочат привидно към звезди в езеро под нея... не, над нея. Тя се премята тромаво и поглежда нагоре, белите й дробове сякаш крещят за въздух, докато лети през водата към звездния небосвод. |
| 5291 |
Внезапно разбира, че се носи по скоро към дупка като онази, в която е паднала... само че нищо не е наред със звездите, които вижда. Пробива повърхността, подскача нагоре със зейнала за въздух уста. Пръстите й напипват камък. Вкопчва се в него като дете, тепърва учещо се да плува. |
| 5292 |
Обръчът със скобата, даден й от Зигне, си е на мястото и тя още държи нарезната пушка. Забелязва, че е обагрена от главата до петите: дрехите, кожата, дори косата й са изцяло в мътен оттенък на тъмночервеното. Все едно са я накиснали в кръв, макар да не е останала в кървавата вода повече от минута. |
| 5293 |
По улиците са пръснати групички пазители, всички до един бездейни и мънкащи като онези в двора. Май не забелязват дори себе си, камо ли нея. Но по някое време й прави впечатление, че където и да стоят, гледат в една и съща точка, като че ли съзират нещо зад надвисналите стени и скулптури. |
| 5294 |
Отстъпва крачка и се вторачва по дължината на канала. Градът на остриетата май е прорязан нагъсто от канали и този е от най големите. Вижда безброй други мостове над него – с какви ли не форми и размери. Но до един от тях – на четвърт миля – вижда нещо на стъпалата му. Не... не е нещо, а някой. |
| 5295 |
Ти си била. Едва не се разсмива от нелепата глупост на цялата история. После въздиша, напряга волята си и обръща тялото по гръб. Не знае какво е очаквала. През цялото време е разполагала само с едно досие и една снимка, в главата си има по скоро скица на човек, а не представа за човека. |
| 5296 |
Проклятие... Тялото не е много разложено, което значи, че времето тук не минава точно както трябва – вече е подозирала, че е така. На челото на трупа има коричка, вероятно от раната, получена в схватката до тайния тунел към рудника. За Малагеш тази жена е ужасно млада, нямала е и трийсет години. |
| 5297 |
Чуди се защо я боли толкова да види Чоудри тук. Проумява обаче, че е мислила за Чоудри преди всичко като за войник, който е поел сам на бойна задача, за да възпре заплаха за своята страна, преди заплахата да е натрупала мощ. Войник, готов да даде живота си, за да изпълни своя дълг. |
| 5298 |
А после се откъснаха един от друг... но не напълно. – Пръстите й се разделят със смайваща бързина, вече само два се докосват. – Някои нишки се запазиха. Това място се съхрани като призрак на самото себе си, но още го има. И неотдавна някой от другата страна започна да възстановява връзката. |
| 5299 |
Но събраните наоколо пазители стават все повече, стоят все по плътно. Върви още и още, и още. Може би една миля, може би четирийсет. Не може да прецени. И в един миг твърдината се появява в това тресавище от бял камък и грамадни здания, които сякаш се отдръпват като молители пред владетеля си. |
| 5300 |
Прилича и на вкаменелости, и на слонски бивни, чуждо съчетание от кости и дантели с чудати, напомнящи за морето отвори, всичко се проточва нагоре към една тънка висока кула в средата, забило се в небето бяло острие. А на върха му... прозорец ли е това? Малагеш се взира в прозореца. |
| 5301 |
Стиска устни, избира си стълбата, която наглед стига най високо, и тръгва по нея. Времето сякаш е рехаво на това място, затова тя не знае дали се е катерила по стъпалата няколко минути или няколко часа, минава от една зала с оттенък на слонова кост в друга, спира пред всяка да провери ъглите. |
| 5302 |
Но на тези улици и проходи и покрай каналите има неизброими хиляди пазители, може и да са милиони – повече хора, ако заслужават да се наричат така, отколкото някога е виждала събрани на едно място. Тя обаче вижда и къде свършва Градът на остриетата, къде бледите брегове се спускат в тъмното море. |
| 5303 |
А в морето забелязва нещо... особено. По повърхността му са струпани дълги тесни силуети с необичайни очертания, в единия край стърчат копия и други остриета, в средата се издига висок дебел прът. Кораби, досеща се тя. Воортяштански бойни кораби, всеки оборудван с нос за разбиване на други кораби. |
| 5304 |
Умът й се затруднява да определи колко голям е този трон: понякога изглежда висок само петнайсет или двайсет стъпки, после залата се мести и изкривява, огъва се в периферното й зрение, а тронът вече се издига на стотици стъпки, дори на мили – великански, страшен, надвиснал като буреносен облак. |
| 5305 |
Долавя и тихо тракане като от броня. Прокрадва се покрай стената и се подава съвсем бавно през вратата, цели се в незнайно какво зад нея. Казва си, че това може и да е безкрайно тъпо хрумване. Знае добре само едно за Божествата – че трябва да стои настрана от тях, колкото се може по далече. |
| 5306 |
Малагеш не я слуша. В тези покои няма легло, има само огромен мраморен стол, поне трикратно по голям от удобните за човек размери, затова тя е подпряла Тинадеши на него, докато се занимава с рамото й. В аптечката има три мънички спринцовки с упойка и тя вече е инжектирала едната на Тинадеши. |
| 5307 |
Просто хаос, невъобразима разруха. Домове, мостове и отломки, струпани в подножието на канарите. А някои скали се бяха сцепили като яйчени черупки. Отидох при една от тези пукнатини, надникнах... – лицето й се сковава от непоносим ужас, – а те ме видяха и ме повикаха. Малагеш изтръпва. |
| 5308 |
Нейната смърт не е прекратила изпълнението на договора, както се изразяват правистите. Мъртвите все още трябва да получат своя задгробен живот. И един ден все още трябва да се върнат при мечовете си в света на смъртните, за да започнат последната война, която ще погълне цялото Сътворение. |
| 5309 |
Небето потъмня. И звездите се промениха – остаряха, станаха много странни. Колкото по надолу се спусках към тях в сцепената канара, толкова по силно се изместваше и разкривяваше светът, накрая вече вървях по бяла стълба и стъпих във величествен бял двор с много коридори и издигащи се стълби. |
| 5310 |
Почернелите пръсти са се вкопчили в основата на безплътното острие, палецът и показалецът са свити така, че Малагеш познава веднага – не са направени, истински са. И с взирането в меча в нея се трупат впечатления, дори усещания: удари на стомана в стомана, далечни пламъци, тропот на конски копита. |
| 5311 |
Малагеш посяга колебливо и взима черната отсечена ръка от пръстите на Тинадеши. Бледото острие изчезва мигновено и Малагеш вече стиска само тежка черна дръжка на меч с доста чудат предпазител, няма нищо друго – липсва дори намек за пръсти или плът в нея, не се виждат проблясъци или припламване. |
| 5312 |
Този път обаче не се боричка, а се свива на кълбо. И усеща как притеглянето се преобръща около нея, все едно светът не може да реши къде е горе и къде е долу, а когато отваря очи, над нея се разширява тъмна дупка. Изскача през нея, размахала бясно ръце, и те се удрят в ръба на каменния казан. |
| 5313 |
Не й допада много, че металната ограда на площадката със статуите отразява светлината твърде добре, и то накъде ли не. И че все трябва да залягат заради плъзгащите се над главите им лъчи. Взира се нагоре по склона, където къщата на Рада Смолиск се е сгушила между дърветата под канарите. |
| 5314 |
Малагеш не го показва, но й е невероятно трудно да го прави със сакатата лява ръка. Всеки момент очаква да се изтърве и да падне към улиците долу. Толкова е съсредоточена в усилията да не се пусне, че се стъписва, когато нещо меко я тупва по рамото. Чак след две три секунди разбира, че е въже. |
| 5315 |
Затова стреля три пъти по дърветата над тях, но не прекалено нависоко – само колкото да ги принуди веднага да потърсят укритие. Постига целта си: лъчите се пръскат между дърветата, бойците се крият от куршумите. Малагеш обгръща Зигне с ръка и я вдига, без засега да гледа къде е ранена. |
| 5316 |
Хвърля се в шубраците и наднича между листата, дебне и чака. Чува как войниците си подвикват, за да знаят взаимно позициите си, докато претърсват гората. Май нито един от тях не е близо до нея; не мисли, че я виждат. Пълзи към къщата. Тъмно е, но не чак толкова, че да се чувства в безопасност. |
| 5317 |
Вижда и вратата, но ще я забележат, ако опита да се прокрадне към нея. Надига се, презарежда барабанлията, оглежда дърветата, не забелязва нищо опасно и изтичва. Вече е при вратата, без да се разнесе изстрел или вик. Чува обаче нещо някъде надолу в къщата: тихи удари на метал по метал. |
| 5318 |
Не открива пролуки или подвижна облицовка по стените около камината, но както върви по килима, спира внезапно, замисля се и поглежда в краката си. Единият ъгъл на килима е странно изкривен, като че някой се е опитвал да го побутне на мястото му от неудобна поза. Хваща килима и го отмята. |
| 5319 |
Може би са дело на чирак в ковашкия занаят, който още изучава състава и здравината на метала, още не е уверен какво му позволяват да постигне горещината и податливостта на материала. Въпреки това са мечове, оръжия, а грубата изработка не пречи на Малагеш да забележи примитивната им заплаха. |
| 5320 |
Гледката би могла да е почти комична, ако в движенията на тази фигурка не се долавя такова настървение – натиска духалото решително и привично, без да забелязва жилещите хвърчащи искри. Това същество познава добре и ковачницата, и работата си, която има намерение да свърши докрай. |
| 5321 |
Пъха барабанлията в кобура и прекрачва. Рада се обръща, вдигнала чука, но Малагеш се досеща, че не знае какво да прави с него: нито е очаквала, нито е искала това стълкновение. Затова хваща китката й с дясната си ръка, завърта я и я изритва безпощадно в сгъвката зад дясното коляно. |
| 5322 |
Когато държах меча, той ми показа всичките си разпръснати сродници под хълмовете... и когато започнаха да копаят рудника, аз знаех какво вадят, за разлика от тях! Когато изковах първия си меч, знаех, че ги приближавам малко, че придърпвам отказания ми задгробен живот по близо до реалността. |
| 5323 |
Тя се обръща полека надясно да погледне раната си. Не е направила каквото е нужно, но и е нямала време – едва е успяла да стегне превръзката. Чува как Малагеш изкъртва вратата и как войниците се втурват към къщата. В прасеца й пулсира такава болка, че с последни сили се сдържа да не скимти. |
| 5324 |
Стреми се да достигне меча с мисълта си, да го почувства. Докато е гледала оръжието в ръката на Тинадеши, то сякаш й е говорило, придобивало е образ в главата й, смесица от представи, усещания и истории. Но сега, когато толкова се нуждае от него, то си остава само парче метал в ръката й. |
| 5325 |
Съвсем близо сме до пристанището, а дрейлингите са въоръжени и много дисциплинирани. Бъдете нащрек. Рагаван гледа как генералът и лейтенантът влизат в къщата, после застава на пост на скалата, под която склонът се спуска към пристанището. Трудно му е да овладее погнусата и възмущението си. |
| 5326 |
Униформата му е нацапана с пръски кал и пепел, на десния му ръкав има петно, в което Малагеш веднага разпознава кръв. Лицето му е посивяло и мършаво, изглежда състарен с години след предишната им среща. Тя се взира в очите му, смалени и бледи от изтощение, губят се в подпухналите торбички под тях. |
| 5327 |
Вдига барабанлията пред лицето на Рада и натиска спусъка. Изстрелът е оглушителен. Куршумът прониква във вътрешния ъгъл на дясното око на Рада, точно където е слъзната жлеза, и окото хлътва навътре, за да придаде на лицето чудато изкуствен вид, сякаш жената е зле изработен манекен. |
| 5328 |
Малагеш се е опулила. Но после вдига поглед към Бисвал и открива на лицето му каменна решимост, каквато е виждала само веднъж преди много години близо до портите на Баликов: намерението да направи каквото е нужно според него и очакването светът или да се подчини, или да не му се пречка в краката. |
| 5329 |
Мислела е, че ще е лесно – Малагеш ще унищожи мечовете и просто ще се откъснат отново... Но вместо да се зареят, вместо да потънат отново в сенките на действителността, ги чувства как всички стават истински и будни както някога. И осъзнават, че тя не е онази, за която са я смятали. |
| 5330 |
Отхвърлят я неотклонно. Процесът е непоносимо мъчителен. Отхвърлят я както плът избутва бавно бодил навън. Досега не е разбирала доколко е станала част от тях в какъв ли не смисъл, и когато я изоставят, избутват я встрани, все едно губи крайник, който не е и подозирала, че има. Усеща как умира. |
| 5331 |
Кима, макар че явно е недоволен, но не и разгневен: съобщават му нещо, с което ще се справят някак и ще понесат последствията, изобщо не е било желателно, обаче не е чак най голямата му грижа. Лейтенантът сочи често към място между дърветата недалеч от къщата, където има гъсти храсти. |
| 5332 |
Наоколо остават само неколцина войници. Зигруд чака да се разпръснат и се промушва между дърветата. Пред служебния вход на къщата стои на пост войник, затова той няма да се насочи натам. Промъква към храстите и се пита какво може да ги е разтревожило толкова... От десетина стъпки надушва кръв. |
| 5333 |
Бисвал май за малко не й е сцепил главата. Не може да види нищо особено през решетката на вратата: отсреща има само каменна стена, тъмна и мухлясала, над която примигва лампа. Малагеш се изправя, макар това да й отнема много повече време, отколкото очаква, отива до вратата и се обляга на нея. |
| 5334 |
Няма го и меча на Воортя. Може да стане още по зле, ако някой го изхвърли, защото не знае какво представлява. Пъха лицето си между прътите на решетката, доколкото може, и оглежда коридора. Наляво има само още килии, но на двайсетина крачки вдясно стои редник с тъмночервена барета, жена. |
| 5335 |
Нямаме много време, затова ще говоря по същество. Наскоро разкрихме отдавнашен заговор на дрейлингите – укривали са воортяштански артефакти на Божественото, събрани от дъното на океана. Подозирам, че са се опасявали да не прекратим проекта за пристанището, за да предотвратим нежелателни последствия. |
| 5336 |
Научихме предварително за нападението. И ако се сражаваме доблестно, ще победим – и ще пребъдем като незабравими герои. И на всички глупости, в които се забърка нашата страна тук, на Континента, на цялото безсмислено прахосничество ще бъде сложен край след тази нощ. Сакти гледа другите в залата. |
| 5337 |
Той стои на мостика, сверява безбройните си навигационни карти и таблици и се опитва да докаже, че невъзможното не се е случило въпреки показанията на всички уреди, които го уверяват в обратното. Пак проверява по картите. После гледа данните за атмосферното налягане, скоростта и наличното гориво. |
| 5338 |
Разходът на гориво е невероятно висок, а не би трябвало да е така – очаква се да се намират в Голямото западно течение, онова океанско течение, което не само загрява крайбрежните води на Воортяштан, но и се движи с голяма скорост край брега и затова е чудесен маршрут, по който пестят гориво. |
| 5339 |
Само че не го пестят. През последните два часа са изразходвали абсурдни количества гориво, а въпреки това се движат много по бавно. И отгоре на всичко данните, които чете в момента, почти го убеждават, че Голямото западно течение е изчезнало безследно или поне се е объркало напълно. |
| 5340 |
Със смайващо стържене целият кораб е избутан нагоре. Тласъкът е много по силен от сблъсъка с кулата, капитанът и помощникът са подхвърлени във въздуха така, че за малко не се долепят до тавана. Стоварват се на пода, Скелстад си удря главата толкова силно, че за малко изпада в несвяст. |
| 5341 |
Насред океана се е появил остров. Бреговете му са бели като кост, в средата има твърдина с цвят на слонова кост колкото малък град, а в средата й се извисява кула. Океанът се стича буйно от нея, водата се отдръпва като завеси от сцена и той вече вижда някакви същества по белите брегове. |
| 5342 |
Проникнал е лесно в крепостта – навсякъде е пълна бъркотия заради някакво съобщение на Бисвал, но вече е тук и открива, че не може да продължи. Трябва да се размърда и знае, че ще го направи, но още не може. Не би могъл да се застави да направи и една крачка. Тук тегне миризмата на кръв и цигари. |
| 5343 |
По скоро си беше дете също като жена си Хилд. Промъкна се в сумрачната спалня с чувството, че се натрапва в нещо забранено за него, защото до този миг в стаята влизаха и излизаха неспирно само бабички и млади слугини, както и майката на Хилд, разбира се, за да й помага при раждането. |
| 5344 |
По дрехите й са полепнали листа от папрат и храсти, очилата ги няма, кичурите са разрошени около лицето. Въпреки всичко е красива, каквато я помни – хладнокръвна, спокойна, напълно съсредоточена, благословена или може би прокълната с непоклатимо самообладание. Дори в смъртта си изглежда уверена. |
| 5345 |
И продължава да чака. Писък зад вратата. Капки кръв опръскват стъклото на прозореца, чува се тежко блъскане, а някой натиска непохватно дръжката на вратата. Накрая тя се отваря – и дежурната залита навътре. Лявата й ръка е окървавена и неестествено извита, сякаш е била заклещена в зловеща машина. |
| 5346 |
Пантите на вратата вече скрибуцат. Тя знае, че ако той мине през вратата, сигурно ще я разкъса на мръвки. И нея си я бива в ръкопашния бой, но вече е виждала Зигруд да се разправя сам с половин дузина противници, пък и той има предимство във възрастта, теглото и двете здрави ръце. |
| 5347 |
Той изтръгва протезата от ръката й, двамата залитат назад. Зигруд се изправя с изкривено от бяс лице, впил е пръсти в протезата, като че ли иска да я смаже, кокалчетата на юмруците му побеляват, пръстите стискат. Но протезата остава цяла. Металът не се огъва. Зигруд се вцепенява. |
| 5348 |
Чуй ме – тя сама реши да е там. Поиска да ми помогне, за да стигна до къщата на Смолиск. Направи го, защото виждаше надвиснала заплаха и искаше да направи нещо, за да я спре. Зигне през целия си живот е искала да направи нещо значимо тук, да направи живота на милиони хора по добър. |
| 5349 |
Генерал Бисвал е изглеждал много уверен, когато е повел кампанията срещу бунтовниците в планините, но там нищо не е приличало на нормални бойни действия: засада след засада, а когато са сменили тактиката, за да се справят с тях, все по трудно са различавали цивилните от бунтовниците. |
| 5350 |
Тегне й чувството, че прави нещо твърде непочтено, пък и по униформата има кръв, но е по добре с нея, отколкото да се размотава със своята полева униформа, цялата обагрена в неземен оттенък на червеното от набега в Града на остриетата. А може да има полза и от пистолета и сабята. |
| 5351 |
Тя се мръщи и бута вратата. Пред стъпалата има четири трупа – всичките на сейпурски войници, всичките гнусно разкъсани и обезобразени. Един мъж е изкормен, друг е с откъснати крайници. Войник седи в ъгъла с щик, щръкнал от корема му. По лицето и шията на жена личат следи от ухапване. |
| 5352 |
Трудно е да се промъква с този вой на сирени навсякъде, защото не може да чуе има ли някой пред нея или зад нея, но засега тази част от крепостта изглежда безлюдна. Всички са на стените, както е казал Зигруд. Тя допуска, че Бисвал не би оставил мечовете в приспособената за кабинет наблюдателна кула. |
| 5353 |
Но ми се искаше. Да изпитам уменията си срещу най добрия боец под мое командване... И двамата сме родени за битки, Тюрин, изправени сме пред може би най великото сражение в живота си. Изглежда съвсем уместно да решим в двубой кой ще притежава това нещо, тази особена шепнеща дрънкулка. |
| 5354 |
Но няма съмнение кой е източникът на сиянието: хилядите призрачни кораби, настъпващи към брега. Те са най странната и плашеща гледка през целия му живот – сякаш нацепени творения от кости, рога и метал, дълги и тесни, излъчващи смъртоносна заплаха, все едно някой е научил ножове да плават. |
| 5355 |
Още оръдия бумтят, прицелени в най предния кораб. Паузите между изстрелите се проточват мъчително. Накрая воортяштанският кораб избухва в тъмен пушек, океанът го носи без посока пламнал и димящ, всеки миг може да се сблъска с друг от корабите. Техниците викат тържествуващо, Сакти също. |
| 5356 |
Малагеш се провира, Зигруд се промъква след нея, но ръцете му вече кървят, а телта го е одраскала по раменете и гърба. Тичат на северозапад покрай стените на Форт Малагеш, които тук са тъмни и безлюдни, защото почти цялото внимание на защитниците на крепостта е насочено на юг и на запад. |
| 5357 |
Далеч зад тях се чува трясък. Малагеш се озърта – някой е излязъл с кола от крепостта, пробил си е път през бодливата тел и ги гони по камънаците. И като че ли нехае за здравето си и целостта на колата, защото кара по терен, в който повечето шофьори не биха и помислили да навлязат. |
| 5358 |
Пада с оглушителен шум, наклонила се е напред колкото да закачи ръба на падината под лош ъгъл. Малагеш се чуди дали оста се е счупила от сблъсъка. Но има друга грижа в момента – пръсналите се наоколо скални отломки. Камъчета жилят тялото й къде ли не, а наблизо Зигруд охка от непоносима болка. |
| 5359 |
Ръката му сигурно е счупена. Малагеш се прицелва. Някой напипва дръжката отвътре, бута вратата и изпълзява от колата. Поредният залп на бреговите батареи озарява бледо скалите и тя вижда натъртения и разярен старши сержант Панди, очите му са кървясали, бузите му са мокри от сълзи. |
| 5360 |
С воплите му до ноздрите й стига киселият дъх на алкохол. Старши сержантът може и да е пиян, но това не му пречи да борави сръчно със сабята, защото замахва светкавично към нея и малко остава да я изкорми. Малагеш пак се хвърля встрани, но по неволя се подпира на протезата и пада зле. |
| 5361 |
Но в него пламти и яростта на мъката – тя забелязва все повече пролуки в защитата му и постепенно разбира, че за Панди сега съществува само нападението, без да се тревожи дали тя или той ще пострадат, без да скъпи собствения си живот. Потиска инстинктите си и не нанася поразяващ удар. |
| 5362 |
Пак мушка и тя отблъсква сабята му встрани. Всеки път е малко по трудно. Тя е видяла достатъчно от похватите му в боя, за да знае какво да очаква: още едно мушкане, насочено напред и надолу. Хрумва й нещо, но е опасно – ако сбърка дори малко, има голям шанс сабята му да я прободе в червата. |
| 5363 |
Върхът на неговото оръжие потъва около два пръста в шарнира на китката, но обработеният от Зигне метал издържа. В същия миг Малагеш замахва нагоре и Панди крещи от ярост, надига се и напразно насилва острието през изкуствената ръка – и така сам се подлага на върха на нейната сабя. |
| 5364 |
Той навежда глава да се погледне. Още едно оръдие стреля зад тях и лицето на Панди грейва в ярката бяла светлина. Няма бяс и ярост в него, сега той е объркан, стъписан и някак чудато разочарован, сякаш през цялото време си е мислел, че това може да се случи, но не е искал да повярва. |
| 5365 |
Напряга се и стиска клепачи, сякаш очаква страшен удар. А после се отпуска, челото му се изглажда, очите са спокойни – и старши сержант Панди заприличва полека на човек, който се е унесъл току що на малко неудобна постеля. Оръдията зад нея беснеят. Корабите ще стигнат брега след съвсем малко. |
| 5366 |
Отново – човек, който доскоро й се е доверявал с цялата си душа. Отново – кръв по оръжието й и труп, изстиващ под чуждо небе. Отново, отново, отново. Светът се е разгорял. В нощта кънтят викове на войници и цивилни, които напират да се избавят някак от недостъпна за умовете им война. |
| 5367 |
Тя вижда как превитият на две Зигруд я гледа и не знае какво да прави. Иде й да му се разкрещи. И може би не само на него, а и на крепостта, на корабите, на втрещените хора в подножието на тези канари, на нощното небе и бледия лик на луната, измърлян в кално кафяво от димната пелена. |
| 5368 |
Капитан Сакти наблюдава, стиснал далекогледа си така, че е обзет от смътното опасение да не го пръсне на парчета, а заливът на Воортяштан проблясва непрекъснато от снаряди, забиващи се в набелязаните цели. Заливът вече изглежда запълнен с огромни молитвени фенери, морето е осеяно с догарящи останки. |
| 5369 |
Сакти рови в главата си за всички варианти, които е запомнил през обучението, всички стратегии, лукави маневри и хитри тактики, които би могъл да приложи на бойното поле, за да обърне битката в своя полза. Обмисля възможностите си за избор и умърлушен осъзнава, че не разполага с нито една. |
| 5370 |
Капитан Сакти се извърта и се въси. Взира се в канарите през далекогледа и вижда двама души точно на северозапад, стоят на самия ръб. Не може да различи подробности, но ръката на единия силует е с твърде необичаен блясък, като че ли е направена от метал. Долната му челюст увисва от изненада. |
| 5371 |
Той вижда как смъква рязко протезата си и отива до самия ръб със странно тежки, заплашителни крачки – всяко движение е на човек, който ей сега ще си послужи с насилие. Безплътният меч трепка пред ръката й, мътножълтото сияние осветява камъните под краката й. Тя върви, а Зигруд забелязва още нещо. |
| 5372 |
Мечът й говори какво ли не, шепне й, внушава й да се радва, да се изпълни с ярката, нажежена, щастлива ярост на този миг, защото се е събрала със своята армия, с онези, които са изградили нейната империя. Но тя може да мисли само за трупа в краката си и за всички други, останали по пътя й. |
| 5373 |
Такива сме ние! Мъртвите мърморят в съгласие и гълчавата им се разнася над водата. Малагеш скланя глава. Погнусата, гневът и презрението пламтят ярко в нея и мечът откликва, разгаря се по ярко от слънцето по пладне в бял взрив от най чиста светлина, сякаш тя държи в ръката си зорницата. |
| 5374 |
Вдига ръка да заслони очите си, гледа през пролуките между пръстите си как тази огнена трептяща звезда фучи надолу и докосва водата насред флота. Хоризонтът избухва. Като взрив на хиляда снаряда, като смъртта на звезда – стена от съвършена бяла светлина полита към тях. Сакти стиска клепачи. |
| 5375 |
Свива се на пода с вик, скрива лицето си с ръце, очаква сблъсъка. Няма как това изригване да не запрати смазваща вълна нагоре по брега. Няма как отломки да не се забият като тежък дъжд, за да ги разкъсат на парчета. Няма как да не изчезнат в непоносим огън, който ще опожари цялата страна. |
| 5376 |
Смъква ръцете си, вдига глава и се оглежда. Очите му още се нагаждат към промяната, в мъждиво осветения свят подскачат бледи синьо зелени мехурчета. Щом изчезват, той вижда, че заливът е покрит с гъст кълбящ се дим. Но не открива нито една мачта или горящ кораб. Вятърът се засилва. |
| 5377 |
Всичко я боли. Главата, лявата ръка, дясната ръка, коленете, глезените, макар че единият я тормози повече от другия. Боли я дори липсващата лява ръка – чудата призрачна болка, но може да е защото още не си е върнала протезата. Но незнайно защо никоя от тези болежки не е истинско мъчение. |
| 5378 |
Не се усеща веднага, че чува стъпки. Това е необичайно: откакто майор Хукери е заповядал да я натикат тук, са я оставили на мира, само й носят храна и изнасят пълното гърне. Общо взето, отнасят се с нея като с бомба, която ще се взриви всеки момент, и тя не може да им се сърди за това. |
| 5379 |
Изглежда толкова по лесно да зазида завинаги всичко в себе си, да го прибере някъде на тъмно, далеч от всекидневния си живот. Но преди да осъзнае какво прави, вече говори. Казва му всичко. Описва го по единствения достъпен й начин: в сухия, безстрастен, официален стил на докладващ офицер. |
| 5380 |
Ако ти си права – ако тези чудеса са се съхранявали само защото ги е поддържала волята на мъртъвците, за да бъдат помнени, явно тази сила вече я няма. Тинадескитът вече не проявява никакви необикновени свойства. Сега е само прах. – Генерал Нур върти фуражката в ръцете си и опипва козирката. |
| 5381 |
Спомня си как е седяла на ръба и е гледала Панди да загребва към открито море, спомня си момичето в другата лодка. Слиза по стъпалата. Доскоро преживяването би я ужасило, но тя вече не се плаши. След като се е превъплътила за малко в самата смърт, мисълта за смъртта не я стряска кой знае колко. |
| 5382 |
Колелата на катафалката трополят, тегли я един единствен едър кон. Нур върви отстрани също в парадна униформа, кима отсечено на Малагеш. Придружават го неколцина офицери, но не прекалено много, само колкото подобава за случая – в края на краищата не са най важните участници в церемонията. |
| 5383 |
Скреж плъзва по илюминатора, отдръпва се и оставя след себе си подвижния образ на жена, която седи зад бюро и гледа втренчено листа в ръцете си. Изглежда остаряла, изнурена, но излъчва захабено благородство – жена, готова да говори, но вече неспособна да повярва в това, което ще изрече. |
| 5384 |
Понякога се питам дали съдбата ми е отнела дъщерята. Аз съм отнел живота на много хора. На много деца, може би бъдещи съпрузи, съпруги и родители. Може би е справедливо да бъда подложен на същото насилие. Може би е справедливо аз, който живях с войната, да бъда превърнат в беглец от война. |
| 5385 |
Сабята на Панди е повредила някакъв механизъм вътре и тя не може да накара няколко шарнира да се движат както трябва. Все едно. Взема изкуствената ръка, нагласява я – лявата й ръка все още е превързана след схватката с Панди – и с пет простички щраквания протезата вече е на мястото си. |
| 5386 |
Сейпур е принуден да покаже силата си и да докаже, че е неуязвим. Застава на опашката зад младите войници и пуска торбата си. Дъските се разтърсват и неколцина се оглеждат, докато тя пали папироса. Един се взира в синините и превръзките й, в белезите и в протезата на лявата ръка. |
| 5387 |
Един по смел редник опитва от папиросите на Малагеш – гнусотията, която си е купила до пристанището. Засмуква дима няколко пъти и става бледозелен, което предизвиква бурен смях и гръмогласни подигравки. Малагеш се усмихва и ги гледа, попива тяхната незрялост, оптимизъм, наивност, престорен цинизъм. |
| 5388 |
Тя не предполагаше, че мъжът й толкова много иска да си имат дете. Даже обратното, винаги й се е струвало, че Виталик се отнася хладно към децата. Когато ходеха на гости, където имаше и деца, мъжът й винаги се мръщеше с погнуса. Или пък, ако можеше, изобщо не отиваше в такива домове. |
| 5389 |
Освен това тя толкова се бе измъчила от копнежа си по майчинството, че беше напълно сигурна – еднакво ще се радва и на момченце, и на момиченце. Като си помисли само колко навреме пристигна тази новина! Сякаш бъдещото й дете е почувствало колко тежко и тъжно е на неговата майчица. |
| 5390 |
И то се е разбързало да се появи в нейния живот, за да я сгрее със своята топлина, веселие и радост. Проблемът беше в това, че в последно време на Лиза все не й вървеше. Дори много повече от това – на нея постоянно не й вървеше в живота. А напоследък това постоянно се изостри до крайност. |
| 5391 |
После ще ни върне всичко с лихвата. И премии ще ни плати допълнително! Но обещаното заплащане все го нямаше. Мъжът й носеше вкъщи съвсем символични суми и при това изглеждаше толкова виновен, че тя не можеше да го накара да си намери друга работа или да потърси нещо допълнително. |
| 5392 |
Току-виж, намерила някаква рокля, с която няма да я е срам да се покаже пред прилична публика. А сега той ходеше издокаран по ресторанти без нея. От тези обиколки по ресторантите, мъжът й се връщаше толкова щастлив и в такова приповдигнато настроение, че Лиза също се радваше само като го гледаше. |
| 5393 |
Лиза не спореше. Тя не умееше да възприема скъпите вещи така, както го правеше той – с цялото си тяло, с всяка клетка на своето същество, разум и душа. Ах, колко се разстрои той, когато не успяха да купят онази кола, която бе видял на страниците на поредния каталог. Всъщност те си имаха кола. |
| 5394 |
Разбира се, техният опел не беше породист състезателен кон, а най-обикновено работно конче. Но то винаги ги доставяше на нужното място в нужното време. А ако не успяваше, нямаше вина. Мъжът й изобщо не се грижеше за колата – често забравяше да смени маслото или да долее антифриз. |
| 5395 |
Подхождаше на хора със съвсем друг стандарт, но си замълча. А мъжът й се захвана да търси пари за новата кола. Взе кредит, потъна в дългове, но въпреки всичко събра необходимата сума. Лиза добре си спомняше онзи злополучен ден, когато се приготвяха за автосалона. Тръгнаха твърде рано. |
| 5396 |
Порцелановите статуетки на балерини с разперени пачки, цветарки с ажурни плетени кошнички в ръце и малки момиченца с почти въздушни полички, направо я омагьосаха. Наведена над фигурките, с желание да ги разгледа по-отблизо и да разбере как е изработена тази красота, Лиза се препъна. |
| 5397 |
Мечтаната кола се отдалечи в необозримо бъдеще. Честно казано, през целия обратен път и после у дома, той не упрекна Лиза с нито една дума. Затова пък самата тя не спираше да се ругае. Навъсен и мрачен, щом я закара вкъщи, мъжът й веднага изчезна нанякъде, без да спомене, къде отива. |
| 5398 |
Прибирайки се късно вечер, след поредния неуспешен оглед, Лиза лягаше пребита от умора и се опитваше да разбере какво пак не беше направила както трябва, защо клиентите се отказваха, защо преписката по друга сделка е задържана и парите не са дошли в банката, а началството е бясно. |
| 5399 |
Ту главата й се въртеше, ту кръвното й се вдигаше и без някаква видима причина й ставаше лошо, започваше да й се гади. Непрекъснато й се спеше. Понякога заспиваше в метрото или в обществения транспорт. Вече два пъти я обираха. А три пъти се озоваваше толкова далеч, че не знаеше как да се прибере. |
| 5400 |
И никой нямаше да й плати тичането нагоре-надолу и главоболията по още четири други сделки, които се намираха в процес на разработка. Може би трябваше да направи скандал, да поиска аванс за излизането си в отпуск или нещо от този род. Но Лиза не обичаше да се кара. Това никак не й се удаваше. |
| 5401 |
При това Льоша по някакво чудо успяваше да остане в добри отношения с всички служители. Трябваше само добродушно да се усмихне и дори и най-злостните завистници веднага решаваха, че нищо ужасно не се е случило и в крайна сметка Льоша е достоен за специалното отношение към неговата персона. |
| 5402 |
Нямаше да може да тича с огромен корем по огледи и да се задушава в многочасови задръствания в центъра на града по пътя към поредния обект за продажба. Това можеше да навреди на бебето. Със съпруга й взеха твърдо решение – тяхното бебе щеше да бъде най-хубавото, най-здравото, най-красивото. |
| 5403 |
Лиза вървеше по улицата, размишлявайки по този начин. Тя бе потънала в розови мечти за чудесното време, когато бебето вече ще се е родило и тя ще го разхожда по алеите на парка в розова или синя количка. А може би количката ще бъде в неутрален цвят. Може би ще си имат и второ дете. |
| 5404 |
Тя с всички сили се наблюдаваше, контролираше всяка минута от своето време, правеше си график за всеки ден и след това стриктно го спазваше. Но сега беше изпаднала в състояние на еуфория от предстоящото майчинство. И затова забрави за необходимостта да се самоконтролира всеки час и всяка минута. |
| 5405 |
Около нея бързаха пешеходци, отстрани профучаваха коли, като бръмчаха и свистяха с гуми. И изведнъж Лиза усети нещо като пробождане от инжекция. Мигновена режеща болка и тя се хвана за мястото на убождането. В този момент силно я блъсна една висока атрактивна жена с буйна огненорижа коса. |
| 5406 |
Всичко около нея започна да се преобръща. А настилката под краката й изведнъж се приближи. Лиза дори не успя да разбере какво става, когато се свлече върху паважа. Падна, както беше с широко отворени очи. Щом усети студа на камъка, разбра, че й се случва нещо лошо, стана й зле и припадна. |
| 5407 |
Е, не съвсем, но така, че сънят й се преплиташе с реалността. След това започнаха кошмарите. Преследваха я, изтезаваха я и я разкъсваха на парчета някакви страшни чудовища. Лиза така се измъчваше, че когато успя да отвори очи, направо се почувства щастлива. И наистина се чувстваше по-добре. |
| 5408 |
Да, нейният мъж беше много претенциозен в избора на обстановка. Той за нищо на света не би живял в дом, където нещо би обидило неговите естетски претенции. Задължително би преправил всичко по свой вкус. И съдейки по думите на тази Наташа, именно с това се е занимавал през последните месеци. |
| 5409 |
Разбира се, имаше свой чар, свой живец. Когато беше девойка, мъжете охотно я ухажваха. Но никой никога не я беше наричал красавица. Лиза имаше дълги руси коси, които от сто години не беше боядисвала, а ги връзваше на опашка. Големите й очи можеха да светят по-ярко, ако ги подчертаеше с туш и сенки. |
| 5410 |
Не, няма да му звъни. Но и не трябва да си седи вкъщи. Трябва да излезе, да върви, да се движи, да мисли. Иначе, остане ли между четири стени, може и да откачи. Взе от закачалката своя вълнен шал и дъждобрана, пъхна крака в отдавна износените, но удобни затворени обувки и изскочи навън. |
| 5411 |
Тя въобще не обръщаше внимание на нищо около себе си. Беше й достатъчно да усеща единствено глупавите мисли, които се блъскаха в главата й. Без да разбира какво прави, подчинявайки се на внезапен импулс, тя изведнъж се хвърли да пресича уличното платно. До нея изсвистяха спирачки. |
| 5412 |
Като по изключение, този път всички симпатии бяха на страната на шофьора, а не на пострадалата. Обикновено на тълпата не й пукаше, кой е прав и кой – крив, защото винаги беше виновен въоръженият с тежък метал шофьор. А пешеходците винаги бяха жертви. Но на Лиза и в това не й провървя. |
| 5413 |
И веднага видя пред себе си надвесеното лице на някаква блондинка. Блондинката не беше младо момиче, но благодарение на широко разположените очи и на детинското изражение на лицето, изглеждаше много по-млада за годините си. Върху главата си имаше весела купчина от разкошни светли къдрици. |
| 5414 |
Между другото, знам отличен опит, че конякът много помага в подобни случаи – когато ти се струва, че си превъртял или че целият свят около теб е полудял. Лиза си пийна и чай, и коняк. И неочаквано за самата нея започна да разказва на Мариша всичко, което й се беше случило в последно време. |
| 5415 |
Винаги му мърморят недоволно, когато се опитва да им обясни, че трябва да се живее нашироко, луксозно, както показват по телевизията и по списанията. А не като тях – никога нищо не изхвърлят, всеки стар парцал преобръщат по няколко пъти, за да го износят докрай и никога нищо ново не купуват. |
| 5416 |
Всичко, за което говореше новата й позната, звучеше много, много правдоподобно. Да, напоследък мъжът й се държеше странно. Той купи онзи тест за бременност и настоя тя да го направи. След това сам провери резултата. Чак такава загриженост изобщо не беше присъща на неговия характер. |
| 5417 |
По нейните думи жилището й не струва пукната пара, а и настрани нищо не е скътала. Междувременно, Мариша вече стоеше на прага в пълна бойна готовност. Битката за справедливост трябваше да започне още в тази минута. Тя цялата трепереше, предусещайки приближаването на първата схватка с врага. |
| 5418 |
В такъв момент е ценна всяка секунда. Нямаш време да тършуваш из джобовете си или по рафтчетата във входното антре, за да търсиш забутаните някъде ключове. А желязното резе – щрак! Веднага затваря вратата пред носа на неканения гост и не ти трябва никакъв ключ, за да заключиш отвътре. |
| 5419 |
В края на краищата в тяхната къща само тя изхвърляше боклука. И вечер с кофата за боклук на тъмната площадка излизаше именно тя. Виталик се връщаше много късно от работа, а и изхвърлянето на боклука някак си оскърбяваше неговата естетска натура. Той за нищо на света не би направил подобно нещо. |
| 5420 |
А тази закачалка беше монтирал сам със собствените си ръце. Може да се каже, че сам си е поставил смъртния капан. Докато слушаше бръщолевенето на добрите си съседи, Лиза ту пребледняваше, ту трепереше, ту конвулсивно се задъхваше. Виждаше се, че от поредния й припадък я дели още съвсем малко време. |
| 5421 |
Наложи се да излъже, че от жилището подозрително мирише на газ. Специалистите дойдоха веднага. Дълго душиха около вратата, за да установят какъв мирис се усеща, хвърляйки подозрителни погледи към изпадналата в несвяст Лиза. Но тя имаше такъв нещастен израз на лицето, че спасителите явно я пожалиха. |
| 5422 |
Помещението не беше голямо – около шест квадрата. Единият крак на убития се намираше под масата за хранене, а другият – до мивката. Разкривеното тяло заемаше цялото свободно пространство на пода в кухнята, така че практически нямаше откъде да се мине. Главата на мъжа беше в плачевно състояние. |
| 5423 |
Интересно съвпадение. Езикът върху късчето хартия й приличаше на испански или португалски, но от тези езици Мариша нямаше никакво понятие. Затова и не можа да разбере за какво се говори в писмото или в бележката, която мъжът на Лиза е държал в ръката си в момента на своята смърт. |
| 5424 |
Е добре, да предположим, че тази Наташа е видяла чехлите на някоя витрина и те толкова много са я грабнали (с вида си или с цената си, това не е толкова важно), че тя ги е купила веднага. И понеже се е намирала недалеч от жилището на любовника си, смело е отишла при него и му ги е връчила. |
| 5425 |
Очите на бедната Лиза окончателно се слепиха, главата й падна върху възглавницата и тя заспа. Мариша я зави с едно меко одеяло от пухкава вълна и отиде в съседната стая. Макар че днес тя самата имаше къде-къде по-малко преживявания в сравнение с Лиза, тя също имаше нужда от почивка. |
| 5426 |
Чудесно се беше наспала на чуждото диванче. Никакъв призрак на убития Виталик не я тревожи през нощта и тя спа, без да сънува, което й се случваше рядко. Кръстът също не я болеше, както обикновено ставаше, когато преспиваше върху неортопедичен матрак, а главата й беше ясна и свежа. |
| 5427 |
В съня си тя изглеждаше толкова щастлива и безгрижна, че на Мариша й дожаля да я събуди. Тя се прокрадна на пръсти до кухнята, където си свари кафе, щедро наля в него мляко и добави захар. Получи се чаша с внушителен обем кафена напитка, но точно така Мариша обичаше да пие сутрешното си кафе. |
| 5428 |
Фигурата на Мариша и така беше доста едра, нямаше място за излишни килограми. Лиза се събуди по времето, когато Мариша допиваше втората си чаша с кафе, опитвайки се да заглуши мечтата си за бяло хлебче с дебели парченца жълто краве масло, направо от хладилника, което се топи на езика. |
| 5429 |
Номерът беше изписан на устройството и с едно докосване на бутона Мариша го набра. Няколко секунди тя слушаше продължителните сигнали, а след това някой вдигна слушалката. Наистина, гласът на неизвестната Наташа не се отличаваше нито със звънливост, нито с мелодичност, нито бе приятен. |
| 5430 |
Обикновено такива хора не постигаха много в живота. Особено, ако в детството им техните любящи родители са втълпявали в детското им съзнание, че са изключителни и не могат да се сравняват с никого, че заслужават само най-доброто. След това обаче животът бързо поставяше всичко по местата. |
| 5431 |
За каква плазма имаше претенции! Би трябвало да се радва и на най-обикновена цветна кутия. Още повече че особата, която отвори вратата на приятелките, по никакъв начин не можеше да претендира за званието дама или дори млада жена. Цветът на лицето й от пръв поглед издаваше любителка на бутилката. |
| 5432 |
По тавана имаше жълти петна, явно течеше от съседите на горния етаж, тапетите бяха мръсни и висяха на парцали по стените. Плочките на пода са били слагани сигурно преди сто години. Целите нащърбени, напукани, някои дори липсваха, от което подът приличаше на зъбите в устата на своята стопанка. |
| 5433 |
По полираните някога повърхности личаха следи от дъната на горещи тигани и мокри чаши. И навсякъде следи от угарки. Но най-силно впечатление им направи ложето на стопанката – то беше някак изтърбушено, цялото на буци и покрито със спално бельо, което от старост и мръсотия изглеждаше тъмносиво. |
| 5434 |
Така-а, с Анютка, на която са изключили домашния телефон, малко или много картината се проясняваше. При порядъчните хора няма проблеми с телефона, както и с всичко останало. А на всякакви там Анютки им се налага да тичат и да звънят от съседите дори и за своите най-черни замисли. |
| 5435 |
Скитосва някъде, хайманата! И противната жена, считайки разговора за приключен, тежко заотстъпва от вратата. До момичета още дълго се носеше тропотът от нейната тежка походка, от който се тресяха стените, трепереха подът и парапетът на стълбището. Стъклата в прозорците също дрънчаха и потреперваха. |
| 5436 |
Угарките бяха толкова много, че не се събираха в кутията. Част от тях се бяха изсипали върху перваза. Но момичетата успяха да си разчистят местенце, премествайки по-далеч вонящата на мърша и пепелник консервна кутия, като предварително събраха и натъпкаха в нея цялата останала мръсотия. |
| 5437 |
Даже точно обратното, всичко е пределно ясно. Куриерската длъжност е не само неблагодарна, но и убийствена. Да тичаш от сутрин до вечер из целия град, без никакъв смисъл. Късмет е, ако началството ти плаща поне транспорта. Случва се куриерите да ходят пеша или с градски транспорт. |
| 5438 |
Следователят не криеше, че тази смърт му се струва твърде подозрителна. Но докато не излезело заключението на експертите, той нищо по-точно не можел да каже. Без да крие, че алибито на вдовицата е било проверено буквално минута по минута, той отново мъчително дълго разпитва Лиза. |
| 5439 |
Това беше съвсем понятно. Пробвай да тичаш цял ден из града на крак. Така излишните килограми се стопяват без поредния нов крем. Може да се каже, че това беше от полза за цялата фигура. Хубаво е всички, които искат да се освободят от излишните килограми, да използват този метод за отслабване. |
| 5440 |
Ще им се наложи да се движат много и да се хранят малко. Та нали, ако не тичаш достатъчно, няма да продадеш нищо и не можеш да изкараш пари не само за храна, но и за всичко останало. Дори и да изкараш нещо, едва ли ще успееш да хапнеш в движение. Някой банан или кофичка с кисело мляко. |
| 5441 |
А това, как след целодневно тичане тези жени успяваха да запазят свежия си и сияен вид чак до вечерта, за Мариша беше непонятно. Може би, все пак кремовете, с които търгуваха, имат чудодеен ефект? Мариша с труд потисна желанието си незабавно да се влее в стройните редици на тези търговки. |
| 5442 |
Стана и махайки за довиждане към момичетата със старческата си ръка, се затътри след девойката, която не преставаше мило да го гълчи, че вече е съвсем тъмно, че на улицата е студено и дядо й просто ще се простуди и ще се разболее. Не дай Боже да хване пневмония. А на неговата възраст това е. |
| 5443 |
Да лети до Сибир на частен самолет заедно с някакъв бос, на когото това му се наложило спешно. Богаташът избягвал да лети с граждански самолети, опасявайки се съвсем справедливо, че могат да паднат поради недоглеждане на техническия персонал, забравил да завие нужната гайка или болт. |
| 5444 |
Ако му откажеше, приятелят му можеше да загуби добре платената си работа. А имаше млада жена, неотдавна му се роди второ дете, имаше и два кредита – потребителски и ипотечен. Вноските по тях трябваше да се плащат задължително. Смайл съжали приятеля си и отлетя на рейс вместо него. |
| 5445 |
Възникнали усложнения, трябвало нещо да се обсъди и Смайл се опасяваше, че ще виси там поне още два дни. Разбира се, Мариша му обеща да се държи примерно. Да не се забърква в нищо, и сега, слагайки ръка на сърцето си се питаше, можеше ли нейното поведение да се нарече – примерно. |
| 5446 |
Тя също не би повярвала, ако изневиделица на улицата към нея се приближи непозната жена и директно й заяви, че нейният любовник е мъртъв. Самият факт, че в момента Мариша нямаше любовник, а само любим, за когото тя не искаше и в мислите си да допуска подобни глупости, не я смущаваше. |
| 5447 |
Да повярва в това, че Лиза не й е враг, а съюзник. Нали, ако Анюта е била толкова силно привързана към Виталик и сега с всички сили се съпротивляваше срещу жестоката истина, невярвайки в неговата смърт, то когато тя все пак повярва, със сигурност щеше да поиска да намери убиеца на своя любим. |
| 5448 |
И всеки път се чудеше с какво толкова е заета една неработеща жена, че няма време да отиде при него и да отговори на няколко въпроса за смъртта на собствения си мъж. А дори й беше намекнал, че смъртта не е била съвсем естествена или предизвикана от нещастен случай, а направо е насилствена. |
| 5449 |
При това един такъв, с твърде незначителна и противна външност, с окапала коса. Косата му не растеше равномерно, а на снопове. Затова прическата и брадата му изглеждаха ужасно. Едрият нос се украсяваше от няколко големи черни пъпки, които те предизвикваха да ги изстискаш собственоръчно. |
| 5450 |
Не беше възможно покойникът да стане, да затвори след своя убиец, а после да се дотътри до кухнята, да падне и да заспи навеки. Ако изобщо на Лизиния мъж са му стигнали силите да се добере до входната врата, е било по-разумно да вика за помощ, а не да се предпазва, спускайки желязното резе. |
| 5451 |
Този някой можеше да е била Анюта, която е ревнувала или се е скарала със своя любовник. Дошла е при него, треснала го е по главата с някакъв тежък предмет, а после е избягала, разчиствайки следите си, като е използвала тази особеност на резето, за която самият покойник някога явно й е разказал. |
| 5452 |
Към кожените панталони подхождаха други аксесоари – колан с черепи, няколко пръстена със скръстени кости или ярко пламтяща пентаграма. И тежки дълги обици, наподобяващи верига железни окови. Но този тоалет Мариша беше натъпкала в дъното на гардероба си, веднага щом рокерът изчезна от живота й. |
| 5453 |
А когато си слагаше своя летен костюм с бял панталон, обшит със златни ширити, избираше златно колие с камък от аквамарин. Сега, вече втори ден поред, Мариша носеше най-обикновени дънки и кожени обувки с равна подметка. Тя не обичаше излишно да шокира публиката, появявайки се на високи токчета. |
| 5454 |
Тогава без чужда помощ няма да се оправиш. Ти не я гледай, че е такава дребничка. Аз имам една приятелка, на ръст е един метър заедно с шапката и то при подскок, на вид слаба, мъничка, а колко е енергична! Не знам дали ще ми повярваш, но аз с моите дълги пергели не мога да я стигна. |
| 5455 |
Такъв един загрижен. Когато се срещахме, имах чувството, че през цялото време е някъде другаде, а не с мен. В началото на тяхната връзка Анюта започнала да строи въздушни замъци за своя нов поклонник. Сериозен, положителен, с добра работа, внимателен, с прекрасен вкус за мода и етикет. |
| 5456 |
До него била застанала шикозна мадама в изключително елегантен костюм с цвят на узряла вишна, с черни лачени обувки на високи токчета. Анюта на секундата оценила облеклото и грима на жената. Тази огнено рижава дама се обличала, обувала и гримирала в най-добрите салони и бутици в града. |
| 5457 |
Направо се разорила, но била готова да даде и повече, само да се ориентира в ситуацията. Тя прекарала около офиса на Виталик цели три часа. И накрая, около един на обяд, го видяла да излиза. Анюта веднага го набрала по мобилния, но той само се смръщил и не отговорил на обаждането. |
| 5458 |
Казвал й, че на обекта, сред работниците на строителната площадка трябва да забравиш за близките си, докато си сред шума на вдигащи се стени и режещи се тръби. С една дума, просто се оправдавал, че не чува телефона си. Но сега Анюта видяла, че нейният любовник всъщност не искал да разговаря с нея. |
| 5459 |
Но това кафене имало едно важно предимство. Анюта и друг път била идвала тук със своите продукти, затова сервитьорките я познавали добре. Козметичните средства, които предлагала, се отличавали с качество и тя никога не подвеждала клиентките си с изтекъл срок на годност или с високи цени. |
| 5460 |
Момичета се посмяха над тази забавна история. Оказа се, че междувременно апетитът им се беше увеличил, така че те се нахвърлиха не само на чая, но и на храната. Лиза беше изпържила наденички, които се топяха в устата, отделяйки вкусна гореща мазнинка, а Мириша пък беше приготвила фантастичен омлет. |
| 5461 |
Като всеки друг и Виталик имаше планове за бъдещето си. Той се беше прицелил в мястото на главния инженер. Но какво толкова – главен инженер по извънградско строителство. В най-добрия случай това щеше да е обект за жилищен дом на два или три етажа, бензиностанция или някакъв селски клуб. |
| 5462 |
Аха-а. Момчето специално се е разположило по-близо до входа, за да не изпусне появата на кумира си. Да седнеш навън в градината в осем часа сутринта, за да четеш, си беше още студено. Но влюбеният не се смущаваше от такива дреболии. Той търпеливо чакаше появата на дамата на своето сърце. |
| 5463 |
Тук персонажите също активно се занимаваха със секс, но поне изглеждаше красиво. Коридорът, на практика превърнат в картинна галерия, най-накрая свърши и момичетата се озоваха в хол с внушителни размери. Там имаше три врати. Една за кухнята, друга за стаята за гости и третата, явно за спалнята. |
| 5464 |
Той послушно се премести до стената, без да прекъсва своя горчив речитатив. На Мариша й беше все едно. Нека си страда, щом така му харесваше. Макар че, ако тя беше на негово място, нямаше да реве, а щеше да се вземе в ръце и да се опита като за начало да разбере какво всъщност е станало. |
| 5465 |
Явно нещастната жена е искала да си вземе вана. Даже я е напълнила, сложила е шампоан и соли за вана. Не е подозирала нищо, а в този момент убиецът се е появил зад гърба й и я е ударил по тила. Костите й не са издържали и... с една дума, мигновена смърт. Мисля, че тя даже не е успяла да се изплаши. |
| 5466 |
Въпреки суматохата, Мариша беше успяла да разгледа покойницата. На масичката в хола имаше достатъчно много нейни цветни снимки, за да може да си направи извода, че убитата е била не само изключително красива и сексапилна, но по-важното – тя добре е съзнавала, че притежава тези качества. |
| 5467 |
Трябваше да му съчувстват. Нали именно на него му предстоеше да съобщи на своите колеги трагичната новина и... да организира погребението на своята шефка по най-добрия начин. В това Емилия дори имаше късмет. Нямаше място за съмнение, че нейното погребение щеше да бъде едно от най-изисканите. |
| 5468 |
Вкусът от неочакваната свобода я беше ударил по главата, но не чак до такава степен. Тя не възнамеряваше да се трови точно сега, когато след мъката и тъгата дойде осъзнаването, че стои на прага на нов и кой знае, може би по-добър живот. Лиза не мислеше и да се хвърля под някоя кола. |
| 5469 |
Например, досега Лиза беше пресичала сто пъти на неразрешени места, но знаеше елементарното правило как да го прави, при това да остане цяла и невредима. Просто трябваше да бъдеш още по-внимателен, отколкото на обикновената пешеходна пътека. И тогава, мислеше си тя, нищо лошо няма да ти се случи. |
| 5470 |
После реши да продължи, а минаващият в този момент джип трябваше да промени траекторията си, за да не удари маршрутката. Лиза успя само да ахне, откривайки, че от едната страна на безопасната линия я притискаше сребристата хондичка, а от другата, срещу нея неумолимо летеше грамадата на черния джип. |
| 5471 |
С няколко подскока тя пресече останала част от платното и когато вече стоеше с единия си крак на тротоара, се появи нова опасност! Лиза видя камиона и веднага разбра, че той се е устремил в нейната душа. Камионът беше пълен с боклук, но летеше точно срещу нея. Съвсем целенасочено. |
| 5472 |
За да влезе в блока, трябваше да мине под една арка, след това да заобиколи порядъчно обраслата спортна площадка на съседното училище – и вече щеше да си е у дома. Обикновено Лиза не минаваше през площадката. Това беше любимото място на всички стопани на малки и големи кучета в района. |
| 5473 |
Кривоноги и с големи зъби, с отрязани или свободно висящи уши, те бродеха по бившата спортна площадка и навсякъде оставяха следи от своето присъствие. Никой не чистеше след тях. Стопаните им с умиление наблюдаваха пакостите на своите питомци, като само приветстваха техните постижения. |
| 5474 |
Но в края на този ден, умората я беше налегнала порядъчно и Лиза, изменяйки на своите навици, вече се промъкваше през запустялата спортна площадка. Беше доволна само от едно – сега не бе време за разходка на кучета и беше пусто. Стори й се, че в другия край на площадката репеят се залюля силно. |
| 5475 |
Но това можеше да е вятърът, затова не обърна особено внимание и продължи напред. Имаше да върви съвсем малко, не повече от сто метра. Но както се оказа, все още й предстоеше да премине точно това малко разстояние. Право пред нея от гъстите храсти изскочи твърде подозрителна личност. |
| 5476 |
Във всеки случай, в сравнение с предишните няколко абсолютно кошмарни дни, този наистина започна щастливо. Като начало тя се събуди в чудесно настроение. Животът около нея постепенно се подреждаше. Да, щеше да има още много неясноти и неприятности, но най-лошото остана в миналото. |
| 5477 |
На това безспорно разумно решение здраво пречеше едно обстоятелство – хладилникът й беше празен. Остатъци от изсъхнала сметана, кутия с консервиран лапад, едно яйце и малко майонеза, кетчуп и разни други сосове в стъклени и пластмасови бурканчета. Разбира се и с това можеше да мине. |
| 5478 |
Художникът така умело беше направил композицията, че розите отлично съседстваха със скромните маргаритки, а шибоят седеше отлично на фона на незабравките. Сърцето на Лиза замря от някакво неопределено предчувствие. Тя със сигурност не беше купувала тази кутия за чай. Абсолютно сигурно. |
| 5479 |
И какво като не беше идеалната домакиня? Ако беше така, може би щеше да забрави за масичката си с козметика или за етажерката в банята, където лежаха самобръсначката, восъкът за епилация, лосионите, маслата и всякакви други дреболийки, необходими като допълнение към естествената красота. |
| 5480 |
После, отново от вълнение, забравяше вече получените резултати. Наложи се да отиде до стаята за химикалка и лист хартия. И тогава вече работата тръгна спокойно. Оказа се, че в кутията бяха скрити почти три хиляди и петстотин долара, без една стодоларова банкнота. Двадесет хиляди рубли. |
| 5481 |
Нали мъжът й никога нищо не беше приготвял за нея. Дори картофи никога не й е пържил, да не говорим за това, да купи парче месо, да го нареже на тънки филийки, след това всяка филийка да увие в целофан и добре да я начука с дървен готварски чук, така че месото да стане почти прозрачно. |
| 5482 |
След това парчетата можеше красиво да се подредят в голяма плоска чиния и да се полеят с необходимите люти подправки. Тънките филийки месо се мариноваха за минути. Всъщност, месото оставаше сурово, но то беше толкова добре обработено, че никога не се получаваше жилаво или твърдо. |
| 5483 |
Съвсем неочаквано тя видя маниака. Щом зави зад ъгъла към блока си и веднага го видя. Той стоеше в двора, в компанията на някакви подозрителни типове, договаряйки се за нещо с тях. При вида на своя вчерашен нападател, при това толкова близо до собствения й дом, сърцето на Лиза болезнено заби. |
| 5484 |
Лиза пи вода направо от чешмата – нямаше нито време, нито сили да я филтрира. Направи още един опит да се обади на леля си и след като се сблъска отново с нежеланието на Верунчик да разговаря с нея, се отправи към милицията. Клошарите ги нямаше на двора. Лиза въздъхна с облекчение. |
| 5485 |
Но ченгето вече се беше заровило в някакви книжа, давайки по този начин на Лиза да разбере, че няма никакво намерение да продължава разговора. Той имаше да се занимава с къде по-важни неща от това да слуша нейните глупости. От районното управление Лиза излетя в състояние, близко до умопомрачение. |
| 5486 |
Той не обърна внимание на момичето, защото беше погълнат от четене на вестник. Лиза не обичаше да се качва в асансьора с непознати. Така че, тя се дръпна назад, като се надяваше той първи да влезе в кабината на асансьора, а тя да изчака и след няколко минути да се качи, но вече сама. |
| 5487 |
Оказа се, че го е направила тъкмо навреме, защото иначе щеше да попадне в епицентъра на боя. Лиза интуитивно бе постъпила съвсем правилно, тъй като тримата клошари, а това бяха онези типове, с които се договаряше нейният похитител (сега Лиза беше абсолютно сигурна в това), се биеха много добре. |
| 5488 |
Предвещаваха още по-приятни усещания. Жилището на Толя се оказа голямо. Освен двете самостоятелни стаи, имаше хол, огромна кухня, която беше едновременно и столова, и още няколко допълнителни помещения. В това число и стая за гладене – осем квадрата, с широк прозорец и почти без мебели. |
| 5489 |
След това трябваше бързо да си събере нещата, нали на вратата я чакаше Толя, и Лиза нямаше и секунда време да се отпусне. Но сега, далеч от мястото, на което можеше за пореден път да се прости с живота си, сред домашен уют и в пълна безопасност, Лиза усети настъпващата реакция на организма. |
| 5490 |
Не готвеше, не разчистваше, не переше, не миеше прозорци или подове. Подобно на повечето мъже, Виталик смяташе, че е напълно достатъчно това, че носи пари вкъщи. Всички домашни задължения бяха задължение и грижа на жената. А това, че жената също работи, не се взимаше под внимание. |
| 5491 |
И тъй като всичко, което чу, беше толкова невероятно, че приличаше на сън, тя се ощипа по ръката и едва сдържа болезнения си стон. Ощипаното място на ръката я заболя и там веднага се образува червено петно. Значи не й се присънваше. Значи, наистина не спеше, а подслушваше разговора на Толя. |
| 5492 |
Та в нея няма нищо, на което да спреш погледа си. Ако тя имаше такива купища пари, първо би се привела в приличен вид. Щеше да си направи нови силиконови гърди, щеше да си префасонира физиономията, щеше да си удължи косата. Аз познавам жените, за тези неща те са големи майсторки. |
| 5493 |
В този момент изглежда Толя се усети, че говори твърде високо, защото Лиза дочу приближаващите му стъпки. Тя веднага зае отпусната поза, опитвайки се да скрие лицето си във възглавницата, за да не може Толя да отгатне по напрегнатото й изражение, че е будна и чува всяка негова дума. |
| 5494 |
След раздяла с поредния мъж, Верунчик винаги сменяше бравата на вратата, а нейната племенница нямаше нови ключове. Лиза знаеше това много добре, защото Верунчик многократно се ядосваше, че племенницата й не е взела новата връзка с ключове, но Лиза все не успяваше да се засече с любимата си леля. |
| 5495 |
Сега беше време за разходка на кучетата и четириногите питомци, заедно със своите стопани, бяха окупирали цялата занемарена бивша спортна площадка. Кучетата ходеха по нужда навсякъде – както в храстите, така и под останките от спортни съоръжения: катерушки, лабиринти, стълбове с волейболна мрежа. |
| 5496 |
След тази буренясала пустош, приятелките обиколиха още няколко подобни местенца – три заграждения с кофи за боклук, едно несанкционирано, но твърде добре известно на местните жители бунище, околните кръчми и няколко малки магазинчета. Не пропуснаха да си поприказват и с местните пияници. |
| 5497 |
Такъв му е маниерът на разговор с жените. Аз, глупачката, отначало не му давах, но когато ме насини, се наложи веднага да му дам. Само за да престане да ме удря и да се махне от дома ми. После като си тръгна, се наложи и ключалката на вратата да сменя, а това не е евтино удоволствие. |
| 5498 |
Направо нищо. Празно. Вътре топка можеш да риташ. С изключение на пияното тяло на хазаина, което хъркаше в средата на единствената стая, завито с някаква воняща вехтория, там имаше стар газов котлон, покрит с клеясал нагар от мазнина и сажди, олющена до желязо мивка със счупен течащ кран. |
| 5499 |
Лиза се върна след десет минути. През това време не беше настъпила никаква промяна в обстановката. Пияницата още спеше. Мариша не се беше помръднала от мястото си. Подът в стаята беше мръсен и оплют с храчки до такава степен, че на нея й беше противно да направи дори и една крачка. |
| 5500 |
По стълбите беше оживено. Покрай тях минаха две скъпо облечени петнайсет-шестнайсетгодишни момиченца, които развълнувано обсъждаха достойнствата на някой си Костик, за когото Лариса била познала на едната от тях, и за някой си Роберт, който бил предопределен от съдбата за другата. |
| 5501 |
Или той е от онези, които не само се движат грациозно, но и са ориентирани към еднополовите бракове? Те си представиха някакво високо същество със зализани коси, силно гримирани очи, в балетно трико и с шуба. Ръцете му, обаче, бяха космати и с добре поддържани дълги нокти, покрити с ярък маникюр. |
| 5502 |
Навсякъде можеше да се видят атрибути на гадателското изкуство – кристални кълба, старинни книги в тежки кожени корици, изсушени треви, черепи и дори скелети на животни. Самата гадателка също впечатляваше с външния си вид. Дългите черни коси свободно се спускаха по раменете й, чак до гърба. |
| 5503 |
Лицето изискваше специална грижа. Само мъжете имат по един крем, който могат да използват и за лице, и за ръце, и за крака, и за всичко останало. При жените е друго. Само в областта около носа и устата тя нанесе три вида крем. Всеки поотделно не даваше онзи резултат, на който тя разчиташе. |
| 5504 |
Виж, трите заедно даваха. После й трябваше крем против бръчки около очите и нощен крем за същото място. И още три вида крем за шията и деколтето. След като се приведе в пълен порядък, тя беше толкова изморена, все едно за един час бе направила основно почистване на целия апартамент. |
| 5505 |
Преобразяването й беше пълно и безспорно. Вместо изтормозения и съсипан вид, от огледалото я гледаше млада, напълно респектираща и поддържаща себе си жена. Намигайки приятелски на самата себе си, Лиза изпрати една въздушна целувка към своето отражение. Сияеща, тя излезе от банята. |
| 5506 |
Тя беше облякла подобие на оскъдни бикини и потниче. След вана винаги й беше горещо и тя обичаше да се разхожда почти гола из апартамента, разхлаждайки се докато дойде на себе си. Лиза се скри в банята. Тя откачи копринения си халат от закачалката, облече го и отново излезе в коридора. |
| 5507 |
Задължително. Лиза се замисли. Всъщност, този тип не я плашеше толкова много. Или не толкова, колкото в началото. Та нали, ако искаше да й причини нещо лошо, да я нападне или дори да я убие, можеше да го направи в момента, в който тя съвсем беззащитна и почти необлечена излезе от банята. |
| 5508 |
Лиза поклати глава. Само като си помисли – живя с Виталик толкова години, а той нито веднъж дори чаша вода в леглото не й поднесе. Но веднага след като той изчезна, върху нея буквално се изсипаха една купчина кавалери, които мечтаеха единствено да направят живота й по-красив, по-прост и. |
| 5509 |
Чаят се оказа умело запарен. И макар че лекарите не препоръчваха нощно време да се пият силни напитки, Лиза надигна чашата. Тя отдавна беше забелязала, че нейният организъм винаги реагираше странно на лекарските съвети. Всичките им предписания и щадящи диети много рядко й бяха от полза. |
| 5510 |
Тя някак си се беше примирила с мисълта, че новият й познат ще остане да пренощува при нея. Беше решила кои чаршафи да извади от шкафа – онези с морските звезди. Защото всички останали комплекти бяха на милички цветенца, а тя подозираше, че цветенцата не са точно това, което би подхождало на Артур. |
| 5511 |
Докато неговите връстници си играеха в детската градина на кубчета, той се опитваше да разменя кубчетата за колички, а след това количките и още кубчета за камионче, даже за две или три камиончета. И как така се получаваше, но в края на деня всички камиончета се оказваха в Гриша. |
| 5512 |
Момчето имало истински талант на предприемач. Той винаги отгатвал какво ще бъде необходимо на неговите приятели в следващата минута. И се случвало така, че именно тази вещ, която им трябвала, винаги се оказвала на разположение у Гриша. С възрастта тази негова чувствителност се изострила още повече. |
| 5513 |
Спрели Гришка за един месец от училище, а родителите му получили строго мъмрене, но без то да се отразява в личното му досие. Независимо от това, репутацията на семейството пострадала много. Никой не разбирал, как порядъчни съветски хора са могли да възпитат такъв дегенерат и спекулант. |
| 5514 |
Търговията беше в кръвта му. Тя беше второто му аз. И трябва да ти кажа, че той винаги печелеше, и то доста добре. На шестнайсет нямаше нито една лоша сделка, от която да не е спечелил поне двойно. Изключение правели онези сделки, които ставали известни на директора или на учителите. |
| 5515 |
В жилището на родителите на Григорий и малките му сестри, дошли на обиск. Това вече било истински позор. Пред целия блок, пред целия квартал и пред целия град. В дома им влезли чужди хора, в качеството си на свидетели, които със скръбни лица наблюдавали примрелите от новото си нещастие съседи. |
| 5516 |
Не са били наркотици, все пак! Напуснал бил страната, ами това си е лично негова работа и в това нямаше нищо позорно. Наистина, оставаше неясен моментът със златния пясък и самородните златни късове. Доколкото им бе известно и до момента търговията с това беше монопол само на държавата. |
| 5517 |
И ако някои компании получаваха лиценз за добиването на скъпоценния метал от недрата на земята, то тяхната дейност се следеше строго от страна на държавата. Виж, при съветската власт да се случи подобно нещо е било просто невъзможно. Така или иначе тогава златото се е оказало в Григорий. |
| 5518 |
Точно към такава жизнена позиция тя се придържала до края на дните си. И за да предпази единственото си чедо от зловредното влияние на чичото, тя забранила на всичките си близки и приятели да споменават за него. Непрекъснато късала писмата му и никога не отговаряла на неговите обаждания. |
| 5519 |
И във всеки уважаващ себе си израелски дом имало по две мивки – едната за месна, другата за млечна посуда. Тази забрана била обусловена от особените климатични условия на пустинята. Смесването на млечните и месните бактерии можело да предизвика чревни разстройства на жителите на пустинята. |
| 5520 |
Освен това, в храната се използвали само яйца от квачки, които не са имали нищо общо с противоположния пол. За да се изключи вероятността заедно с яйцето да се изяде и мъничкия зародиш. Но, честно казано, това е къде по-добре от това да хрускаш изпържен в масло скакалец или да дъвчеш гъсеници. |
| 5521 |
Може и да й се е сторило, но това леко съмнение беше достатъчно, тя да застане нащрек. Разбира се, Израил Соломонович беше много мил и я почерпи с прекрасен обяд, но... но, както се казва – приятелството си е приятелство, а сиренето е с пари. Тя нямаше никакво основание да се доверява на този тип. |
| 5522 |
Правеше го толкова често, че кърпата му вече посивя от пот и заприлича не на знаме, с което можеше да се предаде в плен, а на мръсен парцал. Израил Соломонович непрекъснато допираше до ухото си мобилния телефон и говореше раздразнено. След това сменяше маршрута, всеки път ядосан все повече и повече. |
| 5523 |
Още повече, че за всичко това тя имаше предостатъчно време. Мариша се изтормози, опитвайки се да долови за какво разговарят двамата. А разговорът между тях – между нотариуса и неговата рижава позната – беше повече от бурен. Нотариусът размахваше ръце. Рижавата не изоставаше от него. |
| 5524 |
Мариша хвана за ръкава минаващото покрай нея хлапе на около дванайсет години. Палавото му изражение и бързите му очички навеждаха на мисълта, че пред нея стои голям шмекер. А стърчащият от джоба му мобилен телефон, твърде скъп за неговата възраст, само потвърждаваше нейното предположение. |
| 5525 |
Мариша му пъхна в ръцете банкнота от сто рубли и най-накрая той се отправи към нотариуса и рижавата дама. Спря се близо до тях и се загледа в дисплея на мобилния си телефон, а после клекна и започна да човърка маратонката си. Не много удачен ход, но напълно подходящ за такъв малчуган. |
| 5526 |
Когато нотариусът се скри зад ъгъла, Мариша изскочи иззад будката и замаха с ръка, викайки при себе си своя малък разузнавач. Но той изглеждаше много странно – загрижен и разтревожен едновременно. А когато пресече улицата и застана пред Мариша, заговори с нея със съвсем друг тон. |
| 5527 |
Особеност на цялото ново поколение, възпитано от Интернет, рекламите и разюзданите телевизионни предавания, или личната драма на едно момче, поведението, на чиито родители без време го бе направило възрастен. Без да може да изплува от този водовъртеж, Мариша се отправи към дома си. |
| 5528 |
Говорейки за техника, Мариша имаше предвид едно малко устройство, представляващо слушалка с фуниевидно разширение, със скрита във вътрешността й електронна джаджа. Ако имаха късмет, насочвайки слушалката в необходимата посока, биха могли да чуят за какво си говорят хората на разстояние до сто метра. |
| 5529 |
Взе я и така и не му я върна. Не, защото беше алчна или непорядъчна. Просто, този неин познат, той... как по-деликатно да се изрази – се занимаваше с не съвсем благоприлични неща. Казано направо, беше крадец. Подслушвателното устройство му даваше определено предимство – да се справя без помощници. |
| 5530 |
Той подслушваше разговорите на живеещите в набелязаното от него жилище. Така бързо научаваше дали имат вкъщи пари и ценности, а ако имаха, колко са и къде ги крият. Бизнесът му вървеше отлично. Купи си дори нова, по-съвършена подслушвателна апаратура, а старата препоръча на Мариша. |
| 5531 |
Също симпатичен и явно също заинтересован от скромната й личност. За миг Лиза изпита нещо като триумф. Колко интересни мъже и всичките бяха загрижени за нейната персона. Но веднага се осъзна, че всички тези мъже не се интересуваха от нея като жена, а от онези пари, които тя скоро щеше да получи. |
| 5532 |
Няма защо да се спори, че логиката на жените е наред. Разбира се, тя се опитваше да се оправдае, че тръгва с Артур само в името на делото. Надяваше се да изкопчи от него нещо за непонятна суетня се върти около нея в последно време. Но дълбоко в душата си, тя знаеше, че не е истина. |
| 5533 |
Вашето присъствие ще придаде необходимата тежест на събранието! Нотариусът обеща повторно. Активистката се вкопчи в ръцете му с мъртва хватка, искайки от него да се закълне в здравето на собствената си майка и на всичките си живи роднини, че жив умрял, ще дойде на това важно събрание. |
| 5534 |
Отначало той сви и мина под една твърде тъмна арка. Мариша, която го следваше, си помисли, че намиращият се след арката тъмен двор също не вдъхва доверие, когато внезапно пред нея долетя шум от някаква подозрителна блъсканица. После се раздаде сподавен вик и звуци като от удари по кожена топка. |
| 5535 |
А краката им, както забеляза изплашената Мариша, бяха обути в тежки обувки. Нотариусът се опитваше да се прикрие, но незнайно защо не викаше за помощ. Дали защото още с първия удар му бяха избили зъбите и не можеше да вика, или имаше друга причина, но той само се прикриваше и толкова. |
| 5536 |
Лиза усещаше, че е близо до момента, в който щеше да ревне с глас. Кой знае защо точно сега толкова ужасно й дожаля за нея самата? За онова неродено, но толкова желано бебе, от което я бе лишил нейният мъж. За онзи живот, който бе изживяла, уверена, че до нея е любимият й и любящ я мъж. |
| 5537 |
За годините, изпълнени с фалш и лъжи. За всичко онова, което до неотдавна съставляваше целия й живот. Причина за това бяха очите на Артур, който я изгаряше със съчувствения си поглед. Струваше й се, че каквото й да му разкажеше сега, той щеше да разбере всичко, да прости и да й обясни, ако трябва. |
| 5538 |
И щом произнесе тази фраза, видя недалеч пред себе си група млади хора, всеки един, от които спокойно можеше да претендира за това име. Независимо от гнусната им външност, те бяха с момичета. Теоретично не бяха опасни за Мариша. Но само на теория, защото тя веднага разпозна двама от младите мъже. |
| 5539 |
Мариша също реши да не бърза. Зае наблюдателна позиция наблизо, но така, че компанията да не я забележи. Не се наложи да чака дълго. Младежите празнуваха своята победа над нотариуса с помощта на големи количества бира. Тази напитка не само развеселява, но предизвиква и още едно действие. |
| 5540 |
Може би, защото й го беше подарил един от бившите й възлюбени, който много бързо престана да бъде такъв. Но понеже шалът все пак беше доста скъп, тя нямаше сърце да го изхвърли. Той висеше на закачалката в антрето, претърпявайки постепенно с времето метаморфоза от снежнобял в жълтеникав. |
| 5541 |
Седем цифри и код, който не е толкова сложно да се запомни. Трябва само да оприличиш мобилния оператор със съответната реклама. Например, ако едната ви приятелка е с единия оператор, а другата – с конкурентния, просто си представете едното момиче с червено бельо, а другото със синьо. |
| 5542 |
Нека неизвестният Адам и още по-неизвестните му приятелчета вярват на тази жена в приказката за неверния жених и нещастната любов, но тя, Мариша, нямаше да повярва за нищо на света. Защото нито една жена, чийто младоженец е избягал изпод венчилото, няма да се захване да поръчва да го пребиват. |
| 5543 |
Причината не беше в пресните зеленчуци и зелената салата, които отдавна не беше хапвала и съвсем подходящо искаше да приготви за вечеря. Работата се състоеше в това, че на тази вечеря трябваше да дойде нейният нов приятел – Артур, австралийският полицай. Това предизвикваше сладък трепет у Лиза. |
| 5544 |
Без да мисли, Лиза се съгласи. Предстоеше им да си говорят за толкова много неща и трябваше да го направят не ходейки по улицата, а на усамотено място. При вида на живата, цяла и невредима леля, която в мислите си тя почти беше погребала, Лиза забрави за всичко друго на този свят. |
| 5545 |
Някаква съвсем занемарена постройка, нещо като бивш краварник или някакъв склад за селскостопанска техника. Но за каквото и да е било използвано това простиращо се от север на юг едноетажно здание, сега то беше пусто и целият му външен вид не даваше признаци, че тук е възможно да се живее. |
| 5546 |
Лиза направи още една крачка. И внезапно усети как земята под краката й изчезна. Тя успя да извика, да размаха ръце, за да запази равновесие, но падна надолу в дълбоката дупка, която ловко беше замаскирана с прогнила слама. При падането Лиза болезнено удари главата си в нещо твърдо. |
| 5547 |
Скучаещата продавачка веднага си спомни слабичката девойка – своята постоянна клиентка. Тутакси изброи всичко, което Лиза беше купила: домати, краставици, пресен лук, естрагон, босилек, кориандър, магданоз и копър. Още царевично олио и бутилка прекрасно азербайджанско полусухо червено вино. |
| 5548 |
Момичето се размърда и се опита да се изправи на крака. Това й се удаде едва при петия опит. Главата й се въртеше силно, а в краката си усещаше неприятна слабост. Ръцете й трепереха. Дали от травмата, която получи при падането, дали заради студа, дали заради страха, или от всичко взето заедно. |
| 5549 |
Така се успокояваше Лиза. Защо ли, обаче, успокоението не идваше. Точно обратното, с всяка изминала минута на нея й ставаше все по-страшно. Предназначението на тази яма, в която пропадна, й беше неясно – стените бяха от бетон, приличаше на стар пресъхнал кладенец или на някаква шахта. |
| 5550 |
По-готин, лекомислен и вятърничав човек от Верунчик нямаше да се намери на този свят – досега така си мислеше за нея Лиза. Леля й никога не бе изпитвала злоба към никого. Дори към своите бивши съпрузи, които нагло се опитваха да я излъжат и при разводите искаха да заграбят всичко. |
| 5551 |
Много бавно и мъчително. На никого не пожелавам такъв край. Лиза си помисли, че се намира в модерен театър на абсурда. И режисьорът й е дал една от главните роли, но без да й обясни в какво всъщност се състои нейната роля. Поначало той дори не бе съобщил на новата актриса, че е актриса. |
| 5552 |
Да, племенницата й била страхотно момиче. Тя била много добра. Но това, че била много добра, още не означавало, че ще й даде толкова много пари, доплавали случайно през океана до нейните ръце. А Верунчик знаела, че ако успее да се излекува, ще й трябват още пари за дългия период на рехабилитация. |
| 5553 |
Разговорът с леля й ставаше за Лиза все по-труден. Главата й продължаваше да се мае, а пред очите й летяха червени мухи. Струваше й се, че още малко и пак ще загуби съзнание. Може би ще бъде за добро, нека да загуби съзнание – мина й подобна спасителна мисъл – така нямаше да усеща как ще я убиват. |
| 5554 |
Във всеки случай, Лиза никога повече нямаше да изпита към леля си някое от онези чувства, които бе изпитвала преди. Остана единствено съжалението. Да, при това май трябваше да съжалява по-скоро себе си, отколкото леля си, убила хладнокръвно вече двама души и приготвила се за трето убийство. |
| 5555 |
Прости ми, но нямам друг изход. В ръцете на леля Вера се появи предварително приготвено парче от тухла, което тя ловко метна върху племенницата си. И щеше да я уцели, ако Лиза не бе преценила навреме, че моментът за шеги и разговори е свършил и леля й ще премине към решителни действия. |
| 5556 |
Лиза подскачаше, избягваше ударите и се въртеше. В тясната шахта това беше много трудно. И няколко камъка я удариха лошо. Много я болеше и й стана страшно. Тя разбираше, че можеше да успее да се измъкне и сто пъти подред, но на сто и първия камъкът на леля й все пак щеше да я уцели смъртоносно. |
| 5557 |
В ръцете й се появи поредната тухла. Защо ли в този момент Лиза беше сигурна, че именно това парче ще я уцели и тя нямаше да успее да се спаси от него. Не можеше да каже откъде се появи тази сигурност, но бе абсолютно убедена, че това ще бъде последното нещо, което щеше да види в своя живот. |
| 5558 |
Толкова ужасни, че Лиза се задъха и падна на земята, безсилна да помръдне, дори и да диша. Въпреки стенанията си, тя чуваше някакви приближаващи се викове отгоре. Но вече не можеше да вдигне глава и да погледне какво става там. Върху нея падна още един камък, който я удари по крака. |
| 5559 |
Лиза безпомощно потръпна, очаквайки, че точно сега ще се изсипе град от камъни, които ще я довършат окончателно. Но нищо подобно не се случи. Камъкът, който остави на крака й голяма кървяща рана, се оказа последен. След известно време тя възстанови дишането си. После рискува и помръдна. |
| 5560 |
Беше разбираемо. За нея нямаше да има дворец на бракосъчетанията, разкошна сватба с бяла рокля и прочее аксесоари. Бандитите нямаха намерение да показват, че сватбата е истинска. На тях просто им трябваше печат в паспорта на Лиза, който да удостоверява, че е омъжена за някой от тях. |
| 5561 |
Единият ти мъж умря, а вторият е вече до теб. Лиза окончателно се отчая и натъжи. В това състояние тя пристъпи прага на гражданското, прощавайки се мислено с живота, свободата и разбира се, с парите на чичо си, които така и не успя да използва. И изведнъж... се случи истинско чудо. |
| 5562 |
След всичко това, на момичетата не им оставаше нищо друго, освен да се сбогуват със следователя, да му благодарят и да си отидат вкъщи. Независимо от приказното богатство, притежателка, на което най-накрая стана Лиза, момичето продължаваше да живее в същата стара хрушчовска панелка. |
| 5563 |
За съжаление съдбата на нейната леля се оказа печална. Тялото й бе намерено близо до онази срутена сграда, където тя самата се бе опитала да убие собствената си племенница. Верунчик е била убита с изстрел в главата. Поне не се бе мъчила. И може би това е бил най-добрият край за нея. |
| 5564 |
Лиза погреба своята неразумна леля много пищно, така както и своя мъж-предател. Тя не питаеше злоба към тези двама души, които се бяха опитали да я убият. Все още обаче не разбираше, как са могли да замислят срещу нея такова чудовищно престъпление. Това просто не намираше място в главата й. |
| 5565 |
Останалите след всичко това два милиона долара, бяха напълно достатъчни младата двойка да си купи и обзаведе собствена къща с голяма градина в околностите на Сидни, където живеят и досега. И доколкото е известно на Мариша, са много, много щастливи. Оказва се, че големите пари не са залог за щастие. |
| 5566 |
А и аз съм дошла за малко. Властите в Окръг 13 бяха против това пътуване. Гледаха на него като на твърде скъпо и безсмислено начинание, като се има предвид, че поне половин дузина невидими ховъркрафти кръжат в небето, за да ме пазят, и че посещението ми няма да донесе никакви нови сведения. |
| 5567 |
Това е трудно, защото последиците от сътресението, което тя ми причини, не са отшумели напълно и мислите ми понякога все още се объркват. Освен това, от лекарствата, които ми дават, за да контролират болката и настроението ми, понякога ми се привиждат разни неща. Така предполагам. |
| 5568 |
Осъзнавам, че съм се навела, опирам лакти в коленете си и притискам главата си с ръце. Сигурно имам вид на човек, който всеки момент ще припадне. Това е недопустимо. Не и когато най после започват да намаляват дозите на лекарствата ми. Изправям се и отказвам предложението му с махване на ръка. |
| 5569 |
Няма ветрец, който да ги разпръсне. Не откъсвам очи от онова, което си спомням като някогашния път, защото когато се приземих на Ливадата, не внимавах и стъпих право на един голям камък. Само че не беше камък – беше нечий череп. Той се претърколи няколко пъти и застана с лице нагоре. |
| 5570 |
Но други, вероятно задушени от дима, са се спасили от най ужасните пламъци и сега лежат, вонящи, в различни стадии на разлагане, леш, която ще бъде разкъсана от хранещите се с мърша животни, гъсто покрити с мухи. Аз ви убих, мисля си, докато минавам край купчина трупове. И теб. И теб. |
| 5571 |
Майка ми и Прим изградили нещо като медицински пункт за ранените и се опитвали да ги лекуват с онова, което успели да съберат от гората. Гейл имал два лъка и два колчана стрели, един ловен нож, една рибарска мрежа и повече от осемстотин изпаднали в ужас хора, които трябвало да нахрани. |
| 5572 |
С помощта на онези, които били достатъчно здрави, успели да се справят в продължение на три дни. И именно тогава неочаквано пристигнали ховъркрафтите, за да ги евакуират в Окръг 13, където имало предостатъчно чисти, бели жилищни помещения, дрехи в изобилие и храна по три пъти на ден. |
| 5573 |
Лошо. Това е лошо. То извиква поток от образи, който ме измъчва, независимо дали съм будна или спя. Пийта, подложен на изтезания – давен, измъчван с огън, разкъсван, подлаган на електрошок, осакатяван, пребиван – докато Капитолът се опитва да получи информация за бунта, с каквато той не разполага. |
| 5574 |
Около мен се издигат леки вълни от пепел и покривам уста с долния край на ризата си. Това, което заплашва да ме задуши, не е мисълта какво, а кого вдишвам. И тук тревата е обгорена, и тук пепелта покрива всичко като сив сняг, но дванайсетте хубави къщи в Градчето на победителите са невредими. |
| 5575 |
Донякъде съм омаяна от косата й, защото е толкова правилна, толкова безупречна, без нито едно немирно кичурче, без нито едно цъфнало крайче. Очите й са сиви, но не като онези на хората от Пласта. Те са много светли, сякаш почти целият цвят е изтеглен от тях. С цвета на киша, която искаш да се стопи. |
| 5576 |
Сойката присмехулка. Не е достатъчно това, което сторих в миналото – това, че отправих предизвикателство срещу Капитола по време на Игрите, че им предоставих символ, около който да се обединят. Сега трябва да стана действителният водач, лицето, гласът, въплъщението на революцията. |
| 5577 |
Понякога ги слушам, а понякога просто гледам съвършено оформената коса на Коин и се опитвам да реша дали е перука. Накрая излизам от стаята, защото ме заболява главата, или е време за ядене, или защото, ако не изляза над земята, може да се разпищя. Не си правя труда да казвам нищо. |
| 5578 |
Бийти, старият изобретател от Окръг 3, когото рядко виждам, защото го изтеглиха в сектора за разработване на нови оръжия в мига, щом вече можеше да седне в леглото. Буквално го закараха заедно с леглото в някаква свръхсекретна зона и сега се появява само от време на време, когато се храним. |
| 5579 |
Пийта. Ако знам със сигурност, че е мъртъв, мога просто да изчезна в гората и никога да не погледна назад. Но докато не разбера, не мога да мръдна оттук. Чувам съскане и светкавично се обръщам. Пред вратата на кухнята, с извит гръбнак и притиснати към главата уши, стои най грозният котарак на света. |
| 5580 |
Името й приковава вниманието му. Освен собственото му име, това е единствената дума, която има някакво значение за него. Той измяуква дрезгаво и се приближава към мен. Вдигам го, галейки го по козината, после отивам до шкафа, измъквам ловната си торба и безцеремонно го натиквам вътре. |
| 5581 |
По никакъв друг начин няма да мога да го пренеса на борда на ховъркрафта, а за сестра ми той е най скъпото същество на света. Козата й, Лейди, животно, което наистина има някаква стойност, за съжаление не се появи. В слушалките чувам гласа на Гейл – казва ми, че трябва да се връщаме. |
| 5582 |
Окачам я през облегалката на стола и се втурвам нагоре към спалнята си. В гардероба виси ловджийското яке на баща ми. Преди Юбилейните игри го донесох тук от старата къща, като си мислех, че присъствието му може да бъде известна утеха за майка ми и сестра ми, когато вече съм мъртва. |
| 5583 |
Излизам на ливадата пред къщата и неистово размахвам ръце към ховъркрафта, докато Жълтурчето се мята в торбата. Смушквам го с лакът, но това само го разярява. От нищото се появява ховъркрафт и се спуска подвижна стълба. Стъпвам и силовото поле ме залепва към нея, докато ме вдигат на борда. |
| 5584 |
Никой няма да разбере напълно – защо това не е само едно цвете, нито дори цветето на президента Сноу, а обещание за отмъщение – защото никой друг не седеше в кабинета с него, когато той ме заплаши преди Турнето на победата. Тази снежнобяла роза, поставена на тоалетката ми, е изпратена лично за мен. |
| 5585 |
Просто се прибирам в нашето помещение, скитам из окръга или заспивам в някое от скривалищата си. В изоставен отдушник. Зад тръбите в пералното помещение. В Образователния център има един склад за материали, който е идеален, защото, изглежда, на никой никога не му трябват училищни материали. |
| 5586 |
Засега ме оставят на спокойствие, защото съм класифицирана като психически дезориентирана – точно така пише на пластмасовата медицинска гривна – и всички трябва да търпят разходките ми. Но това няма да продължи вечно. И същото се отнася за търпението им по въпроса със Сойката присмехулка. |
| 5587 |
Забавям се на вратата на Командването – високотехнологичната стая, служеща за съвещания и военни съвети, обзаведена с компютърни говорещи стени, електронни карти, показващи придвижването на войските в различните окръзи, и огромна правоъгълна маса с контролни табла, които не трябва да докосвам. |
| 5588 |
Точно си мисля, че може би ще успея да се измъкна, когато Плутарх, чието едро тяло е препречило телевизора, ме забелязва и настойчиво ми маха да отида при тях. Неохотно пристъпвам напред и се опитвам да си представя какво толкова интересно може да има за мен. Винаги е едно и също. |
| 5589 |
И навсякъде около теб – джунгла... зелена, жива, тиктакаща. Огромен часовник, който с всяко тиктакане отнема по малко от живота ти. Всеки час обещава нов ужас. Трябва да си представиш, че през последните два дни са загинали шестнайсет души, някои от тях – докато са те защитавали. |
| 5590 |
Розовото небе, чудовищата в джунглата и трибутите, които искат кръвта ти, се превръщат в твоя крайна реалност, единствената, която някога е имала значение. Колкото и да ти е неприятно, ще се наложи да убиеш някого, защото на арената имаш право само на едно желание. И то ти струва много скъпо. |
| 5591 |
Не съм виждала Хеймич, откакто го нападнах на борда на ховъркрафта и оставих дълги следи от нокти по лицето му. Знам, че тук му е доста тежко. Окръг 13 строго забранява всякакво производство и консумация на алкохолни напитки и дори спиртът за разтривки в болницата се държи под ключ. |
| 5592 |
Но на този етап, когато бунтовниците бележат само дребни незначителни победи, едно примирие може да доведе единствено до връщане към предишното положение. Или нещо по лошо. Зад гърба си чувам как обвиненията срещу Пийта започват да се трупат. Думите предател, лъжец и враг рикошират от стените. |
| 5593 |
Той не се опитва да стигне по далече – нито да ме целува, нито да говори за любов. Или бях твърде зле, или иска да ми даде пространство, или знае, че просто е твърде жестоко при положение, че Пийта е в ръцете на Капитола. Както и да стоят нещата, отново имам на кого да доверявам тайните си. |
| 5594 |
Щяха да бъдат още по силни, ако епидемията от шарка не е свела почти до нула раждаемостта и не е станала причина да изпитват толкова отчаяна нужда от нов генетичен фонд и нови граждани за разплод. Може би са войнствени, твърде склонни да действат по програма и донякъде лишени от чувство за хумор. |
| 5595 |
Съгласил се е да предложи идеята за примирието, ако Сноу му позволи да те представи като едно объркано бременно момиче, което не е имало представа какво става, когато е било заловено от бунтовниците. По този начин, ако окръзите загубят, все още има шанс да проявят снизходителност към теб. |
| 5596 |
Плъзгам подноса си по металната полица пред големите съдове с храна и забелязвам, че закуската е в обичайния си неизменен вид – купа с гореща зърнена каша, чаша мляко и малка порция плодове или зеленчуци. Днес има пюре от ряпа. Всички плодове и зеленчуци се отглеждат в подземните ферми. |
| 5597 |
Тръгваш си от трапезарията с достатъчно калории в тялото, за да изкараш до следващото ядене – нито повече, нито по малко. Размерът на порцията се определя според възрастта, ръста, типа телосложение, здравословното състояние и количеството физически усилия, изисквано от разписанието ти. |
| 5598 |
Например, ако не доядеш нещо и искаш да си го запазиш за по късно, не можеш да го изнесеш от трапезарията. Очевидно отначало е имало инциденти с презапасяване с храна. За двама души като Гейл и мен, които от години се занимават с прехраната на семействата си, това не е особено приятно. |
| 5599 |
При вида на Гейл няколко души повдигат вежди, но не го изхвърлят. Мислените бележки, които си водех, са станали твърде объркани, затова веднага искам лист хартия и молив. Привидният ми интерес към разискванията – показвам такъв за първи път, откакто съм тук – ги сварва неподготвени. |
| 5600 |
Най после е решено да бъдем преместени на най горното ниво, което предлага изключителен лукс – двайсет сантиметров прозорец над земята. Жълтурчето може да влиза и да излиза по своята работа. От него ще се очаква да се изхранва сам. Ако пропусне вечерния час, ще бъде заключен отвън. |
| 5601 |
Само един човек може да е измислил дизайна на този костюм, на пръв поглед – изцяло практичен, на втори – произведение на изкуството. Изработката на шлема, извивката на нагръдника, леката заобленост на ръкавите, за да се виждат белите гънки под ръцете. В неговите ръце пак съм сойка присмехулка. |
| 5602 |
Тръгваме, а аз поглеждам назад и виждам как асансьорът се затваря и пред вратите му пада метална решетка. Когато се обръщам, един пазач се е появил безшумно от едно от помещенията в далечния край на коридора. Той тръгва с широки крачки към нас, а вратата зад него безшумно се затваря. |
| 5603 |
Такъв звук издава уплашено куче, за да не го ударят, само че този е прекалено познат и човешки. С Гейл се споглеждаме само за миг, но това е достатъчно дълго време за двама души, които действат в синхрон като нас. Пускам скицника на Цина и той пада със силен трясък в краката на пазача. |
| 5604 |
Пазачът ми нарежда да изляза, но следват звуци като от сборичкване и разбирам, че Гейл е успял да го задържи по някакъв начин. За да получа отговор, се приближавам към Вения, която винаги е била най силната. Прикляквам и улавям леденостудените й ръце, които стисват моите като менгемета. |
| 5605 |
Налага се Гейл, Плутарх и аз да им помагаме. Флавий се спъва в металната решетка върху кръглата дупка на пода и стомахът ми се присвива, когато се замислям защо една стая ще има нужда от отводнителен канал. Какви ли петна от човешки страдания са били отмити с маркуч от тези бели плочки. |
| 5606 |
В болницата посрещнаха майка ми на драго сърце, но гледат на нея повече като на медицинска сестра, отколкото на лекар, въпреки че цял живот е лекувала хората. И въпреки това, никой не се намесва, когато тя въвежда тримата в една стая за прегледи, за да прецени колко сериозни са нараняванията им. |
| 5607 |
Но и към вас. За това, кой всъщност контролира нещата и какво ще се случи, ако не й се подчиняваме. Ако сте се заблуждавали, че имате някаква власт, на ваше място бих се отказала от подобни илюзии още сега. Очевидно, да произхождаш от Капитола, не е нещо, което може да ти осигури защита тук. |
| 5608 |
Запомням единствено, че радиостанцията има часовник и трябва да се върнем в Тринайсети до определения час – в противен случай ще ни отнемат разрешението да ходим на лов. Това е единственото правило, което ще се постарая да спазвам. Излизаме навън в просторната, оградена зона за тренировки до гората. |
| 5609 |
Ще бъде доста трудно да минем сами през тази ограда – висока е десет метра, винаги е електрифицирана и завършва с остри като бръснач стоманени шипове. Вървим през гората, докато изчезва от погледа ни. На една малка поляна спираме за миг и отмятаме глави, за да се насладим на слънчевата светлина. |
| 5610 |
От девет? Не е точно същото, като се има предвид всичко случило се и проследяващите устройства на глезените ни, както и фактът, че трябва да си почивам толкова често. Но мисля, че това е най близкото до щастие чувство, което мога да изпитам в момента. Тук животните са много доверчиви. |
| 5611 |
Но жена като нея, която успяваше да приготви сносна яхния от месо на диво куче и ревен, със сигурност се чувства тук като с вързани ръце. Изтощена от ловуването и недоспиването, аз се връщам в отделението си и виждам, че е опразнено. Спомням си, че са ни преместили заради Жълтурчето. |
| 5612 |
Прим ми казва, че още от обяд излъчват съобщения за събранието. Присъствието на всички жители, с изключение на онези, необходими за конкретни задачи, е задължително. Следваме упътванията, за да стигнем до Колективната зала – огромно помещение, което с лекота побира пристигналите хиляди хора. |
| 5613 |
Виждам как майка ми води група пациенти с болнични пижами и халати, които са достатъчно добре, за да ходят. Сред тях се откроява Финик – леко замаян, но много красив. Държи в ръце парче тънко въже, около трийсет сантиметра, толкова късо, че дори той не може да направи от него използваема примка. |
| 5614 |
Но все пак тя най бързо от всички разбра, че имам собствен план за действие и следователно не може да ми се вярва. Тя първа ме обяви открито за заплаха. Прокарвам пръсти през гъстата пяна във ваната. Почистването ми е само предварителна стъпка към определянето на новата ми външност. |
| 5615 |
Предполагах, че като бунтовник ще мога да приличам малко повече на себе си. Изглежда обаче, че ако си бунтовник, когото показват по телевизията, ще трябва да отговаряш на други стандарти. Изплаквам сапунената пяна от тялото си, обръщам се и виждам, че Октавия ме чака с хавлиена кърпа. |
| 5616 |
Сега, когато е без екстравагантните дрехи, тежкия грим, боядисаната коса, бижутата и дрънкулките, с които се кичеше, тя е съвсем различна от жената, която познавах в Капитола. Спомням си как един ден се появи с ярко розови букли, обкичени с примигващи цветни лампички с форма на мишки. |
| 5617 |
Питаме за Бийти и ни упътват през лабиринта, докато стигаме до огромен прозорец с бронирано стъкло. Вътре се намира първото красиво нещо, което виждам в границите на Окръг 13: изкуствена ливада с истински дървета и цъфтящи растения, откъдето се носи оживено чуруликане на колибри. |
| 5618 |
Лицето му приема онова отнесено изражение, което се изписва върху него, когато се опитва да реши нещо. – Например вземаш много фино изплетена мрежа. Заграждаш един участък и оставяш отвор около трийсет сантиметра. Вътре слагаш за примамка цветя, които имат нектар. Докато се хранят, затваряш отвора. |
| 5619 |
Вдигам го внимателно във въздуха, за да се порадвам на прекрасния баланс, елегантната изработка и извивката на краищата, която по някакъв начин напомня за криле на птица, разперени в полет. Има и още нещо. Трябва да застана съвсем тихо и неподвижно, за да се уверя, че не си измислям. |
| 5620 |
Оставям Бийти и Гейл, за да се върна при подготвителния екип и настроението ми се подобрява. Седя търпеливо през останалата част от гримирането и пробвам костюма си – сега той включва окървавена превръзка върху белега на ръката ми, която показва, че наскоро съм участвала в битка. |
| 5621 |
Тялото й изглежда по едро от моето, по внушително. Лицето й е изпоцапано, но сексапилно. Веждите й са черни и предизвикателно повдигнати. Струйки дим – които намекват, че или току що е била изгасена, или всеки момент ще избухне в пламъци – се издигат от дрехите й. Не знам коя е тази личност. |
| 5622 |
Почти е време да прекъснем за вечеря, но настояват да продължим. Утре ще се съсредоточим върху речите и интервютата, а аз ще се преструвам, че участвам в бунтовническите битки. Днес искат само един лозунг, само една реплика, от която да направят кратък пропо клип и да го покажат на Коин. |
| 5623 |
Но все пак веднага разбрах, че е прав за представянето ми. Отне му цяла сутрин да убеди останалите докъде стигат способностите ми. Че не мога да се справя с това. Не мога да застана в едно телевизионно студио, нагласена с костюм и грим сред облак от изкуствен дим, и да призова окръзите към победа. |
| 5624 |
Намираме се в една и съща стая за пръв път, откакто се нахвърлих с нокти върху лицето му. Избягвам да го гледам директно, но виждам отражението му в една от лъскавите контролни конзоли до стената. Изглежда леко прежълтял, много е отслабнал и сякаш се е смалил. За миг се изплашвам, че умира. |
| 5625 |
Връщам се в Помещението за преобразяване и гледам как струйките грим изчезват в канала, докато търкам лицето си. Момичето в огледалото изглежда изтощено, със загрубяла кожа и уморени очи, но прилича на мен. Откъсвам лентата от ръката си и откривам грозния белег от проследяващия чип. |
| 5626 |
Каска от преплетени метални нишки, която обгръща плътно главата ми. Материята е еластична като плат и може да се отмята назад като качулка, в случай че не ми е необходима непрекъснато. Жилетка за защита на жизненоважните органи. Малки бели слушалки с микрофон, прикрепени с кабел към яката. |
| 5627 |
Сега, след като трескавата дейност, довела до тази мисия, приключва, осъзнавам, че нямам представа какво ме очаква в това пътуване до Окръг 8. Всъщност, знам много малко за действителното състояние на войната. Или за това, какво ще е нужно, за да я спечелим. Или какво ще стане, ако успеем. |
| 5628 |
Двайсетгодишен договор за служба като миротворец, без да ти е позволено да се жениш или да имаш деца. Някои постъпват на служба, смятайки, че това е някаква чест, други го приемат като алтернатива на някакво наказание. Например, ако постъпиш при миротворците, ти опрощават дълговете. |
| 5629 |
Тъмнокафявите й очи са подпухнали от умора, мирише на метал и пот. Около гърлото си има превръзка, която е трябвало да бъде сменена поне преди три дни. Ремъкът на автомата, преметнат на гърба й, се впива във врата й и тя повдига рамо, за да го нагласи. Посочва на медиците да влязат в склада. |
| 5630 |
Тя изглежда млада за командир. Сигурно няма трийсет и пет. Но в гласа й звучи властна нотка, по която усещаш, че не е получила този чин случайно. До нея, в чисто новата си униформа, блестяща от чистота, се чувствам като новоизлюпено пиленце, което току що почва да се учи как да се ориентира в света. |
| 5631 |
В окръзите нямаме истински болници. Умираме вкъщи, което в момента изглежда далеч по привлекателна алтернатива в сравнение с онова, което виждам. После се сещам, че много от тези хора вероятно са изгубили домовете си в бомбардировките. По гърба ми започва да се стича пот. Дланите ми също са потни. |
| 5632 |
Но после забелязвам Пейлър, която ме наблюдава изключително внимателно, в очакване да види колко съм издръжлива, и дали някой от тях е бил прав да смята, че могат да разчитат на мен. Затова пускам Гейл и се насилвам да вляза по навътре в склада, като тръгвам в тясната ивица между две редици легла. |
| 5633 |
Започвам да обикалям, като стискам протегнатите към мен ръце, докосвам здравите части от телата на онези, които не са в състояние да движат крайниците си, поздравявам ги, питам ги как са, казвам колко се радвам да се видим. Нищо важно, никакви удивителни думи на вдъхновение. Но няма значение. |
| 5634 |
Богс е прав. Видът ми, фактът, че съм жива, е това, което ги вдъхновява. Отвсякъде се протягат нетърпеливи пръсти, които искат да ме докоснат. Когато един ранен мъж улавя лицето ми между двете си ръце, отправям безмълвна благодарност към Долтън за това, че ме посъветва да отмия грима. |
| 5635 |
Полагам всички усилия да звуча позитивно и уверена в бъдещето, но всички са наистина съкрушени, когато научават, че съм изгубила бебето. Иде ми да призная и да кажа на една разплакана жена, че всичко е било измама, ход в играта, но да представя Пийта като лъжец сега няма да е от полза за имиджа му. |
| 5636 |
На моя страна са били хиляди хора от окръзите. Била съм тяхната Сойка присмехулка, дълго преди да приема тази роля. В мен започва да се заражда някакво ново чувство. Но едва когато се качвам на една маса и махам за сбогом на всички, които дрезгаво повтарят името ми, успявам да го определя. |
| 5637 |
Не съм сигурна какво става и бягам покрай склада към алеята и площадката за излитане. Но не усещам никаква непосредствена заплаха. Небето е празно, синьо, без нито едно облаче. Улицата е пуста, ако не се броят хората, които мъкнат ранените към болницата. Няма враг, няма сигнал за тревога. |
| 5638 |
Усещам изгаряща болка над дясното си коляно. Нещо е ударило и гърба ми, но, изглежда, не е пробило жилетката ми. Опитвам се да стана, но Богс ме бута обратно надолу, като закрива тялото ми със своето. Земята се люлее под мен, докато от самолетите една след друга падат и избухват бомби. |
| 5639 |
Вместо това се нагаждат към моето темпо, за да ме пазят отстрани и в гръб. Заставям се да се впусна в спринт, докато секундите се изнизват бързо. Отминаваме втория сив склад и сега тичаме покрай една мръсно кафява сграда. Далече напред виждам избеляла синя фасада. Там е бункерът. |
| 5640 |
Този път атаката продължава по дълго, но е по далече от нас. Обръщам се на една страна и се оказвам очи в очи с Гейл. За миг светът изчезва и пред мен е само пламналото му лице, пулсът, който виждам да тупти в слепоочието му, устните му, леко разтворени, докато се опитва да си поеме дъх. |
| 5641 |
Ако пропуснем целта си, тези стрели ще паднат някъде – вероятно върху складовете от отсрещната страна на улицата. Един пожар може да бъде потушен, но щетите от експлозива може да се окажат непоправими. Внезапно те се появяват в небето – на две пресечки от нас и на височина стотина метра. |
| 5642 |
Минавам покрай ранените, покрай горящите отломки от ховъркрафти, съсредоточена върху катастрофата пред мен. Хора, които пищят и тичат насам натам, но без да могат да помогнат. Бомбите са срутили покрива на болницата и са подпалили сградата, а пациентите са останали вътре като в капан. |
| 5643 |
Питах се защо изобщо си прави труда да обсъжда подробно мотивите им. Защо да мислим като врага си понякога би имало значение. Явно днес имаше значение. Когато Гейл попита дали е разумно да се събират на едно място толкова ранени, той нямаше предвид опасността от зараза, а точно това. |
| 5644 |
Богс бързо оглежда лицето ми, после ме вдига на ръце и се втурва към площадката. По средата на пътя повръщам върху бронираната му жилетка. Не съм сигурна, защото е задъхан, но ми се струва, че въздъхва. Малък ховъркрафт, различен от онзи, който ни докара дотук, чака на площадката. |
| 5645 |
Този път няма удобни седалки и прозорци. Струва ми се, че сме в нещо като товарен ховъркрафт. Богс оказва бърза помощ на хората, за да издържат, докато се върнем в Тринайсети. Искам да си сваля жилетката, тъй като и тя е покрита с доста повръщано, но ми е много студено и се отказвам. |
| 5646 |
На масичката до леглото е поставено парчето шрапнел, което са извадили от крака ми. Лекарите се тревожат повече за уврежданията на главата от експлозиите, тъй като сътресението на мозъка не ми е минало. Но не виждам двойно, нито нещо от този род, и съм в състояние да мисля достатъчно ясно. |
| 5647 |
Само няколко кубчета хляб, накиснати в топло мляко. Рано сутринта ме викат да сляза на съвещание в Командването. Надигам се и после разбирам, че се канят да ме откарат там на болничното ми легло. Искам да ходя сама, но това е невъзможно и накрая ги убеждавам да ме сложат на количка. |
| 5648 |
Следва миг на безмълвна наслада, после – аплодисменти и гласове, които искат да видят клипа отново. Коин отстъпчиво натиска бутона за повторение и този път, тъй като знам какво ще се случи, се мъча да си представя как го гледам на собствения си телевизор вкъщи на Пласта. Изявление срещу Капитола. |
| 5649 |
Според Гейл не са искали да се изложат, ако признаят, че не са успели да ни контролират. Аз съм по великодушна – казвам, че вероятно не са искали да изгубят шанса да ни изпратят пак на външни снимки, след като веднъж вече получиха доста прилични кадри. И двете неща вероятно са верни. |
| 5650 |
Струва ми се, че съм затворила очи само за няколко минути, но когато ги отварям, трепвам при вида на Хеймич, седнал на две крачки от леглото ми. В очакване. Вероятно от няколко часа, ако часовникът е верен. Чудя се дали да не повикам свидетел, но ще трябва да се изправя пред него рано или късно. |
| 5651 |
Представям си как приемат смъртта и от двете страни. Мигът преди избухването на бомбата на земята, усещането как експлозията откъсва крилото от ховъркрафта ми и зашеметяващата спирала надолу към неизбежния край, покривът на склада, рухващ върху мен, докато съм прикована безпомощно към леглото си. |
| 5652 |
Неща, които видях лично и на записа. Неща, които предизвиках с едно дръпване на тетивата на лъка си. Неща, които никога няма да съм в състояние да залича от паметта си. На вечеря Финик донася подноса си до леглото ми, за да можем да гледаме заедно най новия пропо клип по телевизията. |
| 5653 |
В първото си интервю той се опита да ме защити в еднаква степен от Капитола и от бунтовниците, а аз не само не успях да го предпазя, но му навлякох още ужаси. На сутринта пъхам ръка в стената и се взирам замаяно в разписанието за деня. Веднага след закуска трябва да се явя на снимки. |
| 5654 |
На Гейл не му се разминава толкова лесно пред старата му къща. Кресида го снима мълчаливо няколко минути, но точно когато той измъква от пепелищата единствената останка от предишния си живот – изкривен метален ръжен, – тя започва да го разпитва за семейството му, за работата му, за живота на Пласта. |
| 5655 |
Предполагам, че това е първият разговор, който води от години насам. Музиката привлича сойките присмехулки така, както цветята привличат пчелите, и след малко той е успял да накара дузина от тях да накацат по клоните над главите ни. Потупва ме по ръката и с тънко клонче изписва в пясъка една дума. |
| 5656 |
Въпреки това мелодията беше проста и лесна, а и по онова време можех да запомня почти всяка мелодия след едно две слушания. Изведнъж майка ми изтръгна въжените огърлици от ръцете ни и се разкрещя на баща ми. Разплаках се, защото майка ми никога не крещеше, а после и Прим се разхленчи. |
| 5657 |
Успокои ме и ми каза, че всичко е наред, само че е по добре вече да не пеем песента. Майка ми просто искаше да я забравя. Затова, разбира се, всяка дума незабавно, безвъзвратно, се запечата в ума ми. С баща ми вече не я пеехме, дори не говорехме за нея. След като той умря, много често си я спомнях. |
| 5658 |
После обаче се питате дали е искал да й каже да бяга към него. Към смъртта. В последната строфа е ясно, че той чака именно това. Неговата любима, с огърлицата от въже, увиснала мъртва до него на дървото. Едно време си мислех, че убиецът е най страшният човек, когото мога да си представя. |
| 5659 |
Вероятно не, но в онзи момент не се сещах за друг. Предполагам обаче, че майка ми е смятала цялата история твърде извратена за едно седемгодишно момиче. Особено такова, което си прави собствени огърлици от въже. Бесенето далеч не беше нещо, което се случва само в някаква стара песен. |
| 5660 |
Пробиваме си път през гората и стигаме до голям камък. Двамата с Гейл едновременно обръщаме глави в една и съща посока, като двойка кучета, надушили следа в гората. Кресида забелязва и пита какво има в тази посока. Без да се поглеждаме, признаваме, че това е старата ни ловна явка. |
| 5661 |
Сега няма Окръг 12, от който да се измъкваме, няма миротворци, които да мамим, няма гладни гърла, които да изхранваме. Капитолът отне всичко това и съм на косъм да изгубя и Гейл. Спойката на взаимната нужда, която ни обвързваше и сплотяваше толкова здраво през всичките тези години, се топи. |
| 5662 |
Предполагам, че съм вървяла дотук, но следващото нещо, което осъзнавам, е, че седя на пода пред кухненските шкафове в къщата ни в Градчето на победителите. Педантично подреждам керамични буркани и стъклени бутилки в кутия. Поставям между тях чисти памучни превръзки, за да ги предпазя от счупване. |
| 5663 |
Твърде изтощена съм, за да размишлявам върху последното му обвинение. Прекарвам краткото обратно пътуване до 13, свита на една седалка, като се опитвам да не обръщам внимание на Плутарх, който говори неспирно по една от любимите си теми – оръжия, с каквито човечеството вече не разполага. |
| 5664 |
Финик стиска ръката ми за опора и се опитвам да се държа. Пийта започва да говори с отчаян тон за необходимостта от примирие. Подчертава щетите, нанесени на ключовата инфраструктура в различните окръзи, и докато говори, части от картата се осветяват, показвайки картини от войната. |
| 5665 |
Студиото е в смут. Чуваме трескави размени на реплики от кабинката им. Сноу упорито продължава речта си, като казва, че явно сега бунтовниците се опитват да провалят разпространяването на информация, която намират за уличаваща, но както истината, така и справедливостта ще възтържествуват. |
| 5666 |
Дори рутинните бомбардировки могат да нанесат тежки щети на военния ни комплекс, който знаем, че се надяват да си върнат. И, разбира се, те ни предизвикват да нанесем контраудар. Възможно е, предвид настоящия ни съюз с бунтовниците, тези неща да се възприемат като приемливи рискове. |
| 5667 |
Откакто пристигнах в Тринайсети, е имало две учения с ниска степен на тревога. Не си спомням кой знае какво за първото. Бях в интензивното отделение на болницата и мисля, че пациентите бяха освободени от участие, тъй като трудностите по преместването ни за практическо учение бяха повече от ползите. |
| 5668 |
Нито едно от двете преживявания не ме е подготвило за безсловесните, пронизителни, страховити сирени, чиито звуци сега се разнасят из Тринайсети. Невъзможно е да пренебрегна този звук, който сякаш е предназначен да хвърли в лудост населението на целия свят. Но тук е Окръг 13 и това не се случва. |
| 5669 |
Тази вечер и двете работят в болницата, така че няма начин да пропуснат учението. Ушите ми пукат и усещам очите си натежали. Намираме се на дълбочина, на каквато се слиза във въглищните мини. Единственият плюс е, че колкото по надолу слизаме в земята, толкова по приглушен става писъкът на сирените. |
| 5670 |
Ако ти си спокойна и смела, останалите ще се опитат също да бъдат такива. Ако изпаднеш в паника, тя може да се разпростре като горски пожар – обяснява Плутарх. Аз само се взирам в него. – Огънят може да се разпространи, така да се каже – продължава той, сякаш схващам твърде бавно. |
| 5671 |
Приближавам се, съобщавам буквата на нашето помещение и искам три раници. Един мъж проверява някакъв списък, издърпва определените раници от лавиците и ги мята на гишето. Слагам едната на гърба си и хващам в ръце другите две, обръщам се и виждам, че зад мен бързо се оформя група. |
| 5672 |
Връщам се на определеното за нас място, отварям една раница и намирам тънък дюшек, чаршафи, два ката сиви дрехи, четка за зъби, гребен и електрическо фенерче. Преглеждам съдържанието на другите две раници. Единствената очебийна разлика е, че в тях има както сиви, така и бели дрехи. |
| 5673 |
Къде може да е отишла? За миг здраво стисвам клепачи, за да я проследя, както бих проследила набелязана плячка по време на лов. Виждам я как реагира на сирените, втурва се да помогне на пациентите, кимвам, когато й дават знак да слезе в бункера, а после се поколебавам заедно с нея на стълбите. |
| 5674 |
Далеч напред виждам как се готвят да затворят дебелите метални врати. Бавно завъртат металните колела от двете страни. Знам, че затворят ли се веднъж, нищо на света няма да убеди войниците да ги отворят. Може би това изобщо не зависи от тях. Изблъсквам хората и крещя на войниците да почакат. |
| 5675 |
Почти всички са заели определеното им място след затварянето на вратите, така че се налага да прекося разстоянието до новия ни дом под погледите на поне петстотин души. Мъча се да изглеждам съвършено спокойна, за да компенсирам безумното си блъскане из тълпата. Сякаш ще заблудя някого. |
| 5676 |
Едва не изсъсквам и на него. Прим е настанила Жълтурчето на долното легло, увит в одеяло, така че се подава само муцуната му. По този начин обича да лежи, когато има гръмотевици – единственото нещо, което наистина го плаши. Майка ми внимателно прибира кутията си в нишата за багаж. |
| 5677 |
Всички ще умрем, казвам си аз. Поглеждам нагоре, като очаквам да видя как по протежение на тавана се отварят огромни пукнатини и върху нас се сипят масивни късове камъни, но самият бункер само се разтърсва леко. Светлините изгасват и усещам дезориентацията, предизвикана от пълната тъмнина. |
| 5678 |
Дали биха могли да ни защитят от ядрено нападение? А дори и да са стопроцентово ефективни при възпирането на радиацията, което едва ли е така, дали изобщо някога ще можем да излезем от това място? Мисълта да прекарам каквото е останало от живота ми в това каменно подземие ме ужасява. |
| 5679 |
Нужните средства. Общ термин, който по някакъв начин включва всичко, което му е било нужно, за да вдигне тревога. Знанието, благоприятната възможност, куража. И още нещо, което не мога да определя. Пийта водеше някаква вътрешна битка, сякаш се затрудняваше да изрече предупреждението. |
| 5680 |
Сензорите показват, че първата ракета не е била ядрена, но много мощна. Очакваме, че ще последват още. Докато трае нападението, гражданите трябва да останат в определените им зони, освен ако не получат друго нареждане. Един войник съобщава на майка ми, че имат нужда от нея в пункта за първа помощ. |
| 5681 |
После издърпвам пред нея един дюшек, на който да легнем двете със сестра ми. Пускат ни на малки групи да отидем до тоалетната и да си измием зъбите. За днес душовете са отменени. Свивам се заедно с Прим на дюшека, като сгъвам одеялата на два ката, защото пещерата излъчва влажен хлад. |
| 5682 |
През това време падат още четири противобункерни ракети, всички – масивни, всички – много разрушителни, но атаката не е сгъстена. Интервалите между бомбите са по цели часове – точно когато си мислиш, че нападението е свършило, нова експлозия изпраща шокови вълни, които те разтърсват отвътре. |
| 5683 |
Екраните ни никога не се включват и получаваме само кратки последни новини в аудио формат от Коин относно естеството на бомбите. Безспорно, войната продължава да се води, но какво точно е положението няма никаква представа. Вътре в бункера, сътрудничеството е най важното правило. |
| 5684 |
Доставя ми удоволствие, защото според мен показва колко е глупав, но кой знае защо, всички тук го смятат за умен и възхитителен. Дори ми отпускат специален комплект батерии – огромно разточителство, – които да използвам за тази цел. Гражданите на Окръг 13 наистина жадуват за развлечения. |
| 5685 |
Електричеството ту идва, ту гасне: понякога лампите светват силно и ярко, друг път присвиваме очи в полумрака. Когато идва време за лягане, гасят лампите и включват аварийните светлини във всяко отделение. Прим, която е решила, че стените ще издържат, прегръща Жълтурчето и ляга на долното легло. |
| 5686 |
Едно силно разтърсване от противобункерна ракета ще е достатъчно да ме разбие на причудливи, остри като бръснач парченца. Когато и най неспокойните хора потъват в сън, внимателно се измъквам от одеялото и тръгвам на пръсти през пещерата, за да намеря Финик. Кой знае защо усещам, че той ще разбере. |
| 5687 |
При положение, че не те бях предупредил преди Юбилейните игри, трябваше да си държа устата затворена за начина, по който действа Сноу. – Финик дръпва рязко края на въжето си и един сложен възел отново се превръща в права линия. – Работата е там, че не го знаех, когато се запознахме. |
| 5688 |
Изглежда, че под онова горещо розово небе, когато Пийта беше на границата между живота и смъртта, най после съм успяла. И по този начин му дадох оръжието, което му беше нужно, за да ме пречупи. Двамата с Финик дълго време седим мълчаливо и гледаме как възлите се разпадат и изчезват. |
| 5689 |
Дотогава вземи моето. Прекарвам остатъка от нощта, седнала на дюшека си, като вманиачено правя възли и ги показвам на Жълтурчето за внимателен оглед. Ако някой му се стори подозрителен, той замахва с лапа, сваля го на земята и го захапва няколко пъти, за да се увери, че го е довършил. |
| 5690 |
На сутринта пръстите ме болят, но не се предавам. Тъй като вече са изминали двайсет и четири часа в пълна тишина, Коин най после обявява, че можем да напуснем бункера. Старите ни жилищни отделения са разрушени от бомбардировките. Всички трябва да следват точните указания как да стигнат до новите. |
| 5691 |
Изпивам последната глътка от дъното на чашата и усещам лек прилив на енергия. Изкачваме последната стълба, Богс натиска някакъв лост и люкът се отваря над нас. Нахлува свеж въздух. Вдишвам го на големи глътки и за първи път си позволявам да почувствам колко много съм мразела бункера. |
| 5692 |
Не мога да си наложа да спра. Приписвам го на кафето и се съсредоточавам върху задачата да забавя дишането си, което е прекалено учестено за темпото, с което се движа. По пръстта и тревата започват да се появяват отломки. Стигаме до първия кратер, трийсетина метра широк и незнайно колко дълбок. |
| 5693 |
Кафето беше огромна грешка. Това, от което нямах нужда, беше стимулант. Тялото ми видимо трепери и не мога да си поема дъх. След дните, прекарани в бункера, примижавам, независимо в каква посока се обръщам, и очите ме болят от светлината. Дори на хладния ветрец по лицето ми се стичат струйки пот. |
| 5694 |
Поставям юмруци на хълбоците си. После ги отпускам отстрани по тялото си. Устата ми много бързо се пълни със слюнка и усещам как в дъното на гърлото ми се надига позив за повръщане. Преглъщам с усилие и разтварям устни, за да мога да изрека глупавата реплика и да отида да се скрия в гората и. |
| 5695 |
Ръцете – застинали неподвижно. Очите – немигащи. Аз стоя над телата им, поглеждам ги за последен път, излизам от стаята, където лежат. Но когато отварям вратата, за да изляза навън в света, там има само огромна празнина. Бледо сиво небитие – единственото, съдържащо се в моето бъдеще. |
| 5696 |
Това е човек, прекарал целия си зрял живот в пиянство, опитвайки се да се упои, за да забрави престъпленията на Капитола. Шестнайсетгодишното момче, спечелило Вторите Юбилейни игри, сигурно е имало любими хора – семейство, приятели, може би любимо момиче – и се е борило да се върне при тях. |
| 5697 |
Президентът Сноу сигурно се пита как ми е въздействала кръвта на пода и неговите рози. Ако иска да бъда сломена, значи трябва да му покажа точно обратното. Но едва ли ще е убедително, ако само изкрещя няколко дръзки закани пред камерата. А и така няма да спечеля никакво време за спасителния екип. |
| 5698 |
Но някои тайни са твърде съблазнителни, за да останат несподелени. Не познавам хората, чиито имена назовава Финик – изглежда всички са изтъкнати граждани на Капитола – но от разговорите на подготвителния екип, които съм слушала, знам какво внимание може да привлече и най дребното прегрешение. |
| 5699 |
Щом една несполучлива прическа се превръща в повод за безкрайни клюки, какво могат да породят обвиненията в кръвосмешение, коварство, изнудване и палежи? Още докато вълните от шок и контраобвинения бушуват над Капитола, хората там ще чакат, както чакам аз сега, да научат за президента. |
| 5700 |
Отрова. – Финик започва от началото на политическата кариера на Сноу, за която не знам нищо, и продължава към настоящето, като изрежда един след друг случаите на мистериозна смърт на съперници на Сноу или, още по лошо, негови съюзници, които са представлявали потенциална заплаха. |
| 5701 |
Хора, паднали внезапно мъртви по време на банкет, или бавно, необяснимо превръщащи се в сенки само за броени месеци. Смърт, приписвана на отравяне с развалена риба, неуловимо действащи вируси или незабелязано отслабване на аортата. Сноу, лично отпиващ от отровната чаша, за да отклони подозрението. |
| 5702 |
Говори се, че именно затова носи розите, които издават толкова силен аромат. Казват, че го прави, за да прикрие мириса на кръв от възпалените рани в устата си, които никога няма да зараснат. Говори се, говори се, говори се... Сноу има списък и никой не знае кой ще е следващият. Отрова. |
| 5703 |
Взривяваме разни неща на стрелбището. Поради опасността от разкриване спасителният отряд не се свързва с нас. В три следобед, уречения час, заставаме напрегнати и мълчаливи в дъното на стая, пълна с монитори и компютри, и гледаме как Бийти и екипът му се опитват да установят контрол в ефира. |
| 5704 |
Обичайната му нервна разсеяност е отстъпила на решителност, която не съм виждала досега. По голямата част от интервюто ми е отпаднала, останало е само толкова, колкото да покаже, че съм жива и все още готова да се боря. Най много време е отделено на пикантния и кървав разказ на Финик за Капитола. |
| 5705 |
Там цари суматоха, лекарите крещят заповеди, по коридорите се движат колички с ранени. Пътят ни е препречен от болнична носилка на колела, върху която лежи в безсъзнание измършавяла млада жена с обръсната глава. По тялото й се виждат синини и рани, от които се процежда гной. Джоана Мейсън. |
| 5706 |
Поне вече не съм в клаустрофобичния цилиндър, заобиколена отвсякъде с бръмчащи машини, заслушана в някакъв безплътен глас, който ми казва да не мърдам, когато се опитвам да разбера дали още мога да дишам. Дори сега, когато ме увериха, че няма да има трайно увреждане, с усилие си поемам въздух. |
| 5707 |
Главните тревоги на медицинския екип – увреждане на гръбначния стълб, на трахеята, на вените и артериите – се оказаха неоснователни. Синини, дрезгав глас, болки в ларинкса, тази странна лека кашлица – това не са поводи за тревога. Всичко ще бъде наред. Сойката присмехулка няма да изгуби гласа си. |
| 5708 |
Накрая нямат друг избор, освен да ми дадат успокоително. Събуждам се и се чудя дали отсега нататък ще заспивам единствено по този начин – с инжекция в ръката. Радвам се, че през следващите няколко дни ми е забранено да говоря, защото нямам желание нито да говоря, нито да правя нещо. |
| 5709 |
Високите дози отрова от хрътоси започват да излизат от тялото му. Лекуват го само непознати, коренни жители на Окръг 13 – не се допуска да го вижда никой от родния ни окръг или от Капитола – за да не събуждат опасни спомени. Екип от специалисти разработва стратегия за възстановяването му. |
| 5710 |
Не може да се каже, че някой от нас е особено добра компания за другия. След трийсетина секунди вече ми е ясно, че не мога да понеса да стоя затворена в тази подземна килия и оставям Жълтурчето да се оправя само. Изгубвам се няколко пъти, но накрая успявам да стигна в Отдела за специална отбрана. |
| 5711 |
Тъй като през по голямата част от времето, прекарано досега в Тринайсети, бях дезориентирана, разтревожена, разгневена, подложена на преобразяване или лежах в болницата, не мога да кажа, че отсъствията на Гейл са ми причинили някакво неудобство. А и нещата между нас не вървят особено хармонично. |
| 5712 |
Става въпрос не толкова за механиката на капаните, колкото за психологическия момент зад тях. Залагане на скрити капани из район, в който се съдържа нещо съществено важно за оцеляването. Воден или хранителен запас. Сплашване на набелязаните жертви, за да се втурнат към още по унищожителна опасност. |
| 5713 |
Поставяне на потомството в опасност, за да се привлече действително набелязаната жертва – родителят. Примамване на жертвата към място, което изглежда като сигурно убежище – където я чака смърт. По нататък Гейл и Бийти изоставят техниките за лов в гората и се насочват към по човешки пориви. |
| 5714 |
Ще намерят някой, с когото Пийта може да има общи спомени от детството, но нищо свързано с теб. Сега подбират хора. Знам, че това ще бъде трудна задача, тъй като всички, с които Пийта има общи спомени от детството, най вероятно ще са от града, а почти никой от тези хора не се е спасил от пламъците. |
| 5715 |
Бях чула, че тя и по малкият й брат са оцелели. Родителите й, които държаха магазина за обувки в града, нямали такъв късмет. Изглежда по възрастна, облечена в униформата на Окръг 13, която не стои добре на никого, а дългата й руса коса е прибрана в практична плитка вместо някогашните й къдрици. |
| 5716 |
Не се мъчи да се освободи от ремъците, но ръцете му непрекъснато се присвиват в нервни гърчове. Изражението му е малко по ясно, отколкото когато се опита да ме удуши, но все още не е неговото. Когато вратата тихо се отваря, очите му се разширяват тревожно, после се изпълват с объркване. |
| 5717 |
Той не само ме мрази и иска да ме убие, но и вече не вярва, че съм човешко същество. Не ме заболя толкова, когато се опита да ме удуши. Около мен членовете на лекуващия екип пишат като луди, за да не пропуснат нито дума. Хеймич и Плутарх ме хващат за ръцете и ме извеждат от стаята. |
| 5718 |
От въздуха Орехът изглежда като съвсем обикновена планина с няколко входа по склоновете, но в него има огромни пещери, образувани от изсичането на каменни блокове, които били извадени на повърхността и транспортирани по тесните, стръмни пътища, за да се използват за строителството на сгради. |
| 5719 |
Само като погледнете бунтовниците от Окръг 2, ще разберете, че са получавали прилични грижи и храна в детството си. Едни станали работници в кариерите и мините, други били обучени за работа в Ореха или постъпили на служба при миротворците. Още от малки се обучавали в бойни изкуства. |
| 5720 |
Малобройните входове към него са солидно укрепени, сърцевината му – безопасно обгърната от планините. Макар че всички други окръзи вече са изтръгнали контрола от ръцете на Капитола, Втори все още не може да се освободи от неговата хватка. Всеки ден правя каквото мога, за да помогна. |
| 5721 |
Записвам кратки пропове със снимачния си екип. Не ме допускат в истински бойни действия, но ме канят на съвещанията относно състоянието на войната – което е много повече от онова, което правеха в Тринайсети. Тук е много по добре. По свободна съм, на ръката ми няма разписания, имам повече време. |
| 5722 |
През деня ми е разрешено да ловувам, стига да взема със себе си охрана и да не се отдалечавам много. В разредения, студен планински въздух усещам как част от физическите ми сили се връщат, а умът ми се прояснява. Но с проясняването осъзнавам още по болезнено какво са причинили на Пийта. |
| 5723 |
Понякога, когато съм сама, изваждам перлата от скривалището й в джоба ми и се опитвам да си спомня момчето с хляба, силните ръце, които прогонваха кошмарите във влака, целувките на арената. Да се насиля да нарека с думи това, което изгубих. Но каква е ползата? Това нещо вече го няма. |
| 5724 |
Гейл изсумтява раздразнено. Въпреки това, след като предаваме птиците в кухнята и доброволно си предлагаме услугите да се върнем в гората, за да съберем подпалки за огъня, аз се озовавам в прегръдките му. Устните му леко докосват избледнелите синини по врата ми и се насочват към устата ми. |
| 5725 |
Дарий се беше подпрял на колоната на сергията и ме гъделичкаше по бузата с крайчеца на плитката ми, докато аз отблъсквах ръката му. Той обясняваше защо една от неговите целувки си заслужава цената на един заек, или може би два, тъй като всички знаят, че червенокосите мъже са най мъжествени. |
| 5726 |
Но едва когато виждам клип, в който тя е на бойното поле, начело на нападение срещу главния вход на Ореха, нещо прищраква в ума ми и осъзнавам, че се намирам в компанията на още една победителка. Лайм, жената трибут от Окръг 2, която е спечелила своите Игри на глада преди едно поколение. |
| 5727 |
Следобедът се влачи бавно и мъчително и разговорът все се връща към стратегия, която е опитвана многократно – щурмуването на входовете. Виждам как Лайм започва да се изпълва с раздразнение, защото вече са се провалили толкова много варианти на този план, загинали са толкова много от войниците й. |
| 5728 |
Никой не се съмнява, че Гейл би пожертвал живота си по този начин в името на каузата. Може би всички бихме направили същото, ако бяхме шпиони и ни беше даден избор. Сигурно и аз бих го направила. Но такова решение е безсърдечно, когато го вземаш за други хора и онези, които ги обичат. |
| 5729 |
Планинските склонове са естествено нестабилни, но сега са отслабени от експлозиите и направо се стичат. Цели участъци от Ореха рухват пред очите ни, заличавайки всяка следа от човешко присъствие. Стоим безмълвни, дребни и незначителни, докато каменните вълни се срутват с тътен надолу по планината. |
| 5730 |
Тя изтича от мястото си, сграбчи ръкава на палтото ми и започнахме да си проправяме път през потоците от хора, които се изсипваха по улиците, за да се стекат при главния вход на мината. Намерихме майка си, вкопчила пръсти във въжето, което бяха опънали набързо, за да възпира тълпата. |
| 5731 |
Защото я търсехме ние, вместо да е обратното. Асансьорите скърцаха върху обгорените въжета и изсипваха навън почернели от дима миньори. С появата на всяка група се разнасяха викове на облекчение, роднините се провираха под въжето да отведат своите съпрузи, съпруги, деца, родители, братя и сестри. |
| 5732 |
Телевизионният ми екип, разположен на площада със специални камери, дава знак, че е готов. Казвам на Хеймич да започва, после включвам микрофона си и слушам внимателно как диктува първата реплика от речта. Огромно мое изображение светва върху един от екраните на площада, когато започвам. |
| 5733 |
Вътре в гарата като разцъфващо цвете избухва пламък – един от влаковете сигурно гори – и гъст, черен дим се разстила по прозорците. Хората нямат избор и започват да напират навън към площада – задушават се, но предизвикателно размахват оръжия. Обхождам с поглед покривите около площада. |
| 5734 |
В полусънното състояние, в което ме е потопил морфлингът, Пийта прошепва думата и аз тръгвам да го търся. Това е ефирен свят с виолетов оттенък, без твърди ръбове и с много скришни места. Провирам се през облаци, вървя по едва очертани пътеки, долавям уханието на канела, на копър. |
| 5735 |
Бях под въздействието на сънотворен сироп. Покатерих се на един клон, за да се прехвърля обратно в Окръг 12 през електрическата ограда, паднах и си ударих крака. Пийта ме сложи да си легна и го помолих да остане с мен, докато заспя. Той прошепна нещо, което не успях да чуя съвсем ясно. |
| 5736 |
Морфлингът притъпява силата на всички емоции, затова сега вместо пробождане на тъга изпитвам само празнота. Кухо мъртво пространство там, където някога цъфтяха цветя. За нещастие, във вените ми не е останало достатъчно от лекарството, за да не усещам болката в лявата страна на тялото си. |
| 5737 |
Бихте си помислили, че след загубата на важен телесен орган ви се полага да останете на легло няколко седмици, но по някаква причина моите лекари искат да стана и да проходя почти веднага. Въпреки морфлинга, през първите няколко дни болката отвътре е жестока, но след това значително намалява. |
| 5738 |
На съобщението, че се търсят деца, които да изпеят сватбената песен на Окръг 4, се отзовават почти всички деца. Няма недостиг на доброволци, които да помогнат за изработването на украсите. В трапезарията хората обсъждат развълнувано събитието. Може би причината е и в нещо повече от празненствата. |
| 5739 |
Смее се на неподходящи места в разговора или изведнъж престава да говори. Зелените й очи се фиксират върху някоя точка така напрегнато, че се мъчиш да разбереш какво вижда в празния въздух. Понякога без никаква причина притиска ушите си с ръце, сякаш за да заглуши мъчителен звук. |
| 5740 |
Не, не се налага да се преструвам, че съм щастлива заради тях. След целувката, която скрепява съюза, след поздравленията и наздравицата с ябълков сайдер, цигуларят подхваща мелодия, която омайва всички от Окръг 12. Може и да бяхме най малкият, най беден окръг в Панем, ние умеем да танцуваме. |
| 5741 |
Тъй като в зимните вечери имахме много време да се упражняваме, всъщност си партнираме доста добре. Казвам й да не се тревожи за натъртените ми ребра и заставаме в редицата. Боли ме, но удоволствието да покажа на Сноу как танцувам с малката си сестра напълно заличава другите чувства. |
| 5742 |
Сините очи се приковават незабавно върху мен. На всяка ръка има три колана и тръбичка за парализиращ газ в случай, че почне да буйства. Той обаче не се мъчи да се освободи, а ме наблюдава с предпазливото изражение на човек, който все още не е изключил възможността да се намира до мут. |
| 5743 |
Намирам една топла тръба в някакво перално помещение и се скривам зад нея. Минава много време, преди да разбера защо съм толкова разстроена. Когато разбирам истината, тя е почти убийствена. Всичките тези месеци, в които приемах за даденост, че Пийта ме смята за прекрасна, приключиха. |
| 5744 |
На другата сутрин, когато се явяваме за тренировки в седем и половина, действителността ме удря право в лицето. Включили са ни в клас от относително начинаещи, всички са на четиринайсет петнайсет години, което ми се струва малко обидно, докато става очевидно, че те са в далеч по добра форма от нас. |
| 5745 |
Двайсет и четири инжекции в ребрата по късно, лежа просната върху болничното си легло и стискам зъби, за да се сдържа и да не помоля да ми сложат системата с морфлинг. Тя е до леглото ми, за да мога да я включа за малко, ако имам нужда. Не съм я използвала напоследък, но я задържах заради Джоана. |
| 5746 |
Днес изследваха кръвта ми да се уверят, че се е изчистила от обезболяващото, тъй като смесицата от двете лекарства – морфлинга и онова, от което ребрата ми пламнаха – има опасни странични ефекти. Дадоха ясно да се разбере, че ме чакат няколко тежки дни. Но аз им казах да действат. |
| 5747 |
Струва ми се, че почти усещам миризмата на горяща плът от кръга около гърдите си, и борбата на Джоана със симптомите на абстиненцията. По рано, когато се извинявам, че съм й прекъснала морфлинга, тя махва пренебрежително с ръка и казва, че това така или иначе е трябвало да се случи. |
| 5748 |
Пак се отказвам след около една миля и се боря с изкушението да си сваля ризата, за да разхладя ребрата си, които горят. Насилвам се да изям полевия обяд от подгизнала риба и задушено цвекло. Джоана изяжда половината от купичката си, преди да я повърне. Следобед се учим да сглобяваме пушките си. |
| 5749 |
Хеймич казва, че тя най добре може да ме защити, когато Пийта изпадне в някакъв яростен изблик по мой адрес. Винаги застава на моя страна и отдава пристъпите му на изтезанията, на които са го подложили в Капитола. Тя има по голямо влияние върху него от всеки друг, защото той наистина я познава. |
| 5750 |
Из цялата трапезария се чувства освежаващият ефект на едно хубаво ядене и как то прави хората по мили, по забавни, по изпълнени с оптимизъм, и им напомня, че не е грешка да продължават да живеят. По добро е от всяко лекарство. Затова се опитвам да се храня по дълго и се включвам в разговора. |
| 5751 |
Дълбоко във вътрешността на Тринайсети са построили градски квартал от Капитола. Инструкторът ни разделя на взводове по осем души и ни възлага задачи – да заемем позиция, да унищожим мишена, да претърсим жилище, – които се мъчим да изпълним, сякаш наистина си пробиваме път с оръжие в Капитола. |
| 5752 |
При една погрешна стъпка се задейства сухопътна мина, на някой покрив се появява снайперист, пушката ти засича, разплакано дете те подмамва в засада, командирът на взвода ти – който е безтелесен глас в слушалките – бива улучен от шрапнел и трябва да прецениш какво да правиш без заповеди. |
| 5753 |
С Джоана сме единствените, които си слагат противогазите навреме. Останалите от отряда ни са зашеметени в продължение на десет минути. А уж безвредният газ, от който вдишах няколко пъти, ми причинява отвратително главоболие до края на деня. Кресида и екипът й ни снимат на стрелбището. |
| 5754 |
Белезниците са свалени, но все още постоянно го придружават двама пазачи. Следобед го виждам да се упражнява с група начинаещи. Не знам какво си въобразяват. Щом едно спречкване с Дели може да го доведе дотам, че да почне да спори със себе си, изобщо не би трябвало да се учи да сглобява пушка. |
| 5755 |
Много се говори за началната офанзива, чиято цел е да се превземат железопътните тунели, водещи към Капитола. Само няколко дни преди момента, определен за потеглянето на първите войски, Йорк неочаквано ни съобщава, че ни е препоръчала за изпита и двете с Джоана трябва да се явим незабавно. |
| 5756 |
Поставена съм в ситуация на засада. Почти мигновено се появяват миротворци и трябва да се добера до сборния пункт, за да се срещна с разпръсналия се взвод. Бавно напредвам по улицата, като отстранявам миротворци по пътя си. Двама на покрива от лявата ми страна, трети – във входа пред мен. |
| 5757 |
Измъчва ме чувството, че ако е много лесно, сигурно нещо ми убягва. Намирам се на две сгради от целта си, когато положението започва да става напечено. Половин дузина миротворци връхлитат иззад ъгъла. Превъзхождат ме по огнева мощ, но забелязвам нещо. В канавката се търкаля варел с бензин. |
| 5758 |
Тази програма, която един от нашите хора отмъкна, когато избягахме от Капитола, съдържа най новата информация, с която разполагаме. Не знаят, че я имаме. Но дори при това положение има вероятност през последните няколко месеца да са активирани нови клопки. Именно пред това ще се изправите. |
| 5759 |
Несъзнателно пристъпвам към масата и накрая съм на сантиметри от холограмата. Протягам ръка и хващам в шепа бързо примигваща зелена светлина. Към мен приближава някой друг – усещам напрегнатото му тяло. Финик, разбира се. Защото само един победител би видял това, което аз забелязвам веднага. |
| 5760 |
Но тя се състои само да пропусна военната подстрижка, защото искат по време на очакваната капитулация Сойката присмехулка да прилича възможно най много на момичето от арената. Заради камерите, нали се сещате. Свивам рамене, за да покажа, че въпросът за дължината на косата ми е напълно безразличен. |
| 5761 |
Когато му казвам какво искам да направя, той ми написва пропуск, за да мога да отида в гората по време на часа за размисъл при условие да не се отдалечавам много от пазачите. Изтичвам в отделението си с намерението да използвам парашута, но той е свързан с прекалено много неприятни спомени. |
| 5762 |
Те толкова си приличат в униформа, че не ги различавам, докато не забелязвам, че в очите на Лийг 1 има странни жълти петънца. Двама по възрастни мъже, Мичъл и Хоумс, които не са много приказливи, но могат да почистят с изстрел праха от ботушите ви от петдесетина метра разстояние. |
| 5763 |
Не съм им казала, че отбранителните позиции на Капитола са като огледално отражение на оръжията на арената, но фактът, че отивам на война, е ужасен сам по себе си. Майка ми дълго време ме прегръща силно. Усещам сълзи по бузата й – нещо, което тя сдържа, когато ме избраха за Игрите. |
| 5764 |
За спомен от момчето с хляба. Един ховъркрафт ни откарва не къде да е, а в Окръг 12, където пред огневата зона е подготвена импровизирана зона за транспортиране. Този път няма луксозни влакове, а товарен вагон, претъпкан догоре с войници в тъмносиви униформи, които спят с глави върху раниците си. |
| 5765 |
Собствените ни ховъркрафти бяха принудени да останат на земята, след като противовъздушните ракети на Капитола унищожиха първите няколко вълни. Битките в тази война ще се водят по улиците с – да се надяваме – само незначителни щети върху инфраструктурата и минимум човешки жертви. |
| 5766 |
Но е далеч по добро от моята хартиена карта. Холото се задейства от гласа на съответния командир, който се представя по име. Щом започне да работи, то реагира на гласовете на останалите във взвода, така че ако, да кажем, Богс загине или бъде сериозно ранен, някой друг да поеме командването. |
| 5767 |
Никога не те е харесвала. Пийта е този, когото тя искаше да измъкне от арената, но никой друг не беше съгласен. Ти я принуди да даде имунитет на другите победители, с което влоши още повече положението. Но и това може да се пренебрегне, като се има предвид колко добре се представи. |
| 5768 |
Усещам напрежение. Отначало си мисля, че то се дължи на Пийта, но към края на вечерята си давам сметка, че доста недружелюбни погледи са насочени към мен. Това е бърз обрат, тъй като съм напълно сигурна, че когато Пийта се появи, всички бяха загрижени колко опасен може да се окаже, особено за мен. |
| 5769 |
Някои спят под открито небе, близо до печката в средата на лагера ни, докато други се оттеглят в палатките си. Лийг 1 най после се е предала на мъката от смъртта на сестра си и през брезента чуваме приглушения й плач. Лягам в палатката си, като размишлявам върху думите на Хеймич. |
| 5770 |
Не мога да измисля никакъв план. В сравнение с това задачата да прекося смъртоносната арена, да намеря Сноу и да го застрелям в главата изглежда като детска игра. В полунощ изпълзявам от палатката си и се настанявам на едно походно столче близо до печката, за да остана на пост заедно с Джаксън. |
| 5771 |
Дали човекът от другата страна на печката ме е спасил или ме е пожертвал. Без особено усилие животът ми бързо се превръща в кошмар. Изведнъж изпитвам желание да разкажа на Пийта всичко за това, кой е той, и коя съм аз, и как в крайна сметка се озовахме тук. Но не знам откъде да започна. |
| 5772 |
Пуснаха прекалено силно напрежение и сърцето й спря веднага. Трябваха им няколко дни, за да довършат него. Биха го, рязаха части от тялото му. Непрекъснато му задаваха въпроси, но той не можеше да говори, само издаваше ужасни животински звуци. Нали разбирате, те не искаха информация. |
| 5773 |
Те изгубиха живота си заради мен. Добавям ги към личния си списък с жертви, който започна на арената, а сега наброява хиляди. Когато вдигам очи, виждам, че разказът е повлиял различно на Гейл. Изражението му говори, че няма достатъчно планини за взривяване, нито достатъчно градове за унищожаване. |
| 5774 |
С ужасяващия разказ на Пийта, все още пресен в умовете ни, вървим с хрущене из улиците, осеяни с изпочупени стъкла, докато стигаме до целта си – квартала, който трябва да превземем. Целта може да е малка, но истинска. Събираме се около Богс да разгледаме холографското изображение на улицата. |
| 5775 |
Редуваме се да пресъздаваме реакциите си. Падаме на земята, правим гримаси, притискаме се към стената. Знаем, че трябва да се отнасяме сериозно към работата си, но цялото нещо ни се струва малко глупаво. Особено когато се оказва, че не съм най лошият актьор във взвода. Съвсем не. |
| 5776 |
Но не мога да определя откъде идва. Стигам първа до Богс, мъча се да разгадая разкъсаната плът, липсващите крайници, да намеря нещо, с което да спра червения поток, който се лее от тялото му. Хоумс ме избутва настрани и отваря комплект за първа помощ. Богс стиска силно китката ми. |
| 5777 |
Вдигам го, избърсвам го с голи ръце и го връщам на командира си. Хоумс е сложил превръзка върху остатъка от лявото бедро на Богс, но тя вече е мокра. Мъчи се да стегне другия крак с турникет над оцелялото коляно. Останалите от взвода са се подредили в защитна формация около телевизионния екип и нас. |
| 5778 |
Невъзможно е да се върнем по пътя, по който дойдохме. Разнася се оглушителна стрелба, когато Гейл и Лийг 1 започват да си пробиват път с експлозии през камъните към далечния край на пресечката. Разбирам какво правят едва когато на десетина метра от мен избухва нова бомба и отваря дупка в улицата. |
| 5779 |
Джаксън успява някак да му сложи белезници, но от това той само започва да буйства още повече и те са принудени да го заключат в един килер. В хола се чува затръшването на входната врата, крещят хора. После по коридора се разнасят тежки стъпки, докато черната вълна минава с рев покрай сградата. |
| 5780 |
Холото не показваше, че кварталът, от който току що излязохме, е миниран, че там се намира черният гейзер или че мрежата е направена от бодлива тел. Освен това, сега знаят позицията ни и може да се наложи да се справяме с миротворци. Усещам, че всички са вперили поглед в мен и прехапвам устната си. |
| 5781 |
Дебел почти два сантиметра слой от черното лепкаво вещество покрива почти три четвърти от коридора. Докосвам го предпазливо с върха на ботуша си и установявам, че прилича на гел. Повдигам крака си – веществото се разтяга, отскача и се връща на мястото си. Правя три крачки в гела и поглеждам назад. |
| 5782 |
Гелът става малко по плътен, докато прекосявам хола. Внимателно отварям външната врата, като очаквам цели литри от веществото да се излеят вътре като порой, но то запазва формата си. Розово оранжевият квартал изглежда така, сякаш са го потопили в черен лак и са го оставили да изсъхне. |
| 5783 |
Хоумс разбива ключалката с лост и нареждам на другите да влизат. Оставам на улицата още минута, докато и последните следи от стъпките ни изчезват и после затварям вратата зад себе си. Фенерчетата на пушките ни осветяват голям хол с огледални стени – отвсякъде ни гледат собствените ни отражения. |
| 5784 |
Има коридор и две спални с бани. Витата стълба в хола води към втория етаж, който представлява едно помещение. Тук няма прозорци, но лампите са оставени да светят – вероятно от някой, който се е евакуирал набързо. Огромен телевизионен екран, празен, но излъчващ меко сияние, заема едната стена. |
| 5785 |
Плюшени кресла и канапета са разпръснати из стаята. Именно тук се събираме, отпускаме се в меките кресла и се опитваме да си поемем дъх. Джаксън държи пушката си насочена към Пийта, макар че той все още е с белезници и в безсъзнание, проснат върху тъмносиньото канапе, където го стовари Хоумс. |
| 5786 |
Богс сигурно беше прав за ховъркрафтите им – казва Кастор. На мен това ми убегна, но един професионален оператор забелязва подобни неща. Репортажът продължава с кадри от вътрешния двор на сградата, където се скрихме. По протежение на покрива срещу предишното ни скривалище са се подредили миротворци. |
| 5787 |
Като се има предвид в какво състояние е, предполагам, че това ще стане по скоро рано, отколкото късно. Със сигурност ще е по лесно за нас, останалите, ако не се налага да го застреляме. Това определено ще опрости решението на проблема с пристъпите му, по време на които е готов да убива. |
| 5788 |
После се появява и самият той, седнал на бюрото си, зад него се дипли знаме, свежата бяла роза проблясва на ревера му. Сигурно наскоро се е подложил на още разкрасителни операции, защото устните му са по пухкави от обикновено. А подготвителният му екип наистина трябва да му слага по малко руж. |
| 5789 |
Да се свия под завивката, направена от заешка козина и гъши пух. Вместо това изваждам холото и настоявам Джаксън да ми обясни основните команди – които всъщност се отнасят до въвеждането на координатите на най близкия квадрат от картата – за да мога поне да започна да боравя сама с устройството. |
| 5790 |
Да направим да изглежда така, сякаш никога не сме били тук – казвам аз. Заличаваме всички следи от престоя си. Изхвърляме празните консервни кутии в шахтата за смет, пълните прибираме в джобовете си за после, преобръщаме изцапаните с кръв възглавници на дивана, избърсваме следите от гел по плочките. |
| 5791 |
Месала не може да измисли къде да скрие обемистите черупки, затова в крайна сметка ги оставяме в гардероба. Неприятно ми е, че трябва да оставим толкова ясна следа, но какво друго можем да направим? Движим се един след друг и държим раниците и вещите си на една страна, но пак е тясно. |
| 5792 |
Лесно отваряме капака към тръбата. По широката стълба с гумени ленти на стъпалата бързо и лесно се спускаме в недрата на града. Събираме се в подножието на стълбата и чакаме очите ни да се приспособят към мъждивата светлина, докато вдишваме смесицата от химикали, плесен и отходни води. |
| 5793 |
Стигаме до средата на първия тунел, когато осъзнавам какво беше толкова забележително в тези думи. Това беше гласът на предишния Пийта, на човека, който винаги успяваше да се сети и да каже най подходящото нещо, когато всички мълчаха. Иронично, насърчително, забавно, но без да обиди никого. |
| 5794 |
Пийта е прав. Полукс се оказва ценен колкото десет холографски устройства. Под големите булеварди и улици се намира мрежа от широки тунели, която повтаря разположението на улиците отгоре. Нарича се Трансферната зона и се използва за доставка на стоки с малки камиони из целия град. |
| 5795 |
С усилие се разсънвам, изяждам консерва картофи и зелен боб, и седя облегната на стената, с лице към вратата. Полукс изглежда напълно буден. Вероятно цяла нощ си е спомнял за петте години, през които е бил затворен тук. Измъквам холото и успявам да въведа координатите ни и да огледам тунелите. |
| 5796 |
Когато започва да ми се вие свят, му подавам устройството и се облягам отново на стената. Гледам спящите войници, оператори и приятели, и се питам колко от нас ще видят пак слънцето. Когато погледът ми пада върху Пийта, който е отпуснал глава точно до краката ми, виждам, че е буден. |
| 5797 |
А президентът Сноу не понася да го правят на глупак. Няма значение дали са ни проследили до втория апартамент или са предположили, че сме се спуснали право под земята. Знаят, че сега сме тук долу и са пуснали по следите ни нещо, вероятно глутница мутове, твърдо решени да ме открият. |
| 5798 |
В момента няма как да го направим. Допускам, че именно така ни проследяват и откриват съскащите създания, защото няма други физически следи. Обонянието на мутовете сигурно е ненормално остро, но може би след продължително газене из водата в канализационните тръби ще успеем да ги заблудим. |
| 5799 |
Ако се движим бързо, може би ще се доберем до резиденцията на Сноу, преди мутовете да ни настигнат. Но с бързината идва и небрежността: погрешната стъпка и разплискването на вода, металният звук, когато пушката се удари в тръба, дори собствените ми заповеди, изречени по високо, отколкото е нужно. |
| 5800 |
Побутвам Полукс по рамото и започваме да тичаме. Лошото е, че планирахме да слезем на по ниско ниво, но сега тази възможност отпада. Когато стигаме до стълбите, които водят надолу, Полукс и аз търсим върху екрана на холото възможна алтернатива, когато започвам да се задъхвам от недостиг на въздух. |
| 5801 |
Отдръпвам се назад и изведнъж излизам в Трансферната зона. Гладки улици, настлани с плочки в пастелни цветове, също като онези отгоре, но с бели тухлени стени от двете страни вместо къщи. Улично платно, по което камионите за доставка могат да се движат с лекота, без задръстванията на Капитола. |
| 5802 |
Две от стрелите на Гейл вече лежат безполезни до широкия лъч златна светлина, който сияе от пода до тавана. Вътре Месала е неподвижен като статуя, надигнал се на пръстите на единия си крак, с наклонена назад глава, хванат в лъча. Не мога да разбера дали крещи, макар че устата му е широко отворена. |
| 5803 |
Когато ръката му натиска рамото ми, се извръщам от ужасяващото нещо, което някога беше Месала. Заставям краката си да тръгнат напред – бързо, толкова бързо, че едва успявам да спра с буксуване преди следващата пресечка. Чуваме изстрели, куршумите попадат в мазилката и тя се посипва като дъжд. |
| 5804 |
Те са бели, с по четири крайника, с горе долу човешки ръст, но тук приликите свършват. Голи, с дълги опашки като на влечуги, извити гърбове и издадени напред глави. Спускат се върху миротворците – и живите, и мъртвите – стисват вратовете им в челюстите си и откъсват главите заедно с каските. |
| 5805 |
Един поглед ти подсказва, че паднеш ли вътре, няма измъкване. Придвижваме се по хлъзгавия корниз толкова бързо, колкото смеем, успяваме да се доберем до тесен мост и го прекосяваме. В нишата на другия край на моста Полукс потупва с ръка една стълба и сочи нагоре към шахтата. Това е. |
| 5806 |
Останалото потъва в мехурчетата, точно когато мутовете стигат до него. За първи път успявам да ги огледам добре. Смесица от човек и гущер, и кой знае още какво. Бяла, опъната кожа като на влечуги, покрита с петна от кръв, ръце и крака с остри нокти, муцуни с непропорционални черти. |
| 5807 |
По протежение на нашия бряг всички откриват огън. Избирам стрелите си безразборно, като запращам обикновени, огнени, експлозивни стрели в телата на мутовете. Те са смъртни, но не съвсем. Никое създадено от природата същество не би могло да продължи да напада с две дузини куршуми в тялото. |
| 5808 |
Да, в крайна сметка можем да ги убием, само че те са толкова много – и се изсипват от тръбата, в безкрайна редица, като без колебание се хвърлят дори във водата. Но не числеността им е това, от което ръцете ми така силно се разтреперват. Няма добри мутове. Всички са предназначени да ви навредят. |
| 5809 |
Други – разума, като хрътосите. Но най страшното и най отвратителното е винаги някаква извратена, въздействаща на психиката особеност, целяща да хвърли в ужас жертвата. Видът на мутовете вълци с очите на мъртвите трибути. Гласовете на сойките бъбрици, повтарящи измъчените писъци на Прим. |
| 5810 |
Нечии силни ръце ме повдигат, докато отнасям с експлозивна стрела главата на един мут, който току що е одраскал с нокти глезена ми. Някой ме вдига на стълбата. Притиска ръцете ми към стъпалата. Заповядва ми да се качвам. Ръцете и краката ми са вдървени, сякаш съм кукла на конци, но се подчинявам. |
| 5811 |
Неспособна да приема чутото, насочвам светлината от пушката на Кресида надолу по шахтата. Далече долу едва различавам Финик, борещ се да удържи фронта, докато три мута се нахвърлят върху него. Когато единият дръпва рязко главата му назад, за да нанесе смъртоносното ухапване, се случва нещо странно. |
| 5812 |
Носи яркозелена копринена роба с избродирани по нея екзотични птици. Червената й коса е бухнала като облак и украсена с позлатени пеперуди. По червилото й личат мазни петна от недоядената наденичка, която държи. От изражението на лицето й разбирам, че ме разпознава. Отваря уста да извика за помощ. |
| 5813 |
Вероятно експлозията ще отклони вниманието им за няколко минути, после ще започнат да търсят откъде сме се измъкнали. Отивам до прозореца, откъдето се вижда улицата, и когато надзъртам през щорите, виждам пред себе си не миротворци, а тълпа дебело навлечени хора, тръгнали по личните си работи. |
| 5814 |
Взаимно си помагаме да нанесем върху лицата си дебели пластове грим, нахлузваме перуки и слънчеви очила. Кресида увива шалове около устата и носа на Пийта и около моите. Чувствам как времето ни изтича, но спирам само за няколко мига да натъпча джобовете си с храна и материали за първа помощ. |
| 5815 |
Край нас забързано преминават развълнувани хора, които говорят за бунтовници, за глад и за мен с причудливия си акцент, типичен за Капитола. Пресичаме улицата и минаваме покрай още няколко жилищни сгради. Завиваме зад ъгъла и в този момент трийсетина миротворци профучават покрай нас. |
| 5816 |
Спираме пред мръсна витрина, пълна с манекени с бельо от кожа с косъм. Магазинът дори не изглежда отворен, но Кресида се провира през входната врата, при което се разнася нестроен звън. Вътре в мъждиво осветения, тесен магазин с рафтове със стоки от двете страни, мирисът на кожи изпълва носа ми. |
| 5817 |
Следвам я, като пътьом прокарвам пръсти през меките дрехи. Зад един тезгях седи най странната личност, която съм виждала някога. Тя е изключителен пример за хирургическо разкрасяване, при което нещо се е объркало, защото със сигурност дори в Капитола не биха сметнали това лице за привлекателно. |
| 5818 |
Носът е сплескан, до такава степен, че почти не съществува. Виждала съм и преди котешки мустаци по лицата на хора в Капитола, но никога толкова дълги. Резултатът е гротескна, наполовина котешка маска, която сега недоверчиво присвива очи към нас. Кресида сваля перуката и лианите си. |
| 5819 |
В окаяни магазини за кожено бельо, където чакат смъртта. Далече от погледите на хората. Взирам се в лицето й и се чудя дали родителите й наистина са я кръстили Тайгрис, вдъхновявайки я да се обезобрази по този начин, или е избрала този стил и е променила името си, за да е в тон с ивиците. |
| 5820 |
Тя надзърта между един стар телевизор на щанда си и нас, сякаш се опитва да ни разпознае. За да й помогна, смъквам шала, свалям перуката и пристъпвам по близо, така че светлината от екрана пада върху лицето ми. Тайгрис издава ниско ръмжене – доста подобно на онова, с което ме посреща Жълтурчето. |
| 5821 |
И то тъкмо навреме, защото Гейл всеки момент ще припадне. Правим легло от кожи, смъкваме от него многобройните му оръжия и му помагаме да легне по гръб. В дъното на мазето, на около трийсет сантиметра от пода има кран с канал. Завъртам крана и след много пръскане и много ръжда потича бистра вода. |
| 5822 |
Като стилистка, тя сигурно умее да си служи добре с игла. Но така няма да остане никой, който да наглежда магазина, а и тя вече направи достатъчно. Приемам, че вероятно аз съм най добре подготвена за задачата, стисвам зъби и правя няколко неравни шева. Не е красиво, но върши работа. |
| 5823 |
Само че разписанието непрекъснато се променя – всичко се проваля, защото ни липсва печат от някой служител, или закъсняваме, когато Ефи счупва едно от високите си токчета. Лагеруваме с дни на една пейка на някаква сива гара в Окръг 7, в очакване на някакъв влак, който така и не пристига. |
| 5824 |
Толкова глупав, докато седя и треперя тук в това мазе, пресмятам загубите ни, опипвам с пръсти ресните на сребърните, високи до коленете ботуши, които откраднах от дома на жената. О, да – забравих за това. Убих и нея. Вече избивам невъоръжени граждани. Мисля, че е време да се предам. |
| 5825 |
Или да измисля някакво убедително оправдание за решенията, които взех през последните два дни. Върху тезгяха в магазина са подредени няколко парчета стар хляб, парче плесенясало сирене и половин бурканче горчица. Това ми напомня, че напоследък не всички в Капитола са с пълни стомаси. |
| 5826 |
Правителството е стеснило броя на оцелелите бунтовници до нас петимата. Предлагат се огромни парични награди за информация, която може да доведе до залавянето ни. Повтарят колко сме опасни. Показват как си разменяме изстрели с миротворците, но не и мутовете, които откъсват със зъби главите им. |
| 5827 |
Няма и най малък намек, че любовта, или желанието, или дори съвместимостта, ще ми повлияят. Ще направя лишена от всякакви чувства преценка какво могат да ми предложат потенциалните ми съпрузи. Сякаш накрая въпросът ще бъде кой може да ми осигури по дълъг живот – дали един пекар или един ловец. |
| 5828 |
Бийти отново превключва на предаването от Капитола, където една репортерка с мрачно лице обявява пресечките, които цивилните граждани трябва да освободят. Благодарение на това съобщение и предишната новина, успявам да означа на картата си приблизителните позиции на воюващите страни. |
| 5829 |
Носят всичко: от луксозни кученца до кутии за бижута и саксии с цветя. Един мъж в пухкав халат държи само презрял банан. Объркани, сънени деца се препъват след родителите си, повечето – или твърде зашеметени, или твърде объркани, за да плачат. През пролуката виждам само отделни части. |
| 5830 |
Представям си какво ще направи военният трибунал на Коин с това. Някъде в късния следобед започваме да се притесняваме от дългото отсъствие на Тайгрис. Разговорът се насочва към възможностите да е открита и арестувана, да ни е издала доброволно или просто да е пострадала във вълната от бежанци. |
| 5831 |
Много хора са още навън на улицата и търсят подслон за през нощта. Онези, които живеят в прекрасните апартаменти във вътрешността на града, не са разтворили вратите си да приютят останалите без дом. Тъкмо обратното – повечето са спуснали резетата, смъкнали са щорите и се преструват, че са излезли. |
| 5832 |
Изглежда, че тази вечер е имало злощастен инцидент, по време на който тълпата е пребила до смърт младеж, който приличал на Пийта. В бъдеще за всички забелязани бунтовници трябва да се докладва незабавно на властите, които ще се заемат с идентифицирането и арестуването на заподозрения. |
| 5833 |
Изпитвам облекчение, когато става пет часът и можем да се захванем с онова, което ни готви този ден. Ядем някакъв миш маш от остатъка от храната – консервирани праскови, солени бисквити и охлюви – и оставяме една консерва сьомга като дребна благодарност към Тайгрис за всичко, което направи. |
| 5834 |
Изглежда, че жестът я трогва по някакъв начин. Лицето й се присвива в странно изражение и тя се впуска в действие. Прекарва следващия час, като се занимава с преобразяването ни. Преоблича ни, така че цивилните дрехи скриват униформите ни още преди да си сложим палтата и пелерините. |
| 5835 |
Покрива военните ни ботуши с нещо като космати чехли. Прикрепва перуките ни с карфици. Почиства яркия, биещ на очи грим, който сме си сложили и ни гримира отново. Нагласява горните ни дрехи така, че да скриват оръжията. После ни дава ръчни чанти и торби с ненужни вещи, които да носим със себе си. |
| 5836 |
Трудно е да се каже, но мисля, че Тайгрис наистина се изчервява под татуировките си. По телевизията няма последни новини за развоя на събитията, които да са ни от помощ, но уличката изглежда толкова претъпкана с бежанци, колкото и предишната сутрин. Планът ни е да се вмъкнем в тълпата на три групи. |
| 5837 |
Не толкова уверени и спокойни, както бяха някога, но все още топли и силни. Хиляди мигове нахлуват в паметта ми. Всички случаи, когато тези ръце бяха единственото ми убежище на света. Може би не напълно оценявани тогава, но толкова сладки в паметта ми, а сега – изгубени завинаги. |
| 5838 |
Писъци раздират въздуха, когато втори залп покосява още една група зад нас. Двамата с Гейл се спускаме към улицата, пробягваме десетината метра до магазините и се скриваме зад изложените ботуши с тънки остри токове пред магазин за обувки. Една редица украсени с пера обувки пречи на Гейл да вижда. |
| 5839 |
Изливат се на улиците, намират прикритие във входове, зад коли, с бълващи пламък оръжия, с дрезгави гласове, които крещят заповеди, докато се готвят да посрещнат армията от миротворци, която се насочва към нас. В кръстосания огън са попаднали бежанците – невъоръжени, объркани, мнозина – ранени. |
| 5840 |
Ловният ми партньор, единственият човек, който ми пази гърба. Няма какво друго да правим, освен да се движим напред, убивайки всеки, който се изпречи на пътя ни. Пищящи хора, окървавени хора, мъртви хора навсякъде. Когато стигаме до следващия ъгъл, цялата пресечка пред нас се осветява в червено. |
| 5841 |
Когато ботушите се отдалечават, отварям очи и кимвам на Гейл. На следващата пресечка се натъкваме на още ужасени бегълци, но малобройни войници. Точно когато изглежда, че може да сме намерили пролука, се разнася пукот, като от разбиване на яйце в ръба на купа, но хилядократно усилен. |
| 5842 |
Краката ми се люлеят във въздуха, никъде няма опора. На петнайсетина метра под мен се разнася отвратителна миризма, като от разложени трупове в лятната горещина. В тъмното пълзят някакви черни форми и принуждават всеки, оцелял от падането, да замлъкне. От гърлото ми излиза сподавен вик. |
| 5843 |
Улицата е пропаднала до самите сгради. Десетина души са успели да се доберат до тях и сега са увиснали върху всичко, за което са успели да се хванат. Дръжки на врати, чукчета, процепи на пощенски кутии. През три врати от мен Гейл се е вкопчил в декоративната желязна решетка на една врата. |
| 5844 |
Той обръща глава и аз обстрелвам ключалката, докато вратата се отваря. Гейл се хвърля вътре и пада на пода. За миг ме обзема радост, че се е спасил. После облечените в бели ръкавици ръце го сграбчват в здрава хватка. Гейл среща погледа ми и изрича само с устни нещо, което не мога да разбера. |
| 5845 |
Това беше моя задача. Това беше негласното обещание, което си бяхме дали всички ние. А аз не го направих и сега Капитолът ще го убие или ще го изтезава, или ще го обработва с отрова от хрътоси или – пукнатините започват да се разтварят в мен, заплашвайки да ме разбият на парчета. |
| 5846 |
Но не виждам как това ще се случи, докато Сноу е жив. Край мен притичват двама миротворци, почти без да погледнат към хленчещото момиче от Капитола, свито в един вход. Преглъщам напиращите сълзи, избърсвам вече стеклите се от лицето си, преди да могат да замръзнат, и отново се овладявам. |
| 5847 |
Притискам пушката към гърдите си и оглеждам пресечката. Няколко изостанали бегълци със замаян вид. Бавно тръгвам плътно зад двама старци, които не ми обръщат внимание. Никой няма да очаква да съм заедно със стари хора. Когато стигаме края на следващата пресечка, те спират и едва не се блъсвам в тях. |
| 5848 |
Точно тук ми е мястото. Проправям си с криволичене път през площада до резиденцията, като се препъвам се в изоставени съкровища и замръзнали крайници. На половината път дотам си давам сметка за бетонната барикада. Тя е висока около метър и двайсет и обхваща голям правоъгълник пред резиденцията. |
| 5849 |
От тълпата се надига вопъл. Снегът е почервенял и осеян с части от малки тела. Много от децата умират веднага, но други лежат агонизиращи на земята. Някои се клатушкат безмълвно наоколо, втренчени в останалите сребърни парашути в ръцете си, сякаш в тях все още може да има нещо ценно. |
| 5850 |
Бих разпознала тези униформи навсякъде. Те се разпръсват сред децата, с медицински комплекти в ръце. Първо зървам русата плитка, която се спуска по гърба й. После, когато смъква палтото си, за да покрие едно стенещо дете, забелязвам патешката опашка, образувана от неприбраната й блуза. |
| 5851 |
Горя. Огнените кълба, които избухват от парашутите, политат над барикадите, издигат се в снежния въздух и се приземяват в тълпата. Точно се обръщам да тръгна, когато едно ме уцелва, прокарва огнения си език по гърба ми и ме превръща в нещо ново. В същество, неугасимо като слънцето. |
| 5852 |
Най после крилете ми започват да отслабват. Губя височина, а гравитацията ме притегля в разпенено море с цвета на очите на Финик. Нося се по гръб, който продължава да гори и под водата, но сега агонията преминава в болка. Нося се без посока, неспособна да направлявам движението си, когато идват те. |
| 5853 |
Реят се, кръжат във въздуха, викат ме да полетя с тях. Отчаяно искам да ги последвам, но морската вода напоява крилете ми и е невъзможно да ги повдигна. Онези, които мразех, плуват във водата – ужасяващи същества, покрити с люспи, които разкъсват солената ми плът с остри като игли зъби. |
| 5854 |
Изпитвам такава самота, че всеки, всичко, колкото и да е ужасно, ще бъде добре дошло. Но когато най после при мен идва някой, той има сладък вкус. Морфлинг. Тече през вените ми, успокоява болката и усещам тялото си толкова леко, че пак се издигам във въздуха и после се отпускам върху пяната. |
| 5855 |
В ослепително бялата болница в Капитола лекарите вършат своята магия върху мен. Обвиват оголената ми плът в нови слоеве кожа. Залъгват клетките на тялото ми да си мислят, че са мои. Манипулират всяка част от тялото ми, сгъват и разгъват крайниците ми, за да са сигурни, че са ми по мярка. |
| 5856 |
По голямата част от лицето ми е незасегната. Белите ми дробове реагират на лечението. Ще бъда почти като нова. Когато кожата ми вече не е толкова чувствителна и може да понесе допира на чаршафите, пристигат още посетители. Морфлингът отваря вратата както за мъртвите, така и за живите. |
| 5857 |
Докторите са все по озадачени защо не съм в състояние да говоря. Правят много изследвания – гласните ми струни са засегнати, но не те са причината. Накрая психиатърът д р Аурелиус излага теорията, че съм се превърнала в авокс – по скоро в умствено, отколкото във физическо отношение. |
| 5858 |
А когато свърша и това, няма да ми остане нищо. Накрая ме изписват от болницата и ми дават стая в резиденцията на президента, която деля с майка си. Тя почти никога не е там – яде и спи на работа. На Хеймич се пада задачата да ме наглежда, да се грижи да се храня и да си пия лекарствата. |
| 5859 |
Присадената кожа още е розова като на новородено бебе. Кожата, която обявиха за увредена, но подлежаща на спасяване, изглежда зачервена, гореща и разтопена на места. Късчетата от някогашния ми образ проблясват, бели и бледи. Кожата ми прилича на причудлива завивка, ушита от най различни парчета. |
| 5860 |
Понякога идва д р Аурелиус. Харесвам го, защото не говори глупости от рода на това, че съм в пълна безопасност, или че знае как не ми се вярва, но един ден пак ще бъда щастлива, или дори как сега нещата в Панем ще се оправят. Просто пита дали ми се говори, а когато не отговарям, заспива на стола си. |
| 5861 |
Донасят в стаята ми костюма на Сойка присмехулка. Също и лъка, който изглежда почти като нов, но без колчан стрели. Може би защото са пострадали, но по вероятно защото не бива да имам оръжия. Смътно се питам дали би трябвало да се подготвя за събитието по някакъв начин, но не ми хрумва нищо. |
| 5862 |
Озовавам се в непозната част на резиденцията и веднага се губя. За разлика от онази част, където съм настанена, тук няма кого да попитам. Въпреки това ми харесва. Съжалявам, че не намерих това място по рано. Толкова е тихо, с дебелите килими и плътните тапицерии, които поглъщат звука. |
| 5863 |
Промъквам се по нататък по коридора и миризмата става смазваща. Може би не толкова силна като на истинските мутове, но по чиста, защото не се смесва с миризмата на отходни води и експлозиви. Завивам зад ъгъла и се оказвам очи в очи с двама изненадани пазачи. Не миротворци, разбира се. |
| 5864 |
Но не и спретнатите войници в сиви униформи от Тринайсети. Тези двама, мъж и жена, са облечени в парцаливите, събрани оттук оттам дрехи на истинските бунтовници. Носят превръзки, изглеждат изморени и сега стоят на пост пред вратата към розите. Искам да вляза, но те кръстосват пушките си пред мен. |
| 5865 |
Влизам в малко антре, отварям двойните стъклени врати и пристъпвам вътре. Миризмата е толкова силна, че преставам да я усещам. Влажният мек въздух разхлажда приятно горещата ми кожа. И розите са великолепни. Безкрайни редици от пищни цветове в розово, оранжево като залеза и дори бледосиньо. |
| 5866 |
Както винаги е обръснат и добре облечен, но е превит под тежестта на белезници, окови на краката, проследяващи устройства. На ярката светлина кожата му е бледа, нездраво зелена. Държи бяла кърпичка, покрита с петна прясна кръв. Дори в този вид змийските му очи блестят ярко и студено. |
| 5867 |
Влязла съм без позволение в дома му, както той се промъкна като змия в моя миналата година, съскащ заплахи с лъхащия си на кръв и рози дъх. Тази оранжерия е една от неговите стаи, може би любимата му; може би в по добри времена той лично се е грижил за растенията. Но сега тя е част от затвора му. |
| 5868 |
Дотогава вече всеки можеше да види, че играта е свършила. Всъщност, точно се готвех да издам официален указ за капитулация, когато пуснаха парашутите. – Очите му са приковани върху мен, немигащи, за да не пропусне и секунда от реакцията ми. Но това, което каза, звучи безсмислено. |
| 5869 |
Забрави очевидния факт, че ако имах действащ ховъркрафт на свое разположение, щях да го използвам, за да се измъкна. Но като оставим това настрана, за каква цел можеше да послужи това? И двамата знаем, че съм способен да убивам деца, но не съм прахосник. Аз отнемам живот по съвсем конкретни причини. |
| 5870 |
Трябва да науча истината за това, какво се е случило. Има две възможности, макар че свързаните с тях подробности може и да варират. Първо моята версия – Капитолът изпраща ховъркрафта, пуска парашутите и жертва живота на собствените си деца, знаейки, че бунтовниците ще им се притекат на помощ. |
| 5871 |
Хеймич ме вика някъде отдалече, но в неговото състояние няма да ме намери. Особено тук, в новото ми скривалище. Увита в коприна, аз се чувствам като гъсеница в пашкул, която очаква преобразяването си. Винаги съм предполагала, че това е мирно и спокойно състояние. Отначало наистина е така. |
| 5872 |
Но с напредването на нощта се чувствам все повече като хваната в капан, задушавам се от копринените превръзки и не мога да се измъкна, докато не се преобразя в нещо красиво. Гърча се и се мъча да се освободя от съсипаното си тяло и да намеря тайната как да ми поникнат безупречни криле. |
| 5873 |
Прави вял опит да ме накара да проговоря отново, но когато вижда, че е безсмислено, ме изпраща да взема вана, която някой ми е приготвил. Ваната е дълбока, до дъното водят три стъпала. Отпускам се в топлата вода, седя покрита със сапунена пяна и се надявам лекарствата да подействат скоро. |
| 5874 |
Докосват покритата ми с кръпки кожа съвсем леко от страх да не ми причинят болка, затова се изплаквам и избърсвам сама. Казвам им, че вече почти не усещам болката, но Флавий все пак потръпва, докато ме загръща в халат. В спалнята ме чака нова изненада. Седи с изправен гръб на един стол. |
| 5875 |
Червени или може би гарваново черни? Флавий извършва истинско чудо с косата ми, като успява да изравни предната част и в същото време подрежда по дългите кичури така, че да скриват оголените места отзад. Тъй като лицето ми не е пострадало от пламъците, то не създава особени трудности. |
| 5876 |
Вземам лъка и в последния момент си спомням за розата, която блести в своята чаша с вода. Отварям вратата на банята и намирам членовете на подготвителния си екип, седнали един до друг на ръба на ваната, прегърбени и сломени. Спомням си, че не съм единствената, чийто живот е бил съсипан. |
| 5877 |
В предишните седмици стотици негови съучастници в потисничеството на Панем бяха осъдени и сега очакват смъртта си. Въпреки това, окръзите са понесли толкова много страдания, че според жертвите тези мерки са недостатъчни. Всъщност мнозина призовават за пълно унищожение на гражданите на Капитола. |
| 5878 |
Белезите от изгаряне. Сега и двамата сме огнени мутове. Вдигам очи към челото му, което пламъците са обгорили, като са опърлили веждите и за малко са пропуснали очите. Същите онези сини очи, които едно време в училище срещаха моите, а после бързо поглеждаха настрани. Точно както сега. |
| 5879 |
Посягам назад и издърпвам стрелата. Поставям я, прицелвам се в розата, но наблюдавам лицето му. Той започва да кашля и по брадичката му се стича кървава струйка. Езикът му потрепва над пухкавите устни. Търся в очите му и най малък признак за някаква емоция, страх, угризения, гняв. |
| 5880 |
Разпит, вероятно изтезания, със сигурност публична екзекуция. Как ще се наложи отново да се сбогувам за последен път с шепата хора, които все още заемат място в сърцето ми. Перспективата за това, как ще се наложи да се изправя пред майка си, която сега ще бъде съвсем сама на света, решава въпроса. |
| 5881 |
Превръщам се в диво животно – ритам, забивам нокти, хапя, правя всичко, което мога, за да се освободя от тази паяжина от ръце, докато тълпата напира да нахлуе вътре. Пазачите ме вдигат високо, а аз продължавам да се мятам, докато ме носят над гъстата тълпа от хора. Започвам да крещя за Гейл. |
| 5882 |
С огромно усилие се изправям и събличам костюма на Сойката присмехулка. Всичко ме боли и може би имам един два счупени пръста, но при боричкането с пазачите най много е пострадала новата ми розова кожа. Накъсана е като тоалетна хартия, а през лабораторно отгледаните клетки се процежда кръв. |
| 5883 |
Нямам такъв късмет. До вечерта кръвта се съсирва – схваната съм, боли ме, кожата ми лепне, но съм жива. С куцукане влизам под душа, нагласявам го на най нежната програма, която си спомням, без сапун и шампоан, и прикляквам под топлата струя, с лакти на коленете и глава, заровена в ръцете. |
| 5884 |
Сега трябва да се съсредоточа върху начина на самоубийството си. Свивам се отново на изцапания с кръв дюшек: не ми е студено, но с този книжен халат се чувствам съвсем гола. Да се самоубия, като скоча през прозореца, не е вариант – стъклото на прозореца сигурно е дебело поне трийсет сантиметра. |
| 5885 |
Възможно е и в този момент да ме показват на живо по телевизията, а коментаторите да се опитват да анализират какъв може да е бил мотивът ми да убия Коин. При такова постоянно наблюдение почти всеки опит за самоубийство става невъзможен. Отнемането на живота ми е привилегия на Капитола. |
| 5886 |
Ако не беше абстиненцията от морфлинга. Не малко по малко като в болницата в Тринайсети, а рязко, изведнъж. Сигурно съм била на доста голяма доза, защото когато ме завладява копнежът за него, придружен от тръпки, пронизващи болки и непоносим студ, решимостта ми е смачкана като черупка на яйце. |
| 5887 |
Пълзя на колене, забивам нокти в килима и търся онези скъпоценни таблетки, които захвърлих в един момент, когато се чувствах по силна. Премислям плана си за самоубийство и решавам да се подложа на бавна смърт с морфлинг. Ще се превърна в торба от кости с жълта кожа и огромни очи. |
| 5888 |
Всички песни, на които ме научи баща ми, преди да умре, защото със сигурност в живота ми оттогава насам е имало много малко музика. Удивителното е колко ясно ги помня. Мелодиите, думите. Гласът ми, отначало груб и пресекващ на високите ноти, става по топъл и се превръща в нещо великолепно. |
| 5889 |
Толкова ли е трудно да се подготви екзекуцията на една малолетна убийца? Продължавам със самоунищожението си. Тялото ми е по слабо от всякога, а битката ми срещу глада е толкова ожесточена, че понякога животинската част от мен се поддава на изкушението за намазан с масло хляб или печено месо. |
| 5890 |
Вече не храня никаква вярност към тези чудовища, наречени човешки същества, презирам факта, че самата аз съм такова. Мисля, че в думите на Пийта имаше нещо наистина вярно, когато казваше, че трябва да се унищожим помежду си и да оставим някой свестен вид да поеме нещата в свои ръце. |
| 5891 |
Защото има нещо много сбъркано в едно създание, което жертва живота на децата си, за да намери разрешение на конфликтите си. Можете да го извъртате както искате. Сноу смяташе, че Игрите на глада са ефективно средство за контрол. Коин смяташе, че парашутите ще ускорят изхода на войната. |
| 5892 |
Никой. Истината е, че никой няма полза да живее в свят, където се случват такива неща. След като в продължение на два дни лежа, без да правя опит да ям, да пия или дори да взема таблетка морфлинг, вратата на стаята ми се отваря. Някой прекосява стаята, заобикаля леглото и застава в полезрението ми. |
| 5893 |
Набързо били проведени извънредни избори и Пейлър била избрана за президент. Плутарх бил назначен за секретар по комуникациите, което означава, че определя телевизионните програми. Първото важно събитие, излъчено по телевизията, бил моят процес, в който той се явил и като главен свидетел. |
| 5894 |
Сега сме в онзи сладък период, когато всички са съгласни, че ужасите, които преживяхме толкова скоро, не бива никога да се повтарят – казва той. – Но колективното мислене обикновено е краткотрайно. Ние сме непостоянни, глупави същества със слаба памет и невероятна дарба за самоунищожение. |
| 5895 |
Приготвя ми яйца и препечен хляб и седи там, докато изяждам всичко. Не говорим много. Малката й внучка, онази, която живее в свой собствен свят, взема едно кълбо яркосиня прежда от кошницата за плетене на майка ми. Мазната Сае й казва да го върне обратно, но аз казвам, че може да го вземе. |
| 5896 |
Заспивам на дивана в хола. Следва ужасен кошмар, в който лежа на дъното на дълбок гроб и всеки мъртвец, когото познавам по име, идва и хвърля върху мен пълна лопата пепел. Сънят е доста дълъг, като се има предвид списъкът на хората, и колкото по дълбоко ме затрупват, толкова по трудно ми е да дишам. |
| 5897 |
Стряскам се и се събуждам. Бледата утринна светлина наднича през щорите. Стържещият звук на лопатата продължава. Все още наполовина потопена в кошмара, тичам по коридора, излизам навън и тръгвам покрай къщата, защото сега съм напълно сигурна, че мога да се разкрещя на мъртвите. Виждам го и спирам. |
| 5898 |
Поглеждам храстите, буците пръст, които висят от корените им и затаявам дъх, когато в съзнанието ми изниква думата роза. Готвя се да закрещя на Пийта ужасни неща, когато си спомням цялото име. Не обикновена роза, а вечерна иглика – примроуз. Цветето, на което е кръстена сестра ми. |
| 5899 |
Съсухрена и крехка, но все още запазила онова неестествено съвършенство, култивирано в парника на Сноу. Грабвам вазата, слизам с препъване до кухнята и изхвърлям съдържанието й в жаравата. Когато цветята се запалват, силен син пламък обвива розата и я поглъща. Огънят отново побеждава розите. |
| 5900 |
Но още я усещам – по дрехите ми и в порите ми. Събличам се и по дрехите ми остават парчета кожа, големи колкото карти за игра. Като избягвам огледалото, заставам под душа и изстъргвам розите от косата си, от тялото си, от устата си. Ярко розова и разтърсвана от тръпки, намирам чисти дрехи. |
| 5901 |
Жътвата на мъртъвците. Когато приближавам развалините на старата си къща, пътят се задръства с каруци. Ливадата е изчезнала или поне драматично променена. Изкопали са дълбока яма и редят в нея кости – масов гроб за моите хора. Заобикалям дупката и влизам в гората на обичайното място. |
| 5902 |
Ранна пролет. Гората се пробужда след дългата зима. Но приливът на енергия, който започна с появата на игликите, затихва. Когато успявам да стигна обратно до оградата, ми е толкова лошо и съм толкова замаяна, че се налага Том да ме откара вкъщи с каруцата, с която превозват мъртъвците. |
| 5903 |
Защото часове по късно, когато се свестявам в леглото си, той е там в лунната светлина. Свит до мен, с будни жълти очи, пазещ ме от нощта. На сутринта той седи стоически, докато почиствам порязаните места, но при измъкването на тръна от лапата му започва да мяука като малко коте. |
| 5904 |
Бавно, с много изгубени дни, се връщам към живота. Опитвам се да следвам съвета на д р Аурелиус и да се занимавам с разни неща, когато едно от тях най после придобива смисъл. Споделям с него идеята си за книгата и със следващия влак от Капитола пристига голяма кутия пергаментови листове. |
| 5905 |
Отново и отново. Подпечатваме страниците със солена вода и обещания да живеем достойно, за да не бъде смъртта им напразно. Хеймич най после се присъединява към нас и ни разказва за онези двайсет и три години, през които е бил принуден да обучава трибути. Допълненията стават по малки. |
| 5906 |
Трябваха ми пет, десет, петнайсет години да се съглася. Но Пийта толкова много ги искаше. Когато най напред почувствах момиченцето да мърда в мен, бях обхваната от ужас, който ми се струваше стар като самия живот. Само радостта от това, да я държа в прегръдките си, можа да го укроти. |
| 5907 |
И защо никога няма да си отидат. Ще им кажа как оцелявам. Ще им кажа, че в лошите сутрини ми се струва невъзможно да се насладя на каквото и да било, защото се страхувам, че може да ми бъде отнето. Именно тогава съставям мислено списък на всяко добро дело, което съм видяла някой да извършва. |
| 5908 |
Може ли този път да е двойно? Мърморещ, Тери – табелката с името му беше безопасно закопчана на обратно за мърлявия джоб на тънката му найлонова риза – остави вестника и бавно отмери водка от голямата бутилка, прикрепена към стената. Франки го наблюдаваше, чувствайки със сигурност, че й се гади. |
| 5909 |
Самолетът й трябваше да излети след по-малко от десет минути и ако дяволски бързо не закараше задника си на изход 14, единственото летящо нещо щеше да бъде багажът й, изхвърлен от самолета. Бързо гаврътна питието си и се изхлузи от стола, като междувременно успя да закачи и скъса чорапогащника си. |
| 5910 |
В действителност, за да бъдем честни, тя беше повече от подпийнала – беше си напълно пияна. Франки простена. Защо винаги успяваше да пропусне замаяната приятно развеселена фаза и веднага преминаваше към залитането и пълната неадекватност? Опита да се отрезви с няколко дълбоки вдишвания. |
| 5911 |
Напразно – преди да измине повече от стотина метра, опънатите като струна дръжки на един от пликовете подадоха, съдържанието му се разпръсна по целия под, а кутията с чипс се изстреля като ракета през салона за заминаващи и се заклещи под редица пластмасови столове. Франки ядно простена. |
| 5912 |
Обърна се. Точно пред надписа за намалението на прашки стоеше мъж в избелели дънки и карирана бархетна риза. Франки го измери с поглед, забелязвайки издрасканите кожени ботуши, оръфаните панталони и завитите ръкави на ризата, които разкриваха загорели ръце и няколко хипарски плетени гривни. |
| 5913 |
Вместо това продължи да зяпа пътеката под краката си, здраво хванал дръжката. Бяха фантастична гледка: той – невъзмутим, спокоен и съсредоточен, с каубойска си шапка, тя – пияна, размъкната, с бримка на чорапогащника, и двамата мрачно вкопчени в количката, но никой от тях не се смееше. |
| 5914 |
Вместо това те бяха потънали в безмълвен дуел, докато стигнаха края на подвижната пътека, което за момент опасно наруши равновесието на Франки. Избутаха количката още малко напред и спряха. Смятайки, че той е осъзнал грешките в поведението си, Франки почувства сладостта на победата. |
| 5915 |
Тя беше на изход 14! Отчаянието й мигновено отстъпи място на облекчението, че не е изпуснала полета, но и то не продължи дълго. В момента, в който подаде бордовата си карта на стюардесата, й просветна, че очевидно крадецът на колички е в същия самолет. И най-вероятно е на мястото до нея. |
| 5916 |
В периферното й зрение попадна познато изглеждаща каубойска шапка, която злокобно се мержелееше в далечината, и когато се приближи, тя видя, че точно там, от страната на прозореца, има свободно място. Потънаха й гемиите. Дори нямаше нужда повторно да проверява бордовата си карта. |
| 5917 |
Франки спря погледа си върху миглите му – гъсти и тъмни върху загорялата му леко луничава кожа, и малкия стар белег, пресичащ лявата му вежда. Предполагаше, че е в началото на тридесетте и въпреки че не искаше да го признае, той беше някак привлекателен по един груб, недодялан начин. |
| 5918 |
След като разчлени дивана – възглавница по възглавница, обърна краищата на килима край первазите и изпразни всички малки бонбониери и керамични купи от полицата над камината, тя почти се беше предала. Докато в отчаянието си не издърпа сивото вълнено палто на Хю от шкафа в коридора. |
| 5919 |
Никога преди не беше прекарвала безценните си уикенди в почистване на кални петна от панталони за голф или мръзнеща под чадъра си в проливен дъжд, докато го гледа как играе ръгби, когато би могла да е уютно сгушена на дивана с чаша чай и стар черно-бял филм. Но сега го правеше. И се наслаждаваше. |
| 5920 |
Франки вдигна поглед от модното списание, което разлистваше разсеяно, и срещна коприненозелените очи на много привлекателен мъж, който седеше зад бюрото срещу нея. Повдигна вежди и й се усмихна, като се облегна в стола си и небрежно прокара пръсти през русата си коса. Франки беше леко объркана. |
| 5921 |
Не, това определено беше по-дълго от нормалното. В стомаха й запърха внезапно въодушевление, не можеше да не се надява, че ще получи повече, отколкото беше дошла да търси. През следващата седмица Франки срещна Хю още много пъти, за съжаление изцяло по строго професионални причини. |
| 5922 |
И затова тя толкова се изненада от апартамент 13 на двадесет и седмия етаж в общински блок в Актън. Беше напълно обзаведен, с добре просмукала се влага и пълчища хлебарки и тя бе готова да признае поражението и да се откаже, когато Хю я издебна край хладилника и й призна своята вечна любов. |
| 5923 |
Фред и Джинджър не помагаха за подобряване на положението. Интуитивно усетили неговата неприязън, те реагираха подобаващо – остреха ноктите си в чисто новата му рогозка от агава и препикаваха всичките му стикове за голф. Не беше точно съжителството с нов съквартирант, което Хю си беше представял. |
| 5924 |
Ако не побързаше, шефката цял ден щеше да й диша във врата. Което, имайки предвид, че жената имаше хронично лош дъх, далеч не беше вдъхновяваща мисъл. Франки въздъхна и стана от коша за боклук. Ако изтичаше до спирката на метрото, може би щеше да успее да стигне в службата до десет. |
| 5925 |
В крайна сметка трудно можеше да развали изненадата му, нали? Като обличаше якето си, погледна отражението си в голямото огледало с позлатени краища, което висеше в коридора. Изглеждаше като че току-що се е събудила: без грим, с разпиляна по лицето коса и още едно петно на брадичката. |
| 5926 |
И така, като игнорира съвета на Франки, изиграла ролята на разумната приятелка, да си отвори спестовен влог с висока лихва, тя напусна работа, опакова багажа си и с мечта в сърцето и петдесет хиляди в портфейла купи билет за Лос Анджелис и замина с два препълнени куфара за Холивуд. |
| 5927 |
В това време Саймън седеше с кръстосани крака на пода – коженият му стол беше изнесен – и гневно пушеше ментолови цигари, докато се опитваше да приложи някакъв вид терапевтична медитация. Франки не направи нищо. Тя просто стоеше и зяпаше, неспособна да възприеме това, което се случваше. |
| 5928 |
Звучаха й толкова чуждо. Изхвърлянето се случваше на други хора – миньори, производители на коли, мъже на средна възраст, които живееха на север. Не се случваше на двадесет и няколко годишни жени с университетско образование, които работеха в издателския бизнес и живееха в западен Лондон. |
| 5929 |
От години не беше обръщала внимание на новините за процента на безработните в страната. А трябваше. Сега бе станала една от тях. Като в мъгла започна да изпразва шкафчетата на бюрото си, като изхвърляше разтворими супи с изтекъл срок, чифт грозни шарени чорапи и стар пакет бонбони. |
| 5930 |
Сутрини с Фред и Джинджър, обеди в апартамента с чиния боб и препечени филийки за компания и следобеди в преглеждане на обявите за работа и опити да се самоубеди, че продаването на застраховки може всъщност да се окаже забавно. Взе няколко папки и ги сложи при другите си вещи. Нямаше много неща. |
| 5931 |
Без да поглежда назад, Франки прекоси фоайето, подмина униформения портиер и излезе през въртящите се врати. Неочаквано се озова сама в студа навън, несигурна в коя посока да тръгне. Спря се и едва тогава осъзна, че възелът, който бе чувствала в стомаха си, се е разплел и изчезнал. |
| 5932 |
Беше прочела, че горещите вани са проклятието на красотата, нещо за това как причиняват целулит, разширени вени и мудно кръвообращение, но кое не го правеше? Кафето беше враг номер едно, алкохолът – също толкова вреден, а пушенето и слънчевите бани си бяха истинско самоубийство за кожата. |
| 5933 |
Не знаеше къде ще я заведе, но миналата година беше избрал изумително скъп френски ресторант в Уест Енд. Вече му беше простила, че последните няколко дни се държеше като сръдлив мръсник. В крайна сметка, вероятно бе притеснен за финансовото им състояние, особено с приближаваща сватба. |
| 5934 |
Винаги рисуваше такова, когато й даваше картичка. Първоначално тя си мислеше, че това е мило, знак, че са двойка, но после забеляза, че го рисува на всички картички за рожден ден, които подарява. Наведе се напред и облегна глава на сапунените си колене. Мокра къдрица падна пред очите й. |
| 5935 |
Устата на Франки пресъхна, когато разгледа обстановката, и ентусиазмът й се изпари като вода от кипящ чайник, отстъпвайки място на стопроцентов чист ужас. Това не беше ресторант със свещи, бели колосани покривки и изискано френско шампанско. Беше боулинг пътека с десет кегли в единия край. |
| 5936 |
В късата си рокля и червено-бяло-сините обувки за боулинг взети назаем, Франки се чувстваше като лошо въплъщение на компаньонка в раните й години. Погледна Джесика, която отмяташе лъскава руса коса, докато вървеше насам-натам в своята изрязана блузка, дънки с ниска талия и пиърсинг на пъпчето. |
| 5937 |
Или поне тя така си мислеше, докато не видя Джесика в действие. Тя не просто изглеждаше подходящо, но явно в предишния си живот се беше изявявала като шампионка по боулинг. Като люлееше бедра, тя ситнеше изящно към линията и с чупка в китката и отмятане на коса всеки път разбиваше десетте кегли. |
| 5938 |
Да, нямаше никакво съмнение, Джесика ловко и умело ги държеше за топките. Де да можеше да се каже същото и за Франки. Като неточно оръдие тя вяло мяташе топката си по пътеката, опитвайки се да не литне заедно с нея, и се свиваше, когато тя се отклонеше в един от улеите, пропускайки всяка една кегла. |
| 5939 |
Пиейки бира с Адам, Хю наистина си прекарваше много добре и тъкмо разказваше остроумно как умело е увеличил цената на четиристаен апартамент. Франки въздъхна. Приятелите винаги постъпваха така – оставяха те да си говориш с другата приятелка, докато те обсъждаха работата или спортните резултати. |
| 5940 |
Все още не й беше дал подарък. Без съмнение изчакваше удобен момент, за да извади пръстена. Очевидно смяташе да й направи едно от онези смахнати преживявания – на балон с горещ въздух, по време на гмуркане, на боулинг пътека, които искат да покажат, че хората не са отегчителни традиционалисти. |
| 5941 |
Вцепенена, наблюдаваше как светлините на боулинг залата се отдалечават в дъжда, преди да извърне лице от прозореца. Трепереща, тя отчаяно зяпна пода и едва тогава забеляза, че е забравила да смени обувките си. Беше като сол в раната. Червено-бяло-сините обувки с връзки я зяпаха нахално в отговор. |
| 5942 |
Като влизаше през входната врата, можеше успешно да се самозаблуди, че нищо не се е променило. Всичко изглеждаше както преди, всичко си беше както го бяха оставили – чашата за кафе на Хю до телефона, чантичката й с гримове на масичката в коридора. Напомняше й на игра, която беше играла като малка. |
| 5943 |
Трябваше да затвориш очи, някой преместваше нещо от стаята и после трябваше да кажеш какво липсва. Но сега не беше игра и тя знаеше какво липсва. Любов. Звучеше сантиментално, почти като разтопяващ абзац от любовен роман, но беше вярно. Хю не я обичаше повече и това променяше всичко около нея. |
| 5944 |
Сякаш бе наблюдавала живота си на цветен телевизор, а сега неочаквано образът бе станал черно-бял. Пусна ключовете си в сребърния пепелник на масата за кафе и се отпусна на дивана. Фред отвори мързеливо едното си око и без да промени сфинксоподобната си поза, сложи пухкава лапа в скута й. |
| 5945 |
От гърлото й се откъсна неволно хлипане и зачервените й очи отново се напълниха със сълзи. Никога, дори след милиони години, не беше очаквала това да се случи. Те не се караха, поне не истински, а само за тъпи неща като чий ред е да измие чиниите или кой е използвал последната ролка тоалетна хартия. |
| 5946 |
Имаха добър сексуален живот или поне тя мислеше така. Стомахът й се сви. О господи, нека не е това, каквото и да е, но не това! Добре, тя не се люлееше от полилея – не че имаха полилей, беше един от онези бели китайски фенери, които получаваш за петачка от битака – но той видимо се наслаждаваше. |
| 5947 |
Колкото повече мислеше за това, толкова повече си припомняше странното му държане последните няколко седмици. Резервиран, по-невнимателен, сякаш нещо го притесняваше. По дяволите, каква идиотка беше! Мислеше си, че той се подготвя за брак, а през цялото време той бе обмислял раздялата им. |
| 5948 |
Опря горещата си лепкава буза на успокояващо хладното стъкло и се загледа в улицата долу с несигурната надежда, че ще види Хю да завива зад ъгъла и да изкачва стъпалата към входа през едно. Но отвън нямаше никого, нищо, освен редици паркирани коли и грозни купчини от гниещи есенни листа. |
| 5949 |
Възприемаше го трудно. Едва предната вечер още беше в Лондон, ровеше се в чекмеджета, пълни със сантиментални боклуци стари билети за кино, тапи от шампанско, изсушени розови листа от миналогодишния букет за Свети Валентин – и опитваше да не се разреве, докато прелиства страниците на фотоалбумите. |
| 5950 |
Франки отново затвори очи – това можеше да е една много голяма грешка. Летището беше като развъдник за зайци – лабиринт от коридори и движещи се пътеки. Като опитно зайче Франки правеше завой след завой, докато най-накрая забеляза ескалаторите, които водеха до салона за получаване на багаж. |
| 5951 |
Не изглеждаше добре. Въпреки множеството хора салонът беше неестествено тих, докато един по един изтормозени туристи се приближаваха до началото на опашката, опитвайки се да изглеждат ентусиазирани и в настроение за ваканция, докато потните им ръце оставяха петна по формулярите за временен престой. |
| 5952 |
Без дори за миг да я погледне, чиновникът започна да набира нещо на компютъра. Вероятно свързан с някакъв всезнаещ компютър, който съдържа всеки детайл от нейния живот – от това колко е похарчила в супермаркета миналата седмица до резултатите й от теста по английски в първи клас. |
| 5953 |
Всъщност, вероятно е програмиран веднага да показва всяко криминално дело или лоша постъпка в живота й. Франки изведнъж си спомни касетата, която бе забравила да върне във видеотеката преди седмица. Сигурно полицията нямаше достъп до такива маловажни данни, нали? Тя стисна палци за късмет. |
| 5954 |
На нея й бе необходим само един презокеански полет, за да изглежда лицето й като замразен зеленчук. Мрачно стиснала огледалото в едната ръка и опипваща лицето си с другата, за да провери дали все още има скули, тя неочаквано забеляза, че ужасният американец я наблюдава от другата страна на лентата. |
| 5955 |
Нямаше и следа от Рита. Може би закъсняваше, може би не беше получила съобщението, може би... Проправи си път през група от хора в тениски и шорти, с равномерен тен и скъпи слънчеви очила, които подрънкваха ключове за кола, говореха по телефона или пиеха от огромни чаши с кока-кола. |
| 5956 |
Сякаш изведнъж се бе озовала на снимачна площадка. Всеки момент очакваше Мел Гибсън да изскочи отнякъде със смъртоносно оръжие. Закрачи към прозорците със затъмнени стъкла, облегна се на стената и почувства край себе си полъха на въздуха отвън, топъл и влажен, срещу хладината на климатиците. |
| 5957 |
Въпреки че вече имаха всички възможни ваксинации – Франки беше като майка закрилница по отношение на любимите си котки – безцеремонният служител, с когото говори по телефона, настояваше, че компанията има нужда от двадесет и четири часа, за да подготви документите. Точка. Край на историята. |
| 5958 |
Рита слушаше, пушейки цигара, и натискаше клаксона след различни коли, а Франки анализираше всеки детайл, люшкайки се от сълзи до гняв и обратно към плач. Отне й повече от час и когато приключи, се отпусна рязко на кожената седалка, изтощена след пролетното почистване на чувствата си. |
| 5959 |
Ще бъде като в доброто старо време – само ти и аз... – Тя погледна в огледалото за обратно виждане към кафеза на Фред и Джинджър, който се тресеше на задната седалка. Ухили се и без да подаде сигнал, прекоси трите ленти на магистралата, преди да набие спирачки точно зад една полицейска кола. |
| 5960 |
Тя трябваше да опита да го забрави и да продължи живота си, нов живот, който не включва Хю. Изпитвайки радост от прилива на сили и струята въздух, която рошеше косите й, тя прие цигарата, предизвикателно я притисна към устните си и дръпна дълго и дълбоко. Беше чисто хедонистично удоволствие. |
| 5961 |
Натисна педала на газта и реши да изпревари разпадащ се камион, който бълваше изгорели газове и стряскащи звуци. Шофьорът натисна клаксона и изпсува, но Рита просто размаха луничавата си ръка във въздуха, ярките оранжеви искри от цигарата й оставяха следа зад тях, докато се отдалечаваха. |
| 5962 |
Беше се спуснал мрак и високо на холивудските хълмове нямаше никакви светлини, с изключение на проблясващите фарове на колата. Уморена и дезориентирана, Франки почти заспиваше, когато Рита сви по крайбрежния булевард, отби в алея за паркиране и изгаси двигателя. Фаровете угаснаха, радиото също. |
| 5963 |
Франки беше изумена да чуе, че тя звучи по-скоро сърдито, отколкото уплашено. Последва дълго боричкане, после някакво куче изджафка, преди фенерчето да изгасне и да светне лампата в коридора. Зениците на Франки се свиха от болка, но когато се фокусираха, тя видя много странна гледка. |
| 5964 |
Сякаш беше попаднала в пещерата на възрастния Дядо Коледа – претрупана, кичозна, еклектична, диаметрално противоположна на минималистичния стил на Хю в бежово и сметана с изпънати покривчици и азбучно подредени дискове – и се влюби в нея. О, всичко това бе засенчено от поразителната гледка. |
| 5965 |
Зарадвани от възможността да протегнат лапите си, те любопитно се разтъпкаха по килима на спалнята, като проверяваха купчини мръсно пране, открехнати вратички на шкафове, кошчето за хартиени отпадъци, пълно с празни опаковки от шоколад, преди лакомо да излапат останките от багета със сьомга. |
| 5966 |
Виждаше се в далечината и когато приближи, Дориан рязко сви вдясно и те се понесоха по бляскава алея, очертана от огромни палмови дървета, които леко се поклащаха с вечерния бриз. Ято униформени шофьори се спусна към тях, приканиха ги да излязат и пъргаво откараха колата, готови за следващите гости. |
| 5967 |
Тя изглеждаше тотално очарована от себе си. Така я гледаше и пенсионерът, който здраво стискаше четиридесет и пет сантиметровата й талийка. Ухилен като горд дядо, не като развратния перверзен приятел какъвто беше, той се перчеше с полираната си до блясък усмивка за поне петдесет хиляди долара. |
| 5968 |
Нали сме вътре? – От нейната уста звучеше, сякаш бяха банкови обирджии, които са разбили сложната и скъпоструваща алармена система за по-малко от минута. – Хайде – просъска тя и без да дочака други въпроси, прекоси мраморното фоайе в стегнатия си златен корсет и идеалната мини пола. |
| 5969 |
Намираха се в бара на хотела, в известения Облачен бар, който не приличаше на нито един от хотелските барове, които познаваше в Англия. Нямаше фалшиви викториански камини, вази със сухи цветя, басмени столове и завеси с помпони. Нямаше дори бар с дъбов, месингов или какъвто и да е плот. |
| 5970 |
Гостите се излежаваха лениво на тях и елегантно отпиваха шампанско. Сякаш бе попаднала в друг свят. Пламъците от факлите хвърляха тайнствени отблясъци върху лицата на хората, като им придаваха златисто сияние, познато й единствено от старите холандски картини. Беше кукленски свят. |
| 5971 |
Въпреки неговата натруфеност, която често преминаваше границата, беше очарователен хетеросексуален мъж. Излегнат на възглавница, той беше заобиколен от прекрасни бляскави жени, които го хранеха със суши и шампанско, подобно на римски император и слугите му. Франки погледна часовника си. |
| 5972 |
Чувстваше се неловко. Не беше свикнала да е сама на купон. Обикновено си имаше Хю, с когото да говори или поне да го наблюдава, докато той обсъжда цените на жилищата и лихвените проценти с някого. Беше свикнала да е част от двойка и дори когато не беше до него, това й даваше усещане за сигурност. |
| 5973 |
Едва тогава забеляза, че си има публика. Всички я зяпаха. Чувствайки се като престъпник, тя извади цигарата от устата си и тъй като все още нямаше следа от Рита, прекоси разстоянието покрай басейна и излезе през вратите към градината. Навън беше тъмно и по-хладно в сравнение с топлината на бара. |
| 5974 |
Не се чуваше нито звук, освен слабото жужене на партито и далечният тътен на трафика. Значи това беше салонът за пушачи, помисли си, разсъждавайки колко различно беше всичко това от Лондон, където отхвърлените пушачи се събираха на общителни групички и щастливо си разменяха цигари с чаша в ръка. |
| 5975 |
Запали цигарата си и като дръпна дълбоко, погледна улиците в долината, по които проблясваха светлините на движещите се автомобили. Съзнанието й се отдаде на мисли за Хю. Той беше на хиляди километри разстояние, на друг континент, в различна часова зона. На хиляди километри от нея. |
| 5976 |
Беше трудно да вижда в тъмното, но можеше да различи силуета на жена. Стройна, висока, страхотно дупе. Изглеждаше сладка, поне в гръб. Отначало понечи да се върне, звучеше сякаш тя плаче, но после размисли, какво по-хубаво – девойка в беда. Може би се нуждаеше от рамото му, за да си поплаче. |
| 5977 |
Очите й засияха като слънца, когато разпозна мъжа от летището. Божият дар. Сексапилния каубой. Чувствайки как соковете й се надигат като мъзгата в дърветата, тя припряно започна да оправя косата си и да тегли корсета си по-надолу – за максимален ефект – като поглеждаше от него към Франки и обратно. |
| 5978 |
Усмихна се ослепително, обикновено запазен трик за филмовите режисьори, погледна към невероятно привлекателния непознат и се изкиска срамежливо. Франки стисна зъби. Запознанството беше последното, за което мислеше. Вместо това гледаше намръщено неканения си гост и се надяваше той да си тръгне. |
| 5979 |
Не можеше да заспи. Разперила ръце и крака, до нея беше Рита с черно сатенено домино на очите и тапи за колосална шумоизолация на ушите. Лицето й беше намазано с премахващ бръчките, стягащ кожата, свиващ порите, изглеждай-отново-на-осемнадесет-само-за-осемдесет-долара нощен крем. |
| 5980 |
Само й помогна по-осезаемо да почувства половината дузина чаши шампанско, пукащи като малки гранати под лъжичката й. Защо, по дяволите, пи толкова много? С това темпо новият й социален статус на необвързана безработна пушачка бързо се превръщаше в необвързана, безработна, пушачка-алкохолик. |
| 5981 |
Мамка му, изруга тихичко. Заклатушка се по стълбите до кухнята с разперени наред ръце като зомби сомнамбул и широко отвори вратата на хладилника. Лъч ярка светлина просветна през тъмнината на кухнята и просторната всекидневна. Мигайки, докато очите й привикнат, тя предпазливо надникна вътре. |
| 5982 |
После, облечен само в чифт боксерки на Келвин Клайн, щеше да отиде до банята, да огледа плочките на корема си в огледалото – анфас и профил (отпуснати и стегнати) – да провери за нежелани косъмчета в носа, ушите или по веждите, преди да изчезне под душа с релаксиращи лосиони за поне половин час. |
| 5983 |
Липсваше й и си го искаше обратно. Страдайки, тя прегърна здраво възглавницата на дивана и празно загледа остатъците по масичката за кафе. И точно тогава из бъркотията от списания, кърпички и други боклуци, които преследваха Рита, където и да отидеше, погледът й попадна на нещо. Телефона. |
| 5984 |
Дълбоко в себе си знаеше това дори когато му даваше номера си, но толкова отчаяно искаше да му повярва. Толкова отчаяно, колкото й се искаше той да каже, че е направил ужасна грешка, че я обича, иска да се ожени за нея и да прекара остатъка от живота си с нея. Но Хю не каза нито едно от тези неща. |
| 5985 |
Това не беше някоя от сладките романтични комедии с много перипетии и щастлив край, които обичаше да гледа с майка си. Това беше истинският живот. Нейният живот. Ужасен живот. Като притисна телефона плътно до гърдите си, тя се сви на топка на дивана, зарови лице във възглавниците и зарида безутешно. |
| 5986 |
Блондинката отвори едно почернено от размазана спирала око и погледна към Хю, който беше погълнат да си играе със зърната й, въртейки ги напред-назад между палеца и показалеца си, сякаш настройва радио. Защо мъжете винаги си мислят, че това възбужда жените? Тя потисна една прозявка. |
| 5987 |
Това беше последното, което той искаше да чуе, когато се опитваше да изчука някакво момиче, което бе забърсал на парти. Не че обаждането го изненада. Очакваше го още откакто се прибра у дома и откри, че тя е събрала багажа си и е изчезнала с двете проклети котки. Честно казано, това беше изненада. |
| 5988 |
Добре, можеше да избере по-подходящ момент, не когато е загубила работата си и така нататък, но какво друго можеше да направи? Излизаха вече почти две години, имаха своите наистина хубави моменти, но в крайна сметка той бе едва на тридесет и две. Не беше готов да се ожени, а това искаше Франки. |
| 5989 |
Миналата вечер блондинката изглеждаше навита, флиртуваше с него на бара, разреши му да я опипа в таксито, съгласи се да пият кафе у тях. И тогава, разбира се, когато вече се натискаха с пълна сила, точно преди грандиозния финал, тя се направи на срамежлива, казвайки, че едва се познават. |
| 5990 |
Отчаяна да свали последните три килограма за следващата си роля, тя беше в третата седмица от протеиновата си диета, а това обясняваше защо зяпаше завистливо препълнената купа пържени картофки, която сияеше с всичките си нездравословни мазнини и се носеше покрай нея към една от другите маси. |
| 5991 |
Франки беше в Ел Ей от седмица, но вместо да се държи като турист и да разглежда забележителностите на града, тя стоеше в апартамента и плачеше за Хю. Той така и не се обади, въпреки че тя не напусна апартамента и упорито държеше телефона за заложник в агонизиращо очакване той да звънне. |
| 5992 |
Знаеше, че е жалка, и знаеше, че трябва да се опита да го преодолее, но не можеше, беше невъзможно. Никога не беше предполагала, че някой може да й липсва толкова много. Всичко, което искаше, беше да лежи в леглото и да си изплаква очите по него. Но, разбира се, Рита нямаше да я остави. |
| 5993 |
Беше трудно да възприеме всичко. Днес беше понеделник на обяд в средата на октомври. Обикновено тя щеше да си проправя път през изтормозени от пазаруване тълпи по дъждовните лондонски улици, опитвайки се да пийне бързо кафе и да хапне сандвич от пекарната, преди да изтича обратно в офиса. |
| 5994 |
Но тук, в Ел Ей, единствените чадъри, които тя можеше да види, бяха раирани синьо-бели чадъри, прикрепени към всяка маса, за да пазят сянка от яркото слънце. Изгубена в море от дизайнерски марки, тя се чувстваше като английска туристка, каквато беше. Затвори очи и обърна лице към слънцето. |
| 5995 |
Десет години, и стотици провалени диети по-късно, тя все още не можеше да вдигне въпросните дънки над коленете си. Фактът, че бе алергична към всяка форма на физически упражнения, не помагаше особено. Изключение, разбира се, бяха онези, които включваха мъж и се провеждаха в спалнята. |
| 5996 |
Тя никога не можеше да проследи постоянно променящия се антураж от жени около Дориан, никоя от които не изглеждаше да е избрана заради личностни качества. Любопитни, те наблюдаваха как той събира колекцията си от мобилни телефони, слънчеви очила, сребърното куфарче и гореспоменатата брюнетка. |
| 5997 |
Джули изглеждаше като ударена в стомаха. Нейният момент на слава беше откраднат, надеждите й да смели черен пипер и да поръси с настърган пармезан спагетите увехнаха. Когато тя се запъти обратно към кухнята, Дориан погледна дигиталния часовник на ръката си – истинско произведение на изкуството. |
| 5998 |
Какво, по дяволите, си мислеше, когато се съгласи да бъде асистентка на някакъв си фотограф? Тя не беше прекарала три години в университета, следвайки английска филология, и осем години в борба по издателската стълбица, за да разнася стативи и куфари с техника наоколо. Тя пишеше колонки. |
| 5999 |
Използваше най-ценното притежание на най-добрата си приятелка – два тона бебешко син метал с бял контур, който сякаш бе девет метра широк и три метра дълъг. Не беше същото, повтарям – не беше като да караш минито на Рита. В далечината изплуваха няколко светофара. Показваха зелено. |
| 6000 |
Като наби спирачки, тя се плъзна напред към началото на опашката, чувствайки се, сякаш целият свят я зяпа. Сърцето й препускаше като лудо и тя предпазливо се огледа наоколо. Въпреки че беше рано сутринта, движението беше като в час пик: две редици коли вдясно, четири отпред и две вляво. |
| 6001 |
Хиию, справи се! Едно грешно движение и можеше да се наниже на нечий ауспух, причинявайки верижна катастрофа и съдебен процес за милиони... Въображението й се развихри и когато отбиваше за студиата, вече беше осъдена на десет години затвор за безразсъдно шофиране. Паркингът беше претъпкан. |
| 6002 |
Огромни сребристи камиони с ремаркета, пълни с реквизит, дузина различни вариации на джип и много други американски коли, чийто имена тя не знаеше, бяха заели всяко възможно пространство, с изключение на ъгъла, маркиран за компактни автомобили. Нямаше какво да прави, караше проклет кораб. |
| 6003 |
Тя го наблюдаваше как търси нещо в задния джоб на избелелите си дънки, които висяха около бедрата му по-големи с два размера, а после и в джобовете на якето, което беше преметнал през ръка, и реши да блъфира. Все пак нямаше да му каже истината, нали? Те далеч не се разбираха добре. |
| 6004 |
Скелетоподобни стилисти, облечени от глава до пети в черно, бутаха колички с дрехи, хората от арт отдела подреждаха реквизита и се паникьосваха, че са забравили нещо, а в далечния ъгъл гримьорът се суетеше с четчиците и фон дьо тена. Далеч от хаоса стояха режисьорът, продуцентът и клиентите. |
| 6005 |
Това почти я уби. Особено когато трябваше да застане на паркинга, без да каже и дума, а той я товареше като муле. Знаеше, че го прави нарочно, за да й го върне, но какво можеше да направи? Искаше да му каже да си завре работата отзад, но трябваше да преглътне гордостта си и просто да се примири. |
| 6006 |
Тя презрително помаха към клетката с лъвовете, преди да се изпари през студиото, раздаваща команди по уоки-токито си, за да поддържа идеалния баланс между стрес и контрол над положението. Клетката на лъвовете? Това беше моментът на истината. Сега трябваше да изглежда така, сякаш знае какво прави. |
| 6007 |
С периферното си зрение можеше да види Райли, който току-що беше влязъл и се здрависваше с другите от екипа. Като се смееше и бъбреше, той свали якето си, метна го на облегалката на някакъв стол и се насочи към масата на кетъринга, за да си налее кафе. Завиждаше му. Умираше си за кафе. |
| 6008 |
Къдрави кичурчета коса се бяха измъкнали от конската й опашка. Свали ластика, разтръска косата си, която беше готова да превземе цялото възможно пространство, и се опита отново да я върже. Райли наблюдаваше как тя се опитва да натъпче къдриците си обратно в конска опашка. Имаше хубава коса. |
| 6009 |
Работата не е толкова трудна. Просто трябва да направя няколко кадъра за рекламната компания и две-три снимки за пресата... но ще ми бъде дяволски по-лесно, ако не се джафкаме през целия ден. Може ли да сключим примирие? – Той протегна ръка, луничавите му пръсти бяха все още захаросани от поничката. |
| 6010 |
Райли правеше снимки през цялото време, а в почивките между заснемането подготвяше кадрите за пресата. Превил широкия си гръб над камерата, с протъркани ръкави, завити над лактите, и коса, постоянно падаща над очите му, той надничаше през визьора и примижаваше, докато фокусираше. |
| 6011 |
Това, че той не се изнерви, а продължи да се смее и да пуска шеги. Преди – на летището, на купона и на паркинга неговата самоувереност я изкарваше извън кожата й, но сега, като виждаше как той умело кара хората да се отпуснат пред камерата, самочувствието му ставаше привлекателно. |
| 6012 |
Само ако можеше да каже същото и за себе си. Чувстваше се по-непривлекателна откогато и да било. Потеше се като кон под горещото студийно осветление, подаваше фотографско оборудване и държеше рефлектори – широки близо метър кръгове от сребрист материал – над глава си, докато й отмалеят ръцете. |
| 6013 |
Как някой би могъл да изиграе сериозно анимационен герой, който издава маймунски звуци и прекарва целия ден в люлеене по дърветата, недоумяваше тя, но това беше последната й грижа. Умората от часовата разлика и недоспиването я караше да се чувства като жив труп и тя не можеше да спре да не се унася. |
| 6014 |
Кола, която Хю поддържаше толкова изрядна, че седалките още бяха опаковани в найлоновите си калъфи. Тя внимателно постави краката си на пода и почувства как залепват за нещо. Пет минути по-късно отбиха в малко каре с магазини и заведения, за да изпият по едно кафе. Франки погледна през прозореца. |
| 6015 |
Избирайки смога, те се настаниха на една от масичките на тротоара. За няколко минути никой не говореше, докато отпиваха от огромните си чаши и вдишваха смесица от цигарен дим и изгорели газове. Като чувстваше, че трябва да подхване разговор, Франки се замисли какво да каже. Нищо не й идваше наум. |
| 6016 |
Франки проследи протегната й ръка и видя мъж – тъмен, висок, около тридесет и пет – да пресича пътя към лъскав джип без покрив. Като се качи вътре, той се наведе към жена – руса, кльощава, около двадесет и пет – която беше на седалката до него. Започна да я целува, но не по бузата. |
| 6017 |
Жените са нормални, мъжете са от друга планета и вече преливаше от надежда и самопомощ. Всичко изглеждаше доста подредено. Да бъде спокойна, удовлетворена, щастлива и успешна беше лесно, просто трябваше да следва десет прости стъпки (които, събрани заедно от всички книги, правеха около триста). |
| 6018 |
Може би постоянната му асистентка беше добре и той не се нуждаеше повече от нея. Щеше да си намери нещо друго. Грабна сешоара, разви кърпата, разтръска косата си и като се наведе надолу, я подсуши за няколко минути. Разсъждавайки по този начин, нямаше значение дали той ще се обади, или не. |
| 6019 |
Не че не я смяташе за сладка, защото тя беше, но не беше неговият тип. Беше напрегната, упорита, имаше дяволски характер и ако съдеше по това, което обядва на снимките на рекламата, беше една от онези досадни вегетарианки. Като улови погледа на сервитьорката, той си поръча същото. |
| 6020 |
Райли забеляза Франки, преди тя да забележи него. Ето я, стоеше на вратата с червенокосата си съквартирантка, облечена семпло в дънки и тениска. Наблюдаваше я как говори с приятелката си, докато не погледна настрани и не улови погледа му. Първоначално изглеждаше изненадана, но после се усмихна. |
| 6021 |
Купонджийският дух бе засилен от Дориан, който започна да флиртува с ято силиконови блондинки, които празнуваха двадесет и първия рожден ден на своя приятелка, и в крайна сметка ги покани да се присъединят. Това означаваше, че всички се натъпкаха един до друг на дървените пейки около масата им. |
| 6022 |
Обикновено можеше да надпие всеки, но сега самата тя едва се крепеше на краката си. Безумно пияна, тя беше навляза във фазата, наречена не-знам-къде-по-дяволите-се-намирам. Беше се докарала до това състояние с двете тройки текила шотове, които гаврътна, докато Франки се освежаваше. |
| 6023 |
Блондинките бяха наели дълга бяла лимузина за цялата вечер и тя се появи от паркинга, докато те се събираха пред ресторанта. Голямо, агресивно и наперено нещо със сателитна антена на капака, затъмнени стъкла и редици бели светлини на праговете. Спря точно пред тях. Всички се натъпкаха. |
| 6024 |
Така де, никога не правеше такива неща, предпочиташе да седи отстрани и да наблюдава как други хора се държат екстравагантно и се правият на идиоти. Поколеба се... о, по дяволите! Блъсна я струя студен нощен въздух, който подхвана косата й и я завъртя като къдрави кестеняви панделки. |
| 6025 |
Като се обърна срещу вятъра, тя пое голяма глътка въздух и се загледа в ярко осветените булеварди, които профучаваха край тях – потоци от бели фарове, бензиностанции, магазини за алкохол, ресторанти и шопинг карета. Не се чувстваше като идиот, точно обратното. Чувстваше се фантастично. |
| 6026 |
Като спря пред ранчото, униформеният шофьор слезе и им отвори вратата. Всички слязоха навън, освен Рита, която все още беше толкова пияна, че падна. За щастие, Дориан успя да я прихване, преди коленете й да се ожулят в паважа, и като я подхвана здраво през кръста, почти я пренесе до главния вход. |
| 6027 |
Двойките бяха доста разнородни. Някои нямаха никаква идея как се танцува на тази музика и отчаяно искаха да се научат, други го правеха просто за забавление и постоянно избухваха в невъздържан смях, но няколко каубои с шапки, ботуши и шпори знаеха какво правят и танцуваха съсредоточено в ритъм. |
| 6028 |
Франки се усмихна безразлично. Беше очевидно, че той иска тя да се поинтересува от бизнеса му, но тя нямаше желание. И преди беше срещала типа на Джонатан по баровете. Той беше от онези мъже, които винаги се появяваха от нищото, когато приятелите й бяха отишли до тоалетната и тя беше сама. |
| 6029 |
Идеята им за свалка беше да й разказват за себе си до последен дъх. Той беше от типа мъже, които винаги прецакваха вечерта й с приказките си, защото тя нямаше смелостта да им каже да се разкарат. За късмет или по-скоро нещастие, зависи дали сте Франки или Джонатан, тя не трябваше да го пита нещо. |
| 6030 |
И тя се усмихна неловко. Един господ знае защо беше толкова притеснена. Беше лудо, чувстваше се като тийнейджър, не като двадесет и девет годишна. Погледна към краката си в опит да се концентрира върху ритъма на музиката. Беше много трудно, когато всичко, което можеше да чуе, беше ускорения си пулс. |
| 6031 |
Беше клише, но й хареса. Групата приключи с песента и започна да изпълнява бавен танц. Няколко двойки изчезнаха от дансинга, други се приближиха, обгръщайки телата си с ръце. За няколко секунди тя не знаеше какво да направи, но преди да има много време да помисли, Райли я притегли към себе си. |
| 6032 |
Неговото тяло срещу нейното. Това беше първият мъж, до когото беше толкова близо след Хю, и беше странно. Странно да чувства ръцете на друг мъж около себе си, да го чувства до себе си, разделен единствено от плата на тънките им памучни ризи. Да чувства лицето му само на сантиметри от своето. |
| 6033 |
Беше просто по-голям, по-висок, по-силен. Вътрешната страна на ръката й се отърка в брадичката му – груба и боцкаща заради наболата брада. Беше толкова навикнала на гладко избръснатата и хидратирана кожа на Хю, че й се стори различно и непознато, но вниманието й привлече начинът, по който ухаеше. |
| 6034 |
Внезапно почувствала се неловко, Франки сведе поглед в престорена концентрация върху стъпките, които бяха бавни и отмерени – пълен контраст на мислите й, които препускаха. Райли беше абсолютната противоположност на Хю. Начинът, по който изглеждаше, говореше, миришеше, обличаше се. |
| 6035 |
Вкопчи се отчаяно в отрицанието си, което само го накара да се изплъзне по-бързо между пръстите й. Давай, признай си, помисли си тя. Признай как наистина се чувстваш. Докато електрическата китара лениво повтаряше рефрена за последно, Райли освободи ръката си от нейната и бавно я докосна по гърба. |
| 6036 |
Да мислиш за начина, по който обръща цигарата в новата кутия за късмет и потрива брадичка, когато е притеснен. Да мислиш за това колко много искаш да докоснеш белега на веждата му или да проследиш пулсиращата вена, която се спуска надолу по ръката му до вътрешната страна на китката му. |
| 6037 |
Не знаеше дали са прекалено много коктейлите, шампанското или каквото, по дяволите, беше, но точно сега, точно в този момент, не й пукаше, че бяха единствената двойка, останала прегърната по средата на целия проклет дансинг. Не й пукаше дали хората зяпаха. Всичко, за което можеше да мисли, бе Райли. |
| 6038 |
Толкова много, че се чувстваше, сякаш ще полудее. Толкова луда, че като го гледаше сега, в този момент, не искаше нищо друго, освен той да се наведе, да я притисне към себе си и да я прегърне толкова здраво, че да спре дъхът й. И тогава, само тогава, да я целува до пълна забрава. |
| 6039 |
Добре де, имаше няколко забежки за една вечер, но те изчезнаха доста бързо. Да прави секс с непозната, не бе толкова възбуждащо, колкото си го беше представял. Всъщност беше дори малко смущаващо. А и повечето от жените, които срещаше, изглежда търсеха нещо много по-сериозно от секс. |
| 6040 |
Беше твърде студено, твърде дъждовно, твърде тъмно и твърде дяволски депресиращо. Нищо чудно, че изведнъж всеки бе престанал да е сам. Всеки си бе намерил половинка и се беше зазимил с нея във всекидневната, гушнати заедно на дивана с видео и чаши чай. Точно както той и Франки правеха. |
| 6041 |
Беше постъпил правилно, като приключи с нея. Беше станала твърде чувствителна, твърде скучна, твърде отдадена. Всичко, което искаше от живота, бе да се установи, омъжи и да прекарва всяка вечер уютно вкъщи. Заради това никога нямаше да се получи между тях. Той беше пълна противоположност. |
| 6042 |
Рита погледна в огледалото си за обратно виждане. – И изглеждам като такъв. – Простена, смъкна очилата си и се отпусна зад волана на своя Буревестник. Франки лежеше на седалката до нея, която бе изтеглена възможно най-назад, и неуспешно се опитваше да забрави адското си главоболие. |
| 6043 |
Не и особено добре. Всичката текила и шампанското си бяха казали думата, замъглявайки ума й, размивайки времето и изтривайки разговорите. Част от нея беше благодарна. Потръпваше при спомена как беше увиснала на врата му в целувка по средата на Каубойското място, без да знае болезнените детайли. |
| 6044 |
Събуди се тази сутрин с хаос от образи и откъслечни спомени за думите му. Нищо, с което не можеше да се справи. И се почувства облекчена. Но когато завесата на умората започна да се вдига, тя осъзна, че минала вечер я бе оставила с две неща – убийствен махмурлук и много смесени чувства. |
| 6045 |
За щастие, след като се освежи с водата цветът започна да се връща по лицето й и те продължиха, без да се налага да спират по спешност. Фучаха по Сънсет булевард покрай безкрайни съмнителни предградия, докато най-накрая не се изкачиха на върха на хълма, целите окъпани в слънчева светлина. |
| 6046 |
За разлика от Рита тя се притесняваше твърде много да се пече без горнище. Не че имаше проблем с размера на гърдите си, 34 В си бяха достатъчно големи, и не че имаше някой наоколо, който да ги зяпа, освен сърфистите, а те имаха повече от достатъчно за гледане с щедрите форми на Рита. |
| 6047 |
За какво да се притеснява? Тя също не се интересуваше от него. Като закопча сутиена си, тя седна със скръстени крака и се остави на горещите слънчеви лъчи, отнесено наблюдаваше вълните и слушаше как се разбиват на пясъка, вдишваше морския мирис и вкусваше солта от пръските по устните си. |
| 6048 |
Отлепи лицето си от хавлията, погледна нагоре, замижа от ярката светлина и ужасно се уплаши. На по-малко от два метра от джапанките й беше паркиран яркожълт джип, от който висеше мъж с мегафон. Като я забеляза да се надига, той се измъкна от мястото си и тръгна през пясъка към нея. |
| 6049 |
Нямаше никаква прилика с представите на Франки за това как трябва да изглежда плажната охрана в Малибу. С петна от тютюн по слънчевите очила и подозрителна патладжанена на цвят сплъстена коса той стоеше разкрачен срещу нея и се опитваше да повдигне модерните си шорти над излишните килограми в ханша. |
| 6050 |
Обикновено беше доста ласкателно огледало, премахваше торбичките и сенките под очите като ретуш на снимка, но не и този път. Този път, когато най-много се нуждаеше, то беше контрастно, на фокус и безмилостно. Отражението й примигна обратно – потно и зачервено, със суха, разбъркана коса. |
| 6051 |
Нещастно хлопна сенника обратно, слезе от колата и погледа дрехите, които носеше – избелели от пране бански, саронг с цветовете на дъгата и чифт синьо-бели раирани джапанки, които бяха преживели и по-добри дни. Не беше точно облеклото, което би избрала, за да изглежда като самоуверен непукист. |
| 6052 |
Елегантно изрязана рокля, чифт прилепнали дънки или дори очна линия и малко спирала щяха да дойдат добре. Потърка лице в кърпата си в опит да премахне и последните следи от плажа. Точно сега би продала душата си за чантичката си с гримове, внимателно поставена на шкафчето в банята. |
| 6053 |
Леко наклонена към чинията на Райли, тя беше заета да отмъква изостаналите му картофки, както жените често правят на първа среща, когато се преструват, че всъщност не ядат пържено. Докато я наблюдаваше, Франки започна да осъзнава, че на масата всъщност седят двама мъже и две жени. |
| 6054 |
И тогава за момент стана неловко. След навлизането в зоната между запознаването и желанието да се сбогува любезно, Франки не знаеше какво да прави. Тя дяволски много искаше просто да се махне оттук, но беше рисковано. Не искаше да изглежда нелюбезна, но и не искаше да виси като кибик до масата. |
| 6055 |
Вероятно имам пари да издържа още няколко месеца, но ако не получа никаква роля, изглежда ще трябва да се върна обратно в Лондон и да се хвана на истинска работа. – Изглеждаше нещастна само от мисълта за това. – Въпреки че не мисля, че мога да се върна обратно към задълженията на рецепционистка. |
| 6056 |
Като родител с дете, тя тъкмо щеше да откаже, но видя копнежа по лицето й. Беше трудно да каже не, особено щом знаеше, че от ходенето на кино Рита най-много харесваше възможността да седи на задника си два часа и да яде сладки и сладолед в тъмното. Калориите по време на филма не се брояха. |
| 6057 |
Притисната между два много големи загорели бицепса, тя не знаеше какво, по дяволите, става. Погледна настрани към Рита, която беше застинала с отворена уста, неспособна да скрие изумлението си, че приятелката й познава отнякъде този бог. Като я пусна от хватката си, той се засмя. |
| 6058 |
Успехът на Рита в професионалния и личния й живот – тя се яви на прослушването и сега очакваше да я повикат за снимки – само подчертаваха грандиозния провал, който беше животът й. Като изключим преживяването на провалената връзка, липсата на постоянно жилище и бързо провалящата й се кариера. |
| 6059 |
Костюмът, който си купих миналата седмица, е още покрит със сос болонезе. – Рита не можа да не се подсмихне, когато си спомни как го изцапа, но рязко се върна към действителността. Като пусна телефона и лака за нокти на масичката за кафе, тя грабна ръката на Франки, за да погледне часовника. |
| 6060 |
На Бонд стрийт, лондонският еквивалент на Родео, продавач консултантките бяха продавач-надзирателки. Те я наблюдаваха подозрително всеки път, когато решеше да прегледа последните колекции на актуалните марки, и мистериозно оглушаваха, щом се решеше да ги попита за дреха в различен размер. |
| 6061 |
Тя тъкмо щеше да започне с декламация на родословното си дърво, когато, за щастие на Франки, вниманието й бе привлечено от Рита, която беше открила маса с купчина прилежно сгънати блузки и ги теглеше една по една, като ги размяташе на всички посоки и се въртеше с тях като дервиш. |
| 6062 |
Нуждаеше се от честното мнение, което само най-добрата й приятелка може да даде, и се обърна към Франки, която прелистваше списания, излетната на кожения диван, предвидливо осигурен от управата, за да предотврати изчезването на отегчени съпрузи или приятели и техните кредитни карти. |
| 6063 |
Необичайно примерна, Рита отказа да пресече на червено, за да не получи нова глоба, и вместо това се опитваше да види дали някой известен седеше зад волана на розовия корвет кабриолет, който спря до червеното ферари, форсирано от достатъчно стар и плешив мъж, че да се перчи толкова. |
| 6064 |
Беше взела решение още при споменаването на Лиз Хърли. – Щом е достатъчно добро за нея, тогава е достатъчно добро и за нас. Без да усети, че беше разбрала намека погрешно, тя се отправи с уверена крачка напред по тротоара – глезените й се клатушкаха ритмично върху тънките токчета. |
| 6065 |
Без да усеща резкия спад в температурата, който не беше предизвикан от климатика, Рита се вмъкна вътре и започна да обикаля магазина, като разопаковаше блузки с пайети от предпазната хартия и смело сваляше от закачалките им симетрично пришити парчета плат, които трябваше да минат за рокли. |
| 6066 |
Седмици наред беше гледала на себе си като на безпомощна жертва, на която продължаваха да се случват гадости. Необходимо беше нещо толкова просто като нови дрехи, които да я накарат да види различната Франки, новата Франки, която отново щеше да поеме контрола над живота си. Рита беше права. |
| 6067 |
Никой не беше наемал файтони да докарват гостите до входа, музиканти и известни изпълнители за забавление или мъже в бели униформи, които поразително приличаха на Ричард Гиър, за да сервират шампанско и омари на сребърни подноси. Беше плашещо, но имаше поне една утеха. Не беше сама. |
| 6068 |
Вместо да се изчерви до уши от смущение и да не знае какво да каже, тя се смееше подкупващо и чувствайки се по-остроумна от всякога, смело и въодушевено започваше разговор. Истории, които доскоро й изглеждаха плоски и доста скучни, сега се превръщаха в блестящи и безумно забавни анекдоти. |
| 6069 |
Франки не можеше да повярва. Изобщо не изглеждаше както във филмите. На екрана винаги изглеждаше по-голям от живота, енигматичен мъжкар, който фатално привличаше жените. Но в действителност бе едва метър и шейсет, с оредяваща коса, покрила голото му теме, и изкуствен тен. Не че беше непривлекателен. |
| 6070 |
Сигурна, че той я наблюдава, искаше да го накара да повярва, че си прекарва страхотно с една от най-известните холивудски звезди, а не че е отегчена до смърт от опитите на застаряващ бивш актьор да флиртува с нея. Картър беше доста изненадан от неочакваната й благосклонна реакция. |
| 6071 |
Залитайки, той се обърна, погледът му отчаяно търсеше помощ, докато не попадна на техните. Изражението му издаваше истински ужас. Но заслепен от светлината на прожектора, той не можеше да види приятелите си. Обърна се обратно и се запрепъва напред, изчезвайки през входа към полицейските коли отвън. |
| 6072 |
Като си играеше с оръфаните краища на плетената си гривна, Райли се чудеше дали да повтори предложението си за пренощуване. Ако го направеше, тя вероятно щеше да реши, че я сваля, и щеше да го прати по дяволите. Но ако не го направеше, това можеше да е последният път, в който я вижда. |
| 6073 |
Франки го наблюдаваше, оставяйки очите си да проследят познатия контур на лицето му: тънките линии, които се пресичаха под очите му, острата бръчка в средата на челото му – резултат от твърде много мръщене, разпилените лунички по носа му, които бяха почти неразличими под силния му тен. |
| 6074 |
Спомни си за първия път, в който изобщо го погледна, в самолета за Ел Ей. Тогава беше непознат, някой, който я изкарваше извън нерви, някой, когото се надяваше да не види никога повече. Беше невероятно, че след всичко, което се случи, тя седеше до него и отново разглеждаше лицето му. |
| 6075 |
Имаше две стари копринени канапета, на места излинели почти до голо и доста избелели от слънцето, преливаща библиотека, натъпкана с книги и дискове, никой, от които нямаше собствена кутийка, и ниска дървена масичка, която носеше белезите от хиляди чаши с кафе, червено вино и зехтин. |
| 6076 |
Истинска камина красеше далечната стена – с почернели тухли и лавица, затрупана от сувенири от далечни страни: парче дърво, огладено от вода, издялана африканска статуетка със счупено копие, макет на самолет от войната. Сребърна рамка за снимки от Мексико лежеше на една страна. Франки я взе. |
| 6077 |
Алкохолът може би щеше да укроти махмурлука й, а и всъщност тя доста харесваше идеята да пие уиски, облечена в кожен панталон в дома на мъж – дома на Райли – в три през нощта. Взе чашата и отпи от кафеникавата течност, наслаждавайки се на усещането, когато изгори езика й. Тя се усмихна на себе си. |
| 6078 |
Тя искаше някого с голяма кариера, амбициозен. Побърквах я, ремонтирайки камионетката, мотаейки се, снимайки. Тогава още започвах кариерата си. – Млъкна, за да загаси фаса в пепелника. – Тя каза, че трябва да порасна, но идеята й за порастване означаваше да нося костюм и да работя в офис. |
| 6079 |
Райли я наблюдаваше – лицето й, озарено от смеха, косата й, разпиляна по възглавницата. Като протегна ръка, той бутна тъмните къдрици от очите й, прокарвайки леко пръсти по челото й. Хихикането й утихна като на механична играчка и успокоила дишането си, тя застана неподвижно за момент. |
| 6080 |
Тя го наблюдаваше в сиянието на светлината – широките му рамене, наведени над пианото, косата над лицето му, и знаеше, че не може повече да се бори с чувствата си към него. Отричането им нямаше да ги накара да изчезнат. И като го гледаше в този момент, тя не искаше те да изчезват. |
| 6081 |
Разполагаше с хаотични спомени – устните му на шията й, прокарваше ръце по голите му рамене, стоновете на клавишите, когато я притисна към пианото, откри татуировката дракон, частично скрита под космите на гърдите му, чувстваше как езикът му прокарва линия по корема й, надолу покрай пъпчето. |
| 6082 |
Губеше й се как стигнаха до спалнята на втория етаж, но си спомни огромното легло, как сваляха дрехите си. Един господ знае как изобщо Райли бе успял да свали кожения й панталон, но той със сигурност изчезна, заедно с джинсите му и всички дразнещи части бельо, които се оплитаха около ръце и глезени. |
| 6083 |
И му вярваше. Може да не беше бръснала краката си от две седмици и да не бе намерила смелост да посети козметик за бикини линията си, която вече беше повече от набола по краищата, но Райли я накара да се почувства неустоима и много, много повече. Прекрасният, похотлив, неустоим Райли. |
| 6084 |
Прегракналият му шепот подейства като магия. Едва бе изрекъл думите и земетресението се успокои, спирайки толкова бързо, колкото бе започнало. Единственото останало доказателство бяха парчетата стъкло по пода и далечният звук на задействани аларми и лаещи съседски кучета надолу по улицата. |
| 6085 |
Входната врата се захлопна и стъпките на Франки отекнаха по посока на тъмната всекидневна. Тя спря на място, когато видя Рита, отпусната без настроение на канапето, чоплеща лака по ноктите си и гледаща телевизия на спуснати завеси. Беше три следобед, а тя все още носеше дрехите от миналата нощ. |
| 6086 |
За нещастие, по някаква причина номерът й постоянно беше объркван с този на денонощен тайландски ресторант с храна за вкъщи и вместо да я заливат с предложения за прослушвания и филмови роли, тя беше денонощно тормозена от поръчки за свинско в сладко-кисел сос, макарони и варен ориз. |
| 6087 |
Повличайки и приятелката си, тя омота себе си и асистента в сребърни гирлянди, подхвърляше изкуствен сняг във въздуха и се радваше като малко дете. Рита знаеше, че всички я зяпат, но не я интересуваше. Тя щеше да се радва на много повече внимание в бъдеще и беше добре да започне да свиква. |
| 6088 |
Комплекс от нерви, предчувствие и въодушевление от мисълта, че ще го види отново. Очакваше с нетърпение да го държи в ръцете си и да го разопакова, сякаш е нейният личен коледен подарък. Откакто той замина за Мексико, тя отброяваше наум дните, часовете, минутите до неговото завръщане. |
| 6089 |
Миналата година беше с Франки и двамата заедно се смяха на изявите на баща му в играта на думи, водеха учтиви разговори с досадния му зет Джери, играха с разглезените четиригодишни близнаци на сестра му и изтърпяха дванадесет часа отегчителна телевизия. Но днес беше само той, самичък. |
| 6090 |
Беше твърдо решен, че все още могат да я ядат като гарнитура, въпреки че трябваше да прекъсне храбрия си опит да изпече пуйка няколко часа по-рано. Беше заради изчислението на времето за готвене. Той не си падаше много математик и тотално се обърка, започна да дели, вместо да умножава. |
| 6091 |
Телевизорът гърмеше, парното беше включено на максимална степен и той се чувстваше прегрял и преситен. Огледа стаята с начумерен поглед. Баща му беше задрямал във фотьойла, а празничната му шапка беше паднала пред лицето му и сега се полюшваше като пурпурно знаме при всяко похъркване. |
| 6092 |
Не виждах дядо ти в продължение на почти осемнайсет месеца. – При споменаването на отдавна починалия й съпруг гласът й потрепери и тя нежно докосна венчалната си халка, златна лента потънала в тънката й прозрачна кожа, преди да продължи: – Но днес просто няма нужда от такова нещо. |
| 6093 |
В последно време Франки често се въртеше в ума му, но той предполагаше, че е просто заради времето. Време, в което да погледнеш назад към случилото се през изминалите дванадесет месеца и да си дадеш обещания за следващите. Но сега, изправен пред въпроса на баба си, осъзна, че се е залъгвал. |
| 6094 |
Рита, Франки и Дориан бяха успели да се справят с четири големи пици и по-голямата част от мокрия бар и се излежаваха на терасата – три крайбрежни кита, омотани в мексикански одеяла, пушеха цигари, ядяха шоколад и играеха гол покер, а от огромните колони долиташе ненатрапчива музика. |
| 6095 |
И вместо това бе прекарала всеки момент, будна и спяща, с Райли. За първи път в съзнателния си живот тя игнорира всичко, което женските списания, най-добрата й приятелка Рита и годините опит я бяха научили за това как да държи мъжа в напрежение за следващия си ход. Не искаше да играе игри. |
| 6096 |
Все пак двамата с Райли не бяха говорили за чувствата си един към друг. Не бяха провели нито един от тези неловки и-какво-правим-сега диалози, в които всеки от двамата се страхува да сподели как се чувства, в случай че е преценил ситуацията неправилно и другият изпитва нещо съвсем различно. |
| 6097 |
Много скоро щеше да й се наложи да се сблъска с горчивата действителност на завръщането в Лондон и да се опита да събере парченцата от живота си. Да си намери стая под наем, да плати дълговете си, вероятно да се регистрира в бюро за безработни, докато реши какво да прави с кариерата си. |
| 6098 |
Огромен, необятен зигзаг от маси, превити от планини морска храна, която се буташе редом до внушителни плата студени меса, сирена, хляб, салати и плодове, които завършваха с витрини с примамливи десерти – чийзкейк, кексчета, мъфини, пайове, шоколадов чипс... Калориите просто извираха без край. |
| 6099 |
Рита се разсмя шумно и смехът й отекна из ресторанта, карайки останалите посетители да спрат обяда си и да зяпнат Дориан, който бързо доби цвета на своя малиновочервен кадифен костюм. В опит да скрие силния си срам от напомнянето за унизителното му представяне на гол покер, той се усмихна смутено. |
| 6100 |
В лабиринта от зелено сукно, рулетки и кристални полилеи всички внезапно ставаха равни. От облечените за вечеря мултимилионери на кадифени тронове, които играеха с чипове от по сто хиляди долара, до изрусените старци с патерици на ротативките – всички преследваха една и съща цел. |
| 6101 |
Но като се загледа внимателно, тя изведнъж забеляза набръчканото деколте и тъмните петна по ръцете и бързо осъзна, че Валийн не е малолетна булка от Оклахома, а добре поддържана шейсет и няколко годишна дама от Тексас, която бе претърпяла не една или две козметични операции на лицето. |
| 6102 |
Носенето на минипола и под влиянието на половин дузина коктейли с ром, две текили и няколко чаши шампанско правеха задачата необичайно сложна. Сякаш се опитваше да яхне кон. След третия опит се отказа и симулирайки скромност, намести полата над бикините си и се кротна. – Добре съм, познаваш ме. |
| 6103 |
До леглото стояха чаши за шампанско, празна бутилка и до половина изядена купа с ягоди. Сънено той прокара пръст по рамото на Франки, преди да премести ръка надолу по гърба й. Трудно му беше да повярва, че се виждаха от едва шест дни. Чувстваше се, сякаш я беше познавал цял живот. |
| 6104 |
И не беше само сексът, въпреки че да, беше фантастичен. Беше просто чувството, че са заедно. Разговорите, смехът, погледите, начинът, по който тя се усмихваше, ухаеше, съществуваше. Всичко в нея просто си пасваше. Сякаш тя бе отключила нещо в него, което бе изключено много дълго време. |
| 6105 |
Но това беше най-невероятното нещо от всичко, защото когато я видя отново на терасата на Дориан, увита в старото одеяло, той знаеше точно там и тогава, че няма за какво да се притеснява. Тя изпитваше същото. Сега, по-малко от седмица по-късно, той все още се опитваше да го осмисли. |
| 6106 |
Бяха прекарали по-малко от седмица заедно, не бяха се срещали с родителите си, тя дори не знаеше фамилното му име... Без дъх от обърканите емоции и въпросите без отговор, тя погледна тъмносините очи срещу себе си. И отново се почувства, сякаш винаги го е познавала, родителите й щяха да го харесат. |
| 6107 |
Всичко се случваше толкова бързо. Веднага щом каза да, Райли я притисна към голите си гърди, прегръщаше я, целуваше я, повтаряше й колко е щастлив. Вдигна я и я завъртя из стаята, докато и двамата не паднаха обратно на леглото, смеейки се на това колко глупаво изглеждат и колко са щастливи. |
| 6108 |
Неспособни да сдържат въодушевлението си, те метнаха някакви дрехи и взеха такси до кметството, за да попълнят формулярите за брачно свидетелство. Цялата процедура отне по-малко от час и сякаш не беше минал и миг, преди отново да се върнат в казиното и да съобщят новината на Дориан и Рита. |
| 6109 |
Това беше просто невъзможно. Последния половин час прекара в хотелския апартамент с Рита в опит да избере какво да облече и вече започваше да се паникьосва. Времето изтичаше. Да реши какво да облече за вечер в заведение, беше достатъчно трудно, но собствената й сватба надминаваше всичко. |
| 6110 |
В контекста на сламата трябваше да направи нещо с косата си, която имаше точно вида на коса след секс – напълно разбъркана и оплетена. Как така никога не можеше да изглежда сякаш току-що е станала от леглото след хубав сън? Дори и когато наистина току-що бе станала от леглото след сън. |
| 6111 |
Все още не я възприемаше. Винаги си беше представяла, че да бъде булка означава да седи в една от онези лъскави сватбени агенции и да прелиства булчински списания. Да посвети дванадесет месеца от живота си на избиране на аранжировките от цветя и организиране на студен и топъл бюфет. |
| 6112 |
И до църквата ще стигна в ретро ролс-ройс с татко, ще вървя до олтара и всички ще ме гледат и ще си мислят колко прекрасно изглеждам. – Засмя се, леко смутена, и отпи от чашата си. – И когато стигна до олтара, там в дневен костюм с карамфил в бутониерата ще ме очаква мъжът, за когото ще се омъжа. |
| 6113 |
Като пропъди мисълта, тя се вдигна от леглото и отвори малка бутилка минерална вода от минибара. Изпи я на един дъх, разреждайки алкохола в кръвта си. Може би да се напие не беше чак толкова добра идея. Всичкото това шампанско я караше да се чувства объркана, сълзлива, емоционална и носталгична. |
| 6114 |
Райли те помоли да донесеше фотоапарата му в параклиса – запелтечи Франки, започвайки да се паникьосва. Рита беше толкова пияна, че щеше да е истинско щастие, ако си спомнеше собственото си име, да не говорим за снимачната техника. – Няма да имаме никакви снимки. – Прииска й се да заплаче. |
| 6115 |
Като се опитваше да си проправи път до асансьорите, Франки се промушваше през тълпи развълнувани туристи, оскъдно облечени сервитьорки и заклети играчи, преди най-накрая да стигне лобито. Вратите на асансьора се отвориха и тя се промъкна между купонджиите с шапки и хартиени свирки и натисна бутона. |
| 6116 |
Всичко, което тя можеше да направи, бе да стои там, да зяпа и да се олюлява със сърце, което биеше като църковна камбана. Опита се да заговори, но гласът й изглежда бе изчезнал от гърлото й. Сякаш всичките й сетива бяха изключени от шока да види Хю пред себе си, само на няколко крачки разстояние. |
| 6117 |
Повече нищо нямаше да бъде същото. Миналата нощ Хю се бе върнал в живота й и всичко се бе преобърнало с главата надолу. Само за секунди – времето, което му отне да й предложи – всичко се бе променило, всичко бе станало объркано и несигурно. Нейните чувства, вярвания, желания – нейното бъдеще. |
| 6118 |
Хю я молеше да се омъжи за него. Той я молеше да вземе най-важното решение в живота си. Но това, което не знаеше, е, че я караше да избира. Да избере между любим от по-малко от две седмици и бивш приятел от две години. Между хазартен залог за непознат нов живот и сигурна игра с връщане към миналото. |
| 6119 |
Франки не знаеше какво да мисли. Докато гледаше Хю в слабо осветения коридор как нелепо балансира на едно коляно, тя изпита смесица от радост и ужас. Като гръм от ясно небе той си я искаше обратно, искаше да се ожени за нея, искаше да прекарат остатъка от живота си заедно и да заживеят щастливо. |
| 6120 |
Сред звуците от купоните в съседните стаи и хаосът от мисли в главата си Франки знаеше отговора. Като гледаше мъжа, с когото споделяше спомени, дом, почивки в чужбина, семейни събирания, история, тя знаеше, че не може да играе. Макар да беше във Вегас, залогът бе прекалено висок. |
| 6121 |
Прекараха остатъка от миналата нощ в неясен хаос – напуснаха Вегас в малките часове, караха до зазоряване, пиха блудкаво кафе на бензиностанция, дремнаха няколко часа в колата и сега, в блясъка на обедното слънце, и двамата се чувстваха изцедени. А имаха да изминат още сто и шейсет километра. |
| 6122 |
Прекараха следващите четири часа в лутане, обратни завои, питане за посоката в бензиностанции и магазини и упорито въртене в кръг. Най-накрая случайно се качиха на ветровития път, който водеше към Гранд Каньон. Когато пристигнаха в хотела, беше почти четири следобед и започваше да се стъмва. |
| 6123 |
Вино е добре... честно – отвърна Франки припряно. След миналата нощ никога повече не искаше да пие шампанско. Стомахът й все още не се бе възстановил напълно от последните шест бутилки. Вечеряха в доста изискания ресторант на хотела – уютен салон с камина и облицовани с дърво стени. |
| 6124 |
Като наметна стария си блузон върху раменете си, тя отвори вратите към малката покрита тераса, седна на един от металните градински столове и запали цигара. Дръпна и загледа оранжевото сияние на връхчето на цигарата в хладния мрак, чувстваше студения метал през дрехата на краката си. |
| 6125 |
Хотелът беше кацнал точно на ръба на каньона. През деня гледката беше невероятна поне според рекламната брошура, но тази вечер тя можеше да види единствено кадифена чернота, изпъстрена със слабите проблясъци от съседни заведения и хотели. След няколко минути започна да усеща студа. |
| 6126 |
Тя се поколеба. Това беше моментът, в който трябваше да се слеят в прегръдката си, да се свлекат на леглото и да се любят до безсъзнание. Моментът, за който си мечтаеше от месеци и си представяше какво ще каже и как ще реагира. Но нито веднъж не си бе помисляла, че ще се чувства така. |
| 6127 |
Няма да вижда неговото лице, когато затвори очи. А миналата нощ, когато легна в леглото до Хю и се опитваше да заспи под равномерния ритъм на дишането му, не за него си мислеше в това унесено състояние между бодърстването и съня и не неговото лице видя, когато загаси лампата. Беше Райли. |
| 6128 |
Знаеше, че няма да я последва, гордостта му нямаше да му позволи. И се радваше. Не искаше това от него. Чувстваше се, сякаш голяма тежест е свалена от раменете й. Повлече багажа си през тълпата пътници, които я гледаха, сякаш беше някаква изгряваща звезда, и се насочи към изхода. |
| 6129 |
Докато дръжките на куфарите не се впиха в дланите й и неспособна да ги влачи повече, тя не ги остави на тротоара. Като вдиша дълбоко горещ, прашен и замърсен калифорнийски въздух, тя се облегна изморено на стената, лениво наблюдавайки потокът от коли на заминаващи и пристигащи пътници. |
| 6130 |
Австралийският бряг се бе изгубил в далечината, останала бе само морската шир. Денят бе чудесен, водата проблясваше като най чист диамант, нашарена с белите слънчеви зайчета, които златното светило пръскаше над океана. Едва доловимият бриз подухваше закачливо, но не носеше мирис на дъжд. |
| 6131 |
Един ден, скоро, той щеше да е в състояние да даде на сина си всички ония неща, за които мечтаят бащите. Ключът към всичко това си лежеше кротко и чакаше в тропическите води на Карибско море. Безценно колие от рубини и диаманти, натежало от история, пропито с тъмни легенди, опръскано с кръв. |
| 6132 |
Но Джеймс само вдигна ръка в поздрав и изчезна под повърхността. Светът бе тих и смайващ. Слънцето пронизваше с пръсти повърхността и начупваше морската синева с копия от трептяща бяла светлина. Пещери и замъци от корал се разстилаха във всички посоки и създаваха потайни светове. |
| 6133 |
Усмихна се. В крайна сметка, той сам бе попаднал на дирята, бе прекарал часове и дни в проучване и сглобяване на мозайката от следи, която водеше към амулета. Дори би могъл да изпита известно съжаление към тоя задник Вандайк – нали Ласитърови щяха да са тези, които ще го извадят. |
| 6134 |
Джеймс не се остави на паниката. Не се паникьосваше лесно. Знаеше, че е бил обект на саботаж, макар умът му да бе прекалено замъглен, за да разбере как точно е станало. Вандайк бе аматьор в този свят, напомни си той, и не осъзнаваше размера на опасността. Значи трябваше да му покаже. |
| 6135 |
С малко късмет щеше да ги обере от морското дъно като праскови от дърво. Или поне така бе казал баща й, помисли си Тейт, докато се гмуркаше. Знаеше, че само с късмет далеч не се стига, както го бяха доказали и десетте години на търсене. Бяха необходими пари, време и изнурителни усилия. |
| 6136 |
Пак тогава майка й жизнерадостно разтрошаваше едно голямо парче конгломерат – каменен къс, роден от вековната подводна дейност на десетки химически реакции. Помнеше доволния й писък, после и триумфалния смях, който твърде много приличаше на магарешки рев – Марла Бомон бе попаднала на златен пръстен. |
| 6137 |
Чувстваше се толкова свободна, че се засмя и потокът мехурчета, изригнал от устата й, стресна един любопитен сержант. Гмурна се по дълбоко, следвайки мощните движения на баща си. Пясъкът криеше толкова тайни. Всяка могилка можеше да се окаже дъска на прояден корпус на испански галеон. |
| 6138 |
Баща й я бе научил на този най прост метод за разравяне на пясък, когато разбра, че и тя изпитва неутолим интерес към новото му хоби да се гмурка с леководолазен дихателен апарат. През следващите години той я бе научил и на много други неща. На уважение към морето и към всички негови обитатели. |
| 6139 |
След като не намери нищо при могилката, Тейт се стрелна към една красива раирана раковина. С периферното си зрение улови тъмносинята сянка на нещо, което се приближаваше към нея, бързо и тихо. Първата смразяваща мисъл, която мина през главата й, бе, че я напада акула и сърцето й прескочи уплашено. |
| 6140 |
Сянката се оказа водолаз. Хлъзгав и бърз като акула наистина, но човек. Дъхът й изсвистя навън в поток от мехурчета. Водолазът направи знак към нея, после и към мъжа, който плуваше след него. Тейт се озова маска до маска с едно дръзко ухилено лице, чиито очи бяха сини като морето наоколо. |
| 6141 |
Жестикулиращите му ръце бяха с широки длани, с дълги пръсти и носеха белезите на ветеран в търсенето на съкровища. Другият мъж беше плешив и натежал в кръста, но се движеше като истинска риба. Доколкото Тейт можеше да прецени, той се опитваше да постигне някакво тактическо споразумение с баща й. |
| 6142 |
Това си бе тяхното място. В края на краищата те първи бяха пристигнали тук. Но можа само да се намръщи, когато баща й оформи кръгче с палеца и показалеца си в знак на съгласие. Четиримата се разпръснаха да огледат терена. Тейт се върна при друга могилка и се зае да разравя пясъка. |
| 6143 |
Според документите и товарителниците тези кораби далеч не пренасяли само захарта, натоварена на островите. Имало скъпоценности и порцелан, както и повече от десет милиона песос в злато и сребро. А не можеше да ги няма и личните вещи на пътниците и екипажа. И двата кораба обещаваха щедра реколта. |
| 6144 |
Със или без конкуренция, тези неща винаги щяха да я радват. Продължи неуморно огледа си, разравяйки пясъка и изучавайки рибите с еднакво въодушевление. На пръв поглед приличаше на камък. И все пак инстинктът я насочи натам. Оставаше й по малко от метър, когато нещо се шмугна край нея. |
| 6145 |
Въобще не беше камък, а покрита с налепи дръжка на сабя, чието острие той измъкна от ножницата на морето. Устните му се извиха в предизвикателна усмивка около мундщука на маската и той претегли находката си на ръка. Има нахалството да я поздрави със сабята, имитирайки поздрав при дуел. |
| 6146 |
Не беше нищо необичайно, каза си тя, докато изваждаше една огромна тениска. Родителите й винаги се сприятеляваха с разни непознати, канеха ги на борда и ги гощаваха. Баща й не бе усвоил предпазливите и пълни с подозрение маниери, характерни за ветераните в търсенето на съкровища. |
| 6147 |
Вместо това родителите й блестяха с южняшкото си гостоприемство. При нормални обстоятелства тя намираше тази им черта за много мила. Искаше й се само да са по внимателни в подбора на обекти за гостоприемството си. Чу как баща й въодушевено поздравява Матю за находката му и изскърца със зъби. |
| 6148 |
Колко типично за жените. А нямаше никакво съмнение, че червенокосият фъстък е от женски пол. Косата й с оттенък на мед може и да бе остригана като на момче, но миниатюрното й подобие на бански костюм определено бе запълнено както и където трябва. И доста хубавичка на всичкото отгоре. |
| 6149 |
Лицето й сякаш бе сглобено от най невероятни ъгли, а скулите й спокойно можеха да нарежат на филийки нечии любопитни мъжки пръсти, но големите й, изкусително зелени очи променяха впечатлението изцяло. Очи, които бяха изстреляли към него остри малки стрелички, както под водата, така и над нея. |
| 6150 |
Седеше с кръстосани крака на предната палуба, когато Тейт се появи отново. Хвърли му един бърз поглед, почти успяла да убеди самата себе си, че няма смисъл да се цупи повече. Кожата му бе почерняла от слънцето, а на гърдите му проблясваше закачена на верижка сребърна испанска монета. |
| 6151 |
Искаше й се да го попита за нея, да разбере къде и как я е намерил. Но той й се хилеше самодоволно. Доброто възпитание, гордостта и любопитството се сблъскаха с някаква необичайна преграда, която й пречеше да се включи в общия разговор. Матю захапа един от дебелите сандвичи с шунка. |
| 6152 |
Добре поддържана, дължина дванайсет метра, тикова палуба, декоративна украса. И сигурно имаше две самостоятелни кабини и добре оборудван камбуз. Дори и без диоптрите на маската си, можеше да различи масивните прозорци на лоцманската кабина. С удоволствие би огледал машинното отделение. |
| 6153 |
С което не искам да кажа, че съм по добре осведомен. Корабите са потеглили от Нейвис, но от онова, което успях да сглобя, излиза, че двата изгубили се и потрошени от урагана кораби са успели да се придвижат още на север и са се разбили точно след като са подминали носа на Сейнт Кристофър. |
| 6154 |
Сетне отново се показаха, плъзнаха се по водата и отново се гмурнаха в комична хармония. Малки вълни се застигаха мързеливо покрай корпуса. Бавно и красиво светлината укрепна и превърна морето в равнина от сапфир. Гледката не повдигна настроението на Тейт, която си обличаше водолазния костюм. |
| 6155 |
Тейт кимна и с прецизно кълбо назад се гмурна във водата. Реши да се държи като разумен човек и изчака партньора си. Щом го видя да разсича повърхността, се обърна и заплува към дъното. Разперени като опашка на паун водорасли с окраската на люляков цвят се люшкаха грациозно, галени от течението. |
| 6156 |
Можеше да отдели малко от времето си и да събере красиви раковини за майка си или дори да остане достатъчно дълго, за да изкуши някоя любопитна рибка да се плъзне към нея. Но сега, когато Матю я гонеше по петите, чудесата на морското дъно отстъпваха пред силното чувство за съревнование. |
| 6157 |
С дълбочината водата захладня, но все още бе приятно топла. Беше жалко, че са далеч от пълните с изненади рифове и кораловите градини, но и тук имаше какво да зарадва сетивата – самата вода, танцът на водораслите, стрелкащите се риби. Внимаваше за издутини или особени оттенъци по пясъка. |
| 6158 |
Протегна ръка към едно отчупено парче корал, разгледа го внимателно, после го захвърли. Матю се плъзна край нея и я изпревари. Макар да знаеше, че смяната на местата е основна процедура при гмуркане, Тейт не се успокои, докато не излезе отново начело. Даваха си знаци само ако бе крайно наложително. |
| 6159 |
В продължение на един час прегледаха педя по педя района, където бяха открили сабята. Нетърпеливото предвкусване, което бе водило Тейт в началото, започна да чезне, когато не откриха нищо повече. Докато разравяше една купчинка пясък, нещо проблесна между пръстите й и сърцето й заби като лудо. |
| 6160 |
И внезапно попадна на подводна градина от ярко оцветени раковини и корали, сред които се стрелкаха ята рибки в търсене на храна. Един красиво разклонен корал, твърде крехък, за да издържи на вълните в плиткото, се бе прострял нашироко и блестеше в рубинено, изумрудено и тъмножълто. |
| 6161 |
С истинска наслада Тейт се загледа в мекотелото със спираловидна тиквеножълта черупка, което пълзеше упорито по камъка пред нея. Риба клоун се стрелна невъзмутимо през увенчаните с цикламено отровни пипала на една актиния. Трио ангелски риби я подминаха царствено в търсене на закуска. |
| 6162 |
С бавни движения Тейт се задържаше на едно място, а очите й се стрелкаха в старанието си да не пропуснат нещо. Искаше му се да приеме, че е глупачка и да не се занимава повече с нея, но подводният театър впечатляваше и него самия. Драма и комедия се преплитаха навсякъде около тях. |
| 6163 |
Малко по нататък дебнеща из засада змиорка излетя, бърза и смъртоносна, от прикритието си и налапа един разсеян костур. Вместо да извърна лице от разиграващата се пред очите й трагедия, Тейт я проследи най внимателно. А и трябваше да й се признае, че е добър гмуркач, помисли си Матю. |
| 6164 |
Не й харесваше, че работи с него, но изпълняваше задълженията си. Знаеше, че повечето аматьори се разочароват, ако не открият още в първия час някоя монета или артефакт. А тя беше методична и, както изглежда, неуморна. Още две черти, които той ценеше високо в партньора си по екип. |
| 6165 |
Когато малко по късно погледна зад себе си, хищната риба бе изчезнала. Забеляза конгломерата точно когато Матю постави ръката си върху него. Възмутена от собственото си невнимание, което според нея бе единствената причина да не го види първа, тя се премести с още няколко метра на север. |
| 6166 |
За малко да го изпуснеше от очи и той буквално се оказваше под носа й. С пренебрежителен жест тя се отдалечи, ритайки силно с крака. Проклета да е, ако му позволи да си мисли, че тъпото му парче скала я интересува, колкото и обещаваща да изглеждаше покритата му с камъчета повърхност. |
| 6167 |
Заплуваха на изток, бавно изкачвайки се към повърхността. Торбата му за находки тежеше от конгломерат и той й я посочи преди да махне с ръка към нейната, която висеше празна на кръста й. Тя вдигна рамене, доколкото й позволяваха бутилките, и разсече повърхността секунди преди него. |
| 6168 |
Докато другите говореха възбудено един през друг, той потърка една от монетите между пръстите си, вдигна глава и погледна хладно Тейт, която го наблюдаваше със самодоволна усмивка. Не й завиждаше за находката, но със сигурност му се повдигаше от факта, че го бе направила на глупак. |
| 6169 |
Въпреки това те си паснаха като стари приятели, събрали се след дълга раздяла. Почти не минаваше гмуркане, без да изплуват на повърхността, кикотещи се като момчета, които току що са направили нещо неприлично. И изглежда, всеки от тях имаше в запас някоя история, която да разкаже на другия. |
| 6170 |
Всеки път, когато се спускаха на дъното, си казваше, че този може да е големият ден. Чувстваше водата приятно хладна по лицето и непокритите си от костюма ръце, а начинът, по който струеше през косата й, докато се спускаха, й доставяше истинско удоволствие. Рибите бяха свикнали с присъствието им. |
| 6171 |
Бе твърде мързелива за талисман, но поне им беше вярна. Тейт и Матю си бяха изработили лесни за съблюдаване правила. Работеха така, че да се виждат, но рядко пресичаха невидимата линия, която по мълчаливо споразумение разделяше териториите им. Колорита на морското дъно обаче наблюдаваха заедно. |
| 6172 |
От мундщука й изригнаха мехурчета. Ако беше над водата, а не под нея, сигурно щеше да забръщолеви несвързано. Камъни за баласт. Без съмнение трябваше да са камъни за баласт. От проучванията си знаеше, че цветът им означава галеон – шхуните бяха използвали трошливи светлосиви камъни. |
| 6173 |
И тя го бе открила. От гърлото й излезе вик, но единственият резултат бе струя мехурчета, които запречиха гледката й. Идвайки на себе си, тя издърпа ножа си от канията и почука силно по металната повърхност на бутилките си. Обърна се и на няколко метра встрани видя силуета на партньора си. |
| 6174 |
Тя не успя да се сдържи, ухили му се и се завъртя в бледо подобие на пирует. Зад прозорчето на маската очите му бяха кобалтовосини, напрегнати, с израз на безразсъдство, от което сърцето й заби като лудо в гърдите. Той направи още един кръг около купчината камъни, видимо доволен. |
| 6175 |
Мислеше, че ще се отправят към повърхността, за да кажат на останалите за откритието й, но той я затегли в посоката, откъдето беше дошъл. Тя се дръпна, поклати глава и вдигна палец. Матю посочи на запад. Тейт завъртя нетърпеливо очи, махна назад към купа баласт и се отблъсна към повърхността. |
| 6176 |
Тя се замисли дали да не му се изплъзне, но той вече я бе хванал за ръката и я влачеше след себе си. Не й оставаше нищо друго, освен да го последва и да си мисли за всички отвратителни неща, които ще му каже веднага щом й се отвори възможност да проговори. После ги видя и зина от изумление. |
| 6177 |
Устните й бяха мокри, студени и щедро надарени с извивки. Шокът от съприкосновението им с неговите изтри всички мисли от главата му за период от цели три удара на сърцето. Само смътно съзнаваше, че хапе устните й, че плъзга жаден език в устата й, че превръща невинната целувка в нещо гладно и алчно. |
| 6178 |
Грешка. Думата проблесна в главата му като неонов надпис. Но сега тя вливаше цялото си сърце в целувката, с отдаване, което бе колкото неустоимо, толкова и неочаквано. Тя усети вкуса на сол, на море и на мъж и се зачуди дали някой някога е вкусвал букет от толкова могъщи аромати. |
| 6179 |
Нищо друго нямаше значение в този странен и прекрасен свят, освен вкуса на устата му. Сетне се оказа сама и потъваща – портата към омайния свят се бе затръшнала пред лицето й. Инстинктивно зарита с крака, за да задържи главата си над водата, и примигна, вперила в Матю големите си замечтани очи. |
| 6180 |
Тейт бе онази, която след продължилото цяла вечер шумно празненство предложи да се вслушат в гласа на разума. Изваждането на останките и запазването им изискваше определена система. Претенциите им трябваше да бъдат конкретно и законно предявени. А находките прецизно каталогизирани. |
| 6181 |
Нещо ти става. Виждаш проблясък сред пясъка – лъскав и ярък, не като на среброто. Може да е монета, ланец, медальон, някоя дрънкулка, която отдавна умрял мъж е подарил на отдавна умрялата си жена. И ето го, стои си в ръката ти, същото, каквото е било в деня, когато са го направили. |
| 6182 |
За предсмъртната й клетва, че всеки, който се облагодетелства от смъртта й, ще плати със собствения си живот. За гибелта и отчаянието, които бяха следвали пътя на колието в продължение на два века. За алчността и похотта, които бяха подтиквали мъжете към убийство, а жените към предателство. |
| 6183 |
Макар тъмните и изпълнени с насилие мисли все още да владееха съзнанието му, когато се унесе, централна фигура в съня му бе Тейт. Плуваше в невъзможно прозрачни води, без тежести и водолазен костюм, хлъзгав и бърз като риба. Все по дълбоко и по дълбоко, където слънцето не успява да проникне. |
| 6184 |
Само неудържимо усещане за свобода, което постепенно улягаше в пълно и абсолютно доволство. Би могъл да остане завинаги тук, в този лишен от звуци свят, без тревоги и кислородни бутилки, които да тежат на раменете му. Там. Там долу под него лежеше излязъл като от детска приказка потънал кораб. |
| 6185 |
Като истинска русалка, тя кръжеше близо до него и едновременно твърде далеч, усмихваше се с усмивката на сирена и му махаше с прекрасните си нежни ръце. Косата й бе дълга – не пламтящо калпаче, а дълга; копринените въжета от огън се вееха и се извиваха като змиорки около раменете и голите й гърди. |
| 6186 |
Барабанният напев на пулса във вените. Усети вкуса на въздишката й в устата си. После хлъзгавата и великолепна горещина, когато се плъзва в нея, когато нозете й се увиха около тялото му, а нейното се изви назад да го поеме дълбоко... Всичко е само неясни тихи движения, само усещане, което няма край. |
| 6187 |
Тя потапя ръка и монетите преливат през ръба. Блясъкът е като от слънчев лъч, а сред златото лъскат скъпоценни камъни с невероятен размер. Диаманти колкото юмрук, изумруди по големи от очите й, вирчета от сапфири и рубини. Цветовете им заслепяват сред студеното сиво на света наоколо. |
| 6188 |
Той прокарва ръка през раклата, изсипва дъжд от диаманти върху косата й и тя се разсмива. Сетне той намира амулета, тежката златна верижка, кръвта и сълзите, вградени в медальона. Усеща топлината му, сякаш е жив. Никога през живота си не е виждал нещо толкова красиво, толкова неустоимо. |
| 6189 |
Бори се с всички сили, но водата, която ги е галила кротко, сега се вихри и бучи обезумяло. Торнадо издига пясъчен стълб и го ослепява. Чува трясъка на цепещата се мачта, рева на развилнялото се дъно, което изригва през леглото от пясък и тиня и разкъсва корпуса на кораба като оръдеен залп. |
| 6190 |
Последва подръпване на въжето и работата започна. Управлението на въздушен смукач изискваше сръчност, търпение и съгласуваност на действията. Беше прост уред, кажи речи само една тръба, десет сантиметра в диаметър и около три метра дълга. Тръбата всмукваше вода, пясък и твърди предмети. |
| 6191 |
За търсача на съкровища смукачът бе също толкова крайно необходим, колкото чукът за дърводелеца. Ако се използваше прекалено бързо или с твърде много смукателна сила, можеше да унищожи находките. Ако се използваше невнимателно, тръбата се задръстваше с конгломерат, раковини и корали. |
| 6192 |
Големи скатове подлагаха гръб под изходното отверстие на тръбата, явно наслаждавайки се на безплатния масаж, осигурен им от пясъка и дребните камъчета. От време на време Тейт се заплесваше, представяйки си как от тръбата плисва поток от блестящи златни монети като при джакпот от игрален автомат. |
| 6193 |
Всяко едно от тези неща я очароваше не по малко от купчина златни кюлчета. Заниманията й през последната година в колежа бяха засилили още повече любовта й към историята и към отломките от предишни култури, погребани от капризното море. Дългосрочните й амбиции и цели бяха пределно ясни. |
| 6194 |
После добросъвестно откачи фотоапарата от колана си и документира находката. Знаеше, че снимките са жизненоважни за научните открития. Сигурно би отделила няколко минути да я разгледа, наслаждавайки й се ненаучно, но Матю вече се бе преместил и се канеше да изкопае поредната дупка. |
| 6195 |
Лъжици, циментирани в буца корал, купа, която, макар и с липсваща третинка, накара сърцето на Тейт да заблъска като лудо в гърдите й. Времето и умората престанаха да съществуват. Хилядна публика наблюдаваше напредъка им, множество дребни рибки претърсваха надупчената околност за бездомни червейчета. |
| 6196 |
Ако зависеше от него, той не би се занимавал с купата на първо време, защото знаеше, че когато нещо толкова чупливо е попаднало в циментиращите прегръдки на корала, и най лекото докосване може да го разбие на парчета. Но очите й бяха толкова големи от учудване, така светнали от радост. |
| 6197 |
Не усетих никакво разочарование, когато баща ти реши да се пенсионира. Направих същото и си мислех, че съм напълно щастлива да го следвам, докато си играе на потънали съкровища. Сега като гледам тези неща... – Тя взе една сребърна монета. – Карат ме да осъзная, че вършим нещо важно. |
| 6198 |
Ти си като живота – слънце, море, пясък. – Тя загриза една соленка и се облегна назад. – Без истински отговорности, без истински връзки. Не очакваш да намериш някой покрит с раковини сандък, пълен със златни дублони, но знаеш как да получиш добра цена за всяка дрънкулка, която се случи на пътя ти. |
| 6199 |
Беше изненадан от онова, което почувства. Аз също бях изненадана. – Тя вдигна ръце и разпери пръсти върху гърдите му. – Чудя се дали пак ще се изненадаме. Искаше му се, повече от всичко досега му се искаше да се впие в тези неопитни устни и да грабне онова, което му предлагаха толкова нетърпеливо. |
| 6200 |
Взеха такси до града, където Тейт трябваше да остави филмчето. За нейна приятна изненада, Матю като че ли нямаше нищо против желанието й да обикаля магазините и да се заплесва по разни дреболии. Загуби част от времето си, въздишайки над тънък златен медальон с перла, полюляваща се на верижката. |
| 6201 |
Ако сме били пристигнали там първи, можело да ударим основния товар. Ако времето се било задържало, можело да станем богати. И къде от уискито, къде от досадните му приказки, съм заспал направо на палубата. Този пъпеш не е зрял, вземи този. – Той смени пъпешите и сам избра гроздето. |
| 6202 |
Изкара ми ангелите. Скачам аз, обаче се спънах и така си ударих главата в парапета, че видях звезди посред бял ден. Едва не паднах зад борда, когато зави надясно. Той ми крещи да ида при него, аз го псувам и се опитвам да се задържа на краката си, а той върти яхтата в невероятни посоки. |
| 6203 |
Матю натовари торбите на лодката и когато се обърна, видя, че Тейт е навила крачолите си и е нагазила във водата. Последните слънчеви лъчи позлатяваха косата й, кожата й. Гледката внезапно и болезнено го върна към съня му и му припомни колко разгорещена бе изглеждала тя във водата. |
| 6204 |
Думите й заглъхнаха, буца сви гърлото й от начина, по който я гледаше. Очите му бяха толкова тъмни, толкова напрегнати, така неочаквано съсредоточени в нея. Само в нея. Тя не се замисли, не се поколеба, а пристъпи към него. Ръцете й се плъзнаха по гърдите му и се сключиха на тила му. |
| 6205 |
Но можеше да усети разликата между момчето и мъжа. Сега бе в ръцете на мъж, мъж бе този, който изсмукваше силите й. Мъж бе този, когото тя искаше. Притисна се нетърпеливо към него и устните й обсипаха лицето му с обезумели целувки, докато не намериха отново неговите, улавяйки жаркото им стенание. |
| 6206 |
Гласове, прекъсвани от смях и ругатни, долитаха до Тейт през монотонния тропот на дъжда. Тя почистваше патината от един грубо изработен сребърен кръст и знаеше, че никога през живота си не е била по щастлива. С по една голяма чаша кафе във всяка ръка, Матю се шмугна под брезента. |
| 6207 |
Ти си привлекателен мъж, така че е съвсем естествено да бъдеш част от приятното й прекарване. Но когато лятото свърши, тя ще се върне в колежа, ще си намери лъскава работа и лъскав съпруг. А ти ще останеш на сухо. Ако забравиш това и се възползваш от звездите в очите й, и двамата ще пострадате. |
| 6208 |
Нямаше друг близък човек освен Бък, нито друго имущество освен онова, което можеше да вдигне на гърба си. Беше скитник – нито повече, нито по малко. Дори да намереше скритото десет метра по долу съкровище, това щеше да направи скитничеството му по приятно, но нямаше да му сложи край. |
| 6209 |
В края на краищата нали навършваше двайсет години. Внимателно се ровеше из пироните, шиповете и раковините, наострила очи за ценните неща, които се сипеха от тръбата. Дребни корабни принадлежности, един секстант, малка пиринчена кутийка с капаче на панти, сребърна монета, врасла в буца корал. |
| 6210 |
Дървено разпятие, октант и една прекрасна порцеланова чашка, счупена на две съвършено еднакви половинки. Всичко това тя събра в кофата, без да обръща внимание на отломките, които се сипеха по гърба й, нито на дребните порязвания по ръката си. Някакъв златен проблясък се стрелна край нея. |
| 6211 |
Пренебрегвайки струята, която се сипеше от тръбата, Тейт нави медальона около китката си и внимателно направи клуп, така че да не падне. После се върна към работата си, а любовта пърхаше като пеперуда в сърцето й. Матю съсредоточи вниманието си върху близкия към сушата край на купчината баласт. |
| 6212 |
Търпеливо врязваше тръбата в пясъка, чертаейки все по широки кръгове с полегнали стени. Трийсет сантиметра надолу, после шейсет, докато Тейт усърдно пробираше засмуканото от тръбата. Пасаж от риби спусък се стрелна досами тях. Матю вдигна очи и видя през мътния облак ухилената усмивка на баракудата. |
| 6213 |
Подчинявайки се на внезапен импулс, той се премести. Никога не се бе смятал за суеверен. Като човек на морето той следваше знаците и живееше според познанията си. Зъбатата риба ден след ден висеше кажи речи на същото място. Нямаше да загуби нищо, ако използваше талисмана им като жалон. |
| 6214 |
Тейт вдигна любопитно очи и го видя как изоставя вече започнатата дупка и изтегля смукача с два метра на север. После мислите й лениво се насочиха към калейдоскопа от рибки, които се вихреха сред мътната вода, отправили се на лов за морските червеи, които тръбата бе разпръснала по дъното. |
| 6215 |
Нещо изтрака по бутилките й и тя добросъвестно поднови досадната си работа. Първият златен проблясък едва не й убягна. Тя се взря в пясъчното легло през размътената вода. Ярките проблясъци бяха пръснати като току що разпукнали се цветя. Зашеметена, тя посегна надолу и изрови един дублон. |
| 6216 |
Бяха попаднали на основния товар. Той й махна. Като в сън, Тейт преплува до него и треперещата й ръка посегна към неговата. Пясъкът се сриваше на вадички в пробната дупка, но тя видя искрите, които изскачаха от съвършено запазената кристална чаша, видя блясъка на монетите и медальоните. |
| 6217 |
С неочаквана церемониалност тя внимателно сложи верижката на врата му. Непринуденото великодушие на жеста го развълнува. Как му се искаше да я притисне до гърдите си. Вместо това само вдигна палец нагоре, затвори вентила на смукача и я последва към повърхността. Тейт не беше в състояние да говори. |
| 6218 |
Бихте ли ме оставили да стана? Сълзи се затъркаляха една след друга по бузите й, докато се опитваше да овладее смеха си. Рязко отмести ръцете, които я задържаха, и се изправи със залитане. Задъхвайки се от сподавения смях, тя обърна чантичката си и с треперещи ръце свали ципа на костюма си. |
| 6219 |
Сграбчи баща си и го завъртя в лудешки танц, после го пусна и сграбчи майка си. Залепи звучна целувка по голата глава на Бък, който продължаваше да седи на палубата и да зяпа монетите в краката си. Гласовете им ромоняха край нея, когато тя се извъртя и се хвърли в обятията на Матю. |
| 6220 |
Знаеше, че трябва да я отблъсне и да се преструва, че целувката й е резултат от моментното вълнение. Но го връхлетя поток от безпомощност и ръцете му се плъзнаха по гърба й, срещнаха се и я обгърнаха. Така че тя бе тази, която се отдръпна; очите й все така светеха, лицето й бе порозовяло и жадно. |
| 6221 |
Впрягайки в работа както смукача, така и простите оръдия в лицето на лопатата за въглища и голите си ръце, екипът изкопаваше импозантното наред с посредственото. Проядена от червеите дървена купа, ослепителна златна верижка, счупени лули и лъжици, пищно инкрустиран с перли кръст. |
| 6222 |
Ако се случеше Тейт да е на борда, тя се облягаше на парапета и повеждаше лек разговор с пасажерите. Нямаше начин да се прикрие мътният облак от смукача, който избиваше на повърхността. Слухът за подводните разкопки набираше сила, въпреки че те всячески се стремяха да омаловажат напредъка си. |
| 6223 |
Неустоими. Той чувстваше как потъва в тях, бавно, в безтегловност, докато не се потопи изцяло в изкушението, което Тейт олицетворяваше. Тя сякаш го обгръщаше отвсякъде, вкус и аромат така единствени по рода си, че би ги разпознал, би разпознал нея, дори ако беше сляп, глух и ням. |
| 6224 |
Никоя друга жена не бе успявала да го разтрепери така, да върже на хлъзгави възли душата му само с една своя целувка. Искаше я толкова отчаяно, че изпадаше в ужас. И когато тя се отдръпна със замечтани очи и усмихнати устни, той разбра, че нуждата, отчаянието и ужаса му са известни само на него. |
| 6225 |
Преди да успее да се наведе, тя лисна студената морска вода. Докато той кашляше, мокър до кости, Тейт изчакваше на позиция. Но когато започна да мига със зачервени от солената вода очи, тя прецени изражението им и с вик предприе пълно отстъпление. Единствената й грешка бе, че захвърли кофата. |
| 6226 |
Е, може би не точно съдружници, защото баща ми работеше за него. Вандайк се захванал с гмуркането като хоби, но с течение на времето се бе запалил по търсенето на потънали съкровища, поне така предполагам. Той е от ония магнати, които си мислят, че могат да купят всичко, което поискат. |
| 6227 |
Но онова, което привлече интереса на Вандайк, бе силата, която колието уж притежавало. Той дори твърдеше, че семейството му имало някакви роднински връзки с вещицата. – Той седна на мястото си и й подаде студената кутийка. – Всичко това са глупости, разбира се, но хората са убивали и за по малко. |
| 6228 |
Който го притежава и може да го контролира, ще се сдобие с нечувани богатства и власт – каквото му пожелае сърцето. Ако обаче амулетът го контролира, ще загуби най ценното си нещо. Както вече казах – добави той и надигна кутийката, – пълни глупости. Но Вандайк е луд на тема контрол. |
| 6229 |
Следвайки въжето, премина през мътния облак и излезе на чисто. Бък и Рей се движеха по дъното, пощейки тинята, а втората пълна със злато кофа стоеше до тях. Тейт им направи снимка, хващайки момента, в който Бък подаваше на баща й един почернял калъп, който всъщност бе голямо сребърно кюлче. |
| 6230 |
Тя взе кинжала, който й подаде баща й, извади водолазния си нож и нежно застърга с него по дръжката. Очите й се ококориха при вида на проблясващия рубин. Като истински средновековен разбойник, тя го затъкна в колана си. Бък обясни със сигнали, че двамата с Матю ще изнесат следващия товар. |
| 6231 |
И тогава започна кошмарът. Стана толкова бързо, толкова безшумно, че съзнанието й отказа да го приеме. Първо бяха само фигурите на двамата мъже, плуващи през мътната вода, която слънцето пробиваше с мъка, създавайки тънки, мъгливи поточета. После сянката връхлетя сякаш от нищото. |
| 6232 |
Но докато той дойде на себе си, Тейт вече загребваше бясно нагоре. Акулата беше дълга повече от три метра. Тейт с ужас видя, че челюстта й зее отворена, готова да сграбчи плячката. Видя и момента, в който двамата осъзнаха опасността, и изпищя отново, защото знаеше, че е прекалено късно. |
| 6233 |
Ужасът заби нокти в гърлото й, когато видя как акулата сключва зловещата си челюст около Бък и го разтърсва, както кучето разтърсва плъх. От силата на нападението маската и мундщукът му се откъснаха, докато акулата го влачеше през окървавената вода. По някакъв начин ножът се бе оказал в ръката й. |
| 6234 |
Черните стъклени очи на акулата се втренчиха в него, после се обърнаха прицелени. Тялото на Бък се понесе свободно сред завихрените кървави потоци, а рибата се извърна, търсейки новата плячка и лишеното си от мисъл отмъщение. Матю събра силите си и се приготви да убие или да бъде убит. |
| 6235 |
Но той се удвои, почти го парализира, когато акулата се обърна и се хвърли към Тейт. Заслепен от ужас, той зарита през пелената от кръв и се блъсна с всичка сила в ранената акула с надеждата да забави напредването й. И със сила, родена от лудата паника, заби до дъно ножа си в гърба й. |
| 6236 |
Свържи се по радиото с острова. Марла хукна към каютата, а Тейт се изправи с усилие и захвърли колана си, извръщайки очи от кръвта по ръцете си. Застана права, олюля се и прехапа жестоко устната си с надеждата да не припадне. Затича се към парапета, захвърляйки в движение кислородните си бутилки. |
| 6237 |
Колкото и кървави да бяха старинното колие и легендите, свързани с него, той не можеше да припише вината на никого и на нищо, освен на самия себе си. Ако беше по бърз, Бък нямаше да загуби крака си. Ако беше по прозорлив, баща му нямаше да загине. Щяха да бъдат живи и здрави като него. |
| 6238 |
Не друг, а именно тя бе поела контрола, дори дотам да се сети да грабне някакви дрехи от корабчето. Той дори не бе успял да попълни формулярите в болницата, а само ги бе гледал втренчено, докато Марла не ги взе от него и не ги попълни сама, разпитвайки го с тих глас за необходимата информация. |
| 6239 |
Часовете се точеха в онова подобно на сън състояние, толкова типично за болниците. Хора идваха и си отиваха. Меките подметки на сестрите шляпаха по теракотения под, носеше се ухание на кафе и острият дъх на антисептик, който така и не успяваше да заличи изцяло вездесъщия мирис на болест. |
| 6240 |
Събуди се и застана нащрек в момента, в който тялото му се стегна от напрежение. Инстинктивно посегна към ръката му и вдигна очи към лекаря. Той влезе тихо – изненадващо млад човек с изпито от умора лице. Кожата му, с цвета на полиран абанос, изглеждаше като нагъната черна коприна. |
| 6241 |
Ако това стане, шансовете му ще се увеличат. Разбира се, ще е необходимо допълнително лечение, след като се стабилизира и състоянието му се подобри. Когато това стане, мога да ви препоръчам няколко специалисти, които са си спечелили име в лечението на пациенти с ампутирани крайници. |
| 6242 |
Точно сега не изглеждаше жив – с отпуснатото си лице и с тялото си, така чуждо под непривично изпънатия чаршаф. Бък спеше неспокойно, припомни си Матю, винаги дърпаше и изритваше чаршафите си, хъркаше толкова силно, че мазилката падаше от стените. А сега беше неподвижен и тих като покойник в ковчег. |
| 6243 |
Той й хвърли един поглед, когато тя седна и се зае уморено с връзките на маратонките си. Знаеше, че може да я има – едно докосване, една дума щяха да са достатъчни. Можеше да се потопи в нея, да избяга от целия този ужас. Тя щеше да е мека, нетърпелива и сладка. И той щеше да се намрази. |
| 6244 |
Една алчна топка желание се бе свила ниско в корема му. После Тейт отпусна ръка на гърдите му и желанието се уталожи до тъпа болка. Той обърна лице към ухаещата й на дъжд коса и откри една смущаваща смесица от утеха и страдание. В безопасност, приспана от доверието, тя затвори очи. |
| 6245 |
Тя пищеше, отваряйки уста да поеме несъществуващия въздух. Челюстите се отвориха, противно широки. Сетне се затвориха върху нея, носейки болка, която бе прекалено мъчителна, за да се назове с някакво име. Събуди се със замръзнал в гърлото вик. Сви се на топка, измъквайки се опипом от кошмара. |
| 6246 |
И веднага разбра, че нещо не е както трябва. Цареше пълен ред. Възглавничките бяха подредени, масата избърсана до блясък. Камбузът зад трапезарията блестеше от чистота. Нямаше и находки, внимателно струпани в средата й, нито пък приготвени за почистване и каталогизиране върху кухненския плот. |
| 6247 |
После щеше да може да каже на Бък, че всичко е наред. Докато насочваше яхтата в открито море, напрежението й се разпръсна. Животът винаги изглежда толкова прост, когато имаш палуба под краката си. Чайките прехвърчаха в бърз полет и се препираха над главата й, а синята шир на морето я зовеше. |
| 6248 |
Щяха да основат музей, да помогнат на хиляди хора да почувстват пулса на историята и вълнението от срещата с нея. Някой ден щяха да имат деца, да създадат семейство и тя щеше да напише книга за приключенията им. Той щеше да осъзнае, че няма нещо, което да не могат да направят, когато са заедно. |
| 6249 |
Изумруденият кръст, кофата, пълна с монети, крехкият порцелан, калаената купа, която тя и майка й бяха почистили толкова внимателно. Нямаше ги. Скърцайки със зъби, Тейт извърна глава и погледна към яхтата. Въоръжена с гнева си и с чувството, че правото е на нейна страна, тя пак скочи във водата. |
| 6250 |
Лицето му, гладко като на момче, светеше от здраве и добро настроение. Дългият тесен нос, изписаните посребрени вежди и тънките извити устни го правеха поразително красив. В бистрите му сини очи проблясваше интерес. Първото впечатление на Тейт говореше за пари и добро възпитание. |
| 6251 |
Квадратен диамант с размерите на голям зар й намигна от кутрето му. – Приличам ли ви на човек, който има нужда да краде? Тя не каза нищо, докато стюардът отваряше шампанското, чиято тапа се отдели от гърлото на бутилката със силно екливо изпукване. Гласът й бе сладък като лекия бриз. |
| 6252 |
Той изучаваше лицето й с явен интерес. Винаги му бе доставяло удоволствие да наблюдава смели и жизнени хора, особено когато победата е вече в ръцете му. Беше му жал за онези, които не можеха да оценят красотата на предизвикателството в една бизнес сделка и на триумфа при победата. |
| 6253 |
Правителството често оспорва подобни неща, затова и се свързах с тях преди няколко месеца да ги уведомя за плановете си да копая тук. – Той отпи отново. – Твърде жалко, че не сте били известени. Естествено, когато пристигнах, разбрах, че някой е работил в района. Но по онова време тук нямаше никого. |
| 6254 |
Нещо, което дори неговите пари и умения в бизнеса не можеха да купят. Имаше чувството, че би минало много, много време преди някой със свежестта на Тейт да стане отегчителен. Той закрачи към носа, тананикайки си едва доловимо. Гмуркачите му бяха разстлали последния товар върху парче брезент. |
| 6255 |
Никой не проговори, когато Вандайк коленичи и започна да прехвърля плячката с покритите си с бижута идеално поддържани ръце. А мисълта, че той е вадил съкровища от дълбините на морето, докато братът на Джеймс Ласитър се е борил за живота си, го изпълваше с още по голямо задоволство. |
| 6256 |
Защото той бе склонен да почака, да изчака благоприятния момент, да използва находчивостта си. Отново и отново, деловият му усет му бе казвал да забрави за него, да съкрати загубите си, които се бяха оказали значителни. И все пак амулетът се бе загнездил упорито там, в задните ниши на ума му. |
| 6257 |
И закрачи бързо към предната каюта и влезе в кабинета си. Пайпър вървеше по петите му като вярно куче. Като всичко останало на яхтата, кабинетът на Вандайк бе едновременно стилен и удобен за работа. Стените бяха покрити с лъскава ламперия от палисандър, подът блестеше, прясно полиран с горещ восък. |
| 6258 |
Поради тропическия климат малката мраморна камина бе приютила едно избуяло ананасово дръвче вместо пукащи в огъня цепеници. Столовете бяха тапицирани с мека кожа в бургундово и ловджийско зелено. Различни антики и безценни артефакти бяха изложени с вкус, който бе само на крачка от показността. |
| 6259 |
В реверанс към двадесетото столетие и практичността, кабинетът му бе обзаведен с пълния набор от най добрите електронни устройства. Като работлив човек, Вандайк бе затрупал бюрото си с карти, корабни дневници и копия от документи и товарителници, които го насочваха в търсенето на съкровища. |
| 6260 |
Очите му пробягаха по документите на бюрото и той въздъхна. Не бе невъзможно Ласитърови просто да са попаднали на недокоснат потънал кораб и откритието им да няма нищо общо с амулета. Годините, в които се бе отдавал на хобито си, дългото търсене, го бяха научили да уважава в пълна мяра късмета. |
| 6261 |
Джеймс бе знаел нещо, но дали бе имал времето или желанието да го сподели с онзи глупак брат си или със сина си? Вероятно не. Вероятно бе умрял, запазвайки тайната само за себе си. Той мразеше чувството на несигурност, мразеше усещането, че решението му може да не е било правилно. |
| 6262 |
Гневът, с който го изпълваха тези мисли, нищожният шанс да е сбъркал в преценката си за човека, го накараха да стисне юмруци. Очите му потъмняха от яд, красивите му устни изтъняха и затрепериха, докато той се бореше с гневното си избухване, както друг мъж би се борил с див звяр, захапал гърлото му. |
| 6263 |
Каквото и да е. Ах, колко мразеше да осуетяват плановете му, как ненавиждаше мисълта, че не той контролира нещата! Въпреки това нямаше да се предаде на безполезните емоции, типични за слабаците. Независимо от обстоятелствата, щеше да се овладее, да запази хладнокръвие и ясна мисъл. |
| 6264 |
Денят се бе превърнал в серия от жестоки удари и бе завършил с онова, което потресеният й баща им бе съобщил – че в архива няма копие от молбата им. Не бе останала и следа от документите, които бяха попълнили толкова усърдно, а чиновникът, обслужил Рей, му бе казал в очите, че никога не го е виждал. |
| 6265 |
Твърде неспокойна, за да остане в стаята си, тя излезе навън. Реши да се разходи по плажа. Да се опита да проясни мислите си и да стигне до някакво решение за бъдещето. Точно там го намери, застанал с лице към морето. Бе избрал същото място, където преди време двамата бяха слезли на острова. |
| 6266 |
От тази увереност главата му се замая, нуждата и вината го изпълниха с ужас. Трябваше само да щракне с пръсти и тя щеше да го последва до края на света. Щеше да зареже всичко, което имаше или би могла да има някога. И не след дълго щеше да го намрази почти толкова, колкото той сам се мразеше. |
| 6267 |
Когато тя се скри от погледа му, Матю седна на пясъка. Главата му се цепеше и той я подпря на свитите си колене. Изглежда, току що бе извършил първата героична постъпка в живота си, като бе спасил нейния. И докато болката пулсираше във вените му, стигна до заключението, че не е роден да бъде герой. |
| 6268 |
А Ласитърови, каквито и други грехове да имаха, винаги си плащаха дълговете. Е, може и да пропускаха някоя и друга дребна сметка, когато времената бяха лоши. А и не бе тайна, че е остригал не един и двама туристи, надувайки цената и възрастта на някоя керамична лула или счупен бокал. |
| 6269 |
Странно, но само преди няколко месеца не бе имал на практика нищо. Една яхта, която не бе в първа младост, малко пари в тенекиената кутия, никакви неотложни планове, никакви спешни проблеми. Като погледнеше назад, му се струваше, че е бил доста щастлив. После, съвсем внезапно, бе придобил много. |
| 6270 |
Успехът, онзи успех, в чието съществуване никога не бе вярвал напълно, за кратко бе негов. Отмъщението, за което бе мечтал девет години, се бе оказало на една ръка разстояние. Сега бе загубил всичко това – жената, богатството, дори дреболиите, които някога бе смятал за достатъчни. |
| 6271 |
Толкова е разстроена от цялата тази история, че не виждам какво би й се отразило по добре от връщането към предишните й занимания. А и не спи добре. Тейт е твърде млада, за да се сблъсква с онова, с което се сблъскахме през последните дни. За нея, ще е най добре да се съсредоточи върху учението. |
| 6272 |
Но върнем ли се в Щатите при лъскавите доктори и луксозното лечение, работата ще е съвсем друга. Фарж се погрижи да ни дадат отсрочка. Бък им е нещо като експеримент – добави той с горчива усмивка. – Говорят за социална осигуровка и медицинска помощ ли, грижа ли, някаква такава простотия. |
| 6273 |
Бе й отнело пет години напрегната целогодишна работа и учение, докато вземе магистърската си степен по морска археология. Приятелите и семейството й се тревожеха и често й бяха казвали да намали темпото. Но дипломата бе единствената цел, която чувстваше, че е в състояние да постигне. |
| 6274 |
Другите флиртове според мен са повече за убиване на времето и ще заглъхнат от само себе си, щом започне истинската работа. Засега времето е на наша страна. Чудя се как ли е у дома. Предполагам, че азалиите ще цъфнат до няколко седмици, както и магнолиите. Липсват ми, както и вие. |
| 6275 |
С най голямо удоволствие бих се гмурнала няколко пъти у дома. А сега трябва да свършвам. Хейдън е решил да прегледа отново картите, а аз съм сигурна, че малко помощ няма да му е излишна. Няма да идват за пощата преди края на седмицата, така че писмото ми няма да тръгне преди това. |
| 6276 |
Времето, парите и енергията, вложени в тази експедиция, бяха значителни. Ако се проваляха, щяха да изгубят спонсорите си, дела си от съкровището, както и, най важното, своя шанс да влязат в историята. Влезе в тясната каюта и автоматично се зае да събира нахвърляните по пода тениски, шорти и чорапи. |
| 6277 |
Лорейн може и да бе превъзходен учен, но извън лабораторията беше разхвърляна като ученичка в горните класове. Тейт натрупа дрехите върху неоправената койка на Лорейн, сбърчила нос от тежкия парфюм, който се усещаше във въздуха. Лорейн очевидно твърдо бе решила да побърка бедния Джордж. |
| 6278 |
Два от компютрите жужаха. Дългата маса, прикрепена към пода, бе покрита с разтворени книги, бележки, копия от корабни дневници и товарителници и карти, затиснати при ъглите с още книги. Наведен над тях, взирайки се през очила с черни рогови рамки, Хейдън се бе заел с нови пресмятания. |
| 6279 |
Очите му зад очилата бяха с цвета на пчелен мед и най често гледаха разсеяно. Тънки бръчици излизаха от ъгълчетата на очите, други пресичаха челото му – резултат от дългите години самоусъвършенстване. Беше висок, плещест и съвсем мъничко непохватен. Както обикновено, ризата му беше измачкана. |
| 6280 |
Тейт стана и се премести зад него, за да вижда през рамото му екраните и нетърпеливо надрасканите бележки. От време на време поставяше ръка на рамото му или се привеждаше да види по добре или да зададе някой въпрос. Всеки път, когато го направеше, сърцето на Хейдън прескачаше един удар. |
| 6281 |
Сега отговаряше за подводните разкопки и прибираше десет процента от нетната печалба. Освен това мразеше работата си и в червата. Нищо не бе по противно за гордостта на един търсач от това да е в екипажа на голям и грозен кораб, чиято задача е да вади метални останки от дъното на морето. |
| 6282 |
В топли огледални води, сред пъстри като скъпоценни камъни рибки. Помнеше чувството, изпълвало го при особения проблясък на златото или при вида на почернял сребърен диск. Но търсенето на потънали съкровища бе удоволствие, а той имаше да плаща дългове. Лекари, адвокати, центрове за рехабилитация. |
| 6283 |
Боже, колкото повече работеше, толкова повече дължеше. Ако преди десет години някой му бе казал, че животът му ще се превърне в омагьосан кръг от работа и плащане на сметки, щеше да му се изсмее в лицето. Вместо това бе открил, че животът се смее в неговото. Сигнализира на екипа си през мътилката. |
| 6284 |
Човек така и не успяваше да се почувства човешки в тези води, нямаше го усещането за свобода и безтегловност, което чувстваше гмуркачът в живите морета, само отчужденост и враждебност в среда, където няма какво друго да видиш освен същества, които изяждат и на свой ред биват изяждани. |
| 6285 |
Щом се качиха на борда, той посегна към горещото кафе, което му предложи един от помощниците по кухня. Когато зъбите му спряха да тракат, даде нарежданията си на следващия екип. Имаше твърдото намерение да каже на Фрик, че хората му ще получат премии за това пътуване, та каквото ще да става. |
| 6286 |
И като се ухили под мустак, извади безценната си кесийка за тютюн и си сви една от любимите си дебели, отвратително смърдящи цигари. На момчето му трябваше опека, мъдростта на по възрастен мъж и едно добро чукане. Онова, от което се нуждаеше Матю, бяха кат топли дрехи и още една доза кафе. |
| 6287 |
Сетеше ли се за нея през годините, усещаше едно смътно потрепване в сърдечната област, което го караше да се усмихва с носталгия. В съзнанието му Тейт и дните им заедно бяха придобили някакъв мътен блясък със златиста отсянка. Почти прекалено съвършен на фона на действителността. |
| 6288 |
Чакаха го дългове за изплащане, както и планове за осъществяване, макар и все още в неясното бъдеще. Матю с наслада попиваше всяка дума на всяка страница. Очакваната покана да ги посети докосна някаква струна в душата му, струна, която го изпълни с копнеж и горчивина едновременно. |
| 6289 |
И все пак той още си спомняше колко добре се бе чувствал, зареял поглед във ведрите води на пролива през ветрилата на боровете и дафиновите дръвчета, докато гозбите на Марла галеха обонянието му, а Рей говореше за следващия потънал кораб и за следващия голям удар, който им предстоял. |
| 6290 |
Не мога да допусна, че Сайлъс Вандайк би се заинтересувал лично от един от морските си археолози. Едва ли въобще си я спомня, а и да я помни, не мисля, че това би имало значение за него. Въпреки това мисълта, че тя е толкова далеч и че е дори косвено свързана с него, не ми дава мира. |
| 6291 |
Всичко това дължеше на него, мама му стара, и никой нямаше правото да го кара да се чувства отговорен за нея. Но тя бе пред очите му, такава, каквато бе тогава – изпълнена с благоговение пред всяка сребърна монетка, усмихната в прегръдките му, храбро изправена пред акулата с водолазния нож в ръка. |
| 6292 |
Движеха се бавно, заобиколени от фосфоресциращи точки, които приличаха на звезди. Мекият гладък утаечен слой на морската равнина не предлагаше нищо интересно. И все пак живот имаше. Тя видя един морски червей, съвсем малко по сложен от примитивно стомахче, да се плъзва в обсега на камерата. |
| 6293 |
И със сигурност не бе бунището, за каквото някои индустриални компании предпочитаха да я смятат. Вярно, че бе лишена от цветове, но тези чудновато прозрачни пулсиращи рибки и животинки я превръщаха в царство на тайнствата. В безвремието и вечността й Тейт намираше някакво успокоение. |
| 6294 |
Мониторът я унасяше като късна прожекция на стар филм, докато тя почти не задряма на стола. После запримигва, докато подсъзнанието й се мъчеше да предаде на очите й онова, което ставаше пред тях. Корал, раци. Те колонизираха всичко, което им паднеше. И в момента бяха заети точно с това. |
| 6295 |
Първоначалният шок, когато устата му се впи жадно в нейната, я свари напълно неподготвена. Знаеше кога мъжките устни целуват със страст, познаваше нуждата, която караше мъжките ръце да треперят. Заради двама им, тя се отпусна и нежно постави ръка на бузата му, изчаквайки целувката да прегори. |
| 6296 |
На работното си място в каютата на носа тя правеше снимки, преглеждаше и каталогизираше различни вещи, типични за живота от средата на деветнайсети век. Брошка камея, парчета от фаянсови съдове, лъжици, калаена мастилница, прояден от червеите дървен детски пумпал. И, разбира се, монетите. |
| 6297 |
А всичко това е толкова стерилно. Не предполагах, че ще се чувствам така, но всеки път, когато идвам тук да си върша работата, си спомням как беше преди. Първото ми гмуркане, първият потънал кораб, управлението на смукача, ваденето на конгломерат. Всичките рибки, коралите, тинята и пясъкът. |
| 6298 |
Да си взема дипломата и да бъда най добрата в моята област. Да се занимавам точно с това, с което се занимавам сега, и да спазвам разумна, професионална дистанция. И ето ме сега, осем години по късно, седя и се чудя дали не съм допуснала ужасна грешка. Лорейн вдигна високо едната си вежда. |
| 6299 |
Като свършим тук, си взимаш един месец отпуска, отиваш някъде, където има много палми, и по цял ден си приказваш с рибите. – Лорейн внезапно разви жив интерес към маникюра си, втренчила очи в кораловорозовия лак. – А ако ти се прииска компания, Хейдън ще подскочи при възможността да дойде с теб. |
| 6300 |
Може би в това беше цялата работа. Незнайно как се бе превърнала от независима жена, търсеща приключения, в компетентна пчеличка, която се труди за лишена от лице корпорация. Но пък нали именно това й даваше възможност да работи. Учените от край време са били просяци. И все пак.. |
| 6301 |
Както Матю виждаше нещата, сега бе вързан с двама зависими от него хора, които прекарваха по голямата част от времето си да се карат помежду си и да му изтъкват собствените му недостатъци. И ето го сега, седи пред една каравана в южната част на Флорида и се чуди в кой точно момент си е изгубил ума. |
| 6302 |
Нагласи козирката на кепето си, така че дъждът да не го шиба в лицето, и се запъти към яхтклуба. Беше полупразен, а вратата на бетонния гараж, който Матю бе наел до края на месеца, зееше отворена. Откри го вътре, седнал при носа на почти готовата яхта. Беше двукорпусна, широка почти колкото и дълга. |
| 6303 |
Нищо не му действаше така отпускащо, както да стои пред остъклената стена и да гледа вълните, които се разбиваха и изригваха долу. За него силата никога не губеше своето очарование. Беше зодия Водолей и смяташе водата за своя стихия. Обичаше да я гледа, да я слуша, да я усеща с обонянието си. |
| 6304 |
Смяташе се за дискретен и достоен човек. Бе всичко друго, но не и един търсещ популярност Тръмп. Вандайк преследваше личните и бизнес целите си тихо, звездата му светеше с фин, едва доловим блясък, който държеше името му далеч от пресата и заглавията на таблоидите. Освен ако той не ги поръчваше. |
| 6305 |
Малко бяха онези, които се оплакваха. Миниатюрната италианска благородничка, от която се бе отегчил наскоро, се бе оказала нещо като проблем. Леденопрозрачните диаманти, които й бе предложил като прощален подарък, не бяха охладили горещия й темперамент. На практика тя го бе заплашила. |
| 6306 |
Но бе дал строги указания да не остават видими следи. В края на краищата тя имаше хубаво лице, както и тяло, което му бе доставяло изключително удоволствие. Струваше му се, че насилието, добре овладяното насилие, е инструмент, който никой преуспял мъж не може да си позволи да пренебрегне. |
| 6307 |
Както бе наредил, докладите го чакаха на бюрото му. Сам бе подбрал екипа за своята експедиция, от учените и техническия персонал чак до последния кухненски помощник. Фактът, че инстинктите му за пореден път се бяха оказали на висота, му доставяше истинска радост. Не го бяха подвели. |
| 6308 |
С изключение на онзи малък недостатък, който го бе направил немарлив. Пристрастеността водеше до липса на ред. Самият той се бе отказал преди години от цигарите с единствената цел да докаже на себе си, че е в състояние да го направи. Вътрешната сила се равняваше на властта над околните. |
| 6309 |
Всичко можеше да се прибере и използва. Със същото уважение и интерес той проучи докладите на геолозите, химиците, на представителите, които бе изпратил да наблюдават операцията и резултатите от нея. Като дете, на което са дали лакомство, Вандайк остави доклада на археолозите за накрая. |
| 6310 |
Всички подробности бяха налице, до последния фаянсов чиреп. Всеки артефакт бе описан, датиран и фотографиран, всеки предмет каталогизиран според датата и часа на откриването му. Имаше препратки към доклада на химиците във връзка с обработката, тестуването и почистването на всеки артефакт. |
| 6311 |
В професионално отношение тя бе надскочила първоначалните му очаквания. Беше се дипломирала трета в курса си, а първата си публикация бе направила още като второкурсничка. Дипломната й работа беше истинско бижу. Щеше да защити доктората си години преди повечето от състудентите си. |
| 6312 |
Тя го вълнуваше. Толкова го вълнуваше, че бе отворил няколко врати по пътя й. Врати, които дори нейните умения и упоритост нямаше да успеят да й открехнат. Възможността да участва в изследването с двуместната подводница край бреговете на Турция на дълбочини от двеста метра я бе издействал той. |
| 6313 |
На жена като Тейт й подхождаха мъже с интелект, стил, възпитание. И наистина, след дипломирането си тя бе започнала връзка с един от състудентите си, човек, който споделяше много от собствените й интереси. Връзката бе продължила почти десет месеца, причинявайки на Вандайк известна тревога. |
| 6314 |
Смяташе да я задържи, засега в периферията. След време, ако продължеше да доказва стойността си, щеше да я изтегли в ядрото. Жена с интелигентност и амбиции като нейните щеше да разбере колко голям е дългът й към него и щеше да оцени онова, което той можеше да й предложи за в бъдеще. |
| 6315 |
Тогава щеше да има всичко. Вандайк хвърли поглед към факса, който бе започнал да жужи. Изправи се и си наля голяма чаша прясно изстискан портокалов сок. Ако разписанието му за деня не бе толкова натоварено, щеше да прибави и капка шампанско. Но малките удоволствия можеха да почакат. |
| 6316 |
Сигурно го е взел със себе си. Може дори да го е отворил и да е прочел посвещението за последен път, след като се е сбогувал с нея и с децата им. Повече никога не са се видели. Повече от сто години този символ на любовта й към него е чакал някой да го намери. И да си спомни за тях. |
| 6317 |
Естествено, това го бе навело на някои мисли, бе обърнало погледа му към миналото и сънят се бе върнал. Тейт можеше и да си остане само един тъжен спомен, но сънят бе толкова жив, че той се бе почувствал задължен да кръсти яхтата на него. А косвено и на нея. Чудеше се дали ще я види. |
| 6318 |
Бе прекосила значителна част от Тихия океан, цял един континент и всички възможни часови зони. Очите й казваха, че е ден, но тялото й не искаше и да знае. В момента имаше чувството, че е направена от тънко чупливо стъкло, което може да се строши от всеки силен шум или неволно раздрусване. |
| 6319 |
Или поне толкова близко до дома, на колкото отстоеше миниатюрното летище на остров Хатерас. Оставаше й само едно кратко пътуване с кола, след което, закле се Тейт, щеше да избягва всичко, което се движи, поне за следващите двайсет и четири часа. Размърда се внимателно и посегна към сака си. |
| 6320 |
Консервената кутия с перки, която бе хванала в Норфолк, беше празна, с изключение на нея и пилота. Веднага щом спряха, той се обърна назад и вдигна палец – жест, който тя му върна унило с още по унила усмивка. Знаеше, че има много да премисля, но умът й просто не искаше да се включи. |
| 6321 |
Сякаш съдбата се бе намесила. Тъкмо стягаше багажа си, когато баща й се обади с молба да се прибере веднага щом й бъде възможно да се оттегли от експедицията. Е, беше се оттеглила. За рекордно време. Оттогава не бе правила нищо друго освен да работи и да пътува, открадвайки си по няколко часа сън. |
| 6322 |
Никаква обида и никакво презрение не можеха да отрекат този факт. Косата му беше разрошена и очевидно отдавна не бе виждала бръснар. Лицето му бе отпуснато в съня, великолепните линии на устата му бяха смекчени. Като че ли бе малко по слабо отколкото преди осем години, бузите му малко по хлътнали. |
| 6323 |
Тялото му бе стегнато, атлетично и изглеждаше твърдо като гранит под срязаните дънки и избелялата тениска. Тя подробно го огледа, без да бърза, като внимателно проследяваше собствените си реакции, както би проследила лабораторен експеримент. Първоначално ускоряване на пулса може би, отсъди тя. |
| 6324 |
Но това бе естествената реакция на всяка жена при вида на поразително красиво животно. Бе доволна да докладва, че след първоначалното присвиване на вътрешностите не бе почувствала друго, освен раздразнение, негодувание и добрия старомоден гняв при факта, че го намира заспал в собствената си градина. |
| 6325 |
Гърдите му все така се надигаха и спадаха ритмично. Със зловеща усмивка тя заби пети в меката пръст, хвана ръба на хамака и напрегна мускули. Матю се събуди по средата на кълбото си във въздуха. За миг зърна тревата, която се надигаше към него, и инстинктивно размаха ръце да омекоти сблъсъка. |
| 6326 |
Първото нещо, което видя, бяха нечии малки, тесни стъпала, обути в удобни и износени високи кецове. Последваха ги краката. Следваха ги дълго. Дълги, женски и прекрасно оформени, в плътно прилепващ черен клин. При други обстоятелства би отделил много време да ги разучава със задоволство. |
| 6327 |
Премести погледа си малко по нагоре и срещна една черна мъжка риза, която покриваше ханш, който определено не беше мъжки. Прекрасните високи гърди придаваха на ризата приятни извивки. После и лицето. Соковете, раздвижени от гледката на тялото, възвряха моментално. Променила се беше. |
| 6328 |
Докато на двайсет бе свежа, нежна и сладка, то жената, в която се бе превърнала, ти спираше дъха. Кожата й бе като слонова кост, почти прозрачно чиста, с едва доловим оттенък на розово. Неначервените й устни бяха пълни, чувствени и стиснати в ядна муцунка, от която устата му пресъхна. |
| 6329 |
Оставила бе косата си да порасне и сега тя бе пристегната назад в делова конска опашка, която откриваше лицето й. Очите й горяха гневно. Осъзнавайки, че е на ръба да я зяпне като последния глупак, Матю се изправи и като един вид защита килна глава настрани и й отправи бърза, небрежна усмивка. |
| 6330 |
Но това още не бе най лошата част. И не най безперспективната. Беше се чувствал толкова уверен, че е надживял увлечението си по нея. Години наред се бе сещал за нея само от време на време. Беше удар, разтърсващ удар да разбере, че не само не я е забравил, а е отчаяно, глупашки влюбен в нея. |
| 6331 |
Лоцманската кабина можеше да се похвали с пълна видимост, както и с вход откъм десния и левия борд. Имаше широка маса, върху която да се разстилат карти и диаграми, и лъскави шкафове с медни дръжки на чекмеджетата. В ъгъла бе вградена дори една тясна койка с дебела тъмносиня тапицерия. |
| 6332 |
А междувременно, има някои неща, които искам да ти покажа, както и на останалите. Хайде всички да се съберем в бърлогата ми. Тейт с неохота се присъедини към групичката в уютната стая, където баща й се занимаваше с проучванията си и пишеше статии за специализираните списания по водолазен спорт. |
| 6333 |
Бил убеден, че корабът е потънал заради проклятието, а той е оцелял, за да разказва историята. И я е разказвал добре – добави Рей. – Копирал съм няколко страници от спомените му за бурята. Когато ги прочетете, ще видите, че се е разразила адска битка с природните стихии, безнадеждна битка. |
| 6334 |
Бил изгубил всякаква надежда, както и чувството си за време, когато зърнал очертанията на Нейвис. Не вярвал, че ще стигне до брега, тъй като бил твърде слаб, за да преплува разстоянието. Но в крайна сметка приливът го отнесъл до брега. Намерило го едно младо момче от местното население. |
| 6335 |
Разбираше и полагаше усилия да приеме факта, че нещата са извън нейния контрол. Никой и нищо не бе в състояние да откаже баща й от издирването. Нито логиката, нито нейните лични съмнения можеха да разклатят намерението му да поднови съдружието с Ласитърови. Поне моментът бе подходящ. |
| 6336 |
Или бе обичала човека, който бе мислила, че е или може да бъде той. Никой и нищо не бе пленявало така изцяло сърцето й преди да го срещне. Също както никой и нищо не бе го разбивало толкова болезнено и с такова безразличие. Тя откъсна листо от едно уханно дафиново дръвче и го завъртя под носа си. |
| 6337 |
Въздухът трептеше от аромати и обещания. Навремето само това би било достатъчно да я съблазни. Преди да отстранят с един удар романтичната страна на природата й. Смяташе, че е щастливка, задето е в състояние да оцени нощта заради самата нея, без това да пълни главата й с глупави мечти. |
| 6338 |
Бе ясна пролетна утрин и морето се вълнуваше леко от поривите на насрещния вятър, когато оставиха Хатерас зад себе си. Бе достатъчно хладно, за да наметне якето си, а опашката й висеше над регулиращата лента, пристягаща бейзболната й шапка. По настояване на баща си бе поела първата смяна на щурвала. |
| 6339 |
Така че прегледах отново старите си записки, подхванах и новото проучване... – Той отправи поглед към нещо отвъд хоризонта, нещо, което тя не можеше да види. – Сигурно съм започнал да мисля, че ако попадна на нова следа, ще мога един вид да върна на Бък онова, което загуби като мой съдружник. |
| 6340 |
Щом носовете им се изравниха, Тейт отново се стрелна напред, скачайки на петнайсет възела. Той я задмина повторно и тя отново наду скоростта, докато носът му не остана зад кърмата й. И вместо да продължи пренебрежително напред, завъртя щурвала наляво надясно и накара яхтата да танцува. |
| 6341 |
Тъй като нито една от темите не попадаше в областта на нейните експертни познания, Тейт с неудоволствие установи, че Матю е останал единствения й потенциален събеседник. Тъй като мълчанието й се струваше израз на малодушие, тя превключи към дълбоко вкоренените си южняшки маниери. |
| 6342 |
Мисълта, че той може да има толкова лошо мнение за нея, за характера й и за сърцето й, я нараняваше повече, отколкото бе предполагала, че е възможно. Все още пазеше спомена за онзи ден – изправила се вир вода, вперила предизвикателен поглед във Вандайк на палубата на собствената му яхта. |
| 6343 |
От мисълта, че ме е използвал, ми се повдига. А още по неприятно ми е, че през всичките тези години ме е държал под око. Тази възможност не му беше хрумвала. Когато напълно я осъзна, силното чувство, породено от нея, заглуши ревността му. Той я сграбчи за ръцете и я привлече към себе си. |
| 6344 |
Попаднах на тях едва преди няколко години, когато той беше в рехабилитационен център и аз реших да изрина боклуците от караваната. Цялата тази работа го плашеше до смърт. – Матю я наблюдаваше и почукваше с пръст по кутията. – Работата е там, че Вандайк е казал твърде много на баща ми. |
| 6345 |
Останала ми е една нощ на този свят и ще я прекарам сама. Отведоха дори милата ми Колет. Тръгна си разплакана, но така е по добре. Дори и нейните молитви, колкото и да са чисти и безкористни, не могат да ми помогнат сега, а тя щеше да страда напразно, очаквайки зората в тази килия. |
| 6346 |
Дали гледа през прозореца си в замъка как приготвят кладата, предназначена да стане моето смъртно ложе? Сигурна съм, че е там, на прозореца, алчните му очи проблясват, а пръстите му са преплетени в молитва. Аз може и да изгоря утре, но той ще гори до края на вечността. Дребно, но добро отмъщение. |
| 6347 |
Опиянени са от възбудата, която предвещава утрешния ден. Но не се смеят, когато влизат в килията ми. Очите им са ококорени и изплашени, докато бързат да преплетат пръсти в знака, който пази от лоша магия. Колко са глупави да вярват, че такъв дребен, жалък жест може да възпре истинската сила. |
| 6348 |
Колет успя да ми донесе амулета. Те ще го намерят и ще го откраднат, разбира се. Но тази нощ аз ще го нося около врата си – тежката златна верижка, яркия рубин във форма на сълза, полегнал в златното си ложе и гравиран с името на Етиен и с моето, по дребните рубини и диамантите, вградени в обкова. |
| 6349 |
За Етиен и нашето дете сбирам силата, която може би имам, призовавам стихиите, които може би слушат, освобождавам магията, която може би владея. Нека онези, които ме осъдиха, страдат, както страдахме ние. Нека онези, които вземат от мен всичко, което ценя, никога не познаят щастието. |
| 6350 |
Опита се да върне част от чара на деня като поръча да му сервират обяда в двора, който гледаше към морето. Мястото определено беше ефектно – вълните се разбиваха с гръм, а музиката на Шопен се възнасяше от тонколоните, умело прикрити сред пищната зеленина на тропическата градина. |
| 6351 |
Зъбите му изскърцаха и капки гореща пот избиха по кожата му. Бесът замъгли зрението му и го надви, той запрати кристалната чаша над стената към морето и преобърна масата. Порцелановите съдове, сребърните прибори и вкусните плодове се пръснаха със звън на счупено и плясък по плочките на двора. |
| 6352 |
Настояваше да я получи. С озъбена усмивка, той смачка нежния цвят. После откъсна още един, и още един, докато от храстчето и красивата му премяна не остана нищо. Едва си поемаше въздух, главата му се въртеше от изригващия в него вулканичен бяс – и той задърпа съзнанието си обратно, обратно. |
| 6353 |
Когато зрението му най сетне се проясни, Вандайк видя разпръснатите останки от изискания си обяд, унищожената си собственост. Главата го болеше адски, ръцете му бяха изранени. Не можеше да си спомни ясно разрушителните си действия, помнеше само черния облак, който го бе погълнал. |
| 6354 |
Щеше да контролира положението. Баща му се бе оказал неспособен да контролира майка му. Майка му се бе оказала неспособна да контролира себе си. Но той се бе научил да използва силата и волята си. Сега те му се изплъзваха и той се страхуваше от това, както детето се страхува от чудовищата в килера. |
| 6355 |
С него той щеше да бъде силен, неустрашим, щеше да притежава безгранична власт. Вярваше, че вещицата е вляла душата си в колието. О, да, сега го вярваше и се почуди как може въобще да се е съмнявал и да е смятал колието само за ценна, силно желана дрънкулка. То бе неговата съдба, разбира се. |
| 6356 |
Без него щеше да опита вкуса на провала и това не бе най страшното. Можеше да се окаже пленен в капана на онзи черен, вцепеняващ свят на неконтролируем бяс, без да има ключ за навън. Амулетът бе ключът. Той внимателно откъсна един цвят и го погали нежно, за да докаже, че е способен. |
| 6357 |
Преследваше го от години, надсмиваше му се, дразнеше го като му позволяваше да се приближи на една крачка разстояние, но никога повече. Е, щеше да я победи, както я бе победил отдавна мъртвият му предтеча. Щеше да победи, защото бе мъж, който знае как се побеждава. А колкото до Тейт. |
| 6358 |
Конусът на спящия вулкан на остров Нейвис бе забулен в мъгла. Градините и плажовете на курорта, които бяха изградени след последното й пребиваване тук, също изглеждаха заспали. Нищо не нарушаваше спокойствието на чайките. Реши, че по късно сутринта ще слезе на острова, за да попълни запасите им. |
| 6359 |
Спусна се във водата и отпусна глава назад, наслаждавайки се на освежителната хладина, която галеше раменете й. Плъзна се лениво по водата и направи един бавен кръг. Въздишката й на доволство се превърна в ужасено ахване, когато нещо я сграбчи за крака и я дръпна под повърхността. |
| 6360 |
Матю си бе идиот, разбира се. Но знаеше кое копче да натисне. Единственото й удовлетворение бе, че най после ще му покаже колко е добра. Нагласи мундщука си и се плъзна по повърхността. Помисли си, че много отдавна не се е гмуркала без кислороден апарат и заради самото удоволствие. |
| 6361 |
Поне докато Матю не се стрелна под нея, завъртайки се така, че да застанат маска до маска. Хилеше се, после водата изригна на фонтан от тръбата му над повърхността. Той килна глава настрани, направи жест към дъното и без да я чака, се сви на две и се стрелна надолу, оставяйки я зад гърба си. |
| 6362 |
Тя напълни дробовете си с въздух и го последва. Този свят винаги бе имал запазено място в сърцето й. Поклащащи се туфи морска трева, вода, прозрачна като стъкло, равнини и хълмчета от пясък. А когато Матю изсипа натрошените бисквити от пликчето, към пейзажа се присъединиха и орди лакоми риби. |
| 6363 |
Тълпяха се около нея с ярките си телца, гризкаха и поглъщаха неочакваното пиршество. Една две бяха достатъчно любопитни, за да огледат маската й преди да се включат в кулинарната надпревара. Тейт зарита нагоре чак когато дробовете й пламнаха от болка, продуха тръбата си и пое нова порция въздух. |
| 6364 |
Брадичката й се вирна над повърхността и тя би си поела далеч по успешно въздух, ако същевременно не се кискаше. Ръката му бе сграбчила глезена й и тя ритна с другия си крак и с чувство на удовлетворение усети как петата й го удря. В следващата секунда той отново я повлече надолу. |
| 6365 |
И веднага щом хватката му се отпусна, го блъсна силно и с бързи движения се насочи към яхтата. Не бе сигурна дали той е станал по бърз отпреди, или тя е станала по бавна, но така и не стигна до четвъртия замах. Когато най сетне успя да издрапа до повърхността, бе останала без дъх и без сили. |
| 6366 |
Тя бе точно такава, каквато я помнеше, притежаваше всичко онова, което той се бе опитал да забрави. Всичко и дори повече. Дори когато потънаха под повърхността, дори когато се отблъснаха нагоре и въздухът ги обгърна, както те се обгръщаха един друг, Матю знаеше, че не морето ще го удави. |
| 6367 |
Вкусът й, уханието й, кожата под ръцете му. Звукът на диханието й, накъсано от смущение и удоволствие. Спомените от миналото и реалността на настоящето се преплетоха, докато той не забрави, че между двете са минали осем години. Тейт не бе подозирала, че все още може да се чувства така. |
| 6368 |
Искаше я, а начинът, по който устата й се преливаше в неговата, му казваше, че може да я има. Нуждаеше се от нея, а в замъглените й очи прочиташе огледалния образ на собствените си чувства. Ако нямаше друго освен желанието и нуждата, битките щяха да приключат бързо. Но той я обичаше. |
| 6369 |
Матю не бе предполагал, че спомените ще се завихрят около него като ятата ярки бързопери рибки. Онова лято се върна, неканено и нежелано. Спомни си как бе изглеждала, когато я бе видял за пръв път. Спомни си предпазливия подозрителен поглед, бързото припламване на гнева, негодуванието. |
| 6370 |
Също както разтърсващата болка на ужаса и загубата. След Вандайк не бе останало почти нищо, освен оголената черупка на галеона. Един поглед му стигаше, за да разбере, че би било напразна загуба на време да спускат смукача и да копаят. Вандайк не би оставил нищо, което има и най малката стойност. |
| 6371 |
Когато погледна към Тейт, Матю недвусмислено разбра, че собственото му смътно съжаление за това, което бяха сторили с кораба, е нищо в сравнение с чувствата, които изпитва тя. Гледката я бе разтърсила. Тейт се взираше в разпилените греди, без да направи опит да овладее скръбта си. |
| 6372 |
Сигурно щеше да заплаче, ако сълзите не бяха толкова закъснели и толкова безполезни. Вместо това тя се отърси от ръката на Матю, която той бе поставил утешително на рамото й, и вдигна фотоапарата. Друго не можеше да направи, но поне щеше да заснеме варварщината за идните поколения. |
| 6373 |
Ако не ги разделяше общото им минало, на Тейт би й било приятно да прекара вечерта в компанията на толкова привлекателен мъж. Но миналото съществуваше. Мисълта за това не й развали удоволствието, а по скоро прибави някакъв лютив привкус към него. Май пак старата надпревара, реши тя. |
| 6374 |
Щом искаш да живееш за днешния ден, аз нямам нищо против. Докато се хранеха, а виното шипеше в чашите им, слънцето се снижи над хоризонта, после потъна в морето, обагряйки въздуха с краткия и до болка прекрасен полумрак на тропиците. Тъкмо навреме откъм вътрешния двор се разля музика. |
| 6375 |
Ако не друго, поне можеше да използва близкия контакт на телата им, за да го убеди, че няма никакъв шанс да я изкуши дотолкова, че да приеме кратката любовна авантюра, към която той явно се стремеше. Можеше да се наслаждава на компанията му, без да губи повторно ума и сърцето си. |
| 6376 |
Мъж и жена седяха сгушени в сенките, обвили масата им, но на дансинга нямаше други двойки, когато Матю я взе в прегръдките си. Взе я близо до себе си, така че телата им сляха извивките си, а бузата й нямаше друг избор, освен да се притисне в неговата. Без да мисли, тя затвори очи. |
| 6377 |
Благоуханната вечер внезапно предателски й бе обърнала гръб и сега кожата й настръхна от хладния въздух. От гняв е – искаше да повярва, че гняв е онова, което свиваше стомаха й и разплакваше очите й. Но знаеше, че виновник е нуждата, и го мразеше, задето бе върнал към живот отдавна мъртвата искра. |
| 6378 |
Часовете, прекарани в разравяне на пясъка, не я отегчаваха. Нито пък изнасянето на късове конгломерат към повърхността, където майка й и Бък щяха да ги разтрошат на дребни парчета. Що се отнасяше до нея, тя се бе върнала у дома си, сред рибите, които й бяха както публика, така и другари в игрите. |
| 6379 |
Дните се превръщаха в седмици, но тя не губеше надежда. Времето, прекарано тук, задоволяваше една нужда, която Тейт не бе предполагала, че носи в сърцето си – нуждата да се върне към морето, което обичаше, но не в ролята си на учен, на обективен наблюдател, обучен да събира информация. |
| 6380 |
Матю бе използвал всички начини. Бък бе оставил само една обикновена шамандура, но Матю знаеше, че този метод има своите недостатъци. Шамандурите можеха да потънат или да бъдат повлечени от вълнението. И, което бе по важно в случая, шамандурата можеше да бъде видяна не от когото трябва. |
| 6381 |
Ако разбере какво правим, няма да може да се довлече тук и да кацне директно над находката. Няма да знае разстоянието, нито отправните точки, които сме избрали, нито дори от коя страна на шамандурата се гмуркаме – откъм острова или откъм открито море. А това доста ще го затрудни. |
| 6382 |
Знаеше, че задачата й е да го скицира внимателно – всяка туфа водорасли, всяка извивка корал. Зае се да ги възпроизвежда с графита, като добросъвестно се придържаше към мащаба и отбелязваше разстоянията в градуси, устоявайки на желанието да добави някоя и друга артистична заврънкулка. |
| 6383 |
Подробните скици изискваха време и прецизност и след като именно той бе настоял да се задоволят с тях и да не снима с фотоапарата, поне можеше да почака. Когато тракането на ножа по една от бутилките му повторно наруши концентрацията й, тя го прокле наум и прибра плочата и графита. |
| 6384 |
А после... Мислите й застинаха, безжизнени като внезапно омекналите й пръсти, когато видя какво е привлякло вниманието му. Оръдието зеленееше в прекрасния блед оттенък на корозията, оживяло от колонизиралите го животинки. Тя вдигна апарата и направи няколко снимки с Матю, застанал край дулото. |
| 6385 |
И чакаше. Ръката й бе достатъчно стабилна, когато отново се зае да скицира. Матю вече разравяше пясъка, така че тя прекъсваше от време на време работата си, за да направи снимка на поредната дребна находка. Плочите й свършиха, графитите се изписаха, филмовите пози бяха използвани до една. |
| 6386 |
Когато той заплува обратно към нея, тя се усмихна, доволна, че се е сетил да й донесе сувенир. Матю й направи знак да протегне ръка и да си затвори очите. Тя първо ги завъртя театрално, после все пак се подчини, само за да ги отвори широко секунда по късно, когато един тежък диск тупна в дланта й. |
| 6387 |
Как можеха да си тръгнат, когато едва бяха започнали? Е, трябваше да помислят и за другите, които чакаха горе. Съвестта я жегна, когато осъзна, че е забравила за всичко и всички освен за онова, което се разстилаше пред очите й. Матю я хвана за ръката и двамата се отблъснаха към повърхността. |
| 6388 |
Работеха заедно, като дъщерята даваше указания на майката. Дори тези артефакти, които не се поддаваха на химически промени, бяха накисвани в прясна вода и след това изсушавани внимателно. Марла старателно запечатваше всичко с восък. Само златото и среброто не се нуждаеха от специално отношение. |
| 6389 |
Алчна съм. – Тейт се отърси от мрачното настроение и бутна скицата настрани. – Бях си въобразила, че ще можем да я извадим, така както моят екип извади финикийския кораб преди няколко години. Сега ще трябва да се задоволя с парчетиите, които бурята и времето са оставили след себе си. |
| 6390 |
Искаше да обвие ръце около нея и тя да се облегне на него, спокойна, отпусната и само мъничко нетърпелива да усети неговото докосване. Но последните няколко седмици се стремеше да бъде предпазлив. С надеждата да я притегли към себе си, без да я дърпа. Търпението му струваше дузина неспокойни нощи. |
| 6391 |
Докато не уредим този въпрос, той непрекъснато ще застава помежду ни. – Ръката го болеше от силата, с която стискаше лоста на кормилото. – Погледни ме в очите, Тейт, и ми кажи, че не искаше да кажеш онова, което каза, че не те вълнува... Направи го и аз ще обърна лодката и ще те върна обратно. |
| 6392 |
Минаха в мълчание през градините и хълма, покрит със зелена морава. Той отключи плъзгащата се стъклена врата, затвори я зад тях и щракна резето. Стаята беше светла, просторна, цветовете преливаха в нежен пастел. По покривката на леглото нямаше нито една гънка, възглавниците изглеждаха пухкави. |
| 6393 |
Нежността бе толкова неочаквана. Толкова изкушаваща. Бе я съзряла веднъж, скрита в безочливия млад мъж, който бе откраднал сърцето й. Но да я открие сега, след толкова време, бе като да открие съкровище. Ръцете му милваха и галеха, и вълнуваха, докато устата му търпеливо поглъщаше въздишките й. |
| 6394 |
Когато морето й започна да се вълнува, той усмири вълните преди да достигнат желания праг, после отново я издигна до тесния ръб, докато дъхът й не се накъса – би го умолявала, ако имаше силата да го направи. Стотици бури къкреха в нея, сгорещяваха тежкия въздух и туптяха в заплашителен ритъм. |
| 6395 |
Стонът му се сля с нейния, когато усети тялото й да се стяга и разтриса от дивото освобождение. Отблъсна злостния камшик на нуждата и покри устата й със своята. Когато дишането й понечи да се успокои, той я подтикна нежно, унищожително, още един път през прага, във вихъра на бурята. |
| 6396 |
Бе чувствала жарта и нуждата, излъчвани от мъжкото тяло, безумно преплетено в нейното. Но нищо не я бе трогвало, нищо не бе кипвало кръвта й, нито примамвало съзнанието й като тази дълга, безмилостна любовна игра. Не й бяха останали тайни за криене, нито гордост, под която да ги погребе. |
| 6397 |
Блъскаше в нея, със сетни сили задържаше бавното темпо, отлагаше момента. Усещаше как сърцето изскача от гърдите му, усещаше кръвта, която препускаше на тласъци, усещаше невъзможно мекия, влажен отклик на тялото й. Ноктите й се забиха в раменете му, тя се изви на дъга и се разтресе. |
| 6398 |
Тя въздъхна дълбоко и пъхна ръце в мекия халат, който намери в банята. Що се отнася до секса, тялото й бе постановило нови прецеденти. Матю Ласитър бе вдигнал летвата на трудно достижима височина. Протегна ръка да вземе сешоара и улови отражението си в замъгленото от парата огледало. |
| 6399 |
Чакаше ги сериозна работа и макар напрежението да се бе разпръснало по един прекрасен начин, принципните им съображения все така ги обричаха на сблъсък. Не изглеждаше честно двама души, които си пасват чудесно при определени обстоятелства, да не могат да намерят обща почва при всички останали. |
| 6400 |
Ама че шега. Стои си той и само дето не е прокапал от любов като бор, на който му сълзят соковете, а единственото, за което може да говори тя, са правила и наука. Лару, чийто златен зъб проблясваше между ухилените му устни, хвана въжето, което Матю му хвърли, и привърза гумената лодка към корабчето. |
| 6401 |
Вместо да присвие очи от острата болка, тя се утеши с няколко ругатни по адрес на Матю и протегна ръка към калцираното образувание. Почернелите сребърни монети, слепили се в някаква умопобъркана скулптура, промениха настроението й. Тя заплува през мътилката и рязко потропа по бутилките на Матю. |
| 6402 |
А когато го намереше, щеше да отмъсти на бащиния си убиец. Отмъщението, реши Матю, е по благодатна цел от любовта на една жена. Господ му беше свидетел, че нямаше да боли толкова при евентуален провал. Работи, докато ръцете му не окапаха от умора и съзнанието му не изтръпна от еднообразието. |
| 6403 |
После тръбата разхвърли пясъка и пред очите му се разкри първият зашеметяващ проблясък на златото. Матю отдръпна тръбата и погледна към Тейт. Коленичилата й фигура се виждаше през размътената вода, очите й бяха нащрек зад маската, макар той да долавяше натрупаната умора, която забавяше движенията й. |
| 6404 |
Те се заизсипваха зад него, посипаха се с дрънчене по бутилките на Тейт и обсипаха гърба й като куршуми. Матю долови момента, в който периферното й зрение регистрира блясъка, видя как ръката й се стрелна напред. Тя загреба монетите, както дете загребва бонбоните от счупена бонбониера. |
| 6405 |
Да я види как търси лицето му с шепи, пълни със старо злато, бе като балсам за настръхналото му сърце. Ухили се, когато тя заплува към него и разтвори ципа на врата му колкото да пусне няколко монети в непромокаемия му костюм. Очите й преливаха от смях и той бутна смукача настрани. |
| 6406 |
Любопитните риби ги гледаха как се боричкат, как се въртят като полудели и как най накрая се прегръщат непохватно. Матю вдигна палец към повърхността, но тя поклати глава и посочи смукача. Той кимна и отново го нарами, докато тя загребваше шепа след шепа златни монети и ги изсипваше в кофата. |
| 6407 |
Беше напълнила две до самия ръб и вече се задъхваше от радостно изтощение, когато забеляза кесийката. Някога трябва да е била от кадифе, а сега бе изтъняла и окъсана. Пръстите й едва я бяха докоснали и ръбчетата се разпаднаха от допира. От дупчицата между прокъсаните нишки се изсипаха звезди. |
| 6408 |
Колкото по зашеметяващ бе успехът им, толкова по строги мерки взимаха да го запазят в тайна. Хвърляха котва на повече от трийсет метра встрани от находището, а Бък влизаше в ролята си на рибар поне два пъти на ден, когато туристическите корабчета минаваха достатъчно близко покрай тях. |
| 6409 |
Тейт изщрака безброй ленти, които складираше внимателно. Скицираше и прибираше скиците в архива. Знаеше, че мечтаният музей има всички шансове да се превърне в реалност. Предстоеше й да пише статии, да публикува доклади, да дава интервюта. Двамата с баща й градяха планове и обсъждаха идеи. |
| 6410 |
Знаеше, че неговите мечти са различни от нейните. Те работеха заедно, търсеха заедно. В тишината на малките часове се любеха неспокойно върху едно одеяло. И ако понякога той изглеждаше мрачен, ако го хващаше да я гледа с непроницаеми очи, то тя си казваше, че са постигнали своя компромис. |
| 6411 |
Все някога концентрацията й щеше да се наруши, тя щеше да погледне към часовника и да осъзнае, че минава полунощ. Все някога. Той тихо се върна при предния прозорец и се загледа за пореден път в морето и звездите. Като всеки моряк, можеше да начертае световната карта само с помощта на тези звезди. |
| 6412 |
Бе прекарал по този начин по голямата част от живота си. Бе унизително да осъзнае, че една жена е в състояние да го накара да копнее за свое бъдеще, за ограничения и отговорности. Жена, която не вярваше, че той е способен да поеме каквато и да било отговорност. Нямаше начин да й докаже, че греши. |
| 6413 |
Веднага. Ако това бе единственото, което можеше да му предложи, той щеше да го вземе. Щеше да я вземе. Но тя нямаше да забрави, за бога, никога нямаше да забрави, че той бе онзи, който се бе позовал на чистата логика. С едно буйно движение той уви косата й около ръката си и изви главата й назад. |
| 6414 |
Глух звук се изтръгна от гърлото й, отчасти на протест, отчасти на възбуда. Ръцете й се озоваха на раменете му да го отблъснат, но той плъзна своята под широкия крачол на шортите й. Пръстите му се вмъкнаха в нея и я запратиха във висините на шокиращ и яростен оргазъм. Краката й се подкосиха. |
| 6415 |
Той не си губи времето да разстила мекото одеяло, а направо я повлече на пода. Едва бе успяла да си поеме дъх и той вече беше върху нея. Ръцете и устата му бяха навсякъде, дърпаха и късаха дрехите й, гладни за плътта отдолу. Тя се извиваше под него, ноктите й се забиваха, но не в защита. |
| 6416 |
Но тя бе преминала отвъд света на думите, отвъд реалното. Сетивата й се бяха разпилели, едно объркано кълбо от живи нишки, които искряха и просъскваха някъде из тялото й. Когато освободи ръцете й, тя не помръдна, а остана да лежи беззащитна в очакване на следващото яростно нападение. |
| 6417 |
Опита се да избере онези, които най много подхождаха на онова, което ги свързваше. – Да се любя с теб е нещо изключително, всеки път. Досега никой... – Не, изглеждаше по разумно да не споменава за това. – Досега никога – поправи се тя – не съм се чувствала толкова свободна с някого. |
| 6418 |
Изглежда, напоследък все повече мислеше за баща си и майка си. Спомняше си колко несъвършени бяха, намираше успокоение във факта, че бе избегнал всичките им слабости. Не, не, той триумфираше над слабостите на ума и тялото. Умът на майка му я бе предал, сърцето на баща му го бе убило. |
| 6419 |
Но мисълта, че дори в смъртта си Джеймс го е изиграл... Бесът отново заби нокти във вътрешностите му, толкова яростно, че Вандайк трябваше да затвори очи и със сетни усилия да направи специалните си дихателни упражнения, за да потисне импулса си да разбие прекрасната орнаментирана чаша в стената. |
| 6420 |
Плановете му вече придобиваха завършен вид, а и при наличието на негов човек в екипа на Ласитърови беше все едно, че сам е на мястото. Разбира се, Лару се превръщаше в известно неудобство с периодичните си настоявания за поредната премия. Вандайк се усмихна и разклати брендито в чашата си. |
| 6421 |
Корабният готвач на средна възраст нямаше да липсва на никого. Е, това малко развлечение щеше да остане за по късно. Истинската наслада щеше да дойде от отстраняването на Ласитърови и техните партньори. Първо щеше да ги използва, щеше да ги остави да се гмуркат, да копаят и да работят. |
| 6422 |
Тя беше негово наследство, негова собственост, негов триумф. Притежанието й щеше да унищожи неговия дял от сенчестия свят на лудостта. Щом намереха амулета и го вземеха в треперещите си ръце, изпълнени с въодушевлението на успеха, елиминирането им щеше да му донесе далеч по голямо удовлетворение. |
| 6423 |
Симпатията и привличането не бяха задължително рискована комбинация. Колкото и да се караха, колкото и той да проявяваше склонност да я дразни, тя го харесваше. Имаха твърде много общо, за да остават скарани за дълго. Поне този път сърцето й си бе останало на мястото. За което беше благодарна. |
| 6424 |
Проклятие, отправено от смъртното ложе, от устата на една обезумяла и отчаяна жена? Една невинна жена, скърбяща за загубата на любимия съпруг, предадена от свекъра си и изправена пред лицето на ужасна смърт. Не само своята, но и тази на нероденото й дете. Подобни истини водят до появата на легенди. |
| 6425 |
Въпросите защо, как и кой бяха не по малко важни за нея от теглото, датировката и изработката на който и да било артефакт, преминал през ръцете й. Невинността и слепият ентусиазъм може и да бяха изгубени за нея, но образованието й не бе намалило в никаква степен любопитството или въображението й. |
| 6426 |
Проследяването на пътя на даден артефакт предоставяше на учения факти, дати и поглед върху човешката страна на историята. От Анжелик Моноар до графа, който я бе осъдил, след неговата смърт до най голямата му дъщеря, която бе паднала от коня на път за любовна среща и си бе счупила врата. |
| 6427 |
Така той попаднал в ръцете на млада дукеса, която на пръв поглед го носила без произшествия в продължение на трийсет години. Но когато синът й го наследил заедно с имението, той пропил и проиграл на комар богатството си, като в крайна сметка напълно изгубил разсъдъка си и умрял разорен. |
| 6428 |
Сега бурята изглеждаше зловеща с пронизващия си вятър и разпенените вълни. Всеки далечен проблясък на светкавица звучеше като предупреждение, че природата все така се подчинява на вероятностите. Нощта сякаш предупреждаваше, че съществуват вероятности, които е най добре да не бъдат разбуждани. |
| 6429 |
Както и всички останали, макар че никой не говори за това. – С няколко бързи команди тя запамети файла и изключи компютъра. – Истината е, че много бих искала да намерим амулета, да го видя със собствените си очи, да го проуча основно. Подобна находка би била лебедовата песен на всеки професионалист. |
| 6430 |
Ако баща ти те е обичал и наполовина колкото Бък, не би искал да си опропастиш живота заради някакво безсмислено отмъщение. – Разкъсвана между желанието да го успокои и да го убеди, тя обхвана лицето му с ръцете си. – То няма да го върне, нито ще върне годините, които си изживял без него. |
| 6431 |
Вандайк вече не е част от живота ти. Можеш да го победиш, ако това все още е важно за теб, просто като намериш колието. Нека това бъде достатъчно. Той мълча в продължение на няколко секунди. Толкова бе свикнал с войната, която се водеше в главата му, че поредното сражение остана почти незабелязано. |
| 6432 |
Няма да ти дам онова, което искаш. Точка. Тя не можеше да отмести очите си от него. Някаква част от съзнанието й се възхищаваше на начина, по който бе съумял да я отреже. И на всички силни чувства, които се изнизваха засенчени едно подир друго зад внезапно лишените му от изражение очи. |
| 6433 |
Не можем да се върнем назад, значи следва да вървим напред. – Тя си пое дълбоко дъх. – Би било нечестно спрямо другите, и признак на късогледство, да саботираме експедицията заради нещо, което се е случило преди осем години. Смятам, че трябва да продължим. Не бе и очаквал нещо друго. |
| 6434 |
Но не работата я занимаваше. Потънала в мисли, тя лежеше на койката си, загледана в тавана. Поне според нея една жена имаше правото да се поцупи малко, когато открие, че осем години от живота й са били предопределени от нечие чуждо решение. Вече го бе обмислила откъм всички стандартни аспекти. |
| 6435 |
Бе разбил сърцето й заради онова, което бе сметнал за нейно добро. Всяка връзка в живота й бе омърсена от случилото се на онзи плаж, когато бе на двайсет години. Нямаше смисъл отново и отново да си повтаря всичко това. Но арогантността и несправедливостта й смъдяха като открита рана. |
| 6436 |
Дипломите, прибрани в чекмеджето в стаята й на Хатерас, апартаментът в Чарлстън, подреден с вкус и рядко използван. Бе си спечелила име, колеги, чиято компания й бе приятна, предложения за преподавателска работа, за лекции, за експедиции. В професионално отношение имаше всичко, което бе искала. |
| 6437 |
Сега това бе зад гърба й, помисли си тя и се обърна отново. Никой не знаеше по добре от един археолог, че миналото може да се изучава, анализира и записва, но не може да се промени. Онова, което е било, и онова, което е можело да бъде, бяха не по малко калцирани от старо сребро в морска вода. |
| 6438 |
Той бе имал своя шанс да я спечели. Това щеше да бъде един от малкото случаи, когато историята не се повтаря. Но тя нямаше да бъде жестока, реши Тейт, и се изправи да хвърли един поглед на отражението си в овалното огледало над тоалетната масичка. Не беше необходимо да му го връща тъпкано. |
| 6439 |
На половината от дължината си острието бе счупено. Това, реши той, разглеждайки останките от сабята, това май бе краят на историята. Отърси се от силното разочарование и вдигна рамо. Върна смукача на предишната му позиция и разшири изкопа. В същия момент и двамата видяха чинията. |
| 6440 |
Тейт разрови пясъка с ръце и три четвърти от чинията се показаха пред очите им. Беше от почти прозрачен порцелан и по ръба й танцуваха неясни теменужки. Много внимателно Тейт я подхвана отстрани и се опита да я освободи от прегръдката на пясъка. Чинията не помръдна и на милиметър. |
| 6441 |
Сигурно липсваше парче. Колкото юмрука му, помисли си той, но се опита да не обръща внимание на напрежението в гърба и раменете си. Милиметър по милиметър прозрачният порцелан се разкриваше пред очите им, показа се още една група теменужки и първата завъртулка на някакъв монограм. |
| 6442 |
Чинията, толкова красива, толкова деликатна, някога бе красяла пищна трапеза, представяше си тя. Била е част от обичан сервиз, внимателно опакован за пътешествието към един нов живот. И нейните ръце бяха първите, които я държаха след повече от двеста години. Замаяна, тя вдигна очи към Матю. |
| 6443 |
За миг двамата споделиха мълчаливото и интимно вълнение от откритието. После изражението му се промени и стана сдържано. Отново се бяха превърнали в двама професионалисти, които си вършат работата. Натъжена, Тейт се отдалечи с плуване и остави чинията до сабята, далеч от струята на смукача. |
| 6444 |
По късно щеше да се пита какво точно я е накарало да вдигне очи и да се огледа точно в този момент. Не бе имало движение, което да привлече погледа й. Може би бе усетила онова гъделичкане в основата на врата или онова вътрешно чувство, че някой я гледа. Но тя вдигна очи и погледна през мътилката. |
| 6445 |
Знаеше, че е глупаво да й минават подобни мисли, но въпреки това се усмихна. Решила да привлече вниманието на Матю, тя посегна за ножа си, за да потропа по кислородните си бутилки. Внезапно нещо излетя от струята на помпата и се приземи на не повече от два три сантиметра от ръката й. |
| 6446 |
Огън и лед – и царският блясък на злато. Водата около нея сякаш се нажежи, завихри се и стана кристално прозрачна. Рубинът бе като размазана капка кръв, заобиколена от ледените сълзи на диамантите. Златото беше гладко и ярко като в деня, когато е било излято в тежките звена и богато украсения обков. |
| 6447 |
Горещината, която усещаше да се излъчва към нея, бе, разбира се, само игра на въображението й. Покана или предупреждение? Когато го взе в ръцете си, единствено фантазията й бе причината колието да вибрира като нещо живо, което си поема дълбоко и алчно дъх. Тя почувства дълбока тъга, и гняв, и страх. |
| 6448 |
Без да обръща внимание на мърморенето й, той наметна един копринен халат и забързано излезе от луксозната каюта апартамент. Устата му беше пресъхнала, сърцето му пулсираше като открита рана. Мина покрай един накипрен в бяла униформа стюард и изкачи през едно стъпалата към мостика. |
| 6449 |
Ръцете му продължаваха да треперят, да се свиват по собствена воля в юмруци с надеждата да ударят нещо, каквото и да е. Бе прекалено реално, за да е обикновена фантазия. Беше предзнаменование, в това той беше сигурен. Анжелик отново го дразнеше, хилеше му се през разстоянието на изминалите столетия. |
| 6450 |
Но този път нямаше да го измамят, нямаше да го надхитрят. Курсът му бе зададен. Вече бе готов да приеме мисълта, че е бил зададен още от деня, в който се е родил. Съдбата го зовеше толкова настойчиво, че почти можеше да усети вкуса й през паренето на алкохола. Вкус сладък и силен. |
| 6451 |
Толкова много години... Тя бавно прокара пръсти по гравираните имена. Никога не бе вярвала истински, че ще го намерят. Онова, за което не си бе давала сметка, бе, че напук на всяка логика, на цялото си научно любопитство, се бе надявала да не го намерят. Сега беше тук, в ръцете й. |
| 6452 |
Всеки музей би го изложил на централно място в залите си. С него за основа тя би могла да изгради най внушителната, най впечатляващата колекция от морски находки в света. Професионалните й мечти щяха да се осъществят по начин, далеч надхвърлящ и най смелите полети на въображението й. |
| 6453 |
Репутацията й щеше да се издигне до невероятни висини. Спонсорите щяха да се стичат като реки към морето в желанието си да финансират бъдещите й експедиции. Всичко това и много повече. Трябваше само да скрие амулета, да отиде до Нейвис и да проведе един единствен телефонен разговор. |
| 6454 |
Може би щеше да го спаси. Тя се обърна и отново се вгледа в амулета, разстлан като съзвездие върху непретенциозната постелка на койката й. Подтикната от някакъв инстинкт, тя го грабна и го натика под грижливо сгънатите дрехи в средното чекмедже на шкафчето си. Трябваше да действа. |
| 6455 |
Единственото, което можа да направи, бе да настоява пред копринения глас отсреща да запишат съобщението й и да се погрижат то да стигне до подходящия човек. Като знаеше какъв е човекът, срещу когото се бе изправила лице в лице преди години, тя не се съмняваше, че така и ще стане. |
| 6456 |
Правдоподобни увъртания и разумни оправдания. Беше напълно убедена, че мъжът, който стоеше насреща й, щеше да ги отхвърли с един единствен замах като рой жалки мушици. И все пак, ако се съдеше по небрежния начин, по който се бе подпрял на вратата, може би имаше някакъв малък шанс. |
| 6457 |
Знам, че става ли въпрос за теб, ти си им и слънцето, и луната. Заради тях ще запазим случилото се в тайна. Не искам аз да съм този, който ще им отвори очите за истинската ти същност. Така че ще трябва да измислиш някаква основателна причина защо се налага да напуснеш експедицията. |
| 6458 |
Все едно е лежал върху кадифе в някоя изложбена витрина. Странно, нали? Когато го взех, ми се стори, че усещам... е, предполагам, че в момента едва ли се интересуваш от номерата, които ни играе собственият ни мозък. Тя вдигна глава и протегна ръце, между които се полюляваше колието. |
| 6459 |
Той го взе. Проблясващо и искрящо, точно толкова зашеметяващо, колкото си бе представял. И топло, почти горещо. А може би неговите ръце бяха студени. Това, разбира се, не обясняваше внезапното присвиване в стомаха, нито странния образ на алчни пламъци, който завладя за секунда съзнанието му. |
| 6460 |
И изпаднах в паника. Дори обмислях варианта да го хвърля във водата и да се преструвам, че никога не съм го намирала, но това нямаше да реши окончателно проблема. Реших, че ако го дам на Вандайк, като го помоля в замяна да ми обещае, че ще те остави на мира, това ще приключи въпроса веднъж завинаги. |
| 6461 |
Звучи познато, нали? И беше точно толкова глупаво от моя страна да ти отнема правото на решение, колкото беше глупаво от твоя страна да отнемеш моето. – Тя вдигна ръце, после ги отпусна край тялото си. – Е, сега е твое, можеш да правиш всичко, което чувстваш, че трябва да се направи. |
| 6462 |
Беше крайно време да уредят нещата. – Първото нещо, за което трябва да се разберем, е това. – Той вдигна амулета, така че да улови светлината, която се пречупи в дъга от цветове. – Всички имаме дял в него, но моят залог е с най голяма давност. Когато свърша с него, можеш да го вземеш. |
| 6463 |
Не правих почти нищо друго освен да работя, да плащам сметки и да мисля за теб. Будех се посред нощ и усещах липсата ти толкова силно, че ме болеше. След известно време положението стана толкова лошо, че вече нямах сили да изпитвам болка. – Отдал се на спомена, той се втренчи в ръцете си. |
| 6464 |
Не мога да дам рационално обяснение на чувствата си по този въпрос, Матю – продължи тя, изпреварвайки протестите му. – Сигурно най после започвам да приемам, че това занятие по принцип не почива на рационална основа. Нали сама усетих притеглянето на това колие, един вид страстта да го притежаваш. |
| 6465 |
Тя толкова рядко предлагаше мнението си във връзка с плановете по разкопките, че всички замълчаха и се обърнаха към нея. – Знам, че не се гмуркам и не работя със смукача, но разбирам много добре същността на цялата тази история. Помислете какво сме направили, какво сме намерили до този момент. |
| 6466 |
Беше казал, че е крайно време да започнат да си вярват. Тя знаеше, че доверието може да бъде щит, не по слаб от любовта. Тя щеше да направи своя достатъчно здрав, така че да защити и двамата от всичко и от всеки. Каквото и да станеше, каквото и да направеше той, щяха да го посрещнат заедно. |
| 6467 |
Дъхът му свистеше, очите му не виждаха. – Ако не бях разумен и цивилизован човек, ако реша да забравя, че съм такъв, ще те потроша, миличка, кокал по кокал. Очите му се промениха като лампа, която се включва и изключва с едно натискане на копчето. Злобата се превърна в усмивка, тънка и нервна. |
| 6468 |
Гледаше хората, които влизаха и излизаха, персонала, забързан в изпълнение на задълженията си, гостите, които се разхождаха между басейна, фоайето и градината. До ушите й долитаха смях, пляскането на децата в басейна, жуженето на шейкъра, който смесваше ледени питиета за чакащите на бара. |
| 6469 |
Единствено водата предлагаше сигурност. Морето щеше да я спаси. Но тъкмо да се хвърли в него и някой я сграбчи изотзад. Тя риташе, пищеше и се опитваше да хапе. Почти без никакво усилие стюардът обездвижи ръцете й, като ги изви зад гърба й, и продължи да ги извива, докато зрението й се замъгли. |
| 6470 |
В отговор стюардът направи крачка напред, разтвори колосаното си бяло сако и извади излъскан до блясък пистолет. – Може пък да се издигна в очите на Тейт, като заповядам да те прострелят в няколко особено болезнени места и да те хвърлят през борда. Сигурен съм, че акулите ще те харесат. |
| 6471 |
Горещите бели лъчи на слънцето се изливаха върху рубина, отразяваха се от диамантите, извличаха искри от златото. Находка, която се намира веднъж в живота, слава и богатство, събрани в купчинка метал и скъпоценни камъни. Страдание. Всички, които бе обичал, бяха пострадали заради това колие. |
| 6472 |
Виждаше Тейт, с насълзени очи, да му подава амулета, да му предлага правото на избор – избор между спасение и разруха. Но не можеше да я види в действителност. Не можеше да знае къде е отведена и какво са й сторили. Знаеше единствено, че би сторил всичко, би дал всичко, за да си я върне. |
| 6473 |
Ленено сако, гарнирана с пайети наметка и черен официален жакет бяха предвидени за хладния вечерен бриз. Една семпла черна рокля за коктейл и набор от ежедневни спортни дрехи допълваха инвентара. Тейт сбута дрехите настрана и прегледа всеки сантиметър от вътрешната стена на гардероба. |
| 6474 |
Банята с гордост предлагаше една твърде голяма бледоморава вана с устройство за воден масаж, мивка с формата на мида и медни осветителни тела около щедрото на размери огледало. Търсенето на импровизирано оръжие не даде никакъв резултат, освен един кожен несесер, снабден с всичко необходимо. |
| 6475 |
Нямаше да има причина да я държи тук, нито можеше да си позволи да я пусне. Със сигурност щеше да я убие. Някъде в открито море, реши тя, водена от хладната логика. Удар в главата най вероятно, после ще я изхвърли в морето, мъртва или в безсъзнание. Рибите щяха да свършат останалото. |
| 6476 |
Когато той премести ръката си, Тейт измъкна химикалката от джоба си. Едно стремително движение и тънката златна стрела се заби в лицето му. Стана й зле от лекотата, с която оръжието потъна в плътта. Тя усети топлата влага по ръката си секунда преди да се озове запокитена в стената. |
| 6477 |
Съжаляваше само, че не е уцелила окото. Без да каже нищо, той я стисна за лакътя и я извлече на палубата. Вандайк чакаше. Този път в чашата му имаше бренди. Свещи под стъклени похлупаци светеха меко върху масата край купа с росни плодове и кристален поднос, отрупан с миниатюрни пастички. |
| 6478 |
Определено ме изненада – да се държи за тайната си през всичките тези години, да работи като куче, при положение че може да си живее като принц. И въпреки това допусна грешка, когато поднови партньорството си с твоите родители. И с теб. Жените често са причина мъжът да допуска глупави грешки. |
| 6479 |
Аз обожавам жените, в голяма степен по същия начин, по който обожавам хубавото вино или добре изпълнената симфония. Когато бутилката е изпита, а музиката свърши, човек винаги може да си уреди нова. – Той се усмихна, когато Тейт видимо се напрегна. Лодката бе започнала да се движи. |
| 6480 |
Всичките улики, които успеят да намерят, ще покажат, че Бък Ласитър, в състояние на алкохолно опиянение, е разлял бензин в близост до двигателя, след което е драснал клечка кибрит. Тъй като няма да е останало нищо нито от него, нито от племенника му, няма да има кой да оспори заключението им. |
| 6481 |
Пламъците, които се издигаха в танц към небето, го хипнотизираха. – Гледаше ме над трупа на баща си и в очите му имаше омраза, защото знаеше какво се е случило. Не съм се съмнявал, че някой ден ще се стигне до това. Удоволствието потрепна във вените му като вино, охладено и ароматно. |
| 6482 |
Уби мъжа, когото обичах, унищожи живота, който щяхме да имаме, децата, които щяхме да създадем. Каквото и да ми направиш оттук нататък, няма да има значение. – Тейт пристъпи напред. – Знаеш ли, сега разбирам как се е чувствала тя, докато е седяла в килията и е чакала утрото и смъртта си. |
| 6483 |
Зората се промъкна крадешком през решетките на прозорчето като знак за предизвестената смърт. Амулетът лежеше студен под вкочанените й пръсти. Когато дойдоха, тя се изправи царствено. Нямаше да опетни паметта на съпруга си с малодушни сълзи и молби за милост, които никой нямаше да чуе. |
| 6484 |
Гледаше го как плува към нея с ефирна лекота и сърцето й се пръскаше от щастие. Засмя се, протегна ръце към него, но не успя да преодолее разстоянието. Заедно разцепиха повърхността към благоуханния въздух. Луната се търкаляше над главите им, сребърна като кюлче скъпоценен метал. |
| 6485 |
Изгубена в сънищата и мъката, тя не видя фигурата, която се промъкваше безшумно към нея, нито проблясъка на ножа в ръката, когато лунната светлина се сблъска с острието. Не чу шепота, когато той се приближи и се наведе над стола, в който беше заспала. Ръката, покрила устата й, прекъсна грубо съня. |
| 6486 |
Тя нямаше въпроси. Беше още един сън, сън в който щеше да живее. Впи се в него, докато той я извеждаше от каютата и нагоре по стълбата към палубата. Трепереше като лист, помитан от природна стихия, но когато той й даде знак да се прехвърли през парапета, тя го послуша, без да задава въпроси. |
| 6487 |
Сепии и други нощни хищници се мяркаха като неясни цветни петна в морето от сенки. Тейт обаче не се поколеба и за секунда. Само това би било достатъчно да се влюби в нея – упоритият начин, по който пореше водата, косата и дрехите й, развени около нея, очите тъмни и решителни зад маската. |
| 6488 |
Най доброто, което можах да измисля, бе да използвам в наша полза плана на Вандайк за взривяването на яхтата. Ако не му бяхме осигурили представлението, той можеше да отпраши нанякъде или да ти направи нещо. – Затворил очи, той притисна устни към косата й. – А такъв риск не можех да поема. |
| 6489 |
Когато разбрах, че той те е отнел от мен. Можех да го направя в онзи момент, когато мъката бе най силна. – Пое си дълбоко дъх и отново се обърна към него. – Не мисля, че бих могла да го направя сега, когато чувствата са се охладили. Но знам защо чувстваш, че трябва да го направиш. |
| 6490 |
Казвах си, че ме обичаш, че ще разбереш и в крайна сметка ще приемеш онова, което трябваше да направя. Щеше да се опиташ да разбереш, но щеше да ти се наложи да живееш с това. – Той я погледна в лицето и преплете пръстите си с нейните. – Ако го убия, той винаги ще стои между нас. |
| 6491 |
Тя беше най старата му и най ярка еротична фантазия. И сега бе пред очите му, над него, стройна и изкусна. Коса с цвета на пламък, кожа като мляко, очи, в които беше събрано морето. Можеше да я докосне навсякъде, където пожелае. Да я прегръща, да я гледа, докато страстта поглъща сетивата й. |
| 6492 |
Беше толкова лесно и имаше такъв покой в това да слее тялото и сърцето си с нейните. Можеха да бъдат герои в онзи отдавнашен подводен сън, безтегловни, закотвени единствено един за друг. Всяко сетиво, всяка клетка, всяка мисъл бе свързана с нея, само с нея. Той си бе у дома, изцяло и окончателно. |
| 6493 |
Вандайк скръсти ръце и усети как мускулите му се отпускат. Цялата сутрин се бе борил с поредния гневен пристъп, след като изчезването на Тейт беше разкрито. Явно тя така и не се бе добрала до топлата пазва на семейството си. Реши, че се е удавила и вдигна поглед към сервитьорката. |
| 6494 |
Е, момчето си гледаше добре работата, беше внимателно, дори ме подозираше. Но въпреки това си беше само момче. Беше нелепо лесно да повредя кислородните му бутилки, нещо като отказ от споразумение. Лару устоя на порива да погледне към библиотеката и не отмести очите си от лицето на Вандайк. |
| 6495 |
Печелиш време, докато широкоплещестият ти герой ти се притече на помощ. Жалко, че не се появи, така че да умрете заедно, романтично. Отделих ти достатъчно от вниманието си, Тейт. Свали амулета и ми го дай, в противен случай първият куршум ще попадне в корема ти вместо в сърцето ти. |
| 6496 |
Сякаш не бяха нейни, сякаш тя се носеше някъде извън собствената си плът. – Щом като го искаш толкова много... вземи го и си плати цената. Стегна се да посрещне куршума и хвърли амулета високо и надалече в морето. Той изкрещя. Звукът бе нечовешки, като на див звяр, усетил вкуса на кръв. |
| 6497 |
И изведнъж долови някакво движение. Яростта, която не бе и подозирала, че се таи в душата й, изригна и тя се хвърли към него като акула. Тук, в лишения от въздух свят, на неговата превъзхождаща сила бяха противопоставени младостта й и умението й. Сляпата му алчност срещу яростта й. |
| 6498 |
Тейт използваше своите максимално. Той заби нокти в тялото й, устремен отчаяно към повърхността и въздуха над нея. Собствените й дробове горяха, но тя го повлече надолу. Той я отблъсна с ритник. Тя отново се стрелна нагоре през тъмните води, отчаяна, че никога няма да стигне до повърхността. |
| 6499 |
Той я чакаше там и се хвърли бясно към нея, докато тя се бореше да напълни празните си дробове с въздух. Лицето му бе разкривено от водата и солта в очите й, подивяло до степен на перверзност. Бореха се в ужасяваща тишина, нарушавана единствено от накъсаното им дишане и плисъка на водата. |
| 6500 |
Солта опари очите й, докато той я държеше под повърхността, а сам жадно гълташе въздуха отгоре. Ръцете й драпаха в несвяст, неспособни да се вкопчат в гладкия му водолазен костюм. Жуженето в ушите й се превърна в рев. Десетки светлинки проблясваха, изригваха в главата й, пред очите й. |
| 6501 |
Той бързаше към нея, гмуркаше се през прозрачно черната вода към белия пясък, където амулетът лежеше като окървавена звезда. Тя го видя как вдига колието, видя как ръката му алчно го стиска. Мекият червен проблясък светна на стотици искри между пръстите му, насити се, потъмня. Прокърви. |
| 6502 |
Бяха му дали памучна риза и панталони, и двете избелели и провиснали. Нямаше колан, нито връзки за обувки, да не говорим за копринена вратовръзка с монограм. И въпреки това седеше на тясната койка, сякаш тя бе направен по поръчка стол, сякаш мръсната килия бе луксозно обзаведения му кабинет. |
| 6503 |
Това му бе достатъчно да счупи решетките с голи ръце и да чуе как костите на Вандайк се трошат в ръцете му. Но той се застави да остане на мястото си и да наблюдава. И видя, че достойнството и властния вид, които Вандайк се мъчеше да поддържа, не са нищо повече от параван от тънко, чупливо стъкло. |
| 6504 |
Като епилог. Почти през половината от живота си съм искал да върна часовника към онзи ден и да направя нещо, което ще промени нещата. Не бих могъл да спася баща си и не бих могъл да си сменя мястото с него. Но днес, за няколко минути, се почувствах така, сякаш съм влязъл в кожата му. |
| 6505 |
Някога мислех, че знам отговора: означаваше да мисля за Савана повече, отколкото за себе си, да си мечтая да прекарам останалата част от живота си с нея. Нямаше да е невъзможно. Веднъж тя ми каза, че ключът към щастието се крие в простичките неща – брак, семейство... като всички. |
| 6506 |
Това означаваше стабилна работа, къща с бяла дъсчена ограда и микробус, за да водим децата на училище, на зъболекар, на тренировки по футбол и на уроци по пиано. Две или три деца, не беше сигурна, но аз знаех, че когато му дойде времето, щяхме да оставим природата и Бог да уточнят бройката. |
| 6507 |
Ей така си го мислех. И докато част от мен тайничко продължава да се надява, че това е възможно, знам много добре, че няма да се случи. Когато след малко си тръгна оттук, повече никога няма да се върна. Но в момента съм застанал на склона, откъдето се вижда къщата й, и чакам да се появи. |
| 6508 |
Защото аз бях този, който сложи точката. Слънцето вече се подава над хоризонта и листата на дърветата около мен започват бавно да навличат ярките си дрехи. Птичките подхващат утринната си песен и въздухът ухае на бор и на пръст; съвсем различно е от соления аромат на моя роден град. |
| 6509 |
Изведнъж външната врата се отваря и аз я виждам. Въпреки разстоянието, без да искам, притаявам дъх. Тя слиза по стълбата, спира на последното стъпало, протяга се като котка и се оглежда. Пасището за конете зад нея блести като огромен зелен океан и тя минава през портичката, която води към него. |
| 6510 |
Когато отстъпва, за да им направи място и да вземе седлото и юздата, косата й полита, подхваната от утринния ветрец. Докато Мидас закусва, тя го приготвя за езда и няколко минути по късно вече го повежда през пасището към гората. Изглежда точно както едно време, преди шест години. |
| 6511 |
Сега съм двайсет и девет и често се питам дали съм направил правилния избор. Армията се превърна в единствения ми живот. Не знам дали трябва да съм доволен или тъжен от този факт; през повечето време се мотая нагоре надолу, в зависимост от дневната задача, върша си работата и не се замислям много. |
| 6512 |
Още тогава трябваше да осъзная колко сме различни с него и фактът, че не можах, доказва още веднъж колко малко знае за живота едно дете. С баща ми бяхме толкова различни, колкото могат да бъдат двама души. Той не обичаше да е сред хора, а аз бях човек на действието и мразех да съм сам. |
| 6513 |
Той имаше лоша стойка и тътреше краката си, като ходеше, аз подскачах като футболна топка и вечно го молех да засече за колко минути ще пробягам разстоянието до края на улицата и обратно. В осми клас вече бях по висок от него и го биех на канадска борба. Дори външно не си приличахме. |
| 6514 |
Разликата във физиката и характера ни стряскаше съседите, което си беше странно, предвид, че ме бе отгледал съвсем сам. Когато поотраснах, чух как хората си шепнат, че мама е избягала от нас още преди да навърша година. Предполагах, че си е намерила друг, но татко никога не потвърди подозренията ми. |
| 6515 |
Сигурен съм, че не му е било леко да се грижи за мен съвсем сам, но той никога не се оплакваше, дори когато го разочаровах. Прекарвах повечето вечери сам в стаята си. Щом свършеше с домашните задължения, татко се свираше в своя кабинет и се заемаше с монетите си. Това беше неговата голяма страст. |
| 6516 |
Единствената снимка беше тази, която си направихме на изложението на монети в Атланта. Търговецът ни щракна, докато стояхме пред щанда му и по късно ни я изпрати. Татко я постави в рамка и тя стоеше дълги години на бюрото му. На нея той бе поставил ръка върху раменете ми и двамата се усмихвахме. |
| 6517 |
Знам, че не беше честно – ако толкова са ми трябвали пари, можех да се хвана да кося ливади или да си намеря почасова работа – но положението си остана непроменено. Бях сляп като охлюв и глух като камила, но дори и да си призная, че съжалявам за липсата на зрялост, няма да поправя миналото. |
| 6518 |
В гимназията имаше място за всички и аз неусетно се озовах в групата на лошите момчета, на тези, на които не им пукаше за нищо. Това ми даваше възможност и на мен да не ми пука за нищо. Започнах да бягам от часове, да пуша и бях временно отстранен от училище заради три случая на побой. |
| 6519 |
Въпреки че не беше дебел, панталоните пристягаха талията му така, че изглеждаше бременен в третия месец и аз усетих, че не искам да имам нищо общо с него. Засрамих се от вида му и след мача се скатах, за да не ни видят заедно. Не се гордея с постъпката си, но това е самата истина. |
| 6520 |
С времето нещата ставаха все по лоши. През последната година в гимназията моят бунт достигна връхната си точка. Успехът ми спадна рязко, повече заради мързела и липсата на интерес, отколкото от тъпоумие (така ми се ще да мисля), и татко неведнъж ме засичаше да се шляя из улиците в пиянска компания. |
| 6521 |
Исках работа, исках кола, исках всички материални блага, от които бях лишен в продължение на цели осемнайсет години. Но не си направих труд да го информирам за решението си до края на лятото, когато той най сетне разбра, че не съм подал документи никъде, дори и за професионално училище. |
| 6522 |
Татко не отговори, но и до сега не мога да забравя болката, която се изписа на лицето му. Но се окопити, обърна ми гръб и се затътри към кабинета си. Бях го наранил и макар да си повтарях, че не съм го искал, дълбоко в себе си знаех, че лъжа. Оттогава той престана да говори за монети. |
| 6523 |
Аз също. Колекцията стана причина за пълния разрив помежду ни. Без нея не остана нищо, за което да си говорим. След няколко дни забелязах, че единствената ни снимка бе изчезнала от бюрото му, може би си мислеше, че и най малкият намек за монетите ме обижда. И наистина – беше прав. |
| 6524 |
Като ученик никога не съм имал намерение да влизам в армията. Независимо, че източната част на Северна Каролина е един от най военизираните райони в Щатите – на разстояние от два часа път с кола от града ни се намират седем военни бази – винаги съм си мислел, че военният живот е за загубеняците. |
| 6525 |
Спях до обяд, после отивах на плажа и сърфирах до тъмно. Понеже все още живеех у дома, не давах никакви пари за храна, наем и застраховки, камо ли да заделям за бъдещето. И никой от момчетата не го правеше. Не помня да съм се чувствал нещастен, но след известно време взе да ми омръзва. |
| 6526 |
Няколко седмици след разговора ни тя се качи на самолета и замина, без да си вземе довиждане с мен. След една година взех телефонния й номер в Ню Йорк от родителите й, обадих й се и си поговорихме двайсетина минути. Беше сгодена за някакъв адвокат и сватбата щеше да е следващия юни. |
| 6527 |
Ако те могат, помислих си, защо да не мога и аз? Обмислях идеята няколко дни, накрая реших окончателно и поставих татко пред свършен факт. Всъщност въобще не го попитах – тогава двамата не си говорехме. Но една нощ се прибрах и на път за кухнята го мярнах да седи зад бюрото си както обикновено. |
| 6528 |
Този път се спрях и го загледах. Плешивината на темето му се бе уголемила и малкото останала коса около ушите беше съвсем бяла. А му оставаха още няколко години до пенсия. И неочаквано ме ужили мисълта, че след всичко, което бе направил за мен, просто нямам право да постъпвам така с него. |
| 6529 |
Настанихме се в къщата на родителите му и се впуснахме по казината. Там профуках всичко, спестено до този момент. Третият отпуск беше веднага след Косово и аз имах нужда от сериозна почивка, затова реших да си отида вкъщи с надеждата, че скуката ще успокои настръхналите ми нерви. |
| 6530 |
В тях нямаше нищо лично, нищо сантиментално и нито дума дали му липсвам или не. Но и за монетите не споменаваше нищо. Пишеше за промените в квартала и основно за времето. Когато му опишех някой от сблъсъците, в които участвах на Балканите, той отвърна, че се радва, че съм оцелял, но нищо повече. |
| 6531 |
И няма да е пресилено, ако кажа, че живота на всеки зависи от другия. Едно грешно решение и другарят ти може да умре. Ето в това е силата на армията. Някои хора си мислят, че войниците излагат всеки ден живота си на опасност и се бият заради някаква идея... това са пълни глупости. |
| 6532 |
Работил съм с какви ли не войници, с всякакви политически разбирания, срещал съм такива, които мразят армията, и други, които се борят за кариера, срещал съм гении и идиоти, но когато застанем рамо до рамо с пушките, правим каквото трябва, за да се предпазим един друг. Заради приятелството. |
| 6533 |
Влязох в армията като заклет пушач и в лагера за новобранци кашлях като туберкулозен, но за разлика от повечето от моя взвод отказах цигарите и не съм запалвал вече две години. Намалих рязко и пиенето, една две бири ми бяха предостатъчни за седмицата, но можех да изкарам и месец, без да близна. |
| 6534 |
Бях повишен в ефрейтор и шест месеца по късно ме произведоха сержант. Разбрах, че ме бива за лидер. Моят отряд се справяше отлично и ни избраха да участвахме в залавянето на един от най големите военни престъпници на Балканите. Моят главнокомандващ ме препоръча за офицерската школа. |
| 6535 |
Отказах се да поддържам разговора и единственият звук в кухнята остана тракането на вилиците по чиниите ни. Щом приключихме, всеки пое към стаята си. Изтощен от пътуването, аз заспах веднага и се будих на всеки час, както правех и в базата. Когато станах на сутринта, татко вече бе тръгнал на работа. |
| 6536 |
Те бяха по интересни за мен и аз се загледах в една група ученички по бански, налягали по кърпите си на задната тераса на една от къщите близо до кея. Огледах ги подробно, оцених по достойнство гледката, после хванах една вълна и прекарах остатъка от деня потънал в собствения си свят. |
| 6537 |
Тази вечер щеше да е пълнолуние, животът на бойното поле ме бе научил да усещам инстинктивно тия неща. Не мислех за нищо конкретно, просто оставих съзнанието ми да се рее без посока. Въобще не съм се надявал, че ще се запозная с момиче, повярвайте. И тогава я видях да идва към кея. |
| 6538 |
Предположих също, че момичетата ще останат доволни от появяването им и след бърз изблик на изненада, няколко писъка и дружелюбно пляскане на ръце, четиримата ще тръгнат обратно по кея, ще седнат на пясъка и ще се смеят, кикотят или правят, каквото там правеха студентите. И стана точно така. |
| 6539 |
Отне ми време, докато я забележа в здрача. Океанът се вълнуваше и правеше всичко възможно да ме изтласка по далеч от кея. Най сетне я зърнах, доплувах до нея и я вдигнах над повърхността, въпреки че вече беше пълна с вода. Вълните ми помогнаха да доплувам до брега по лесно, отколкото си мислех. |
| 6540 |
В този момент усетих, че в мен нещо изщрака като ключ в ключалка. Вярвайте ми, въобще не съм романтичен и не вярвах на истории за любов от пръв поглед. И все още не вярвам. Но нещо се случи тогава и то много напомняше на онова, на което по принцип не вярвам. Не можех да отместя очи от нея. |
| 6541 |
Но иначе си прав. Повечето от тях за пръв път участват в акция и го правят само за да си го впишат в биографията. Нямат представа колко работа ги чака. Но в крайна сметка постепенно ще разберат, че главната ни цел е да построим дом, и ще започнат да се отнасят по сериозно. Винаги става така. |
| 6542 |
С по голямата част се запознах, когато дойдоха да се запишат, и сега, докато се настанявахме, ги видях за втори път. Може и да сме се виждали из студентското градче, мисля дори, че повечето от тях са близки помежду си, но аз не. По голямата част са от братствата и женските клубове. |
| 6543 |
По парапета бяха проснати плажни кърпи, всички говореха и до нас достигаха откъслечни фрази от разговори. Градинският грил вече работеше на терасата и наоколо миришеше апетитно на печени наденички и пиле. Момчето, което отговаряше за него, беше без риза, със завързана през кръста бяла престилка. |
| 6544 |
Станах и направих едно кръгче около огъня. Свалих ризата, метнах я на един празен стол и се върнах на мястото си. Видях как бялата престилка флиртува със Савана и усетих, че мускулите ми се стягат, затова се загледах встрани. Не знаех почти нищо за нея, нито имах представа какво мисли за мен. |
| 6545 |
След две седмици си заминавах и връзката ни, ако въобще имаше такава възможност, щеше да е обречена от самото началото. Повторих си го няколко пъти и почти се убедих да си тръгна веднага след вечерята. Почти, но не докрай, защото някой се приближи до мен и прекъсна процеса на убеждаване. |
| 6546 |
Преди да заминем, дори посещавах курсове. Но не можах да се справя. Взех теста в края на курса като по чудо и когато отидохме там, умеех единствено да кимам по време на вечерята и да се преструвам, че разбирам нещо. Добре, че и брат ми знае колкото мен, така не бях единственият малоумен на масата. |
| 6547 |
След миг Тим вече се качваше по стълбите. Не се обърна повече, видя някого от другата страна на терасата и му махна, после отиде при грила. Савана ми връчи едната чиния и пластмасови прибори, подаде ми колата и седна до мен. Забелязах, че е близо, но не чак толкова, че да се докоснем. |
| 6548 |
Баскетбол, бягане, вдигане на тежести, каквото и да е. Понякога имаме обучение, например разглобяваме и сглобяваме различни оръжия, провеждаме нощно обучение или стреляме по мишени. Ако няма нещо планирано, се връщаме в казармата и четем, играем видеоигри или тренираме още, и така до четири часа. |
| 6549 |
Чувствах се виновна заради него, дори и като малка. Когато попитах нашите, те ми отвърнаха, че сигурно Всевишният има специални планове за него. Отначало обяснението им ми се стори безсмислено, но Алън имаше по голям брат, той се отнасяше много мило и беше изключително търпелив с него. |
| 6550 |
Видях, че има ефект, имам предвид, че в началото Алън се ужасяваше от конете, но брат му продължи да опитва. Постепенно започна да ги докосва, да ги гали по носа, после дори започна да ги храни. Накрая се научи да язди. Спомням си първия път, когато се качи на кон... беше невероятно. |
| 6551 |
За разлика от много други хора с това момиче се чувствах свободен и естествен. В небето сияеше Орион, на хоризонта се виждаше Венера и ярката й бяла светлина се отразяваше в морето. Момичетата и момчетата продължаваха да сноват нагоре надолу по стълбата и да флиртуват помежду си. |
| 6552 |
Когато си на дъската, чуваш собствените си мисли. Това казах на Савана, докато вървяхме към океана в ранното неделно утро. Поне мисля, че го казах. Защото през по голямата част от времето просто дрънках разни глупости и се опитвах да прикрия факта, че цялото ми внимание беше заето с нейните бикини. |
| 6553 |
И аз обичам да яздя заради това. Значи наистина го бях казал. Тръгнахме рано, защото най хубавите вълни бяха рано сутрин. Небето беше ясносиньо и предвещаваше горещ ден, значи скоро плажът щеше да се напълни с народ. Савана седеше на стъпалата пред останките от снощния огън, увита в кърпа. |
| 6554 |
Въпреки че веселбата без съмнение бе продължила дълго след като си бях тръгнал, наоколо нямаше нито една кутия от бира или безалкохолно, нито друг боклук. Тия студенти започваха да ми харесват. Въпреки ранния час беше топло. Останахме няколко минути на брега, за да й обясня основните движения. |
| 6555 |
Но не се съмнявах, че с малко повече упражнения ще се справи и с това. После се върнахме в къщата и аз я изчаках на стълбите да се преоблече. Повечето от хора още спяха, три момичета седяха на терасата и гледаха океана, другите сигурно се възстановяваха от снощи, защото не се виждаха никъде. |
| 6556 |
Не можеш да му кажеш всичко – все пак той беше офицер и успя да разжалва две момчета от моя взвод, които му разказали без задръжки как са се скатали от някаква задача, но въпреки това нещо те караше да споделиш с него. Не знам защо, може би просто защото беше добър човек и свещеник. |
| 6557 |
Нито те насилваше да присъстваш на неделните служби. Оставяше сам да си прецениш. В зависимост от положението в базата и степента на риск на предстоящата акция, разговаряше с един, двама или сто души на ден. Преди да ни изпратят на Балканите, той успя да покръсти най малко петдесет души. |
| 6558 |
А и честно да си кажа, не изгарях от нетърпение. Но службата не беше лоша. Пасторът беше умерен, музиката – готина, и дори не усетих досадата, заради която чаках с нетърпение края й като дете. Не казвам, че се трогнах, но бях доволен, най малкото защото щях да имам тема за разговор с татко. |
| 6559 |
Прекарахме целия следобед във водата. Наслаждавах се на фигурата на Савана върху сърфа, но повече бях очарован от грациозните й движения, докато балансираше умело върху дъската. Сякаш да направи нещата още по приятни, тя настоя да сърфирам точно пред нея, докато си почива на пясъка. |
| 6560 |
Аз се надигнах. Плажът беше пълен, бе настъпило времето, когато всеки, наумил си да дойде днес, вече беше тук и никой още не си тръгваше. Ранди и Брад играеха фризби край брега, тичаха наоколо и надаваха бойни викове. Няколко момчета се навъртаха около тях, готови да се присъединят към играта. |
| 6561 |
Може да са монети, спорт, политика, коне, музика, борба... най тъжните хора на света са тези, които не се вълнуват от нищо. Страстта и удовлетворението вървят ръка за ръка. И без тях всяко щастие е временно и случайно, защото, след като го постигнеш, не ти остава какво друго да правиш. |
| 6562 |
Думите й ме стреснаха. За разлика от Тим, който смяташе, че тя е доста наивна, аз я намирах за по зряла от повечето на нейната възраст. Макар че, предвид как изглеждаше по бански, предполагам, че щях да я зяпам със същия възторг, дори и да бе цитирала страници от телефонния указател. |
| 6563 |
Тя стана и тръгна към червените шорти. Той я видя и замръзна на мястото си. Онзи до него реагира по същия начин и аз осъзнах, че присъствието на Савана произвежда такъв ефект върху всички, не само върху мен. Тя му каза нещо, усмихна му се, но очите й го гледаха сериозно и настойчиво. |
| 6564 |
Беше ми подарък от Луси. Когато я облякох за пръв път, тя заяви, че цветът много ми отива. Навих ръкавите до лактите и я оставих над панталоните, после изрових от гардероба старите сандали. Вратата беше леко отворена, надникнах през пролуката и видях татко, приведен над бюрото си. |
| 6565 |
Запитах се какво би казала Савана за това, но всъщност знаех отговора. Понякога тя звучеше точно като онзи тих глас, настанил се в главата ми, без да плаща наем, който в подобни моменти ми нашепваше, че ако се чувствам виновен, може би има защо. Твърдо реших от утре да прекарвам повече време с него. |
| 6566 |
Беше много късно. Изглежда, все пак ме мярна с ъгълчето на окото си и видя, че съм облечен официално или поне по официално, отколкото някога ме е виждал, но не можа да намери думи да ме попита защо. Започнах нарочно да си оправям ризата и възела на връзката, за да привлека вниманието му. |
| 6567 |
Тя сложи ръце на кръста и засия в усмивка. Беше с шорти и лятна блузка без ръкави. Имаше дискретен руж, червило и сенки на очите. Въпреки че я харесвах естествена – не забравяйте, че съм морско чедо – признавам, че така беше направо ослепителна. Приближи се към мен и аз усетих свеж аромат на лимон. |
| 6568 |
В другия край Уилмингтън показваше лицето си на голямо в миналото търговско пристанище: огромни складове, повечето празни, и няколко полунаселени офис сгради. Съмнявах се, че туристите, които превземаха града през лятото, стигат дотук в разходките си. Аз подкарах точно в тази посока. |
| 6569 |
Небето бе започнало постепенно да губи ярките си цветове и да потъмнява. Поведох я към входа и се зачудих дали да я хвана за ръка, но не направих нищо. Нямах никакъв опит с момичета, които наистина ми харесваха. И макар да бе минал само един ден, аз вече знаех, че газя в непозната територия. |
| 6570 |
Казах й повече, отколкото възнамерявах, за годините в гимназията и прекалено много за трите години, преди да сложа каската. Тя слушаше внимателно, от време навреме задаваше въпроси и аз открих, че от цяла вечност не съм бил на такава среща. Най малкото от три години. Не и след Луси. |
| 6571 |
Харесваше ми да съм с нея, тя самата ми харесваше и исках да я опозная по добре. Не само тази вечер, но и утре, и вдругиден. Всичко в нея – от начина, по който се смееше, през духовитите й забележки, до трогателната грижа за хората около нея – ми изглеждаше ново и прекрасно. И истинско. |
| 6572 |
Преди да ме роди, мама е работила в банка, после си останала вкъщи. Тя е от тези майки, които бяха насреща винаги и за всичко. Предлагаше помощ в училище, беше частен шофьор, треньор на футболния отбор в началното училище, председател на родителския комитет, изпълняваше всякакви длъжности. |
| 6573 |
Обработваше се, докато дядо беше жив. Но за да плати таксите и данъците, се наложи да продаде по голямата част от земята. По времето, когато татко го наследи, бяха останали не повече от десетина акра заедно с къщата, конюшнята и оборите. Сега прилича повече на къща с голям двор, отколкото на ранчо. |
| 6574 |
Хубаво е да остане някоя неразкрита тайна, нали? Освен това съм сигурна, че с времето сам ще разбереш. Сервитьорката дойде със скаридите и две пластмасови купички със сос, остави ги на масата и напълни отново празните чаши с чай. Имаше вид на жена, която прави това от прекалено дълго време. |
| 6575 |
За пиенето, за момчетата. През първата година мразех университета. Имах чувството, че не съм за там и наистина не бях. Умолявах мама и татко да ме върнат у дома или да ме прехвърлят в местния колеж, но те бяха непреклонни. Знаеха, че някога ще съжалявам, ако се върна, и сигурно бяха прави. |
| 6576 |
Имам предвид, че ме научиха да чета още в детската градина, но никога не са ми натрапвали техните ценности. Говореха с мен като с възрастна много преди да започна да разбирам. За миг се замислих колко различен би бил животът ми, ако те бяха мои родители, но бързо прогоних мисълта. |
| 6577 |
Изненадващо за нас, там беше доста тихо. Музиката все още свиреше, но повечето от младежите кротуваха около огъня, явно си пазеха силите за утрешния ден. Тим беше сред тях, увлечен в разговор с момчетата. Преди да се доближим прекалено до групата, Савана хвана неочаквано ръката ми и спря. |
| 6578 |
Смятат, че сексът, пиенето и дори наркотиците са в реда на нещата. Знам, че звуча като стара мома, но наистина не го приемам. И може би затова не искам да бъда край огъня с другите. Да си призная, тези двамата малко ме разочароваха и не искам да седя до тях и да се преструвам, че не знам нищо. |
| 6579 |
Да ги изрита оттук ли? Вървяхме вече доста време и когато се обърнах, хората около огъня бяха само неясни силуети. Мъглата миришеше на море, а звукът от пипалцата на малките рачета, които се разбягваха при всяка наша стъпка и се зариваха бързо в своите пясъчни дупки, запълваше нощната тишина. |
| 6580 |
Беше един от онези неловки моменти, с които изглежда никога няма да свикна. Тя се обърна, преди да я целуна. Друг път сигурно щях да опитам, само за да видя какво ще стане; може и да не съм опитен в чувствата, но в екшъна съм бърз и неотразим. Със Савана обаче се чувствах напълно парализиран. |
| 6581 |
Една кола мина покрай нас и наруши тишината. Тя направи крачка към къщата, но изведнъж се обърна, хвана ме за ръката и ме целуна невинно по бузата. Беше сестринска целувка, но устните й бяха меки като коприна и ароматът на тялото й ме завладя и остана в мен дълго след като се отдалечи от мен. |
| 6582 |
Налях си и се върнах на масата. Вестникът стоеше там, все още сгънат, както беше купен. Татко го четеше, докато закусваше, и аз знаех, че не бива да го докосвам, докато не го прегледа той. Държеше пръв да го прочете и винаги в точно определен ред. Прескачаше само спортните страници и обявите. |
| 6583 |
Надявах се споменаването на църквата да го заинтересова. Надявах се да ме попита. Представих си, че можем да проведем истински разговор, като тези, които предполагах, че водят другите бащи и синове. Въобразявах си, че мога да го разсмея и дори да го накарам и той да пусне някоя шега. |
| 6584 |
Задната врата беше затворена, кърпите бяха изчезнали от парапета на терасата и нямаше никакво движение. Сигурно щяха да се върнат към четири или пет и аз реших, че дотогава трябва да съм изчезнал оттам. Нямаше защо да оставам, а и не исках Савана да си помисли, че съм някаква досадна лепка. |
| 6585 |
Разположих се в задния двор, изчистих решетката от прахта, изплакнах я и я оставих да изсъхне. Влязох вкъщи, разгънах пържолите и сложих сол, черен пипер и чесън на прах. Увих картофите във фолио и ги бутнах във фурната, после изсипах салатата в една купа. През това време решетката изсъхна. |
| 6586 |
Извадих картофите, салатата и дресинга, взех маслото и соса за пържолите и сложих всичко на масата. Чух, че стъклената врата се плъзга, и татко цъфна с две чаши мляко. Имаше вид на турист от презокеански кораб. Беше с къси панталони, черни чорапи, обувки за тенис и цветна риза с хавайски мотиви. |
| 6587 |
Запитах се какъв ли е бил в младостта си. И как въобще е успял да излъже някоя жена да се ожени за него. Знам, че последният въпрос звучи малко унизително за него, но не беше нарочно. Наистина бях любопитен. Започнахме да се храним в пълна тишина, единственият звук идваше от тракането на приборите. |
| 6588 |
Знам, че не съм първият, осъзнал този факт, но за разлика образните учени хора моята увереност нямаше нищо общо с масата, енергията и скоростта на светлината, нито с нещо друго, евентуално постулирано от Айнщайн. По скоро беше свързано с отчайващо бавното изнизване на часовете, прекарани без Савана. |
| 6589 |
Щом свършихме вечерята, аз отново потънах в мисли за нея. Заспах с мисълта за нея и първото нещо, за което помислих, когато отворих очи, беше отново тя. Хванах сърфа и отидох на плажа. Въпреки че вълните бяха много по добри от вчера, не успях да се концентрирам и към обяд се отказах. |
| 6590 |
Не знаех защо се чувствам така, нито знаех какво да правя, ако страховете ми се окажеха основателни. Не си направих труда да почукам и влязох направо. Холът беше празен, но от терасата долитаха гласове и смях и аз бързо се насочих натам. Обичайната група жадни за тен бяха по местата си. |
| 6591 |
Не разбирах защо настоява да се запознае с татко точно сега, освен ако просто не тръпнеше от желание да остава насаме с мен. И тази мисъл ме жегна. Но тя беше в отлично настроение, говореше ентусиазирано колко много работа са свършили през тези два дни. Утре щели да слагат прозорците. |
| 6592 |
Изведнъж ми се стори, че принадлежи много повече на това място от мен самия. Спомних си за начина, по който говореше за баща ми и за всички други, включително и за мен. Имаше рядката дарба да дава на хората това, от което се нуждаеха най много, и в същото време да остане вярна на себе си. |
| 6593 |
Не приличаше на никого от познатите ми, нито по външност, нито по характер. Беше прекрасна, просто не можех да разбера какво харесва в мен. Двамата бяхме напълно различни. Тя беше момиче от планините, умно и мило, отгледано от грижовни родители, готово да помогне на всеки в нужда. |
| 6594 |
С теб ми е леко, като че съм със стар приятел. Предполагам, че родителите ми се чувстват така един с друг. Те обичат да са заедно, допълват се взаимно и аз винаги съм искала един ден да намеря човек, с когото да се чувствам по същия начин. – Тя замълча за миг, после отново се взря в очите ми. |
| 6595 |
Когато те усетят, ще спрат танца си или ще се преместят по надалеч, където не можеш да ги стигнеш. Държат се особено с хората, забелязал съм го, докато сърфирам. Любопитни са, идват съвсем близо до теб, започват най нахално да те изучават, но ако тръгнеш към тях, веднага отпрашват навътре. |
| 6596 |
Луната се скри в облаците и небето стана мастиленочерно. На хоризонта проблесна светкавица, само след миг заваля лек дъждец и забарабани по покрива. От двете страни на улицата натежалите от листа дъбове започнаха възбудено да си шушукат, гръмотевиците отекваха из празните стаи на къщата. |
| 6597 |
Точно над нас проблесна мълния, последва я адски гръм, дъждът се превърна в порой и бързо образува големи кални локви. Но въздухът беше топъл и свеж. В ъгъла на една от стаите бях видял натрупани щайги, притичах и донесох две вместо столове. Не беше много удобно, но поне нямаше да сме прави. |
| 6598 |
Савана сложи глава на рамото ми и аз съжалих, че съм в армията, че базата ми е толкова далече оттук и че избрах именно този път в живота си, а не друг, който би ме направил част от нейния. Прииска ми се да съм студент в Чапъл Хил, да строя къщи през лятото и да яздя на кон до нея. |
| 6599 |
Водата се стичаше като водопад от всички страни на къщата. Една светкавица освети небосклона над нас, последвана от оглушителен пукот като картечен откос. Ако стъклата на прозорците бяха сложени, сигурно щяха да затракат като при земетресение. Савана се притисна в мен и аз я притиснах до себе си. |
| 6600 |
Тогава си мислех, че съм влюбен в нея. Но сега, като си припомням историята, не съм толкова сигурен. Харесвах я, обичах да си прекарвам времето с нея, но не мислех за нея, когато не бяхме заедно. Излизахме, но не бяхме двойка, ако можеш да схванеш разликата. Тя се замисли, но не каза нищо. |
| 6601 |
Всъщност на никого не съм казвала. Всичко е толкова банално. Момиче от малък град отива в университета и среща красив батко, председател на своето братство. Той е известен, богат и чаровен и малката провинциалистка е на седмото небе, че такова момче може да се заинтересува от момиче като нея. |
| 6602 |
Той се отнася с нея като с принцеса, останалите първокурснички ревнуват и постепенно тя започва да се чувства специална. Съгласява се да отиде на вечеря с преспиване в един от онези модерни хотели извън града, въпреки че е предупредена, че той не е такъв, за какъвто се представя. |
| 6603 |
Беше много мило от твоя страна. Стана ми приятно, че го каза. Отново се загледахме в нощта пред нас със здраво преплетени една в друга ръце. Дъждът най сетне бе спрял и музиката от съседната врата отново достигна до ушите ми. Не знаех песента, но беше нещо от ранната ера на джаза. |
| 6604 |
Той беше чудесен. Досега не ме е питал за подробности и аз не съм споделяла нищо с него. Но оттогава започна да се държи покровителствено и това не ми харесва много. Замълчахме и аз размислих върху случката. Възхитих се на проявената от нея смелост, не само през онази вечер, но и след това. |
| 6605 |
Когато на плажа ми подаде чантата, аз погледнах в очите ти и видях благородство и увереност, дори и нежност, но нямаше нещо плашещо. Знам, че звучи невероятно, но имах усещането, че вече те познавам. Извърнах поглед, без да отговоря. Уличната лампа оцвети надигащата се от загрятата земята мъгла. |
| 6606 |
Винаги съм си представял, че ще е много трудно, но се оказа, че не е така. Бях абсолютно уверен в любовта си и въпреки че се надявах един ден да чуя същите думи и от нея, най важното беше, че го казах и бях готов да й дам сърцето си, без да търся гаранции за взаимност. Навън започна да застудява. |
| 6607 |
Оттам отидохме на плажа и се разхождахме, докато тя започна да се прозява. Изпратих я и я целунах под лампата над външната врата. Въпреки че бях мислил за Савана целия предишен ден, това беше нищо в сравнение със следващия. Чувството беше различно, но умът ми беше само и единствено в нея. |
| 6608 |
Следващите две вечери прекарахме вкъщи. Татко беше готвачът. Първата вечер Савана не отвори дума за монетите и разговорът куцаше. Тя се постара да създаде непринудена атмосфера, надяваше се да ни накара да се разкрием един пред друг, но той се съсредоточи върху чинията си и предимно слушаше. |
| 6609 |
Двамата с баща ми скоро се намериха в кабинета му и прекараха около час, увлечени в разговор за колекцията. Аз ги гледах от моето място на стъпалото на прага и се чудех какво ли си мисли Савана за ситуацията, с която лично аз отдавна се бях примирил. Молех се да й е по интересно отколкото на мен. |
| 6610 |
Изтощени от тежката работа през деня, те се събираха пред телевизора още към седем или осем, дремеха там до девет и никой не се сещаше за пиене и любовни приключения. Всички бяха с бронзов загар, а ръцете им бяха в мазоли. Много от тях бяха с превързани пръсти. Но в събота вечер нещата се промениха. |
| 6611 |
Беше една от онези прекрасни вечери с лек ветрец, колкото да разхлажда въздуха, но не прекалено, за да е студено. Говорихме до забрава, целувахме се до забрава и неусетно заспахме в прегръдките си. Когато утринните лъчи докоснаха челата ни, се надигнах и се загледах в спокойните черти на лицето й. |
| 6612 |
Търсих я дълго, обиколих брега в двете му посоки и най накрая я съзрях на кея. Изкачих на бегом стълбите. Вълните ревяха и се разбиваха в дървените подпори под мен. Реших, че е дошла, за да наблюдава играта на делфините или сърфистите. Тя седеше, свела глава, подпряла на коленете си брадичка. |
| 6613 |
Няма да виждам лицето ти и смешните ти гримаси. Няма да гледаме звездите и да се държим за ръка. Няма да седим един срещу друг и да си говорим, да си споделяме тайни. Няма да усещам ръката ти около кръста ми, както я усещам сега. Извърнах поглед с нарастващо чувство на страх и паника. |
| 6614 |
Че за да общувам нормално с него, трябва да говоря за монети, така ли? Кажи! Не се опитвах да скрия гнева си и с крайчеца на окото забелязах, че приближаващите към нас рибари, явно решили да хвърлят въдиците си веднъж дваж и от кея, се върнаха назад, решени да потърсят друго място. |
| 6615 |
Ти го познаваш много по добре от мен. И никога не съм казвала, че не е способен да се справя с ежедневието си, повече от очевидно е, че може. Но помисли обективно за неговите несменяеми схеми на действие, фактът, че не поглежда към хората, докато разговаря с тях, социалните му проблеми. |
| 6616 |
В един момент си мислех, че я обичам повече, отколкото е възможно да обича човек, а в следващия вече й крещях. Вбесих се, когато започна да го увърта, въпреки че не ми бе ясно какво ме разгневи толкова много. Наистина не бяхме близки с татко и аз наистина си мислех, че не го познавам добре. |
| 6617 |
Щом останах сам, прегледах вестника, но новините не ме заинтересуваха, оставих го на масата и се зачудих какво да правя. Нямах желание за сърф, въобще не ми се излизаше и тъкмо си мислех дали да не се върна в леглото и да се опитам да поспя, когато чух една кола да спира пред нас. |
| 6618 |
Предположих, че някой ще предложи да почисти каналите или да погледне покрива за счупени керемиди, не очаквах да е за мен, и когато се почука на вратата, се стреснах. Отворих и замръзнах на място. Бях абсолютно неподготвен за тази среща. Тим стоеше пред мен и пристъпваше от крак на крак. |
| 6619 |
Дълго време не знаехме какво не е наред и дали изобщо нещо не е наред. И знаеш ли какво си мислех през това време? Мислех си, че това няма никакво значение, че каквото и да е, аз ще продължавам да го обичам, да се грижа винаги за него. Но... когато научих за състоянието му, ми стана по леко. |
| 6620 |
Не мога да ви кажа защо, може би се страхувах. Но след няколко часа надвих страховете си и прекарах следобеда в четене и съживяване на забравени спомени за татко. Тим беше прав. Нямаше точен и сигурен път за поставяне на диагноза, нито строги правила, нямаше начин някога да науча със сигурност. |
| 6621 |
Знаех, че никога няма да науча със сигурност, и нямах намерение да ровя в миналото. Но възбуденото ми въображение нарисува картина на един тих мъж, увлечен в разговор за някаква рядка монета с бедната млада сервитьорка, която прекарва своите самотни нощи в мечти за по добър живот. |
| 6622 |
Може би си е представяла, че ще продадат колекцията и ще живеят ако не щастливо, то поне сносно. Забременяла е и когато разбрала, че той няма никакво намерение някога да я продаде, внезапно изтрезняла, оказала се вързана за мъж, който не се интересувал от нищо, освен от монетите си. |
| 6623 |
Най вероятно никога нямаше да науча истината, но какво значение имаше това за мен? Единственото, което имаше значение, беше татко и ако наистина нещо в главата му не беше наред, можех само да се възхищавам на смелостта му. Бе успял някак си да установи точни правила на живот и бе оцелял. |
| 6624 |
Странно как познанието изменя възприятието. Забелязах колко прецизен беше в движенията си – как внимателно отвори кутията на точно указаното място и изсипа внимателно спагетите във водата, как държеше дървената бъркалка винаги под еднакъв ъгъл спрямо тигана, докато запържваше каймата. |
| 6625 |
Знаех, че след малко ще отвори кутия с доматен сос и както винаги той не ме разочарова, отвори я в точния момент. Разбира се, не попита как съм прекарал деня, работеше мълчаливо. Вчера си мислех, че мълчи, защото сме си чужди един на друг, днес осъзнах, че можем завинаги да си останем такива. |
| 6626 |
Той изми съдовете, избърса два пъти плота, после взе солта и пипера и ги остави точно където бяха, преди да се върне от работа. Имах усещането, че има желание да допринесе с нещо към разговора, но просто не знаеше как. А може би се самозалъгвах, за да се почувствам по добре. Не че имаше значение. |
| 6627 |
Не с нея, но с колегите й – избухнах без никаква причина. Трябваше просто да избягам оттам. Ранди и приятелите му вдигаха тежести, смятаха се за атлети, но нямаха никакъв шанс срещу човек, обучен специално да напада хора. Ако това се беше случило в Германия, сигурно щяха да ме съдят. |
| 6628 |
Правителството не обичаше хората, придобили специални умения с благословията му, да ги използват без негово позволение. Така че оставих бележката в пикапа, през целия ден гледах припряно часовника и си блъсках главата над един въпрос – ще дойде ли на срещата. Рано рано отидох на кея. |
| 6629 |
Часът, определен от мен в бележката, дойде и отмина, а аз стоях там като войник на пост и се оглеждах във всички посоки. Най накрая съзрях в далечината фигурата й и си отдъхнах. Познах я по походката. Облегнах се на перилата и зачаках с разтуптяно сърце. Тя ме видя и забави крачка. |
| 6630 |
Видяхме риби гар, редки същества с дълги носове и остри зъби, порадвахме се на миниатюрните водни кончета в различни цветове. Акулите и рибите чук бяха в най големия аквариум. Смяхме се от сърце, докато се опитвахме да измъкнем един рак отшелник от дупката му, после влязохме в магазина за сувенири. |
| 6631 |
После обядвахме в един ресторант близо до океана. През цялото време си държахме ръцете и се любувахме на чайките по назъбените скали край брега. Загледани един в друг, не забелязахме сервитьора и се наложи момчето да се разкарва до масата ни цели три пъти, докато се сетим да отворим менюто. |
| 6632 |
После се разходихме из Имението на Осуалд – величествена къща с огромна градина, възстановена след войната – един от най красивите паркове в целия щат. Минахме по горските пътечки, през полянките с диви цветя, цъфнали в хиляди различни цветове, под ярките лъчи на следобедното слънце. |
| 6633 |
Татко щеше да ме разбере. Знаеше колко много означава тя за мен и сигурно не би искал да ми отнеме възможността да бъда още една вечер с нея. Но се отказах. Продължих напред, без да откъсвам поглед от образа й в огледалото, фигурата й се смаляваше все повече, а с нея се стопяваше и радостта ми. |
| 6634 |
Това ме изплаши. Сложи ръка на гърба ми, без да каже нещо, но нямаше и нужда. Разбра, че съм тъжен, и остана дълго така, сякаш се опитваше да попие болката ми, да я изтръгне от сърцето ми и да я направи своя. На сутринта ме закара до летището и остана с мен, докато чаках да обявят полета. |
| 6635 |
Нямах търпение да го отворя, но исках да спазя обещанието си. От прозореца се откриваше гледка към брега и аз неволно започнах да търся с поглед кея и къщата. Савана сигурно спеше, но ми се искаше да вярвам, че е на плажа и търси с поглед самолета ми. Още с излитането отворих писмото. |
| 6636 |
Или че за краткото време на познанство ни се убедих, че сме създадени един за друг. Бих могла да кажа всичко това и всяко едно от тях ще е истина, но когато се замислих, разбрах, че всичко, което искам сега, е да съм с теб, да държа ръката ти и да гледам онази неуловима усмивка на лицето ти. |
| 6637 |
Легнах по гръб и се загледах в луната, припомних си часовете, прекарани с нея и ругаех наум разстоянието между нас. В началото писмата и телефонните разговори бяха редовни. Пускахме си и имейли, но скоро разбрах, че Савана предпочита да пише на ръка, и искаше и аз да й отговарям така. |
| 6638 |
Обичам сладкото очакване, което трепти в мен, докато свърша с домакинската работа, за да го прочета на спокойствие. Харесва ми, че мога да го взема със себе си и да си го препрочитам в някоя от почивките между лекциите, да се облегна на някое дърво например и да чета, а вятърът да гали лицето ми. |
| 6639 |
Разбира се, нямаше нито палатка, нито шперплатова маса или газена лампа, но нарисуваната от нея картина беше много по интересна от реалната със стандартното бюро в еднотипните дървени бараки и луминесцентната лампа над него. Колкото повече време минаваше, толкова по силна ставаше любовта ми. |
| 6640 |
Означаваше ли това, че любовта ми не бе истинска? По време на цялата мисия си задавах този въпрос, но винаги си отговарях отрицателно, поради простата причина, че образът й ме връхлиташе, когато го очаквах най малко, и сърцето ми се свиваше от същата болка като в деня, когато се разделихме. |
| 6641 |
Когато се върнах в Германия ми връчиха цял куп, но нито едно не можеше да се сравнява с първото й писмо. Повечето бяха обикновени, пълни с ежедневни случки и дори клюки. Научавах всички подробности от живота й: групата бе свършила първата къща предсрочно, но с втората бяха закъсали. |
| 6642 |
Не си въобразявах, че мисли за мен всеки път, когато забие някой пирон в гредите на къщата или докато помага да сложат прозорците, нито се блазнех от мисълта, че докато разговаря с Тим, спира по средата на изречението, обхваната от непреодолим копнеж да чуе моя отговор вместо неговия. |
| 6643 |
На нея изглеждаш здрав и в добро настроение, въпреки това, когато я видях, се разплаках. Не защото ме натъжи, макар че си беше точно така – тежи ми, че не мога да те видя в действителност – а защото изведнъж се почувствах щастлива. Тя ми напомни, че ти си най хубавото нещо в живота ми. |
| 6644 |
Говорихме повече от час и едва тогава си дадох сметка колко много ми е липсвал гласът й. – Бях забравил лекия акцент и носовото произношение, което се засилваше, когато заговореше бързо. Излегнах се на стола и си представих, че е до мен, докато ми описва сипещия се над главите ни сняг. |
| 6645 |
Допълнителните страници се отнасяха единствено и само до монетите. От своя страна в свободното си време аз се отбивах в компютърната зала и правех собствени проучвания. Кълна се, първия път когато му писах за намерената от мен информация, видях на писмото му засъхнали петна от сълзи. |
| 6646 |
Но дори да не бяха, простият факт беше, че вече нямаха работещи танкове, а дори и да са успели да създадат нови хиляда някъде из заводите в Сибир, с намерение да завладеят Европа, най вероятно напредващата им армия щеше да попадне под ударите на нашите въздушни войски, а не на пехотата. |
| 6647 |
Времето беше отвратително. От Арктика долетя някакъв сърдит леденостуден фронт и се развихри точно по време на маневрите. Беше истинска епопея със сняг и суграшица, вятърът разви скорост от осемдесет километра в час и всичко това ми напомни на оттеглянето на наполеоновите войски от Москва. |
| 6648 |
Половината от хората ми получиха измръзване на различни места, другата половина ги хвана хипотермията и до края на маневрите от взвода ми останаха три четири души, които, щом се завърнахме в базата, също бяха прибрани в болницата. Включително аз. Цялата работа беше пълен идиотизъм. |
| 6649 |
И всичко това само защото добрият стар чичо Сам бе пожелал да си поиграе с нас. В крайна сметка командирът ни изкара пред строя и поздрави взвода за добрата работа. Исках да му кажа, че може би ползата щеше да е по голяма, ако бяхме прекарали това време в изучаване на съвременни тактически ходове. |
| 6650 |
Пролетта в Германия не беше толкова ужасна, колкото си представях след онези маневри. Снегът се стопи, цветята изпъстриха градините и времето започна да се затопля. Е, не стана топло, но се качи над точката на замръзване – достатъчно, за да навлечем шортите и да поиграем фризби и софтбол. |
| 6651 |
Да, кореспондирахме си, пишехме имейли и говорехме по телефона. Да, гледахме луната в първата нощ на всяко пълнолуние. В писмата си тя ме уверяваше, че наистина го прави. Но не я бях виждал повече от година и изобщо не знаех как щеше реагира, когато застанем отново един пред друг. |
| 6652 |
Дали щеше да скочи на врата ми още щом сляза от самолета, или ще е по сдържана, ще мине с една целувка по бузата? Дали разговорът ни щеше да върви гладко, както, преди или щяхме да обсъждаме времето и да се чувстваме неловко? Не знаех нищо, често нощем се будех и си представях различни версии. |
| 6653 |
Беше толкова развълнувана от предстоящата среща с тях, че не ми остана нищо друго, освен да кажа, че нямам търпение да се запозная с тях. Всъщност тайничко се чудех дали ще ни разрешат поне да си държим ръцете, надявах се да направим една разходка из града, преди да отидем у тях. |
| 6654 |
Дали да се втурна към нея още щом я видя, или да се държа резервирано и да демонстрирам пълен контрол над положението. Още обмислях положението, когато се оказах на терминала, тръгнах по пътечката и скоро се озовах пред тълпа от посрещачи. Отначало не я видях – прекалено много хора имаше. |
| 6655 |
Из целия път с колата разговаряхме за какво ли не и както си бях мечтал, първо направихме малка разходка из околността. Спряхме на една отбивка и се държахме като истински хлапета. Няма да навлизам в подробности, ще кажа само, че беше велико. Няколко часа по късно пристигнахме в ранчото. |
| 6656 |
Отказах, знаех, че ще бъда единственият пиещ, но оцених усилията й. Джил, така се казваше тя, приличаше много на дъщеря си – мила и приветлива, но чертите й бяха малко по остри от тези на Савана. Баща й също бе настроен приятелски и ние прекарахме един наистина незабравим уикенд. |
| 6657 |
Беше задушно и отворих прозореца, за да прогоня застоялия въздух. Беше дълъг и уморителен ден, биологичният ми часовник все още беше настроен по немското време и аз заспах моментално, но след един час вратата изскърца и ме събуди. Беше Савана. Носеше удобна памучна пижама и чорапи. |
| 6658 |
Мушна се под завивките до мен и се зави до брадичката, сякаш беше на екскурзия в Арктика. Прегърнах я и поех топлината на тялото й. Двамата се целувахме, шепнехме си и се кискахме почти до сутринта. После тя се върна в стаята си и вероятно съм заспал, преди още да стигне до леглото си. |
| 6659 |
Прекарахме по голямата част от деня на конете, препускахме в галоп из полето и аз опознах една нова част от живота й. Тя бе взела нещо за хапване и ние седнахме да обядвахме на малка полянка, откъдето се откриваше целият град. Савана ми показа училището, където бе учила, и домовете на приятелите си. |
| 6660 |
Нещо в погледа й ми подсказа, че не само обича този град, но и въобще не мисли да го напуска. Този ден прекарахме шест или седем часа на седлата и аз направих всичко възможно да не изоставам от нея, но беше много трудно. Все пак не забих лице в прахта, но имаше моменти, когато едва удържах юздите. |
| 6661 |
Майка й ни донесе сандвичи в хола и аз не станах оттам до вечерта – гърчех се от болка всеки път, когато сменях позата. Баща й умееше да общува с лекота и разговорът ни премина от живота в армията до обучението в училище и надеждите му да помогне на няколко талантливи деца от волейболния отбор. |
| 6662 |
На теория това ми даваше възможност да спя колкото си искам – всички войници мечтаеха да си наваксат със съня през отпуска – но през годините навикът да се събуждам преди изгрев слънце се бе превърнал във втора природа и аз ставах преди нея, правех кафе и слизах да си купя вестник. |
| 6663 |
Но не можех да се отърва от неприятното чувство, че макар да се обичахме, тя теглеше чергата в една посока, а аз – в друга. Вече виждах как завършва образованието си, хвърля шапка до небесата, започва работа като дипломиран асистент и скоро се втурва да обзавежда собствения си апартамент. |
| 6664 |
Намерих дори и гимнастически салон, където можех да поддържам формата си, докато бях там. Като войник, ми разрешиха да тренирам безплатно. Свършвах малко преди тя да се върне, взимах си душ и следобеда прекарвахме заедно. Във вторник отидохме с нейни колеги на вечеря в центъра на града. |
| 6665 |
Тя носеше раирана блузка без ръкави, която подчертаваше бронзовия й загар, и аз си признах, че не съм виждал по секси момиче от нея. В четвъртък реших да я изненадам с интимна вечеря. Докато беше на лекции, похарчих цяло състояние за нов костюм и вратовръзка и едно по малко състояние за обувки. |
| 6666 |
Държеше ръката ми, опитваше се да привлече погледа ми, усмихваше ми се път когато погледите ни се срещаха, грижеше се да не оставам без безалкохолно и чипс, но скоро се отказа. Не че я виня. Държах се като истинско магаре и признавам – фактът, че успях да я ядосам, ми донесе удовлетворение. |
| 6667 |
Докато бях навън за вестника, тя излезе без да докосне закуската. Трябваше да пия кафето си сам. Разбрах, че съм попрекалил, и реших да оправя нещата, когато се върне. Исках да се изясним, да й разкажа за планираната вечеря и да се извиня за държанието си. Надявах се да ме разбере. |
| 6668 |
Проверих багажа си три или четири пъти. Сигурно е на път, си казах и отидох да извадя чиниите от миялнята машина. После измих зъбите си за втори път и отново надникнах през прозореца. Нямаше я. Пуснах радиото, изслушах няколко песни, смених шест седем станции и накрая го изключих. |
| 6669 |
Опитах да се убедя, че сигурно има основателна причина за закъснението й, повторих си го няколко пъти, но не помогна много. Извадих последния роман на Стивън Кинг. Налях си чаша студена вода и се настаних удобно на дивана, но когато осъзнах, че чета едно изречение няколко пъти, зарязах книгата. |
| 6670 |
Отворих уста, но спрях. Обърнах се, отидох в другия край на стаята и се загледах през прозореца, не толкова ядосан, колкото... разстроен. Мисълта, че я губя, прободе сърцето ми. И не знаех дали е защото направих толкова много глупости, или защото не се стараех достатъчно, за да я задържа. |
| 6671 |
Но разбирах добре какво става между нас. Но не ми се спореше повече. Никога не съм бил силен в думите. Това, което исках с цялото си сърце, беше тя да прекоси стаята, да сложи ръце около врата ми и да ми каже, че ме разбира и няма за какво да се безпокоя. Но нищо подобно не се случи. |
| 6672 |
По някое време влязох в едно студентско кафене и си купих ледена минерална вода, но въпреки че беше сравнително празно и имаше климатик, не останах вътре. Имах нужда да се изпотя, за да прочистя съзнанието си от гнева и лошите мисли. Едно беше сигурно: Савана се върна, готова за скандал. |
| 6673 |
Купих си две парчета пица от едно от онези павилиончета, които оцеляваха само благодарение на студентите, излапах ги и продължих още малко разходката си. Към девет часа бурята от емоции в душата ми започна да утихва и аз поех обратно към квартирата. Колата на Савана беше на мястото си. |
| 6674 |
Помислих си, че може да е заключила, но отворих без проблеми. Вратата на спалнята беше открехната и светлината се процеждаше и коридора. Зачудих се дали да отида при нея, или да остана в хола. Не исках да виждам отново гнева в очите й, но поех дълбоко въздух и надникнах през отворената врата. |
| 6675 |
Всеки път когато видех подстриган по войнишки мъж, сърцето ми подскачаше, макар да знаех, че не си ти. Но исках да си ти и всеки път дъхът ми секваше. Знаех, че работата ти е важна, знаех, че не зависи от теб къде ще те изпратят, но не предполагах, че ще ми е толкова тежко без теб. |
| 6676 |
После още няколко месеца и всичко ще е зад нас. Взех я отново в прегръдките си и тялото й стопли душата ми. Пръстите й изгориха кожата ми през тънката материя на ризата и при всяко тяхно движение стомахът ми се свиваше. Наелектризиран от близостта й, се наведох и намерих устните й. |
| 6677 |
Свалих ризата, захвърлих я на пода и оставих дънките да се свлекат надолу. Обсипах с целувки врата и раменете й, дъхът й опари ухото ми и аз настръхнах. Иска я и знаех, че и тя го иска. Положих я внимателно на леглото и я любих. Това беше всичко, за което бях мечтал, откакто я познавах. |
| 6678 |
Целунахме се за последен път. Притиснах я до себе си, прошепнах в ухото й, че я обичам, после нарамих раницата и се отправих към гишето. Когато се обърнах, за да я видя още веднъж, тълпата вече я бе погълнала. Отпуснах се на седалката и се замолих нещата да се развият, както си ги мислехме. |
| 6679 |
С натежало сърце си признах, че нашата връзка бе започнала да прилича на детски пумпал. Когато бяхме заедно, силата на любовта ни го караше да се върти и цветовете му се смесваха в красива феерия, като в приказките, но когато бяхме разделени, пумпалът забавяше движението си и заплашваше да спре. |
| 6680 |
Беше по лесно да ги броим така отколкото като седмици и месеци. Всеки зачеркнат ден намаляваше дистанцията между нас и това ни правеше по уверени. Най тежкото беше минало, напомняхме си го постоянно и тревогата ми за бъдещето постепенно намаля, вярвах, че вече няма какво да ни раздели. |
| 6681 |
Видях по телевизията как димът се стеле в основата на Близнаците и Пентагона, видях ужасените лица на момчетата до мен, докато гледахме как хората умират, бях свидетел на рухването на сградите и превръщането им в купчина прах и камъни. И изтръпнах, когато чух, че Белият дом се евакуира. |
| 6682 |
Сред онези, които вече бяха на служба, желанието да удължат договора си беше по силно от всякога. Тони пръв подписа за още две години, а след него и всички останали. Дори и аз, който очаквах с нетърпение уволнението си и броях дните, оставащи до срещата ми със Савана, също останах. |
| 6683 |
В началото ме подкрепи без никакво колебание. И тя като всички американци беше ужасена от случилото се и разбираше отговорността, която носех. Преди още да й обясня, заяви, че се гордее с мен. За всички беше пределно ясно, че да служиш на страната си означава да си готов на лични жертви. |
| 6684 |
За разочарование на момчетата дивизията ни не беше включена в акцията за сваляне на правителството на талибаните в Афганистан и ние продължихме да тренираме и да се готвим за бъдещата инвазия в Ирак – нещо, в което никой не се съмняваше. Някъде по това време писмата на Савана се промениха. |
| 6685 |
Каза ми, че татко е получил инфаркт и вече ми е отпуснат отпуск по спешност. И вместо в Чапъл Хил за две жадувани от нас седмици аз се озовах в Уилмингтън, до леглото на татко във воняща на дезинфектант стая, чиято миризма ми навяваше по скоро мисли за смъртта, отколкото за оздравяване. |
| 6686 |
Кожата му беше сивкава, а дишането – накъсано. През първата седмица се мяташе между комата и кратки проблясъци на съзнание, но когато беше буден, виждах емоции, които рядко бях засичал в погледа му и никога в комбинация: отчаян страх, объркване и трогателна благодарност, че съм до него. |
| 6687 |
Заради тръбата в гърлото той не можеше да говори, затова говорех само аз. Не споменавах за живота си в базата, основната тема бяха монетите. Прочетох му новия брой на Сивия бюлетин, после отидох у дома, извадих старите струпани до бюрото му броеве и започнах да му ги чета един по един. |
| 6688 |
Удивих се от цените на отделите екземпляри и пресметнах, че въпреки падането на стойностите заради покачването на златото колекцията на татко беше поне десет пъти по скъпа от къщата ни. Татко не беше в състояние да проведе дори елементарен разговор, но бе успял да стане истински богаташ. |
| 6689 |
Докторите не бяха сигурни, че възприема, когато му се говори, но през тази седмица той се усмихваше повече отколкото през целия си досегашен живот. Върна се вкъщи един ден преди да отлетя за Германия и от болницата поеха ангажимент да осигурят човек да го наглежда, докато се възстанови напълно. |
| 6690 |
Да си призная, дори не знаех какво точно искам от нея. Когато беше там, си мислех, че е по добре да съм сам, когато я нямаше, я исках до себе си. Савана успяваше да лавира между мините, без да реагира на тормоза, на който я подлагах. Сякаш знаеше по добре от мен какво мислех и какво исках от нея. |
| 6691 |
Ако мога да сравня връзката ни с батерия, тя постепенно се изтощаваше и ни трябваше близост, за да я презаредим. Веднъж, докато седях до татко, заслушан в пиукането на апарата, отчитащ сърдечния ритъм, изчислих, че през последните сто и четири седмици съм прекарал с нея само четири. |
| 6692 |
Дори да прибавим писмата и телефонните разговори, пак си беше истинско чудо как успявахме да оцелеем досега. През тези две седмици се разходихме няколко пъти из града и два пъти вечеряхме заедно. Но Савана имаше лекции, освен това продължаваше да преподава и нямаше възможност да остане по дълго. |
| 6693 |
И въпреки че тя не казваше нищо, дори отричаше, истината беше, че по това време трябваше вече да съм си вкъщи завинаги, а не бях. Това беше първият път, когато ме излъга. Преди да си тръгна, се сдобрихме и раздялата ни отново бе съпроводена от сълзи, макар и по малко от миналия път. |
| 6694 |
Беше удобно да си мисля, че е така, защото вече бяхме свикнали с разделите или пък защото бяхме по зрели, но докато седях в самолета, не можех да не си призная, че нещо между нас се бе променило необратимо. Сълзите бяха по малко, защото силата на чувствата ни бе започнала да намалява. |
| 6695 |
Пишеше ми, че го водят на разходка из квартала три пъти на ден. Всяка разходка траела двайсетина минути, но и това било трудно за него. Ако имаше някаква полза от тези разходки, тя беше, че му даваха възможност да запълни деня си с нещо друго, освен монетите след пенсионирането си. |
| 6696 |
Опитвах се да отгатна по гласа състоянието му и винаги му напомнях да се храни добре, да спи повече и да не забравя лекарствата. Говорех предимно аз. За него телефонните разговори бяха по трудни дори и от разговорите лице в лице и винаги ми се струваше, че иска да затвори колкото може по бързо. |
| 6697 |
Все се заричах, че следващия път ще я питам къде е била, но никога не го правех и тя не проявяваше желание да ми обяснява. Знам, беше грешка от моя страна, но просто не можех да си отворя устата, защото се страхувах от отговора. Говорех сковано и бях напрегнат, тя отговаряше по същия начин. |
| 6698 |
Естествено, че разбирах какво ставаше. Бях отчаян от огромното разстояние помежду ни, което не ми даваше възможност да спася това, което бе останало от любовта ни, и като в някакъв омагьосан кръг, отчаянието ми сякаш ни отдалечаваше още повече един от друг. Започнахме да се караме. |
| 6699 |
Намразих телефонните разговори, обвинявах тях за изблиците на ревност. Но въпреки всичко не се съмнявах, че ще го преодолеем. Исках да бъда с нея повече от всичко на света и вярвах в любовта ни. Започнах да се обаждам още по често и не позволявах на ревността да покаже рогата си. |
| 6700 |
Насилвах се да звуча бодро, с надеждата, че това ще й вдъхне сили. Постепенно реших, че нещата са се оправили и на повърхността наистина изглеждаше така, но когато четири дни преди Коледа й напомних, че ще съм си вкъщи след по малко от година, вместо очаквания развълнуван отговор, последва мълчание. |
| 6701 |
Следващото пълнолуние се падна точно на деня след Нова година и въпреки че излязох навън и отново си припомних за нашата първата седмица, мислите ми бяха объркани и тъжни. На връщане минах покрай момчетата, които стояха на групички край стената на спалното, пушеха и си приказваха. |
| 6702 |
В началото престрелките бяха спорадични. Въздушни сили контролираха небето над нас и ние се движехме сравнително спокойно из пустинния терен. През повечето време иракската армия не се виждаше никъде и това усилваше безпокойството ми, защото нямах представа с какво ще се сблъскаме по нататък. |
| 6703 |
Другаде пък от къщите изскачаха мирни граждани и тръгваха към нас с вдигнати ръце, а ние се опитвахме да спасим живота на ранените. В късния следобед вече бяхме готови да поемем обратно, но в същия миг през прозореца на една сграда от другата страна на улицата към нас полетя дъжд от куршуми. |
| 6704 |
Притиснати до стената, ние бяхме в неизгодна позиция. Оставих две момчета да ни покриват, а останалите преведох през улицата, където беше по безопасно. Беше истинско чудо, че никой от нас не загина. Намерихме прикритие и стреляхме, докато ни се схванаха пръстите. Направо ги разбихме. |
| 6705 |
Останалите изстреляхме пълнителите си в посоката, откъдето дойде стрелбата. Шумът беше оглушителен, не чувах собствения си писък, но натисках спусъка и въртях автомата във всички посоки – по пода, стените и тавана. Парчета от мазилка, тухли и дърво се разхвърчаха из въздуха, всичко стана на решето. |
| 6706 |
Когато най после спряхме, можех да се закълна, че не е останало живо същество, но за всеки случай хвърлих още една граната в ъгъла, откъдето бе започнала стрелбата, и се отдръпнах, за да избегна ударната вълна. След тези двайсет най страшни минути в живота ми в квартала стана тихо като в гробище. |
| 6707 |
Остана само пищенето в ушите ми, звуците от повръщането на хората ми и псувните им. Превързах ръката на Тони и заповядах изтеглянето на взвода. Скоро се добрахме до железопътната гара, която вече беше обезопасена от нашите, и там се сринахме. Същата нощ получихме първата поща от шест месеца насам. |
| 6708 |
Знам, че преживяваш ужасни дни. Опитвам се да не мисля за войната, но не мога да избягам от нея и полудявам от страх за теб. Гледам новините, чета всички вестници и се мъча да отгатна къде точно си и дали си добре. Всяка нощ моля Бог да те върне невредим вкъщи и ще продължавам да го правя. |
| 6709 |
Ние с теб преживяхме нещо прекрасно и аз те уверявам, че никога няма да го забравя. Не искам да си мислиш, че си означавал по малко за мен, отколкото аз за теб. Ти си изключителна личност, Джон, и затова се влюбих в теб, но по важното е, че чрез теб разбрах какво значи да обичаш истински. |
| 6710 |
През последните две и половина години, повярвай ми, при всяко пълнолуние съм излизала навън и съм си спомняла дните на нашата любов. Помня до най малка подробност нашата първа вечер и чувството, че с теб сякаш съм си у дома, помня и онази нощ, когато правихме любов. Затварям очи и виждам лицето ти. |
| 6711 |
Вървя по улицата и усещам ръката ти в моята. И това чувство все още живее в мен, но дока то преди то ми носеше утеха, сега ме изпълва с болка. Разбрах причината да останеш в армията и уважих решението ти. Все още го ценя, но и двамата знаем, че през това време връзката ни се промени. |
| 6712 |
Ние самите се променихме, сигурна съм, че и ти го разбираш. Може би бяхме разделени прекалено дълго, а може би просто живеем в различни светове. Не знам. Всеки път когато се караше, се мразех. И въпреки че все още се обичаме, някак си загубихме онази вълшебна тръпка, която ни правеше едно цяло. |
| 6713 |
Сама не мога да се разбера, затова не мога да го обясня и на теб. Но заради всичко красиво, което преживяхме, не искам да продължавам да те лъжа. Лъжата ще принизи чувствата, които споделяхме, а аз не искам това, въпреки че когато прочетеш писмото, вероятно ще се почувстваш предаден. |
| 6714 |
Пиша ти и се ненавиждам за това. Поглеждам се в огледалото и имам чувството, че оттам ме гледа жена, която не заслужава да бъде обичана. Може би няма да искаш да го чуеш, но те уверявам, че винаги ще останеш част от мен. Ти имаш специално място в сърцето ми и никой никога няма да те измести оттам. |
| 6715 |
Първата ми реакция беше да свия инстинктивно юмрук и да разбия стената до себе си, но вместо това смачках писмото на топка и го захвърлих. Тя ме предаваше. Разрушаваше всичко, което имаше някакво значение за мен. Намразих я, намразих и онзи мъж без име и лице, който ми я бе откраднал. |
| 6716 |
Но не се върнах вкъщи и не се обадих. Не писах и не чух повече за нея. Взех смачканото писмо, изгладих го и го сложи отново в плика. Реших да го нося със себе си като бойна рана. През следващите седмици бях най ревностният войник във взвода – бягах в единствения разбираем за мен свят. |
| 6717 |
Багдад падна за по малко от месец, последва кратък период на облекчение, но после положението отново се влоши. Защото тази война си беше като всяка друга. Войните са резултат от борба за надмощие на нечии икономически интереси, но осъзнаването на този факт не правеше живота на хората по лек. |
| 6718 |
Погледнато отстрани, работата изглежда лека и дори приятна, но в реалния свят не е толкова лесно да взимаш решения. Много често при мен идваха мирни граждани, обясняваха, че този или онзи е откраднал нещо или пък е извършил някакво друго престъпление, и ме молеха да предприема нещо. |
| 6719 |
Трябваше да ги прочистим от метежници и различни банди, но понеже не достигаха войници, когато свършехме, ни изпращаха другаде. Малко след това те се връщаха и всичко започваше отново. Понякога момчетата се питаха дали действията ни не са безсмислени, но никой не говореше открито. |
| 6720 |
Да, знам, че бяхме в пустинята, освен това съм прекарал голяма част от живота си на плажа, така че трябва да съм свикнал, но оня пясък беше различен. Влизаше под дрехите, в оръжията, промъкваше се в затворени кутии, в храната, в ушите, носа и между зъбите. Когато плюех, песъчинките дращеха езика ми. |
| 6721 |
Хората са странни същества. Те не искат да научат истината за войната, а тя беше проста – през повечето време Ирак не беше лошо място, но понякога ставаше по страшно и от ада. Но те не искат да слушат, че войник от моя взвод застреля, без да иска малко дете, оказало се на лошо място в лош момент. |
| 6722 |
Не можех да гледам спокойно как хората се движат близо до сградите и непрекъснато оглеждах прозорците за снайперисти. Психологът (всеки от нас трябваше да мине през него) ми каза, че това е нормално, предвид през какво съм минал, и с времето всичко щяло да отшуми, но аз се съмнявах. |
| 6723 |
Бяха си изпълнили съвестно дълга и бе дошло време да подредят живота си. Аз подписах за още четири години. Не бях сигурен, че постъпвам правилно, но не знаех какво друго да правя. Когато обаче строих новия набор, изведнъж се почувствах не на място. Децата си бяха добри, но за мен не беше същото. |
| 6724 |
И дълбоко в себе си знаех, че никога няма да ги допусна близо до себе си, както беше с предишните. За тях бях непознат и исках да си остана такъв. Тренирах сам, избягвах лични контакти и знаех, че ме мислят за стар досадник, който си мисли само едно – как да ги върне цели на майките им. |
| 6725 |
Закусвахме, правехме трите разходки по разписание и вечеряхме заедно. През останалото време разговаряхме за монети и дори купихме няколко, докато бях в града. Интернет улесняваше много процедурата, макар издирването да не беше така вълнуващо, но не бях сигурен, че татко усещаше разликата. |
| 6726 |
Разбрах, че светът на нумизматите не е голям и всички се познават. Когато получехме доставката – тя обикновено идваше още на другия ден – татко и аз се редувахме да я оглеждаме и изследваме, вълнувахме се за всяка драскотина и обикновено се съгласявахме с цената, посочена в Професионалния каталог. |
| 6727 |
Той не искаше да слуша за Ирак, аз пък не исках да говоря за това. Никой от нас нямаше личен живот, за да обсъжда друга тема – Ирак не беше благодатна почва за социални контакти, а татко... той беше мой баща и аз дори не си правех труда да го питам за такива работи. Но се тревожех за него. |
| 6728 |
Дали заради разговора с лекаря, или заради желанието ми да съм по близо до него, но по време на отпуските ние се разбирахме по добре от всякога. Вместо да го притискам с разни въпроси, аз просто седях до него в кабинета му, четях или решавах кръстословица, а той разглеждаше монетите си. |
| 6729 |
Понякога го хващах, че учудено се взира в мен. Прекарахме много часове заедно и някак незабелязано станахме приятели. Започнах да съжалявам, че навремето му позволих да изхвърли снимката от бюрото си и когато дойде време да се връщам в Германия, усетих, че ще ми липсва, както никога досега. |
| 6730 |
Когато го върнаха у дома, му забраниха да кара кола, но социалната служба осигури човек за покупките, от които имаше нужда. През април отново влезе в болница и се разбра, че трябва да спре с разходките. През май вече пиеше лекарствата с шепи и прекарваше по голямата част от денонощието в леглото. |
| 6731 |
Разучи положението, дори изпрати документите ми във Форт Браг, като ме предложи за курс по подготовка за десантници, но когато се свързах с лекаря на татко, той ми обясни, че преместването ми няма да е от голяма полза и че трябва да помисля за настаняването му в дом за възрастни. |
| 6732 |
Но това можеше да почака. Отворих една пилешка супа и я сложих да се стопли на мръсната печка. Сипах я в купа и я занесох на татко. Той опита да се усмихне и очите му светнаха от благодарност. Излапа съдържанието на един дъх и аз му сипах нова порция, докато се чудех колко ли време не беше ял. |
| 6733 |
Спомних си последните четири седмици, прекарани с него, и сърцето ми се сви при мисълта, че повече никога няма да споделяме тези простички радости. По късно го пренесох в леглото. Беше лек, прекалено лек. Завих го и си постлах на пода до него. Легнах и се заслушах в хрипливото и накъсано дишане. |
| 6734 |
Зачудих се какво да правя, но в крайна сметка го оставих вкъщи. Осъзнах, че човек на установения ред като него болницата бе не само чуждо, но и опасно място. Изискваше сили, за да се приспособи към болничните условия, а той ги нямаше. Вдигнах го и видях, че чаршафите му са подгизнали отново. |
| 6735 |
Съседката дойде на другия ден и веднага взе да се извинява. Обясни, че не е чистила няколко дни, защото една от дъщерите й била много болна, но сменяла чаршафите редовно и му осигурявала достатъчно храна. Докато стоеше на прага, аз видях изтощението по лицето й и яростта ми се стопи. |
| 6736 |
Никога не се оплакваше от шума, който вдигаха децата, докато растяха, и винаги купуваше, каквото му предлагаха, за да съберат малко пари за училищната екскурзия или за уикенда. Пазеше двора чист и нито веднъж не ми отказа да наглежда къщата, когато се наложеше да отсъствам за няколко дни. |
| 6737 |
Знам, че е трудно да слушате за това, но мисля, че там ще бъде най добре за него... Тя остави последните думи да се реят в пространството между нас. Видях, че е искрено загрижена за него, и отворих уста да отговоря, но в последния момент замълчах. Не беше толкова лесно да взема решение. |
| 6738 |
Хранех го, четях му от Сивия каталог, когато беше буден, и не се отделях от леглото му. Той цапаше чаршафите всяка сутрин и за негов срам се принудих да му слагам памперси. Следобед обикновено спеше. Докато си почиваше на дивана, аз обикалях из съответните заведения за възрастни хора. |
| 6739 |
След два дни си заминавах и нямах друг избор, независимо, че не исках да го пращам никъде. Той ме изслуша, без да каже нищо. Обясних му причините за решението си и се надявах да ме разбере. Не зададе никакъв въпрос, но в очите му имаше отчаяние, сякаш чуваше собствената си смъртна присъда. |
| 6740 |
Минах през чекмеджетата, папките с документи, шкафовете и гардероба. В чекмеджето за чорапи имаше чорапи, в това за ризи имаше само ризи. Всички документи бяха в надлежно надписани папки. Не биваше да ме учудва, но всъщност бях удивен. За разлика от повечето хора татко нямаше никакви тайни. |
| 6741 |
Разрових и извадих метална кутия, а под нея още една. И малко встрани още една. Изкопах шестнайсет тежки метални кутии. Седнах на верандата, избърсах потта на челото и отворих първата. Вече знаех какво ще открия и примижах още преди отразените в метала слънчеви лъчи да ме заслепят. |
| 6742 |
Прибрах монетите в банков сейф. Това ми отне почти целия ден. С татко си разделихме последната консерва с пилешка супа и малко задушени зеленчуци и аз го отведох в новия му дом. Щом пристигнахме, разопаковах багажа, подредих вещите и украсих стаята с нещата, които си мислех, че му харесват. |
| 6743 |
Ти си най добрият човек, когото познавам, татко. Никога не ми се ядоса, никога не ме осъди и не знам как, но ме научи на всичко, което един син би искал да знае. Съжалявам, че трябва да те оставя сам и че ти причинявам всичко това. Но съм изплашен, татко. Не знам какво друго да направя. |
| 6744 |
Не се бях бръснал, нито къпал, не бях сменял дори и дрехите си от минутата, когато чух новината, сякаш връщането към нормалното ежедневие щеше да означава, че приемам мисълта, че вече го няма. На летището и по пътя към дома се взирах в хората около мен и гневът ми нарастваше с всяка изминала минута. |
| 6745 |
Изненада ме, когато се появи на вратата рано на другата сутрин с куфарче в ръка. Поканих го, той влезе в тъмния хол, седна на дивана и аз неволно си помислих, че костюмът му сигурно струва повече от двумесечната ми заплата. Той се представи, изказа съболезнованията си и ми обясни положението. |
| 6746 |
Той беше един от първите ми клиенти. Дойде веднага след раждането ви, за да направи завещание, и всяка година на същата дата ми изпращаше списък с всички новозакупени монети. Бях му обяснил за жестоките такси при наследство и той реши да ви ги прехвърли като дарение още когато бяхте дете. |
| 6747 |
Няма да е проблем, тъй като той не е голям, а и баща ви няма други наследници. Ако желаете, мога да намеря човек да ви освободи от ненужните вещи и да се погрижи за продажбата на къщата. Баща ви ме информира, че може би няма да имате време за това. – Той затвори куфарчето си и стана. |
| 6748 |
За сетен път се уверих, че всъщност не успях да го опозная докрай. На погребението в дъждовния августовски ден единствените хора, които дойдоха да го изпратят, бяха двама негови бивши колеги, директорът на дома, адвокатът и съседката. Това ми разби сърцето, разби го на милиони парченца. |
| 6749 |
До мен на масата лежеше пликът с документите, донесени от адвоката. Изсипах всичко на леглото. Завещанието беше най отгоре, заедно с някакви други документи. Под тях се подаваше рамката на снимката, която той бе махнал от бюрото си преди много години. Единствената наша обща снимка. |
| 6750 |
Но неочаквано и за себе си й разказах всичко отначало докрай с пълни подробности. И чак сега осъзнах колко трудно ми е било да го пазя в себе си. Когато свърших, тя някак си разбра, че искам да остана сам. Целуна ме по бузата и си тръгна. Аз останах да крача до среднощ из къщата. |
| 6751 |
Като изключим снимката, нямаше почти нищо, ценно за мен. Обадих се на адвоката и се възползвах от предложението му да разчисти къщата от вещите и да я продаде. Заключих и пуснах ключовете в пощенската кутия. Отидох в гаража, запалих колата и я изкарах, после затворих и заключих и там. |
| 6752 |
Снимката беше до мен на седалката, поглеждах я от време на време и се мъчех да си спомня онова ухилено момче с монета в ръка. Хванах един тесен път на север, който се виеше нагоре към сините върхове на планината, достигаща далеч на юг и на север като нежна извивка върху твърдата гръд на земята. |
| 6753 |
Бяха стигнал до родния град на Савана и не знам как, но бях сигурен, че все още си е у дома. Можех да отида там и да я потърся, но не бях сигурен как ще реагират родителите й. Реших да карам из улиците на Ленор, минах през търговската част и намалих чак, когато излязох от центъра. |
| 6754 |
В тази част новопристигналите и туристите бяха добре дошли, но никога нямаше да бъдат приети като свои. Влязох в един занемарен билярд клуб, който ми напомни на местата от собствените ми тийнейджърски години. Неонът на витрината предлагаше бира и паркингът отпред беше пълен с коли. |
| 6755 |
Влязох вътре. Ханк Уилямс блееше от джубокса, цигареният дим се виеше на къдрави панделки над масите. Четирите билярдни маси бяха наредени една до друга, всеки от играчите носеше бейзболна шапка, подутите бузи и кафявите петна върху устните на двама от тях ми показаха, че дъвчат тютюн. |
| 6756 |
Изпълнен с неочаквано съчувствие, аз пуснах няколко долара. Седнах на бара и завързах разговор с бармана. Беше горе долу на моите години и планинският му акцент ми напомни за Савана. След двайсетина минути извадих снимката й от портфейла и обясних, че съм приятел на семейството й. |
| 6757 |
Огледах къщата – стръмен покрив, квадратна форма, боядисана в бяло сграда с комин, сочещ право към небето – призрачна картина на стара стогодишна къща. Пред олющената от боята врата светеше една единствена лампа. До американското знаме имаше малка саксия с някакво цвете и вятърът люлееше и двете. |
| 6758 |
Встрани от къщата имаше плевня с дървена ограда. Зад обора се простираше пасище с изумруденозелена трева, затворено с кокетна дървена ограда, боядисана в бяло, покрай която имаше редица от стари дебели дъбови дървета. До обора имаше навес, където бяха закачени седла за конете и различни сечива. |
| 6759 |
Не беше късно да си тръгна, но просто не можах да си заповядам да обърна колата и да се махна оттук. Небето беше жълто – червено от последните слънчеви лъчи, планината вече тънеше в сянка. Излязох от колата и се приближих до къщата й. Вечерната роса намокри върховете на обувките ми. |
| 6760 |
Ухото ми улови щурците и нежната песен на славеите. Изглежда, звуците на природата ми дадоха сили да изкача стълбите на верандата. Опитах се да си намисля какво точно да й кажа, когато се появи. Или на него. Но в този миг един ретривър замаха с опашка и се изкачи по стълбите след мен. |
| 6761 |
Тя разхвърля сламата по хранилките, изтупа дрехите си и бе готова да се върне за още, но в този момент ме видя. Направи още една крачка, взря се в мен и замръзна. За един дълъг миг никой от нас не помръдна. Погледите ни се срещнаха и аз изведнъж разбрах, че не биваше да идвам тук без предупреждение. |
| 6762 |
Знаех, че е редно да кажа нещо, каквото и да е, но главата ми беше празна. Можех само да се взирам в очите й. И изведнъж спомените ме връхлетяха. Миналото се върна в мен и аз забелязах, че почти не се е променила оттогава. Тя също беше с дънки и тениска, но нейната бе прашна от сламата. |
| 6763 |
Миг по късно ръцете й бяха около врата ми, тялото й се притисна в моето и ме стопли. И аз за втори път осъзнах, че между нас всичко е променено. За миг ми се стори, че да я държа в прегръдките си е най естественото нещо на света, но когато се отдръпна, за да ме огледа, магията се развали. |
| 6764 |
Във вечери като тази сядам на верандата и се заслушвам в планината. Шумът от колите се чува съвсем слабо и всичко е някак... спокойно. Помага ти да прочистиш съзнанието си, особено след уморителния ден. Тя говореше, аз слушах внимателно и разбрах, че не иска да засяга опасни теми. |
| 6765 |
Ние работим съвместно с центъра за подпомагане развитието на такива деца, така че прекарваме много време с тях. Когато отворихме базата, настоявахме тя да бъде само детска, независимо какво е състоянието на момчетата и момичетата. Осъзнавахме сериозността на задачата си, но с някои деца. |
| 6766 |
Те идват тук, прекарват няколко съботи и недели и някак... също като розова пъпка бавно разцъфват в красиви цветя. Както стана навремето с Алън. Съзнанието им се отваря, вижда нови възможности. И сякаш, докато яздят с широки усмивки на лицата си, за тях няма нищо по важно на света. |
| 6767 |
Савана хвана ръката ми, за да запази равновесие, докато се събува и жестът й беше толкова естествен и свойски, че ме накара да се закова на място. Погледнах я и видях една мистериозна и сериозна жена, каквато още навремето се криеше зад невинното младо момиче. Именно това ме бе привлякло в нея. |
| 6768 |
Разказах й за първия инфаркт, за втория и за времето, прекарано заедно с него през последните отпуски. Споделих за приятелството, което бяхме започнали да градим между нас, и спокойствието, което ми носеше общуването с него, за ежедневните разходки и за времето, когато вече не можеше да ги прави. |
| 6769 |
Всеки очаква, че трябва да има, но никой не се замисля, че един ден трябва да се смени. Почти всичко ремонтирано спада в тази категория: отоплителната система, нова дограма, поправяне на щетите, нанесени от термитниците... – На лицето й се появи замечтано изражение. – Повечето неща свършихме сами. |
| 6770 |
И подредихме нещата по важност. Първото беше да сменим дъските и керемидите на покрива. Температурата беше около трийсет градуса, но аз се катерех като катерица по гредите и къртех дъските с теслата една по една. Ръцете ми бяха целите в мазоли. Но... всичко изглеждаше абсолютно правилно. |
| 6771 |
Въпреки че беше една година по напред с ученето, се случи така, че имахме лекции в една и съща сграда. Пиехме кафе, преди да се приберем по домовете си. Понякога учехме заедно. Не ходехме на срещи, нито си държахме ръцете. Тим знаеше, че съм влюбена в теб... но, разбираш ли, просто беше наблизо. |
| 6772 |
Уверяваше ме, че ще се върнеш скоро. Не мога да ти опиша колко много исках да те видя отново. После баща, ти се разболя. Знам, че трябваше да си с него, никога нямаше да ти простя, ако не се бе погрижил, но това ми се отрази зле. Знам колко егоистично звучи и се ненавиждам заради това. |
| 6773 |
Моли забърза и оглави колоната, забравила напълно, че преди минута се молеше да влезе при нас. Един бухал се обади от близките дървета и тя хукна натам. Савана отново навлече калните ботуши. Тръгнахме към плевнята. Мислех за разказаното от нея и отново се запитах какво правя тук. |
| 6774 |
Не знаех дали да се радвам за брака й с Тим – двамата сякаш бяха родени един за друг – или да се ядосвам, поради същата причина. Нито се чувствах доволен, че най накрая разбрах истината. По лесно беше да не знам подробностите. И въпреки всичко... имаше нещо, което тя премълчаваше. |
| 6775 |
Усетих го в гласа й. Някаква печал, която не я напускаше през цялото време. Изведнъж усетих с кожата си колко близко сме един до друг и се запитах дали и тя го е усетила. Но дори да беше, не го показа с нищо. Конете представляваха само сенки, тъмни петна на фона на нощния мрак без конкретна форма. |
| 6776 |
Савана откачи няколко юзди от оградата и ги прибра в плевнята. През това време аз занесох лопатите под навеса при другите инструменти. Тя отиде да провери дали е затворила портата и двамата поехме обратно към верандата. Спрях пред стъпалата и погледнах часовника си. Беше почти десет часа. |
| 6777 |
Пъхнах ръце в джобовете и се запитах дали я виждам за последен път. Ако беше така, нищо в мен не показа, че критичният момент е настъпил. Не исках всичко да свърши с един толкова банален разговор, но не можех да измисля какво друго да кажа. Една кола освети пътя пред къщата, но продължи надолу. |
| 6778 |
Това е много важно за мен. Въпреки мамещата топлина на пръстите й не исках да идвам отново. Не исках да виждам Тим, а още по малко да ги гледам заедно, да пия кафе с тях и да се преструвам, че всичко е наред. Но в молбата й имаше нещо отчаяно, нещо което, направи отказа ми невъзможен. |
| 6779 |
Аз също махнах и подкарах към главния път. Докато образът й се смаляваше в огледалото за обратно виждане, усетих, че гърлото ми е сухо като пустиня. Не защото тя беше омъжена за Тим, не и защото утре щях да ги видя заедно, а защото видях да закрива лицето си с ръце и разбрах, че плаче. |
| 6780 |
Тя скръсти ръце и се загледа през прозореца. Засегнах се от резервираното й поведение, но нещо в изражението й ми подсказа, че мълчанието й не е свързано с мен, и аз я оставих насаме с мислите й. Вече наближавахме предградията, когато Савана се сепна, внезапно осъзнала колко е тихо в колата. |
| 6781 |
Стоях в коридора, заобиколен от същата стерилна безлична обстановка, която ме бе потискала при посещенията при баща ми. Всичко миришеше на неизвестен дезинфектант, из коридора разнасяха колички с храна. В дъното на коридора група сестри се бяха скупчили пред нечия врата. Някой вътре повръщаше. |
| 6782 |
Знам, че изглежда смешно, все пак Тим е болният, но ми е толкова трудно да го гледам така. Чувствам се ужасно. Знам, че трябва да съм тук, да му давам сили и наистина искам да съм до него, но винаги е по зле, отколкото си го представям. Вчера след процедурата беше направо ужасно, помислих, че умира. |
| 6783 |
Не спираше да повръща. На всеки пет минути започваше да пъшка, въртеше се, опитваше се да го предотврати, но не можеше и продължи да се напъва дори когато вече не бе останало нищо в стомаха му. Бях до него, опитвах се да му помогна, но не мога да ти опиша колко безпомощна се чувствах. |
| 6784 |
Никой от приятелите ми няма представа какво преживявам. Мама и татко наистина се стараят... Знам, че ще направят всичко, каквото поискам от тях, винаги са готови да помогнат, мама носи всеки ден кутиите с храна, но всеки път като я видя, е кълбо от нерви. Сълзите й винаги са готови да потекат. |
| 6785 |
Страхува се да не каже или да не направи нещо не както трябва, докато помага в къщата или ранчото, и излиза, че аз трябва да я успокоявам, вместо тя – мен. Понякога ми идва много. Не искам да говоря така за нея, тя ми е майка и аз я обичам, но ми се ще да прояви малко повече твърдост. |
| 6786 |
Аз също се старая, но понякога той започва да се наранява или чупи нещата около себе си и аз плача, защото не знам как да постъпя. Не ме разбирай погрешно – опитвам с всички сили, но не съм Тим и той също го осъзнава. Тя хвана погледа ми, но аз го отклоних бързо и отпих глътка от чая. |
| 6787 |
Десет дни беше в интензивното. Вече мислех, че го губя, но той е борец, не се дава лесно. Прескочи трапа и продължи с лечението, но скоро откриха ново образование. Близо до първото. Това означаваше нова операция, но и още нещо, много по страшно – интерферонът, изглежда, не действаше. |
| 6788 |
Отвориха му сметка в местната банка и направиха всичко необходимо. Родителите ми също ще помогнат. От института, където работим, също преведоха солидна сума. Същото направиха и родителите на някои от децата, с които работим. Чух дори, че по магазините са поставили буркани за помощи. |
| 6789 |
Не знам по каква причина, но само на теб мога да споделя, защото, че ще разбереш какво преживявам, без да се почувстваш по наранен и от мен. Вдигна чашата, но веднага я остави. – Осъзнавам, че не е честно да те натоварвам. Ти си имаш достатъчно свои грижи заради смъртта на баща ти. |
| 6790 |
И да го извикам сега, няма да тръгне с мен. Така е вече месеци наред. След няколко минути напуснахме паркинга пред болницата и се вляхме в потока от коли по улиците на града. Небето беше оловносиво и на хоризонта се трупаха облаци, предвещаващи буря. Савана беше замислена и мълчеше. |
| 6791 |
По лицето й се четеше изтощение, каквото усещах и аз. Не можех да си представя, че можех да дойда и утре, и вдругиден, и всяка сутрин, убеден, че съществува възможност някъде другаде да бъде излекуван. Погледнах я крадешком и забелязах, че лицето й е мокро от сълзи. Сърцето ме заболя. |
| 6792 |
Настръхнах и за миг в мен оживяха всички спомени, всички надежди и мечти, свързани с нея. Савана отново беше онова момиче, което срещнах на плажа, животът й все още беше пред нея и аз все още исках да бъда част от него. Тя прокара ръка през косата си и венчалната халка проблесна на светлината. |
| 6793 |
И бих искала да мога да ти кажа, че искам да разбера всичко, случило се в живота ти след онова ужасно писмо, но... – Тя се поколеба за миг. – Не съм убедена, че съм готова да го чуя. Знам само, че когато те видях онази вечер пред мен, се почувствах добре. Не прекрасно, просто добре. |
| 6794 |
През последните шест месеца не е минавал ден, без да се чувствам зле. Всяка сутрин се събуждам и треперя от нерви, от яд и от страх, че ще загубя съпруга си. И се треса така, докато слънцето залезе. Всеки един ден от живота ми за цели шест месеца. Сега е така, а трудното тепърва предстои. |
| 6795 |
Отговорността да намеря най добрите специалисти в областта. Да спася живота му. Тя млъкна и се вгледа в мен, за да види реакцията ми. Знаех, че трябва да я успокоя, но както винаги не успях. Мислех само, че тя все още е момичето, което някога обичах и още обичам, но никога няма да имам. |
| 6796 |
Ометох лазанята, отнесох двете чинии в мивката и ги измих. Погледнах през водната пелена към колата си и осъзнах, че трябва просто да си тръгна и никога да не се обръщам назад. Така щеше да е по лесно и за двамата. Бръкнах в джоба за ключовете, но в същия миг чух от стаята звук и гневът ми се стопи. |
| 6797 |
Бяха толкова ясни, сякаш се случваше сега. После дъждът спря и си казах, че е време да нахраня конете. Върнах се към нормалния живот и ми се стори, че онази нощ е плод просто на моето въображение. Сякаш се е случило с някой друг, някой, когото вече не познавам. Тя се наведе към мен. |
| 6798 |
Бурята отвън вилнееше. Полумракът в стаята придаваше някаква интимност на обстановката и аз потръпнах във виновно очакване. Докъде щеше да ни доведе всичко това. Желаех я толкова много, но дълбоко в себе си съзнавах, че Савана вече не ми принадлежи и никога повече няма да бъде моя. |
| 6799 |
Но нещо ставаше между нас, нещо, което желаех много и в същото време не исках. Заповядах си да погледна към пръстена й и да си представя как ще се почувства тя по късно, как ще обвинява себе си и мен за предателството. Затворих очи и започнах с първата нощ от нахлуването ни в Ирак. |
| 6800 |
Изчаках я да се скрие и се изругах наум. Поклатих глава, потресен от глупостта си и погледът ми попадна на виненото петно на ризата ми. Станах и огледах коридора. Чудех се накъде е банята. Започнах да отварям вратите подред и скоро се оказах срещу собственото си лице в огледалото пред мивката. |
| 6801 |
Беше гола до кръста, с гръб към мен и колкото и да се опитвах, не можех да откъсна очи от нея. Тя изглежда усети втренчения в гърба си поглед, обърна глава и ме погледна през рамо. Помислих, че ще затръшне вратата или ще наметне нещо, но не стана така. Тя улови погледа ми и го задържа. |
| 6802 |
Искаше да продължа да я гледам. После бавно се обърна към мен. Ние останахме загледани един в друг през огледалото, разделени единствено от тесния коридор. Устните й се разделиха леко, брадичката й щръкна нагоре. И хиляда години да живея, никога няма да забравя колко красива беше в този момент. |
| 6803 |
Риданията на Алън също затихнаха. Савана заговори по тихо и вече не можех да различавам отделните думи. Върнах се и седнах на дивана, но след минута станах и погледнах през прозореца, беше тъмно, облаците се бяха разнесли и върховете на планината примигваха от трепкащата светлина на хиляди звезди. |
| 6804 |
Повече, отколкото можеш да си представиш. Продължих да ги наблюдавам, внезапно осъзнал, че не принадлежа на това място. През цялото време, докато стоях там. Савана не вдигна нито веднъж поглед към мен и мисълта, че всичко между нас е изгубено, започна да човърка мозъка ми като свредел. |
| 6805 |
Савана не бе чула отварянето. Запрепъвах се надолу по стълбите. Никога през живота си не съм се чувствал толкова уморен. По късно, по пътя към мотела, докато чаках на светофарите и се вслушвах в ръмженето на мотора, знаех, че минувачите виждат през стъклото един мъж с обляно в сълзи лице. |
| 6806 |
Лежах и мислех за Тим, но вместо измършавялата фигура в болничната стая си представях онова жизнено, приветливо момче, което бях срещнал на плажа преди години, готово да се усмихне и каже добра дума на всеки. Спомних си татко, опитах се да си представя последните седмици от живота му. |
| 6807 |
На сутринта, щом слънцето се надигна от земята, си взех душ и прибрах малкото багаж отново в колата си. Отидох в крайпътното ресторантче отсреща и си поръчах закуска, но когато донесоха димящата чиния, я побутнах настрани и изпих само кафето. Зачудих се дали Савана е станала вече. |
| 6808 |
Всички наоколо изглеждаха уморени като мен, сякаш оптимизмът, който демонстрираха пред близките си в болницата, ги напускаше в момента, когато останеха сами. Знаех, че стават чудеса, независимо колко болен е човек, но посетителите в болницата не бяха магьосници и едва понасяха тревогата си. |
| 6809 |
Разбрах какво ми предлагаше да направя, ако умре, но неговото позволение ме разстрои още повече. Станах и тръгнах бавно към колата си. Нямах представа къде искам да отида, но трябваше да се махна по скоро от болницата. Да се разкарам от Ленор, дори и само за да подредя мислите си. |
| 6810 |
Ти осмисли живота ми и най важното, даде ми баща. Никога няма да го забравя. Ще останеш завинаги в най добрата част от мен. Много ми е мъчно, че нещата се развиха така, но трябва да тръгвам, а ти трябва да отидеш при съпруга си. Говорех и говорех, а тялото й се тресеше от ридания. |
| 6811 |
Стана ми нещо като талисман. Понякога го вадя от джоба и го гледам. Прокарвам пръсти по найлоновото пликче и изведнъж виждам татко да чете Сивия каталог в кабинета си и подушвам миризмата на запържен бекон от кухнята. Това ме кара да се усмихвам и за момент вече не се чувствам толкова самотен. |
| 6812 |
Исках да бъдат щастливи, исках тя да бъде щастлива. И от това, което виждах днес, желанието ми се бе сбъднало. Трябваше да дойда, трябваше да се уверя, че съм взел правилното решение, като продадох монетите за лечението на Тим, че съм постъпил правилно, като не й се обадих повече. |
| 6813 |
Тогава си бях тръгнал, твърдо убеден в правотата на думите му. Но да постъпваш правилно не е толкова лесно. Сега живея с чувството, че нещо в живота ми липсва, че дните ми не са пълноценни. Знам, че чувствата ми към Савана няма никога да се променят, и винаги ще се питам дали съм постъпил правилно. |
| 6814 |
Тя мята сребърен ореол върху короните на дърветата. Сладко горчивите спомени нахлуват в съзнанието ми, но аз не свалям очи от ранчото. Дълго време чакам напразно. Луната продължава да изкачва невидимата дъга по небосклона и скоро светлините на къщата започват да гаснат една по една. |
| 6815 |
Дишам бавно и дълбоко, опитвам се да я измъкна от дома със силата на мисълта. Когато най сетне я виждам да излиза, чувствам странен гъдел по гърлото си. Никога не съм се чувствал така. Тя спира на стълбите и обръща поглед в моята посока. Замръзвам, въпреки че няма начин да ме види оттам. |
Комментарии
Здесь и здесь предлагают различные варианты :)